Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Защо пътуване във времето може да е невъзможно?

http://megavselena.bg/fizika-na-vremeto-zashto-pytuvane-vyv-vremeto-mozhe-da-e-nevyzmozhno/

space_time

Проучванията на времето са неплодородни. Те се превърнаха във фокус на много учени след като Айнщайн обвърза концепцията за време с концепцията за пространство (създавайки време пространство). Въпреки това физиците не успяха да напреднат особено много в проучванията как времето функционира.

Създаване на нови „сега“

Сега един професор по физика изказа нова теория за времето. Професор Ричард Малър от университета UC Berkeley публикува изследване, озаглавено „Сега: физиката на времето“, което обяснява гледната му точка за това как и защо времето тече. Всичко започва с въпроса: Защо стрелката на времето тече неумолимо към бъдещето, създавайки нови „сега“.

Теорията на Малър за потока на времето слива две идеи: експанзията на вселената и концепцията за време пространство. Вселената се разширява, но не защото звездите летят и се отдалечават една от друга. Вместо това, тъканта на пространство времето се разширява, докато звездите си стоят.

Вселената се разширява още от времето на Големия взрив. Малър теоретизира, че след като пространството се разширява във вселената, то времето също се разширява.

Всеки един момент вселената става по-голяма и има повече време и това е този водещ ръб на времето, който наричаме„СЕГА“,

пише той.

Заклещени в настоящето

Тази концепция води до някои интересни последици. На първо място елиминира възможността за пътуване в бъдещето, защото все още няма бъдеще, до което да се пътува. Пътуване в миналото също изглежда почти невъзможно, защото би било необходимо да се унищожи част от пространството, за да се върне времето. Това всъщност се случва, когато черна дупка се изпарява или когато звезда експлодира, но влиянието е толкова малко, че няма значение.

Всъщност Малър сега убива всичките ни детски мечти свързани с научно-фантастичните филми, които сме гледали. Неговата теория доведе до план за сътрудничество със Шон Магуайър от Caltech и предложението за проверката й чрез LIGO. (Caltech е компанията, която разработва LIGO – лабораторията за лазерни интерферометри, която измерва гравитационните вълни в Масачузетския технологичен институт – MIT).

Ако ученият е прав, при сливането на две черни дупки ще се създаде ново пространство, но би трябвало да се създаде и ново време (една милисекунда, за да сме точни), което би забавило сигнала на гравитационната вълна, наблюдаван от LIGO на Земята. Малър е оптимист, че в следващите няколко години лабораторията или ще потвърди или ще опровергае неговата теория.

        Мисля, че моята теория ще повлияе на калкулациите за най-ранните времена на вселената. Не виждам как ще се отрази на ежедневието ни, но е много вълнуващо, казва Малър.

 

 

Времето като количествена мярка във физиката е винаги ИНТЕРВАЛ-време и е необходимо да се наблюдава ПРОЦЕС на случващи се неща. Случващи се изменения в околността на наблюдател между ДВЕ (повече) повтарящи се събития.

Като Изследовател- Сравнява тази еталон-бързина на случване с други подобни и ... даже часовник си прави, за уж независимост от природата на бързината на  отделни събития, а да може при всякакви случвания на нещо - да им определя "начало-край" и "причина-следствие" по последователност на случванията във време-интервала му. Прави си хронологичен ред.

Изследовател гледа твърде бавно, в сравнение с бързината на случване на някои процеси, около него. Понятието "сега" дори и в технически развита технология за измерване на интервали-време е до около 10^(-14)сек. А електронът във водороден атом е с честота на случване в слоя  около протона, при невъзбуден атом - 10^(18) Hz, т е., 10^(-18)сек

Следователно "сега"- то на Изследовател е ОСВЕТЕНО (облъчено) с информация във вид на вълни от процеси, случили се в МИНАЛОТО му и много са доста по-бързи от неговите възможности за наблюдаване на бързина на процеси.

Изследването на събития, от които се получава информация със светлина, е, фактически, ПОГЛЕД в миналото. При правилен разчет на тая информация (имагинерната единица в мат -моделите помага за поглед в миналото) - можем да кажем, че е пътувал в миналото (без да му се  случи да убива дядото:)). Бъдещето е вероятностно, поради невъзможност да се знае каква информация ще пристига в "сега" -то на Изследовател, в някакъв следващ интервал-време.

Доколкото в пространство-времето се случват събития, а процеси - могат да са в различно подвижни системи, то, скоростта на светлината е различна по гранична стойност във всяка от системите  и е Ссреда. При преминаване от една в друга среда се променят както времевите интервали на процесите така и протяжността им - размерите в посока на скоростта. Така продължителността по време на процесите - се променя докато трае УСКОРЕНИЕ върху обектите, но след това - продължителността по време е пак по физическите закони и за двете системи, ако са били и остават - инерциални.  Времето е относително, но и дължините са относителни и средно - скоростта на обмен на информация със светлина е Ссреда... А стрелата на времето е дефинирана от термодинамиката и ... мърдане няма. Ентропията създава хаос и ред.

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Едно ат най-разпространените спекулации, че може да се пътува във времето, посредством използване на свойствата на червееви дупки. Идва като следствие от теоретичната  възможност да се огъва пространство-времето, заради "силна" гравитация. © AnimAlu(картинките са копирани от мегавселена). 

В струнната теория се е стигнало до "брани" (мембрани, чийто огъвания и трептения зависят от енергия) и често показват огънат лист с конични вдлъбнатини по тях, които могат и да се срещат с върховете си и да образуват тунел. "Минаването" по този тунел ни "праща" или в минало или в бъдеще (зелена линия) - с време на минаване по-малко, по-кратко, от това, ако бихме пълзели по целия  лист (червената линия и по кривината му, едностранно) Wormhole-demo.png(от уикито)

Тоест - изменението на геометрията на пространство-времето, въпреки че е дефинирано като изменение на енергия, не включва измененията на геометрия от ЕМП, а само на гравитация. Да, ама при не много силна гравитация  и с наличие на разнообразни вещества, преобладаващо за формообразуването на обектите е електромагнитната сила. Наличието на външни ЕМПолета и вътрешни токове в структурите, дават възможност за "направа" на "тунел" между "земна среда - въздушна среда". В много по-малки мащаби - тунели са и стеблата на растенията, свързващи двете среди (конична форма на коренова система и конична форма на цвета или короната).

gazanie-1271937_1280

Е, това едва ли са машини на времето, но ни показват, че ако учените се справят с мащабите и участието на електромагнитната маса, може да бъде разгадана структурата на Вселената. Защото - всичко се повтаря през интервал-време, а и отчита измененията на външните условия (на средата)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето и още една теория за квантовата същност на времето:

http://nautil.us/issue/36/aging/to-understand-your-past-look-to-your-future

И на български:

"Надникнете в бъдещето, за да разберете миналото" -- https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Nadniknete-v-badeshteto-za-da-razberete-minaloto_54436.html

"Според физиката нашата представа за времето е погрешна. В общата теория на относителността на Айнщайн няма разлика между минало и бъдеще, да не говорим за понятието "сега". Също така, няма посока, в която "тече" времето. Вместо това пространството и времето просто съществуват в някаква четиримерна структура. Освен това, всички основни закони на физиката работят по един и същи начин както напред във времето, така и назад. (вж "Стрелата на времето").

Тези факти са трудни за приемане, тъй като противоречат на субективното ни възприятие на времето. Но те не са лесни за възприемане дори от физиците. Макар те често да говорят за симетрията на времето, винаги търсят причините за явленията само в миналото, а не в бъдещето.

Кен Уортън (Ken Wharton) и Хю Прайс (Huw Price) на страниците на Nautilus се опитват да ни обяснят как бъдещето може да определи миналото.

Опитвайки се да намерим обяснения на явленията, повечето от нас мислят в термини, определени от Исак Нютон преди повече от 300 години. Тази "Нютонова механика" приема миналото като основа и го използва, за да реши бъдещето, обяснява нашата Вселена стъпка по стъпка. Някои изследователи дори мислят за Вселената като изход на компютърна програма. Тази картина е естествено следствие от тази схема. Въпреки че нашият възглед за времето се е променило драстично през миналия век, Нютоновата схема някак остава като най-популярната физическа рамка.

Но прилагайки старата Нютонова система на мислене към новите квантови явления, се оказваме в ситуация да нямаме добри обяснения за каквото и да е от тях. Ако тези явления изглеждат необясними, може би ние мислим за тях по грешен начин. Много по-добри обяснения изплуват, ако сме готови да вземем предвид както миналото, така и бъдещето.

Но Нютоновата механика поначало е неспособна да обясни такива извънвременни неща. Компютърните програми се изпълняват в една посока и опитите да се съчетаят две програми, работещи в противоположни посоки, водят до тресавище от парадокси, характерни за лошо замислен филм за пътуване във времето. За да се види бъдещето със същата сериозност, както миналото, явно ни е нужна алтернатива на  Нютоновата схема.

И ние имаме такава. Повечето физици са добре запознати с друга рамка, алтернатива, в която пространството и времето се анализират по-безпристрастно. Тази т. нар. механика на Лагранж, която също има стари корени и се превърна в основен инструмент във всяка област на фундаменталната физика. Но дори и у физиците, които редовно използват този подход, има съпротива на последната очевидна стъпка - да приемат Лагранжовата механика не само като математически трик, а като начин да се обясни света..."

:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, виждал съм я статията, дори имам и коментар (с много минусчета - хората трудно възприемат това, които казвам - звучи им като отделна измислица:) - по мое мнение нехаресван коментар)

 "...Ако оставим настрана тези отчаяни опити, то всички ще се съгласят, че естествено обяснение може да се намери само ако частиците можеха да предвидят случайните настройки на Алис и Боб. Но повечето предложения за предаване на тази информация на частиците звучат още по-отчаяно, чак мошенически: Частиците по някакъв начин са подушили всички входни данни на генераторите на случайни числа към Алис и Боб и използват тази информация, за да предскажат бъдещите настройки на детекторите..."
Не е загадка подушването на "пътя", ако частиците се образуват непрестанно с огромна честота - повтарят себе си около собствен геом. център. Тогава най-лесната по енергия посока-направление е този път, за собствената реализация. Това става с честота на образуване 10^(23)Hz - в много малка-локална област. Пространство-времето е скрито в тях - имат собствени характеристики и собствено време. Структурата на околното ЕМП е подложка за начинът им на повтаряне на себе си. А времето и скрито във фотоните, въобще. "

 

(по хипотезата ми - Всяка частица е затворено пространство-време. Честотата й на образуване е нейният личен часовник. Следователно - времето като разлики при осъществяване на взаимодействия между частиците е РЕАЛНО съществуваща разлика. Затова - времето е РАЗЛИКА в протичане на различни процеси - търсим си повтарящи се процеси, за наше удобство (наш часовник)

Съпротивата на частица към промяна нейното движение е като цяло - нейна "маса"- променлив коефициент, зависещ от честотата на излъчване на гравитони (гравитационна маса) и  маса - коефициент на съпротива  към измененията на околното й ЕМПоле. Общо - сумата е инерционна маса. Проявява се при принудителна ПРОМЯНА на инерцията на частицата, както от промяна гравитация, така и от промяна на фона на ЕМПоле.

Така - при грави- взаимодействие - честотите са от "Огромните", но пък амплитудите са възможно най-малките и в тоя смисъл са недосегаеми - за измерване. Затова, при гравитация - мигновено, по геодезична се пренася "мястото" (фазова скорост - това е КРИВЕНЕ на пространство), а цялостния импулс (пълнеж с групова скорост) идва по-късно. Така - гравитацията "изглежда" с мигновено пренасяне на действие на сила. Действа на центрите на частиците - недосегаема област за експеримент:)

 

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Мисля че тази теория е обещаваща http://megavselena.bg/fizika-na-vremeto-zashto-pytuvane-vyv-vremeto-mozhe-da-e-nevyzmozhno/ но как се създава пространство и време? навярно от някаква квантова супа от преди ГВ, която е била с други пространственни и времеви параметри, може би тогава времето да е било с повече от 1 измерения, характерни за самото него, и тогава да е било възможно пътуване във времето, демек времето да е аналог на пространството , отпреди ГВ, и минало , настояще и бъдеще, да са били слети в едно цяло.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Doris said:

Това, че си повторил статията от първия пост прилича на връщане във времето....;), може пък наистина да е :)

Ами повтарям я за да си изразя мнението че въпросната теория според мен, елегантно описва невъзможността да се пътува във времето. , пък и очаквам някой да си изрази и своето мнение по въпросната теория.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Пак подобни "мисли" се раждат в главите на учени?! (фантасти и журналисти ... ги разбирам, ама ...🙄)

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Patuvane-vav-vremeto-e-vazmozhno-no-samo-ako-imate-obekt-s-bezkrajna_119327.html

Пътуване във времето е възможно - но само ако имате обект с безкрайна маса

1544986386_4_559x*.jpg

Д-р Ху използва тази машина на времето, наречена TARDIS, за да пътува през времето и пространството в телевизионното шоу на Би Би Си "Д-р Ху". Снимка: Babbel1196/Wikimedia Commons, CC BY-SA

Концепцията за пътуване във времето винаги е разпалвала въображението на хората. Но наистина ли е възможно? Разбира се, че е. Правим го точно сега, нали? Всички пътуваме в бъдещето секунда по секунда.

Но не това имаме предвид, нали?

Можем ли да пътуваме много по-далеч в бъдещето? Абсолютно. Ако можехме да се движим близо до скоростта на светлината или в близост до черна дупка, времето би се забавило, което ни позволи да пътуваме произволно далеч в бъдещето. Наистина интересният въпрос е дали можем да се върнем обратно в миналото.

Една наскоро публикувана статия в списание Classical and Quantum Gravity описва как да се изгради машина за време, използвайки много проста конструкция.

Затворени времеподобни криви

Общата теория за относителността на Айнщайн позволява възможността да се изкриви времето до толкова висока степен, че да се сгъне върху себе си, което води до времеви цикъл. Представете си, че пътувате по този цикъл. Това означава, че в някакъв момент бихте стигнали в миналото и ще започнете да преживявате същите моменти отново - нещо като дежавю, само че истинско. Такива конструкции се наричат затворени времеподобни криви или (closed time-like curves - CTC) в изследователската литература и често се наричат "машини на времето". Машините на времето са страничен продукт на концепции за пътуване по-бързо от светлината и разбирането им може да подобри разбирането ни за това как работи Вселената.

1544994573_8_559x*.jpg

Времеви цикъл. Зелената линия показва краткия път през червейната дупка. Червеното показва дългия път през нормалното пространство. Кредит: Panzi, CC BY-SA

Тъй като времето за пътуване по зелената траектория може да бъде много кратко в сравнение с червената, червейната дупка може да даде възможност за пътуване във времето. Кредит: Panzi, CC BY-SA

През последните няколко десетилетия известни физици като Кип Торн и Стивън Хокинг създадоха ключови разработки върху модели, свързани с машини на времето.

Общото заключение от тези изследвания, включително на Торн и Хокинг, е, че природата забранява времевите цикли. Това може би е най-добре обяснено в Chronology Protection Conjecture на Хокинг , която по същество се казва, че природата не позволява промени в миналото й и по този начин ни предпазва от парадоксите, които могат да се появят, ако бе възможно пътуването във времето.

Може би най-известният сред тези парадокси, които се появяват в резултат на пътуване в миналото в миналото, е т.нар. "Парадокс на дядото", в който пътникът се връща в миналото и убива собствения си дядо. Това променя хода на историята по такъв начин, че се появява противоречие: Пътникът никога не е бил роден и затова не може да съществува. Има много филми и романи, базирани на парадоксите, които произтичат от пътуването във времето - може би едни от най-популярните са филмите "Назад към бъдещето" и "Омагьосан ден".

Екзотична материя

Различни физически явления могат да се намесят в  зависимост от детайлите, за да предотвратят развитието на затворени времеподобни криви във физическите системи. Най-често срещаното е изискването за определен вид "екзотична" материя, която трябва да присъства, за да съществува времеви цикъл. Такава екзотична материя е материя, която има отрицателна маса. Проблемът е, че не е известно да съществува отрицателната маса в природата.

Новият модел за машина на времето на Каролин Малари (Caroline Mallary), докторант в Университета на Масачузетс Дартмут, публикуван в Classical & Quantum Gravity, не изисква екзотична материя с отрицателна маса и предлага много проста конструкция.

Моделът на Малари се състои от две супер дълги автомобила, построени от материал, който не е екзотичен и с положителна маса, паркирани паралелно. Една кола се движи напред бързо, а  другата остава паркирана. Малари доказва, че при такава схема в пространството между автомобилите може да съществува времеви цикъл.

Тази анимация показва как функционира времевият цикъл на Малари. Когато космическият кораб влезе във времевия цикъл, се появява и неговото бъдещо Аз и може да проследите позицията и на двата във всеки един момент след това. Тази анимация е от гледна точка на външен наблюдател, който наблюдава космическия кораб да влиза и излиза от времевия цикъл.

Дали ще може да изградим това в задния си двор?

Ако подозирате, че има уловка, имате основание. Моделът на Малари изисква средата на всяка кола да има безкрайна плътност. Това означава, че моделът съдържат обекти, известни като сингулярности - с безкрайна плътност, температура и налягане. Освен това, за разлика от сингулярностите, които се намират във вътрешността на черните дупки, което ги прави напълно недостъпни отвън, сингулярностите в модела на Малари са напълно голи и наблюдаеми и поради това имат истински физически ефекти.

Физиците се съмняват такива особени обекти да съществуват в природата. Така че за съжаление скоро машина на времето няма да получим. Тази работа обаче показва, че физиците може би трябва да усъвършенстват своите идеи за това защо забранените затворени времеподобни криви са забранени.

----------------

...

...

Тази работа обаче показва, че физиците може би трябва да усъвършенстват своите идеи за това защо забранените затворени времеподобни криви са забранени.

Това е въпросът по същество - защо съществува такава забрана?..

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител
Преди 36 минути, penchev said:

Търся хора, смятащи, че времето не е относително, като е прието да се смята

Добре , още не съм открил хора, които да обяснят достатъчно аргументирано какво заражда, поражда времето, повечето събеседници клонят към причини, които са в някаква „относителност„ , ти как го виждаш

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не съм започнал да пиша научно определение за времето, но и това ще стане. Грубо казано - времето е възможността да съществува дадено нещо. Малко отклонение- времето е извън контрола на вселената. Нищо не е в състояние да го манипулира. Разните експерименти, уж доказали противното са не научни или с други думи - пълни простотии. Имам публикация, в която писах, ЗАЩО търся хора. Моля да я прочетеш и ще се радвам, ако проявиш интерес.

Редактирано от penchev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз пък предлагам матиматически Стандартен часовник, ако направиш екстремна абстракция , въведеш , мислено, извънКосмическо време, какво да е то , за всяка вътрешна космическа система , това време е Непроменливо , стига да имаме за него стандартни единици, приложими , вероятно само за мисловни модели, и какво да е на „хартия„ т.е. идеално, неприложимо и съществуващо , поне за нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 14.01.2019 г. at 0:28, laplandetza said:

Аз пък предлагам матиматически Стандартен часовник, ако направиш екстремна абстракция , въведеш , мислено, извънКосмическо време, какво да е то , за всяка вътрешна космическа система , това време е Непроменливо , стига да имаме за него стандартни единици, приложими , вероятно само за мисловни модели, и какво да е на „хартия„ т.е. идеално, неприложимо и съществуващо , поне за нас.

Ами, прочети това - отдавна Шпага го даде, по-горе:

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Strelata-na-vremeto_4039.html

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, laplandetza said:

Е и, няма нужните отговори, човека търси не просто време , а Времето, единно, неизмено., къде е то.

Природата го е скрила от нас - в интерференцията.😎 Така "неизменното" време става отделно за наблюдаване на "бавни" по време-изменение процеси и ни се струва като абсолютно - с него да определяме последователност причина-следствие - хронология на процесите. При задълбочаване изследванията към микрото информацията, която търсим, става все по-бърза по време-изменение и трябват високоскоростни "наблюдатели"-датчици за все по-къси вълни. И понеже същите вълни се съдържат в обектите - става намеса на наблюдателя в процесите. Обърква му се понятието за хронология. Докато, обратно, при изследвания към крупното, огромното - виждаме някаква непроменливост, вечност..., като че ли времето за промени е спряло.🙂 Затова и двете теории СТО, и ОТО стават важни при изследванията. Средно сме в тях - само така изглежда времето като "Единно" - да ползваме едно време за определяне на хронологията в ежедневие.

...

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Ето интерпретацията на същата статия в офнюз:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kvantova-sistema-be-prehvarlena-za-kratko-nazad-vav-vremeto_123960.html

Квантова система бе прехвърлена за кратко назад във времето

НаукаOFFNews | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 март 2019 в 14:02760
1552549685_4_559x*.jpg
 

Учени от Русия, САЩ и Швейцария проведоха експеримент, в който успяха за кратко да върнат квантов компютър в миналото. 

Малко вероятно е откритието да доведе до машина на времето, която да работи за хората.

Екипът физици обаче успя да възстанови квантов компютър на IBM до състоянието, в което е бил в момента малко преди това, според проучване, публикувано в списание Nature Scientific Reports - един нюансиран резултат, но който може да има поразителни последици за бъдещето на компютрите, квантовата физика и нашето разбиране за самото време, пише изданието Futurism.

"Ние изкуствено създадохме състояние, което се развива в посока, противоположна на тази на термодинамичната стрелка на времето”, заяви в прессъобщението на своя университет Гордей Лесовик (Gordey Lesovik), квантов физик от Московския физико-технологичен институт, който ръководи изследователския проект.

От минало към бъдеще или от порядък към хаос

Законите на физиката в по-голямата си част не правят разлика между минало и бъдеще. Например, едно уравнение може да опише сблъсъка и отскока на две билярдни топки от един и същи цвят. Ако запишете този процес на видео и го пуснете в обратна посока, тогава трудно може да определите коя версия е „реална“: от минало към бъдеще и коя от бъдеще към минало, разказва ScienceAlert.

Уравнението описва двете ситуации едновременно. Версията „от миналото към бъдещето“ няма приоритет. Но ако заснемете на видео как една билярдна топка разбива триъгълника, а после възпроизведете записа, дори човек, който вижда тази игра за първи път, ще различи истинския сценарий от фантастичния.

В този случай наблюдателят интуитивно разчита на Втория закон Втория закон Втория закон на термодинамиката. Той казва, че ако една система няма приток на енергия отвън, тя или поддържа своето състояние, или спонтанно се движи към хаос, но не и към по-подредено състояние.

Повечето от другите закони на физиката не забраняват това, както и омлетът да се превърне в цяло яйце. Но не наблюдаваме такива процеси, тъй като те изискват спонтанно подреждане на изолираната система, което противоречи на Втория закон на термодинамиката.

1552567792_4_559x*.jpgКредит: Pxhere

Може ли времето да се върне обратно?

В квантовата механика не може да се опишат електроните или атомите като билярдни топки, за които може точно да се предвиди къде и кога ще бъдат. Вместо това за частиците е достъпно само вероятностното описание на движението им. Уравнението на Шрьодингер показва връзката между това как тези вероятности се променят във времето и начина, по който се променят в пространството.

Вълновото уравнение на Шрьодинер е симетрично по отношението на времето, но частта от пространството, в която се локализира електрона, ще се „разлее” само след секунда. Системата води до хаос - с течение на времето все по-малко ще знаем за местоположението на електрона.

Несигурността нараства. Това поведение на състоянието на отделната частица е аналогично на увеличаване на ентропията на голяма система, описана от Втория закон на термодинамиката.

"Въпреки това уравнението на Шрьодингер е обратимо," отбелязва съавторът Валери Винокур от Националната лаборатория на Аргон в САЩ.

„От математическа гледна точка, това означава, че ако го подложим на определена трансформация (комплексно спрежение), полученото уравнение ще опише как „размазания” електрон се локализира обратно за същото време, което му бе нужно да се „разлее” “

Въпреки че това явление не се наблюдава в природата, теоретично може да се случи поради случайни флуктуации на микровълновия космически фон.

Авторите изчисляват вероятността да наблюдават как един електрон,  „намазал се“ за малка част от секундата, след това спонтанно се локализира. Оказа се, че дори всяка секунда да се наблюдават по 10 милиарда "току що локализирани"  в празно пространство, тогава целият живот на Вселената (13,7 милиарда години) няма да е достатъчен, за да се види дори веднъж обратната еволюция на електронното състояние.

 

Обръщането на времето

Екипът на Лесовик работи с учени от Националната лаборатория Аргон, Илинойс, за да тества хиляди експерименти с квантова система, програмирана да променя стрелата на времето на базата на два и три кубита.

Експериментът включва четири етапа. Етап на подреденост: всички кубити се привеждат в състояние "0", което се нарича основно състояние. Този момент съответства на локализацията на електрон в малка част от пространството.

Системата е подредена, образно казано билярдните топки са подредени в триъгълник. Тогава идва етапа на деградация - и редът се губи. Точно както електронът се „разлива” в пространството и триъгълникът се разрушава от удара, състоянието на кубитите започва да става по-сложно.

За тази цел за кратко време се стартира компютърна програма за еволюция. Такава деградация така или иначе би се случила поради взаимодействието с околната среда, защото системата има тенденция към хаос.

Но използването на програмата за еволюция ще направи възможен последният етап от експеримента, при който става обръщането на времето. Специална програма трансформира състоянието на квантовия компютър, така че събитията да се развиват наобратно - от хаос към ред.

1552568732_5_559x*.jpgЧетирите етапа на истинския експеримент с квантовия компютър повторяват подобни етапи на мисловен експеримент с електрон в пространството и фантастичен пример с билярдни топки. И трите системи се развиват от ред на хаос, след което тяхното състояние внезапно се променя поради прецизно външно влияние и започва да се развива в обратна посока. Кредит:  пресс-служба МФТИ

Тази операция е аналогична на случайна флуктуация на полето в случая на електрон, но само че сега е умишлено. В примера с триъгълника билярдни топки си представете как някой след безкрайно точни изчисления с побутвания и разтръсквания на билярдната маса довежда топките в изходното им състояние. И накрая, на етапа на регенерацията, същата еволюционна програма се възобновява, което преди това е довело до увеличаване на хаоса.

И ако „разтръскването“ е успешно, тогава състоянието на кубитите започва да се връща назад в миналото, размазаният електрон отново се локализира, а топките, преминавайки обратно по изминатите вече траектории, ще образуват триъгълник.

В около 85% от изпитанията, базирани само на два кубита, точно това се случи - физиците успяха да възстановят предишното състояние на квантовия компютър. По-сложният квантов компютър с три кубита бе твърде хаотичен, а експериментът за обръщане на времето сработи само в 49% от случаите.

Точно както изследванията на квантовата телепортация нямат нищо общо с транспортирането на хора, няма причина да се свързва това изследване с понятието за машина, с която може да се пътува във времето. По-скоро учените се надяват, че тяхната работа може да помогне на квантовите компютърни учени да се уверят, че техният софтуер всъщност прави това, което е трябвало, като го върнат назад във времето и двойно проверят работата му.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

Мда, измислянето на рейтингови заглавия напоследък чупи всякакви рекорди :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въобще, мислените експерименти, почти никога не са с доизмеслени интерпретации:

https://megavselena.bg/d0-b5-d0-ba-d1-81-d0-bf-d0-b5-d1-80-d0-b8-d0-bc-d0-b5-d0-bd-d1-82-d1-81-d1-84-d0-be-d1-82-d0-be-d0-bd-d0-bc-d0-be-d0-b6-d0-b5-d0-b4-d0-b0-d0-b8-d0-bc-d0-b0-d0-b4-d0-b2-d0-b5-d1-80-d0-b5-d0-b0/

Експеримент с фотон: Може да има две реалности, но само на квантово ниво

aHR0cDovL3d3dy5saXZlc2NpZW5jZS5jb20vaW1h

Могат ли да съществуват едновременно две версии на реалността? Физиците казват, че могат – на квантово ниво.

Изследователи наскоро проведоха експерименти, за да отговорят на десетилетен теоретичен въпрос от физиката, за двойната реалност.

Този сложен мисловен експеримент предполага, че двама индивиди, които наблюдават един и същ фотон, могат да стигнат до различни заключения за състоянието на фотона – и въпреки това и двете заключения ще бъдат правилни.

За първи път учените повториха условията, описани в известният мисловен експеримент на Вигнер. Техните резултати са публикувани в списанието arXiv, като потвърдиха, че дори когато наблюдателите описват различни състояния на един и същ фотон, двете конфликтни реалности могат да бъдат истина.

„Можете да проверите и двете“, съобщава съавторът на изследването Мартин Рингбауер, изследовател в отдел „Експериментална физика“ в Университета на Инсбрук в Австрия.

Объркващата идея за двете реалности е на Евгений Вигнер, носител на Нобелова награда за физика през 1963 г. През 1961 г. Вигнер въвежда мисловен експеримент, известен като „приятелят на Вигнер“. Експериментът започва с фотон – частица светлина. Когато наблюдател в изолирана лаборатория измерва фотона, открива, че поляризацията на частицата – оста, върху която се върти – е или вертикална или хоризонтална.

Въпреки това, преди фотонът да бъде измерен, той показва и двете поляризации едновременно, както е продиктувано от законите на квантовата механика; той съществува в „суперпозиция“ на две възможни състояния.

След като човекът в лабораторията измерва фотона, частицата приема фиксирана поляризация. Но за някой извън затворената лаборатория, който не знае резултата от измерванията, не измереният фотон е все още в състояние на суперпозиция.

Следователно наблюдението на външния човек – неговата реалност – се отклонява от реалността на човека в лабораторията, който измерва фотона. Въпреки това, според квантовата механика, нито едно от тези противоречиви наблюдения не се смята за погрешно.

В продължение на десетилетия мисловният експеримент на Вигнер беше приеман просто като интересно мислене. През последните години значителният напредък във физиката, даде възможност на експертите да поставят предложението на Вигнер на тест, казва Рингбауер.

„Теоретичните постижения бяха необходими, за да се формулира проблемът по начин, който може да бъде проверен. Тогава експерименталната страна се нуждаеше от развитие на контрола на квантовите системи, за да приложи нещо подобно“, обяснява той.

Рингбауер и колегите му тестват оригиналната идея на Вигнер с още по-строг експеримент, който удвоява сценария. Те определят две „лаборатории“, където ще се проведат експериментите, и въвеждат две двойки заплетени фотони, което означава, че техните съдби са свързани, така че познаването на състоянието на единия автоматично ви показва състоянието и на другия. (Фотоните в инсталацията са били реални. Четиримата „души“ в сценария – „Алис“, „Боб“ и по един „приятел“ на всеки от тях – не са реални, като са представлявали „наблюдателите“ на експеримента).

Двамата приятели на Алис и Боб, които са били разположени „във вътрешността“ на всяка лаборатория, измерват по един фотон в заплетена двойка. Това прекъсва заплитането и срутва суперпозицията, което означава, че измерваният фотон съществува в определено състояние на поляризация. Те записват резултатите в квантовата памет, копирани в поляризацията на втория фотон.

Алис и Боб, които са „извън“ затворените лаборатории, са представени с два варианта за провеждане на собствени наблюдения. Те могат да измерват резултатите на своите приятели, които са били съхранени в квантовата памет, като по този начин стигат до същите изводи за поляризираните фотони.

Но в същото време, те могат да проведат свой собствен експеримент между заплетените фотони. В този експеримент, известен като интерференционен експеримент, ако фотоните действат като вълни и все още съществуват в състояния на суперпозиция, тогава Алис и Боб ще видят характерен модел на светли и тъмни ресни, където пиковете и падовете на светлинните вълни се добавят или взаимно се изключват. Ако частиците са „избрали“ състоянието си, ще видите различен модел, отколкото ако не са. В мисловният си експеримент Вигнер предполага, че това ще разкрие, че фотоните са все още в заплетено състояние.

Авторите на новото проучване установяват, че дори при удвояване на сценария, резултатите, описани от Вигнер, са верни. Алис и Боб можеха да стигнат до заключения за правилните и доказуеми фотони, които все още се различават от наблюденията на техните приятели – които също са верни и доказуеми, според изследването.

„Квантовата механика описва как светът работи в такъв малък мащаб, че нормалните правила на физиката вече не са приложими. В продължение на много десетилетия експерти, които изучават тази област, предлагат многобройни интерпретации, какво означава това“, казва Рингбауер.

Обаче, ако самите измервания не са абсолютни – както предполагат новите открития – това оспорва самия смисъл на квантовата механика.

„Изглежда, че за разлика от класическата физика, резултатите от измерването не могат да се считат за абсолютна истина, но трябва да се разбират относно наблюдателя, който е извършил измерването,“ каза Рингбауер.

„Историите, които разказваме за квантовата механика, трябва да се адаптират към това,“ заключава той."

...

...

Още от Айнщайн е известно, че резултатът за всеки наблюдател в експеримент, зависи от Гледната Точка (СТО). Адаптацията към "класиката" би била с вярно тълкуване, ако се предположи непрестанното образуване на обектите. Честотата на непрестанното образуване е ОГРОМНА в сравнение с честотата на измерващите полета и съответната декохеренция - невъзможна за "ефективно измерване" . Освен това - "вкарването" на трети наблюдател означава, че неговите "виждания" с изпитвателните полета е вече друга история, а не паралелна реалност. Класически - известно е,  че "дърво пада в гората и без да сме чули шума", но за да се убедим, че може да е правилна адаптация към обобщение  - отиваме "да гледаме" (с вълни от ЕМПоле, не със звукови вълни) дали е падало дърво, докато не сме били в гората. Така ГТочки на наблюдател в гората и наблюдател "не в гората" са различни и се налага договор за обобщаване на явление.

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On ‎16‎.‎3‎.‎2019‎ г. at 20:29, scaner said:

Мда, измислянето на рейтингови заглавия напоследък чупи всякакви рекорди :)

Е, да, заглавията са подвеждащи. Но как да тълкуваме това:
 

Цитирай

 

"В субатомната скала, където странните правила на квантовата механика се измерват, физиците описват състоянието на системите чрез математическа конструкция, наречена вълнова функция. Тази функция е израз на всички възможни състояния, в които системата може да бъде – дори в случай на частица, всички възможни места, в които може да бъде – и вероятността системата да бъде във всяко от тези състояния във всеки даден момент.

Като цяло, с течение на времето, вълновите функции се разпространяват и възможното местоположение на частицата може да бъде по-далеч, ако изчакате час, отколкото ако изчакате 5 минути. Отмяната на разпръскването на вълновата функция е като да се опитате да поставите разлялото се мляко обратно в бутилката. Но точно това са успели да направят изследователите с този нов експеримент."

 

Какво всъщност са постигнали тези физици? След като, според вас с Гравити, това не е обръщане на "стрелата на времето", какво е?🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Малоум 2 said:

... ... ...

Адаптацията към "класиката" би била с вярно тълкуване, ако се предположи непрестанното образуване на обектите. Честотата на непрестанното образуване е ОГРОМНА в сравнение с честотата на измерващите полета и съответната декохеренция - невъзможна за "ефективно измерване"...

Да напомним и това, че:

По същия начин -- с честотата на непрестанното образуване, която е "невъзможна за ефективно измерване" -- може доста убедително да бъде обяснен и принципът на неопределеността🙂

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 13 часа, Шпага said:

Какво всъщност са постигнали тези физици? След като, според вас с Гравити, това не е обръщане на "стрелата на времето", какво е?🙄

Нещата са много прости.

С компютър може да се моделира състоянието на една система, нейното развитие във времето. С промяна на алгоритъма, може да се моделира и развитието на състоянието в обратна посока на времето.

В случая имаме точно това: моделиране на състоянието на система назад във времето, но с квантов компютър. Резултатът от обикновен компютър обикновено е списък от числа, характеризиращи състоянието на битовете в паметта. Но при квантовият компютър резултатът е ново състояие на кубити.  Просто казано, имаме решение на уравнение с квантов компютър как една система ще изглежда ако времето се обърне.

Има много начини за "обръщане на времето. Ако изпуснеш една ваза на пода, и после събереш парченцата (всички!) и ги залепиш с някакво молекулярно лепило (процесът изисква невероятен разход на време и ресурси), може да възстановиш вазата в първоначалният и вид. Един вид "върната е във времето преди счупването". Ентропията, разбира се, ще нарасне неимоверно заради всичките разходи по процеса. Е, с квантови кубити нещата са много по-прости и по-малко енергоемки, което и се демонстрира във статията.

 

Цитирай

По същия начин -- с честотата на непрестанното образуване, която е "невъзможна за ефективно измерване" -- може доста убедително да бъде обяснен и принципът на неопределеността

Нищо подобно, пълни глупости са това с "невъзможно за ефективно измерване". Хайде помисли: имаш един електрон, нека да се образува "непрестанно" каквото и да значи това. Добре, нека сега му измерим спина в направление нагоре-надолу, и нека "случайният резултат" (поради невъзможността за ефективно измерване!) да е спин нагоре. Много добре, да повторим измерването на спина в същото направление нагоре-надолу. О, изненада - спинът пак е насочен нагоре. Удряме се с тухла по главата, и правим още хиляда последователни измервания. Резултатът ще е същият - спин нагре. Ама чакай, нали е "невъзможно ефективно измерване" поради голямата честота на "непрестанното образуване". Е, експериментът сочи, че и да има такава честота, тя няма никакво видимо проявление в посока създаване на неопределености и т.н.

Изобщо, цялата идея с "непрестанното образуване" е гнила из основи. Това "образуване" или не се проявява по никаъв начин (примера), или според автора се проявява генерирайки най-случайни резултати от измерването. А ние знаем, че при измерването има много сериозни закономерности, те няма как да следват от подобна глупава измислица.

Не ви ли омръзна да обсъждате тая псевдонаука в този форум? Каква физика изобщо има в тази измишльотина?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, scaner said:

Нищо подобно, пълни глупости са това с "невъзможно за ефективно измерване". Хайде помисли: имаш един електрон, нека да се образува "непрестанно" каквото и да значи това. Добре, нека сега му измерим спина в направление нагоре-надолу, и нека "случайният резултат" (поради невъзможността за ефективно измерване!) да е спин нагоре. Много добре, да повторим измерването на спина в същото направление нагоре-надолу. О, изненада - спинът пак е насочен нагоре. Удряме се с тухла по главата, и правим още хиляда последователни измервания. Резултатът ще е същият - спин нагре. Ама чакай, нали е "невъзможно ефективно измерване" поради голямата честота на "непрестанното образуване". Е, експериментът сочи, че и да има такава честота, тя няма никакво видимо проявление в посока създаване на неопределености и т.н.

Нищо подобно - измерва се "придобито" свойство, заради насочеността на "измерващото поле". Спинът придобива обобщена картинка от  Посоката на полето. Така наречената "посока Z". Това е възможно, защото частицата се образува непрестанно с огромна честота на образуване (спинът се променя по посока и големина и затова външното поле може да го променя, разбира се - за съществуване на образуванието с минимална енергия на образуване в "средата на външното поле")- над 10^(15) Hz.

Така че - няма "случаен резултат". Непрестанното образуване внедрява "здравия разум" и в КМ - обобщено (и по проф. Чирцов) - Каквото "питаме" това се "отговаря", това измерваме: Ако питаме вълна ли си? - отговаря: Да, вълна съм. Ако питаме частица ли си? - отговаря: Да, частица съм... Понеже "питащите" полета са БАВНИ (практически - постоянни за вид експеримент), а пулсациите за промяна на образуването на обектите (микро) са многократно по-бързи..., то Времето за придобиване на Посока на характеристика "спин" ВИНАГИ стига за следване на "нова" ориентация, която да се прояви в измерване..., дори и да са "хиляда последователни измервания", пак Само Обобщено Придобито Свойство ще измерваме... Пак няма ефективно-моментно измерване на характеристика, за която "се знае", че е възможно да се проявява.

(Случайност - съвпадение на две събития по време и по място! Хипотезата показва, че това е невъзможно - всеки обект си Пази мястото на образуване (има собствен обем)   А времето за образуване е също собствен часовник .- характерна честота на образуване. Поради нашата невъзможност да проследим Всички процеси в някакво взаимодействие - прилагаме вероятностни методи. Но ... случайност няма - има наше незнание в дълбочината на микрото- невъзможност за знаене, защото се образуваме бавно в сравнение бързината на образуване на микро обектите.)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Нищо подобно - измерва се "придобито" свойство, заради насочеността на "измерващото поле". Спинът придобива обобщена картинка от  Посоката на полето. Така наречената "посока Z". Това е възможно, защото частицата се образува непрестанно с огромна честота на образуване (спинът се променя по посока и големина и затова външното поле може да го променя, разбира се - за съществуване на образуванието с минимална енергия на образуване в "средата на външното поле")- над 10^(15) Hz.

Така би било според класическата физика.  Забравяте няколко важни момента, и правите една логическа грешка. Логическата ви грешка е, че бъркате "направление" с "посока".

Приложеното магнитно поле има някаква посока, в случая условно отдолу нагоре (по оста Z). Измерва се проекцията на спина по направлението, свързващо долу и горе. Резултатите на това измерване са два: големината и посоката на спина. При поле с посока от долу на горе равновероятно е да измерим спин както с посока нагоре, така и с посока надолу. Затова въпросът е: след като при първото измерване установяваме посока на спина нагоре, защо при някое последващо измерване - след като сме махнали и пак сложили полето в същата посока (и вашата частица многократно "непрестанно се е образувала при съвсем различни условия и е забравила отдавна магнитното поле), посоката на спина се запазва? Защо не мерим в половината случаи посока надолу? Нали тя е равновероятна с посоката нагоре?  (погледнете вашият Чирцов, той нарича такова устройство филтър, събраните електрони със спин в една посока при последващо подобно филтриране всички минават със спин в същата посока. Ама гледайте и вие фимчетата които давате, така ще се намали шума тук.) Пак повтарям, полето само задава направлението в което се измерва проекцията на спина, каква ще е тя след поредното "образуване" не се задава от посоката на полето. Това сочат и експериментите: електрони със спин нагоре, като ги пуснете през хоризонтално ориентирано поле, се разделят на две групи - по посока и против посока на полето.  Та задачата е проста: след като изчезне и пак се появи полето в същата посока, кое кара електронът измерен вече преди в установена посока на спина, да запазва тази посока (и то след много време, според честотата на "образуването")?  Вашата хипотеза мълчи като партизанин на разпит по този въпрос.

Вторият въпрос е много по-сложен - защо големината на спина има само две стойности (в зависимост посоката). А въпросът е толкова сложен, защото и фотонът има само две стойности на своя спин, но са различни по величина, и тази разлика довежда до кардинално различни свойства. Но вашата хипотеза, по причина че няма допирни точки с физиката, не може да се използва за каквото и да било обяснение в случая.

Друг проблем: след като се измерва "придобито свйство", то частиците взаимодействайки си една с друга, придобиват характеристики преди ние да ги измерим. Тоест дали имат или не характеристики преди измерването според вашата хипотеза отговорът е "имат", според КМ - "нямат". Отговорът на КМ идва от ред експерименти (а и от самият фундамент), които не могат да се обяснят с "имат", следователно вашата хипотеза се опитва да обяснява само малка чааст от наблюденията, не всички. Какъв е смисълът от такова недоносче? При това стои неестествено разкрачено, симулирайки опити да се приспособи към КМ тврденията (с това "придобиване"), оставайки реално на класическите позиции (не придобиват, а си има вече придобити)? Ако си мислите че обяснявате нещо, лъжете се. Малко повече гимнастика на мозъка ще ви покаже парадоксалната ситуация, в която сте затънали - много противоречиви и безсмислени словоизлияния, с цел на края да се снесат от никъде някакви измислени заключения, "потвърждаващи" (??) измишльотината. Положете повече усилия, мисленето решава много проблеми...

След като една частица, взаимодействайки си с другите, придобива импулс (според вашето твърдение), как според вашата хипотеза се стига до неравенствата за неопределеност на Хайзенберг? Никак. Това че след нашето измерване, една частица може да придобие някаква неопределена промяна на импулса поради взимодействието с приборите (но пак ще има придобито свойство, импулс!), се отнася като (евентуален) проблем за някакво следващо измерване, не за това, в което ние може да сме положили много усилия за висока точост както на измерване на импулса, така и за мястото. И как този импулс се запазва след поредното "непрестанно образуване", след като няма външна причина (магнитното поле при спина) която да носи информация за него? Но и при спина се видя пробойната в измишльотината ви.

Пак казвам, физиката разчита на количествени закономерности, чрез които се прокарва логика в теорията, възможност за предсказания и проверка, не на безпринципни замъгляващи мисленето словоизлияния, които дават резултат единствено според авторът им. Не замърсявайте по този начин този форум.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...