Отиди на
Форум "Наука"

Кое е по-важно, стратегията или тактиката ?


MarkoReus

Recommended Posts

  • Потребител

Кое е по-важното според вас за изхода на една битка ? Стратегията или тактиката ? От известно време чета статии на тази тематика и започвам да се обърквам. От една страна разположението на войските предопределя начина по който ще се проведе битката, но от друга страна дори при грешна стратегия има много случаи на успешни битки.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Същност на военната доктрина

Военната доктрина е идеологическата основа за цялата военна и политическа дейност на държавата. Военната доктрина е неотменна част от концепцията за национална сигурност.
Отделните аспекти на военната доктрина се формират и варират в зависимост от изповядваната или застъпваната идеология, (гео)политика, социалноикономическата система на страната, нивото на развитие на производителните сили, новите научни постижения и технологии и естеството на очакваната война.
Военната доктрина трябва да предвиди система за действия при всички възможни опасности пред държавата, да даде оценка и прогноза за характера на военните конфликти, в които можем да бъдем въвлечени. Документът трябва да каже и каква армия ни е нужна - като численост, структура и въоръжение.
Военната доктрина на България ще представлява система от официално възприети от правителството, президента и военното ръководство на Генералния щаб принципи за предотвратяване въвличането на страната във военни конфликти; подготовка на въоръжените сили и страната за отбрана; сътрудничество с международната демократична общност в опазването на мира и укрепване на сигурността, подготовка на въоръжените сили за интегриране в европейските и евроатлантическите структури за сигурност; използване на въоръжените сили за отбрана на националната територия, защита на живота и собствеността на българските граждани и гарантиране на държавния суверинитет.
Накратко: Военната доктрина е или настъпателна, или отбранителна.
---

Военната стратегия се отнася до планирането и ръководенето на военните кампании, движението и разположението на силите и заблуждаването на противника.Карл фон Клаузевиц, определя военната стратегия като „използване на сражението за спечелване на войната.”. Много военни стратези са се опитали да сведат военната стратегия до набор от принципи. Стратегията е главната съставна част на военното изкуство и обхваща теорията и практиката за осигуряване на военната безопасност на държавата. Стратегията е област на висшето военно-политическо ръководство, върховното командване и висшите щабове.

Стратегията определя дали да търсим съюзници и кои да бъдат те.

Стратегията определя също така и кои противникови крепости да се превземат приоритетно. Дали да се превземе първо столицата. Дали да се превземат първо по-големите градове и крепости. Дали първо да не се превземат малките градове и крепости, а по-големите да останат като острови в морето от превзети твърдини.

---

Тактиката пък определя мястото и начина на бойното използване на всеки от родовете войски, в зависимост от неговите тактически и технически възможности. Всеки вид въоръжени сили има своя специфична обща тактика и тактика на родовете войски.

Тактиката определя по какъв начин да бъде превзета всяка крепост поотделно. Дали де се щурмува веднага. Или да се отклони реката, за да останат хората в нея без вода. Дали да се пристъпи към дълга обсада. Дали пък да не се подкопаят стените или да се потърси таен вход... Дали командващият обсадителите да покани на дуел командващият крепостния гарнизон. И дали единият да не постави засада, за всеки случай...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Доколкото протичането на едно сражение е въпрос на тактика - за изхода му е по-важна тактиката. Но пък как ще се стигне до него и при какви обстоятелства (терен, концентрация на сили и т.н.) е стратегически въпрос. Така че изходът на една битка зависи и от стратегическите умения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Зависи кой ти е отсреща, че понякога и двете не помагат :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре по друг начин казано, има ли начин по който да се разграничат ситуации при които е по-важна стратегията и други, при които е по-важна тактиката ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Разбира се, че стратегията е по-важна, защото ако тя е лоша, дори добре обучена и подготвена армия може да се провали. Както например успял да се провали Наполеон ІІІ. Или пък Наполеон І и Хитлер по време на похода в Русия. Чрез стратегическите решения е възможно една армия без да губи битка да бъде поставена пред катастрофа - Напр. Никифор І по време на похода срещу България.

Често пъти се говори за грешки при стратегията, но често такива се допускат и от двете страни.

Тактическите решения също са важни за крайния успех. Обикновено военачалниците успяват да съчетаят чудесно и двете, тъй че не се стига до дилемата кое е по-важно. Тактическите грешки също могат да предизвикат пълен провал, но често пъти при добри стратегически решения те макар да са проблемни в краткосрочен план, в дългосрочен не са толкова страшни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

в Древен Рим /а и в Македония и Елада/, като цяло армията е знаела много добре какво да прави. При тогавашният начин на предаване на команди, а и ако главнокомандващият е бил въвлечен в битка, и е нямал цялостен поглед върху нещата, като цяло изходът на сражението опирал до опитността на войниците и решенията на преките главнокомандващи /демек центурионите например/. Така че - да, имало определена предварителна подготовка и планиране, но когато ножът опирал до кокал, по-добрата дисциплина и локално командване решавали битката. В което, разбира се римляните били ненадминати, ето защо логично покорили целия цивилизован свят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Стратегията и тактиката не се изразяват само на бойното поле.

Например моите средновековни римляни са били построили изключително голямо число крепости по клисурите в Тавър и Антитавър (т. нар. лимес от VII век). Почти ежегодно арабите са предприемали опити да проникнат зад планините с доста големи отряди (понякога с численост от по 4-5 000 души) и да направят поразии. В случай, че успеят да навлязат, римската стратегия се изразявала в следното: населението с покъщнината и с де що скот свари, да бяга по крепостите, ако се наложи дори да изгорят това-онова (разбирай хранителни припаси) за да не попадне в арабски ръце. През това време въпросната тема (войниците от гарнизоните плюс войниците, на които в този момент не се пада служебна година) заедно с по-близките гарнизони от съседните теми трескаво се събирали (примерно общо към 5-6 000 души) или по-точно - правела засеки и засади. На връщане, арабите евентуално претоварени с плячка и водещи към 1-2 000 пленници, обикновено са били причаквани (залоствани) нейде. Там вече се прилагали тактически приоми и... който оцелее. В случай на фалш при техническите (т.е. тактическите) изпълнения от римска страна, всеки един заможен арабоговорящ се втурвал по пазарите в Тарс или Мараш да купува роби на безценица.

Сиптоматично, нали?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По принцип, тактиката печели битките, а стратегията - войните. Както вече бе посочено, Наполеон няма загубена битка в Русия, но загуби войната, заради лоша стратегия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами те са взаимнозависими. Какво значи кое е по-важно ? Кое е по-важно, да ядеш или да пиеш ... вода ;) :D

Според мен друго е важното когато говорим за стратегия. Дали да да търсиш точен вариант как ще се развие битката или много сценарии. Защото ако успееш да предвидиш точните действия на противника ще съсредоточиш силите си на точното място и ще си подготвен за това, което те очаква. Но вероятността да успееш е малка, а ако не успееш се поставяш в неизгодна ситуация. При работа със сценарии ще имаш по-голяма вероятност за успех, но няма да можеш да постигнеш добра концентрация на сили.

Тактиката пък е въпрос на подготовка, военни учения и прочие. По-подготвения има по-добра преценка и се справя по-добре, когато няма контрол над ситуацията. Примера с Римската империя по-горе е показателен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По принцип, тактиката/тактиките е/са част от стратегията. В общ план тактиката или тактиките винаги са подчинени и/или се изменят въз основа на избраната стратегия. Даже в клсификацият на оръжият, тези които са тактически са един клас под стратегическите. За една война или кампания стратегията има много по-голямо значение отколкото тктиката. Всъщност, тактика е термин по-скоро а отделна битка или епизод, отколкото за кампания или война.

Кое е по-важното според вас за изхода на една битка ? Стратегията или тактиката ? От известно време чета статии на тази тематика и започвам да се обърквам. От една страна разположението на войските предопределя начина по който ще се проведе битката, но от друга страна дори при грешна стратегия има много случаи на успешни битки.

Въпроса обаче е за битка, а не за продължителни военни действия. Според мен и тук стратегията е по-важна. Примера е пак битката при Кана. Ханибал подчинява тактиката, отстъпление на центъра, нещо което не е било 'резонно', на стратегическия си замисъл, който е бил именно обкръжение на римската войска. Така тактическото раположение на пуническите части е подчинено на стратегическия замисъл на великия Барка ;). Показателно е и това, че много повече битки са печелени с правилна стратегия отколкото тактика. Но това е условно казано, ако приемем (както приемам аз), че тактиката е важна, но не единствена част от стратегията и (почти)винаги е подчинена на стратегията.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Стратегията и тактиката са основите, върху които се "построява" победата и в отделното сражение, и в цялата военна кампания. Тоест, смятам ги за еднакво важни елементи на военното планиране.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стратегията и тактиката са основите, върху които се "построява" победата и в отделното сражение, и в цялата военна кампания. Тоест, смятам ги за еднакво важни елементи на военното планиране.

Приеми го по друг начин. Ако се изправят добър стратег и добър тактик, кой ще спечели ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Приеми го по друг начин. Ако се изправят добър стратег и добър тактик, кой ще спечели ?

Войските затова имат щабове ;). В щаба н добрия стратег трябва да има добри тактици, а колкото и да е добър един тактик, ако не разбира от стратегия е загубен в дългосрочен план, даже и за една битка, ако пък разбира, значи е стратег. Не случйно генералите в ИРИ са наричани стратези.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Приеми го по друг начин. Ако се изправят добър стратег и добър тактик, кой ще спечели ?

ХВ една от съседните подобни теми се даде пример с Ханибал. Айде за по-лесно отново с него:

"Ханибал знаел как да спечели победата, но не знаел как да я използва"

Което натежава в полза на по-добрите стратези. Но разбира се както казва Митака за това са щабовете. Надали някога е имало битка само стратези срещу само тактици ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Приеми го по друг начин. Ако се изправят добър стратег и добър тактик, кой ще спечели ?

В битка бих заложил на добрия тактик, във война - на добрия стратег.

Аз си представям /непрофесионално/ стратегията като съвкупност от умения, включително познаване на противника и предвиждане на действията му, които изграждат цялостна система за да се спечели не моментната, а крайната цел. Изисква се доста сериозно умствено натоварване, както и солидна теоретична подготовка.

Тактиката по-скоро обвързвам с решение как да се действа в конкретна /вече създала се/ ситуация. Тук опитът е от голямо значение и често инстинктът може да се окаже решаващ за изхода.

Мисля, че в историята се случва нерядко добър полеви тактик да компенсира стратегическите недостатъци. Българската армия демонстрира много такива примери в края на XIX и началото на XX в.

От друга страна, както казва Сун Дзъ, добрият генерал /в смисъл стратег/ е основна носеща колона в структурата на държавността. И е по-ценен от злато.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

... а колкото и да е добър един тактик, ако не разбира от стратегия е загубен в дългосрочен план, даже и за една битка, ако пък разбира, значи е стратег. Не случйно генералите в ИРИ са наричани стратези.

Тц. тц. тц. тц... :lac: Цар си на логиката и етимологията ;)

Панеййй, пане - откъде да знаеш, че стратег идва не от стратегия, а точно обратното - стратегия идва от стратег. И сам по себе си този термин (стратег) означава водя (предвождам) войска-та и нищо друго. В днешни времена му придаваме (приписваме) по-друг смисъл.

Но, да - ти фронт и линия на фронта не можеше да оправиш (разграничиш), при все това, че си служил в казарма и що книжки си изчел, пък аз съм тръгнал да те поучавам за древните...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За изхода на битка по-важна е тактиката, за изхода на войната от значение е стратегията, Не разбирам какво толкова има да се разъждава по казуса:) Аман от диадохи и епигони...:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тц. тц. тц. тц... :lac: Цар си на логиката и етимологията ;)

Панеййй, пане - откъде да знаеш, че стратег идва не от стратегия, а точно обратното - стратегия идва от стратег. И сам по себе си този термин (стратег) означава водя (предвождам) войска-та и нищо друго. В днешни времена му придаваме (приписваме) по-друг смисъл.

Но, да - ти фронт и линия на фронта не можеше да оправиш (разграничиш), при все това, че си служил в казарма и що книжки си изчел, пък аз съм тръгнал да те поучавам за древните...

Стратегия е дума с гръцки произход. Буквалния превод на български е близък до "ръководене на войските". Думите стратег и тактик са съвременни измишльотини без особено покритие. Не може да си стратег или тактик. Можеш да си пълководец, който има по-добри умения в стратегията или тактиката. Те са взаимно свързани. Едното без другото не може да съществува. Тактиката наследява стратегията. Ако нямаш стратегия - нямаш тактика. В същото време продължението на стратегията е тактиката. Ако нямаш тактика имаш само безполезни планове, които едва ли ще влязат в опутреба.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стратегия е дума с гръцки произход. Буквалния превод на български е близък до "ръководене на войските". Думите стратег и тактик са съвременни измишльотини без особено покритие. Не може да си стратег или тактик. Можеш да си пълководец, който има по-добри умения в стратегията или тактиката. Те са взаимно свързани. Едното без другото не може да съществува. Тактиката наследява стратегията. Ако нямаш стратегия - нямаш тактика. В същото време продължението на стратегията е тактиката. Ако нямаш тактика имаш само безполезни планове, които едва ли ще влязат в опутреба.

Не е ли стратегията глобалния план за една война, водещ до конкретен резултат, а тактиката метода за постигане на този резултат? Примерно стратег е някой, който разбира, че владеенето на някакъв пролив може да предопредели изхода на война, но тактика избира как да бъде завладян този пролив. Тактика не определя дали да завладее този пролив или някой полуостров примерно, но избира атаката да е въздушна или наземна, с пропаганда или с бомбардировка на цивилното население. Тези последните неща пък не го вълнуват стратега. И в този ред на мисли двете понятия би трябвало да могат да съществуват независимо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тц. тц. тц. тц... :lac: Цар си на логиката и етимологията ;)

Панеййй, пане - откъде да знаеш, че стратег идва не от стратегия, а точно обратното - стратегия идва от стратег. И сам по себе си този термин (стратег) означава водя (предвождам) войска-та и нищо друго. В днешни времена му придаваме (приписваме) по-друг смисъл.

Но, да - ти фронт и линия на фронта не можеше да оправиш (разграничиш), при все това, че си служил в казарма и що книжки си изчел, пък аз съм тръгнал да те поучавам за древните...

Че ние тук за етимология ли си говорим? Или за древните? Само! Аз иползвм термините в съвременния им смисъл, какво неясно има?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стратегия е дума с гръцки произход. Буквалния превод на български е близък до "ръководене на войските". Думите стратег и тактик са съвременни измишльотини без особено покритие. Не може да си стратег или тактик. Можеш да си пълководец, който има по-добри умения в стратегията или тактиката. Те са взаимно свързани. Едното без другото не може да съществува. Тактиката наследява стратегията. Ако нямаш стратегия - нямаш тактика. В същото време продължението на стратегията е тактиката. Ако нямаш тактика имаш само безполезни планове, които едва ли ще влязат в опутреба.

Не е точно така. Въпреки, че си прав, че чисти стратези и чисти тактици няма, като пълководци. Даже един взводен командир трябва да разбира малко от стратегия за да разположи силите си, да заеме стратегичаските коти, да разположи правилно силите си. Но за нисшите чинове тактиката е много по-важна. И не точно тактикта, а нейното спазване. Щабните офицери пък са стратезите и то висшите щабни офицери, те определят стратегията, а тактиката е подчинена на стратегията. Така, че тктиката не е продължение на стратегията, а начин на постигане на стратегическите цели. По принцип командващите офицери може да не са блестящи стратези. Те просто трябва да изпилняват стратегическите цели избирайки правилна тактика и прилагайки я. Блестящ пример за това е Жуков. Във военните училища статегия не се учи, освен на тактическо (така да се каже) ниво до батальон, макс. полк. Затова за да станеш нещо повече от командир на батальон или полк беше нужна генерал-щабна академия (едни ромбчета имаха такива офицери едно време).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така поставено заглавието на темата е много относително. Пак въпроса опира "за кой" е по-важно. Много са интересни тези неща. Те са актуални дори и в момента. И аз да дам пример. Стратега (съвсем условно; това бе трябвало да е голям началник, министър напр.) решава дали да произведе/купи малко но скъпо и качествено въоръжение или много и евтино не толкова качествено. И трябва да знае с какви средства разполага и с какъв личен състав и за какво ще ползва техниката.

И на ниско ниво, в живота, има стратегически и тактически решения. Решението да се учи в СУ (напр) е стратегическо, а как ще се изкара/учи е тактическо.

Или решението на каратиста да ползва своята най-ефективна техника и издебването на момента и прилагането на техниката.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...