Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 53 минути, caress… said:

Едно от основните неща, които толкова харесвам в съпруга си, е, че никога не ми се е налагало да се чувствам с него така, сякаш ми е второ дете.

 Мо! :) игрите са чудесно нещо, но писаното слово е и отговорност. Всичко е свързано, живота е сбор, защото зад всички сцени стои един играч, с проблеми с идентичността, но с едно име по лична карта. А не са парчета, подадени удобно на една или друга сцена, под един или друг никове и аватари.

Другаде по виртуала са налични твои публични, писмени следи от комуникации, отразяващи действия и постъпки, при които "играта на спасителка и мама" се простира като компенсация и по други... образи и субекти (в мн. число). И фантазиите и провокациите, и нараняването и "жиленето до кръв"... си стоят написани публично. Ти реши че ще мъстиш, че всеки друг е причината да си наранена, уплашена, разгневена и това да оправдае кръстоносния ти поход. Направо като гледам колко лесно се сменят маските и камуфлажа... Че дори лицата. Колко умело са направени сценариите и чудесната игра сред всеки от тях... Респект.

Очаквам отново да обясниш на "бавноразвиващия се" общите положения за човешкото поведение, Юнг, бог и лемите, и... общите прочетени приказки. А темата е за "семейството и брака". Рамус (или други) става за плява и пълнеж, но тишината все така си стои

Преди 29 минути, insighting said:

Вашите дефицити, вашата неузнаваемост, вследствие отсъствието на любов и емпатия. Изследвайте си мозъчната глимфатична система.

:) тишинаааааа.

Браво на щастливото семейство, но по реакциите тук, има проблем с чудесния приказен розов образ на 'любовта между влюбените'... дори и сроковете да са хилядолетни... За пореден път личното се скрива зад благи съвети, предложения, диагнози, анализи, ритуално и заучено виртуално кълване - толкова е повторяемо и схематично и така - предсказуемо... и се играе защитно от толкова хора... Допълнително и - хора с претенции и декларации, с показност на толкова начетеност и интелигентност... но само като маски.

Само да обърна внимание - в написаното. При реакция се променя изказът, словореда... Уклона да се пише кратко е да не се изпусне "парата" на другото, в опит да се запази интелигентното лице, а не "оная на метлата"... От друга страна - не толкова успешно, защото става контрастна разликата. И пак - просто интелигентна маска на другия вече изписан вариант - на "ми виж се ти, ПЪК"...

Освен това - когнитивно в изказа се появяват "прескачания и насичания", в последователността. Тях ги няма при другите "спокойни" форми на участие. А  символизирането и изреждането на "фрагментите" са израз на начина по който това "тече отвътре"... А избора на точно определени фрагменти, пък издава 'блясъка' им, и така - приоритета в асоциативността...

А "онова отвътре" - продължава да си стои в... Тишинааааа!

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 87
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

както и да е - провокациите са си провокации, но идеята ми с тях беше съвсем проста. И тя е - писането на празни думи като маниер те да запълнят липсата на житейско съдържание... в думичките.

Тема, в която няма никакъв проблем всеки да напише изводи и основания от собствения си живот, който ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е част от социалната действителност и неговата форма на пречупването й. Всички сме били деца, всички идваме от някаква форма на семейства (с брак или без) или най-малкото - подобия или заместители на същото...

Вместо самата социална действителност, обаче, както израз на личното ниво в отражението й, преминатият опит - всеки опитва да нагласи личните си форми на заместване на същото. Един пуска линкове и цитира имена на социологични апологети, друг споменава общите си блянове, изрежда клиширани и социално-вдъхновителни фрази за любовта и уважението... А това са клишета именно защото са идеални.

Въпросите за семейството са сложни и многопластови, защото те са сериозен и значителен фрагмент и аспект на битието на всеки един от нас. В тях за замесени и омесени хилядолетни инерции, колективни архетипи и ролеви отношения... и всичко това пресирано сред един или друг социален член. С клишета, линкове или цитати не се пише нищо от същността на тия положения, дето живеят сред житейската си форма на "реалност". Никой не пледира да се пишат личните драми и изживявания на едно или друго, но не и да се пишат бляновете, с които драмите се заместват в опит за спасение от раните.

Не е въпроса да се прави, или да не се прави нещо си, нито че са налице "задължения" или рамки. Въпроса е, че зрелия човек, съставя обща картина на живота и света и непрекъснато я актуализира, като по този начин актуализира и собственото си поведение и отношение спрямо битието си. Разбира се това става бавно, последователно, търпеливо, без каквато и да е 'пътна карта' защото тия неща не се учат, нито се четат, нито са сред една или друга теория или линк... Тия положения са израз само на човек, достигнал до тях през собствен път от падане и ставане и именно заради това са ценни - поне за мен...

общите положения нямат никаква ценност, защото са общоизвестни и така - банални. Общите положения са само израз на нужното опростяване и фрагментно поглеждане спрямо едно или друго - условие, критериии или опорни точки.

Няма научна теория, нито лема, нито цитати, нито апологети или авторитети, няма модели, няма рецепти - спрямо Битието и Живеещия го. Няма и как да съществуват. Затова няма как да се прочетат, да се запомнят, да се цититат или имитират. Именно в това най-важното значение остава на СУБЕКТА и неговото съдържание, качества, опит и... всичко това е "степен на зрелост". Интелигентността не е само емоционална, а е спрямо множествени аспекти. А и сама по себе си интелигентността е само мяра, тя е лакмус. Тя е САМО ЕДНО от символите и условията към синтеза на една личност - като синтез на начина по който тя подхожда и отразява битието и се досеща че това е израз на същото ниво на синтез, каквото е в нея самата.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доколкото разбрах твоят модел е - заедно докато отгледаме децата, после разделени, без емоционално обвързване, дори и с децата. Но защо мислиш, че точно твоят модел на семейство е правилният и за други хора? Хората са различни, на някои им е хубаво да са заедно, дори и без деца.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 55 минути, ramus said:

Няма научна теория, нито лема, нито цитати, нито апологети или авторитети, няма модели, няма рецепти - спрямо Битието и Живеещия го. Няма и как да съществуват. Затова няма как да се прочетат, да се запомнят, да се цититат или имитират. Именно в това най-важното значение остава на СУБЕКТА и неговото съдържание, качества, опит и... всичко това е "степен на зрелост". Интелигентността не е само емоционална, а е спрямо множествени аспекти. А и сама по себе си интелигентността е само мяра, тя е лакмус. Тя е САМО ЕДНО от символите и условията към синтеза на една личност - като синтез на начина по който тя подхожда и отразява битието и се досеща че това е израз на същото ниво на синтез, каквото е в нея самата.

И как по тези общи плакатни приказки се установява дали е зрял или не определен човек? Какъв е критерият?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много моля - като ще бъдат коментирани и ползвани думите ми, поне да се четат.

Рамус пише че точно моделите нямат никаква стойност. Няма модели, няма рецепти - разбираемо е защо толкова напирате за тях и непрекъснато се търсят и се привиждат. Не написах горните си описания, за да кажа колко правилно съм постъпил и всички трябва да са като мен. Попаднах на житейски казуси, които намерих моят начин за решението им - преминах през всичко това самостоятелно - с решения, с грешките, с идеите как, и... с цената. Защото всичко има цена... Цената - също е нещо сложно и многопластово - има непосредствени цени, има такива с дългорочни последствия, дори "завинаги"...

Но задължително е че всеки минава през това - личният си начин по който пречупва тежестта на проблемите в социото. ИМА ПРОБЛЕМИ в социалните механизми, колеги, един от изразите на тия проблеми е и е обобщението "семейство". Механизмите които оказват сериозен натиск и отпечатък сред живота на всички ни. ВСИЧКИ НИ - без изключение, включително и за мен се отнася. Аз самият бях от семейство, реализирах и участвах в такова - на свой ред, преминах през нужното, породиха се проблеми, търсих решения, подходи, начини, прийоми. В някои случаи - стратегически, в други случаи - тесни и конкретни, без никакви стойности в дългосрочен план... Всичко това беше част от собствения ми път към самият мен си. към това, което съм, чрез което живея, чрез което психично функционирам.

Имах късмета си с децата, имах късмета си и с живота си - виждам ясно че голям брой хора имат огромни проблеми още при "старта си" като хора... Ще го нарека късмет... защото нямам роля, нито заслуга в него, защото то тръгва още от даденостите. Но дори и така, с "късмет", проблемите също бяха навсякъде и се налагаше да ги решавам чрез активни и пасивни подходи, да се търси път в тъмното на неизвестното, да греша - къде повече, къде по-малко... Дори да повтарям грешки... И досега да го правя...

Никъде не твърдя, че това може да е модел, нито че може или трябва, да бъде пример, да бъде следван. Изразявам точно обратното. Не го написах за да се направя на интересен, нито да се покажа колко съм "успял", къв съм пич и колко съм корав. Не го написах за да демонстрирам каквото и да е - няма нищо за парадност, всичко е точно каквото си е. Аз съм - това, което съм. Няма роли, няма игри, няма подскоци, никчета или аватари. Имам връзка между думи и дела и нося отговорност непрекъснато за тази "връзка". защото тя е показател на нивото на СИНТЕЗ - такова, каквото е през моят поглед към Живота и Себе си.

----------------------

на някои "да им е хубаво", може да означава толкова много неща. Но... "хубавото" е твърде детски и преходен момент, за да бъде основание и мотивация за дългосрочни решения и лични избори. Имането или нямането на деца - също. Жалкия момент е когато в провалящи се отношения се опита да се задържат връзките чрез "деца". А много жени наблюдавах през годините да ползват децата за компенсации на лични проблеми или такива с връзките си.

Много говорят за нивото на един субект, нивото на междуличностни контакти и дълготрайни отношения. И пак - сред една среда, съответния психичен фрагмент ,с изработеното лице, може да реализира фрагментарни "успехи". Но общият план - извън конкретиките на един или друг формален капсулиран театър - там е най-показателното.

израз на синтеза в човека е неговия холистичен поглед и отношение към ВСИЧКИ АСПЕКТИ на неговото битие... А не едни да компенсират липсата на други. Защото фрагментарността по този начин се запазва, дори увеличава... И вътрешното разделение - по същия начин. С едно или друго показно лице може лесно да се създават илюзии за "общото", но това е защитна игра, която и тук сред пишещите се играе с чисто инстинктивните й цели...

няма как един човек да пледира за синтез... И да изведе успехите си в една област на битието, като парадна версия на "успешния себе си". А други аспекти - да стоят празни и в "тишина". Няма как духовността да е само "през уикенда", няма как сериозността да е само спрямо едно, а спрямо друго - точно обратното. Опита да се разтяга един балон в една посока, всъщност обрича другите посоки на "спъхване"... Защото обема е един и той е общ. Балона може да е със всякакви форми, цветове и обеми... но отвътре е най-важното - поне за мен. Отвътре се определя всичко, което се оказа от значение - поне според мен, поне според преминатото и извървяното... и онова, което не успях и тепърва ми предстои.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 57 минути, caress… said:

И как по тези общи плакатни приказки се установява дали е зрял или не определен човек? Какъв е критерият?

:) искаш да е налице "психометрия ли". Написано е в самия цитат който си подбрала - четеш ли или просто да върви сценката?

Четеш... но не го разбираш и каквото и да напиша, не стига до теб, дори и няколкото години - и пак не стига. Въпросите ти са сходни или дори едни и същи. Няма как да изиграя липсващото свързващо звено отвътре. Разбирането - е форма на съответствие между възприемане и степента на съответствие и резонанс, на "онова, дето отвътре определя, разпределя и разпознава" възприетото... И пак поредните си театрални думички - "чакам(е) рамус да напише нещо... " . Ама не става рамус да напише нещо, дето да се цитира и заимства и да се разтяга в локуми на общи приказки. Не го разбираш, не че е драма, нито че това е присъда. Но и няма рамус какво да направи за да сложи мост в "трапа" на разликите. А не е като да не опитах!

Та това е синтез - нивото на вътрешен синтез е друга аналогия за 'нивото на зрелост'. Нивото на вътрешен синтез - степента на осъвместяване на всички вътрешни аспекти и нужната адаптивност и гъвкавост в поведение, мислене, отражение, усещане, представност, ментал или емоция и задължителното заварено положение на "битка" между всички тия... И на проблемите в тази посока... Ето това е нивото на зрелост.

Зрелостта не се "установява" с тест - дали е. Нито че някой е зрял или не е. Нито че са налице парадни критерии по които да се заключи... Но точно такива трябват на толкова хора... И не пречи да се забелязва и условно различава - по разликите между различните "лица" и парадни игри, които се играят сред всички форми на комуникации, вкл. и сред виртуала и форумите. По разликите между иначе имитация на зрелост и начетеност, цитатничене и информираност... но само сред точна конкретика - щото така е лесното, а и е взаимно договорен театър. А извън същия - тишинааааааа - там няма "никой"

Много иначе световни умници са налице с пълен провал извън схемите в които рязко се изявяват. Но нищо от фрагмента не достига до 'цялото' (останалото) им отвътре. Как да се запълни празното в едно, като се точи от изглеждащото "пълно", пък "обема е един"... Това е превърнато в мяра и норма - никой не се интересува от Цялостта си - най-много до надписа че е 'социален идеал', както са и маса други подобни... Всеки подхожда към фрагментите в себе си, спрямо фрагменти на битието си. Само и само да имитира "успешност". Но няма как да се избяга от "празните места отвътре"... Нито с пълнеж, нито с компенсации - тия са просто бързите и инстинктивни патерици, но не е израз на никакво решение на казуса - КАКВО ДА ПРАВЯ С ПРАЗНОТО В СЕБЕ СИ.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

всичко това е "степен на зрелост"

степента на съответствие и резонанс

степента на осъвместяване на всички вътрешни аспекти

Ето това е нивото на зрелост.

 

Колекционирате символи, нали? Но знак за качество ли е степента? Или е монетна система, с която си мислите, че плащате за нещо ценно, а всъщност зад него няма нищо. По-добре си купете тамян. Така (освен тишината) ароматът ще въздейства на собственото ви съзнание. А старите разписания на влаковете ги оставете. Вие вашите си ги правите във въображението. Приказките за преднамерени прикрития пък отразяват вашата необходимост от степени за ерудиция и интуиция, което представяте като естествено отсяване на зърното от плявата, т.е. като зрялост. В едно такова сложно кодиране мислите ли, че действително някой се нуждае от него, при условие, че вече е преминал през този процес. Накрая все пак остава нещо от Вътрешния План. Нарича се академичен интерес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, ramus said:

Попитахте ли нещо - или само колкото да подложите за манджа на рецитацията си (това е реален въпрос) ?

Просто използвах лакмус. А вие не можахте да понесете разкритата реалност и проявихте вашия заядлив критицизъм, който вече се превръща в емоционален тормоз за околните. Да бъркате астрала с физиката е изявена шизофрения. Кога Плашилото ще се сдобие с мозък? Това е реалният въпрос.

Link to comment
Share on other sites

Преди 59 минути, insighting said:

.....се превръща в емоционален тормоз за околните. 

Аха , зад тази форма на насилие стои реформата......... в здравеопазването.

Трябва си КЕД (Конвенция за Европейски „Диспансери„:ag:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, insighting said:

А вие не можахте да понесете разкритата реалност

чия реалност? :) Вие разкрихте реалността на рамус... или вашата реалност... или универсалната реалност...??? 

Използвате минало свършено време - нещо се е случило, и вие настоявате за обективната му оценка, дори за активната си роля в него. Чудесни заслуги, байдуей, Браво. Даже "реални въпроси" - изглежда предишните ви (въпроси) не бяха такива. Те и въпроси не бяха, но... пък вече сте Изтормозена емоционално :) . Това обяснява защо не забелязвате нелепостите, които пишете, с късите и остри изречения, насечения изказ и толкова изнесената  изява на категоричност и убеденост... Които, между другото, проявявате контрастно именно когато сте лично засегната.

Иначе - реални въпроси има написани към вас самата - но може би твърде неудобни са отговорите - дори прочита. Вместо това - повторяемата баналност на упражненията в диагностициране и психоанализ, твърде неумели, впрочем.

Аз вече написах в другата тема че не съм психолог, вие продължихте някъде да го натяквате, при положение че нито съм имал претенция, нито вие самата сте психолог - ако бяхте дори не бихте написали глупостта за 'емоционалния тормоз' . Но пък на вас са ви нужни упражнения в реторика по някакви си причини.

Няма проблеми - изпражнявайте се на воля - интензивността, посоката и характеристиките на реагирането показват по-завишено ниво на емоционална уязвимост... ( и някои други нещица). Но като напира отвътре - изливайте свободно - аз не съм емоционално уязвим, пък съм и "бавноразвиващ", отдавна ме диагностицираха професионалист(к)ите сред форума - като "изявен шизофреник". Колежката тук, и от други форуми, има цяла колекция разработки на тема рамус, съставяни няколко години, макар че също са доста повторяеми. Имаше и моменти в които ми призна че 'гледала грешно на нещата', пък после отново се оказа на обратно на "грешната" писта. Така че повторяемостта е "гарантирана", отработена, шлайфана... Разбира се - поклон на истинските академични психодиагностици и аналитици :) 

Ако имате още да изливате богатата си емоционална душевност и имате да хвърляте още от острите си камъни по рамус - ок, но предложението ми е - като "освободите напрежението" да кажете нещо по темата, примерно ... да опитате със свои думи - освен че  се обичате със съпруга си вече 20 години... ? Което е чудесно, макар че само по себе си то може да означава много неща... или нищо.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, ramus said:

чия реалност? :)

Цитирай

тишина

Цитирай

изпражнявайте се на воля

 

Грешно тълкувате алегорията с празната стая. Вие носите в себе си толкова много болка, че задавате "неудобни" въпроси с цел да поразите нечие емоционално състояние. Не съм психически блокирана като вас, но мога да разбера защо го правите. Скръбта няма стойност. Затова играете роля на Провокатор. Ще продължавате ли да ме питате коя е моята реалност с риск всички тук да разберат каква е вашата? :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, ramus said:

Много иначе световни умници са налице с пълен провал извън схемите в които рязко се изявяват.

Кой е универсалния критерий, с помощта на който разбра, че световните умници са пълен провал? За какви схеми става дума?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, ramus said:

Но нищо от фрагмента не достига до 'цялото' (останалото) им отвътре. Как да се запълни празното в едно, като се точи от изглеждащото "пълно", пък "обема е един"... Това е превърнато в мяра и норма - никой не се интересува от Цялостта си - най-много до надписа че е 'социален идеал', както са и маса други подобни... Всеки подхожда към фрагментите в себе си, спрямо фрагменти на битието си. Само и само да имитира "успешност". Но няма как да се избяга от "празните места отвътре"... Нито с пълнеж, нито с компенсации - тия са просто бързите и инстинктивни патерици, но не е израз на никакво решение на казуса - КАКВО ДА ПРАВЯ С ПРАЗНОТО В СЕБЕ СИ.

Какъв е критерият, с който си служи Рамус, за да установи безпогрешно празнотата или пълнотата в дадена личност?

Редактирано от caress…
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, caress… said:

Кой е универсалния критерий, с помощта на който разбра,

личния живот, отношението към себе си, емоционални и чувствени дефицити, социалните връзки и междуличностни контакти на иначе обявени за 'гении' в своите области. Например Наполеон, Айнщайн, Моцарт... Хора с "разтягане" по един от аспектите си, за сметка за сериозни дефицити в други аспекти. И не е чак толкова нито непознато, нито оригинално. Вижда се и по пишещите в темата.

Също така пример за същото е и празнодумството по темата за семейството, семействата, брака, родителите и децата... който чудесно тук се премълчава, като се прикрива с идеята да се хапе рамус, някой си. И продължава да се премълчава, а да се вкопчват пишещите във всяка друга възможност за разтягане на локуми, ползване на отклонения и подбор на множествата конкретики и фиксиране в тях.

ето това е "тишинааааа"-та. включително и по казусите на самата тема, в която иначе уж пишем... но само си ползвате темата за стандартния словесен казачок.

Преди 3 часа, insighting said:

Ще продължавате ли да ме питате коя е моята реалност с риск всички тук да разберат каква е вашата?

няма никакъв риск за относно разкриването на "моята реалност". Въобще при мен рискове за каквото и да е , в тази посока - не съществуват. Просто си нямате на идея колко лесно съм в състояние да се разкривам, без каквито и да са граници и лимити. Защото това го правя непрекъснато, и в него, както и за много друго в битието, се изисква опит и практика... и кураж :) 

Ако ви е нужен пример - пет пари не давам за анонимността - Аз съм Румен, живея в Пловдив, на 50 години съм... За семейството си вече написах точно както си е. Ако имате въпроси за други подробности, елементи и аспекти на битието ми - няма проблем. Нямам никакви проблеми в междуличностното общуване и контакти, разполагам с емоционална свобода в тях и твърде широки граници, които са били винаги по-широки от тия с които общувам. Това лесно може да се разбере и на живо, особено ако е налице достатъчна форма на познаване и компетентност.

Няма скрито-покрито, като анонимността да ми дава възможност да съчинявам или  прикривам личните си легенди, да си играя на театри и роли - на едно място, една, на друго място - друга, с менкането на никове и аватари, точно както се обличат и събличат дрехи. Или да си цитирам или преповтарям научени теории, примери или нечии мнения с идеята да си изживея че "познавам и разбирам" онова, за което се отнасят. Пет пари не давам за никакви рискове и нямам никакъв проблем да се "съблека" напълно и докрай, дори в посоки и аспекти, за които дори не бихте се досетили да попитате... :)

Всичко това - само за пример че нелепостите, които си съчинявате относно мен нямат никаква обосновка, а ви служат само за поддържането и защитаването на фикциите си. Нямате си на идея колко сте далеч от профила ми, като това ви компрометира като какъвто и да е "специалист" или "компетентна" в тази област. Академичните цитирания и общата интелигентност никога не са били достатъчни за да се познава човекът - особено относно там, където е неговото скрито. И опознаването на "скритото" в други хора, започва единствено и само от ЛИЧНОТО СКРИТО.

Тия, които НЕ говорят за своята реалност - са личностите в "риск". Вие сте една от тях. Дори нямате изтънчеността и опитността да си я прикривате по-хитро, както някои други прикриващи имат, защото твърде много ви личи по написаното и неговите особености. А триковете за прикриването са повторяеми и твърде шаблонни, защото са инстинктивни и тяхната нишка започва още от детски години. Опитите за имитация на интелект и позоваване, са само пълнежи. Чудесно опримерявате това. :) 

Така или иначе изкуство е да се разбере реалност извън "личната" и групово договорената... изкуство и изтънченост. И не става с безсолни остроти и жонглиране на словесни иронии. Те само изявяват стандартните безпомощност и безсилие.

=========

Нещо някой да напише нещо за семейството и брака - щото за "неговото семейство и брак" очевидно е огромен проблема и явно се изисква прекалено голям кураж, който да се компенсира с общи приказки, принципни положения, запомнени социални лозунги и позоваване на теории и концепции... Пък и удобната дистанция и защитната черупчица на толкова много потребители... биха се пропукали и би им създало неудобства... Ужасна работа!

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Брак се "разваля", поради несъвпадение на характерите:

:)"Съдията: Вие защо се развеждате?

Жената: Поради несъвпадение на характерите. Той предпочита жени, а аз предпочитам мъже.":)

...

Бракът (ако е сполучлив) - отначало е любов, а по късно - уважение. Любовта е вътрешно-присъща потребност да се грижим за някого и/или нещо. Осъзнаването, взаимното разбирателство на това - преминава в уважение.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, ramus said:

Тия, които НЕ говорят за своята реалност - са личностите в "риск". Вие сте една от тях.

Обичам моя съпруг и сме заедно от 20 години. Подготвяме нашата кристална сватба. Старая се да си върша работата и да бъда добра съпруга. Имате ли други въпроси?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

оооо - ако ме оставите да задавам въпроси, това ще ви докара до лимити. Твърде съм последователен и подробен в това и нямам ограничение във въпросите си... защото за мен именно множеството подробности и тънкости са ми интересни. От друга страна - не е темата израз на 'това, което само на мен ми е интересно'...

Не е идеята в  някакво съревнование или състезание. Направих крачка в предишните си думи, не да давам примери на някого, а само за цел да ви покажа, че упражняването ви в психопрофилиране по писмено слово нямат никаква стойност, извън вашата реалност. От друга страна с тях вие разкривате доста неща за себе си...

Ваша работа си е какво, кое и как да "разкривате", как и за кое сте подготвена да разкажете, да обобщите личния си опит, проблеми, решения, казуси... според мен ( само според мен) информация от този тип не е просто "информация" а е споделен човешки опит, практика, решения или несполуки за такива... Синтеза и неговите основания, условности, контекст - са до границите които всеки може да си позволи - да разкрие, да има подготовка, да го е правил вече, да се е опирал до рамките си и да се е справял с емоционалните си ограничения и уязвимости...

Ако обаче имате нужда от "посока", все пак да откликна някак си на предложението - избирам за начало написаното в третото изречение:

Преди 16 минути, insighting said:

Старая се да си върша работата и да бъда добра съпруга.

какво означава "че се стараете" - кои са пречките, какво означава "да сте добра съпруга" - по принцип ли, или във вашият брак е наличие на специфични изисквания за покриване на критерия "добър". В тази връзка - какви са ви договореностите, какво знаете и познавате относно "съпруга си" - доколко той ви е близък, доколко наистина сте с претенция че го познавате и извън "съпружеските договорни отношения" - като човек, в каква степен, докъде... Мога да не спирам с въпросите си... защото горните думи са съвсем общи и всъщност не разкриват нищо от същността. Двадесет години не е нищо само по себе си - могат да са и 5, въпроса е - през какво са минали, каква е цената, какви са щетите от нея, как се изменя всичко това заедно със задължителната промяна и в двата субекта, които се договарят... и още така до безкрай...

До безкрай - защото семейството е огромна тема. Огромна и сложна - защото в нея приинципно участват две вселени, сами по себе си "безкрайни"... И е безкраен начина по който те формират допира и взаимодействието си. Отдавна семейството не е само къщурка за деца... защото вече хората стават все повече сложни, техните потребности от контакти, любопитство, разкриване на собствения им потенциал, разширение на кръгозора - няма как да се поберат и фиксират само в един единствен субект, дори ако той е "идеалният"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, ramus said:

1.личния живот, отношението към себе си, емоционални и чувствени дефицити, социалните връзки и междуличностни контакти на иначе обявени за 'гении' в своите области. Например Наполеон, Айнщайн, Моцарт... Хора с "разтягане" по един от аспектите си, за сметка за сериозни дефицити в други аспекти. И не е чак толкова нито непознато, нито оригинално. Вижда се и по пишещите в темата.

2.Също така пример за същото е и празнодумството по темата за семейството, семействата, брака, родителите и децата... който чудесно тук се премълчава, като се прикрива с идеята да се хапе рамус, някой си. И продължава да се премълчава, а да се вкопчват пишещите във всяка друга възможност за разтягане на локуми, ползване на отклонения и подбор на множествата конкретики и фиксиране в тях.

ето това е "тишинааааа"-та. включително и по казусите на самата тема, в която иначе уж пишем... но само си ползвате темата за стандартния словесен казачок.

1.Въпросите ми са съвсем резонни, тъй като човек може да прави своите изводи както на база на сериозни и задълбочени познания, наблюдения и анализи, така и на база на ирационалното – лични, непроверени убедености, проекции, стереотипи, страхове, лабилни емоционални състояния, комплекси и т.н., които изводи да му се струват невероятно достоверни и обективни.

Какво значи “разтягане по аспектите” и кои са аспектите? С какъв инструментариум на познанието се установяват “сериозни дефицити” в различните аспекти? Този инструментариум един и същ ли е или различен, в зависимост от аспектите? От къде се черпи информация за инструментариума, както и за работата с него? Кои са източниците на познание? До колко самите източници са достоверни, проверени, какви са допустимите отклонения и грешки при измерването на аспектите и техния анализ? Какво стои зад словосъчетанието “вижда се по пишещите в темата” - субективна сугестия, провокация, емоция, проверен факт, тест, експеримент, патерн, друго? От къде се взема информацията във връзка с посочените за сравнение Наполеон, Моцарт и Айнщайн? Кой е източникът на тази информация?

2. Невъзможно е да бъде избегнато празнодумството, ако не се говори конкретно. От една страна, Рамус отправя призив да не се празнодумства, но от друга отказва да подхожда конструктивно и конкретно и сам навлиза в излишно празнословие, избягвайки конкретните отговори на конкретно зададените въпроси. Имайки предвид комплексността и многомерността на феномена брак, какви по-добри подходи в дискусията би предложил Рамус, за да бъде пълноценна, полезна и приятна за всички участници? Какъв е приносът на Рамус за развитието на дискусията?

Мисля, че в някаква степен бе установена зависимостта между зрелостта на отделната личност и нейната способност да изгражда дълготрайни, богати, интересни взаимоотношения. Но защо зрелостта е от толкова съществено значение за просперитета на личните отношения? Какво включва самата “зрялост” – очевидно някакъв набор от умения, качества, опит и знания. Самото понятие не е статично или точно определена константа, тъй като човек търпи непрекъснато развитие, но това не означава, че не могат да бъдат посочени основни, общи за всички хора характеристики. Такива общи “показатели” за зрялост са:

-       широтата и разнообразието на социалните взаимоотношения, в които участва и поддържа дадена личност;

-       степента на личностното развитие;

-       реализацията на личността;

-       нейната социална компетентност.

Юнг свързва постигането на зрялост с поемането на отговорност преди всичко към собствените проекции, тяхното осъзнаване и асимилиране. Роджърс, от своя страна, разглежда отговорността в тясна връзка с осъзнатостта, свободата да бъдеш себе си и способността за управление на личния живот и личния избор.

По какъв начин горните дефиниции се въплъщават в реалността? Ето няколко основни направления:

Дружелюбно и топло отношение към другите хора. Човекът е способен на дълбока интимност в любовта и в приятелството. В същото време той не е изцяло роб на тези отношения.Усещане за емоционална безопасност. Зрелият човек не се бои да изрази или сподели своите мисли и чувства, винаги вземайки под внимание мислите и чувствата на другите. Не се чувства застрашен или уязвим при споделянето им.Реална преценка за себе си с разбиране и много хумор. Колкото по-добре познаваме себе си, толкова сме по-склонни да се смеем на себе си.Благодарение на зрялото разбиране за разликата между привидността на нещата и тяхната същност.

Може би Рамус има предвид същите аспекти, но не успява ясно да ги формулира. Тази неспособност обаче не го спира яростно да критикува всички, дръзнали да напишат нещо в темата, намиращо се извън личните им житейски успехи и неуспехи. Което е напълно логично – никой зрял човек не изпитва психологична необходимост просто ей така да споделя трънливия път, който е изминал, нито да се вкара в клопката на самохвалството, разказвайки на всеослушание колко и какво е постигнал. Защото отдавна е доказал на себе си какво може и къде са ограниченията му,т.е. не се нуждае от външна валидация или нечие виртуално съчувствие. Отдавна е изградил свой социален кръг, където да споделя в атмосфера на интимност, близост и разбиране нещата, които го вълнуват. Това всеки средно интелигентен човек го знае и дори не смята за нужно да бъде коментирано. Въпреки това Рамус продължава да упорства и да не зачита границите, които отчетливо и недвусмислено биват показвани от другите участници в дискусията:

Преди 43 минути, ramus said:

какво означава "че се стараете" - кои са пречките, какво означава "да сте добра съпруга" - по принцип ли, или във вашият брак е наличие на специфични изисквания за покриване на критерия "добър". В тази връзка - какви са ви договореностите, какво знаете и познавате относно "съпруга си" - доколко той ви е близък, доколко наистина сте с претенция че го познавате и извън "съпружеските договорни отношения" - като човек, в каква степен, докъде... Мога да не спирам с въпросите си... защото горните думи са съвсем общи и всъщност не разкриват нищо от същността. Двадесет години не е нищо само по себе си - могат да са и 5, въпроса е - през какво са минали, каква е цената, какви са щетите от нея, как се изменя всичко това заедно със задължителната промяна и в двата субекта, които се договарят... и още така до безкрай...

Целта дали не е темата да се превърне в изповедалня, а Рамус да си поиграе на терапевт?…

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

а целта дали не е да си поиграеш да я направиш цирк и драматично криминале с общите си сладкодумия?

Дали се намираш на форумно събрание, семинар или симпозиум, с този патос и помпозност. И опит за имитация на "научност" и рационалност. 

В "направленията" ти има проблеми - смислови проблеми - всяко едно съдържа несъвместимости, както и между самите изреждания... а ти дори не можеш да ги забележиш. Веднага лъсват проблемите от липсата на познание, осмисляне и вникване.

Нямаш никакъв шанс относно "зрелия човек". Ти затова питаш за критерии, мерки и теглилки - как да се разбере. За същото пробваш да се позоваваш кой какво мнение имал за 'зрелия човек'.

Синтезът няма как да го прочетеш, нямаш как да го "знаеш", няма и как да си го фантазираш. И се получава това смислово недоРАЗУМение, заради многото готови лего-формички, които обаче някой трябва да се занимава да ги нарежда самостоятелно в 'обща картина'... внимателно, прецизно и с "душа"... Няма как ако 'душата е някъде другаде' и е твърде заета с някои... свои филми, разкъсана между епизодите, сценариите... и така - на парчета.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, ramus said:

а целта дали не е да си поиграеш да я направиш цирк и драматично криминале с общите си сладкодумия?

Дали се намираш на форумно събрание, семинар или симпозиум, с този патос и помпозност. И опит за имитация на "научност" и рационалност. 

В "направленията" ти има проблеми - смислови проблеми - всяко едно съдържа несъвместимости, както и между самите изреждания... а ти дори не можеш да ги забележиш. Веднага лъсват проблемите от липсата на познание, осмисляне и вникване.

Нямаш никакъв шанс относно "зрелия човек". Ти затова питаш за критерии, мерки и теглилки - как да се разбере. За същото пробваш да се позоваваш кой какво мнение имал за 'зрелия човек'.

Синтезът няма как да го прочетеш, нямаш как да го "знаеш", няма и как да си го фантазираш. И се получава това смислово недоРАЗУМение, заради многото готови лего-формички, които обаче някой трябва да се занимава да ги нарежда самостоятелно в 'обща картина'... внимателно, прецизно и с "душа"... Няма как ако 'душата е някъде другаде' и е твърде заета с някои... свои филми, разкъсана между епизодите, сценариите... и така - на парчета.

Уви, в думите ми няма нито “манипулация”, нито някаква пъклена “конспирация” срещу Рамус. Прекалено дълъг бе първоначална ми пост и просто го орязох и сведох до трите основни акцента. Сценариите, игрите на жертви и всички останали драми, в които опитваш да въвличаш всеки, който отказва да приеме обвиненията в “сериозен дефицит”, “незрялост”, “страхове” и “защити”, само защото не желае да разтвори широко вратите на личния си свят и да се поупражнява във виртуален ексхибиционизъм, очевидно са част единствено от твоята психична реалност, върху която никой не желае, а и не може да има контрол.

Когато ми се налага да общувам с хора, които не са емпатични, а доста егоцентрични, и поради това изпитват трудности с долавянето на периметъра на личните граници в другите, ми се налага да ги коригирам, посочвайки първо мило и тактично, а ако това не даде ефект – строго и недвусмислено точно кое поведение за мен е проблематично, както и причините то да не се толерира от мен. Когато и това не помогне на другия да осъзнае къде греши, следващата стъпка е окончателното преустановяване, на каквато и да било форма на комуникация.

=========================

По темата – дълго време бях против брачната институция. Смятах брака за отживелица, виждах единствено негативи, сигурен начин човек да убие свежестта на чувствата и да спре да се развива. Асоциирах брака буквално със затвор и застой. Тогава не осъзнавах, че всичко това са просто мои най-обикновени предразсъдъци, за които нямах обективни основания, тъй като ми липсваше най-основното – личен опит.

Днес, след повече от 18 години брак, за мен е от значение не юридическата форма на отношенията, а тяхната дълбочина и това дали те продължават да се развиват и задълбочават. Въпреки че съм “бракувана”  не мисля, че бракът е по-добрата форма, а само една от възможните форми на интимни отношения. Лично за мен е прекрасно, че хората днес могат сами да избират как да оформят отношенията си и дали да имат деца или не. Сред познатите ми имам най-различни примери на отношения - такива, които първоначално живееха на семейни начала без оформление, след това си родиха дечица, дечицата поотраснаха и чак години по-късно взеха решение да сключат официален брак. Както и такива, които и до ден-днешен са заедно и си гледат децата, и дори не се замислят да минат под венчило. Имам приятели с по два развода, които продължават да вярват, че ако срещнат подходящият човек, отново ще сключат брак, както и такива, които от дълго време са разведени и не изпитват нужда да изграждат по-задълбочени отношения. Важното е, че няма универсални рецепти за щастие и всеки има възможността да създаде и оформи с партньора си собственото си семейство по начина, по който и двамата считат за най-целесъобразен, комфортен и пълноценен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On ‎15‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 12:45, ramus said:

 - КАКВО ДА ПРАВЯ С ПРАЗНОТО В СЕБЕ СИ.

Всеки се "бори" по различен начин с този проблем. Ето ти например се опитваш да го запълниш - голямото празно в себе си - чрез пристъпи на логорея в злополучно съчетание с все по-чести крясъци "тишинаааааааа":bq:Дерзай. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, caress… said:

Целта дали не е темата да се превърне в изповедалня, а Рамус да си поиграе на терапевт?…

Скайп терапевт, с тантрически намигвания:ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Шпага said:

Всеки се "бори" по различен начин с този проблем.

Според един пишещ - такъв проблем въобще не съществувал... :) сега се оказа че - "всеки се борил ... по различен начин - с този проблем...Излиза че все пак проблем има.

Колежке - не прочетох вие да написахте ли нещо по темата - БРАК и СЕМЕЙСТВО - да ги "изкрещя" - така и така се привижда, поне да съм сигурен че е налице основание. :)

Преди 4 часа, caress… said:

очевидно са част единствено от твоята психична реалност, върху която никой не желае, а и не може да има контрол.

Е... поне се посмях. Съмнявам се че и това си "орязала"... като текст. Но дори не се четеш какви ги пишеш, за пореден път... А искаш да изглежда наукоподобно, без въобще да имаш дори дълбочина по това, в което се опитваш да играеш роля. Ходила си на семинари, на симпозиуми, на лекции и курсове, работила си с хора в "центровете" - добре си усетила как, по какъв начин, кои са средствата... НО има граница, отвъд която няма как да се изиграе и липсата му не може да се компенсира...

Нямаш коментар, който в опита ти да се издокараш, да няма в него прагматични несъответствия. А най-показателното е - че няма как да го забележиш... Никакъв начин. Ти дори нямаш умението да погледнеш на писаното си собствено слово критично и аналитично. И не само "написаното". Пък и в общ смисъл - самото ти участие със слово сред форуми въобще няма и подобна претенция - някаква свързана с развитието, а само с театъра и успешната мимикрия.

Имаш си неща по които те признавам - умението да си чудесна актриса, чудесното развито дар слово - като инструмент в играта. И широкия набор от роли, добре направен според нужния контекст и публика, добре премерените опити в търсене на резултата. Емпатията ти тук чудесно помага - да усетиш кой как, какво и през къде... да стане работата, да направиш впечатление, да получиш одобрение... Виртуалното общуване е чудесен манеж и сцена за всичко това.

За шаблонните обяснителни бележки въобще няма да коментирам - проблемите за Обяснителите на 'себе си' винаги са някъде сред другите/другия, сред контекста, сред събитията, въобще - "някъде там"... Най-чудесното на всички обяснения, особено пред публика, е че винаги, ама винаги, те рисуват положителната роля на Обяснителят, неговата трезва мисъл, контрол над ситуацията и проблемите, сериозната логическа подплънка, задълбочени основания... за което браво!

Пред огледалото доста хора рисуват образите за себе си, с нагласяните цял живот начини за героични и мащабни приказни описания, с цел да затвърдят потребната илюзия за себе си. А за да станат тия описания все по-въздействащи, е нужно да се научи мимикрията и на наукоподобните и псевдологичните прийоми. Но... това е възможно само до собствения лимит. И гениална актриса да си - дотам.

Каквото и да се прави - има един вътрешен лимит и драмата да се удариш в него - като в бетонна стена.  И да играеш че такъв лимит няма, няма и стена, няма проблеми, няма прегради, граници... че летиш, че си над нещата... Е, насън става.

-------------

С тия последни три абзаца, всъщност се връщам на поредната иронична бележка на ШПАГА и "начините за запълване на празното и тишината в него" - изкуството да играеш театър с който да се реализира "запълване", да има шумове, да има цветове, сенки, светлини, сценарии, образи... И сред тях, създадената илюзия колко си пълен, важен, нужен, искрен, сложен, значим... знаещ и можещ, успешен... И че "празно' въобще няма. Борбата е непрекъснато да се поддържа тази вътрешна "дискотека" заради шума... Само и само да не замлъква. Защото започва ли да намалява шумът, именно тогава илюзията за запълване на "ПРАЗНОТО" почва да изтънява и "от зоната на здрача сенките почват да изплуват"... Та вие си го пишете бе хора - на какви се правите с тия сценки, повечето от които елементарни. Разбира се че е прието и договорено по тия неща да не се говори, защото бодат, дразнят... защото събуждат същите защитни реакции, които са и сред всеки един артист.

Нямам проблеми никакви да ме разигравате и да ме иронизирате, описвате или рисувате според сценките си - лични или групови . Изкуството да иронизираш другия, да го вкарваш някъде сред личните си сценарии, да го разиграваш по приказки и сюжети, да играеш с неговото написано или разказано пак според приказката си... Така разиграния образ става 'действителния'. Оригинала - няма как, няма кой, няма защо да се напъва някой. С Оригинала, е сложно, трудно... иска се най-малкото да израснеш нуждата да се играе театър. А това ... е прекалена цена за толкова много хора...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Мога да направя един бърз анализ , защо много хора продължават да склйучват брак, а други продължават без официално споразумение. Не ми е интересно , не ме интересуват всички хора , а само някои „видове„ . Ще ви говоря за тези , които са ми интерес.

Има типове човеци за които семейство, а то при тях върви с брак е като неизвестна предстояща житейска „мисия„ , като специална „бойна„ задача, макар тези хора да не са „войници„ . Мъжете от тях бих ги определил като , както е имало преди време, а и сега хора , бойци, „войни„ , „свободни самурай„ , „сотури„ и пр митологии , на които им е направена молитвата на умряло, т.е вече са сред мъртвите, хора без нормалния страх, задръжки, скрупули, без цивилизационо установен морал, „ неподкупни„ и от Дявола и от Бога. Жените близки до подобно описание са много странни птици, рядко срещани и немислимо да съжителстват с подобни на тях мъже. Тук говоря и от опит , аз бях такъв мъж, казвам бях, защото според правилата на нашата игра ......... моите 40 са минали, не съм тук , минала е символична церемония идваща от дълбините на историята ни от времената преди Орфей, преди железните оръжия.Правило се е за тези , които ще изнесат тежестта на Времената, чрез които Боговете и Съдбата разговарят с хората, показват им пътя, наказват или ги спасяват. Моите „оръжия„ и сега не са метални, като дете, младеж обичах да „играя„ с всякакви средства причиняващи смърт, времето вървеше , моето семейство беше длъжно да ме обучи на тези игри, както и аз сега съм длъжен към последното поколение. Пак семейството „посочи„ пътя ми да оставя този вид игри за други, на които им е „предопределено„ и да премина към още обучение за да съм полезен другаде, да играя „кърваво хоро„ със Съдбата и да въвличам в него хора , готови за участта си. Една част от този вид „игри„ е и моето виждане за семейство.Дарявам част от моето наследство, „духовно„ и от себе си на жена , която очаква от мен тази огромна жертва, тя знае какво получава, вековна традиция, насоки и пътища за бъдещето на нейните деца и моята смърт, буквално за да предам съвети, напътствия , отгледам децата и отстраня по всякакъв възможен начин неппосредствените заплахи.Тази висока отговорност изтощава и в крайна сметка погубва „боецът„ .Защо да го прави това, има защо , 1. Той не е сам, не работи за себе си, а е част от „войска„ голямото семейство. 2.животът на един е приемливо да се „проиграе„ срещу съдбата на няколко от новите наследници, 3. Самата Игра увлича, опиянява и ........аз не мога да спра, обичам да предизвиквам , пробвам, да играя дори с живота, а нали и за точно това вече съм „погреба„ това е била целта на всичко в младините

Следва продължение..............

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...