Двата “лъва”: България и Сингапур

[Б. Киров]

On 8/12/2016 at 19:35, nik1 said:

Във всички развити икономики и общества действат едновременно няколко принципа:

1. Върховенство на закона

Има се предвид не само в най-тясното разбиране на върховенството  - като прилагането на законите, а в по-широкото му разбиране включващо и  "създаване на добри и ефективни закони" от законотворците (било то тези в парламентите, било на управляващите от изпълнителната власт, която също се явява нормотворец), Последното е неизменна част от принципа или концепцията, наречена legal certainly. Защо? Ако законите са лошо написани, неефективни, или дори просто отбиващи номера, то каквато и да е съдебната система, и каквито и да са хората работещи в нея - постигането на legal certainly е невъзможно!

Илюстрирам: недобре написаният ЗДП позволи на съдии от един съдебен състав във висше съдилище  да взимат коренно различни становища по един и същи казус, при напълно установено факти по случая, факти, които никоя от страните не оспорва - визирам случая с убитото на пешеходната пътека момиче във Варна преди години. Лошите закони освен това корумпират и много други компоненти на върховенството на закона - в случая поради това че законът не беше добър, делата по този случай да се мъкнаха по разни съдилища пет или повече години, за което в този случай работещите в системата и самата система нямаха вина

2. Ефективност на институциите.

3. Ефективни практики за намаляване или ограничаване на нивата на корупция. 

4. Ефективна защитена на: правата на собственост, на изпълнението на договорите; и на осъществяването на стопанските дейности. 

^{вижте и точка 1} В София или Пловдив, в които градове има само по един районен съд, имотните дела се точат обикновено 2, 3 и дори 4 години,слушал съм и за седем годишно точене. Освен това, ако съдът не е независим, тогава пък защитата на горните става ефимерна и пожелателна. 

5. Слаби бариери върху свободната търговия.

6. Ниски нива на пазарните регулации. 

7. Добро образование/ наличие на система която осигурява добро образование за хората от дадената страна.

------

Финландия и Сингапур се приличат твърде много в това отношение. Ако видим класациите по тези показатели (аз лично съм ги разглеждал) то ще забележим  тези две страни са близко една до друга във всичките точки.

При нордическите (скандинавските) страни, тази система от условно 7 принципа е изграждана за стотици години; От друга страна, така изградената система позволява функционирането на такъв икономически и социален модел, които (вече) е създал и своя култура, свои културни измерения; Визирам създаването на универсалистичната и безродова култура и обществени ценности  (каквато в Сингапур все още няма), която култура от своя страна се явява както филтър за корупцията и за лошото управление , така и мотор и двигател за развитието.

Образно казано: На Финландия не и е нужен LKY, за да се справя с корупцията, защото обикновеният финландец смята,  че корупцията е нещо лошо за държавата, като  в същото време в "софтуера на ума" (култура, представите, ценностите и нагласите) на обикновения финландец е "закодирано" че държавата и институциите (а не родата, или хората от приятелския кръг), са тези които гарантират неговия просперитет.
 

Забележка: При слаби институции е нормално хората да разчитат за оцеляването си или за просперитета си на родата или на хора от своя приятелски кръг и да не им пука много за общественото благо и за държавата, и дори да я считат за чужда, и като такава да са толерантни към това да бъде прецаквана системата и. 

Андрешко е един продукт на такава култура и общество, но слава богу че днес нашата култура се универсализира, и все по-малко сме толерантни и склонни към прецакване на държавата и системата .Мисля че просто все още нямаме достатъчно  добри практики, не смятам че  културата ни като цяло е кофти - повечето хора си плащаме данъците и не смятаме че трябва  да мамим системата и държавата, както Елин Пелин е смятал или както се е смятало по времето на Елин Пелин.
Много от културните ни особености не са се променили за последните 200 години,(това е така,защото няма промяна в условията които ги причиняват), но това не се отнася за универсализма и безродовостта. Всъщност процесите на индиструализация урбанизация и миграция, които са причина за разпадането и разкъсването на родовите връзки и родовата структура/култура в България,действат от две поколения насам, достатъчно като брой поколения  за създаването на универсалистична "съставка" (за "универсализиране")

За по-голяма (пълна) универсализация  може да са необходими и пет поколения, но важното е културата ни вече е преобладаващо  индивидуалистична (по Хофстеде) като цяло, с преобладаване на in-group колективистичния ( родов, патерналистичен,  или приятелски-кръгов) характер  само на работното място

 

Това е засега.

 

 

 

 

 

Ник както обикновено е точен в анализа и не ми оставя много поле за коментари, но все пак ще направя кратък такъв. Най-вече върху последната част от постинга му: „но важното е културата ни вече е преобладаващо  индивидуалистична (по Хофстеде) като цяло, с преобладаване на in-group колективистичния ( родов, патерналистичен,  или приятелски-кръгов) характер  само на работното място”

Ето това е огромен проблем за българската икономика и функционирането на българската администрация. Щом на работното място един държавен служител или собственик на частна фирма изповядва шуро-баджанашкия принцип на „мой човек”, и ако това е система, няма начин в администрацията и бизнеса нещата да се случват добре. Оттук корупция по цялата верига и прословутото „мафията си има държава”, защото всъщност буквалния превод на „мафия” е „моята фамилия”.

Напълно съм съгласен с това: "Образно казано на Финландия не и е нужен LKY, за да се справя с корупцията, защото обикновеният финландец смята,  че корупцията е нещо лошо за държавата, като  в същото време в "софтуера на ума" (култура, представите, ценностите и нагласите) на обикновения финландец е "закодирано" че държавата и институциите (а не родата, или хората от приятелския кръг), са тези които гарантират неговия просперитет."

Не съм се вглеждал в историята и институциите на Финландия, но от това, което научих за пътя на Сингапур, нещата изглеждат точно така. Дори вече на Сингапур не му е необходим нов Ли Куан Ю, той е изиграл ролята си, подготвил е обществото и нацията и вече самите институции без изключителен лидер могат да водят страната по очертания от него път, защото хората за този кратък срок (30-40 години) са изработили необходимия за това "софтуеър на ума"; явно Ли Куан Ю го е осъзнал твърде рано, още през 1990 г., когато сравнително млад за политик доброволно се оттегля от премиерския си пост и предава кормилото на управление на млад екип.

Редактирано Август 14, 2016 от Б. Киров

[nik1]

 

On 14.08.2016 г. at 8:46, Б. Киров said:

Не съм се вглеждал в историята и институциите на Финландия, но от това, което научих за пътя на Сингапур, нещата изглеждат точно така. Дори вече на Сингапур не му е необходим нов Ли Куан Ю, той е изиграл ролята си, подготвил е обществото и нацията и вече самите институции без изключителен лидер могат да водят страната по очертания от него път, защото хората за този кратък срок (30-40 години) са изработили необходимия за това "софтуеър на ума"; явно Ли Куан Ю го е осъзнал твърде рано, още през 1990 г., когато сравнително млад за политик доброволно се оттегля от премиерския си пост и предава кормилото на управление на млад екип.

Изглежда проблемът ни като нация , народ и общество е че сме резистивни към всичко онова което би направило живота ни и нас по-добри, а държавата ни - място за живеене и реализация на младите..(неща като морал, етика, върховенство на закона, справедливост)

Какво виждам и защо го пиша: 25 години след падането на режима, и девет години в ЕС, ще изберем президент измежду следните две личности:

- бивша комунистка с тоталитарно възпитание и ценности, за която "сигурността е по важна от правата на хората" (това е просто скандално за всички десни демократи, забележете тази личност е от учредителите на българска партия, член на ЕНП, която българска партия я е предложила за президент!)

- генерал, имал публична за шефовете му любовната връзка със своя подчинена, в нарушение на устава на БА , за която се твърди че той я е издигнал до ПИАР
(Генералът се жени за нея малко преди да се кандидатира официално, От партията която го подкрепя, също знаят за това му противоуставно поведение, тъй като жената е бивша съпруга на депутат от тази партия) 

Проблемът е в това, че един от тези хора ще бъде избран от обществото ни за баща или майка на нацията (според мен това ще е генералът, нарушавал системно устава на БА през последните две години, за когото на балотажа ще гласуват етнонационалистите и патриотите)

[Б. Киров]

Преди 11 часа, nik1 said:

 

Изглежда проблемът ни като нация , народ и общество е че сме резистивни към всичко онова което би направило живота ни и нас по-добри, а държавата ни - място за живеене и реализация на младите..(неща като морал, етика, върховенство на закона, справедливост)

Какво виждам и защо го пиша: 25 години след падането на режима, и девет години в ЕС, ще изберем президент измежду следните две личности:

- бивша комунистка с тоталитарно възпитание и ценности, за която "сигурността е по важна от правата на хората" (това е просто скандално за всички десни демократи, забележете тази личност е от учредителите на българска партия, член на ЕНП, която българска партия я е предложила за президент!)

- генерал, имал публична за шефовете му любовната връзка със своя подчинена, в нарушение на устава на БА , за която се твърди че той я е издигнал до ПИАР
(Генералът се жени за нея малко преди да се кандидатира официално, От партията която го подкрепя, също знаят за това му противоуставно поведение, тъй като жената е бивша съпруга на депутат от тази партия) 

Проблемът е в това, че един от тези хора ще бъде избран от обществото ни за баща или майка на нацията (според мен това ще е генералът, нарушавал системно устава на БА през последните две години, за когото на балотажа ще гласуват етнонационалистите и патриотите)

Ник, прочети, ако имаш време и желание, „Земляци” от Йовков и „Възвишение” от Милен Русков и ще видиш една съвсем друга България. Нишката между Йовков и Русков не е скъсана. А защо да се занимаваме с хомункулуси, 30-сантиметрови човечета, направени да служат вярно на „създател”, скучно. С което ме подсети в тази тема за Финландия. Някъде във форума бях публикувал данни на двама британци, според които Финландия по брутен продукт е била след България през 1913 (времето на „Земляци”). Интересно е да се види какво се е случило при тях и как след това и защо сега са отишли толкова напред в икономиката си, в сравнение с нас.

Редактирано Октомври 22, 2016 от Б. Киров

[Skubi]

Преди 12 часа, nik1 said:

 

Изглежда проблемът ни като нация , народ и общество е че сме резистивни към всичко онова което би направило живота ни и нас по-добри, а държавата ни - място за живеене и реализация на младите..(неща като морал, етика, върховенство на закона, справедливост)

Какво виждам и защо го пиша: 25 години след падането на режима, и девет години в ЕС, ще изберем президент измежду следните две личности:

- бивша комунистка с тоталитарно възпитание и ценности, за която "сигурността е по важна от правата на хората" (това е просто скандално за всички десни демократи, забележете тази личност е от учредителите на българска партия, член на ЕНП, която българска партия я е предложила за президент!)

- генерал, имал публична за шефовете му любовната връзка със своя подчинена, в нарушение на устава на БА , за която се твърди че той я е издигнал до ПИАР
(Генералът се жени за нея малко преди да се кандидатира официално, От партията която го подкрепя, също знаят за това му противоуставно поведение, тъй като жената е бивша съпруга на депутат от тази партия) 

Проблемът е в това, че един от тези хора ще бъде избран от обществото ни за баща или майка на нацията (според мен това ще е генералът, нарушавал системно устава на БА през последните две години, за когото на балотажа ще гласуват етнонационалистите и патриотите)

Виждам това Ти е най-големият проблем....Какво ще кажеш за г–жа Меркел която е била голяма клечка в компартията на ГДР? А че генералът люби подчинената си...Колко други освен него го правят ежедневно до жена си....Озаконил връзката си. Не?

Но какви им са програмите, плановете за бъдещето ни........Нищо? 

[dora]

1 hour ago, Б. Киров said:

Нишката между Йовков и Русков не е скъсана.

Какво, ако нишката е само литературна?

[dora]

On 14/08/2016 at 7:46, Б. Киров said:

защото хората за този кратък срок (30-40 години) са изработили необходимия за това "софтуеър на ума";

Мисля, че се подвеждате, че подобна категорична и необратима промяна на ума е възможна в рамките на само 30-40 години.

И в случая на Сингапур, и в случая на северозападноевропейските държави, говорим за силни обществени връзки, поддържани с векове. В единия случай - от азиатската култура. В другия случай - от християнството.

За Сингапур не мога да пиша с увереност, защото сред азиятските култури познавам сравнително добре само японската.

За северната част на Западна Европа има два основополагащи фактора. Първият, свързан с дълбокото и всеобхватно обществено проникване на християнството - като ексклузивна и изповядвана с векове морално-етична система, е безусловната лична отговорност пред Бог за всички свои действия и бездействия. Това създава култура на отговорността и дълга - не само към непосредственото обкръжение, а към по-висшия принцип на боугодната добродетелност. С акцент върху действието - "детелността". Не само сърцето да е чисто, а и постъпките, активният живот, да е насочен към правенето на добро. Или неправенето на зло. Това все още много силно се усеща в северозападните култури. Затова например е и толкова разпространено доброволчеството и безвъзмезният труд  - нуждата да си добър, да си обществено полезен, не само - икономически - на себе си, пък другите - кучета ги яли. (В САЩ конкретно този тип добродетелност, наследена от европейските корени, продължава една стъпка по-нататък: чувството за дълг да върнеш на обществото поне нещо от това, което си получил от него.)

Вторият е че в основата на обществото стои семейството (както навсякъде), но не разширеното (лели, брадовчеди и шуренайки, което пък основополага шуробаджанашкия тип отношения), а само непосредствената семейна единица. Където пък всичко пак е лична отговорност.

Бих добавила и един трети фактор, свободата по Волтер, превърнала се в основа на държавността, според която дори да не споделям твоето мнение, ще се боря за правото ти да го отстояваш, вместо да се опитвам всячески да задуша свободата ти. Икономически свободи без това няма.

Никой социокултурен и икономически феномен не възниква във вакуум или от нищото. Той бива предразположен от дълбоко залегнали обществени нагаси и ценности, които са били там много преди него.

Редактирано Октомври 22, 2016 от dora

[Б. Киров]

Преди 53 минути, dora said:

Какво, ако нишката е само литературна?

Много добър въпрос. Там е работата, като текст, разбира се, тя е само литературна. Обаче като връзка с читателите, защото всеки литературен текст е жив, когато има читатели, вече не е само литературна. Ето, вижте какво имам предвид:

https://www.goodreads.com/book/show/12741622

Тук е престижен форум за литература, а тези над 1200 отзиви на български читатели за книгата на Русков са преди всичко на млади читатели, мнозина от тях са българи в чужбина. Книгата на Русков си има свой живот в тези хора, това е жива връзка. Иначе аз връзката между героите на Йовков (неговия свят) и тези на Русков сам си я правя, това е моя асоциация, субективна. Открил съм я за себе си, бих могъл да се обоснова защо, но отиваме в раздела за художествена българска литература.

[nik1]

Сингапур се "озападнява"  "по-решително" от Япония, Южна Корея и континентален Китай,

Иначе да така е, две поколения са недостъчни за промяна на културата, но характерното и изключителното за Сингапур, чиято култура е подобна на другите източноазиатски, че успява да приеме западните практики по решително - за това има и историко-географски особености и причини .

("Софтуер на ума" е израз, вкаран в употреба от Хофседе, но Хофстеде не прави разграничението между култура и практики, В GLOBE-модела,  се изследват както културата, така и практиките)

[Б. Киров]

Преди 54 минути, dora said:

Мисля, че се подвеждате, че подобна категорична и необратима промяна на ума е възможна в рамките на само 30-40 години.

И в случая на Сингапур, и в случая на северозападноевропейските държави, говорим за силни обществени връзки, поддържани с векове. В единия случай - от азиатската култура. В другия случай - от християнството.

За Сингапур не мога да пиша с увереност, защото сред азиятските култури познавам сравнително добре само японската.

За северната част на Западна Европа има два основополагащи фактора. Първият, свързан с дълбокото и всеобхватно обществено проникване на християнството - като ексклузивна и изповядвана с векове морално-етична система, е безусловната лична отговорност пред Бог за всички свои действия и бездействия. Това създава култура на отговорността и дълга - не само към непосредственото обкръжение, а към по-висшия принцип на боугодната добродетелност. С акцент върху действието - "детелността". Не само сърцето да е чисто, а и постъпките, активният живот, да е насочен към правенето на добро. Или неправенето на зло. Това все още много силно се усеща в северозападните култури. Затова например е и толкова разпространено доброволчеството и безвъзмезният труд  - нуждата да си добър, да си обществено полезен, не само - икономически - на себе си, пък другите - кучета ги яли. (В САЩ конкретно този тип добродетелност, наследена от европейските корени, продължава една стъпка по-нататък: чувството за дълг да върнеш на обществото поне нещо от това, което си получил от него.)

Вторият е че в основата на обществото стои семейството (както навсякъде), но не разширеното (лели, брадовчеди и шуренайки, което пък основополага шуробаджанашкия тип отношения), а само непосредствената семейна единица. Където пък всичко пак е лична отговорност.

Бих добавила и един трети фактор, свободата по Волтер, превърнала се в основа на държавността, според която дори да не споделям твоето мнение, ще се боря за правото ти да го отстояваш, вместо да се опитвам всячески да задуша свободата ти. Икономически свободи без това няма.

Никой социокултурен и икономически феномен не възниква във вакуум или от нищото. Той бива предразположен от дълбоко залегнали обществени нагаси и склонности, които са били там много преди него.

За Сингапур, според мен, не се подвеждам, пиша това на базата на премислени неща, след като прочетох и осмислих доста от тяхната история и икономическа политика. За северната част на Западна Европа, признавам, не знам почти нищо, предстои ми интересно „пътешествие” към информация. Но в Сингапур живеят 77 процента китайски заселници, останалите малцинства са главно малайци и индийци. Тези хора, сингапурците, преди да започне голямата трансформация на обществото им от 60-те години, са имали манталитет и живот на колониална нация, разчитали са на „голям бял брат”(британците) да им дава, да ги закриля, да ги храни, да ги образова, да ги организира, имали са ниско национално самочувствие в началото. Всичко това се променя из основи много бързо за някакви 30 години. В темата е показано как и защо се е случило, разказва го един от тях, Ли Куан Ю. Разбира се, станало е по много техен и специфичен начин – като управлението  е засилвала силните им страни и е туширала слабите. Общо взето, сами са се изтеглили за косата от блатото. Но от компетентно и силно управление. Крайният резултат е блестящ, те като нация сега са в първата десетица на развитите страни от Първия свят по материално благосъстояние, качество на образование, технологично развитие, запълват пропуските си и в културно отношение. А просто двете неща са свързани - не можеш със слаб софтуеър да постигнеш добри резултати, дори да имаш добър хардуеър. Говоря условно, ако хардуеър са наследените  културни качества и манталитет.

Редактирано Октомври 22, 2016 от Б. Киров

[nik1]

1 hour ago, Skubi said:

Виждам това Ти е най-големият проблем....Какво ще кажеш за г–жа Меркел която е била голяма клечка в компартията на ГДР? А че генералът люби подчинената си...Колко други освен него го правят ежедневно до жена си....Озаконил връзката си. Не?

Но какви им са програмите, плановете за бъдещето ни........Нищо? 

Скуби, не става дума за избор на управляваща партия в парламента, в парламенраните избори, пък било и нейния шеф да е бивш член на КП (аз като съм десен, да не би да не гласувам ли за управляваща партия в парламентарните избори, много ясно че ще подкрепя ХДС или нейния български аналог, тази партия която прави таква политика и най-важното има такива ценности), а за президент в мажоритрен вот, президент който ще олицетворява като човек нацията. Та в тази връзка, вижте подробности за личността на Германския президент.

Проблемът ни не е в това че тези двамата са предложени или подкрепяни от някои партия (хора всякави), а че единият от тях ще бъде избран от обществото ни за човек който ще олицетворява нацията

 

[dora]

Преди 7 минути, Б. Киров said:

А просто двете неща са свързани - не можеш със слаб софтуеър да постигнеш добри резултати, дори да имаш добър хардуеър. Говора условно, ако хардуеър са наследените  културни качества и манталитет.

И културните качества/манталитет, и способността на хората да издигат управление, което да осъществява общественоотговорни и ползотворни политики, са софтуеър. И на хората, и на управлението. Софтуеър е всичко, свързано с човешкия фактор.

Хардуеърът се явяват геополитическите дадености: природни ресурси, местоположение, етц. Геополитическата основа на държавната мощ обаче в голяма степен остава в 19 век. 20 век е векът на софтуера. Затова днес държавици без никакви геополитически дадености (минимална територия, никакъв достъп до големи водоеми) се оказват по-успешни и развити от държави с огромни природни дадености, които обаче раждат само граждански войни за контрол над даденостите.

Редактирано Октомври 22, 2016 от dora

[Б. Киров]

Преди 23 минути, dora said:

Хардуеърът се явяват геополитическите дадености: природни ресурси, местоположение, етц. Геополитическата основа на държавната мощ обаче в голяма степен остава в 19 век. 20 век е векът на софтуера.

Няма да споря, въпрос на терминология, може би сте права. Ако приема вашата формулировка на "хардуеър" в конкретния случай със Сингапур, той е Правец-16, число клонящо към нула, на него не може да се качи никакъв софтуеър - единственото, което имат, е едно пристанище на добро място; но такова имат и съседите. Всичко, според мен, е в качествата на хората, и способността на лидерите да ги използват рационално. Качествата на хората, техният потенциал, това имам предвид под "хардуеър" - аналогично, Северна Корея - Южна Корея; Източна Германия-Западна Германия; корейци и германци, при различен "софтуеър" върху еднакъв "хардуеър", различни постижения.

Редактирано Октомври 22, 2016 от Б. Киров

[Skubi]

Преди 30 минути, nik1 said:

Скуби, не става дума за избор на управляваща партия в парламента, в парламенраните избори, пък било и нейния шеф да е бивш член на КП (аз като съм десен, да не би да не гласувам ли за управляваща партия в парламентарните избори, много ясно че ще подкрепя ХДС или нейния български аналог, тази партия която прави таква политика и най-важното има такива ценности), а за президент в мажоритрен вот, президент който ще олицетворява като човек нацията. Та в тази връзка, вижте подробности за личността на Германския президент.

Проблемът ни не е в това че тези двамата са предложени или подкрепяни от някои партия (хора всякави), а че единият от тях ще бъде избран от обществото ни за човек който ще олицетворява нацията

 

Тогава избирайте Стоичков......И в най-затътеното място на света като кажеш, че си българин веднага ААААААААААААА СТИЧКОВ СУПЕР!!!!!!!! ти казват.

[vorfax]

Преди 11 минути, Skubi said:

Тогава избирайте Стоичков......И в най-затътеното място на света като кажеш, че си българин веднага ААААААААААААА СТИЧКОВ СУПЕР!!!!!!!! ти казват.

Това вече звучи като мит. Откак приключи (смислената си) кариера в Барселона през 1998 г. няма никакви големи успехи. Това автоматично го прави непознат на хората под 25 годишна възраст, освен ако не са фенове на футболната история, ЦСКА или Барселона.

Все пак, за да узаконим този мит, може да се свържете с 5 лица под 25-годишна възраст (и не само) от "най-затътеното място на света" и първо да им зададете въпроса какво свързват с България и ако не получите отговора "ААААААААААААА СТИЧКОВ СУПЕР!!!!!!!!", ги питайте дали знаят Стоичков от коя държава е. Аз нямам контакти с чужденци, затова не мога да се заема лично с развенчаването на този мит.

Редактирано Октомври 22, 2016 от vorfax

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

Сингапур се "озападнява"  "по-решително" от Япония, Южна Корея и континентален Китай,

Иначе да така е, две поколения са недостъчни за промяна на културата, но характерното и изключителното за Сингапур, чиято култура е подобна на другите източноазиатски, че успява да приеме западните практики по решително - за това има и историко-географски особености и причини .

("Софтуер на ума" е израз, вкаран в употреба от Хофседе, но Хофстеде не прави разграничението между култура и практики, В GLOBE-модела,  се изследват както културата, така и практиките)

В Сингапур се приемат много по-решително някои западни практики (меритокрация напр.), отколкото дори в развитите западни страни. Същевременно в Сингапур се отхвърлят също така решително други западни практики, например силната роля на профсъюзите и осигурителната система, която преразпределя прекалено много от способните и активните към мързеливите и неспособните. Освен това, Сингапур става ключов посредник между Китай от една страна и САЩ и големите западни корпорации и банки от друга; той е нещо като депо за капитали, стоки и суровини, движещи се в двете посоки; за това говори и дори цифрата на неговия експорт, който надхвърля брутния му продукт. Но сингапурците са успели да си извоюват такава позиция единствено и само поради високото качество на техните посреднически услуги и точност, не са били избрани, поради някаква друга причина.

Редактирано Октомври 22, 2016 от Б. Киров

[dora]

Преди 23 минути, Б. Киров said:

В Сингапур се приемат много по-решително някои западни практики (меритокрация напр.), отколкото дори в развитите западни страни.

Сингапур е повторение на японското икономическо чудо*- за което има множество фактори*, но два от важните са ето този принцип:

https://en.wikipedia.org/wiki/Kaizen

и културата на заимстване на най-добрите практики на други народи и усъвършенстването им чрез горния принцип.

Приемат се, естествено, само практиките, които се вписват добре.

И това не е само след втората световна война: http://www.samurai-archives.com/cde.html

Затова и това особености на азиатските култури, които не могат да бъдат повторени другаде.

---------

`*http://www.lehigh.edu/~rfw1/courses/1999/spring/ir163/Papers/pdf/mat5.pdf

 

 

Редактирано Октомври 22, 2016 от dora

[Doris]

Преди 16 часа, nik1 said:

......

Какво виждам и защо го пиша: 25 години след падането на режима, и девет години в ЕС, ще изберем президент измежду следните две личности:

...........

Проблемът е в това, че един от тези хора ще бъде избран от обществото ни за баща или майка на нацията

Фактически изборът е много по-голям - 21 кандидатури + квадратчето не харесвам никого + възможността да си останеш в къщи без да се притесняваш, че ще влезеш в някой черен списък. Това си е демократично постижение, макар и не  идеално. И  не е сигурно кой ще бъде избран, може и да не са тези двама.

Би трябвало да си имаме едно на ум за социологическите проучвания,  които меко казано често се разминават с крайния резултат.
 

Редактирано Октомври 22, 2016 от Doris

[Б. Киров]

1 hour ago, dora said:

Сингапур е повторение на японското икономическо чудо*- за което има множество фактори*, но два от важните са ето този принцип:

https://en.wikipedia.org/wiki/Kaizen

и културата на заимстване на най-добрите практики на други народи и усъвършенстването им чрез горния принцип.

Приемат се, естествено, само практиките, които се вписват добре.

И това не е само след втората световна война: http://www.samurai-archives.com/cde.html

Затова и това особености на азиатските култури, които не могат да бъдат повторени другаде.

---------

`*http://www.lehigh.edu/~rfw1/courses/1999/spring/ir163/Papers/pdf/mat5.pdf

 

Благодаря за интересните препратки, прочетох ги. Бих могъл, заради учтивостта, да кажа, че съм напълно съгласен с всичко, написано от вас. Но тогава диалогът ни ще замръзне в „съгласие”, което е задънена улица. Затова ще напиша къде резонират мненията ни по въпроса за икономическото чудо на Сингапур и Япония и къде се разминават.

Резонират тук: „културата на заимстване на най-добрите практики на други народи и усъвършенстването им чрез горния принцип.Приемат се, естествено, само практиките, които се вписват добре.” И според мен това е така, поне напълно за Сингапур, не съм се вглеждал толкова детайлно в икономическото развитие на Япония.

И къде не резонират: „Сингапур е повторение на японското икономическо чудо”

Да, формално погледнато, Сингапур е азиатско икономическо чудо, което може да бъде оприличено на друго такова азиатско икономическо бързо издигане, това на Япония след ВСВ, но според мен, това е общото, остават доста съществени различия.

Ще се обоснова за Сингапур.

Сингапурците, за разлика от японците, никога не са се и опитвали да правят някакви собствени национални брандове като „Тойота”, „Хонда”, „Мицубиши” и т.н., те в това отношение са великолепни чужди изпълнители, цялата им стратегия е не да развиват свои могъщи корпорации, както правят японците, а да се докажат на чуждите брандове като най-добрите, квалифицирани и образовани техни подизпълнители: най-напред правят пробив с американските гиганти в електрониката, после идват европейците и накрая японците. Това е първата крачка към „сингапурското чудо” – Сингапур предлага на чуждите корпорации сравнително евтина и много квалифицирана работна ръка, добро законодателство и политическа стабилност; какво повече да търсят чуждите корпорации.

Втората голяма крачка в „чудото Сингапур” е идването на големите банки и техните капитали; пак на същия принцип, образована, квалифицирана работна ръка, стратегическо местоположение за трансфер на капитали и безупречна акуратност и строгост на закона.

Третата, финална крачка на „чудото” е привличането на големите нефтопреработвателни компании – Шел, БП, американските; и тази крачка става в разгара на петролната криза, когато Сингапур се доказва като най-твърдия и принципен защитник не само на своите национални, а и на нефтените компании интереси. След това те вече масово инвестират там и строят рафинерии. Точно това е основното перо в износа на Сингапур – той внася суров петрол и газ от целия свят и го преработва и дори реекспортира, главно в Китай, най-големия консуматор на петрол и газ за промишлеността.

И като финал, в последно време – развиване на мащабен бизнес в патентното право (много стабилно и добро законодателство в тази област), което помага на държавата Сингапур да регистрира на собствена територия високо технологични патенти и да се възползва от това.

Доколкото съм запознат, ще чета още, в Япония цялата стратегия на развитие е насочена в друга посока: японската икономика се развива като високо технологично производство на местни концерни и корпорации, които осъществяват собствена експанзия в целия свят.

Да, и сингапурците (предимно етнически китайци) и японците са азиатци с много общи черти като култура и манталитет; същевременно, японците винаги са били остров, векове наред затворен и изолиран от Запада, с много силно национално чувство за принадлежност (тук във форума има човек, който учи в Япония, може да ни разкаже повече); Сингапур е основан като британска колония, той е отворено пристанище, винаги обслужвало западната търговия, най-напред на Британската Империя, после предимно тази на американските корпорации с Китай. Сингапурците са космополитни, те всички са пришълци, търговията е в основата на техния живот като нация; не случайно действието в „Цар Плъх” на Дж. Клавел се развива на територията на днешен Сингапур, а симпатичният му герой е гений в покупко-продажбите, ненавиждащ японците.

Дали има някои особености в азиатските култури, които не могат да бъдат повторени никъде?

Категорично да, но в Сингапур политиката на правителствата е да ги нивелира и приближава към западните, там официален език е английския, малцинствата се третират абсолютно равноправно с мнозинството, уравнението на равенството е решено чрез меритокрацията, ценност на личността, според индивидуалните качества, без оглед на етнос или каста. Доколкото съм запознат, в Япония не е точно така, може и да греша. Според мен, моделът Сингапур е много по-универсален и приложим по принцип, отколкото този на Япония.

Стана малко дълго и объркано, дано да е поне донякъде аргументирано.

Редактирано Октомври 22, 2016 от Б. Киров

[dora]

1 hour ago, Б. Киров said:

Но тогава диалогът ни ще замръзне в „съгласие”, което е задънена улица.

Напротив, вие давате вашите пет цента към разговора, аз - моите - така е и по-приятно, и по-ползотворно.

Въпросът всъщност се състои в това кой би бил успешният модел за България.

Всъщност на този въпрос вече е отговорено - заимстване и прилагане на най-добрите практики не от другаде, а от близките ни и по-далечни съседи в Европа. Колелото вече е измислено и няма смисъл да се минава по целия път на откриването му наново.

Това, че моделът е ясен, е добрата новина.

Лошата е, че няма никаква политическа или обществена воля той да бъде приложен. А без широк обществен консенсус това няма как да стане. Която и да е държавата.

В последното според мен е разковничето.

Редактирано Октомври 22, 2016 от dora

[nik1]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Благодаря за интересните препратки, прочетох ги. Бих могъл, заради учтивостта, да кажа, че съм напълно съгласен с всичко, написано от вас. Но тогава диалогът ни ще замръзне в „съгласие”, което е задънена улица. Затова ще напиша къде резонират мненията ни по въпроса за икономическото чудо на Сингапур и Япония и къде се разминават.

Резонират тук: „културата на заимстване на най-добрите практики на други народи и усъвършенстването им чрез горния принцип.Приемат се, естествено, само практиките, които се вписват добре.” И според мен това е така, поне напълно за Сингапур, не съм се вглеждал толкова детайлно в икономическото развитие на Япония.

И къде не резонират: „Сингапур е повторение на японското икономическо чудо”

Да, формално погледнато, Сингапур е азиатско икономическо чудо, което може да бъде оприличено на друго такова азиатско икономическо бързо издигане, това на Япония след ВСВ, но според мен, това е общото, остават доста съществени различия.

Ще се обоснова за Сингапур.

Сингапурците, за разлика от японците, никога не са се и опитвали да правят някакви собствени национални брандове като „Тойота”, „Хонда”, „Мицубиши” и т.н., те в това отношение са великолепни чужди изпълнители, цялата им стратегия е не да развиват свои могъщи корпорации, както правят японците, а да се докажат на чуждите брандове като най-добрите, квалифицирани и образовани техни подизпълнители: най-напред правят пробив с американските гиганти в електрониката, после идват европейците и накрая японците. Това е първата крачка към „сингапурското чудо” – Сингапур предлага на чуждите корпорации сравнително евтина и много квалифицирана работна ръка, добро законодателство и политическа стабилност; какво повече да търсят чуждите корпорации.

Втората голяма крачка в „чудото Сингапур” е идването на големите банки и техните капитали; пак на същия принцип, образована, квалифицирана работна ръка, стратегическо местоположение за трансфер на капитали и безупречна акуратност и строгост на закона.

Третата, финална крачка на „чудото” е привличането на големите нефтопреработвателни компании – Шел, БП, американските; и тази крачка става в разгара на петролната криза, когато Сингапур се доказва като най-твърдия и принципен защитник не само на своите национални, а и на нефтените компании интереси. След това те вече масово инвестират там и строят рафинерии. Точно това е основното перо в износа на Сингапур – той внася суров петрол и газ от целия свят и го преработва и дори реекспортира, главно в Китай, най-големия консуматор на петрол и газ за промишлеността.

И като финал, в последно време – развиване на мащабен бизнес в патентното право (много стабилно и добро законодателство в тази област), което помага на държавата Сингапур да регистрира на собствена територия високо технологични патенти и да се възползва от това.

Доколкото съм запознат, ще чета още, в Япония цялата стратегия на развитие е насочена в друга посока: японската икономика се развива като високо технологично производство на местни концерни и корпорации, които осъществяват собствена експанзия в целия свят.

Да, и сингапурците (предимно етнически китайци) и японците са азиатци с много общи черти като култура и манталитет; същевременно, японците винаги са били остров, векове наред затворен и изолиран от Запада, с много силно национално чувство за принадлежност (тук във форума има човек, който учи в Япония, може да ни разкаже повече); Сингапур е основан като британска колония, той е отворено пристанище, винаги обслужвало западната търговия, най-напред на Британската Империя, после предимно тази на американските корпорации с Китай. Сингапурците са космополитни, те всички са пришълци, търговията е в основата на техния живот като нация; не случайно действието в „Цар Плъх” на Дж. Клавел се развива на територията на днешен Сингапур, а симпатичният му герой е гений в покупко-продажбите, ненавиждащ японците.

Дали има някои особености в азиатските култури, които не могат да бъдат повторени никъде?

Категорично да, но в Сингапур политиката на правителствата е да ги нивелира и приближава към западните, там официален език е английския, малцинствата се третират абсолютно равноправно с мнозинството, уравнението на равенството е решено чрез меритокрацията, ценност на личността, според индивидуалните качества, без оглед на етнос или каста. Доколкото съм запознат, в Япония не е точно така, може и да греша. Според мен, моделът Сингапур е много по-универсален и приложим по принцип, отколкото този на Япония.

Стана малко дълго и объркано, дано да е поне донякъде аргументирано.

Само допълвам към последните ти постинги:

В Сингапур има действащаща меритокрация, а и демокрация (Сингапур е демокрация, макар и с електорална еднопартийност), докато в Южна Корея, Континентален Китай и "наполовина" в Япония , все още "доминират" или по поне силно се представят традиционните източноазиатски практики на организационно управление (било фирмено или друго), основани на патернализъм и принадлежност (семейственост).
"наполовина" в Япония -  тя е демократична страна, но културата в кейрецу е патерналистична и семействена. Такава е и културата в чеболите в Южна Корея

Как се отразяват в икономически аспект тези разлики? Ами в Сингапур компаниите (и персоналът им) са поставени в конкурентна среда; На държавно ниво са създадени ниски нива на регулации и висока степен на икономически либерализъм.
В "класичекия" източноазитски "национален" случай - холдингите и конгломератите не се конкурират на вътрешния пазар (конкурират се само на външните пазари), пазарът е по-скоро разпределен на картелен принцип със съгласието на държавата; Съществуват високи нива на регулации и протекционизъм, протекционизъм на пазара и на големите компании, като вид "държавно-частен" капитализъм (забележка: той има своите традиции и исторически корени в Япония а и в Китай).

Ако говорим за индустрии, такива се съдават в Китай още по времето на епохата на Тан, а при Сун има индустриален бум . (в историята епохата на сун е позната като епоха на прото-индустриализъм). Китай не успява да завърши индустриалната си революция, нито да стане капиталистическа страна. Конфуцинаските авторитети решават, че това развитие ще разруши обществото, и всички индустрии са поставени под държавен контрол, с което развитието се спира. http://www.zhangzhiyong.cn/english/economy.htm

ПС

Сори, нещо не е както трябва - не мога да публикувам нов постинг в тази тема (случва ми се често да не мога да публикувам постинг в някоя тема- натискам "добави", ама нищо не става), или да отговарям на всички, и затова горното ми е отговор към този ти постинг, а не е в отговор към онзи, където ти пишеше за меритокрацията.

Сега пък искам да добавя още нещо:

http://www.fa.ru/projects/mnsk/mnsk4/4/Научное направление международных экономических отношений/Микроэкономика/Савельева А.С.pdf

 

 

Редактирано Октомври 23, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 18 часа, dora said:

Напротив, вие давате вашите пет цента към разговора, аз - моите - така е и по-приятно, и по-ползотворно.

Въпросът всъщност се състои в това кой би бил успешният модел за България.

Всъщност на този въпрос вече е отговорено - заимстване и прилагане на най-добрите практики не от другаде, а от близките ни и по-далечни съседи в Европа. Колелото вече е измислено и няма смисъл да се минава по целия път на откриването му наново.

Това, че моделът е ясен, е добрата новина.

Лошата е, че няма никаква политическа или обществена воля той да бъде приложен. А без широк обществен консенсус това няма как да стане. Която и да е държавата.

В последното според мен е разковничето.

Ако моделът е условно казано „колелото”, в демокрацията хората трябва да имат доброволен консенсус да го „карат”, да влагат максимално усилията си то да върви; в ЕС вървят по една писта 28 такива „колела” (сходни модели), а българското все е последно, без особени изгледи ситуацията да се промени към по-добро. Само заради волята и консенсуса на българските граждани ли е това изоставане, или има нещо нередно в „карането на колелото” (модела), та той върви тъй зле. И защо младите и способни „колоездачи” така системно напускат страната и не искат да въртят колелото й, а отиват да правят това за други колела?

Ще ви кажа моето мнение: нещо в колелото скърца и не е както трябва, заради тези на кормилото и заради механиците.

Един малък илюстративен пример: пенсионната система. На пръв поглед тя е точно както повечето пенсионни системи в Европа – има централен осигурителен фонд за задължителни вноски на работещите и т.н., от който се плащат пенсиите на пенсионерите – така е почти навсякъде в Европа. Но има една „малка” разлика: хората в този фонд нямат ПЕРСОНАЛНИ сметки; това е голяма шашма вътре в модела. Защото дори в авторитарна Русия такива персонални партиди има и всеки пенсионер знае ТОЧНО с какви средства разполага в личната си партида.

Тук КАЗАНЪТ е общ, в него бъркат на воля чиновници и политици, но осигуряващият се носи ПЕРСОНАЛНА отговорност, ако не плаща в общия фонд. Най-сетне получава, каквото му дадат по тяхно благоволение чиновници и политици. Така стигаме до парадокси, един човек с две висши образования и работил цял живот да получава по 90 евро месечно. Не считате ли, че той се чувства ограбен и излъган? А и да не се чувства така, ако може да медитира и е философ, той пак си остава обективно ограбен и ощетен.

Нещата не са нормални, не намирате ли: имаш лична отговорност, но нямаш лично право.

Защо тогава да чакаме съгласие и консенсус от управляваните със системата, тя не работи за тях, приватизирана е от групи по интереси. И това е само един от многото подобни примери.

[dora]

Преди 31 минути, Б. Киров said:

Само заради волята и консенсуса на българските граждани ли е това изоставане, или има нещо нередно в „карането на колелото” (модела), та той върви тъй зле.

По скромното ми мнение, заради липсата на каквато и да било готовност (подготвеност) - и следователно желание - да се колоезди.

Такава готовност не се придобива за двадесет години, освен по силата на някакво общественоикономическо чудо.

По още по-скромното ми мнение, заради вековно културно, обществено-политическо и икономическо изоставане, което заради превратностите на историята не можа да бъде наваксано никога, при все възхитителния ентисуазъм - исторически подвиг дори бих го нарекла - на строителите на българската държава.

Вижте поетапно пропуснатите ренесанс, просвещение, индустриална революция, зараждане на капитализма, политическата култура, дори едното зараждане и развитие на метрополиите, културата изобщо да се живее в град. Вижте инженерния гений в построяването на една катедрала. Влезте дори в един обикновен музей, където виси Рембранд или Леонардо.

Моля да бъде простен песимизмът ми. Това е повече тъга, отколкото критика.

Редактирано Октомври 23, 2016 от dora

[Б. Киров]

Преди 8 минути, dora said:

По скромното ми мнение, заради липсата на каквато и да било готовност (подготвеност) - и следователно желание - да се колоезди.

Такава готовност не се придобива за двадесет години, освен по силата на някакво общественоикономическо чудо.

По още по-скромното ми мнение, заради вековно общественоикономическо изоставане, което заради превратностите на историята не можа да бъде наваксано никога.

Моля да бъде простен песимизмът ми. Това е повече тъга, отколкото критика.

Не, не съм съгласен. Погледнете темповете на развитие на България в периода 1885 (след Съединението) до 1913 - тогава е имало още по-малка подготвеност, но страната просперира, тя върви нагоре, създават се индустрии, земеделието е във възход, държавата и хората работят в една посока. Тук във форума съм цитирал статистика, според която България е изпреварвала държави като Финландия и Норвегия, да не говорим за такива като Гърция и Сърбия, с една учителска заплата Мара Белчева почива в хотел на Лаго ди Комо, оттам пише писма на Пенчо Славейков в годините преди ПСВ, българският лев има златно покритие и един учител може да си позволи този лукс.

Редактирано Октомври 23, 2016 от Б. Киров

[dora]

Извинения, Б. Киров, направих редакция, докато сте писали -  включих строителите на българската държава. Може би трябваше да напиша отделен постинг.

 

[Б. Киров]

Преди 31 минути, dora said:

Вижте поетапно пропуснатите ренесанс, просвещение, индустриална революция, зараждане на капитализма, политическата култура, дори едното зараждане и развитие на метрополиите, културата изобщо да се живее в град. Вижте инженерния гений в построяването на една катедрала. Влезте дори в един обикновен музей, където виси Рембранд или Леонардо.

Да, това безспорно е така, пропуснати етапи в развитието, по-скоро - прекъснато развитие, и то ще ни тежи като нация още много дълго. Всъщност ние сме държава от по-малко от 150 години, една много млада държава, иначе гордите патриотарски лозунги за хилядолетна история са красиви, но истината е, че има огромна пропаст между другите европейски държави (поне повечето от тях) и нашата. Не всичко обаче в икономиката би могло да се обяснява с този обективен факт. Затова се втренчих и толкова внимателно в Сингапур - при тях нещата с историческото им наследство са още по-контрастни; те започват буквално на "гола поляна" от нула и правят скок за 30 години. Но ако се обърнем по-наблизо и към нация с не толкова отдалечен манталитет от нашия, гърците, те имат много сходна с нашата история; освобождават се от Османската империя сами (и с чужда помощ) 50 години преди нас, но за тези следващи  години до ПСВ, въпреки че България се появява като държава по-късно, те изостават и това е така почти до края на 30-те; след това ни подминават като икономика и сега, макар че са в криза, само можем да им дишаме праха и да ги догонваме. Трябва да анализираме причините, за да си видим грешките, иначе сме слепи и ще продължаваме по не най-добрия за нас път.

Редактирано Октомври 23, 2016 от Б. Киров