Отиди на
Форум "Наука"

Двата “лъва”: България и Сингапур


Recommended Posts

  • Потребители

България и Сингапур споделят един национален символ - лъвът. Как обаче изглеждат нещата при двете съпоставими като население страни? В тази тема предлагам сравнение между развитието (с акцент върху икономическия просперитет) на двете държави в период от 44 години (1970-2014). Няма да натрапвам изводи, ще покажа общодостъпни факти, като ще подчертая някои от тях, върху които ще се фокусирам.

Предлагам на уважаваните съфорумци, между които познавам мнозина с отлични аналитични възможности, следния подход. Ще разгърна фактите, като посочвам източниците, в няколко групи:

  1. Общо съпоставяне на растеж на БВП през тези 44 години
  2. Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде)
  3. Съпоставителни факти  за държавното, политическото и правното устройство на двете страни
  4. Съпоставителни детайлизирани факти за икономиката – структура, отрасли, пропорции, транспорт, комуникации

Имам следната молба, след като разгърна в посочения ред цялата групирана и селектирана по този начин информация (не претендирам че е изчерпателна), върху базата на всичко това, да анализираме и синтезираме. Да не го правим предварително, и “на парче”, защото така изпадаме в риск от късогледство и изкривяване на картината. Целта на темата е да очертае обективна картина на силните и слабите страни в развитието на двете страни, да открие възможните допирни точки (доколкото съществуват) и да се опита да открие нови гледни точки от по-различен ъгъл. Започвам с първата част, като сравнително бързо ще разгърна цялата информация, за да е налична при дискусиите.

1. Общо съпоставяне на растеж на БВП между икономиките на България и Сингапур в периода 1970-2014

От пръв поглед се очертава следната картина от гледна точка на икономически растеж и БВП:

За България:

BG 1970-2014.jpg

В периода 1971-1981 година България е имала годишен растеж на БВП средно с 6.8 процента годишно.

В следващото десетилетие 1982-1990 (последното планово социалистическо) България е имала средно 2.3 процента растеж годишно, като последните две години от тези 10 (преходните) спадът е средно с 8 процента годишно.

Следващото трето десетилетие 1991-2000 е катастрофа за българската икономика – там средногодишният процент е отрицателен с – 2.5

Четвъртото десетилетие 2001-2010 средногодишният ръст е сравнително добър от 3.1 процента, въпреки двете отрицателни години поради кризата (2009-2010)

За последните 4 години от 2011-2014 имаме скромните 1.16 процента ръст на годишна база

Или обобщено за 44 години БВП на България е нараствал на годишна база средно с около 3.5 процента годишно, което само по себе си изглежда добре, ако беше стабилно – но не е – защото големият растеж от 6.8 е през първите десет години, а през останалите 34 средният растеж е от 2 процента годишно. Кошмарно зле е положението в периода 1991-2000, когато средният спад е минус 2.5 процента на годишна база, това е “черна дупка” в българската икономика за цели 10 години. В последните 4 години имаме стабилно мижав растеж от около процент. Както се изразяваше един колега тук, попаднали сме в “потенциална дупка” в икономиката, от която доста трудно ще се измъкнем, без радикални реформи.

Как стоят цифрите в друг аспект – двете графи вдясно индикират процентния дял на българския БВП в световен и европейски съпоставителен план. Една засечка в началната 1970 и крайната 2014 години показват следната картина: през 1970 г. България е имала 0.25 процента от общото световно производство и 0.65 от общото европейско производство, толкова е била нейната икономическа тежест, съизмерена по двата показателя. През 2014 г. БВП на България тежи 0.073 от БВП на света и 0.26 от БВП на Европа. С други думи – в икономически план България е олекнала 3.5 пъти спрямо теглото на световната икономика (движила се е толкова пъти по-бавно) и около 3 пъти спрямо теглото на европейската икономика.

Нека сега обърнем поглед за сравнение към другия “лъв” – Сингапур.

 

Sungapur 1970-2014.jpg

 

Как изглеждат нещата през този период от 44 години за Сингапур в икономически план от гледна точка нарастването на неговия БВП? Най-повърхностният поглед показва следната картина – Сингапур тръгва през 1970 г. от по-ниска база от България, през тази година БВП на глава от населението е бил 916 ам.долара срещу 1070 ам.долара на човек в България; през 2014 г. Обаче разпределението на БВП на глава от населението в Сингапур е 57648 ам.долара на човек, докато в България те са 8063, тоест разликата е 7 пъти (700 процента) в полза на сингапурската икономика.

Нека видим, подобно на България, как се е движил ръста на сингапурската икономика по десетилетия през тези 44 базови години. През първото десетилетие (1970-1981) Сингапур реализира средно 10.15 процента годишен прираст на БВП. Трябва да се има предвид, че базовата първоначална година (в която България все още има предимство) не е най-ниската точка за Сингапур, тя е сравнително висока такава, защото предходното десетилетие 1959-1970 са още по-зле в икономически план за Сингапур, преди това той е бил щат на Малайзия, провъзгласил независимостта си през 1959 г. и започва самостоятелното си развитие като бедна страна от Третия свят, така че изследването ни започва от тази сравнително ниска база (1970) за страната, но десетилетието преди нея е било на развитие с ускорен ръст, за да се стигне до това ниво. За сравнение, през същото десетилетие (най-силното за българското развитие в този 44-годишен период) растежът на БВП е бил 6.8 процента на годишна база или около 70 процента в сравнение с този на Сингапур.

И така, преминаваме към годините 1981-1990 в растежа на БВП на сингапурската икономика – той е годишно 7.91 процента, като има 1 година на отрицателен и 2 години нисък. За сравнение, в плановата социалистическа икономика през същото десетилетие ръстът на БВП е 2.3 процента на годишна база, или повече от 3 пъти по-нисък.

През третото десетилетие, което е кошмар и катастрофа за БВП на България (минус 2.5 процента спад на годишна база) Сингапур бележи средно годишен икономически ръст от 7.2 процента; тук вече става истинското разминаване в сравнение с движението на БВП в България (отрицателно) и това на сингапурската икономика (стабилно и бързо положително). Защо това се е случило и как, е въпрос на конкретен анализ.

Четвъртото десетилетие на сингапурската икономика (2001-2010) изглежда по следния начин – средногодишен ръст от 5.9 процента, като има две отрицателни години (2001 и 2009); съпоставимо с българския ръст на БВП през тези години това е около 2 пъти (200 процента) повече – България запазва растеж средно от около 3 процента за периода, това са силни години за нея.

За последните 4 години се забелязва известно забавяне в ръста при Сингапур – на годишна база той е 4.2, докато в България ръста е 1.16 или съотношението е в полза 4:1 за сингапурския растеж.

Как изглеждат данните са относителната икономическа тежест на сингапурската икономика в световен и локален мащаб: през 1970 г. сингапурския БВП е бил 0.057 процента от световния (срещу 0.25 за България или българския е тежал 4 пъти повече от този на Сингапур); през 2014 г. сингапурският БВП е бил 0.39 от световния (срещу 0.073 за България), или иначе казано българският тежи близо 6 пъти по-малко – за тези 44 години нещата са се променили драстично, Сингапур е направил 24 пъти по-голям скок от България, от 4 пъти по-малка тежест, той е сменил позицията с 6 пъти по-голяма).

Очевидно става въпрос за системни разлики, водещи в коренно противоположни посоки в икономически план. В следващите части ще се опитам да покажа факти, които биха могли да открият гледни точки към осъзнаването и дефинирането на тези системни разлики.

Всички данни за растежа на БВП през разглеждания период са взети оттук:

http://www.kushnirs.org/macroeconomics_/en/index.html

Следва продължение:

2. Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде)

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 329
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Историческите данни за БНП (на човек от населението по паритет на покупателната способност) на България (и за Сингапур) не са достатъчно коректни,. 

Източникът на това, което е цитирано е едно университетско изследване от Пенсилвания, което влиза с противоречие с повечето монографии и изследвания за промяната на БНП в исторически аспект. Според тези изследвания България има до два пъти по-високи нива на БНП на човек от населението от този на Сингапур за 1970 година.

Ето данните от IMF:

http://www.econstats.com/weo/V001.htm  

Забележка: Сравненията от този вид са подвъпросни. Защо? Сравнява се една планова икономика, работеща за един защитен и затворен пазар (каквато е българската икономика до 1990 година), с една либерална икономика.

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

GDP of Bulgaria (PPP), по паритет на международен долар от 1990 година
1950 1973 1989 1990
Bulgaria $1,651 $5,284 $6,217 $5,552

/Данните са в научно обръщение. В 1988 година България е в горната част на икономиките, намиращи се все още в капана на средните доходи, но така или иначе тя не успява да го избегне/

Тези данни са интересни за мен с това, че показват как българската икономика може да се развива на бързи обороти при един затворен, защитен и осигурен пазар. Аз лично виждам някаква аналогия с развитието на българската икономика във втората половина на 19 век, която се развива поради/на пазара(пазарите) на Османската империя.

ПС

За привържениците на СИВ, и СССР  бих отбелязал,  че колелото на историята не може да се върне назад, а изпадането във фантазии е бягство от действителността..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, nik1 said:

Историческите данни за БНП (на човек от населението по паритет на покупателната способност) на България (и за Сингапур) не са достатъчно коректни,. 

Източникът на това, което е цитирано е едно университетско изследване от Пенсилвания, което влиза с противоречие с повечето монографии и изследвания за промяната на БНП в исторически аспект. Според тези изследвания България има до два пъти по-високи нива на БНП на човек от населението от този на Сингапур за 1970 година.

Ето данните от IMF:

http://www.econstats.com/weo/V001.htm  

Забележка: Сравненията от този вид са подвъпросни. Защо? Сравнява се една планова икономика, работеща за един защитен и затворен пазар (каквато е българската икономика до 1990 година), с една либерална икономика.

 

 

Благодаря Ник, уточнението ти е добро, могат да се коригират, но това което пишеш още повече разтваря ножицата на разликата в цифрите в полза на Сингапур; ще се върна към тези данни, ще ги коригирам. Това, което по-долу помествам, е по данни от сайта на ЦРУ, който работи добре с цифрите, макар, че и те могат да бъдат подлагани на корекции и проверки. Засега не правя никакви заключения, не коментирам, изнасям факти, които разбира се, подлежат на проверка. Въобще нямам намерение да изтъквам предимствата на затворената планова икономика в сравнение с отворения капиталистически пазар, още повече дори от тези цифри се вижда, че не на това се дължи икономическото чудо на Сингапур.

2. Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде); данните са взети оттук:

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html

https://geert-hofstede.com/countries.html

Етнически групи:

Sin китайци 74.2%, малайци 13.3%, индийци 9.2%, други 3.3% (2013 est.); (BG) българи 76.9%, турци 8%, роми 4.4%, други 0.7% (вкл. Руснаци, арменци, власиRussian), други (неизвестно) 10% (2011 est.)

Езици:

Sin мандарин (официален) 36.3%, Eанглийски (официален) 29.8%, малайски (официален) 11.9%, хокиен 8.1%, кантонски 4.1%, тамилски (официален) 3.2%, теочен 3.2%, др. индийски нар. 1.2%, др. Китайски диалекти 1.1%, други 1.1% (2010 est.); (BG) български (официален) 76.8%, турски 8.2%, ромски 3.8%, други 0.7%, неуточнени 10.5% (2011 est.)

Религии:

Sin будизъм 33.9%, мюсюлмани 14.3%, таоисти 11.3%, католици 7.1%, хиндуисти 5.2%, др.  християнски 11%, други 0.7%, атеисти 16.4% (2010 est.); (BG) православни 59.4%, мюсюлмани 7.8%, други (вкл. католици, протестанти, арменски православни и юдаизъм) 1.7%, атеисти 3.7%, неуточнени 27.4% (2011 est.)

Население:

Sin 5,674,472 (July 2015 est.); (BG) 7,186,893 (July 2015 est.)

Население по възраст:

0-14 години: Sin 13.14% (мъже 381,404/жени 364,424); (BG) 0-14 yгодини: 14.53% (мъже 538,266/жени 505,927)

15-24 години: Sin 17.43% (мъже 486,979/жени 502,159); (BG) 15-24 години: 9.95% (мъже 373,340/жени 341,507)

25-54 години: Sin 50.39% (мъже 1,393,686/жени 1,465,601); (BG) 25-54 години: 43.35% (мъже 1,598,130/жени 1,517,744)

55-64 години: Sin 10.16% (мъже 288,489/жени 287,992); (BG) 55-64 години: 13.45% (мъже 451,841/fжени 514,696)

65 години и отгоре: Sin 8.88% (мъже 229,117/жени 274,621) (2015 est.); (BG) 65 години и отгоре: 18.72% (мъже 547,887/жени 797,555) (2015 est.)

Възрастовите съотношения на зависимите хора измерват брой лица, които са икономически зависими и се нуждаят от подкрепа на другите. Тяхната голяма бройка рязко контрастира в групите 0-14 год. и тази на най-възрастните (65+) с онези от групата на работещите (15-64). Промените в процента зависими хора е индикатор за потенциалната обществена подкрепа, която е необходима в резултат на промените във възрастовите групи в населението. Когато раждаемостта намалява, намалява и процента на зависими, защото пропорционално спадада броя на малолетни в извънработна възраст. Ако обаче този процент продължава непрекъснато да спада, процентът на зависими в перспектива ще расте, защото процентът на работещите с времето ще намалява, заедно с увеличаването на възрастните извън работна възраст.

Коефициент на тотално зависими е сбор от малолетни  (0-14) и възрастни (65+) спрямо 100 души в работна възраст (15-64). Висок коефициент на зависими е индикация, че като цяло групата на работещите и икономиката като цяло са изправени пред проблем да носят голяма тежест за да поддържат и да осигуряват социални услуги на малолетните и възрастните лица.

Коефициент на малолетни зависими е сбор от малолетни (0-14) спрямо100 души работещи (15-64). Високият коефциент на малолетни зависими е индикатор, че трябва да се правят големи инвестиции в образование и социални услуги за деца.

Коефициент на възрастни зависими е сбор от възрастните (65+) спрямо 100 работещи (15-64). Увеличаването на тази група е индикатор за голам натиск върху държавата за пенсионни фондове и здравни грижи.

Потенциален коефициент на зависими е бройката на хората в работна възраст (15-64) спрямо един възрастен (65+). Колкото по-възрастно е населението, толкова намалява величината на този коефициент, което означава, че има по-малко петенциални работници, които да поддържат възрастните.  

Коефициент на тотално зависими: Sin 37.4%: (BG) 51.9%

Коефициент на малолетни зависими: Sin 21.4%; (BG) 21.5%

Коефициент на възрастни зависими: Sin 16.1%; (BG) 30.4%

Потенциален коефициент на зависими: Sin 6.2% (2015 est.); (BG) 3.3% (2015 est.)

Средна възраст:

общо: Sin 34 години; (BG) 42.1

мъже: Sin 33.9; (BG) 40.2

жени: Sin 34.1 (2015 est.); (BG) 44.2 (2015 est.)

Прираст на населението:

Sin 1.89% (2015 est.); (BG) -0.58% (2015 est.)

Раждаемост:

Sin 8.27 раждания/1,000 население (2015 est.); (BG) 8.92 /1,000 (2015 est.)

Смъртност:

Sin 3.43 /1,000 население (2015 est.); (BG) 14.44 /1,000 население (2015 est.)

Нетен миграционен индекс:

Нетен миграционен индекс е съотношението между лицата влизащи и напускащи страната през годината на база 1000 лица. Лицата влизащи в страната обозначаваме симигранти”, а тези напускащи катоемигранти”. Нетният миграционен индекс отбелязва цялостната промяна на населението.  Нетен миграционен индекс не прави разлика между икономически мигранти, бегълци и др., както и между легални и нелегални мигранти.

Sin 14.05 /1,000 население (2015 est.); (BG) -0.29 /1,000 население (2015 est.)

Урбанизация:

Градско население: Sin 100% (2015); (BG) 73.9% (2015)

Ръст на урбанизация: Sin 2.02% годишен прираст (2010-15 est.); (BG) -0.31%

Средна възраст за първо раждане на дете:

Sin 29.8 (2010 est.); (BG) 26.3 (2011 est.)

Смъртност на майки при раждане:

Sin 10 /100,000 (2015 est.); (BG) 11 deaths/100,000 (2015 est.)

Детска смъртност при раждане:

2.48 /1,000 live births; (BG) 8.66 /1,000

Продължителност на живот:

общо: Sin 84.68 год.; (BG) 74.39 years

мъже: Sin 82.06 години; (BG) 71.05 years

жени: Sin 87.5 (2015 est.); (BG) 77.93 (2015 est.)

Раждаемост:

Sin 0.81 деца/жена (2015 est.); (BG) 1.45 деца/жена (2015 est.)

Разходи за здравеопазване:

Sin 4.6% от БВП (2013); 7.6% of БВП (2013)

Лекар на човек от населението:

Sin 1.95 /1,000 (2013); (BG) 3.87 /1,000 (2012)

Брой болнични легла:

Sin 2 легла/1,000 души (2011); 6.4 легла/1,000 души (2011)

Възрастни с наднормено тегло:

Sin 6.8% (2014); (BG) 25.6% (2014)

Разходи за образование:

2.9% от БВП (2013); (BG)3.5% от БВП (2012)

Грамотност (население над 15 години):

Sin 96.8%; (BG) 98.4%

Неграмотни, възраст 15-24:Sin 7%; BG 28.4%

В посочените данни, първите цифри са за Сингапур (Sin), вторите за България (BG)

И най-интересната част, къде е България, респективно Сингапур, според модела на Хофстеде:

https://geert-hofstede.com/countries.html

За България:

Равновластност (Power Distance – Отдалеченост от властта)

Този показател отчита факта, че не всички индивиди в едно общество са равнопоставени – той борави с различията в националните култури по отношение на тази неравновластност. Отдалеченост от властта (неравновластност) се дефинира като степента, която най-малко овластените членове на институции или организации в страната приемат и очакват тази власт да бъде разпределена неравновластно.България заема високи позиции в това отношение (70 пункта), което означава, че хората приемат йерархичния ред, при който всеки един заема полагаемото му се място безпрекословно. Йерархията в организацията изглежда отразява наследени неравенства, централизацията е популярна, подчинените очакват да им бъде казвано какво да правят от някакъв идеализиран бос, подобен на наследствен аристократ. (Ник, тези заключения напълно потвърждават моите лични наблюдения), ето това е конкретната връзка към текста: https://geert-hofstede.com/bulgaria.html

Индивидуализъм (Individualism):

Фундаментален показател, измерващ степента на вътрешна независимост при всеки отделен член на обществото спрямо останалите. Може да се илюстрира с това дали хората описват себе си с местоимението “аз” или с “ние”. В индивидуалистичните общества хората, предполага се, се съсредоточават около собствената си личност или семейство. В колективистичните общества хората принадлежат към “групи”, които се грижат за членовете си, а те са лоялни към тях от своя страна. България с 30 точки по този показател може да се счита за колективистично общество. Това се манифестира към дългосрочна привързаност на членовете към “групата” – била тя семейство, роднински кръг, или по-широка общност. Лоялността в колективистичните култури е върховна ценност, и измества повечето правила в обществото, както и регулациите. Такова общество насърчава силните връзки между членовете на групи, където всеки от тях поема колективна отговорност към групата. В колективистичните общества нарушението на това правило (принадлежност към групата) води до “загуба на лице” и срам; взаимотношенията работник-шеф са оцветени в морални категории (както е в семействата), уволненията и издигането имат въздействие върху колектива групово, управлението е управление на група.

Мъжественост (Masculinity)

Високите показатели в тази област са индикатор, че обществото може да бъде движено от конкуренция, амбиция и стремеж към успех, като “успех” е синоним на “победител” (ной-добрият състезател) – ценност, която се насажда от училищна възраст и преминава през живота в организации. Ниските показатели (женственост) са индикация, че доминиращите нагласи в обществото за грижа за околните и качеството на живот. Женствено общество е онова, в което качеството на живот е атрибут на успех и е адмирирано от околните. Мотивацията с “мъжествените” общества е противоположна. България има 40 пункта в този показател и се счита за относително “женствено” общество. В женствените общества фокусът е поставен върху “да работиш, за да живееш”, мениджърите наблягат върху консенсус, равенство между хората, солидарност и качество на живот. Конфликтите се разрешават с компромис и преговори. Феномени като “свободно време” и “гъвкавост” са популярни. Няма ударение върху висок личен статус.

Бягство от несигурност (Uncertainty Avoidance)  

Този показател е базиран върху факта, че бъдещето за едно общество винаги е неизвестно: трябва ли да се опитваме да контролираме бъдещето или да оставим нещата просто да се случват? В различните култури тази неяснота води до различна степен на тревожност и всяка от тях се справя по различен начин с нея. Степента в която отделните членове на културната общност се справят с неочаквани и непознати ситуации, и формират вярвания и институции, чрез които се опитват да ги избягват, формират точките в Бягство от несигурност. България има 85 точки в тази категория, която индикира извънредно висока степен на избягване на несигурност. Държави, показващи високи нива на Бягство от несигурност поддържат строги етични убеждения и поведение и са нетолерантни към неортодоксално поведение и идеи. В тези култури има емоционална нужда от правила (дори ако правилата изглеждат неработещи) времето е пари, хората имат вътрешен порив да бъдат заети и да работят усилено, прецизността и точността са норма, иновациите могат да срещнат съпротива, сигурността е важен елемент в индивидуалната мотивация.

Дългосрочна ориентация (Long Term Orientation)

Тази категория описва как всяко общество се отнася към връзките си с миналото, докато решава въпросите на настоящето и бъдещето си, като отдава приоритет на последните две. Нормативните общества, които имат ниски показатели в тази област, предпочитат да се придържат към славните стари традиции и гледат на промените с подозрителност. Онези с високи точки, приемат по-прагматичен подход: те насърчават инвестициите и усилията за модерно образование, като начин да се подготвят за бъдещето. Със своите 69 точки България има прагматична култура. В общества с прагматична ориентация, хората вярват, че истината зависи често от ситуацията, средата и времето. Те демострира способност да адаптират традициите си лесно при промена на условията, силна склонност да спестяват и инвестират, пестеливост и постоянство в постигането на резултати.

Толерантност, снизходителност (Indulgence)

Едно предизвикателство, което се изправя пред човечеството, сега и в миналото, е степента, в която са социализирани малките деца. Без социализация ние не можем да се превърнем в "човеци". Това измерение се определя от степента, в която хората се опитват да контролират желанията и импулсите си. Сравнително слаб контрол се нарича "толерантност" и сравнително силен контрол се нарича "рестриктивност". Културите могат, следователно, да бъдат описани като толерантни или рестриктивни. България има много нисък рейтинг от 16 точки в това измерение, който я нарежда сред слино рестриктивните култури. Общества с ниска оценка в това измерение клонят към цинизъм и песимизъм. Също така, за разлика от толерантните (снизходителни) общества, рестриктивните общества не поставят силен акцент върху свободното време (забавленията) и контролират удовлетворяването на своите желания. Хората с тази ориентация имат усещането, че действията им са ограничени от социалните норми и се чувстват донякъде виновни, че им се отдадат.

Ето и графичното изражение на всичко написано за българските национални особености (народопсихология):

 

Bul H.jpg

Как стоят в този аспект показателите на Сингапур в сравнение с България? Изненадващо сходни, ето тяхната сравнителна графика, при съпоставяне по отделни показатели:

Sing H.jpg

По четири показатели (Равновластност (Power Distance – Отдалеченост от властта), Индивидуализъм, Мъжественост и Дългосрочна ориентация) има съществена близост; при други два (Бягство от несигурност и Толерантност) има огромна разлика.

Засега се въздържам от каквито и да било заключения и обобщения, изнасям само факти и информация, преминавам към трета точка от тази тема:

3 Съпоставителни факти  за държавното, политическото и правното устройство на двете страни (следва продължение)

 

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Въпреки че моделът (теорията) на Хофстеде вече е общоприет (с някои забележки), методиката и методите му са приети също, то предствените от него резултати са подвъпросни: Хофстеде изследва само една област на проява на културата, и това е бизнесът,  неговите изследвания засягат само една определена организация  и това е IBM.

http://www.ccsenet.org/journal/index.php/ijbm/article/ viewFile/10431/7448

Изследван/измерен на по-широко национално ниво по методиката на Хофстеде, PDI в България е 60/61. Макар и висок, той е условно средно-висок. (между 60 и 70 има една голяма област, в която се позиционират Франция, Белгия, Испания и повечето централноевропейските страни)

https://bjop.files.wordpress.com/2008/10/sonia-karabeliovahaiganush-silgidjian-doklad.pdf

Ако се говори за връзката между бизнес и култура, следва да се спомене и доказалият се 9-дименсионален модел на GLOBE (таблица 4)

http://www.ccsenet.org/journal/index.php/ijbm/article/ viewFile/10431/7448

Може би следва да се видят и 3-те допълнителни измерения в модела на Хофстеде, заслугата за откриването и разработването на които е М.Минков :  M: Exclusion vs. Inclusion, Indulgence vs. Restraint (себеудовлетворяване Vs себеподтискане) , Monumentalism vs. Flexumility (монументализъм Vs гъвкавост , също себеизтъкване Vs себезаличаване), 

http://scholarworks.gvsu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1014&context=orpc

 

Това е засега.

В следващите съобщения ще пиша и дискутирам  по въпросите  Rule of Lаw (въпросът на всички въпроси;)), Doing Business и други.

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

При Равноластност (Power Distance – Отдалеченост от властта), Индивидуализъм, Мъжественост и Дългосрочна ориентация) има съществена близост; при други два (Бягство от несигурност и Толерантност) има огромна разлика.

Засега се въздържам от каквито и да било заключения и обобщения, изнасям само факти и информация, преминавам към трета точка от тази тема:

3 Съпоставителни факти  за държавното, политическото и правното устройство на двете страни (следва продължение)

 

 

 

Indulgence vs. Restraint е допълнителнотото измерение, разбработено от Минков

Означава "себеудовлетворяване vs себеподтискане"

Цитирай

 

3.Себеподтискане/себеудовлетворяване (restriction/indulgence). Това измерение първоначално е включено в измерението дългосрочна/краткосрочна ориентация на Хофстеде, въпреки, че той не се занимава дълбочинно с някои от основните му ефекти. В книгата си “Защо сме различни”,2007, Минков го разглежда отделно и се занимава подробно с явленията, които се обясняват с това. В Книгата си “What makes us different” авторът дава и обяснение за произхода на това измерение. В спомената книга, той посочва данни от множество изследвания, които показват, че някои народи са по-склонни да подтискат определени чувства и желания. Така например африканците и северолатиноамериканците заявята, че са по-склонни да си почиват, което е естествен човешки стремеш, и показват по-малка слонност към спестовност (по данни на WVS). В тези райони на света има по-висока склонност към задоволяване на редица желания, отколкото например в Азия или Източна Европа. В Западна Африка и Латинска Америка има по-ниска спестовност (което е ориентация към консумиране), по-свободни сексуални отношения и повече насилствена престъпност, като грабежи, убийства, изнасилвания, както и по-голяма ориентация към забавления, като песни, танци и тн. в сравнения с Азия, арабските страни или Източна Европа.

В своите разработки Хофстеде засяга този въпрос в темата за дългосрочната ориентация. Според него, дългосрочната ориентация е свързана със стремежът към спестяване, както и с ориентацията към образование, в това число и висше. Той отбелязва, че в държавите, в които хората подтискат чувствата си, повече хора имат спестявания, има и по-висок процент висшисти от държавите, които удовлетворяват на момента чувствата и потребностите си. Измерението на Хофстеде няма нищо общо с дългосрочното планиране на бъдещето, защото повече грижа за бъдещето си полагат европейците, а не дългосрочноориентираните японци. Според тях няма смисъл да се планира бъдещето в период от няколко години, защото може да се случат непредвидени събития. Въпреки това, Хофстеде прави заключенията си въз основа на проучвания на канадския учен Бонд. Така определя източноазиатските култури като дългосрочноориентирани, а африканците, англоезичните и скандинавците – като крактосрочноориентирани. Някои критици обаче твърдят, че източноазиатците пестят повече поради различни ситуационни икономически фактори, а не защото това е заложено в културата им. Има случаи, в които японски корпорации правят 250 годишни планове за развитие. Американската краткосрочна ориентация в планирането също е известна – там сружителите се оценяват на три и шестмесечия. В Япония, за да се докаже някой, са нужни години.

Основните ефекти за обществото от себеподтискането са: слабо социално разслоение, както в богатите, така и в бедните страни (корелацията между себеудовлетворяване и социално разслоение е 0.69**, Хостеде документира корелация 0.42** между социално разслоение и властово разсояние - Hofstede,2001), ниска честота на позитивните чувства (r=-0.66** Spearman), необщителност и интроверност, ниско субективно чувство за здраве (r=-0.70**), ниска раждаемост (r=-0=57**), ниско ценене на свободното време и забавленията. Себеудовлетворяването, което е противоположното, корелира и предизвиква – висока честота на позитивните чувства, усещане за щастие, субективеното усещане за здраве, усещане за контрол над живота и лична независимост, висока раждаемост, ориентация към забавления, веселби и консумация на момента, висок процент затлъстяваща носеление (r=0.60**), завишена употреба на наркотици, цигари, опиум, алкохол (макар че тук влияят и други фактори – върху консумацията на тютюн съществено влияние оказва тревожността, а ниската консумация на дрога може да се обясни с колективизма), рестриктивно законодателство и строги методи при възпитанието на децата. Корелацията между себеудовлетворяване и употреба на забранени вещества е 0.64** (Минков,2002). Себеудовлетворяването корелира силно и негативни със спестовност (-0.67**), свободни сексуални контакти извън семейството. Може би най-важният ефект от себеудовлетворяването е високата насилствена неорганизирана престъпност. Държавите с високи индекси на себеудовлетворяване, са и на едни от първите места в света по убийства, грабежи, обири, изнасилвания, отвличания, процент забременяли малолетни, консумация на дрога и др.

Може да се заключи, че себеподтискането води до ниска насилствена престъпност и консумация на дрога, ориентация съм спестяване, образованост, ниска раждаемост, но предизвиква и чувство за нещастие, ниско субективно чувство за здраве, недоволство от доход, семейство, живот, липса на чувство за контрол над живота и пасивност и др. Себеподтискането е силно свързано и със стремежа към труд и жертване на свободното време в името на работата.

Така себеподтискането обяснява важни за обществото явления като престъпност, раждаемост, употреба на наркотици, спестовност, щастие, чувство за здраве и недоволство от живота. Повече за логиката на културното измерение себеподтискане/себеудовлетворяване може да се прочете в “Защо сме различни”, Минков,2007. Подробна статистическа информация, както и методология, има в “What makes us different and similar” , Минков, 2002.

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето коригираните данни извадени от сайта на World Economic Outlook (WEO) data, IMF за растежа на БВП на глава на населението в Сингапур и България в периода 1970-2014 (за първите 6 години за България тук липсват данни); тези данни по същество не променят общата пропорция, дори показват още по-ярко бързия растеж на сингапурския БВП, особено в периода 1970-76 (когато тук липсват данни за българския БВП)

U.S. dollars | Units GDP is expressed in current U.S. dollars per person. Data are derived by first converting GDP in national currency to U.S. dollars and then dividing it by total population.

http://www.econstats.com/weo/V008.htm

Sung-Bulg 2.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 58 минути, nik1 said:

 

Въпреки че моделът (теорията) на Хофстеде вече е общоприет (с някои забележки), методиката и методите му са приети също, то предствените от него резултати са подвъпросни: Хофстеде изследва само една област на проява на културата, и това е бизнесът,  неговите изследвания засягат само една определена организация  и това е IBM.

http://www.ccsenet.org/journal/index.php/ijbm/article/ viewFile/10431/7448

Изследван/измерен на по-широко национално ниво по методиката на Хофстеде, PDI в България е 60/61. Макар и висок, той е условно средно-висок. (между 60 и 70 има една голяма област, в която се позиционират Франция, Белгия, Испания и повечето централноевропейските страни)

https://bjop.files.wordpress.com/2008/10/sonia-karabeliovahaiganush-silgidjian-doklad.pdf

Ако се говори за връзката между бизнес и култура, следва да се спомене и доказалият се 9-дименсионален модел на GLOBE (таблица 4)

http://www.ccsenet.org/journal/index.php/ijbm/article/ viewFile/10431/7448

Може би следва да се видят и 3-те допълнителни измерения в модела на Хофстеде, заслугата за откриването и разработването на които е М.Минков :  M: Exclusion vs. Inclusion, Indulgence vs. Restraint (себеудовлетворяване Vs себеподтискане) , Monumentalism vs. Flexumility (монументализъм Vs гъвкавост , също себеизтъкване Vs себезаличаване), 

http://scholarworks.gvsu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1014&context=orpc

 

Това е засега.

В следващите съобщения ще пиша и дискутирам  по въпросите  Rule of Lаw (въпросът на всички въпроси;)), Doing Business и други.

 

 

Благодаря за участието ти в темата, надявам се да стигнем до някои интересни резултати, но ако не друго, поне да се позабавляваме. Лично за мен нещата, за които пишеш са нови. Точно Rule of Lаw (въпросът на всички въпроси;))  и според мен това е Въпросът! и там е ключът към всичко, ще предоставя сравнителна информация за двете съдебни системи, това ще ми отнеме малко повече време, и предполагам няма да е пълна, а и не съм юрист, така че ми се ще там да уплътним по-добре фактите и понятията. Ще разчитам на компетентна помощ и корекции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен трябва да се работи внимателно с данните от културните измерители. Макар и да има обща корелация между сходните културни дименсии при Хофстеде и GLOBE, при някои страни има и значителни разлики. Случаят май е такъв. За България в GLOBE не намерих данни, затова давам пример с Гърция и Унгария от една страна и Сингапур от друга. За тях има данни едновременно и в GLOBE и при Хофстеде

Power Distance

Хофстеде - Сингапур-74, Гърция-60, Унгария-46
Globe - Унгария- p:5,57 v2,59  Гърция- p:5.35 v2.57 Сингапур - p:4.92 v2.84 

Т.е. специално тук, според GLOBE e точно обратно на Хофстеде. От тези три страни Сингапур има най-ниски стойности на Power Distance, почти идентични с тези на САЩ - р4,92 v2.88

Има и други аномалии. Според Хофстеде, Унгария има един от най-високите коефициенти за индивидуализъм - 80, спрямо само 35 за Гърция. В GLOBE двете страни имат много близки стойности, но колективизмът на унгарците е с една идея по-висок от гръцкия. 

 п.п. Хубава тема. Поздравления на Киров за добрата работа 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В стила на СлавиТрифонов - чалга хумора вероятно би могло да се каже: "Двата лъва: аслан (лъв по турски) и.. *асран":

http://www3.weforum.org/docs/GITR/2012/GITR_DataTable1_2012.pdf

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, nik1 said:

В стила на СлавиТрифонов - чалга хумора вероятно би могло да се каже: "Двата лъва: аслан (лъв по турски) и.. *асран":

Е, имало е време, когато Мара Белчева пише в писмата си, че пребивава в хотел на езерото Лаго ди Комо с парите от учителската си заплата; златният лев тогава е имал реална сила. Това като отклонение:animatedwink:, то е за друга тема.

Публикувам третата и предпоследна част, тук може да се желае повече в частта за правосъдие, разчитам на колегиална подкрепа.

3. Съпоставителни факти  за държавното, политическото и правното устройство на двете страни; данните са от https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html

Данните за българската съдебна система са от бълг. уикипедия

 

Управление:

(Sin) Парламентарна република; (Bg) Парламентарна република

Правова система:

(Sin) English common law;

(Bg) Правната система на гражданското право, континенталната правна система или романо-германската правна система е правната система на всички европейски страни без Великобритания, всички държави от Южна Америка, част от Азия (напр. Китай и Турция). Тя е базирана на римското право. Основен източник на правото за континенталната система е законът, а подпомагащ - обичаят.

Участие в международни правни организации:

(Sin) не е подписала членство; в ICJ Международен съд на ООН декларация за участие;

(Bg) участва като наблюдател в ICCt Международен наказателен съд; приема юрисдикцията на ICJ с резерви; приема юрисдикцията на ICCt

Гражданство по рождение: (Sin) не; (Bg) не

Гражданство по произход: (Sin) поне 1 родител трябва да е гражданин на Сингапур; (Bg) поне един родител трябва да е гражданин на България

Двойно гражданство: (Sin) не; (Bg) да

Резидиране необходимо за гражданство: (Sin) 10 години; (Bg) 5 години

Право на глас: (Sin) 21 навършени години; универсално и задължително; (Bg) 18 години; универсално (вече задължително)

Кабинет: (Sin) кабинетът се посочва от президента по съвет на премиера; кабинетът е отговорен пред Парламента; (Bg) министерският съвет се номинира от премиера, избран от Народното събрание

Ли Куан Ю: тук в разрез със сухата статистика, ще прекъсна това изложение, защото иначе то би изглеждало нечестно неточно. Този човек, колкото и субективно да звучи, е в основата на феноменалния прогрес на Сингапур, без неговата личност, това едва ли щеше да се случи.

Ли Куан Ю е роден на 16 септември 1923 г. в Сингапур, в семейство от китайски произход. Отначало учи в родината си – в Училището „Телок Курау“, Института „Рафълз“ и Националния университет на Сингапур („Рафълз Колидж“), после право в британския Кеймбриджки университет (1945-1949).През 1949 г. се завръща в родината си. От 1950 г. се занимава с адвокатска практика в Сингапур, в компанията Laycock and Ong, участва в профсъюзни движения. През 1954 г. е избран за генерален секретар на партията „Народно действие“, която идва на власт през 1959 г. Оттогава до 1990 г. заема поста премиер-министър. В периода 1990-2004 г. е министър в правителството на Го Чок Тонга. Той е 31 години министър-председател на страната, от 2004 г. такъв е неговият син, като председател на управляващата партия. Синът му също е завършил Кеймбридж, но специалност математика. Когато идват на власт през 1959 г., Ли и съмишлениците му се обличат изцяло в бели дрехи – с това те искат да символизират, че са неопетнени от корупция и законът за тях е висша норма – и успяват да запазят репутацията си неопетнена. Ето как накратко го описва коломнистът Томас Соуъл: http://capitalismmagazine.com/2015/03/rule-of-law-trumps-majority-rule-in-singapore-the-legacy-of-lee-kuan-yew-1923-2015/

“Когато Сингапур беше британска колония, Ли Куан Ю учеше в университета в Кеймбридж след Втората световна война, и беше много впечатлен от нормалната, спазваща закона Англия през онези дни. Той беше потресен от големия контраст с бедния и разяждан от престъпност Сингапур от онази епоха. Днес Сингапур е с брутен вътрешен продукт на глава от населението с повече от 50 процента по-висок от тази на Обединеното кралство и престъпност значително по-малка от тази в Англия. Проучване от 2010 показа повече патенти и патентни заявки направени от малкия град-държава Сингапур, отколкото от Русия. Малко места по света могат да се мерят със Сингапур по чистота и подреденост. Тази забележителна трансформация на Сингапур се проведе под авторитарното управление на Ли Куан Ю в продължение на три десетилетия като министър-председател. И това се случи въпреки някои много сериозни недостатъци, които доведоха до хаос и самоунищожение други страни. Сингапур имаше малко дадености откъм природни ресурси. Страната дори дори е трябвало да внася питейна вода от съседна Малайзия. Населението му се състои от хора от различни раси, езици и религии - китайско мнозинство и значителни малайски и индийски малцинства. Във време, когато други страни от Третия свят учредяваха правителства, контролиращи икономиките и оплакващи се, че тяхната бедност се дължала на "експлоатация" от по-напредналите индустриални държави, Ли Куан Ю насърчаваше пазарната икономика, приветстваше чуждестранните инвестиции, и задължаваше децата на Сингапур да учат английски, за да максимизира ползите от позицията на Сингапур както голямо пристанище за международната търговия. Сингапурските училища преподават и различните местни езици на своите китайски, малайски, индийски и тамилските ученици. Но всеки трябва да научи английски, защото това е езикът на международната търговия, на която зависи икономически просперитет на страната. Накратко, Ли Куан Ю е прагматик, а не идеолог.

 Избираемост: (Sin) президентът се избира директно с всенародно гласуване за срок от 6 години; след изборите за парламент, лидерът на партията или коалицията с мнозинство предлага премиера на президента; заместник-министър-председателите се посочват от президента;

(Bg) президентът и вице-президентът се избират с пряко гласуване за 5 години (възможност за 2 мандата);

министър-председателят се избира от народното събрание; заместник-министър председателите се посочват от премиера

Законодателна власт:

(Sin) Еднокамерен парламент (101 места, 89 се избират директно, 9 се номинират от президента, и до 9 (но сега са 3) са от членове на извънпарламентарни опозиционни партии, за да се осигури политически баланс, депутатите се избират за 5 години

(Bg) Еднокамерно Народно събрание, 240 депутати, избират се чрез директен вот за срок от 4 години  

Резултати от последните избори: (Sin) PAP 69.9%, WP 12.5%, други 17.6%; кресла в парламента - PAP 83, WP 6;

(Bg) Места в НС - ГЕРБ  84, БСП 39, ДПС 38, РБ 23, Патриотичен Фронт 19, България без Цензура 15, Атака 11, АБВ 11

Съдебна власт:

(Sin) Върховен съд (състои се от президент (председател) и 16 съдии, организирани във Висш Апелативен съд и поставен под него Върховен съд; всички спорове в специализираните нисши съдилища се решават от двете инстанции на Върховния съд

(Bg) Висшият съдебен съвет (ВСС) е висш административен орган на съдебната власт в Република България, установен в конституцията от 1991 г. В края на 1991 г. е избран първият му състав.ВСС (Висш Съдебен съвет) се състои от 25 члена с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Заседанията на ВСС се свикват най-малко един път в седмицата от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието (но той няма право да участва в гласуването), а в негово отсъствие последователно от Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор. Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго. Решенията на съвета са особен вид индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от ВАС относно тяхната законосъобразност.

Върховният касационен съд (ВКС) на България осъществява върховен съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Касация означава отмяна. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. В него днес работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд;

Конституционния съд (12 съдии) е извън съдебната власт; Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с Конституцията от 1991 г. Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.

Избор на съдии и срок:

(Sin) всички съдии се посочват от президента измежду кандидати, определени от премиера, след консултация с председателя на Върховния съд; съдиите се избират за доживотен срок;

(Bg) Единадесет члена на Висшия Съдебен Съвет се избират от Парламента и единадесет члена се избират от органите на съдебната власт (чрез делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи – 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател). Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години със същото мнозинство. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.

Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от 7 години от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет.

Една трета от членовете на Конституционния съд се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Групи за обществен натиск:

(Sin) Няма;

(Bg) КНСБ; Подкрепа, редица регионални, етнически и национални неправителствени организации

Участие в международни организации:

(Sin) ADB, AOSIS, APEC, Arctic Council (observer), ARF, ASEAN, BIS, C, CP, EAS, FAO, FATF, G-77, IAEA, IBRD, ICAO, ICC (national committees), ICCt, ICRM, IDA, IFC, IFRCS, IHO, ILO, IMF, IMO, IMSO, Interpol, IOC, IPU, ISO, ITSO, ITU, ITUC (NGOs), MIGA, NAM, OPCW, Pacific Alliance (observer), PCA, UN, UNCTAD, UNESCO, UNHCR, UPU, WCO, WHO, WIPO, WMO, WTO;

 

(Bg) BIS, BSEC, CD, CE, CEI, CERN, EAPC, EBRD, ECB, EIB, EU, FAO, G- 9, IAEA, IBRD, ICAO, ICC (national committees), ICCt, ICRM, IDA, IFC, IFRCS, IHO (pending member), ILO, IMF, IMO, IMSO, Interpol, IOC, IOM, IPU, ISO, ITU, ITUC (NGOs), MIGA, NATO, NSG, OAS (observer), OIF, OPCW, OSCE, PCA, SELEC, UN, UNCTAD, UNESCO, UNHCR, UNIDO, UNMIL, UNWTO, UPU, WCO, WFTU (NGOs), WHO, WIPO, WMO, WTO, ZC

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Започвам четвъртата и последна част от изложението на фактите по тази тема, ще го завърша утре, тук е само общата част за икономиките на двете страни, така както ги виждат обобщено авторите от този сайт: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html

В последното изречение за България е казано почти всичко за проблемите пред икономическото развитие, но уплътняването с цифри е далече по-интересно и показателно.

  1. Съпоставителни детайлизирани факти за икономиката – структура, отрасли, пропорции, транспорт, комуникации

    Общ поглед – икономика

Сингапур притежава високо развита и просперираща отворена пазарна икономика. Страната се радва на забележително благоприятна и лишена от корупция среда, стабилни цени и по-висок БВП на глава от населението от повечето развити държави. Безработицата е много ниска. Икономиката зависи предимно от експорт, в частност битова електроника, продукти на АйТи сектора, медицински и оптически прибори, фармацевтика, съчетано с добре развит транспорт, бизнес и финансов сектор. Растежът се сви до 0.6 процента ръст през 2009, но се възстанови след 2010 със засилването на подновения експорт. Ръстът се забави през 2014-15 под 3 процента, предимно заради спад в търсенето на експортните продукти, дължимо на забавянето на глобалната икономика, съчетано с бавния растеж на сингапурската промишленост. Правителството се опитва да реструктурира икономиката на страната като намали нейната зависимост от чуждестранна работна ръка и повиши заплатите на сингапурските работници. Сингапур привлече големи инвестиции във фармацевтиката и производството на медицинска апаратура и се опитва да укрепи и засили позициите си на водещите финансови пазари и хъбове за високи технологии в Югоизточна Азия. Сингапур е член на 12-членната Trans-Pacific Partnership free trade negotiations, както и ASEAN, заедно с още 9 страни плюс Австралия, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Нова Зеландия. През 2015 Сингапур, заедно с останалите членове на ASEAN, формира ASEAN Economic Community.

България е бивша комунистическа страна, която се присъедини към ЕС на 1 януари 2007. В периода 2004-2008 тя реализира средногодишен растеж над 6 процента, дължащ се от значително банково кредитиране, увеличено потребление и директни чужди инвестиции. Успешното управление демонстрира желание за икономически реформи и балансирана данъчна политика, но глобалния икономически срив понижи вътрешното потребление, експорта, финансовите инвестиции и индустриалната продукция. БВП започна да се свива след 2009. Въпреки благоприятните условия за инвеститори и плоския корпоративен данък, сериозните предизвикателства си остават. Корупцията в публичната администрация, слабата правосъдна система, силната организирана престъпност продължават да теглят надолу инвестиционния климат в страната и понижават нейните икономически перспективи.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ли Куан Ю е визионер, определението за практик описва личността му неправилно.

https://www.washingtonpost.com/blogs/post-partisan/wp/2015/03/22/lee-kuan-yew-the-fearful-visionary/

http://www.nortonrosefulbright.com/knowledge/publications/128216/remembering-lee-kuan-yew-1923-2015-singapores-anti-corruption-visionary

http://www.scmp.com/news/asia/article/1745711/tributes-lee-kuan-yew-singapores-founding-father-and-ultimate-visionary

Той е един от най-големите политически лидери на 20 век, Вижданията му са универсални  и универсалистки: мир със съседите, мир в страната, развиване потенцилна на нацията чрез образование, постигане и поддържане на върховенството на закона, мертитократичност (на управлението) и други.

/Бях чел някои неща от него навремето/

Някои автори приемат че управлението му е авторитарно, но  трябва да се знае че той не е диктатор. По-правилно би следвало управлението му да се нарича "патерналистично".Всъщност партията му няма конкурент (не е побеждавана)- еднопартийното управление не е недемократично

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 37 минути, nik1 said:

Ли Куан Ю е визионер, определението за практик описва личността му неправилно.

https://www.washingtonpost.com/blogs/post-partisan/wp/2015/03/22/lee-kuan-yew-the-fearful-visionary/

http://www.nortonrosefulbright.com/knowledge/publications/128216/remembering-lee-kuan-yew-1923-2015-singapores-anti-corruption-visionary

http://www.scmp.com/news/asia/article/1745711/tributes-lee-kuan-yew-singapores-founding-father-and-ultimate-visionary

Той е един от най-големите политически лидери на 20 век, Вижданията му са универсални  и универсалистки: мир със съседите, мир в страната, развиване потенцилна на нацията чрез образование, постигане и поддържане на върховенството на закона, мертитократичност (на управлението) и други.

/Бях чел някои неща от него навремето/

Някои автори приемат че управлението му е авторитарно, но  трябва да се знае че той не е диктатор. По-правилно би следвало управлението му да се нарича "патерналистично".Всъщност партията му няма конкурент (не е побеждавана)- еднопартийното управление не е недемократично

 

 

Нямам повече плюсове да ти сложа за този пост, но последното, което си написал възнамерявах да го напиша, но не го сторих, за да не бъда заподозрян в анти-демократичност - ти си го изразил по-добре от мен. Всъщност точните думи на Томас Соуъл след заключението му, че Ли Куан Ю е прагматик , които цитирах по-горе бяха: Democracy can be wonderful as a principle where it is viable, but disastrous as a fetish where it is not. Lee Kuan Yew understood the pitfalls and steered around them. If our Western advocates of “nation-building” in other countries would learn that lesson, it could be the most valuable legacy of Lee Kuan Yew. - Демокрацията може и да е прекрасно нещо като принцип, където е жизнена (има почва), но е бедствие като (се гледа на нея като на) фетиш, там където не е. Ли Куан Ю разбираше тези капани и ги заобикаляше. Ако нашите западни адвокати на рецепти за "изграждане на нации" в други страни научат този урок, това ще  бъде най-ценното завещание на Ли Куан Ю.

 

 

 

 

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алгоритъм за решения

PISA 2012 показа проблемите на българското образование, но и начините да се справим с тях

 

Мартин е ученик в девети клас в езикова гимназия в голям български град. Знае, че математиката е важна за успеха му след училище и полага усилия да решава задачи. Използва добре информация от различни източници, прилага научените формули и се справя успешно със задачи, които не изискват много аналитично и пространствено мислене. Родителите му държат да има високи оценки в училище и го водят на частни уроци. Александър учи в бивш техникум в малък град. Харесва му да решава задачи, но не разбира материала в клас. Учителите му нямат време да му го обяснят допълнително, родителите му работят в чужбина. Александър изостава, не развива потенциала си и не придобива уменията, които ще са му необходими да се реализира успешно след училище.    

Мартин е от онези близо четвърт български ученици, които на международното изследване PISA достигнаха второ ниво на резултатите по математика при най-високо шесто. Александър е сред близо 44-те процента, които не успяха да минат критичния праг. Само 14 процента от българските ученици се класират на първите три нива, т.е. мислят логично и абстрактно, правят връзката между математическите знания и реалните ситуации, разчитат графики и стигат с аргументи до решенията.

Резултатите от PISA, които излязоха тази седмица с акцент върху математиката, са важен индикатор, защото измерват не толкова теоретичните знания, колкото уменията за прилагането им на практика. Целта на изследването е да анализира доколко учениците на 15-16 години (т.е. тези, които завършват задължителното си образование) са готови да се справят в живота. Резултатите от PISA са и знак за икономиката - колкото по-високи са те, толкова по-голям икономически растеж може да очаква страната.

Изводите за България не са от положителните. Делът на функционално неграмотните ученици - тези, които имат само елементарни теоретични знания, но не стигат до смисъла и приложението на наученото, е тревожно голям. Това са младите хора, които нямат необходимите умения, за да продължат образованието си в университет и да си намерят работа. Освен това социалните и икономическите фактори оказват огромно влияние върху постиженията на учениците - колкото по-богати и образовани са родителите им и в колкото по-елитно училище учат, толкова са по-успешни. Тоест българските деца нямат равен достъп до качествено образование. PISA обаче показа и друго - че добрите образователни системи не са тези на най-богатите икономики. Огромен напредък през последните години отбелязват държави като Полша, Португалия, Естония, Виетнам и Словения. Резултати се виждат там, където средствата за образование се разпределят ефективно между училищата, където учителите и директорите имат повече свобода при учебната програма и оценяването, където вярват, че учениците могат повече.

Защо сме на дъното

Резултатите на българските ученици по математика, четивна грамотност и природни науки реално се качват от 2006 г. (когато беше абсолютният им срив) насам, но са все още далеч дори от средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която провежда PISA. Българските ученици са на 47-мо място по математика, на 51-во по четивна грамотност и на 45-о по природни науки от общо 65 държави. Те изостават от средните нива на връстниците си с повече от една година учене.

PISA измерва доколко учениците разбират материала и могат да го свържат с реалния живот. Затова и голяма част от причините за ниските резултати в България идват от начина, по който функционира образователната система - с акцент върху механичното учене наизуст вместо върху критичното и аналитично мислене. "Концепцията за учене в България е това да е един строго академичен процес на високо терминологично равнище и никъде никой не иска да види потребностите на децата да бъдат себе си, да имат свое виждане, да играят с фактите, за да стигнат до академичността като изградени личности", коментира Евелина Миленова, методист в Института за прогресивно образование. И дава пример - по математиката има теми, които са част от цели раздели от науката, а в учебниците се конкретизират в един-два урока. Така учебниците се превръщат в "справочници с формули и дефиниции", смята Миленова. Учителите пък трябва да вкарат цялото съдържание в главите на децата, без да се обръща внимание на пътя, по който се стига до отговора. Затова и учениците изостават във формирането на способности за мислене и преценка. "Ако подадем на едно малко дете конец с нанизани на него четири на цвят копчета, ние не го питаме "какво е това", а изискваме да определи веднага и точно цвета, броя, размера на копчетата", дава друг пример Евелина Миленова.

Тя напомня за още един проблем - свръхконтрола в цялата образователна система. Учителите имат точно разписани програми, които трябва да следват и може да бъдат наказани, ако са изостанали с половин урок например. Учениците също са "изправени срещу изисквания и система от наказания, които ще ги връхлетят, когато не изпълнят изискванията", казва Евелина Миленова.

За Ирина Шаркова, преподавател по математика в Софийската математическа гимназия, причината за ниските резултати по математика, е в малкия брой часове по предмета. "Повечето ученици изучават математика в IX клас максимум 3 часа седмично, докато в другите европейски страни това са минимум 4 или 5 часа", коментира Шаркова. Тя дава още един пример - в I клас българските деца смятат до 20 за разлика от връстниците си в повечето други държави, които учат действията с числа до 100. "Последните тенденции при нас са само да се дават готови клишета и това води до намаляване на аналитичното мислене. Разчита се на повторение на знания, а не на създаване на умения", обобщава преподавателят.

Една от най-значителните причини за лошото представяне на PISA е неравният достъп до качествено образование, който и самото изследване доказва. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е близо три години обучение. Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи. Според Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество", това влияние на социално-икономическите различия върху постиженията на учениците "води до предаване на бедността от поколение на поколение и на привързване на децата с голяма вероятност към предварително зададени от съдбата обществени прослойки".

Както и на матурите, профилираните гимназии (в тях влизат езиковите и математическите например) се представят много по-добре от професионалните (бившите техникуми) и непрофилираните, където повече от половината от учениците не достигат критичния праг по математика. За Боян Захариев тези различния са резултат и от "сегрегацията на деца по социално-икономически признак в отделни училища". Според него проблемите на системата се задълбочават от ранното подбиране на децата чрез приемни изпити, за които родителите обикновено плащат за допълнителни уроци, и образуването на така наречените елитни училища. За да се реши този проблем, определянето на началното училище трябва да бъде в компетенциите на общините, но не само на базата на механично райониране, а като се отчитат и други критерии като социално-икономическия статус на родителите.

От "Заедно в час" - организация, чиято мисия е да осигури равен достъп до качествено образование за всяко дете, са видели на практика негативните ефекти на лошата семейна среда върху децата в училище. Фактори от недохранване и семейно насилие до отсъствия и липса на навици за учене влияят на концентрацията на учениците, тяхната мотивация, възможност да възприемат и способност да общуват със съученици и учители. Това може да доведе до неуспехи още в началните класове, заради които децата губят увереност, развиват чувство за малоценност и започват да свързват присъствието в училище с негативни емоции. Повечето учители приемат, че учениците "толкова си могат" и не им обръщат внимание. "Господине, защо се занимавате с нас, ние сме тъпи" е нещо, което много от учителите на "Заедно в час" чуват, когато за първи път влязат в класните си стаи.

 

Как това може да се промени

Резтатите от PISA ясно показаха, че доброто образование не е функция единствено на инвестираните в него средства. Държави като Полша, Естония, Чехия и Латвия например не отделят огромни финансови ресурси, но са в първата половина на класацията. Дори в Шанхай, който е на първо място с резултат много по-висок от този на следващите, акцентът не е върху финансирането (минималната учителска заплата там е по-ниска от тази в България), а върху подобряване на преподаването. До 30% от времето на учителите е отделено за обучение и развитие, разказва изпълнителният директор на "Заедно в час" Евгения Пеева, която миналия месец посети няколко училища в Шанхай. Новите учители задължително работят с наставник поне през първата година, уроците им се наблюдават и получават обратна връзка и насоки. Учебните програми включват специални часове, в които децата се учат да прилагат знанието си на практика в реални проекти. Освен това успешните училища в Шанхай се използват за пример и консултират тези с по-ниски резултати. През 90-те години се създава система за оценка на училищата в 4 категории според нивото на тяхната инфраструктура и качеството на преподаване. Взимат се специфични мерки за всяко училище според нуждите му и за десет години училищата в най-слабата категория са или закрити, или подобрени. Резултатите са видими - 80% от учениците в Шанхай продължават в университет, при средно за страната 24%.

"Финансирането трябва в по-малка степен да зависи от броя на децата в училище", категорични са от "Заедно в час". Според тях има нужда от по-обективно измерване на постиженията и възможностите на учениците. Учителите и училищата пък трябва да бъдат оценявани за резултатите от работата си и напредъка на учениците, а не доколко се придържат към определени методики или стандарти. Важен приоритет според организацията е и привличането и задържането на повече млади и талантливи учители - чрез добър училищен климат, менторски програми, конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие.

Между другото според PISA българските ученици са много по-мотивирани и положително настроени към математиката в сравнение с връстниците си в голяма част от останалите държави. Повече от 60% определят математиката като интересна, а близо 80% смятат, че тя им открива по-големи възможности в бъдещe. Учениците са в училище и са готови да учат. Въпросът е какво и как им се преподава.
 

ПС

Според класацията на PISA, България заема 47-о място по математика, 51-о – по четивна грамотност и 45-о – по природни науки от общо 65 участвали държави и региони. 43,8% от българските ученици на 15-16-годишна възраст нямат елементарни знания и умения по математика. Само 4,1% могат да решат най-сложните задачи.
7-те най-силни държави в света по математически умения на 15-16-годишните са азиатски. На първо място е Шанхай – Китай (613 т.), на второ – Сингапур (573 т.) и на трето – Хонконг -Китай (561 т.).
Резултатите на България в PISA 2012 по математика (439) са под средните в света (494 точки). 37 държави са под средното ниво. България е в една група със Сърбия (449), Турция (448), Румъния (445), Кипър (400), ОАЕ и Казахстан. На последно място е Перу с 368 точки.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Във връзка със съобщението от горния пост : проблемите са видни на експертно ниво, има и измислени решения/начини за справяне с тях, но от управляващите нищо не се прави (през 2016 година резултатите по математика и литература са също толкова зле, както и през 2012 година)

Каква е фундаменталната ни разлика (или разлики) със Сингапур? За мен тя се състои в следното:

- при нас липсват грамотни и ерудирани политически лидери (хора), "материалът" на управляващите ни е "лош".

/Вижте, почти 30 години с малки изключения ни управляват популисти, опортюнисти,  дори откровени селяци и смешковци/

- липсва политическата воля за реформи, които да направят България успешна.

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 часа, nik1 said:

At the end of the day, what have I got? A successful Singapore. What have I given up? My life.

 

Преди 1 час, nik1 said:

Каква е фундаменталната ни разлика (или разлики) със Сингапур? За мен тя се състои в следното:

- при нас липсват грамотни и ерудирани политически лидери (хора), "материалът" на управляващите ни е "лош".

/Вижте, почти 30 години с малки изключения ни управляват популисти, опортюнисти,  дори откровени селяци и смешковци/

- липсва политическата воля за реформи, които да направят България успешна.

Наистина и според мен основният ни проблем е този. Ако имахме възможност да си клонираме идеален Лидер с IQ 160, морал на пуританин и магистър в Кеймбридж по математика и право, и го сложим за министър-председател на България, сигурно бързо щяхме да тръгнем по пътя на Сингапур в икономиката. Но такива хора се раждат на точното място и време на 100 години веднъж, а шансът да станат лидери е сигурно на хиляда години. Не е добре за нас обаче да викаме и чакаме Неволята (тя няма да дойде), защото колата на държавата ни е пред счупване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
  1. Съпоставителни детайлизирани факти за икономиката – структура, отрасли, пропорции, транспорт, комуникации

БВП (покупателна стойност)

(Sin) $471.9 млрд. (2015 est.); (BG) $133.9 млрд.(2015 est.)

(Sin) $462.6 млрд. (2014 est.); (BG) $130.3 млрд.  (2014 est.)

(Sin) $448 млрд. (2013 est.); (BG) $128.2 млрд.  (2013 est.)

БВП (абсолютна стойност в щ.дол.):

(Sin) $292.7 млрд.  (2015 est.); (BG) $47.17 млрд.  (2015 est.)

БВП реален растеж:

(Sin) 2% (2015 est.); (BG) 3% (2015 est.)

(Sin) 3.3% (2014 est.); (BG) 1.5% (2014 est.)

(Sin) 4.7% (2013 est.); (BG) 1.3% (2013 est.)

БВП – на човек (PPP покупателна стойност):

(Sin) $85,300 (2015 est.); (BG) $19,100 (2015 est.)

(Sin) $84,600 (2014 est.); (BG) $18,500 (2014 est.)

(Sin) $83,000 (2013 est.); (BG) $18,100 (2013 est.)

Брутни национални спестявания:

Брутни национални спестявания е категория, която се получава чрез приспадане на разходите за крайно потребление (домакински плюс правителствени) от брутния национален разполагаем доход, и се състои от лични спестявания, плюс спестявания на бизнеса (сумата на обезщетението за потреблението на капитал и неразпределените печалби от стопанска дейност), плюс спестяванията на правителство (превишението на данъчните приходи над разходите), но изключва външните спестявания (превишението на вноса на стоки и услуги над износа). Цифрите са представени като процент от БВП. Отрицателно число показва, че в икономиката като цяло се харчи повече отколкото произвежда, като по този начин намалява националното богатство.

(Sin) 46% от БВП (2015 est.); (BG) 23.5% от БВП (2015 est.)

(Sin) 46.3% от БВП (2014 est.); (BG) 22.6% от БВП (2014 est.)

(Sin) 48% от БВП (2013 est.); (BG) 23.2% от БВП (2013 est.)

БВП – структура, според изразходване:
Този показател  сочи, който е крайният изразходващ средствата в една икономика: потребителите, бизнеса, правителствата, и чужденците. Разпределението дава процентния дял спрямо общия БВП на потреблението на домакинствата, правителственото потребление, инвестициите в основен капитал, инвестиции в материални запаси, износът на стоки и услуги, както и вноса на стоки и услуги, и ще възлезе на 100 процента от БВП, ако данните са пълни ,
потреблението на домакинствата се състои от разходите на местните домакинства, и от институции с нестопанска цел, които обслужват домакинства, за стоки и услуги, които се консумират от хора
та. Това включва консумация както на такива произведени в страната, така и чуждестранни стоки и услуги.
правителственото потребление се състои от държавните разходи за стоки и услуги. Тези данни не включват
трасферни плащания на правителството като лихви по дългове, безработица и за социалното осигуряване, тъй като тези плащания не са извършени в замяна на стоки и услуги.
инвестициите в основен капитал се състои от общата
сума на разходите за дълготрайни активи, като фабрики, машини, оборудване, офиси, както и складове за суровини, които служат за база на бъдещото производство. Те се измерват брутното на амортизация на активите, т.е., включват инвестиции, които просто заместват амортизирани капитали.

инвестиции в материални запаси се състоят от нетните промени в запаси в продукция, която все още се задържа от производителите, в очакване на по-нататъшна продажба на крайния потребител, като автомобили в магазин на дилър или хранителни стоки на търговец по рафтовете на магазините. Тази стойност може да бъде положителна или отрицателна. Ако запасите от непродадена продукция нараства по време на съответния период от време, инвестиции в материални запаси е положителна, но ако запасите от непродадени стоки намалява, стойността ще бъде отрицателна. Инвестиции в материални запаси обикновено е ранен индикатор за състоянието на икономиката. Ако запасите от непродадени стоки нараства неочаквано - защото хората спрат да купуват - икономиката може да навлиза в рецесия; но ако запасите от непродадени стоки пада - и стоките "летят от рафтовете" - фирмите обикновено се опитват да попълнят тези запаси, и икономиката вероятно се ускорява.
износ
ът на стоки и услуги е сбор от продажби, бартерни сделки, безвъзмездни дарения на стоки и услуги от местни на чуждестранни лица.

внос на стоки и услуги е сбор от покупки, бартер, или постъпления от подаръци, или безвъзмездни средства на стоки и услуги на местни лица от чуждестранни лица. Износът се разглеждат като положителен елемент, докато вносът се третират като негативен елемент. Вносът допринася за растеж на чужд БВП. Излишък на износа на стоки и услуги над вноса показва една икономика инвестира в чужбина, докато дефицит показва, че икономиката задлъжнява от чужбина.

потребление на домакинствата: (Sin) 38.8%; (BG) 63%

правителствено потребление: (Sin) 10.1%; (BG) 16.2%

инвестиции в основен капитал: (Sin) 26.2%; (BG) 21.1%

инвестиции в материални запаси: (Sin) -0.5%;(BG)  0.1%

износ на стоки и услуги: (Sin) 184.3%;(BG)  66.7%

внос на стоки и услуги: (Sin) -158.9% (2015 est.); (BG) -67.1% (2015 est.)

БВП по сектори

аграрен: (Sin) 0%; (BG) 5.2%

индустрия: (Sin) 23.8%; (BG) 27.4%

услуги: (Sin) 76.2% (2015 est.); (BG) 67.4% (2015 est.)

Индустрии:

(Sin)Електроника, химикали, финансови услуги, съоръжения за търсене и добив на нефт, рафиниране на петрол, производство на гума и гумени изделия, хранително-вкусова продукция, ремонт на кораби, конструиране на нефтени платформи, медицинска апаратура и фармацевтика, реекспортна търговия; (BG) електричество, газ, вода, храни

Ръст на индустриалната продукция:

(Sin) -3.5% (2015 est.); 3.5% (2015 est.)

Работна сила:

(Sin) 3.588 млн.; (BG) 2.535 млн.

бел: изключва чужденците (2015 est.)

Работна сила по сектори:

аграрен: (Sin) 1.3%; (BG) 7%

индустрия: (Sin) 14.8%; (BG) 30.1%

услуги: (Sin) 83.9%; (BG) 62.9% (2014)

бел.: без чужденци (2013)

Безработица:

(Sin) 2% (2015 est.); (BG) 10% (2015 est.)

(Sin) 2% (2014 est.); (BG) 10.7% (2014 est.)

Население под чертата на бедността:

(Sin) Няма данни; (BG) 21.8% (2014 est.)

Домакински приходи или потребление в процентно измерение:

Най-ниски (Sin) 10%: 2.3%; (BG) 10%: 2%

Най-високи (Sin) 10%: 11% (2014); (BG)  10%: 35.2% (2007)

Разпределение на домакински приходи - Gini index     

Този индекс измерва степента на неравенство в разпределението на дохода на домакинство в държавата. Индексът се изчислява от кривата на Лоренц, в която кумулативния доход на семействата е изобразен спрямо броя на семействата, подредени от най-бедните до най-богатите. Ако доходите са разпределени с перфектна равенство, кривата на Лоренц ще съвпадне с 45 градусовата линия и индексът ще бъде нула; ако доходите са разпределени с перфектно неравенство, кривата на Лоренц ще съвпадне с хоризонтална ос и дясната вертикална ос и индексът ще бъде 100.

(Sin) 46.4 (2014); (BG) 35.4 (2013)

(Sin) 46.3 (2013); (BG) 31.2 (2005)

Бюджет:

приходи: (Sin) $44.06 млрд; (BG) $17.81 млрд.

разходи: (Sin) $45.48 млрд.; (BG) $19.14 млрд. (2015 est.)

Данъци и други постъпления:

Този показател отразява данъци и други приходи, получени от правителството за посочен период, изразен като процент от БВП. Данъците включват персонален и корпоративен данък върху печалбата, данък добавена стойност, акцизи и мита. Други приходи включва социални вноски - като например плащания за социално осигуряване и здравни осигуровки, както и нетните приходи от държавни предприятия.

(Sin) 15% от БВП (2015 est); (BG) 37.8% от БВП (2015 est.)

Публичен дълг:

(Sin) 105.6% от БВП (2015 est.); (BG) 26.4% от БВП (2015 est.)

(Sin) 99.3% от БВП (2014 est.); (BG) 26.4% от БВП (2015 est.)

бележка: публичния дълг на Сингапур се състои предимно от държавни ценни книжа (SGS), издадени за подпомагане на Централна Взаимоспомагателен фонд (CPF), който администрира Сингапурския пенсионен фонд; контролният пакет от държавни ценни книжа (SGS) се държат от Централна Взаимоспомагателен фонд, и са нетъргуеми; правителството не е взело заеми за финансиране на разходи по дефицит от 1980 г. насам; Сингапур няма никакъв външен държавен дълг;

(BG) дефиниран от Договора от Маастрихт на ЕС като консолидиран общ държавен брутен дълг по номинална стойност, дължим в края на годината в следните категории държавните задължения: валута и депозити, ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи, и кредити; сектор държавно управление обхваща подсекторите: централното правителство, областно управление, местно самоуправление, както и средствата за социално осигуряване

Инфлация:

(Sin) -0.5% (2015 est.); -1.1% (2015 est.)

(Sin) 1% (2014 est.); -1.6% (2014 est.)

Лихва на кредити от търговските банки:

(Sin) 5.4% (31 December 2015 est.); (BG) 7.5% (31 December 2015 est.)

(Sin) 5.35% (31 December 2014 est.); (BG) 8.28% (31 December 2014 est.)

Парична маса М1 (Stock of narrow money): Агрегатът M1 обхваща монетите, банкнотите, пътническите чекове и депозитите на поискване, тоест парична маса в пряко обращение

(Sin) $114.3 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $20.09 млрд. (31 December 2015 est.)

(Sin) $121.3 млрд.  (31 December 2014 est.); (BG) $17.38 млрд.  (31 December 2014 est.)

Парична маса на широките пари (Stock of broad money): обхваща всички "тесни пари" М1, плюс общото количество безсрочни и спестовни депозити, депозити на кредитни институции, институционални фондове на паричния пазар, краткосрочни ценни книжа за обратно изкупуване между централната банка и търговските банки, както и и другият големи ликвидни активи, държани от небанкови финансови институции, държавни и местни правителства, нефинансови държавни предприятия, както и в частния сектор на икономиката. Освен че служат като средство за размяна, широките пари включва активи, които са малко по-слабо ликвидна от тесните пари и активите склонни да работят като "резервоари на стойността" - средство за складиране на богатство.

(Sin) $413.7 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $41.32 млрд. (31 December 2015 est.)

(Sin) $405.1 млрд. (31 December 2013 est.); (BG) $37.99 млрд.(31 December 2014 est.)

Вътрешния кредит: общото количество кредити, деноминирани в местната валута, предоставени от Централната банка на финансовите институции, държавни и местни правителства, нефинансови организации, и в частния сектор:

(Sin) $479.8 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $29.72 млрд. (31 December 2015 est.)

(Sin) $458.9 млрд. (31 December 2013 est.); (BG) $29.08 млрд. (31 December 2014 est.)

Пазарна стойност на публично търгувани на борсите акции:

(Sin) $787.3 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $4.797 млрд. (31 December 2015 est.)

(Sin) $751.1 млрд.  (31 December 2013); (BG) $5.45 млрд. (31 December 2014)

(Sin) $747.8 млрд.  (31 December 2012 est.); (BG) $6.666 млрд.  (31 December 2012 est.)

Експорт:

(Sin) $384.6 млрд. (2015 est.); (BG) $24.33 млрд. (2015 est.)

(Sin) $437.3 млрд. (2014 est.); (BG) $27.91 млрд. (2014 est.)

Износ по стоки:

(Sin) Машини и апаратура (включително електроника и телекомуникация), фармацевтика и др. химикали, рафинирани петролни продукти, храни и напитки;

(BG) облекла, храни, желязо и стомана, машини и апаратура, горива

Експорт партньори:

(Sin) Китай 12.6%, Малайзия 12%, Хонг Конг 11%, Индонезия 9.4%, САЩ 5.9%, Япония 4.1%, Южна Корея 4.1% (2014);

(BG) Германия 12.6%, Италия 9.3%, Турция 8.7%, Румъния 8.2%, Гърция 6.4%, Франция 4.2% (2014)

Внос:

(Sin) $294.2 млрд. (2015 est.); (BG) $27.66 млрд. (2015 est.)

(Sin) $360.9 млрд. (2014 est.); (BG) $31.6 млрд. (2014 est.)

Внос по стоки:

(Sin) Машини и апаратура, минерални горива, химикали, храни, потребителски стоки;

(BG) машини и апаратура; метали и руда; химикали и пластмаси; горива, минерали, суровини

Внос партньори:

(Sin) Китай 12.1%, Mалайзия 10.7%, САЩ 10.3%, Южна Корея 5.9%, Япония 5.5%, Индонезия  5.1%, ОАЕ 4.2%, Саудитска Арабия 4% (2014)

(BG) Германия 12.9%, Русия 11.9%, Италия 7.5%, Румъния 6.8%, Турция 5.8%, Испания 4.7% (2014)

Резерви в чужда валута и злато:

(Sin) $262 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $22.75 млрд. (31 December 2015 est.)

(Sin) $256.9 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $20.11 млрд. (31 December 2014 est.)

Външен дълг: Този пост дава общия публичен и частен дълг дължим на чужденци, платим в международно приети валути, стоки или услуги. Тези цифри са изчислени въз основа на обменния курс, т.е., не по паритета на покупателната способност.

(Sin) $1.33 трил. (31 December 2014 est.); (BG) $37.31 млрд. (31 December 2015 est.)

(Sin) $1.323 трил. (31 December 2013 est.); (BG) $43 млрд. (31 December 2014 est.)

Директни чужди инвестиции у дома: Преки инвестиции изключва инвестиции чрез покупка на акции.

(Sin) $981.1 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $54.98 млрд. (31 December 2015 est.)

(Sin) $912.4 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $52.78 млрд. (31 December 2014 est.)

Директни инвестиции зад граница:

(Sin) $614 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $3.26 млрд. (31 December 2015 est.)

(Sin) $576.4 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $3.01 млрд. (31 December 2014 est.)

Производство на електроенергия:

(Sin) 49.31 млрд. kWh (2014 est.); (BG) 48.44 млрд. kWh (2015 est.)

Консумация на електроенергия:

(Sin) 47.18 млрд. kWh (2014 est.); (BG) 37.99 млрд. kWh (2015 est.)

Експорт на електроенергия:

0 kWh (2014 est.); (BG) 14.7 млрд. kWh (2015 est.)

Импорт на електроенергия:

(Sin) 0 kWh (2014 est.); (BG) 4.25 млрд. (2015 est.)

Електричество - инсталирани мощности: общият капацитет на инсталираните в момента генериращи мощности, изразен в киловати (кВт), за производство на електроенергия.

(Sin) 10.75 млн. kW (2012 est.); (BG) 11.84 млн. kW (2014 est.)

Електричество от изкопаеми горива: измерва капацитета на мощности, които генерират електричество от изгарянето на изкопаеми горива (например въглища, петролни продукти и природен газ), изразен като дял от общия производствен капацитет на страната.

(Sin) 95.3% от всички мощности (2014 est.); (BG) 41.7% от всички мощности (2014 est.)

Електричество от атомни електроцентрали:

(Sin) 0% (2014 est.); (BG) 16.9% (2014 est.)

Електричество от хидроелектроцентрали:

(Sin) 0% (2014 est.); (BG) 8.5% (2014 est.)

Електричество от възобновяеми източници:

(Sin) 3.9% (2014 est.); (BG) 32.9% (2014 est.) съответно места в световната класация по този показател: 63;4

Добив на нефт на ден:

(Sin) 0 bbl/day (2014 est.); (BG) 1,000 bbl (2014 est.)

Експорт на нефт:

5,900 bbl/day (2012 est.); (BG) 0 bbl/day (2012 est.)

Импорт на нефт на ден:

(Sin) 976,100 bbl/day (2012 est.); (BG) 128,100 bbl/day (2012 est.)

Резерви в нефт:

(Sin) 0 bbl (1 January 2015 est.); (BG) 15 million bbl (1 January 2015 est.)

Продукция на рафинирани петролни продукти за ден:

(Sin) 1.099 млн. bbl/day (2012 est.); (BG) 138,500 bbl/day (2012 est.)

Консумация на рафинирани петролни продукти за ден:

1.24 млн. bbl/day (2013 est.); (BG) 89,000 bbl/day (2013 est.)

Експорт на рафинирани петролни продукти:

(Sin) 1.685 млн. bbl/day (2012 est.); (BG) 85,890 bbl/day (2012 est.)

Внос на рафинирани петролни продукти на ден:

(Sin) 1.914 млн. bbl/day (2012 est.); (BG) 37,280 bbl/day (2012 est.)

Добив на натурален газ:

(Sin) 0 cu m (2013 est.); (BG) 181 млн. cu m (2014 est.)

Консумация на натурален газ:

(Sin) 9.62 млрд. cu m (2013 est.); (BG) 2.635 млрд. cu m (2014 est.)

Експорт на натурален газ:

(Sin) 0 cu m (2013 est.); (BG) 0 cu m (2013 est.)

Внос на натурален газ:

(Sin) 9.62 млрд. cu m (2013 est.); (BG) 2.725 млрд. cu m (2014 est.)

Доказани резерви от натурален газ:

(Sin) 0 cu m (1 January 2014 est.); (BG) 5.663 млрд. cu m (1 January 2014 est.)

Емисиите на въглероден диоксид от консумация на енергия: общото количество на въглероден диоксид, измерена в метрични тона, освободен от изгарянето на изкопаеми горива в процеса на производство и потребление на енергия.

(Sin) 208 млн. Mt (2012 est.); (BG) 43.61 млн. Mt (2014 est.)

Телефони фиксирани линии:

(Sin) 1.96 million; 1.8 million; на 100 жители: (BG) 35 (2014 est.); 25 (2014 est.)

Клетъчни телефони:

(Sin) 8.7 million; total: 9.9 million; на 100 жители: (BG) 157 (2014 est.); 137 (2014 est.)

Комуникационна система:

(Sin) обща оценка: отлично обслужване; вътрешни: отлични съоръжения; стартира безжична услуга 3G през февруари 2005 г.; комбинирана фиксирана и мобилна клетъчна телегъстотата повече от 180 телефони на 100 души; множество доставчици на високоскоростен Интернет, а този на правителството е изцяло широколентова мрежа с оптична високоскоростна връзка; международни - многобройни подводни кабели предоставят връзки в цяла Азия, Австралия, Близкия Изток, Европа и САЩ; спътникови станции - 4; допълнени от VSAT покритие (2011)

(BG) обща оценка: наследена обширна, но остарял далекосъобщителна мрежа от съветската епоха; качеството се е подобрило с модерна цифрова градска линия която сега свързва центровете в повечето региони; останалите области са свързани чрез дигитална микровълнова радиорелейна връзка
вътрешен: фиксирана монопол на България БТК, прекратен през 2005 г.; мобилни клетъчни телегъстотата, насърчавана от множество доставчици на услуги, е достигнала 150 телефона на 100 души
международ
ни - подводен кабел осигурява свързване с Украйна и Русия; система от оптичен подводен кабел и връзка по земя осигурява свързване с Италия, Албания и Македония; спътникови станции - 3 (1 Интерспутник в региона на Атлантическия океан, 2 Intelsat в района на Атлантическия и Индийския океан) (2011)

Излъчващи медии:

(Sin) държавно контролирани електронните медии; 8 местни телевизионни станции, управлявани от MediaCorp, която е изцяло собственост на държавна инвестиционна компания; приемат се излъчвания от Малайзия и Индонезия; сателитните чинии са забранени; многоканална кабелна телевизия услугае разрешена; общо 18 местни радиостанции, излъчващи с MediaCorp, опериращите повече от дузина и още 4 станции са тясно свързани с управляващата партия или контролирани от Асоциацията на резервисттите към Сингапурските въоръжени сили;

(BG) 4 национални ефирни телевизионни станции като 1 е държавна собственост и 3 частна собственост; голям брой частни радиостанции, излъчващи, особено в градските райони (2010)

Интернет хостове:

(Sin) 1.96 млн. (2012); (BG) 976,277 (2012)

Интернет потребители:

(Sin) 4.5 million; (BG) 4.1 million

Процент от населението: 80.7% (2014 est.); (BG) 57.0% (2014 est.)

Летища:

(Sin) 9 (2013); (BG) 68 (2013)

Тръбопроводи:

(Sin) газ 122 km; рафинирани продукти 8 km (2013); (BG) газ 2,887 km; петрол 346 km; рафинирани продукти 378 km (2013)

ЖП линии: (Sin) 0: 5,114 km

(BG)

стандартни: 4,989 km 1.435-m gauge (2,880 km електрифицирани)

теснолинейки: 125 km 0.760-m gauge (2014) място на страната в света: 36

Пътища: (Sin) 3,425 km, асфалтирани: 3,425 km (включително 161 km магистрали) (2012) (BG) 19,512 km; асфалтирани 19,235 km (включително 458 km магистрали); място в света 111

Търговски флот: (Sin) 1,599; от тях за насипни товари 247, карго 109, танкери 6, химикаловози 256, контейнери 339, за втечнен газ 131, хладилни товари 13, фериботи 57
регистрирани в други държави: 966 (Австралия 12, Бангладеш 1, Белгия 1, Бермуда 25, Бразилия 9, Чили 6, Китай 29, Кипър 6, Дания 149, France 3, Германия 32 Гърция 22, Хонг Конг 46, Индия 21, Индонезия 60, Италия 5, Япония 164, Малайзия 27, Netherlands 1, Норвегия 153, Русия 2, Южна Африка 13, Южна Корея 3, Швеция 11, Швейцария 3, Тайван 77, Тайланд 33, UAE 10, UK 6, US 36)

Място на страната в света: 6

(BG) всичко: 22; за насипни товари 9, карго 8, втечнен газ 2, петролен танкер 1, чужда собственост: 14 (Германия 12, Russia 2)
регистрирани в други страни: 30 (Белиз 1, Коморски острови 4, Грузия 1, Малта 8, Молдова 1, Панама 6, Сейнт Винсент и Гренадини 9) (2010)

Военни разходи:

(Sin) 3.52% от БВП (2012)

(Sin) 3.47% от БВП (2011)

(Sin) 3.52% от БВП (2010)

Място в света: 15

(BG) 1.2% от БВП (2015)

(BG) 1.6% от БВП (2013)

(BG) 1.46% от БВП (2012)

(BG) 1.55% от БВП (2011)

(BG) 1.46% от БВП (2010)

Място в света: 66

Незаконни наркотици:
(Sin) Забранени – смъртно наказание за трафик

(BG) Голям европейски разпределителен център за югозападно азиатски хероин и, в по-малка степен, южноамерикански кокаин за европейския пазар; ограничен производител на химически прекурсори; уязвима страна за пране на пари, което се дължи на корупцията, организираната престъпност; част от парите се перат чрез наркотици чрез финансови иституции (2008)

Всички данни, посочени в този пост са от:

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Потоци на чуждестранни инвестиции (FDI Inflows) за години : 2009; 2010; 2011; 2012; 2013; 2014 , в милионни US долари

Bulgaria 3 385; 1 525; 1 849; 1 467; 1 920; 1 710

Singapore 23 821; 55 076; 48 002; 56 659; 64 793; 67 523

http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/wir2015_en.pdf

Тези данни са в преки причинно-следствени връзки главно от: 

1) състоянието и ефективността на съдебната система, нивата на които се поддържа върховенството на закона, степента в която правната система и практики защитават инвестициите и бизнеса; 

2) образованието на населението;

3) ефективността на институциите;

4) нивата на публичната корупция;

5) броя на регулациите и ограниченията. 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В този пост ще се опитам да открия “маркерите”, проблемите, заложени във фактите от информацията, от които вече може да се сглоби пъзел на цялостна картина.

 

 

Проблемите (пред България) при сравнителен анализ със Сингапур

Вече установихме два основни – 1. липса на адекватно лидерство и 2. липса на ефективно прилагане на правосъдие, тези два фактора заслужават специално разглеждане и анализ в отделни постове с конкретни факти.

3. Не са етнически, национални и религиозни – Сингапур от тази гледна точка е по-нехомогенен, но това не му пречи да се развива по-добре. Противопоставянето между етноси само обслужва популисти политици.

4. Демографски – тук проблемите и заложените катастрофи са най-много.

С население над 7 млн., България има 1 млн. по-малко работещи хора от 5,6 млн. Сингапур: (Sin) 3.588 млн.; (BG) 2.535 млн.); това е чудовищна разлика за тези мащаби, и тъй като тенденцията в бъдеще да се увеличава, е истинска бомба с часовников механизъм, това ще разпадне държавата.

Нека видим как и защо всъщност се получава тази крайна картина и какви са тенденциите в нея:

- българското население е трайно застаряващо (Средна възраст в Sin 34 години; (BG) 42.1)

- прирастът на населението е отрицателен (Sin 1.89% (2015 est.); (BG) -0.58% (2015 est.)

- смъртността е висока (Sin 3.43 /1,000 население (2015 est.); (BG) 14.44 /1,000 население (2015 est.); това отчасти се дължи на възрастното население като цяло, от друга на лошото здравеопазване

- продължителността на живот е ниска (Sin 84.68 год.; (BG) 74.39 years) – отново по причини на слабо здравеопазване

- здравеопазването е лошо – това е огромен проблем и същевременно парадокс, в Сингапур например има по-малко лекари и болнични легла на 1 човек, но продължителността на живот е с 10 години по-голяма, а детската смъртност с пъти по-малка (Лекар на човек от населението:Sin 1.95 /1,000 (2013); (BG) 3.87 /1,000 (2012)Брой болнични легла:Sin 2 легла/1,000 души (2011); 6.4 легла/1,000 души (2011); явно тук има нещо друго, познайте от 3 пъти какво е? Тук бих прибавил един стряскащ факт – възрастни с наднормено тегло (което е сигурен източник на куп тежки заболявания) - Sin 6.8% (2014); (BG) 25.6% (2014)

- слаба грамотност на населението – говорим вече за грамотност, а не за образованост, обърнете внимание на тези цифри -  Неграмотни, възраст 15-24: (BG)28.4%, това е зловеща перспектива. Предполагам повечето от тях са от ромски произход, но самата им неграмотност вече ги сегрегира и маргинализира, и тези хора са в активна работна възраст, това е “нова вълна” на идиокрация

- социално зависими хора с тенденция да нарастват – това може би, заедно с високата смъртност, отрицателен прираст и голяма емиграция на млада кръв – е оня дамоклев меч, който ще падне след не-повече от десетилетие върху бюджета на държавата, ето за какво става въпрос: Коефициент на тотално зависими: Sin 37.4%: (BG) 51.9%

; Коефициент на възрастни зависими: Sin 16.1%; (BG) 30.4%

Кой ще плаща пенсиите и социалните помощи на тази нарастваща прогресивно маса от зависими хора? Докога и с какво, след като тенденцията на работещите е да намаляват.

Дотук още не сме стигнали до заложените проблеми в икономиката, които също работят методично и в синхрон с демографските, в нашия случай теглейки ни към дъно.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

С население над 7 млн., България има 1 млн. по-малко работещи хора от 5,6 млн. Сингапур: (Sin) 3.588 млн.; (BG) 2.535 млн.); това е чудовищна разлика за тези мащаби, и тъй като тенденцията в бъдеще да се увеличава, е истинска бомба с часовников механизъм, това ще разпадне държавата.

- социално зависими хора с тенденция да нарастват – това може би, заедно с високата смъртност, отрицателен прираст и голяма емиграция на млада кръв – е оня дамоклев меч, който ще падне след не-повече от десетилетие върху бюджета на държавата, ето за какво става въпрос: Коефициент на тотално зависими: Sin 37.4%: (BG) 51.9%

- Коефициент на възрастни зависими: Sin 16.1%; (BG) 30.4%

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/05/17/2534601_novite_pensioneri_produljavat_da_rastat_burzo/

Според мен, не започнат ли в най-скоро време да влизат забележими потоци от чужди инвестиции, и то такива, които ще правят висока добавена стойност (забележка: така че емиграцията на младите да се овладее) ,  България неизбежно ще се  "бананизира" или дори "африканизира" (В ЮАР белите оставиха като наследство достатъчно западна култура и практики, нашите роми и цигани няма да имат такова като наследство;  ромите и циганите говорят индийски език, но те не са етнически, етнокултурни индийци - в Индия също са маргинална група,както в цялия свят). Допускам дори, че в един момент могат да ни отбият от най-богатия клуб, защото няма да отговаряме на множество от критериите, или няма да можем да ги изпълняваме;няма да имаме потенциала и възможностите за последното..

ПС
В темата "2050 година" България според моите виждания не е част от ЕС (в темата съм я нарекъл "Брюкселка Федерация").

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, nik1 said:

Според мен, не започнат ли в най-скоро време да влизат забележими потоци от чужди инвестиции, и то такива, които ще правят висока добавена стойност (забележка: така че емиграцията на младите да се овладее) ,  България неизбежно ще се  "бананизира" или дори "африканизира"

Прав си, при това не в най-скоро време, а веднага, докато все още има кой да работи или да се учи.

Виж математическите способности на младото поколение - таз годишните седмокласници. След пет години това ще са хората които навлизат на пазара на труда или в университетите. Не знам тогава кой и в кои сектори ще инвестира при този потенциал. Или може би вече е късно?

Оценки от НВО 7 клас - Математика:

Blagoevgrad.jpg

 

Lovech.jpg

 

И за да не кажете, че избирам някакви скапани градове, ето и Варна - един от 3-мата отличници, заедно с Пловдив и София:

Varna.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...