СССР без перестройка

[resavsky]

В 1985 година в могъщия СССР на власт идва нов генерален секретар на КПСС / тоест абсолютен партиен и държавен лидер/ в лицето на Михаил Горбачов.В 1985 година СССР е на върха на своето политическо и военно могъщество но същевременно е раздиран от жестока финансова криза /главно поради колосалните разходи за отбрана/ а московските магазини са плашещо празни поради крайно лоша функционираща икономика.Горбачов не толкова изненадващо започва реформи на световната суперсила известни като "перестройка".Самите реформи за лошо замислени и катастрофално изпълнени дотам че за всеобща изненада могъщия СССР рухва абсолютно безвъзвратно за някакви си пет шест години.Какво би станало ако Горбачов въобще не беше започвал своята "перестройка" /между другото идеята за нея е на Андропов а не на Горбачов /  и имаше ли някакъв шанс тези реформи да бъдат поне частично успешни и да удължат живота на ядрената суперсила.Да се твърди че към 1985 година когато Горбачов идва на власт СССР е бил пред разпадане е меко казано несериозно.Тогава беше видна сериозна  вътрешна стабилност а за размерите на финансовата криза май почти никой не се досещаше.Какви са причините да провала на перестройката.Мога  само да гадая.Ето няколко предположения.

  - изначалната невъзможност на свръх тоталитарната държава СССР да се реформира.

-  слабите лидерски качества на Горбачов и  липсата на ясна програма от самото начало .По всичко изглежда че идеята на Андропов е само  за реформи в икономическия сектор без промяна на политическото статукво.Нещо подобно и то успешно прави Дън Сяопин в Китай.Горбачов започва с плурализъм и гласност и твърде скоро изпуска положението от контрол.Горбачов се оказва слабохарактерен и нерешителен политики тръгнал да прави много сериозни реформи.

-  крайно неудачния опит да се реформира икономиката.Горбачов така и не намира удачен икономически екип.Липсата на негов собствен опит в областта на икономиката се оказва катастрофална грешка.

- ненамаляването на колосалните разходи за отбрана /25 процента от бюджета на СССР към 1985 година/.Горбачов така и не намира сили да се изправи срещу могъщото военно лоби.Могъщите маршали също не се впечатляват много от него особено след като виждат нерешителен човек срещу себе си.

- противодействието от страна на консерваторите вътре в КПСС.Партийният елит с ужас след 1987 година следи реформите на Горбачов и явно или тайно ги саботира.Най близките хора на Горбачов се отказват от него.Дори вторият човек в държавата Егор Лигачев /смятан в началото за негова дясна ръка/  се дистанцира от Горбачов.Наложеният за шеф на Московския комитет на партията /изключително важна позиция/ и член на Политбюро Борис Елцин /лично протеже на Горбачов/ пък откровено го предава.Горбачов пропуска момента да наложи млади реформатори във властта.В армията особено след 1988 година настроенията срещу него са още по силни.На практика Горбачов тръгва да прави реформи без реформатори около себе си.Фатална наивност.

Редактирано 26, 2019 от resavsky

[Б. Киров]

Причините за разпада на СССР и СИВ не могат, според мен, да се припишат само на една личност, Горбачов, или дори на цялата партия или група от нея. Те са дълбоко икономически. През 1989 г. СССР и страните от СИВ имат общ пазар от над 500 млн. потребители, което както и да го гледаме, е по-голям пазар от този на ЕС днес или този на САЩ. Всичко това беше пропиляно заради погрешна икономическа политика десетилетия след 70-те години, когато в Китай започнаха дълбоки пазарни реформи. Практически при идването на Горбачов съветската икономика беше пред фалит, за което и бе необходимо голямото понижение цените на нефта през 1986 и изтощителната война в Афганистан само като катализатори. 70 процента от външните приходи на СССР идваха от нефт и газ, над 75 процента беше тежка промишленост свързана с военно-промишления комплекс /група А/, цялата структура на тази икономика с централизираното й планиране и свърхразвит военнопромишлен комплекс, дори да не беше нефтената криза, войната в Афганистан и колебливите и грешни ходове на Горбачов и неговата група, щеше да колабира в следващото десетилетие или две, поради безнадеждната си непригодност към новите технологии и пазари. Беше въпрос на време, но неизбежно.

[resavsky]

Това е въпроса Киров дали беше неизбежен разпада на СССР.Един Дън Сяопин в Китай имаше дори по неблагоприятна стартова позиция от Горбачов но се справи.Сега Горбачов не е единственият виновник  разбира се но неговите персонални грешки въобще не трябва да се подценяват.Той беше длъжен да прави реформи но ги направи по катастрофален начин.Тракториста от Ставропол който е изтеглен на работа в центъра в Москва чак през 1979 година само шест години по късно трябва да прави едни от най сложните реформи в цялата човешка история.Тотално неподготвен за тях и затова се стига до катастрофа.

[Б. Киров]

Проблемите в икономиката не идват с Горбачов, те са от началото на 80-те, растежът през тези две петилетки е около 3 процента, но както казах той е за сметка на тежката промишленост, която няма почти никаква връзка с битовите стоки /група Б/. Горбачов прави една фатална икономическа грешка, той нарежда на ЦБ да печати пари, за да потуши социалното недоволство от липсата на стоки - само през 1989 заплатите са повишени с 12 процента, но това са пари от въздуха, защото хората няма какво да си купят с тях и ги крият по бурканите. И вместо да отвори т.н. "план 500 дни", които му предлагат група млади икономисти начело с Явлински - тоест бонова приватизация на всички държавни активи, които могат да се продадат на хората, като се започне от жилища и камиони и се стигне до фабрики - Горбачов иска заем от Запада, за да купува стоки, с които да пълни магазините.Рразбира се, такъв заем с удоволствие му е отказан, и към 1990 СССР фактически е във дефолт при свръхинфлация, в запасите на ЦБ няма нищо, а външният дълг е огромен - и Горбачов започва да разпродава империята, реже опашката на гущера, но всъщност реже тялото.

[vvarbanov]

Още през 1960 г. СССР е обхванат от продоволствена криза.

 През 1963 г СССР закупува 12 милиона тона зърно от САЩ, а в 1975  г. е подписан дългосрочен договор за закупуване на 6 мил т. зърно ежегодно!1980 г закупуването на зърно от САЩ достига 16 мил. тона годишно.А в 1984 г е постигнат нов рекорд на "комунистическото строителство" внвсени 40 мил.т. зърно.През 1984 г. е постигнат абсолютен рекорд на импорта на зърно от 44 милиона тона.

 "В общем, можно сказать, что почти полвека коммунистических экспериментов над сельским хозяйством в итоге привели его к полному краху, несмотря на колоссальные усилия, огромные капиталовложения и циклопические масштабы производства сельхозтехники, по которым СССР тоже занимал первое место в мире. Не помогла ни коллективизация, ни "закон о пяти колосках", ни механизация с химизацией, ни распашка Целины, ни программа подъема Нечерноземья, ничего не помогло, поскольку сама система была нежизнеспособной."

«Если в 1954–1958 годах средняя урожайность пшеницы в СССР достигала 7,3 центнера с гектара, то к 1962 году она снизилась до 6,1 центнера».

Великата свръх държава въпреки, че има огромна земеделска земя не може да произведе достатъчно зърно и дава 900 тона злато за тази цел.

[resavsky]

Проблемите с икономиката са поне от средата на 60 те.Косигин /може би най компетентния управник в историята на СССР по отношение на икономика/се опитва да прани някакви реформи  които имат известен успех но след това са саботирани от Брежнев който вижда конкурент за властта в него.Ловкия апаратчик Брежнев до края на 60 те години лимитира властта на Косигин и направо отстранява от властта групата на комсомолците начело с Шелепин които също са реформаторски настроени /макари да се в конфликт с  Косигин/ .Така към края на 60 те години Брежнев става неоспорим лидер подкрепян безусловно от номенклатурата чиито интереси защитава .Брежнев гледа номеклатурата като писано яйце която му се отплаща с максимална лоялност.Но проблема е че Брежнев не разбира нищо от икономика.След това идват 70 те години когато крайно застарялото Политбюро се откъсва почти напълно от живота в страната.Брежнев,Подгорни,Черненко,Суслов и компания /всеки над 70 години/ започват да си връчват орден след орден,купони с повод и без повод,безкраен лов и други подобни занимания като последното за което си мислят са каквито и да е реформи.Естествено всевластната номенклатура е против всякакви реформи.Самия Брежнев след 1975 година се превръща в пълна пародия на доскорошния енергичен лидер.Дегенеративно заболяване на нервната система,тежък инсулт,чести депресии,системна злоупотреба с алкохол и произволно приемане на лекарства.Самия Брежнев няколко пъти иска да се оттегли от властта но неговото обкръжение не му позволява.Средната и висшата номенклатура не иска никаква промяна на върха където положението напълно я устройва.70 те години са застой в съветската икономика - в буквален и преносен смисъл.

[Б. Киров]

Единственият сериозен опит да се реформира държавният капитализъм, който погрешно беше етикиран "социализъм" в Съветска Русия е НЕП /Нова икономическа политика/, която се провежда между 1921-1928 г.

Всего за 5 лет, с 1921 по 1926 годы, индекс промышленного производства увеличился более чем в 3 раза; сельскохозяйственное производство возросло в 2 раза и превысило на 18 % уровень 1913 года. Но и после завершения восстановительного периода рост экономики продолжался быстрыми темпами: в 1927 и 1928 годах прирост промышленного производства составил 13 и 19 % соответственно. В целом же за период 1921—1928 годов среднегодовой темп прироста национального дохода составил 18 %.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F_%D1%8D%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

След смъртта на Ленин през 1924 НЕП постепенно е изоставен, а след 1928 напълно отречен от Сталин. За тези няколко години съветската рубла става конвертируема в злато, т.н. "червонци" селското стопанство надминава ръста от предвоенните години, в промишлеността се създават тръстове и кооперативно притежавани от работниците предприятия, които са гръбнак на промишлеността, развива се кредитна система.

След 1928 надделява линията на Сталин за централно планиране и 100 процента държавна собственост, която никога не е била прекъсвана до падането на Горбачов. Дори т.н. реформи на Горбачов, кръстени "перестройка" не застрашават основата на този държавен капитализъм, така че, според мен, за никакви реформатори след Ленин и Бухарин в съветската номенклатура не може и дума да става, те са мимикратори на сталинизма, включително и Горбачов.

От НЕП обаче се възползват с пълна сила китайските реформатори:

Pantsov and Levine see many of the post-Mao Zedong economic reforms of CCP leader Deng Xiaoping in the People's Republic of China during the 1980s as influenced by the NEP. "It will be recalled that Deng Xiaoping himself had studied Marxism from the works of the Bolshevik leaders who had propounded NEP. He drew on ideas from NEP when he spoke of his own reforms. In 1985, he openly acknowledged that 'perhaps' the most correct model of socialism was the New Economic Policy of the USSR."[27]

https://en.wikipedia.org/wiki/New_Economic_Policy

Дън Сяопин буквално копира НЕП от първите години на Съветска Русия и го доразвива като използва за модел и Сингапур. Резултатът е очевиден.

 

[Du6ko]

Всяка държава или образование се нуждае от непрекъснати постепенни реформи . Нужно е да се намери баланс между реформите и консерватизма. За съжаление или радост комисарите от вечния, нерушим, велик, славен , непобедим, братски СЪЮЗ си помислиха че ха хванали господа за шлифера и са най - перспективния, най - прогресивния, най - динамичния, най- бурно развиващия се регион в света . Комисарите и избрания от тесен кръг Ген Сек се помислиха за най - умните в света и че нямат нужда от реформи и промяна. Герералния Секретар на Съюза и неговите комисари си помислиха , че така може да продължвава вечно, и няма нужда да обръщат внимание на изостаналия народ и неговите популистични желания и попълзновения,  Което доведе до криза а после и крах на този славен , прогресивен, весен и нерушим братски Съюз.  Такава е съдбата на всички замръзнали образования, но ще се справим. 

[resavsky]

  On 26.02.2019 г. at 20:41, Б. Киров said:

Единственият сериозен опит да се реформира държавният капитализъм, който погрешно беше етикиран "социализъм" в Съветска Русия е НЕП /Нова икономическа политика/, която се провежда между 1921-1928 г.

Всего за 5 лет, с 1921 по 1926 годы, индекс промышленного производства увеличился более чем в 3 раза; сельскохозяйственное производство возросло в 2 раза и превысило на 18 % уровень 1913 года. Но и после завершения восстановительного периода рост экономики продолжался быстрыми темпами: в 1927 и 1928 годах прирост промышленного производства составил 13 и 19 % соответственно. В целом же за период 1921—1928 годов среднегодовой темп прироста национального дохода составил 18 %.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F_%D1%8D%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

След смъртта на Ленин през 1924 НЕП постепенно е изоставен, а след 1928 напълно отречен от Сталин. За тези няколко години съветската рубла става конвертируема в злато, т.н. "червонци" селското стопанство надминава ръста от предвоенните години, в промишлеността се създават тръстове и кооперативно притежавани от работниците предприятия, които са гръбнак на промишлеността, развива се кредитна система.

След 1928 надделява линията на Сталин за централно планиране и 100 процента държавна собственост, която никога не е била прекъсвана до падането на Горбачов. Дори т.н. реформи на Горбачов, кръстени "перестройка" не застрашават основата на този държавен капитализъм, така че, според мен, за никакви реформатори след Ленин и Бухарин в съветската номенклатура не може и дума да става, те са мимикратори на сталинизма, включително и Горбачов.

От НЕП обаче се възползват с пълна сила китайските реформатори:

Pantsov and Levine see many of the post-Mao Zedong economic reforms of CCP leader Deng Xiaoping in the People's Republic of China during the 1980s as influenced by the NEP. "It will be recalled that Deng Xiaoping himself had studied Marxism from the works of the Bolshevik leaders who had propounded NEP. He drew on ideas from NEP when he spoke of his own reforms. In 1985, he openly acknowledged that 'perhaps' the most correct model of socialism was the New Economic Policy of the USSR."[27]

 

 

 

https://en.wikipedia.org/wiki/New_Economic_Policy

Дън Сяопин буквално копира НЕП от първите години на Съветска Русия и го доразвива като използва за модел и Сингапур. Резултатът е очевиден.

 

Expand  

Повтарям идеите на Андропов май са били точно това.Втори НЕП но без каквито и да е политически реформи.Но Андропов управлява прекалено кратко време / при това основно е в болница/ за да ги започне реформите.Следва да се отбележи че Андропов е първият който още във втората половина на 70 те години забелязва необходимостта от подобни реформи.Нещо повече смята ги за неизбежни.Но просто няма достатъчно време.

[Warlord]

Може би ако не бяха изсипали ~800 милиарда в адския батак в Афганистан, без никаква възвръщаемост, СССР щеше да има потенциала да доживее докъм средата на 90-те, но едва ли щеше да се спаси с успешна перестройка, просто вече е имало крещяща нужда от радикални промени. Китай е друго общество и друга цивилизация, там кормилото е доста по-здраво и на един Дън Сяопин е доста по-лесно да го управлява след като веднъж е очистил четиримата си политически опоненти. Докато Горбачов в един момент се е озовал единствено с кормило в ръцете и полуразпаднал се автомобил под себе си, паркиран в задънена улица.

Редактирано 27, 2019 от Warlord

[resavsky]

Сега има разлика между Дън и Горбачов.Дън си има ясно обособена група от свои последователи поне от 60 те години на 20 век.Дън заема важни и отговорни постове поне 20 години преди да се наложи като лидер.Горбачов до 1985 година няма никакви последователи.Той до 1979 година си е ръководител на Ставропол /неособено значим град в Южна Русия/ и честно казано няма никакъв поглед върху голямата политика.Дори не е ръководил съюзна република.Член на Политбюро става чак през 1980 година а някакъв фактор става след идването на Андропов на власт през късната есен на 1982 година.Да се твърди че преди 1985 година Горбачов има група от верни последователи на които да се опре е пресилено.Той е просто един от младата вълна технократи /всички от провинцията между другото/ които Андропов изстрелва твърде рязко нагоре в кариерата.Като Лигачов,Воротников,Шевернадзе,Гейдар Алиев.

[Малоум 2]

По повод физическото състояние на тогавашните им лидери, излезе виц:

"Кой го подкрепя туй младото - Горбачов?

Никой, бе! Сам върви!"

...

[Б. Киров]

  On 27.02.2019 г. at 6:27, resavsky said:

Повтарям идеите на Андропов май са били точно това.Втори НЕП но без каквито и да е политически реформи.Но Андропов управлява прекалено кратко време / при това основно е в болница/ за да ги започне реформите.Следва да се отбележи че Андропов е първият който още във втората половина на 70 те години забелязва необходимостта от подобни реформи.Нещо повече смята ги за неизбежни.Но просто няма достатъчно време. 

Expand  

Андропов управлява 15 месеца, като преди това е бил 15 години председател на КГБ, неговите последователи от тази институция /Крючков/ организираха пуч срещу Горбачов през 1990, впрочем Запада побърза веднага да ги признае за легитимно управление, но пучистите бяха свалени отвътре.

Андропов действително натяга болтовете на дисциплината и антикорупцията, освен това той пръв излиза с предложение за така наречения "хозразчет" - тоест относителна финансова самостоятелност на държавно притежаваните предприятия, което е връщане към НЕП. За разлика от Бухарин и Ленин обаче, Андропов и кръга около него /Горбачов, Рижков, Лигачов.../няма никакво намерение да демонтира държавната собственост върху средствата за производство, тоест да приватизира. В това е огромната и съществена разлика с реформата на Дън Сяопин /който е френски възпитаник, като Мао, и произхожда от богато семейство/.

[resavsky]

Не съм убеден че Андропов е бил против приватизацията.

[Б. Киров]

  On 26.02.2019 г. at 14:06, resavsky said:

Какво би станало ако Горбачов въобще не беше започвал своята "перестройка" /между другото идеята за нея е на Андропов а не на Горбачов /  и имаше ли някакъв шанс тези реформи да бъдат поне частично успешни и да удължат живота на ядрената суперсила.

Expand  

Сложих + на първия ти постинг заради този въпрос. Ако Горбачов не беше започнал "перестройката", според мен, СССР можеше да задържи позициите си още няколко десетилетия в най-добрия случай, след което щеше да изпадне в състояние на безнадеждно технологично изоставане не само от Запада, но и от развиващите се страни и вероятно щеше да премине през още по-болезнен и свързан с войни разпад, отколкото това стана през 1990. Това според мен се вижда ясно тук:

https://voxeu.org/article/stalin-and-soviet-industrialisation#fn

графиката е от изследване на 4-ма руски икономисти, които са екстраполирали с червено какво би било развитието на СССР, ако бе вървял по "двойната писта" /частно държавна икономика/ на НЕП, синята реалния растеж на съветската сталинска икономика да глава от населението БВП по покупателна способност, пунктираната линия какво би постигнала Русия, развивайки се с предвоенната си икономика от 1913, и зелената - развитието на японската икономика

Графиката, съответно авторите, отчитат растежа само до 1960, според тях до този период тоталната индустриализация е имала някакъв положителен ефект, но след 60-те години в съветската икономика започва рязък спад в растежа:

Синия цвят индикира официалната съветска статистика, червеният данните на ЦРУ, зеления преизчислените данни на съветската статистика от руския икономист Ханин - очевидно е, че от началото на 70-те растежът до 1990 средно е между 3-4 %, при това тенденцията е необратимо надолу. Обяснението на икономистите е елементарно - съветската екстензивна промишленост е изчерпала източниците си на производителност - няма повече работна ръка от селата, миграцията е в общи линии приключила, технологично изоставане поради изолация, изцяло ориентирана към военната промишленост индустрия.

Последното се вижда от разходите за въоръжаване:

Това са съпоставените като проценти от БВП разходи за въоръжаване на СССР /червено/ и САЩ /синьо/; при това американците конвертират всички иновации от военната сфера в цивилната, докато съветския военно-промишлен комплекс работи херметично затворен в секретност и на практика е икономика в икономиката

Това отново показва военните разходи в абсолютни стойности, тук картината за съветската икономика е ужасяваща - с повече от два пъти по-нисък БВП от този на САЩ, руснаците между 1975-1985 отделят повече от тях в абсолютна стойност - това е времето на Рейгън и т.н. Звездни войни, които заедно с цените на нефта и войната в Афганистан вкараха СССР в дефолт по външния дълг и фактически фалит.

За Андропов - като служител във външния отдел на ЦК и външното разузнаване на СССР той е бил съвсем наясно с цифрите и перспективите. Виждал е, че СССР отива към икономическа катастрофа. Но моето, а и не само, мнение е, че Андропов не е възнамерявал да променя основите на държавния капитализъм и целия курс на съветската икономическа машина:

"Андропов представлял себе реформы в виде санитарной чистки останавливающегося, задыхающегося паровоза", - писал в воспоминаниях Александр Яковлев.

 

"Никакой цельной программы у Андропова не было", - заявил Владимир Крючков, долгие годы бывший правой рукой Андропова незадолго до смерти в интервью газете "Красная звезда"

 

Исследователи указывают, что, независимо от состояния его здоровья и субъективных желаний, "советский Дэн Сяопин" столкнулся бы с гораздо более сложными и, вероятно, неразрешимыми проблемами.

Китай к моменту смерти Мао Цзэдуна, как, кстати, и СССР времен нэпа, был преимущественно крестьянской страной. Разрешить аренду земли и свободную торговлю продуктами - вот на первых порах и вся реформа. В Советском Союзе начала 1980-х годов добрая половина населения была занята в тяжелой и военной промышленности, по самой своей природе с трудом вписывающейся в рынок.

В Китае социализм просуществовал не 70, а всего 40 лет, не успела порваться связь времен, в народе сохранялись опыт и стремление к частному хозяйствованию на земле, мелкому предпринимательству и торговле.

Китай находился на грани физического голода. В СССР кризис носил системный латентный характер, необходимость перемен была не столь очевидна всем и каждому.

Наконец, Мао, подобно Сталину, запугал свою номенклатуру так, что та не то что действием, а выражением лица не смела возражать против курса новых руководителей.

https://www.bbc.com/russian/russia/2012/11/121112_andropov_reforms.shtm

И още:

В целом реализация возможностей, заложенных условиями эксперимента, сдерживалась стилем и методами работы отраслевых органов управления – средним звеном. В сущности, именно этим в первую очередь объясняется то, что неглубокие изменения хозяйственного механизма затронули лишь нижнее звено управления, не задев среднего, а потому экономика не получила ожидаемого эффекта. Условиями широкомасштабного эксперимента не были затронуты основы действовавшего хозяйственного механизма управления, сущностными характеристиками которого были: детализированное директивное планирование на всех уровнях управления, включающее установление обязательных заданий, в т.ч. и по натуральным показателям; жестко централизованные системы ценообразования и материально-технического снабжения; оценка эффективности, качества работы по степени выполнения обязательных плановых заданий; отраслевой принцип планирования и управления. Но, не затрагивая эти принципы, нельзя изменить сложившуюся систему распределения управленческих функций между разными уровнями и звеньями управления, а стало быть, систему распределения между ними прав и ответственности. По мнению специалистов, оценивавших в начале 1987 г. итоги широкомасштабного эксперимента, он был задуман в правильном направлении, но сдвиг, происшедший в результате принятых мер, не был радикальным, поскольку не произошла реальная переориентация хозяйственного механизма на экономические методы управления.

http://www.bibliotekar.ru/economicheskaya-teoriya-4/88.htm

Что было бы с СССР, если бы Андропов прожил еще лет пять? Правда ли, что в его планах были реформы, близкие к тем, которые провел в Китае Дэн Сяопин? Бывший лидер Китая Цзян Цзэминь не раз говорил о том, что КНР пошла именно по «андроповскому пути» и благодаря этому избежала распада.

Уже после смерти сына Андропова, Игоря Юрьевича, я прочитал в его мемуарах, недописанных и неизданных:

«В 1983-м слово «рынок» звучало в коридорах ЦК еще приглушенно. Но пути к рыночной экономике просматривались». И еще: «...Чем яснее видел отец необходимость фундаментальных реформ и глубоких изменений, тем осмотрительнее он начинал действовать, тем более схема преобразований представлялась ему постепенной и многоступенчатой».

Понятно одно: Андропов не выпустил бы ситуацию из-под контроля и не бросил бы страну под откос. Но он и не собирался трогать систему в целом, хотел только с нее «снять накипь»

- Андропов не мог повести СССР по пути Китая, если говорить о современной «китайской модели». При нем о либерализации экономики и переходе на рынок даже не помышляли. Тогда в СССР был продолжен эксперимент, нацеленный лишь на расширение некоторой самостоятельности предприятий.

https://www.spb.kp.ru/daily/23999.5/80080/

Повечето руски и западни автори са единодушни, че Андропов е замислял реформи от вида "изпускане на парата", поне няма документи, които да потвърждават противоположната теза. Когато обаче беше вдигнат "капака" на тази херметично затворена военновременна икономика, контролът беше изпуснат.

[resavsky]

Киров идеята ми като пусках темата е дали СССР би имал шанс да оцелее като държава ако начело беше някой наистина способен реформатор.Защото все пак това беше държава с потенциал.А какво е смятал да прави Андропов можем само да гадаем.Говорим за една изключително енигматична и предпазлива личност оставила безброй загадки за разрешаване /не че ще ги решим някога/.По всичко изглежда че програмата му за действие е била записана единствено и само в неговата глава.Да първия етап вероятно е бил засилване икономическата самостоятелност на големите предприятия.А след това?Андропов едва ли щеше да спре дотук.Поне това е моето мнение.И наистина би било интересно ако Андропов беше живял  още поне пет години.Да напомня че той умира на 69 години - най млад от всички съветски управници /без Ленин/.Един Дън Сяопин започва реформите когато е на 75 години например.

[Б. Киров]

  On 28.02.2019 г. at 6:27, resavsky said:

Киров идеята ми като пусках темата е дали СССР би имал шанс да оцелее като държава ако начело беше някой наистина способен реформатор.Защото все пак това беше държава с потенциал.А какво е смятал да прави Андропов можем само да гадаем.

Expand  

+ Така формулиран въпросът е точно за алтернативния раздел и според мен отговорът е еднозначно да, СССР е имал исторически шанс да се реформира.

Впрочем, ти си прав, че няма яснота точно какви са били плановете за такава реформа на Андропов, поне не е публикувана публична информация за това. Има противоречиви данни от различни източници, но не и документи. Ето алтернативна гледна точка на това, че реформата замислена от Андропов е била козметична:

Когда в 2008 г. я поинтересовался у Н.И. Рыжкова, были ли ими тогда получены от Ю.В. Андропова какиелибо указания, он ответил на это примерно так: «Нам было предложено подготовить проект перехода к многоукладной рыночной экономике, который предполагал создание рядом с государственным частного сектора ».

В.А Крючков тоже утверждал, что, планируя экономическую реформу, Ю.В. Андропов имел в виду «многоукладность в экономике, включая частную собственность» .

«В конце 1983 г. – вспоминает профессор Тартуского университета М. Л. Бронштейн[1264], – мне довелось лично познакомиться с Михаилом Горбачевым. По поручению Андропова тот собрал для обмена мнениями группу ученых – рыночников». Это были «сторонники реформирования с повышением степени самостоятельности и ответственности на уровне предприятий и регионов»: М. Бронштейн, Т. И. Заславская, А. Келнынш, В. Тихонов[1265].

Во время встречи речь шла «о введении модели нэпа»[1266], т. е. о создании многоукладной рыночной экономики. «Вроде бы установилось взаимопонимание»[1267].

О том, что обсуждение проблемы нэпа не было случайностью свидетельствует то, что не позднее 10 декабря 1983 г. издательство «Прогресс» опубликовало очередной том «Истории марксизма», который фактически реабилитировал Н.И. Бухарина как теоретика[1268].

В 2002 г. на страницах газеты «Стрингер» появилось сенсационное интервью некоего Вячеслава Сергеевича К.[1269]. Как установил О. Греченевский, «К» – это уже упоминавшийся С.В. Кугушев, бывший сотрудник КГБ СССР – один из авторов книги «Третий проект»[1270]. На страницах «Стрингера» С. В. Кугушев поделился некоторыми своими воспоминаниями и соображениями по поводу планов Ю.В. Андропова.

По его словам, стремясь сохранить Советский Союз как «одну огромную корпорацию, обладавшую финансовой независимостью, хозяйственной замкнутостью и колоссальным технологическим потенциалом», шеф КГБ считал необходимым создание внутри этой «корпорации» «крупных объединений», которые, получив право «выходить на мировые финансовые и фондовые рынки» могли бы привлекать в советскую экономику «западный капитал» и с его помощью поднимать свой технологический уровень[1271].

Иначе говоря, Ю.В. Андропов считал необходимым использовать для ускорения научнотехнического развития нашей страны такое средство, как совместные предприятия с участием иностранного капитала.

Данный факт подтверждают воспоминания Н.И. Рыжкова и А.Н. Яковлева.

По свидетельству Н.И. Рыжкова, Ю.В. Андропова «интересовали проблемы хозяйственного расчета и самостоятельности предприятий, концессий и кооперативов, совместных предприятий и акционерных обществ».

Слово «концессия» происходит от латинского «соncessio» («разрешение» или «уступка») и означает передачу государством комулибо «в эксплуатацию на определенных условиях» предприятий, природных ресурсов и других видов принадлежащей ему собственности. Как говорится в «Энциклопедическом словаре» 1964 г. издания, «международные концессии являются одним из орудий экономического и политического подчинения слаборазвитых стран империалистическими державами»[1273]. В нашей стране концессии получили известность в годы нэпа, когда правительство с их помощью попыталось привлечь иностранный капитал в советскую экономику[1274]. Это означает, что, собираясь осуществить переход к многоукладной экономике, Ю.В. Андропов тоже планировал привлечь в нее иностранный капитал, используя для этого такие средства, как концессии и совместные преприятия.

И. Корягина утверждает, что, «продумывая реформы», Ю.В. Андропов «ставил задачи гораздо шире и объемнее, чем его… преемники», однако очень скоро «мы поняли, что Юрий Владимирович так и не смог убедить Политбюро в необходимости реформы экономической системы страны». Поэтому когда «в мае 1983 г.» «первые разработки» этой группы «были направлены в Политбюро, они претерпели такие метаморфозы, что дальнейшее задание группы было сформулировано уже как развитие «индивидуального и кооперативного труда » вместо прежней формулировки «развитие частного и кооперативного сектора в народном хозяйстве Советского Союза»[1277].

В постановлении были названы отрасли, которые с 1 января 1984 г. должны были перейти на эксперимент, а также изложено его содержание. Главное место в нем занимали две идеи: а) сокращение плановых показателей и б) расширение прав предприятий в использовании фондов и денежных средств[1281]. 1 августа 1983 г. Совет Министров СССР принял постановление № 1479, которым была создана специальная Комиссия по руководству экономическим экспериментом[1282]. Как пишет Игорь Юрьевич Андропов, в 1983 г. «было решено начать с января 1984 г. несколько крупномасштабных экспериментов, охватывавших предприятия шести важнейших министерств»[1283]. О масштабах этого эксперимента свидетельствуют следующие цифры. Так, ограниченный хозрасчет с правом директоров по договорам брать заказы «со стороны» был введен на 1850 предприятиях Белоруссии, Литвы и Украины[1284]. Пытаясь реконструировать круг тех проблем, которыми был занят Ю.В. Андропов, собираясь начать экономические преобразования, следует также отметить, что когда после смерти Л.И. Брежнева открыли его сейф, в нем обнаружил ту самую записку о научнотехническом прогрессе, которая была подготовлена в начале 70х годов к так и не состоявшемуся пленуму по научнотехническому прогрессу[1285].

http://www.e-reading.by/chapter.php/1025297/39/Ostrovskiy_-_Kto_postavil_Gorbacheva%3F.html#fn1270

Тук Крючков и Кугушев недвусмислено говорят за "пазарна икономика", "частна собственост" и "връщане към НЕП".

Как са виждали анализатори от ЦРУ по онова време основния си геополитически конкурент, можем да прочетем в един техен доклад, предназначен за Сената на САЩ:

Колко голяма е била като БВП съветската икономика през 1984 - 52 % от тази на САЩ или 20 години назад.

Съветският работник е имал 38 % от продуктивността на американския; това е пряко свързано с технологично изоставане, защото по онова време работната сила в СССР е била по-голяма като брой от тази в САЩ,  ниското технологично ниво и изоставането е било причина за по-малката производителност, това е отразено точно в доклада:

От 20 ключови технологични области СССР е имал паритет едва в 5 и изоставане в 15, като в някои като телекомуникации, роботика и компютри изоставането е било пропаст от над 10 години. 80-те години са преломен момент в новите технологии, те са т.н. Трета индустриална революция, когато в производствата навлязоха компютъра, оптичните влакна и роботиката. СССР пропуска този исторически момент - Третата индустриална революция, технологично той остава в ерата на Втората индустриална революция, машинната. това може отчетливо да се види в растежа, забавянето му през 70-те и 80-те:

На практика има пълно зацикляне между 1975 и 1989 година, няма растеж, ако се забелязва такъв до 1986 той е заради високите цени на нефта, от който СССР акумулира растеж, след тази година има спад. Анализаторите са уловили и причините, както и неуспешните опити на съветските лидери да измъкнат икономиката на страната си с палиативни мерки като целево инвестиране в ключови според тях отрасли:

Били са наясно в детайли за голямата слабост в икономиката на опонентите си, затова рейгън отговаря на въпрос "каква е Вашата стратегия срещу СССР" с "ние печелим те губят - това е нашата стратегия"

Според мен чисто теоретично, ако реформата бе проведена решително с масова приватизация на държавни активи, като се започне от жилища и нескъпо струващи материални активи и се премине към производства, можеше да доведе до успешно излизане на СССР от кризата и съхраняването му като икономическа суперсила. Не, разбира се, по начина, по който това се направи с криминална приватизация от олигарси близки до слабия като лидер и политик Елцин.

Но нали сме в алтернативно-историческия раздел, където всичко е възможно

[resavsky]

Андропов е бил изключително затворена личност и със сигурност дори близките хора до него /като споменатите Рижков и Крючков/  не са знаели точно какви са били неговите планове.А между впрочем по всичко изглежда че като първа задача Андропов си е поставил кадровото прочистване на КПСС и държавата като цяло.1983 година прави именно това.Разчиства енергично брежневските кадри затънали в корупция,безнадежно остарели за сериозна работа  и в повечето случаи абсолютни некадърници и издига млади технократи с които явно смята да прави реформи след това .Има логика в тези му действия.Нов бардак със стари курви не се прави.За съжаление времето му е твърде малко.Андропов идва на власт ноември 1982 година а вече е тежко болен на легло август 1983 година.Вярно е че управлява страната и от болничната стая но естествено не е същият човек.

[Б. Киров]

  On 28.02.2019 г. at 7:58, resavsky said:

Разчиства енергично брежневските кадри затънали в корупция,безнадежно остарели за сериозна работа  и в повечето случаи абсолютни некадърници и издига млади технократи с които явно смята да прави реформи след това .Има логика в тези му действия.Нов бардак със стари курви не се прави.

Expand  

 

Напълно си прав в това, Ресавски, покрепям напълно такова мнение. Понякога за да проектираме какво би могло да стане в миналото и бъдещето е много добър метод да направим ретроспекция от настоящето на вече случили се събития. Тук ти предлагам една моментна картина на ситуацията през 1990, месец март, само пет месеца преди Горбачов да бъде свален от власт. Статията е от пряк участник в събитията и член на икономическия екип на Горбачов:

Soviet Economic Reforms: An Inside Perspective

Thursday, March 01, 1990

Yuri N. Maltsev

Professor Yuri Maltsev earned his B.A. and M.A. degrees at Moscow State University, and his Ph.D. in Labor Economics at the Institute of Labor Research in Moscow, Russia. Before defecting to the United States in 1989, he was a member of a senior Soviet economics team that worked on President Gorbachev’s reforms package of perestroika.

Редица учени предоставиха интересни анализи на реформите на перестройката, като се позоваха на историята на миналите опити (през 1957, 1965, 1974 и 1979) за преструктуриране и реформиране на съветската икономическа система. Много по-малко внимание обаче е отделено на проблемите, свързани с преминаването от централно планирана икономика към пазарна система. Разбирането на предизвикателствата на тази задача е от решаващо значение както за оценката на перспективите за реформа в Съветския съюз и Източна Европа.

Бързо развиващите се събития в съветския блок обещават възможен край или облекчаване на дългогодишния конфликт между Изтока и Запада. В светлината на тези залози е необходимо спешно да се разбере точно естеството на декларираните реформи и перспективите за техния успех.

Впечатляващият провал на „радикалните” икономически реформи в СССР се дължи на нежеланието или неспособността на администрацията на Михаил Горбачов да се раздели с остарялата и икономически разрушителна марксистко-ленинска идеология и нейните икономически доктрини. Г-н Горбачов и други говорители на Комунистическата партия бързо заявяват, че техният ангажимент не е да изоставят, а да „подобрят и ремонтират” сегашната система. Те възприемат социалистическата система като прогресивна и правилна; Неуспехите им на практика, твърдят те, произтичат от липсата на дисциплина и отклонение от марксистко-ленинските принципи.

Целият пакет от икономически реформи, приет от Централния комитет на комунистическата партия през юни 1987 г., беше насочен към „усъвършенстване на икономическия механизъм” и включваше мерки, които в най-добрия случай могат да се считат за неадекватни за справяне с настоящата ситуация. Проектирани от бюрократи от отделите и техните академични асистенти, тези мерки бяха провалени и саботирани от неопитни и икономически некомпетентни служители. Ефектът от тези “реформи” върху икономиката е катастрофален - те сериозно подкопават вертикалната система за управление на икономиката, но не успяват да я заместят с хоризонтални връзки между предприятията. Докато наборът от отрицателни стимули за мениджърите (дисциплината се поддържаше от страха да не бъдат освободени от службите си или дори загуба на членски партийни карти) вече не работи, положителните стимули не се появиха.

Истинският характер на така наречената централизирано планирана икономика е добре илюстриран с шега, която преди няколко години чух съветският икономист Николай Федоренко на заседание на Научния съвет на Централния иконически институт в Москва. Той каза, че напълно балансиран, проверен и подробен икономически план за следващата година ще бъде готов с помощта на компютри за 30 000 години. Необходимо е да се правят само хиляди милиони решения в областта на доставките на материали. Плановете трябва да се отнасят и до работната сила, заплатите, разходите, цените, печалбите, инвестициите и икономията на материалите. Тези решения произлизат от различни части на йерархията на планиране. Те твърде често са несъвместими помежду си, например когато доставките не съответстват на плана за продукция. Безумният план за следващата година трябва да бъде готов до следващата година, а не за 29,999 години, но неизбежно е нито балансиран, нито дезагрегиран.

Днес концепцията за „директивно планиране” се заменя със система от икономически норми, държавни поръчки и контролни фигури, които техните създатели твърдят, че са „истински революционен характер”. Но що за "революция" е това, щом такива разчети обикновено обхващат от 80 до 100% от предприятията и всички доставки се базират на “незадължителни” контролни цифри?

Нещо повече, така наречената "политическа икономия на социализма", формулирана от Йосиф Сталин през 1952 г., все още се счита за свещената теоретична основа на икономическата политика и приложен икономически анализ в СССР. Това всъщност не е нищо повече от колекция лозунги, дискредитирани от суровите икономически реалности. Например, според “политическата икономия на социализма”, основният икономически закон на социализма е “Законът за пълното изпълнение на нарастващите нужди и изисквания на народа”. Други “основни закони” включват “Закона за възнагражденията” към качеството и количеството на извършената работа, “Законът за планирано и пропорционално развитие на социалистическата икономика”, “Законът за възпроизвеждане на населението на основата на нарастващите стандарти на живот и постоянни подобрения на условията на живот и труд, " и така нататък.

Свидетелство за пълната безполезност на на тази икономическа "теория" в СССР е, че голяма част от ферментацията на перестройката е свързана само с разгорещени дискусии за тези оруелски “закони”. Някои съветски учени твърдят, например, че тези “закони” могат да се реализират само чрез рационални, съзнателни дейности на планиращите. Други се противопоставят на този възглед с идеята, че този подход е в противоречие с марксистко-ленинското допускане за независимостта на производствените отношения (обективни явления) от волята и манталитета на хората (субективни явления). Абсурдността на сегашната ситуация в съветската икономическа наука се проявява в съществуването на трета школа, която твърди, че икономическите закони могат да съществуват, но да не действат. Нито една от тези "научни" дискусии не помогна за увеличаване на предлагането на стоки на съветските рафтове. Вместо това теориите на всички тези абсолютно безполезни теории са важна част от проблема.

Друг основен проблем е, че за последните 70 години западната икономическа наука е изобразявана в СССР като "буржоазна вулгарна политическа икономия". В резултат на това по-голямата част от съветските икономисти не са запознати дори с основните й принципи. Старите и дискредитирани догми на съветската икономика се утвърждават от системата на висшето образование и академичната подготовка. Малцината съветски икономисти, които са наясно със съвременната теоретична икономика, нямат достъп до процеса на вземане на решения, в който все още доминират икономисти като бившите ми колеги Абел Аганбегян, Леонид Абалкин и Борис Милнер, както и други икономически съветници на правителството, които само претендират че са реформатори, но са закостенели догматици.

Всички тези фактори, както и опозицията на твърдолинейните апаратчици към всякакви реформи (дори и на частични) и широко разпространеното обществено объркване, предизвикано от все още преобладаващото егалитарно мислене, доведоха до сериозно влошаване на вече и без това стагниралата икономика. Командната икономика беше почти блокирала още към 1987 г., докато пазарната икономика не се появи поради непоследователността на пакета от реформи.

Най-пагубната от всички провъзгласени “реформи” е в областта на трудовата и политиката на заплащане. Започната през септември 1986 г., тази реформа имаше за цел да увеличи разликите в заплащането и да намали армията от 11,5 милиона директори в промишлеността. Реформата трябваше да създаде специални връзки между повишаването на заплатите и производителността.

Изпълнението на тази реформа бе възложено на Държавния комитет на СССР по труда и социалните въпроси. Резултатите са съвсем противоположни на очакваните: управленският персонал, вместо да бъде намален, е нараснал с още 600 000, докато разликите в доходите са се увеличили, но без връзка с продуктивността - всички печалби се ползват от същите бюрократи в производството, чиито брой уж трябваше да да се намали. На много предприятия разходите на раздутия допълнително бюрократичен персонал просто бяха включени в разходите за единица труд без обяснение или обосновка. Разпоредбата, изискваща връзка между заплатите и производителността, беше заобиколена от фалшиви доклади, което е нещо по-често срещано днес, отколкото по всяко друго време в съветската икономическа история.

Реформата на работната заплата успя само да дискредитира перестройката и г-н Горбачов в очите на работниците. Резултатът е неотдавнашният работнически протести и исканията на първия съветски свободен синдикат - “Обединения фронт на работниците” - за импийчмънта на Горбачов. Работниците твърдят, че политиката на преструктуриране е инициирана от корумпирани партийни и правителствени служители, индустриални мениджъри и либерално настроената прозападна интелигенция, които искат да изпират пари, натрупани по времето на Брежнев, за да възстановят капитализма и да се радват на нови привилегии за сметка на работническата класа. Тази враждебност на труда се прояви по време на миналогодишните миньорски стачки, когато работниците настояваха за премахване на всички форми на частен бизнес, особено на кооперациите.

Вместо да върви напред с реформите си, сега съветското правителство се опитва да предотврати социалните катаклизми и да намали трудовите вълнения, въвеждайки нормиране на повечето хранителни продукти. Последните предписания, издадени от Академията на науките на СССР и други правителствени мозъчни тръстове, са свидетелство за отчаянието на съветските лидери. Например, академик Георгий Арбатов предполага, че СССР трябва да продаде своите стратегически златни резерви, за да финансират перестройката, като твърдят, че това веднага ще доведе до такива положителни икономически резултати, че изразходваното злато много скоро ще бъде възстановено. Академик Леонид Абалкин сериозно предложи в речта си към Президиума на Съвета на министрите на СССР, че един от най-важните и неотложни начини за стабилизиране на разпадащата се икономика е изграждането на места за отдих и почивка за семейства. Такава инициатива, според него, ще поеме от 20 до 30 милиарда рубли от паричния пазар и по този начин значително ще подобри финансовото състояние.

В същото време бюрократите с пълната подкрепа на Академията на науките въвеждат нови забранителни мерки, които сериозно застрашават перспективите за реално подобрение. Например, на 15 август 1989 г. бяха въведени нови мита, които на пръв поглед изглеждаха либерални - митата бяха намалени за 146 продукта, включително храни, детски дрехи и обувки. Въпреки това бяха наложени нови и тежки налози на всички видове компютри, електроника и дълготрайни активи. Според оценките на Съветската академия на науките, компютърният капацитет на Съветския съюз е равен на този на Тайланд, който е 10 000 пъти по-малък от този на САЩ.

Липсата на стабилна икономическа теория се усложнява от липсата на надеждна икономическа и социална статистика. Водещи съветски икономисти използват ЦРУ и други западни оценки, а не официална съветска статистика, за да подкрепят своите аргументи. (Западните оценки не са по-надеждни, когато се основават на съветските данни.) Доскоро статистиката се третираше като форма на икономическа пропаганда и като такава се използваше най-вече за илюстриране на „постиженията“ на комунистическата партия. Дори и днес официалната статистика често се основава на умишлено фалшифицирани доклади на министерствата, републиките, регионите, областите и предприятията, които са склонни да отчитат икономически индекси по начин, който е от полза за тях. Националните отчети в СССР се изчисляват чрез просто събиране на стойността на всички съществени продукти на техните заявени цени. Услугите и другите нематериални доходи не са включени. Този подход, основан на марксистката концепция за “продуктивен” и “непродуктивен” труд, води до някои от парадоксалните твърдения на съветската икономическа наука. Зъболекарят например е „непродуктивен“ индивид, докато зъботехникът е „продуктивен“.

В Съветския съюз, където „пазарът“ (т.е. съществуващата система на разпределение) е напълно монополизиран от министерства и предприятия, цените не отразяват разходите, нито разходите отразяват нещо друго, освен местните или ведомствените бюрократични интереси. Централно планираните инвестиционни решения, както и правителствените кампании срещу т.нар. „Дублиране и паралелизъм“ от 60-те и 70-те години, доведоха до ситуация, при която степента на монополизиране на производството на повечето стоки е до 100%. Освен това, цените на Съветския съюз са нарушени от огромни субсидии (104 милиарда рубли през 1989 г.) и големи косвени данъци върху оборота (105 милиарда рубли). Тези данъци понякога стигат до  90% (автомобили) и до 95% (алкохолни напитки) от цената на дребно.

Безсмислени икономически постановления и наредби се издават от Министерския съвет на СССР с ускорена скорост от 2000 на година, в сравнение със “само” от 500 до 700 на година по време на стагнационните години на Брежнев от 1965 до 1982 година. 18 милиона бюрократи обслужващи все още определят всичко в сферата на производството, разпределението и потреблението. В сегашната ситуация,когато  когато 234 от 277 основни потребителски стоки, включени от Държавната комисия по статистика на СССР в "пазарната кошница" на съветските хора, вече са извън държавната система за разпределение, силата на тези бюрократи не е намаляла, но се е увеличил значително от преди началото на "реформата". Като се има предвид такава система, няма място за надежда, че в обозримо бъдеще нуждите на потребителя ще повлияят на това, което ще се произвежда.

Поради липсата на надеждни икономически данни е невъзможно да се определи количествено дълбочината на икономическата и социална криза в Съветския съюз. Жизненоважните статистически данни, които според мен са най-добрият (макар и косвен) източник на информация за реалната икономическа ситуация и качеството на живот в СССР, показват абсолютно отчайващи цифри: продължителността на живота, коефициентът на детска смъртност, жилищната статистика и статистиката за храненето могат да се сравнят само с тези на страни от Третия свят. Това е особено вярно в по-изостаналите региони на Съветския съюз - Централна Азия, автономните републики в северната част на СССР и Азербайджан.

Както каза моят бивш ръководител, заместник министър-председател на СССР, отговарящ за икономическата реформа, академик Леонид Абалкин, „Ако след 1,5 до 2 години икономическата ситуация не се стабилизира и не се направят подобрения, преместването на обществото към сталинизма ще бъде неизбежно. Каква форма ще приеме точно това движение, не знам ”.

За съжаление, няма видими причини за такава стабилизация. Нещо повече, отчаяният икономически авантюризъм приема все по-големи размери. Според моите оценки, издаването на хартиени пари, неподдържани от адекватно нарастване на производството на стоки, достигна 20 млрд. рубли през 1989 г. Девалвацията на рублата (от 1,60 долара до 0,16 долара) през септември 1989 г. е пряк резултат от десетилетия на произволна експанзия на пари в обращение, която не е подкрепена от адекватно нарастване на стоковото производство. Съветските потребители се шегуват, че рублата е заприличала на лотарен билет повече отколкото на валута. Около 300 милиарда “горещи рубли” са в обращение - принудителни спестявания, които веднага ще бъдат изразходвани, ако на пазара се появи нещо, което си струва да се купува.

В момента на Запад се провежда спешна дискусия за това как най-добре да се помогне на Съветския съюз и страните от Източна Европа в усилията им да реформират своите осакатени икономики. Икономическата криза, пред която са изправени СССР и Източна Европа, предлага на Запада уникална и безпрецедентна възможност за стимулиране на истински икономически и политически реформи там. Подобен конструктивен лост може да бъде осъществен чрез активни, координирани и дисциплинирани финансови и търговски политики. Целите на финансовата и друга икономическа помощ за СССР, както на двустранна, така и на многостранна основа, следва да бъдат следните:

1. В икономическата сфера

а) масова приватизация на икономиката;

б) Денационализация на земята и изоставяне на колхозната и совхозна система (колективни и държавни ферми), която все още се основава на принудителен труд;

в) масово преразпределяне на ресурси от военните към гражданските сектори на икономиката;

г) рязко намаляване на размера и силата на раздутата държавна бюрокрация, премахване на скъпите й привилегии и ограничаване на дела на националния доход, управляван от държавния бюджет (81% през 1989 г.).

2. В политическата сфера

а) Създаване на истинска многопартийна система;

б) легализация на свободните синдикати;

в) Създаване на истинска правна система с независима съдебна система.

Продължаващите настоящи, недисциплинирани западни практики на кредитиране (особено необвързани заеми) служат само за отлагане на необходимостта от истинско икономическо преструктуриране в СССР и по този начин увеличава вероятността от социално-икономически хаос. Най-добрата форма на западната помощ може да бъде да се предостави на руснаците задълбочен, безпристрастен икономически анализ на тяхното положение и икономическа теория на прехода към система на свободен пазар. Истината, че „нищо не е по-практично от една добра теория” е напълно приложима към настоящата ситуация в СССР и Източна Европа.Така че, основният проблем на съветските икономисти днес е липсата на разбиране, че самото признаване на кризата не е достатъчно за справяне със ситуацията. Днес е очевидно, че никакви реформи, насочени към „усъвършенстване на икономическия механизъм”, не могат да накарат съветската икономика да работи, ако не се променят самите основи на системата. Отговорът на въпроса „Какво трябва да се направи?“ и очевиден. Това изисква създаването на многопартийна система, приватизация на икономиката и денационализация на земята. По-конкретно преходът към пазарна икономика следва да включва:

• Въвеждане на планове за дялово участие на работещите във всички промишлени предприятия и повечето предприятия за услуги;•

• Създаване на фондови борси и осигуряване на свободна търговия с акции;

• Преструктуриране на колхозните и совхозните стопанства в истински независими кооперации, осигуряващи правата на селяните да се оттеглят със своя дял от земя и друга обща собственост;

• Премахване на държавния контрол на цените, започващ с този върху луксозни стоки; -

• Създаване на национален пазар на труда чрез премахване на изискванията за жителство (прописка) и гарантиране на правото на пътуване и работа навсякъде в СССР;

• Незабавно освобождаване държавния и общински моноп върху жилищата с възможност хората живеещи в тях под наем да ги закупят;

• Драстични съкращения във военните и други държавни разходи;

• Парична реформа от типа Лудвиг Ерхард и постигане на конвертируемост на валутата на международните пазари;

• Либерализация на външната търговия и създаване на благоприятни условия за чуждестранни инвеститори.

Предложения, като тези, за съжаление, се игнорират от съветските лидери, защото за тях е очевидно, че прилагането на такава програма ще доведе до загуба на тяхната всесилна власт. Разбира се, преходът към пазарна икономика би бил доста болезнен, но, според мен, неизбежен с оглед на настоящата ситуация, която вече е непоносима. Както съветският икономист О. Богомолов неотдавна призна: „Окончателният избор в полза на пазара не е направен.“ Времето, което ще позволи такъв избор, изтича.

https://fee.org/articles/soviet-economic-reforms-an-inside-perspective/

Моят коментар: авторът кристално ясно описва политико-икономическата ситуация в СССР преди разпада и също толкова ясно и адекватно посочва пътищата за една успешна реформа и излизане от тази тежка ситуация. Още тогава.

И какво от това?!

[resavsky]

Само една поправка : пуча срещу Горбачов е от август 91 а не 90 година.Този пуч между другото си заслужава отделна алтернатива. 

[Frujin Assen]

Това вашето не е алтернатива! Алтернативата следва да се развива СЛЕД оцеляването на СССР, тоест от 1990 до днес. А не да обсъждате 80 те години.

[resavsky]

  On 28.02.2019 г. at 22:16, Frujin Assen said:

Това вашето не е алтернатива! Алтернативата следва да се развива СЛЕД оцеляването на СССР, тоест от 1990 до днес. А не да обсъждате 80 те години.

Expand  

Точно алтернатива си е.Преди да обсъдим какво става след оцеляването трябва да видим дали е възможно самото оцеляване.

[Б. Киров]

  On 28.02.2019 г. at 22:16, Frujin Assen said:

Това вашето не е алтернатива! Алтернативата следва да се развива СЛЕД оцеляването на СССР, тоест от 1990 до днес. А не да обсъждате 80 те години.

Expand  

Е нали го написахме и аз и Warlord - ако СССР беше "оцелял" без реформиране, вероятно щеше да изкара в старата си форма още 10-20 години и да рухне. В този сценарии няма алтернатива.

Другият:

През 1982 Генсек на КППС става не 69-годишния тежко болен Юрий Андропов, а пращящият от здраве и енергия реформатор 62-годишният Юрий АДропов. Той започва по същия агресивен начин като АНдропов - с тотална чистка на корумпираните брежневски кадри. След което, събрал ядро от млади реформатори-технократи в политбюра около себе си, поставя разгърната програма за приватизация на всички колхози и софхози с връщане собствеността на земята на селяните и трансформирането им в кооперативи; приватизация на държавния жилищен фонд; приватизация на малките предприятия и приватизация на големите държавни конгломерати с допускане на участие на чужд капитал; създаване на фондови борси, където да се търгуват акциите на предприятията. Срокът на тази приватизация /голяма и малка/ е 4 години, за справка виж реално проведена такава приватизация в чехия между 1991-1994:

Естествено, програмата на новия генсек скандализира силно хардлайнерите в КПСС, както и засегнатите военни, които са застрашени от силни съкращения. КПСС се разцепва на две фракции - комунистическа и социалдемократическа, водена от реформаторите на Адропов. Свикват се нови избори, които са спечелени от реформаторите социалдемократи, вече наричащи себе си ССДП /съветска социалдемократическа партия/; пътят към реализацията на новата програма е открит.

........

Фружине, ти си на ход.

[Atom]

До сега всички пропускат един основен момент. Икономиката безспорно е важна,  но СССР реално е империя, а империите трудно могат да съществуват без собствена идеология. В епохата на нациите, ако няма нещо което да спои индивидите, империята няма как да съществува и ще се разпадне. САЩ изградиха гражданска нация със здрава спойка, докато СССР заложиха на универсална (наднационална) идеология и много националности.  

Каквито и икономически промени да бяха направени от Адропов, Горбачов и който и да е друг, СССР пак щеше да се разпадне ако няма спойка. Спойка обаче няма. Комунистическата идеология е изчерпвана, а на хоризонта няма нищо което да я замести. По същата причина се разпадна Чехословакия (доброволно) и Югославия (силово).

Този въпрос не е решен дори и досега в самата Русия (това което остана от СССР). След разпада на съюза в Русия има  т.н. "парад на националностите", който заплашва с разпад Руската федерация. Едва при Путин процеса е спрян, но той все още не е решен

С други думи във всяка алтернатива която предвижда оцеляването на СССР и запазване на статута му като велика сила,  въпросът със спойката на населението трябва задължително да намери решение. Ако не, изходите са два - доброволен, както стана в Чехословакия или силов по аналогия с Югославия. Разбира се има и още един трети избор -  силна диктатура и капсулиране, но тогава е под въпрос доколко велика сила ще е СССР и докъде ще се простира влиянието на съюза.

 

[Frujin Assen]

Грешите! Алтернативка на тема "СССР оцелява" трябва да започва така "СССР все още съществува". След което започва описание как би изглеждал света днес при оцелял СССР. Примерно така.

През 1988 Егор Лигачов сваля Горбачов и става генсек. Завинтва гайките и всичко продължава постарому. Варшавския договор продължава да съществува, СИВ продължава да съществува.