Тракийският език наистина ли е изчезнал?

[Tomata]

Преди 2 часа, miroki said:

Не видях да се писали "Брия"

На тракийски значи град.

Страбон кн. 7-6

 

Предвид това? "Бриги (на гръцки: Βρύγοι или Βρίγες) е историческото име на народ, обитавал античните Балкани." Да,  има историческа връзка с "фриги"

[Tomata]

Преди 1 час, Tomata said:

Предвид това? "Бриги (на гръцки: Βρύγοι или Βρίγες) е историческото име на народ, обитавал античните Балкани." Да,  има историческа връзка с "фриги"

Ето и този пример, но не разбирам връзката. Ако може по-точно.  бIи (б"хръ"и) ,- гнездо >нем. brü·ten(мътя, люпя)

[Atom]

Преди 4 часа, skiahtro said:

Ти не твърдеше ли, че всичко трябва да се подлага на съмнение?

Проверих - споко.  Не е само този град който завършва на "бриа".  Друг такъв например е Σηλυμβρία, днешния Силиври,  според Страбон кръстен на някой си Σήλυος. Има и някакви имена запазени само в източниците - Болбабрия, Скедабрия и т.н.  Разбира се това не означава, че Страбон е прав и, че "брия" на тракийски е точно "град", но поставя под силно съмнение хипотезата с меридиана. 

 

[skiahtro]

Не е меридиана, меридиана е връзка! Месимвриа https://en.wiktionary.org/wiki/μεσημβρία

Има още една Месимврия на Егейско море..

[Tomata]

"Магаре", "Марко" и "Мадара"?

"In his book Germanen und Kelten, Helmut Birkhan proposes another source of borrowing of the word * mark- in Germanic and Celtic: the influence of the Thracians, stating that Thracians had a typical “horse-riding culture”. He identifies the element markin Thracian anthroponyms (Birkhan 1970: 393-402). Being an IE tribe, the Thra cians conserved in their language and culture the elements of the pre-IE population of the South of Europe"

[Tomata]

Ето още един пример за съмнително тълкование на тракийските надписи. В случая от албански и кой знае още от какъв език. Първата част ясно напомня думата –"ĒYZIĒ"-"eздач"  PIE hₐeĝ-to drive,to fight. После имаме "деле"- далеч или дело, но липсва предната част. Последната част-меженай- "междина", разстояние или -месечнай- PIE méh₁-nōt- месец, месечина. Проблемът е във фонетиката на гръцката азбука. Още повече някои звуци трудно се описват с чужди букви, защото това със сигурност не са гръцки думи.Освен това траките си имат скитските "маркос"-за конник и  "аспа"-кон.
"The interpretation of Vl. Georgiev is the following:

Text:             eys, ie … dele, mezenai.
Translation:  “(You) powerful, help … protect, (you) horseman!”

The image of the horseman clarifies the word mezena as meaning ‘a horseman’. The Thracian mezena (mezenai in the text) is almost identical to the name (the epithet) of the Messapian deity of (Iuppiter) Menzana, the “horse deity” to which were sacrificed horses. It also corresponds to the Albanian mes, mezi (‘a stallion’) and the Romainan mənz (‘a stallion’). The latter is Dacian in origin from the IE *mend(i)- ‘a horse’. The Thracian mezena and the Messapian Menzana – from the IE *mendiana mean ‘a horseman’."

МИНДЍЛ²м. Диал. Домашно животно от дребна порода. — От тур. midilli 'порода дребно конче'. 

     

 

[tantin]

On 12.02.2022 г. at 14:30, Tomata said:

Ето още един пример за съмнително тълкование на тракийските надписи. В случая от албански и кой знае още от какъв език. Първата част ясно напомня думата –"ĒYZIĒ"-"eздач"  PIE hₐeĝ-to drive,to fight. После имаме "деле"- далеч или дело, но липсва предната част. Последната част-меженай- "междина", разстояние или -месечнай- PIE méh₁-nōt- месец, месечина. Проблемът е във фонетиката на гръцката азбука. Още повече някои звуци трудно се описват с чужди букви, защото това със сигурност не са гръцки думи.Освен това траките си имат скитските "маркос"-за конник и  "аспа"-кон.
"The interpretation of Vl. Georgiev is the following:

Text:             eys, ie … dele, mezenai.
Translation:  “(You) powerful, help … protect, (you) horseman!”

The image of the horseman clarifies the word mezena as meaning ‘a horseman’. The Thracian mezena (mezenai in the text) is almost identical to the name (the epithet) of the Messapian deity of (Iuppiter) Menzana, the “horse deity” to which were sacrificed horses. It also corresponds to the Albanian mes, mezi (‘a stallion’) and the Romainan mənz (‘a stallion’). The latter is Dacian in origin from the IE *mend(i)- ‘a horse’. The Thracian mezena and the Messapian Menzana – from the IE *mendiana mean ‘a horseman’."

МИНДЍЛ²м. Диал. Домашно животно от дребна порода. — От тур. midilli 'порода дребно конче'. 

     

 

Цитирам Томата по повод Мизите и този конник - "мезинай".

Най вероятно от там е етимологията и на man = мъж, човек.

[Tomata]

Преди 5 часа, tantin said:

Цитирам Томата по повод Мизите и този конник - "мезинай".

Най вероятно от там е етимологията и на man = мъж, човек.

Тантине и аз смятам така, но за "маркос". "Мар"  е мъж а "кос" вероятно кон. Дори ми се получи част от превода на уж етруската стела със "зиезито" дето я обсъждахме в "ганчовщините" и т.н. Смятам, че или се е казвал нещо като "Цветан" или означава просто "зрял мъж", в разцвета на силите си. На 30 или 36 може би. Охранявал или служил 6 лунни цикъла-(месеца) или години с някакво оръжие подобно на секира, но на изображението е с копие или пика.
За втората дума съм доста озадачен.. ето виж сам:
hêza hespê dide mezin
"мощ конят дарява голяма"   
Това е 1:1 от съвременен кюрдски.. Ако не е трофеен пръстен тогава не знам какво да мисля... Изглежда и медите са оставили дълбока следа в тракийското население или обратно.

[Tomata]

Преди 6 часа, tantin said:

 

 

Преди 53 минути, Tomata said:

Изглежда и медите са оставили дълбока следа в тракийското население или обратно.

Сега ми светна! Мизи-балканските скити. Това е връзката май  "големи войни и съюзници на троянците" както ги описва Омир. Подобно звучи и в протоалбанския:    madza- big, large PIE: *meĝ- ‘great’

[Марин Йорданов]

Да, тракийският език е мъртъв. Това е доказано от лингвистиката...

Няма ли добре развита писменост, езикът умира. Останали са отделни думи, които някои гадаят така, а други гадаят иначе...

Останал е и изразът "Мамата си трака!...

[Tomata]

Преди 7 минути, Марин Йорданов said:

Да, тракийският език е мъртъв. Това е доказано от лингвистиката...

Няма ли добре развита писменост, езикът умира. Останали са отделни думи, които някои гадаят така, а други гадаят иначе...

Останал е и изразът "Мамата си трака!...

Не точно..

[Кухулин]

Преди 1 час, Tomata said:

Дори ми се получи част от превода на уж етруската стела със "зиезито" дето я обсъждахме в "ганчовщините" и т.н. Смятам, че или се е казвал нещо като "Цветан"

Не знам какви хапчета пиете, обаче искам и аз от тях. Много сила има тука  

[Марин Йорданов]

On 6.02.2022 г. at 18:31, Tomata said:

Ето и този пример, но не разбирам връзката. Ако може по-точно.  бIи (б"хръ"и) ,- гнездо >нем. brü·ten(мътя, люпя)

Няма сигурна деривация за името и произхода на бригите. През 1844 година Херман Мюлер предполага, че името може да има същия индоевропейски корен като немската дума Berg (планина) и славянската брег (хълм, склон, планина).^[11] В такъв случай името би било сходно с това на келтските бриганти и германските бургунди,^[12] както и да е семантично свързана с някои аспекти на думата, означаваща „високи, издигнати, благородни“...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бриги

[Tomata]

Преди 7 минути, Марин Йорданов said:

Няма сигурна деривация за името и произхода на бригите. През 1844 година Херман Мюлер предполага, че името може да има същия индоевропейски корен като немската дума Berg (планина) и славянската брег (хълм, склон, планина).^[11] В такъв случай името би било сходно с това на келтските бриганти и германските бургунди,^[12] както и да е семантично свързана с някои аспекти на думата, означаваща „високи, издигнати, благородни“...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бриги

Възможно, но "брия"ако значи град е логично да е в смисъла на гнездо и се спряга отлично с немското beren-раждам и Breut-котило или излюпвам.

[Tomata]

Преди 21 минути, Кухулин said:

Не знам какви хапчета пиете, обаче искам и аз от тях. Много сила има тука  

Не всеки има нужда от стимуланти, има и речник на нахските наречия, отваряш и сравняваш.
Пс. Етруски се чете се от дясно на ляво  в скриптум континуум в случай че някой още не знае, и буквите не отговарят изцяло на гръцките. В нета ги има древните азбуки комуто е интересно..

[tantin]

Преди 30 минути, Tomata said:

Възможно, но "брия"ако значи град е логично да е в смисъла на гнездо и се спряга отлично с немското beren-раждам и Breut-котило или излюпвам.

Тома, продължаваш да ни изненадваш с оригинални интерпретации на тракийски и нахски .  Доколко обаче са верни и научни тези интерпретации много се съмнявам. Относно тракийския има немалко работа свършена:  виж Владимир Георгиев, Димитър Дечев. Има и други.   Ако искаш да правиш нови интерпретации добре би било да погледнеш обстойно какво е свършено. 

За съжаление списъка с "тракийски" текстове и думи е малък. Така че това е.. Тоя език е изгубен.  На база 10 думи нищо не може да се направи. Има обаче запазени стотина имена и още толкова имена на селища и местности. И това пак не стига.  Писмеността е това, което фиксира, фотографира езика. Безписмените езици по-бързо се изменят, мутират, смесват се с други. Особено в условия на двуезичие и много-езичие, прехода към преобладаващия език е неминуем.

Редактирано 14, 2022 от tantin

[Tomata]

Преди 12 минути, tantin said:

Тома, продължаваш да ни изненадваш с оригинални интерпретации на тракийски и нахски .  Доколко обаче са верни и научни тези интерпретации много се съмнявам. Относно тракийския има немалко работа свършена:  виж Владимир Георгиев, Димитър Дечев. Има и други.   Ако искаш да правиш нови интерпретации добре би било да погледнеш обстойно какво е свършено. 

За съжаление списъка с "тракийски" текстове и думи е малък. Така че това е.. Тоя език е изгубен.  На база 10 думи нищо не може да се направи. Има обаче запазени стотина имена и още толкова имена на селища и местности. И това пак не стига.  Писмеността е това, което фиксира, фотографира езика. Безписмените езици по-бързо се изменят, мутират, смесват се с други. Особено в условия на двуезичие и много-езичие, прехода към преобладаващия език е неминуем.

Съгласен, но ето още една моя реконструкция: Мезен-бриа- градът на мизите. Или Brother, Bruder, Брат, т.е. от едно котило, образно казано.

[Tomata]

Преди 40 минути, tantin said:

оригинални интерпретации на тракийски и нахски

Добре, ето пак:  *бе(...), ебар(размножавам), бер(дете), това е нахски> аборт, пубертет, ребöнка, бебе, brüten(мътя), bruder и брия> прия-тел и т.н. Да не забравяме, че в древноста силно са изразени родовите съюзи. Има го запавено и до днес в Кавказ при нахките. Нали сам гледа клипа с прф. Johanna Nichols.

[Tomata]

За да има все пак яснота: кюрд. bajarê, протонорм.borg, нем.burg и т.н. идват директно в много ИЕ езици. Пак от "бер" в нем. Geburt,- раждане> утроба и може би "Бурта", Bauch,-корем. Във фриз. ΓΟΡΔ- град по аналогия може да изведем город> орда> рода> родилка> раждам. Ето и в "Евмо-лпиа", " У-лпиа"> лупиа (на пр. венецианското селище Canpagna Lupia> люпя> люпилня >пиле. Всички тези думи окончават на нещо свързано пряко с родствени отношения и следват същата аналогия както в "бриа" -Brüten, люпя> размножавам. Дори и да бъркам за някои изводи, много от тези съвпадения не са случайни.

[tantin]

Преди 2 часа, Tomata said:

город> орда> рода> родилка> раждам.

разочароваш ме Тома.

Город: идва от огород,  ограждам, градина, оградено място.

Орда:  древно-тюркса дума, няма нищо общо с индо-европейците

Цитирай

Орда́ (древнетюрк. ordu «ставка, резиденция хана, дворец»^[1]) — кочующее племя и их становище, часть кочевого народа, под правлением хана (султана)^[2], затем в средние века — ставка правителя государства, позже военно-административная организация у тюркских и монгольских народов.

Родилка- раждам  -   това вече е свързано с род и раждането.  

Успяваш да свържиш тотално различни неща, от съвсем различни езикови групи и си мислиш че "много от тези съвпадения не са случайни".   Проверявай си повече преди да правиш изводи и заключения.

[tantin]

Преди 2 часа, Tomata said:

За да има все пак яснота: кюрд. bajarê, протонорм.borg, нем.burg и т.н. идват директно в много ИЕ езици. Пак от "бер" в нем. Geburt,- раждане> утроба и може би "Бурта", Bauch,-корем. Във фриз. ΓΟΡΔ- град по аналогия може да изведем город> орда> рода> родилка> раждам.

По отношение на "раждам":  Най-вероятно свързаната дума е "нося", "износвам" - щото преди раждането има 9 месеца носене на бебето от майката.

Ето и връзката с "нося":

Цитирай

Etymology

From Middle French naistre, from Old French naistre, from Vulgar Latin *nascĕre^[1] (perfect *nascī, with irregular hard -c-, metathesized from *naxī), from Latin nāscor, nāscī, from earlier gnāscor, from Proto-Italic *gnāskōr, from Proto-Indo-European *ǵenh₁-.

• gnāscor (archaic form)  - give rise to; bring about.

Etymology[edit]

From earlier gnāscor, from Proto-Italic *gnāskōr, from Proto-Indo-European *ǵenh₁-. Cognate with Ancient Greek γεννάω (gennáō, “to beget”).

ПП. Немски не знам и не давам коментари по етимологията на "Bauch,-корем" . Справката показва: From Middle High German būch, from Old High German būh, from Proto-Germanic *būkaz (“belly, body”). More at bouk.

From Old High German giburt, ultimately from Proto-Germanic *gaburdiz, *gaburþiz, *burþiz. Cognate to Old English ġebyrd.

По-скоро си мисля че  giburt  е свързано с burden - като тежест, износване на тежестта. Понеже плодът преди раждането е доста тежък за майката.  Дори и в българския се казва за бременните че са "тежки", "трудни" . "трудна жена"  е имало значението на "бременна жена".  

[Tomata]

Преди 2 часа, tantin said:

разочароваш ме Тома.

А "народ", "рой", "роя" от къде идват тогава? Въпреки, че "огород" в смисълът му на зеленчукова градина, пак значи да развъждаш нещо, плантация.  Във фризийския не е "огорд", а "горд". Думата която спрягаш е "гард"- охрана и надали е "славянска" по произход, за разлика от град и род .
Пс. И тюрките са преписвали от скитите, не бой се, Тантине.  
ординг същ., я, -о, -аш
-стадо хищни животни
 -шайка
 -отряд
 -тълпа
Напомня малкото нем. "Ordnung", ред, йерархия..знам,  че пак е съвпадение за теб, но аз ще го напиша все пак 
Ето и  guard (v.)
mid-15c., from guard (n.) or from Old French garder "to keep watch over, guard, protect, maintain, preserve" (corresponding to Old North French warder, see gu-), from Frankish *wardon, from Proto-Germanic *wardon "to guard" (from PIE root *wer- (3) "perceive, watch out for"). Italian guardare, Spanish guardar also are from Germanic. Related: Guarded; guarding.

 

[Tomata]

Преди 3 часа, tantin said:

бременните че са "тежки", "трудни"

Да, логично е, но това е епитет-"обременен"-носещ товар. Впрягаш каруцата пред вола.
burden (n.1)
"a load, that which is borne or carried," Old English byrðen "a load, weight, charge, duty;" also "a child;" from Proto-Germanic *burthinjo- "that which is borne" (source also of Old Norse byrðr, Old Saxon burthinnia, German bürde, Gothic baurþei), from PIE root *bher- (1) "to carry," also "to bear children."

Ето разликата в нашият език: PIE ,-h₁ónhₓes- burden (хониес>нес>нося)    

 

[Tomata]

Преди 6 часа, tantin said:

Город: идва от огород,  ограждам, градина, оградено място.

Тантине ето какво имам предвид: градъ остоꙗньꙗ [объстоꙗньꙗ] πόλις περιοχῆς Укрепен град . Преди са казвали стена, а на града родина, дом>гнездо:
 беꙁ града ἄπολις Без отечество, без родина.
 

ограда -ꙑ ж

1. Ограда, кошара, обор добрꙑ пастѹхъ прстѫпі къ стадѹ. а овьца вьнѣ оградꙑ блѫждааше ..
2. Леговище, бърлога ѡі его на ѹбогаго въꙁіраете. лаетъ въ таінъїхъ ѣко левь въ оградѣ своеі СП 9.30  
 ограждень -ꙗ ср Обкръжение [околните; тези, с които някой общува]

[Tomata]

Преди 15 часа, Tomata said:

Тантине ето какво имам предвид: градъ остоꙗньꙗ [объстоꙗньꙗ] πόλις περιοχῆς Укрепен град . Преди са казвали стена, а на града родина, дом>гнездо:
 беꙁ града ἄπολις Без отечество, без родина.
 

ограда -ꙑ ж

1. Ограда, кошара, обор добрꙑ пастѹхъ прстѫпі къ стадѹ. а овьца вьнѣ оградꙑ блѫждааше ..
2. Леговище, бърлога ѡі его на ѹбогаго въꙁіраете. лаетъ въ таінъїхъ ѣко левь въ оградѣ своеі СП 9.30  
 ограждень -ꙗ ср Обкръжение [околните; тези, с които някой общува]

Превод на brood:
-потомство
-люпило
-челяд
-пасмина
глагол,- brood, brew
-люпя
-мътя
brood, brew> Birth(раждам)>Bird(птица)> Brother> род
brood (n.)
Old English brod "offspring of egg-laying animals, hatchlings, young birds hatched in one nest," from Proto-Germanic *brod (source also of Middle Dutch broet, Old High German bruot, German Brut "brood"), etymologically "that which is hatched by heat," from *bro- "to warm, heat," from PIE *bhre- "burn, heat, incubate," from root *bhreu- "to boil, bubble, effervesce, burn." Meaning "human offspring, children of one family" is from c. 1300.

κλωσσόπουλα- гр.,->Proto-Hellenic *ptólis,  πόλις,-град, държава, родина.
brood- кюрд., -нем. Brud>Burg (град), латв. bērni children, brood,-трак.- бриа, слав.- род,> родина>град.
pjellë-  алб., puiet-  рум., perināt- латв.,-лит. pilis (“stronghold”) трак. олпиа, улпиа= люпило, колобилня, люлка> град?