Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Бизнесът ще е губещият в битката между САЩ и Китай

Глобалните компании не могат да напуснат азиатската страна и ще трябва да се подготвят за свят с две писти

.

 

Стара шега сред международните бизнесмени е, че в Китай сделка, в която и двете страни печелят, означава, че Китай печели два пъти. Това никога не е било напълно вярно, разбира се. Ако беше, толкова много корпоративни вериги за доставки и инвестиционни проекти нямаше да бъдат осъществени в страната. Но охладняващите отношения между Китай и САЩ изправят глобалния бизнес пред вариант само загуба, пише Робърт Армстронг за Financial Times.

 

.
През последните няколко месеца двете страни се обвиняваха една друга и се разменяха конспиративни теории във връзка с Covid-19. Сенатът на САЩ прие законопроект, който може да принуди някои китайски компании да прекратят регистрацията си на американските борси. Търговското министерство затегна правилата срещу китайския телекомуникационен шампион Huawei, което накара Китай да обмисли ответни мерки. Законодателството в областта на сигурността, наложено от Пекин на Хонконг, застраши статута на града като основна търговска връзка между Китай и света.

 

Това не е проблем само за американските и китайските компании. Новите ограничения за Huawei, например, са заплаха за всички световни производители на чипове, които са доставчици на компанията - всички те зависят от американски компоненти. Mercedes и BMW изнасят автомобили от САЩ в Китай. Списъкът продължава, като компаниите се плашат. „Макар все още да не сме близо до същото ниво на враждебност, видяхме как САЩ наказват европейските компании, които имат отношения с Иран и Русия“, казва Йорг Вутке, президент на търговската камара на ЕС в Шанхай.

Това не е просто труден период или временна враждебност, предизвикана от пандемията. Дори преди тази ужасна пролет политиката и корпоративните нагласи бяха в ход. В проучване от миналото лято на членовете на Американската търговска камара в Шанхай, 21% бяха песимистично настроени към петгодишните перспективи за бизнес в Китай. От 2000 г. насам тази цифра не се бе повишавала над 9 на сто.

Китайският пазар е твърде голям, като компаниите са инвестирали твърде много, за да обмислят изтегляне. Но тенденцията към двойствени корпоративни стратегии се ускорява. Тъй като преминаването на границата става по-сложно, компаниите предприемат подход „за Китай, в Китай“ към вътрешния пазар, като същевременно задълбочават и диверсифицират веригите за доставки в останалата част от света.

Китай изостря разцеплението на дела, ако не на думи. Бизнесмени съобщават, че Пекин остава склонен да угоди на американските компании, които инвестират в Китай. Но както казва Вутке, „докато пред инвеститорите се разпъва червен килим, износителите от САЩ попадат под ударите, защото те могат да бъдат заменени“. Това разделение ще се ускори, тъй като Covid-19 разкри зависимостта от веригите за доставки в Китай. Предпочитането на устойчивостта пред ефективността има своята цена.

В областта на хардуера компаниите са изправени пред невъзможни дилеми. Те зависят от огромния пазар на Китай и несравнимата производствена база в мобилните технологии. Американският производител Qualcomm доставя на Huawei чипове за неговите телефони. Дали ще може да прави това и за най-новите 5G модели, не е ясно, предвид новите правила. Ако е в състояние, то той ще споделя съвременна щатска технология с компания, която е обвинена в присвояване на американска интелектуална собственост и е тясно обвързана с китайската армия.

Ако Qualcomm не може да доставя на Huawei, тя ще отстъпи пазарния си дял на чуждестранните конкуренти и ще загуби милиарди приходи (Huawei продаде 240 милиона смартфона миналата година, повече от Apple). Това неизбежно ще намали бюджета за изследвания на щатската компания. Американското лидерство в областта на технологиите ще бъде ерозирано.

Китай може да отвърне. Властите възродиха идеята за „списък на ненадеждни субекти“ за компании като Qualcomm, Cisco, Apple и Boeing - еквивалент на списъка на американското търговско министерство с компании, представляващи риск за националната сигурност на САЩ. "Скалпове ще бъдат взети и от двете страни - няма начин да се избегне това", коментира главният изпълнителен директор на американска мултинационална компания с дълга история в Китай. Освен свеждането на глава пред властите и диверсификацията компаниите няма какво друго да направят освен да се надяват. Но те не трябва да залагат на това Доналд Тръмп да загуби изборите през ноември. Президентът не е причина за лошите отношения, въпреки че реториката му ги прави нелицеприятни.

В своите действия Китай никога не е проявявал намерение да участва в международния модел на отворени икономики, независими компании, глобални правила и зачитане на интелектуалната собственост. Няма да започне да мисли за взаимоизгодни стратегии и сега. Нито пък американските военни ще позволят доставката на най-добрите им комуникационни технологии да зависи от геополитически съперник. „Полупроводниците са най-важната индустрия през този век за националната сигурност, а Министерството на отбраната не иска да разчита на външни производства - макар че до голяма степен вече го прави“, посочва Питър Лихтенбаум, адвокат, който помага на компаниите да се ориентират в търговските рестрикции на САЩ.

Враждебността на САЩ към Китай се корени и в дълбоките икономически дисбаланси. Както твърди икономистът от Пекинския университет Майкъл Петис, въпросът не е в търговския дисбаланс, който може да бъде решен чрез митата, а във факта, че Китай и други държави насочват излишните си спестявания към отворения пазар на капитали в САЩ, оскъпявайки долара и повишавайки американския дълг и неравенството. Макар в свят след Тръмп диалогът да може да е „по-малко глупав“, казва Петис, „тези проблеми няма да отшумят“.

Глобалните компании не могат да напуснат Китай. Но те трябва да се подготвят за свят с две писти. Китайско-американските икономически отношения са лоши и изглежда ще останат такива.

https://www.investor.bg/analizi/91/a/biznesyt-shte-e-gubeshtiiat-v-bitkata-mejdu-sasht-i-kitai-305094/?page=1

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 часа, Atom said:

Една статична система без икономически растеж неминуемо ща доведе до нео-античност или нео-феодализъм. Ако спре динамиката забрави за вертикална мобилност. Рано или късно ще се създаде съсловна, кастова или класова система в която няма мърдане.
...
Другият вариант е светът да потъне за дълъг период от време в социални бунтове и мини войни докато се установи някакъв ред. Е, в този случай за кратко ще има преразпределение и "вертикална мобилност", но така или иначе по някое време ще се стигне до кастите, класите или съсловията.

+10

Проблемът на капитализма е, че капиталът не се интересува от обществото, а мисли само за своето
оцеляване и умножение. А това на свой ред неминуемо води до социални напрежения.

Ето, например, графика на данъците, които са плащали богатите в САЩ между 1961-2011г.
Става дума за данък дивидент (dividend) и данък "увеличение на капитала" (capital gain).
В общи линии това са основните данъци, които богатите плащат. Тенденцията е очевидна.

saupload_dividend_cap_gains_tax_rates_us_2.png.e7643370b815bf9c2ec59a3a92abc74d.png

Естественият стремеж на богатите е да си намалят данъците - което е един от начините те да стават
все по-богати, а бедните - все по-бедни.

Работата е там, че увеличеното социално неравенство води до засилено социално напрежение,
което пък на свой ред създава предпоставки за социални бунтове.

Аз лично нямам прогноза кога и накъде ще избие социалното напрежение, но то е неизбежно ... поне
докато богатите  упорстват да не си плащат дълга към обществото.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 31 минути, gmladenov said:

увеличеното социално неравенство води до засилено социално напрежение,

Борбата от време оно е била винаги между Кръвта и Парите. Като ту едната е властвала,ту другата. Широко разпространена иронична заблуда е убеждението,че комунистите искат да премахнат парите - буквално и преносно. Не,те искат да сложат ръка върху КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ финансови потоци и отношения. Казано по-ясно,те използват парите като средство да властват над хората,(макар че яростно твърдят обратното). Фактите безмилостно доказват това! Но понеже комунистите унищожават частната собственост,то пресъхват и потоците от пари.

Кръвта обаче накрая винаги побеждава могъщите Пари. Под "Кръвта" да се разбира на първо място честта и достойнството. Те изпитват органическа непоносимост към Парите. Към Кръвта спадат Любовта и Патриотизмът.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 30 минути, deaf said:

Борбата от време оно е била винаги между Кръвта и Парите. Като ту едната е властвала,ту другата. Широко разпространена иронична заблуда е убеждението,че комунистите искат да премахнат парите - буквално и преносно. Не,те искат да сложат ръка върху КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ финансови потоци и отношения. Казано по-ясно,те използват парите като средство да властват над хората,(макар че яростно твърдят обратното). Фактите безмилостно доказват това! Но понеже комунистите унищожават частната собственост,то пресъхват и потоците от пари.

Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят.  Модерният свят се задвижва от корпорациите. Това, че ние приписваме на една фикция, каквато е корпорацията   някаква индивидуалност и я приравняваме  като права и задължения до правата и задълженията на индивидите не означава, че корпорацията е човек и има свои собствени мотиви, чувства и мисли. Но пък корпорациите със сигурност имат право да притежават собственост.

Кои са капиталистите в днешния капитализъм? Дали Фейсбук, Гугъл или Боинг са капиталисти?  Ако те са капиталистите тогава държавата също би трябвало да е капиталист, защото съвременните държави дефакто са най-обикновени корпорации.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, nik1 said:

Глобалните компании не могат да напуснат азиатската страна и ще трябва да се подготвят за свят с две писти

Колко наивно го казваш. Nike и Reebok хубаво се застъпват за негрите, но не очаквам да пуснат децата-азиатчета дето им работят на фабриките за копейки. 

Глобалните управници отдавна подготвят площадката. Китай ще заеме мястото на САЩ, Щатите ще бъдат преформатирани под други задачи. Вече няма да бъдат глобални паразити, като сега. С което Тръмп се справя отлично.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 минути, Atom said:

Дали Фейсбук, Гугъл или Боинг са капиталисти?

Ама Фейсбук се огъва пред кръвта на...Тръмп. Колкото и пари да има Зукербърг и влиятелни дружки,Тръмп няма да допусне той да се гаври с него. Борбата е между Кръвта и Парите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Eee... хайде стига откровени глупости в тази тема. Разбира се, че частната собственост и капитал са основа на модерния капитализъм. Разбира се и е повече от видно, че Фейсбук е типично капиталистическо предприятие с ясно изразени собственици-капиталисти, те са известни на цял свят и гордо се оповестяват сами:

Who Owns Facebook? Тук ключовата дума е ПРИТЕЖАВА, набийте си го в главите

Mark Zuckerberg – 29.3% – US $54.3 billion (March 2020)

Jim Breyer & Accel Partners – 11.4% – $11.4 Billion

Dustin Moskovitz – 7.6% – $7.6 Billion

Yuri Milner & Digital Sky Technologies – 5.4% – $5.4 Billion

Eduardo Saverin – 5% – $5 Billion

Sean Parker – 4% – $4 Billion

Peter Thiel – 2.5% – $2.5 Billion

https://www.incomediary.com/who-owns-facebook-the-10-richest-facebook-shareholders

Хайде да не Одушковечаваме /зас...ме/ и тази тема, моля, все пак аз я открих и държа на по-обмислени мнения в нея.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, Б. Киров said:

Разбира се и е повече от видно, че Фейсбук е типично капиталистическо предприятие с ясно изразени собственици-капиталисти,

Shareholders think they own the company — they are wrong

Редактирано от Atom

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, Atom said:

Какво искаш да ми кажеш с този линк, нямам платен абонамент на медията и не мога да го отворя.

Те притежават капитала винаги и са негови собственици. Ако утре Зукеберг реши да си продаде акциите, той веднага ще си вземе тези 54.3 млрд. и може да прави каквото пожелае с тях, той е собственик и капиталист.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 минути, Б. Киров said:

Какво искаш да ми кажеш с този линк, нямам платен абонамент на медията и не мога да го отворя.

 

И аз нямам абонамент, но при мен се отваря. Заповядай:

 

Shareholders think they own the company — they are wrong
So whose is the business? No one’s, just like the river Thames

Shareholders own the corporation, and the duty of the directors to maximise shareholder value follows from that. I have lost count of the number of times I have been told “that is the law”.

But it is not the law. Certainly not in America, as Lynn Stout, a professor at Cornell University Law School, has pointed out.

Shareholders in England have more rights — but even there, the obligation of a company director is to promote the success of the company for the benefit of the members. The company comes first, the benefit to the members follows from its success.

And English shareholders are definitely not owners. The Court of Appeal declared in 1948 that “shareholders are not, in the eyes of the law, part owners of the company”. In 2003, the House of Lords reaffirmed that ruling, in un­equivocal terms.

Ownership is not a simple concept. The classic account of its meaning was given 50 years ago by another legal scholar, Tony Honoré.

Ownership, like friendship, has many characteristics and if a relationship has enough of them we can describe it as ownership.

If I own an object I can use it, or not use it, sell it, rent it, give it to others, throw it away and appeal to the police if a thief misappropriates it. And I must accept responsibility for its misuse and admit the right of my creditors to take
a lien on it.

But shares give their holders no right of possession and no right of use. If shareholders go to the company premises, they will more likely than not be turned away.

They have no more right than other customers to the services of the business they “own”. The company’s actions are not their responsibility, and corporate assets cannot be used to satisfy their debts.

Shareholders do not have the right to manage the company in which they hold an interest, and even their right to appoint the people who do is largely theoretical. They are entitled only to such part of the income as the directors declare as dividends, and have no right to the proceeds of the sale of corporate assets — except in the event of the liquidation of the entire company, in which case they will get what is left; not much, as a rule.

Of 11 tests of ownership Mr Honoré put forward, the relationship between
a company and its shareholders satisfies only two, and these rather minor. Three are satisfied in part; six are not met at all.

There is a stronger case for asserting that a company is “owned” by its directors than there is for its shareholders. There is little doubt that if you explained to a Martian what earthlings mean by ownership and asked who owned a corporation, the Martian would point to the C-suite.

So who does own a company? The answer is that no one does, any more than anyone owns the river Thames, the National Gallery, the streets of London, or the air we breathe. There are many different kinds of claims, contracts and obligations in modern economies, and only occasionally are these well described by the term ownership.

It makes little sense even to ask who owns shares in a company. One name is recorded on a share register; someone else makes a decision to buy or sell; someone else decides how the shares are to be voted; and someone else benefits from the returns from the company’s activities.

It is not only possible today, but usual, for all these rights to be exercised by different people. And that is even before taking account of the complications introduced by stock lending.

As Charles Handy has written, when we look at the modern corporation, “the myth of ownership gets in the way”. Clear thinking about business would be easier if we stopped using the word.
 

Редактирано от Atom

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Atom said:

Няма достъп до статията, но заглавието е провокативно ... и невярно.

Макар че модерният капитализъм изглежда доста по-различно от времето на Маркс,
принципно нищо не се е променило.

Собствениците на Фейсбук, Гугъл и тем подобни са акционерите. Няма шест-пет.
Те са капиталистите, които притежават излишъка (пари-прим), произведен от тези компании,
и разполагат с него.

В днешно време е обичайна практика наетите в тези компании да получават акции като част
от възнаграждението си. Така че на теория те се явяват хем работници (пролетариат), хем
собстевници (капиталисти). Но тъй като техните акции са много малко, те са много повече
пролетариат отколкото капиталисти/собственици.

Редактирано от gmladenov

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 23 минути, Atom said:

 

И аз нямам абонамент, но при мен се отваря. Заповядай:

 

Shareholders think they own the company — they are wrong
So whose is the business? No one’s, just like the river Thames

Shareholders own the corporation, and the duty of the directors to maximise shareholder value follows from that. I have lost count of the number of times I have been told “that is the law”.

But it is not the law. Certainly not in America, as Lynn Stout, a professor at Cornell University Law School, has pointed out.

Shareholders in England have more rights — but even there, the obligation of a company director is to promote the success of the company for the benefit of the members. The company comes first, the benefit to the members follows from its success.

And English shareholders are definitely not owners. The Court of Appeal declared in 1948 that “shareholders are not, in the eyes of the law, part owners of the company”. In 2003, the House of Lords reaffirmed that ruling, in un­equivocal terms.

Ownership is not a simple concept. The classic account of its meaning was given 50 years ago by another legal scholar, Tony Honoré.

Ownership, like friendship, has many characteristics and if a relationship has enough of them we can describe it as ownership.

If I own an object I can use it, or not use it, sell it, rent it, give it to others, throw it away and appeal to the police if a thief misappropriates it. And I must accept responsibility for its misuse and admit the right of my creditors to take
a lien on it.

But shares give their holders no right of possession and no right of use. If shareholders go to the company premises, they will more likely than not be turned away.

They have no more right than other customers to the services of the business they “own”. The company’s actions are not their responsibility, and corporate assets cannot be used to satisfy their debts.

Shareholders do not have the right to manage the company in which they hold an interest, and even their right to appoint the people who do is largely theoretical. They are entitled only to such part of the income as the directors declare as dividends, and have no right to the proceeds of the sale of corporate assets — except in the event of the liquidation of the entire company, in which case they will get what is left; not much, as a rule.

Of 11 tests of ownership Mr Honoré put forward, the relationship between
a company and its shareholders satisfies only two, and these rather minor. Three are satisfied in part; six are not met at all.

There is a stronger case for asserting that a company is “owned” by its directors than there is for its shareholders. There is little doubt that if you explained to a Martian what earthlings mean by ownership and asked who owned a corporation, the Martian would point to the C-suite.

So who does own a company? The answer is that no one does, any more than anyone owns the river Thames, the National Gallery, the streets of London, or the air we breathe. There are many different kinds of claims, contracts and obligations in modern economies, and only occasionally are these well described by the term ownership.

It makes little sense even to ask who owns shares in a company. One name is recorded on a share register; someone else makes a decision to buy or sell; someone else decides how the shares are to be voted; and someone else benefits from the returns from the company’s activities.

It is not only possible today, but usual, for all these rights to be exercised by different people. And that is even before taking account of the complications introduced by stock lending.

As Charles Handy has written, when we look at the modern corporation, “the myth of ownership gets in the way”. Clear thinking about business would be easier if we stopped using the word.
 

Има различни видове корпорации, компании и фирми с много сложна или по-малко усложнена форма на собственост и всичко това е регламентирано в правото. Фейсбук в началото, преди да стане тази гигантска корпорация /над 600 млрд долара пазарна стойност/ е бил собственост на нейния създател, по-късно се включват инвеститори, частни и корпоративни и нещата са регламентирани със сложни търговски закони. Но да се твърди че

 

Преди 1 час, Atom said:

Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят.

е нонсенс. Ярък пример е историята на Стив Джобс,  основател и основен акционер в Епъл, впоследствие изхвърлен от управлението, но забележи - изхвърлен с принадлежащата му по закон част от неговия капитал - с която той основава впоследствие Пиксар, друга върхова компания, която развива в мега фирма. Капиталът и собствеността на Джобс в конкретния случай са гарантирани от закона.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 22 минути, Atom said:

The company comes first, the benefit to the members follows from its success.

Ами това въобще не е вярно.

В САЩ поне компаниите се управляват от Борда на Директорите, чиято роля е единствено
да защитава интересите на акционерите - тоест, собствениците на компанията.
В цитираната от теб статия няма една дума за това. Тези хора къде живеят ??

Членовете на Борда на Директорите се избират пряко от акционерите на акционерните събрания.
В някои случаи дори пряко се назначват от инвеститорите, когато инвеститори-активисти (например
Carl Icahn) закупят мажоритарен дял акции в дадена компания.

Така че собствеността на компаниите в САЩ поне е много ясно изразена и недвусмислена.

Бордът на Директорите непрекъснато натиска изпълнителния директор (СЕО-то) да управлява така,
че да вдига акциите на компанията - натиск, който идва от стоковата борса; тоест, от инвеститорите.
Ако акциите на дадена компания не вървят добре за известно време, Бордът обикновено сменя СЕО-то.

Редактирано от gmladenov

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 40 минути, Б. Киров said:

Но да се твърди че "Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят" е нонсенс.

Защо си позволявам да твърдя, че "Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят"?

Когато класиците като Адам Смит и т.н. говорят за "частна собственост", те разбират точно "частна собственост" т.е. собственост на индивид (личност, човек) и я противопоставят на всякаква друга - енорийска, корпоративна и т.н.  От тяхна гледна точка един от най-големите "врагове" на свободния пазар за точно корпорациите - гилдии, цехове, чартърни корпорации и т.н.  

Фейсбук наистина не е добър пример, защото основателят му все още е в управлението. В момента в който излезе от него, след едно поколение тя ще се превърне като всички останали публични компании в безлична и "ничия".  Целият финансов сектор и почти целия промишлен са подобни безлични и ничии. Кои са акционерите в тях? Това са най-различни банки и фондове, в тях акционери са други банки и фондове, но накрая се стига до парите на населението -  пенсионни фондове, животозастрахователни фондове, спестовни схеми, разни инвестиционни схеми и т.н. Този "капитал" набран от населението е огромен.  Дори всички милиардери да се обединят, общият им капитал ще бъде някаква незначителна част от огромната маса пари събрана от населението. Но населението не управлява, а управляват директорите.

С други думи основните "собственици на капитал" нямат думата и няма как да я имат. В Европа все още има частен капитал (г.н. семейни фирми), но и там свободата на "собствениците" е ограничена, но по други линии.

Редактирано от Atom

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Atom said:

С други думи основните "собственици на капитал" нямат думата и няма как да я имат.

Въобще не е така, колега.

В САЩ поне всяка компания е напълно подвластна на натиска на Уолстрийт (стоковата борса).
Това е пряк натиск от всички тези институционни инвеститори, които си изброил.

В крайна сметка никой от тях не го е еня какво прави компанията ... стига цената на нейните акции
непрекъснато да се вдига или пък акциите да плащат добър дивидент.

Така че безличните инвеститори напълно контролират компанията чрез цената на нейните акции.
Това е механизмът, с който те "имат думата".

Когато Тим Кук стана СЕО на Епъл, бордът на директорите му даде акции на стойност 400 млн долара.
Сундар Пичай на Гугъл получи акции за 300 млн, а Сатя Надела на Майкрософт получи за 200 млн
(ако не се лъжа).

Дали тези СЕО-та ще управляват така, че цените на техните акции да се вдигат или да падат?
А ако СЕО-тата гледат да угодят на инвеститорите, значи на кой е реалната власт в компанията?

Редактирано от gmladenov

Share this post


Link to post
Share on other sites

HSBC, Standard Chartered back China security law for Hong Kong

Какво ли може да накара две световни банки да подкрепят ККП?! 🤨

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

the return to capital in Japan decreased from 31.95 percent in 1956 to 12.79 percent in 2006, while that of the United States decreased from 15.28 percent in 1930 to 6.94 percent in 2007, indicating that the return to capital seems to decline in the long run. Increases in labor’s share of income and the capital-output ratio seem to follow the development of the economy, leading to a decline in the return to capital. Also, the evidence from Japan and the United States indicates that the return to capital remains high during the early stages of economic booms. From 1965 to 1980, for example, the period that marked the economic booms of Japan, the return to capital in Japan averaged above 28 percent. From 1978 to 2006, the period that marked China’s “Reform and Opening Up” movement, the return to capital in China was also very high.As stated above, the experiences of major developed countries indicate that the return to capital in China will decrease in the future because of increases in labor’s share of income and the capital-output ratio. However, it seems that the return to capital in China will remain higher than that of Japan and that of the United States in the near future because labor’s share and the capital-output ratio are still very low and are unlikely to significantly increase any time soon. Considering the experience of Japan, whose return to capital converged to that of the United States after more than 40 years of economic development, we can conclude that, considering the size of its economy, China will still be able to enjoy a high return to capital for at least 10 more years. In addition, as the return to capital in China is significantly higher than those of other major countries, foreign capital will continue to flow into China

https://www.usitc.gov/publications/332/journals/06_sunyangxiao_understandinginvestmentfdi.pdf

Цитирай

several of the key factors driving China’s spectacular growth are moving into reverse. The total working-age population peaked in 2013, according to official figures. That means higher costs, and also slower growth in savings to finance investment, as a rapidly graying population stops saving for the future and starts spending. Meanwhile the nation’s export machine is already so large—13% of global shipments in 2017—that it is running into stiff political resistance abroad at much lower income levels than when trade tensions peaked for Japan in the 1980s. Continued rapid export growth, another key source of capital for investment, could prove difficult to sustain, even without competition from lower-cost aspirants like Vietnam.

Scarcer labor and savings ahead means that the big hope for keeping growth chugging along is boosting productivity and leveraging China’s massive internal market as a testing ground for new products, technologies and globally competitive champions.

It isn’t clear, however, that Beijing is taking the steps needed to make this happen. Rather than bold new reforms, public policy in recent years has focused on shoring up the debt-addled state sector through industry consolidation—often at the expense of private competitors.

Return on assets for privately owned industrial companies, nearly 13% in 2014, was less than 8% last year. Even in the fast-growing information-technology sector, highfliers such as Tencent have found themselves facing tighter government scrutiny and subject to “mixed ownership reform,” encouraging them to invest large sums in ailing state giants. The state share of total investment, which declined steadily for most of the 2000s, has since 2012 stabilized at around 35%-40%.

A big internal market with ample state finance could indeed help build many new globally competitive innovators—but only if those financial resources find their way into good hands, and government interference doesn’t pose too much of a problem for winners. In today’s China, this seems more, not less, questionable than a few years ago.

A 2018 analysis from Capital Economics finds that, while in most countries large firms tend to have higher return on assets than smaller firms due to economies of scale, in China the reverse is true for both private and state-owned companies. One explanation could be that many small private manufacturers in China are part of international export supply chains and therefore directly exposed to global market discipline, unlike large, domestically focused companies.

Other explanations are more disturbing. Even successful Chinese companies like Tencent are exposed to a high level of government interference once they reach scale. That weighs on returns. Or the companies that grow to scale may do so primarily because of political connections and cheap finance, rather than quality per se. Either way, the conclusion isn’t encouraging.

https://fbkfinanzwirtschaft.wordpress.com/2019/05/16/china-could-lose-face-get-rich-from-a-trade-deal/

everything-fine.png

3cb60c213dc3f5fec3ed79888ac59a07

chinese-population.png

277810-blank-754.png

Продажбите на дребно до 2018

even-higher.png

 

china-retail-revenue.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Pakistan Discovers the High Cost of Chinese Investment

Pakistan’s desire to maintain strategic relations with China has resulted in the $62 billion China-Pakistan Economic Corridor (CPEC), a set of infrastructure projects, being mired in insufficient transparency.

But a Committee formed by Pakistani Prime Minister Imran Khan to examine the causes for the high cost of electricity to Pakistani consumers has lifted the lid on corruption involving Chinese private power producers in Pakistan.

The report reveals that the Huaneng Shandong Ruyi (Pak) Energy (HSR) or the Sahiwal and the Port Qasim Electric Power Company Limited (PQEPCL) coal plants under CPEC inflated their set-up costs.

For Pakistan’s citizens, who are always told how China is their most reliable friend in the world, it was a shock to discover that China does business mercilessly and unscrupulously.

Successive civilian governments and Pakistan’s military have looked upon China as their principal backer against India.

The 278-page report by the “Committee for Power Sector Audit, Circular Debt Reservation, and Future RoadMap” listed malpractices to the tune of 100 billion Pakistani rupees ($625 million) in the independent power generating sector, with at least a third of it relating to Chinese projects.

Given the close ties between CPEC and the all-powerful Pakistan military — the CPEC Authority is currently chaired by Lt. General Asim Saleem Bajwa, who is also the Prime Minister’s Special Assistant on Information and Broadcasting — the Committee treaded softly in relation to the Chinese projects.

According to the committee’s report, “excess set-up costs of Rs. 32.46 billion (approximately $204 million) was allowed to the two coal-based [Chinese] plants due to misrepresentation by sponsors regarding [deductions for] the ‘Interest During Construction’ (IDC) as well as non-consideration of earlier completion of plants.”

The interest deduction was apparently allowed for 48 months whereas the plants were actually completed within 27-29 months leading to entitlement of an excess Return on Equity (RoE) of $27.4 million annually over the entire project life of 30 years in the case of the Sahiwal plant.

The estimated excess payment, keeping in mind the 6 percent annual rupee depreciation against the dollar, works out to a whopping Rs. 291.04 billion (approximately $1.8 billion).

The Chinese company HSR claimed IDC based on a long-term loan at the rate of LIBOR +4.5 percent for the length of the entire construction period, even though it borrowed no money during the first year of construction and used only short-term loans at substantially lower interest rates during the second year.

The magnitude of profiteering by the Chinese companies is incomprehensible. The two projects examined by the Pakistani experts’ Committee were worth $3.8 billion at the time of their launch. The Committee found over­payments of Rs. 483.64 billion, which amounts to $3 billion at current rates of exchange.

This includes overpayment of Rs. 376.71 billion (approximately $2.3 billion) to HSR and Rs. 106.93 billion (approximately $672 million) to PQEPCL on account of excess set-up cost, excess return due to excess set-up cost in 30 years, and excess return due to miscalculation in Internal Rate of Return (IRR).

In its report, the Committee recommended that Rs. 32.46 billion (approximately $204 million) be deducted from the project cost of PQEPCL and HSR; the return payment formula be corrected to reflect actual construction time; and Tariff of PQEPCL and HSR be adjusted accordingly.

Under the current formula, in two years of operation, HSR has already recovered 71.18 percent of its original equity invested whereas PQEPCL has recovered 32.46 percent of its original equity in the first year of operation.

This is over and above the profits that the companies would have made without subterfuge. Imagine the return the Chinese will generate on the $62 billion CPEC projects. These numbers are way too large to have been missed as oversight or malfeasance of individuals within the companies and their Pakistani counterparts.

The experience of the Sri Lankan and Maldives governments suggests that these overpayments are generated with the complicity of leaders in the Pakistan government and the loot shared by all parties.

Pakistan’s economy has been teetering on the verge of bankruptcy for some time and the COVID-19 pandemic has made the situation even worse.

Instead of reforming their country’s policies, Pakistan’s leaders, once again, sought debt restructuring and waivers on account of the pandemic, just as they previously sought international assistance  as a reward for fighting terrorism.

But expecting the international community to repeatedly bail Pakistan out from one economic crisis after the other is unrealistic. Massive military expenditure, deep rooted corruption, and lack of accountability are at the heart of Pakistan’s perennial and ever widening gulf between revenue and expenditure.

Now, it seems, Chinese investments have become a new liability. The International Monetary Fund (IMF) has been pushing Pakistan’s officials to raise taxes and power tariffs, effectively asking the Pakistani public to foot the bill for China’s rapacious practices.

https://thediplomat.com/2020/05/pakistan-discovers-the-high-cost-of-chinese-investment/

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, gmladenov said:

Когато Тим Кук стана СЕО на Епъл, бордът на директорите му даде акции на стойност 400 млн долара.
Сундар Пичай на Гугъл получи акции за 300 млн, а Сатя Надела на Майкрософт получи за 200 млн
(ако не се лъжа).

Дали тези СЕО-та ще управляват така, че цените на техните акции да се вдигат или да падат?
А ако СЕО-тата гледат да угодят на инвеститорите, значи на кой е реалната власт в компанията?

Ставаше въпрос за частната собственост. Инвеститорите са собственици на своите акции и на нищо друго. Именно тях имат право да продават, залагат, заменят, да  извличат доход от тях, да ги оставят в наследство и т.н.   Всички тези CEO-та които си изброил реално управляват корпорациите, но какъв е техния дял от капитала - нищожен.

Да вземем например Майкрософт. Мениджмънтът и разни служители притежават 1,42% от капитала. 74% се държи от институционални инвеститори.

Да видим какво става с институционалните инвеститори. Да вземем например BlackRock.  Капиталът на BlackRock към 2018 е около 38 милиарда долара. Основните акционери на компанията са пак институционални инвеститори. Мениджмънт и служители притежават около 3,32% от акциите. Самата компания обаче контролира над 7 трилиона долара. Т.е. собственото участие на мениджмънта е нищожна част от парите които се управляват. 

Стигаме да дъното - истинските собственици на трилионите. Тези хора даже не са акционери (нямат право да гласуват), а са собственици на дялове в пенсионни, взаимни и всякакви други финансови схеми.

И сега според теб щом "СЕО-тата гледат да угодят на инвеститорите" значи инвеститорите имат реалната власт в компанията. По същия начин  СЕО-тата на инвеститорите гледат да угодят на своите инвеститори, те пък на своите и т.н.. Когато се стигне до дъното обаче се оказва, че не е точно така. Взаимните фондове, пенсионните фондове, банките и разни други финансови схеми също гледат да угодят на своите "инвеститори", но последните нямат дори и теоретична възможност да участват в управлението. Дяловете във взаимни или пенсионни фондове не ти дават никакво право да участваш в управлението, а ако имаш депозит в банка дори и няма да ти мине пред ума, че може да имаш претенции към управлението и.

Редактирано от Atom

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Atom said:

 

Преди 3 часа, Atom said:

Ставаше въпрос за частната собственост. Инвеститорите са собственици на своите акции и на нищо друго. Именно тях имат право да продават, залагат, заменят, да  извличат доход от тях, да ги оставят в наследство и т.н.   Всички тези CEO-та които си изброил реално управляват корпорациите, но какъв е техния дял от капитала - нищожен.

Да вземем например Майкрософт. Мениджмънтът и разни служители притежават 1,42% от капитала. 74% се държи от институционални инвеститори.

Да видим какво става с институционалните инвеститори. Да вземем например BlackRock.  Капиталът на BlackRock към 2018 е около 38 милиарда долара. Основните акционери на компанията са пак институционални инвеститори. Мениджмънт и служители притежават около 3,32% от акциите. Самата компания обаче контролира над 7 трилиона долара. Т.е. собственото участие на мениджмънта е нищожна част от парите които се управляват. 

Стигаме да дъното - истинските собственици на трилионите. Тези хора даже не са акционери (нямат право да гласуват), а са собственици на дялове в пенсионни, взаимни и всякакви други финансови схеми.

И сега според теб щом "СЕО-тата гледат да угодят на инвеститорите" значи инвеститорите имат реалната власт в компанията. По същия начин  СЕО-тата на инвеститорите гледат да угодят на своите инвеститори, те пък на своите и т.н.. Когато се стигне до дъното обаче се оказва, че не е точно така. Взаимните фондове, пенсионните фондове, банките и разни други финансови схеми също гледат да угодят на своите "инвеститори", но последните нямат дори и теоретична възможност да участват в управлението. Дяловете във взаимни или пенсионни фондове не ти дават никакво право да участваш в управлението, а ако имаш депозит в банка дори и няма да ти мине пред ума, че може да имаш претенции към управлението и.

Колега Атом, не знам какво точно се опитваш да докажеш. Доколкото схващам застъпваш теза, че капиталът е ничии и тече "анонимно като водите на Темза", нещо от сорта :)

Обаче, според мен, не е така и допускаш грешка в логическата верига точно на това ниво от тезата:

Преди 3 часа, Atom said:

Стигаме да дъното - истинските собственици на трилионите. Тези хора даже не са акционери (нямат право да гласуват), а са собственици на дялове в пенсионни, взаимни и всякакви други финансови схеми.

И сега според теб щом "СЕО-тата гледат да угодят на инвеститорите" значи инвеститорите имат реалната власт в компанията. По същия начин  СЕО-тата на инвеститорите гледат да угодят на своите инвеститори, те пък на своите и т.н.. Когато се стигне до дъното обаче се оказва, че не е точно така. Взаимните фондове, пенсионните фондове, банките и разни други финансови схеми също гледат да угодят на своите "инвеститори", но последните нямат дори и теоретична възможност да участват в управлението. Дяловете във взаимни или пенсионни фондове не ти дават никакво право да участваш в управлението, а ако имаш депозит в банка дори и няма да ти мине пред ума, че може да имаш претенции към управлението и.

Хайде за вземем за пример пак БлекРок:

2020-06-06_120815.jpg.01847c81a785cf699224487635b6e21b.jpg

Това е протфолиото на инвеститорите му през 2013, когато са имали активи под управление 4.1 трлн., днес са 7.5 трл. Най-напред, според теб, защо почти са удвоили активите си под управление? Според мен е заради успешното им управление и осигурения дивидент на инвеститорите. Значи инвеститорът Х си влага парите в БлекРок, а не в друг фонд, защото БлекРок му гарантират добър дивидент и сигурност, тоест капиталистическото предприятие БлекРок, което взема за услугата си да проучва, анализира и менажира пазара на чужди капитали и получава за тази услуга 0.2 процента от парите на клиентите си върши добре работата за своите клиенти, които увеличават инвестицията си в него близо два пъти за 7 години.

Сега вгледай се в портфолиото - от 4.1 трлн. 3.3 трлн. са активи и дългови инструменти /бонове/, които не са инстутиционални в голямата си част, а частни капитали с ясно обозначени собственици.

Защо мисля така, заради общата структура на активите под управление в света:

2020-06-06_104246.thumb.jpg.a148cfec4fd5396307c61407192c4010.jpg

Ето в тази таблица са показани активите в света под управление - Пенсионните фондове, застрахователните компании и държавните фондове са приблизително 35 процента от цялото, лъвския пай от 65 процента са пада на много богати индивиди (HNWI), такива с персонален доход над 1 млн. до н-млрд. и богати индивиди (Mass affluent) -такива с доходи между 100 000 и 1 млн., тоест средната класа. 65 процента от всички пари под управление за инвестиции са на тези две групи индивиди, което за 2020 година е над 70 трлн. долара.

Долната колонка показва как процентът на парите /богатство/ под управление нараства като процент от общото световно богатство - от 30.9 процента през 2004 ще стане 42.1 процента през 2025, цели 12 процента за 21 години. Разбираемо защо - който не си поверява богатството /активите/ на фондове за управление може да разчита на малка годишна или нулева възвръщаемост, докато управляваното богатство /капитал/ носи средно над 5 процента възвръщаемост. Е как това богатство, което се управлява от СЕО на фондовете за управление да не диктува ефективността на тези СЕО и на екипите им, тяхната работа е да го насочват към най-ефективните фирми и печеливши сфери от икономиката, при това при нечовешки оспорвана конкуренция с конкурентите им. Дали ще си даде парите някой богат британски лорд в БлекРок за управление и инвестиции или във фонда Сульо&Пульо има много голямо значение за въпросния лорд, който въобще не е анонимен и плаща добра комисионна на въпросния фонд. Тези пари вече впоследствие изтичат по каналите на корпоративното управление и вършат страхотна работа, но още "в дъното", както пишеш ти самият, те нито са анонимни, нито без значение от избора на въпросния хипотетичен лорд, който внимателно ще следи какво става с наследствения му милиард, примерно.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, Atom said:

Дяловете във взаимни или пенсионни фондове не ти дават никакво право да участваш в управлението, а ако имаш депозит в банка дори и няма да ти мине пред ума, че може да имаш претенции към управлението и.

Ако те разбирам правилно, твоята теза е, че парите в банката или пенсионнния фонд са реалните собственици на компании,
а тези пари нямат никакво участие в управлението на компаниите, които те притежават.

Не съм съгласен. Ако един предприемач вземе пари на заем от банката и с тях организира бизнес, заемът ли притежава
бизнеса или предприемачът? По твоята логика това е заемът.

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Колега Атом, не знам какво точно се опитваш да докажеш. Доколкото схващам застъпваш теза, че капиталът е ничии и тече "анонимно като водите на Темза", нещо от сорта

Ставаше въпрос за частната собственост. За нищо друго - не за ефективност печалба и т.н.

Запитай се защо например Мъск изпревари Боинг в космическото състезание? Разликата между тях е огромна и ако измерваме нещата само в парично изражение Боинг би трябвало да смаже Мъск. Да, но не. Защо въпреки, че корпорациите наливат огромни пари за иновации, почти всички съвременни чудеса са плод на гаражни предприемачи? Гугъл, Епъл, Майкрософт, Фейсбук, Туитър, Амазон и т.н.?  Разликата е проста -  гаражните предприемачи гледаха на творението си като на нещо свое, като на рожба - къткат я, обгрижват я, помагат и да расте и т.н.  - те са собственици. Корпорациите гледат на инвестициите си просто като на инвестиции. Работят по алгоритъм - толкова време и такъв бюджет за разработка, толкова за внедряване и т.н.  Ако нещо се издъни, проектът се  отписва и се продължава напред.  Тесла гледа на творението си нещо свое, като собственик, Морган гледа като инвеститор. Уж е същото, но не е.

Аз не казвам, че корпорацията е нещо лошо или, че няма смисъл от нея. Напротив, съвременният свят се развива и върви напред точно заради корпорациите (това съм го заявявал в този форум многократно), а не заради частната собственост.  Частна собственост е имало винаги, но това което го е нямало е корпорацията. Тя е чисто европейско изобретение. Ако не бяха корпорациите, продуктите на гаражните предприемачи много трудно биха достигнали тази масовост която имат в момента. Това обаче няма нищо общо с въпроса за същността на частната собственост.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 56 минути, Atom said:

Ставаше въпрос за частната собственост. За нищо друго - не за ефективност печалба и т.н.

Запитай се защо например Мъск изпревари Боинг в космическото състезание? Разликата между тях е огромна и ако измерваме нещата само в парично изражение Боинг би трябвало да смаже Мъск. Да, но не. Защо въпреки, че корпорациите наливат огромни пари за иновации, почти всички съвременни чудеса са плод на гаражни предприемачи? Гугъл, Епъл, Майкрософт, Фейсбук, Туитър, Амазон и т.н.?  Разликата е проста -  гаражните предприемачи гледаха на творението си като на нещо свое, като на рожба - къткат я, обгрижват я, помагат и да расте и т.н.  - те са собственици. Корпорациите гледат на инвестициите си просто като на инвестиции. Работят по алгоритъм - толкова време и такъв бюджет за разработка, толкова за внедряване и т.н.  Ако нещо се издъни, проектът се  отписва и се продължава напред.  Тесла гледа на творението си нещо свое, като собственик, Морган гледа като инвеститор. Уж е същото, но не е.

+++ Признавам, аз съм пристрастен към идеята, че индивидът струва повече от колектива, иначе казано убеден съм в това и го вярвам. Може да е наивно, но е факт, лично за мен.

Да Мъск постигна повече от Боинг, защото Мъск е изключителна личност, такива са Стив Джобс, Зукърбърг и много от рицарите на предприемачеството - те са уникални и след тях сътвореното от тях ще посивее и отиде постепенно в небитието. Ще излязат други и това е цикличната приказка на западния индивидуализъм и прогрес.

Преди 56 минути, Atom said:

Аз не казвам, че корпорацията е нещо лошо или, че няма смисъл от нея. Напротив, съвременният свят се развива и върви напред точно заради корпорациите (това съм го заявявал в този форум многократно), а не заради частната собственост.  Частна собственост е имало винаги, но това което го е нямало е корпорацията. Тя е чисто европейско изобретение. Ако не бяха корпорациите, продуктите на гаражните предприемачи много трудно биха достигнали тази масовост която имат в момента. Това обаче няма нищо общо с въпроса за същността на частната собственост.

Коропорациите са машини. Една машина обаче, каквато е Амазон или Епъл, без творчески гений като Джобс или Безос рано или късно деградира, колкото и да са прецизни и блестящи нейните СЕО-та с дузини престижни дипломи и рафинирана подготовка като мениджъри. Историята на Джобс с двойното му завръщане в Епъл е добра илюстрация за това; Амазон, Фейсбук и компаниите на Мъск вероятно ще продължат по инерция след като създателите им си отидат, но съм сигурен, че няма да имат този блясък и неповторимост.

И тук не става въпрос за частна собственост, а за индивидуалност.

Същото е било с Кралете на американската промишлена революция - те до един са неповторими като индивидуалност - Джон Рокфелер и Форд са неповторими като индивидуални качества и точно затова създават промишлени империи, суперкорпорации, обратния процес е невъзможен и на практика не съществува.

В Европа всичко започва с гилдиите - в тези гилдии обаче израстват ярки индивидуалисти и точно това отличава Запада и Изтока - всички големи Ренесансови художници задължително минават обучението и чиракуването си през гилдии на занаятчии /с изключение на Леонардо и още няколко/, но днес не говорим за гилдиите /по същество първите европейски корпорации/, а за индивидуалните майстори.

Изтокът се развива по друга треактория на колективизъм и за източните държави комунизмът /липса на частна собственост и поставянето на индивида под колектива/ е нещо естествено за историческата му традиция. Това е една голяма разграничителна линия, която не може да бъде заличена с няколко десетилетия или дори векове, защото се е формирала културно хилядолетия.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 16 часа, новорегистриран2 said:

HSBC, Standard Chartered back China security law for Hong Kong

Какво ли може да накара две световни банки да подкрепят ККП?! 🤨

The bank's statement comes nearly a week after former Hong Kong chief executive Leung Chun-ying blasted HSBC for its silence.

Leung took to Facebook (FB) on Friday, calling on HSBC to publicly voice its support for the law. He said the bank should know "which side of the bread is buttered."

https://edition.cnn.com/2020/06/04/business/hsbc-standard-chartered-hong-kong-law-intl-hnk/index.html

Банката трябва да знае "от коя страна на филията е маслото", както се изразява този активист на Китайското ОФ.

HSBC са най-голямата инвестиционна банка в Европа и осми инвестиционен посредник в света, те са основани в Хонконг, докато е британско владение и азиатските им активи спасиха банката от загубите й във Великобритания след Брекзит; другите, Standard Chartered пък са мажоритарна собственост на Сингапур и също имат основния си бизнес в Азия

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...