Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 32 минути, resavsky said:

Сложно е.По пътя Ловеч- Къкрина има поне две други ханчета.В самото село Къкрина има и друг хан.Левски предпочита да отсадя в частни къщи / и това се знае от властите/.Но кой знае защо те атакуват единствено и само ханчето на Латинеца.Дори не самото село.

Съгласен съм, но имай предвид, че след посещението на Левски в къщата на Величка и засичането му при срещата с Али чауш на Пази мост, полицията със сигурност е очертала маршрута му поне до пътя за Севлиево; още повече, както се вижда от османските документи, те са знаели приблизително и маршрута му още преди да влезе в Ловеч, че се е насочил натам и е някъде наблизо.  целият този канал е разработен от Христо Иванов-Големия и отец Матей Преображенски, Стаски беше писал за това, като отчита за грешка предоверяването на роднините.

От свиделството на Пъшков за неговия арест на 30 октомври се вижда, че ги е интересувал единствено Левски, защото са рзбирали напълно ролята му в цялата организация, обещават на Пъшков пари и свобода, стига да им даде сведения за Левски; другите за тях не са важни.

Един вариант, обсъждали сме го, селянинът който го пита кой е, а Латинеца го представя като Христо Иванов-Големия, е да е бил шпионин, като се има предвид, че са слухтяли из цялата област, ловченския каймакамин и полицейския началник на Ловеч не случайно впоследствие са повишени служебно, според мен, те двамата са в основата на всички важни данни за Левски, включително тези от донесението на Хамди паша от 28 септември. Вариантът със селянинът, рапознал лъжата на Латинеца в ханчето, напълно съвпада времево с идването на потерята - докато стигне в Ловеч и вдигнат потерята.

Защо Латинеца е дал толкова нелепо и глупаво обяснение, също въпрос?

Странното излизане и минаване на Латинеца през блокадата и светването на лампата от Николчо.

Другият вариант просто не искам да го обсъждам, защото е най-неприятният, цялата роднинско-комитетска задруга да е участвала като полицейска мрежа и да са си прехвърляли Левски като щафета до Къкрина.

[resavsky]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

 

Другият вариант просто не искам да го обсъждам, защото е най-неприятният, цялата роднинско-комитетска задруга да е участвала като полицейска мрежа и да са си прехвърляли Левски като щафета до Къкрина.

Дълбоко се съмнявам.Ако Левски беше тръгнал към 12.00 часа от ханчето как щяха да го хванат?

[Б. Киров]

Преди 5 минути, resavsky said:

Дълбоко се съмнявам.Ако Левски беше тръгнал към 12.00 часа от ханчето как щяха да го хванат?

Щяха да продължат да го преследват, пътят очертан му от Големия е бил през Търново и излизане през Русе, като се има предвид кои са били комитета в Русе, едва ли е щял да излезе в Румъния.

Фактът че са прочели двете писма на Каравелов, които според мен, са минали през Русе, говори, лично за мен, че там нещата не са били читави.

[Borova gora]

Преди 2 часа, resavsky said:

И отново въпроса : откъде Хашнова / или някой от нейното семейство/ ще знае къде ще нощува Левски?Опитен конспиратор като него не би казал на никой- още по малко на човек за който има съмнение,че е предател.Левски напуска дома на Хашнова около 15 -   15.30 ч.И ако приемем,че тя е докладвала веднага в конака защо тогава потерята е тръгнала след полунощ?

Аз също да попитам, а защо пък да не е знаела Величка Хашнова?

Нея всички историци я подминават доста дълго, дори не е ясно защо е арестувана, нито защо името й не е в списъка на Хамди паша, защо е пусната от каймакамина, защо й е разрешено да отиде до София и да се види с брат си в затвора... Но само от тези факти се вижда, че ролята й никак не е била малка плюс, че първа разнася клеветите срещу поп Кръстьо, едва ли без умисъл, и също създава интригата с подхвърлените писма. Много ми е омръзнало тя да е един от най-подценяваните псевдо-герои в нашата история, който дори и поборническа пенсия е взимал когато брат й идва на власт. За лирите дето му пращат в Диарбекир и на другия брат в Одеса няма да задълбочавам, а иначе 100 накуп гроша не са имали на ръка според Попхинов...

Имам причини да мисля, че Хашнова би могла да е знаела, първата е спомените на Мария Сиркова. Може би не най-точния, но твърди, че се видяла с Величка в нощта на Коледа на път за черквата и й съобщила, че Левски е у дома й и иска писмата, които уж поп Кръстьо написал. Дяконът ги заклел никому да не казват, че е в дома им, но излиза, че още същата вечер, когато била с жената на Латинеца, Сиркова казала на Хашнова... Тя пък нещо увито в кърпа й дала, ама недостатъчно, та на другия ден се наложило все пак Левски да мине покрай нея, сякаш да й потвърди, че е в Ловеч... Може да е била ядосана от срещата с него, може да е имало спор за пари и документи, вероятно я е разобличил и за лъжите към попа, след което тя може да се е поразшетала, да изтичала до роднините Сиркови да научи това-онова от тях за гостенина им... После конака и потерията. Е, след което всички знаем, че Сирков оттам-нататък залък не сложил в уста, а само мастика, той си знаел защо... 

Второто, Хашнови са роднини и на Латинеца, който е знаел отрано, че Левски ще спи при него в Къкрина и отишъл да отвори ханчето, да е подготвено. Кой е казал, че са нямали уговорка комитетските роднини да си съобщават един друг ако Левски се появи в Ловеч? Те също са били нащрек за Апостола, не само турската полиция... Предвид, че ролята на Латинеца в залавянето остава съмнителна, писала съм в тази тема защо, бих повярвала, че е бил на страната на роднините...

Последно, Христо Полуканов изпраща Левски от къщата на Величка, той не оставя спомени, но е документирано, че дори много мрази да го питат за този ден и за Апостола. Любопитно е защо? 

Писала съм го, в ханчетата и кръчмите е имало доносници, шпиони, може някой от тях също да е изиграл роля, но също така не съм и склонна да подценявам Величка Хашнова.

Редактирано Януари 18 от Borova gora

[nik1]

Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина Търново, 28 декември 1872 г. Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново

Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село2 в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари3 .

За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета. [Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан. ________________ ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72.

Превод Орлин Събев.
1 28 декември 1872/9 януари 1873 г., четвъртък.
2 Къкрина.
3 Вероятно в телеграмата на Али бей е допусната неточност за броя на „другарите“ на Васил Левски. Всички налични свидетелства показват, че освен Апостола в Къкрина са арестувани само Христо Цонев – Латинеца и Никола Цветков – Бакърджията.

https://vlevskimuseum-bg.org/wp-content/uploads/2020/12/Levski-pred-sada-na-Portata.pdf?fbclid=IwY2xjawH4i1dleHRuA2FlbQIxMAABHd9xjfPipQn5vrGBr1Fno3xc7TMtSqpD02MQJ91iC33-ZGACxIWzDCJHDQ_aem_DWCscOs6NCj8XHtozKmIcA

[nik1]

Преди 2 часа, resavsky said:

Сложно е.По пътя Ловеч- Къкрина има поне две други ханчета.В самото село Къкрина има и друг хан.Левски предпочита да отсадя в частни къщи / и това се знае от властите/.Но кой знае защо те атакуват единствено и само ханчето на Латинеца.Дори не самото село.

Иван Лалев, който е историк, музеен специалист, директор на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 г.  казва следното:


"През 1925 г. пред близкия съратник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов разказва, че е изповядал поп Кръстю, който казал, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които само единият мъж е бил жив в момента.
Става въпрос за Димитър Пъшков, който скоро след това загива при странни обстоятелства – автомобилна катастрофа. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов. Всъщност именно от Хашнова тръгва версията за обсебени комитетски пари на Ловешкия комитет от поп Кръстю, който след това бил предал Левски. Но не всички вярват на тази версия – например българският екзарх Йосиф дори определя поп Кръстю като архиерейски наместник в Орхание, Ботевград."

https://nglas.net/2021/02/19/ловешки-историк-смъртната-присъда-на/

"– Оспорвате една от най-упоритите тези около гибелта на Апостола -предателството на поп Кръстю. С какви аргументи?
– В новата ми книга представям факти защо поп Кръстю не може повече да бъде обвиняван в злоупотреба с комитетски пари. Има писмо от Иван Драсов до Марин Поплуканов, член на централното ръководство, който е заточен в Диарбекир. През август 1874 г. Драсов участва в общо събрание на революционните комитети, свикано от БРЦК в Букурещ. Там към Драсов, единствен представител на БРЦК в Българско, вероятно са поставяни неудобни въпроси за комитетските пари, събирани и неотчетени от времето на Левски.
Притеснен, Драсов пише до Диарбекир на Поплуканов: „Марине, моля те в името на приятелството ни да ми явиш колкото се може по-скоро где и кому си дал парите, които ти дадох в 1871 г.!”. От писмото става ясно, че комитетските пари, смятани за основен мотив за предателството, не са били у поп Кръстю, а у Марин Поплуканов.
– Вярно ли е, че именно тези пари са намерени век по-късно?
– Да, комитетските пари са открити през 1973 г. при ремонтни работи в квартал „Вароша“ в Ловеч – 1394 златни монети, близо 4 килограма. Два пъти съм гледал тези пари, викал съм специалист нумизмат за оценка. Тези пари са заровени от бащата на Марин Поплуканов – поп Лукан Лилов. Мястото, където са намерени, попада в дворното място на семейство Луканови.
Известно е, че поп Лукан праща пари, вероятно лири от комитетските, на сина си Марин, докато е заточеник в Диарбекир, където с Димитър Пъшков дори са имали месарница – „Крив суджук”.
По същото време друг син на поп Лукан – Илия, учи в Духовната семинария в Одеса. Странно е как обикновен свещеник със седем деца разполага с достатъчно пари да поддържа син заточеник в Диарбекир и син студент в Одеса.
– След като предателят не е поп Кръстю, кой предава Левски? Или изобщо няма предателство?
– Обществената атмосфера по това време е подготвяла завалянето на Левски. Има документи, от които е видно, че месец-месец и половина преди залавянето турците са по следите му, знаят, че е в Пазарджишко-Пловдивския край, взели са извънредни мерки да не премине Дунава във Влашко.
Всъщност истинският предател на Васил Левски е тетевенският учител Иван Фурнаджиев, който отива доброволно пред турската комисия и дава подробна портретна характеристика на Левски – описва мустаците му, леко издадения преден зъб. „Донасям, възнаградете ме!”, казва Фурнаджиев – има го в документ. Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира. Доскоро главната улица на Тетевен носеше неговото име.
Всъщност Левски сам подготвя залавянето си, колкото и абсурдно да звучи. Залавянето следва серия от убийства през 1872 г. – на обвинения в предателство русенец Стоян Пенев, на лясковски чорбаджия, на владишкия наместник дякон Паисий. На 14 август 1872 г. при самоотбрана Левски убива чирака Стойчо Гиргинов в къщата на Денчо Халача в Ловеч – в епицентъра на революционната организация. Няма как турските власти да не са нащрек.
– Защо тогава опитен конспиратор като Левски отива в Ловеч?
– За да прибере част от комитетската архива и наличните средства. Намира част от архива, налични средства – никакви. Архивът оцелява, зашит в самара на коня. Документите по-късно взема Захари Стоянов, но не използва нито един от тях в „Записките“.
– Защо изчезва оправдателната „дописка“, която поп Кръстю Никифоров пише през ноември 1879 г. до авторитетния вестник „Марица”?
– Нито дописката, в която поп Кръстю опровергава тезата, че е предател, нито касовата книга на Ловешкия комитет, която прилага, стигат до редакцията на „Марица”. По това време окръжен управител на Ловеч е Марин Поплуканов, който е издал разпореждане кореспонденцията на поп Кръстю да се проверява и след това да се унищожава.
През 1925 г. пред близкия съратник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов разказва, че е изповядал поп Кръстю, който казал, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които само единият мъж е бил жив в момента.
Става въпрос за Димитър Пъшков, който скоро след това загива при странни обстоятелства – автомобилна катастрофа. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов. Всъщност именно от Хашнова тръгва версията за обсебени комитетски пари на Ловешкия комитет от поп Кръстю, който след това бил предал Левски. Но не всички вярват на тази версия – например българският екзарх Йосиф дори определя поп Кръстю като архиерейски наместник в Орхание, Ботевград."

[resavsky]

Преди 44 минути, nik1 said:

Иван Лалев, който е историк, музеен специалист, директор на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 г.  казва следното:


"През 1925 г. пред близкия съратник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов разказва, че е изповядал поп Кръстю, който казал, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които само единият мъж е бил жив в момента.
Става въпрос за Димитър Пъшков, който скоро след това загива при странни обстоятелства – автомобилна катастрофа. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов. Всъщност именно от Хашнова тръгва версията за обсебени комитетски пари на Ловешкия комитет от поп Кръстю, който след това бил предал Левски. Но не всички вярват на тази версия – например българският екзарх Йосиф дори определя поп Кръстю като архиерейски наместник в Орхание, Ботевград."

https://nglas.net/2021/02/19/ловешки-историк-смъртната-присъда-на/

"– Оспорвате една от най-упоритите тези около гибелта на Апостола -предателството на поп Кръстю. С какви аргументи?
– В новата ми книга представям факти защо поп Кръстю не може повече да бъде обвиняван в злоупотреба с комитетски пари. Има писмо от Иван Драсов до Марин Поплуканов, член на централното ръководство, който е заточен в Диарбекир. През август 1874 г. Драсов участва в общо събрание на революционните комитети, свикано от БРЦК в Букурещ. Там към Драсов, единствен представител на БРЦК в Българско, вероятно са поставяни неудобни въпроси за комитетските пари, събирани и неотчетени от времето на Левски.
Притеснен, Драсов пише до Диарбекир на Поплуканов: „Марине, моля те в името на приятелството ни да ми явиш колкото се може по-скоро где и кому си дал парите, които ти дадох в 1871 г.!”. От писмото става ясно, че комитетските пари, смятани за основен мотив за предателството, не са били у поп Кръстю, а у Марин Поплуканов.
– Вярно ли е, че именно тези пари са намерени век по-късно?
– Да, комитетските пари са открити през 1973 г. при ремонтни работи в квартал „Вароша“ в Ловеч – 1394 златни монети, близо 4 килограма. Два пъти съм гледал тези пари, викал съм специалист нумизмат за оценка. Тези пари са заровени от бащата на Марин Поплуканов – поп Лукан Лилов. Мястото, където са намерени, попада в дворното място на семейство Луканови.
Известно е, че поп Лукан праща пари, вероятно лири от комитетските, на сина си Марин, докато е заточеник в Диарбекир, където с Димитър Пъшков дори са имали месарница – „Крив суджук”.
По същото време друг син на поп Лукан – Илия, учи в Духовната семинария в Одеса. Странно е как обикновен свещеник със седем деца разполага с достатъчно пари да поддържа син заточеник в Диарбекир и син студент в Одеса.
– След като предателят не е поп Кръстю, кой предава Левски? Или изобщо няма предателство?
– Обществената атмосфера по това време е подготвяла завалянето на Левски. Има документи, от които е видно, че месец-месец и половина преди залавянето турците са по следите му, знаят, че е в Пазарджишко-Пловдивския край, взели са извънредни мерки да не премине Дунава във Влашко.
Всъщност истинският предател на Васил Левски е тетевенският учител Иван Фурнаджиев, който отива доброволно пред турската комисия и дава подробна портретна характеристика на Левски – описва мустаците му, леко издадения преден зъб. „Донасям, възнаградете ме!”, казва Фурнаджиев – има го в документ. Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира. Доскоро главната улица на Тетевен носеше неговото име.
Всъщност Левски сам подготвя залавянето си, колкото и абсурдно да звучи. Залавянето следва серия от убийства през 1872 г. – на обвинения в предателство русенец Стоян Пенев, на лясковски чорбаджия, на владишкия наместник дякон Паисий. На 14 август 1872 г. при самоотбрана Левски убива чирака Стойчо Гиргинов в къщата на Денчо Халача в Ловеч – в епицентъра на революционната организация. Няма как турските власти да не са нащрек.
– Защо тогава опитен конспиратор като Левски отива в Ловеч?
– За да прибере част от комитетската архива и наличните средства. Намира част от архива, налични средства – никакви. Архивът оцелява, зашит в самара на коня. Документите по-късно взема Захари Стоянов, но не използва нито един от тях в „Записките“.
– Защо изчезва оправдателната „дописка“, която поп Кръстю Никифоров пише през ноември 1879 г. до авторитетния вестник „Марица”?
– Нито дописката, в която поп Кръстю опровергава тезата, че е предател, нито касовата книга на Ловешкия комитет, която прилага, стигат до редакцията на „Марица”. По това време окръжен управител на Ловеч е Марин Поплуканов, който е издал разпореждане кореспонденцията на поп Кръстю да се проверява и след това да се унищожава.
През 1925 г. пред близкия съратник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов разказва, че е изповядал поп Кръстю, който казал, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които само единият мъж е бил жив в момента.
Става въпрос за Димитър Пъшков, който скоро след това загива при странни обстоятелства – автомобилна катастрофа. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов. Всъщност именно от Хашнова тръгва версията за обсебени комитетски пари на Ловешкия комитет от поп Кръстю, който след това бил предал Левски. Но не всички вярват на тази версия – например българският екзарх Йосиф дори определя поп Кръстю като архиерейски наместник в Орхание, Ботевград."

Напълно съм съгласен,че обвиненията срещу поп Кръстьо тръгват от Хашнова / и членовете на нейното семейство/.Но това не я прави автоматично предател на Левски .

[Borova gora]

Преди 1 час, nik1 said:

Иван Лалев, който е историк, музеен специалист, директор на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 г.  казва следното:


"През 1925 г. пред близкия съратник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов разказва, че е изповядал поп Кръстю, който казал, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които само единият мъж е бил жив в момента.
 

Данаил Попов умира през 1909г. През 1925г. няма как да е говорил със свещеник Георги Антипов.

Подобен текст обаче има:
В 1925 г. известният историк Данаил Кацев - Бурски идва в Ловеч да търси истината за последните дни на Левски. Среща се и с поп Георги и същият му казва: „Да знаеш, че Левски не е предаден от поп Кръстю. Залавянето на Левски е от жена, която се е изповядала пред мен. Аз няма да ти кажа коя е, защото тя чрез мен се е изповядала като пред Бога. Като умра, ето тефтерът, всичко съм записал в него. Ела и го вземи, и го прочети.“

...........................

Данаил Кацев - Бурски:

Негово Преосвещ[енство] епископ Максим Браницки, ми съобщи:
– Тоя, който ви е казал, че поп Георги е бил аргосван, не ви е казал право. При мен идва г. Димитър Пъшков и ме моли да въздействувам на поп Георги Антипов да престани да говори глупости – че поп Кръстю не бил предал Левски и, че знаел имената на истинските предатели."

Поп Георги:
... И х[аджи] Мичо ми троши на времето прозорците... Кой им е виновен, като нямат българска кръв в жилите си и съвесть в главата...“ - хаджи Мичо е вуйчо на Георги Хашната, съпруг на Величка.

Редактирано Януари 18 от Borova gora

[sir]

Преди 3 часа, resavsky said:

Сложно е.По пътя Ловеч- Къкрина има поне две други ханчета.В самото село Къкрина има и друг хан.Левски предпочита да отсадя в частни къщи / и това се знае от властите/.Но кой знае защо те атакуват единствено и само ханчето на Латинеца.Дори не самото село.

Може да има и сто други ханчета, но има едно-единствено, което се държи от известен на властите член на комитета - Цристо Цони, известен им от около четири месеца по мои изчисления.

Редактирано Януари 18 от sir

[resavsky]

Преди 5 минути, sir said:

Може да има и сто други ханчета, но има едно-единствено, което се държи от известен на властите член на комитета - Цристо Цони, известен им от около четири месеца по мои изчисления.

А защо не тръгват още привечер?

[Б. Киров]

Преди 20 минути, Borova gora said:

Данаил Попов умира през 1909г. През 1925г. няма как да е говорил със свещеник Георги Антипов.

Вероятно журналистката записала интервюто с Лалев е объркала Данаил Попов с поп Данаил, не вярвам Лалев да го е направил:

"Данаил Кацев, с псевдоним Бурски, забравен днес, забранен в миналото, е писател, историограф, журналист (1888-1956 г.). Той е родственик на Васил Иванов Кунчев. Неговият прадядо - Видул Кацата от Кочмаларе (днес село Отец Паисиево, Карловско), и  Кунчо Иванов - дядото на Апостола, са братя. Майката на писателя е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе, който през есента на 1871 г. е прочел клетвата пред членовете на революционния комитет, основан от Левски."

https://bgvoice.com/pop-krustu-znam-koi-predade-levski

[Borova gora]

Преди 13 минути, sir said:

Може да има и сто други ханчета, но има едно-единствено, което се държи от известен на властите член на комитета - Цристо Цони, известен им от около четири месеца по мои изчисления.

Точно това би трябвало да накара Левски да не отива там, да отиде в частен дом или в друго ханче... Никога няма да узнаем дали не е бил подведен, че наблюдението на къщите на комитетските членове е махнато, интересът на полицията е намалял и т.н. откакто Пъшков и Поплуканов са пратени в София. 

Освен това винаги ми изглежда грешка, че е влязъл в наново отворено ханче, отварянето му няма как да не е привлякло вниманието и наблюдението на властите...

[sir]

Преди 1 час, Borova gora said:

Точно това би трябвало да накара Левски да не отива там, да отиде в частен дом или в друго ханче... Никога няма да узнаем дали не е бил подведен, че наблюдението на къщите на комитетските членове е махнато, интересът на полицията е намалял и т.н. откакто Пъшков и Поплуканов са пратени в София. 

Освен това винаги ми изглежда грешка, че е влязъл в наново отворено ханче, отварянето му няма как да не е привлякло вниманието и наблюдението на властите...

Би го накарало да отиде другаде, ако знаеше, че Латинеца е известен на властите. Да, но откъде да знае? Към него момент знае единствено този, който преди месеци го е издал на властите като Христо Цони.

Освен това по нищо не личи Левски да знае нещо конкретно за наблюдавани къщи. Знае, че като цяло обстановката е напрегната, има арестувани, останалите ги е страх. Но конкретика очевидно не знае, иначе за чий ще нарежда документацията да се праща у Сиркови, че на всичкото отгоре и да известява комитета, че ще мине от там да си я прибере?

Уви, за мен лично е съвсем очевидно, че Левски не е бил наясно с мащаба на опасността и с това колко много знаят турските власти именно за Ловеч и комитета там.

п.п. Впрочем, известен на властите комитетски член е и Никола Сирков (отделен въпрос дали той е "Никола" в доклада или е Цвятков, но в случая е все тая, тъй като и двамата са пряко замесени), известен на властите комитетски член е и Христо Луканов. Левски у първия отсяда, а вторият при заминаването му го съпровожда известно време (проверява за засади или какво беше точно там). И накрая се забива в ханчето на трети известен на властите комитетски член. Та, колко да е бил наясно Левски с обстановката?

Редактирано Януари 18 от sir

[Borova gora]

Преди 54 минути, sir said:

Би го накарало да отиде другаде, ако знаеше, че Латинеца е известен на властите. Да, но откъде да знае? Към него момент знае единствено този, който преди месеци го е издал на властите като Христо Цони.

Освен това по нищо не личи Левски да знае нещо конкретно за наблюдавани къщи. Знае, че като цяло обстановката е напрегната, има арестувани, останалите ги е страх. Но конкретика очевидно не знае, иначе за чий ще нарежда документацията да се праща у Сиркови, че на всичкото отгоре и да известява комитета, че ще мине от там да си я прибере?

Уви, за мен лично е съвсем очевидно, че Левски не е бил наясно с мащаба на опасността и с това колко много знаят турските власти именно за Ловеч и комитета там.

п.п. Впрочем, известен на властите комитетски член е и Никола Сирков (отделен въпрос дали той е "Никола" в доклада или е Цвятков, но в случая е все тая, тъй като и двамата са пряко замесени), известен на властите комитетски член е и Христо Луканов. Левски у първия отсяда, а вторият при заминаването му го съпровожда известно време (проверява за засади или какво беше точно там). И накрая се забива в ханчето на трети известен на властите комитетски член. Та, колко да е бил наясно Левски с обстановката?

Точно това е причината да гледам сериозно на роднинската завързаност на участниците, Никола Сирков лично го среща, носи му писма, включително от Величка, две седмици по-късно го приема в дома си, приема пари и документи за него, а пък не му дава пълната картина в Ловеч след поредицата от предателства...

Това няма как да е направил случайно, а съзнателно... Иначе не би млъкнал по въпроса и би го убедил да не стъпва в града.

Редактирано Януари 18 от Borova gora

[resavsky]

Преди 59 минути, Borova gora said:

Точно това е причината да гледам сериозно на роднинската завързаност на участниците, Никола Сирков лично го среща, носи му писма, включително от Величка, две седмици по-късно го приема в дома си, приема пари и документи за него, а пък не му дава пълната картина в Ловеч след поредицата от предателства...

Това няма как да е направил случайно, а съзнателно... Иначе не би млъкнал по въпроса и би го убедил да не стъпва в града.

А кой е Сирков,че да има пълна картина какво се случва в Ловеч?Поне от октомври месец така наречения революционен комитет в Ловеч се разпада от само себе си а нито един от членовете му няма друга цел освен да се спасява поеденично.

[Borova gora]

Преди 17 минути, resavsky said:

Поне от октомври месец така наречения революционен комитет в Ловеч се разпада от само себе си а нито един от членовете му няма друга цел освен да се спасява поеденично.

За същото пишем, че тази информация за комитета не е дадена на Апостола, решенията, които взима го показват, защото той нито е бил непредпазлив, нито безразсъдно действащ.

Не говорим за глобалната картина, която знае каймакамина, а за наблюденията, "бастисванията" по къщите на комитетските дейци, разпитите в конака и т.н. Самите Сиркови са били предупредени, че са под наблюдение по спомените на Мария Сиркова, но ни дума на Апостола, който се доверява на Сирков и влиза в дома им.

[todorg]

За бунтовна дейност ,са осъждали на заточение ,ако няма ,загинали а понякога и въпреки загиналите.Защо Левски е осъден на смърт според извънредният съд или комисия  ,това е сложен казус  ,може би някой запознат с османското право ,да каже разликата.Доколкото аз тълкувам е осъден на смърт  ,като криминален престъпник за убийството на младото момче в Ловеч ,докато е влезнал с взлом в чужда собственост и той самият си е написал съжаление в тефтерчето ,за този инцидент.

[sir]

Преди 2 часа, Borova gora said:

За същото пишем, че тази информация за комитета не е дадена на Апостола, решенията, които взима го показват, защото той нито е бил непредпазлив, нито безразсъдно действащ.

Не говорим за глобалната картина, която знае каймакамина, а за наблюденията, "бастисванията" по къщите на комитетските дейци, разпитите в конака и т.н. Самите Сиркови са били предупредени, че са под наблюдение по спомените на Мария Сиркова, но ни дума на Апостола, който се доверява на Сирков и влиза в дома им.

Точно това визирам и аз. Няма нужда, а и няма как Никола Сирков да знае пълната картина. То нея, както установхме, не я знае дори Мазхар паша. Няма как да знае, че от три месеца има височайшата чест името му да е известно лично на великия везир. Нито пък може да знае, че същото важи и за Христо Луканов и Христо Цонев Латинеца, които са част от неговия (не на Луканови, на поп Кръстю или на Христо Иванов Големия) план за безопасно извеждане на Левски от града. Но нима не знае, че къщата му е била обискирана и че е под наблюдение? Дори и да е така, както Ресавски пише, че всеки в Ловешкия комитет към онзи момент вече мисли единствено за това как да спаси себе си, то ако Сирков беше и той в тази категория, за чий му трябва изобщо да приема Левски в дома си, вместо около две седмици по-рано - когато се виждат лично - да му каже "тука всичко пропадна, всеки гледа да спаси себе си, недей идва"?

Алтернативата е ясна каква е: Никола Сирков знае как седят нещата, но или не съобщава на Левски, или го лъже, че всичко е отшумяло. След което му скроява този невероятен план за излизане от града - пак повтарям, той лично, а не някой от другите по-видни заподозрени в предателство - с участието на отбор юнаци, известни на властите.

[Borova gora]

Преди 11 часа, todorg said:

За бунтовна дейност ,са осъждали на заточение ,ако няма ,загинали а понякога и въпреки загиналите.Защо Левски е осъден на смърт според извънредният съд или комисия  ,това е сложен казус  ,може би някой запознат с османското право ,да каже разликата.Доколкото аз тълкувам е осъден на смърт  ,като криминален престъпник за убийството на младото момче в Ловеч ,докато е влезнал с взлом в чужда собственост и той самият си е написал съжаление в тефтерчето ,за този инцидент.

Има на 42-ра страница файл от Киров с качени последите преведени документи до момента, там има телеграма от Извънредната комисия до Великия везир, подробно е описана революционната дейност на Левски, значението му като лидер и искането на смъртната присъда.

Добре е да се запознаете с документите от изворите.

В  тази тема също има и много написано по отношение на убийството на момчето и по принцип приписваните убийства на организацията.

Редактирано Януари 19 от Borova gora

[deaf]

С какво мотиви османския съд осъжда Левски на смърт? Наистина според османските закони за бунтовна дейност без да има убити,не се е предвиждала смъртна присъда. Но съдът може да е счел,че убийството на ратая не е извършено с криминална цел,а с бунтовна...

[Borova gora]

Преди 12 часа, sir said:

Точно това визирам и аз. Няма нужда, а и няма как Никола Сирков да знае пълната картина. То нея, както установхме, не я знае дори Мазхар паша. Няма как да знае, че от три месеца има височайшата чест името му да е известно лично на великия везир. Нито пък може да знае, че същото важи и за Христо Луканов и Христо Цонев Латинеца, които са част от неговия (не на Луканови, на поп Кръстю или на Христо Иванов Големия) план за безопасно извеждане на Левски от града. Но нима не знае, че къщата му е била обискирана и че е под наблюдение? Дори и да е така, както Ресавски пише, че всеки в Ловешкия комитет към онзи момент вече мисли единствено за това как да спаси себе си, то ако Сирков беше и той в тази категория, за чий му трябва изобщо да приема Левски в дома си, вместо около две седмици по-рано - когато се виждат лично - да му каже "тука всичко пропадна, всеки гледа да спаси себе си, недей идва"?

Алтернативата е ясна каква е: Никола Сирков знае как седят нещата, но или не съобщава на Левски, или го лъже, че всичко е отшумяло. След което му скроява този невероятен план за излизане от града - пак повтарям, той лично, а не някой от другите по-видни заподозрени в предателство - с участието на отбор юнаци, известни на властите.

Отборът юнаци са все роднини, което потвърждава идеята за роднинската свързаност и обмена на информация между тях. Все едно дали Христо, Величка, жената на Латинеца, която също е знаела, че Левски е в града, или друг е съобщил/а в конака. Били са замесени всички. 

Плюс, че той изглежда подмамен да влезе в Ловеч точно от тях, не от други дейци... Съгласно писмото до Великия везир, още от началото на декември властта наистина е очаквала точно в Ловеч да щракне капана. Това е всъщност показателно за наличието на предателство в залавянето, управителят на Търново е имал основания да твърди това пред най-висшестоящия, никой не би написал с такава сигурност без причина, не е било очакване за късмет, че ако мине оттук баш бунтовника, ние може и да го хванем... Всичко е и след изпращането на Поплуканов и Пъшков за София т.е. опрян е ножа до гърлото за роднинството, техните хора ги чакат тежки присъди, а Левски е на свобода. 

Роднините са намерили и подходящ, който да бъде нарочен предател, за да не бъдат заподозряни. "Поп Лукан, който често казваше: Тоя проклет поп Кръстю подкокороса момчето ми, та го хвърли в тая беля." - Данаил Кацев – Бурски.

Относно разликата във времето т.е. защо всичко се случва след полунощ, а не веднага, изчакали са да се убедят, че Дякона не е продължил по пътя към Севлиево и Търново, а към Къкрина, някой техен човек седнал сред клиентите на ханчето е могъл да им потвърди това тичайки през глава към града. По-малко вероятно е да е някой доносник на полицията, по-скоро от родата на Латинеца в селото, защото той е очаквал какво ще се случи. Когато потерията е разлаяла кучетата, той е скочил с глупаво обяснение и е излязъл точно при обкръжаването, зарязвайки оръжието си, с което би трябвало да защитава Левски ако остане вътре и учудващо безпроблемно преминал през обсадата.

Затова и заптиетата не са имали заповед да седят и чакат извънредна задача в конака въпросната вечер, чак като дошло потвърждението, необходимо за да не излъжат каймакамина, че Левски е в Къкрина, а той да е бил в тъмното по някой от пътищата, тогава са ги събрали по къщите за да препускат през нощта, случаят не е можел да чака до сутринта... 

 

Редактирано Януари 19 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 16 часа, sir said:

Алтернативата е ясна каква е: Никола Сирков знае как седят нещата, но или не съобщава на Левски, или го лъже, че всичко е отшумяло. След което му скроява този невероятен план за излизане от града - пак повтарям, той лично, а не някой от другите по-видни заподозрени в предателство - с участието на отбор юнаци, известни на властите.

Сирков няколко месеца преди да почине скоропостижно е казал следното:

Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях.
Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга.
Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.
Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него.
Но Левски като се позасмя, каза:
„Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.”
„Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му.
След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“

Подчертаното по-горе е за г-н Гербов, Сирков ясно казва кой е бил председател /Марин Поплуканов/, кой е бил подпредседател /Пъшков/ и кой е бил касиер /поп Кръстьо/. Освен това също така ясно казва какво е поръчал поп Кръстьо на Левски по отец Давид, а именно "да не дохожда в Ловеч и да замине за Сърбия /а не във Влашко/.

За конкретния план за измъкване от Ловеч, според мен, Сирков шикалкави, според него, Левски сам си го е скроил, като едва сутринта в деня на излизане от Ловеч, казал на Сирков, че ще замине за Търново, но щял да мине през Къкрина, за "да се видел с Христо Латинеца" /каквото и да означава "да се види", след като предишната нощ са седели до късно у Сиркови и са се видели с Латинеца/, а вече Сирков казал на Николчо "да се приготви". Защо Сирков праща неопитния Николчо, а лично не придружава Апостола, не е ясно. "Да се приготви" за Николчо дали е означавало да отиде да извади тескере за Търново и тескере на името на Малък Добри, което тескере вече е било червена лампа за Али Чауш, който заверява тескерето, а после среща Николчо с непознат в турски дрехи и без Малък Добри.

"Да се види с Христо Латинеца, за да се позаличат следите му" в Къкрина е твърде мъгляво и, според мен, под "да се види" за Сирков означава Левски да пренощува в хана на Латинеца.

Латинеца отива в Къкрина още сутринта и оттам минава Али Чауш с другото заптие към обяд. Кой с кого се видял става ясно през нощта.

[resavsky]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Сирков няколко месеца преди да почине скоропостижно е казал следното:

Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях.
Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга.
Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.
Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него.
Но Левски като се позасмя, каза:
„Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.”
„Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му.
След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“

Подчертаното по-горе е за г-н Гербов, Сирков ясно казва кой е бил председател /Марин Поплуканов/, кой е бил подпредседател /Пъшков/ и кой е бил касиер /поп Кръстьо/. Освен това също така ясно казва какво е поръчал поп Кръстьо на Левски по отец Давид, а именно "да не дохожда в Ловеч и да замине за Сърбия /а не във Влашко/.

За конкретния план за измъкване от Ловеч, според мен, Сирков шикалкави, според него, Левски сам си го е скроил, като едва сутринта в деня на излизане от Ловеч, казал на Сирков, че ще замине за Търново, но щял да мине през Къкрина, за "да се видел с Христо Латинеца" /каквото и да означава "да се види", след като предишната нощ са седели до късно у Сиркови и са се видели с Латинеца/, а вече Сирков казал на Николчо "да се приготви". Защо Сирков праща неопитния Николчо, а лично не придружава Апостола, не е ясно. "Да се приготви" за Николчо дали е означавало да отиде да извади тескере за Търново и тескере на името на Малък Добри, което тескере вече е било червена лампа за Али Чауш, който заверява тескерето, а после среща Николчо с непознат в турски дрехи и без Малък Добри.

"Да се види с Христо Латинеца, за да се позаличат следите му" в Къкрина е твърде мъгляво и, според мен, под "да се види" за Сирков означава Левски да пренощува в хана на Латинеца.

Латинеца отива в Къкрина още сутринта и оттам минава Али Чауш с другото заптие към обяд. Кой с кого се видял става ясно през нощта.

А дали Латинеца е знаел,че Левски ще минава през ханчето?По скоро не.

[sir]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Сирков няколко месеца преди да почине скоропостижно е казал следното:

Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях.
Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга.
Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.
Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него.
Но Левски като се позасмя, каза:
„Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.”
„Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му.
След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“

Подчертаното по-горе е за г-н Гербов, Сирков ясно казва кой е бил председател /Марин Поплуканов/, кой е бил подпредседател /Пъшков/ и кой е бил касиер /поп Кръстьо/. Освен това също така ясно казва какво е поръчал поп Кръстьо на Левски по отец Давид, а именно "да не дохожда в Ловеч и да замине за Сърбия /а не във Влашко/.

За конкретния план за измъкване от Ловеч, според мен, Сирков шикалкави, според него, Левски сам си го е скроил, като едва сутринта в деня на излизане от Ловеч, казал на Сирков, че ще замине за Търново, но щял да мине през Къкрина, за "да се видел с Христо Латинеца" /каквото и да означава "да се види", след като предишната нощ са седели до късно у Сиркови и са се видели с Латинеца/, а вече Сирков казал на Николчо "да се приготви". Защо Сирков праща неопитния Николчо, а лично не придружава Апостола, не е ясно. "Да се приготви" за Николчо дали е означавало да отиде да извади тескере за Търново и тескере на името на Малък Добри, което тескере вече е било червена лампа за Али Чауш, който заверява тескерето, а после среща Николчо с непознат в турски дрехи и без Малък Добри.

"Да се види с Христо Латинеца, за да се позаличат следите му" в Къкрина е твърде мъгляво и, според мен, под "да се види" за Сирков означава Левски да пренощува в хана на Латинеца.

Латинеца отива в Къкрина още сутринта и оттам минава Али Чауш с другото заптие към обяд. Кой с кого се видял става ясно през нощта.

Да, но ето въпрос: доколко може да се вярва на казаното от Сирков постфактум? Ако не се лъжа, пред Матей Преображенски, който минава за доверен човек на Левски. Какво да му каже? "Ние го предадохме"? Или "ние нищо не му казахме за обстановката"?

Защо например жена му, години по-късно, говори други неща? На чии спомени може да се вярва повече?

И други въпроси, не по-малко важни. Защо Сирков не му казва всичко това по-рано, когато му носи писмата? Те не са ли си говорили тогава? Левски нали е прочел какво пише във въпросните писма. Едни хора от комитета му казват да не идва, понеже е опасно, а в същото време "председателят" му казва да дойде. Не го ли пита тогава как седят нещата? Този разговор, в който Левски все го разпитвал, а Сирков все отговарял, не е ли далеч по-логично да се е случил именно тогава, а не чак когато Левски пристига у тях? Той тогава и да го разпитва, и да не го разпитва, все тая - вече се е е набутал.

А като прочетем пък писмото на Левски, то нещата изглеждат по още по-странен начин. Така излиза, че Левски се доверява на мнението на въпросния председател и дори се солидаризира с него в обвиненията му към другите членове, че са страхливци. Аз това по друг начин не мога да го тълкувам, но нямам против да видя и алтернативно четене:

А мнението на председателя Ви във Вашето [същото] писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от Вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха Ви. По думите на председателя Ви отправих се до дойда в града Ви и се срещна веднъж за всякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти.

Ако вярваме на спомените на Сирков, то председателят очевидно не е поп Кръстю, който едно, че е посочен като касиер, и второ - че бил предал на Левски да не идва в Ловеч. А кой тогава е? Марин Поплуканов от ареста ли кани Левски в Ловеч? И откъде-накъде Левски ще се доверява на него, а не на очевидно всички останали, които му казват да не идва? Ако вярваме на спомените на Сирков, то поп Кръстю практически му е казал (на Левски), че цялата структура е компрометирана - съветът да стои в Тракия или да бяга в Сърбия нищо друго не може да означава. Защо Левски не му вярва, нали уж според Сирков (а и според доста хора в тази тема) поп Кръстю бил верен човек, а според брата на Левски "няма вина"?

[resavsky]

Преди 24 минути, sir said:

Да, но ето въпрос: доколко може да се вярва на казаното от Сирков постфактум? Ако не се лъжа, пред Матей Преображенски, който минава за доверен човек на Левски. Какво да му каже? "Ние го предадохме"? Или "ние нищо не му казахме за обстановката"?

Защо например жена му, години по-късно, говори други неща? На чии спомени може да се вярва повече?

И други въпроси, не по-малко важни. Защо Сирков не му казва всичко това по-рано, когато му носи писмата? Те не са ли си говорили тогава? Левски нали е прочел какво пише във въпросните писма. Едни хора от комитета му казват да не идва, понеже е опасно, а в същото време "председателят" му казва да дойде. Не го ли пита тогава как седят нещата? Този разговор, в който Левски все го разпитвал, а Сирков все отговарял, не е ли далеч по-логично да се е случил именно тогава, а не чак когато Левски пристига у тях? Той тогава и да го разпитва, и да не го разпитва, все тая - вече се е е набутал.

А като прочетем пък писмото на Левски, то нещата изглеждат по още по-странен начин. Така излиза, че Левски се доверява на мнението на въпросния председател и дори се солидаризира с него в обвиненията му към другите членове, че са страхливци. Аз това по друг начин не мога да го тълкувам, но нямам против да видя и алтернативно четене:

А мнението на председателя Ви във Вашето [същото] писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от Вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха Ви. По думите на председателя Ви отправих се до дойда в града Ви и се срещна веднъж за всякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти.

Ако вярваме на спомените на Сирков, то председателят очевидно не е поп Кръстю, който едно, че е посочен като касиер, и второ - че бил предал на Левски да не идва в Ловеч. А кой тогава е? Марин Поплуканов от ареста ли кани Левски в Ловеч? И откъде-накъде Левски ще се доверява на него, а не на очевидно всички останали, които му казват да не идва? Ако вярваме на спомените на Сирков, то поп Кръстю практически му е казал (на Левски), че цялата структура е компрометирана - съветът да стои в Тракия или да бяга в Сърбия нищо друго не може да означава. Защо Левски не му вярва, нали уж според Сирков (а и според доста хора в тази тема) поп Кръстю бил верен човек, а според брата на Левски "няма вина"?

Може би Левски не вярва,че ситуацията в Ловеч е безнадеждна и все още може да се води някаква революционна дейност.Затова идва и лично в Ловешко в началото на декември - да проучи лично ситуацията и да я поправи доколкото е възможно.