Отиди на
Форум "Наука"

Човекът и Морските Пътешествия , Конкистадорите ( или Цивилизационерите ) от древността


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 часа, laplandetza said:

Цитирането беше за някаква представеа, въведение, сега към историците , как е възможно да си обясним        <Ра > и ...... хората птици придружаващи <Бога Слънце> в подобните на 3 отдалечени места................, аз нямам логично обяснение😷

Обяснение има, но то е толкова "невероятно"  че хората са склонни веднага да го отхвърлят. 

Сега нека продължим да разнищваме по същество. Обяснението за най-накрая.

Както вече ти казах - Перу в далечното минало не е на Инките. Инките се появават мисля малко след новата ера.  Допреди това Перу е владяно от Чинча, които пък езиково и генерически са част от арауаките - хората от Карибския басейн. Техни хора са разпръснати също около плавателната Амазонка и по притока и Мадейра.

Да не забравяме че същите ползват и Тихоокеанския плавателен път като по-директна връзка между централна Америка и Перу.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 459
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

Преди 2 минути, tantin said:

Обяснение има, но то е толкова "невероятно"  че хората са склонни веднага да го отхвърлят. 

Сега нека продължим да разнищваме по същество. Обяснението за най-накрая.

Както вече ти казах - Перу в далечното минало не е на Инките. Инките се появават мисля малко след новата ера.  Допреди това Перу е владяно от Чинча, които пък езиково и генерически са част от арауаките - хората от Карибския басейн. Техни хора са разпръснати също около плавателната Амазонка и по притока и Мадейра.

Да не забравяме че същите ползват и Тихоокеанския плавателен път като по-директна връзка между централна Америка и Перу.

Важно е , ако може да уточним периода на предполагаемото <разселване> , ако е след 1000 г.пр. н.е  , ...........става изключително интересно, ако е преди това......иска конкретно проследяване на групите и нивото им на развитие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Евристей said:

Нали уж търсим някаква нАучна обосновка

Досега не знам някой да уличил Стефан Цвайг в историческа недостоверност. А и не мисля,че историята е точно наука...

В романите на Балзак и Зола така майсторски и с най-тънки подробности са описани и обяснени механизмите на борсите и банките,че изумяват дори и някои икономисти... Но викаш дай да четем само борсовите бюлетини и "Уол стрийт джърнъл". Филми като "Уол стрийт" с Майкъл Дъглас и Чарли Шийн са художествени измислици...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега за по-далечните части на тихоокеанските острови: имаш ли информация за генетическа или езикова близост между арауаки (чинча) хората и някой от по-далечните острови?

Между другото - за Египетската връзка - има открити мегалити в Австралия или в Нова Зеландия също , ако не и по двете. На едно място там имат и египетски йероглифи, но се предполагаше че са фалшификат. Ще трябва да проверим дали това е достоверно.  Египет за сега нека го държим по на една страна. Нека видим по-добре как са се справяли древните мореплаватели в Тихия Океан. Ще трябва и аз да прочета пак Тур Хейердал. Чел съм го като дете и много малко от прочетеното съм разбрал за онова време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, laplandetza said:

Важно е , ако може да уточним периода на предполагаемото <разселване> , ако е след 1000 г.пр. н.е  , ...........става изключително интересно, ако е преди това......иска конкретно проследяване на групите и нивото им на развитие.

Да. Безспорно това ще е най-интересната част. Но не се фиксирай толкова в 1000 пне. Възможно е първият такъв голям презокеански преход да се е състоял в 5000 пне.

Аз си мисля и не само си го мисля, ами съм направо сигурен вече че и шумерите са някакви такива мореплаватели, дошли отнякъде с кораби.. А това става межди 5000 и 3500 пне. Но дали шумерите са дошли от някъде или обратното - шумери , финикийци или атланти са заминали за Америка - нека по-добре не гадаем за момента. Нека да продължим да маркираме точките на тяхното присъствие, времето и възможните взаимовръзки. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, laplandetza said:

Искат ти се други раздели, да затриеш темата желаеш........... да спиш удобно и <Батката> на сън да ти гали главичката:D

Тамън ми дойде , спомена брата на Писаро.......... бях сложил тук негов запис, забравил си ( тук или в другата тема, трябва да проверя) , и той ли си е съчинил <митове и легенди>, а не някакви сведения от местната индианска памет.

Съжалявам те , наистина

Така ….с този си пост ме отказваш да участвам повече в тази тема.  Пиши си сЛободно и на воля. С постовете си тук окончателно доказа , че познанията за историята на Стария свят са ти твърде ограничени и разхвърляни , на всичкото отгоре и не възприемаш и не отсяваш спорни от безспорни факти , не разбираш или не искаш да разбереш , че всяка от цивилизациите на Средиземноморието и Близкия изток (а и не само ) имат своя Специфика и това е Наука ,  за капак си и мързелив и не си правиш труда поне на ниво Уикипедия да следиш времевата рамка . Замесваш в един кюп минойци , хети , финикийци , египтяни преди , по време и след Амарна , хиксоси , морски народи и т. н 

Ми ...Лапландец ти даже не ги и разпознаваш в мерака си да ги изпратиш в ..Перу !  Опитвах да ти обърна внимание на безспорни факти - културологията на народите /цивилизациите/ главните "заподозряни" в достигането на Нове свят за да бъдат отсявани един по един , ….в замяна получавам подигравки

От тук нататък приятен ти попътен вятър

Link to comment
Share on other sites

Преди 8 минути, tantin said:

Сега за по-далечните части на тихоокеанските острови: имаш ли информация за генетическа или езикова близост между арауаки (чинча) хората и някой от по-далечните острови?

Между другото - за Египетската връзка - има открити мегалити в Австралия или в Нова Зеландия също , ако не и по двете. На едно място там имат и египетски йероглифи, но се предполагаше че са фалшификат. Ще трябва да проверим дали това е достоверно.  Египет за сега нека го държим по на една страна. Нека видим по-добре как са се справяли древните мореплаватели в Тихия Океан. Ще трябва и аз да прочета пак Тур Хейердал. Чел съм го като дете и много малко от прочетеното съм разбрал за онова време.

Търсих изследвания по друг повод и постнах генетични изследвания по в началото, но няма конкретика, сравнения, не помня нищо за чинча, сега сън в друга посока , но след време, месеци вероятно, ще се върнем на генетика.

Трябва да изровим какво открито до сега в Нова Зенландия, имат връзка, тяхната устно запаметена история. Австралия, аз незнам...............

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, Евристей said:

Съжалявам те , наистина

Така ….с този си пост ме отказваш да участвам повече в тази тема.  Пиши си сЛободно и на воля. С постовете си тук окончателно доказа , че познанията за историята на Стария свят са ти твърде ограничени и разхвърляни , на всичкото отгоре и не възприемаш и не отсяваш спорни от безспорни факти , не разбираш или не искаш да разбереш , че всяка от цивилизациите на Средиземноморието и Близкия изток (а и не само ) имат своя Специфика и това е Наука ,  за капак си и мързелив и не си правиш труда поне на ниво Уикипедия да следиш времевата рамка . Замесваш в един кюп минойци , хети , финикийци , египтяни преди , по време и след Амарна , хиксоси , морски народи и т. н 

Ми ...Лапландец ти даже не ги и разпознаваш в мерака си да ги изпратиш в ..Перу !  Опитвах да ти обърна внимание на безспорни факти - културологията на народите /цивилизациите/ главните "заподозряни" в достигането на Нове свят за да бъдат отсявани един по един , ….в замяна получавам подигравки

От тук нататък приятен ти попътен вятър

Е, хайде сега , обиден. Никакви подигравки........... аз съм си такъв.

 Не я познавам историята , на стария свят, просто търся , събирам и после ще отсявам. Знам само , че отделните<култури> и т.н. <народи> винаги когато имат досег се впитат, преплитат, деформират, променят, сливат.  Търся връзки минойци, египтяни, финикийци , предци на бербери, лошо ли е, трябва да се рови и търси, винаги докато има останали да дишат................

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Евристей said:

Съжалявам те , наистина

Така ….с този си пост ме отказваш да участвам повече в тази тема.  Пиши си сЛободно и на воля. С постовете си тук окончателно доказа , че познанията за историята на Стария свят са ти твърде ограничени и разхвърляни , на всичкото отгоре и не възприемаш и не отсяваш спорни от безспорни факти , не разбираш или не искаш да разбереш , че всяка от цивилизациите на Средиземноморието и Близкия изток (а и не само ) имат своя Специфика и това е Наука ,  за капак си и мързелив и не си правиш труда поне на ниво Уикипедия да следиш времевата рамка . Замесваш в един кюп минойци , хети , финикийци , египтяни преди , по време и след Амарна , хиксоси , морски народи и т. н 

Ми ...Лапландец ти даже не ги и разпознаваш в мерака си да ги изпратиш в ..Перу !  Опитвах да ти обърна внимание на безспорни факти - културологията на народите /цивилизациите/ главните "заподозряни" в достигането на Нове свят за да бъдат отсявани един по един , ….в замяна получавам подигравки

От тук нататък приятен ти попътен вятър

Почакайте още малко г-н Евристей. Има неща, случили се зад хоризонта на видимата и познатата ни история.  Налага се да учим в движение за да свържем събития. Не съм забелязал подигравки, напротив. Вашето мнение и експертни познания ни помагат невероятно много.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, Евристей said:

Господа темата е в раздел Антична история . Страхувам се  обаче ,че започва да залита към други раздели....

Тя всяка тема, в която се намесят въпросните господа, е директно за раздел Паранауки. Преди време за далеч по-малко рано или късно банваха, сега обаче трафикът към форума явно е спаднал сериозно и трябва да се кътат посетителите, за да се генерира количество. :)

Link to comment
Share on other sites

Преди 9 минути, tantin said:

Да. Безспорно това ще е най-интересната част. Но не се фиксирай толкова в 1000 пне. Възможно е първият такъв голям презокеански преход да се е състоял в 5000 пне.

Аз си мисля и не само си го мисля, ами съм направо сигурен вече че и шумерите са някакви такива мореплаватели, дошли отнякъде с кораби.. А това става межди 5000 и 3500 пне. Но дали шумерите са дошли от някъде или обратното - шумери , финикийци или атланти са заминали за Америка - нека по-добре не гадаем за момента. Нека да продължим да маркираме точките на тяхното присъствие, времето и възможните взаимовръзки. 

Ами натам ми идва надсилите. Вероятно за <имало и по рано> си прав, но немога да помогна в тези търсения.

Помисли и за покрай бреговете на Далечния исток,( и , или островните групи) северния пасифик, американския бряг и то не по <времето> на полинезийците, които са били невероятно издръжливи и упорити и са ползвали този <път> а много, много преди тях. Зората на цивилизациите в Истока.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, sir said:

Тя всяка тема, в която се намесят въпросните господа, е директно за раздел Паранауки. Преди време за далеч по-малко рано или късно банваха, сега обаче трафикът към форума явно е спаднал сериозно и трябва да се кътат посетителите, за да се генерира количество. :)

Не сме в църква, нито сме повелители на Европейските Ценности, всяка мисъл и търсене назд в историята е позволено. Темата засяга периоди от неолита та чак до времената след Колумб, преди европейски колонизатори да се намесят някъде по света.т.е интервал от над 10 хил. години ! Къде да сложим темата........Навсякъде!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, laplandetza said:

Не сме в църква, нито сме повелители на Европейските Ценности, всяка мисъл и търсене назд в историята е позволено. Темата засяга периоди от неолита та чак до времената след Колумб, преди европейски колонизатори да се намесят някъде по света.т.е интервал от над 10 хил. години ! Къде да сложим темата........Навсякъде!?

Да не се отвличаме от дразнещи или подигравателни коментари от случайно влезли.  Темата е много дълбока и хората нямат време дори да прочетата за какво става дума, а да не говорим за "разбиране".. При такава скорост е трудно нещата да бъдат осмислени и обработени.. Много по-лесно е да бъдат отхвърляни с лека ръка.. Нека проявим разбиране към трудностите .. Дори и да им напишеш научна статия с всичките ти доказателства - не очаквай по-радушен прием.. Това те чака приятелю.. Но не се отчайвай ;)

Link to comment
Share on other sites

Тор

<<<.....

В едно съчинение върху древна Месопотамия имаше снимка на каменна плоча от Ниневия, изобразяваща великолепен релеф на тръстикови лодки по време на война и мир. Развалините на Ниневия се намират далече навътре в сушата на над 800 километра от устието на река Тигър и на 600 километра от финикийското пристанище Библос в Средиземно море. Каменоделците, войниците, търговците на Месопотамия са поддържали връзки със Средиземно море и с Персийския залив. Каменната плоча от Ниневия показваше, че тогавашните моряци са познавали два вида папирусови ладии. Три от лодките на релефа представляваха тръстикови снопи, завързани по египетски образец, с вдигнат нос и кърма. На тях се виждаха хора, а вълните наоколо символизираха морето, понеже в средата се открояваше реалистично издялан исполински рак, обкръжен от плаващи риби. Въоръжени бойци в двойни редици се бяха добрали до борда на двете най-големи ладии и изтласкваха моряците им във водата. Едни се гмуркаха, други плуваха. Трета тръстикова лодка с брадати мъже, коленичили смирено, за да се молят на Слънцето, бягаше от битката. Прав бряг и два малки острова, обрасли с висок папирус, ограждаха морската сцена. Скрити в тръстиката, лежаха още три папирусови ладии. На борда на лодката при по-отдалечения остров бяха застанали на колене стрелци с лъкове, готови за сражение, докато на сушата и на по-близкия остров цареше мир. Мъже и жени седяха в тръстикови ладии и разговаряха с приятелски ръкомахания.

Този релеф разкриваше любопитни подробности. Съсредоточихме вниманието си върху разликата между трите лодки в открито море и трите ладии в тръстиката на сушата. Първите лодки имаха висок издигнат нос и кърма подобно на древните големи ладии в Египет и Перу, а лодките в тръстиковите блата бяха отрязани плоско отзад без защита срещу морските вълни, но съвършено пригодени да бъдат изтегляни на брега и изправяни, да съхнат на слънцето, какъвто е бил обичаят за малките папирусови ладии в Стария и в Новия свят.

Докато малките тръстикови лодки са се запазили до наше време в Месопотамия, едва ли някой би допуснал, че някога са съществували и в Египет, ако не са били увековечени за по-късните поколения в древните стенописи, понеже са изчезнали от долината на Нил заедно с папирусовата тръстика. И двата типа, които са изобразени на плочата от Ниневия, са се съхранили обаче в Перу до ден-днешен. Испанците са заварили и двата типа по цялото крайбрежие в империята на инките. Тръстикови лодки продължават да се използват тук-там и сега. Многобройни рисунки по плащеници на мумии, делви и релефи от най-старата прединкова епоха сочат, че двата типа не са се изменили от епохата, когато първите строители на пирамиди са се заселили по брега и са изобразили тръстиковите си ладии.

Благодарение на реалистичното изкуство от развалините на Ниневия, гробниците от долината на Нил и гробовете с мумии от източното крайбрежие на Перу знаем, че тръстикови лодки със същата форма са били използвани за установяване на културни връзки между най-древните цивилизации на Мала Азия, Северна Африка и Южна Америка. След като тези величествени цивилизации са угаснали, запазили са се малки ладии от двата типа в един кръг около Египет: в Месопотамия, Етиопия, Централна Африка, Сардиния и Мароко от едната страна на Атлантическия океан и в целия староамерикански културен пояс с крайно разклонение на Великденския остров от другата страна на океана........>>>

Link to comment
Share on other sites

Преди 7 минути, tantin said:

Да не се отвличаме от дразнещи или подигравателни коментари от случайно влезли.  Темата е много дълбока и хората нямат време дори да прочетата за какво става дума, а да не говорим за "разбиране".. При такава скорост е трудно нещата да бъдат осмислени и обработени.. Много по-лесно е да бъдат отхвърляни с лека ръка.. Нека проявим разбиране към трудностите .. Дори и да им напишеш научна статия с всичките ти доказателства - не очаквай по-радушен прием.. Това те чака приятелю.. Но не се отчайвай ;)

Така,........... сега аз искам да изровя от достъпните от тук за мен книги на Тор, да изровя неща , които могат да ни послужат, той е изгубил много време в търсене, имал е контакти с учени и начетени хора, както и с фондове исторически документи, ние нямаме подобни възможности, в интернет няма или много трудно се изравя интересната информация. Освен това Тор е записал <устнатаИстория> на  племена и народи от островите, ползвал е и писаното от други изследователи или спомени на разни хора. Ние нямаме достъп.Мислих си , по късно , като решим за момента в какво да се концентрираме, ще започнем да ровим.

 Нямам достъп до книгата на Тор  < Кон Тики> за пътуването с балсов сал, къде изчезна тази книга, няма хартиен екземпляр, унищожиха ми библиотеката в БГ в годините на прокурорския рекет и изнудване...............

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

Тор ( не ме съдете мен , той го е писал, колко вярно , незнам, но смятам за много важно, отново Какво може и откъде да научим за този Град на Слънцето )

 

<<<............

Нямаше ли писмени паметници, доказващи, че старите египтяни са излизали отвъд Гибралтар?

Не, нямаше. Ала финикийците, които в продължение на хилядолетия са били техни най-близки съседи в Средиземно море, са поддържали редовна връзка през Гибралтар с цялото открито крайбрежие на Мароко далече отвъд Сафи и нос Хуби. Чирепи от делви с финикийски надписи и други следи от трайно заселване, свързано с производството на пурпур, непрестанно се разкриват по северозападния бряг на Африка по-далече, отколкото го бяхме следвали. Само допреди няколко години науката не подозираше, че тези най-ранни мореплаватели от най-вътрешните води на Средиземно море, които ни са известни, са имали важна търговска колония на един плосък остров край Могадор на юг от Сафи. Сега там бяха разкопани финикийски останки. Подобни развалини се срещаха и по крайбрежието на Рио де Оро на юг от Мароко. Съвременните археолози установиха, че финикийците са били тясно свързана с племената гуанче на Канарските острови, че са използвали този архипелаг като междинни спирки, за да се прехвърлят безопасно покрай нос Хуби и нос Бахадор. Те са изнесли търговските си колонии твърде на юг, затова им се е налагало да плават край тези коварни издадености на сушата, край които и нашата тръстикова лодка се беше промъкнала с големи трудности.

На безлюден плаж също на юг от изходното ни пристанище стърчи вълнолом във формата на ъгъл от две хиляди мегалитни блока, изнесен навън сред рифовете и образуващ великолепно пристанище. Невъобразими количества великански камъни са били извлечени в морето от опитни пристанищни архитекти, за да се построи трайно укрепление срещу вълните на океана, което не са успели да унищожат хилядолетията. Кой е имал нужда от такова огромно пристанище в този пустинен пясъчен залив, преди арабите и португалците да са почнали да плават покрай атлантическия бряг на Африка?

На едно възвишение по северозападния бряг на Мароко, където широката река Лукус се влива в Атлантическия океан, лежат исполинските развалини на един от най-мощните градове на древността с минало, губещо се в тъмнината на историята. Гигантски мегалитни блокове, тежащи с тонове, са били изкачени на хълма и наредени един над друг, за да се получат великански стени, високи по няколко метра, които може да се видят от морето. Камъните са издялани, изгладени и нагласени с точност до милиметър, като е била приложена съвършено същата техника, която е отличителна за мегалитните стени в Египет, на остров Сардиния, в Мексико и в Перу, все области, където са се използвали тръстикови ладии. Река Лукус се влива в морето точно в подножието на тези древни развалини. Само тук са се запазили до наши дни мароканските тръстикови лодки „мадия“. Най-старото име на мегалитния град е Маком Семес — Град-слънце. Когато го открили, римляните писали, че фантастични легенди са свързани с отколешното му минало. Те нарекли Ликсус „Вечният град“ и построили храмовете си над развалините му. Техните сгради и колонади изглеждат незначителни и жалки в сравнение с колосалните блокове на стените, над които се издигат. Римските историци дори са поддържали, че гробът на Херкулес се намира на един остров посред реката в основата на величествените останки. На фона на открития Атлантически океан се е извисявала исполинската статуя на Нептун, бога на морето, като от косата и брадата му са се подавали щипците на раци. После римляните изчезнали, а арабите, които дошли последни, се смесили с коренното население от околните селища. Те наричат града-развалина Шимиш — Слънце — и разказват, че последната му владетелка се е зовяла Шимиса — Слънчице.

Малцината археолози, които са поразкопали тук-там наслуки, са установили, че финикийците са се били настанили в Града-слънце много преди римляните. Ала кой го е основал? Може би финикийците? Ако действително са били финикийците, тяхното каменоделно майсторство е съперничело на най-добрите образци, запазили се от двете страни на Атлантическия океан. Родината на финикийците се е намирала в най-вътрешното Средиземноморие. Но не средиземноморско пристанище, а атлантическо пристанище е било разположено на брега, където започва силното течение, което свива на запад между Канарските острови и завършва в Мексико. Откога произлизат зидовете?

Никой не знае. Те са покрити с петметрова наслойка, свидетелстваща за присъствието на финикийци, римляни и араби. Римляните са вярвали в Херкулес и в Нептун, ала не и в Бога-слънце. Затова римските развалини, които са се запазили най-отгоре, не са насочени към слънцето. От извършените напоследък пробни разкопки се установява, че най-долните гигантски блокове, които са били изцяло затрупани, когато са дошли римляните, които не са успели да ги разчистят и преустроят в свои храмове, съставляват основата на колосални постройки, ориентирани по слънцето. Но именно финикийците са се кланяли на слънцето.

Защо е бил основан отвъд Гибралтар Градът-слънце? Вечният град, последното убежище на Херкулес, мегалитното атлантическо пристанище, което според римляните е било по-старо от Картаген? Хората, които са поставили основите на този Вечен град, са живели еднакво далече от Мала Азия и от индианците в Америка. За да поддържат връзка с Мала Азия, е трябвало да бъдат изкусни мореплаватели, иначе не биха могли да следват опасното крайбрежие на Северна Африка, където нито редовни течения, нито постоянни ветрове са им помагали на отиване или на връщане. За да прекосят океана и научат индианците как да зидат стени, е било достатъчно да приберат веслата си и да се оставят да ги носи течението като нас. Ако финикийците са основали Града-слънце, мореплавателите им са водели със себе си жреци, архитекти, първенци на тогавашното общество, запътили се отвъд Гибралтар. Финикийците са известни, че са били най-личните разпространители на култура в древността. Ако финикийци са живели в Града-слънце на атлантическото крайбрежие, те са познавали всички древни форми на пирамиди в Стария свят — стъпаловидните пирамиди и пирамидите със скосени стени. Дървеният материал на лодките, заровени около египетските пирамиди, имаше финикийски произход, обратно, книгите на финикийците са се приготовлявали от египетски папирус. Фараонът Рамзес II бил заповядал да се изсече образът му на три места в скалите по финикийското крайбрежие. Финикийците са познавали още по-добре терасовидните кирпичени пирамиди на Мала Азия, които са се различавали от египетските пирамиди по това, че след една или няколко високи тераси са имали по средата си тясно стълбище, водещо за върха, където се е издигал малък каменен храм, точно какъвто е бил обичаят и в Америка..................>>>>

 

<<<<..........

 Докато бяхме в Египет, Жорж ме беше завел в Луксор, където стените от храма на царица Хатшепсут имаха рисунки, изобразяващи пратената от нея експедиция с дървени кораби през цялото Червено море до Пунт в Сомалия, за да донесат най-различни стоки, включително екзотични дървета с корени, за да бъдат посадени в царската градина.

Жорж обаче не знаеше, че скромни тръстикови лодки са плавали много по-далече от знаменитите дървени кораби на царица Хатшепсут. Ератостен, който бил главен библиотекар на гигантската библиотека в Александрия при устието на река Нил, преди да изгорят двете хиляди незаменими папирусови ръкописа на библиотеката, е съобщил, че „папирусови кораби със същите платна и съоръжения, както в Нил“ плавали чак до Цейлон и устието на река Ганг в Индия. Римският историк Плиний (книга VI, XXIII, 82) е цитирал по-късно този учен библиотекар в своето географско описание на Цейлон, добавяйки, че докато папирусовите ладии се нуждаели от цели 20 дни, за да стигнат от река Ганг до остров Цейлон, „модерните“ римски кораби изминавали същото разстояние само за седем дни. От сведението на Ератостен узнаваме следователно, че тръстиковите лодки с египетско въоръжение, подобно на нашето, са изминавали около 75 морски мили, или близо 140 километра на ден, тоест са се движили със скорост над 3 възела. .............>>>

Link to comment
Share on other sites

Тор

 

<<<.......

Староегипетските стенописи показваха русокоси и чернокоси мъже, строящи дружно папирусови ладии. Под пясъка, където направихме „Ра“, в основата на собствената си пирамида фараонът Кефрин, син на Хеопс, е погребал царицата си, като в рисунката, в която я е увековечил, тя е със златисторуса коса и сини очи. В стъклените шкафове на Каирския музей сред мумиите с прави черни коси се вижда и Рамзес II с мека руса свилена коса на мумифицирания си череп с гърбав нос. .......................Хора с руси коси са се срещали в средиземноморските страни на Мала Азия и Северна Африка още в епохи, когато викингите не са се били явили на север. Ако трябва да се търси някаква връзка, ще бъде по-правилно да се тръгне от юг на север, понеже ерата на викингите е почнала три хиляди години, след като фараонът Кефрин е погребал своята синеока и русокоса съпруга до величествения кедров кораб на баща си в Египет.

Руси мъже с бради. Те бяха толкова обичайни сред коренното население от Атласките планини, колкото и сред берберите в равнината около Града-слънце по мароканското крайбрежие, чиито потомци се срещат и до днес. ...........  >>>

 

<<<<<<<<<<<<...........

Руси мъже с бради, които не са викинги, защото са строили пирамиди и са се кланяли на слънцето, се срещат и във всички легенди, свързани с древните американски култури от Мексико до Перу. Из цяла тропическа Америка, навсякъде където има развалини на пирамиди и колосални статуи, представляващи останки от отколешни епохи, испанците са чували, че те не са първите бели брадати хора, идващи отвъд Атлантическия океан. Легендите разказват подробно за преселници със същия външен вид, както испанците, които научили скитническите прадеди на индианците да строят кирпичени къщи, да живеят в градове, да издигат пирамиди, да пишат на хартия и на камък, накъсо казано, навред белите брадати били тачени, защото се били смесили с местните туземци и положили първите основи на по-късния културен разцвет. Самите индианци не са имали бради. Испанците са се възползували от сказанията, за да завоюват Мексико и Перу, ала не те са създали легендите. Хиляда години, преди да се явят испанците, художниците на Мексико и Перу са ваяли керамични и каменни фигури на брадати мъже. Преди викингите да заплават в Атлантическия океан, маите са рисували бели хора със златисти къдри в морско сражение на атлантическия бряг в Мексико. Когато преди няколко десетилетия американски археолози отворили една гробница, богата с багри и украсена с колони, в една от най-големите пирамиди на Чичен Ица, намерили великолепни стенописи, от които направили копие с най-малките подробности, преди влажният тропически климат и туристите да са заличили и отнесли всичко. Рисунките изобразявали драматично сражение на голи бели хора, плаващи в жълти ладии с издигнат нос и кърма. Както в релефа от древна Ниневия, във вълните се откроява огромен рак, обкръжен от риби, и показва, че мореплавателите или идват от океана, или се опитват да избягат в океана. Белите мореплаватели са пресрещнати на сушата от тъмнокожи войни с пера в косата, които им завързват ръцете зад гърба, скалпират русите им коси и поставят един от тях на жертвения олтар, докато други скачат голи от обърнатата им лодка и дългите им жълти къдри се развяват във вълните сред скатове и морски риби. Част от белокожите са теглени безжалостно за жълтата коса, а част от тях са стегнали нещата си и спокойно се отдалечават по брега с големи вързопи на гръб.

Коя легенда или историческо събитие са се опитали да увековечат маите в една от своите най-важни пирамиди векове, преди да пристигнат испанците? Никой не знае. Тримата американски археолози, които са снели копия на стенописите, са отбелязали трезво, че храмовите портрети на светлокожи хора с жълта коса „дават основания за множество интересни размишления, когато речем да ги идентифицираме“.  ...>>>>

Link to comment
Share on other sites

Тор

 

<<<<...........

С устремна скорост, каквато Старият свят не е достигал никога, редица диви племена от джунглите и пустините в централните части на Америка са успели да изравнят преднината на Стария свят само за няколко века преди нашата ера, докато всички други представители на коренното население на Америка, макар да са живеели в по-благоприятни климатични пояси на север и на юг от тропическите области, са продължили да водят първобитния начин на живот на своите прадеди чак до появата на европейците. Кога точно дивите племена от Мексико и Перу са получили забележителния тласък, който им е позволил да извършат невероятния скок от пълна изостаналост към висша цивилизация, днес не би могъл да каже ни един изследовател. Сигурно е все пак, че най-древните култури на Америка са достигнали пълния си разцвет много преди нашата ера и все пак, след като цивилизованите народи от Мала Азия са били отбелязали върха на постиженията си и вече са плавали отвъд Гибралтар, полагайки основите на значителни колонии по атлантическото крайбрежие на Африка.

Какво е предизвикало внезапното преобразование в гъстаците на джунглата по атлантическото крайбрежие на Мексико и в пясъчните дюни на най-близката брегова ивица в Перу? Изведнъж слънцето е било обявено за божество. Независимо че сред дърветата на девствените гори е било сенчесто и влажно, а сред сухите пясъци слънцето е жарело безмилостно, индианците и в Мексико, и в Перу внезапно и приблизително по едно и също време почнали да строят стъпаловидни пирамиди в чест на слънцето, изхождайки от едни и същи принципи, под заповедите на своите всевластни владетели-първожреци, които са твърдели, че произлизат от слънцето и че имат божествен произход. В семействата на владетелите-първожреци са се извършвали бракосъчетания между братя и сестри, за да се запази колкото се може по-чиста божествената им кръв. Владетелите-първожреци са заповядали да се прекъснат индианските племенни танци около тотемния стълб, да се сложи край на жертвоприношенията в чест на невидими духове и свръхестествени чудовища, тъй като занапред е трябвало да се изучава и обожава слънцето. В Мексико и по крайбрежието на Перу червенокожите престанали да строят колиби от клони и тръстика за цялото семейство. И в двете области почнали да секат кирпичи „адобе“ със същия вид и по същата рецепта, която са били отличителни за Средиземноморието от Месопотамия до Мароко в течение на хилядолетия. Избран вид пръст се е забърквал с плява и вода, калта се е пресовала в правоъгълни дървени калъпи, кирпичите са били вадени чрез обръщане и сушене на слънце, като са се получавали „адобе“ с еднообразна форма и размери. Докато околните индианци продължили да живеят във вигвамите, колибите от клони, листа и трупи на прадедите си, обожателите на слънцето в Мексико и Перу се пренесли в приветливи кирпичени къщи, построени точно, както в Стария свят, често по на няколко етажа, с тераси и водосточни улеи на покрива, разположени една до друга, за да се получи регулирано селище с улици, канализация и акведукти.

Макар изобретяването на кирпичите да е позволявало на избраните племена от Мексико и Перу да строят храмове на слънцето, чиито развалини са се запазили до ден-днешен в джунглата и пустинята подобно на истински хълмове, те пак са отивали в планините, за да ломят и дялат гигантски блокове с майсторство и техника, чиито равностойни образци не се срещат в други части на света извън ограничения малък пояс от Месопотамия и Египет до Града-слънце в Мароко. Олмеките от Мексиканския залив, които са разполагали в изобилие с дървен строителен материал и кирпич, са изминавали големи блатисти области, за да търсят здрави скали, където да направят своите каменоломни. Горе-долу хиляда години преди нашата ера те са пренасяли каменни блокове с тежест до двадесет и пет тона всеки на разстояние сто километра през джунгли и блатисти местности до храмовото си светилище в Мексиканския залив, където били изсекли вече кирпичи за постройката на стъпаловидна пирамида, ориентирана по слънцето и висока тридесет метра. Кой в Европа е имал вдъхновението да издигне сграда колкото десететажна къща преди три хиляди години В Египет обичаят да се зидат стъпаловидни пирамиди от кирпич в чест на слънцето е бил отдавна изоставен, когато олмеките са почнали да строят своите пирамиди. Но в Мала Азия, задния двор на финикийците, слънцето е продължавало да бъде обожавано в храмове от върха на пирамидите „зикурат“. Тъкмо тези пирамиди, а не пирамидите от Гиза в Египет, имат поразителни прилики с пирамидите на олмеките и прединките от Америка.   .........  >>>

Link to comment
Share on other sites

Тор

 

<<<<<<....................

За рекордно късо време преди нашата ера индианците от джунглата в Мексиканския залив са проникнали във всички тайни на календара и са натрупали познания, за чието събиране на Стария свят са били необходими хилядолетия. Египтяните, вавилонците, асирийците са живели в открити равнини или в пустинни области и са можели да наблюдават безпрепятствено цялото въртящо се небе през повечето от нощите през годината. Финикийците са се възползвали от плодовете на това прастаро културно наследство, което им е позволявало да плават в открито море, без да виждат сушата. Как са успели индианците от джунглата да им отнемат тази преднина и да излязат първи в надпреварата, след като са живели сред исполински дървета, от които се е стичал дъжд, след като обзорът в девствената гора не е стигал по-далече от замаха с първобитните брадви? Въпреки това индианците от джунглата са имали по-точен календар от испанците, които ги „открили“. Дори нашият григориански календар днес не е толкова точен, колкото календарът на индианците мая от Мексиканския залив в епохата преди Колумб. Те са стигнали до заключението, че астрономическата година се състои от 365,2420 денонощия, а това прави само едно денонощие по-малко на всеки 5000 години. Нашият съвременен календар обхваща 365,2424 денонощия, та се получават ден и половина в повече на всеки 5000 години. Подобна точност не е можела да се постигне така бързо и просто. Изчислението на маите за дължината на годилата е било следователно с 8,64 секунди по-близо до действителността от нашия модерен календар. Техните по-стари съседи, които бяха погребали своя крал-слънце в каменната пирамида, по която се стичаше дъжд, когато я посетихме в Паленке, бяха оставили надпис, където се поменава, че 81 месеца възлизат на 2392 дни. С други думи астрономическият месец се е равнявал на 29,53086 дни, изчисление, което се отклонява само с 24 секунди от фактическото положение. Маите са получили основите на астрономическите си познания от по-старите олмеки, които още преди нашата ера са издълбали точно летоброене на красивите си каменни паметници. По онова време не е съществувало системно летоброене. Нулевата година на модерното летоброене е почнала от 1 януари на годината, за която се е приело, че се е родил Христос. Нулевата година в мохамеданското летоброене е годината, в която Мохамед избягал от Мека в Медика. Преизчислена по нашия календар, тя се пада в 622 година от нашата ера. Летоброенето на будистите започва с раждането на Буда, тоест в около 563 година преди нашата ера. Нулевата дата в прастария календар на маите, преизчислена по нашето летоброене, се пада на 12 август 3113 година преди нашата ера. Какво е отбелязвала тази странно точна начална дата? Никой не знае. Някои смятат, че индианците са се спрели на нея случайно, за да имат с какво да почнат календара си, други предполагат, че са я свързали е определено съзвездие, което може да е било наблюдавано дълго преди културата да почне да процъфтява в Америка. Първата династия на фараоните в Египет води началото си между 3200 и 3100 година преди нашата ера, тоест съвпада с летоброенето на маите. Ала доколкото е известно, в този ранен период не е съществувала никаква цивилизация в американската страна на Атлантическия океан. Ако приемем, че дивите червенокожи са се заселили в Мексико преди най-малко 15 000 години и са изчакали, докато разцъфне внезапно смайващата цивилизация на олмеките няколко века преди нашата ера, защо са поставили началото на летоброенето си точно в периода, когато са почнали да процъфтяват в Месопотамия, Египет и Крит най-древните култури на света?

Защо маите са наследили календар, отличаващ се с точност до секунди, а са избрали за зачатък на летоброенето си епоха, в която прадедите им са били варвари и олмеките, доколкото ни е известно, не са били дори започнали астрономическите си наблюдения в Америка? Не разполагаме с отговор. Знаем само, че началото от летоброенето на маите е „4 Ахау 2 Кумху“, това прави 12 август 3113 преди нашата ера.  ......>>>

Link to comment
Share on other sites

Тор

 

<<<<..........

Знаем също, че техните мексикански приятели, ацтеките от високите плата, са имали писмени и устни паметници, разказващи, че цивилизацията в Мексико е възникнала, когато се явил бял брадат мъж, произлизащ от слънцето и пристигнал в Мексиканския залив със свита от книжовници, астрономи, архитекти, жреци и музиканти. Маите са го нарекли „Кукулкан“, ацтеките „Кецалкоатъл“. И двете названия означават „крилат змей“. Кой е носил това странно име не е известно. Крилат змей често с огромни размери е нарисуван в някои от гробниците на египетските фараони, както в много от древните папируси. Смесицата от птица и змия като символ на божественост от двете страни на Атлантическия океан не изглежда така чудновата, ако се вземе пред вид обстоятелството, че хищните птици, змиите и котките са били трите отличителни знака за личността на владетеля-слънце в Месопотамия, Египет, Мексико и Перу. Точно в тези страни украсата на главата и емблемите на владетеля-слънце са съдържали глави и често цели фигури на трите вида свещени животни. Не по-малко важни за Месопотамия и Египет са били човеците птици, обкръжаващи в символичните рисунки владетеля-слънце и бога-слънце. Те се срещат и в Мексико, и в Перу, където точно както в Египет са изобразени като човеци с птича глава и крив клюн, помагащи често на владетеля-слънце при плаванията му в сърповидните папирусови ладии. От Перу човеците птици са стигнали до Великденския остров, където също са представени с тръстикови лодки. Ала не на тези символични рожби на въображението се приписва заслугата, че са донесли културата в тропическа Америка. Носителите на цивилизации са били съвсем обикновени хора според преданията на маите, ацтеките и инките. Различавали са се от индианците главно по това, че имали мустаци, брада и бяла кожа. Те не са летели, а са ходили пеш в джунглата с наметало, тояга, сандали, и са научили местното население да пише, да зида, да тъче и да се кланя на слънцето като върховно божество. Най-старите летописци на Америка са ги проследили от първото им пристигане в Мексиканския залив до високите котловини на ацтеките и гористия полуостров на маите, а по-нататък през тропическия гъстак на юг към Централна Америка. Индианците от цялата империя на инките от Еквадор до Перу и Боливия имат едни и същи предания, че цивилизацията била донесена от бели брадати мъже, които под водачеството на владетеля-слънце „Кон-Тики-Виракоча“ се заселили на Острова на слънцето в езерото Титикака. По-късно доплавали от острова с флотилия тръстикови лодки, за да се установят на брега и издигнат пирамиди в чест на слънцето, които може да се видят и днес сред развалините на древното светилище Тиаунако. Нападенията на войнствени племена са принудили тези носители на култура да се придвижат на север през Куско до пристанището Манта, разположено в точката, където линията на екватора пресича Еквадор. Там те взели курс право на запад и изчезнали в Тихия океан като „пяна във вода“. Оттогава названието „виракоча“ се е запазило и било дадено на пристигналите испанци, както и на останалите бели.

Не е задължително да вярваме, че зад тези сказания се крие истина, ала в такъв случай изглежда още по-чудно обстоятелството, че голобради индианци с гарвановочерни коси са се сетили да ваят, рисуват и описват хора с брада, светла кожа и руси коси, каквито срещаме в египетските гробници и в историческите паметници на Мароко и Канарските острови. Вярваме в ненадминатото ваятелско изкуство и астрономическите познания на индианците от джунглата, защото не можем да ги отречем. Но отхвърляме преданията им било защото са смесица от чужда за нас митология, било защото вярваме само на писмени доказателства. Забравяме, че древните културни народи на Мексико са имали писмо, че са пишели на хартия, дърво, кожа и камък. Забравяме, че са илюстрирали йероглифните си описания с реалистични рисунки. Олмеките, които преди нашата ера са издигнали паметници, където са изсекли дати, са оставили на по-късните поколения образи от два твърде различни човешки типа, които те са увековечили в колосални каменни статуи. Макар скулптурите им да са достигнали реалистично майсторство дори в най-малките подробности, те не отговарят на нито един от запазилите се в наши дни индиански типове. Първият тип е подчертано негроиден: топчесто лице, дебели бърни, сплескан, широк и къс нос. Този тип е получил популярното название „бебешка муцунка“. Вторият тип има изразен остър профил с издаден крив нос, малка уста, тесни устни, мустаци и брада. Археолозите са го нарекли подигравателно „чичо Сам“. Той е изобразен най-често с пищна украса на главата, дълго до земята наметало, колан и сандали. Със своя натрапващ се семитски вид и пътническа тояга в ръка този тип се среща в земите на олмеките и на юг, докъдето се простират преданията за белите хора. Модерни верски секти често са го използвали, за да изградят ученията си за „изгубените племена на Израел“ или за „свещената книга на мормоните“. Една статуя на носителя на култура Кон-Тики-Виракоча северно от езерото Титикака в Перу е била взета от испанците за „сан Бартоломео“ — „свети Вартоломей“. В негова чест бил създаден монашески орден, докато един ден недоразумението се изяснило и древната статуя с дългата двадесет сантиметра каменна брада била разбита на късове.

Негроидният тип на олмеките изглежда, напротив, войнствен и първичен. Често е предаден в гротесков танец, гърбав и крив, или под формата на каменна глава, поставена свободно на възвишението, като същевременно е толкова огромна, че може да тежи до двадесет и пет тона. Кой е бил „чичо Сам“ и придружителят му „бебешката муцуна“? Кой от двамата е бил олмек. Нито един! „Олмек“ е име, измислено в наши дни, защото изобщо не знаем кои са били и двамата.

Олмеките са умеели да пишат. Ацтеките и маите са заели писмеността от тях, макар да са предпочели да си създадат съвършено различни йероглифи, тъй че един мексикански народ не е можел да разбере другия. Лесно е да се усвои писмеността, ала не и да се изобрети азбуката. Трудността се състои в изискването да се стигне до хрумването, че думите може да се изразяват и с безгласни знаци, които могат да се запазят. Щом човекът се е досетил, по-нататък е било твърде просто да се измислят нови знаци, букви, руни, клинове или йероглифи. В Средиземноморието народите са си предавали изобретението един на друг. Дали олмеките са открили изкуството да се пише по бреговете на Мексиканския залив? Изнамирането на хартията е било кажи-речи естествена последица от изобретяването на писмото. Древното население на Мексико е произвеждало и хартия за писане. Не от смляна дървесна каша, както я произвеждаме ние, а по същата рецепта, която се е използвала за приготовлението на папирус от старите египтяни и финикийци. Те са употребявали тръстика и други влакнести растения, които първо са киснели, размеквали, очиствали от плаващи целулозни тъкани. След това са тепали напреко и надлъжно с особени чукове мокрите влакна. Получаването на истинска хартия по този начин е толкова сложно, че модерният Институт по папируса в Кайро е правил опити няколко години, докато накрая Хасан Рагаб успял на практика да възстанови древния способ за производство на хартия. А индианците в Мексико са овладели същото изкуство до съвършенство, преди да се явят испанците, и по подобие на финикийците са произвеждали книги. Тези книги, които испанците са нарекли „кодекси“, не са имали обрязани страници както в Европа, а са се навивали на руло. Цялата книга се е разгъвала като единична широка лента подобно на папирусовите рула. Текстът е бил написан с йероглифи и е бил богато украсен с цветни рисунки, както в египетските папируси. Между другото в тези книги се е говорело и за брадатите мъже.

Докато хиляди индиански племена на север и на юг са живеели при условия на каменния век до появата на европейците, техните родственици от джунглата и пустинята на един взаимно свързан пояс от Мексико до Перу са издирвали с опитното око на миньори рудници, за да извличат злато, сребро, мед и калай. Медта и калая са съединявали така, че са ковали сечива от бронз, точно както са постъпвали и културните народи от отвъдната страна на Атлантическия океан. Златари от Мексико през Панамския провлак до Перу са майсторели филигранови украшения под формата на брошки, игли, пръстени, звънчета от злато и сребро, често инкрустирани със скъпоценни камъни, чиито равностойни образци са били в състояние да направят само най-изкусните ювелири на Стария свят. Именно това златарско изкуство се е превърнало в проклятие за тях, защото безкрайните съкровища от благородни метали в Мексико, Централна Америка и Перу са привлекли конквистадорите, следващи Колумб по петите, далече по-силно от простите каменни и кокалени изделия на останалите американски червенокожи, оценени едва от модерните етнографи.   .....>>>>

Link to comment
Share on other sites

Тор

<<<.......

са съумели да кръстосат два вида див памук, за да се получи изкуствен вид с толкова дълго влакно, че се е оправдавал трудът да бъде отглеждан в памучни ниви. Щом бил обиран, памукът бил влачен и преден точно така, както в Стария свят. А когато преждата станела достатъчно дълга, била боядисвана с разни трайни цветове и била насновавана точно на двата типа лежащи и стоящи станове, които са се използвали през древността и във вътрешното Средиземноморие. Чак тогава били произвеждани изтънчени тъкани, които понякога превъзхождали най-разкошните тъкани в света.

Преди да бъде изнамерено грънчарството, културните народи от цяла Северна Африка в зората на своето развитие са почнали да отглеждат кратуни, които пробивали, за да държат в тях вода. Това растение е било толкова важно и разпространено, че се използва и до днес за същата цел сред строителите на тръстикови лодки от Етиопия до Чад. По един или друг начин кратуната е стигнала и до културните народи в Мексико и Перу, където е била употребявана точно за същата цел и е била едно от най-полезните растения по времето, когато дошли испанците. Ако кратуни са били отнесени от океанските течения до американския бряг, трябва да приемем, че не са били унищожени от акули, не са били пробити от червеи, нито са изгнили и че са ги намерили индианци, които са се досетили какво е предназначението им.  .......>>>

Link to comment
Share on other sites

Тор

<<<....Независимо от кратуните, които земеделците, отглеждащи памук, са употребявали повсеместно, американските червенокожи са открили и грънчарството. Те са месели, формовали, оцветявали и пекли глината, за да получат съдове за вода. Произвеждали са делви, стомни, гърнета, вази със и без столчета, бърдучета с човки, кръгчета за вретена, свирки и фигури със същия общ вид и със същите отличителни подробности, каквито са имали изделията на древните грънчари от Месопотамия и от Египет. Дори майсторски произведения като тънкостенни стомни във формата на четирикраки животни с пъпка на гърба, за чиято направа са се изисквали сглобяеми кухи калъпи, са се срещали сред грънчарите отсам и отвъд Атлантическия океан. Не липсват плоски и цилиндрични печати и щампи от печена глина за подпечатване или за щампосване на тъкани чрез натиск или търкаляне. Ала най-чудноватото е може би, че в гробниците на олмеките от епохата преди нашата ера, както и в древните гробници на Месопотамия се намират малки керамични кученца, возещи се на истински колелца точно, както са направени модерните играчки. Това е особено забележително, понеже един от основните доводи на изолационистите до тази находка беше, че колелото не е било известно в предколумбова Америка....>>>>

Link to comment
Share on other sites

Тор

<<.....Откъде впрочем маите и инките са взели своите особени кучета, каквито ни са известни от паметниците на изкуството и от многобройните грижливо мумифицирани животни, погребани заедно с господарите си в гробниците на прединково Перу? Никой не знае. Те са развъждали породи от неустановен произход, които са се различавали от ескимоските кучета с рунтава козина и извита опашка, каквито са били познати и на другите индианци. Тези кучешки породи имат поразителна прилика с мумифицираните животни на древен Египет. Обичаят да се мумифицират кучета и птици е бил толкова разпространен в Перу, колкото и в Египет.....>>

За кучетата, има прптиворечие, според изследвания свободно публикувани днк анализи на кучета/мумуии, последните заключения, не откриват сигурни връзки с египетските....., но има противоречие с тези по западния африкански бряг, ако някпой реши сега да разстърси и помогне, за да ме отмени и да разнообразим, не само цитати от Тор.

Link to comment
Share on other sites

Тор

 

<<<<.........

Никаква мумия на животни или на хора не би се запазила в климата на джунглите, но знаем, че важни личности са били балсамирани, за да им се осигури вечен живот, защото стотици грижливо балсамирани мумии са се съхранили в пустинните гробници на Перу. Одеждите издават високия им ранг. Ала докато едни перуански мумии имат права черна коса, други имат червеникава или дори руса, вълниста мека коса. Също ръстът на погребаните е толкова голям, че образува очевиден контраст с индианците, които днес живеят в Перу и минават за едни от най-дребните народи в света. Изпразнени от вътрешностите, натъпкани с памук, разтрити със специални вещества, ушити и обвити в мумийни облекла, накрая снабдени с мумийна маска, поставена пред лицето, прединковите мумии следват традиционна рецепта, чиито основни елементи са добре познати в Египет. Снажният владетел-слънце, който лежеше проснат със своята украса под петтонния капак на каменния саркофаг в пирамидата от Паленке, е имал също маска на лицето. Дългото тяло е било обвито с червени ленти, остатъци от които са се запазили по костите. Но никакво балсамиращо изкуство не е можело да спаси тленните му останки в дъжделивия климат на джунглата.

Било е естествено един мексикански владетел-първожрец да бъде увит в червени дрехи и саркофагът да бъде боядисан в червено. Червеният цвят е бил свещен за Мексико, а в Перу са били пращани нарочни експедиции на север покрай брега с големи балсови салове и тръстикови лодки, за да събират и доставят специални червени миди. Но и предназначението на финикийските колонии по атлантическото крайбрежие на Африка е било да се задоволи острата нужда на древните народи от червена боя, която се е приготовлявала от пурпурните охлюви.   .... >>>

Link to comment
Share on other sites

Тор

<<<.....И в Мексико, и в Перу индианците са създали многобройни обичаи, които не се срещат у другите червенокожи. Някои от тях са били толкова странни, колкото и забележителни. Те са обрязвали момчетата, ала същият религиозен обичай е бил разпространен и сред редица културни народи в Мала Азия. Жреците на слънцето, които не са имали истинска брада, са можели да косят изкуствена брада точно, както е бил обичаят и в Египет. Изчаквали са съзвездието Плеяда да изгрее на небосклона, за да почнат жътвата. Такъв е бил обичаят и сред някои културни народи от вътрешното Средиземноморие. Лекарите в Мексико и още по-подчертано в Перу са правили трепанация на черепите на пациентите си, било за да упражнят магическо въздействие, било за да лекуват черепни спуквания. Когато испанците пристигнали в Америка, извънредно трудното изкуство на черепната трепанация се е прилагало в крайно ограничени географски области. Обхващало е само тесния пояс от Месопотамия до Мароко и Канарските острови, заселени от племената гуанче. ....>>>

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...