Отиди на
Форум "Наука"

Ефективен начин за съхраняване на електроенергия


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, makebulgar said:

Много лош отговор пълен със логически заблуди или незнание. 

 

При теб е така., да

 

Цитирай

А това, че някакви блокове в САЩ били затворени не е някакво доказателство за нищо. Атомни реактори се затварят навсякъде по света след като им изтече срока на употреба или след като стане невъзможно да се поддържат в експлоатация. Това не пречи по света да се строят десетки други нови реактори и да се плануват много.  

Пиша за нови централи, не за старите. И за страна в която Правителството субсидира новите реактори и субсидира изкупуването (като зелена енергия)

 

(да, и канцелираната централа беше получла щедра сусидия, https://www.csmonitor.com/Environment/Energy-Voices/2014/0219/New-nuclear-plant-gets-6.5-billion-federal-loan.-Nuclear-comeback преди да отиде за скраб)

"Фактите, че две нови АЕЦ в САЩ (Джорджия и Южна Каролина) отидоха за скраб (защото акционерите прецениха че ще инкасират повече загуби от завършването им, отколкото от прекратяването им) , и  че има откази от строителство на АЕЦ са показателни. "

Старите се затварят, и трябва да се отварят нови, а при новите няма "гарантирани огромни приходи"

Защото канцелирането и отказите от строителство, кореспондират с неизлизащите "сметки"!

 

 

Цитирай

Това не пречи по света да се строят десетки други нови реактори и да се плануват много.  

Ти отново показваш, че си класически дървен философ..

Голямата част от тези централи  се субсидират и/или бюджетират предварително (при строежа им), ядрените страни го правят постоянно https://www.vedomosti.ru/business/articles/2016/10/13/660718-rosatom-poluchit-dengi

Други са политически проекти (Аккую, която излиза на загуба за РосАтом), трети - корупционни (Унгария)

Пети се субсидират пост-следварително, след ескалацията на разходите. 

При шести има субсидии при изкупуване на електричеството ( "зелени"), вкл САЩ!

При седми има субсидии за удължаване на живота им.

При осми има субсидии за утилизацията (затварянето).

Да давам ли източници?

 

 

Цитирай

След Фукушима контрола върху централите е толкова засилен, че е малко вероятно скоро да се случи друга авария. 

Малко не е нула. Това е достатъчно за мен лично да съм против. 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 225
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Мой лапсус, в статията пише че центаралата в Джордия през 2014 е получила 6,5 милиарда долара "federal loan guarantees"

A loan guarantee is a contractual obligation between the government, private creditors and a borrower—such as banks and other commercial loan institutions—that the Federal government will cover the borrower's debt obligation in the event that the borrower defaults.

-------------------------

NUCLEAR POWER: Still Not Viable without Subsidies (изследване от 2011)

https://www.ucsusa.org/sites/default/files/2019-09/nuclear_subsidies_report.pdf

 

Великобритания:

https://www.iisd.org/system/files/publications/united-kingdom-subsidize-nuclear-power-at-what-cost.pdf

https://www.iisd.org/story/the-united-kingdom-is-to-subsidize-nuclear-power-but-at-what-cost/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

Фактите, че две нови АЕЦ в САЩ (Джорджия и Южна Каролина) отидоха за скраб (защото акционерите прецениха че ще инкасират повече загуби от завършването им, отколкото от прекратяването им) , и  че има откази от строителство на АЕЦ са показателни. "

Старите се затварят, и трябва да се отварят нови, а при новите няма "гарантирани огромни приходи"

Защото канцелирането и отказите от строителство, кореспондират с неизлизащите "сметки"!

Голямата част от тези централи  се субсидират и/или бюджетират предварително (при строежа им), ядрените страни го правят постоянно https://www.vedomosti.ru/business/articles/2016/10/13/660718-rosatom-poluchit-dengi

Други са политически проекти (Аккую, която излиза на загуба за РосАтом), трети - корупционни (Унгария)

Пети се субсидират пост-следварително, след ескалацията на разходите. 

При шести има субсидии при изкупуване на електричеството ( "зелени"), вкл САЩ!

При седми има субсидии за удължаване на живота им.

При осми има субсидии за утилизацията (затварянето).

 

Еми не е въпрос кой е дървен филосф или кой не е, а кой разбира материята, и кой подхожда пристрастно. За един щом няма 100% сигурност, значи, трябва нещо да не се прави, а друг се задоволява с по-малко от 100% и развива технологията. 

Въпросът за финансирането и отказа от някой нов проект на централа си е чисто и просто въпрос на финанси на компанията която ще строи. Ако компанията реши, че няма да може да осигури финансиране за строежа или ако няма желание да се занимава с обекта дългосрочно така, че да си избие парите и да печели, е напълно възможно да се откаже. Всичко зависи от наличните пари в началото и от вероятните приходи в бъдещето, тоест пазара на тока на конкретното място. Двете централи в САЩ има много причини поради които може да са излезли неизгодни за инвеститора, като може наоколо да е имало много други производители, може цената на тока в съответните области да е ниска поради други причини, а най-вероятно е въпрос на преспектива. Тоест не всяка компания би работила 15-20 години някаква работа, за да си избие инвестицията. 

Държавите обаче не ги бърка да инвестират в такива срокове, и дори дългосрочни инвестиции за 40 години напред не са проблем. Затова и държавните компании строят АЕЦ, държавите отпускат субсидии и финансиране и т.н. И обичайно тези държавни помощи са най-често финансови гаранции, а не преки финансирания или субсидии. 

Трябва да се прави разлика между частните компании и държавите.  

Логическата заблуда по-горе беше в това един частен случай какъвто са проектите на двете частни централи в САЩ да се използват като аргумент като цяло за рентабилността на АЕЦ, без да се отчитат факторите, които са накарали инвеститорите да се откажат от онези централи. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, makebulgar said:

 

Еми не е въпрос, кой е дървен филосф или кой не е, а кой разбира материята, и кой подхожда пристрастно. За един щом няма 100% сигурност, значи, трябва нещо да не се прави, а друг се задоволява с по-малко от 100% и развива технологията. 

 

 

При мен няма пристрастно, ти си този който пишеше  преувеличения . Очевидно,защото си караш по "интуиция" - "щом като се строят централи те са рентабилни, и няма две мнения"

Да ама не - без преките субсидии , различните помощи (можем да ги наречем непреки субсидии ), трудно ще са жизнеспособни!

 

Цитирай

Държавите обаче не ги бърка да да инвестират в такива срокове, и дори дългосрочни инвестиции за 40 години напред не са проблем. Затова и държавните компании строят АЕЦ, държавите отпускат субсидии и финансиране и т.н.

При тенденциите,породени от  икономически закони  и пазара ( за които писах подробно) след 10- 15 години субсидирането в всички страни с развита демокрация ще стане много проблемно (защото ще е по с по-скъпо на данъкоплатеца, отколкото днес).

Хората ще искат парите да отиват за образование, за инфраструктира и други, вместо да се подпомага едно отиващо си в историята производство!

За България:

- България не е ядрена страна, няма нуждая от изсилване за задоволяване на ядрените фантазии, популизъм, и лобизъм (икономически интереси)  на определени групи хора, защото имаме икономически алтернативи , поради спадане на капиталовите разходи и съответно на цените на елекроенергията от ВЕИ
- Държавната помощ за АЕЦ ще е подвъпросна заради член 107 и 108 на ДФЕС (апропо: политиците ни  лобират в ЕС да се погледне на нея като на "зелена", и приоритетна, т.е да се даде зелена светлина на държаваната помощ) 

 

 

Цитирай

Държавите обаче не ги бърка да да инвестират в такива срокове, и дори дългосрочни инвестиции за 40 години напред не са проблем. Затова и държавните компании строят АЕЦ, държавите отпускат субсидии и финансиране и т.н. И обичайно тези държавни помощи са най-често финансови гаранции, а не преки финансирания или субсидии. 

Обичайното са  субсидиите  и помощите от държавата, без значение  чия е собствеността
Помощите са непреки субсидии - например R&D, сертифициране, изграждане на инстраструктура  и други, които за инвеститорът са  финансова тежест и  тяхното недобро изпъление може да доведе  до забавяне на проекта, с което пък  той се оскъпява

 

--------------------------

Интересно според мен интервю на проф.Касчиев:

Професор Д-р Георги Касчиев

Изминаха 10 години от ядрените аварии в японската АЕЦ Фукушима Даичи. Това е повод да се припомнят причините и дългосрочните последици от тях, както и ненаучените уроци.

Развитие на авариите

На 11 март 2011 год., петък, в 14:46 часа, на около 130 км източно от Япония става земетресение с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер. На брега на морето има 4 АЕЦ с общо 11 работещи реактори и всички са изключени аварийно. Една от централите е АЕЦ Фукушима Даичи, на около 180 км от епицентъра. Тя има 6 блока, като първите 4 са буквално на брега на морето, на около 9 м над морското ниво. По-новите 5-ти и 6-ти блок са разположени на по-висока кота и по-навътре в сушата. Първите 3 реактора работят на номинална мощност, останалите са спрени. В шестте реактора има общо около 877 т ядрено гориво, а в басейните до тях – около 3400 т. Земетресението не предизвиква преки щети на блоковете, но всички електропроводи са повредени и централата остава без външно захранване. Всички 13 аварийни дизелгенератори (ДГ) се включват нормално.
Един от основните рискове за централите по крайбрежието е наводнение от цунами. Предупрежденията на учените за възможна вълна с височина над 15 м обаче са пренебрегнати и АЕЦ Фукушима Даичи има стена, осигуряваща защита срещу вълна с височина около 5,7 м. След земетресението възниква цунами и към 15:42 часа на 11.03 първата му вълна достига до брега, като помита помпената станция за охлаждаща вода, която е в морето. Гребенът на вълната е около 15 м и цялата площадката е залята. Турбинните зали са потопени и 12 от 13-те дизелгенераторите изключват. Повечето от батериите също са на дъното на турбинните зали и дефектират. Залети са и други електрически компоненти, които отказват.
Защо става това? По проект ДГ са разположени на дъното на турбинна зала, което се намира на около 5 м под морското ниво. При модернизацията ДГ и батериите не са преместени на хълма. Не са инсталирани и защитени помпи в помпената станция. Монтирани са допълнителни ДГ, но пак на ниски коти. Единствено на 6-ти блок новият ДГ е поставен нависоко, поради което не е залят. Той е и единственият, който не се нуждае от охлаждаща вода, тъй като е с въздушно охлаждане. За късмет той продължава да работи през цялото време, персоналът периодично го подключва към системите за охлаждане на 5-6 блок, затова в тях не стават аварии.
Първите четири блока остават без захранване от ДГ, налични са само някои от батериите. Нивото на охлаждащата вода в реакторите спада и постепенно активните зони се оголват. На първи блок това става към още 19:30 на същия ден. Когато цунамито връхлита остатъчното енергоотделяне е все още значително – около 1,5% от номиналното, и горивото започва да се нагрява. Усилията на персонала да подаде охлаждаща вода, вкл. с пожарни коли, вкл. и морска вода обаче няма как да предотвратят катастрофата. При високи температури започват специфични химически реакции между обвивките на топлоотделящите елементи и парата, които водят до отделяне на топлина и генериране на водород (600 – 1000 кг/от реактор). Интензитетът им нараства с температурата, като над 1200 оС развитието става необратимо и се стига до разтапяне на металните елементи на касетите, на поглътителите, на обвивките, накрая и на таблетките с ядрено гориво. Образуваната лавоподобна маса с температура около 3000 оС  се свлича, разтопява опорните конструкции, достига до дъното на корпуса на реактора и го пробива.
На 1-ви блок това става само след около 16 часа. Генерираният водород започва да се натрупва в реакторното здание. Усилията да се изпусне през вентилационната тръба са неуспешни. Постепенно се образува взривоопасна смес и в 15:36 на другия ден (12.03) мощна експлозия блок отнася покрива на зданието, крана, презареждащата машина и част от стените.

Радиационният фон на площадката нараства близо 10 хиляди пъти

Втори и трети блок са от по-нов тип и с усъвършенствани системи за безопасност. Поради това персоналът успява по-дълго да подаде охлаждаща вода, но не и да предотврати разтапянето на активната зона и последващи водородни взривове.
Активната зона на 3 блок започва да се топи около 5:30 часа на 13.03 и на следващия ден (14.03) в 11 часа се стига до зрелищна експлозия.
Част от водорода, генериран в активната зана на 3-ти блок постъпва в 4-ти блок и в 6 часа на 15.03 предизвиква взрив с подобни последствия.
Системите за охлаждане на 2-ри блок издържат около 3 дни, което води до по-слаби последици. Активната зона започва да се топи около 20 часа на 14.03 и към 19:40 часа на 15.03 лавоподобната горивосъдържаща смес достига дъното на корпуса.

fokuchima_reaktor1.jpg

Прието е да се говори за една авария, тъй като не е възможно да се разделят радиоактивните емисии от отделните блокове. Сумарните емисии я поставят на най-високото 7-мо ниво по международната скала, като тази в АЕЦ Чернобил през 1986 год.

Радиоактивно замърсяване и евакуация на населението 

След експлозиите започва неконтролируемо изпускане на радиоактвни продукти в атмосферата. За късмет през първите дни няма дъждове, вятърът основно духа откъм сушата и отнася около 80% от радиоактивните емисии в океана. Постепенно се замърсява огромна територия с условен радиус 80 км около централата. От най-засегнатите райони с радиус 20 км официално са евакуирани почти 165 хиляди души, които получават компенсации. Освен тях хиляди от зоната с радиус 30 км доброволно се евакуират, т.е. без да получават помощи. За евакуираните са създадени временни комплекси. Към 2021 год. със статут на евакуирани са все още над 38 хил. души.

Охлаждане на застиналите горивосъдържащи маси 

Те са под корпусите на 1-3 рактор, където свободният обем е много ограничен. Те генерират топлина и трябва да се охлаждат. За тази цел в реакторите се подава вода, част от която достига до тях.  Към 2021 год. все още се налага подаване на охлаждаща вода, като разходът е намалял до около 140 m³/ден.

Генериране, очистване и съхранение на радиоактивните води 

Освен охлаждащата вода, през пукнатини в основите на зданията, в тях постъпва и подземна вода. Приложени са редица инженерни мерки за да се намали до минимум това явление. При мощните сезонни дъждове обаче в зданията влизат големи количества вода. Постъпилата по един или друг начин вода се замърсява с радиоактивни продукти и се събира в подземните части на зданията, откъдето периодично се изпомпва. За съхраняване на радиоактивните води скоростно са монтирани резервоари от различен тип. След няколко години са направени и системи за очистването им. Технологии за извеждане на радиоактивните тритий и въглерод-14 обаче няма и те остават в пречистените води. Особено опасна е концентрацията на тритий, който ще се разпадне напълно след около 120 години. Обемът на тези води към 2021 вече е над 1,2 млн m³ и резервоарите се очаква да бъдат запълнени през 2022 год. На площадката няма повече свободно място за нови резервоари. Властите казват, че няма друго решение освен да ги изхвърлят в океана, или да ги изпарят в атмосферата. Планира се процесът да продължи няколко десетилетия. Тези намерения се отхвърлят от рибарската общност и от много неправителствени организации я Япония, а Китай и Южна Корея отправиха официални протести срещу тях.

Изваждане на отработеното гориво (ОГ) от басейните 

През декември 2014 год. е завършено изваждането на всички 1533 горивни касети от 4-ти блок. През април 2019 год. започва изваждането на ОГ от басейна на 3-ти блок и на 28.02.2021 год. всички 566 касети са извадени. ОГ се премества в общото хранилище за ОГ на площадката, откъдето постепенно се прехвърля в контейнери за сухо съхранение. Планира се изваждането на ОГ от блокове 1, 2, 5 и 6 да започне през 2024 год. и да приключи през 2031 год.

Радиоактивни отпадъци на площадката 

При събиране на отломки от разрушените здания, дървета и др. и при очистване на водите се генерират радиоактивни отпадъци в различни форми и с различна активност. Обемът им бързо нараства, като по оценки към 2030 год. ще са около 770 хил тона. Те продължават да се съхраняват във временни хранилища на площадката. Кондиционирането и дълговременното им съхранение е нерешен проблем.

Застинали горивосъдържащи маси в 1-3 блок 

Това е най-тежкият проблем пред японските власти. През последните години бяха установени редица места под реакторите (вероятно не всички) където има остатъци от горивосъдържащи маси. Няма почти никаква информация за геометричните и физико-механичните им характеристики. Решено е първо да се започнат проучвания във втори блок, където радиационните нива са най-високи. За целта е конструирана роботизирана ръка с дължина около 22 м, която да вземе проби. В края на миналата година обаче е направено изненадващо откритие, че под защитните плочи над реактори 2 и 3 има отложени много радиоактивни материали, които създават убийствено радиационно поле. Операциите с роботизираната ръка са отложени за 2022 год. Налага се извода, че изваждането на горивосъдържащите маси ще е много по-трудно, бавно, скъпо и рисковано, отколкото се е предполагало. Решението как да стане това ще бъде взето към 2025 год., а целият процес ще продължи поне 30 години.

Персонал и професионално облъчване

Към средата на 2020 год. на площадката работят близо 7 хил. души. Болшинството от тях са от събконтракторски фирми. В ход е епидемиологично изследване на около 20 хил. работници, които са получили дози над 100 милизиверта. Досега четирима работници са диагностицирани със заболявания вследствие на облъчването – трима с левкемия и един с рак на щитовидната жлеза.

Здравни последствия за населението 

В префектура Фукушима периодично се провеждат изследвания на щитовидната жлеза на всички, които към 11 март 2011 год. са били на възраст до 18 години. Към февруари 2020 год. общо 237 души са диагностицирани с рак или съмнение за рак, от тях 187 са оперирани. Методиката е силно критикувана, има съмнения за подценяване на последиците. Въпреки, че случаите нарастват всяка година, властите отказват да признаят връзка с авариите от 2011 год.

Очистване на замърсените територии 

Основните дейности са приключени през 2018 год. като в тях не са включени труднодостъпните местности и горите. Достигане на радиационен фон до нивата отпреди аварията технически не е възможно, като в редица населени места в префектура Фукушима фонът все още е няколко пъти по-висок. Към март 2018 год. са изгребани около 17 млн м3 радиоактивна почва, която първоначално се съхранява в огромни пластмасови чували на открито. За тези цели са изразходвани около 24,4 млрд  долара. Избрани са 8 площадки за хранилища за временното им съхранение и е започнато прехвърляне, сортиране и погребване на чувалите.

Компенсации за щети от авариите 

Към края на 2020 год. на засегнатите от авариите са изплатени над 95 млрд долара. Много групи от населението не са обхванати и водят съдебни дела за компенсации за причинени щети.

Общи икономически загуби от авариите

Те включват загубите на активи, загуби от по-скъпа заместваща енергия, от намален износ и туризъм, от загубата на огромна площ около централата, от бракуване на храни, за компенсации, почистване на замърсените територии и на площадката и други. През 2016 год. японското правителство ги оценява на 202,5 млрд долара. През 2017 год. Центърът за икономически изследвания в Япония ги оценява между 470 и 660 млрд долара, а през 2019 год. изчислява, че общите загуби до 2050 год. може да превишат 730 млрд долара.

Последици за ядрената енергетика в Япония 

Преди авариите във Фукушима в Япония работят 54 реактора, които произвеждат близо 30 % от електроенергията. След 11 март 2011 год. постепенно всички са спрени за анализ на безопасността и модернизации. 21 един от тях никога няма да бъдат пуснати, вкл. 10-те във Фукушима Даичи и Фукушима Даини. Вероятно от съображения за престиж правителството твърди, че всички останали 33 реактора имат статут „в работа“. Досега обаче са пуснати само 9 от тях. През 2019 год. те са произвели 7,5 % от електроенергията. През 2020 год. този дял ще бъде много по-малък, тъй като 4 от 9-те реактори бяха спрени поради различни причини, а други не са пуснати.

Ненаучените уроци

Авариите във Фукушима показват ясно какви сложни инженерни проблеми трябва да се решават за справяне с техногенните последици от една тежка  авария в АЕЦ, както и катастрофалните икономически последици от нея. Ако такава стане в гъстонаселената Европа, последствията ще бъдат като след регионална война.
Много хора твърдят, че авариите във Фукушима са предизвикани от силното земетресение и последвалото цунами. Следва заключение, че у нас това не е възможно.

Няма такова нещо! Още през 2012 год. комисия на японския парламент заключава, че авариите са резултат не от природна, а от техногенна катастрофа. Основните причини се коренят в това, че компанията ТЕПКО и държавните органи не са отделили нужното внимание за анализ на рисковете. Проявили са високомерие и и необоснована самоувереност, нежелание да се отчита чуждото мнение, неспособност да се извличат уроци от собствения опит и този на другите, стремеж към секретност и желание да се прикрива информация. Подценяването на рисковете е довело и до липса на готовност за действия за намаляване последиците от аварии. Станало е практическо срастване между ядрените оператори, регулаторите и политиците. Това затворено общество е решавало всички въпроси без обсъждане с експерти от други сфери и с обществеността. Това обяснява защо в редица международни доклади преди авариите има високомерно заключение, че в Япония не е възможна тежка авария на АЕЦ.
За съжаление същото отношение се демонстрира при авантюристичните планове за изграждане на АЕЦ Белене, която е в зона със среден, клонящ към висок сеизмичен риск и вероятно деградирали антисеизмични инженерни съоръжения. Това ясно показва, че нашите управляващи не са си взели никакви поуки от авариите във Фукушима.
Управлението на здравната криза, предизвикана от КОВИД-19 показа, че не е научен друг от уроците от авариите във Фукушима и Чернобил. След тях стана ясно е, че когато хората се поставят в условията на рязка промяна на начина на живот и силен стрес, неизвестни рискове, опасения за здравето и живота си и несигурност за бъдещето, тяхното психично състояние рязко се влошава. Това води до отключване на много здравословни проблеми и развиване на реални заболявания.
На 21 февруари т.г. силно земетресение отново разтърси префектура Фукушима. Засега няма сведения за нови повреди на реакторните здания и другите инсталации, но то напомня за нуждата работите по почистване да се извършат колкото може по-скоро.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кухулин "зави" темата към друга тема.

Предлагам да поговорим за ВЕИ- тата (плюсове и минуси, обзор на техологиии и други) и  за запазване на енергията..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Малко за една перспективна бг компания, инвестираща и разработваща ВЕИ и начини за трансформация на енергията:


Енергийната трансформация – предизвикателства и възможни решения

 

2cdgmygz1ynDv-ppe_PHZkjXo0M8kXaJiRTBpoa_

 

Турбуленциите на енергийните пазари и рекордно високите цени на енергията в България провокират интерес не само към историческите причини да стигнем до тук, но и поставят въпроса има ли и какви биха могли да бъдат работещите решения на проблема в бъдеще.

Подготвяме тази статия от няколко месеца, защото вярваме, че въпросът е особено интересен и че това ще бъде тема в развитие в следващите десетилетия. Ситуацията с цената на електроенергията в последния месец е само още едно доказателство, за актуалността ѝ и за нуждата от стратегически решения, които да работят и в дългосрочен план. 

 

Трансформация в действие 

 

Енергийните системи - тоест начина, по който се произвежда, пренася, разпределя и потребява енергията - търпят активна промяна през последните години и тя е едва началото на един процес на пълна трансформация. И като всяка промяна, тази трансформация поставя множество въпроси, предизвикателства и възможности пред и за всички участници в нея.

Три са основни двигатели на промяната: декарбонизация, децентрализация и дигитализация. Но преди да навлезем в детайли, нека направим стъпка назад и да разкажем малко повече за това какво всъщност представлява и как работи енергийната система.

Енергийните системи са стратегически важни за всяка една държава. На национално ниво те са ключови за икономиката на държавата, тъй като те са кръвоносната система на икономическия организъм на всяка страна и от тях зависи нейната стабилност, независимост, сигурност, потенциал за икономическо развитие и стандарт на живот. Енергийната система е критична инфраструктура и именно заради това енергетиката е силно регулирана, както на национално, така и вече на общоевропейско и глобално ниво.

В рамките на последните няколко години енергийна система преживява огромна трансформация на преход от традиционните, изкопаеми енергийни източници (въглища, газ и атомни централи) към по-чисти и зелени източници на енергия като вятър, вода и слънце.

Само до преди няколко години, енергията се произвеждаше от няколко ТЕЦ-а, няколко ВЕЦ и ПАВЕЦ и може би една или две ядрени централи. Потреблението на електроенергия бе до голяма степен ясно, а всички източници на енергия можеха да бъдат контролирани от няколко ръчки в централната контролна зала на електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това позволяваше сравнително лесен баланс на системата, без множество флуктуации. 

 

From monopoly to democratic energy management.

Source : MHI

В последните години обаче, настъпват сериозни промени и в двата края на енергийната система - производство и консумация. И това е само началото. Основните двигатели за промяната са целите на Европа и света за декарбонизация и 100% енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в борбата с климатичните промени, както и бързото технологично развитие, което направи множество технологии по-достъпни за внедряване и ползване, както чисто технологично, така и ценово (като стойност на инвестицията).

Променя се базатa на производството: ВЕИ започва да произвежда все по-голям дял от необходимата ни електроенергия. Тази енергия обаче, е силно зависима от наличието на съответния природен ресурс (слънце, вятър). В допълнение, системите на ЕСО операторите не са предвидени да интегрират в мрежите си толкова разпръснати и малки източници на енергия, което естествено води до това, че те се свързват (присъединяват) директно към мрежите на електроразпределителните дружества. 

Променя се и потребителското поведение: Все повече потребители стават „по-умни и свързани“ чрез различни технологии и устройства, които им позволяват да станат активен участник в (само)регулирането на енергийната система. Промяната се случва на няколко нива: Потребители променят поведението си на база цена на тока; Инсталират се устройства (IoT), които позволяват контрол и мониторинг на използваните електроуреди; Все повече консуматори се превръщат в Просюмъри, като инсталират ВЕИ мощности за собствено потребление, а излишъка продават към мрежата. 

Електрифицират се нови отрасли:  В допълнение,  индустрии традиционно консумиращи течни горива се електрифицират (напр. транспорт), което добавя товар към енергийната система на място и време, различно от това, което сме виждали в миналото.

Към момента не съществуват напълно синхронизирани нормативни практики и технологична готовност за плавно осъществяване на този преход.
И това е на път да се промени.

 

Освен очевидните предизвикателства и трудности, този преход създава и възможности за всеки един от участниците в енергийната система – ЕСО, ЕРП-та, производители и потребители, във всяка от трите области на трансформацията:

- Декарбонизация: преминаване към по-чисти източници на енергия и борба с климатичните промени

- Децентрализация: увеличаване дела на ВЕИ и изместване на контрола от ЕСО към ЕРП-та

- Дигитализация: въвеждане и използване на нови технологии с цел мониторинг и контрол от цели индустрии до конкретни електроуреди в домакинствата.

Потърсихме за мнение и коментар компания Ентра Енерджи (www.entra.energy), която участва в научни разработки в сферата на дигитализацията на енергетиката. Разговаряме с изпълнителния директор Теодор Бобочиков, за да получим повече информация за два от научните им проекти: FlexiGrid и Smart5Grid (Smart5Grid – Demonstration of 5G solutions for SMART energy GRIDs of the future), финансирани по програма Horizon 2020 на Европейския съюз.

 

Как бихте представили компанията си с няколко думи? Какъв е основният ви бизнес? 

 

Основният фокус на Ентра Енерджи беше изграждане и експлоатация на ВЕИ. Осъзнавайки предизвикателствата пред енергетиката, екипа ни се фокусира в разработването на решения в областта на дигитализацията на енергетиката – smart grid, IoT, demand-respond и blockchain решения за гъвкаво управление на мрежата.
Именно заради интереса и разработките ни в областта на smart grid бяхме поканени като партньори в два много интересни проекта в тази област, които имахме щастие да бъдат одобрени за финансиране от ЕК научни проекти за развойна дейност, които имат амбицията да разработят и тестват решения за трансформация на енергийната система.

 

С кого си партнирате и има ли други участници от България?

 

За нас от Ентра Енерджи e чест и удоволствие да партнираме по тези проекти от българска страна с иновативни организации и компании като ЕНЕРГО-ПРО, ЕСО, Vivacom, ТУС и с големи международни имена като ENel, ATOS,  IMCG, Eindhoven University of Technology и Chalmers University of Technology, Рисърч институти и още партньори от цяла Европа.

 

Кои са научните разработки по които работите и каква е ролята на Ентра Енерджи?

 

С модернизация на електропреносните мрежи (в посока да станат двупосочни), с развитието на технологии като IoT, blockchain, AI и предвид нарастващите предизвикателства за управление, баланс и цена на електричеството, за енергийните системи става все по-нужно и по-възможно да се разработят, тестват и внедряват услуги за гъвкавост (flexibility services) които да се търгуват между участниците в системата на ЕРП и които да водят до самобалансирането ѝ и по-умното ѝ управление.

 

3QeAbPu3zMVXiHkT1xND_35gz6005h_Vqst9j_y_

 

Колкото до проектите, които споменахме, както и наша роля в тях, ето малко повече информация за тях, как те могат да бъдат свързани и по какъв начин подкрепят трансформацията и промените, случващи се в енергийната система.

 

Проекта FlexiGrid (FlexiGrid - FlexiGrid)

 

Подкрепен от 18 организации от 8 държави, FlexiGrid е проект съсредоточен върху разработване на различни методи за набавяне на гъвкавост (flexibility) в енергийната система и върху разработване на блокчейн базирана платформа, която да позволява на ЕРП да купуват тези услуги за гъвкавост на мрежата от производители и потребители.

Възползвайки се от бурното развитие на IoT, разработваме умни измервателни устройства (Smart Meter) и IoT платформа, която чете данни от измервателни устройства и ги визуализира. Платформата позволява не само събиране на данни, но и изпращане на ценови сигнали или нареждания към smart meter,  с цел включването на клиента към demand respond.  Замислена е и възможност за интегриране на различни услуги - Energy Apps, които добавят нови функционалности, като например инструмент за прогнозиране на точките на претоварване на мрежата, които създават не-баланс в системата.

Включването на много малки участници в пазара с нова роля изисква и намирането на нов модел на взаимоотношения, включително отразяването на сделките и извършване на плащанията между тях, за което разработваме пазарна, блокчейн базирана платформа, където гъвкави услуги могат да бъдат търсени и предлагани, както и закупени чрез стабилна криптовалута

Тези три компонента: умни измервателни устройства, IoT платформата която ги чете и свързва и пазарната, блокчейн платформа ще бъдат свързани в една обща  SmartGrid система, която ще позволява търгуване с гъвкави услуги.    

В рамките на проекта ще бъдат тествани четири различни сценария, в рамките на 4 демонстрации в различни държави.:

  • Швеция: наблюдение, контрол и намеса в консумацията при необходимост от гъвкави услуги, увеличаване/намаляване на консумация при сигнал от ЕРП

  • Швейцария: предоставяне на местното ЕРП гъвкави услуги чрез соларни панели, батерии и термопомпи

  • България: как ЕРП-то може да купи гъвкави услуги от потребители и производители, свързани към неговите мрежи

  • Турция: как може да бъде купувана и предлагана гъвкава услуга от електрически автомобили и станции за зареждане на електрически автомобили

Ролята на Ентра Енерджи в този проект е да участва в разработването и дизайна на гъвкавите енергийни услуги и бъдещите бизнес модели за тяхната реализация. 

Другата основна роля на компанията е в реализацията на българския Демо пилот, за който в тясно партньорство с иновативния екип на ЕНЕРГО-ПРО разработваме и тестваме blockchain базирана система чрез която дружеството да намира и закупува услуги за гъвкавост от консуматори, производители и просюмъри, свързани в тяхната мрежа. За целта  при избрани пилотни клиенти на ЕНЕРГО-ПРО ще инсталираме умни електромери, разработени от Ентра Енерджи, които чрез IoT модул ще управляват обмена на гъвкавите услуги.

 

x3wAR0f-uOdIDqOOf9cy_nl4DrWKJaeRU8rqUZwe

 

Проекта Smart5Grid

 

Smart5Grid e другият научен проект, по който компанията ни работи. Той разработва решение за надеждна и в реално време свързаност през 5G между участниците на енергийния пазар. 24 организации от 7 държави ще създадат изцяло нов стандарт за използването на телекомуникациите в енергийната вертикала. 

В рамките на проекта се разработва 5G NetApp платформа, в която разработчици ще могат да качват редица специализирани 5G апликации, които да решават различни предизвикателства на енергийната система. 

 

Защо проекта е важен?

 

Очакванията за многократно увеличение на активните /свързани към интернет устройства и множеството малки и географски раздалечени ВЕИ и мощности, поставя предизвикателства пред осигуряването на адекватна, надеждна и бърза връзка.  В проекта Smart5Grid се изследва  и развива възможността за използването на 5G като комуникационна среда за IoT в енергетиката. Все още в началната си фаза, този проект в момента дефинира конкретните технологии, които ще разработи. 

Четирите пилотни демонстрации, които ще бъдат изградени и от партньорите в проекта включват: 

  • Испания - Автоматично засичане на повреди и грешки в електроразпределителната система

  • Италия - Дистанционна инспекция на предварително автоматично ограничени работни зони на електроразпределително ниво, където тече високо напрежение

  • България - мониторинг на вятърни турбини в милисекунден интервал

  • Гърция – България - крос-граничен мониторинг в реално време на ключови възли в мрежите на системните оператори на гранични държави.

Ролята на Ентра Енерджи в този проект е да помогне с бизнес познание от страна на потенциален потребител в разработването на 5G приложение, което да осигурява възможност за мониторинг в реално време на множество параметри от работата на ВЕИ генератор на енергия и да осигури достъп до вятърните турбини на компанията, за да се тества такова решение. Разработване и успешно тестване на подобно приложение ще помогне в бъдеще на множество малки и средни производители на енергия за по-ефективното управление на централите им, както и за бъдещо участие в обмяна на гъвкави енергийни услуги.   

 

За да обобщим:

 

Трансформацията на енергийните системи е вече в ход и това ще е дълъг процес, който ще се развива десетки години напред. Каква ще бъде окончателната нова структура – мисля, че все още никой към този момент не може напълно да предвиди. Върху процеса на промяна ще влияят множество фактори – технологични, регулаторни, бизнес и финансови, геополитически, социални…

От опита ни до момента и от работата ни по научните проекти за които разказах е ясно, че България, Европа, а и целият цвят имат да извървят дълъг път от намирането на работещи, и то в голям мащаб гъвкави, лесни за използване и смислени от бизнес гледна точка (ползите да надхвърлят инвестицията) технологични решения. 

Законодателните рамки трябва също да бъдат променени, така че да отразяват новата ситуация и да осигуряват възможност за стартиране на услуги, които ще помогнат на мрежата да се самобалансира и които да продължават да гарантират сигурност и стабилност на енергийната система. 

Интереса на инвеститори и финансиращи институции вече е насочен в подкрепа на разработване и прилагане на подобни решения за гъвкавост и вярвам, че тепърва ще виждаме множество анонси за успешно реализирани инвестиционни проекти от такива за модернизация на системите на ЕСО, през успешни и иновативни проекти, водени от ЕРП-та до множество проекти и решения при крайните потребители и производители.

Ние от Ентра Енерджи от години сами, а от скоро и в партньорство по научните проекти, работим  в посока на модернизирането, дигитализирането и зелената трансформация на енергийния сектор  и ще се радваме в рамките на следващите няколко години да можем да споделим конкретни успехи в тази посока. Stay tuned…

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сравнителен анализ на системите за съхранение на енергия

%D0%A1%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0

https://nauka.bg/sravnitelen-analiz-sistemite-sahranenie-energiya/?fbclid=IwAR2JXnYwrqdgp4zPiJJTIdsNc5w87vsQ2-LtGWEWiKwaoALnIEfdtDDpLM4

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И една показателна лична история от милата родина, свързана с енергийната зависимост и независимост:

https://www.facebook.com/Novastranica.bg/posts/2989314267998314

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, Warlord said:

И една показателна лична история от милата родина, свързана с енергийната зависимост и независимост:

https://www.facebook.com/Novastranica.bg/posts/2989314267998314

ВЕИ-тата трябва   да минават през електроразпределителните дружества:

 https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2021/03/05/4181735_mitnichari_na_lov_za_solaren_tok/

 

Митничари на лов за соларен ток

Абсурдите на закона

 

 

Pixabay.com

Държавата, изглежда, е оправила цялата контрабанда и държи изкъсо вноса на акцизни стоки като горива и цигари, та Агенция "Митници" отделя капацитет да следи и за производството на зелен ток от покривите. Шегата настрана, но точно такива са законовите изисквания - електроенергията е акцизна стока (разбирай луксозна, вредна или оскъдна) и митничарите трябва да следят и събират налога, който се начислява върху нея. Дори когато става дума за няколко слънчеви панела, с които напоследък хора и фирми опитват да намалят сметките си за ток, като произвеждат сами част от нужната им енергия. Това е нещо като с акциза при варенето на домашна ракия, но с тази разлика, че тук тайно производство не може да има.

Всеки, който е решил да прави сам ток от слънцето, трябва да регистрира данъчен склад на покрива си, да попълва куп документи и редовно да си има вземане-даване с митниците. В противен случай няма да му бъде разрешено от електроразпределителното предприятие да включи панелите си. Ако все пак го направи на своя глава, ще подлежи на санкции за укриване на акцизни стоки, нищо че в случая става въпрос само за собствено потребление, а не за продажба.

Ставката върху тока е минимална - 2 лв. за мегаватчас, или около 20 лв. на месец за една средно голяма соларна централа. Което прави начинанието още по-абсурдно и нецелесъобразно. Като се има предвид, че само през миналата година са пуснати над 300 покривни соларни централи за собствени нужди, тази се чакат още поне 600, а тенденциите са за продължаващ ръст, може да си представите каква работа ще се отвори на митничарите. Всеки месец трябва да се правят проверки на отчетите, да се проверяват пломби на ел. таблата, да се обработват документи и т.н. Току-виж не останал ресурс за проверки на другите акцизни стоки.

 

 

 

https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/03/05/4182008_za_slunchev_tok_triabva_da_registrirate_danuchen_sklad/

За слънчев ток трябва да регистрирате данъчен склад на покрива

Законови абсурди усложняват инсталирането на фотоволтаични панели за собствени нужди на бизнес

Въпреки че е в частен имот, не ползва никаква субсидии или преференции за изкупуването и не връща ток в мрежата, централата може да се изключва дистанционно от ЕРП
 
Въпреки че е в частен имот, не ползва никаква субсидии или преференции за изкупуването и не връща ток в мрежата, централата може да се изключва дистанционно от ЕРП    ©  Надежда Чипева
Споделяне
 
Темата накратко
  • Инвестицията във фотоволтаици за собствено производство все още е свързана с много бюрокрация и излишни процедури.
  • ЕРП-тата искат да имат пълен контрол върху централата, въпреки че тя няма да връща ток към мрежата, а митниците събират акциз.
  • Фирмите обаче не се отказват от инвестиции в солари, тъй като им спестяват до 60% от сметките за електроенергия.
Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мда у нас е още по-сложно. Първо ще трябва да си оправим малоумните закони и скандалната бюрокрация. Но по-скоро, преди това да се случи, света вече ще е достигнал нулеви въглеродни емисии (2050 според оптимистична, 2070 според реалистичната цел). Ясно е че никой няма да си мръдне пръста да ги оправи тия кълчища, пък и защо да не прибират от измислени акцизи? Надеждата както обикновено е да окажат натиск отвън, когато един ден останем единствената червена страна на картата с емисиите. 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И една интересна новост - междувременно коалицията в Германия окончателно се отказва от въглищата до 2030 г., от ядрените реактори до 2040 г. и от газа до 2041 г. Всичко това ще се замести от син водород, който ще се получава от полезните изкопаеми, но въглерода от него ще се депозира в земната кора. Идеята освен зелена е и да са напълно независими от всякакви доставчици на енергийни ресурси като Русия, САЩ и Близкия Изток.
Изчислили са го, че ще работи, пък да видим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Не е точно съхранение, а по-добър начин за получаване на електроенергия:

...

И какво излиза от тази технология, че освен вятър трябва да се чака и дъжд. Да оставим настрана и това че енергийната плътност на тази технология е много малка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 24.11.2021 г. at 13:30, Warlord said:

И една интересна новост - междувременно коалицията в Германия окончателно се отказва от въглищата до 2030 г., от ядрените реактори до 2040 г. и от газа до 2041 г. Всичко това ще се замести от син водород, който ще се получава от полезните изкопаеми, но въглерода от него ще се депозира в земната кора. Идеята освен зелена е и да са напълно независими от всякакви доставчици на енергийни ресурси като Русия, САЩ и Близкия Изток.
Изчислили са го, че ще работи, пък да видим.

Имате ли подробна информация за този син водород. Какви са разходите за производството му. и не мислите ли че Германия и в този случай няма да бъде независима от внасянето на фосилни горива за производството на този водород.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А ето какво било синият водород https://3e-news.net/bg/a/view/8869/sinijat-vodorod-sreshtu-zelenija освен че е производен на фосилните горива, и няма да има никаква независимост на страните бедни на такива горива, за производството му, освен това ще се оскъпява много за това че трябва допълнителна енергия и работа за получаването му. Какво излиза на практика, страните бедни на петрол въглища и газ, но богати на пари, ще могат да си го позволят, но такива като нас ще духат супата, ще купуват електроенергията на такива богати страни. Затова в българия няма друга алтернатива освен строежът на още една АЕЦ мощност, съчетана със зелената енергия консервирана във ПАВЕЦ. Само така можем да бъдем относително независими от вносната енергия.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
On 27.11.2021 г. at 13:09, Sekynda_69 said:

Имате ли подробна информация за този син водород. Какви са разходите за производството му. и не мислите ли че Германия и в този случай няма да бъде независима от внасянето на фосилни горива за производството на този водород.

Ами така или иначе Меркел вече сключи дългосрочен договор с Газпром, тъй че идните десетилетия - щат нещат трябва да получават газа, който са договорили от Русия, въпроса е след екстрактването на синия водород да връщат остатъчния въглерод обратно в почвата където е почти напълно безвреден. Не знам колко точно скъпо ще излиза процеса на извличането на водорода, щом мислят масово да го въвеждат, трябва да са изчислили, че няма да са на загуба.

Междувременно - гледам и не вярвам на ушите си 😮

265736878_4852998974724097_5920385878685

 

Цитат на Тимерманс:
"Мисля, че трябва да намерим начин да признаем, че тези два енергийни източника играят роля в енергийния преход, което не ги прави зелени, но признава факта, че нулевите емисии на ядрената енергия са много важни за намаляване на емисиите и че природният газ ще бъде много важен при преминаването от въглища към възобновяема енергия."
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може погрешно да съм го прочел,но според Зелената сделка ще се добива дървесина без да се изсичат горите!!! Как ще стане това?! Може би ще отглеждат дървета на специални места,които ще са предназначени за дървесина?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Warlord said:

Ами така или иначе Меркел вече сключи дългосрочен договор с Газпром, тъй че идните десетилетия - щат нещат трябва да получават газа, който са договорили от Русия, въпроса е след екстрактването на синия водород да връщат остатъчния въглерод обратно в почвата където е почти напълно безвреден. Не знам колко точно скъпо ще излиза процеса на извличането на водорода, щом мислят масово да го въвеждат, трябва да са изчислили, че няма да са на загуба.

Това е добро начинание, да се снижат СО2 емисиите до почти нула, но това е по силите само на  страни които са с голям вътрешен брутен прдукт, а българия е с много нисък БВП. Така че шансът ни е изграждане на още една АЕЦ, и още да се правят ПАВЕЦ, в допълнение с зелена енергия. ако нашите бизнесмени не си сменят политиката на печалбите, тежко за българският потребител на енергия, в момента България има в излишък електроенергия, защо тогава тя поскъпва за бизнеса и домакинствата. Цените на всичко се определят най вече от цената на енаргията. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не видях да се спомена австралийската батерия, която захранва 30 000 домакинства вече години:

https://www.theverge.com/2017/12/1/16723186/elon-musk-battery-launched-south-australia

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То има и вечна крушка. В гаража на една пожарна в Лос Анджелис има ел.крушка,(лампа),която свети вече от стотина години. Но днес правят крушките с къс срок на живот,понеже така се осигурявали пари за енергийните компании за научни изследвания.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 18 часа, Amazonski said:

Не видях да се спомена австралийската батерия, която захранва 30 000 домакинства вече години:

https://www.theverge.com/2017/12/1/16723186/elon-musk-battery-launched-south-australia

Вече споменахме за предизвикателството с обема на такива батерии - 10 кв.км са площ колкото за цял град (а 40 000 км кабели е точно колкото дължината на екватора). Австралия може и да има потенциала и пространството да го направи. Но за Европа не знам до колко ще е приложимо. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Warlord said:

Вече споменахме за предизвикателството с обема на такива батерии - 10 кв.км са площ колкото за цял град (а 40 000 км кабели е точно колкото дължината на екватора). Австралия може и да има потенциала и пространството да го направи. Но за Европа не знам до колко ще е приложимо. 

Под земята и под планините в Европа има десетки хиляди кв.км площ дето чакат да бъдат заети от батерии. 

Но това може да не е нужно, тъй като могат да се измислят по рационални методи за съхранение на енергията. Самите слънчеви панели могат да станат батериите. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, makebulgar said:

Но това може да не е нужно, тъй като могат да се измислят по рационални методи за съхранение на енергията. Самите слънчеви панели могат да станат батериите. 

Да но ще са с много ниска енергийна плътност, а това е важно, освен това инвестицията ще е скъпа. Най долре е да се строят у нас ПАВЕЦ мощности, съчетани с ветрогенерация и фотосоларни панели. Също така е добре да се построи и още една АЕЦ. Може да се направят и станции за добив на хидратен газ от черно море, там има големи залежи от такъв газ и България може да бъде енергиен център на источна европа. Но е ясно че корпоративни интереси спъват това.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Принципно както немците смятат да извличат син водород от руския газ, ние можем да го правим от нашия в Черно море. Но и по този въпрос нищо не се прави, дори не се и планира. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...