Двата “лъва”: България и Сингапур

[nik1]

ПС

В World Justice Project Rule of Law Index ® 2015 Сингапур е представен на 9 място в генералното класиране, и е най-високо преставената азиатска страна (Хонг Конг е на 17 място)

http://worldjusticeproject.org/sites/default/files/roli_2015_0.pdf

(Cinga-pur и братската им fyROM са на 45 и 44 място)

 

В World Justice Project Rule of Law Index ® 2016 Сингапур е представен на 9 място в генералното класиране (няма промяна);  Cinga-pur и братската им fyROM са на 53 и 54-о място (има малки промени, Cinga-pur изпреварва fyROM ).

http://worldjusticeproject.org/rule-of-law-index

http://worldjusticeproject.org/sites/default/files/media/wjp_rule_of_law_index_2016.pdf

Редактирано Октомври 27, 2016 от nik1

[Б. Киров]

On 10/25/2016 at 18:51, Aspandiat said:

Признавам, че нямам време и волята на ума да изчета нещата след първата страница. Но ето и един кратък спам от мен по темата: "От Цингапур трудно се става Сингапур."

Да не кажа изобщо, че не става.

Ник ме връща в дискусията: Спандьо, констатацията ти е остроумен афоризъм, но просто не е там проблемът, а там където Ник го посочва. Ето ти малко концентрирана статистика:

 

Население: Sin 5,674,472 (July 2015 est.); (BG) 7,186,893 (July 2015 est.)

Sin китайци 74.2%, малайци 13.3%, индийци 9.2%, други 3.3% (2013 est.); (BG) българи 76.9%, турци 8%, роми 4.4%, други 0.7%

 

Работна сила:

(Sin) 3.588 млн.; (BG) 2.535 млн.

Казвам с тези цифри следното: В Сингапур малайците и индийците са повече от турците и ромите в България; малайците са БИЛИ с манталитет и навици на нашите роми, и са 4 пъти повече, но сега са интегрирани и работят успешно. Значи може.

ЦИНГАПУР е системата ни, не хората. Между другото, същото съотношение на етноси (почти) е било и в периода на икономически възход на България, но нещата ТОГАВА са вървели нагоре:

„За пръв път в Княжество България народностната принадлежност се регистрира при преброяването през 1900 г. Установява се, че в пределите на страната живеят 2 888 хил. българи (77.1%), 531 хил. турци (14.2%), 90 хил. цигани (2.4%) и 237 хил. евреи, арменци, гърци, руси, румънци и др. (6.3%).”

Така че и от Цингапур може да стане Сингапур; но и обратното се е случвало - от Сингапур сме се направили Цингапур.

[Б. Киров]

Да продължа и завърша предишния си постинг, за онези, които имат волята на ума да четат толкова дълги постинги. Общо взето, след него вече нямам какво да пиша по тази тема.

Функциониращият днес икономически модел у нас не е направен да работи ефективно за икономически растеж на страната и просперитет на гражданите й, той е конгломерат от три основни елемента: корупция, престъпност, беззаконие; един икономически Франкенщайн, обслужващ малка прислойка облагодетелствани от схемата му партократи, олигарси и висши държавни чиновници, без никакъв интерес от тяхна страна да го сменят или променят: „Корупцията в публичната администрация, слабата правосъдна система, силната организирана престъпност продължават да теглят надолу инвестиционния климат в страната и понижават нейните икономически перспективи.” – в това лаконично изречение са посочени Трите Фактора, според авторите на раздела за България в сайта https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html.

1.  „Корупция в публичната администрация”

 

2. „Силната организирана престъпност”

 

3 . „Слабата правосъдна система”

 

Те са като скачени съдове, преливащи един в друг и поддържащи в баланс цялата система.

 

Елиминирането на Трите Фактора едновременно или последователно (?) е условие за „повишаване на икономическите перспективи” на България; въпросът е не  „дали”, а „как”. Обикновено един системен и комплексен проблем се решава като се започне от най-слабото му звено, там се къса веригата.

Ще напиша за Първият Фактор: корупцията в публичната администрация, без да е необходимо да го сравнявам със Сингапур или Финландия, достатъчно е да се обърнем към българската статистика от миналото.

 

„Сравнителни данни на Националния статистически институт от третото преброяване на чиновниците и служещи към 1 април 1911 г. През 1911 г. общият брой на хората, които са работили в институции на държавна издръжка, е 72 000 (днес са над 530 000), от които чиновници са 27 000 души (днес са над 130 000), а 45 000 - "служещи", уточни Иван Балев, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Тогава населението на страна е наброявало 4,338 млн. души, което значи, че по онова време на 1000 души от населението са се падали 17 чиновници и служещи (днес са 74) Ведомството с най-много служещи по онова време е било Министерството на народното просвещение - 9564, от които чиновници са едва 51 души, а останалите са учители. Чиновниците в това министерство са получавали и една от най-високите за страната заплати - 221 лева при средна за чиновници и служещи в страната - 129 лева. Малко повече от тях са получавали в Министерството на външните работи и вероизповеданията - 252 лева. Следващо по численост е било Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията с 4304 души персонал, като чиновниците там са получавали месечно по 120 лева. С най-ниско възнаграждение са били заплатени чиновниците в Министерството на вътрешните работи. Там са работили 1946 души, които са получавали средно по 93 лева. В топ класацията на високите заплати са били чиновниците от царската канцелария, която в пълния състав е наброявала едва 14 души и са получавали по 330 лева. Чиновниците, работили в Министерския съвет, са били четирима, а в парламента - 24 души. Според събраната информация за ползваните чужди езици администрацията е работила с английски, френски, италиански и немски език, което свидетелства за проевропейската ориентация на Царство България още в началото на миналото столетие. Познанията на езици на държави - съседни на България, не са се смятали за допълнителен бонус при назначаването на държавна длъжност. При тогавашните цени държавният чиновник е живял добре, защото с една средна заплата например на служител в Главна дирекция на статистиката от 114 лева е можело да да си покрие един отоплителен сезон с пет тона въглища (около 300 лева на тон днес, но учител е получавал над 200 лева).”

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/06/27/923673_za_100_godini_chinovnicite_v_bulgariia_sa_se/

Най-многобройни - 63% от общата численост на стопански активното население на страната в началото на 20-те, са не експлоатиращите чужд труд ДРЕБНИ СОБСТВЕНИЦИ (средна класа по днешни стандарти, днес тези хора са 5 процента в България), работещи в областта на селското стопанство и в занаятите. През 1921 г. по-малко от 5% от трудоспособното население са вписани в графата "СЛУЖЕЩИ", като тук са включени и учителите, упражняващите свободни професии и др. „неопределени” (днес само заетите в обществения сектор в България са 24 процента от трудоспособното население, за сравнение в Турция те са 13 процента, срещу 38 процента дребни собственици). При това у нас 130 000 от тези работещи в държавния сектор (без полицията и армията) изцяло не си плащат осигуровките, а останалите 400 000 плащат една трета от тях, другите две трети им плаща работодателят, тоест държавата, но държавата в крайна сметка ги „прихваща” от Републиканския бюджет, тоест наказва онези, които произвеждат БВП, като ги облага косвено двойно заради това че произвеждат. Навсякъде в „белия свят” работник и работодател си делят солидарно данъците за осигуровки, не и тук в Абсурдистан.

При средната заплата в държавния сектор, това неплащане на осигуровки прави годишно около 2 млрд. лева, половината дефицит в НОИ; като прибавим и очевидния факт, че щатовете в администрацията са излишно раздути (4 пъти повече в сравнение с тези отпреди един век, затова не правят Електронно парвителство, няма друга основателна причина); като прибавим изплащането на допълнително ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за пенсиониране на държавен служител; обезщетява се за това, че са му плащали освен заплата с обществени пари, но и осигуровки за пенсия и здраве?!); инвалидните пенсии, които от 350 000 през 2000 г. са станали над 800 000 през 2015, очевидно е, че дефицитът в НОИ не би съществувал, ако всичко това се промени решително и му се сложи край.

Досега обаче няма български политик, който дори да се осмелил (или пожелал) да изрече публично такова намерение (един се опита преди години, но го отсвириха), защото държавата България де факто принадлежи на Държавния Чиновник, който неуморно и методично РАЗРАСТВА в комбина и „схема” с партокрацията, организираната престъпност и олигархията, следвайки завета на бащицата си Бай Ганьо „Келепир има в тая работа”.

Тук даже не обсъждам корупцията в публичния сектор като такава, става въпрос за нещо много по-голямо: узаконена корупция е самото съществуване на сектора в този му вид, размер и структура, изсмукващи икономически ресурс от нацията като цяло и гражданите й в частност. Естествено, почти всеки български политик се съобразява с този факт, и понеже е зависим и за кратко на власт, бърза да си уреди живота три поколения напред, възползвайки се от „схемата”. След това отиваме към Фактор две – силна организирана престъпност; и Фактор три – слаба правосъдна система.

Според мен, обаче, който политик или политическа партия, има волята, куража и компетентността да разкъса звеното „корупция в публичния сектор” ще унищожи цялата система „Цингапур”, защото другите две звена са „закачени” за първото и не могат да съществуват самостоятелно, системата ще се разпадне. Това няма да направи от България автоматично Сингапур, но ще й даде шанс да се опита.

 

[nik1]

Преди 37 минути, Б. Киров said:

Да продължа и завърша предишния си постинг, за онези, които имат волята на ума да четат толкова дълги постинги. Общо взето, след него вече нямам какво да пиша по тази тема.

Функциониращият днес икономически модел у нас не е направен да работи ефективно за икономически растеж на страната и просперитет на гражданите й, той е конгломерат от три основни елемента: корупция, престъпност, беззаконие; един икономически Франкенщайн, обслужващ малка прислойка облагодетелствани от схемата му партократи, олигарси и висши държавни чиновници, без никакъв интерес от тяхна страна да го сменят или променят: „Корупцията в публичната администрация, слабата правосъдна система, силната организирана престъпност продължават да теглят надолу инвестиционния климат в страната и понижават нейните икономически перспективи.” – в това лаконично изречение са посочени Трите Фактора, според авторите на раздела за България в сайта https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html.

 

1.  „Корупция в публичната администрация”

    

 

 

2. „Силната организирана престъпност”

 

 

 

3 . „Слабата правосъдна система”

 

 

 

Те са като скачени съдове, преливащи един в друг и поддържащи в баланс цялата система.

 

 

 

Елиминирането на Трите Фактора едновременно или последователно (?) е условие за „повишаване на икономическите перспективи” на България; въпросът е не  „дали”, а „как”. Обикновено един системен и комплексен проблем се решава като се започне от най-слабото му звено, там се къса веригата.

 

Ще напиша за Първият Фактор: корупцията в публичната администрация, без да е необходимо да го сравнявам със Сингапур или Финландия, достатъчно е да се обърнем към българската статистика от миналото.

 

 

 

„Сравнителни данни на Националния статистически институт от третото преброяване на чиновниците и служещи към 1 април 1911 г. През 1911 г. общият брой на хората, които са работили в институции на държавна издръжка, е 72 000 (днес са над 530 000), от които чиновници са 27 000 души (днес са над 130 000), а 45 000 - "служещи", уточни Иван Балев, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Тогава населението на страна е наброявало 4,338 млн. души, което значи, че по онова време на 1000 души от населението са се падали 17 чиновници и служещи (днес са 74) Ведомството с най-много служещи по онова време е било Министерството на народното просвещение - 9564, от които чиновници са едва 51 души, а останалите са учители. Чиновниците в това министерство са получавали и една от най-високите за страната заплати - 221 лева при средна за чиновници и служещи в страната - 129 лева. Малко повече от тях са получавали в Министерството на външните работи и вероизповеданията - 252 лева. Следващо по численост е било Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията с 4304 души персонал, като чиновниците там са получавали месечно по 120 лева. С най-ниско възнаграждение са били заплатени чиновниците в Министерството на вътрешните работи. Там са работили 1946 души, които са получавали средно по 93 лева. В топ класацията на високите заплати са били чиновниците от царската канцелария, която в пълния състав е наброявала едва 14 души и са получавали по 330 лева. Чиновниците, работили в Министерския съвет, са били четирима, а в парламента - 24 души. Според събраната информация за ползваните чужди езици администрацията е работила с английски, френски, италиански и немски език, което свидетелства за проевропейската ориентация на Царство България още в началото на миналото столетие. Познанията на езици на държави - съседни на България, не са се смятали за допълнителен бонус при назначаването на държавна длъжност. При тогавашните цени държавният чиновник е живял добре, защото с една средна заплата например на служител в Главна дирекция на статистиката от 114 лева е можело да да си покрие един отоплителен сезон с пет тона въглища (около 300 лева на тон днес, но учител е получавал над 200 лева).”

 

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/06/27/923673_za_100_godini_chinovnicite_v_bulgariia_sa_se/

 

 

 

Най-многобройни - 63% от общата численост на стопански активното население на страната в началото на 20-те, са не експлоатиращите чужд труд ДРЕБНИ СОБСТВЕНИЦИ (средна класа по днешни стандарти, днес тези хора са 5 процента в България), работещи в областта на селското стопанство и в занаятите. През 1921 г. по-малко от 5% от трудоспособното население са вписани в графата "СЛУЖЕЩИ", като тук са включени и учителите, упражняващите свободни професии и др. „неопределени” (днес само заетите в обществения сектор в България са 24 процента от трудоспособното население, за сравнение в Турция те са 13 процента, срещу 38 процента дребни собственици). При това у нас 130 000 от тези работещи в държавния сектор (без полицията и армията) изцяло не си плащат осигуровките, а останалите 400 000 плащат една трета от тях, другите две трети им плаща работодателят, тоест държавата, но държавата в крайна сметка ги „прихваща” от Републиканския бюджет, тоест наказва онези, които произвеждат БВП, като ги облага косвено двойно заради това че произвеждат. Навсякъде в „белия свят” работник и работодател си делят солидарно данъците за осигуровки, не и тук в Абсурдистан.

 

При средната заплата в държавния сектор, това неплащане на осигуровки прави годишно около 2 млрд. лева, половината дефицит в НОИ; като прибавим и очевидния факт, че щатовете в администрацията са излишно раздути (4 пъти повече в сравнение с тези отпреди един век, затова не правят Електронно парвителство, няма друга основателна причина); като прибавим изплащането на допълнително ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за пенсиониране на държавен служител; обезщетява се за това, че са му плащали освен заплата с обществени пари, но и осигуровки за пенсия и здраве?!); инвалидните пенсии, които от 350 000 през 2000 г. са станали над 800 000 през 2015, очевидно е, че дефицитът в НОИ не би съществувал, ако всичко това се промени решително и му се сложи край.

 

Досега обаче няма български политик, който дори да се осмелил (или пожелал) да изрече публично такова намерение (един се опита преди години, но го отсвириха), защото държавата България де факто принадлежи на Държавния Чиновник, който неуморно и методично РАЗРАСТВА в комбина и „схема” с партокрацията, организираната престъпност и олигархията, следвайки завета на бащицата си Бай Ганьо „Келепир има в тая работа”.

 

Тук даже не обсъждам корупцията в публичния сектор като такава, става въпрос за нещо много по-голямо: узаконена корупция е самото съществуване на сектора в този му вид, размер и структура, изсмукващи икономически ресурс от нацията като цяло и гражданите й в частност. Естествено, почти всеки български политик се съобразява с този факт, и понеже е зависим и за кратко на власт, бърза да си уреди живота три поколения напред, възползвайки се от „схемата”. След това отиваме към Фактор две – силна организирана престъпност; и Фактор три – слаба правосъдна система.

Според мен, обаче, който политик или политическа партия, има волята, куража и компетентността да разкъса звеното „корупция в публичния сектор” ще унищожи цялата система „Цингапур”, защото другите две звена са „закачени” за първото и не могат да съществуват самостоятелно, системата ще се разпадне. Това няма да направи от България автоматично Сингапур, но ще й даде шанс да се опита.

 

 

 

Бих добавил към всичко това и ужасното и безотговорно законотворчество (култура на законотворчество) и законоприлагане..

В която и тема тук да  сме дискутирали някакви БГ- закони (НК, КТ, ЗЗЖ, ЗДП, Терористичен закон, и какво ли не) , се оказва че те, в някоя си част, или в повече част,и са писани през пръсти (дори и една част да е написана през пръсти законът става трудно приложим*) , за отбиване на номера..(В т.н. "закон за тероризма" няма дефиниция за това какво е тероризъм например)

От друга страна 240-те несменяеми  избранника (голямата част от тях  са избиранници в пет дори шест поредни народни събрания ) гласуват законите без да си правят труда четат както следва и/или изобщо да вникват в тях  (240 нащи избранника гласуващи като овце, и/или нежелаещи да се трудят)

Каква е връзката между ужасното законотворчество и законоприлагането? Културата на тези които прилагат законите е същата (или бдят за тяхното прилагане), като на тези които ги приемат ..http://www.mediapool.bg/vss-pregazi-zakona-dva-pati-v-edno-zasedanie-news255372.html (законът е прегазен с 8 на 5 гласа)

Разбира се че има много принципни, честни и интелигентни съдии / магистрати, но при лоши закони, и лоша система те не могат да променят нищо. "Рибата се е вмирисала от главата"

Какъв е изходът: Няма изход, "системата" са тези хора и тяхната култура, Дори и да се реши от тях да се свика Велико Народно Събрание (което да променя "правила" и конституция), ние ще си ги изберем същите хора,но те няма да променят системата (трябва да се махнат до един, и да се почне начисто с нови хора и нови правила едновременно, но тази логическа задача е нерешима)

[nik1]

PS

А как работи прокуратурата у нас?

Р. Кънев не ми е любимец, но ми хареса какво каза: "тя се държи като руска мечка, която се събужда по време на избори, за да се нахрани и преяде с политическо влияние"

В тази връзка: Киров, смяташ ли че е нормално един СЕО (човек притежаващ изпълнителната власт)  да бъде подвеждан под наказателна отговорност за негови решения и действия,  довели до реализиране на загуби за собственика? За мен това е абсолютен, абсолютен абсурд. Ако това беше западна пракика, и западно право, затворите по цял свят щяха да бъдат пълни със СЕО-та, а и никой не би искал да става СЕО (под риск  че някое решение и действяие може да доведе до загуби, след което човекът да бъде преследван криминално) , пък нека Галахад да си твърди друго!

Според нашият действаш Кодекс на труда, един СЕО е имуществено (а не криминално) отговорен, и то в ограничени размери, за своите дейстия и решения, които довели до загуби, стига действията да не са криминални (да не е откраднал нещо, да кажем по-просто).

[Б. Киров]

Преди 2 часа, nik1 said:

В тази връзка: Киров, смяташ ли че е нормално един СЕО (човек притежаващ изпълнителната власт)  да бъде подвеждан под наказателна отговорност за негови решения и действия,  довели до реализиране на загуби за собственика? За мен това е абсолютен, абсолютен абсурд. Ако това беше западна пракика, и западно право, затворите по цял свят щяха да бъдат пълни със СЕО-та, а и никой не би искал да става СЕО (под риск  че някое решение и действяие може да доведе до загуби, след което човекът да бъде преследван криминално) , пък нека Галахад да си твърди друго!

Ник, конкретно на въпроса ти: ако човекът (Chief executive officer) е в частна корпорация е нарушил законодателството с някакви действия, естествено, като всеки друг гражданин трябва да бъде подведен под наказателна отговорност: имаше такива случаи в САЩ с СЕО, който е предоставял фалшиви данни за раздути печалби, мисля, че влезе в затвора; „Вълкът от Уолстрийт” е същия казус. Същият казус би трябвало да се прилага (наказателна отговорност) и към изпълнителен директор на държавна агенция, който с цел лична облага (ако се докаже), е сключил неизгодна сделка, ощетяваща държавата (собственика), мисля, че това е очевидно.

 

Преди 12 часа, nik1 said:

Какъв е изходът: Няма изход, "системата" са тези хора и тяхната култура, Дори и да се реши от тях да се свика Велико Народно Събрание (което да променя "правила" и конституция), ние ще си ги изберем същите хора,но те няма да променят системата (трябва да се махнат до един, и да се почне начисто с нови хора и нови правила едновременно, но тази логическа задача е нерешима)

Изходите от „системата” са три възможни, според мен:

1. рИформа (това което се прави сега и от 26 години, наричам го „имитация на реформи”, всъщност пазене на статуквото);

2. реформа – това е решение отгоре-надолу, политическо, и за него беше целият ми предишен постинг. Смятам, че изпълнителната власт, каквато е по Конституция, има възможност да проведе радикална реформа в обществения сектор, да го съкрати драстично и оптимизира, да покаже на гражданите, че е безкомпромисна към корупцията и имитирането на работа в него, и че там има справедливост и издигане по заслуги; това ще прекъсне корупционните връзки на държавните чиновници с организираната престъпност от една страна; от друга ще прекъсне посредническата връзка на държавната администрация между съдебната система (която също е на държавна издръжка) и организираната престъпност – щом нямаш посредник в злоупотребата, много по-трудно, почти невъзможно е да правиш злоупотреба. Така са се преборили с мафията през 70-те и 80-те в Италия. Това е цивилизованият политически начин за реформа на системата и той е в ръцете на изпълнителната власт.

3. Re-Start – това е натиск от улицата и гражданското общество и „метла” за цялата политическа класа, но този начин ще настъпи в последния стадии на икономически фалит, когато улицата ще трябва да решава. Това според мен не е добрият начин, при него няма никакъв контрол върху процесите и те могат да ескалират в насилие или диктатура.

 

[nik1]

Преди 21 часа, Б. Киров said:

Ник, конкретно на въпроса ти: ако човекът (Chief executive officer) е в частна корпорация е нарушил законодателството с някакви действия, естествено, като всеки друг гражданин трябва да бъде подведен под наказателна отговорност: имаше такива случаи в САЩ с СЕО, който е предоставял фалшиви данни за раздути печалби, мисля, че влезе в затвора; „Вълкът от Уолстрийт” е същия казус. Същият казус би трябвало да се прилага (наказателна отговорност) и към изпълнителен директор на държавна агенция, който с цел лична облага (ако се докаже), е сключил неизгодна сделка, ощетяваща държавата (собственика), мисля, че това е очевидно

Това твърдя и аз, но сключването на неизгодна сделка и причиняване на щети на собственика, сами по себе си не са нарушение на законодателството. (обратното значи да се блокира цялата икономическа дейност)

 

Преди 21 часа, Б. Киров said:

Изходите от „системата” са три възможни, според мен:

1. рИформа (това което се прави сега и от 26 години, наричам го „имитация на реформи”, всъщност пазене на статуквото);

2. реформа – това е решение отгоре-надолу, политическо, и за него беше целият ми предишен постинг. Смятам, че изпълнителната власт, каквато е по Конституция, има възможност да проведе радикална реформа в обществения сектор, да го съкрати драстично и оптимизира, да покаже на гражданите, че е безкомпромисна към корупцията и имитирането на работа в него, и че там има справедливост и издигане по заслуги; това ще прекъсне корупционните връзки на държавните чиновници с организираната престъпност от една страна; от друга ще прекъсне посредническата връзка на държавната администрация между съдебната система (която също е на държавна издръжка) и организираната престъпност – щом нямаш посредник в злоупотребата, много по-трудно, почти невъзможно е да правиш злоупотреба. Така са се преборили с мафията през 70-те и 80-те в Италия. Това е цивилизованият политически начин за реформа на системата и той е в ръцете на изпълнителната власт.

3. Re-Start – това е натиск от улицата и гражданското общество и „метла” за цялата политическа класа, но този начин ще настъпи в последния стадии на икономически фалит, когато улицата ще трябва да решава. Това според мен не е добрият начин, при него няма никакъв контрол върху процесите и те могат да ескалират в насилие или диктатура.

Относно "2" сме на различни позиции; Съгласен съм че това което си описал е във възможностите на изпълнителната власт, но постигането на върховенство на закона http://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2011)003rev-e малко зависи (или по скоро никак не зависи) от изпълнителната власт 

Защо мисля така:

- законите се променят в интерес на управляващите или в нечии "патртикулярен" интерес и удобство, от всеки който е спечелил законодателената власт, Най-малкото промяната им е в 90 процента от случаите не е демократична (да се  изслушват и да взимат предвид всички мнения в обществото - напримена на юристи, на НПО,  или други организации)

- законите са неясни (което не позволява прилагането им -в случая по горе с ВСС, председателят аргумернтира решията си с това че "законът не е ясен") и в тази връзка:

- липсват достатъчно процедури и пракитики, с които да се избягват конфликтините и противоречащи си решенията на съдиите в различните съдилища, (съдиите във висшите съдилища излизат с противоположни, конфликтни решения по даден казус, най-вече защото законите са "шибани", а липсват тези практики)

(Може да се окаже че проблема има същата "културна етимология" като този с образованието- самата система отвътре няма нужда от добри закони и изобщо от Legal certainty; и че адвокати и прокурори имат нужда от "мътната вода, за да вадят шараните - парите си и влиянието си".Забележка: Има такива адвокати, които съветват клинетите си да водят дело след дело,само за им останат клиенти)

- достъпът до правосъдие на гражданите до независим и безприострастен съд на практика не  е осигурен, ще обясня защо:
1) формално имаме независим съд, но той в най-добрия случай е зависим и притиснат от крайно ограничените ресурси-  парите и времето: Има множество случаи в които съдиите просто "отбиват" номера - например приписват старо решение (това е казвано в медиите)
(разбирам го много добре, без да го оправдавам; в професионалата ми дейност аз също трябва съм независим от всякакви влияния и въздействия, но реално от зависимостта от време, срокове, и ресурси, никой не е избягал)
2) Липстата на достатъчно съдилища, изправя гражданите пред реалност в която чакат години за за получат правосъдие
Мога да говоря за имотните дела, по един и същи случай, имот демек, в които съм бил ответник- те се точат 20 години, 5-6 на брой са , и са само за един имот (решение, обжалвание, ново дело) Забавеното правосъдие е като липсващо такова.(В Пловдив има един районен съд, в София също е един!)

"Топката" за всичко това е в законодателната и съдебна власти

http://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2011)003rev-e

В тази тема съм разисвал въпросите с  Legal certainty, една от бенч-марките на върховенството на закона

 

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

Това твърдя и аз, но сключването на неизгодна сделка и причиняване на щети на собственика, сами по себе си не са нарушение на законодателството. (обратното значи да се блокира цялата икономическа дейност)

 

Относно "2" сме на различни позиции; Съгласен съм че това което си описал е във възможностите на изпълнителната власт, но постигането на върховенство на закона http://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2011)003rev-e малко зависи (или по скоро никак не зависи) от изпълнителната власт 

Защо мисля така:

- законите се променят в интерес на управляващите или в нечии "патртикулярен" интерес и удобство, от всеки който е спечелил законодателената власт, Най-малкото промяната им е в 90 процента от случаите не е демократична (да се  изслушват и да взимат предвид всички мнения в обществото - напримена на юристи, на НПО,  или други организации)

- законите са неясни (което не позволява прилагането им -в случая по горе с ВСС, председателят аргумернтира решията си с това че "законът не е ясен") и в тази връзка:

- липсват достатъчно процедури и пракитики, с които да се избягват конфликтините и противоречащи си решенията на съдиите в различните съдилища, (съдиите във висшите съдилища излизат с противоположни, конфликтни решения по даден казус, най-вече защото законите са "шибани", а липсват тези практики)

(Може да се окаже че проблема има същата "културна етимология" като този с образованието- самата система отвътре няма нужда от добри закони и изобщо от Legal certainty; и че адвокати и прокурори имат нужда от "мътната вода, за да вадят шараните - парите си и влиянието си".Забележка: Има такива адвокати, които съветват клинетите си да водят дело след дело,само за им останат клиенти)

- достъпът до правосъдие на гражданите до независим и безприострастен съд на практика не  е осигурен, ще обясня защо:
1) формално имаме независим съд, но той в най-добрия случай е зависим и притиснат от крайно ограничените ресурси-  парите и времето: Има множество случаи в които съдиите просто "отбиват" номера - например приписват старо решение (това е казвано в медиите)
(разбирам го много добре, без да го оправдавам; в професионалата ми дейност аз също трябва съм независим от всякакви влияния и въздействия, но реално от зависимостта от време, срокове, и ресурси, никой не е избягал)
2) Липстата на достатъчно съдилища, изправя гражданите пред реалност в която чакат години за за получат правосъдие
Мога да говоря за имотните дела, по един и същи случай, имот демек, в които съм бил ответник- те се точат 20 години, 5-6 на брой са , и са само за един имот (решение, обжалвание, ново дело) Забавеното правосъдие е като липсващо такова.(В Пловдив има един районен съд, в София също е един!)

"Топката" за всичко това е в законодателната и съдебна власти

http://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2011)003rev-e

В тази тема съм разисвал въпросите с  Legal certainty, една от бенч-марките на върховенството на закона

 

 

За отговорността на СЕО нямаме принципни разминавания: при липса на криминални действия (кражба и т.н.) санкциите за загубите на собственика не следва да бъде наказателна отговорност; обичайният начин е смяна на въпросния СЕО при доказване на негова неспособност и неадекватност.

Относно "2", всъщност в моята схема по-горе "1" и "3" са едно и също, защото "1" води до "3", а и така е програмирано. Сега моето виждане за твоята теза:"Топката" за всичко това е в законодателната и съдебна власти"

Тук имаме различни виждания, не твърдя, че моето е вярното, само ще се опитам да го изложа в по-популярен стил.

Как виждам „схемата” на корупцията по принцип в България:

Корупцията тече основно през ДЪРЖАВНИТЕ ПОРЪЧКИ и „органи” пред онемялата от пари Темида.

„Източваните” по този начин средства се „втичат” в лични сметки на олигарси, партийни каси (през обръчи от фирми, както се изрази един класик) и мрежа от по-дребни обслужващи ги риби по трасето. В тази последователност, но по обратен ред (улична престъпност, организирана престъпност, партокрация, съдебна система, държавен апарат), беше монтирана системата „Цингапур” през 90-те години на миналия век. На тъмно, разбира се, „дръж ротата в мъгла”. Схемата би могла да се опише като „куче влачи диря няма, чалга нон стоп, маняна, и утре е ден... „ На който тя не се харесва, прав му път през Терминал 2 в чужбина. Средната класа българи със здрав разум (2 млн) се изнесоха натам трайно и завинаги, терминалът работи демократично и сега.

Тази „система” може да бъде демонтирана – щом имаше монтаж, възможен е и демонтаж, но в обратна последователност: от свързващото звено за корупционно източване (изпълнителната власт) между другите две (организираната престъпност и съдебната власт). Точно на територията на изпълнителната власт може да бъде прекъсната корупцията в двете посоки; това е в прерогативите на главата на изпълнителната власт и правителството. Спре ли притокът на пари към организираната престъпност, има ли дадени на съд и ОСЪДЕНИ корумпирани държавни служители (а потенциални кандидати там има много и не е трудно да се докаже несъответствие между заплата и имущество), работата на съдебната система ще започне да се наблюдава под лупа от обществото, после фокусът ще се измести върху организираната престъпност, и най-сетне върху обикновената. Осветляването е смърт за всяка престъпност, вади я от анонимност.

Ако се сложи непробиваем катинар пред краденето в държавния апарат, другите две звена за ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕ – организирана престъпност и умишлено блокирана съдебна система – ще „светнат” пред обществото, тъй като няма кой да им прави сянка. Всъщност това е направил Ли Куан Ю в Сингапур, когато Сингапур е бил все още Цингапур.

Мисля, че другите две звена, които ти посочваш – законодателната и съдебната власти – са така хитроумно зациклени и скачени взаимно накъсо от „котараците” измислили системата на корупцията, че „мишлетата” винаги ще се въртим в техния затворен кръг без изход, там пробив е невъзможен. Каквито и добри закони да приемеш, щом съдебната ти система не работи под натиск на корупционни пари идващи от организираната престъпност през държавата и липса на осветеност върху нея, забрави за истинска реформа. Следвай пътя на парите – единственото място, където корупционните пари могат да бъдат спрени в този порочен кръг е държавния апарат, той е под контрол на изпълнителната власт, там може да се направи нещо реално срещу корупцията, след което да се отиграе постигнатия реално успех в съдебната система и законодателната власт.

Перманентната имитация на „рИформи” в „Цингапур” е еднопосочна стълба към икономически фалит и граждански бунт, който в крайна сметка ще счупи „системата” (след като я декапитализира напълно), това е и програмирано пак от "монтажистите" на цингапур, но след такова счупване ще бъдат заметени всички следи от кражби и „народът” ще „пожелае спонтанно” ново управление, циментиращо ново подобно статукво. Самите крадци ще оглавят протеста на бял кон към Нов Ред. Стар номер. Справка Гърция, но там нещата са много по-добре, защото има средна класа от собственици и при цялата корупция, не могат да им пипнат парите и собствеността, все още. Тук няма такава класа.

[nik1]

Оценявам убедеността ти Киров, но логиката и връзките ми се губят..
И Сметната Палата, и Агенцията за Държавен Финансов Контрол (това единствените органи които са оторизирани да извършват контрола на обществените пари) работят според ..закони, създени от "народните избранници". Каква е тънкостта, и защо законът е "причината",а не "следствието": Сметната Палата все още извършва одити и се произнася само законосъобразността (спазвването на законите) на изразходването на парите (почти всички държавни/обшествени поръчки, с малки изключения са законни, това са фактите), но не и за ефективността и ефикасността (целесъобразноста), както е в белите страни..

Бих изброил и другите "черни точки" в законодателната ни уредба във връзката с това, което пишеш.

- Закона за обществените поръчки (който се променя почти при всяко ново мнозинство в парламента, за да отговорина нечии "свързани" апетии)
- Конституцията (от която произлиза безконтролната, преяждащата с влияние и власт, и нищо не правеща за ограничаване на корупцията във високите и средни нива на управлението, прокуратура).
Ще се съгласиш с мен предполагам  че не е работа (не е от компетнциите) на правителството да проверява сметките на кметове, общински съветници,  главни архитекти, митничари, полицаи, съдии и т.н.
В тази връзка: предполагам си спомняш, че в края на първото управление на ГЕРБ, Агенцията за Държавен Финансов Контрол излезна с доклад за злоупотребите и загубите в Белене. След изборите обаче изчадната прокуратура замълча като риба, за да не изгуби политическите си дивденти и подкрепа от новите управляващи..

-25 годишната липса на закон, с които се противодейства на корупцията.

 

Редактирано Октомври 30, 2016 от nik1

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

Оценявам убедеността ти Киров, но логиката и връзките  ми се губят..
И Сметната Палата, и Агенцията за Държавен Финансов Контрол (това единствените органи които са оторизирани да извършват контрола на обществените пари) работят според ..закони, създени от "народните избранници". Какво е тънкостта, и защо законът е "причината",а не "следствието": Сметната Палата все още извършва одити и се произнася само законноста на изразходването на парите (почти всички държавни поръчки са законни  - това са фактите), но не и за ефективността и ефикасността, както е в белите страни..

Бих изброил и другите черни точки в законодателната ни уребда във връзката с това коетро си написал.

- Закона за държавните поръчки (който се променя почти при всяко ново мнозинство в парламента, за да отговорина нечии "свързани" апетии)
- Конституцията (от която произлиза безконтролната, преяждащата с влияние и власт, и нищо не правеща за ограничавяане на корупцията във високите и средни нива прокуратура).
Ще се съгласиш с мен предполагам  че не е работа (не е от компетнции) на Бойко Борисов или на Станишев да проверяват сметките на кметове, общински съветници,  главни архитекти, митничари, полицаи и т.н.
В тази връзка: предполагам си спомняш, че в края на първото управление на ГЕРБ, Агенцията за Държавен Финансов Контрол излезна със доклад за злоупотребите и загубите в Белене. След изборите обаче изчадната прокуратура замълча като риба за да не изгуби политическите си дивденти и подкрепа от новите управляващи..

 

Логиката ми е такава, че управляващата партия има и мнозинство в парламента, следователно и инструмент да прокарва свои закони, които после да изпълнява в ролята си на действаща изпълнителна власт. Ето как е станало в Сингапур, цитирам Ли Куан Ю:

Когато правителството на ПНД дойде на власт през 1959, неговите членове решиха да се борят с корупцията, да са морално чисто правителство. Преди изборите през 1959 ние решихме да изведем като наш приоритет борбата с корупцията. Предишното правителство тънеше в корупция – един от министрите бе присвоил милион долара. Ние се чувствахме неподготвени да се конкурираме с комунистите на изборите. Но да оставим старите негодници на власт за още 5 години, означаваше те да заразят цялото общество с корупция. Решихме да се борим за победа. Още от първия ден на нашето управление, ние въведохме правилото, че всеки долар, постъпващ в бюджета трябва да се отчита и да стигне до своите получатели до цент, без да полепва нещо от него по пътя му към нечий мръсни пръсти.

Главният орган за борба с корупцията беше БРК  (Бюро за Разследване на Корупцията, Corrupt Practices Investigation Bureau), основано от англичаните през 1952. То контролираше корупцията особено в ниските и средните бюрократични етажи – полицията, данъчните инспектори, общинските инспектори, архитектурните отдели, разрешаващи строителство. Всички тези бюрократи можеха или да осъществяват санкции, или след като вземат рушвет, да си затворят очите.Ние обаче решихме да насочим вниманието на БРК към висшите етажи. С малките риби започнахме да се борим по опростената процедура, като премахнахме всякакви двусмислия и неясноти в закона чрез прости правила, както и отмяна на всякакви излишни лицензи и разрешения в обществения живот. Тъй като се сблъскахме с проблеми при осъждането на корумпираните в съда, постепенно започнахме да ожесточаваме законите. През 1960 променихме остарелия “Антикорупционен Закон”(Anticorruption Law) от 1937, разширихме понятието “подкуп”, като включихме каквито и да е облаги, имащи стойност. Поправките в закона дадоха големи пълномощия на следователите, включително обиск, арест и разследване на банкови сметки и банкови документи на заподозрените, техни съпруги и съпрузи, деца и служители. Отпадна необходимостта от доказателство, че човекът получил подкуп действително е имал възможността да окаже исканата от него услуга. Данъчните инспектори се задължаваха да предоставят всяка информация, касаеща разследвания. Съществуващият закон, който гласеше, че показания на съучастник са недействителни, ако не се потвърдят от свидетел, така че съдията да може да прибавя и само показания на съучастник към делото. Най-важното изменение в закона от 1960 позволяваше на съда да тълкува обстоятелството, че обвиняемия разполага със средства надхвърлящи доходите му като доказателство, че той е получавал подкупи. Директорът на БРК работеше под личното ръководство и директно с кабинета на премиера, притежаваше огромна власт да разследва всеки държавен служител, включително и всеки министър. От 1963 ние ликвидирахме аниномнистта на свидетелите на БРК като задължително условие да дават те показания, и да се оповестяват публично. Даването на лъжливи показания през БРК стана углавно престъпление с наказание затвор и глоба. Съдиите бяха упълномощени да конфискуват доходи и имущество, получени чрез корупция.

Човешката изобретателност е безкрайна що се касае за конверсия на власт в корупция. Сериозните корупционни афери попадаха във вестниците. Неколцина министри бяха осъдени за корупция, като се почне от 60-те до 80-те години. Тан Кия Ган, министър на националното развитие през до 1966, преди това лидер на профсъюза на инженерите в авиокомпаниите. След като безспорно се доказа, че е искал комисионна от Боинг за закупуване на техни самолети, аз го уволних от всички постове. През 1975 Ви Тун Би, министър на околната среда, бе обвинен, че е получил от строителен предприемач апартамент за 500 000 долара и още 300 000 в сметката на баща му, за да прикрие спекулации на фондовата борса на този предприемач. Той беше обвинен, осъден и лежа в затвора 4 години и 6 месеца. През декември 1979 президента на НКПС и депутат Фей Ю Кок беше обвинен по четири случая с превишена власт и престъпна злоупотреба с 83 000 долара. Най-драматичен беше случая с министърът на националното развитие Те Чин Ван. През 1986 един от неговите партньори призна на разпит в БРК, че му е дал на два пъти по 400 000 – веднъж за разрешение с която си е присвоил земя, предназначена за отчуждаване от правителството, и втори път за съдействие да придобие държавна земя за строеж. Те Чи Ван отричаше и се опитваше да се пазари със служителите от БРК да не дават ход на дело. Той поиска среща с мен. Казах му че не мога да се срещна с него, докато тече следствието.

Да проповядваш високопарно морални принципи, убеждения и добри намерения срещу корупцията е леко. А да живееш в съответствие с тези намерения – трудно. За това са необходими силни лидери и решимост да се бориш с всеки един престъпник, без никакво изключение. Служителите в БРК разполагаха винаги с пълна политическа подкрепа и действаха без страх и в съответствие със закона.

Необходимо предварително условие за честно правителство е, кандидатите за постове да не се нуждаят от много пари, за да стигнат до тези постове, иначе се задвижва порочното колело на корупцията. Високите парични обороти в изборите са проклятие за азиатските държави. Похарчили значителни средства в предизборните си кампании, победителите трябва не само да ги върнат, но и да натрупат средства за следващите избори. Щом се докопваха до мястото, те започваха да връщат тези пари и да се готвят за следващите избори, като използваха влиянието си върху министрите и други длъжностни лица, добиваха от тях одобрение за договори или отчуждаване на селскостопански земи за строителство. Бившият премиер на Тайланд нарече тази система “Комерсиална демокрация”  (commercial democracy), а нейните избраници “купени мандати” (purchased mandate). Индонезия стана христоматиен пример за корупция в огромни мащаби, до такава степен, че индонезийските медии изобретиха специален термин “СКШ” – сговор, корупция, шуробаджанащина.

През 1959 като лидер на опозицията убедих тогавашния премиер да направи гласуването задължително. След идването ни на власт очистихме политиката от влиянието на “триадите”, китайската мафия. Собствените ни средства за водене на кампании бяха скромни, много по-малки от разрешеното от закона. Затова на партията ни не й се налагаше да си попълва касата след изборите, а по време на изборите не раздавахме подаръци на избирателите. Печелехме гласове като създавахме работни места, строяхме училища, болници, обществени сгради и най-важното – осигурихме възможността на всеки който желае да си купи собствен дом. Това накара хората да ни повярват и ги убеди че бъдещето на тях и на децата им е в ПНД.

За да имате чисти и честни хора в правителството, трябва да им плащате съпоставими заплати с тези, които човек може да спечели с квалифициран труд в крупна корпорация или голяма и преуспяваща адвокатска кантора. Точно такива хора управляваха Сингапур така, че годишния ръст на БВП в продължение на 30 години беше средно между 8-9 процента и в края на този период се нареди на девето място в света.

При първото поколение лидери в Сингапур честността бе навик. Колегите отхвърляха всякакви опити за подкуп. Но да се възпроизвеждат тези хора постоянно, означаваше да се възпроизведат условията, които ги направиха такива, а това бе невъзможно. Адекватното заплащане е жизнено важно за поддържането на честността и морала у политическите лидери и висши държавни служители. Демонстративният егалитаризъм е красива политика за показ. Във Великобритания, САЩ и повечето западни страни заплатите на политиците не растат с темповете на икономически растеж, но там има друго нещо: по презумпция хората, които се занимават с политика, разполагат с лични средства. Повечето най-способни хора в САЩ и Великобритания печелят толкова добре, че въобще не се стремят да попаднат в правителствата. След като излязат от политиката (обикновено след 4 или най-много 8 години) такива хора пак се връщат в частния сектор, където работят като скъпо платени адвокати или корпоративни директори. В първите десет години замразих министерските заплати. След 1970, когато решихме проблема с безработицата и нещата тръгнаха нагоре, увеличих месечната заплата на министър от 2500 долара до 4500. Оставих собствената си заплата на премиер непроменена на 3500 долара, за да напомням на държавните служители, че все пак трябва още да се самоограничаваме. После на всеки няколко години бях принуден да увеличавам заплатите на министрите, за да догонвам все по-бързо разтварящата се разлика със заплащането на подобни позиции в частния сектор. През 1994, вече в качеството си на министър, внесох в парламента предложение за въвеждане на система, според която министерските заплати и тези на съдии и висши държавни служители автоматично да се вържат към сумите от данъци плащани в частния сектор. Икономиката в Сингапур в продължение на 20 години растеше 7-10 процента, а заплатите в държавния винаги изоставаха с по 2-3 години. Моята система, предвиждаше заплащането в държавния сектор да бъде две трети от работещите в частния сектор със съпоставими рангове, според техните данъчни декларации. Това предизвика остра полемика, особено недоволни бяха социалистите, работещи в частния сектор, защото считаха, че заплатите на нашите министри ще бъдат абсолютно непропорционални на правителствените чиновници в най-развитите страни. Хората винаги искат да виждат в лицето на своите управляващи компетентно, чисто правителство, което постига реални резултати – а това им давахме ние. Приетия закон по мое предложение улесни притока на талантливи хора от частния сектор в държавния.  Преди това един добър адвокат в Сингапур печелеше между 1 и 2 млн. долара годишно, докато заплата на съдия беше 300 000. Без това изменение никога не бихме привлекли най-добрите юристи да работят като съдии. Успяхме да привлечем също така доктори и други специалисти в държавните учреждения, защото заплатите им вече бяха съпоставими с тези на техни колеги в частния сектор.

За да се застраховам от необмислени назначения в правителството на нечестни и непочтени хора, през 1984 предложих да бъде избран с пряк вот президент. Неговата фигура щеше да е на национален обединител, а също така щеше да има пълномощия да отмени разпореждания на премиера, ако последните възпрепятстват разследвания по дела за корупция, както срещу самия премиер, така и срещу министри и висши държавни служители. Президентът също щеше да има вето при назначаване на длъжност във Върховния съд, началника на Генералния щаб и началника на полицията.

Действията на правителството и силно упълномощеното от него Бюро за Разследване на Корупцията са били подплатени законодателно с правомощия, прокарани в парламента пак от партията на управляващото правителство; вече узаконени мерките, правителството ги е прилагало с пълна сила, резултатите са налице. Подобна структура, доколкото знам, действа и в Румъния ефективно и резултатите са налице - растежът на техния БВП е 6 процента годишно.

Редактирано Октомври 30, 2016 от Б. Киров

[Б. Киров]

Преди 50 минути, Б. Киров said:

Най-важното изменение в закона от 1960 позволяваше на съда да тълкува обстоятелството, че обвиняемия разполага със средства надхвърлящи доходите му като доказателство, че той е получавал подкупи. Директорът на БРК работеше под личното ръководство и директно с кабинета на премиера, притежаваше огромна власт да разследва всеки държавен служител, включително и всеки министър.

Понеже стана доста дълго, следователно, разводнено, бих искал да извадя есенцията, според мен.

Преди 52 минути, Б. Киров said:

Служителите в БРК разполагаха винаги с пълна политическа подкрепа и действаха без страх и в съответствие със закона.

 

Преди 52 минути, Б. Киров said:

Даването на лъжливи показания през БРК стана углавно престъпление с наказание затвор и глоба. Съдиите бяха упълномощени да конфискуват доходи и имущество, получени чрез корупция.

Както се казва - ето тези три неща.

[nik1]

Нищо лично, и само мое мнение

В това не виждам голям смисъл. Ще се измислят бюра, агенции, и комисии, а корумпираната (разложена от това, че е преяла с влияние) прокуратура ще си "стои на трупчета", http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/08/2739005_prokuratura_na_trupcheta/ или по скоро слагайки чадъри, ще си я кара по "стария" си начин? Не знам каква е съдебната система на Сингапур, но в Европа, у нас и в Румъния, където има десетки осъдени от висшия ешалон за корупция, прокуратурата е тази която докарва обвинението до съда..

 

Преди 4 часа, Б. Киров said:

управляващата партия има и мнозинство в парламента, следователно и инструмент да прокарва свои закони, които после да изпълнява в ролята си на действаща изпълнителна власт.

У нас управляваща партия винаги има партньори, и не е в абсолютно мнозиство , освен това важно мисля е-  основната и цел на всяка упвляваща партия е да запази баланса с останалите партньори и статуквото си на управляваща. Видяхме как се разби намерението за реформата в съдебната система, тя се превърна в рИформа (местене на куфари, и отдели), въпреки ясното първоначално намерение да е реформа.

/Десните бяха записали в програмата си (общата и своите си) като цел че ще се стремят към върховенство на закона, на популистите от ляво и крайно дясно, и на партията на българските турци ,доколко това им е дневния ред? Какво се получи при представянето в парламента на доклада от януари 2013-та за злоупотребите в Белене http://tv7.bg/Новини/България/Крими/Фрапиращи-злоупотреби-по-проекта-АЕЦ-Белене-_l.1_i.9508092_c.39.html#.WBYMgcnBvGg всички партии без ГЕРБ,синята коалиция и един независим, скочиха срещу него, а прокуратурата угоди на следващите управляващи като сложи чадър върху това (или го постави на трупчета) ..Дрън дрън - няма такова нещо като "върховенство на закона" при БСП, нацита-патриоти и ДПС.
В Сингапур управлява дясна партия- т.е. партия с консервативни икономически виждания,и поставила си за цел върховеството на закона, която е в абсолютно мнозинство, но тук няма тази среда/

---

Киров, имаме много различни виждания, и според мен не стигаме до приближаване (малко даже напротив), за това няма да пиша повече в тази тема. Беше ми приятна дискусията с теб,  и да чета постовете ти

 

Редактирано Октомври 30, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 5 часа, nik1 said:

25 годишната липса на закон, с които се противодейства на корупцията.

 

 

Преди 19 минути, nik1 said:

Нищо лично, и само мое мнение

В това не виждам голям смисъл. Ще се измислят бюра, агенции, и комисии, а корумпираната (разложена от това, че е преяла с влияние) прокуратура ще си "стои на трупчета", http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/08/2739005_prokuratura_na_trupcheta/ или по скоро слагайки чадъри, ще си я кара по "стария" си начин? Не знам каква е съдебната система на Сингапур, но в Европа, у нас и в Румъния където има десетки осъдени от висшия ешалон за корупция, прокуратурата е тази която докарва обвинението до съда..

 

У нас управляваща партия винаги има партньори, и не е в абсолютно мнозиство , освен това важно мисля е-  основната и цел на всяка упвляваща партия е да запази баланса с останалите партньори и статуквото си на управляваща. Видяхме как се разби намерението за реформата в съдебната система, тя се превърна в рИформа (местене на куфари, и отдели), въпреки ясното първоначално намерение да е реформа.

/Десните бяха записали в програмата си (общата и своите си) като цел че ще се стремят към върховенство на закона, на популистите от ляво и крайно дясно, и на партията на българските турци ,доколко това им е дневния ред? Какво се получи при представянето в парламента на доклада от януари 2013-та за злоупотребите в Белене - всички партии без ГЕРБ,синята коалиция и един независим, скочиха срещу него..Дрън дрън - няма такова нещо като "върховенство на закона" при БСП, нацита-патриоти и ДПС. В Сингапур управлява дясна партия- т.е. партия с консервативни икономически виждания,и поставила си за цел върховеството на закона, която е в абсолютно мнозинство, но тук няма тази среда/

---

Киров, имаме много различни виждания, и според мен не стигаме до приближаване (малко даже напротив), за това няма да пиша повече в тази тема. Беше ми приятна дискусията с теб,  и да чета постовете ти

 

Ник, за мен е удоволствие, още повече, че двамата с теб в тази тема очевидно забавляваме доста четящата ни публика, за три дни от 1800 тя е станала над 2400, това в тема от раздел Икономика си е бестселър

Че имаме противоречия, за мен лично е по-интересно. Но за да не съм толкова сериозен, ще публикувам нещо по повод на комисиите, което си е като диалог от "Ъндърграунд" на Костурица, направо е класика в балканската комедия "ъндърграунд-кючек". Става въпрос за част от едно интервю отпреди 6 години с проф. Кушлев, тогава шеф на прословутата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисия Кушлев); интервюто не бива да се чете сериозно:

Водещ: Общата сума? (пита го колко са конфискували)

Стоян Кушлев: Така че бих казал, че справедливостта възтържествува. Аз бих казал, че досега имаме, ако става на въпрос за спечелените дела, ще мина и към останалите наши производства, но те са вече 50 от 222, на първа инстанция, спечелени на първа инстанция са 50 дела, решения на първа инстанция са 65, т.е. около 70% е успеваемостта на делата, това е близо до световния, даже на горната граница на европейската и световната тенденция. От 60 до 70% се уважават делата по гражданските конфискации в европейските държави. Така че ние сме...

Водещ: Като сума колко е?

Стоян Кушлев: Като сума на първа инстанция са 26 милиона уважените, но на последна инстанция, там е... нали, минава се и втора инстанция, и трета, вече Върховният касационен съд (ВКС), досега са минали седем дела. Движението е бавно, но то е неминуемо, както виждате. Четири години продължи... Ще минат тези дела и през последната инстанция. Аз бих казал, че най-справедлива е последната инстанция.

Водещ: Да, така е.

Стоян Кушлев: Ние почти нямаме загубено дело във ВКС. Имаме едно-две дела, които сме ги загубили на първа и на втора инстанция, но след като отидат във Върховния съд се връщат за ново разглеждане, с указания да бъдат уважени нашите искания. Така че аз съм спокоен в това.

Водещ: Крайният резултат, да изчистим тази тема, крайният резултат, вече като мине и на трета инстанция делото, крайният резултат като финансов ресурс, който се конфискува.

Стоян Кушлев: Вижте, ние сме предявили искове, но това ще стане след няколко години, като минат, но ние сме предявили искове досега за 236 милиона лева. Ние говорихме преди като бях при вас, говорехме за 215 милиона. Ето, от средата на юли, някъде около 20 юли бях при вас, за два месеца виждате какъв е резултатът.

Водещ: Добре. Това са искове. 236 милиона лева.

Стоян Кушлев: Да, но вече съдът ще реши какво ще предяви.

Водещ: Съдът ще прецени. А до момента това, което е преценил съдът, това, което е влязло в държавата?

Стоян Кушлев: Което е влязло в сила не е голямо, то е над два милиона лева, защото това са все още малки дела. Но ние чакаме и по някои големи дела, които са на последна инстанция. На последна инстанция е делото на Митьо Очите, което е минало през двете инстанции и чака във ВКС, което е за 2.350 милиона. На последна инстанция е делото Валери Тодоров, т. нар. Дебелия, което е също за 1.800 милиона лева. Така че там се чака само... Върховният съд може и да не допусне обжалване пред него и тези решения да влязат в сила. Така че веднага ще нарасне и сумата...

Водещ: Така като ви слушам, с 2.5 ще скочи сумата...

Стоян Кушлев: Да, ще скочи сумата... Само с 2.350 милиона от Митьо Очите.

Водещ: Това е от самото създаване на комисията, досега?

Стоян Кушлев: Не. Това е само делото на Митьо Очите. А два милиона са от досега постановените седем решения, те са от по-малки дела, които са...

Водещ: Два милиона – но това е за целия период от съществуването на комисията?

Стоян Кушлев: Да, това е... но аз ви казвам перспективата каква е.

Водещ: Да, разбирам ви. С колко пари разполагате?

Стоян Кушлев: В момента нашият бюджет беше намален с повече от 45% - от 7.5 милиона на 4.2 милиона. Ние не можем да си плащаме вече нашите задължения по делата, които се водят. Там има сериозни разноски за заплащане на възнагражденията на вещи лица, по три-четири експертизи.

Водещ: Добре. Ако ви се разширят правомощията, как ще карате с 4.2 милиона?

Стоян Кушлев: Не можем в никакъв случай. Даже и с това, което... Аз това го казах на зам.-министър Горанов, но той все още не може да навлезе в този проблем и да го разбере.

Водещ: А колко ще ви трябват за тези правомощия, които се очертават по закон?

Стоян Кушлев: Ние тогава трябва да работим с онзи пълен щат, който някога беше определен от парламента на комисията от 300 души, а сега сме 180 и няколко, т.е. трябват ни още няколко милиона на тези 4.2 милиона, тъй като в момента се задъхваме. Ще бъдат прекратени дела.

Водещ: 7-8 милиона ви трябват...

Стоян Кушлев: Такава беше и по-рано перспективата, удобство до девет милиона, при развитие на комисията, но финансовата криза доведе до това състояние на нещата. 

 

http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15917/

С това и аз приключвам участието си тук, за мен беше удоволствие.

Редактирано Октомври 30, 2016 от Б. Киров

[Aspandiat]

Пффф, пак сте се олели с писане.

Абе не е само тази прозрачност и законност. Днешният Сингапур де факто е старата Малака от предпортугалско, португалско и холандско време, тоест ключов търговски център на ключов търговски проток. Тоест място, където се трупа богатство. Или, ако използвам в конкретния случай мисълта на един наш едър предприемач, "не може да си някой, ако преди това си бил никой".

[nik1]

On 11/1/2016 at 19:04, Aspandiat said:

Пффф, пак сте се олели с писане.

Абе не е само тази прозрачност и законност. Днешният Сингапур де факто е старата Малака от предпортугалско, португалско и холандско време, тоест ключов търговски център на ключов търговски проток. Тоест място, където се трупа богатство. Или, ако използвам в конкретния случай мисълта на един наш едър предприемач, "не може да си някой, ако преди това си бил никой".

Южна Корея, забутан полуостров на "гъза на географията"... БНП на човек: 100 (сто) американски кинта през 1960 година, страната и народът е по-беден от много от африкансите страни народи, които са западни колонии с по-висок страндарт от този на Южна Корея; 
Южна Корея, пак същия полуостров....БНП на човек: 30 000 американски кинта през 2015 година

Тайван...Подобна история, забутано и бедно рибарско място на гъза на географията..(на края на света) 

Япония: Подобна история, забутан остров на края на света..

-------

Изводът е един и същ, но си остава евъргрийн: Материалът (човешкият) и устройството на държавата са най-важните днес, останалото е гарнитура

В друга тема бях написал че дори "утре от небето да почнат да валят кебачета в България, ние пак ще си останем гладни"...Ние сме с  изгодно и ключово географско местоположение например, през БГ се транзитират поне 20 процента от износа на Турция и не знам колко от износа на страните от Близкия изток, ама понеже сме балканци по манталитет и устройство на държавата ни ^{[забележка]}:, всеки европейски проект се баталясва

^{[забележка]}:Всъщност прокуратурата ни съдебната ни система като устройство са най-близки до тоталитaрните (сталиновите), устройствто то и функциите им не са променени когато са записани в съвреммената ни конституция .Демек устройството на държавата ни куца - съдебната власт е една от трите власти на вскяа развита и богата страна, Ако тази власт не работи, ако ще и левове да падат от небето, страната пак ще е баталясана, а народът беден
Просто и ясно е, но не за футболни запалянаковци, балкански новобогаташи, и пенсионери..

 Виж обаче Олигарсите (и техните медии), мутрите, контрабандистите и крадците на публични милиони и милиарди (заеднбо с покровителите им от БСП,ДПС и тази съдебна система) са наясно с това, и затова сега се насират от кеф, че "Момчето си отива" 

ПС Няма какво да се лъжем, ГЕРБ си беше, и е един германски,ХСС, проект (програмата му е препис на ХСС програмата), и това е публична тайна в Германия , а има материали в германските медии.
Този проевропейски проект (да станем развита и богата страна, с върховенство на закона) не прокопса поради съпротивата на олигарсите (и медиите, които са на 90 процента техни), мутрите, контрабандистите, и на крадците на публични милиони и милиарди ,заедно с покровителите им от БСП,ДПС и цялата съдебна система, особено на всемогъщата прокуратура, конституирана по тоталитарен начин..

 

 

 

Редактирано Ноември 15, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 20 минути, nik1 said:

ПС Няма какво да се лъжем, ГЕРБ си беше, и е един германски,ХСС, проект (програмата му е препис на ХСС програмата), и това е публична тайна в Германия , а има материали в германските медии.

Ник, така да е, ама пак внесохме принос в световните рекорди – след „българското сепуко”, сега демонстрирахме „българският ипон”; „ипон” е термин от бушидо, японското бойно изкуство, който означава нещо като „туш” в борбата, пълна и безусловна победа над противника – да, но при „българския ипон” противник и състезател се въплътиха в едно лице – то се авто-тушира еднолично с „ипон”; е няма такива други хора по света.

[nik1]

Не идеализирам качествата на Борисов (той е уникален и като личност, ясно че е е човек на самоинициирането, обича да го "потупват" и "обичат" ^{снимката от Politiko по долу е къде шарш, къде истина}), но представи си пред какво е изправен този боец - партньори-кучета и партньори популисти на които трябва да угоди (да си балансьор са нужни изключитерлни качества) , плюене по всички медии и форуми (аз не съм чул една положителна оценка за него), стопирана съдебна реформа (за която той изхаби нерви и усилия развни на годиниои то живота му), разговори в Путин, разговори с Ердоган (разговори в които едва ли са за за здравей- здрасти), заплахи и изнудване от Ердоган (при предателства и фрагментация вътре в ЕС) и т.н..

 

^{Tough guys need love, too}

  

[laplandetza]

Пак политика тук, какво става Ник, защо така политизираш с Неговия образ.

Има уникални качества за ЕС политик, единственият , бил някога, бил хора , преди да стане Той !

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ник, така да е, ама пак внесохме принос в световните рекорди – след „българското сепуко”, сега демонстрирахме „българският ипон”; „ипон” е термин от бушидо, японското бойно изкуство, който означава нещо като „туш” в борбата, пълна и безусловна победа над противника – да, но при „българския ипон” противник и състезател се въплътиха в едно лице – то се авто-тушира еднолично с „ипон”; е няма такива други хора по света.

 

PS

При това положение единствения разумен ход на Борисов е да падне, и да се изправи отново, обявявайки се като борец против стаутуквото, и поставяйки си героичния орел..

За това написах че ББ е човек който се самоиницира, той е от хората които искат да имат образа на герои, да бъдат обичани и харесвани; Всеки луд с номера си, а този номер в България минава винаги (с това ББ като спортисът и футболис е напълно наясно),  и ще минава докато обществото ни се състои от мнозинство от беден и необразован (образованието не е само да можеш да рецитираш  без грешка българските поети и автори, докато играеш хоро) white trash, вглъбен в мачовете, в чалгата или метъла, и в героичното минало..

ППС

Един много достоен, честен и принципен човек, един от хората в най-новата ни история, допринесъл най-много за гражданското общество в България от всички н негови предшесвеници , човек оттаден на върховенството на закона, превел успешно България през няколко правителствени кризи, един от големите европейски политици в момента http://www.dw.com/bg/защо-се-правят-че-не-са-чули-речта-на-плевнелиев/a-19320291-  у нас е наричан (от белия траш, разбира се, мнозиството от народа) "жена"(и от президентшата Радева, във ФБ, която е металистка ), "путка", само защото няма героичен ореол, говори тихо, не тропа по масата, не раздава порции пари и илюзии, и не е остроумен като Бате Бойко

Тук не сме Бавария (по-просто казано, не сме Европа), или както пише един коментатор:

 

Цитирай

 

If only Bulgaria was Bavaria…

GERB’s governing policies have seemingly been ‘made in Bavaria,’ rather than ‘made in Bulgaria.’ If only GERB did not have to govern the poor Bulgarians, but the wealthy Bavarians, the transplanted CSU’s policies would have worked splendidly.  

 

 

"CSU" е ХСС

[laplandetza]

,,,......Един много достоен, честен и принципен човек, ....::::

 

С една дума , Комсомил.Така ги наричаше един друг добър човек, но безпринципен ,силна дума-беше от добрата номенклатура, добър, но послушен,променлив,  лека му пръс.

[nik1]

И какви са твоите принципи и убеждения?

https://www.politicalcompass.org/test

Редактирано Ноември 15, 2016 от nik1

[nik1]

 

1 hour ago, laplandetza said:

,,,......Един много достоен, честен и принципен човек, ....::::

 

С една дума , Комсомил.Така ги наричаше един друг добър човек, но безпринципен ,силна дума-беше от добрата номенклатура, добър, но послушен,променлив,  лека му пръс.

Радко е доста по-безпринципен от Роската, батка. 

Радко е член на БКП-то до 1990 година (а това е защото в армията бърза кариера се прави, само ако си член на БКП), когато армията се деполитизира със закон.  Роската е бил член на БКП само като студент ..Радко любеше Метълката с червената коса, която му беше подчинена в БА, в нарушение на устава на БА (там тези връзки не се позволяват). Когато Радко разбра, че ще става президент- скоропостижно се ожениха.. Правеше на света вода ненапита като натовски генерал през босовете си, ама май си през това време си е пекъл баницата с БСП-то..;)
Натовски генерал (завършил една или две академии в САЩ по линията на НАТО), ама се обърна към кремълския господар и неговите слуги и проститутки тук...

Това ако не е безпринципност, аз съм коsмонавт !

--------------------------------

Роската не се огъна, и затова си отиде (a това е принципност)

http://www.dw.com/bg/даниел-кадик-плевнелиев-не-се-огъна-под-натиска-на-кремъл/a-36194406

 

 

Редактирано Ноември 15, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

И какви са твоите принципи и убеждения?

https://www.politicalcompass.org/test

PS

Все още съм десен либертарианец (но не крайно далече от центъра), вах не думайте

 

Цитирай

 

Your Political Compass

Economic Left/Right: 3.75 
Social Libertarian/Authoritarian: -3.23

 

 

Има един или два въпроса които са объркващи и са само за USA, като този за данъците. Там са високи, но в България са ниски сравнено с нивата им в САЩ)

Другият спорен въпрос е за смъртното наказание - аз съм "за", защото смятам че доживотният затвор е по-голямо и по-лошо наказание от изпълнение на смъртната присъда . В Щатите поради една народопсихологична и културна особеност, преобладаващо не се смята така, Относителният брой на самоубийствата е доста по нисък от тези в Европа, и в частност в България или северна Европа..

 

Хайде Ваш ред е, people  

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, nik1 said:

PS

Все още съм десен либертарианец (но не крайно далече от центъра), вах не думайте

 

 

Има един или два въпроса които са объркващи и са само за USA, като този за данъците. Там са високи, но в България са ниски сравнено с нивата им в САЩ)

Другият спорен въпрос е за смъртното наказание - аз съм "за", защото смятам че доживотният затвор е по-голямо и по-лошо наказание от изпълнение на смъртната присъда . В Щатите поради една народопсихологична и културна особеност, преобладаващо не се смята така, Относителният брой на самоубийствата е доста по нисък от тези в Европа, и в частност в България или северна Европа..

 

Хайде Ваш ред е, people  

 

Определено съм против смъртното наказание. Според мен правото на държавата да отнема човешки живот по каквато и да е причина е престъпление, по точно убийство, независимо, че се изпълнява от държавата.

Политика тук няма да коментирам, ще го направя по друг начин - ето вижте какви инвестиции е направил Китай между 2000 и 2015 година в света и къде е инвестирал китайския бизнес; България е след Габон и Македония по привлечени инвестиции за тези 15 години, и то тези инвестиции са главно на едно място, в завода за китайски автомобили в Ловеч. Какво да коментираме българските политици и политики, тези числа говорят достатъчно красноречиво, парите са умни, те отиват, където могат да правят повече пари - България не е такова място. Давам за пример Китай, защото има добре направен сайт за информация, но ако се вземе друг световен инвеститор, картината ще е подобна.

$1354.85B Total

 

САЩ               $134.36B Total

Австралия      $86.63B Total

Великобр.       $38.1B Total

Франция         $19.08B Total

Египет            $18.64B Total

Сингапур        $18.41B Total

Германия        $13.64B Total

Финландия    $9.89B Total

Монголия       $5.16B Total

Норвегия        $6.79B Total

Израел            $6.82B Total

 

Турция            $12.54B Total

Унгария          $6.1B Total

Гърция            $5.47B Total

Куба                $5.1B Total

Сърбия           $3.7B Total

Афганистан    $3.27B Total

Чехия              $1.32B Total

Полша             $1.93B Total

Габон              $1.52B Total

Македония   $400M Total

БЪЛГАРИЯ    $330M Total

 

https://www.aei.org/china-global-investment-tracker/

 

[kall]

Значи изключително неприятен момент е политизирането на темата( нещо забранено по принцип във форума) и хвалебствията към ББ. Този човек си беше откровена мутра(това е публична тайна) и си получи заслуженото. Народът ясно показа какво е мнението му, така че нека "момчето да си ходи" и дано не се връща повече. Това, че вероятно ГЕРБ са били германски проект, го отчитам като допълнителен минус, показва ясно, че в Европа ни имат за неоколония. Ако наистина държим на независимостта си като държава, никой няма право да ни се меси във вътрешните дела, и не бива да го позволяваме. Проблемите ни са си наши и следва да си ги решаваме само и единствено ние. 

И още нещо- не ми харесват полутоталитарните опити за налагане на пролибертарианска и про-ББ линия като единствено правилен начин на мислене във форума. Най-малкото така не се дава шанс на противоположните възгледи, които( о, ужас) може всъщност да се окажат по-правилни при дадени обстоятелства. Атаките ad hominem (кой колко бил принципен и безпринципен)спрямо определени хора също не са добри аргументи и показват невъзможност за защита на тезите по друг начин. 

А за дадения тест- не съм сигурен в обективността му...

Относно Плевнелиев- той е марионетка на ББ( затова го и наричат "женичка", а не поради липсата на "ореол"), така че да не го хвалим и него, ако може... А и кризите, през които е "превел" страната, бяха създадени от собствената му партия, сега пак се задава такава на хоризонта заради едни заплахи за оставка.

П. С. За тези, които решат да ме докладват на модератор за това тук- както виждате няма лични нападки тук, само констатации на очевидни факти, извинявам се за политизирането, но тая тема е вече твърде опропастена в тая насока, и то не от мен. 

Редактирано Ноември 15, 2016 от kall