България и средновековната търговия с роби

[Last roman]

„Никой в Българското Царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“

Това гласи член 62 от Търновската конституция, приета през 1879 г. Красиви думи, записани в епоха, когато вече в Европа, а и по света, робството е премахнато. Въпреки това, тези думи от поколения се преподават на българските деца в училище, за да се помни, че в страната ни живеят свободни хора, които никога не отнемат чуждата свобода.

Но нека да погледнем и един друг закон, който е бил в сила хиляда години по-рано:

„Член 29. Който открадне свободенѣ човѣкъ и го продаде, или пороби, да се обърне на робъ, както е поробилъ свободния, и въ сѫщото робство да се постави.

Член 30. Който присвои чужди робъ, скрие го и не го пуща на явѣ, виновенъ е прѣдъ господаря да му настани други такъвъ робъ, или да му даде цѣната.“

Това са предпоследните точки от т.нар. „Закон за съдене на хората“, възприет в България по времето на княз Борис I Михаил. Текстът е вариант на византийските норми, възприети след официалното покръстване на България. Фактът, че тези точки са запазени и в българската версия на „Еклога“ означава само едно – на територията на Първото Българско царство е съществувало робство и то е било регулирано от официалната власт.

Съществуването на робство в Средновековна България е добре известно на нашите историци. Темата обаче е неблагодарна за дискутиране и по тази причина спада в категорията на неща, за които предпочитаме да не говорим (като например факта, че Симеон е първия християнски владетел на голяма държава, който сключва съюз с мюсюлмани срещу свои единоверци – б.а.) Робството обаче е факт. То не е било нито специално, нито изумително за нашите предци. Всъщност, през VIII-X век, робството е неразделна част от битието както на Близкия Изток, така и на Европа. А както може би знаете, България съвсем не е била извадена от контекста на епохата.

 

Робството в Европа и Средиземноморието

В нашата част на света, робството съществува отдавна. Всъщност, по-лесно е да се каже кога не е съществувало, отколкото кога го е имало. Формалният му край е през втората половина на XIX век, когато Османската империя изпреварва САЩ и отменя робството в началото на 60-те години, докато в Северна Америка по темата се води гражданска война. До тогава, робството е неотменна част от историята на нашия и съседните региони.

От пепелищата на разрушената средиземноморска търговия от V-VII век, арабската експанзия създава нов, ревитализиран вариант, който набързо свързва земите от Атлантическия океан до р. Инд в една огромна мрежа от пазари и търговски пътища. Тази грамадна глобална мрежа скоро се свързва и с пазарите в Индия и Китай. Към 750 г., земите от Андалусия до Корея отново са обединени в постоянен търговски поток. В тази схема, човешкият живот струва точно толкова, колкото господарите на робския пазар се спазарят.

Грешно е обаче да приписваме заслугите изцяло на мюсюлманските търговци. Робите, които се разменят по сергиите в Багдад, Басра, Кайро и Мерв са преди всичко внос. Основният поток идва от Европа, където местни търговци и ловци на глави събират своята плячка и я продават чрез средиземноморски посредници на арабите. Ловци от Генуа, Пиза, Венеция и Амалфи проникват далеч на север – чак до Чехия и Словакия. В Чехия съществува отделен вътрешен робски пазар, а в Майнц епископът е така сащисан от количеството хора, които се предлагат по поречието на р. Рейн, че се опитва да издава забрани за търгуването с хора или поне с християни – напразно.

На изток, нещата са още по-мащабни и организирани. Венеция набързо монополизира лова на хора в западните Балкани – целите са езичниците в Далмация и Босна, но никой не роптае да изкара някоя и друга монета от своите единоверци, носещи кръста. През VIII век, Курията на Венеция получава постоянни оплаквания от съседни италиански градове, че Републиката в Лагуната краде роби от своите съседи и след това ги продава, а освен това заробва и християни, попаднали в ръцете на търговците на хора.

В Европейската равнина, днес поделена между Русия, Украйна и Беларус, ловът на хора е не просто спорт, а индустрия. Русите, наричани още варяги, се превръщат в професионални робовладелци. В робство са отвлечени десетки, ако не и стотици хиляди в рамките на два века. Парите, които скандинавците изкарват от тях, са равностойни на милиарди днешни долари, тогава плащани със сребро. В замяна на красиви жени и здрави мъже, варягите товарят коприна от Китай, подправки от Индия и ценни стоки от Арабия, заедно с доволно количество пари.

Тези доходи скоро са надушени от другите ловци на роби – степните племена. Печенеги и маджари започват да атакуват северняците, опитвайки се да отмъкнат ценните стоки. За да се предпазят от опасността, викингите създават поредица от опорни, укрепени постове по поречието на реките. Те скоро се превръщат в самостоятелни тържища и градове, които стават част от голямата икономическа система и поставят началото на Киевска Рус. Две имена са достатъчен пример – Новгород и Киев. Робските тържища в тези два града скоро привличат търговци от цял свят – евреи, араби, гърци, хазари, волжки българи…

Двете силни държави по поречието на Волга – Хазарският хаганат и Волжка България бързо намират своята ниша във вноса и износа на роби. Степните господари извършват набези срещу съседните племена в района на Урал и дн. Казахстан, след което продават пленниците по пазарите, разположени по поречието на р. Волга.

Византийската империя също има своето ключово място. Роби, купувани и залавяни по Северното Черноморие постоянно се пренасят на юг към Константинопол. Херсон на п-в Крим е ключовата изходна позиция. От там, през голямото тържище в Константинопол, потокът от хора се насочва или към Мала Азия или към Средиземноморието – Антиохия, Александрия, Тир, Сидон, Тунис. Роби навлизат и през Балканите – било по Диагоналния път или по Виа Егнатия. Славянските племена в Гърция, Албания и дн. Сърбия са обект на постоянно преследване.

 

Ролята на България

Вече показахме размаха на търговията с роби в Европа и Близкия Изток. Както е очевидно, няколко големи търговски пътища минават през българските земи. Това са Виа Диагоналис, Виа Егнатия, Виа Понтика (по крайбрежието на Черно море), както и самото течение на р. Дунав, по което стоки от Централна Европа се насочват на изток. Българите са и гранична зона с множество племена и народи, които нямат свои фиксирани държави и съответно са обект на постоянен натиск от страна на по-централизираните си съседи.

Наличните извори по-скоро загатват, отколкото дават ясна представа за мащабите на търговията с роби и робовладелството в България. Както е добре известно, по времето на успешните походи в Тракия и Македония, българите постоянно отвличат пленници. Тези хора, които ние предпочитаме да разглеждаме без много внимание, в голямата си част биват продавани на тържища за роби, каквито несъмнено са съществували и южно, и северно от р. Дунав в българските земи.

Крум и Симеон са христоматийни примери. Между 809 и 814 г., десетки хиляди византийски войници и цивилни попадат в български плен. Мнозина са и онези, които Крум изселва на север от Дунав, за да засили позициите си в днешна Бесарабия. Можем само да гадаем какъв е статута на тези военнопленници, но без всякакво съмнение, немалка част от тях биват или продадени, или използвани като роби. След победата при Ахелой, както ни информира извора „Чудото на св. Георги“, Симеон продал част от пленената византийска армия на търговците на роби. С оглед практиката, потвърдена няколко десетилетия по-късно покрай битката при Уаландр (932 г.), търговците вероятно били араби и евреи, които имали свои колонии в Хазария.

Освен като участници в търговията, българите също така ставали нейни жертви. Набезите на печенези и маджари след 800 г., водели до постоянни отвличания на хора, най-вече сред живеещите във Влашката равнина и Бесарабия, но също и от Добруджа (както свидетелства „Чудото на св. Георги с българина“ – б.а.). Успоредно с това, българи били вземани в робство и от нахлуващите византийски войски, макар тези набези да били далеч по-малко опасни от нахлуванията на степните народи. От своя страна, предците ни извършвали подобни действия по време на наказателните експедиции срещу славянските племена по поречието на Тимок и Тиса, по времето на Омуртаг.

Самият факт че при Борис I в законодателството е обърнато специално внимание на притежаването и търгуването с роби говори достатъчно само по себе си. От една страна, цитираните по-горе закони регулират вътрешните за страната отношения към робовладелството, от друга се гарантира неприкосновеността на стоката по отношение на преминаващите през страната търговци. Въобще, ролята на българската държава в регулирането на търговските взаимоотношения в Източна Европа е тема, която заслужава сериозно проучване. Същото важи и за връзката между българската търговска диаспора и управляващия елит – намек в тази посока е и Търговската война, водена от Симеон между 894 и 899 г. Владетелят защитава интересите на търговското съсловие, което несъмнено се отплаща със заеми и материална подкрепа през последвалите войни срещу ромеите.

Друг източник, който ни подсказва, че българите не просто са търгували с роби, но и са притежавали такива, се съдържа в отговорите на папа Николай до Борис I. Там, папата заявява, че на избягалите роби трябва да бъде пощаден живота, но те трябва да бъдат върнати на своя законен господар и да му служат, а поведението им да бъде регулирано от действащите закони. Отделно от това, папата обяснява на княза, че в случай на избягал свободен човек или роб от България, граничарите, допуснали това вече не бива да бъдат директно екзекутирани, тъй като това противоречи на християнските норми.

Всички тези забележки ни подсказват няколко неща. На първо място, темата за притежаването и контролът на робите е от изключителна важност за Борис – на това са отделени поне два въпроса от запитването му до папата. На второ място, явно е че в България са съществували специфични закони, отделно от двата пункта в „Закона за съдене на хората“, които са регулирали статуса и отношенията между господари и роби. На трето място, явно е че България, подобно на останалите държави, за които стана дума по-горе, е имала специални превантивни мерки за недопускане бягството на роби зад граница – практика, която е засвидетелствана в редица спогодби между тогавашните държави. Граничната зона, често допълвана от валове, укрепления и ровове, е била предназначена както за възпиране на чужди войски, така и за задържане на бегълци вътре в пределите на страната.

Ако се върнем към извора „Чудото на Св. Георги“, там става ясно, че българските боляри са използвали множество роби в своите домакинства, като в конкретния пример става дума за слуги, заети с приготвянето на топла вода за банята на аристократите. Можем да предположим, че роби са били използвани широко и за всякаква друга домакинска работа, както и в селското стопанство, с оглед на факта, че към този момент крепостническите взаимоотношения все още не са били разпространени по нашите земи, и селяните не са били задължени с ангария към господарите си така, както във времето на Второто българско царство.

Количеството военнопленници и цивилни, които българите постоянно отвличат със себе си след походи във Византия подсказва, че употребата на робски труд не е нито спорадично, нито маловажно явление в живота на средновековното българско общество. Какъв точно е обхватът на този феномен предстои да бъде изследвано както на база на наличните и нови извори, така и на основата на археологическите проучвания на обектите от онази епоха.

***

Средновековната икономическа история на България е сфера, в която нашата историография трябва тепърва да работи усилено. Първото българско царство е било деен и дълготраен фактор в развитието на икономическите взаимоотношения на Балканите и в Източна Европа. Предците ни са били част от глобална търговска система, свързваща Париж с Пекин много преди Си Дзин Пин да говори за своята Инициатива на Пояса и Пътя. Огромно разнообразие от хора и култури са били в постоянен досег помежду си, а кръстопътната позиция на България я е превръщала в естествено разпределително звено от сложния икономически механизъм на Евразия.

Търговията с хора е мрачна страница от човешката история, правдиво заклеймявана от съвременните жители на планетата. Въпреки това, мрачните страници не бива да се пропускат или забравят. Именно в изучаването и разбирането на тези тежки и неморални от съвременна гледна точка процеси, ние можем правилно да преценим развитието на човешките общества и еволюцията на тяхната ценностна система. От перспективата на историята, изминалите по-малко от 200 години без робство са толкова нищожна част от миналото, че ние не можем да си позволим да не изучаваме и познаваме този мрачен дял от човешкото минало.

https://bulgarianhistory.org/bulgaria-srednovekovna-turgovia-robi/?fbclid=IwAR3JqLQVKPxJTkhMlgQcWY4VWGmBI1IHCMCGbQF-zBxbIV1qZ-6ruCHP8j0

[vvarbanov]

Както разбирам, законните и положението на робите не са били еднакви във всички държави.То и през вековете е имало разлики.Да не говорим пък, че отношението към робите е зависело и от техния собственик.Ами правата, ...какви права са имали по време на римската империя?В "Гощавка у Трималхион" се споменава, че някои  са били много богати.Май тия на галерите са карали най тежко робство.

Виждал съм как някои стопани не се грижат добре за животните си, не ги лекуват държат ги гладни, жадни или ги пребиват от работа.Та и тогава и сега в някои хора добитък да не си, камо ли роб. 

[Skubi]

Чакайте, чакайте. И за робите е имало писани и неписани закони правила. Ако ще в Библията но и при по-старите култури, да не говорим за римското право си е било определен статутът. За туй романа сигурно повече знае. Имало е роби поради икономически проблеми, неплатен заем, фалирване, имало е поради престъпление осъдени, имало е военнопленници, имало е купешки от търговци и тнт. Имало е такива лица, благородни, богати, които претърпявали принудено гостуване докато дойде подкупът от семейството им. 

Най-лошо положение пак плебса са били, туземците на някой континент,  които биват изловувани от специално за тях са отиващи бойни отряди за да ги прекарат на някой от гореспоменатите пазари за двукракия добитък....

Най дълго така бачка работата с негрите изловени или купени от вождовете им в централна Африка, от арабски търговци, пренасяни на брегът на Атлантическият океан и от там, холандски, английски, американоски, португалски търговци да ги прекарат на американският континент....За да изобретят джазът и блузът....

 

[deaf]

От това,което съм чел,робите са били като акции на борсата,като ценни книжа които могат да бъдат разменяни. Имало е периоди в Римската империя когато робите толкова много са се увеличавали,че цената им падала и господарите им се чудели каква работа да им намерят и в крайна сметка били в тежест на семейният бюджет. Жестоката експлоатация на робите ми се струва доста преувеличена. В онези времена хората са можели да понасят много,много по-големи унижения и експлоатация,без те да се отразят на самочувствието и здравето им.

Едва на втората година от Гражданската война в САЩ,Ейбрахам Линкълн предявява още едно искане към Южните щати - отмяна на робството. Следователно тази война НЕ се е водила за отмяна робството. Скритата цел на Линкълн е прозрачна - надявал се е да настрои робите-негри,(които са били значително повече в Южните щати),срещу белите си господари. Обаче не се е получило...

[vvarbanov]

 

Преди 13 часа, deaf said:

Имало е периоди в Римската империя когато робите толкова много са се увеличавали,че цената им падала и господарите им се чудели каква работа да им намерят и в крайна сметка били в тежест на семейният бюджет.

По време на военни кампании цената на робите е падала до 2-3 денара на парче.

 Важно е било дали са били свикнали , потомствени, родени в робство или са някакви невъзпитани свободолюбиви варвари .

Но самото робство е било нещо нормално. Робите не са искали да се премахне, а са мечтаели те самите да станат робовладелци. 

[Mont Ferrand]

Хубав научнопопулярен материал с някои лесно обясними неточности. Тук искам само да добавя, че притокът на роби никога не е бил само от Европа - черните африканци са обект на същия лов и износ в същия период и просто е учудващо как някои племена, като например нуер и шилук, да не говорим за по-северните, оцеляват там, където живеят. Що се отнася до въпросния период и политическите взаимоотношения в Европа, които несъмнено са важни за робската търговия, за тях съм писал повечко тук : https://vladislavivanov.blogspot.com/2017/12/blog-post_10.html

И темата според мен е много важна и интересна, би било наистина печално, ако авторът е прав да я смята за неблагодарна...

[Евристей]

On ‎31‎.‎5‎.‎2019‎ г. at 13:17, Last roman said:

Съществуването на робство в Средновековна България е добре известно на нашите историци. Темата обаче е неблагодарна за дискутиране и по тази причина спада в категорията на неща, за които предпочитаме да не говорим (като например факта, че Симеон е първия християнски владетел на голяма държава, който сключва съюз с мюсюлмани срещу свои единоверци – б.а.)

Строго придържайки се към зададените "параметри" - да , така е !  Но : каквото почукало , такова се и обадило. Не е ли десетилетие по рано най-православната империя  сключила съюз с ….езичници - най-дивите от варварите (зверове) да затрият своите "единоверци" ?  Иде дума за маджарското племе . То езичник е още по лошо и от мюсюлманин.

Иначе примери за съюзи между християни и мюсюлмани на искаш......

Легендарният национален герой на Кастилия символ на борбата срещу маврите - Родриго Диас де Вивар - Ел Сид в един значителен период от живота си е в служба на мюсюлманите заради   (недостатъчно според него) награди за заслугите си към Кастийя ! …...

Франция на Франсоа I (чиято част от титулатурата е и най-християнски крал)  и Османийе импараторлугю на Сюлейман I (който пък е и халиф) са повече от съюзници !

А Симеон предлага съюз на ифрикийците (така поне натежават мненията) - тоест целта не е да бъде унищожена Византия , а просто да се използва силния флот на тунизийците и да се превземе Константинопол. Условието - арабите да оберат плячка  колкото могат да изнесат от столицата и да се ометат …..а града остава за българина.

Редактирано Ноември 9, 2019 от Евристей

[Даянааа]

On 31.05.2019 г. at 18:49, deaf said:

От това,което съм чел,робите са били като акции на борсата,като ценни книжа които могат да бъдат разменяни. Имало е периоди в Римската империя когато робите толкова много са се увеличавали,че цената им падала и господарите им се чудели каква работа да им намерят и в крайна сметка били в тежест на семейният бюджет. Жестоката експлоатация на робите ми се струва доста преувеличена. В онези времена хората са можели да понасят много,много по-големи унижения и експлоатация,без те да се отразят на самочувствието и здравето им.

Едва на втората година от Гражданската война в САЩ,Ейбрахам Линкълн предявява още едно искане към Южните щати - отмяна на робството. Следователно тази война НЕ се е водила за отмяна робството. Скритата цел на Линкълн е прозрачна - надявал се е да настрои робите-негри,(които са били значително повече в Южните щати),срещу белите си господари. Обаче не се е получило...

Човече, сериозно ли оправдаваш робство??? И тогава е било също толкова грешно, колкото е сега! "Без да се отразят на самочувствието и здравето им" ?! Просто нямам думи! 

[deaf]

Преди 13 часа, Даянааа said:

Човече, сериозно ли оправдаваш робство???

Това е типично тролско изказване! Слагаш ми думи в устата,които не съм казал. В историята трябва да се избягва да се отправят обвинения или да се оправдава някого или нещо. Историята е такава,каквато е. Преди векове и хиляди години робството е било нужно за изграждането на високо културна и цивилизована държава. Например условията в които е съществувала Римската империя са били изключително тежки. (Много по-тежки,отколкото тези на Древна Гърция). Римляните отвсякъде са били заобиколени с варвари,(изключваме Картаген). За да могат да успеят на римляните са им били нужни роби като работна ръка,най-малкото...

[kirasirrav]

Тука има и едно друго интересно нещо - при тези мащаби на робството ( като количество и продължителност ), и при тези обширни територии на които са се размествали субектите, какво ли се е случвало със размес(т)ването на гените?

[deaf]

Преди 17 минути, kirasirrav said:

при тези мащаби на робството ( като количество и продължителност )

Няма достоверни данни колко са били робите в Римската империя,но ако се доверим на логиката,не може да са повече от 10% от населението... Почти всички от тях са били пленени варвари...

[kirasirrav]

Не говоря само за Римската ( или наследилата я Византия). Визирам положението в цяла Европа от Британските о-ви до Урал, Средиземноморието и Близкия Изток. Хайде Китай, Индия, и Америките да речем че малко или никак ни засягат.

Да добавя - мисълта ми е че в близките региони свързани с българите, са разместени поне половин а като нищо и милион души, от други региони, и като добавим умишлените такива, правени централизирано от империите/царствата, също и по значителните миграции по разни причини ( религиозни, военно-политически ), бъркотията става голяма.

Редактирано Юни 22, 2024 от kirasirrav

[cucumerario]

 

Преди 56 минути, kirasirrav said:

Тука има и едно друго интересно нещо - при тези мащаби на робството ( като количество и продължителност ), и при тези обширни територии на които са се размествали субектите, какво ли се е случвало със размес(т)ването на гените?

Имайки в предвид положението на днешните работници, служейки на днешните си господари/ работодатели,  могат да се направят съответните изводи. Едва ли нещо съществено се е променило..

[kirasirrav]

Тоест да приемем че се е запазила относителната чистота в това отношение, и може би това в общи линии е така. Обаче остават съмненията в археологическата част - когато се идентифицират погребенията и след това от индивидите се извлича ген. материал. При ситуация със малък брой проби за дадена епоха и място, това би могло силно да повлияе на данните и изводите направени от тях.

[deaf]

Преди 3 минути, kirasirrav said:

Тоест да приемем че се е запазила относителната чистота в това отношение,

Грешка е да се слагат в един кюп всички варвари... Повечето роби варвари на римляните са били "набирани" от германци,траки,гали и т.н.,тоест варвари,но склонни (генетично) да приемат високата култура и цивилизация на римляните... Както и се е получило...

[todorg]

Има една дума парик в средновековните текстове.Париците роби ли са .И например в страна като Русия Крепостното право е премахнато чак 1861.Като голям почитател на Гогол и Мъртви души роман ,който на практика знам наизуст ,то крепостното право в Руската империя ,може ли да  се счита за своеобразно робство.И ,докога продължава освобождението ,тъй ,като и около революциите 1917 ,пак се споменават помешчици.Тоест на теория Царят Освободител (наречен така не заради Освобождението на България) е издал декрет с който  се отменя крепостното право ,но дали е прилаган на практика този декрет в тази огромна страна?

Редактирано Юни 22, 2024 от todorg

[todorg]

Преди 20 часа, Даянааа said:

Човече, сериозно ли оправдаваш робство??? И тогава е било също толкова грешно, колкото е сега! "Без да се отразят на самочувствието и здравето им" ?! Просто нямам думи! 

На база на историческите данни  ,които знам ,например положението на чернокожите жители на американският Юг се влошава ,след т.н Закон за еманципация ,въведен от Линкълн.От роби собственост на някой и този някой се е грижил за тях ,както за кравите и конете си.Чула ли си за земеделски стопанин ,който измъчва стоката си.Та след еманципацията негрите стават наемни работници ,на бившите си господари и на ново нахлулите от Севера и получават там няколко цента надник  ,който не стига ,да се изхранят.Преди това господарите са се грижили те да са добре нахранени и облечени и със  собствени разходи ,са им осигурявали ,що годе поносими условия на живот ,нали с идеята ,да имат по висока производителност на полето.Книгата Чичо Томовата колиба е прекрасен литературен шедьовър ,но на практика е малко подвеждащ за условията  ,на които реално са имали негрите.Авторката акцентира върху разделението на семейства ,което в един момент се урежда със закони и за единици идиоти ,които измъчват негрите си.Авторката е от Ню Йорк и тя на практика не е била в Южните щати и си е писала произведението на база на вестникарски сензации.

Редактирано Юни 22, 2024 от todorg

[Skubi]

Преди 57 минути, todorg said:

На база на историческите данни  ,които знам ,например положението на чернокожите жители на американският Юг се влошава ,след т.н Закон за еманципация ,въведен от Линкълн.От роби собственост на някой и този някой се е грижил за тях ,както за кравите и конете си.Чула ли си за земеделски стопанин ,който измъчва стоката си.Та след еманципацията негрите стават наемни работници ,на бившите си господари и на ново нахлулите от Севера и получават там няколко цента надник  ,който не стига ,да се изхранят.Преди това господарите са се грижили те да са добре нахранени и облечени и със  собствени разходи ,са им осигурявали ,що годе поносими условия на живот ,нали с идеята ,да имат по висока производителност на полето.Книгата Чичо Томовата колиба е прекрасен литературен шедьовър ,но на практика е малко подвеждащ за условията  ,на които реално са имали негрите.Авторката акцентира върху разделението на семейства ,което в един момент се урежда със закони и за единици идиоти ,които измъчват негрите си.Авторката е от Ню Йорк и тя на практика не е била в Южните щати и си е писала произведението на база на вестникарски сензации.

Ти четеш ли се, или само пишеш? Ако някой вземи за сериозно това което скърцаш тук с перото, на хората ще им замилее за комунизма, какъв комунизъм, турското робство. То било земен рай бре както и в Химнът ни пише....

Ноооо реално гледано, още няколко десетилетия, 1-2 и вторият официален език в България ще е турският, а Александър Невски в София ще го направят джамия....