Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

В детайлите е истината и концентрираме ли се в детайлите, излиза информация, която всъщност никой документ никога няма пряко да ни даде. 

++

Цитираният по-горе от мен спомен е четвърти или пети по ред и във всеки следващ разказ Никола Цвятков добавя нови и нови подробности, които доукрасява, така че някъде в неговите разкази и самият той, според мен, вече не е правел разлика между измислица и реалност. В този му разказ от 1901 той разказва разни свои сънища за висящи мамули и турци, говори за астрономическа беседа за луната, която му изнесъл в двора на ханчето под открито небе Апостола, залпова стрелба от заптиета при залавянето на Левски и т.н /при положение, че е имало само един изстрел от револвера на Левски/.

Но най-първият му разказ е пред Софийската комисия и там Николчо казва:

 - Христо, аз и Дякона, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха.

Значи цялата история пред Параскев Стоянов как се събудил в полунощ пък после два часа ял кокошка гарнирана с винце увисва във въздуха, пък после уж той събудил Левски и Латинеца и т.н. Човекът чистосърдечно си признава: "Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. "

Да, но това променя вече ролята на Латинеца в цялата ситуация, защото излиза, че той е диктувал времето, когато ще тръгват, което е ключово важно в стиковането с идването на потерята.

А какво казва Юсеин Бошнак след Освобождението пред Иван Драсов, Марин Поплуканов и Пъшков:

 "Аз изпълних буквално тая заповед на юзбашията /да хванат Левски/, сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем ако е вече вътре. Уверихме се, че вътре имаше хора, защото светеше. Почукахме да ни се отвори, но никой не се обади и веднага се огаси свещта. Ние почнахме по-силно да чукаме като угрожавахме, че ще запалим ханчето, но никакъв глас. Тогава двама от нас се покачиха на покрива с цел като разкрият дупка да могат оттам да влязат и ни отварят, а всички други стражари заградихме по-добре ханчето. Внезапно вратата се отвориха и един човек в потури изскочи като стреля и гръмна."

"сардисахме неусетно през нощта ханчетои чакахме да се прехвърли нощта" - казва Бошнака. Не са се хвърлили на юруш, сардисали са неусетно и са чакали да прехвърли нощта", за колко време се "прехвърля нощта" - за пет минути, за десет или за повече, според мен за повече, през цялото време потерята чака навън около ханчето.

Излизането на Христо Латинеца при така очертаната от Бошнака картина без да го забележат и да се размине с тях става абсурдно, потерята е чакала "докато се прехвърли нощта" и тогава са почукали, а Николочо казва, че не повече от 10 минути след като Христо излиза и той заключва след него, на вратата се чука. Бошнака обаче дума не обелва за неговото излизане, нито за неговото завръщане, а то е документирано черно на бяло в протоколите на Софийската комисия.

Така както се очертава картината, Бошнака е чакал не свещ да се запали /тя си е била запалена през цялото време докато са "се сурдисали неусетно", а излизането на Христо, това е бил знакът за атака, само че Бошнака го премълчава, в неговия разказ Христо Латинеца не съществува.

 

 

 

[sir]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Аз ще си остана соло с мнението, че не са пращали просто така информация до Великия везир, особено такава, която би влезнала в конфликт с донесението на друг валия например веднага или след седмици. Организацията не е била само в Дунавския вилает, плюс в документите посочват, че са били притеснени как са я допуснали да се формира под носа им. За мен това означава, че е имало усилена класифицирана кореспонденция между Ловеч, Търново, Русе и питане и проверяване какво и как преди да бъде прецнено какво да бъде докладвано на Високата Порта, защото това си е било „изстрел в крака“ от страна на Пашите да признаят, че българите тайно са се подготвили организирано за бунт. За Хамди Паша няма как това да е било рутинна телеграма и първо му е потвърдена информацията, а след това я е препратил. Със сигурност се е интересувал и как е продължило разследването и кой е заловен.

Ами усилената класифицирана кореспонденция, питането и проверяването между Ловеч, Търново и Русе са довели например до това:

преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново

Ако това е Васил Козлев, то информацията е очевидно грешна, тъй като той не е убит в никакво село Равитче, каквото и не съществува, нито пък в Горна Оряховица, ако приемем, че Равитче е грешен запис на Раховиче (само по себе си показателно, тъй като Горна Оряховица по това време далеч не е някакво си забито "село", та чак и да й сбъркаш името). И най-показателното - нито пък е убит 20 дни преди пращането на доклада, а точно два месеца преди това.

Веднага след пасажа за убийствата и покушенията в доклада седи следното:

Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили [извършването на] тези [престъпления], но се установи, че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет.

Така е, незабавно разследване на убийството на Васил Козлев е имало. Ако вярваме на онзи сайт, на който и по-рано бяхме попаднали, за разследването на това убийство пристига бюлюкбашия начело на 40 заптиета. Не пише изрично откъде пристига, но такова количество може да бъде пратено единствено от Търново. И убийството действително е разкрито, практически веднага. С кого точно е кореспондирал и сверявал информацията си Хамди паша оставям на вас да прецените, но мен ми се чини, че не ще да е било с тези, които с абсолютна сигурност са знаели както кога, така и къде е било извършено това убийство. Явно дори и търновският мютесариф, "почитаемият Али бей", не е бил сред тях.

Само този пример ми е напълно достатъчен, за да се усъмня дълбоко в каквито и да било усилени кореспонденции и проверки. За каквито впрочем не е имало и време, но очевидно този фактор се игнорира.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

++

Цитираният по-горе от мен спомен е четвърти или пети по ред и във всеки следващ разказ Никола Цвятков добавя нови и нови подробности, които доукрасява, така че някъде в неговите разкази и самият той, според мен, вече не е правел разлика между измислица и реалност. В този му разказ от 1901 той разказва разни свои сънища за висящи мамули и турци, говори за астрономическа беседа за луната, която му изнесъл в двора на ханчето под открито небе Апостола, залпова стрелба от заптиета при залавянето на Левски и т.н /при положение, че е имало само един изстрел от револвера на Левски/.

Но най-първият му разказ е пред Софийската комисия и там Николчо казва:

 - Христо, аз и Дякона, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха.

Значи цялата история пред Параскев Стоянов как се събудил в полунощ пък после два часа ял кокошка гарнирана с винце увисва във въздуха, пък после уж той събудил Левски и Латинеца и т.н. Човекът чистосърдечно си признава: "Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. "

Да, но това променя вече ролята на Латинеца в цялата ситуация, защото излиза, че той е диктувал времето, когато ще тръгват, което е ключово важно в стиковането с идването на потерята.

А какво казва Юсеин Бошнак след Освобождението пред Иван Драсов, Марин Поплуканов и Пъшков:

 "Аз изпълних буквално тая заповед на юзбашията /да хванат Левски/, сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем ако е вече вътре. Уверихме се, че вътре имаше хора, защото светеше. Почукахме да ни се отвори, но никой не се обади и веднага се огаси свещта. Ние почнахме по-силно да чукаме като угрожавахме, че ще запалим ханчето, но никакъв глас. Тогава двама от нас се покачиха на покрива с цел като разкрият дупка да могат оттам да влязат и ни отварят, а всички други стражари заградихме по-добре ханчето. Внезапно вратата се отвориха и един човек в потури изскочи като стреля и гръмна."

"сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта" - казва Бошнака. Не са се хвърлили на юруш, сардисали са неусетно и са чакали да прехвърли нощта", за колко време се "прехвърля нощта" - за пет минути, за десет или за повече, според мен за повече, през цялото време потерята чака навън около ханчето.

Излизането на Христо Латинеца при така очертаната от Бошнака картина без да го забележат и да се размине с тях става абсурдно, потерята е чакала "докато се прехвърли нощта" и тогава са почукали, а Николочо казва, че не повече от 10 минути след като Христо излиза и той заключва след него, на вратата се чука. Бошнака обаче дума не обелва за неговото излизане, нито за неговото завръщане, а то е документирано черно на бяло в протоколите на Софийската комисия.

Така както се очертава картината, Бошнака е чакал не свещ да се запали /тя си е била запалена през цялото време докато са "се сурдисали неусетно", а излизането на Христо, това е бил знакът за атака, само че Бошнака го премълчава, в неговия разказ Христо Латинеца не съществува.

Съмнявах се в казаното от Бошнака, ето го и доказателството... Благодаря! Безкрайно се учудвах защо се доверяват на думите на някой, който има сериозни интереси да каже едно или друго след Освобождението, за да бъде в добри отношения с новите шефове в Ловеч.

Тук го има и момента, на който с основание някои наблягаха, защо има значително времево разстояние до залавянето на Апостола след напускането му на Ловеч. Заптиетата са чакали в тъмното, чакали са уговорените знаци, последния от които е бил излизането на Латинеца пред обсадата без револвер в тъмното...

"всичко се скрои у Величка и тя, каквото намислеше, го правеше. Нея повече слушаха..." - кои са я слушали? Имало е роднинско събрание как да спасят Марин? Тя дали се е сетила, че има нещо странно само къщата на Латинеца да не е бастисана, да го е поразпитала или властта им е подсказала, че те са в ръцете й, остава само да й съдействат напълно? 

Попрочетох част от Спомените на Големия. Така както аз ги разбирам, Латинеца май е бил в Белград с първата легия и знае оттам Левски, станал е кафеджия придружавайки Големия. За Общия не разбрах дали и кога са се запознали. Но много мислих как някой смятан за "добър е в решителността" би предал Апостола след всичко, което са претеглили и преживяли, и мечтали заедно. Трудно би се случило, не е бил страхливец Латинеца, много болезнено е да е той, но едно от правдоподобните обяснения е, че полицията го е държала в ръцете си със списъка. Биха го издали ако не им направи услугата. И после убийството на слугата отново би се оказала негова работа. Накрая се измъква съвсем невредим от толкова тежка история, в която си изпащат всички. Може би единствения невредим.

Редактирано 7, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Съмнявах се в казаното от Бошнака, ето го и доказателството... Благодаря! Безкрайно се учудвах защо се доверяват на думите на някой, който има сериозни интереси да каже едно или друго след Освобождението, за да бъде в добри отношения с новите шефове в Ловеч.

В писаните конюнктурно спомени винаги има част достоверност, аз лично подхождам към тях селективно, като ги сравнявам паралелно с други мемоари за същите събития /ако е възможно/ или с документи за тези събития или с различни във времето подобни спомени, ако е възможно и с трите едновременно. После отсейвам и извличам достоверната, според мен, информация. За мен този начин работи.

Преди 1 час, Borova gora said:

Попрочетох част от Спомените на Големия. Така както аз ги разбирам, Латинеца май е бил в Белград с първата легия и знае оттам Левски, станал е кафеджия придружавайки Големия. За Общия не разбрах дали и кога са се запознали.

Латинеца е роден 1848, те двамата с Николчо са почти връстници, Николчо е роден 1849. Латинеца е бил с Големия в Белград по време на Първата легия /1862/, но е бил 14-годишен, на тази крехка възраст е изключено да са го приели за обучение като войник. Специализирал се е отрано като кафеджия. Големия е имал моя занаят, донякъде, книговезец, сериозен човек, имал е връзка с книжаря Хр.Г.Данов.

 

Преди 1 час, Borova gora said:

Но много мислих как някой смятан за "добър е в решителността" би предал Апостола след всичко, което са претеглили и преживяли, и мечтали заедно. Трудно би се случило, не е бил страхливец Латинеца, много болезнено е да е той, но едно от правдоподобните обяснения е, че полицията го е държала в ръцете си със списъка. Биха го издали ако не им направи услугата. И после убийството на слугата отново би се оказала негова работа. Накрая се измъква съвсем невредим от толкова тежка история, в която си изпащат всички. Може би единствения невредим.

Какво ли не правят обстоятелствата с хората, не всички са "стоманени". Имал е семейство, дете.

Само да подчертая, че веднага след убийството на слугата в Ловеч, местната полиция е знаела много повече за комитета, тайните къщи и членовете с тяхната йерархия по близост до Левски, отколкото е написано в списъка на Хамди, така че този дебат откъде е получил информацията си Хамди е малко безпредметен с оглед на това:

Баба Мария Николчевица, жена на Никола Цветков, родена Тодорова, родом от Ловеч, на 60 години, бивша жена на Николча Сиркова, записана от д-р Параскев Стоянов, 16.5.1901:

"В къщата на Н. Сирков комитетът не се е събирал. Левски вардеше тая къща да си я има за тежки времена. Скривалището бе направено по същия начин, като това в къщата на Величка Хашнова и в къщата на Гечо Хашната до маслага над черквата “Света Богородица”. На тавана имаше две шинди, които като се махнат, се излиза на тавана и оттам по стълбата се покачва на полянката под скалата на крепостта Хисаря и избягва незабелязан от никого... Там Левски не позволяваше да идва никой. След улавянето на Левски Сиркова не безпокоили. От Света Богородица до Коледа къщата на Сиркова била заградена /в смисъл наблюдавана/, това след убиването на момчето Стоенчо. След убийството /на слугата/, както казахме, Левски след лозята се скри у Величкини и на заранта дойде у Никола Сиркова. Величка дошла след два дни да каже, че ще заградят къщата на Сиркова и Васил (Левски) да излезе. Той избягал, Сиркови скрили всичко. На третия ден след Богородица (19 август) чак заградили; Търсили и у Никола Цветков и вече заградили къщата, т. е. тайно я вардели отдалеч. Левски вече не дошъл, само довели коня му един път."

Професор д-р П. Ив. Стоянов

Забележка: Тетрадката оригинална моя, от която преписах всичко дословно, както е било писано от мен през 1901 г., когато събирах моите материали, тази тетрадка я подарих на Народната библиотека в отдела Ръкописи, защото се боях, че ако я дам в Ловчанското читалище, някой обиден потомък на някое от описаните тук лица да не го вземе от библиотеката на читалището „Наука“ в Ловеч и го унищожи.

[Borova gora]

Преди 4 часа, sir said:

Ами усилената класифицирана кореспонденция, питането и проверяването между Ловеч, Търново и Русе са довели например до това:

преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново

Ако това е Васил Козлев, то информацията е очевидно грешна, тъй като той не е убит в никакво село Равитче, каквото и не съществува, нито пък в Горна Оряховица, ако приемем, че Равитче е грешен запис на Рехавите (само по себе си показателно, тъй като Горна Оряховица по това време далеч не е някакво си забито "село", та чак и да й сбъркаш името). И най-показателното - нито пък е убит 20 дни преди пращането на доклада, а точно два месеца преди това.

Веднага след пасажа за убийствата и покушенията в доклада седи следното:

Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили [извършването на] тези [престъпления], но се установи, че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет.

Така е, незабавно разследване на убийството на Васил Козлев е имало. Ако вярваме на онзи сайт, на който и по-рано бяхме попаднали, за разследването на това убийство пристига бюлюкбашия начело на 40 заптиета. Не пише изрично откъде пристига, но такова количество може да бъде пратено единствено от Търново. И убийството действително е разкрито, практически веднага. С кого точно е кореспондирал и сверявал информацията си Хамди паша оставям на вас да прецените, но мен ми се чини, че не ще да е било с тези, които с абсолютна сигурност са знаели както кога, така и къде е било извършено това убийство. Явно дори и търновският мютесариф, "почитаемият Али бей", не е бил сред тях.

Само този пример ми е напълно достатъчен, за да се усъмня дълбоко в каквито и да било усилени кореспонденции и проверки. За каквито впрочем не е имало и време, но очевидно този фактор се игнорира.

Всъщност голяма част от написаното от Вас подкрепя смисъла това, което аз бях постнала. До Великия везир не се пише и препредава направо, Хамди паша или който и друг валия не е пощенска кутия между каймакамините и везира. Пише се обмислено и се преценява как да бъдат представени нещата, кое и колко да бъде казано или да не бъде, всеки високопоставен чиновник си е пазел мястото и просто така не би хвърлил информация за подготвян бунт. За Хамди времето може и да е било важно, но и аз като него бих написала, че нещо се е случило преди двайсетина дни, а не преди два месеца в Лясковец, защото иначе ще ме питат как така съм мълчала цели два месеца и не съм си гледала работата да информирам своя шеф... Има си причини за всяко изречение в този текст, дори и да не ги разбираме напълно от сегашна гледна точка. Оттук, не можем напълно да приемаме за сто процента валидни телеграмите до везира. Исторически източник са, но винаги има нещо премълчано, прикрито и трябва да си имаме едно наум когато работим с тях.

За Равитче някъде по журналистическите статии преводачите бяха споменали, че е днешна Горна Оряховица, те грешно са набрали името, техническа грешка. Случва се. Но пък смело са написали под списъка, че Никола е Никола Сирков, а нямат доказателства за кой Никола става въпрос, принципен въпрос.

Редактирано 7, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

В писаните конюнктурни спомени винаги има част достоверност, аз лично подхождам към тях селективно, като ги сравнявам паралелно с други мемоари за същите събития /ако е възможно/ или с документи за тези събития или с различни във времето подобни спомени, ако е възможно и с трите едновременно. После отсейвам и извличам достоверната, според мен, информация. За мен този начин работи.

Латинеца е роден 1848, те двамата с Николчо са почти връстници, Николчо е роден 1849. Латинеца е бил с Големия в Белград по време на Първата легия /1862/, но е бил 14-годишен, на тази крехка възраст е изключено да са го приели за обучение като войник. Специализирал се е отрано като кафеджия. Големия е имал моя занаят, донякъде, книговезец, сериозен човек, имал е връзка с книжаря Хр.Г.Данов.

 

Какво ли не правят обстоятелствата с хората, не всички са "стоманени". Имал е семейство, дете.

Само да подчертая, че веднага след убийството на слугата в Ловеч, местната полиция е знаела много повече за комитета, тайните къщи и членовете с тяхната йерархия по близост до Левски, отколкото е написано в списъка на Хамди, така че този дебат откъде е получил информацията си Хамди е малко безпредметен с оглед на това:

Баба Мария Николчевица, жена на Никола Цветков, родена Тодорова, родом от Ловеч, на 60 години, бивша жена на Николча Сиркова, записана от д-р Параскев Стоянов, 16.5.1901:

"В къщата на Н. Сирков комитетът не се е събирал. Левски вардеше тая къща да си я има за тежки времена. Скривалището бе направено по същия начин, като това в къщата на Величка Хашнова и в къщата на Гечо Хашната до маслага над черквата “Света Богородица”. На тавана имаше две шинди, които като се махнат, се излиза на тавана и оттам по стълбата се покачва на полянката под скалата на крепостта Хисаря и избягва незабелязан от никого... Там Левски не позволяваше да идва никой. След улавянето на Левски Сиркова не безпокоили. От Света Богородица до Коледа къщата на Сиркова била заградена /в смисъл наблюдавана/, това след убиването на момчето Стоенчо. След убийството /на слугата/, както казахме, Левски след лозята се скри у Величкини и на заранта дойде у Никола Сиркова. Величка дошла след два дни да каже, че ще заградят къщата на Сиркова и Васил (Левски) да излезе. Той избягал, Сиркови скрили всичко. На третия ден след Богородица (19 август) чак заградили; Търсили и у Никола Цветков и вече заградили къщата, т. е. тайно я вардели отдалеч. Левски вече не дошъл, само довели коня му един път."

Професор д-р П. Ив. Стоянов

Забележка: Тетрадката оригинална моя, от която преписах всичко дословно, както е било писано от мен през 1901 г., когато събирах моите материали, тази тетрадка я подарих на Народната библиотека в отдела Ръкописи, защото се боях, че ако я дам в Ловчанското читалище, някой обиден потомък на някое от описаните тук лица да не го вземе от библиотеката на читалището „Наука“ в Ловеч и го унищожи.

"Величка дошла след два дни да каже, че ще заградят къщата на Сиркова и Васил (Левски) да излезе."

Тази е навсякъде и всякога... Когато са започнали да ги бастисват къща по къща, не може да не са си задали някои въпроси, да не са търсили причините защо им се случва това без видима причина, а когато нахлуват и в най-тайната му къща, на Сиркови... станало е ясно, че е предаден и наистина е някой, който много, ама много отблизо го е познавал, иначе не би могъл да му навреди толкова, издавайки най-верните му хора. Не е бил просто един от членовете на комитета. Някой като Големия, като Попуканов, като Латинеца... При детайлно вглеждане, остава последния, предал го е два пъти, втория път в Къкрина, за трети няма да има шанс, но и двата пъти стигат. Поп Кръстьо наистина не е имал мотив да го направи първия път, а втория не е имал информация, отделно дали би искал да има честта... Жалко, че той е имал толкова голямо доверие в тях, а и не е ясно доколко подробно всичко му е било разказвано, за да си направи изводите.

Книговезец в наши дни издател ли е?

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Книговезец в наши дни издател ли е?

Книговезецът събира напечатаните листи от печатаря, сгъва ги на коли, разрязва ги, събира последователно всички коли в едно книжно тяло, и накарая съединява това книжно тяло с корицата на книгата. В миналото от времето на Христо Иванов съединяването на колите в книжно тяло е ставало с шиене /затова "везец"/. Големия е практикувал в Белградската държавна печатница и цял живот се е прехранвал с този занаят. По-скоро съм "колега" на Хр.Г. Данов, но книговезец и книгоиздател винаги работят в екип, затова написах "донякъде".

Преди 7 часа, Borova gora said:

Жалко, че той е имал толкова голямо доверие в тях, а и не е ясно доколко подробно всичко му е било разказвано, за да си направи изводите.

Според мен, когато е влязъл за 24 часа в Ловеч преди да го заловят е бил наясно, че влиза в "гнездо на оси", затова първите му думи у Сиркови са били "на никого да не казвате, че съм тук". Но...

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Книговезецът събира напечатаните листи от печатаря, сгъва ги на коли, разрязва ги, събира последователно всички коли в едно книжно тяло, и накарая съединява това книжно тяло с корицата на книгата. В миналото от времето на Христо Иванов съединяването на колите в книжно тяло е ставало с шиене /затова "везец"/. Големия е практикувал в Белградската държавна печатница и цял живот се е прехранвал с този занаят. По-скоро съм "колега" на Хр.Г. Данов, но книговезец и книгоиздател винаги работят в екип, затова написах "донякъде".

Според мен, когато е влязъл за 24 часа в Ловеч преди да го заловят е бил наясно, че влиза в "гнездо на оси", затова първите му думи у Сиркови са били "на никого да не казвате, че съм тук". Но...

Предателството на този човек е повече отколкото ни се струва нормално. Но вероятно и заради епохата, и заради мащаба на каузата му е било така. Темата тук е за предателството и има две-три факта, по които още работя.

Куриерът, от който са взели двете писма от Каравелов до Левски. Някои историци пишат, че само тези две писма са били достатъчни да окачат Левски на бесилото. От тях става ясно, че от думата на "баш комитата" зависело дали ще е спокойно в Империята или ще има бунт. Властта на този лидер е била силно притеснителна, така че обръчът наистина е стегнат, за да остане вътре само този един.

Търся детайл, още малко преглеждам документите, нещо трябва да ни подскаже кой е и как се е случило.

Каравелов - толкова фалшив герой и лидер, че чак ми е трудно да пиша... Но дали е и предател? Някои търсят момента, в който двамата са се разминали и са започнали да действат в различни посоки, някъде малко преди да бъде внедрен Общия. Аз съм склонна да мисля, че не е точно така, от самото начало е имало нещо погрешно, Каравелов изглежда е смятал, че Левски ще бъде като неговото момче за всичко в българско и послушно ще следва указанията му, а самият той ще си седи на спокойно в Букурещ и ще бистри теорията на освобождението. В момента, в който осъзнава, че му се изплъзва първенството, опитва да  му "дърпа ушите" в писмата, да му заповядва чрез вестника си кога да се представя при него без да се интересува от моментната ситуация на Апостола, който е и бил бесен защото всички турски шпиони след двете публикувани съобщения се засилили да бдят около Дунава, а след това го заобикаля със свои хора...

„Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ша та предаде“.

Ситуацията става патетична около събранието в Букурещ, вместо за доброто на всички да се оттегли, Каравелов, който не е помирисвал "работа на терен" му демонстрира кой от двамата е лидера и дърпа конците. Такова его и то от нездрави интереси, това проличава и от безумното искане за въстание. Тук вече предателството е не само към Левски, но и към идеята за независимост. Темата е дълбока, но и затова ми е интересна, започвам да мисля, че при Каравелов никога не е имало истинско намерение да следва Дякона, да го подпомага, на практика не е споделял част от идеите му. По-скоро го е използвал доколкото и докъдето може. Обгражда го със своите Общия, Кънчев, Фердинанд, изглежда да го следят, но по-смело казано, с надеждата и някой от тях да го замести, да го извади от строя седнал в топлия си кабинет в Букурещ, докато Апостола обикалял като луд, за да събужда народа "за революция, морална и с оръжие". Левски най-накрая прозира това и започва да подготвя поп Кръстьо да работи в печатница. Твърде късно.

Дали сте попадали на източници, маркиращи как Каравелов е спечелил част от комитаджиите в Букурещ? Може би в желанието си да убеди честните, че във Влашко се извършва подготовка да се промени съдбата на народа, самият Левски може би му е създал някакъв предварителен ореол пред тях...

Все ми се струва, че Денчо Халача е бил предупреден за опита за обир в дома му ,кой би го направил? Драсови, баща и син, предават Латинеца най-вероятно, той пък стария си, верен приятел...

Разпознаването на Апостола дали е предателство - описвано е в някакъв приказен стил дори от сериозните изследователи на живота му. Мястото на действието е Отоманската империя, държава с вековна йерархична структура и спазване на заповеди и правила. За неспазване са взимали глави и постове. Първо, знаели са още в Ловеч кой е, затова и Латинецът не е питан по пътя Къкрина-Ловеч, бит е само Николчо да признае, за да имат думата на повече от един свидетел, че е той. Не могат да имат доверие само на един. После - не е закаран за разпознаване в Търново, защото не го познали в Ловеч. Кой друг комита е каран с охрана да се среща с пашата там? Не се е случило на друг арестант...

Причината е, че в Търново е шефът на Ловешкия каймакамин, а той на кредит, на доверие не би пратил арестувания на Извънредната комисия. Чисто хипотетично, аз съм юрист /не съм/ и давам становища, след мен обаче по правилата подпис следва да сложи и моя шеф. За сложен случай обаче той не пише името си и не дава подписа си за съгласуване просто така, а иска първо досието с документите, за да прегледа сам случая преди до потвърди моето становище. Същото и с пашата в Търново, вярва-не вярва на Ловешкия си подчинен, иска сам да провери, организира си своя проверка кой е заловения, за да не бъде пратен в София с негово съгласие, без което не може по йерархия, поредния фалшив Левски.

"Баш комитата" е бил сериозно предизвикателство за Империята и никой високопоставен в нея не е рискувал поста си, не е смеел да си гледа през пръсти работата. Но че са знаели кой е заловения в Къкрина спор няма дори и заради факта, че по среднощ, в студа го водят в Търново при най-големия шеф във вилаета. Освен това Николчо Цвятков свидетелства, като ги затваряли в конака, заптиетата се радвали, че "баш комитата е заловен", макар че той въпреки боя не го е издал.

Редактирано 8, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Куриерът, от който са взели двете писма от Каравелов до Левски. Някои историци пишат, че само тези две писма са били достатъчни да окачат Левски на бесилото.

Най-малко едното писмо на Каравелов, това в което го подканя за въстание, е било показано от комисията на Левски, защото в неговите показания той сам го споменава, като подчертава, че е издал лично нареждане да не се вдига такова въстание. Според мен, интересувал съм се по въпроса, въз основа на тези две писма, както и на цялата му останала дейност по тогавашното Османско законодателство Левски нямаше да бъде осъден на смърт, най-голямата присъда щеше да бъде доживотна каторга като тази на Марин Поплуканов, Пъшков и Анастас Попхинов. В Османското законодателство смъртна присъда за бунтовническа дейност е предвидена единствено, ако деянието се осъществи, тоест има въоръжен бунт и въстание. За подготовка на въстание максималната присъда е доживотна каторга. Затова са държали толкова да има доказано убийство и всъщност присъдата му е за убийство, както и тази на Димитър Общи.

Разликата между присъдата на Левски и тази на Общи обаче е в това, че при Общи има самопризнание и свидетели. При Левски има само един свидетел и обвиняем, който категорично отрича, тоест дума срещу дума. Ето защо, лично според мен, тази присъда е неправомерна дори по тогавашното Османско законодателство.

[sir]

Преди 18 часа, Borova gora said:

Всъщност голяма част от написаното от Вас подкрепя смисъла това, което аз бях постнала. До Великия везир не се пише и препредава направо, Хамди паша или който и друг валия не е пощенска кутия между каймакамините и везира. Пише се обмислено и се преценява как да бъдат представени нещата, кое и колко да бъде казано или да не бъде, всеки високопоставен чиновник си е пазел мястото и просто така не би хвърлил информация за подготвян бунт. За Хамди времето може и да е било важно, но и аз като него бих написала, че нещо се е случило преди двайсетина дни, а не преди два месеца в Лясковец, защото иначе ще ме питат как така съм мълчала цели два месеца и не съм си гледала работата да информирам своя шеф... Има си причини за всяко изречение в този текст, дори и да не ги разбираме напълно от сегашна гледна точка. Оттук, не можем напълно да приемаме за сто процента валидни телеграмите до везира. Исторически източник са, но винаги има нещо премълчано, прикрито и трябва да си имаме едно наум когато работим с тях.

За Равитче някъде по журналистическите статии преводачите бяха споменали, че е днешна Горна Оряховица, те грешно са набрали името, техническа грешка. Случва се. Но пък смело са написали под списъка, че Никола е Никола Сирков, а нямат доказателства за кой Никола става въпрос, принципен въпрос.

Това, че чиновниците от типа на Хамди паша са се мъчели да се изкарат по-умни и по-компетентни, отколкото са, пред началниците си, е безспорно. И за тази цел са омаловажавали или прикривали провалите си. Винаги е било така.

Обаче не е само това, а съществува и още един стимул: ти да си този, който пръв да доложи на началника за някакъв голям проблем и за това каква невероятна работа си свършил по разкриването и решаването му.

И по тази причина Хамди паша няма абсолютно никакви подбуди да крие информация, особено пък що се касае за комитети (т.е. за престъпни структури от неговата гледна точка), които не са в неговия вилает. Ето, аз, нищожният раб Ахмед Хамди паша, върша работата и на другите - не съм само аз виновен за проблема, всички са виновни, но аз и моите хора работим по отстраняването му. Нагледал съм се на такива. Никакви подбуди нямат и тези под Хамди паша да го лъжат и да крият информация от него, те са в комбина: изгърми ли Хамди паша за това, че е допуснал такъв тежък проблем, гърмят и те, даже може и повече да го отнесат, тъй като те са пряко отговорните за провала по места. Да, някои работи може да се позаметат и сигурно са се замитали именно от страх от наказания, но аз лично не виждам никакви индикации такова да е положението в този конкретен доклад - каквото са имали като данни, докладвали са го и то са го докладвали по най-бързия възможен начин. А че са пратили всичко, до което са се добрали, личи ясно и от факта, че към доклада има и приложения: устав и програма на БРЦК и две писма.

Тъй че няма абсолютно никаква логика да се замитат фактите около убийствата, а още повече пък - около вече разкрити убийства. Напротив, логичното е да се изтъкне, че дадено убийство е разкрито. Просто не е имало време да се проверява, а нищо чудно и от бързане да не са успели да навържат нещата - изпятото им от някого "убийство в Равитче преди 20 дни" с действителното убийство в Лясковец преди 2 месеца. 

Въобще, липсата на време и по-точно казано бързането да се доложи е кристално ясно за мен. И то не само от въпросното убийство на Васил Козлев, просто то е най-явният пример. Но убийството на дякон Паисий е също много издайнически пример. Ами че нали уж сте разследвали и уж сте го свързали с комитетската дейност (как точно са го свързали - не става ясно). А защо тогава например не сте арестували и разпитали "главатаря на начинанието" в Орхание - нали го знаете кой е? Ами елементарно: защото когато е извършено убийството, те не знаят кой е "главатарят", тъй като още не са им го изпели. И впрочем е ясно и че никой нищо не е проверявал и впоследствие - Орхание за разлика от повечето от останалите споменати населени места не е в Търновския санджак, а в Софийския, а по нищо не личи Мазхар паша да е бил запознат с всичко това предварително.

Що се отнася до Равитче - то така стои в турската транслитерация, тъй че е съмнително да е техническа грешка на авторите на книгата. За съжаление снимката на доклада при уголемяване става прекалено размазана и поне аз не мога да проверя как седи в оригинал.

Редактирано 8, 2025 от sir

[Borova gora]

Преди 2 часа, sir said:

Това, че чиновниците от типа на Хамди паша са се мъчели да се изкарат по-умни и по-компетентни, отколкото са, пред началниците си, е безспорно. И за тази цел са омаловажавали или прикривали провалите си. Винаги е било така.

Обаче не е само това, а съществува и още един стимул: ти да си този, който пръв да доложи на началника за някакъв голям проблем и за това каква невероятна работа си свършил по разкриването и решаването му.

Аз нали затова писах в тази тема, че вярвам издайникът да е вътре в списъка и в този смисъл, може да е и Латинеца. Имаше спор с мен, че издайникът не може да е в списъка, няма сам да се натопи, това е някой извън него, но за мен да, защото окончателния списък до Великия везир си е правен от Хамди паша, също от Ловешкия каймакамин преди него, а те са се чувствали горди да изтъкнат, че са разкрили главатарите. В техните очи Латинецът е бил главатар, защото е участвал в обир заедно с "баш комитата" Левски, познавал е много комитетски дейци, назовал ги е по име, но той си е и такъв като член на тайната полиция... Нищо, че след това го закрилят всячески, но го докладват на големия началник пръв да покажат "каква невероятна работа са свършили."  Допуснали са подготовка за бунт, обаче едновременно с това съобщават, че са го разкрили т.е. вместо мъмрене обръщат монетата да съобщят, че очакват награди, повишения... така си спестяват и куп неприятности ако нямаше разкриване и доложеше само за брожение, но времето е работило за тях... 

Един от аргументите ми за Латинеца се базира точно на този вариант, чувстващите се успешни високопоставени служители не биха пропуснали името на Христо Цони, издайник или не, докато обикновените комитаджии са в "и други".

По имената хич не съм специалист, но когато за първи път прочетох телеграмата, потърсих и попаднах на:

"с. Ряхово, област Русенска, неговото име се среща в турски регистър на феодалните имения в Северна България от 1544-1545г. Селото се споменава за първи път с името Раховиче, в което живеят 50 християнски и 34 мюсюлмански семейства. В друг турски регистър от 1591г. селото се споменава като Ряхува."

Реших, че това е селото, защото Хамди е бил валия на Русенска област точно, но после четох някакви статии по откриването на документите, да не пропусна нещо, някой от преводачите спомена Горна Оряховица. Обаче пълно доверие и на тях нямам, както написах, твърдят в бележки под чертата, че Никола е Сирков, вероятно е така, но дали само един Никола е бил член на Ловешкия комитет, състоящ се от 50-тина члена? 

Тук не твърдя нищо, само споделям моята информация, до която успях да се добера.

 

Редактирано 8, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Най-малко едното писмо на Каравелов, това в което го подканя за въстание, е било показано от комисията на Левски, защото в неговите показания той сам го споменава, като подчертава, че е издал лично нареждане да не се вдига такова въстание. Според мен, интересувал съм се по въпроса, въз основа на тези две писма, както и на цялата му останала дейност по тогавашното Османско законодателство Левски нямаше да бъде осъден на смърт, най-голямата присъда щеше да бъде доживотна каторга като тази на Марин Поплуканов, Пъшков и Анастас Попхинов. В Османското законодателство смъртна присъда за бунтовническа дейност е предвидена единствено, ако деянието се осъществи, тоест има въоръжен бунт и въстание. За подготовка на въстание максималната присъда е доживотна каторга. Затова са държали толкова да има доказано убийство и всъщност присъдата му е за убийство, както и тази на Димитър Общи.

Разликата между присъдата на Левски и тази на Общи обаче е в това, че при Общи има самопризнание и свидетели. При Левски има само един свидетел и обвиняем, който категорично отрича, тоест дума срещу дума. Ето защо, лично според мен, тази присъда е неправомерна дори по тогавашното Османско законодателство.

Затова са направили Извънредна комисия, а не са ги съдили в нормален съд. От самото начало дори са искали да има четири смъртни присъди, после намалени до две, но както и да въртят и сучат в комисията, смъртна присъда да дадат по някакъв начин. Може да не са успели да облекат присъдите в правна форма, но са изпълнили поръчението. 

Винаги съм се чудила как при такива указания за смъртни присъди и т.н., хаджи Иванчо Хаджипенчович се е съгласил да бъде част от комисията, вероятно въпреки всичко е смятал поканата да бъде в нея за голяма чест...

Любопитна съм и дали Евлоги Георгиев е дарил поне монета приживе за паметника на неговия бивш съгражданин при всичките си разногласия приживе.

И ако трябва да отговоря кой от съратниците на Левски ме е впечатлил, Данаил Попов. Само ако Каравелов беше като него...

Редактирано 8, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Винаги съм се чудила как при такива указания за смъртни присъди и т.н., хаджи Иванчо Хаджипенчович се е съгласил да бъде част от комисията, вероятно въпреки всичко е смятал поканата да бъде в нея за голяма чест...

Иванчо Хаджипенчович е бил член на Държавния съвет, който по онова време в Османската Империя е изпълнявал и ролята на Висш Касационен съд, така че назначаването му в Извънредната комисия сигурно е било служебно.

В Комисията е имало още неколцина етнически българи, вероятно за да й предадат легитимност.

Хаджипенчович е бил протеже на Митхад паша, валията на Русе и основател на Държавния съвет в Османската империя през 1868, Иванчо попада в този Държавен съвет, следвайки своя патрон.

[deaf]

Преди 14 часа, Borova gora said:

Винаги съм се чудила как при такива указания за смъртни присъди и т.н., хаджи Иванчо Хаджипенчович се е съгласил да бъде част от комисията, вероятно въпреки всичко е смятал поканата да бъде в нея за голяма чест...

Всеки човек си има свои интереси и ценности. (Само комунистите се бяха поставили безумната цел да накарат всички хора да мислят и действат еднакво. И то при положение,че самите комунисти имаха непреодолими разногласия и се избиваха взаимно. Сталин е убил повече комунисти от Хитлер.) А Хаджипенчович е по-скоро опортюнист. След Освобождението той става депутат ако не се лъжа,или там някакъв висш държавен чиновник. Тоест,на него му е все тая на кого служи,стига да е вътре в елита.

В историята има безброй примери за интересите и ценностите... Например,когато кръстоносците навлизат в Близкия изток,някои арабски племена се присъединяват към тях и заедно воюват и убиват други араби. В Северна Америка пък индиански племена се присъединяват към белите хора и заедно избиват други индиански племена.

[Б. Киров]

Преди 1 час, deaf said:

Всеки човек си има свои интереси и ценности. (Само комунистите се бяха поставили безумната цел да накарат всички хора да мислят и действат еднакво. И то при положение,че самите комунисти имаха непреодолими разногласия и се избиваха взаимно. Сталин е убил повече комунисти от Хитлер.) А Хаджипенчович е по-скоро опортюнист. След Освобождението той става депутат ако не се лъжа,или там някакъв висш държавен чиновник. Тоест,на него му е все тая на кого служи,стига да е вътре в елита.

В историята има безброй примери за интересите и ценностите... Например,когато кръстоносците навлизат в Близкия изток,някои арабски племена се присъединяват към тях и заедно воюват и убиват други араби. В Северна Америка пък индиански племена се присъединяват към белите хора и заедно избиват други индиански племена.

Съгласен съм, но според мен в живота нещата не са черни и бели, 0 и 1, както е при компютърния процесор.

Левски и Хаджипенчович са били стари познати и в известен смисъл съратници. През 1861 г. е била основана в Цариград "Тайната дружина на верните приятели", една организация много подобна на гръцкото братство, за което писах по-горе в темата. Самият Левски казва в едно от писмата си, че се е посветил за освобождението на отечеството си от 1861 и има данни, че той е бил заклет като член на "Тайната дружина" от д-р Христо Стамболски:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Стамболски

Точно Тайната дружина финансира Първата легия на Раковски.

Хаджипенчович е един от основателите на Тайната дружина. Д-р Стамболски пише по-късно:

"Тук, в кантората на Кира Попова, който беше уведомен от Илича за дохождането на Левски и гостуването му в къщата на х. Иванча на остров Халки, Киро си прехапа устните и се чудеше на смелостта и куража на гостенина, така и на гостоприемеца. Троицата се съгласиха да посъберат малко пари и от находящите се сега останали в Цариград верни приятели на тайната дружинка, за да ги занесе Илич на утрото в понеделник и ги предаде на Левски, тъй като във вторник последният трябваше да отпътува с парахода за Бургас."

Това се отнася за първата обиколка на Левски като емисар на ТБЦК на Иван Касабов през 1868. При тази му визита в Цариград, Левски се среща и с Хаджипенчович, те все още са били съратници. Касабов е имал планове за дуалистична държава под егидата на Султана, затова Левски е носел прокламации на български и на турски. Разчитали са на младотурците-реформатори, най-силен представител на които е бил Мидхат, бившия валия на Русе и вече на висока позиция председател на Държавния съвет в Цариград през 1868.

По-късно Хаджипенчович се обръща срещу ВРО и БРЦК, защото е бил убеден, че те работят под сръбско влияние, бил е надъхан срещу тях и даже има съмнение, че пише донос срещу БРЦК до Високата порта по тези мотиви. Впрочем самите османски власти са били убедени, че зад такива организации прозира дългата ръка на Русия и това убеждение е битувало дори доскоро сред турските историци, приписващи всичко на руските интереси на Балканите.

Не съм му адвокат на Хаджипенчович, но мисля, че е коректно да се сложи всичко на везните, когато се оценява по възможност по-обективно.

[Borova gora]

Преди 6 часа, deaf said:

Всеки човек си има свои интереси и ценности. (Само комунистите се бяха поставили безумната цел да накарат всички хора да мислят и действат еднакво. И то при положение,че самите комунисти имаха непреодолими разногласия и се избиваха взаимно. Сталин е убил повече комунисти от Хитлер.) А Хаджипенчович е по-скоро опортюнист. След Освобождението той става депутат ако не се лъжа,или там някакъв висш държавен чиновник. Тоест,на него му е все тая на кого служи,стига да е вътре в елита.

В историята има безброй примери за интересите и ценностите... Например,когато кръстоносците навлизат в Близкия изток,някои арабски племена се присъединяват към тях и заедно воюват и убиват други араби. В Северна Америка пък индиански племена се присъединяват към белите хора и заедно избиват други индиански племена.

Още по-невероятното е, че си купува къща на метри от мястото, където е била бесилката т.е. всеки ден е минавал оттам... и е бил ок с това... Има и такива хора явно. 

Най-интересното е, че преди Освобождението Апостола им е пращал заплашителни писма със следния текст:

"Ето! ако дадете повече, отколкото Ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!! Утре не! и милиони да давате.

Ще гледаме какви ще ни са покажете..."

Но в "утре-то" т.е. след освобождението някои откупват и съвестта си, и мястото си в обществото, някои и в политиката точно с парични дарения, и милиони дават, наистина... Борил се е за "революция, морална и с оръжие", като теглим чертата излиза, че революцията с оръжие в крайна сметка води до война, успешна, но за моралната революция... един Левски не е бил достатъчен. Затова се питах дали поне посмъртно, след обесването му, в свободата, са го разбрали поне тези от "шкембетата", които са имали шанса приживе да го познават лично...

Редактирано 9, 2025 от Borova gora

[К.ГЕРБОВ]

В книгата „Хаджи Иван(чо) хаджи Пенчович. Мит и реалност. Издателство Логис. 2013“  на Иван Марков е записано следното:

„Така от всички разследвани 69 души през 1872 и 1873 г. комисията решава да бъдат наказани със смърт само двама – Дякона и Димитър Общи, и то основно заради признанието им, че са причинявали отнемането на чужд живот. Според професионалните юристи това показва, че съгласно разбиранията на турския съд, изложени в мотивите на присъдите, и в духа на османския наказателен закон съществено и заслужаващо най-голямата строгост е наказанието на водачите и организаторите. Измежду подсъдимите е имало и други лица, за които е било възможно прилагането на това най-тежко наказание, но комисията не е счела, че те са водачи и подбудители и са били осъдени на вечно заточение. Комисията не произнася и окончателната присъда на подсъдимите. Протоколът от последното заседание е изпратен в столицата с шифрована телеграма от Али Саиб паша на 14 януари 1873 г. Присъдата се определя и обявява не в София, а от висшестоящите инстанции в Цариград – на Левски лично от султана, а на Димитър Общи – от правителството.

В много от протоколите за разпит липсват подписите на някои от съдиите и допълнителните членове. Така например 17 от протоколите не са подписани от Шакир бей, като в четири от тях е отбелязано изрично, че той е отсъствал. Други от протоколите не са подписани от х. Иван(чо) х. Пенчович и т.н. Ако се направи една задълбочена проверка, ще излезе, че само 13 от заседанията  са проведени в пълен законен състав. Най важният протокол, № 15, отнасящ за предвиденото решение за наказанието на Левски, не е подписан от нито един член на комисията! Под него е положена само датата на съставянето му – 14 януари 1873 г.

Фактическото изпращане се забавило. Председателят Али Саиб паша се опитвал да убеди членовете на следствената комисия да подпишат неговото съдържание, но след като не успял да убеди никого от осемте членове – българи и турци – да подпишат, не могъл „да убеди“ и себе си и не го подписал. В проекта за следствения протокол № 15 срещу Левски авторът не се решава да запише, че го осъжда на смърт, а че ще бъде осъден на смърт.

Това не е присъда и осъждане, а предложение до правителството да му се наложи подобно наказание. Тази редакция вероятно е предложена преднамерено от опитния професионален юрист х. Пенчович. Той не е искал да поеме отговорността пред историята и сънародниците си – че е участвал в осъждането на смърт на Апостола на свободата. Предстоящото издаване на присъдата се потвърждава и от доклада на Великото везирство до султана, издаден на 21 януари: Тъй като законът повелява смърт на такива бунтовници [отнася се за В. Левски – б.а.], в Министерския съвет решихме, че въз основа на закона позволението и
изпълнението на смъртната присъда принадлежи на Негово Величество и в какъвто смисъл излезе султанската заповед, ние ще я изпълним… Години по късно х. Иван(чо) посочва, че черезвичайната комисия не е присъствала и при извършване акта на обесването на героя.

Ако се направи една проверка на протоколите, ще излезе, че само 13 от заседанията са проведени в пълен законен състав. Изобщо и тримата юристи – професорът по „Наказателно право“ и член на Върховната прокуратура Борислав Йотов, съдията Здравко Даскалов и Никола Гайдаров са категорични, че несъмнено е нужна нова категорична оценка и преоценка на личността на четиримата българи – членове на тази специална комисия, и най-вече на поведението на х. Мано Стоянов и х. Ив. Пенчович. Йотов е съгласен и с оценката за честното поведение и чувство за справедливост у турските представители в следствената комисия. Според него … трябва да се направи и нова интерпретация на позициите на някои турци, членове на комисията, Саадулах Сарръ и Шакир бей ефенди, и счита, че е нужно да се изготви отново основна историческа преоценка на поведението на нейните български членове х. Иван(чо) х. Пенчович, х. Мано Стоянов, Петър Тодоров Желявеца и Мито Каймакчийски и им бъде отдадено заслуженото като честни родолюбци.“ (с. 164-166).

[sir]

On 8.02.2025 г. at 17:32, Borova gora said:

Аз нали затова писах в тази тема, че вярвам издайникът да е вътре в списъка и в този смисъл, може да е и Латинеца. Имаше спор с мен, че издайникът не може да е в списъка, няма сам да се натопи, това е някой извън него, но за мен да, защото окончателния списък до Великия везир си е правен от Хамди паша, също от Ловешкия каймакамин преди него, а те са се чувствали горди да изтъкнат, че са разкрили главатарите. В техните очи Латинецът е бил главатар, защото е участвал в обир заедно с "баш комитата" Левски, познавал е много комитетски дейци, назовал ги е по име, но той си е и такъв като член на тайната полиция... Нищо, че след това го закрилят всячески, но го докладват на големия началник пръв да покажат "каква невероятна работа са свършили."  Допуснали са подготовка за бунт, обаче едновременно с това съобщават, че са го разкрили т.е. вместо мъмрене обръщат монетата да съобщят, че очакват награди, повишения... така си спестяват и куп неприятности ако нямаше разкриване и доложеше само за брожение, но времето е работило за тях... 

Един от аргументите ми за Латинеца се базира точно на този вариант, чувстващите се успешни високопоставени служители не биха пропуснали името на Христо Цони, издайник или не, докато обикновените комитаджии са в "и други".

По имената хич не съм специалист, но когато за първи път прочетох телеграмата, потърсих и попаднах на:

"с. Ряхово, област Русенска, неговото име се среща в турски регистър на феодалните имения в Северна България от 1544-1545г. Селото се споменава за първи път с името Раховиче, в което живеят 50 християнски и 34 мюсюлмански семейства. В друг турски регистър от 1591г. селото се споменава като Ряхува."

Реших, че това е селото, защото Хамди е бил валия на Русенска област точно, но после четох някакви статии по откриването на документите, да не пропусна нещо, някой от преводачите спомена Горна Оряховица. Обаче пълно доверие и на тях нямам, както написах, твърдят в бележки под чертата, че Никола е Сирков, вероятно е така, но дали само един Никола е бил член на Ловешкия комитет, състоящ се от 50-тина члена? 

Тук не твърдя нищо, само споделям моята информация, до която успях да се добера.

 

Няма как да е някакво село в Русенско, понеже в доклада си пише "около Търново" (Tırnova civarında). Раховиче си е турски запис на българско (О)Ряховица, както примерно Исливниче - на Сливница, тук няма никаква драма. Проблемът е, че в текста няма Раховиче. Равитче теоретично сигурно може да е запис на Раовица или Ораовица, но това са западни произношения, които нямат работа в Търновско. Тъй или иначе е все тая - Васил Козлев не е убит нито в Горна Оряховица, нито в някое русенско село.

А Христо Цони и останалите от Ловеч не са главатари. Главатари - "чорбаджии" в турския текст - са наречени тези от другите комитети.

Все едно. За мен не буди съмнение, че това е информацията, с която османските власти са разполагали, и са я предали нагоре по веригата. На 1/13 ноември Хамди паша отново пише доклад до везира - вече нов такъв, Рушди паша. Този доклад е по повод разкритията на Мазхар паша и в него Хамди паша чинно припомня на везира по-старите си доклади по темата, а те са точно два: този, който обсъждаме тук, плюс доклад за Арабаконашкия обир (засега неоткрит). Туй то, друго няма. Никакви допълнителни сведения не са получени в рамките на тези около месец и половина извън тези от разследването на Мазхар паша. Всеки сам може да си направи изводите защо.

Толкова от мен по тази тема.

[Borova gora]

Защо поне веднъж като тръгнат да пишат, не работят с всички документи, за да няма неточности и половинчати истини, а иначе има потенциал да бъде много добър материал за Апостола:

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19850460

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19896672

[Шпага]

Току-що попаднах на изказване на К. Копейкин, според който "когато се е изповядвал пред неговия свещеник буквално преди бесилото" Левски е казал:

"Поне ще имам един ден гроб, на който България ще се покланя."

Дали е документирано някъде, че Левски се е изразил по този начин? Или К.К. пак си позволява волни съчинения...

[Borova gora]

Преди 4 часа, Шпага said:

Току-що попаднах на изказване на К. Копейкин, според който "когато се е изповядвал пред неговия свещеник буквално преди бесилото" Левски е казал:

"Поне ще имам един ден гроб, на който България ще се покланя."

Дали е документирано някъде, че Левски се е изразил по този начин? Или К.К. пак си позволява волни съчинения...

Това е от спомените на Никола Цвятков. По пътя за София към Извънредната комисия, Левски и той си говорят, с Латинеца не. Левски казал на Никола, че в самара на коня е пришит целия архив, на който турците не обърнали внимание при залавянето. Разказал как в Какрина заптиетата му взели кимера /кесия, която се крие в пазвата/, в която носел 4500 гроша, от които 3000 били комитетски. За книжата двамата обещали, че ако всичко се размине да издирят седлото и ако всичко е все още там да ги предадат на Никола Сирков, а той пък да ги изпрати в Букурещ на Любен Каравелов. Казал му още:

„Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знае, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко. Ще се потурча даже – казал Левски – само да остана жив и пак да работя!“. После продължил: „Нашата работа се поосуети малко, позабави се, но пак ще се поднови скоро, тя само закипя на няколко време!“.

[Borova gora]

Днес, денят на обесването му, се сещам за предчувствието му, записано от ръката му:

"... Не щат ли ни забележат в историята, която ний възкресяваме, които правим нов век!?... не щат ли ни поменуват по всичките черкви в Българско докато трае името Българин!?... "

Поменуват Дякона... деца, възрастни...  не само в черквите... На опашката за поклонение пред паметника чух две момчета да си говорят: "Мислех, че на стъмване тук няма да има никой, само ние двамата и той, исках да сме само ние и той..." Още си мисля какво ли искаше момчето да го попита или да му каже...

Редактирано 19, 2025 от Borova gora

[Gabraka]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Днес, денят на обесването му

Не разбирам защо преизчисляването на дати "по нов стил" е толкова трудно за българското общество Особено за значими събития като Обесването на Левски и Денят на Независимостта...

[Borova gora]

Преди 7 часа, Gabraka said:

Не разбирам защо преизчисляването на дати "по нов стил" е толкова трудно за българското общество Особено за значими събития като Обесването на Левски и Денят на Независимостта...

Тук не съм писала за преизчисляване, никъде в поста не повдигам въпроса за изчислението на датата, а за денят обявен за официално честване в София. Иначе и учениците знаят за Григорианския календар и 12-те дни добавка за 19-ти век, за 21-век са 13 към Юлианския, но не Вие или аз, а институциите обявяват официално ден на поклонение. 

 / Интересното е, че за рождената му дата са точни, прибавили за само 12 дни, а заради съвпадението, че на датата 6-ти в стар стил се е родил и точно на същата дата е починал, съответно юли и февруари, разликата 18-ти - 19-ти е наистина дразнеща, и в двата случая трябва да е 18-ти, но официалното честване е въпрос на решение на институции, не на пресмятания, тя математиката е една и за нас, и за тях, но... /

[Gabraka]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Тук не съм писала за преизчисляване, никъде в поста не повдигам въпроса за изчислението на датата, а за денят обявен за официално честване в София.

Нямах предвид точно Вас, а една част от българското общество, която е успяла да наложи погрешното изчисление за официално.