Отиди на
Форум "Наука"

Еленко Ангелов: Да си добре приспособен към едно болно общество не е добре за психичното ти здраве.


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Появи се ново интервю от друг психолог, който се опитва да внесе яснота по темата, повдигната от Пл. Димитров.

Еленко Ангелов е роден в Тетевен на 6.11.1975 г. в Тетевен. Завършва психология в Благоевградския университет. От дете се интересува от мистика, митология, религии, алтернативна медицина, медитация и уфология. Има десетки квалификации, сред които и в New York Institute Master Trainer.

Работил е като мияч на коли, бодигард, радиоводещ, психолог консултант на свободна практика. Сега е мотивационен лектор. Обучава мениджъри и тв кадри как да се държат пред публика. Популярен е от телевизионния екран, където развива ексцентрични теории за свободата на мисълта и световната конспирация. Пише книги и прави психологически семинари из цялата страна. Владее руски и английски език. Ерген.

- Г-н Ангелов, като автор на рецепти за лично щастие и специалист по психологическа подкрепа как ще коментирате вълната от критики срещу позитивното мислене?

- Прочетох интервюто на д-р Пламен Димитров, както и коментарите на поддръжниците му, и с повече от половината неща съм съгласен. Това, което той критикува, е повърхностното схващане на теорията за положителното мислене. Той има предвид хората, които прочитат 1-2 книги, посещават 1-2 семинара и решават, че ще се променят, но прибирайки се, потъват в битовизмите и продължават по старому - да търпят гнета в дома си и на работното си място.

Положителното мислене има смисъл, само когато е комбинирано с действие. Когато започваш промяната, трябва първо да се погледнеш в огледалото и да си признаеш доколко си "наркоман". Ако си пристрастен към отрицателните си емоции и мисли и не можеш да ги контролираш, вече не става въпрос за психология, а - за физиология. Всяка човешка дума, мисъл, чувство и действие формират хормони, които, най-общо казано, са на любовта и на страха. Човек има нужда и от двете.

Т.нар. негативно мислене е част от страха и стреса, благодарение на които ние сме се запазили като вид. Но когато 24 часа в денонощието си под стрес, защото мислиш отрицателно за половинката си, за семейството си, за работата си, ти сменяш рецепторите, "ключалките" на клетките си, и те не могат да се хранят пълноценно. Тогава се разболяваш. За съжаление, това е масово явление. Споделям тъжната констатация на един приятел, че Хейтър Петър (от англ. hate - мразя) е новият национален герой. В комбинация с някои традиционни предразсъдъци от рода на "Какво ще кажат хората..." или преклонението пред богатите, например, резултатът е страшен.

- Значи само добрата теоретична подготовка не върши работа?

- Не. Щастието не е крайна гара, а - постоянно пътуване, при което сменяш хората около себе си. И аз съм против розовите очила, предписани от стотиците източни и западни гурута. Преди 3 седмици имах шанс да се срещна с Джон Кехоу - световноизвестния канадски мислител, автор на бестселърите "Подсъзнанието може всичко", "Практика на щастието", "Квантовият воин или възможностите на подсъзнанието в квантовия свят" и "Успехът и парите", който неотдавна дойде в България. Наистина той е прекрасен учител, продал е милиони книги по света. Но е учител за първокласници. Това, което липсва в целия спектър на този тип концепции, е справянето с битовизмите, с предизвикателствата на работното място, с това, че сме забравили да сме личности и сме се превърнали в "човешки ресурси".

- Как би могло да се промени това?

- Първо трябва да сключиш споразумение със себе си - че си жив човек, и да започнеш да изискваш същото и от половинката си, от най-близкото си обкръжение. Една от най-мощните рецепти за щастие е на Гьоте: "Искате да бъдете щастливи?! Тогава внимавайте с глупаците - това са всички, които ви крадат от времето и настроението едновременно."

Българинът е свикнал с модела "Левски" срещу ЦСКА", "позитивно срещу негативно". Но нещата не са толкова елементарни. Наивни са тези, които си мислят, че прочитайки за закона за привличането и представяйки си новата лъскава кола, ще я получат.

Но пък трябва да осъзнаем, че каквито са мислите и чувствата ни, такива са и хормоните, и клетките ни. Вибрацията на клетките определя какво привличаме. Това не е някаква глупост в момичешки лексикон или ню ейдж измислица, а - закон (като този за гравитацията) - подобното привлича подобно.

Още през 50-те г. на XX в. учените влязоха на прословутото квантово ниво, на което са нашите чувства и мисли, и видяха, че положително заредените частици привличат положителни и обратно. У нас това е криворазбрано. Хората се опитват по мързеливия начин да оправят живота си и затова не им се получава.

- Участвате често в тв предавания, където по странен начин комбинирате темата за силата на мисълта с теория на конспирацията. Това е доста необичайно за един психолог.

- Само на пръв поглед тези неща си противоречат. Като истински съвременен психолог не мога да не засегна банките - тези пари от нищото, с които сме заробени. Психичните проблеми на българите са свързани с банките. Не мога да подмина кемтрейлс - климатичните оръжия, които са пред очите ни, исторически конспирации - за 11 септември, за убийството на Кенеди, да не проследя кой управлява света. Влязох в тези теми, за да разгранича безумните теории на конспирацията от ясните факти. Човек трябва да е наясно, че са му сложили хомот.

- А има ли алтернатива? Нямаш жилище - теглиш кредит.

- Плащаш една панелка на цената на три. Това нормално ли е?! Това е един от безспорните факти на конспирацията. Идеята е да си заробен и като хамстер да въртиш колелото от сутрин до вечер нонстоп, да преливаш от пусто в празно и да си все с 2-3 лева в джоба. Разбира се, че това е конспирация. През 1913 г. навръх Коледа по времето на Удроу Уилсън в САЩ се решава, че частни банкери ще печатат пари и ще командват цял свят. Много е елементарно. БНБ е подчинена на МВФ, а МВФ работи със Световната банка. Навсякъде, където са стъпили МВФ и Световната банка, има проблеми.

На 15 минути телевизиите въртят реклами на преливащи от щастие красиви хора, много от тях - много известни, които са взели кредит от банката. Това е социален дизайн на властимащите, които членуват в клубове, в които аз, ти и още много като нас не са поканени. Идеята е криво-ляво да си платим сметките и да ни останат пари за хляб и кренвирши. Ти и аз трябва да сме втора ръка в Европа и в света. И това се случва. Малцина успяват. Но аз се стремя да провокирам хората да мислят. Тази истина ще ги направи свободни.

Да си добре приспособен към едно болно общество не е добре за психичното ти здраве. Аз не се примирявам.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 67
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Това ли е вярно:

Всяка човешка дума, мисъл, чувство и действие формират хормони, които, най-общо казано, са на любовта и на страха. Човек има нужда и от двете.

Или това:

Още през 50-те г. на XX в. учените влязоха на прословутото квантово ниво, на което са нашите чувства и мисли, и видяха, че положително заредените частици привличат положителни и обратно. У нас това е криворазбрано. Хората се опитват по мързеливия начин да оправят живота си и затова не им се получава.

Защото с хормоните се занимава биохимията, а с елементарните частици физиката.

Пък и много спорно, неточно и доста произволно е да се каже, че положителните частици (протони и позитрони ли се има предвид?) се привличат взаимно.

Аз си разглеждам нещицата от моята си химическа камбанарийка ;). Какво значи това, че положителните привичат положителните (колко, до кога, няма ли 'критична маса' ;). Един човек не може да има повече протони примерно (освен моментно на ниво молекула или отделен атом (т.е. йон)). Ако беше така един положително 'зареден' човек би 'гепвал' протони от всякъде и би станал 'щастлив' вампир (причиняващ недостиг на протони в околните и съответно нещастие ;) ), а един отрицателно 'зареден' пък 'проводни' на щастие - смучещ електронцета, освен това и от него ще бие ток ;).

Уфссс, аре стига глупоси (поне от моя страна).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз съм съгласна, че щастието е химия, Римлянинът даде пример. :snack:

Няма нужда от квантово ниво на обяснение, но поне видяхме откъде са дошли идеите за положителни и отрицателни енергийни потоци, от които тук се появи една забавна тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Историк, давай го малко по-сериозно. Мястото на Еленко е в паранаука. Премести си мнението и произтичащите от него там.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз тоз' Еленко не го знам що за птица е. Постнах това негово интервю, понеже (уж) се опитва да осветли предното.

Като цяло, темата си е на място.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Щом толкова ви е трън в очите, преместих темата. Хайде, мирясайте вече и спете спокойно!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Историк, не се прави на ударен. Премести мнението си за Еленко в този раздел, а върни темата там, където й е мястото.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Ами тоя май е някакъв кукумицин :grin: но па е приятен за четене, става. Не може всичките дълбоки интелектуалци, трябва някой да подскача и по повърхността на нещата, и тоя се е справил - в смисъл статията носи забавление и добро настроение, мотивира човека. :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Горкия Еленко е най-паче за психиатрията , като се имат предвид теориите му за рептилиите и други подобни глупотевини.По-интересният въпрос е кой го ,,бута" в медийното пространство с такава последователност и защо?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всеки има право на мнение. Не може всички да вярват само в официалната наука или само в алтернативната.

Разбира се. Меко казано. Не само че всеки има право, но и никой не може да му го отнеме.

До колко другите ще приемат неговото мнение е съвсем друг въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всеки има право на мнение. Не може всички да вярват само в официалната наука или само в алтернативната.

Разбира се, че всеки има право на мнение, дОма, в кръчмАта или наум ;). Но не всяко мнение може и трябва да се публикува, както на хартиен, така и на друг носител или в ефир или пък по форумите (пиша за сериозните). Или пък да се прокламира. Пример, ако напишеш, че Менделеев си е измислял елементите и всъщност и той и цялата химия след него нищо не вдяват (както един потребител) нали се сещаш какво ще ти се случи ;). Не че нещо му се случи на него де, сам си тръгна :).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всеки има право на мнение. Не може всички да вярват само в официалната наука или само в алтернативната.

ако вярваш в науката, предполагам, че ще повярваш и във всичко, което ти кажат разни гурувци. Вярващите хора са толкова безкритични. Затова сме и на толкова незавидно дередже.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всеки има право на мнение. Не може всички да вярват само в официалната наука или само в алтернативната.

Междинни възможности няма. Както една жена или е бремена или не е (друго положение няма), така и човек или вярва на разни алтернативни измислици или не. Относно правото на мнение, не винага го има, например когато става дума за факти, няма място за мнения.

п.п. В науката не се вярва, тя или се разбира или не, но няма място за вяра.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Примерът с бременната жена не е много удачен.

Между рептилиите на Еленко и официалната наука има още безкрайно много възможности.Част от тях ще станат в бъдеще официална наука-досега винаги е ставало така.

А иначе и в една друга тема го казах-част от учените имат същия блясък в очите като някой религиозен фанатик , та границата между познание и вяра понякога е изключително тънка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Eленко съм го виждал веднъж на живо - първо реших, че е охраната, после разбрах, че бил той самия.

...

Думите му за трансформиране на негативните или положителните емоции в хормони са верни, макар и изказани фриволно.

Негативни емоции - стрес - и оттам хормони на стреса - биохимичен гювеч.

Положителни емоции - хормони на удоволствието

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

дума дупка не прави, но и определено хуморалната регулация и хомеостазата не зависят от думите. Последните са второстепенен фактор и изява на вътрешното джуркане на в-вата.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбира се, че всеки има право на мнение, дОма, в кръчмАта или наум ;). Но не всяко мнение може и трябва да се публикува, както на хартиен, така и на друг носител или в ефир или пък по форумите (пиша за сериозните). Или пък да се прокламира. Пример, ако напишеш, че Менделеев си е измислял елементите и всъщност и той и цялата химия след него нищо не вдяват (както един потребител) нали се сещаш какво ще ти се случи ;). Не че нещо му се случи на него де, сам си тръгна :).

Митак, по принцип споделям това мнение. Аз, лично. Обаче какво става ако трябва да се наложи? Кой ще е упълномощеният да цензурира? От кой? И той ще ми забрани да изказвам мнение? Това е насилие митак, става въпрос за кълбета. За това има закони и пр. И пак се намира начин да се прокара това или онова. Само погледни народното събрание. Рекламите.

В СОУ-то най-често става прокарване на Менделеев. Защото най-често не се разбира, а се понаизустява някак. На доста от учениците им е все тая кой им прокарват.

Затова ако ме питат и знам (особено познавам) - гледам да обяснявам. Предполагам и при теб е така - предпочиташ да обясниш как се решават задачи, от колкото да дадеш отговора макар и верен.

ако вярваш в науката, предполагам, че ще повярваш и във всичко, което ти кажат разни гурувци. Вярващите хора са толкова безкритични. Затова сме и на толкова незавидно дередже.

Романе, ти даваш ли си сметка в историята колко вяра има? Ти лично колко неща лично си изкопал или чел/видял в оригинал?

Това не е израз на съмнение в твоите знания по история. И не е нужно някой да ми доказва, че не е възможно всеки да изкопа/чете/види всичко в оригинал. Това аз го Разбирам. Просто да си дадеш сметка. Като видиш нещо в музея, как си сигурен дали е оригинал. Ако е копие, дали не е "пипано"?

Много се надявам и вярвам, че разбираш.

Вярващите в науката аз им казвам фенове. От тях няма отърване дори и в науката.

Прочетох някои постове на Митака във връзка с химията. Аз нямам хим. познания за да го оценя. Но му вярвам. И си давам сметка за това. В този смисъл без вяра НЕ МОЖЕ. Това, което реално познаваме лично е една мъъъъничка част. В този смисъл, самата наука е изградена за да може учените да си вярват. А не да откриват вече открито и описано.

Така че вярата е включително и в науката. Тук на вярата се придава само религиозен смисъл. Вярата, доверието "свързват" голяма част от личното ни описание на света. Щем или нещем.

При точните науки е друго. Поне до т.нар. средно обр. Има си опити, експерименти и пр. И ПАК някои не вдяват, но това е друг въпрос.

Междинни възможности няма. Както една жена или е бремена или не е (друго положение няма), така и човек или вярва на разни алтернативни измислици или не. Относно правото на мнение, не винага го има, например когато става дума за факти, няма място за мнения.

п.п. В науката не се вярва, тя или се разбира или не, но няма място за вяра.

За вярата вече писах.

Гравити, ти вярваш ли, че Хигс бозона съществува, или сам си провел експеримента и Извода, че съществува. Съществуването на Хигса Факт ли е? Или вярваш, че е факт.

Това не го пиша защото се съмнявам в знанията ти! Самата дума ФАКТ е много спорна. И тя е свързана много със субекта. За един нещо е факт, за друг - не е. Свързано е и с вярата и с разбирането.

дума дупка не прави, но и определено хуморалната регулация и хомеостазата не зависят от думите. Последните са второстепенен фактор и изява на вътрешното джуркане на в-вата.

По принцип е така Романе. Но... поправи ме ако бъркам някъде..

Адреналина не се ли повишава при екстремни ситуации? Ако се възприемат като такива (ситуациите). Може ли думи да предизвикат екстремно възприемане на ситуация?

Та и сега. Кой е минал по пътя на Еленко (аз не го знам), да е прочел каквото той е прочел и да се е опитал да навърже нещата, та да НАЛАГА мнение.

Та да прокламирам и аз накрая :) : Не прокламирайте науката, обяснявайте я.

Аз науката не я виждам като източник за наизустяване на "факти". А школа за разбиране и МИСЛЕНЕ.

Живи и Здрави!

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добро утро, Сириус,

Много добре си го написал:

Аз науката не я виждам като източник за наизустяване на "факти". А школа за разбиране и МИСЛЕНЕ.

,

но все пак не мислиш ли, че човек трябва да има достатъчно количество факти, които да включи в мисленето, за да може да разбере новите ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добро утро Дорис!

Разбира се, че са необходими факти.

Ние започваме живота си с най-различни осезания и усещания. После идва видяно и чуто. Това са най-тежките факти - личната опитност. (когато е разбрана я наричам познание). И после идва мислене и разбиране. Т.е. не може да има мислене без факти.

Колкото по-сложни въпроси започваме да си задаваме, толкова и повече факти ще търсим. Нормално.

Мисля, че ние разполагаме с изключително много факти. Всеки ден ни се случват и виждаме най-различни неща. Това са много факти. И ние пропускаме една огромна част от тях. Защото нямаме интерес, внимание и пр. докато стигнем до разбиране. Още от малки започват да ни учат кое как да разбираме. Ако отраснем в гората няма да сме се развили толкова че да възприемаме, съзнаваме и разбираме.

Както като малки се учим какво е влакче и пеперудка, така, постепенно възрестните могат да въвеждат и доста по-сложни неща. Които виждаме в ежедневието си.

За да ги наблюдаваме, вече вниманието трябва да е насочено. Иначе просто си "зяпаме". А когато човек започне да наблюдава, започва и да си задава въпроси. От едно време нататък въпросите надскачат ежедневието и ... ето я науката. Или, другите които са си задавали въпроса и са отделили време и усилия да си отговорят.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Исках да кажа, че фактите "идват" когато имаме основата да ги възприемем като такива. Това може да се наблюдава в ежедневието. Т.е. интелектът ни да е развит до толкова, че да сме способни да разберем, да приемем фактите като такива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, има нещо такова. Конкретно в българското училище твърде много се набляга на възпроизвеждане на текстовете от учебниците. Не се набляга на развиване на умения да се анализира, да се работи в екип, да се търси допълнителна информация за изясняване на възникнали въпроси.

Между академичната и популярната наука също има голяма пропаст, която се запълва от паранауката.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...