Отиди на
Форум "Наука"

Истинската история на Македония


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 28 минути, dora said:

 Македонците се застреляха в крака с този акт, а всъщност  ние им го причинихме. Без да искаме, го причинихме и на Албания. С един акт откъснахме балканите от Европа.

 

 Само че такъв акт не се подготвя за месец - два. Трябват години преговори. Което няма как да не е било известно на някои хора. И пълната пасивност от тяхна страна, говори достатъчно ясно за ситуацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 56 минути, dora said:

Стратегически погледнато, това изобщо не е добре - нито за балканите, нито за ЕС. Сърбия, Албания и Македония по този начин заявяват, че могат да бъдат приети само в пакет, а това няма да се случи скоро заради Сърбия.

Реално погледнато не само тези държави, но и много външни наблюдатели виждат решение за западните балкани само в пакет

Сърбия има официален статут на страна кандидатка за членство в ЕС от 2012, а преговорите за членство стартираха през януари 2014.  Македония има официален статут на страна кандидат членка от 2005  и все още не е започнала преговори. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, Янков said:

 Само че такъв акт не се подготвя за месец - два. Трябват години преговори. Което няма как да не е било известно на някои хора. И пълната пасивност от тяхна страна, говори достатъчно ясно за ситуацията.

Тези намерения са от октомври миналата година: https://www.mediapool.bg/samo-s-lichna-karta-shte-se-patuva-v-balkanskiya-mini-shengen-news313891.html. Но явно сега се циментираха.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 37 минути, Atom said:

Реално погледнато не само тези държави, но и много външни наблюдатели виждат решение за западните балкани само в пакет

Сърбия има официален статут на страна кандидатка за членство в ЕС от 2012, а преговорите за членство стартираха през януари 2014.  Македония има официален статут на страна кандидат членка от 2005  и все още не е започнала преговори. 

Твърде бавно ще бъдат приети, това ще ги отдалечава от ЕС все повече. Да не говорим, че ЕС си има достатъчно проблеми в момента, по разлома стара Европа/посткомунистическа Европа; в средносрочен план те само ще се задълбочават, според мен. Според мен България и Румъния хванахме последния влак.  На западноевропейските лидери ше им е все по-трудно, ако ЕС е съюз на ценности, да обяснят на избирателите си защо приемат в съюза поредните играчи, които не споделят европейските ценности. Старите демокрации твърде оптимистично вярваха, че в дългосрочен план няма да е чак толкова трудно да абсорбират посткомунистическите държави. Оказа се, че изобщо не е така, особено когато те сформират блок на съпротива по ценностни въпроси, считани за червени линии от старите демокрации, и особено трудно става това, когато се добавят и икономически сътресения, водещи до рязко намаляване на солидарността. Рано или късно и германците, и холандците, и французите, ще се откажат да влачат на гърба си държави и общества, с които в културно отношение все по-ясно нямат нищо общо. Геополитиката е важна, но не е гаранция за нищо. Това, че една държава се намира в Европа, не я прави европейска.

Ен блок приемането на цели три нови държави, които изобщо не са готови за членство (не че останалите източноеропейски държави бяха) ще промени съотношението на силите в Европа, което старите членки няма как да приемат, по-скоро самите те ще преосмислят лоялността си към идеята за ЕС.

Така че си играем с огъня с това вето.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, dora said:

На западноевропейските лидери ше им е все по-трудно, ако ЕС е съюз на ценности, да обяснят на избирателите си защо приемат в съюза поредните играчи, които не споделят европейските ценности.

Да, така е, но от друга страна и западноевропейските лидери, и тези на САЩ и Великобритания осъзнават много добре, че от икономическа и геополитическа гледна точка Западните Балкани са "черна дупка" в Европа, която може да бъде запълнена от други мощни играчи, като Китай, Русия и Турция. Вижте например тези две англосаксонски гледни точки:

https://euobserver.com/opinion/152554

https://www.ft.com/content/85c3ebb9-346e-40de-96ae-77963eb99b6f

Естествено е британците да възлагат големи надежди на старото си протеже Гърция в процеса на интеграция. Но не е само сантимент, а и обективна реалност, само като погледнем картата:

52451f4997d140d271b1ee8f9710dfd2.thumb.jpg.f6e4608408a5095e2901c5cf9ff4af8c.jpg

скоростната жп отсечка от Пирея минава през Северна Македония, Сърбия, Унгария, Австрия, Германия. Оттам минава много мощно китайско търговско влияние, а по тази ос минават и големи китайски инвестиции, в Сърбия те са най-големи. Така че без да прави нищо друго, Сърбия се превръща в най-интересната държава за Вашингтон в този регион.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, Б. Киров said:

Да, така е, но от друга страна и западноевропейските лидери, и тези на САЩ и Великобритания осъзнават много добре, че от икономическа и геополитическа гледна точка Западните Балкани са "черна дупка" в Европа, която може да бъде запълнена от други мощни играчи, като Китай, Русия и Турция. Вижте например тези две англосаксонски гледни точки:

 

Не толкова, че ще бъде "запълнена", колкото че ще бъде използвана за разпалването на нови конфликти на Западните Балкани, които ще отвлекат вниманието на САЩ и ЕС от Украйна, Кавказ и Средна Азия.

Особено руснаците имат острата нужда да насочат вниманието на САЩ встрани от постсъветското пространство, защото примката се затяга около границите им.

Цитирай

Естествено е британците да възлагат големи надежди на старото си протеже Гърция в процеса на интеграция. Но не е само сантимент, а и обективна реалност, само като погледнем картата:

скоростната жп отсечка от Пирея минава през Северна Македония, Сърбия, Унгария, Австрия, Германия. Оттам минава много мощно китайско търговско влияние, а по тази ос минават и големи китайски инвестиции, в Сърбия те са най-големи. Така че без да прави нищо друго, Сърбия се превръща в най-интересната държава за Вашингтон в този регион.

Гърция е част от ЕС и НАТО от десетилетия, но това не й пречи да се заиграва с китайците. Италия също. Не мога да си обясня защо толкова много хора си мислят, че като вкарат фиром и Сърбия в ЕС и НАТО това автоматично ще ги превърне в бастион на западнизма?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, новорегистриран2 said:

Не мога да си обясня защо толкова много хора си мислят, че като вкарат фиром и Сърбия в ЕС и НАТО това автоматично ще ги превърне в бастион на западнизма?!

...ЕС и НАТО ще получат нов "троянски кон"

Аз лично съм против влизането на Сърбия в ЕС..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, nik1 said:

...ЕС и НАТО ще получат нов "троянски кон"

Аз лично съм против влизането на Сърбия в ЕС..

Сърбия без Войводина, Поморавието и Санджак, нека да заповяда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, dora said:

Твърде бавно ще бъдат приети, това ще ги отдалечава от ЕС все повече.

За големите сили е важно да се започнат преговори с всички страни от т.н. западни балкани за да може проблемите да се решават едновременно и успоредно.  Иначе действителното членство е много далеч и много трудно. Бързо приемане (до 15 години) евентуално е възможно за Черна Гора и Македония.  Сърбия, Косово, Албания и Босна ще останат в пакета.  По-голяма вероятност има нито една страна от западните балкани да не получи пълноправно членство, но всички на някакъв бъдещ етап да станат членове на ЕЕЗ - https://www.dw.com/mk/еу-европа-балкан-проширување-македонија-членство/a-56221944

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Atom said:

действителното членство е много далеч и много трудно.

Защо? Ако може кратко,ясно и без брюкселско-бюрократичен език. За да стане по-ясно защо задавам този въпрос да се върнем две хиляди години назад и хипотетично да си представим,че едно малко тракийско племе на Балканите доброволно предлага на Римската империя да се присъедини към нея,но тя отказва!!! Мотивът - скапаните траки от това племе били корумпирани и не спазвали човешките права. Можем ли да си представим тази хипотетична случка наистина да се случи тогава?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, dora said:

Така че си играем с огъня с това вето.

 Тук грешиш. Ако си играехме с огъня, досега да са ни сдъвкали и изплюли. Далеч по-вероятно е да си измиват ръцете с нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, deaf said:

Защо? Ако може кратко,ясно и без брюкселско-бюрократичен език. За да стане по-ясно защо задавам този въпрос да се върнем две хиляди години назад и хипотетично да си представим,че едно малко тракийско племе на Балканите доброволно предлага на Римската империя да се присъедини към нея,но тя отказва!!!

Защото постановката ти е грешна. В случая малкото тракийско племе не предлага доброволно да придобие статут на римска провинция (то и в момента има този статут), а иска римско гражданство.  Кога ще стане това зависи от Империята, а не от малкото племе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За мен е наложително всички страни от Западните Балкани да бъдат приети в ЕС, възможно най-скоро. Само така можем да преодолеем заедно историческите травми, които всички страни от Балканите сме си нанесли взаимно. В противен случай остава отново тлеещо огнище по оста приети-неприети, което ще се използва за начало на бъдещ конфликт. Иначе запоадно-европейците да не се мусят толкова - да с различни ценностни системи сме, да ние имаме ужасни качества, но и да ние сме работливи роби, които запълват вакуума от намаляващата раждаемост на Запад, за сметка на собствените ни държави. Да не говорим, че за мен ако Македония остане извън ЕС, ще се повтори сценария от 1876, в който ние се освобождавме, а те остават под османска власт. В случаят обаче пряко отговорни за отва оставане ще сме ние. Това ще е краят на всякакво общо минало и бъдеще с македонците, като няма да е чудно в бъдещ конфликт да ги видим в противниковия лагер, тъй като в момента очевадно ги бутаме към албанците и сърбите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, Atom said:

Защото постановката ти е грешна. В случая малкото тракийско племе не предлага доброволно да придобие статут на римска провинция (то и в момента има този статут), а иска римско гражданство.  Кога ще стане това зависи от Империята, а не от малкото племе.

Добре,но пак остава същият въпрос - защо Империя отказва да даде римско гражданство на траките? Разбирате ли,че от Брюксел не казват ясно и откровено защо не искат да приемат Албания,Македония и Сърбия! Само веднъж комисарят Юнкер се "изпусна",когато Каталуния поиска да се откъсне от Испания,но после отново да се присъедини към ЕС вече като независима държава и той каза нещо от сорта:"Страните от ЕС и сега не могат да се разберат,какво остава още една държава да се включи към тях!". Но не каза за какво не могат да се разберат.

Редактирано от deaf
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Atom said:

Бързо приемане (до 15 години) евентуално е възможно за Черна Гора и Македония.  Сърбия, Косово, Албания и Босна ще останат в пакета

Тогава Македония обаче ще трябва да излезе от минишенгена, който гласи със Сърбия и Албания, защото държава на ЕС не може да прилага отворени граници с държави не в ЕС. След приемането си тя автоматично се превръща във външна граница на ЕС и се задължава да я опазва от държавите извън съюза.

Затова и казвам, че македонците с тези заигравки се застреляха в крака. Приеха, че няма да бъдат приети в ЕС скоро и почнаха да си правят други планове.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, deaf said:

Добре,но пак остава същият въпрос - защо Империя отказва да даде римско гражданство на траките? Разбирате ли,че от Брюксел не казват ясно и откровено защо не искат да приемат Албания,Македония и Сърбия! Само веднъж комисарят Юнкер се "изпусна",когато Каталуния поиска да се откъсне от Испания и той каза нещо от сорта:"Страните от ЕС и сега не могат да се разберат,какво остава още една държава да се включи към тях!". Но не каза за какво не могат да се разберат.

Защото ЕС не е империя, а регионална междуправителствена организация (където членството е доброволно) с елементи на супранационална организация (но част от решенията се взимат централизирано).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
 

„Трибуна“ (РСМ): Храни куче да те лае, или как станах ветовист

03 май 2021 | 15:41

http://images.focus-news.net/10b0eb0f20e34fd434f286346b365175.jpg

Снимка: Република, Македония

 
 

Скопие. Заглавието на днешната ми рубрика обяснява достатъчно добре за какво ще пиша и накъде отиват мислите ми. Лично аз доскоро бях доста против ветото и го смятах за ненужен инструмент, който необратимо би навредил на българо-македонските отношения. До малка степен това все още е вярно, но колкото повече влизам в дискусия и усещам пулса на хората, толкова повече влизам в лагера на "ветоистите", където в момента мога да бъда дълбоко "изцапан", пише Маузер в материал, публикуван в македонското електронно издание “Трибуна“, представен без редакторска намеса от името на автора.

Разбира се, като гражданин на Македония (РСМ), не е в мой интерес страната ми да бъде дълго време извън ЕС и би било желателно страната да се движи в тази посока с ускорени темпове. В същото време като македонски българин също е в мой интерес отношенията между двете държави да бъдат на възможно най-високо ниво. Нормални, необременени и приятелски отношения и колкото се може повече културен обмен между два привидно близки народа. Всичко звучи чудесно на хартия и най-голямата пречка за това е очевидно ветото, което дори много македонски българи не подкрепят. Какво на повърхността на нещата е съвсем различно, но когато се отстрани тази покривка изглежда много наивно.

Идеята на онези, които са против ветото, е, че всичко, което целят добрите отношения между България и Македония, е България да присъства по-силно в Македония. Да влияе на културно, икономическо, спортно и друго ниво. И така да се отпуснат македонците, които трябва да изградят положително мнение за България и българите, които в продължение на 80 години са изобразявани в най-лошата светлина. Това сваляне на караула, някои от тях се надяват, ще доведе до по-лесно приемане на историческите истини и потенциално до „повторно побългаряване“ на Македония. Основата за това е примерът със Сърбия, която има огромно културно влияние върху Македония и която македонците приемат като най-близка. Втората основа са личните примери, когато всеки от нас, който е бил „конвертиран“ или се е „конвертирал“ някой го е направил с много разбиране и меко, бавно, стъпка по стъпка, за разлика от конфронтацията, която само създава повече съпротива. Тази съпротива понякога става толкова силна, че събеседникът дори потъва напълно в дълбоките води на сърбоманията и гъркоманията, от която всички македонски герои са отвратени. И третото нещо е загрижеността, че Македония се приближава към Белград и Москва геополитически с блокадата. Всичко това е резонно, но под повърхността си е много наивно, така че нека видим защо мисля така.

Първо, не знам до колко сте забелязали, но интересното е, че в момента най-големите антибългари в Македония казват същото. Те продължават да повтарят, че България не знае какво прави, че са пропуснали златен шанс да влязат в Македония във всички полета, че просто са загубили безвъзвратно македонците, радвайки се по някакъв начин на ветото, въпреки че реалността е, че те са повече от притеснени. Те са толкова самоуверени и сами по себе си карат България да се фокусира повече върху инфраструктурата, културата, икономиката, спорта и какво ли още не. Защо действат толкова уверено, поне отвън? Защото те са наясно, че всички подобни инициативи на България няма да дадат големи плодове! Българската музикална и филмова сцена няма да зависи от отварянето на македонския пазар, българската икономика вече е доста утвърдена и България е 6-ият по големина търговски партньор на Македония (вторият най-голям партньор за износ!) И много от регионалните центрове се намират в София. Също така инфраструктурната връзка само ще улесни пазаруването и еднодневните екскурзии, но София никога няма да замени Солун от гледна точка на достъпност и привлекателност. Те са наясно, че всички подобни инициативи ще донесат малко плодове, стига да ги оставят да действат антибългарски във всички останали области, като в същото време имат милион различни инструменти за блокиране на различни инфраструктурни и бизнес инициативи.

Тук стигаме до втората точка и това е ролята на Сърбия. Често чуваме, че македонците на практика са били сърби, говорещи на диалект, защото гледат сръбски футбол и малка част от тях все още са фенове на Партизан и Звезда. Вярно е, че Македония е под културно господство повече от 100 години от Белград и сърбохърватското говорещо пространство и въпреки това македонците не са станали сърби, колкото и да иска някой да ни убеди в това. Сърбия се разглежда като приятелска страна, но 1-2 лоши хода от Сърбия или ако Сърбия реши да поеме по своя път в „Южната бановина“, нека видим дали ще останат толкова много сърбомани. За разлика от някои българи тук, които тайно се надяват, че ако Азис прави концерти в Македония всеки втори уикенд, македонците ще станат българи, сърбите нямат такъв интерес. Интересът на Сърбия е да държи македонците далеч от побългаряването и да поддържа македонизма, което автоматично кара македонците да се чувстват в безопасност около Сърбия. Нито сърбите искат националните герои на македонците, нито македонците харесват малкото активисти на сръбското четническо движение и сръбската пропаганда.

Освен това България, колкото и да иска, не може да замести сръбската музикална / филмова сцена на пазара. Може да се борят за някакъв дял, но едва ли ще постигнат нещо значимо. Минахме през процеса на урбанизация, който ни определя културно в този момент в държавен съюз със Сърбия и с бодлива тел към България. Спомените за хитовете на бившите югозвезди не могат да бъдат заменени.

За разлика от Сърбия, България не притежава лукса на сто години несъмнено влияние, а господството на сръбската музикална / филмова сцена е известно дори в България. Също така е донякъде логично, когато поставим нещата в перспектива, и то е, че сръбско-хърватското езиково пространство има около 30 милиона с диаспората, докато българското 10 милиона в най-добрия случай. По-голям пазар, по-лесно реализиране на икономии от мащаба и по-голямо количество, от което произлиза качеството. В същото време сърбохърватският свят през цялото време беше отворен към Запада, така че всички западни тенденции навлизаха през Сърбия и Хърватия на Балканите, а България прекара десетилетия зад желязната завеса.

И накрая стигаме до третата точка, а тя е, че вече имаме голямо българско влияние, което не дава плод. Както споменах по-горе, България е един от най-големите търговски партньори на Македония и това ще се увеличи допълнително. България има над 100 000 граждани тук, ние караме много автомобили с български номера, имаме стотици студенти в София, отворен е достъпът до българска музика, език и филм с Интернет и македонците все още приемат България като вражеска държава . България дори когато направи големи приятелски жестове като първото международно признание и лобиране за признаване на Македония, жест като заплахата от война, ако Сърбия реши да изпрати танкове на младата македонска държава, подарък от танкове в момент, когато Македония имаше няколко T -34 от 1944 година, отворена граница по време на международното ембарго върху Югославия и гръцкото към Македония, освобождаване от бедността на хиляди македонски семейства и отново нищо. В разговори с македонците и според македонските политици това бяха някои скрити враждебни жестове, за да асимилират македонците или да ги саботират. Няма нищо по-смешно от това как подаръкът от почти 100 танка се усуква в нещо негативно, защото след това на Македония и е струвало скъпо да ги претопи за скрап. Ако бях груб, бих могъл да кажа, че по някакъв начин поговорката „харни куче да ви лае“ се отнася за България. Когато имаме всички примери за ръка за помощ и отсреща упорит антибългаризъм, как да се надяваме, че ако Бойко изпрати 10 000 ваксини или Галена проведе концерт в Струмица, нещо ще се промени? Ако доброто в „преобразуванията“ работи на индивидуално ниво, то трудно може да бъде подражавано на ниво държава / нация. Естествено би било добре България да присъства в много сфери в Македония, че по-спокойният климат е добър за всички нас от двете страни на границата, но България може да направи същото със своето вето. Те няма да бъдат приети еднакво, но гръцкото вето не попречи на Гърция да проникне изцяло в македонския бизнес сектор и да ни направи гръцка колония.

Коренът на македоно-българския проблем е друг и това е изкривеното историческо възприятие и неговата фалшификация. Въпреки 30-годишната независимост, Македония не се е променила дори с 1 см в историческия си разказ към България, българите и още повече към македонските българи. В Македония все още имаме отричане на българската идентичност на активистите на ВМОРО и възрожденците. Имаме отричане на средновековната българска държава, цели части от историята са премълчавани и се учи, че българите тук са били като германците в Полша. Като банален пример все още си спомням часовете по история, където учителят ни каза, че предателските върховисти са пожелали македонците да се вдигнат на бунт, за да ги оставят без подкрепа и да загинат, докато се мълчи, че същото въстание е вдигнато и в Одринска Тракия. И сега, въпреки всички препятствия и военни действия, българите все още се осмеляват да си присвояват Гоце, Даме, Самуил, Миладиновци, Шапкарев и други. Представете си как се отразява на младия човек, когато той учи и чете. Как е възможно един македонец след 12-годишно образование да има и късче симпатия към България?

Докато в Македония се учи, че България е един вид дявол, който винаги саботира македонците, винаги е действал коварно, за да ги изиграе и асимилира, който е бил ожесточен окупатор, който само е убивал и изнасилвал дотогава няма да е възможно да се продължи напред. Докато македонците смятат, че българите по някакъв начин им дължат нещо за някакви исторически грехове, приятелство няма да има. А за да е по-трагична ситуацията, тези учения нямат нищо общо с истината.. Все още не можем да обясним, че „присвояването“ на Гоце, Даме и други не е прищявка, а се основава на техните лични писания и действия. Да не говорим, че няма реабилитация или угризения за трагичната съдба на Чакатрови, Гюзелов, Дрангов и хиляди други, чийто грях беше, че те бяха българи, което автоматично ги направи предатели, които заслужават това, което са получили. Колкото и комично да е това, хиляди фигури в историята на Македония са били унищожени или етикетирани като върховисти и предатели заради тяхното българско съзнание, а хиляди страници документи, в които „ярки фигури“ твърдят същото, се игнорират.

Докато в Македония няма преразглеждане на историческия разказ и учебниците и не се признае публично, че нещата не са били такива, каквито ни ги е преподавала югославската номенклатура, няма основа за приятелство. Македония и македонците трябва да преминат през катарзис и да се примирят с „българщината“ на своите герои. Когато премине някое и друго поколение, което осъзнава, че нашата и българската история са преплетени, че България винаги е била най-големият ни приятел в исторически план и че в по-голямата си част нашите предци и герои са ни считали за един и същ народ, тогава можем да говорим за приятелство. Ако трябва вето, нека бъде вето.

От македонците не трябва да се иска да станат българи или да се търси начин те да се превърнат тайно и чрез култура в българи. В крайна сметка е нечестно. Македонската нация е факт, а македонците са напълно оформен народ, който иска да върви по своя път. Твърде много вода е преминала под този мост и това желание е напълно законно, но е важно да се знае истината и да се признае миналото такова, каквото е. Българското минало не трябва да бъде гарант за българското настояще и бъдеще и това е посланието, което трябва да бъде изпратено на македонците. Хубаво е да имаме повече българска музика в Македония и обратно, но можем да бъдем честни приятели, когато всички сметки бъдат изчистени. Въпреки че България може да работи върху реториката и представянето на своя казус, тя по принцип не греши и нейните искания, с малки изключения, са напълно разумни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, dora said:

Затова и казвам, че македонците с тези заигравки се застреляха в крака. Приеха, че няма да бъдат приети в ЕС скоро и почнаха да си правят други планове.

 

Кво ги мислите толкова?

Югославия и авторитарната етноценцентрична и проруска днес Сърбия (мешаща се активно в делата на съседите) ги влекат , особено бившите комунисти в РСМ,

(За Албания случаят е  друг, мотивите са различни)

 

Те  другари  показват истинската си същност - не са европейци и не стават 

Чудо голямо,няма да ги мислим повече..Да си стоят там, в нова Югославия

А ние трябва  да продължим с натиска да българската националност да бъде вписана в Конституцията им, и да се спазват правата на българите..

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

petar-kolev.jpg?fit=1600%2C1065&ssl=1

Колев за „Отворен Балкан“: Некој ја редифинира меѓународната насоченост на земјата

30.07.202130.07.2021
 

Некој ја редефинира меѓународната насоченост на земјава, облечена во измама на основа на сентименти и емоции од блиското минато, но сум должен да одбележам, дека сите сојузи со таква измамена содржина, без јасни правила во кои учествувале балкански држави, завршувале со катастрофални последици“, напиша на социјалната мрежа Facebook лидерот на ГДУ Петар Колев, како коментар за иницијативата „Отворен Балкан“ што од 1 јануари 2023 г. ќе ги тргне границите меѓу Србија, Албанија и РС Македонија.

 

Колев потсетува дека сме заборавиле на препораките на Прибе и на фактот дека нашата земја веќе е дел од НАТО.

 

Тешко ни оди со воен претставник во НАТО, уште потешко со безбедносните сертификати за достап до информација, но пак за сметка на се, супер ни оди со “сојузи” диктирани од Белград, со далечинско во Москва!Кој е тој капитал кој слободно ќе се движи во оваа мини “Југославија” и најважното чив е? Да не е случајно Кинески, Руски или може криминално стекнат?Заборавивме за препораките на Прибе, заборавивме дека сме веќе член на НАТО?“, пишува Колев

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, deaf said:

Но не каза за какво не могат да се разберат.

Малко ли неща има по които да не могат да се разберат?  В европейския съвет например повечето от решенията се приемат с консенсус. То и сега постигането на консенсус не е лесен процес, а с още 5 държави ще е още по-трудно. В съвета на Европейския съюз решенията се вземат с мнозинство, но при  чувствителните теми  - външна политика, сигурност, данъчна политика, политика за предоставяне на убежище, имиграционна политика е нужно единодушие. Т.е. всяка една страна има право на вето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Atom said:

Малко ли неща има по които да не могат да се разберат?  В европейския съвет например повечето от решенията се приемат с консенсус. То и сега постигането на консенсус не е лесен процес, а с още 5 държави ще е още по-трудно. В съвета на Европейския съюз решенията се вземат с мнозинство, но при  чувствителните теми  - външна политика, сигурност, данъчна политика, политика за предоставяне на убежище, имиграционна политика е нужно единодушие. Т.е. всяка една страна има право на вето.

 Моите уважения към теб, но дълбоко грешиш. Какво единодушие имаше, когато Меркел покани 3 млн. мигранти в Германия? Какво единодушие имаше, когато Германия реши да строи северен поток 2? Да не продължавам нататък.

 В междудържавните отношения, правилата се определят по две системи - силата на правото и правото на силата. За съжаление, в ЕС се ползва само правото на силата. Всичко останало си е лицемерие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Янков said:

 В междудържавните отношения, правилата се определят по две системи - силата на правото и правото на силата. За съжаление, в ЕС се ползва само правото на силата. Всичко останало си е лицемерие.

Може и така да е.  Фактът, че обсъждаме тази тема и има вето от наша страна обаче говори, че силата на правото все пак има някакво значение.  Останалите страни могат да ни молят, да ни притискат и заплашват, но няма начин да заобиколят ветото. Ние сами трябва да го отменим, тогава когато ние решим. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Atom said:

Може и така да е.  Фактът, че обсъждаме тази тема и има вето от наша страна обаче говори, че силата на правото все пак има някакво значение.  Останалите страни могат да ни молят, да ни притискат и заплашват, но няма начин да заобиколят ветото. Ние сами трябва да го отменим, тогава когато ние решим. 

 Искренно се надявам да си прав. Но на фона на последните събития, съм по-склонен да приема, че с нашето вето ЕС си "изми ръцете" за РСМ и Албания. Обръщам ти внимание на липсата на адекватна реакция от страна на "родните" политици на вояжите на Заев. Сипеха се обвинение след обвинение срещу нас, но адекватна реакция няма.

 В същото време, в РСМ се извършваха нарушения на правата на Европейски граждани. Сещаш ли се кои са тези Европейски граждани? Хората с Българско самосъзнанание, които имат Български лични документи и съответно като такива те са пълноправни граждани на ЕС. Каква подкрепа получиха те от нашите съюзници в ЕС? Никаква.В замяна на това РСМ получи подкрепа, въпреки фрапиращото нарушение на Копенхагенските критерии. А какво получихме ние за ветото си? Напълно изненадващо предложение да се присъединим към Шенген.

 Съжалявам, но цялата ситуация не просто мирише, а направо вони. Сещай се на какво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ехааа

 

 

Меморандум на МАНУ, МПЦ-ОА и УКИМhttp://ukim.edu.mk/images/razdelnik2.gifМАКЕДОНСКИ МАНИФЕСТhttp://ukim.edu.mk/images/px1.gif

 

Во овие судбински денови за европската иднина на македонската суверена и самостојна Република, ние, легитимните претставници на Македонската академија на науките и уметностите, на Македонската Православна Црква – Охридска Архиепископија и на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ – Скопје, изразувајќи ја нашата загриженост за исходот од развојот на настаните поврзани со евроинтеграцијата на нашата држава, условени од апсурдните барања на Република Бугарија, а убедени во фактот дека ги исполнуваме потребните предуслови за отпочнување на преговорите за евроинтеграција, ги повикуваме,  и охрабруваме претседателот на македонската држава, Собранието на Републиката, претседателот на Владата, печатените и електронските медиуми, научните, културните и уметничките институции и здруженија, соодветните министерства за образование и наука, за култура и за надворешни работи, собраниските и вонсобраниските политички партии, како и сите граѓани на Македонија:
  • преговорите да се водат на рамноправна и принципиелна основа, со должно почитување на меѓународното право, без никакво условување од едната или од другата страна и со почитување на достоинството на македонскиот народ;
  • да се почитуваат безрезервно сознанијата на македонските општествени, хуманистички и културолошки науки во врска со автохтоноста на македонскиот народ и неговиот историски, јазичен, културен и религиски континуитет;
  • да се уважуваат не само објективните факти и научната аргументација, туку и комплексната интерпретација на историските факти, настани и личности;
  • да се уважуваат сознанијата, утврдените факти, усвоените теории и емпириските истражувања на современата светска славистика, лингвистика, историографија и меѓународното право, според коишто :
а) македонскиот јазик и неговите дијалектни разновидности имаат свој просторен континуитет (што значи дека македонските дијалекти постојат и надвор од границата на денешна Македонија) и свој временски континуитет (што значи дека македонскиот јазик опстојувал со векови);
б) македонскиот идентитет го црпи својот легитимитет од повеќе-вековните традиции, преданија, обичаи, колективна меморија, менталитет, јазикот, артикулираната свест за етнокултурната посебност, колективниот интегритет, почитта кон традиционалните религиски институции и наративот за припадноста на одреден географски и историски простор;
в) споделените места на меморија на балканските и медитеранските простори подразбираат инклузивен однос, а не ексклузивно присвојување на историјата и традицијата, подразбираат интелектуална слобода, а не робување на анахроните историски стереотипи и илузии, не културен и историски хегемонизам;
г) историската вистина не е политичка догма, туку дијалошка, повеќедимензионална категорија чувствителна на гледната точка, во тој контекст и на националниот интерес на секоја држава, вклучително и на Републиката.

Имајќи ги предвид овие сознанија, ние, во име на врвните институции што ги претставуваме, категорично апелираме:
  • процесот за евроинтеграција на нашата држава да продолжи во духот на меѓусебно почитување и уважување на вложените напори од наша страна за исполнување на критериумите,
  • да се применуваат позитивните и општоприфатени меѓународни Конвенции и Декларации на ОН за правото на самоопределување и за човековите права и слободи;
  • да се почитува безусловно слободно изразената волја на македонскиот народ, неговата етничка и духовна посебност;
  • да се почитува волјата на македонските граѓани, припадници на македонската Република, да живеат во цивилизирани добрососедски односи и да се продолжи практиката на соработка меѓу културните, научните, образовните, религиските и економските институции, и
  • да не се создава конфликтен амбиент во државата, да се сочува мирот и слободниот развиток кој подразбира просперитет, алтернатива, демократија и достоинствен живот, вклучително и љубов кон сопствената татковина и држава.
 
Претседател на Македонската академија на науките и уметностите,
академик Љупчо Коцарев
 
Архиепископ Охридски и Македонски и на Јустинијана Прима,
Стефан
 
Ректор на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје,
проф. д-р Никола Јанкуловски


Скопје, 3.12.2020 г.

http://ukim.edu.mk/images/razdelnik2.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Легитимно право е на секоја држава, на секој град и на секоја општина, самите да ги определуваат имињата на улиците на нивните територии.Но, оваа „култура на сеќавање“, моделирана преку именувањето на улиците, секогаш содржи повеќе од јасна порака за идеолошкиот и етнонационален код и светоглед на секоја власт и држава, како и за нејзината насоченост, внатре кон себеси, кон соседите и големите меѓународни сојузи, но и кон определени етноси на нејзината територија.

 

„Бившите“ југокомунисти, истовремено и југомакедонистички етноцентристи (од специфичен југословенски вид), националисти, та и национал-шовинисти од таканаречениот СДСМ, кои се донесувачи и спроведувачи на олигархиски модел на капитализам во Македонија, лишен од елементите на социјална правда, враќаат некои стари имиња на скопски улици: „Ленинова“ (што би кажал Владимир Илич Улјанов Ленин за нивната криминална приватизација на општествениот капитал?!), „Мексичка“ (немакедонски збор, земен од некаков си скопско-српски јазик или жаргон), „4 Јули“ (Ден на борецот-партизан во некогашна Југославија), со што не само на симболичко ниво одат да го бетонираат конфликтниот историски расказ од времето на македонската југословенска република, кој ја доведе потребата од потпишувањето на Рамковниот (2001) и Преспанскиот (2018) договор, како и на Договорот со Бугарија (2017).

Тука не се работи за самите имиња на улиците, ами за упорното, постојано настојување на владејачкиот таканаречен СДСМ, но и на доминантниот дел од општеството во Република Северна Македонија, на меѓународен план и особено во односите со соседите, да се обидуваат да ги наметнат оние делови од југословенското наследство, кои се длабоко конфликтни со историските факти и пред сѐ со актуелната геополитичка балканска, европска и светска реалност.

Ако се до крај доследни во т.н. СДСМ, нека го вратат името „Маршал Тито“ на главниот скопски плоштад и на централната улица, која е негово продолжение, а Велес нека го наречат повторно Титов Велес.


 

А, зошто им пречи Борис Сарафов, не треба да се објаснува. Според југокомунистичкиот историски наратив, тој е претставник на некакво надворешно, предавничко, бугарско влијание во ВМОРО, наспроти здравите македонски (разбрани во етничка смисла) елементи во македонското револуционерно движење. Наспроти ова создавање фикции и митови, во вистинскиот живот, и Сарафов и неговите истомисленици, исто како и нивните опоненти и душмани во ВМОРО, имале бугарско етничко самосознание.Како ќе заврши ова терање инает со реалноста, останува да видиме, макар и да не е тешко да се претпостави…

Fb статус на Виктор Канзуров

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...