Пет мита за АЕЦ Белене

[nik1]

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4521&rid=154

Пет мита за АЕЦ Белене

Иван Котев и Ян Ондрих от Candole Partners

Въведение

България страда от липса на информиран обществен дебат за строежа на АЕЦ Белене. Дискусиите се ограничават до декларативни изказвания за енергийна сигурност, докато важните решения се взимат непрозрачно и набързо. Притеснително е, че проект на стойност една четвърт от българския БВП пренебрегва дори елементарна икономическа логика.

С тази статия целим да разсеем пет мита за АЕЦ Белене, които често чуваме от политиците. Твърденията са, че централата ще произвежда евтино електричество; ще задоволи растящите енергийни нужди на България; ще увеличи износа на електричество; ще гарантира енергийната сигурност на страната; и може би най-слабият аргумент от всички, че понеже вече са похарчени поне 1.2млрд. лева, проектът не трябва да се прекратява.

Мит 1: АЕЦ Белене ще произвежда евтино електричество

В момента АЕЦ Козлодуй и други стари централи наистина произвеждат евтин ток, но това е само защото огромните първоначални разходи по строежа не са включени в цената. Стойността на един мегават час включва само оперативни разходи, разходи за гориво и обработка на отпадъците. Основният фиксиран разход отсъства от цената.

АЕЦ Белене обаче няма как да произвежда евтин ток. Според Международната Енергийна Агенция изравнените разходи (LCOE) в Чехия, Словакия и Унгария варира между €51 и €80 за мегават час (International Energy Agency, 2010). Ако приемем сходни изравнени разходи за България, то тогава Белене ще трябва да продава тока си на цена между променливите (€21) и пълните си разходи (€51 - €80). Това е между 3 и 10 пъти повече, отколкото в момента АЕЦ Козлодуй продава тока си на регулирания пазар, където централата продава 59% от реализираната си електроенергия (АЕЦ Козлодуй, 2010).

Осреднена цена на 1МВтч ядрена енергия (LCOE)

Страна от ОИСР

Фиксирани разходи

Променливи разходи

Общо

Инвестиции *

Оперативни, поддръжка

Гориво, обработка на отпадъци

При 5% дискаунт

Чехия

€ 32.86

€ 10.60

€ 6.71

€ 50.17

Унгария

€ 31.00

€ 21.43

€ 6.31

€ 58.74

Словакия

€ 24.40

€ 13.92

€ 6.71

€ 45.03

Средно

€ 29.42

€ 15.32

€ 6.58

€ 51.31

При 10% дискаунт

Чехия

€ 65.46

€ 10.60

€ 6.71

€ 82.78

Унгария

€ 59.43

€ 21.47

€ 6.60

€ 87.50

Словакия

€ 51.58

€ 12.15

€ 6.71

€ 70.45

Средно

€ 58.82

€ 14.74

€ 6.68

€ 80.24

* Инвестициите включват разходи за извеждане от експлоатация. Източник: Projected Costs of Generating Electricity, 2010 edition, by International Energy Agency. Цените в долари в оригиналния доклад са превърнати в евро при курс $1.39 за €1

Мит 2: АЕЦ Белене ще задоволи растящите енергийни нужди на страната и ще замести много мощности пред спиране

Да строиш 2 гигавата ядрена централа, за да разрешиш фиктивни енергийни проблеми, е лошо планиране.

Първо, не се очаква съществен ръст на потреблението на електричество. Според НЕК потреблението в страната няма да расте с повече от 1.2% годишно до 2020 (НЕК ЕАД, 2010). Вместо нови мощности, вниманието трябва да се насочи върху подобряване на енергийната ефективност на страната, която е близо 6 пъти по-лоша от средната за Европейския Съюз (Eurostat, 2010). Ако българската икономика работеше на средните нива за ЕС, то годишните спестявания от енергия щяха да са равни на произведеното от 16 централи като АЕЦ Белене2.

Второ, държавата вече е предвидила 2.4ГВт допълнителни мощности, които ще заместят централите пред спиране. В един от обсъжданите варианти на новия закон за енергията от възобновяеми източници (Министерство на икономиката и енергетиката, 23 септември 2010) се предвижда таван на инсталираните мощности от някои източници до 2020: 600МВт от слънце и 1800МВт от вятър, при заявен интерес за 9,000-12,000МВт (Atlantic Council, Centre for Study of Democracy, 2010). Следователно държавата очаква частния сектор бързо да добави 2.4ГВт към мрежата (една от причините за тези тавани). Далеч по-лесно е стотици малки фирми да търсят финансиране за собствените си ВЕИ проекти, отколкото бедна държава с посредствен кредитен рейтинг да намери до €9 милиарда за два атомни реактора.

Трето, възможността страната ни да внася ток ако проектът АЕЦ Белене не се осъществи, ненужно се представя като нещо срамно. В момента България си осигурява 70% от общото енергийно потребление чрез внос (Министерство на икономиката и енергетиката, юни 2010). През 2009-а девет държави от ЕС са консумирали повече ток отколкото са произвели, средно с около 11% дефицит (ENTSO-E, 2010). Ако приемем, че България не построи АЕЦ Белене и вместо това поддържа сходен дефицит при 1.2% годишен ръст на потреблението, то инвестицията от €6.4 -€9 милиарда ще стигне да покрие дефицита на електричество за следващите 27 - 36 години3. Ако я няма АЕЦ Белене, тогава държавата няма да се обременява с огромни и ненужни инвестиции, а потребителите ще имат личен интерес да подобрят енергийната си ефективност.

Мит 3: АЕЦ Белене ще изнася електричество

Никой не може да предскаже какво ще е търсенето на електричество когато АЕЦ Белене е готова. Централата е прекалено голяма за нуждите на местния пазар, затова трябва да се разчита на износ. Но докато съседните държави бързо покачват мощностите си е неразумно да очакваме България да продължи да изнася ток със сегашното или нарастващо темпо. На Балканите има големи проекти в строеж за над 8,500 МВт (Бойко Димитрачков, E.ON България, 2009). Ако добавим и Турция, която преди няколко месеца подписа с Атомстройекспорт за строежа на 4,800МВт на Средиземно море, то след 10 години е малко вероятно някой да има нужда да внася ток от България.

Правителството очаква недостиг на електричество без втора атомна централа. Според нас далеч по-удачно ще е България да се откаже от АЕЦ Белене и всички съпътстващи рискове, като вместо се фокусира върху други варианти като удължаване на живота на 6 и 7 блок на АЕЦ Козлодуй или участие в проектите на други страни. Много по-евтино и гъвкаво би било за България да участва в румънското разширяване на АЕЦ Чернавода, или в турската атомна експанзия, срещу изкупуване на електричество на фиксирана цена.

Мит 4: АЕЦ Белене ще гарантира енергийната сигурност на България

Ако дефинираме „енергийна сигурност” като диверсификация на трасетата и доставчиците на енергия, то АЕЦ Белене не изпълнява задачата. Привидно за да се дистанцираме от повторна руска газова криза, държавата сключва договор с руски подизпълнител, който ще строи централа по руска технология, която ще се захранва с руско гориво.

Ако дефинираме „енергийна сигурност” като намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси с „нестабилни и неуправляеми цени” (Министерство на икономиката и енергетиката, юни 2010), то АЕЦ Белене отново не изпълнява задачата. Цената на урана през 2006-а е $40, през 2007 стига върха си от $138, за да падне отново до около $50 днес (UX Consulting Company). Стабилни цени няма.

В последния проект на енергийна стратегия четем, че „енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност” (Министерство на икономиката и енергетиката, юни 2010). Не е ясно обаче как АЕЦ Белене ще допринесе за икономическата стабилност на страната. Икономистът Георги Ангелов отдавна предупреди за истинската опасност от една държавна гаранция (Ангелов, 2009). Държавна гаранция ще означава за инвеститорите, че България на практика е взела този заем, което ще нанесе сериозен удар върху кредитния рейтинг на страната, държавните облигации, а оттам непреките разходи по централата са трудни да се изчислят. Единствената добра новина е, че министърът на финансите отказва да даде такава гаранция (Дневник, 2010).

Мит 5: Вече са похарчени 1.2млрд лева, затова не трябва да спираме

Похарченото за АЕЦ Белене се оценява на в рамките на 1.2-2млрд лева, предимно за консултанти и оборудване, като тези пари биха били загубени ако проектът се прекрати на този етап. В поведенческата икономика това се нарича „sunk cost fallacy”, или буквално пилеене на пари. Всяка рационална инвестиция изисква периодично оценяване на доходността и ако очакваните печалби са отрицателни, проектът се прекратява и така се намаляват щетите. А държавата се държи като пристрастен комарджия, който залага жена си и децата си, за да си върне проиграната къща.

Заключение

Не за първи път финансови прогнози за ядрена централа се оказват фрапиращо грешни. Финландския реактор в Олкилуото, първоначално оценяван на €2.5млрд и планиран за пускане през 2010, в момента закъснява с 4 години и вече струва над €5.9млрд. В Индия последните десет построени реактора са стрували три пъти повече от първоначалните планове. В САЩ при 52 от реакторите средното надвишаване на бюджета е било 420% (Beránek, 2010).

Добре подготвени правителства са строили атомни централи само за да открият години по-късно, че са направили много скъпа грешка. Вземете например Великобритания през 60-те години. Страната изпитва остър дефицит на електричество, което води до спиране на тока и впоследствие избирането не лейбъристки кабинет през 1964-а. Новият министър на енергетиката и бивш синдикалист Фред Лий бил явен поддръжник на ядрената енергия, затова решава да построи пет реактора по британски прототип като част от програмата Магнокс. Министърът твърди, че програмата ще осигури евтино електричество и ще гарантира износ. „Мисля, че ударихме джакпота”, заявява той (Henney, 1988).

Четиридесет години по-късно британския икономист Джон Кей описва политиката на Фред Лий като „най-лошото икономическо решение правено някога от богата държава” (Kay, 2004). Всеки реактор отнема средно по 20 години за строеж, и още 30 преди да достигне планираното производство. Междувременно разходите по строежа надвишават £50млрд4 (Green, 1995), далеч над първоначално предвидените. А когато реакторите са приватизирани от British Energy (днес EDF) през 1996-а, британското правителство получава само £1.9млрд, и то защото включва още един реактор (като само той е струвал £3млрд за строеж) и се съгласява да поеме разходите по извеждането на реакторите от експлоатация. Както Кей отбелязва, ако това се беше случило на търговска фирма, щеше да представлява най-голямата загуба в историята на бизнеса изобщо. Кей заключава, че „в продължение на двайсет години след изказването на Фред Лий, правилното търговско решение беше да се забравят похарчените милиарди и да се изостави проекта” (Kay, 2004).

Все още не е късно България да се откаже от АЕЦ Белене.

1 При най-големите индустриални потребители (>150МВтч годишно) преди данъци, както е отразено от НСИ (Национален Статистически Институт). Цените на Европейската Енергийна Борса показват сходни резултати – €41.80 Phelix intraday spot на 11 ноември 2010.

2 Използваме последните налични данни, за 2008а година. Освен това приемаме, че АЕЦ Белене ще произвежда сходно ниво на електричество като АЕЦ Темелин в Чехия, централа със същата мощност (2x1000МВт). Темелин е произвел 12.4Твтч през 2008, или приблизително 43,910ТДж (CEZ, 2010). Подобряването на българска енергийна интензивност до средноевропейските нива означава намаляване на потребелението от 838,772ТДж до 148,718ТДж (Eurostat, 2010)

3 Взимайки предвид цените на Cal16 Phelix фючърси от €57.35 (на 10 ноември) на Европейската Енергийна Борса.

4 По цени от 1996-а

Източници

Atlantic Council, Centre for Study of Democracy. (2010). The Energy Sector of Bulgaria.

Beránek, J. (23 August 2010 r.). Proč je třeba odmítnout další Temelín. Denik Referendum Domov .

CEIBG. (2010). Recommendations on the development of the RES sector. Изтеглено на 13 October 2010 r. от http://www.ceibg.bg/show.php?gstoryid=821&rubrid=28

CEZ. (2010). Annual report 2009. Prague: CEZ.

Dnevnik Daily. (2 November 2010 r.). Putin comes, Borissov gives a cordial support to NPP Belene. Dnevnik Daily .

ENTSO-E. (October 2010 r.). European Network of Transmission System Operators for Electricity. Изтеглено на October 2010 r. от Consumption Data: https://www.entsoe.eu

Eurostat. (8 November 2010 r.). Electricity - industrial consumers - half-yearly prices. Изтеглено на 11 November 2010 r. от Eurostat: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/energy/data/database'>http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/energy/data/database

Eurostat. (October 2010 r.). Energy intensity of the economy, 2008. Изтеглено на October 2010 r. от Gross inland consumption of energy divided by GDP (kilogram of oil equivalent per 1000 Euro): http://epp.eurostat.ec.europa.eu

Eurostat. (23 September 2010 r.). Supply, transformation, consumption - all products - annual data. Изтеглено на 11 November 2010 r. от Eurostat: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/energy/data/database'>http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/energy/data/database

Green, R. J. (1995). The cost of nuclear power compared with alternatives to the Magnox programme. Oxford Economic Papers , 47, 513-24.

Henney, A. (1988). The economic failure of nuclear power in Britain. Greenpeace, London , 17.

International Energy Agency. (2010). Projected cost of generating electricity. IEA.

Kay, J. (2004). The truth about markets. London: Penguin Books.

UX Consulting Company. (н.д.). Ux U3O8 Price - 2 Year History. Изтеглено на 13 Oct 2010 r. от UxC: Historical UX Price Charts: http://www.uxc.com/review/uxc_PriceChart.aspx?chart=spot-u3o8-2yr

АЕЦ Козлодуй. (2010). Годишен отчет 2009. София: АЕЦ Козлодуй.

Ангелов, Г. (22 април 2009 r.). Краят на митовете за АЕЦ Белене. Изтеглено на 18 октомври 2010 r. от Блогът за икономика: http://ikonomika.org/?p=2333

Бойко Димитрачков, E.ON България. (15 април 2009 r.). Бългрският енергиен сектор - някои проблеми и предизвикателства. Изтеглено на октомври 2010 r. от 2020 Initiative: 2020.bg

Дневник. (31 октомври 2010 r.). Дянков: Няма да даваме пари и държавни гаранции за АЕЦ "Белене. Вестник Дневник .

Министерство на икономиката и енергетиката. (юни 2010). Енергийна стратегия на България до 2020 (проект). София.

Министерство на икономиката и енергетиката. (23 септември 2010). Закон за ВЕИ (проект). София.

Национален Статистически Институт. (н.д.). Цени на електрическа енергия за индустрията януари - юни 2010. Изтеглено на 11 ноември 2010 r. от Енергетика: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=30&a1=162&a2=166#cont

НЕК ЕАД. (2010). Годишен отчет 2009. София: НЕК.

[Eньо]

  On 30.05.2011 г. at 17:41, nik1 said:

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4521&rid=154

Пет мита за АЕЦ Белене

Иван Котев и Ян Ондрих от Candole Partners

Въведение

България страда от липса на информиран обществен дебат за строежа на АЕЦ Белене...

Периодичното източването на половин милиард на всеки 7-8 години и вливането им във западните икономики под формата на заплащане на "консултанска услуга" е само по себе си престъпление рещу Р. България, което е регламентирано в Наказателният кодекс.

Проектирането на АЕЦ „Белене” стартира преди „Вранчанското” земетресение през 1977г.

При направените сондажни проучвания на площадката, на не голяма дълбочина се достига до базалтова скала, която тогава се приема за скалната обвивка на земята.

Това е идеална земна основа в сеизмично отношение.

При следващите фази на проектиране, се правят по схема допълнителните рутинни сондажи, и се установява, че въпросната скала е само голяма морена, довлечена през ледниковия период.

Предварителните сондажи случайно са попаднали върху нея.

Всичко останало са льосови наслаги и наноси.

Въпреки това се решава да се строи. От ЦК на БКП чрез Мин. съвет, се поставя, партийно поръчение - да се намери решение на проблема.

Предлага се направа на баластрена възглавница с дебелина 4.50 метра, която да замени слабите почвени слоеве.

Започва изграждането на възглавницата.

Учените от БАН, прилагайки "спектралния метод" за определяне на сеизмичните сили, взимайки характеристиките на "Вранчанското" земетресение, установяват, че влияние върху сеизмиката в района на Белене оказват земните пластове на дълбочина до около 100 м.

Такава баластрена възглавница е немислима.

До този момент изразходваната сума е около 3 млн. лв.

Не може да се установи, кой е виновен за хвърлените на вятъра милиони.

Строителството на обекта е спряно.

След свалянето на Живков, с решение на Народното събрание, строителството на АЕЦ - Белене е спряно окончателно.

Площадката на Белене е в VІІІ ст. на сеизмичност, същата сеизмичност, като в сринатата от земетръс "Стражица" ( Белене е на 15 км от Свищов).

"Площадката на АЕЦ Белене и 30-километровата зона около нея се намират в сеизмично най-спокойните части от територията на страната..."

Това заключение е направено от екип на Геофизичния институт на БАН след обработка на информацията от локалната сеизмологична наблюдателна мрежа около площадката на АЕЦ Белене за периода 1 ноември 2006 г. - 31 октомври 2007 г. с цел да се убеди българския народ, че площадката на АЕЦ Белене е уж е била разположена "в стабилна част на консолидираната Мизийска платформа". Регионът се характеризирал с отсъствие на сеизмична активност...

Тази лъжа на анонимните "специалисти" от БАН през 2007г, които сляпо и раболепно цитират Европейския филиал на Westinghouse и Siemens – Фракфурт на Майн в сътрудничество с ИЗИС – Скопие 1990 г. ще струва на българския данъколлатец минимум 10 милиарда евро, и ще се изплаща и от внуците и правнуците му.

Дори да се построи, АЕЦ-Белене по специален антисеизмичен стандарт, това ще стане най-скъпата по себестойност атомна централа в света, която няма да може да се изплати поради невъзмоижност за износ на скъпия си ток.

Тогава българските граждани чрез нови и нови периодични повишения на цените на ел. енергията ще бъдат принудени доживот да ползват скъпата беленска ел. енергия и по този начин да генерират астрономически печалби на компаниите "Арева" и "Сименс"и "Атомстройекспорт" и т.н.

И това не е всичко, още първата обстойна проверка на сигурността ще излезе със препоръката за недостигнати антисеизмични показатели и ще постанови затваряне...

Площадката на т.н. "АЕЦ-Белене" -

новата "Царичина Дупка".

[Стоедин]

АЕЦ Белене е огромна грешка...

[BGVlach]

Като сложим, че и зоната не е съвсем безопасна откъм земетръс,

колкото по-бързо отпишем проекта, толкова по-добре.

[miroki]

Румънската дали е на по-безопасен терен от земетръс?

[Стоедин]

Румънската АЕЦ добра или лоша е факт. При евентуална авария там ще пострада и България, но ние не сме плащали за изграждането и. За мен Белене е грешка от финансова гледна точка и от политическа. Въпроса с безопасността не го разглеждам, защото теоретично може да бъде изградена като една от най-безопасните централи(доколкото е възможно това).

Изцяло съм против строителството на нови АЕЦ не само в аБългария, а и по целия свят!

[Perkūnas]

  On 31.05.2011 г. at 5:59, miroki said:

Румънската дали е на по-безопасен терен от земетръс?

АЕЦ "Черна вода" е недовършена. От планирани 5 блока са построени само 2, които се експлоатират днес (втори блок е довършен и пуснат само преди 4 години!). Останалите не са довършени поради липса на средства и не е ясно дали някога ще бъдат допостроени. Освен това централата е силно зависима от нивото на река Дунав и през сухото лято на 2003 г. е имало проблеми поради ниското ниво на реката (това се е случвало и във Франция и то не веднъж). Дори не ѝ трябват земетресения.

Редактирано Май 31, 2011 от Perkūnas

[nik1]

Становище на ИПИ

http://ime.bg/bg/articles/proektyt-za-izgravdane-na-aec-belene-w-bylgariq

Ненужната ядрена играчка

http://ime.bg/bg/articles/nenuvnata-qdrena-igrachka

Кой ще плаща ядрената играчка? Заблудите

http://ime.bg/bg/articles/aec-belene-zawinagi

Редактирано Май 31, 2011 от nik1

[miroki]

  On 31.05.2011 г. at 6:33, Стоедин said:

Румънската АЕЦ добра или лоша е факт. При евентуална авария там ще пострада и България, но ние не сме плащали за изграждането и. За мен Белене е грешка от финансова гледна точка и от политическа. Въпроса с безопасността не го разглеждам, защото теоретично може да бъде изградена като една от най-безопасните централи(доколкото е възможно това).

Изцяло съм против строителството на нови АЕЦ не само в аБългария, а и по целия свят!

Е нека сме обективни, нали по горе се даде мнение да инвестираме в нея?

То се получава същата работа, че и по-лоша.

И това за вноса на ток е малко нож с 2 остриета, националната сигурност и на кантар. Ако никой не иска да продава на нашата мила родина енергия какво правим? Да речем имбарго?

[Perkūnas]

  On 31.05.2011 г. at 11:01, miroki said:

И това за вноса на ток е малко нож с 2 остриета, националната сигурност и на кантар. Ако никой не иска да продава на нашата мила родина енергия какво правим? Да речем имбарго?

Токът не е буркани, та да го спрат ей-така. Като изнасяме ток сега за Турция, Сърбия или Гърция, да не би да ги командваме?

[miroki]

  On 31.05.2011 г. at 11:46, Perkūnas said:

Токът не е буркани, та да го спрат ей-така. Като изнасяме ток сега за Турция, Сърбия или Гърция, да не би да ги командваме?

Не става въпрос ние да командваме. А какво бихме правили при евентуален стоп на вноса. Примерно спре централата в Румъния (или коя да е друга в която сме инвестирали).

По-добре беше, да цитираш първата основна част от поста ми, за което и попитах отначало. И заради която Вместо отговор, цитираш добавката, така се отклонява темата в другата посока.

В крайна сметка се предложи да инвестираме в Румънската централа която, както каза си има достатъчно други проблеми освен земетръсите.

А това за мен е аналогично с това да си правим наша. Само, че по-рисково.

[nik1]

  On 31.05.2011 г. at 12:02, miroki said:

Не става въпрос ние да командваме. А какво бихме правили при евентуален стоп на вноса. Примерно спре централата в Румъния (или коя да е друга в която сме инвестирали).

По-добре беше, да цитираш първата основна част от поста ми, за което и попитах отначало. И заради която Вместо отговор, цитираш добавката, така се отклонява темата в другата посока.

В крайна сметка се предложи да инвестираме в Румънската централа която, както каза си има достатъчно други проблеми освен земетръсите.

А това за мен е аналогично с това да си правим наша. Само, че по-рисково.

Бихме правили същото, каквото ще правим, ако спрат нашите централи..

Кой и къде е предложил да инвестираме в Румънската централа?

Тук основния въпрос мисля е: откъде ще дойдат (ще се вземат) парите за българската централи в Белене, и кой ще плаща 4-5-те милиарда евро инвестиции (ако има закъснения - то тези числа ще се умножат по 1,5-2) ..

Ако Румъния може да си позволи такива инвестиции за Черна вода, "прав и път".. Ние очевидно не можем (досега няма никаъв напредък в тази насока!), и няма защо да се напъваме*, само за да имаме на голия си задник "чифте пищови"..

*Такъв тип мислене е характерно за отпреди 30 години.. Видя се че с гигантоманските нагласи и решения, България се провали и фалира икономически. /Обективно Белене "закъса" поради липса на средства!/;

Ако цената по изграждане и на инвестициите, при евентуален проект, надхвърлят разчетените, и евентуално набраните, осигурените, то какво следва? Нищо друго най-вероятно, освен фалит и загуба на вложените средства, или ново заборчляване- ако има откъде и как да се заборчлее..

Редактирано Май 31, 2011 от nik1

[miroki]

Този текст имам в предвид и затова и попитах по ли е земетръсо устойчив терена и се почна...

Ако ти си автора на текста значи в него е:

  Цитирай

Много по-евтино и гъвкаво би било за България да участва в румънското разширяване на АЕЦ Чернавода, или в турската атомна експанзия, срещу изкупуване на електричество на фиксирана цена.

Сега се надявам да е по-ясно.

Лично на мен такъв вариант ми изглежда по-опасен от нашата да правим.

Но не съм казал да я правим. Аз лично нямам мнение по въпроса. Нито сметки за цена на произвеждания ток имам, нито срок на построяване и експлоатация и съответно възвращаемост. Така, че не мога да коментирам.

А относно грандоманското, всяко правителство има задача да се грижи за проекти от национален мащаб, за по-малки те се грижат и обикновените бизнесмени , които си спретнаха ветро и соларни паркове. Не знам да има държавни такива. Та в зависимост от необходимостта и средствата е и мащаба на проекта. Определено е време за по-скромни проекти, особено след последните молове, които също може да се нарекат грандомански и с малко по-неясна цел и ефективност.

[Андрей Куртенков]

На въпрос как ще коментира окончателното решение за затваряне на германските АЕЦ, вицепрезидентът на Газпром Юрген Свенсон отговорил кратко:

"Бинго"

[ДеДо Либен]

Въпросът за АЕЦ Белене има две страни:

1.Пълна зависимост от енергоресурси от една страна и съответната възможност да бъдем изнудвани с повод и без повод.

2.Финансова катастрофа - при 6 млрд. евро цена за оборудването и още близо 1 млрд. за инфраструктура , като имаме предвид как се усвояват средства у нас и в Русия , окончателната цена сигурно ще бъде в рамките на 12-14 млрд. евро.Тънкия момент тук е, че при тази цена няма да можем да изнасяме ток за никъде и... о , изненада - цената ще я плащаме всички ние с вътрешното потребление(и нашите деца и внуци също).

[КГ125]

и по този начин с евро и наши пари ще финансираме разни фирми частни, и то не в БГ, и то не в ЕС. Но иначе втори АЕЦ трябва да има.

[ДеДо Либен]

В този ред на мисли винаги ми е било чудно едно нещо - защо НИКОЙ не задава логичния въпрос за реализиране на двата реактора като...7 и 8 блок на АЕЦ Козлодуй

Инфраструктурата е изградена , готовите кадри са там , технологията също е руска...но може би няма да може да се краде толкова

[Perkūnas]

Проблемът е дали изобщо са необходими 2 нови мощности по 1000 МВ. При положение, че

1. икономиката на БГ е страшно енергоемка - факт, който не се знае от вчера, а от десетилетия, но държавата не предприема нищо за се подобри ефективността на икономиката и на електропреносната мрежа. вместо това се хвърлят милиарди за съмнителни проекти като Цанков камък и Белене. в кратко- и средносрочен план намаление на загубите би била единствената правилна стъпка.

2. производства като Кремиковци, гълтащи ток като 1 към гьотуре, вече няма. други големи производства искат да получат възможност за когенерация, която не им се дава до момента (мисля, че ставаше дума дори за някакви захарни заводи, но може и да бъркам).

3. къде ще се разполагат нови мощности при Козлодуй? на площадката място няма, освен ако не се демонтират спрените блокове.

4. има възможност за инвестиции в румънската АЕЦ - понеже тя не е довършена, строежът може да се довърши като смесено дружество. международни АЕЦ има - другият балкански АЕЦ, юго-АЕЦът в Словения, се експлоатира съвместно от Словения и Хърватия.

5. засега БГ не е направила нищо по въпроса за демонтажа на старите блокове и складирането на горивото, е крайно лекомислено да се бърза с изграждането на нови атомни мощности. както се вижда от гедерейските АЕЦ, демонтажът отнема десетилетия (20 години по-късно не е приключил и наполовина) и струва страшно много $$$. покрай демонтажа на АЕЦ Козлодуй може спокойно да се осигури работа за много хора. НО кво ще праим, ако приходите на НЕК не покрият разходите по демонтажа изобщо? ще викаме Соватом на помощ (дето хич няма опит в демонтажа на АЕЦ)?

6. никой не строи централи заради износа на ток. такова чудо няма. всеки гледа да си осигури енергия първо за собствените си нужди. производството на ток не е с висока добавена стойност и това с нищо няма да повиши общественото благосъстояние. който си мисли, че АЕЦ е толкова необходима колкото сльнцето и въздуха за всяко живо същество, живее в измисления свят на сп. Млад техник от 1957 г.

Редактирано Юни 1, 2011 от Perkūnas

[ISTORIK]

Руски ядрен експерт дава своето мнение по някои наболели въпроси

- АЕЦ "Белене" крие икономически риск както за българите, така и за руснаците.

- След аварията в японската АЕЦ "Фукушима 1" бурното развитие на ядрената енергетика по света не е възможно.

Такива прогнози направи днес проф. Булат Нигматулин, зам.-министър на атомната енергетика на Руската федерация (1998 – 2002 г.), по време на кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията.

Според експерта условията, които Москва предлага на България, за да я склони за "Белене" - възможност за изцяло руско финансиране, кредити с държавни гаранции от руската държава, ще създадат риск и проблем за самата Русия. По думите на Нигматулин досега Москва е дофинансирала с по 3 млрд. долара от държавния бюджет изграждането на АЕЦ "Тянван" в Китай и на още една централа в Индия. "Стойността на новото строителство на атомни централи е разорителна.", твърди експертът, който е и зам.-директор на Института по естествените монополи. В крайната цена на всеки проект за атомна централа трябва да се включат резервните и балансиращите мощности, както и изграждането на съпътстваща инфраструктура.

"Цената на енергията в България е колкото тази в Америка, но покупателната способност е по-ниска.", отбеляза Нигматулин.

Бившият зам.-министър препоръчва развитието на газови и ВЕИ централи и рехабилитацията на топлоелектрически мощности.

В открито писмо до шефа на "Росатом" Сергей Кириенко експертът критикува работата и обслужването на ядрените проекти в Русия заради високото ниво на корупция, липсата на контрол върху строителството (според Нигматулин няма нито един блок, построен навреме) и изразходването на средствата.

"Когато генезисът, моделът в Русия е грешен, няма как той да бъде изнесен в чужбина чист.", коментира бившият посланик на България в Москва Илиян Василев.

Икономическата ефективност на работещите на руска територия ядрени реактори не е достатъчно висока – натовареността на съоръженията е със 7% по-ниска от средната за света, стана ясно от данните, представени на кръглата маса. Заради натрупаните проблеми Нигматулин прогнозира още, че Китай ще изтласка Русия от ядрения бизнес. Пекин залага на серийното производство, докато Москва модифицира всеки реактор като отделен модел.

http://www.dnevnik.bg/

[nik1]

  On 2.06.2011 г. at 10:33, angelmr said:

Текста който съм оцветил варира между определението пълна глупост и манипулация на общественото мнение в зависимост от контекста. А какъв е контекста в България? Тук имаме няколко остарели теца, за които не се шуми, но чието производство ще бъде свързано с много сериозни санкции. От тук нататък какво следва? Белене само за износ наистина е мит. Особено предвид дребната подробност че поради глобите цената от тока произведен от тец ще скочи доста. Така че тока от белене е логично да е само за вътрешния пазар. А мръсните тецове да служат единствено като уравновесяващи и резервни мощности когато няма друг начин (така или иначе съвременните технологии нямат алтернатива на използването на тец и вец в пиковите часове). Така че е повече от очевидно че инвестициите за съпътстващи мощности при белене са точно 0 стотинки. Инвестициите за инфраструктура се изчерпват с далекопровода до най-близката подстанция която е на колко, на 30 километа ли беше или на 60? Ако прогнозите на нек са правилни така или иначе нашата енергопреносна мрежа може да се справи с този капацитет. Така че какво става накрая? Тока от нова аец ще е по-скъп от този на стара но пак ще е 10 пъти по-евтин от този произведен от фотоволтаици и два пъти по-евтин от произведения от вятърни перки. Колко точно ще е сравнението с тецовете зависи от санкциите които ще бъдат наложени на тези тец за емисиите. Ако някой има конкретни данни моля да ги сподели. А дори и по-скъп в инвестициония период, тока от белене би станал равен на тока от козлодуй след като изтече въпросния период. А новите реактори ги проектират за живот от 60 години. Което означава че едо цяло поколение в активния му период ще може да ползва евтиния ток който бихме му осигурили. Надявам се тук няма много почитатели на тезата "след мен и потоп". Все пак трябва да оставим нещо и за наследниците ни нали?

  Цитирай

Тока от нова аец ще е по-скъп от този на стара но пак ще е 10 пъти по-евтин от този произведен от фотоволтаици и два пъти по-евтин от произведения от вятърни перки.

Това е спорна оценка, май

Тук има данни за цените през 2009 г. в САЩ на енергията добита, от слънцето (посредством колектори, и съответно от utility-scale solar projects(?)); Очакванията са в 2015 година, да има спадане наполовина на цените, съответно достигане на цени, равни на цените на едро на елекроенергията..

http://content.usatoday.com/communities/greenhouse/post/2010/08/biden-report-shows-us-will-halve-cost-of-solar-power-by-2015/1

[ДеДо Либен]

Всичко това добре...но реалното строителство още не е започнало и вече стотици милиони евро са откраднати от правилните хора Представи си какво ще се случи с цената , когато започне истинското строителство - ще направим някои фамилии в България и Русия мултимилионери и ще обречем децата и внуците си да плащат до живот.

[miroki]

Все пак като се споменава крадене на пари, няма крадене преди започване. Нали се спомена, че не е започнала. Май по-рано се откраднаха.

А все пак споменахте кога е започнала Белене, та аз бях дете тогава, вие 30 години строителство и спиране, казвате, че не е започнало, те я събориха вече дори. Ами следващите годни ако я дигнем и съборим 5-6 пъти още повече пари ще се изгубят и без да са откраднати.

А за фотоволтаиците

1кв енергия на час струва около 10 000лв. Произвежда за 24 часа около 6-7 kW.

срок живот 20 години.

Смятайте сами. Ако не се изкупува тока по 0,70лв, вместо 0,18 както е другия, се губи смисъла.

Разликата на киловат знаете кой я плаща.

При изкупване по 70 ст. може да се избие за около 7-8 години. И още толкова да произвежда. Но при тези цени няма да има кандидати да купуват. При 18 ст. не знам дали се избива изобщо.

Ако станат по-евтини модулите е друго нещо. Но покритата градина с волталици и на мен не ми харесва. Ако говорим за замърсени райони, в които не може да се сее съм съгласен. Ако става въпрос за покрива на вилата до която няма ток супер, иначе...

Редактирано Юни 2, 2011 от miroki

[mitaca]

Митовете са хубаво нещо, но ако е толкова безперспективна и този вид енергия и енергетиката на балканите защо всички (без Гърция) се натискат да строят ядрени централи? Даже и високотехнологична Албания даде някакъв мъгляв проект. Да ясно е, че АЕЦ не се строи само за износ, но какво правим, като ни спрат ТЕЦ-овете? Освен това според разчети на специалисти до 10-20г. на Балканите енергийния дефицит ще достигне 40%, така че възможности за изност ще има. Проблема е в реакторите. Ако не бяхме зависими и за нефта и за газа от Русия иди дойди, но сега ставаме зависими и в това отношение. Идеята да се направят още два реактора в Козлодуй се оказва опасна и именно Фукошима е док-во за това. Така поне смятат спецовете.

[Андрей Куртенков]

  On 2.06.2011 г. at 21:05, miroki said:

...Ако става въпрос за покрива на вилата до която няма ток супер, иначе...

Идеята на получаване на ел.ток от слънчева светлина и вятър първоначално беше точно в това - да бъдат източник там, докъдето не е ефективно да се строят далекопроводи; впоследствие, обаче, екомафията обърна нещата и се появиха ветропарковете, както и задължението на държавите да изкупувата произведения от тях ток.

В тази връзка - смехотворна е уговорката, че ако се строи нова АЕЦ, трябвало да отчитаме и инфраструктурата - ами че то и на ветропарковете им е нужна "инфраструктура" - чието построяване е задължение на държавата, пак.

И още нещо важно - ние всъщност вече сме достигнали и надминали изискуемия процент ел.енергия, получаван от ВЕИ, който трябва европейските страни да достигнат чак през 2020 година - но в държавните документи пише друго - защото, кой знае защо (говорил съм по този въпрос и с експерт от МОСВ - и той не можа да ми каже защо), енергията, получавана от традиционните водни електроцентрали не се води "възобновяема" - а тя очевидно си е такава.

Значи - с две думи моето мнение за Белене - ако има частни фирми, които желаят да я строят - да строят - но съм против държавата пряко или косвено да финансира това начинание.

Големият проблем в случая е, че "Белене" стана обединяващо звено за родната русофобия (бях написал в тази тема един постинг в този смисъл, изтрит от модераторите - явно не са разбрали иронията) - което е безкрайно тъпо, особено като отчетем, че преди време точно някакъв уред на "Сименс" в АЕЦ-Козлодуй, свързан с безопасността, взе че отказа; "Фукушима" също не знам да е строена от руснаци. На мен ми е все тая кой ще я строи - за мен е важно да не е българският данъкоплатец този, който ще дава парите (спазването на максимално възможните правила за безопасност, мисля, изобщо не е нужно да се споменава).

И още нещо важно - дори и най-големите фенове на атомната енергетика подчертават, че тя е нещо временно - т.е. - докато човечеството направи икономически ефективни технологии за получаване на големи количества енергия от по-безопасни източници.

[fantom4e]

  On 3.06.2011 г. at 9:20, angelmr said:

Осен това го няма никъде това да се строи някъде вятър4на турбина защото нямало местен източник на енергия. Както вятърните турбини така и фотоволтаиците са непостоянни и неконтролируеми източници на енергия. Могат да работят единствено като част от цялата мрежа при това само до някакъв минимален процент. Така че фундаментално е невъзможна идеята за локално енергопроизводство базирано на тези методи.

С това твърдение, ама никак не съм съгласен.

Защото: добавянето на определено "количество" (МWh) акумулатори, доказано прави "фундаментално невъзможната идея" работеща