Холограма ли е вселената?

[Станислав Янков]

Преди 26 минути, scaner said:

Мисля че ти още не си наясно със самата идея в случая.

ВЪлните на вероятност (каквото и да значи това!) ги има не защото имаме възпроизвеждане на холограма, а защото такава информация е записана върху холограмата. Ако върху нея беше записана информация за частици с Нютонови своййства, това и щеше да се възпроизвежда, и никакви вълни на вероятност нямаше да има. Може би те обърква базовото качество на холограмите да работят на принципа на интерференцията, и самите свойства на квантите да интерферират, записани във информацията която трябва да се възпроизвежда. Това са две неща които не трябва да се смесват в случая.

Идеята е, че начинът на възпроизвеждане не внася никаква допълнителна информация в обема, в него има само информацията записана на повърхността. А още по-дълбоката идея е, че изобщо не става дума за някакво възпроизвеждане във физически смисъл, това е някаква произволна интерпретация...

Според представата ми за момента, има две съвсем отделни ситуации - на първо място, свободно поведение на елементарните частици, без взаимодействия помежду им (най-много двата отвора и съчетанията между различните фази при вълните), където именно участват вълните на вероятността и на второ място, ограничени моменти (моменти на заснемане, така да кажем), когато вълните на вероятността на две или повече частици взаимодействат помежду си и дават моментните конкретни характеристики (колапса до конкретно местоположение или до конкретен импулс на двете частици). В първия случай, без взаимодействия и когато играе вълната на вероятността, всъщност можем да имаме не вълна на вероятността, а нека временно да я наречем холографска интерференчна картина на вероятността. Ако е на електрон, когато до двата отвора достигат области от интерференчната картина на вероятността на електрона, в които него е малко вероятно да го има - той не минава през никой от двата отвора и се удря някъде из стените на преградата с двата отвора. Когато през някой от двата отвора достигне област от интерференчната картина на вероятността на електрона, при която е по-вероятно той да е в този отвор и по-малко вероятно в другия - изглежда, сякаш електрона е преминал през този отвор, но заедно с това е интерферирал и с дела си през другия отвор и накрая дава като поведение интерференчна картина на екрана, който го регистрира. Първият случай, без взаимодействия на частиците, с наличие на вълните на вероятността, които аз се опитвам да представя като интерференчни картини на вероятността-холографски плаки, е случат, когато холографските интерференчни картини (на електрона да речем) не са проявени в триизмерно холопграфско виртуално изображение и се движат в триизмерното пространство-време в двуизмерна форма.

Във втория случай, в моментите, когато вълните на вероятността (интерференчните картини на вероятността според мен) на две или повече частици взаимодействат - тогава вероятността изчезва, заменя се от конкретика (точна регистрация на местоположението или на импулса) и само тогава, когато няма, временно, вероятности са ограничените моменти, в които се проявяват виртуалните холографски изображения на частиците като проявени холограми. В първия случай имаме непроявени холографски плаки, без пуснат лазер през тях и това е ситуацията с двата процепа и с наличието на вълните на вероятността по квантовата механика, без конкретни параметри на частиците и на пътя им, а във втория случай имаме холографски плаки с пуснат лазер през тях, проявени виртуални холограми на частиците и липсва неопределеност. Но това е само много краткотраен момент (момента на взаимопдействие) и за нас на макрониво всичко изглежда проявено, защото непрекъснато протичат по много такива моменти на проявление, между много на брой частици.

Въпросът ми беше следният: На долното изображение е дадено интерферирането през два процепа. Ако на мястото на екрана в изображението бъде поставена втора преграда с два процепа, след първата такава и чак след това е екрана (като четвърта, а не като трета преграда, каквато е на изображението сега) - пак ли ще наблюдаваме на екрана интерференчна картина, както наблюдаваме такава и сега, веднага след единствената преграда с два процепа? Според мен да и това позволява да променим вълните на неопределеността на квантовата механика като интерференчни картини на неопределеността и така бихме могли по-пряко да тълкуваме процесите в микросвета като такива от холографско естество.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, scaner said:

... ВЪлните на вероятност (каквото и да значи това!) ги има не защото имаме възпроизвеждане на холограма, а защото такава информация е записана върху холограмата. Ако върху нея беше записана информация за частици с Нютонови своййства, това и щеше да се възпроизвежда, и никакви вълни на вероятност нямаше да има.

...

Идеята е, че начинът на възпроизвеждане не внася никаква допълнителна информация в обема, в него има само информацията записана на повърхността. А още по-дълбоката идея е, че изобщо не става дума за някакво възпроизвеждане във физически смисъл, това е някаква произволна интерпретация...

Предполагам, тука имаш предвид, че буквално всичко е процеси по двуизмерна повърхност-холографска плака, третото измерение е някакъв вид илюзия (както и гравитациията) и реално няма холографски възпроизвеждания, а само процеси по двумерната повърхнина, каквато и да е тя (най-вероятно нещо подобно на сферична, заради най-вероятната свързаност с естеството на черните дупки).

Редактирано Ноември 7, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 56 минути, Станислав Янков said:

Въпросът ми беше следният: На долното изображение е дадено интерферирането през два процепа. Ако на мястото на екрана в изображението бъде поставена втора преграда с два процепа, след първата такава и чак след това е екрана (като четвърта, а не като трета преграда, каквато е на изображението сега) - пак ли ще наблюдаваме на екрана интерференчна картина, както наблюдаваме такава и сега, веднага след единствената преграда с два процепа? Според мен да и това позволява да променим вълните на неопределеността на квантовата механика като интерференчни картини на неопределеността и така бихме могли по-пряко да тълкуваме процесите в микросвета като такива от холографско естество.

Виж сега. Важно е в случая да се помни, че вълната на вероятността е математическа конструкция. Няма физическа същност, която да се разпространява в пространството под формата на такава вълна. Именно по тази липса са и проблемите човек да си представи как работи квантовата механика на интуитивно ниво.

Същото е и с холографският принцип - на този етап холографската двумерна повърхнина е само математическа конструкция. Да не говорим, че за да се възпроизведе и динамика, трябва не двумерна, а тримерна "повърхност", обем, щото само двумерна повърхност възпроизвежда статична картина. Или да имаме динамика върху самата двумерна повърхнина (динамика на какво, кой е носителят на динамичните характеристики там? Важен въпрос ако материализираме такава повърхност, и не толкова важен, ако я разглеждаме само като математически похват.).

 

[deaf]

Преди 18 минути, scaner said:

Няма физическа същност, която да се разпространява в пространството под формата на такава вълна.

Това трябваше още в самото начало да се каже,а не да се внушава,че холограмата е живо същество. Холограмата е като миража в пустинята. Нищо повече.

[tantin]

Преди 1 час, scaner said:

Виж сега. Важно е в случая да се помни, че вълната на вероятността е математическа конструкция. Няма физическа същност, която да се разпространява в пространството под формата на такава вълна. Именно по тази липса са и проблемите човек да си представи как работи квантовата механика на интуитивно ниво.

Бих казал че има такава структура (същност). 

 Не е ли същото и с морските вълни?  Отстрани те имат форма, височина, движат се се равномерно, могат да се съединяват, пресичат, интерферират.

А като ги пипнете са си най-обикновена вода.

Разликата или същността на вълните е в енергията - пренос на енергия.

И затова уравненията за квантовата механика много наподобяват уравнения за описване на обикновена морска вълна или пък вълнообразни движения - трептене на въже.

[tantin]

Преди 1 час, scaner said:

Същото е и с холографският принцип - на този етап холографската двумерна повърхнина е само математическа конструкция. Да не говорим, че за да се възпроизведе и динамика, трябва не двумерна, а тримерна "повърхност", обем, щото само двумерна повърхност възпроизвежда статична картина. Или да имаме динамика върху самата двумерна повърхнина (динамика на какво, кой е носителят на динамичните характеристики там? Важен въпрос ако материализираме такава повърхност, и не толкова важен, ако я разглеждаме само като математически похват.).

 Не знам защо изобщо се намесва холографията и в каква връзка. Ами че то и киното и телевизията и новите сага 3Д виртуални емулатори правят разни подобни записвания и възпроизвеждания на излъчването от реалността .

Щото нека се разберем че образите са само от излъчванията, а не от поглъщането.

Поглъщащите тела стават невидими - черни.

Ако имаме идеално поглъщане, ще имаме идеално черни тела и тогава никаква форма или характеристики не биха могли да се правят по тези тела.

 

[scaner]

Преди 15 минути, tantin said:

Бих казал че има такава структура (същност). 

 Не е ли същото и с морските вълни?  Отстрани те имат форма, височина, движат се се равномерно, могат да се съединяват, пресичат, интерферират.

А като ги пипнете са си най-обикновена вода.

Разликата или същността на вълните е в енергията - пренос на енергия.

Ами дай да видим каква е приликата тогава с вълните на вероятността. При случая с водата, където и да пипнеш - вода, материя, носителят на всички свойства на вълната. Във всяка точка можеш да измериш енергия.

При вълните на вероятността, където и да пипнеш, какво има? Нищо и половина - ако там намериш частицата, да, тя ще е там със 100% вероятност, и ще има енергия, и каквото си трябва. Но ако я няма там (все пак за вероятности говорим) - тогава там няма нищо, ни частица, тем паче и енергия някаква.

Вероятността е математическа статистическа характеристика, тя няма свойството да се движи сама в пространството, няма собствен материален носител, не можеш да я регистрираш - при измерване или регистрираш 100% наличие, или нула, липса, никаква друга стойност.

Така че, къде е тази структура тогава? За да я намерим де

Преди 15 минути, tantin said:

И затова уравненията за квантовата механика много наподобяват уравнения за описване на обикновена морска вълна или пък вълнообразни движения - трептене на въже.

Да, но тези уравнения това и правят - описват математическа величина, вълнова функция.

Преди 7 минути, tantin said:

Ако имаме идеално поглъщане, ще имаме идеално черни тела и тогава никаква форма или характеристики не биха могли да се правят по тези тела.

О, идеално черните тела са прекрасни излъчватели Слънцето е много близо по характеристики на идеално черно тяло.

Щом едно тяло поглъща, то енергията и температурата му нарастват, а от там нараства и излъчването му. И колкото повече, толкова повече.

[tantin]

Преди 4 минути, scaner said:

Ами дай да видим каква е приликата тогава с вълните на вероятността. При случая с водата, където и да пипнеш - вода, материя, носителят на всички свойства на вълната. Във всяка точка можеш да измериш енергия.

При вълните на вероятността, където и да пипнеш, какво има? Нищо и половина - ако там намериш частицата, да, тя ще е там със 100% вероятност, и ще има енергия, и каквото си трябва. Но ако я няма там (все пак за вероятности говорим) - тогава там няма нищо, ни частица, тем паче и енергия някаква.

Вероятността е математическа статистическа характеристика, тя няма свойството да се движи сама в пространството, няма собствен материален носител, не можеш да я регистрираш - при измерване или регистрираш 100% наличие, или нула, липса, никаква друга стойност.

Така че, къде е тази структура тогава? За да я намерим де

Приликата: именно в това че става пренос на енергията.

Може да е през молекули на водата, може да е с трептенето на металната пръчка - камертон, може да е през въздуха.

Оказва се че празното пространство не е празно.

При нас на Земята в празното ни пространство моментално нахлуват милиони молекули на въздуха и милиарди още други невидими частици.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Виж сега. Важно е в случая да се помни, че вълната на вероятността е математическа конструкция. Няма физическа същност, която да се разпространява в пространството под формата на такава вълна. Именно по тази липса са и проблемите човек да си представи как работи квантовата механика на интуитивно ниво.

Същото е и с холографският принцип - на този етап холографската двумерна повърхнина е само математическа конструкция. Да не говорим, че за да се възпроизведе и динамика, трябва не двумерна, а тримерна "повърхност", обем, щото само двумерна повърхност възпроизвежда статична картина. Или да имаме динамика върху самата двумерна повърхнина (динамика на какво, кой е носителят на динамичните характеристики там? Важен въпрос ако материализираме такава повърхност, и не толкова важен, ако я разглеждаме само като математически похват.).

Това, човек, малко започва да ми заприличва като някогашното обсъждане за електромагнитното поле - дали съществува реално или не! Ако нямаше нищо, което да представлява вълна на вероятността - елементарните частици нямаше да се държат така, сякаш като да се движат вълново, ами щяха да си се движат като типични частици (нямаше да го има дуализма). Точно, както ако електромагнитното поле не съществуваше, нямаше да се регистрират ефектите, които произтичат от него. Вълната на вероятността, когато частиците не взаимодействат, съществува съвсем реално, както електромагнитното поле съществува съвсем реално. Иначе нямаше да регистрираме вълново поведение на частиците, както нямаше да регистрираме електромагнитно привличане и отблъскване, ако електромагнитното поле не съществуваше (още чета книгата на Файнман за КЕД и не съм сто процента сигурен, че не допускам някоя грешка). Това вълноподобно поведение на частиците не може да е безпричинно, защото така би означавало от нищо да става нещо (да се поражда ефект без причина). Вече, какво би трябвало да бъде естеството на тази вълна на вероятността - това вече е съвсем отделна тема, да не говорим, че тази вълна би могла да има и някакво представяне извън това пространство-време...

Изглежда ми странно следният момент около вълните на вероятността. След като единичен електрон се излъчи към един от два отворени процепа, неговата вълна на вероятността се дава като един гребен от плоска вълна, който се движи със скоростта на електрона към двата процепа, подобно на даденото с червената стрелка преди процепите на долното изображение (така квантово-механичните изчисления давали вероятността на местоположението на излъчения електрон). Да, но така всеки следващ електрон би се движил по абсолютно същия начин и още първия би трябвало да даде пълна интерференчна картина, както множество фотони или електрони.

След като това не става, значи в тази картина трябва да има някакви разлики, заради които отделни излъчени електрони или фотони да се отчитат на различни места по екрана и с времето да дават интерференчната картина. И тази разлика не е заради техни хаотични сблъсъци с виртуални частици по пътя им, защото тогава картината щеше да е хаотична и щяха да оказват влияние дори отвори, разположени под ъгъл 90 градуса и даже под ъгъл 180 градуса. Ако това преди процепа не е вълна, а интерференчно изображение, още преди навлизането в двата процепа - това по-лесно би могло да обясни, защо едни електрони или фотони сякаш минават през единия процеп, други електрони или фотони сякаш минават през другия процеп, трети електрони или фотони не успяват да минат през никой от двата процепа, а преминалите с времето образуват интерференчна картина върху екрана.

Редактирано Ноември 7, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

СТО донякъде прави така че ние да отричаме съществуването и ролята на "средата". Но пък средата си я има.

Целият ефект за "липса на среда", "липса на етер" се получава от 4тата компонента, а именно времето.

Айнщайн го решава много елегантно тоя проблем тотално игнорирайки средата.

Ние можем съвсем спокойно да разглеждаме средата за "съществуваща". 

Примерно - въздуха - без вятър - имаме хаотични браунови движения на молекулите.  Но да речем че имаме вятър и всички молекули се задвижат с еднаква скорост на вятъра.

В този вятър попада балон с наблюдател.

Вятъра и балона се движат с една и съща скорост. За наблюдател от така носения балон въздуха е неподвижен. Но в допълнение наблюдателя от балона ще регистрира същото брауново движение във вятъра подобно на брауновите движения на статичен въздух.

Това е в общи линии и принципа на относителността. 

Процесите, които стават в статична система са аналогични и неотличими от процесите в движещата се система.

[scaner]

Преди 36 минути, tantin said:

Приликата: именно в това че става пренос на енергията.

Е как вълната на вероятността пренася енергия? Замисли се, в точката в която вероятността да се срещне частицата е ХХ%, има или няма енергия? Ако има колко е? И ако има, това енергията за ХХ% вероятност ли съответства, или за 100% вероятност за намиране на частицата, щото там е намерена?

Пренос на енергия, и вероятност да има енергия някъде, са коренно различни понятия.

В случая за пренос на енергия може да се говори само в статистически смисъл, че от един голям ансамбъл ХХ% част от тях ще минат през дадено място и съответно ще пренесат толкова енергия от общата. Но за конкретна частица това няма смисъл, там ясно изкристализира чисто математическит смисъл на тази величина.

Преди 31 минути, Станислав Янков said:

Това малко започва да ми заплиличва като някогашното обсъждане за електромагнитното поле, човече - дали съществува реално или не! Ако нямаше нищо, което да представлява вълна на вероятността - елементарните частици нямаше да се държат така, сякаш като да се движат вълново, ами щяха да си се движат като типични частици (нямаше да го има дуализма).

Елементарните частици не се движат вълново. Те само проявяват - в определени ситуации - вълнови свойства.

Вълната е съвсем различно понятие, тя има материален фронт, който в конкретен момент се намира на много места в пространството. По тази причина една вълна може да взаимодейства нелокално - различни участъци от фронта на една и съща вълна в различни пространствни точки да взаимодействат едновременно. Квантовите частици, слава Богу, нямат такова свойство, те все още взаимодействат локално, огат да се локализират изцяло. Те не са вълна, но могат да образуват вълни.

А вълната на вероятността е точно това което казва името и - математическа вълна описваща разпределението в пространството и времето на математическа величина - "вероятност". Вероятността не е характеристика на определена частица/квант, не можеш да я измериш като конкретен неин параметър, в този смисъл тя няма носител. Тя е статистическа характеристика.Така както може да формулираш вълна от радост или усърдие Или от лошо настроение...

В този смисъл вероятността няма носител така, както заряда например, не е характеристика на конкретна частица/квант. Като направиш измерване, не можеш да я определиш измервайки тази частица (ще получаваш само 1 или 0), защото тя е статистическа харакеристика на много частици.

Теорията на де Бройл - Бом предполага допълнителна физическа вълна към всяка частица, която би могла да отговаря за вероятностното поведение. Това е дълга история, но там има сериозни проблеми със СТО например, поради нелокалността на взаимодействието характерно за тази теория, което предполага пренос на информация с безкрайна скорост. Съвременната физика говори за вълна на вероятността само в математически смисъл.

[tantin]

Преди 30 минути, scaner said:

Е как вълната на вероятността пренася енергия? Замисли се, в точката в която вероятността да се срещне частицата е ХХ%, има или няма енергия? Ако има колко е? И ако има, това енергията за ХХ% вероятност ли съответства, или за 100% вероятност за намиране на частицата, щото там е намерена?

Пренос на енергия, и вероятност да има енергия някъде, са коренно различни понятия.

В случая за пренос на енергия може да се говори само в статистически смисъл, че от един голям ансамбъл ХХ% част от тях ще минат през дадено място и съответно ще пренесат толкова енергия от общата. Но за конкретна частица това няма смисъл, там ясно изкристализира чисто математическит смисъл на тази величина.

Средата е носител или контейнер за енергия. Енергията на средата е в непрекъснати флуктуации.

Когато насочим частица или нова енергия към същата тази среда настъпват нови размествания, подреждания.

Частицата сама по себе си не би трябвало да е вълна, но пък взаимодействието с вълновите свойства на средата прави така че вълни се генерират около всякакво движещо се тяло или частица.

 

 

 

Преди 32 минути, scaner said:

Елементарните частици не се движат вълново. Те само проявяват - в определени ситуации - вълнови свойства.

Вълната е съвсем различно понятие, тя има материален фронт, който в конкретен момент се намира на много места в пространството.

Примерно коркова тапа плуваща на повърхността на водата.  Ако имаме много коркови тапи във водата - то те ще имитират същите морски вълни както и водата.

Но ако напълните казан с коркови тапи - никакви вълни няма да се получат.

Това е относно ролята на средата 

[gmladenov]

Преди 2 часа, tantin said:

Не е ли същото и с морските вълни? 

Не е същото.

Електронът в експеримента с двойния процеп се държи така, сякаш е част от вълна ... а той не е.
Значи можем да кажем, че електронът е част от въображаема вълна. Именно това е вълната на
вероятността.

Ако тя беше истинска физическа вълна, тогава интерференчна картина щеше да се получава и от
единични електрони ... но такава не се наблюдава. Това е така, защото вълната на вероятността е
въображаема/виртуална вълна, а не физическа вълна.

[gmladenov]

Преди 2 часа, tantin said:

Оказва се че празното пространство не е празно.

Не се оказва, а ти спекулираш. Не можеш да си обясниш квантовото поведението на частиците
и въвеждаш измислена среда, за да си обясниш нещата ... по същия начин както едно време не са
могли да си обяснят гръмотевиците и са въвели "гневът на боговете" като обяснение.

Ти дефакто въвеждаш "богът на разпространението на енергията" като обяснение за поведението на
частиците, само че вместо да го наричаш "бог" ... което не е научно ... ти го наричаш "етър/среда".

[Станислав Янков]

Преди 12 минути, scaner said:

Е как вълната на вероятността пренася енергия? Замисли се, в точката в която вероятността да се срещне частицата е ХХ%, има или няма енергия? Ако има колко е? И ако има, това енергията за ХХ% вероятност ли съответства, или за 100% вероятност за намиране на частицата, щото там е намерена?

Пренос на енергия, и вероятност да има енергия някъде, са коренно различни понятия.

В случая за пренос на енергия може да се говори само в статистически смисъл, че от един голям ансамбъл ХХ% част от тях ще минат през дадено място и съответно ще пренесат толкова енергия от общата. Но за конкретна частица това няма смисъл, там ясно изкристализира чисто математическит смисъл на тази величина.

Елементарните частици не се движат вълново. Те само проявяват - в определени ситуации - вълнови свойства.

Вълната е съвсем различно понятие, тя има материален фронт, който в конкретен момент се намира на много места в пространството. По тази причина една вълна може да взаимодейства нелокално - различни участъци от фронта на една и съща вълна в различни пространствни точки да взаимодействат едновременно. Квантовите частици, слава Богу, нямат такова свойство, те все още взаимодействат локално, огат да се локализират изцяло. Те не са вълна, но могат да образуват вълни.

А вълната на вероятността е точно това което казва името и - математическа вълна описваща разпределението в пространството и времето на математическа величина - "вероятност". Вероятността не е характеристика на определена частица/квант, не можеш да я измериш като конкретен неин параметър, в този смисъл тя няма носител. Тя е статистическа характеристика.Така както може да формулираш вълна от радост или усърдие Или от лошо настроение...

В този смисъл вероятността няма носител така, както заряда например, не е характеристика на конкретна частица/квант. Като направиш измерване, не можеш да я определиш измервайки тази частица (ще получаваш само 1 или 0), защото тя е статистическа харакеристика на много частици.

Теорията на де Бройл - Бом предполага допълнителна физическа вълна към всяка частица, която би могла да отговаря за вероятностното поведение. Това е дълга история, но там има сериозни проблеми със СТО например, поради нелокалността на взаимодействието характерно за тази теория, което предполага пренос на информация с безкрайна скорост. Съвременната физика говори за вълна на вероятността само в математически смисъл.

Да, елементарните частици проявяват вълнови свойства, когато не взаимодействат с други частици (при взаимодействие проявяват невълнови, курпускулни свойства, конкретизиране на някои от характеристиките им). И само вметка относно разговора ти с тантин (дано не бъркам нещо и така само да досаждам) - вълната на вероятността има енергия, която е енергията на съответната частица, на която тя е вълна на вероятността (както има и скорост - скоростта на съответната частица, като при масивните частици скоростта на тяхната вълна на вероятността е подсветлинна, а при безмасовите частици е светлинна).

Това, което аз се пробвам да предположа е, че в моментите, когато няма взаимодействия, когато местоположението или импулса на дадена частица не са замерени и така не са регистрирани на 100 % (тоест - в промеждутъка от излъчването на частицата, до удара и’ в екрана накрая), енергията и останалите характеристики на частицата са представени под формата на интерференчна картина (или на вълна на вероятността, но това ми се струва малко по-неподходяща представа) и поради това условно може да се каже, че в този промеждутък частицата е навсякъде (всяка част от интерференчната картина може да я възпроизведе).

Иначе, според твоето обяснение (което е сегашната квантово-механична представа), при преминаването на частицата през някой от двата отвора (кой точно от двата и защо точно той?) или и през двата едновременно (?!), тя взаимодейства с чисто математическия смисъл на вълновата функция (вълната на вероятността), взаимодейства с математическата вълна, описваща разпределението в пространството и времето на математическата величина “вероятност”, която не е характеристика на определена частица/квант, не можеш да я измериш като конкретен неин параметър, в този смисъл тя няма носител. Взаимодейства със статистическа характеристика, така както може да се формулира вълна от радост, от усърдие или от лошо настроение... И всичко това обаче довежда до проявата на вълновите свойства в определени ситуации на частицата, макар да е като формулиране на вълна от радост, усърдие или от лошо настроение!

Или пък въобще няма взаимодействие, а частицата минава едновременно през всички възможни пътища! Ако съм разбрал правилно - подходът на Файнман с многото пътища едновременно замества вълната на вероятността с недостатъка, че много по-сложно се изчислява, тоест - и сега вълната на вероятността си има конкуренти и не е единственото възможно обяснение. Защо това да не може да бъде обяснено с представяне на частицата като непроявена холографска интерференчна картина, която така да би могла да се определи и като едновременно наличие на частицата навсякъде? (Да не пропускаме, че дори и при замерване, при регистриране на характеристики на конкретна частица на 100 %, то не дава кой знае колко много подробности - дава само местоположението на точка без размери в координатна система или импулса на същата тази точка без размери.)

[gmladenov]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Взаимодейства със статистическа характеристика, така както може да се формулира вълна от радост, от усърдие или от лошо настроение...

Нещо съвсем аналогочно се получава когато ти взаимодействаш с физиката: в главата ти
се формулира една вълна ... или по-скоро цунами ... от глупотевина.

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нещо съвсем аналогочно се получава когато ти взаимодействаш с физиката: в главата ти
се формулира една вълна ... или по-скоро цунами ... от глупотевина.

Значи, ти си умникът, който ще ми обясни, защо методиката на Файнман с многото пътища на частиците дава резултати и как работи? Да те видим, Професоре!

[gmladenov]

Преди 1 час, tantin said:

Частицата сама по себе си не би трябвало да е вълна, но пък взаимодействието с вълновите свойства на средата прави така че вълни се генерират около всякакво движещо се тяло или частица.

Да кажем, че когато изстреляш един електрон с електронно оръдие, енергията на електрона
се преобразува във вълна на етъра/средата, както ти предполагаш.

При това положение когато етърната вълна стигне до двойния процеп, част от вълната ще
премине през процепите ... но една част неизбежно ще се удари в материалната преграда
между процепите и отстрани на процепите. В резултат на това, част от енергията на етърната
вълна неизбежно ще се загуби.

Енергията на електрона е дискретна/квантова, обаче, и ако загубиш част от неговата енергия,
ти в същност ще загубиш цялата енергия и детекторът от другата страна на процепите няма да
отчете нищо. Според наблюдението, обаче, детекторът отчита.

Значи твоето обяснение с етъра трябва да може да обясни как етърната вълна не губи енергия
когато се удря в материалната преграда между процепите и отстрани.

Иначе казано, освен че въвеждаш на магически етър за разпространение на енергията, ти
трябва да въведеш и магическото свойство на етърните вълни, че те не губят енергия когато
се удрят в материални прегради.

Редактирано Ноември 7, 2021 от gmladenov

[tantin]

Преди 14 минути, gmladenov said:

Да кажем, че когато изстреляш един електрон с електронно оръдие, енергията на електрона
се преобразува във вълна на етъра/средата, както ти предполагаш.

При това положение когато етърната вълна стигне до двойния процеп, част от вълната ще
премине през процепите ... но една част неизбежно ще се удари в материалната преграда
между процепите и отстрани на процепите. В резултат на това, част от енергията на етърната
вълна неизбежно ще се загуби.

Енергията на електрона е дискретна/квантова, обаче, и ако загубиш част от неговата енергия,
ти в същност ще загубиш цялата енергия и детекторът от другата страна на процепите няма да
отчете нищо. Според наблюдението, обаче, детекторът отчита.

Значи твоето обяснение с етъра трябва да може да обясни как етърната вълна не губи енергия
когато се удря в материалната преграда между процепите и отстрани.

Иначе казано, освен че въвеждаш на магически етър за разпространение на енергията, ти
трябва да въведеш и магическото свойство на етърните вълни, че те не губят енергия когато
се удрят в материални прегради.

Материалната преграда е също така пронизана с етер.

Ако искаш погледни го така: етера е морето, океана. В него плуват едни огромни решетки, подобие на рибарските мрежи.

Малките рибки си минават свободно през мрежата, но големите риби се сблъскват и биват улавяни.

Материята - това са - мрежа след мрежа след мрежа - 3Д мрежа. А океана на етера си плава навсякъде между мрежите.

Светлината подобно на малка бърза рибка може да преплува през целия коридор от мрежи.

Забележете също че малките рибки също плуват подобно на синусоида и заобикалят препятствията.

[gmladenov]

Just now, tantin said:

Материалната преграда е също така пронизана с етер.

Хубаво, само че в такъв случай няма да имаш инетерференчна картина.

Последната се получава именно защото вълната се "накъсва" от преградата между
процепите. Без преграда няма да имаш и "накъсване" на вълните и съответно
интерференция.

Няма две добри: хем имаш интерференция, хем не губиш енергия.

[gmladenov]

Преди 7 минути, tantin said:

Светлината подобно на малка бърза рибка може да преплува през целия коридор от мрежи.

И ти като Станиславчо почна да фантазираш.

[Малоум 2]

Преди 40 минути, gmladenov said:

Да кажем, че като изстреляш един електрон с електронно оръдие, енергията на електрона
се преобразува във вълна на етъра/средата, както ти предполагаш

За по-лесно - представяй си електрона като фотони, завързани на възел - фотоните имат вълнова характеристика, значи  и електронът - също. Като цяло (керн+обвивка) това нещо сърфира по етер*. При всяка "стъпка" напред се образува отново (това е непрестанното образуване на частица), от подреждане на частиците на етера - вече разказвах хипотезата ми. И, сещаш се - няма етерен вятър. Ако електронът не се образуваше непрестанно, с обикновен двигател може да се достигне скорост над светлинната - няма какво да му пречи, да ограничи скоростта. Но - непрестанното му образуване "стъпка-изчакване на обвивка, нова стъпка..." и т. н. - има коефициент на съпротива наречен "маса" (забавяне по ОВ) - големината на масата е пропорционална на честотата на образуване на керна на частицата. Решава се въпросът с възникване на характеристиката маса - важно е, щото се обуславя и масата на мюона - 200 пъти по-голяма от на електрона, пък е като него по другите свойства. Движението на електрона изцяло се съобразява с околните полета - устойчивостта му като цяло е с непрестанно поглъщане-излъчване на околните фотони.

Затова, в момента в който електронът "тръгне" към преградата с процепите, информацията от преизлъчените полета на отворите на процепите, му е като "пътеводна светлина". Преизлъчването е защото преградата е материална среда с атоми и електрони, и особено "ръбовете" са със силни потенциални разлики (чувал си за йонен микроскоп и за дифракция) - поглъщат от полето на електрона и, преизлъчват и към електрона - кохерентни на образуващите фотони на електрона. Та - по този път към отворите - електронът се образува с минимална енергия - върху подредено поле - за образуване на себе си - подобно "пилотната вълна"- надушва правилния път. След преградата с процепи - и двата отвора излъчват и разказват на електрона, къде е себеобразуване с минимална енергия за образуване.

...

Редактирано Ноември 7, 2021 от Малоум 2

[tantin]

Преди 4 минути, gmladenov said:

И ти като Станиславчо почна да фантазираш.

Това с океана и с рибарската мрежа го давам само за аналогия, за да може хората без фантазия ( без възможност за мисловни абстракции и вътрешно представяне, моделиране) все пак да могат някак си да си го представят.

Аз имам и други по-сложни модели за интерпретация. Това с рибарската мрежа ми се струва най елементарното и близко като аналогия.

[gmladenov]

Преди 1 минута, tantin said:

Това с рибарската мрежа ми се струва най елементарното и близко като аналогия.

Ето пример за дифракция и интерференция на водни вълни.

Както се вижда на картинката, частите от вълновия фронт, които не минават през процепите,
се разбиват в преграда между процепите. Разбиването на вълните е загуба на енергия:

Пак да кажа: няма как да получиш интереференчна картина без загуба на енергия.
Двете вървят ръка за ръка.

[scaner]

Преди 2 часа, tantin said:

Средата е носител или контейнер за енергия. Енергията на средата е в непрекъснати флуктуации.

За каква среда говориш?

Ситуацията е проста. Имаме частица, която в някаква ситуация взаимодейства, локализирана е. От тук нататък тя се намира някъде в пространството, и къде ще се случи следващото взаимодействие, се определя с някаква вероятност. Като тази вероятност зависи и от времето, т.е. се променя в различните пространствени точки, и това се нарича "вълна на вероятността". Никаква среда не намесваме.

Преди 1 час, gmladenov said:

Ако тя беше истинска физическа вълна, тогава интерференчна картина щеше да се получава и от
единични електрони ... но такава не се наблюдава.

Наблюдава се. Както и от единични фотони, така и от единични протони, атоми, че и цели молекули. Всички микрообекти имат сходни квантови свойства.