Отиди на
Форум "Наука"

Турската средна класа - основна база за икономическия възход на Турция през 21-ви век


Recommended Posts

  • Потребители

Ще започна тази тема с публикуването на две много интересни, според мен, статии на двама турски автори, както и с едно уточнение - поставям темата в раздел Икономика с молба към колегите, които участват в нея да не политизират - всички политически коментари могат да бъдат изведени в друга отделна тема в клуб Политика на форума и да се дискутират там. Тук с двете уводни статиии /едната е под формата на интервю във Форбс/ само рамкирам темата и основната идея и в двете статии, че през последните 16 години изключителния икономически възход на Турция се дължи на създаването на силна и голяма средна класа в Турция, приела ценностите на либералната демокрация.

Бих допълнил и развил и моето виждане към тази теза и на двамата автори, че именно увеличените финансови и социални възможности на средната класа в Турция са основен генератор на нейното бързо и мощно икономическо развитие. Турция няма положително салдо във външната си търговия, нито пък толкова голямо външно финансиране, което да е двигател на бързия й икономически просперитет, нейният възход се дължи на изключително голяма вътрешна потребителска активност, на нейния много голям и активен вътрешен пазар, а такъв без добре платена средна класа е невъзможно да съществува.

В поредица от няколко постинга ще се опитам аргументирано да развия и аргументирам това мое виждане, но най-напред ще публикувам двете статии на Адел Малик и Сонер Кагаптай.

 

Тайното оръжие на турската демокрация: силна средна класа

Адел Малик

Адел Малик е преподавател по Икономика на мюсюлманските общества в университета в Оксфорд.

Последният провален опит за завземане на властта в Турция демонстрира колко уязвима е страната за военен преврат. Но разкри че съществува нещо ново и много мощно, което съседите на Турция също желаят да култивират – силна средна класа, желаеща и способна да се мобилизира срещу заплахи на екстремисти. Въпросът сега е дали президентът Реджеп Ердоган ще съумее да съхрани тази нова ценност. За повечето държави в Близкия изток е проблем да изградят средна класа, способна да защити стабилността. Анализаторите на преврата се фокусират върху противоречията между турския елит и президента Ердоган, но малцина пишат нещо за структурните трансформации в турската политикономия, които доведоха да увеличаване силата на средната класа, която се явява електоралната основа на ердогановата Партия на Справедливостта и Развитието Justice and Development Party (ПСР).

За последните две десетилетия Турция постигна забележителни икономически успехи, които я трансформираха от „болния човек” на Европа в една от най-динамичните икономики и нов притегателен център на търговията в Близкия изток. Критични за тази трасформация бяха инвестициите в инфраструктура, подкрепата на ферми със среден размер, експанзия на регионалната търговия и развитието на туристическия сектор. В резултат на всичко това, турският БВП на глава от населението се увеличи три пъти за по-малко от 10 години, като същевременно нивото на бедността падна наполовина, според Световната банка. Процесите създадоха невиждана икономическа мобилност сред работната ръка в селските райони, сред дребните предприемачи и слабо квалифицираните работници, задвижвайки маси от аутсайдери към групата на средната класа. Дори външната турска политика беше подчинена на интересите на средната класа.

За турската средна класа оцеляването на демокрацията е приоритет, и както последните събития го доказаха, те са готови да се сражават за нея. В действителност случилото се не е просто сблъсък между Ердоган и политическите му противници, то демонстрира решимостта на средната класа, да не допусне Турция да регресира своята политическа система в такава, която ще навреди на икономическите и политически постижения на тази средна класа. В този смисъл, истинското предизвикателство през следващите месеци и години няма да идва от военните или от чуждестранни конспирации. Прекаленото съсредоточаване на власт в ръцете на президента, може да да разклати разделението и баланса между властите и да забрани политическата опозиция, включително в собствеата му партия. Точно това може да заличи цялата вече изградена демократична система, за която средната класа излезе да се сражава.

Нищо от това не е добро за икономиката, от която зависи средната класа на Турция - и от своя страна избирателният успех на ПСР. Това дава основание да се надяваме, че проваленият преврат, подчертавайки ролята на средната класа като преграда срещу военните бунтовници, ще подтикне правителството на Ердоган да разреши политическата безизходица на Турция и да осигури икономически растеж. Средната класа в Турция няма да подкрепи партия, която не успява да разшири интересите й и да й донесе икономически просперитет. Но една ПСР, която се връща към основната си визия за осигуряване на икономическа мобилност - това е друга история.

Разбира се, Ердоган се нуждае от консолидиране на политическата си база, включително чрез подновяване на връзките с лоялни поддръжници. И чистката сред военната и цивилната бюрокрация на евентуалните привърженици на преврата несъмнено ще се хареса на партийните лоялисти. Но той трябва да излекува и политическия разрив и да създаде нов консенсус, който подкрепя икономическия просперитет.

Може би най-важното е, че ПСП трябва да спре опасното разбиване на турския модел на регионална икономическа интеграция, основавайки се на политиката на "нулеви проблеми със съседите", първоначално замислена от бившия министър-председател Ахмед Давутоглу, но изоставена през последните години. Турция влоши връзките си с почти всички свои близки близкоизточни съседи. Неотдавнашното обтягане на дипломатически отношения с Русия допълнително отслаби позицията на Турция. В този процес статутът на Турция като модел мюсюлманска демокрация постепенно се влоши и политическата поляризация се задълбочи, като се има предвид нарастващата заплаха за стабилността на страната.Важно е, тъй като Ердоган се стреми да концентрира повече правомощия в кабинета на президента, за да се справи добре с това, е да си припомни условията, довели до появата на Османската империя и евентуалния й срив. Подобно на възхода на ПСР, Империята се основаваше на подкрепата на еманципираните спахии в селските райони, особено в анадолската сърцевина. Но след консолидирането на властта си в Константинопол, османските султани бързо се заеха с установяването на султански ред, който противоречи на неговия прогресивен първоначален произход - и го отслаби отвътре. С по-голяма централизация на властта, османските владетели станаха неудобно зависими от съсловието на благородниците у дома и имперските сили в Европа.

Ако ПСР на Ердоган се надява да избегне подобна съдба, тя не трябва да продължи похода си към султанската власт от последните дни. Една процъфтяваща и приобщаваща демокрация е единственият изход за Турция и ще възстанови модела, от който отчаяно се нуждаят страните от Близкия изток.

http://www.marketwatch.com/story/turkish-democracys-secret-weapon-a-strong-middle-class-2016-07-26

 

 

Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век

В интервю със Сонер Кагаптай, директор на Турската изследователска програма във Вашингтонския институт, ние обсъдихме новата му книга, озаглавена "Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век", публикувана през февруари 2014. Сонер Кагаптай е директор на Турската изследователска програма в института "Вашингтон". Той е писал подробно за американско-турските отношения, турската вътрешна политика и турския национализъм, публикувайки в научни списания и големи международни печатни медии, включително Wall Street Journal, Washington Times, Los Angeles Times, International Herald Tribune, Weekly Defense of Jane, Newsweek Türkiye и Habertürk. Той е редовен журналист за Hürriyet Daily News, най-старата и влиятелна медия на английски език в Турция и сътрудник в блога на CNN за Global Public Square. Той редовно се появява в Fox News, CNN, NPR, Гласът на Америка, Ал Джазира, Би Би Си, CNN-Turk и al-Hurra.

dr-soner-cagaptay-ceftus.jpg.f56902692232290ea20220e2cfdef029.jpg



Рахим Канани: Разкажете ми малко за Турция днес, подчертавайки някои от основните предизвикателства, пред които са изправени, политически, икономически и социални.

Сонер Кагаптай: Турция се трансформира през последното десетилетие в рамките на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която осигури стабилни икономически политики и добро управление. По този начин Турция превърна мнозинството он населението й в общество на средната класа. В същото време, подкрепяна от икономическия растеж и лавирайки на зиг-заг, тръгвайки първоначално като регионалната власт, управляващата партия на страната ПСР се утвърди като доминираща политическа сила в страната.
Здравите й икономически политики позволиха на повече от всякога турци да споделят просперитета на страната и да се присъединят към редиците на средната класа. Тази поява на средна класа, подпомагана от управляващата ПСР, променя природата на политиката в Турция, тъй като турците от средната класа по силата на своя начин на живот възприемат ценностите на либералната демокрация присъщи на средната класа във всички демократични общества.

Това означава, че Турция вече не е бореща се да оцелява страна, но не е и консолидирана демокрация. Има значителни проблеми у дома, от свободата на печата до разделението на властите и ако Турция иска да се превърне в истински фар на демокрацията в Близкия изток, нейната нова конституция трябва да осигури по-широки права.
Паралелно с това развитие, Турция прегърна своята мюсюлманска идентичност, като я отличи като самостоятелна мюсюлманска сила. Вдъхновени от рекорден икономически растеж през последното десетилетие, турците отново започнаха да усещат имперски чувства. Неоосманизмът се превръща в политическа леща, през която много турци гледат на световната политика. Това последното предизвикателство пред Турция ще определи дали тя вдействителност е либерална демокрация. Тъй като дебатът за изготвянето на първата гражданска конституция продължава, това е особено важен въпрос. За да се превърне Турция в регионален център на власт и да води движението за демократична промяна, тя трябва първо да спечели битката за либерална демокрация у дома.

Рахим Канани: Когато говорите за възхода на Турция, кога бихте посочили, че започва този възход и какви са формиращите го сили, които го движат напред?

Сонер Кагаптай: Преди всичко трябва да отбележа, че политическата система на Турция създава стабилност, когато е доминирана от еднопартийно правителство, и Турция изпитва политически и икономически спазми, управлявана от коалиции. В допълнение към това страната се очертава като икономическа сила, благодарение на успешното съчетаване на традиционните връзки на страната с европейските и други икономики, разположени в рамките на ОИСР, с динамиката на нововъзникващите пазари, особено сред мюсюлманските мнозинства в съседните нации.

Турският икономически успех от 2002 г. почива в две основи. От една страна Турция се държи отворена за Европа, като привлича значителни инвестиции от континента. От друга страна, Турция едновременно пренасочи търговията си към нововъзникващите пазари и към страните с мюсюлманско мнозинство, за да се възползва от техния растеж. С други думи, Турция има най-доброто от двата свята, като същевременно се възползва от близостта си до Европа както и от своя афинитет към мюсюлманските общества. Това стана възможно след десетилетие безпрецедентна политическа стабилност, осигурена от правителството на ПСР.

Освен това Турция демонстрира относителна стабилност в момент, когато регионът около нея е бил размирен. Турците живеят много по-добре, защото са се разраснали икономически, докато светът около тях се е стопил както в Близкия изток с арабската пролет, така и в Южна Европа с кризата в еврозоната. Това на свой ред привлича инвестиции от по-малко стабилни съседи като Иран, Ирак и Сирия. В крайна сметка, политическата стабилност и регионалното влияние са твърдата валута за Турция. Нйният икономически растеж и способността й да се издига като "мюсюлмански БРИКС" ще зависи и от двете.

Рахим Канани: Имаше ли нещо, което ви изненада по пътя за вашето изследване?

Сонер Кагаптай: Роден и израснал в Турция, прекарах близо половината от живота си в учение и работа в Съединените щати. Турция е пълна с ежедневни изненади, затова ще сравня страната с лук, ако страните могат да бъдат зеленчуци. Всеки път, когато изваждате слой от повърхността, надявайки се да стигнете до сърцевината, ще откриете още един слой.
Всъщност Турция продължава да ме учудва в способността си да расте и да се преобразява. Това забележително развитие може да се види особено в градовете Газиантеп и Кайзери, което отразява какво се случва, когато смесвате исляма и капитализма. Бедността и провинциализмът, които си спомних от моето време в Турция, и предишните ми посещения в тези два града изчезнаха, а на негово място се издигаха градове, които никога не бих могъл да очаквам, по време на моята младост в Турция. И двата града са процъфтели през последното десетилетие, но са довели до различни резултати. Докато Газиантеп показва, че когато смесвате исляма и капитализма, той може да създаде космополитно общество, случаят на Кайсери показва обратното. Кайсери, която също е процъфтявало през последното десетилетие, предполага, че смесването на исляма и капитализма води до социален консерватизъм. Интересно е да видим, че през последното десетилетие Турция е създала тези противоположни тенденции.

Тази политика обаче не се поддържа от всички турци. Уникалният аспект на турското общество е, че в него има две големи блока от социални и политически групи, които са толкова големи, че и двата блока трябва да се вземат предвид. Ето защо Турция се развива към едно либерално общество, в което ще останат и двата различни начина на живот. Страната е разделена на средата между поддръжниците и противниците на ПСР. Ако страната не излекува това разделяне, за Анкара ще бъде трудно да реализира потенциала си да стане глобален играч. За тази цел ПСР трябва да осъзнае, че светската, либерална Турция, която се състои от около половината от населението на страната, е твърде голяма, за да се игнорира. Турция трябва да обедини различните социални сегменти, ако иска да се превърне в регионален и глобален играч. Само като служи като блестящ пример за либерална демокрация - Анкара може да се промотира като източник на вдъхновение за съседните си арабски и мюсюлманските общества. Ако от друга страна Турция е по-малко от либерална демокрация у дома, за западните й партньори ще бъде трудно да популяризират Анкара като модел на страни, които следват арабската пролет като Египет, Тунис, Либия и Йемен.

Рахим Канани: В светлината на Вашите изследванията си, какво вярвате, че ще бъдат амбициите на Турция през следващите 10 или 20 години и дали тя е са състояние да постигне тези амбиции?

Сонер Кагаптай: Първо, Турция трябва да балансира новата си ислямска идентичност със западното си покритие, включително връзките си с НАТО, ЕС и САЩ. Това ще помогне на Турция да се превърне в играч в Близкия изток, като използва европейската капитализация и хардуерните и разузнавателните активи на САЩ и НАТО, като същевременно се издига в очите на Запада като страна с уникални връзки с мюсюлманските общества.

По-конкретно на европейския фронт, старата турска мечта за наваксване с Европа изглежда по-близка от всякога: Турция наскоро се присъедини към икономиките "1 трилион долара плюс" в Европа, осигурявайки на Анкара членство в елитен клуб на европейските икономики.
Дали Турция ще успее да стане водещата мюсюлманска сила на 21 век, постигането на политическо влияние в нейния регион и потенциално в целия свят зависи от това как политическите елити в столицата на страната Анкара ще изиграят своите карти. Днес Турция е изправена пред редица стрес-тестове, които ще трябва да докажат способността й като глобален играч, както и ангажиментите й към западните интереси и ценности. първото от тези предизвикателства Турция е кризата в Сирия, където нестабилността пренася и върху самата Турция, а това създава търкания с Вашингтон.
Ако Турция се движи в правилната посока, тя ще запази западната си наслагване, ще напише либерална конституция и ще се развие в мюсюлманските страни, като се възползва от последващия икономически растеж и политическата стабилност. Ако обаче тя не играе правилно, Турция може да се изправи пред огромна нестабилност, включително икономическа криза, засилване на политическото насилие, нестабилни правителства и дори конфликти със съседите. Това би било връщането на "болния човек в Европа".
Елитите на Анкара обаче осъзнават, че Турция може да продължи да расте само ако успее да синтезира и запази всяка съставка в този микс, а именно като запази своята мюсюлманска идентичност и западните си ангажименти. Турция може да се издигне като като регионална супер-сила, както и да играе роля в региона, само ако създаде истински пример за либерална демокрация и продължава да изгражда своя отличителен белег посредством мека сила. С всимчките й дадени шансове и предпоставки за тази роля, единствено самата Турция може да предотврати възхода си, който я превръща в глобален играч.

Рахим Канани: Най-накрая, какви са големите изводи, които искате читателите да направят от тази книга?

Сонер Кагаптай: Турция ще се издигне като крайъгълен камък на регионалната стабилност, само ако Анкара съумее да използва своята мюсюлманска идентичност и западното надграждане, поддържайки силните си връзки със западните държави, макар да разширява своето влияние като сила в Близкия изток. За мюсюлманските страни стойността на Турция се крие във факта, че Турция, запазвайки своя мюсюлмански характер, вдъхнови своето общество и институции със западно покритие. За Запада Турция е ценна, защото е мюсюлманска страна сред други такива страни, която може да действа като надежден западен партньор.
По този начин Анкара трябва да се промотира като източник на вдъхновение за мюсюлманските държави. Турция може да се издигне като регионална сила само ако носи добавена стойност на мюсюлманските си съседи. Това означава да се използва не само нейната мюсюлманска идентичност, но и нейните западни връзки в рамките на международната система.
У дома, Турция ще се превърне във велико общество, ако успее да се консолидира като либерална демокрация, което позволява на двете тъй различни половини на страната да живеят заедно в хармония.

https://www.forbes.com/sites/rahimkanani/2014/03/05/the-rise-of-turkey-the-twenty-first-centurys-first-muslim-power/#71fb7f186507

 

 



 

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 61
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Ще започна тази тема с публикуването на две много интересни, според мен, статии на двама турски автори, както и с едно уточнение - поставям темата в раздел Икономика с молба към колегите, които участв

Напиши тогава как мислиш, а не се позовавай на авторитети. Чел съм някои неща от Клаузевиц, както и "Принцът" на Макиавели. Основното при Клаузевиц е "войната е продължение на политиката с други

Едва ли Ердоган ще забрави откъде тръгна, кой го издигна и кой го подържа, но знае ли човек? Ергоган е основателят на Партията на справедливостта и развитието /По скоро смятам че не могат да се п

Posted Images

  • Потребител

Едва ли Ердоган ще забрави откъде тръгна, кой го издигна и кой го подържа, но знае ли човек? Ергоган е основателят на Партията на справедливостта и развитието

/По скоро смятам че не могат да се правят паралелели с Русия и Путин/

За незапознатите ще кажа следното - Партията на справедливостта и развитието е типична дясноцентриска партия (аналог на дясноконсвервативните християн- демократи в Европа), имаща електоралната подкрепа от средната класа и "средния турчин".
Партията и управлението и белязаха своя успех и възход след като преодоляха кризата от 2001 година, извършвайки смели пропазарни и стабилизационни макроикономически реформи. https://careeradvancement-newdev.uchicago.edu/sites/default/files/ucib-journal/turkish_economy_post_2001_crisis.pdf
Турция (като икономика) на лявоцентристите  от Републиканската народна партия е една неособено стабилна иконимика, със силна държавна намеса, с държавни монополи.
Възходът на Партията на справедливостта и развитието върви успоредно с икономическиата стабилизция, а после и възход на Турция.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Пак забравихте кой е истинския двигател на възхода на Турция и това не е нито средна, нито никоя класа. Просто забравихте военните. С това е свършено, и сега Турция уверено върви на обратно.

Редактирано от bulgaroid
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 21 минути, nik1 said:

По скоро смятам че не могат да се правят паралелели с Русия и Путин/

+++ Абсолютно не могат и не в политически, а в икономически план. Двете икономики са изградени върху съвършено различни основи - руската е суровинно ориентирана и генерираща оттам БВП, като не разчита, поне засега на силна средна класа от предприемачи - турската е огледално противоположна, нейната база са средната класа във всичките й сегменти и едрия капитал, който обаче за разлика от руския, е селф-мейд, самонаправил се по пътя на конкуренцията и естествения подбор в икономиката, тоест меритократичен, докато руският едър капитал е съставен от бивша номенклатура, назначени капиталисти, чиито най-ценено качество е вярност към властта. Базите на двете икономики, съответно на партиите, не предполагат аналогия и сравнения. Такива могат да се правят само по някои външни автократични признаци, но са повърхностни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, bulgaroid said:

Пак забравихте кой е истинския двигател на възхода на Турция и това не е нито средна нито никоя класа. Просто забравихте военните. С това е свършено и сега Турция уверено върви на обратно.

 Откъде накъде военните? Давай ама конкретно, без лафове и изхвърляния, или приказки "позаинтересувай се".

Илюстрирай точно как и с какво военните са допринесли за икономическия възход на Турция?  Апропо, той започва след 2002 година (статистически факти)
 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Ако прочетете историята на Турция след Ататюрк, военните са идвали поне три пъти с преврати, след провали на политиците, но тези преврати и назначените от тях марионетни кабинети не са допринесли нищо за икономическото развитие на Турция. партията на Ердоган, която е класическа дясна партия, дойде на власт през 2001 след редовни парламентарни избори, не благодарение на военен преврат.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 минути, nik1 said:

 Откъде накъде военните? Давай ама конкретно, без лафове и изхвърляния, или приказки "позаинтересувай се".

Илюстрирай точно как и с какво военните са допринесли за икономическия възход на Турция?  Апропо, той започва след 2002 година (статистически факти)
 

Военните са коректива на властта, на никой не даваха да се самозабрави или да се окопае. Всеки управлявал Турция знаеше, че военните няма да му позволят да кривне от пътя. В резултат,Турците имаха поредица от големи държавници, точно те изковаха икономическите успехи, и направиха Турция силна икономика.Сега с военните е свършено, Ердоган стана султан, резултатите са налице. Турция върви на долу, и като че ли набира инерция. 

Редактирано от bulgaroid
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 минути, bulgaroid said:

Военните са коректива на властта, на никой не даваха да се самозабрави или да се окопае. Всеки управлявал Турция знаеше, че военните няма да му позволят да кривне от пътя. В резултат,Турците имаха поредица от големи държавници, точно те изковаха икономическите успехи, и направиха Турция силна икономика.Сега с военните е свършено, Ердоган стана султан, резултатите са налице. Турция върви на долу, и като че ли набира инерция. 

Глупости и празни лафове...

https://tradingeconomics.com/turkey/gdp

turkey-gdp.png?s=wgdpturk&v=201707091929

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, nik1 said:

Глупости и празни лафове...

 

Значи Сюлейман Демирел, Тургут Йозал и Кенан Еврен нищо общо нямат ? Всичко идва от средната класа?  

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 9 минути, bulgaroid said:

Военните са коректива на властта, на никой не даваха да се самозабрави или да се окопае. Всеки управлявал Турция знаеше, че военните няма да му позволят да кривне от пътя. В резултат,Турците имаха поредица от големи държавници, точно те изковаха икономическите успехи, и направиха Турция силна икономика.Сега с военните е свършено, Ердоган стана султан, резултатите са налице. Турция върви на долу, и като че ли набира инерция. 

Не е точно и вярно, че "големите държавници" доведени след превратите на военните са изковали икономическите успехи на Турция. Преди 2001 година Турция е държава с посредствено икономическо развитие под средните доходи. Всичко положително в икономиката на страната се случва след това, ето цифрите и статистиката не лъжат, те си говорят, но трябва да се гледат:

why-invest-in-turkey-7-638.jpg.583e24b80fdbfc4b4eafeabc8c896262.jpg

Тръгват през 2002 с годишен доход на човек от 3580 щ. долара годишно, сега са с 10 800, но по-важното е, че покупателната способност на тези пари също се вдигнала и е равнозначна на 24 000, което поставя Турция в горната част на средните доходи, още една крачка им трябва да се изравнят с европейските - сега са еквивалентни на тези в полша и по високи от румънските и българските, за 14 години са направили това, а виж колко са постигнали за годините преди тези 14 години:

59ee3b3f619be_Untitled1.jpg.d5936d456bc114db0b0d1c1e260991e0.jpg

От 1960 до 2002, тоест за 42 години растежът им е по-слаб отколкото за тези 14.

Външни инвестиции:

59ee3b86804fe_Untitled2.jpg.313bc442ecea7902d9fbb0157213f662.jpg

От времето на ататюрк - 1923 до 2002, след това, има разлика нали. Вдясно е участие на чужди фирми в хил. в турската икономика, очевиден е ръстът.

59ee3bd8bc280_Untitled3.jpg.a2e2cf5d608539d29d76f9a8f710645c.jpg

Експорт на стоки - 5 пъти увеличен. Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине.

Коментирай цифрите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Б. Киров said:

Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине.

++ Съвсем точно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 минути, bulgaroid said:

Значи Сюлейман Демирел, Тургут Йозал и Кенан Еврен нищо общо нямат ? Всичко идва от средната класа?  

Е да игнорираш стаитиеските факти и числа за сметка на лафовете си и демагогията си..

Те може да са добри и политици , само че нямат нищо с икономическия възход на Турция. Той започва след 2002 година - защо и как и колко в темата (тази тема) е писано.

Никакъв икономчиески възход не са "изковали" тези политици. Ето какво представялява турската икономика през 2001 година

Цитирам отново това изследване, защото се правиш на луд:

https://careeradvancement-newdev.uchicago.edu/sites/default/files/ucib-journal/turkish_economy_post_2001_crisis.pdf

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

И кой са фактите ? Средната класа е двигателя на Турция ? Глупости на търкалета. Аз бих казал кандидат членството в ЕС, и доверието към стабилността на турската държава са факторите, я някой да отвори експорта на Турция, всъщност ето го за 2016г. http://atlas.media.mit.edu/ru/profile/country/tur/  Ако не е ЕС и връзките създадени от миналото турската икономика още щеше да крета. Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си. Сега кредити няма и всичко си идва на мястото. Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи. Незнам защо Ердоган руши това, но фактите си остават. В момента от който военните загубиха влияние всичко тръгна надолу. 

Редактирано от bulgaroid
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 32 минути, Б. Киров said:

 

Експорт на стоки - 5 пъти увеличен. Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине.

 

По-добре да бяха успели, сега ги чака лошото. На косъм виси заплахата ЕС да ги отреже тогава започва цирка. Средната класа се оказа "матриял", лесен за манипулиране. 

Редактирано от bulgaroid
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 минути, bulgaroid said:

И кой са фактите ? Средната класа е двигателя на Турция ? Глупости на търкалета.

Баба Пена ли е двигателя, естествено че е средната класа е двигателя на растежа.

Цитирай

Аз бих казал кандидат членството в ЕС, и доверието към стабилността на турската държава са факторите, я някой да отвори експорта на Турция, всъщност ето го за 2016г. http://atlas.media.mit.edu/ru/profile/country/tur/  Ако не е ЕС и връките създадени от миналото турската икономика още щеше да крета.

И какво точно за износа, износът на Турция е само 18 процента от БНП,.На България е над 50 процента

 

Преди 16 минути, bulgaroid said:

Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си. Сега кредити няма и всичко си идва на мястото. Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи.

Да бе да.Тя Турция е бананова република, и турците нямат пукната пара в банките, и всичките  пари им се дават от ЕС и САЩ.

Ебати и простотиите, вярваш ли си??

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 минути, nik1 said:

Баба Пена ли е двигателя, естествено че е средната класа е двигателя на растежа.

 

Ма къ нема да е двигателя ? А откъде взе парите, и кой я пусна на пазарите тая средна класа ? 

 

Преди 14 минути, nik1 said:

 

И какво точно за износа, износът на Турция е само 18 процента от БНП,.На България е над 50 процента

 

 

Смело слагай и импорта, (той е по-голям), банките,туризма и още някой и друг сектор и уравнението излиза.:ag: 

 

Преди 15 минути, nik1 said:

 

 

Да бе да.Тя Турция е бананова република, и турците нямат пукната пара в банките, и всичките  пари им се дават от ЕС и САЩ.

Ебати и простотиите, вярваш ли си??

Кредитите дойдоха по линията ЕС-САЩ, не съм гледал какво са имали в банките ама,ниския кредитен процент дойде като подарък за турците. 

Не си вярвам,знам ,че е така. Няма икономически ръст без пари и пазари, а виж къде са пазарите и парите. Към Европа и САЩ,смело добавяй и азиатските пазари. Ако не беше доверието и надеждите дето възлагаха на Турция иконимически ръст щеше да има, не тоя век, а по-следващия. Ердоган не оправда надеждите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, bulgaroid said:

Кредитите дойдоха по линията ЕС-САЩ, не съм гледал какво са имали в банките ама,ниския кредитен процент дойде като подарък за турците. 

Дай доказателствата де, като "знаеш". Черно на бяло, документа, като онзи за инса и вноса. Като си казал а , кажи и б

Цитирай

Смело слагай и импорта, (той е по-голям), банките,туризма и още някой и друг сектор и уравнението излиза.

Аха, излиза че турската икономика е сравнително слабо зависима от ЕС.

/Туризмът се води износ на услуги, влючва се към износа/

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, nik1 said:

Дай доказателствата де, като "знаеш". Черно на бяло, документи..

 

Точно сега едва ли, утре ще погледна. Ако не те мързи или не ти се спи можеш и сам да погледнеш. 

 

Преди 2 минути, nik1 said:

 

Аха, излиза че турската икономика е слабо зависима от ЕС.

Не слабо а много,много зависима, изгубят ли ЕС, губят всичко.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, bulgaroid said:

Точно сега едва ли, утре ще погледна. Ако не те мързи или не ти се спи можеш и сам да погледнеш. 

Ще чакам и мен ме мързи

Не слабо а много,много зависима, изгубят ли ЕС, губят всичко.

Турция по принципо не е толкова зависима от износа си, иначе е ясно че всяка икономика ще бпсотада ако си загуби пазарите .Важи за всяка страна и икономика в ЕС.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, Б. Киров said:

Бих допълнил и развил и моето виждане към тази теза и на двамата автори, че именно увеличените финансови и социални възможности на средната класа в Турция са основен генератор на нейното бързо и мощно икономическо развитие. Турция няма положително салдо във външната си търговия, нито пък толкова голямо външно финансиране, което да е двигател на бързия й икономически просперитет, нейният възход се дължи на изключително голяма вътрешна потребителска активност, на нейния много голям и активен вътрешен пазар, а такъв без добре платена средна класа е невъзможно да съществува.

+Подкрепям напълно

голям и активен вътрешен пазар и вътрешно потребление,

За bulgaroid:

В Турция има един сравнително неголям приток на капитали, и преки чуждестранни инвестиции (сравнени с приходите от износа и съответно - с БНП)

https://tradingeconomics.com/turkey/capital-flows

https://tradingeconomics.com/turkey/foreign-direct-investment

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 13 часа, bulgaroid said:

И кой са фактите ? Средната класа е двигателя на Турция ? Глупости на търкалета. Аз бих казал кандидат членството в ЕС, и доверието към стабилността на турската държава са факторите, я някой да отвори експорта на Турция, всъщност ето го за 2016г. http://atlas.media.mit.edu/ru/profile/country/tur/  Ако не е ЕС и връзките създадени от миналото турската икономика още щеше да крета. Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си. Сега кредити няма и всичко си идва на мястото. Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи. Незнам защо Ердоган руши това, но фактите си остават. В момента от който военните загубиха влияние всичко тръгна надолу. 

"Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си."

Това е мантра, не отговаря на действителността. Ето за какви „огромни кредити” сумарно става въпрос:

image001.jpg.2c80d7bdb7812e2a404f3468ec96e106.jpg

Обобщено: в Турция досега са влезли под формата на всякакви инвестиции /преки, банкови и на фондовата борса/ 145 млрд. щатски долара по статистика за 2016. Това представлява около 20 % от БВП на страната; за сравнение, към същата година в България сумирано има около 50 млрд. щ.д. инвестиции, което е 100 процента от БВП. Въпрос с повишена трудност, защо при 5 пъти повече външни инвестиции, България няма по-голям ръст на БВП от Турция за периода 2001-2016?

"Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи."

Легенда номер 2. С какво, освен с инвестиции, още би могъл да подпомогне турската икономика ЕС. Турция се ползва с митнически облекчения в търговията си с ЕС, но нека погледнем обема на тази търговия и баланса от внос и износ на стоки, в частност за ЕС, и общо за турската външна търговия.

image002.jpg.2f76b6ffff04a6be569f3b63e78833a1.jpg

image003.jpg.7cf950294ce2ff19e16ff42793ee02fe.jpg

image004.jpg.9aa982e392cb6172b9f046a88f1202d6.jpg

Първото, което бие на очи, е твърдо отрицателния баланс между внос и износ, тоест външната търговия на Турция й носи отрицателен ръст на БВП, а не положителен, и това е системно за целия период 2001-2016. Значи ръст оттам турската икономика няма, напротив, има отрицателен ръст.

image005.jpg.2b71499d381ba3d9a231863601dece0b.jpg

Ето, самата турска статистика го е илюстрирала – Турция има импорт 41 процента, отбелязан от статистиката като отрицателен прираст на икономиката и износ 30 процента, но остава една разлика на отрицателно сално от 11 процента от общия обем внос-износ, която е пасив. Друг е въпросът колко големи са тези 11 процента, те не са, защото относителният дял на турската външна търговия към турския БВП е едва 18 процента, Ник го е споменал, за България той е 50 процента. Тоест имаме от баланса внос-износ 11 процента отрицателно салдо, но тези 11 процента са от 18 процента на БВП, тоест минус около 2 процента от БВП, отрицателен ръст от външната търговия, въпреки цялото й нарастване за периода, тази търговия не е решаващ фактор за растежа на БВП.

Тогава откъде идва основният растеж, който за периода 2002-20017 е 4.9 процента, втори в света след този на Китай, феноменално голям. Стана ясно, че не е от външно кредитиране, не е и от външна търговия. Ами в графиката на турската статистика е ОЧЕВАДНО откъде:

От огромната вътрешна консумация на турския пазар – 67.6 процента

От частни инвестиции /ще развия какво точно означава това по-надолу/

От публичната консумация /държавата като консуматор на стоки и услуги/

От инвестиции в публичния сектор

Определящото обаче очевидно си остават частната консумация на вътрешния пазар, близо 70 процента от всички произведени стоки и в Турция се консумират там. Е, добре, за да печелят производителтие, трябва да има кой да им купува производството – стоки или услуги. Кой на един вътрешен пазар е масовия купувач на всичко произведено – хората с доходи и пари, естествено. Но масов купувач може да бъде само финансово стабилната средна класа, хора с работа и доходи, не може един силен вътрешен пазар да разчита само на много богати или на много бедни, и двете категории са слаба основа за широко потребление – едните ще купуват малко луксозни неща, а другите малко широко употребявани стоки, поради липса на доходи и средства. Само средната класа с относително стабилни и високи доходи може да осигури широко и голямо вътрешно потребеление. И точно там са се концентрирали усилията през тези години. От 10 млн. хора със средни доходи през 2001 те са станали 45 млн. през 2016, като горните 5 млн. са богата средна класа. какво означава това в цифри – при среден доход за Турция 800 долара месечно, това означава 300 млрд. долара пари в джобовете на тези хора годишно – оттам си плащат тока, водата, купуват дрехи и обувки, храна и автомобили, те са пазар за проиводителите, кредит, вътрешен кредит. 300 млрд. долара от 800 е повече от една трета от БВП на Турция, съотношението с външните кредити е 2:1 в полза на вътрешния.

Другата много отличителна черта на модерния турски капитализъм, осигуряващ такава динамика на развитие и ръст на БВП е в живата фондова борса. Фондовата борса е източник на вътрешно кредитиране без банките и без утежняващи лихви, когато е активна и работеща. А турската е точно такава, активна и работеща. На нея се продават и купуват акции на фирми, което ззначи само едно за техните притежатели – те могат да получават необходимия им капитал оттам. И очевидно го правят в много големи обеми и много активно:

image006.thumb.jpg.22cc74ba69f9dc5737e203d5f44d908a.jpg

Една графика илюстрираща колко жалко подобие на капитализъм и борса е българската фондова борса в сравнение с турската и колко силен инструмент за капитализация и производство е турската. там се извършват реални сделки по покупки и продажби на акции, тоест се капитализират производители и фирми – цифрите са фиксирани за сделки на двете борси през 2013. Токава на турската са се извършили покупко-продажби за 374 млрд. долара, срещу 0.8 млрд на българската или 400 пъти повече. Ако аз съм производител и ми трябват свежи капитали без лихва за ново производство, мога да ги получа от продажба на акции на борсата, а не от банка, точно което и правят турските фирми, борсата за тях е източник на капитали. там участват с парите си и малки играчи на ниво семейни спестявания, но това също са капитали.

И третият стълб на вътрешно кредитиране и развитие на пазара са турските банки, те са в перфектно здраве и форма.

image007.jpg.f32db836c20e2a6d4b4253073f6bdf44.jpg

Добре капитализирани, участващи на фондовата борса като играчи, с толкова наличен капитал, колкото е БВП на страната. И както се вижда всичко това се е случило след 2002.

Оттам смъкване на инфлацията в приемливи едноцифрени проценти, изгодни кредити за предприемачи и производители, както и за потребителите:

 

image008.jpg.95f7ca46124a0c012b43dcfeefe8e18f.jpg

image009.jpg.072a08c0e89a4b694bb430ac5c30c7a2.jpg

И фирмите и хората се възползват, теглят кредити, разширяват производство, защото има работещ вътрешен пазар, пазаруват, това личи по заемите на фирми и граждани, те също излитат рязко нагоре в периода:

 

image010.jpg.9d1f92516e0e5395ed8625de5faf1d02.jpg

image011.jpg.e3509611f13a08b0e27b32d4881a1c4f.jpg

Не са нито външните кредити, нито външните пазари основен двигател на този силен растеж. Вътрешната активност на фирмите и добре работещия пазар в самата Турция е. Но пак повтарям първоначалната си позиция, няма начин да създадеш такъв голям пазар, без да осигуриш работа и заплащане на големи маси от хора, а точно това се е случило – формирала се е голяма и силна средна класа от около 50 млн. души, която всъщност е вътрешния пазар.

Приказките за външно финансиране и външни пазари са добре на пропагандно ниво, но не издържат бръснача на цифрите.:)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

На хартия може и да са голяма работа турците, но на практика не са нищо особено.

По лични впечатления от преди месец София и Истанбул са в паритет като заплати(нето)-цени.

Варна и Измир пък са си направо близнаци.

Разликата с времето от преди 7-8 години е очевидна - въпреки големият им "ръст" не само не ни "дърпат" като стандарт на живот, а ми ги настигнахме (поне големите градове). Ако продължават да "ръстът" така до 10 години в България (София, Варна, Пловдив) ще се живее по-добре отколкото в Турция (Истанбул, Анкара, Измир).  

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 15 часа, Б. Киров said:

Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине.

Голяма работа ще да е турската средна класа, бранеща с гърдите си Ердогановата власт. Ето и как изглежда излязлата на улиците миналия август турска "средна класа".

At-Least-90-Killed-in-Attempted-Military

 

stream_img.jpg

 

103793832-GettyImages-576538376.600x400.

 

 

 

Редактирано от Aspandiat
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

 

По време на опита за преврат, слушах коментара на една българка живееща в Истамбул (българските турци в Турция, особено в "републиканските" региони- , са привърженици на републиканците- говорил съм с няколко от различни краища на турция . Не харесват Ердоган. Чувал съм дори да го псуват, причините са много вклч. и икономически- част от тях правят бизнес с Русия, а влошените отношениея с русия закопаха бизнеса на някои от тях) ,народът въобще не иска да го управляват военни и марионетни правителства - военните управления носят несигурност на бизнеса и живота на "средния турчин";

Хората искат някаква сигурност и предвидимост, която управлението на Партията на справедливостта им осигурява. Сега не е 1960 или 1980 година, когато турското население е бедно като църковни мишки; Днес всеки има някакъв бизнес и работа (дребна или нетолкова), с която си изкарва прехраната, строи къща или купува имот, или подсигурява децата си.

Апропо турците са "луди" по имотите, помня Ренито какво чудо беше - имот в Измир, имот в в Кушадасъ, и с желание да си посторят къща в Кирково- /тука нещо не им излезнали сметките, строителството им изленало много скъпо/

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не е баш така за стандартите, не са точно равни:

http://news.bnt.bg/bg/a/kak-zhiveyat-ssedite-ni-na-balkanite

Вярно е че големите градове у нас дърпат, само че минималната работна заплата  и пенсиите (вероятно и разните обезщетения) при нас си остават много ниски. Това обрича около половината от българите на бедност (над 40 процента)-  при турците процентът е 21, или поне два пъти по-малък.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/34-mln-blgari-zhiveyat-pod-praga-na-bednostta_news336104.html

Говорим за различна пирамида на доходите и за друга икономическа основа, а това вече е друга "бира"..

ПС

Брутния национален продукт на глава от населението, по паритет на покупателна способност на България е 21 хиляди долара, на Турция е 25 хиляди долара (да кажем чилата са близки), само има една "уловка" , голяма подробност, ("дяволът е в детайлите")

Нашето вътрешно потребление, като процентт от БПН ни, е по-малко от това на турците. Износът ни сътавлява 50 процента от нашия БНП, турският износ сътавялва 18 процента техния БНП

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Б. Киров
      Колко са богати американците:
      краткият отговор е около 98 трилиона долара, което е 98 000 милиарда.
      Много ли е това?
      Да, изключително много, това е почти 50 процента от богатството на целия свят, съсредоточено в 4.25 процента от населението на света или американците притежават 12 пъти повече богатство от другите.
      Как се измерва богатството?
      Като се извадят дълговете от притежаваната собственост. Притежаваната собственост от американски граждани е на стойност 112 трилиона долара, дълговете на американските граждани са около 14 трилиона долара, следователно нетното им богатство е 98 трилиона долара.
      Или това ще рече, че средното богатство на един американски гражданин е 298 000 долара – тук влиза всичко: борсови акции, влогове в банки, недвижимост, злато и всякакви други активи, всеки американец има средно по 298 000 долара.
      И тук започва най-интересното.
      Около 50 процента от американците или 165 милиона от тях притежават средно по 14 500 долара.
      Следващите 40 процента, така наречената средна класа, или 131 милиона американски граждани са собственици средно на богатство от 247 000 на човек. Както се вижда, тези 247 000 долара са под чертата на средното за цялото население, която е 298 000 долара. Само илюстративно, средната цена на жилище /апартамент, къща/ в САЩ е 284 000 долара към 2020 година, приблизително толкова е 20 годишната му ипотека и 20-годишния наем за двустаен апартамент.
      Така.
      Но къде са парите?
      Те са в най-горните 10 процента по богатство в САЩ.
      9 процента /29 млн.американци/ от тези 10 на върха на хранителната пирамида по богатство притежават 43 трилиона долара /43 000 милиарда/ или средно на човек по 1.5 млн. долара или 5 пъти повече от тези 131 милиона американци в средната класа и 100 пъти повече от тези 165 милиона граждани в долните 50 процента. Да подчертая – 5 пъти и 100 пъти повече за 9 процента.
      И черешката на тортата, прословутия 1 процент на върха на американската пирамида по богатство: 3.38 млн. граждани са собственици на богатство от 32.6 трилиона долара /32 600 милиарда/ или всеки един от тези олимпийци е горд собственик на богатство от 10.8 млн., тоест той е 7 пъти по-богат от тези в 9-те процента, 70 пъти по-богат от тези от средната класа и 700 пъти по-богат от 165 милиона парий в долните 50 процента.
      Това в общи линии е Пирамидата на Киров в американски вариант.
      Но „това не е всичко”, над трите милиона двуцифрени американски милионери се извисява още една тясна група на свръх-богати, където вече фантазията бледнее, това е клубът на милиардерите, 660 души през октомври 2020 година.
      Това са близо една трета от всички милиардери в света.
      Американските милиардери са горди собственици на богатство от 4.1 трилиона долара /4100 милиарда/ или всеки един от тези господа и дами притежава средно по 6.21 милиарда.
      Сред тази богопомазана група от богове на стоковата борса също има класово разслоение: Тръмп например е в долната линия на своите събратя милиардери с неговите 3 милиарда, той е беден роднина в сравнение с Джеф Безос, Илон Мъск и Бил Гейтс, чиито числа са три цифрени в милиарди на върха на класацията.
       

      И така, как се е стигнало дотук, и какво означава това за бъдещето на Америка.
       
       
      Quo Vadis Америка?
      А къде е Джон Голт?
    • От Warlord
      Отварям една специална тема (най-вече за нашият нов Великотурски гостенин) за изпускане на пара и спам от историческите теми.
      Макар че обсъждането на съвременната политиката не се толерира тук, когато не иде реч за нашата си българска буря в чаша вода, нито по огневата линия русофили-русофоби, мисля че ще може да се дискутира и нормално

      Та в Турция съвсем скоро ще се проведат предсрочни избори. Натрупаното недоволство е огромно, Ердоган се движи навсякъде с гигантски кордони от охрана, за сравнение дори Асад не се притеснява да ходи без охрана сред собствените си поданици. 
      Говори се, че нарочно са издърпали изборите колкото се може по-скоро, защото недоволството расте от ден на ден и колкото повече чакат, толкова повече гласове за партията на Справедливостта и развитието си отлитат. Говори се и че пак ще има шмекерии с бюлетините, както беше при референдума с 2-та милиона спорни гласа, които решиха изхода от него.
      Също така изглежда ще има обединение на множество и пъстроцветни опозиционни сили като социал-демократи, консерватори, ислямисти, кюрди и либерали, само и само да изместят управляващите от волана и дори наново да проведат референдум с който да се върне старата система, след което да се разделят и всеки да тръгне по своя коловоз.

      Та какви са прогнозите ви. Ще се върне ли парламентарната република в Турция и преброени ли са вече часовете на султан Ердоган?
    • От Б. Киров
      Икономиката на Иран
      1. Официалната картина
      Както е случаят с повечето развиващи се страни, оценките се различават по източници и иранското правителство се опитва да постави най-доброто лице на проблемите на Иран. Обективни източници като МВФ и Световната банка, обаче, направиха скорошни приблизителни оценки, които вероятно ще дадат по-точна представа за настоящите предизвикателства пред Иран. Дълги поредици от доклади по член IV на МВФ са достъпни и в интернет, които дават добра история за грешките на правителството в икономическата политика още преди падането на шаха и тяхното продължаващо въздействие върху иранския народ:
      Шахът падна толкова, колкото и от неуспехите си да оформи една икономика, която отговаря на нуждите на своя народ, толкова и заради неговия авторитаризъм и репресии. Иранската икономика след него бе оформена от революцията и войната между Иран и Ирак в продължение на осем години между 1980 и 1988 г. Тя бе зле управлявана след прекратяването на военните действия и особено при президента Махмуд Ахмадинеджад между 2005 и 2013 г. Световната банка и МВФ са установили, че Ахмадинеджад е напуснал един офис, след като е създал кошмар на лошо управлявано правителство и с голям дълг, субсидии за храна и гориво, разширяване на държавния сектор и бариери пред частната индустрия и предприемачество - един от най-некомпетентните лидери в историята на Иран. Много от настоящите популярни оплаквания и протести се съсредоточават върху продължителното въздействие на грешките, които са негово наследство.
      Избирането на Рухани през 2003 г. доведе до някои важни икономически реформи, независимо от налагането на санкции на САЩ, ООН и ЕС. Последните оценки на ЦРУ и Световната банка са сравнително оптимистични за близкото икономическо бъдеще на Иран, въпреки че много от оценките за растежа в края на 2016 г. и началото на 2017 г. трябваше да бъдат занижени през 2017 г., а прогнозите за растежа на МВФ за 2018-2022 сега изглеждат значително над оптимистични.
      Иран е втората по големина икономика в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA) след Саудитска Арабия, като прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2016 г. е 412,2 милиарда щатски долара. Той също така има второто по големина население в региона след Египет, като през 2015 г. той се оценява на 78,8 милиона души. Иранската икономика се характеризира със сектора на въглеводорода, селското стопанство и услугите и забележителното държавно присъствие в производството и финансовите услуги. Иран се нарежда на второ място в света в резервите на природен газ, а четвърти - в доказани запаси от петрол. Икономическата активност и държавните приходи все още до голяма степен зависят от приходите от петрол и следователно остават нестабилни.
      Иранската икономика се характеризира със етатистки политики, неефективност и зависимост от износа на нефт и газ, но Иран също притежава значителни сектори на селско стопанство, промишленост и услуги. Иранското правителство пряко притежава и управлява стотици държавни предприятия и косвено контролира много компании, свързани със силите за сигурност на страната. Изкривявания - включително инфлация, контрол на цените, субсидии и банкова система, която държи милиарди долари необслужвани заеми - теглят икономиката надолу, подкопавайки потенциала за растеж, ръководен от частния сектор. Дейността в частния сектор включва дребномащабни работилници, селско стопанство, някои производства и услуги, в допълнение към средномащабно строителство, производството на цимент, минното дело и металургия. Значителна неформална пазарна активност процъфтява и корупцията е широко разпространена. Фискалните и парични ограничения, след разширяването на международните санкции през 2012 г. по отношение на централната банка на Иран и износа на петрол, значително намалиха доходите на Иран от петрол, понижиха съкращенията на държавните разходи и предизвикаха рязко обезценяване на валутата. Иранската икономика се свива за първи път от две десетилетия през 2012 г. и 2013 г., но растежът се възобновява през 2014 г. Иранският фондов пазар потъва между 2013 г. и 2015 г. Иран продължава да страда от висока безработица. Липсата на възможности за работа накара много образовани ирански младежи да търсят работа в чужбина, което води до значително "изтичане на мозъци".
      През юни 2013 г. изборите за президент Хасан Рухани създадоха широки публични очаквания за икономическо подобрение и по-голям международен ангажимент. Рухани постигна известен успех, включително обуздаванег на инфлацията и през юли 2015 г., обеща облекчаване на санкциите за Иран, като подписа План за действие (JCPOA) с P5 + 1. JCPOA, който сериозно ограничава ядрената програма на Иран в замяна на размразяване на иранските активи и възобновяването на иранската международна търговия, трябва да стимулира преките чуждестранни инвестиции, да увеличи търговията и да стимулира растежа.
      Иранските власти са приели цялостна стратегия, обхващаща пазарно ориентирани реформи, отразени в 20-годишния документ за визията на правителството и шестия петгодишен план за развитие за периода 2016-2021 г. Шестият петгодишен план за развитие се състои от три стълба, а именно развиването на устойчива икономика, напредъка в науката и технологиите и насърчаването на културните постижения. От икономическа гледна точка в плана за развитие се предвижда годишен темп на икономически растеж от 8% и реформиране на държавните предприятия, финансовия и банковия сектор и разпределението и управлението на приходите от петрол сред основните приоритети на правителството през петте години.
      Иранското правителство извърши мащабна реформа на своята програма за субсидиране на ключови основи като петролни продукти, вода, електричество и хляб, което доведе до умерено подобрение на ефективността на разходите и икономическите дейности. Общите индиректни субсидии, които според оценките са били еквивалентни на 27% от БВП през 2007-2008 г. (приблизително 77,2 милиарда щатски долара), са заменени от програма за преки парични преводи за иранските домакинства. Втората фаза на плана за реформа на субсидията започна през пролетта на 2014 г., която включва по-постепенно коригиране на цените на горивата и по-голямото насочване на паричните преводи към домакинствата с ниски доходи. Около 3 милиона домакинства с високи доходи вече са премахнати от списъка с получатели на парични преводи. В резултат на това разходите на Организацията за целеви субсидии (ОПМ) се очаква да са намалели до 3,4% от БВП през 2016 г. от 4,2% през 2014 г.
      След свиване на близо 2% през 2015 г. иранската икономика тръгна рязко нагоре рязко през 2016 г. с около 6,4%. Последните налични данни за първата половина на иранската календарна година 2016 (завършваща през март 2017 г.) показват, че иранската икономика през второто тримесечие (което съответства на юли-септември 2016 г.) е нараснала ускорено с 9,2% ръст от 5.2% през първото тримесечие. Това доведе до общ ръст през първата половина на 2016 г. до 7.4%, докато нефтният БВП нарасна с едва 0.9%. Независимо от господството на петролния сектор, което се дължи на положителното въздействие на изпълнението на съвместен цялостен план за действие върху производството и износа на петрол, има известни признаци за динамика и в не енергийните сектори.
      Процентът на безработицата се е върнал на тригодишен връх от 12,7% (или 3,3 милиона безработни) през второто тримесечие на 2016 г. въпреки високия темп на растеж през този период. Това увеличение до голяма степен отразява увеличаването на нивото на участие на труда на 40,4% в сравнение с 35,4% през януари-март 2014 г. Равнището на безработица сред мъжете и жените съответно от 21,8% и 10,4% подчертава и увеличаването на разликата между половете в заетостта на пазара на труда в сравнение с 2015 г. Бедността се оценява, че е спаднала от 13,1% до 8,1% между 2009 и 2013 г. (5,5 щ.д. на ден в ППП за 2011 г.). Това вероятно се дължи на програма за универсален трансфер на пари в края на 2010 г., която предшестваше премахването на субсидиите за енергия и хляб. Изглежда, че програмата е компенсирала повече от очакваното увеличение на разходите за енергия на по-слабо развитите домакинства, което допринася за положителния ръст на потреблението на най-ниските 40% от населението, въпреки че общият ръст на потреблението между 2009 и 2013 г. е отрицателен. Бедността обаче се увеличи през 2014 г., което може да е свързано с намаляването на социалната помощ в реално изражение. От страна на търсенето, всички компоненти, с изключение на инвестициите, регистрираха подобрения спрямо предходната година. Инвестициите продължават да се договарят през 2016 г., макар и с много по-ниска ставка от 3,7% (спрямо 12% година по-рано). Намаляването на инвестициите се дължи основно на продължаващото свиване на строителния сектор след 2012 г. след бум в спекулативното търсене на жилища.
      Както външният, така и бюджетният баланс се подобриха през 2016 г. Излишъкът от текущата сметка на Иран стана свидетел на силен тласък поради силния растеж на износа на петрол. В средносрочен и дългосрочен план перспективите за растеж ще разчитат на темпа на реинтеграция на Иран с глобалната икономика в банковото дело, търговията и инвестициите и изпълнението на ключови структурни реформи. Темповете на растеж през 2017-19 г. се очаква да отстъпят малко над 4%. Тъй като иранските банки са изправени пред предизвикателството на забавянето в установяването на кореспондентски банкови отношения с големите международни банки, притокът на чуждестранни преки инвестиции в Иран и търговските отношения с останалия свят са възпирани. Все пак последните събития показват, че нефтеният сектор и инвестициите вероятно ще играят по-голяма роля през следващите няколко години.
      Докладът по член IV на МВФ, издаден на 18 декември 2017 г., не даде никакъв намек за протестите, които трябваше да последват след няколко дни. Той призова за икономическа реформа, но се съсредоточи върху приблизително 4,2% ръст за следващата година, успехът на усилията за реформа до момента и възможността Иран да постигне 4,5% ръст с по-нататъшната реформа, дори и това да доведе до допълнителни съкращения на субсидиите за гориво и други субсидии. Погледът след събитията е винаги по-лесен от предвиждането. Не е нужно много пророческа дарба, за да се предположи, че ЦРУ, МВФ и Световната банка скоро ще пренапишат ключови части от тези разкази, за да отразят икономическите източници на настоящите протести и безредици в Иран. Подобно на неуспехите на Световната банка и МВФ за преодоляване на човешкото въздействие на икономическите сили върху народите на всички страни или дълбоките разделения на доходите и икономическите привилегии в много държави, е ясно, че фокусирането върху националните иконометрични и фискални тенденции не е подходящ начин за оценка на ефективността на дадените държави, тяхното ниво на риск и необходимостта от реформи и промени.
      2. Това, което не се казва ясно от официалните източници, но присъства като данни в отчетите им
      а/ Военни разходи
      CIA World Factbook изчислява, че военните разходи на Иран налагат относително ниска тежест през последните години върху неговата икономика. Докладът им не публикува актуални данни, но изчислява, че Иран е изразходвал 2,69% от БВП (2015 г.), 2,33% от БВП (2014 г.), 2,35% от БВП (2013 г.), 2,81% от БВП (2012 г.) и 2,41% от БВП 2011 г.).
      Докато Иран понякога се описва като основна военна сила в Персийския залив, Фигура 1 показва, че разходите му за сигурност всъщност са много ниски в сравнение със съседите му и не оказват по-голямо икономическо бреме върху Иран, отколкото тези разходи в повечето държави от Арабския залив.


      Фиг. 1
      Дали обаче официалните данни на иранската статистика, които се цитират от западните източници, отговарят на реалното състояние на военните разходи?
      Иранските военни сили сега наброяват около 523 000 души: 350 000 души в армията; 125 000 души в Корпуса на ислямската революционна гвардия (IRGC); 18 000 във флота; 30 000 във Военновъздушните сили; и най-малко 40 000 паравоенни сили като Basij. Иранските сили за сигурност също наемат или обработват над 100 000 млади мъже годишно в продължение на поне 21 месеца служба.
      Иран е в състояние да наеме и разгърне доброволчески сили в Сирия, а силите му са доминирани от твърдите командири на ИРГС, които са обвързани директно с Върховния водач, а не с гражданското правителство. Около 500 000 полицаи служат като друг инструмент за индоктриниране и контрол, заедно с още 4 000-6 000 служители в Министерството на разузнаването (известен също като VAJA, VEVAK или MOIS) и още персонал в другите ирански служби за сигурност и разузнаване.
      Както показва Фигура 1, обаче, няма консенсус в външните оценки за по-новите и настоящи военни разходи на Иран, а отчетите за общия му бюджет също се различават. Външните източници са почти сигурни, обаче, при изчисляването на по-високи стойности от 11 милиарда долара, които Иран съобщи, а иранските бюджети за 2017 г. и 2018 г. със сигурност са по-високи.
      Например, SIPRI оценява разходи от 12,362 милиарда долара както за военните, така и за IRGC през 2016 г. или 3,03% от БВП. IISS докладва 15,882 милиарда долара за 2016 или 3,85% от БВП и IHS Jane's изчислява 16,312 милиарда долара за 2017. ЦРУ оценява бюджетните разходи на Иран на 80,58 милиарда долара през 2016 г. и това означава, че Иран харчи около 15% до 20 % от общия си бюджет за сигурността.
      Що се отнася до бъдещето, няма надеждни цифри за разходите и еквивалентните разходи за планираните разходи за сигурност на Иран през 2018/2109. Държавните медии обаче съобщиха, че военният бюджет на IRGC ще бъде около 267 трилиона ирански риала (7,393 млрд. долара), иранската армия ще получи 97 трилиона риала (2,668 милиарда долара), Министерството на отбраната и логистичните сили ще получат 44 трилиона рила (1,28 милиарда). Това би довело до общия бюджет на отбраната на Иран за 2018 година на 408 трилиона (11,359). Ако се добавят 11 трилиона риала за Базий, ще получи общ военен бюджет от 420 трилиона риалита ($ 11,663 млрд.).
      Тази сума ще възлезе на около 11% от общия бюджет за 2018/2019 година, който според един източник ще достигне 3 681 трилиона риала (103,9 милиарда долара) за 2018/2019 година. Други източници, обаче, сочат 3 115 трилиона риала за бюджета, което автоматично прави военните разходи около 14% от бюджета. За да се поставят тези военни разходи в по-широка национална перспектива, за същия ирански бюджет са отпусната около 4,2 милиарда долара за създаване на работни места Това е един консервативен бюджет, който мнозина иранци могат да видят като бюджет на строги икономии, който не им осигурява минали субсидии, нито им помага да се справят с инфлацията.
      По-високият диапазон от тези цифри изглежда по-вероятен, тъй като Иран има забележително предимство пред съседите си, тъй като може да разчита изцяло много на евтини наборни войници и доброволци, да въоръжава и да подкрепя чуждестранни (ливански, сирийски, иракски и афганистанските паравоенни единици), както и на собствените си доброволци. В съчетание с ролята на ИРГС в икономиката, това би могло да повиши действителните разходи в еквивалентни пари до 25 млрд. долара.
      б/ Лошо управление
      Шахът, който все повече игнорираше истинските нужди на своя народ, е заменен от Върховен Лидер, който не е по-добър. Ужасната репресивна служба за сигурност, наречена "Савак", беше заменена от още по-репресивната  служба, наречена "Вевак", често използваща същите затвори и служби, подкрепена от корумпирана и произволна съдебна система. Една безнадеждно корумпирана фондация "Пахлави" под егидата на шаха, която контролираше голяма част от богатството на нацията, бе заменена от безнадеждно корумпиран набор от духовни фондации, наречени "Bunyods", които също контролират голяма част от богатството на нацията.
      Стилът на управлението на Иран е провалил народа си по много начини. Фигура 2 показва, че Иран се представя от слабо до много лошо във всичките шест индикатора, които Световната банка използва, за да оцени действителното представяне на правителствата, като се дистанцира от техния идеологически характер, въпреки че има известно подобрение при Рухани. Класирането по прозрачност и отчетност, върховенство на закона, политическата стабилност и липса на насилие са с най-ниски оценки, а корупцията - една от най-чувствителните области по отношение на общественото възприятие в страните, засегнати от политическите вълнения през 2011 г., остава сериозен проблем.
      Много иранци виждат сегашния върховен лидер и неговото правителство като ориентирани към износ на революция, която те не подкрепят, и като прахосник на иранското богатство за други страни. Те са забелязали изоставането в развитието на Иран и не успяват да посрещнат нуждите си на бързо нарастващо население и живеят в атмосфера на социален консерватизъм и репресии, които  засягат всеки аспект от ежедневието им. Те също така живеят в това, което Световната банка нарежда като една от най-лошо управляваните държави и заедно с "Трансперънси интернешънъл" нарежда заедно с Ирак като една от най-корумпираните страни в света през 2016 г.

      Фиг. 2
       
      в/ Икономическите измерения на лошото управление
      Иранското население се е увеличило рязко от 50-те години на миналия век и от времето на шаха. Както показва Фигура трета, Бюрото за преброяване на населението в САЩ изчислява, че населението на Иран е нараснало от 16,4 милиона през 1950 г. на 39,7 милиона (Х2,4) по време на падането на шаха и 82,0 милиона днес (X5). Бюрото предвижда ръст до 98,6 млн. до 2050 г. Това е огромен бум на населението за страна, която през 1950 г. е имала много по-голяма популация от нейните арабски съседи и вече е използвала голяма част от обработваемата земя и вода. Също така е ключов източник на натиск върху икономиката, инфраструктурата и способностите за управление на нация, която е била лошо управлявана и често във война или в криза, през по-голямата част от нейната съвременна история.
      Иран сега има нарастващо население от над 82 милиона души, а милиони млади мъже и жени търсят работа или достойни кариери. За разлика от други държави от Близкия изток, Фигура 3 показва, че Бюрото за преброяване на населението оценява, че 38,9% от населението от над 82 милиона иранци е на 24 или повече години, а други оценки показват, че около 840 000 млади иранци навлизат на пазара на труда всяка година.
      Общо 4.7% от населението е на възраст от 15 до 24 години. Общо 6,8% от населението е на възраст между 15 и 19 години и не е виждало достатъчно напредък, толерантност и надежда, идващи от действията на режима. Друга 7,9% от населението е на възраст 20-24 години и вече е претърпяла неуспехи на режима в един от най-критичните периоди от живота си по отношение на кариера, социален статус, брак и дете. Както показват фигурите по-долу, младите хора също са изправени пред големи икономически и трудови проблеми. Освен това жените са изправени пред допълнителните проблеми, пред сред които са социалните ограничения и дискриминацията в образованието, наемането и кариерата.



      Фиг. 3
      Това което не казаха в оценките си изброените институции, но обективно отразиха като данни в анализите си, продължава да има тежест и стойност, нека видим:
      Иранските проблеми са силно оформени от външни сили. Фигура 4 показва оценка от МВФ на тенденциите в световните цени на нефта, използвани в нейната Световна икономическа перспектива. Това показва твърде ясно, че Иран е изправен пред същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износа на петрол: намаляване на близо 50% от стойността на петролния си износ.

      Фиг. 4
      Катастрофите на цените на петрола за Иран радикално намалиха приходите на Иран. Фигура 5 показва оценка от правителствената американска енергийна администрация (EIA) за тенденциите в приходите от износа на петрол от Иран. Това показва твърде ясно, че Иран се сблъсква със същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износ на петрол: тя претърпя намаляване с близо 50% на стойността на петролния си износ.
      Санкциите удариха първо, а после и катастрофите в цените на петрола. За да се постави този спад в перспектива, базата данни за оценката на EIA на Фигура 5 показва, че засилването на санкциите на САЩ, ООН и ЕС помогна да се намалят годишните приходи от износ на Иран в долари оценени в цени от 2016 щатски долара от върха от 99 милиарда долара през 2011 до 68,3 милиарда долара през 2012 г. и 48,8 млрд. долара през 2013 г. Те са били 50,7 млрд. долара през 2014 г. Комбинацията от санкции и срив в цените на петрола обаче ги е намалила на 29,4 млрд. долара през 2015 г. и те се възстановяват само до 36,2 милиарда долара през 2016 г. (МВФ оценява общите приходи от петролни износи на иранските фискални години и изчислява приходите от петрол / газ / от 55,4 млрд. долара през 2014/2015 г., 33,6 млрд. долара през 2015/2016 г. и 57,4 млрд. долара през 2016/2017 г., но това е оценка, публикувана през февруари 2017 г., последната година.)

      Фиг. 5
      Истинската природа на петролното богатство в Иран е много ниска по отношение на глава от населението. Фигура 5 също помага да се постави иранското петролно богатство в човешка перспектива, като се покаже иранското петролно богатство на глава от населението. Иран никога не е изразходвал правилно нефтеното си богатство и докладът на МВФ за член IV от февруари 2017 г. изброява дълъг списък от начини, по които е изгубил петролното богатство в непродуктивни разходи, субсидии и други държавни разхищения. Ключът към разбирането на проблемите на Иран обаче е въздействието на голямото му население върху петролните му приходи на глава от населението,
      Иран е беден по отношение на петрола по стандартите на повечето други износители в Персийския залив. През 2016 г. Иран имаше износ на глава от населението от само $ 453 - половината от средното на ОПЕК от $ 912. Ирак, който бе разкъсан от войната, е имал доход от 1 423 долара на човек от населението - повече от три пъти повече. Саудитска Арабия имаше доход на глава от населението от $ 4132 - повече от девет пъти. Катар имаше доход на глава от населението от $ 10,458 - 23 пъти повече. Ако отново погледнем на по-дългосрочните тенденции, доходът от петрол на глава от населението на Иран възлизаше на 1317 щатски долара през 2011 г., 898 долара през 2012 г., 632 долара през 2013 г., 649 долара през 2014 г., 372 долара през 2015 г. и 453 долара през 2016 г. Дори при добре управляваната икономика ще се изправи пред голяма криза при разпределянето на ресурсите при тези условия, но реформите на МВФ и Световната банка Рухани бяха само началото на това, което е необходимо, за да се даде на Иран добри перспективи за развитие и многото мерки - като съкращаване на субсидиите за храна - направиха живота по-труден за мнозина иранци.Очевидно е, че много иранци разбират сложните взаимодействия между катастрофата на цените на петрола и допълнителния доход, осигурен от ядреното споразумение на Иран за икономическите реформи между JCPOA и Рухани от 2013 насам.
      Фигура 6 представя оценките на МВФ, Би Би Си и други, които показват, че икономическите реформи на Рухани и ядреното споразумение на Иран, дадоха на Иран увеличен износ и потенциал за печалби, за да компенсира катастрофата от цените на петрола. Това изглежда еднакво вярно и за много критици на споразумението, които го смятат за масивен неочакван ефект, който властта в Иран може да използва, за да укрепи диктатурата си.
      Всъщност оценките на Фигура 6 показват твърде ясно, че JCPOA  само е предпазила Иран от страдание, което иначе би могло да доведе до сериозна икономическа криза, и че МВФ отбелязва, че останалите санкции и американската политика все още създават на Иран сериозни проблеми в някои области на международната банкова система и търговия. Фигура 6 също така показва, че МВФ може да разглежда Иран като една от най-разнообразните икономики в Персийския залив, но не прогнозира значителен ръст в резултат на другите източници на ирански доходи.


      Фиг. 6
      Иран има двойно по-високи нива на инфлация от растежа на своя БВП, както и статичен ръст или спад в текущия доход на глава от населението. Доходът на домакинствата рязко намаля с течение на времето. Графиките на фигура 7 предоставят данни от МВФ, Би Би Си и други оценки за реалните тенденции в ръста на БВП на Иран, потребителските цени или инфлацията и текущия доход на глава от населението от 1980 г. - началото на Иранската революция до 2016 г. - с прогнози до 2022 г. Тази графика показва, че иранците не са имали почти никакво реално увеличение на дохода на глава от населението - както се измерва в международни пазарни условия, и че инфлацията е средно повече от два пъти темпа на икономически растеж - ефективно изтривайки повечето спестявания на пари и създавайки огромни проблеми за инвестициите.
      Тук е удивително, че дори сравнително благоприятните предварителни прогнози на МВФ предвиждат инфлацията да достигне 10,2%, а растежът на реалния БВП да е едва 3,5% - а бъдещите нива на растеж - максимум 4,2% - да се дължат до голяма степен на очакваните покачвания на цените на петрола. На практика инфлацията сега вече може да бъде значително по-висока - 12% или повече - и по същество растеж по-нисък.

      Фиг. 7
      Иранският доход на глава от населението изостава от повечето му съседи. Сравненията на доходите на глава от населението са трудни, но на Фигура 8 се вижда, че иранците имат основание да завиждат на съседите си в Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Само един разкъсан и пренаселен Ирак може да се сравнява с Иран - Йемен безспорно е дъното.
      Експертите твърдят, че използването на номиналния БВП спрямо БВП в паритет на покупателната способност, защото оценката на ППП се опитва да вземе предвид относителната цена на живот и инфлация, вместо да използва само пазарния обменен курс. Проблемът е, че прогнозата за ППП може да бъде толкова несигурна и неточна, но дори и да се използва тя, Иран пак не стои добре в сравнение със съседите си, както показва и Фигура 8. Катар има седем пъти повече от дохода на глава от населението. Кувейт има четири пъти по-голям доход на глава от населението, ОАЕ има 3.8 пъти, а Саудитска Арабия има три пъти.

      Фиг. 8
      Иран се представя лошо по отношение на бедността и средния доход и показва сериозен спад в потреблението на храна на глава от населението. Фигура 9 показва оценките на МВФ и Би Би Си за възможните нива на бедност в Иран, в зависимост от дефиницията на бедността по отношение на доходите на ден, вариращи от 4 долара на ден (1460 годишно) до 10 щ.д. на ден (3650 долара годишно). Ясно е, че режимът не е направил нищо в полза на повечето иранци през посочения период и че през последните години се наблюдава бавен ръст на нивото на бедност. Експертите не са съгласни кое ниво на доходи да се използва при определянето на бедността, но много - ако не и повечето - иранци вероятно ще имат икономически очаквания, които могат да бъдат финансирани само на нива от поне $ 8 до $ 10 на ден на човек, особено в градските райони.
      Освен това, приходите както на бедните, така и на огромното мнозинство други иранци се отразяват в изготвянето на такива оценки. Останалите елементи от иранските субсидии за храна и гориво могат да помогнат на бедните, но бедните иранци все още са страдат от съкращенията на Рухани на такива субсидии. Ако се вземе предвид това, което тези цифри означават за населението, мнозина в иранската средна класа със сигурност виждат постоянен спад в реалните си доходи след Революцията, както и в техния икономически статус спрямо съседите си.
      Равнищата на безработицата и участието в труда са критични проблеми. Графиките във втората част на фигура 9 са еднакво негативни. Безработицата е изключително трудна за оценка в развиваща се икономика и обикновено статистиката рязко подценява действителното равнище на безработицата в реалния свят. Според различни оценки на иранския официални източници и ILO  текущата безработица е 11,7% -12,4%, а безработицата сред младежите - 24,4% -26,7%. Тези цифри обаче не отразяват факта, че много хора престават да се опитват да участват в официалната работна сила, когато икономиката е в тежко състояние и че бедните държави създават много непродуктивни работни места, които откриват там, където един работник може да свърши цялата полезна работа, но вместо това се назначават множество служители прпо родови връзки или други социални и политически причини. Пропуските между докладваната цифра и реалното ниво на скрита безработица могат лесно да направят общото ниво на безработицата сред младите хора в реалния свят с около 10% до 15% по-високо. Освен това безработицата, подобно на всички икономически ефекти, се разпределя много различно по град, регион и професия.


      Фиг. 9
      На фигура 9 се вижда рязко покачване на безработицата след отмяната на санкциите, въпреки нарастването на очакванията, но също така, и че повече иранци се опитват да участват в работната сила. Графиката показва също така много ниско равнище на участие на жените в страна с високи образователни стандарти за жените, както за младите мъже, така и за жените - проценти на безработица, близки до 30% за младите мъже и близо 50% за младите жени. Това е реалност, независимо от раздутият държавен сектор. Това е почти сигурно основния източник на последните протести - усложнени от факта, че много от безработните са завършили висше образование.
      Има и много други икономически проблеми, които изглежда могат да предизвикат безредици дори сред иранците, които иначе по принцип биха могли да подкрепят режима. Това включва държавното финансиране на образованието и услугите, както и широкото ниво на корупция, което накара "Трансперънси интернешънъл" да класира Иран едва 131-и в противодействие на корупцията от 176-те страни, които разглежда. Докладите по член IV на МВФ документират и широк спектър от неуспехи в работата на правителството и - както показва фигура 10 - Световната банка нарежда Иран зле в повечето мерки за бизнес възможности.

      Фиг. 10
      Такива бариери пред усилията на иранците - от търговеца в бакалия до ниво едрия бизнес - трябва да бъдат основния източник на вълненията и протестите. Това е особено вярно, когато те са свързани с корупцията, лошото управление, злоупотребата с държавния сектор в конкуренцията и отделните злоупотреби на "Bunyods" и ИРГС в конкуренция с частния сектор. И двете групировки генерира иранските икономически проблеми и отчуждават широк кръг от образовани и богати иранци, които иначе биха могли да подкрепят режима.
       
      https://www.csis.org/analysis/crisis-iran-what-now
       
    • От Exhemus
      Изтощената Отоманска империя е под вътрешен и външен натиск.
      Султанът е готов на отстъпки. Българите се разбират с него за пълна автономия.
      Това включва: Избор на държавно устройство с конституция и собствена юрисдикция;
      определяне границите на автономията; собствена ограничена армия; турските големи
      гарнизони се запазват; плаща се имперски данък; има безмитен безвизов режим.
      Основният мотив на Русия изчезва.
      Какво би следвало по-нататък?
       
       
    • От stinka (Rom)
      България няма как да бъде силно или дори средно икономически развита държава без развитието на високо или средно доходни индустрии. Тъй като сме държава бедна на суровини ние трябва да ги внасяме... по международни цени - горива и материали. За да поддържаме желаният стандарт на живот за голяма част от населението ние трябва да внасяме и скъпи технологии и машини... във всички области на живота. Няма как и да се пренапомпват и услугите или държавно дотирани отрасли, фирми, региони (къде официално, къде неофициално). Както и да преразпределяш малкото, то пак ще е малко.Ако ние нямаме базови икономически отрасли, които да произвеждат доход, който да е достатъчен да се внасят необходимите ресурси и технологии за среден стандарт на живот. От там насетне вече да се преразпределя и чрез услуги, и към различни групи от населението и отраслите.
      Та какво трябва България да произвежда и изнася, за да може да си позволи това? В какви технологични индустрии - високо, средно технологични трябва да развием, за да достигнем поне средно икономическо развитие. И то отчитайки демографските, образователните реалности в нашата страна, отчитайки развитието на различните технологии и тенденции в света?
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...