Час по родолюбие и всеки ден физкултура в училище

[mitaca]

Малко странно е тепърва да откриваме, че... "хляб и зрелища" е по - голямо от "интеграли и диференциални уравнения", но както и да е.

Никой нищо не преоткрива, просто и двете неща имат място под слънцето, но първото занимава много повече хора. И тук както в другата тема се забива в примери от професионалния спорт. Физ. възпитание не е професионален спорт и от 'прекаляване' с физ. възпитание никой не е станал дебил или комплексар. Напротив то е разтоварващо. Ще дам пример пак с моята гимназия. По мое време всички училища имаха два часа ФВ седмично, но на нашата гимназия (НМГ сега НПМГ) бяха дадени три! С цел разтоварване разбира се. За сравнение ние химиците имахме 6 часа седмично математика и осем химия, без да се брои практикума, който беше един цял следобед. И да учихме интеграли втория срок на 11-ти (тогава последен) клас. А с химията която учихме можехме да изкараме минимум 4-ки до 3-ти курс на ХФ включително.

[mitaca]

Малко странно е тепърва да откриваме, че... "хляб и зрелища" е по - голямо от "интеграли и диференциални уравнения", но както и да е.

Никой нищо не преоткрива, просто и двете неща имат място под слънцето, но първото занимава много повече хора. И тук както в другата тема се забива в примери от професионалния спорт. Физ. възпитание не е професионален спорт и от 'прекаляване' с физ. възпитание никой не е станал дебил или комплексар. Напротив то е разтоварващо. Ще дам пример пак с моята гимназия. По мое време всички училища имаха два часа ФВ седмично, но на нашата гимназия (НМГ сега НПМГ) бяха дадени три! С цел разтоварване разбира се. За сравнение ние химиците имахме 6 часа седмично математика и осем химия, без да се брои практикума, който беше един цял следобед. И да учихме интеграли втория срок на 11-ти (тогава последен) клас. А с химията която учихме можехме да изкараме минимум 4-ки до 3-ти курс на ХФ включително.

[Doris]

Не е точно така. Не може механично да се пренасят качества на личността върху цялото общество. При такъв подход се получават изкривявания, които може да бъдат чудовищни, все едно минаваш светлина през призма. Защо това е така?

Ами защото личността си е личност, но обществото, като сбор от личности, е система, а системата винаги има качества и свойства, различни от тези на отделните си елементи. Затова едно качество, ако на ниво личност дава дефект, е възможно на ниво общество да е полезно, или обратно.

Въпросът е просто, че часовете по физическо и по родолюбие до нищо няма да доведат, напълно излишни са, има много по-важни неща, които трябва да се направят, и това си е чист полулизъм.

Всъщност не подменям родолюбието със шовинизъм. Просто ни беше даден пример със Сърбия, който смятам за напълно неадекватен, защото сърбите водиха войни от шовинизъм, назад са във всичко днес, и затова смятам, че не могат да са пример за нищо.

Дорис,всъщност спортистите са едни от най-комплексираните хора...по всички теми. Вземи един Стоичков. Или куп други.

Ами не е много трудно да решиш кое е по-смислено - да риташ топка към мрежа, или да решаваш задачи от висшата математика, или пък да учиш биология.

Алва, ти тука непрекъснато пускаш разни бомбички, да ни шокираш, чак до Стоичков стигна.

Има връзка между качествата, които се изграждат в отделната личност и качествата на обществото, тука училището има голяма роля. Впрочем ти пръв я подхвана, с абсурдното твърдение, че ниското самочувствие и комплексираността са хубаво нещо, иначе ни чака лошо. Аз пък твърдя обратното.

Разните скинари, биячи, рекетьори, стрелци са все хора с комплекси, които някой им е начукал в главите, а те си го изкарват на обществото, където усетят слабо място. Затуй аз казвам - "Здрав дух в здраво тяло" и не се бой.

Тука някой твърдеше, че спортът предизвиквал агресия, напротив, спортът овладява и канализира естествената склонност към агресия, особено в младежка възраст. Освен това създава и качества, които предпазват от това, да станеш жертва на агресия. За съжаление обаче физическото възпитание в училищата е под всякаква критика. Училищата с малко ученици са бедни и нямат елементарна база за спорт. В училищата с много ученици, като претъпканото НПМГ пък няма къде да се раздвижиш без да бутнеш някого.

Редактирано Октомври 27, 2014 от Doris

[mitaca]

Аз все още като прочета за дисциплина и спорт и имам чувството, че някой си е объркал изречението. Баба ми също ме е научила на дисциплина. Всичко и всеки може да те научи на дисциплина. Не бива дисциплината да се приема за следствие от спорта, това е огромно недоразумение.

На дисциплина учи труда и моралните устои. Спорта учи на агресия, на реваншизъм, на егоцентризъм. Спорта е игра на война, която не завършва със смърт. Това е единственото и достойнство, като отдушник на натрупаният гняв от малоценност. Не е случайно, че по стадионите псуват като каруцари и не ходят с костюми. Това е зона на ниски страсти и победата на отбора се възприема като лична победа, като победа над държави, като победи на раси... Расизъм, отделегиране на лична отговорност при изграждането на вътрешна стойност, изкривена самооценка, това ли искаме да възпитаме със спорта? Спорта в училището да си бъде (защото е) игра, спорта след училището да бъде за професионалистите, които гонят други цели от махленските. Останалите да намерят нещо смислено в този свят. Нечовешко е, в буквалния смисъл, да се хвърля толкова време и енергия в безполезна дейност. Не бива да се промива общественото мнение, че спортуването е факторът на който се базира здравето. Аз никога не съм спортувал и съм здрав. Нямам един болничен през живота си. И да ме пипне някой вирус го изкарвам на крака и без никакви лекарства. Нека с това се похвалят спортистите, които следват режими на хранене, спортуване, възстановяване, спане и т.н. и т.н. Алтернативата на спорта не е мумифицирането, а пълноценното живеене. Спорта е сурогат на живеенето.

За кризисни ситуации си има лектори и час на класа. Това не са неща, които за учениците са непознати.

Но за какво е нужно точно умението да почистиш и презаредиш калашник, някой може ли да посочи в прав текст?

Не всеки може да има или има баба като теб . В общия случай бабите по-скоро 'развалят' дисциплината.

Също така опита показва, че за да е дисциплиниран един човек не е нужно да е бил спортист или да се е занимавал със спорт, но дисциплинираните хора сред спортистите са повече отколкото сред неспортистите, нали така!? Като махнем тоталитарните общества, където 'дисциплината' е най-висока, но по други причини не само 'възпитанието', т.е. промиването на мозъци, казармата преди време и армията, спорта и дисциплините близо до спорта полагат основи и дисциплинизират (брях нова дума измислих!) най-много. И то демократично! За разлика от тоталитарните общества, казармата и армията. Защото в спорта влизаш по желание и винаги можеш да излезеш (примерно, ако си имал амбициозни родители в началото и са те задължавали). За дисциплината, спорта не е панацея, но помага. Пък и дисциплината не е толкоз важна, даже понякога е опасна, важното е да се положат някакви основи и да се продължи със самодисциплина.

Някак си трудно труда може да се приложи при подрастващи!? Не смяташ ли? Предполагам не визираш детските бригади от близкото минало, щото там децата се научаваха точно на обратното. За студентските още повече. Та как предлагаш труда да се въведе в образованието? Фабриките-кухни и Макаренко някак си не вървят в днешно време. А Макаренко е прилагал това за безпризорните.

Как д-вата да насади моралните устои? И кои да бъдат тези морални устои? Ще припомня темата, става въпрос за училище, т.е. за държавна политика (сори Петре, ти си я пуснал тази тема, не желаеш политика, но образованието и неговите методи са политика, както голяма част от живота ни!). Часове по морал и право има отдавна. Още повече, че морални устои е доста разтегливо понятие. Кои точно морални устои? Християнските? Те не са формулирани. Имам предвид светски. 10-те Божи заповеди не стигат, въпреки, че аврамовите религии ги споделят, с доста изключения и допълнения. Световни морални устои НЯМА! Няма и да има! Поне скоро. Пак повтарям, става въпрос за училище, не семейна среда. Според мен моралните устои се изграждат в семейството, а училището трябва да ги канализира и затова Морал и Право е добра дисциплина и тя има място, особено в частта си Право.

Спорта сам по себе си не учи на нищо. Във философски смисъл. Нито е религия, нито философия, нито идейно течение. Освен това спортове много. Как една худ. гимнастика или фигурно пързаляне учи на агресия? Или тенис, волейбол, вдигане на тежести? Ски алпийски дисциплини, северни, скокове, биатлон? Шах, бридж, го или китайски шах? Да и това са спортове, водят се интелектуални и има Световно по тях, имам тук една тема в която коментирах едно такова първенство. Лека атлетика? Маратон или спортно ходене? Колоездене, пистово, а и шосейно? Даже баскетбола, футбола и ръгбито не учат на агресия! Да, има спортове фул-контакт, като борбата и бокса, бойните изкуства, но първо са малко, второ агресията там е лош съветник, набляга се на техниката и тактиката, а това е дисциплина!

Пак засягаш само футбола, но той е само един от спортовете. Що на останалите стадиони и спортни площадки не се случва това? А и защо хората трябва да ходят с костюми? Аз например почти навсякъде ходя със сако, но защото ми е удобно .

Ахааа! В даскалото игра, профитата да се отделят, а такива като мен? Дето не са могли или не са искали да стават профита? Да счупят ските, да нарежат ракетите, да скъсат картите и да хванат да решават интеграли ! Да ама аз мога и сега да решавам интеграли и по-прости диференциални уравнения. Малко ми трябва да се върна във форма. И к'во от това?

И кой или кои 'промиват' 'общественото мнение'? Та това е смешно! Най-скъпоструващите реклами са в предаванията за спорт. Но това не е промиване, а просто гледаемост. Зарежи рекламите, но на мачовете на Лудогорец билетите в София се продадоха, като топъл хляб. А на стадиона феновете на Лудогорец бяха под 10%. Истинските! Всъщност доста по-малко, щото не се наложи да се извозват от Разград,, както на други мачове.

Пак пишеш за профитата! Сравнявайки със себе си. Това е тотално некоректно!

[alvassareiro]

Алва, ти тука непрекъснато пускаш разни бомбички, да ни шокираш, чак до Стоичков стигна.

Има връзка между качествата, които се изграждат в отделната личност и качествата на обществото, тука училището има голяма роля. Впрочем ти пръв я подхвана, с абсурдното твърдение, че ниското самочувствие и комплексираността са хубаво нещо, иначе ни чака лошо. Аз пък твърдя обратното.

Разните скинари, биячи, рекетьори, стрелци са все хора с комплекси, които някой им е начукал в главите, а те си го изкарват на обществото, където усетят слабо място. Затуй аз казвам - "Здрав дух в здраво тяло" и не се бой.

Тука някой твърдеше, че спортът предизвиквал агресия, напротив, спортът овладява и канализира естествената склонност към агресия, особено в младежка възраст. Освен това създава и качества, които предпазват от това, да станеш жертва на агресия. За съжаление обаче физическото възпитание в училищата е под всякаква критика. Училищата с малко ученици са бедни и нямат елементарна база за спорт. В училищата с много ученици, като претъпканото НПМГ пък няма къде да се раздвижиш без да бутнеш някого.

Напротив. Не знам, кое е абсурдното, но има изследвания, сериозни, които съм и публикувал с темата си Ниско самочуствие и просперитет, които доказват СТАТИСТИЧЕСКИ, че нациите с по-ниско национално самочувствие, като Норвегия, Швеция, Япония, Корея, са икономически и социално по-добре, отколкото редовните първенци по национална гордост, като Сърбия, Нигерия, Танзания, Русия и тн и тн. Има си причина това да е така, не ми се обяснява сега. С две дума само ще кажа, когато си мислиш че си най-добрият, или достатъчно добър, не виждаш причина да се развиваш и усъвършенстваш, явление, Дорис, което между другото важи и на личностно ниво.

Няма да взимам отношение по тази тема (за сега) с изключение на тоталните неточности. Стоичков е много неща, много неща е бил и предполагам ще бъде, но никога не е бил комплексиран. От времето когато го биеха със салама по главата, че пада за дузпа, а не вкарва, през ЦСКА, Барселона, Модерния Ляв, голмайстор на САЩ '94-та, злополучен треньор (даже тогаз не беше комплексиран) на националния, а и на клубно ниво (прочутото интервю на 'английски' ), та до коментатор сега. Включително когато го използваха за политически игри в БСФС-то. Че от кого и за какво ще бъде или е комплексиран Стоичков?

По отношение на задачите от висшата математика, малко хора го могат. Но много по-малко от тях могат да играят футбол като Стоичков, а гарантирано нито един от можещите да решават интеграли и диференциални уравнения, не могат да докарат до екстаз цяла една нация. Както го направиха нашите момчета през '94-та, французите '98-ма, таз година германските футболисти. Или поляците на волейбол. С биологията е същото. Като оставим това, че решаването на интеграли и диференциални уравнения общо взето не води до нищо. Само по себе си.

Митак, моля ти се, недей така. Лицето Христо е едно дребно компелксирано човече и непрекъснато го демонстрира навсякъде и с всяка дума, която неловко се опитва да артикулира. А испански говори на типа Кен ли, дуби ду би ду балю, казвам го, защото съм испанист и португалист.

По отношени ена висшата математика или биологията, малко хора го могат, тук говорим кое е по-важно за обществото - те или спортът. Е то е ясно. Ти може да се радваш на футболна победа, аз не се радвам. Има достатъчно хора и като теб, и като мен. Затова радостта от футбола е субективна. Обаче едно развитие и напредък в ядрената физика, биология, математика, ОБЕКТИВНО подобрява качеството на живот на обществото чрез нови видове енергии, нови изобретения, нови лекарства и тн. Тука е голямата разлика.

Никой нищо не преоткрива, просто и двете неща имат място под слънцето, но първото занимава много повече хора. И тук както в другата тема се забива в примери от професионалния спорт. Физ. възпитание не е професионален спорт и от 'прекаляване' с физ. възпитание никой не е станал дебил или комплексар. Напротив то е разтоварващо. Ще дам пример пак с моята гимназия. По мое време всички училища имаха два часа ФВ седмично, но на нашата гимназия (НМГ сега НПМГ) бяха дадени три! С цел разтоварване разбира се. За сравнение ние химиците имахме 6 часа седмично математика и осем химия, без да се брои практикума, който беше един цял следобед. И да учихме интеграли втория срок на 11-ти (тогава последен) клас. А с химията която учихме можехме да изкараме минимум 4-ки до 3-ти курс на ХФ включително.

Не става въпрос кое занимава повече хора, а от кое обществото има повече обективна полза. Например откриването на нови лекарства занимава 5 човека, но обществото има несъизмеримо повече ползи от това, отколкото от това някой си отбор да бие.

Физическото в училище на никаква дисциплина не учи. Да ти дадат една топка и да не зарежат не е дисциплина, а разпасаност. На дисциплина учи цялото училище с всички негови предмети - училището не е замислено да те напарви химик или физик, а да те научи да четеш и пишеш, и нещо друго оттук оттам, и не по-малко важно - да те научи на дисциплина - да ставаш рано, да готвиш домашни, да мълчиш в час, да раотиш в колектив, да уважаваш по-възрастния, нацялостен ритъм дом-външна среда-дом, за да те подготви за бъдещия живот, където следва същото - ставане рано, ходене на работа с колектив, дисциплина, и ритъм.

От всички предмети, часовете по физическо са най-неуместни от гледна точка както на базови знания, така и на дисциплина, поради което са вредни.

Редактирано Октомври 27, 2014 от alvassareiro

[Doris]

има изследвания, сериозни, които съм и публикувал с темата си Ниско самочуствие и просперитет, които доказват СТАТИСТИЧЕСКИ, че нациите с по-ниско национално самочувствие, като Норвегия, Швеция, Япония, Корея, са икономически и социално по-добре, отколкото редовните първенци по национална гордост, като Сърбия, Нигерия, Танзания, Русия и тн и тн.

Това не можах да го открия. Ако е нещо в стил Хофстеде, в неговата схема на измерения на културите самочувствието влиза в индивидуализма, а страните с най-голям индивидуализъм са САЩ , Канада, Великобритания.

А за спорта просто ти липсват основни познания, защото не си случил на учители.

[alvassareiro]

В схемата на Хофстеде гордостта е отделно измерение, което няма нищо общо с индивидуализма. САЩ са горда и индивидуалистична държава, Сърбия е горда и колективистична. Две отделни неща са.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6562

Редактирано Октомври 27, 2014 от alvassareiro

[Малоум 2]

Това не можах да го открия. Ако е нещо в стил Хофстеде, в неговата схема на измерения на културите самочувствието влиза в индивидуализма, а страните с най-голям индивидуализъм са САЩ , Канада, Великобритания.

А за спорта просто ти липсват основни познания, защото не си случил на учители.

Ми то, май, за добро отношение към какъвто и да е учебен предмет - все учителят е отговорен (а не виновен! при недобро отношение).

И перфектен да е учителят - ще има влюбени в изучавания предмет и такива, дето направо не ги интересува.

Затова - по-добре е отрано да се въвеждат специализирани паралелки..

Физическото - може да се замени с "час за игри", включващ само физически игри_натоварвания (хорА и танци, и др. с надигравания за забава).

За възпитание - едно време имаше "трудово обучение". Пак става важно, щото ... не се познава домашната техника - от шантавите филми по телевизора: излизат разни пушаци и искри от къси съединения на компа и бам! - появяват се призраци и/или духове на извънземни с нечовешки сили и антигравитации?!

Това " знаят" за работата на котлончето и "плазмата"!.. Не е опасно, демек, късото!

...

родолюбие - то, като всяка любов, трябва да си заслужава...

(Едно време имаше лозунг: Опознай Родината, за да ... обикнеш чужбината! )

Опознай Родината, за да я обикнеш! е истинският вариант.

Ама с "лека" кола - не се опознава, ... а се изминава, само.

...

...

Редактирано Октомври 27, 2014 от Малоум 2

[Doris]

Ми то доста хора ги втриса и от математика, пък е основен предмет в цял свят. Трябва си за да си обучен пълноценно, както и физическото.

В схемата на Хофстеде гордостта е отделно измерение, което няма нищо общо с индивидуализма. САЩ са горда и индивидуалистична държава, Сърбия е горда и колективистична. Две отделни неща са.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6562

Много хубава статия, ама гордост (себеизтъкване) е нещо различно от самочувствие (позитивна представа за себе си). Още повече се различават антиподите им - самоизличаване и комплекс за малоценност.

Ето и един друг поглед към липсата на самочувствие у българина:

http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2004/05/20/158354_kakvi_sme_dnes_i_zashto_tolkova_malko_uspiavame/

[alvassareiro]

По-конкретно статията мери национално самочувствие и гордост, в т.ч и лична. При едни е повече, други по-малко.

[Doris]

Но в статията на Юлиян Генов самочувствието, дето го нямаме е представено като положителна черта за икономическия просперитет, а липсата му води до компенсаторни механизми, израз на комплекси за малоценност..

[alvassareiro]

Гордост, самочуствие итн е едно и също явление, разликите са в неговите степени. В научната литература има ясна обратна корелация корелация между гордост и просперитет. Колкото повече гордост, по-малко просперитет.

[sirius]

E Алва, не съм съгласен. Гордоста е свързана с нещо външно за индивида - постижение, положение, притежание, произход, похвала пред строя и пр. Нещо като "вменяване", даване причина за самочуствие. И при изчезване на причината, изчезва гордоста (при произхода е друго, но той е друго нещо и затова расови, цветни и пр. търкания са трудни за смазване).

А самочуствието е някак нещо естествено, някои го имат, други го нямат. То се запазва и при грешна постъпка или публично порицаване. Без "подпиране" на нещо външно. Изключвам демонстрацията на самочуствие, което показва обратното.

"ти ли ме блъсна" е различно явление от "аз ли паднах", макар и в някаква степен резултата си прилича.

[vorfax]

Тези, които са против часовете по физическо, изглежда забравят, че има най-различни хора и използват само себе си като пример. Аргумените са от типа на "аз не спортувам и съм съвсем здрав, дисциплиниран и т.н., следователно часът по физическо е ненужен".

Първо, ако това се отнася за мен, значи някой не е разбрал, че аз часовете в училище по физическа култура и спорт против нямам. Имам против да са повече отколкото по БЕЛ и имам против това, че се карат фиктивно, с други думи децата пушат зад училището по време на тях.

Също така, vorfax, дава за пример тези(част от тях), които ходят да вдигат щанги и помпат мускули, но това е съвсем явна подмяна на тезата.

Аз ясно посочих и стремежа да се бута, дърпа, хвърля и т.н по най-добрия начин, който пълноценно обхваща всички спортове, а не само фитнеса, който пък ти тенденциозно пренебрегваш, че е основна и незаменима част от абсолютно всеки друг спорт. И баскетболистите и спринтьорите и да не изреждам повече блъскат във фитнеса.

От къде сме сигурни, че това поведение не е резултат именно от липсата на физическо възпитание?

Защото поведението се определя от възпитанието, а изразът "физическо възпитание" е преносен и единствено сочи, че има правилен или оптимален начин за изпълнение на физическо действие. Все едно да говорим за възпитание или култура на МПС. Така има и хигиена в Интернет, което пък изобщо няма общо с Вашата лична хигиена.

Спорта го превърнаха във физическо възпитание, а трудовото обучение стана бит и технологии. Не забравяйте между другото, че макар тези имена да са различни, всъщност те обозначават едно и също нещо.

[vorfax]

Тука някой твърдеше, че спортът предизвиквал агресия, напротив, спортът овладява и канализира естествената склонност към агресия, особено в младежка възраст. Освен това създава и качества, които предпазват от това, да станеш жертва на агресия.

"Качествата" за които говориш, които те предпазват от това да станеш жертва на агресия, всъщност не са ли умението да набиеш някого? И как точно да набиеш някого ти позволява да се защитаваш успешно, вместо да млатиш по-слабите по-здраво? Аз познавам хора, които вземаха курсове от първите по карате и други бойни спортове. Ами, че тези хора пребиха сума ти и народ в ученически години още.

В твърдението, че спорта канализира и овладява агресията, аз виждам един огромен мит. Като този с кокошките и летящите крепости. Обаче е оцелял и аз пак повтарям, че недоумявам защо това е факт. Най-много сбивания в училище става в часовете по химия и български език. Шегувам се, в часовете по физическа култура стават. На ви канализиране на агресията.

Редактирано Октомври 28, 2014 от vorfax

[mitaca]

...................

Митак, моля ти се, недей така. Лицето Христо е едно дребно компелксирано човече и непрекъснато го демонстрира навсякъде и с всяка дума, която неловко се опитва да артикулира. А испански говори на типа Кен ли, дуби ду би ду балю, казвам го, защото съм испанист и португалист.

По отношени ена висшата математика или биологията, малко хора го могат, тук говорим кое е по-важно за обществото - те или спортът. Е то е ясно. Ти може да се радваш на футболна победа, аз не се радвам. Има достатъчно хора и като теб, и като мен. Затова радостта от футбола е субективна. Обаче едно развитие и напредък в ядрената физика, биология, математика, ОБЕКТИВНО подобрява качеството на живот на обществото чрез нови видове енергии, нови изобретения, нови лекарства и тн. Тука е голямата разлика.

Не става въпрос кое занимава повече хора, а от кое обществото има повече обективна полза. Например откриването на нови лекарства занимава 5 човека, но обществото има несъизмеримо повече ползи от това, отколкото от това някой си отбор да бие.

Физическото в училище на никаква дисциплина не учи. Да ти дадат една топка и да не зарежат не е дисциплина, а разпасаност. На дисциплина учи цялото училище с всички негови предмети - училището не е замислено да те напарви химик или физик, а да те научи да четеш и пишеш, и нещо друго оттук оттам, и не по-малко важно - да те научи на дисциплина - да ставаш рано, да готвиш домашни, да мълчиш в час, да раотиш в колектив, да уважаваш по-възрастния, нацялостен ритъм дом-външна среда-дом, за да те подготви за бъдещия живот, където следва същото - ставане рано, ходене на работа с колектив, дисциплина, и ритъм.

От всички предмети, часовете по физическо са най-неуместни от гледна точка както на базови знания, така и на дисциплина, поради което са вредни.

Не е така Алва! Покажи ми къде и с какво Стоичков показва или избива комплекси?

Не зная, не говоря испански, но факт е, че втората по големина телевизия в испанска Америка го е поканила за спортен коментатор, а не е поканила теб например или хайде сума ти спортни коментатори с перфектен испански, щото ти хал хабер си нямаш от футбол и спорт .

Обществото само избира кое е важно за него, нали така!? В духа на либерализма и демокрацията. А да се спори кое е ПО-важно е загуба на време. Не сме изправени пред дилемата спорт или наука. Като общество. А и ти изпадаш в крайности, като Ворфи, заменяйки ФВ или масовия спорт с професионалния такъв.

Когато се отнася за мен или теб, това е субективно, но когато се отнася за милиони, а по спорта се увличат даже милиарди, вече става обективна закономерност. Безпорно науката е двигател на прогреса, но няма начин да накараш учените с декрет например да се занимават само с наука. Имало е опити при Сталин например, т.нар. шарашки, но и там са разрешавали спорта. Не разбираш това, че наука не може да се прави по задължение, или само по задължение, трябва и акъл ! Да вземем например Стоичков. И аз да му бях даскал по химия нямаше да го науча на нещо повече от простото тройно правило. За интеграли да не говорим. Искам да кажа, че в науката е важно качеството и там количествените натрупвания минават в качествени изменения само тогава, когато отначало имаме качество. Общо взето при професионалния спорт е същото, но ние не говорим за профи спорта, нали!?

Определено нуждата от спорта е по-голяма. И от масовия, като участие и от професионалния, като гледаемост. Разбира се лекарствата са важни, но даве да можеше да изолираш стадион "Васил Левски" след мача Лудогорец-Реал де Мадрид и да ги беше пратил в Сибир под ръководството на сегашния Сталин, лекарства биха направили само фармацевтите в съдружие с химици и биолози, които са присъствали на мача. Но само, ако могат! Ако махнем принудата бих добавил и ако искат.

Очевидно си бил в такива училища, или както казва Дорис не си случил на даскали. Заради такива даскали аз в 8-ми клас на въпроса колко играчи съставляват един баскетболен тим отговорих 6 и даскала ехидно се подсмихна 'с коша' . А беше баскетболист, бивш. Е, като донесох купата на регионалното състезание по шах в даскалото с постижение 10 от 10 на втора дъска (първата 5 от 10, третата 7.5 от 10) трябваше да ми пише 6. А в НеМеГе-то година по късно Ламбрев (даскала по ФВ) ми даваше топка на мен и казваше на класа - той ще ви преподава баскетбол.

[mitaca]

Ето ти един прост интеграл .

[vorfax]

... изпадаш в крайности, като Ворфи, заменяйки ФВ или масовия спорт с професионалния такъв.

В моите разсъждения аз пропуснах един много важен факт. Всеки разговор с пристрастен спортист е загуба на време, защото той ще ви говори, че спорта го е възпитал, той му е баща и майка, съзрял е с него, помогнал му е да си реши житейски проблеми, абе просто той е пич, защото спортува, а тези, които не спортуват не го разбират. И щях да дам за пример, че да смесваш редовно сода с оцет 30 години е дебилно, но да топаш топка в задблоковото пространство - не, което е двоен стандарт. А всъщност ние си говорим за една зависимост. Спортистите просто изпитват удоволствие, защото мозъкът им освобождава ендорфин и адреналин. А към това се пристрастява. Доказано е, че най-масова пристрастеност е към храната, секса, пазаруването... изобщо неща, които приемаме за част от живота ни. Не са хапчета, нито спринцовки. И когато аз обяснявам, че спорта е дебилно безполезно забавление, тогава пристрастения към спорта човек, припомняйки си моментите на абстиненция, ще ми обясни, че аз съм в дълбока заблуда.

По начало аз съм "за" правото на човек да бъде прост, но когато някой упражни това си право, то аз няма да го нарека умен. Прахосването на живота в спорт говори за огромна пропаст в неговото личностно изграждане. Като почнем от това, че той не може да си представи друга алтернатива, а страхливо е прегърнал опцията, която гарантирано го снабдява с нужната доза щастие. Това е като човек, който избира да яде само шоколад. Пак се освобождава ендорфин, пак изпитва наслада. Ама бива ли чак пък толкоз?

Моята теза е, че спортуването след ученическите години, освен като комунистически лозунг кънтящ в съвремието, е избор на много хора, от мързел и безидейност. Ако някой каже, че няма идеи как другояче да е във форма, здрав и изобщо всички явни и приписани следствия от спортуването, то аз му казвам, че той е мързелив и безидеен. Алвата е прекалено краен да остави само най-полезното, важното и т.н. Нужно е разнообразие, както атеист трябва да прочете нещо за поне три религии, но пълноценния живот не е живота по пътя на най-малкото съпротивление. И ние трябва да възпитаваме децата, че това, което ги е карало да се смеят и радват като деца, ще бъде изместено от други неща като пораснат.

Определено нуждата от спорта е по-голяма.

Не, няма такова нещо. Нуждата от социална ангажираност е крещяща! Кога ще порасне бъдещето на България? 30-годишни деца, 40-годишни деца, кога? Каква личност е тази, която на дърти години има интересите и забавленията на 12-годишни дечурлига? Какво говори това за него?

... като донесох купата на регионалното състезание по шах в даскалото с постижение 10 от 10 на втора дъска (първата 5 от 10, третата 7.5 от 10) трябваше да ми пише 6. А в НеМеГе-то година по късно Ламбрев (даскала по ФВ) ми даваше топка на мен и казваше на класа - той ще ви преподава баскетбол.

Браво. Получил си признание. Но ако 100 души са се борили за някакъв трофей, това значи, че 99 не са го спечелили. Нужно ли е те да продължават, според теб?

Ще обобщя наново моето виждане, защото стана твърде обширна тема: Спорта има значение в детските години, когато под формата на игра децата опознават възможностите на телата си, упражняват равновесието си, научават как да пазят тялото си. Никой не очаква от тях да сричат цял живот, както сричат в първи клас. Никой не бива да очаква от тях и че цял живот ще топат топка, независимо колко добре го правят. Ако са извънредно добри в някакъв спорт и тъкмо това им дава допълнителна мотивация да продължат с това, нека станат професионалисти. Това забавлява масата хора и те ще могат да се прехранват от този интерес.

Няма нищо лошо възрастни хора да ритат топка в парка примерно. Страшно е, когато това става системно, когато ангажира с режим, пари и време значителна част от ежедневието им. Защото това е показателно, че дали заради личен избор, или защото е нямало кой да ги научи, те са пренебрегнали много възможности с които да осмислят по по-смислен и пълноценен начин живота си. Потенциала на човек се развива, затова и неговите възможности разкриват пред него повече възможности. Ако пред теб стои само една, това е сигнал за вътрешно крушение.

Все повтарям "пълноценен живот". Пълноценният живот изисква да опиташ много неща. Не повтаряйте едно и също нещо за дълго, това е като да препрочитате една и съща страница от книгата, която е живота ви. Това не ви държи на същото ниво, а води до деградация. Ако хората не бяха задължени да повтарят едни и същи неща и често да бъдат на едно работно време с толкова години, нямаше толкова бързо да се износват. Не си го причинявайте доброволно под предтекст, че е лесно достъпно или нещо друго.

Ето ти един прост интеграл .

Наистина е прост. Човек, който измерва живота в получено щастие е прост. Направо е като дефиниция.

[vorfax]

Като чета за биенето на отборите и съзнавам колко първобитно мислене е оцеляло в наши дни. Желанието за превъзходство, залегнала в спорта, е основата за всяка форма на дискриминация. Затова Хитлер не поздравява Джеси Оуенс. Защото спорта е създаден да отдели в роли на подчинени и подчиняващи, а не за пролетарски цели като равенство и братство.

Ако агресията в миналото ни е спасявало да не бъдем изядени от гладно животно, то в наши дни е напълно безполезна. Дали еволюционно тази черта може да изчезне?

[mitaca]

В моите разсъждения аз пропуснах един много важен факт. Всеки разговор с пристрастен спортист е загуба на време, защото той ще ви говори, че спорта го е възпитал, той му е баща и майка, съзрял е с него, помогнал му е да си реши житейски проблеми, абе просто той е пич, защото спортува, а тези, които не спортуват не го разбират. И щях да дам за пример, че да смесваш редовно сода с оцет 30 години е дебилно, но да топаш топка в задблоковото пространство - не, което е двоен стандарт. А всъщност ние си говорим за една зависимост. Спортистите просто изпитват удоволствие, защото мозъкът им освобождава ендорфин и адреналин. А към това се пристрастява. Доказано е, че най-масова пристрастеност е към храната, секса, пазаруването... изобщо неща, които приемаме за част от живота ни. Не са хапчета, нито спринцовки. И когато аз обяснявам, че спорта е дебилно безполезно забавление, тогава пристрастения към спорта човек, припомняйки си моментите на абстиненция, ще ми обясни, че аз съм в дълбока заблуда.

По начало аз съм "за" правото на човек да бъде прост, но когато някой упражни това си право, то аз няма да го нарека умен. Прахосването на живота в спорт говори за огромна пропаст в неговото личностно изграждане. Като почнем от това, че той не може да си представи друга алтернатива, а страхливо е прегърнал опцията, която гарантирано го снабдява с нужната доза щастие. Това е като човек, който избира да яде само шоколад. Пак се освобождава ендорфин, пак изпитва наслада. Ама бива ли чак пък толкоз?

Моята теза е, че спортуването след ученическите години, освен като комунистически лозунг кънтящ в съвремието, е избор на много хора, от мързел и безидейност. Ако някой каже, че няма идеи как другояче да е във форма, здрав и изобщо всички явни и приписани следствия от спортуването, то аз му казвам, че той е мързелив и безидеен. Алвата е прекалено краен да остави само най-полезното, важното и т.н. Нужно е разнообразие, както атеист трябва да прочете нещо за поне три религии, но пълноценния живот не е живота по пътя на най-малкото съпротивление. И ние трябва да възпитаваме децата, че това, което ги е карало да се смеят и радват като деца, ще бъде изместено от други неща като пораснат.

Не, няма такова нещо. Нуждата от социална ангажираност е крещяща! Кога ще порасне бъдещето на България? 30-годишни деца, 40-годишни деца, кога? Каква личност е тази, която на дърти години има интересите и забавленията на 12-годишни дечурлига? Какво говори това за него?

Браво. Получил си признание. Но ако 100 души са се борили за някакъв трофей, това значи, че 99 не са го спечелили. Нужно ли е те да продължават, според теб?

Ще обобщя наново моето виждане, защото стана твърде обширна тема: Спорта има значение в детските години, когато под формата на игра децата опознават възможностите на телата си, упражняват равновесието си, научават как да пазят тялото си. Никой не очаква от тях да сричат цял живот, както сричат в първи клас. Никой не бива да очаква от тях и че цял живот ще топат топка, независимо колко добре го правят. Ако са извънредно добри в някакъв спорт и тъкмо това им дава допълнителна мотивация да продължат с това, нека станат професионалисти. Това забавлява масата хора и те ще могат да се прехранват от този интерес.

Няма нищо лошо възрастни хора да ритат топка в парка примерно. Страшно е, когато това става системно, когато ангажира с режим, пари и време значителна част от ежедневието им. Защото това е показателно, че дали заради личен избор, или защото е нямало кой да ги научи, те са пренебрегнали много възможности с които да осмислят по по-смислен и пълноценен начин живота си. Потенциала на човек се развива, затова и неговите възможности разкриват пред него повече възможности. Ако пред теб стои само една, това е сигнал за вътрешно крушение.

Все повтарям "пълноценен живот". Пълноценният живот изисква да опиташ много неща. Не повтаряйте едно и също нещо за дълго, това е като да препрочитате една и съща страница от книгата, която е живота ви. Това не ви държи на същото ниво, а води до деградация. Ако хората не бяха задължени да повтарят едни и същи неща и често да бъдат на едно работно време с толкова години, нямаше толкова бързо да се износват. Не си го причинявайте доброволно под предтекст, че е лесно достъпно или нещо друго.

Наистина е прост. Човек, който измерва живота в получено щастие е прост. Направо е като дефиниция.

Е не е така! Аз съм пристрастен спортист и страдам, че.....нямам достатъчно време за.......спорт! И не само за спорт, а за обикновена разходка, а толкоз обичам! Из София. Не слизам от колата....за съжаление. Т.е. де факто не спортувам в момента (момент, като година ). Освен това не твърдя и никога не съм твърдял, че спорта ме е възпитал! И баба ми даже не ме е възпитала и дядо ми! Лека им пръст и вечна им памет, големи комунисти и сталинисти бяха, което не пречеше да са просто хора и прекрасни възпитатели в ежадневието, не в политиката (то е ясно как са се справили в политиката ). Нито баща ми, нито майка ми са спортисти и не са ме насочвали към спортове (съжалявах дълго време за това, щото да се родиш и живееш в Чехия и кортовете и зимния стадион да са ти под носа и да не ме заведат там беше според мен непростимо!), насочих се сам! Първо футбол в Левски, минах и през борба (бронзов медал) и се отказах. Периодичната система беше по интересна! Отказах се от професионалния спорт, но не и от спорта. Освен възпитанието което съм получил от родителите си и от роднините, и никакво от спорта, аз си се самовъзпитавах, с прочитане на "История Славяноболгарская" на Паисий преди първи клас, което генерира първата ми любов към историята, през "Война и Мир" в 3-ти клас, което генерира любовта към......Франция, Бонапарт, до книжката на Уотсън и Криг за откриването на ДНК, което отключи химията. В 5-ти клас. Така, че ако мен визираш не си познал! Спорта не е участвал в моето 'формиране', поне професионалния. Когато на свой ред станах родител, реших да не допускам грешката на родителите си, записах щерката на худ. гимнастика още на 4 години. Без никаква мисъл за професионален спорт, просто за занимание. Три години по-късно я отписах, щото залата беше неотоплена, почнаха да и скачат на крачетата и престанаха да ми искат такса. Самосиндикално без да питам даже жена си. И я записах на добър заместител един известен балет (пак да има занимание). Карах я първо два пъти седмично, после четири пъти. Сега ми вика "Тъпо дете, тъпи родители", щото съм я отписал. Ходи на всички състезания на нашите златни момичета, В Украйна, в Измир тя беше фронтмена на групата (ако сте гледали живото предаване или репортажите) и тя първо е казала на нашите момичета, че са златни. Кратката ретроспекция беше за докаже, че никак не си прав.

Аз пък за правото на Човека да избира. Каквото и да е! А това кой избор е прост и кой сложен е друго. Не КОЙ Е ПРОСТ! Ти например се смяташ определено, че не си прост!? Така ли е!? А колко си сложен? Колко диференциални уравнения си решил? И в резултат на това колко лекарства си измислил? Или нова енергия, нови структурни формули? Или пък.... нова къщичка за птици!? Аре зареви теб, дай пример за подобни на теб?

Пуснах тук един интеграл и то определен, хайде реши го !

[vorfax]

Е не е така! Аз съм пристрастен спортист и страдам, че.....нямам достатъчно време за.......спорт! И не само за спорт, а за обикновена разходка, а толкоз обичам! Из София. Не слизам от колата....за съжаление. Т.е. де факто не спортувам в момента (момент, като година ). Освен това не твърдя и никога не съм твърдял, че спорта ме е възпитал! И баба ми даже не ме е възпитала и дядо ми! Лека им пръст и вечна им памет, големи комунисти и сталинисти бяха, което не пречеше да са просто хора и прекрасни възпитатели в ежадневието, не в политиката (то е ясно как са се справили в политиката ). Нито баща ми, нито майка ми са спортисти и не са ме насочвали към спортове (съжалявах дълго време за това, щото да се родиш и живееш в Чехия и кортовете и зимния стадион да са ти под носа и да не ме заведат там беше според мен непростимо!), насочих се сам! Първо футбол в Левски, минах и през борба (бронзов медал) и се отказах. Периодичната система беше по интересна! Отказах се от професионалния спорт, но не и от спорта. Освен възпитанието което съм получил от родителите си и от роднините, и никакво от спорта, аз си се самовъзпитавах, с прочитане на "История Славяноболгарская" на Паисий преди първи клас, което генерира първата ми любов към историята, през "Война и Мир" в 3-ти клас, което генерира любовта към......Франция, Бонапарт, до книжката на Уотсън и Криг за откриването на ДНК, което отключи химията. В 5-ти клас. Така, че ако мен визираш не си познал! Спорта не е участвал в моето 'формиране', поне професионалния. Когато на свой ред станах родител, реших да не допускам грешката на родителите си, записах щерката на худ. гимнастика още на 4 години. Без никаква мисъл за професионален спорт, просто за занимание. Три години по-късно я отписах, щото залата беше неотоплена, почнаха да и скачат на крачетата и престанаха да ми искат такса. Самосиндикално без да питам даже жена си. И я записах на добър заместител един известен балет (пак да има занимание). Карах я първо два пъти седмично, после четири пъти. Сега ми вика "Тъпо дете, тъпи родители", щото съм я отписал. Ходи на всички състезания на нашите златни момичета, В Украйна, в Измир тя беше фронтмена на групата (ако сте гледали живото предаване или репортажите) и тя първо е казала на нашите момичета, че са златни. Кратката ретроспекция беше за докаже, че никак не си прав.

Абе човек, какво общо имат приказките ти с увеличаване часовете по физкултура в училище??

А колко си сложен? Колко диференциални уравнения си решил? И в резултат на това колко лекарства си измислил? Или нова енергия, нови структурни формули? Или пък.... нова къщичка за птици!? Аре зареви теб, дай пример за подобни на теб?

Пуснах тук един интеграл и то определен, хайде реши го !

Стотици диференциални уравнения съм решил, но не смятам, че баш те са ме направили по-умен или по-сложен. С тея уравнения плаши някой, който не знае за какво говориш. И не знам какво работиш, но ако си мислиш, че инженерите си ги смятат на ръка си в дълбока заблуда. Казвам го от лични наблюдения.

ПП: Като говорим за новаторство, още не съм открил лек за СПИН, но открих оптимален метод за изчисляване на ферма с интеграли, в случай, че знаеш какво е ферма де.

[Gravity]

Ферма не беше ли нещо от механиката? Няколко прави отсечки в неподвижна конструкция или нещо от сорта?

[alvassareiro]

Не е така. Това, дали ти се радваш на спорта, или милиони като теб го правят, е СУБЕКТИВНО. ЕДни се радват, други не. Бройката няма никакво значение. Докато научните достижения ОБЕКТИВНО са по-важни, без значение дали ти харесва, или не ти харесва.

Науката не се учи наизуст, затова и спортът не се учи наизуст. Въпросът е друг. Училището няма да те направи учен, и на сто един става учен. Въпросът е, че за да станеш учен, трябва да тръгнеш от някъде и да извървиш много дълъг път. И точно в училище, чрез многото дисциплини, човек постепенно придобива усет за какво го бива и за какво не.

Редактирано Октомври 28, 2014 от alvassareiro

[alvassareiro]

Ферма не беше ли нещо от механиката? Няколко прави отсечки в неподвижна конструкция или нещо от сорта?

Ферма е нещо като заградено пространство, където се гледат разни животни, като свини и мисирки.

Редактирано Октомври 28, 2014 от alvassareiro

[Last roman]

A знаете ли кой е Ферма?