Отиди на
Форум "Наука"

Ранните столици на България


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

И така, дайте да видим кои са били ранните столици на ПБЦ.

Тъй, май най първата е укрепения лагер при Никулицел, знаем за Плиска, говори се за Търново. А може би поне в началото България не е имала столица, а градове в които е резидирал канът. Аз поне съм сигурен в едно, Крумовия дворец в Плиска разрушен в 811 е ясно свидетелство, че по това време този град е столица. Ресавски спомена за Варна близо до Осесос която също е била столица, така че, очакваме включване от него.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 60
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

През 2005 г.. Рашо Рашев откри погребение на знатен български боил в местността Чаир дере между Шумен и Плиска. Преди смятали, че изкуственото възвишение е от тракийската епоха. В последствие с

патриарх Никифор: “... А българите, като видели това, започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те преминали Истър, [спуснали се] към така н

Идеята на Ресавски е интересна и в нея е възможно да има повече хляб, отколкото на пръв поглед изглежда. За жалост наличните данни в писмените извори стигат само да се направи догадка по въпроса - как

  • Модератор История

патриарх Никифор:

“... А българите, като видели това, започнали да ги преследват
стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали.
Те преминали Истър, [спуснали се] към така наречената Варна, близо до
Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че
мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата
местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които
живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат
с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите.
Между това, те след като се укрепили и се усилили, започнали да
опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пак, като гледал
това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.”

Теофан:

“... И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при
т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че
мястото е много сигурно - отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани
поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду
намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили
северите от предната клисура до Верегава [вер. Ришкия проход] към
източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена,
които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места,
възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите,
които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир
с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите
заради многото ни грехове.”

Лъв Граматик:

„народът на българите бил на стан при Варна в някакви гъсталаци и хълмове”

Скилица Кедрин

"народът на българите се разположил на стан при Варна сред някакви гъсталаци и възвишения”

Симеон Логетет

"По времето на този император (Константин IV) българският народ, след
като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от
съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните, в някакви
гъсти гори и планини с пещери."



Изворите са си пределно ясни:българите се заселват във Варна.За 8 век: походите на Копроним са си насочени към същата тази Варна.Там бяга и "кампаган" след нахлуването на Копроним.И същевременно византийците не знаят името "Плиска".Навсякъде говорят единствено и само за "Варна".



Един внимателен анализ на походите на Копроним също би ни показал че като че ли имат друг обект различен от Абоба -Плиска.Търсел е нещо много по близо до морето и затова е отдавал първостепеннно значение на флотата.

Редактирано от resavsky
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Аз поне съм сигурен в едно, Крумовия дворец в Плиска разрушен в 811 е ясно свидетелство, че по това време този град е столица.

По-скоро е ясно свидетелство, че в този град се намира една от резиденциите на владетеля. Въобще не само при българите, но и в други ранносредновековни "варварски" държави няма концепция за столица.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Първо хич не е ясно дали Геник превзема точно Плиска.Освен това названието Плиска е въведено чак през 19 век преди това градът /останките от него/ е бил известен като Абоба.Този Крумов дворец е с не особено ясна датировка и може да приписван на всеки един от Тервел до Омуртаг включително.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Два въпроса:

1.Какъв точно смисъл се вкарва в израза ,,така наречената Варна"

2.Има ли някакви хипотези за евентуалното местоположение на Варна(близо до Одесос , хълмове , възвишения , непроходими гори)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

И така, дайте да видим кои са били ранните столици на ПБЦ.

Тъй, май най първата е укрепения лагер при Никулицел, знаем за Плиска, говори се за Търново. А може би поне в началото България не е имала столица, а градове в които е резидирал канът. Аз поне съм сигурен в едно, Крумовия дворец в Плиска разрушен в 811 е ясно свидетелство, че по това време този град е столица. Ресавски спомена за Варна близо до Осесос която също е била столица, така че, очакваме включване от него.

През 2005 г.. Рашо Рашев откри погребение на знатен български боил в местността Чаир дере между Шумен и Плиска.

Преди смятали, че изкуственото възвишение е от тракийската епоха.

В последствие се оказва, че с още три могили то образува четириъгълник, ориентиран по посоките на света.

Археолозите намират вътре скелет на мъж на средна възраст, в типичната за прабългарите ориентация с глава на север.

Боилът е положен с богати гробни дарове - ранговия колан с бронзова тока - отличителен белег за благородниците с висок сан в йерархията. Погребението на мъжа се отнася към края на VII или началото на VIII в.

Той е бил с високо положение в обществото и може би дори свързан с канското семейство. Предвид датировката очевидно става дума за близък родственик на основателя на държавата, кан Аспарух, или за неговия син, кан Тервел.и множество апликации, железен кинжал, рог за пиене на вино, керамични съдове. Заедно с мъртвия в гроба са сложени главите на жертвени животни, кон и овен.

Другото откритие на проф. Рашев бе в самото сърце на Плиска. Под могъщите каменни сгради от времето на кан Омуртаг в първата половина на IХ в. той разкри основите на огромна дървена сграда с план на окръжност и диаметър 30 м.

orig_9083_bg.jpg

Находката стана възможна само поради специфичната почва, върху която е построена Плиска. Тя е чернозем без примеси на камъни и в нея отчетливо се отпечатват всички следи от човешки живот. Така археолозите успяха да разкрият "в негатив" целия план на отдавна изтлялата дървена конструкция. Добре се вижда сложната схема от малки помещения, а в центъра се оформя вътрешен двор. Отвън пък личат дупките от масивни дървени колони, затварящи външен портик край заоблената фасада. Учените определят сградата от същата епоха, както погребението - края на VII-началото на VIII в. Според екипа това е бил дворецът на някой от основателите на България, кановете Аспарух или Тервел.

Преди 25 г. Рашо Рашев намира в центъра на първата столица друго кръгло дървено съоръжение с диаметър 14 м.

А няколко години по-рано съветска археологическа експедиция разкрива в близост основите на странна крепостна стена. Тя предшествала изграждането на мощната каменна крепост на кан Омуртаг, която днес е реставрирана и достъпна за посещение. Фундаментите са от камък и глина, но масивните овъглени дървени греди показват, че нагоре стената е била дървена.

Така се появява понятието "дървеният период на Плиска", столицата, предшествала в VIII в. началото на каменното строителство от кан Омуртаг. Разкопките показват, че тя загива в пламъците на грандиозен пожар.

Доцент . Павел Георгиев след експедицията на руснаците продължава проучването на дървеното укрепление на ранна Плиска.

В последните години ученият успешно разкрива трасето на ранната каменно-дървена стена. 2004-2005-а П. Георгиев откри, че по-късно построената каменна стена на кан Омуртаг следва точно трасето на ранното укрепление, като го разширява с няколко десетки метра.

Според Павел Георгиев до началото на IХ в. Плиска не е столица на канство България.

Центърът на канството е бил първоначално в гъсто населения и Варненски район, докато в Плиска съществува укрепеният с дървената стена лагер.

В него през определено време се събирал боилският елит, за да решава важни за страната въпроси.

При това положение за Георгиев новооткритата кръгла сграда не е дворец, а зала за приеми, където прабългарските аристократи пирували по време на тези сборове.

Исторически факт е, че дървените съоръжения в Плиска са разрушени по време на похода на император Никифор I Геник срещу България в 811 г.

С огромната си армия самоувереният василевс превзема Плиска, разграбва я и я опожарява.

"Когато ходел по улиците на резиденцията (превзетата от ромеите Плиска - бел. на автора) той (император Никифор I) се разхождал по чардаците, радвал се и казвал: "Ето, Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдещи времена." Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и, оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета."

Скриптор Инцертус "За император Никифор и как оставил костите си в България".

На връщане обаче е пресрещнат от войските на кан Крум в проходите на Стара планина и е напълно разгромен. Самият император пада убит.

5058088i.jpg

Така Никифор I не осъществява мечтата си да издигне град на своето име върху руините на Плиска.

Това практически прави наследникът на кан Крум, Омуртаг, който гради върху останките на дървената Плиска новата каменна столица на България.

Редактирано от Eньо
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Край с. Долище близо до Варна има антична и средновековна крепост.Има сведения че най ранните монети намерени там са на Кизик,Лампсак,Аполония и Месемврия.Открити са и много бронзови стрелички,домонетни форми на стрели монети,делфинчета,звънчета и перки.Както и колективна находка на тетраоболи на Аполония. През 1982-83 година много работи постъпиха в музея от там.Десетина находки с наушници,гривни,пръстени,торкви и колани.Някои бронзови, но и доста сребърни позлатени и златни.Излезе и едно гърне със златни коруби(мога да установя бройката и на кой император са били).От там произхождат и две сребърни нагръдни икони,едната е кръгла позлатена.Има данни и за няколко намерени медни монети на Константин Асен.Тия находки според мен са били заровени по време на някое бедствие от българския елит живял на това място.След време чух че са направени разкопки на калето на Долище, но нямам информация какво друго е открито.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Два въпроса:

1.Какъв точно смисъл се вкарва в израза ,,така наречената Варна"

2.Има ли някакви хипотези за евентуалното местоположение на Варна(близо до Одесос , хълмове , възвишения , непроходими гори)

1.Очевидно говорим за някакъв укрепен лагер.Подобен на Никулецул.

2.Най общо казано някъде между Девня и днешна Варна.Тук думата трябва да има вече археологията.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Два въпроса:

1.Какъв точно смисъл се вкарва в израза ,,така наречената Варна"

2.Има ли някакви хипотези за евентуалното местоположение на Варна(близо до Одесос , хълмове , възвишения , непроходими гори)

Преди време бях чел, че под "Варна" в онзи период се е разбирало околността на град Одесос. Първоначално името идвало от Провадийската река, която в началото се наричала Врана река (Черна река), а от тук дошло и славянското име на Варна - от Врана. Град Одесос обаче получава името Варна доста по-късно. Така че, може би най-правилното е да се разбира околностите на Одесос, където тече река Врана.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Дендро само че забравяш че няма как "Кампаган" да избяга във Варна ако това е река или обширна местност.Вероятно "Варна" означава и река и населен пункт/лагер.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да, визираш написаното от патриарх Никифор. Възможно е да има и населен пункт, но това със сигурност не би следвало да е град Одесос. И този населен пунк трябва да е някъде по течението или около Провадийска река. В същност, археолозите открили ли в този район такъв населен пункт?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Идеята на Ресавски е интересна и в нея е възможно да има повече хляб, отколкото на пръв поглед изглежда. За жалост наличните данни в писмените извори стигат само да се направи догадка по въпроса - както впрочем е направил той. Може би ще е разумно да се установи контакт с Владимир Плетньов. Той е шеф на Варненския музей и е в детайли наясно с археологическата карта на региона. Дори там да не е разкопано нищо от ранга на Никулицел и Плиска (за такива разкопки нито е публикувано нещо, нито се знае в кулоарите), не е казано, че няма някакви указания от огледи на терена. Тези неща археолозите не ги развяват, за да не настървяват иманяри, но ги знаят.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Писмените данни са повече от категорични.Да на този етап не може да се каже че са подкрепени от археологията но пак май липсват и системни разкопки точно в този район.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В парка на квартал Аспарухово има следи от прабългарски вал.Не знам каква част от него е унищожена при строежа на канала.Такъв тип защитни съоръжения дали предполагат населено място на близо? Може така наречената Варна да е била в тази част на днешния град.

Чувал съм и предположения ,че Варна по това време може да се е намирала някъде около Девня.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Имайте предвид че и Плиска е разкопана благодарение ината на братята Шкорпил.До 90 те години на 19 век никой не е подозирал за съществуването на такава крепост а се е смятало че столицата е единствено Преслав.Златарски например категорично е бил против тези разкопки "защото там нямало нищо".А основанията на Шкорпил да копае там е бил преди всичко Чаталарския надпис.Така че кой знае животът е динамично нещо....

Редактирано от resavsky
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

По-скоро е ясно свидетелство, че в този град се намира една от резиденциите на владетеля. Въобще не само при българите, но и в други ранносредновековни "варварски" държави няма концепция за столица.

Не само при ранносредновековните държави. Партските царе през първите 2 и кусур века от историята на империята им (тоест през ІІІ-І пр.Хр.) също нямат постоянна столица и често отсядат на ротационен принцип в няколко резиденции. При персите Ахемениди 3 века преди партите положението е подобно - няколко резиденции - Суза, Екбатана, Вавилон. Най-накрая избират за столица Персеполис, но лятото целия двор се мести в Екбатана заради жегите.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Въобще не трябва да се забравя и сведението на БАЛ че Аспарух се е заселил в "Карвунска земя".Какво си има предвид.Три решения:

1.Никулецул.

2.Района на Варна Девня

3.Плиска

Почти сигурно под "Карвунска земя" се има впредвид територията на Добруджанското феодално владение.Тогава Плиска трябва да отпадне защото никога не е влизала.Доста е спорно дали и района на Дунавската делта е влизал във владенията на деспот Добротица и сина му Иванко.При цялата неяснота на сведенията отговорът е по скоро отрицателен.Но не така стои въпросът с Варна.Тя по всичко изглежда че в един момент е била столица на това владение.От всички алтернативи израза "Карвунска земя" като че ли най добре подхожда именно на района около Варна.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Определено да. Всъщност няма защо да се търсят корелации с владението на Добротица - то е много по-късно от източника.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Йончев но имай предвид че това владение не изниква от нищото а стъпва върху по ранни административни области.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Почти сигурно под "Карвунска земя" се има впредвид територията на Добруджанското феодално владение.Тогава Плиска трябва да отпадне защото никога не е влизала.Доста е спорно дали и района на Дунавската делта е влизал във владенията на деспот Добротица и сина му Иванко.При цялата неяснота на сведенията отговорът е по скоро отрицателен.Но не така стои въпросът с Варна.Тя по всичко изглежда че в един момент е била столица на това владение.От всички алтернативи израза "Карвунска земя" като че ли най добре подхожда именно на района около Варна.

Тук вече тезата ти издиша, защото Варна е придадена за администриране от добруджанските владетели едва след похода на Зеления граф. Преди това най-вероятно е част от територията администрирана от Преслав. И това се отнася за второто царство.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Йончев но имай предвид че това владение не изниква от нищото а стъпва върху по ранни административни области.

До колко обаче има идентитет между административните области при ПБЦ и ВБЦ? Визирам не толкова териториите като такива, а принципите върху които стъпва това деление.

Редактирано от DendroaspisP
Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Дендро ами явно и през 11 век са имали някаква представа от "Карвунска земя".Няма как да знаят че няколко стотин години по късно ще се формира подобно владение.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...