Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

Имотният пазар в Китай е финансов балон надут умишлено от държавата - имотите са над 30 процента от целия БВП на Китай. В големите градове цените на панелките гонят космически цени по-високи от тези на жилищата в центъра на Лондон и Ню Йорк, което е безумие.

Да не се окаже, че Пекин е новия Лондон, а Шанхай новия Ню Йорк.

Цитирай

Всеки собственик на панелка де факто е милионер в зелено. Държавата така прибираше спестяванията на китайците, защото те са луди спестовници, старите спестяват за жилище на младите цял живот,

Това е културен и икономически феномен във всички държави повлияни от конфуцианството/китайската култура, само за Япония не съм 100% сигурен, но едва ли е по-различно. За Южна Корея, обаче, съм и мога да обясня защо е така. Населението постоянно е расло и е било многобройно, с земята подходяща за застрояване и обработване е малко. Отделно традицията повелява, че семейството трябва да има имот, за да оцелее и да се изхранва, а не да стане зависимо от някой благородник-робовладелец.

Днес, за да демонстрират независимостта си, младите южнокорейци си купуват апартаменти, за да живеят отделно от родителите си и така движат пазара нагоре и нагоре. Въпреки демографския срив търсенето е постоянно, заради което строителите вдигат все по-високи комплекси.

Икономическата причина е, че става въпрос за експортно ориентирани икономики, чиито корпорации имат огромни печалби, държани в банките. Един от начините тези пари да се завъртят в икономиката е като се стимулира потреблението, само че то отдавна е раздуто. Друга опция е държавата да строи инфраструктура, само че и там няма на къде повече. И така остават борсите и имотите. Т.е. докато съществуват огромните външнотърговски излишъци ще ги има и постоянните нови рекорди в цените на имотите, поне докато "момента 1970" не се прояви.

Цитирай

Това сега ще се спука, логично е, защото процесът на урбанизация е изчерпан, селяните пришълци в големите градове вече са изтръскали парите си, за да станат граждани.  Там човек без жителство в града не може да ползва и социалните привилегии за медицински грижи и образование, ако няма регистриран дом, така умишлено се акумулираха парите на милиони китайци. Въпросът е дали държавата ще съумее да контролира това спукване на имотния балон или то ще стане лавинообразно и ще повлече пазарите в Азия, а оттам и световните. Според мен ще стане планирано и контролирано.

Така е, даже ако направим една ретроспеция ще видим, че контролираното спукване започна още 2014-2016, когато бяха предприети по-сериозни мерки престриктуриране на имотния пазар.

Ако успеят успешно да пренастроят вътрешното търсене и растежа от количество към качество, предстои да видим много интересни времена. Например Фридман пише, че китайците са променили икономическия цикъл от 50 на 80 години.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 441
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Преди 2 часа, deaf said:

Напротив,сега се вижда,че митническата война на Тръмп е била абсолютно правилна. Доказателство за това е,че Байдън и "демократите" не пипат митата наложени от Тръмп.

Абсолютно правилна от гледна точка на кой?

Ако вие сте строителен предприемач на дребна фирма, например, и дограмата ПВЦ скочи на цена двойно, защото бай Тръмп е вдигнал митата на вносната дограма, а ПВЦ-то се прави от нефт, основно най-евтино от китайците, ще сте щастлив ли да фалирате? Това важи за всички дребни домашни потреби и машинарии - едно местно производство на Запад е близо два пъти по-скъпо от вносното китайско, при това качеството вече е приблизително едно и също. И сега с митата вносните китайски стоки, които до вчера сте си купували евтинджос стават два пъти по-скъпи. Заради кой - заради митата на Тръмп. Хората в 90 процента гласуват с джоба си.

После Тръмп го направи унизително за Китай, а те се усмихват любезно, докато американския грубиян ги унижава /гледах церемонията по подписването на споразумението между Тръмп и външния министър на Китай, президента Си не дойде, Тръмп се държеше като робовладелец с китаеца/, но не прощават - мислите ли че пандемията по някакъв начин не е свързана с митата и агресивната антикитайска политика, пандемията свали Тръмп, ако нямаше китайски вирус той щеше да си кара благополучен втори мандат сега, икономиката наистина вървеше нагоре.

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Латиносите и те май взеха да се влошават демографски и остават единствено африканците. Сигурно затова дъни пропагандата в последните години за правата на черните, но се съмнявам да успеят да компенсират срива си.

Те може да нямат тази висока раждаемост като чернокожите, но идват масово, и то предимно млади, и това няма да го спре никаква стена, още повече, че белите американци /латиносите също се самоопределят като бели/ видимо застаряват и младите двойки вървят към по-ниска раждаемост, ама как няма да е така, като им се казва и показва че "вие няма да имате нищо, но ще бъдете щастливи" от корифеите в Давос, които сега са на власт в целия Запад... а собствен дом за млада двойка става все по-недостъпен мираж.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

Retrenchment would seek to ensure that no one major power dominates Europe and Northeast Asia. However, it would force U.S. allies to assume the main security burden in their respective regions, and would rely on local powers to balance regional hegemons such as Russia and China. U.S. military forces would remain stationed over the horizon, either offshore or within the United States, eschewing the forward-deployed posture where U.S. forces essentially serve as “tripwires” that ensure U.S. entanglement in foreign wars in the event of aggression but are insufficient to defend U.S. allies or even to deter such aggression in the first place. A strategy of offshore balancing would restore U.S. freedom of action to choose which wars to be involved in and which ones to avoid, given that such wars could quickly and unexpectedly escalate to the nuclear level.

https://nationalinterest.org/feature/counter-russia-and-china-make-‘spheres-influence’-great-again-194982

Щото юес елайс са готови да я платят цената.

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно развитие в последните дни.

Цитирай

The heavily indebted Chinese property developer Evergrande Group failed to pay interest on three of its United States dollar bonds on Monday, increasing the risk that it will be forced to go bankrupt when the 30-day grace period ends on October 23.

https://asiatimes.com/2021/10/evergrande-misses-coupon-payment-deadline-again/

Цитирай

Bълнa oт cтpoитeлни фиpми cъщo ca изпpaвeни пpeд ĸpaйни cpoĸoвe зa плaщaнe пpeди ĸpaя нa гoдинaтa и тъй ĸaтo cъдбaтa нa Еvеrgrаndе изглeждa вce пo-мpaчнa, тe ce oпacявaт, чe ĸpизaтa щe ce paзпpocтpe мнoгo пo-дaлeч.

https://www.economic.bg/bg/a/view/zarazata-evergrande-veche-se-razrastva-na-globalnija-imoten-pazar

 

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 12.10.2021 г. at 12:28, Б. Киров said:

Имотният пазар в Китай е финансов балон надут умишлено от държавата - имотите са над 30 процента от целия БВП на Китай. В големите градове цените на панелките гонят космически цени по-високи от тези на жилищата в центъра на Лондон и Ню Йорк, което е безумие. Всеки собственик на панелка де факто е милионер в зелено. Държавата така прибираше спестяванията на китайците, защото те са луди спестовници, старите спестяват за жилище на младите цял живот, а държавата чрез банките и фирмите за строителство се финансираше от техните пари и развиваше гигантомантски световни проекти като Пояс и път. Това сега ще се спука, логично е, защото процесът на урбанизация е изчерпан, селяните пришълци в големите градове вече са изтръскали парите си, за да станат граждани.  Там човек без жителство в града не може да ползва и социалните привилегии за медицински грижи и образование, ако няма регистриран дом, така умишлено се акумулираха парите на милиони китайци. Въпросът е дали държавата ще съумее да контролира това спукване на имотния балон или то ще стане лавинообразно и ще повлече пазарите в Азия, а оттам и световните. Според мен ще стане планирано и контролирано.

 :) Къде за закачка, къде наистина Ако бях среден китаец със спестявания - бих инвестирал в жилище (всъщност няколко на цената на една китайска панелка) в Турция, където цените на жилищата все още са ниски

Забележка: При новите и луксозните жилища има нарастване на цените в последните 10-на години, но при старите жилища в голям град, цените се "държат" на сравнително ниски нива. Намират се прилични жилища на много достъпни цени:

Истанбул, апартаменти 80-110 кв метра - от 30 до 45 000 US долара.

https://www.propertyunder50k.com/properties-by-country/turkey

Измир  (изключвам скъпите Кършияк, и Конак), апартаменти/жилища 80-100 кв метра: от 30 до 45 000 US долара.

https://www.realestate.com.au/international/tr/izmir/p5/

 

А ето едно прилично жилище в Измир (Güzelbahçe) от 87 квадрата за 72 хиляди лева

https://www.turkeyexpert.com/property/resale-apartment-in-the-heart-of-izmir-on-the-mithatpasa-caddesi-100-meters-to-the-sea-8000

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, nik1 said:

 :) Къде за закачка, къде наистина Ако бях среден китаец със спестявания - бих инвестирал в жилище (всъщност няколко на цената на една китайска панелка) в Турция, където цените на жилищата все още са ниски

Забележка: При новите и луксозните жилища има нарастване на цените в последните 10-на години, но при старите жилища в голям град, цените се "държат" на сравнително ниски нива. Намират се прилични жилища на много достъпни цени:

Истанбул, апартаменти 80-110 кв метра - от 30 до 45 000 US долара.

https://www.propertyunder50k.com/properties-by-country/turkey

Измир  (изключвам скъпите Кършияк, и Конак), апартаменти/жилища 80-100 кв метра: от 30 до 45 000 US долара.

https://www.realestate.com.au/international/tr/izmir/p5/

 

А ето едно прилично жилище в Измир (Güzelbahçe) от 87 квадрата за 72 хиляди лева

https://www.turkeyexpert.com/property/resale-apartment-in-the-heart-of-izmir-on-the-mithatpasa-caddesi-100-meters-to-the-sea-8000

 

За 5 години турската лира се е обезценила спрямо долара близо 300 процента, инфлацията там е голяма, да не говорим че и долара девалвира за тези пет години.

Цените в Турция наистина се впечатляващо ниски дори в сравнение с България, в момента в София средна цена на шпакловка и замазка на ново жилище е около 1200 евро квадрат, тоест около 1500 долара, ще рече за апартамент около 90 кв. м. /без довършителни работи, които много поскъпват/ е някъде около 135 000 долара, срещу 45 000 в Измир, точно три пъти по-скъпи. И като сложиш още 20 процента за довършителни работи, според мен, вижда се нещо като имотен балон в България. Хората тук влагат парите си в имоти, защото не искат да ги държат в банка, където започнаха да ги наказват с отрицателни лихви.

Китайците, някои от богатите, купуват имоти из целия свят, за Турция не знам, но за Австралия например е често срещана практика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 12.10.2021 г. at 18:37, новорегистриран2 said:

Щото юес елайс са готови да я платят цената.

Много интересна статия, обърнете внимание на биографията на автора, той е полеви офицер, специализиран за Източна Европа и кибервойната. Изводите му са цинично откровени - САЩ няма да воюват за Тайван и Прибалтика, трябва да сключат Нова Ялта с Русия, за да я откъснат и противопоставят на Китай. Човекът мисли с логиката на военен, друг въпрос дали политиците биха приели такава монета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 7 часа, новорегистриран2 said:

Интересно развитие в последните дни.

Цитирай

The heavily indebted Chinese property developer Evergrande Group failed to pay interest on three of its United States dollar bonds on Monday, increasing the risk that it will be forced to go bankrupt when the 30-day grace period ends on October 23.

https://asiatimes.com/2021/10/evergrande-misses-coupon-payment-deadline-again/

Цитирай

Bълнa oт cтpoитeлни фиpми cъщo ca изпpaвeни пpeд ĸpaйни cpoĸoвe зa плaщaнe пpeди ĸpaя нa гoдинaтa и тъй ĸaтo cъдбaтa нa Еvеrgrаndе изглeждa вce пo-мpaчнa, тe ce oпacявaт, чe ĸpизaтa щe ce paзпpocтpe мнoгo пo-дaлeч.

https://www.economic.bg/bg/a/view/zarazata-evergrande-veche-se-razrastva-na-globalnija-imoten-pazar

Според мен цялата сага с Евъргранде ще завърши с голяма чаша ледена вода за западните инвеститори, от 1 вложен долар ще си върнат най-много 20 цента. Китайските клиенти ще бъдат обезщетени от държавата, която вероятно ще влезе в управлението на частната фирма като синдик. Целият процес е част от по-голямата кампания на президента Си срещу богатите, под този знаменател могат да застанат и репресиите срещу големите технологични корпорации. Започна преразпределяне, президентът Си облече сивата сталинска куртка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Според мен цялата сага с Евъргранде ще завърши с голяма чаша ледена вода за западните инвеститори, от 1 вложен долар ще си върнат най-много 20 цента. Китайските клиенти ще бъдат обезщетени от държавата, която вероятно ще влезе в управлението на частната фирма като синдик. Целият процес е част от по-голямата кампания на президента Си срещу богатите, под този знаменател могат да застанат и репресиите срещу големите технологични корпорации. Започна преразпределяне, президентът Си облече сивата сталинска куртка.

Обърнете внимание кога започна кампанията на Си срещу някои от богатите. Според мен тази графика е нещо като ориентир.

TA3SEWKAB5MPDFZJFLUATCH7YM.png

https://www.reuters.com/world/china/looming-evergrande-bond-coupon-payments-intensify-contagion-fears-2021-10-12/

Сега гледам интервю с шефката на Икономист интелиджънс за Китай. Според нея китайските власти ще се намесят и ще спасят основните бизнеси на Евъргранде.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, nik1 said:

 :) Къде за закачка, къде наистина Ако бях среден китаец със спестявания - бих инвестирал в жилище (всъщност няколко на цената на една китайска панелка) в Турция, където цените на жилищата все още са ниски

Забележка: При новите и луксозните жилища има нарастване на цените в последните 10-на години, но при старите жилища в голям град, цените се "държат" на сравнително ниски нива. Намират се прилични жилища на много достъпни цени:

Истанбул, апартаменти 80-110 кв метра - от 30 до 45 000 US долара.

https://www.propertyunder50k.com/properties-by-country/turkey

Измир  (изключвам скъпите Кършияк, и Конак), апартаменти/жилища 80-100 кв метра: от 30 до 45 000 US долара.

https://www.realestate.com.au/international/tr/izmir/p5/

 

А ето едно прилично жилище в Измир (Güzelbahçe) от 87 квадрата за 72 хиляди лева

https://www.turkeyexpert.com/property/resale-apartment-in-the-heart-of-izmir-on-the-mithatpasa-caddesi-100-meters-to-the-sea-8000

 

Има действаща забрана за износ на пари в чужбина, мисля че беше от порядъка на 10 000 долара на година. Естествено има начини за заобикаляне на забраната, и те се практикуват масово, предвид стотиците хиляди и милиони млади китайци, които учат в чужбина. Или пък стотиците хиляди китайски собственици на имоти в Южна Корея.

И все пак Турция не е страна, в която китайците могат да се чувстват спокойно, по разбираеми причини с уйгурите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Б. Киров said:

Много интересна статия, обърнете внимание на биографията на автора, той е полеви офицер, специализиран за Източна Европа и кибервойната. Изводите му са цинично откровени - САЩ няма да воюват за Тайван и Прибалтика, трябва да сключат Нова Ялта с Русия, за да я откъснат и противопоставят на Китай. Човекът мисли с логиката на военен, друг въпрос дали политиците биха приели такава монета.

Авторът, предвид позицията му на член на борда на еди какво си, се явява един вид полуофициално лице. Засега това е просто една идея, претопляна многократно през годините, но знае ли човек... С такива съюзници всичко е възможно!

Цитирай

South Korean Foreign Minister Chung Eui-yong described the U.S.-led initiative to create an alliance consisting of the country’s allies, including South Korea, Japan, and Australia, against China as an “old-style Cold War mentality.” He also responded that it is “only natural” for China to employ “assertive diplomacy,” which is harshly criticized by the U.S. Coming as the Biden administration has begun in earnest to check China’s influence, the foreign minister’s remark quickly drew criticism for seemingly siding with China on the American soil.

“China has become an economic superpower, and China today is not the same as China 20 years ago. It is natural for China to capitalize on its presence to gain a competitive edge in diplomacy, and I am unsure whether ‘assertiveness’ is the appropriate term to describe China’s diplomatic posture,” said Foreign Minister Chung. “China seeks to reflect its view as a member of global community, and we need to pay attention to what China is trying to say.”

When Fareed Zakaria, the host of CNN’s GPS and the moderator of the event, described the U.S., South Korea, Japan, and Australia as one bloc in opposition to China in his illustration of the diplomatic landscape of the Indo-Pacific, Foreign Minister Chung said such distinction is “the outdated mentality of Cold War,” as declared by China. Asked whether to join the Quad, the U.S.’s strategic forum in the Indo-Pacific to contain China, Foreign Minister Chung said that South Korea does not feel the urgent need to join the forum and that it is not necessarily mandated to choose between U.S. and China.

https://www.donga.com/en/article/all/20210924/2940454/1

Всеки път като стане въпрос за Севера тичат във Вашингтон да се умилкват и правят на най-големите американски съюзници, ама като стане въпрос за Китай и веднага се отдръпват.

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 12.10.2021 г. at 10:21, новорегистриран2 said:

Това е културен и икономически феномен във всички държави повлияни от конфуцианството/китайската култура, само за Япония не съм 100% сигурен, но едва ли е по-различно.

Прав си, същото важи и за Япония и то в много по-голяма степен. Знам че звучи налудничаво, но при пика на японското чудо, имотите само в Токио са стрували сумарно, колкото всичката недвижима собственост в САЩ. Всичката… 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Amazonski said:

Прав си, същото важи и за Япония и то в много по-голяма степен. Знам че звучи налудничаво, но при пика на японското чудо, имотите само в Токио са стрували сумарно, колкото всичката недвижима собственост в САЩ. Всичката… 

Според това видео 3/4 от богатството на китайските домакинства е инвестирано в имоти, то не че имат други опции. Пак според същото видео съотношението цена на жилище срещу средногодишния доход в Шънджън е 58 пъти, Пекин 56, Шанхай 46 пъти и Гуанджоу 41 пъти. Докато в Япония през 1990 съотношението е било Киото и Токио 18 пъти.

Това е лудост!

-----

В Сеул това лято средната цена на апартамент е минала 1 000 000 долара, при средногодишна бруто заплата от 40-50 000 долара... За 4 години цените на жилищата в Корея са скочили със 77%... Докато Самсунг. Хюндай, СК и т.н. са добре и корейската икономика ще е добре, но момента, в който демографията започне да им се отразява имотното домино ще се задейства. 

https://news.naver.com/main/read.naver?mode=LSD&mid=shm&sid1=101&oid=052&aid=0001652924

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 11 часа, новорегистриран2 said:

Според това видео 3/4 от богатството на китайските домакинства е инвестирано в имоти, то не че имат други опции. Пак според същото видео съотношението цена на жилище срещу средногодишния доход в Шънджън е 58 пъти, Пекин 56, Шанхай 46 пъти и Гуанджоу 41 пъти. Докато в Япония през 1990 съотношението е било Киото и Токио 18 пъти.

Така формално погледнато, работещ човек не може да си изплати заема за жилище, тъй като са му необходими да влага цялата си заплата 60 години, но нещата не стоят точно така. Китай е възприел сингапурската жилищна политика - дават грантове за първа вноска, и пенсионните осигуровки могат да влязат като вноска по жилището. Така работещите стават нещо като крепостни селяни на банката - всичките им пари отиват за погасяване на вноските по жилището. От една страна китаеца спестява и трупа богатство в имот, от друга банката му прибира парите до стотинка и държавата си прави гранд проектите с парите на милиони пчелички. Разликата със Сингапур е, че там има една голяма държавна строителна фирма, която държи над 80 процента от целия пазар с недвижими имоти, в Китай досега има няколко /две предимно/ частни строителни корпорации, които, както се вижда са взимали огромни кредити без да са в състояние да плащат дивидентите по тях, особено Евъргранде, която от алчност се е разширила поне още в пет различни сфери, изтегляйки пари от строителната сфера. Вероятно китайската държава ще национализира строителния бизнес и ще го централизира, като при това цените на имотите ще паднат.

Говорих скоро със строителен предприемач от София, човекът чистосърдечно си призна, че на него цената на кв. метър тук му излиза 600 евро, но го продава по 1200. "Не можеш ли да смъкнеш на 1000 и да пометеш конкуренцията?, попитах го. "Не мога - засмя се той - има картел, който няма да ми позволи, пък и защо да го правя, когато хората купуват на 1200"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Така формално погледнато, работещ човек не може да си изплати заема за жилище, тъй като са му необходими да влага цялата си заплата 60 години, но нещата не стоят точно така. Китай е възприел сингапурската жилищна политика - дават грантове за първа вноска, и пенсионните осигуровки могат да влязат като вноска по жилището. Така работещите стават нещо като крепостни селяни на банката - всичките им пари отиват за погасяване на вноските по жилището. От една страна китаеца спестява и трупа богатство в имот, от друга банката му прибира парите до стотинка и държавата си прави гранд проектите с парите на милиони пчелички. Разликата със Сингапур е, че там има една голяма държавна строителна фирма, която държи над 80 процента от целия пазар с недвижими имоти, в Китай досега има няколко /две предимно/ частни строителни корпорации, които, както се вижда са взимали огромни кредити без да са в състояние да плащат дивидентите по тях, особено Евъргранде, която от алчност се е разширила поне още в пет различни сфери, изтегляйки пари от строителната сфера. Вероятно китайската държава ще национализира строителния бизнес и ще го централизира, като при това цените на имотите ще паднат.

Това прави нещата още по-зле. Това означава, че много много много хора ще загубят спестяванията си и младостта си в работене на 2-3 места, само за да изплатят един апартамент. Хора нямащи нищо и с ясното съзнание, че бъдещето не е розово, са опасни, кажи-речи готов революционен материал. Чак до там едва ли ще се стигне, за съжаление на американските пропагандисти, но няма всичко да е мирно и тихо, както на китайските пропагандисти им се ще.

Цитирай

Housing prices have fallen in a majority of China's provinces for the first time in more than six years as the government tries to tame a real estate bubble, sending debt-laden local authorities rushing to put a floor under the declines.

Sixteen out of 31 provincial-level divisions, which include cities directly administered by the central government, logged price declines in August, the most since March 2015, official data shows.

As tax cuts aimed at stimulating the economy cut into revenue, cities have come to rely even more on land as a financial lifeline. But the central government's curbs on real estate speculation threaten these flows.

 

The situation may be worse than the official figures suggest. Real estate developers, struggling to access capital, are rushing to unload inventories for quick cash. Online chatter says properties from crisis-stricken China Evergrande Group and other developers are starting to sell at half the original price.

Land in China is subject to state or collective ownership, and local governments sell usage rights to property developers to build housing or commercial facilities. Income from such sales in 2020 was equivalent to more than half of the total tax revenue collected by central and local authorities.

To stem the price declines, Yueyang and Zhangjiakou have since August barred developers from selling new properties at discounts of more than 15%. Unloading properties for less than they cost to build has been banned in parts of Wuxi. Around 10 mostly lower-tier cities have imposed restrictions on lowering real estate prices, according to Chinese media.

 

The central government's efforts to cut down on speculation in urban condominiums, through such measures as tougher mortgage screenings, have begun to cool down the market. Prices for new homes on a per-area basis fell 2.7% on the year in August, according to the National Bureau of Statistics, marking the first decline since April 2020.

But the restrictions have also exacerbated shrinking demand in small and midsize cities facing outflows of residents. Heilongjiang in the northeast saw the steepest drop in housing prices in August at 21%. Yunnan and Guizhou provinces in the south registered double-digit drops, as did the inland Ningxia Hui Autonomous Region.

https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Property/China-s-housing-price-declines-spread-to-more-than-half-of-provinces

Цитирай

China Properties Group Ltd said on Friday it had defaulted on notes worth $226 million as it failed to secure funds by the maturity date, joining a list of property developers in the country that are reeling from a debt crisis.

https://www.reuters.com/article/china-properties-bonds/update-1-china-properties-defaults-on-notes-worth-226-million-idUSL4N2RB335

В Китай, за да се ожени мъж трябва да има жилище, т.е. родителите му трябва да го осигурят, което бе един от двигателите на търсенето на имоти. Сега във възраст за женене са поколението раждано през 90-те. А то е по-малобройно, в сравнение с предишните две. Това означава, че го няма един от големите стимули за покупка на жилище, т.е. дори предлаганите апартаменти да са константа, търсенето спада по естествени причини и може да е било поддържано за известен период чрез насърчаването на спекула. Обаче нещата вече си идват на място, както обикновено първо се пропуква периферията, в случая това са треторазрядните градове, където цените са се сринали още август. После ще дойде ред на второстепенните и накрая основните градове.

Едно е сигурно. Предстоят интересни дни за китайските строителни пирамиди и за икономиките зависещи от китайското потребление.

China_sex_by_age_20201101.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Leland R. Miller is the Chief Executive Officer of China Beige Book International.

A leading authority on China’s economy and financial system, he is a frequent commentator on CNBC, Bloomberg TV & Radio, CNN, BBC, and FOX Business, among others, and his work is featured regularly in the Wall Street Journal, New York Times, Washington Post, TIME, New Yorker, Atlantic, Barron’s, Forbes, Foreign Policy, The Hill and South China Morning Post.

Mr. Miller holds a law degree from the University of Virginia School of Law, where he was Hardy C. Dillard fellow and editor-in-chief of the school’s Journal of International Law; a master’s degree in Chinese History from Oxford University (St. Antony’s College); a BA in European History from Washington & Lee University; and a graduate Chinese language fellowship from Tunghai University (Taiwan).

In 2004, Mr. Miller received the Gerald Segal Fellowship Prize in Asian Security, awarded annually for excellence to a single individual worldwide by the International Institute of Strategic Studies (IISS), and in 2006-08 was named an American Bar Association (ABA) Business Law Fellow, a position from which he helped oversee the organization’s review of the Chinese banking system.

Mr. Miller is an elected member of the National Committee on U.S.-China Relations, an elected life member of the Council on Foreign Relations, and a non-resident Senior Fellow at the Brent Scowcroft Center on International Security at the Atlantic Council.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От SAlexandrov
      Извън всякакво съмнение е, че следващата голяма космическа станция ще бъде построена от Китай. Поради редица (главно политически) проблеми китайците никога не бяха допуснати до Международната космическа станция, затова те ще построят своя собствена. Ако Международната космическа станция бъде демонтирана през 2024 г., китайската станция може да остане единственият орбитален дом на човечеството.
      Общ вид на станцията:

      Илюстрация: CNSA
      Структура:
      Tianhe - Основен модул.
      Wentian - първи експериментален модул
      Mengtian - втори експериментален модул
      Обслужващи космически кораби:
      Shenzhou - пилотиран космически кораб, ще извежда астронавти.
      Tianzhou - товарен космически кораб, за превоз на провизии.
      Новата космическа станция ще има една шеста от масата на МКС и размерът ще е наполовина този на изведената от орбита стара руска станция Мир. Китайската станция ще тежи общо около 60-70 тона.
    • От Б. Киров
      Колко са богати американците:
      краткият отговор е около 98 трилиона долара, което е 98 000 милиарда.
      Много ли е това?
      Да, изключително много, това е почти 50 процента от богатството на целия свят, съсредоточено в 4.25 процента от населението на света или американците притежават 12 пъти повече богатство от другите.
      Как се измерва богатството?
      Като се извадят дълговете от притежаваната собственост. Притежаваната собственост от американски граждани е на стойност 112 трилиона долара, дълговете на американските граждани са около 14 трилиона долара, следователно нетното им богатство е 98 трилиона долара.
      Или това ще рече, че средното богатство на един американски гражданин е 298 000 долара – тук влиза всичко: борсови акции, влогове в банки, недвижимост, злато и всякакви други активи, всеки американец има средно по 298 000 долара.
      И тук започва най-интересното.
      Около 50 процента от американците или 165 милиона от тях притежават средно по 14 500 долара.
      Следващите 40 процента, така наречената средна класа, или 131 милиона американски граждани са собственици средно на богатство от 247 000 на човек. Както се вижда, тези 247 000 долара са под чертата на средното за цялото население, която е 298 000 долара. Само илюстративно, средната цена на жилище /апартамент, къща/ в САЩ е 284 000 долара към 2020 година, приблизително толкова е 20 годишната му ипотека и 20-годишния наем за двустаен апартамент.
      Така.
      Но къде са парите?
      Те са в най-горните 10 процента по богатство в САЩ.
      9 процента /29 млн.американци/ от тези 10 на върха на хранителната пирамида по богатство притежават 43 трилиона долара /43 000 милиарда/ или средно на човек по 1.5 млн. долара или 5 пъти повече от тези 131 милиона американци в средната класа и 100 пъти повече от тези 165 милиона граждани в долните 50 процента. Да подчертая – 5 пъти и 100 пъти повече за 9 процента.
      И черешката на тортата, прословутия 1 процент на върха на американската пирамида по богатство: 3.38 млн. граждани са собственици на богатство от 32.6 трилиона долара /32 600 милиарда/ или всеки един от тези олимпийци е горд собственик на богатство от 10.8 млн., тоест той е 7 пъти по-богат от тези в 9-те процента, 70 пъти по-богат от тези от средната класа и 700 пъти по-богат от 165 милиона парий в долните 50 процента.
      Това в общи линии е Пирамидата на Киров в американски вариант.
      Но „това не е всичко”, над трите милиона двуцифрени американски милионери се извисява още една тясна група на свръх-богати, където вече фантазията бледнее, това е клубът на милиардерите, 660 души през октомври 2020 година.
      Това са близо една трета от всички милиардери в света.
      Американските милиардери са горди собственици на богатство от 4.1 трилиона долара /4100 милиарда/ или всеки един от тези господа и дами притежава средно по 6.21 милиарда.
      Сред тази богопомазана група от богове на стоковата борса също има класово разслоение: Тръмп например е в долната линия на своите събратя милиардери с неговите 3 милиарда, той е беден роднина в сравнение с Джеф Безос, Илон Мъск и Бил Гейтс, чиито числа са три цифрени в милиарди на върха на класацията.
       

      И така, как се е стигнало дотук, и какво означава това за бъдещето на Америка.
       
       
      Quo Vadis Америка?
      А къде е Джон Голт?
    • От Б. Киров
      част първа
      1. Директни външни инвестиции направени от Китай, ЕС, САЩ и света като цяло за периода 2005-2016 /черната линия маркира инвестициите на OECD, 32-те най-развити държави в света, сивата е осреднена стойност, цифрите са в трлн. долари/.

      Увеличението на инвестициите навън за период от 11 години общо за света са около 2.5 пъти, тези на ЕС по-малко от 2 пъти, приблизително толкова е увеличението и на инвестициите на САЩ, при Китай имаме 22 пъти увеличение, това огромен скок, свързан с резкия скок на БВП, но не само с това – от 60 млрд. през 2005 китайските инвестиции са нараснали до 1320 млрд. през 2016, като само за следващата година, 2017, китайските инвестиции навън са повече от 200 млрд., тоест през 2017 Китай е направил три пъти повече инвестиции зад граница, отколкото е имал въобще до 2005. Определено можем да говорим за експанзия на китайските инвестиции.
      Следващата графика показва пак направените навън инвестиции в посочения период 2005-2016, но вече в проценти от БВП на съответните инвеститори: 12% от БВП на Китай, 34 % от БВП на САЩ, 35% от БВП на света, 57% от БВП на ЕС:

      Китай все още не е разгърнал напълно инвестиционните си възможности, той инвестира около три пъти по-малко от своя БВП от процента на света като цяло и от процента на САЩ и близо пет пъти по-малко от процента на ЕС. При цялата експанзия на китайски външни инвестиции за периода, те остават много по-ниски като процент от тези на света като цяло /засега Китай инвестира повече в собствената си икономика, отколкото навън, но тенденциите бързо се променят/, САЩ и ЕС, тоест потенциалът на китайската икономика да инвестира зад граница не е разгърнат напълно. Само ако предположим, че Китай инвестира пропорционално на своя БВП в проценти еквивалентно с ЕС, то китайските външни инвестиции трябва да са в абсолютно изражение 6.5 трлн. долара, тоест по-големи от тези на САЩ.
      2. Директни външни инвестиции, направени в икономиките на света като цяло, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016:

      Нека сега сравним обема на направените инвестиции навън с този на инвестициите направени от външни инвеститори във всички сравнявани страни пак за същия период:
      Нещата тук като съотношения изглеждап приблизително като с изнасяните капитали, но разликата в абсолютни цифри е огромна, особено при Китай. Промяна има и в съотношението на инвестираните капитали и при ЕС и САЩ – в САЩ увеличението е приблизително три пъти, това в ЕС е около два пъти; при все това, ако направим друга съпоставка при САЩ и при ЕС – такава на съотношение изнасяни от тях капитали и инвестирани в тяхната икономика капитали, ще видим, че при ЕС инвестираните са по малко с около 20 процента от изнесените навън капитали като това е било така през целия 11-годишен период; при САЩ в края на периода вече имаме изравняване между внесен и изнесен капитал, като в началото на периода сме имали превес на изнасяния капитал, тоест, американската икономика е започнала да привлича повече капитал, отколкото сама да изнася и в края на перода е уравновесила входящите и изходящите потоци; при китайците имаме 6 пъти увеличение на входящи инвестиции в абсолютна стойност за периода, при това, нещо което е много съществено, според мен – китайците са постигнали в края на периода привлечени инвестиции за 2.87 трлн. долара, срещу направени от тях за 1.32 трлн. долара, или 1.55 трлн. долара повече чужди инвестиции в китайската икономика от инвестираните от китайски инвеститори в чужди икономики; китайците имат ярко изразен положителен баланс между потоците на влизащи в тяхната икономика капитали и тези на излизащи от тяхната икономика. Запазват това съотношение /въпреки че скъсяват дистанцията в проценти/ през целия период, при това увеличавайки експанзивно собствените си инвестиции зад граница.
      Ако погледнем от друга гледна точка цитираните цифри за инвестиции в съответните икономики, тази на процентно съотношение между БВП на сравняваните страни и инвестициите направени в техните икономики, ще видим следната картина:

      Директни външни инвестиции направени в света, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016 като процент от техния БВП.
      за света като цяло – 38 процента
      за САЩ – 35 процента
      за ЕС – 47 процента
      за Китай – 26 процента
      Отново при сравнение, както и с направените навън инвестиции, китайската икономика е с най-нисък процент с най-голям потенциал да приема нови чужди инвестиции, ако например съпоставим с процента на ЕС, в абсолютни стойности инвестициите в китайската икономика би трябвало да са около 6 трлн. долара през 2016, съпоставими с тези в американската.
      За това как се разпределят по региони в глобален план китайските външни инвестиции и в какви сектори се правят ще продължа по-натам, картината разкрива интересни геополитически тенденции.
      https://data.oecd.org/fdi/fdi-stocks.htm#indicator-chart
       
       
       
       
      Част втора
      Още в началото, когато говорим за преки китайски инвестиции за периода 2005-2017, трябва да направя уточнението, че данните са на Американския предприемачески институт за изследване на публичната политика със седалище във Вашингтон
      http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/
      Получава се известна разлика с данните, изнесени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР / Organisation for Economic Co-operation and Development, OECD/ с около 20 млрд. годишно, което е около 5-6 процента, тоест в рамките на статистическата грешка. Лично аз съм склонен да приема данните на АЕI като по-точни, защото те вероятно включват някои регистрирани като местни фирми китайски фирми, които за бюрократичния апарат на OECD е по-трудно да установи.
      И така, китайски инвестиции зад граница по региони в света и по сектори на икономиката за периода 2005-2017, според данните на АЕI:

      Общите данни са за 1.778 трлн. щатски долари, както се вижда на графиката, инвестициите покриват почти целия свят, по-тъмно наситения син цвят индикира по-голям обем инвестиции в страната.
      Един по-диференциран поглед върху регионите на разпределение на китайските инвестиции обаче би ни разкрил и някои определени тенденции в геополитически аспект.
      Така например, инвестициите по континти са:
      Западна Азия – 264 млрд.
      Източна Азия – 238 млрд.
      Или общо Азия: 502 млрд., около 28 процента от всички китайски инвестиции в света; това е най-голямата регионална китайска външна инвестиция,
      Континтална Африка – 284 млрд.
      Близкия изток и Северна Африка – 156 млрд.
      Общо – Близкия изток и Африка – 440 млрд долара;, около 26 процента, повече от една четвърт от целия обем
      Европа – 335 млрд. или около 20 процента
      САЩ – 173 млрд., около 9-10 процента от общия обем, сумирано с ивестициите в Европа, това прави около 29 процента от всички китайски инвестиции, насочени към Запада, изключвайки Канада и Австралия, срещу повече от 50 към Африка и Азия.
      Южна Америка – 167 млрд., около 9 процента
      Австралия – 104 млрд., около 6 процента от общия обем
      Северна Америка – включително Канада, 68 млрд. или около 4 процента
      Общо за Северна и Южна Америка без САЩ – около 13 процента
      Можем да диференцираме китайските инвестиции и по държави, но това ще отнеме много време и място, въпреки че би разкрило по-прецизно региналното стратегическо движение на китайския капитал в сферите на континенталното разпределение.
      Това, което се вижда и от по-обобщен поглед за потоците инвестиции е ясно очертани сфери на интереси в Азия и Африка. Африка, заедно с цяла Азия, е много характерно очертана като сфера на китайски икономически и политически интереси, при това в контраст със западните инвестиции там, китайците инвестират предимно в металургия, транспорт и енергетика – все сфери, които биха дали икономически тласък на африканските държави за собствено развитие, те не отиват като колонизатори в „бананови републики”, а поставят по-дългосрочни цели за развитие на стратегически пазари, нещо, което според мен, ще им се отплати в перспектива от няколко десетилетия с големи дивиденти: китайците създават чрез инвестициите си пазари за своето производство.
      Ако погледнем по сектори от икономиката тази цифра от 1778 млрд. долара, тя в абсолютни стойности изглежда така:
      1. Инвестирани в енергетика /графиката долу/ 663 млрд. долара, около 40 процента от всички китайски инвестиции зад граница, това е най-големият сектор на инвестиции, при това се прави диферсифицирано в глобален мащаб във всички региони на света – най-плътни са инвестициите от този сектор в Русия, Канада, Бразилия, Австралия, Пакистан /!/ и Югоизточна Азия /”близката провинция” на Китай/ - в тези най-големи по обем китайски инвестиции не откривам много геополитическа стратегия, повече икономически интерес.

      2. Инвестирани в транспорт – 325 млрд. долара или около 20 процента от целия обем, заедно с енергетиката, тези два сектора формират около 60 процента от всички китайски инвестиции. Тук, като изключим тези в САЩ, където транспортните инвестиции очевидно са продиктувани от преки и бъдещи икономически интереси, вече се очертава някаква геополитика в разпределението – на фокуса на вниманието на китайските инвеститори са Африка, Турция /!/и Пакистан /отново Пакистан, който поема и много енергийни инвестиции/ - за тези тенденции ще стане дума по-късно, защото точно те очертават, според мен, една дългосрочна китайска инвестиционна стратегия, много по-различна от тази на Запада, но това може да се установи само при сравнение, което сега няма да правя.

      3. Третата секторна група по големина са инвестициите в недвижимост с общ обем от 168 млрд. долара или около 10 процента от целия обем. Тези инвестиции, заедно с енергетиката, транспорта и металите формират общо около 80 процента от целия обем, затова, според мен, също могат да се причислят към „стратегическите” – за останалите 8 сектора /ще ги разгледам поотделно/ остават 20 процента или по около 2.5 процента средно за всеки, затова бих ги отделел на този етап като „нестратегичски” в група Б.
      По регионално разпределение водещи в сектора „недвижимост” са САЩ, Великобритания, Русия, Австралия, Близкия изток и Африка и „бизката чужбина” от Югоизточна Азия; тук икономическата изгода /имоти в САЩ и Великобритания/ е примесена с геополитическа стратегия – Африка, Близкия изток, Русия, Югоизточна Азия, Австралия, ясно се виждат точките на интерес.

      4. Инвестиции в сектор „метали” -  последният от група А сектор, по регионално разпределение:

      В останалите сектори, условно обособени от мен като „група Б” инвестициите се разпределят по следната схема:
      Аграрния сектор – 96 млрд. или около 5 процента
      Финанси – 75 млрд., около 4.5 процента
      Технологии – 66 млрд, около 3.9 процента
      Други – 56 млрд., около 3.5 процента
      Туризъм – 43 млрд. около 2.5 процента
      Развлекателен бизнес – 40 млрд. около 2.35 процента
      Логистика – 36 млрд. – около 2.1 процента
      химическа промишленост – 26 млрд., около 1.6 процента
      Услуги – 24 млрд., около 1.4 процента
      Ако се разгледа инвестирането по години, може да се установи, че през последните 4 години /2014-2017/ общият обем на китайски инвестиции е 932 млрд. или се равнява на 55 процента от всички инвестиции, направени за целия разглеждан период от 13 години, с други думи процесът се е ускорил два пъти през това време и продължава да се ускорява. При това, както се вижда дори при повърхностен анализ, този процес далече не е стихиен или насочен единствено от икономически интерес на фирмите и бизнеса, той е определено стратегически на ниво държава и геополитика.
       
       
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...