Отиди на
Форум "Наука"

Клане на "сърби" в Сурдулица по време на ПСВ?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Според проброяването на населението през 2002 г. Сурдулица има 10 914 жители. От тях - сърби (83%), цигани (11%), българи (2%), югославяни, черногорци и македонци (общо към 1%).

Тия офицерите-колонисти от ЮНА още не са измрели всичките за съжаление.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Здравейте, виждам да има още една тема за Сурдулица и исках да попитам :

1. Аз чух малко за битките през 1913-та околу Власинско езеро и Божица али нищо много, и моля ако некой има източници (Български или Сърбски) за битките да ми покаже.

2.Аз съм от Сурдулица, и на 1 друга тема тук казах да в тва време има околу 1-2-3000 загинали в Сурдулица, али не от местното население вече от хората който беха от другите краища (Враня,Ниш,Куршумлия,Прокуплие).

Злоделства от страната на ВМРО в Сурдулица е имало, разбира се не 30.000 като казват пропагандисти, али не е верно да никой не е убит а да са докарани мъртви войници от некоя битка.

Тва може да се види и в Българските архиви в София, а и за много хора който са убити се знае име,презиме, и от къде са.

В Сурдулица и днес има много повече от 2% хора от Българско потекло, с Българско име и презиме, аз лично познавам много такива и всеки който дойде тук на 2,3 дена ще види да е ситуация околу 30% Български презимена, 50 % Сърбски и 20% цигани (цигани може би има и повече щото немат документи).



Всичко което пише тук за Р.А.Райс е верно, а требва да се каже да той след войната живее и умира в Сърбия, а остава и 1 книга ,,чуйте Сърби'', която и днес е популарна тук в Сърбия.

Сурдулица никога не е била база за Сърбските четници в Македония, и не знам от къде е stinka намерил тва. Базата е била в Враня.

Особено не е била и не е антибългарска, ете и днес кмет на Сурдулица е Българин !

В Сурдулица иначе в Османско време нема нито Сърби нито Българи, цялото население са Албанци,Турци и Цигани. Така става до 1878-ма година.

И днес много хора тук говорат за ,,Турско злато'', има и приказки за хората който ,,го намериха'', и аз лично с приятели веднаж го търсих в планините при Ново Село :)

Турското и Албанското население, което напуска този край в 1878-ма година, продава всички имоти за много мали пари, и когато бегат много от тях са загинали на пътя до Куманово (тогава Турция). Аз чух повече от 10 приказки за Турци който вярваха да ще се върнат, и закопаха злато тук некъде в Сурдуличкия край.

Може би съм досаден, надвам се да ви е интерестно :)

Редактирано от StefanSur
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Разбира се, че е интересно. Всяко сведение (особено пък обективно такова) което идва от другата страна на бариерата е ценно ;)

Тези около 1000 - 3000 души, които са екзекутирани по време на българската окупация/освобождаване, до колкото помня в другата тема спомена, че повечето били албанци. За какво точно са били екзекутирани, знае ли се? Нямам предвид това, което пише в учебниците ви естествено ;)

Може да споделиш и още подробности за активността на четите на ВМРО на сръбска територия - какво точно са правили там.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е, спомнях да между тях имаше и Албанци, така говорят и тукашните Албанци (Прешево,Буяновац). Ако се говори за Сърбите загинали в Сурдулица, мнозинство от тях беха даскали,свещеници и пропагандисти, от различни крайща в Сърбия който работеха в Ниш,Лесковац,Враня,Куршумлия, между тях също така и локалните главни ,,Сърби''.

,,Сърби'' казвам щото в тва време нашето население нема 100% направена Сърбска националност, и именно затова тия пропагандисти и беха тук.

Според мен и източниците (Сърбски) което читах, ВМРО беше тук да защитава Българска власт в Поморавието, особено след Топличко въстание, и да гони четите на Коста Пекянец и другите въстаници, който правеха различни насилия, атаки и саботажи срещу Българска власт.

Знам да те беха водени от Александар Протогеров, а в Сурдулица командант беше Живодеров, който е убит след край на войната.

Е сега, аз би искал ако имате, некакви Български източници от тва време, особено за района околу Сурдулица, ако некой има моля да ми прати :) Приятна вечер.


Според мен те беха егзекутирани щото работеха срещу България, дали в съгласие с въстаниците на Пекянец, или преди тва, или Българските власти ги смятаха за шпиони и агенти на Сърбия.

Разбира се, между тях сигурно имаше и невинни хора, али мнозинство от тях сигурно е имало некаква вина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ВМРО, което е главна сила в заетите от България територии в Поморавието и Македония през ПСВ, започва политика на прочистване срещу всичко небългарско. Ако прочистване е силна дума да кажем натиск. Започва жестоко да се разправя със сърбоманите в Македония. Започва конфискация имотите на богати турци, и нападения на турски села с цел да предизвика масово изселване към турция, създават се списъци с проблемни албански села, които трябва да се заличат. Димитър Влахов управлява Скопска област по това време.

ВМРО веднъж преживяло 1913г. и сръбския терор и кланета по време на Тиквешкото и Охридското въстания изобщо не таи грам милост особено към сърбите през ПСВ. Антисръбските настроения в Македония ПСВ са много силни, има случаи в които се пребиват с камъни ранени сръбски войници на по 18-20 години.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Глобален Модератор

Малко статистика как се е движи броя на населението на Сурдулица през годините. Ако върнем лентата до 1917 следейки средното темпо на нарастване тогава да са били към 1500 души. Откъде ги извадиха тия 20 000 избити сърбите направо не знам, явно от някой гигантски магически цилиндър :animatedwink:

 

Демографија[1]
Година Становника
1948. 2.971  
1953. 4.032  
1961. 4.769  
1971. 6.493  
1981. 9.538  
1991. 11.357 11.172
2002. 10.914 11.989
2011. 10.888
Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

 Българският етнически облик на района на Ниш е доказан от няколко етнографски карти и пътеписи, като например този на френския пратеник Жером-Адолф Бланки, който в записките си нарича Ниш „Столицата на България“. Френският геолог Ами Буе (1794-1881) също пише в свойте научни трудове, че българите в Поморавието са най-бунтовното население в цялата Османска империя.

Но най-голямото доказателство е това, което се е писало в сръбските вестници, които съобщават за сраженията в Нишко със заглавия от рода на: “Устанак у Бугарской“ (“Въстанието в България“). Това доказва, че през 1809 г. надигналите се въстанници в Чегар планина са били повечето с български произход и самосъзнание.

https://frognews.bg/obshtestvo/minalo/kulata-cherepi-nish-balgarska-srabska.html

https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Torlakian_dialect#More_on_Cases

"Felix Philipp Kanitz, (Das Konigreich Serbien und das Serbenvolk von der Romerzeit bis dur Gegenwart, 1904, in two volume) # "In this time (1872) they (the inhabitants of Pirot) did not presume that six years later the often damn Turkish rule in their town will be finished, and at least they did not presume that they will be include in Serbia, because they always feel that they are Bulgarians. ("Србија, земља и становништво од римског доба до краја XIX века", Друга књига, Београд 1986, p. 215)...And today (in the end of XIX century) among the older generation there are many fondness to Bulgarians, that it led him to collision with Serbian government. Some hesitation can be noticed among the youngs..." ("Србија, земља и становништво од римског доба до краја XIX века", Друга књига, Београд 1986, c. 218; Serbia - its land and inhabitants, Belgrade 1986, p. 218)
Jérôme-Adolphe Blanqui, „Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841“ (Жером-Адолф Бланки. Пътуване из България през 1841 година.

Прев. от френски Ел. Райчева, предг. Ив. Илчев. София: Колибри, 2005, 219 с. ISBN 978-954-529-367-2.) The author describes

the population of Nish sandjak as ethnic Bulgarians, see: [1]"

https://bg.wikipedia.org/wiki/Западни_покрайн

%D0%B8%D0%BD

%D0%B8#.D0.A2.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B5.D0.BD.D1.86.D0

.B8.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D0.9A.D0.A1.D0.A5.D0.A1_.D0.BA.D1.8A.D0.BC_.D0.91.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F

" Така, въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на международната комисия по

определяне на границата, на 6 ноември 1920 година сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и

околиите на Цариброд и Босилеград."

Основната, може би единствената причина и "аргумент" на сърбите за крадене тези български територии беше това че България 2

пъти е нападнала Сърбия, през 1913. и 1915 г. така че на Сърбия й била нужна стратегическа граница. В днешно време, след като

е ясно че България, като член на ЕС и НАТО, вече не може да я нападне, иначе отдавна би била направила това, Сърбия няма

никакво основание да продължи с окупацията на тези български земи.
Да не говорим и за това че през 1919 г. почти нямаше сърби в Западните Покрайнини (българите бяха на първо място сред

жителите, като и власите и циганите бяха повече от сърбите).
Тоест нямаше и няма нито една причина за продължаването на сръбската окупация на Запданите Покрайнини: нито историческа, нито

етно-демографска, нито военно-стратегическа.

Относно "сърбите" в Пиротско:
Ето какво пише сърбин в английската страница на торлашки говор:

https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Torlakian_dialect#More_on_Cases

"Hi. Let me start by saying how good of a job I think you all did with this page. I have a comment to make about the case

system though. Again, I'm not a linguist and my knowledge of Torlakian is intuitive (I was born and mostly raised in the

area--S. Serbia). In any case, at least in the central parts of the north-south line between Nis and Vranje, I think there

are actually two cases in use, namely Nominative and Accusative. Other cases are formed by prepositions that are added to the

Accusative form in most cases. For example, a speaker from Leskovac would say: nom. terasa acc. na terasU gen. od terasu dat.

na terasu etc. Also, and this is only valid for Serbia I suppose, the local speakers, besides acknowledging various local

variants (some people can actually guess a village or an area within a small region someone is coming only based on the way

that person speaks) still talk of three distinct overarching groups of dialects: from north to south they are Nis

(nislijski), Leskovac (leskovacki), and Vranje (vranjanski). Pirot is usually exluded from this autoclassification by

dismissing the language people speak there as "bugarashki" or Bulgarian-like (no offense to the people or Pirot or Bulgarians

meant). I just wanted to add my two cents worth of thought to the discussion. ZT"

Тоест сърбите и днес наричат пиротчаните българи, "бугараши", като ги обиждат въпреки че пиротчаните отдавна са със сръбско

национално и етническо самоопределение!!!

Най-добрите доказателства за българския характер на македонците са българските народни песни от Македония, събрани в две

книги: една от братята Миладинови (Български народни песни) а другата от сърбина Веркович (Народне песме македонских бугара)

от средата на 19. век. Там българите сами в техните песни се наричат себе си българи, а не македонци или сърби.

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
Събрани от Димитър и Константин Миладинови

https://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/content.htm

www.liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино Булгар кази! Потурчи се да те земам, да ти кладем турско име, мени Алия, тебе Айшея. Да ти кроем турски руби

на тоята рамна снага, как си рамна, ти прилега. Да ти купам тунус феса на тоята руса коса, как си руса, ти прилега. Да ти

купа мест папуци на тоите беле ноге, как са бели, ти прилега. Горно Броди, Серско; аргатска.

liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm

liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер БУГАРКО,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.

Струга.

liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm

https://web.archive.org/web/20020308133759/http://www.mak-truth.com/mi0.htm

The Miladinov Brothers'
"Bulgarski Narodni Pesni"
is without a doubt the most widely read, the most beloved as well as one of the earliest collections of Bulgarian folk songs.

This book was widely read not only by our people, but by other Slavs as well. Thanks to it, the world received a taste of the

richness of Bulgarian folklore.
The Croatian Bishop Strossmayer (1815-1905) not only paid for the publication of the book with his own money, but he urged

the Croatian intellectuals to buy the book and become acquainted with the rich folklore of the Bulgarian people. It was at

Bishop Strossmayer's suggestion, that Konstantin used Cyrillic script in place of the Greek letters in which the original

text was transcribed.
Most of the 660 songs are from Macedonia and also included are various customs, beliefs, games, proverbs, legends, riddles

and names. Their work was read by generations after them and left a lasting influence on their compatriots. Konstantin

Miladinov, in his introduction to "Bulgarski Narodni Pesni", very aptly observed
    The folk songs demonstrate the degree of intellectual development of the nation, they are a mirror of its life.
The songs were collected between 1854 and 1860 mostly by the elder brother, Dimitar, who taught in several Macedonian towns

(Ohrid, Strouga, Prilep, Koukoush, Magarevo, and Bitolya) and was able to put into writing the greater part of the 660 folk

songs. Most of the songs were recited by women. A young woman in his native town of Strouga sang 150 songs for him.
The songs from the Sofia district were supplied by the Sofia schoolmaster, Sava V. Filaretov (1825-1863). Those from

Panagyurishte, recorded by Marin Drinov (1838-1906) and Nesho Bonchev (1839-1878), were sent by Vasil D. Cholakov (1828-

1885). Raiko Zhinzifov (1839-1877), who went to Russia with the help of D. Miladinov, was another collaborator.
In his introduction to the collection, Konstantin Miladinov states that the songs were collected from different parts of the

Bulgarian land, not from Macedonia alone. This is another testimony that the Miladinov brothers, like the rest of the

fighters and martyrs in the struggle for Bulgarian National Revival, made no distinction between the people in Panagyurishte

and Strouga, Sofia and Prilep or Ohrid. St Clement and St Naum were their saints and teachers; Simeon and Samuel were their

Tzars.
It was in this spirit of national unity and as a boost to the Bulgarian Revival that the two Miladinov brothers spent years

of hard work and many sleepless nights to collect and prepare their monumental volume of Bulgarian folk songs 120 years ago.

For this, they paid with their lives. They died in a Turkish dungeon in Istanbul.
Folklorists abroad hailed the publication of "Bulgarski Narodni Pesni" as an important contribution to Slavic folklore.

Translations of some of the songs were made in Russian, Czech, and English. Dr. Elias Riggs (1810-1901), an American linguist

and missionary in Constantinople, translated nine songs into English and sent them to the American Oriental Society in

Princeton, New Jersey. In a letter from Constantinople in June 1862, Dr. Riggs said:
    The following pieces are selected from a collection of Bulgarian popular songs recently published, Bulgarski Narodni

Pesni, collected by Demitrius and Constantine Miladinov, Agram (Zagreb) 1861, pp. 542, 8 vo. I have rendered them in the

measure of the original and very literally. The reader will be struck with the resemblance of these compositions to the song

of Hiawatha .....
    This collection consists of more than six hundred pieces, large and small, all professedly taken from the mouths of

illiterate common people, and is one of the largest volumes yet printed in the Bulgarian language. The measure of which the

first two pieces are specimens is the one most used. Other songs exhibit lines of various lengths, from five to seventeen

syllables. The themes too are various ...... The whole present an interesting picture of the traditions and fancies

prevailing among the mass of the Bulgarian people.
Professor W.D. Whitney, secretary of the American Oriental Society, made arrangements with The American Presbyterian and

Theological Review to publish Dr. Riggs' letter and translations. So in Volume I, No. I, of its new series, January 1863, pp.

65-69, it published the above letter and three of his translations. Later, in Volume II, No. 6, of its new series, April

1864, pp. 259-276, appeared six more songs and 24 proverbs.
GRK I BLGARIN
Konstantin Miladinov wrote some 16 poems,
this is one of his lesser known and publicised,
but provides a remarkable insight into his patriotic fervour
    GRK: Blgarine, prost choveche,
Shto tuk stoish, ne se grchish?
Nemash ochi da ne vidish
Kolku slavni se storifme?
BLGARIN: A grkimu star choek,
Kak ti tekna tie zboroi
Da mi velish, da mi kazhvash?
Ya beh slaven i prehvalen
I pak sega sum Bugarin
Ako sakash Bog milostiv
Ke si bidam pak prehvalen.
GRK: Bolgarine ne pazbervish
Ya ti velyam da se uchish
Grtska kniga npefalena
Tukidida, Evripida
Irodota i Pindara.
Kak ke chinish ti bez kniga?
Tvoya kniga ti si nemash
Da se storish uchen choek.
Ako mozhish razberi me
Nauchi se grtska kniga,
Da bideme site grtsi.
BLGARIN: Da se ucham grtska kniga!
Koy se tie shto mi kaza,
Tukidida, Evripida
Irodota i Pindara.
Tie ne se ot nashite
Ni dedo mi, ni prededo;
Yazka tie ne poznavam.
Ako rechesh ti za kniga
Imaf kniga, pak ke imam;
Ala grku ti nikoga
Da ne chekash da se grcha.
GRK: Ya ti davam arna uka
Zashto ti sakam tvoe dobro
Pak ti velyam - pogrchi se;
Ako sakash ti se molam
Toku sade nogrchi se.
BLGARIN: Nemoy, grku, dodevay mi;
Pak ti rekov pak ti velyam
Razberi se, ne se grcha
Ako sakash Bugari se!
    Bulgarian, simple person,
Why do you wait, and not Hellenize?
Don't you have eyes to see us
How magnificent we've become?
Hey old Greek man,
How did those words occur to you,
To sermonise to me, to tell me?
I was glorious and famous
And I'm still a Bulgarian now
If you like by the grace of God
I will be famous again.
Bulgarian you just don't understand
I am telling you to study
Famous Greek literature
Thucycdides, Euripides
Herodotos and Pindar.
How can you exist without books?
Books of your own you do not have
To become a learned man.
If you can understand me
Teach yourself with Greek literature
So that we may all be Greeks.
Teach myself Greek literature!
Who are those you told me about,
Thucycdides, Euripides
Herodotos and Pindar.
They are not of my people
Not my grandfather, or my g.grandfather
I do not know them.
If you speak about books
I had books and I'll have them again;
But dear Greek, never
Wait for me to be Hellenized.
I'm giving you good advice
Because I am interested in your welfare
Once again I tell you - become a Greek;
I you want I'll plead with you
But only become a Greek.
Leave me alone, Greek;
I told you again and again
Believe this, I'm not becoming a Greek
If you like become a Bulgarian!

Milan Savić: Istorija bugarskog naroda do propasti države mu, Srpska narodna zadružna štamparija, 1878

http://www.worldcat.org/title/istorija-bugarskoga-naroda-do-propasti-drzave-mu/oclc/878228989

Вижте и какъв "сръбски" литературен/стандартен език е имало в края на 19. век, например книгата:
"История бугарскога народа до пропасти државе му" от Милан Савич. Този тъпак Савич написа книга на сърбо-български език:

"државе му" вместо "ньегове државе" не е нито сръбски, нито литературен български, може би е на някой/някои български

торлашки говор(и). Очевидно това българско влияние се е окачествило като торлашко (тоест диалектално-сръбско) влияние. Ако е

толкова сръбско защо сърбите са махнали този вид изрази от езика им? Това е презрение и пренебрежение на "сръбските" торлашки

говори.
Иначе заглавието на книгата е много смешно: коя държава е в пропаст сега? България или Сърбия?
Иначе изглежда че на торлашки се казва "од пропаст му", поне на някои от торлашките говори.

Пирот

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пирот

С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. София – 1894 г.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf

Пер. списание, кн. XIX-XX, 1886, стр. 253-256

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ.

I. НАРОДНИ пѣсни. (Пиротски).

Записалъ С. Вацовъ.

http://macedonia.kroraina.com/sh/pirot_pesni_vacov.htm

Писмо на Пиротските граждани до княз Дондуков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пирот#/media/File:Appeal-from-Pirot-citizens-to-Dondukov-Korsakov-

27may1878.jpg

https://web.archive.org/web/20140226233816/http://electronic-library.org/books/Book 0027.html
Паисий познавал произведенията на повечето от българските книжовници. Личи, че е чел техните сборници и слова. Безспорно ще е

влиянието, което са оставили у него разказите за бурния и бележит живот на Григорий Цамблак и Константин Костенечки —

неуморни дейци на средновековната славянобългарска книжнина. При посещенията си из страната той е минавал през селища,

прочути със своята книжовна дейност. Личи че е имал информация за първите дамаскинари и за Йосиф Брадати. Срещал се е с

преписвачи и килийни учители от Враца. Познавал книжовници от Пирот, които учили младежи на четмо и книговезство, като Кирил

Живкович, който сам бележи, че «бил роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето». Интересувал се от ръкописи във Враца,

посочени от анонимен писател през 1719 г. Чел увлекателните разкази за патилата на «Многограмотния Хаджи Нешо от Пирот»,

описал своето пътуване. Посетил много други книжовни средища. Възхищавал се е от изкуството и дързостта на зографите-даскали

Христо и Стойо, които живеели в погърченото Арбанаси до Търново, но подновили и надписали черквата със славянски букви.

ЗОНА ЗАМФИРОВА - Сремац, Стеван

https://archive.org/stream/zonazamfirova00sremuoft#page/14/mode/2up

http://www.antologijasrpskeknjizevnosti.rs/ASK_SR_AzbucnikDela.aspx

Текстът от втората връзка е с добавен диалектен (тоест българско-диалектен, торлашки) глосар/мини-речник. Много ясно личи

българщината на пиротския говор от думите на този глосар, въпреки че много от тях са сърбизирани. Например глаголите са

дадени с окончанията за инфинитив: сакати (=волети на сръбски) вместо сакам (=искам; обичам), в първо лице единствено число

(както се прави в българската лексикография), имайки предвид че няма наклонение инфинитив в торлашки.

Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280.

https://books.google.bg/books?id=F7-Bees_VvAC&pg=PA280&dq=Темски+ръко

%D0%BF%D0%B8%D1%81&lr=&as_brr=3&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D1%80%D1%8A%D0%BA

%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81&f=false

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кирил_Живкович

https://bg.wikipedia.org/wiki/Темски_ръкопис

Темски ръкопис

Василев, В.П. Темският ръкопис – български езиков паметник от 1764 г, Paleobulgarica, IX (1986), кн. 1, с. 49-72.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Темски_ръкопис

Много неприятно трябва да е за днешните сръбски "езиковеди" да спорят (и то по-смъртно!!!) с техния културен "герой", идол,

Вук Караджич по въпроса за принадлежността на "македонските" говори към български или сръбски език. С несъгласието си с него

те не само че проявяват омраза към българите а и плюят на неговия памет, индиректно обявявайки го за съюзник на българите и

сръбски предател!!!
Наистина много смешни и глупави са сърбите "лингвисти" и националисти, а и сърбите изобщо.

http://macedonia.kroraina.com/eg/ea_3_1.htm
Люлка на старата и новата българска писменост
акад. Емил Георгиев
Вук Караджич и неговата историческа среща с българите от Разлог
Кога и как Вук Караджич стига до своето „откритие” на българите?
В предговора на своя „Д о д а т ъ к” [2] Вук Караджич сам изяснява повода, както и характера на своя труд. Задачата да се

опознаят и съпоставят езиците по цялото земно кълбо поставя самата Екатерина. В 1784 г. тя написала със собствената си ръка

273 думи и 12 имена и ги разпратила по света, за да бъдат преведени на всички познати езици. Събрания материал предоставила

на немския учен Пилас да го обработи и издаде. В 1787 г. излиза трудът „Сравнительные словари всех языков и наречий,

собранные десницею всевысочайшей особы. Отделение первое, содержащее в себе европейские и азиатские языки. Часть первая. В

Санктпетербурге 1787 г.” В 1789 г. излиза втора част. Трудът съдържа определените от Екатерина 273 думи и 12 имена на 200

езика. Работата продължава и по-нататък, поверена на Теодор Янкович де Мириево (от сръбски произход). В 1789—1791 г. речникът

излиза във второ издание. Новото издание съдържа още 79 езика — африкански и американски. Славянските езици са получили

първото място. Двете издания съдържат следните славянски езици и наречия: руски (руските думи са напечатани в средата на

страницата), славянски (т. е. черковно-славянски), славяно-унгарски (словенски, прекомурски диалект), бохемски (т. е. чешки),

сръбски, вендски, сорабски (т. е. лужишко-сръбски), полабски, кашубски, полски, малоруски (т. е. украински), суздалски (руски

диалект).
Забелязал отсъствието на българския език, Караджич решил да издаде своя „Додатък”, за да го добави, да го доведе до знанието

на образования свят.
При своята работа той прибягнал до „и с т и н с к и” българин, родом от Разлог („прави Бугарин, родом из Разлога”). [3]

Изобщо трудът му се изгражда върху българския диалект от разложкия край. Тъй като българите нямали своя литература и пишели

„на славянска ортография”, той си послужил със „своята ортография”.

Редактирано от Иван Тодоров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Што се отнася до "кодифицирането" на "македонски" "език", сръбските олигофренски политици и "езиковеди" не са си дали сметка че признаването на съществуането на такъв "език" от тях означава че те се откажат от сръбщината на торлашките говори, тоест на преходните българо-сръбски говори. По чисто езиковедски критерии тези говори приличат много повече на "македонски" "език", отколкото на сръбския, даже отколкото на (източно)българския.
Така че сърбите би трябвало да се откажат от торлашката си територия в полза на БЮРМ, поне според "логиката" на техните "езиковеди" и политици.
Примери:
на "македонски" "език" и на торлашки (а и на шопски) се казва "сакам", на (източно)български "искам", на сръбски "хочю"
на "мк" и торлашки "убаво", на източнобългарски "хубаво", на сръбски "лепо"
"македонски" и торлашки одим, източнобългарски ходя, сръбски ходам

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf
С. Христов: Пиротския окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кинга 11, стр. 311, София, 1894:
"Ами до вчера не викаха ли самите сърби на алексинчаните 'църно бугарче', с което им припомняха, че живеят в района на Бугар Морава?"

 

Редактирано от Иван Тодоров
Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребител

Наскоро ми попадна тази статия:https://kultura.bg/web/екзекутирайте-селата/. Може ли някой по-компетентен да ми разясни дали написаното е вярно?

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител
On 26.08.2022 г. at 11:29, Pesho681 said:

Наскоро ми попадна тази статия:https://kultura.bg/web/екзекутирайте-селата/. Може ли някой по-компетентен да ми разясни дали написаното е вярно?

Повечето от написаното от М. Вълков се базира на цитирани източници. 
Да, вярно е, че има разстрели и доста хора са затворени във военни лагери. Една (немалка) част от  военните и цивилните интернирани в тези лагери загиват там. Цифри за сръбските жертви няма, но можем да съдим по статистиката за оцелелите румънци, които са третирани по същият начин като сърбите. Около 20 процента от румънските военнопленици умират в лагерите. Общата бройка на сръбските пленници и интернирани цивилни е около 65 хиляди ( сърбите твърдят за бройка до 120 хил.) Така че излиза около 13 хил сръпски жертви  в лагерите. Броят може и да е по-малък, ако бихме могли по някъв начин да докажем че цивилните не са  използвани за тежък физически труд като военнопленниците. Но няма данни за това или поне аз не успях да ги намеря.
Разбира се това което пиша е предпоставка базирана на общи статистически данни  от лагерите през 1917 година. Но това са и единствените данни, които имаме. 

Редактирано от borkoto
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След ПСВ комисия на Антантата прави разследване и не установява военни престъпления срещу пленниците в българските лагери. Имало е единични случаи...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
On 31.10.2023 г. at 10:26, deaf said:

След ПСВ комисия на Антантата прави разследване и не установява военни престъпления срещу пленниците в българските лагери. Имало е единични случаи...

Точно обратното - съюзническата комисия, която е съставена от трима сърби, един англичнан и един французин, ясно и открито обвинява Българската армия в престъпления. Доклада го има в интернет: 

REPORT of the interallied commission on violations of the Hague Conventions and International Law in general,

committed from 1915-1918 by the Bulgarians in occupied Serbia

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, borkoto said:

Точно обратното - съюзническата комисия, която е съставена от трима сърби, един англичнан и един французин, ясно и открито обвинява Българската армия в престъпления. Доклада го има в интернет: 

REPORT of the interallied commission on violations of the Hague Conventions and International Law in general,

committed from 1915-1918 by the Bulgarians in occupied Serbia

 

 

Карнегиевата комисия установява,че българските власти са положили искрени усилия за да се спрат насилията и беззаконието и че те са дали резултат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, deaf said:

Карнегиевата комисия установява,че българските власти са положили искрени усилия за да се спрат насилията и беззаконието и че те са дали резултат.

Карнегиевата комисия няма връзка с ПСВ , а с Балканските войни. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Carnegie.thumb.jpg.678891a73b2f5e568fad395f20ba366a.jpg

Датата на уводната страница от доклада на Карнегиевата комисия е Февруари 1914. Надявам се знаеш кога е започнала ПСВ.

 

Редактирано от borkoto
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
On 10.11.2023 г. at 13:50, sir said:

Как е, Борка, ексхумирахте ли вече масовите гробове? Бременни жени и кърмачета има ли?

Не знам какво да ти кажа - когато видя такива изказвания като това на deaf отгоре - има два варианта: или човекът е безcкруполен лъжец, или няма представа за какво говори. По-скоро е второто.

За съжаление обаче, в твоя случай, с голяма вероятност е едното и другото. 

Редактирано от borkoto
Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител
On 20.11.2023 г. at 3:44, borkoto said:

Не знам какво да ти кажа - когато видя такива изказвания като това на deaf отгоре - има два варианта: или човекът е безcкруполен лъжец, или няма представа за какво говори. По-скоро е второто.

За съжаление обаче, в твоя случай, с голяма вероятност е едното и другото. 

Как ще коментираш следната статия? 

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/17956167

Любопитен съм след като смяташ, че сърбите са прави, а българите не са - правил ли си запитване или започнал ли си някаква инициатива за ексхумация на останките там за да се види дали наистина е така както твърдят сърбите? Или това е просто поредната антибългарска пропаганда. 

Защото нали знаеш, че когато някой твърди нещо на него се пада да докаже твърденията си, а не на другите да опровергават твърдения за които няма твърди доказателства. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Димитър Йорданов said:

Как ще коментираш следната статия? 

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/17956167

Любопитен съм след като смяташ, че сърбите са прави, а българите не са - правил ли си запитване или започнал ли си някаква инициатива за ексхумация на останките там за да се види дали наистина е така както твърдят сърбите? Или това е просто поредната антибългарска пропаганда. 

Защото нали знаеш, че когато някой твърди нещо на него се пада да докаже твърденията си, а не на другите да опровергават твърдения за които няма твърди доказателства. 

Има неща които като се затоплят се развалят...

НО.

Има например сърмите от кисело зеле, които със всяко затопляне стават все по-вкусни и вкусни.

НО!

Замислили сме защо се размътват на ново таза тема? За клане, геноцид преди танто години. Незнам разследван ли този геноцид от международна комисия /както в Катин например/, или е оставен от политическа цел, за да могат да се обосновават на него когато им е нужно.... Не се ли вижда косматото копито на Путлеровите агенти? Не дей така провинциално да обсъждаме глобални въпроси...Вече стандарта на досъп до информации е по-висок от този на Дядо Йоцо слепия. И гугли преводач има ако не четем чуждата пресата. Така, че не е забранено и логичното мислене.

Кой, кои са най-големите фенове на руската политика в региона? /Вучич, Орбан/

Само за пример. Гръмнаха словашкият премиер, веднага трубадурите на Орбан запяха са заговор на  соросоиндиятляволибераленантифадоларлевичарски заговор срешу феновете за /Руски/ мир.

Слагаш статия от 24 часа. Кой я спонсорира знае ли се?

И ето още нещо.

"Сиярто: Няма да гласуваме за резолюцията на ООН относно Деня на паметта на геноцида в Сребреница. "

"След изявлението на Сиярто Босна и Херцеговина спря споразумението си с Унгария подписано преди два месеца"

FYI

 

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Skubi said:

Има неща които като се затоплят се развалят...

НО.

Има например сърмите от кисело зеле, които със всяко затопляне стават все по-вкусни и вкусни.

НО!

Замислили сме защо се размътват на ново таза тема? За клане, геноцид преди танто години. Незнам разследван ли този геноцид от международна комисия /както в Катин например/, или е оставен от политическа цел, за да могат да се обосновават на него когато им е нужно.... Не се ли вижда косматото копито на Путлеровите агенти? Не дей така провинциално да обсъждаме глобални въпроси...Вече стандарта на досъп до информации е по-висок от този на Дядо Йоцо слепия. И гугли преводач има ако не четем чуждата пресата. Така, че не е забранено и логичното мислене.

Кой, кои са най-големите фенове на руската политика в региона? /Вучич, Орбан/

Само за пример. Гръмнаха словашкият премиер, веднага трубадурите на Орбан запяха са заговор на  соросоиндиятляволибераленантифадоларлевичарски заговор срешу феновете за /Руски/ мир.

Слагаш статия от 24 часа. Кой я спонсорира знае ли се?

И ето още нещо.

"Сиярто: Няма да гласуваме за резолюцията на ООН относно Деня на паметта на геноцида в Сребреница. "

"След изявлението на Сиярто Босна и Херцеговина спря споразумението си с Унгария подписано преди два месеца"

FYI

 

Специално Вучич се връща към най лошите образци на сръбски шовинизъм от времето на Милошевич.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...