Отиди на
Форум "Наука"

За Древните българи и северите


Recommended Posts

  • Потребител

В предаването Час по България от вчера Т.Чобанов разказва разни неща по темата древни българи и за археологията. Генетичните изследвания показали че българите са европеиди, а археологическите проучвания и новите анализи на Евгения Коматарова показват, че двуобредните български некрополи не са българо-склавски, а са български, но явно от две групи българи разделени по религиозен, родов или друг признак. Славяни не се виждали по Долния дунав от Късната античност до 681 година.
 

 

Evgeniya Komatarova-Balinova СРАВНИТЕЛЬНАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА ЭЛЕМЕНТОВ ПОГРЕБАЛЬНОГО ОБРЯДА БИРИТУАЛЬНЫХ МОГИЛЬНИКОВ НИЖНЕДУНАЙСКОГО НАСЕЛЕНИЯ И САЛТОВО-МАЯЦКОЙ КУЛЬТУРЫ

Evgeniya Komatarova-Balinova Аспаруховите българи и северите - археологически срещу исторически свидетелства

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 145
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Според Чобанов така наречените шарапташи, не били нито жертеници на които се колили животни, нито били камъни за преси за вино, а били олтари на които се изливала някаква течност, без да се знае каква е. Някои от тях били твърде малки дори и за жертвеник за кокошки, а каналите били груби и не ставали за вино.

Подобна плоча с размери 20 х 20 см е част от кръглия плочник северно от Цитаделата над новооткрития "Тервелов" дворец.
 

12391256_1062749883757269_8863023836414538741_n.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всичко това би получило идеално обяснение, ако се стъпи на варианта, при който славянизирането на българите не е станало на Балканите. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, КГ125 said:

Всичко това би получило идеално обяснение, ако се стъпи на варианта, при който славянизирането на българите не е станало на Балканите. 

Лично мен ме съмнява получаването на 'идеалното обяснение'. Според извода за частично славянизиране, въпросът за говорения език на българите ще си остане заплетен и с изгледи да си остане такъв вовеки. Но ако не се подхожда с фанатично отрицание срещу непопулярното твърдение, че българите са славяногласни изначално, може би биха се получили по-логични обяснения

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди да се разгледа сериозно на научна основа непопулярното и направо кощунствуно спрямо старите възгледи твърдение, че прабългарите са били славяноезични, трябва първо да се допусне още едно непопулярно допускане, че в езиците на северночерноморските и азиатски степняци - скити и сармати, е имало "славянска" лексика, но не заета, а изначална! Когато се допусне възможността сарматите да са били до определена степен славяноезични изначално, тогава всичко се подрежда. Това допускане обаче трябва да преодолее сегашните представи, че за езика на скити и сармати може да се вадят изводи само по няколко имена от Боспорското царство...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 31.12.2016 г. at 16:28, makebulgar said:

Според Чобанов така наречените шарапташи, не били нито жертеници на които се колили животни, нито били камъни за преси за вино, а били олтари на които се изливала някаква течност, без да се знае каква е. Някои от тях били твърде малки дори и за жертвеник за кокошки, а каналите били груби и не ставали за вино.

Какво казват археолозите по въпроса - това ли е оригиналното място на камъка ? От снимката не мога точно да преценя местоположението му. Обаче и така вкопан в земята, къде трябва да се разливат виното, кръвта и другата течност ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпросният камък е вграден като плоча в кръглия площад открит северно от цитаделата на Плиска, и е с малки размери педя на педя или по-малко. Най-вероятно не е оригиналното място на камъка.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря! Обаче, ако това не е оригиналното място на камъка, ми се струва трудно да се разбере предназначението му. Ако е оригиналното му място, може би изобщо не става въпрос за течност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ясно е че става на въпрос за течност, тъй като улеите са направени именно с тази цел и в случая са напълно функционални и са специално насочени в единият ъгъл за изтичане. Въпросната плоча си е напълно подходяща за основа на преса за някакви сокове, примерно от грозде, малини, сливи, или разни други. И в случая Чобанов изглежда греши като твърди, че щом са малки то не стават за преси. Напрактика дори и в днешно време има различни по размери машини за сокоизтискване, като се почне от големите промишлени машини и се стигне до малките домашни които имаме всички. Явно не може да се изключва толкова лесно съществуването на мини преси в малките селища наред с големите от винарските центрове и манастирите.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Имаме тема за храмовете и жертвениците. Работата е там, че жертвениците са с плана на капищата и дори с плана на столицата Плиска. Столицата също се състои от вписани четириъгълници с приблизително еднаква ориентация, доколкото размерите и теренът са позволявали - имаме Външен град, Вътрешен град, цитадела, в нея капище, в което пък има резервоар, в който вероятно се е събирала някаква течност.

А за езика има един много интересен факт. Находките свързани с Алцек са от региона на Молизе. В диоцеза на Италийската епархия на българската Охридска архиепископия освен гръцките селища на Апенините е имало и славяноговоряща енория именно в Молизе. В такъв случай възниква въпросът дали българите не са били славяноговорящи поне преди Алцек и Аспарух?

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител
On 3.01.2017 г. at 23:17, Galahad said:

 А за езика има един много интересен факт. Находките свързани с Алцек са от региона на Молизе. В диоцеза на Италийската епархия на българската Охридска архиепископия освен гръцките селища на Апенините е имало и славяноговоряща енория именно в Молизе. В такъв случай възниква въпросът дали българите не са били славяноговорящи поне преди Алцек и Аспарух?

Там, където се заселва Алцек в Италия, в района на Молизе и Бояно, по-късно през 15 век имаме сръбска емигрантска вълна - сърби бягат от турците и се заселват точно там.

Това дава обяснение за въпросната славяноговоряща енория в Италия, без да е необходимо българите на Алцек да са били славяноговорящи.

Редактирано от Doncho Peev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, isav said:

Какво пречи сърбите да са се заселили там именно понеже вече е имало славяноговоряща общност????
Просто питам... 

Нищо. Не изключвам такава вероятност по отношение на българите на Алцек - да са били славяноезични. Но обстоятелството, че някъде в Италия се е говорило на славянски, не е доказателство за това. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ,
АРХЕОЛОГИЯ И ЕТНОГРАФИЯ ПРИ ВАК
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ


МЕТОДИ МАНЧЕВ ДАСКАЛОВ
ПЛЕМЕТО СЕВЕРИ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА


АВТОРЕФЕРАТ
НА ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНАТА СТЕПЕН
"КАНДИДАТ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАУКИ"
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
ДОЦ. К.И.Н. СТЕФКА АНГЕЛОВА
ОФИЦИАЛНИ РЕЦЕНЗЕНТИ:
СТ.Н.С. IСТ. Д-Р ЛЮДМИЛА ДОНЧЕВА-ПЕТКОВА
СТ.Н.С. II СТ. К.И.Н. АНИ ДАНЧЕВА-ВАСИЛЕВА
София
1995
 

 

Дисертационният труд си поставя за цел да очертае чрез методите на археологическою изследване характеристиките на известною от историческите извори племе на северите. Споменаването му в писмените извори в два сравнително отдалечени района - Североизточна България и земите по левия бряг на р.Днепър предполага неговото археологическо идентифициране въз основа на сравнителен анализ на конкретен кръг от паметници и материала За да бъдат очертани с по-малка или по-голяма отчетливост характерните археологически белези на летописною племе се налага да бъдат анализирани известните до този момент археологически паметници от значително по-широки територии от посочените в историческите извори. Поради тази причина обект на изследване в представения труд са и райони, за които няма сведения, че са обитавани от северите.
Хронологичните рамки на дисертационния труд се определят от начапната дата на най-ранните доказали славянски археологически паметници от териториите на днешните Молдова, Украйна и Русия. Горната хронологична граница се определя от времето, в коею летописецът на "Повесть временных лет" фиксира съществуващото разселване на източнославянските племена в обширните пространства на Източна Европа. За земите на юг от Дунав това е времето, когато християнската религия заличава съществувалите етнически и верски разлики, намерили отражение в погребалния обряд.
Методиката на изследването се основава на сравнителния анализ на паметниците от ранния /езически/ период на Първата българска държава в Североизточна България и Добруджа с цел да бъдат изведени възможни разлики в погребалния обряд на населението. Ретроспективното сравнение на археологически паметници от днешните български земи и териториите на изток от р.Днепър позволява да бъде очертан кръгът от аналогии сред археологическите материали каю цяло или в отделни райони. Трудностите в този подход са определени от огромною количество паметници в този район от периода VI-VIII век на териториите на днешните републики Молдова, Украйна и Русия. Поради тяхното еднообразие и монолитност трудно биха могли да бъдат установени строго специфични белези и възможното им обвързване със сведенията от писмените извори. Анапизът на паметниците от горскостепната и степната зона на Източна Европа е значително затруднен от липсата на големи добре проучени и публикувани некрополи от разглеждания период. Конкретният археологически материал от двата района помага да бъдат решени и някои
1

допълнителни задачи, конто възникват пред едно подобно изследване:
1.    Анализ на известния до този момент археологически материал от ранния период на Първата българска държава с цел да бъдат разграничени и обосновани различаващи се по своя погребален обряд групи население, което според историческите извори е засвидетелствано от последните две-три десетилетия на VII век.
2.    Разработена е методика на сравнение според единни критерии на резултатите от проучванията на некрополи у нас и в чужбина. В резултат на сравнителния анализ да бъдат разграничени археологически възможните групи население.
3.    Очертани са етнографските белези на различии групи население, намерили отражение в археологическите материали от Североизточна България и Добруджа, както и свързването им чрез аналогии със сходни в изходните за населението от нашите земи територии от горскостепната и степната зона на Източна Европа.
4.    Уточнени и коригирани са възприетите до сега датировки на някои отделни обекти и групи паметници и съобразяването им с новите резултати от проучвания у нас и в чужбина.
5.    Изградена е типология на т.нар. "пастирска” керамика, която е един от белезите свързващи синхронните археологически паметници от двата разглеждани района. Проследено е присъствието на "пастирската" керамика сред паметниците от VII-IX век и са очертани районите на нейното разпространение.
6.    Анализирани са археологическите материали от VI-VIII век на териториите на Молдова, Украйна и Русия с цел да бъдат разграничени различии групи паметници и възможното им обвързване с известните от летописа племена. Изяснен е характера на известните паметници от т.нар. ''контактна'' зона на границата между степната и горскостепната зона и разграничаване на ''пастирските” от салтовските.
7.    Сравнени са конкретни групи археологически паметници от Североизточна България и Добруджа от една страна и Източна Европа от друга според особеностите на погребалния обряд, керамиката и други елементи на материалната култура.
При изследването са взети под внимание проучванията на всички езически некрополи от територията на Североизточна България и Добруджа,
2

като е направен опит за тяхното сравнение по единни критерии с цел да бъде избегнат субективизма на отделните изследователи. В това отношение данните от отделните обекти далеч не са равностойни. В максимална степей са използвани достиженията на на българските и чуждите изследователи, занимавали се с тази и сродна проблематика. Привлечени са като паралели и сведения от изследвания от проучвания на синхронии археологически култури. .
В пο-малка степен са използвани резултатите от изследвания на езиковеди. Привлечени са разработки, които засягат пряко проблема за летописните севери.
Поради съществуването на голямо количество литература върху историческите извори, които пряко информират за племето севери, както и критика върху сыцествуващите мнения, в настоящата работа не им се прави пряк пълен анализ. Вниманието е насочено конкретно върху сведенията и контекста, в който се говори за тях.
Дисертационният труд съдържа 247 страници текст, в това число каталог на "пастирската” керамика от Североизточна България и Добруджа, списък на използваната литература и Приложения: 41 таблици и 4 карти.
Възприетата ретроспективна и сравнителна методика на работа обуславя структурата на труда, състоящ се от Увод, четири глави, Заключение, Каталог и Приложения.
ГЛАВА ПЪРВА
1.    Писмените извори за племето севери.
Племето севери е известно в историческите извори във връзка със събитията от 680/681 година и данните за него, съдържащи се в "Хронография" на Теофан Изповедник. Този етноним се споменава и в първата част на "Повесть временных лет", посветена на събитията, предшестващи основаването на древноруската държава. Поотделно и двата извора са използвани многократно, но до сега няма целенасочен опит да се свърже това племе с конкретен археологически материал.
В бъягарската историография са известии различии четения на текстовете на византийските хронисти. Отделните изследователи тълкуват по различен начин сведенията за броя на славянските племена в Мизия и Добруджа
3

и характера на отношенията им с аспаруховите прабългари.
В руската и украинската историческа и археологическа литература с племето на северите /северяните/ се свързват определен тип археологически паметници, но никой от изследователите в последните 40 години не е потърсил техни аналогии в районите на Североизточна България и Добруджа.
Контекстът на изворите позволява да се твърди, че племето севери е ясно различимо от византийските историци сред останалите славянски племена и за разлика от тях е сравнително точно локализирано в един ограничен район на предпланините на Източна Стара планина в края на VII и средата на VIII век. Северите се ползват с доверие и благоразположение от страна на аспаруховите прабългари и им е възложена особено отговорната за политический момент задача - охрана на леснодостьпните проходи в източния дял на Стара планина. В средата на VIII век северите имат определена стелен на вътрешна автономия /имат собствен княз/ и самостоятелност в действията си спрямо Византийската империя в Тракия.
Северите по левия бряг на р.Днепър живеят в земи, непосредствено граничещи със стелите, населявани от племена, обединени във Велика България. Вероятно в резултат на това съседство през първата част на VII век са възникнапи отношенията на доверие и благоразположение. Според летописеца на "Повесть временных лет" северите имат общ с другите славянски племена произход и език. Преживели са аварската инвазия и по-късно са били обложени с данък от хазарите. И може основателно да се предположи, че част от същите северите са поели с аспаруховите прабългари на запад. Присъствието им и в средата на IX век на изток от р.Днепър позволява да се твърди, че това е било голямо и добре организирано племе.
2.    Проблемът за северите в литературата.
В нашата историческа литература със северите се свързват няколко славянски топонима от Североизточна България: Плиска, Преслав, Варна /по В.Бешевлиев/. Д.И.Димитров свърза със северите определени археологически паметници, проучени от него в южните предпланински части на Варненски окръг. Напоследък със северите бе свързана появата и разпространението на т.нар. “пастирска" керамика. Това предположение на Ст.Ангелова и Л.Дончева-Петкова се основава на присъствието на тези изделия в керамичните комплекси на археологически обекти от Североизточна България и Добруджа и по Среден
4

Днепър, т.е. райони където е известен въпросния етноним. Според двете изследователки средата, в която се срещат "пастирските" гърнета позволява да се говори за население сьс славянски облик на материалната култура.
В Русия и Украйна със северите се свързват паметниците от волинцевски и роменски тип. Това мнение, формулирано в общи линии през 50-те години може да се смята за общоприето и днес. Не особено добре е обоснована хипотезата за произхода на северите от сыцо така известните от историческите извори анти.
В специализираната руска и украинска литература периодично се поставя въпроса за легендарното "врыцане" на славяни от поречието на р.Дунав на североизток - П.Н.Третяков и М.Ю. Брайчевский през 50-те, И.И.Ляпушкин в края на 60-те и О.М. Приходнюк - в края на 80-те години. Характерът на археологический материал от нашите земи и отсъствието на негови аналогии /най-вече на некрополи/ в съвременна Украйна лишават от археологически основания подкрепянето на такава хипотеза. Подобно становище застъпват и някои езиковеди /А.С.Стрижак и Е.Крамар/, но невъзможността езиковите данни да бъдат датирани по-прецизно от археологическите материалу го прави само илюстрация за съществуването на някакви връзки, но не и доказателство за датирането на преселване.
ВТОРА ГЛАВА
АНАЛИЗ НА РАННОСРЕДНОВЕКОВНИТЕ ПАМЕТНИЦИ ОТ СЕВЕРОИЗТОЧНА
БЪЛГАРИЯ И ДОБРУДЖА
1.    Анализ на данните от ранносредновековните некрополи от Североизточна България и Добруджа.
Некрополите от ранния период на Първата българска държава имат първостепенно значение за решаването на проблемите на произхода и етническата принадлежност на населението. Поради тази причина те винаги са били и ще бъдат в центъра на изследвания, имащи за цел да осветлят един или друг аспект от ранната история.
Определени затруднения при използването на този най-автентичен материал предизвикват отсъствието на единна методика на наблюдение,
5

описание и публикуване. За да бъде преодолян този субективен фактор се наложи нова обработка на целия натрупан материал и въвеждането на единни показатели и критерии на сравнение.
Анализът на материалите е извършен въз основа на сравнение по определени показатели, представени в. табличен, вид за да се избегне традиционния описателен подход /табл. I и II/. Сведенията са анализирани по няколко групи признаци, засягащи статистическите данни за броя, вида и типа на гробовете, характера на гробното съоръжение, положението на скелета и кремираните кости, функциите, състава и положението на намерените в гроба предмета, останки от поминални обреди и пр.
При практикуване на кремацията са различени следните типове: трупоизгаряне, при което горелите кости и инвентарът са поставени в обикновена яма с различна форма и размери, трупоизгаряне, при което костите са поставени изцяло или частично в съдурна, трупоизгаряне, при което в ямата има допълнително съоръжение - камера /изцяло или частично изградена/. В последния случай също може да бъде разграничен урнов и безурнов вариант. Особено внимание е отделено на категорията, вида и типа на използваната керамика и другите предмета.
Въз основа на количественото соотношение на различните типове трупоизгаряния могат да бъдат разграничени две групи некрополи: едната - с преобладаване на урновите гробове /Бабово, Блъсково, Гарван, Сату Ноу-1, Юпер, Полина, Гърлица, Дългопол, Търговище/. ямните гробове в тези некрополи са много по-малко в сравнение С урновите, гробовете с камери отсъстват или се срещат като изключения. При другата трупа се наблюдава значително по-голямо разнообразие на различии типове гробове. В нея се включват Разделна, Кастелу, Провадия.
Сравнявайки данните от по-големите и по-добре проучените некрополи, както и тези от отделни гробни находки и малки некрополи, тяхното териториално разпространение, могат да бъдат обособени няколко района, обитавани от население, практикувало кремацията като основен и единствен погребален обряд:
1.    Крайдунавски - включва некрополите Бабово, Гарван, Юпер, Полина, Гърлица, Канлия. В този район гробовете са преимуществено урнови.
2.    Втори, обединяваща няколко сравнително отдалечени паметника - Разделна, Кастелу, некрополите при Сату Ноу. В тези некрополи силно нараства
6

броят на ямните гробове и тези в камери.
3.    Варненски - обединява близко разположените Блъсково, двата некропола в съвременния гр. Дългопол и този до тара Провадия. От тези некрополи са известии само урнови гробове.
4.    Във вътрешността се очертава и четвърти район /Шуменско- Търговищки/ с малки некрополи и отделни гробни находки - Търговище-1, Сини вир, Преслав-VIII. С известна условност може да се приеме, че за нея са характерни урновите и ямните гробове.
Анализът на данните от двуобредните некрополи дава основание да бъдат разграничени следните групи:
1.    Едната, включваща паметници като Нови Пазар, Кюлевча, Караманите, вер. Дибич и Ножарево. Като основен погребален обряд се очертава трупополагането със северна, северозападна и североизточна ориентация. От гробовете с трупоизгаряне се срещат ямните, урновите са редки, камерите отсъстват. Като инвентар в гробовете се поставят керамични сьдове /гърнета и кани/, цяло или част от животно /агне, овца, коза, рядко птица/. Определени представители са полагани с оръжие, воинско снаряжение и кон. Тази трупа е известна като Шуменско-Новопазарска/Димитров 1974/.
2.    Друга трупа двуобредни некрополи е обособена от същия автор и е известна като Варненско-Добруджанска. В нея са включени паметници като Балчик, Варна-1, Девня-I и III, Капул Вийлор, Топола както и многото непроучвани некрополи и гробни находки източно и северно от съвременния гр. Варна. Проучванията на Балчишките некрополи и този при Топола предложиха данни, според които могат да бъдат разграничени две подгрупи - Варненска и Добруджанска /тези по добруджанското черноморско крайбрежие/. При първата трупополаганията са със северна и западна ориентация, отсъстват целите животни, широко са представени плоскодънните амфорки. При трупоизгарянията са представени всички типове като урновите са изключения. При втората са известии по-голям брой урнови трупоизгаряния, има определени различия в състава на керамичния комплекс и присъстват целите животни. С втората подгрупа определени близки черти /големия брой трупоизгаряния и техните видове/ има некропола Бдинци, който териториално е по-близък до Шуменско- Новопазарската.
3.    Третата трупа некрополи за сега е най-мапко проучена. В нея се включват двата езически некропола в Хитово /II и III/, Черна и Росеново. Една
7

част от паметниците и се разполагат на север от Дунав и имат определена връзка с некрополи като Изворул и Султана. В тази трупа трупополаганията са основно с източна ориентация и те са равни по количество или по-малко от трупоизгарянията. Гробовете с кремация са предимно ямни. Рядко се срещат цели животни. Съдовете за пиене са изключение.
Ако се проследи териториалното разпространение на различните обособени групи некрополи могат да бъдат формулирани някои изводи:
1.    По протежение на южния бряг на р.Дунав ясно може да бъде очертан район, обитаван от население с некрополи с трупоизгаряне, в конто преобладават урновите гробове. Това е районът на разпространение на паметниците Бабово, (Опер, Гарван, Канлия, Гърлица. Като урни са използвани
^ големи съдове от песъклива глина и подобии по размер от пречистена глина с излъскана сивочерна повърхност. Срещат се т.нар. "колективни" гробове /с повече от една урна/. В гробовете няма съдове за пиене. В отделни некрополи се срещат съдове изработени на ръка или примитивно колело, както и такива на усъвършенстван грънчарски кръг.
2.    С друга трупа население с ясно различими черти на погребалния обряд се свързват паметници от типа Нови Пазар- Кюлевча. Наред с трупополагането със северна и северозападна ориентация има и ямни трупоизгаряния. В гробовете с трупополагане са поставяни цели или големи части от животни, съдове за пиене /кани/ и гърненца с малки размери /вер. изпълнявали ролята на чаши/. Отделни индивиди са били погребвани с воинско снаряжение и кон. Известии черти на сходство с тези паметници показва и некрополът Бдинци, в който обаче гробовете с ямни трупоизгаряния преобладават над всички други.
3.    Трета трупа население с по-ясно различими черти на погребалния обряд: отсъствие на трупоизгаряния в камери, използване на големи гърнета за урни, липса на съдове за пиене, се локализира на запад от гр.Варна - в долините на реките Камчия и Провадийска. В нея се включват некрополите Блъсково, Дългопол I и II и вер. Провадия.
4.    На север от горната трупа, с известии уговорки поради географската отдалеченост един от друг, може да бъде обособена поради голяма близост в чертите на погребалния обряд трупа от два големи некропола с трупоизгаряне - Разделна и Кастелу. В тях са представени гробове и от трите варианта на трупоизгарянето. Керамичните им комплекси имат аналогичен състав. За
8

разлика от другите некрополи с трупоизгаряне в тях се срещат единични екземпляри паници и кани. Накитите и другите предмет, откривани в тях, имат следи от горене и могат да бъдат определени със сигурност като лични вещи на покойните.
5.    Следващата, пета трупа, некрополи с трупоизгаряне може да бъде обособена във вътрешността на Североизточна България - Шуменско и Търговищко. В нея се включват некрополите Търговище-1, Сини вир и Преслав- VIII. Те са в плътно обкръжение от паметници от типа Нови Пазар-Кюлевча. За групата некрополи с трупоизгаряне е характерно съчетаването на урнови и ямни гробове. Като особеност може да се изтькне използването на дървени ведра като урна. В некрополе Търговище-1 като гробен дар е поставена плоскодънна амфорка - единствен случай сред паметниците с трупоизгаряне.
6.    Западно от гр.Варна се очертава компактна трупа двуобредни некрополи: Девня-1 и III, Варна-I, както и голям брой непроучвани некрополи и отделни гробни находки северно и западно от града. При трупополагането се среща северната и западната ориентация. Трупоизгарянията са ямни и в камери, урновите са редки. Отличителна черта на гробния инвентар е липсата на цели животни, поставянето на птици в гроба и по-голямото количество плоскодънни амфорки като съдове за пиене в сравнение с всички други групп некрополи.
7.    В отделна трупа /Добруджанска/ се обединяват няколко големи проучени или в процес на проучване некропола: Капул Вийлор, Топола, Балчик-Ш, както и находките от околностите на Шабла. За тези некрополи определено може да се твърди, че са смесени - в тях са регистрирани черти, характерни за всички изброени тук групп паметници.
8.    В отделна трупа са обединени некрополи, проучвани в българските земи едва през последните 10-15 години - Хитово-ll и III, Черна, Росеново, както и някои, разположени на север от Дунав. При трупополагането преобладава източната ориентация, а при трупоизгарянето преобладават урновите гробове. Отсъстват жертвените животни, респ. - големи части от тях, сравнително редки са съдовете за пиене. Като цяло инвентарът им е по-беден, не са намирани гробове на воини и конници.
Направените изводи насочват към мисълта, че земите на днешна Североизточна България и Добруджа са били заселени от смесено население с различаващи се в no-малка или по-голяма стелен погребални традиции. Примерът на някои паметници /Капул Вийлор, Топола, девненските некрополи/,
9

където и при двата обряда са регистрират общи черти показва, че е налице известно унифициране на погребалните обреди, което вероятно е започнало още преди настаняването в разглежданите райони.
Наблюденията и произтичащите от тях изводи са проверени чрез математически изчисления според формула за сравняване на статистически
данни F=    , където коефициентьт на сходство /F/ е равен на отношението
между квадрата на броя съвпадащи си признаци ISI, разделен на произведението от общия брой признаци от двата обекта Ж и Li/LUep, 1970/. Броят на признаците е според отразените в таблица 1 рубрики. Резултатите от изчисленията, които са по-близки до единица показват по-голяма стелен на близост и обратното. Резултатите са представени на обр. 1 и 2 в текста.
В групата на двуобредните некрополи най-зисоки коефициенти показват некрополите Девня-I и III /0.66/ и Топола с Капул Вийлор /0.62/. Чрез мапко по-ниски стойности на сходства с тези две двойки са свързани паметници като Балчик-Ш и Бдинци. Сравнително високи коефициенти на фона на останалите ниски стойности имат по между си некрополите Нови Пазар, Караманите, Ножарево, Кюлевча/ в рамките на 0.3-0.4/. Подобии са стойностите между некрополите в Хитово и Черна, чиято близост с другите е значително ломал ка.
В групата на некрополите с трупоизгаряне най-високи са стойностите на сходство между Бабово, Блъсково, Юпер, Сату Ноу от една страна и Разделна, Кастелу и Гърлица - от друга. И двете групи имат относително високи стойности на близост с паметниците Гарван и Търговище-I. Сравнително изолиран остаза некрополът Полина. Коефициентите показват, че паметниците от Крайдунавския и Варненския район имат ясно изразени сходства.
Възможно е бъдещите проучвания на паметниците в процес на изследване и новооткрити да доведат до някои корекции в така предложените групи некрополи.
2. Относителна хронология на ранносредновековните некрополи в Североизточна България и Добруджа.
Досега в българската археологическа литература не е направен опит за единна хронологична обработка на некрополите от ранния период. До известна стелен това е породено от липсата на достатъчен брой подаващи се на тясно хронологично определяне находки. Поради това не разполагаме и с вътрешна
10

хронология на отделимте некрополи, изключвайки опита, направен от немския археолог У.Фидпер /Fiedler, 1992/.
Отсъствието на хронологична скала на находките от ранносредновековните паметници наложи да бъде предложена класификация и типология на основните датиращи метални изделия от некрополите.
Най-често срещаните накити са обеците. Типологията им е изградена по възходящ по сложност ред, свързан с техниката на изработване и елементите на украса. Известните обеци са разделени на девет типа и съответните им варианти /табл.4./.
Други накити, познати от ранните некрополи са наушниците, торквите и пръстените. Техкият брой не е голям, но и при тях е направен опит за типология и са подбрани точно датирани парапели. Определена роля в облеклото /вероятно и в погребалния обряд/ имат различните типове полусферични розети, звънчетата, три и четирилистни подобии на детелина мъниста. Тяхната типология и местонамиране са отразени в таблица 4.
Свързани с мъжкия костюм са токите, коланните краища и различните типове апликации. Техният брой в езическите некрополи е значително по-малък от разпространените на североизток и северозапад археологически култури - аварската и саптовската. Известните находки са разделени по формални признаци на четири типа и съответните варианти /табл. 4/. Определянето на хронологията им е според най-добре датираните комплекси от Украйна, Русия, Унгария и Словакия.
Някои предмета, свързани с тоалета - пинсети и огледала също са използвани при изграждането на хронологията на отделните некрополи, Обърнато е внимание на присъствието на различии типове огнива.
Разпространението на отделните видове и типове находки в различните групи некрополи позволява да бъдат формулирани някои изводи:
• Обеците от I и IX тип, както и две от трите известии торкви се срещат преди всичко в некрополите с трупоизгаряне. В тях се откриват и осем и дванайсетолистни полусферични розети.
-    Обеците от V и VIII тип са характерни в еднаква степей за двуобредните и некрополите с трупоизгаряне.
-    Обеците от II-IV и VI-VII тип са представени предимно в двуобредните некрополи. За тях също са характерни токите и елементите на колана. Звънчетата и предметите, свързани с тоалета също се намират по-често сред
11

инвентаре на двуобредните некрополи.
Резултатите от прецизираната хронология на дребните находки показват, че некрополите с трупоизгаряне от крайдунавския район и западно от гр.Варна са възникнали в края на Vll/самото начало на VIII век. Тяхното функциониране е продължило през целия VIII и вероятно през първите десетилетия на IX век. Некрополите с трупоизгаряне от вътрешността на Североизточна България могат да бъдат датирани единствено според намерената в некропола Търговище-1 обеца със звездовидна висулка. Тяхното възникване може да бъде поставено най-късно в първата половина на VIII век.
Анализът на датиращите находки показва, че некрополът Нови Пазар е започнал да функционира в края на VII век. Същата начална дата показва и Кюлевча. Известно по-късно начало може да бъде предложено за Ножарево и Караманите /първата половина на VIII век/ поради липсата на датиращи находки, характерни за VII век. Продължителността на използване е различна при отделните некрополи.
Некрополите в и около гр.Варна вероятно са сыцествували от края на Vll/началото на VIII век. Основание за това дават някои находки от Девня-Ш /луницата с ухо, обеците със звездовидна и спираловидна висулка/. Краят на тяхното използване е в зависимост от промените в погребалния обряд, наложени от навлизането на християнството.
През целия ранен период на Първата българска държава вероятно са били използвани големите некрополи по добруджанското черноморско крайбрежие: Капул Вийлор и Топола.
Паметници като втория варненски некропол /в кв.Трошево/, Преслав-П и този до селището при Дуранкулак са били използвани основно след възприемането на християнството, но началото на функционирането им може да се постави в последните десетилетия на езическия период.
3.    Анализ на ранносредновековните селища в Североизточна България и Добруджа.
Проучванията на селищата от ранния период не са разпределени равномерно на територията на Североизточна България и Добруджа. Данните, които са известии до сега показват, че гъста селищна мрежа има в няколко района на разглежданата територия. Първият обхваща 30-40 километрова ивица по десния бряг на р.Дунав източно от устието на р.янтра. Друг се
12

набелязва в Плисковскопреславския район, където вкопаните жилища с пещи са известии преди периода на монументално строителство. Трети район на концентрация от селища от ранния период обхваща течението на реките Девня, Провадийска, Камчия и Батова. Проучванията край с.Топола, Каварненско, Балчик и сведенията за езически некрополи по добруджанското черноморско крайбрежие /Селце, Шабла и др./ напагат мнението за гьсто заселване на района.
Възникването на селищата в Добруджа е съпроводено с използването на no-ранни селища и укрепени места, което е обусловено от конкретните географски особености на района. Друга специфика в тази част е широкото използване на камъка в жилищното строителство.
В крайдунавския район като основен тип жилища се очертават полуземлянките с каменни или изрязани в стените на изкопа пещи. Този тип жилища носят белезите на славянската строителна традиция.
Твърде малко са жилищата, имащи белезите на подвижен /номадски/ бит. Малкото находки на жилища с белезите на юрта /Гарван, Нова Черна, Кладенци, Девня и др /могат да се разглеждат като реминисценция на номадския бит. Вероятно населението заселило се в днешна Североизточна България и Добруджа е водело уседнал живот като само малка част от него е залазило традициите на номадизма.
Находките от двукамерни пещи за изпичане на битова керамика показват сравнително високо ниво на грънчарско производство и налага извода за изградена и устойчива керамична традиция. Констатациите, направени за състава на керамичните комплекси от некрополите и селищата потвърждава мнението, че при определени групи население погребалният обряд е бил съпроводен с пиене и преливане.
Анализът на данните от некрополите и селищата налага извода за две компактни групи население, практикувало кремацията като основен погребален обряд. Те са населявали два основни района: ивицата по десния бряг на р.Дунав и долините на реките Провадийска, Девня и Камчия. Третата група, намираща се във вътрешността на Североизточна България /Шуменско-Търговищката/ засега може да бъде само набелязана. При разпространението на двуобредните некрополи се очертават също ясно различими групи: едната е във вътрешността на Североизточна България /Шуменско- Новопазарска/, другата е разположена между нея и крайдунавската ивица и е известна само по некрополи, третата се
13

локализира по черноморского крайбрежие от Стара планина на север и има силно смесен характер.
ГЛАВА ТРЕТА
ТИПОЛОГИЯ НА "ПАСТИРСКАТА" КЕРАМИКА ОТ СЕВЕРОИЗТОЧНА
БЪЛГАРИЯ И ДОБРУДЖА
До този момент т.нар. "пастирска" керамика не е била обект на самостоятелно детайлно проучване, като се изключи работата на Ст.Ангелова и Л.Дончева-Петкова /1992/. Отделни представители на тази керамика са включени в общата типология на средновековната битова керамика на Л.Дончева-Петкова /1977/.
Към т.нар. "пастирска" керамика са включени съдове, които формално, технически и по начин на украса имат паралели в изходната територия /за нашите земи/ по средното течение на р.Днепър. В тези райони и на запад /Молдова/ гьрнетата "пастирски" тип се появяват още във втората половина на VI век в комплекси със съдове, изработени на ръка - тип Пенковка и Корчак.
Типологията е разработена въз основа на ок. 150 съда от археологически обекти в Североизточна България и Добруджа. При създаването на типологията са използвани категориите "тип”, "подтип” и “вариант". Съдовете са разделени на шест типа и съответните подтипове според формата на тялото, която е определена чрез съотношенията на основни формообразуващи параметри: Н - височина на съда, Н1 - височина на максималното разширение на тялото, D1 - диаметър на устието, D2 - диаметър на шийката, 03 - максимално разширение, D4 - диаметър на дъното. Определянето на типа е в зависимост от стойностите при отношенията H : 03 и D3 : Н1. Получените резултати са нанесени на координатна система и чрез групиране на близки стойности са разграничени споменатите шест типа /табл. 6/.
Чрез въвеждането на понятието "подтип" се цели доуточняване на формата на съда и мястото на раменете. Това е направено чрез съотношението на параметрите: D3 : D1 и D1 :04. Резултатите сыцо са нанесени на координатна система и определянето на съответните подтипове е според групирэнето /табл. 7,10,14,18, 23.26/.
Разделянето на варианти е според начина на обработване на външната
14

повърхност на всеки съд.
Разпространението на отделимте типове и подтипове в различимте обекти показва, че сьдовете от I-IV тип са представени преди всичко и предимно в некрополите с трупоизгаряне. ясно се забелязва тенденцията на разпространение на I и II тип в некрополите по дунавското крайбрежие, докато III и IV тип са по- широко представени в некрополите във Варненско и вътрешността на Североизточна България. В двуобредните некрополи I и II тип се срещат рядко и главно в паметниците по добруджанското черноморско крайбрежие - Капул Вийлор и Топола. При останалите са представени сьдовете от III и IV тип.
В двуобредните некрополи най-често срещаните сиволъскави гърнета се отнасят към IV-VI тип.
Друга закономерност е разпределението според размера на гьрнетата. В категорията на големите попадат преди всичко съдове от I и II тип. При средните са представени тези от III и IV тип и по-малко от II и V. В групата на малките попадат съдчета от IV-VI тип. Големите съдове от I и II тип са използвани като урни в некрополите с трупоизгаряне по дунавското крайбрежие, Капул Вийлор и Топола. Сьдовете от III и IV тип с големи и главно със средни размери са употребявани също значително по-често като урни в некрополите с трупоизгаряне и съответните гробове на двуобредните некрополи. Малките по размер съдове от IV-VI тип се срещат най-вече в двуобредните некрополи. Те много рядко са използвани като урни. Тяхната употреба е преди всичко като гробен дар или тризни. Размерите позволяват да се твърди, че те са имали функцията на чаши. Характерна находка за двуобредните некрополи е комбинацията от съд за пиене /кана или плоскодънна амфорка/ и чаша. Место чашата се открива разбита в насипа на гроба или на тогавашната повърхност.
Други наблюдения са направени при разпространението на отделимте типове "пастирски" гърнета в съчетание с други категории и типове керамика според класификацията на Л.Дончева-Петкова. "Пастирските" съдове от I и II тип сьвсем устойчиво се сьчетават с гърнета от песьклива глина с врязана украса от тип I, варианти А1-АЗ и Б. Този комплекс е характерен за крайдунавския район. Големите и средни "пастирски" съдове се срещат заедно с гърнета от тип I, варианти А1-АЗ, Б и В, и тип II, варианти А1-АЗ и Б. Такава комбинация е характерна за некрополите с трупоизгаряне на запад от град Варна. Съчетаването на "пастирски" гърнета и съдове от песьклива глина от II тип е характерно за некропола в Търговище и могила XXXIII в Плиска.
15

Устойчивою съчетаване на "пастирски“ съдове, използвани като урни в некрополите с трупоизгаряне и съответните гробове на двуобредните некрополи с гьрнета, характерни за славянската керамична традиция /типове Ι-Ill по Л.Дончева-Петкова/ насочва към подобии комплекси в изходните за славянскою заселване на нашите земи територии по поречието на р.Днепър.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
СЕВЕРИТЕ В УКРАИНА И РУСИЯ. ОПИТ ЗА АРХЕОЛОГИЧЕСКА
ХАРАКТЕРИСТИКА
1.    История на проучванията върху северите в Русия и Украйна.
Опитите да се свържат летописните племена, локализирани на
териториите на днешните републики Молдова, Украйна и Русия с конкретни археологически паметници и находки започват още в края на миналия и началою на нашия век. Археологически обекти /надгробии могили, селища, градища/, разположени по левите притоци на р.Днепър в очертания от леюписеца район и датирани в периода на ранною средновековие са идентифицирани априорно като принадлежащи на летописните севери /северяни/. Тази методика на изследвания е продължена и в следвоенните години. Пръв Д.Т. Березовец свързва с юва племе конкретни, различаващи се със своята специфика паметници тип Волинцево /според мястото на първия проучен некропол/. В следващите години интересът е насочен към проучването на селища и градища от периода VI-IX век, обединени във "Волинцевска" и "роменска" култури. Напоследък /Сухобоков 1991/ надделява мнението на И.ИЛяпушкин /1968/ за обединяването на тези две култури.
Особено място в проучванията заемат паметниците от типа на Пастирското градище. Широко разпространено сред украинските и руските изследователи е мнението, че те са оставени от смесено "славяно-степно" население. Значително се различава формулираната от М.И.Артамонов хипотеза за отделянето на особена "пастирска" култура и свързването с българите- кутригури.
2.    Характеристика на селищните структури и жилищата.
В резултат на дългогодишните проучвания на териториите на днешните
16

републики Молдова, Украйна и Русия е натрупано огромно количество материал, датиран в граничите на VI-IX век и определен като раннославянски. Върху него липсва цялостно обобщение. Вниманието е насочено към отделни проблеми и региони, което води до загуба на цялостна представа върху обширната територия и отделянето на самостоятелни "култури", които на практика са тъждествени в основата си. Това налага да бъде направен цялостен преглед върху известните паметници за да бъдат изтькнати възможните специфични белези на отделните групи.
На сегашния етап на проучванията като сигурно славянски се идентифицират т.нар. "Пражко-корчакска“, "Пенковска" и "Колочинска“ култури. Те са известии преди всичко по селища и в много по-малка степей по некрополи и погребален обряд. Отсъствието на големи проучвани некрополи поставя под сьмнение правомерността на отделяне на самостоятелни археологически култури. Затова в работата те са обособени като отделни типове паметници на раннославянската култура.
Проучваните паметници са разгледани по териториални групи, според утвърденото в съвременната литература географско деление: эемите между реките Днестър и Серет, басейнът на р.Южен Буг, земите по десния бряг и десните притоци в средното течение на р.Днепър, земите по левия бряг и левите притоци на Днепър, басейнът на р.Десна, северната чест от басейна на р.Северски Донец. Тези райони попадат в лесостепната и граничната част със степната зона.
Данните от селищата са представени в табличен вид по споменатите райони /табл. 31/. По подобен начин са анализирани и сведенията от некрополите /габл. 37-39/.
Наблюденията върху особеностите на разположението на селищата по- казва, че те се намират на малки групи /гнезда/ в непосредствена близост до помадки или по-големи реки. В първия случай те заемат същинската долина на реката, във втория - най- често първата незаливна тераса. Като правило те не са укрепявани. Укрепяването с ров и вал /вероятно и дървена ограда/ започва след началото на VIII век и то по границата със степната зона. Това е регистрирано от междуречието Серет-Днестър до горното течение на р.Северски Донец.
Като основен тип жилище се налага четириъгьлната в план полуземлянка с пещ в един от ъглите или огнище в средата. Рядко, и то в големите селища се откриват наземни /невкопани/ съоръжения, които имат
17

вероятно столанско-производствен характер. Разпространението на овалните в план жилища с огнище в средата, идентифицирани като юрти е в граничната със степта зона. Те имат следи от конструкция с колове по периферията и огнище в средата. Тези жилища, свързвани с номадско население, също носят белезите на по-дълъг живот на едно място: всички известии юрти са вкопани. В отделните райони се набелязват специфични особености на жилищното строителство. В селищата по р.Ю.Буг широко са разпространени полуземлянките с централен спорен стълб и огнище в средата. Вероятно от там те се появяват и в южната част на Молдова. По левия бряг на р.Днепър полуземлянките със стени от колове и плет с глинена замазка са специфичен тип, който е изклкзчение в другите райони. По десния бряг на р.Днепър и басейна на р.Десна господстващ тип са полуземлянките с конструкция от колове по периферията на изкопа и облицовка от талпи.
Особености се регистрират и при разпространението на различките типове отоплителни съоръжения: каменни пещи, каменно- глинени, глинени, изрязани в блок и засводени и огнища. По течението на р.Ю.Буг масово масово се срещат жилищата с централен стълб, които са с огнища. Те са известии в Молдова и рядко по левите притоци на Днепър. За този район са характерни глинените пещи, които са рядкост в останалите. Отделни изследсватели разглеждат отоплителните съоръжения като хронологични показатели за конкретните райони: западно от Днепър за по-ранни се приемат жилищата с огнища, а между Серет и Днестьр като по-ранни се датират тези с каменни пещи.
3.    Характеристика на керамичния комплекс.
Във всички изследвания върху раннославянската култура най- голямо място се отделя на керамиката като най-често срещани находки от обектите. При голяма част от тях керамиката е и единственият археологически материал. В резултат на досегашните проучвания са разграничени три керамични типа, датирани в VI-VII век; пражко-корчакски, пенковски и колочински. С периода VIII- IX век се свързва разпространението на лукарайковецкия, сахнивския, волинцевския и роменския тип.
До сега не е правей опит за единна типология и синхронизация на раннославянската керамика от териториите на днешните Молдова, Украйна и Русия. В работата се предлага класификационна схема, изградена според начина на изработване, формата и украсата на керамичните изделия. Според начина на
18

изработване /на ръка или колело/ те са разделени на групи. В групите са обособени типове според формата на сьдовете. Вътре в типовете са отделени варианта според оформянето на устието и украсата.
В първата трупа са обединени изделията, изработвани на ръка. В I тип са обособени съдове с максимално разширение в горната трета, заоблени рамене, право или леко извито навън устие. Тези гьрнета отговарят на т. нар. пражко-корчакски тип. При втория тип максималното разширение е в средната част на тялото. Като цяло сьдовете имат биконична форма или преходът в средната част е заоблен. Те са известии като пенковски тип. При третия тип гърнетата имат цилиндроконична форма, прави и леко извити навън устия. Те са известии като тип Колонии. Като особеност на разпространението на тези типове може да се посочи, че пенковският заема райони непосредствено по границата на степната и горскостепната зона. Териториите на разпространение на корчакския тип са разположени северно от нея. Колочинският тип се среща по лееите приточи на Днепьр и басейна на Десна. Неговият произход, както и на пенковския вече със сигурност се свързва с постзарубинецките паметници "киевски” тип, чието развитие се поставя до втората половина на V век. Данните от последните проучвания по десния бряг на Днестьр дават известно основание началната дата на корчакския тип да се отнесе към последните десетилетия на V век.
Бъв втората трупа типовете вече имат по-забележими различия. Те са известни по епонимни наименования: Хлинча, Лука- Райковецкая, Сахнивка, Волинцево, Ромни. При керамиката от втора трупа се наблюдава по-голяма териториална обособеност при разпространението на отделните типове. За междуречието Серет-Днестьр са характерни типовете Хлинча /западната част/ и Лука- Райковецкая, западно от река Днепър - Лука-Райковецкая и Сахнивка, за земите. по р.Ю.Буг - Сахнивка и в no-малка степей Лука-Райковецкая, по левите приточи на р.Днепър и басейна на Десна - волинцевски и роменски. Появата на тези типове се свързва с разпространението сред славянското население на леко грънчарско колело. Датировката им може да се определи в рамките на втората половина на Vll-началото на IX век. Що се отнася до произхода на тези типове, то при някои генетичната връзка с по-ранните не буди съмнение /Корчак - Лука- Райковецкая/, а при други - пенковски и сахнивски, колочински и волинцевскороменски, се нуждае от нови проучвания и публикации.
Особената и рязко различаваща се от типично славянски съдове
19

"пастирска" керамика досега не е била обект на слециално изследване в Русия и Украйна. Няма пълна яснота за териториите на нейното разпространение и произхода и. Место тя е определяла като "салтоидна". Още на времето М.И. Артамонов категорично я разграничава от изработваната по подобна технология чернолъскава керамика на салтовската култура. Сред видовия и асортимент отсьстват гърнета със сивочерна повърхност, украсени чрез излъскване. Сред комплексите от отделните паметници "пастирската" керамика се среща в различно количество: от отделни фрагменти до значителен процент от керамичния материал /над 30% на епонимния обект/. Както не веднъж бе споменато тя няма аналози сред керамичното производство със собствено славянски традиции. Нейните корени би трябвало да се търсят в късноримските занаятчийски произведения на северночерноморските центрове и по Среден Днепър и да се свържат с традициите на черняховската култура. Според М.И. Артамонов между "пастирската" керамика и занаятчийските "волинцевски" произведения съществува съвсем близко родство и несъмнена връзка. Това негово мнение по същество до този момент не е опровергано от никой. "Пастирските" съдове са разпространени по границата между горскостепната и степната зона от Серет до Днепър и се откриват в комплекси с ранните представители на корчакския и пенковския тип, което е сигурно указание за датиране във втората половина на VI век. Краят на разпространението и се свързва с гибелта на Пастирското градище в края на Vll/началото на VIII век /според датировката на част от украикските изследователи/. Занаятчийските "волинцевски" изделия се разпространяват заедно със съответните, изработени на примитивно колено съдове и се датират във втората половина на Vll/първата половина на VIII век. Огрубяването на занаятчийската "волинцевска" керамика и разпространението на екземпляри, изработвани на ръка и имитиращи занаятчийските изделия карат М.И. Артамонов да предположи, че става дума за "деградиране” на собствено "пастирските" съдове.
Анализът на керамичните комплекси от раннославянските паметници дава основание за следните изводи:
1.    Съчетаването в отделни комплекси на корчакския и лука- райковецки, пенковски и сахнивски, колочински и волинцевско-роменски типове показва, че възприемането на леко грънчарско колено и преминаването към по-развито керамично производство е станало почти едновременно във всички разглеждани райони и началото му може да се постави в рам ките на VII век.
20

2.    В по-късните развити керамични типове могат да бъдат открити чертите на типовете от VI-VII век. Териториалното разпространение на двата основни типа, корчакски и пенковски, позволява да се възприеме традиционного им свързване с двете славянски групи, известии от изворите: склавини и анти.
3.    Разпространението на занаятчийските изделия "пастирски" и "волинцевски" тип в сигурна славянска среда още от втората половина на VI век показва запазването на късноантични, провинциалноримски по своя характер производствени традиции, свързани с остатьчни групи "черняховско" население.
4.    Изработените на грънчарско колело гьрнета с тьмна излъскана по- върхност вероятно са продукция на отделни производствени центрове. Единият от тях е епонимният паметник • Пастирското градище на р.Тясмин. Краят на производствената им дейност може да се свърже с политически събития, предизвикали тяхното унищожаване. Необходимостта /или навикът/ от такива съдове е довел до появата на техни подражания /"деградация” по М.И.Артамонов/.
4.    Некрополи и погребален обряд
Некрополите и погребалният обряд са от един малка позлатите белези на раннославянската култура от VI-VIII век в земите от Серет до левия бряг на Днепър. До сега не са проучвани големи некрополи, които могат да дадат изчерпателни данни за обичаите на населението. Достьпните материали от некрополите са обобщени в таблици 37-39 според обряда на погребването.
Макар и откъслечни, непълни и без крайни резултати от някои проучени в последното десетилетие некрополи, сведенията позволяват да бъдат формулирани /със съответната степей на условност/ някои изводи:
1.    В района между реките Серет и Днестър и в земите по левия бряг на р.Днепър са известии гробове, рязко различаващи се от традиционната представа за раннославянския погребален обряд. Това са трупополагания с ориентация западизток и чифтове лъчеви фибули върху горната част на тялото. В някои случаи в тях се откриват съдове, носещи чертите на пенковския тип керамика. Дали става дума за чуждо етническо присъствие или за заимствания от други народи на отделни елементи на облеклото не може да се твърди със сигурност.
2.    Присъствието на гробове с трупополагане в характерна славянска среда и с еднакъв инвентар /керамика/, дори в некрополи с кремация подсказва
21

възможността отделим групп да са практикували едновременно и двата обряда. Въпреки изключенията като основен и преобладаващ погребален обряд се налага трупоизгарянето в двата му варианта - ямен и урнов.
3.    На левия бряг на р.Днепър може да бъде обособена трупа некрополи с ред специфични черти: преобладаващи урнови гробове, "ритуална" излъскана керамика, поставяне на повече от една урна в яма. Тези некрополи /Волинцево, Сосница, Лебяже-Ill/ са разположени в района, определен като зона на разселване на летописните севери.
4.    В земите по горното течение на р.Северски Донец се оформя коренно различна трупа некрополи със специфични черти: големи издължени ями, изсипване на останките от кладата заедно с пепелта и въглените, богат съпровождащ инвентар и "тайници” - комплекси от предмети, характерни за воиниконници /стремена и други части от конска амуниция, саби, катарами, груби ковани фибули, останки от облодънни железни котли и др./.
5.    Елементи на костюма. Проблемът за хронологията на раннославянските паметници.
Данните за такава етнографска черта като костюма могат да бъдат изведени от находките от некрополите и състава на широко известните съкровища от накити, т.нар. "антски древности”. Ако с много големи резерви се приеме, че гробовете с трупополагания с фибули и други накити могат да се свържат със славянско население, то може да се твърди, че тази носия е възприета от племена с германски произход. Съставът на съкроьищата е разнообразен и съдържа различии видове и типове накити, характерни за жени и мъже: обеци и наушници, елементи от огърлици, торкви, гривни, фибули, токи и части от парадни колани, набузници от шлем, различии висулки и апликации за облекло. Несъмнено съставът на тези съкровища е твърде разнообразен и произходът на отделимте предмети издава различии по характер влияния. Като цяло съкровищата могат да се разделят на две групи според състава и предназначението на отделимте накити и предмети /Щеглова, 1990/. Едната е условно определена като тип Мартиновка и втората като тип Хариевка. Основната разлика между тях е че в първата присъстват токи и елементи на колана, чиято мода не надхвърля средата/началото на втората половина на VII век. Във втората се съдържат комплекта женски накити за’ глава и тяло, които могат да бъдат датирани най-късно в началото на VIII век. Заравянето на
22

съкровищата от двете групи вероятно е станало по едно и сьщо време и във връзка с едно и също историческо събитие - краят на Велика България, хазаро- българската война и изтеглянето на аспаруховите прабългари на запад. Със същото събитие видният немски изследовател Йоахим Вернер свърза и "заравянето" на съкровища от типа Малая Перещепина, чието разпространение е в степната зона.
Характеры на металните находки от доказани раннославянски паметници след началото на VIII век е вече друг и голяма част от тях са сходни с накити от салтовската култура. Изчезването на определени типове украси, характерни за VI-VII век, както и определени типове керамични занаятчийски изделия показват, че производствените им центрове са унищожени, а част от населението се е изтеглило.
Ярка отличителна черта на селищата по границата със степната зона е промяната на характера им те се преместват на високи естествено защитени места /високи Носове по бреговете на големи реки/, поява на допълнителни укрепления /ров и вал/. Това е красноречив белег, че съседното население се е променило и отношенията с него са повече или по-мапко враждебни. Укрепването на селищата в граничната зона е една от специфичните характеристики на "северянската волинцевскороменска култура", отбелязани още през 60-те години и потвърдена от новите проучвания /Сухобоков 1992/. Друга специфична черта са занаятчийските изделия "пастирски" и “волинцевски" тип и техните подражания.Тези съдове са имали и особена "ритуална" функция при използването им в погребалния обряд. Освен това, погребалният обряд на населението по левия бряг на р.Днепър се отличава и с други особености, отбелязани по-горе.
Изтъкнатите особености на погребалния обряд и специфичният керамичен комплекс, съдовете "пастирски" тип, могат да бъдат определени като основни отличителни черти на северите /северяни/ в ранния период от развитието на славянската археологическа култура.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Точно датираните сведения от "Хронографията" на Теофан Изповедник със сигурност локализират местата на живеене на племето севери в
23

предпланините на Източна Стара планина. Северите са заселени в тези места веднага след завэемането на Североизточна България от хан Аспарух със строго определена цел. Те живеят в тези райони в средата на VIII век като продължават да изпълняват договорните отношение с хановете в Плиска. За византийските хронисти те са ясно различими сред останалите племена и вероятно те не са сред славяните, извършвали нападения над земите на империята през втората половина на Vl/началото на VII век.
Според сведенията на "Повесть временных лет" украинските севери /северяни/ имат общ с другите славянски племена корен, говорят един език и са пришълци в земите, които обитават по времето на създаване на извора или неговия първоизточник. Заселването на левия бряг на Днепър вероятно е станало в годините на аварската инвазия. По време на хазарското господство са обложени с данък и се намират в конфликтни, ако не и враждебни отношения със съседите си, за което определено говорят новите укрепени селища.
И двата района, посочени в изворите като обитавани от северите се намират на граничната със степта зона. И в двата случая те са сьседи със степни племена, определени от изворите като ''прабългарски". Тази закономерност не е случайна и косвено подсказва за нещо повече от добри съседски отношения, а като се добави и отговорната задача за охрана на проходите, то няма да бъде пресилено ако се предположат дори сьюзни отношения. Вероятно за това те са се преселили едновременно с аспаруховите прабългари.
В руската и украинската археологическа и историческа литература с летописните севери /северяни/ се свързват волинцевския и роменския тип паметници /волинцевско-роменски според Ляпушкин и Сухобоков/. Като тяхна специфична черта могат да се изтъкнат некрополите с урнови трупоизгаряния, използването за урни на занаятчийските “пастирски" и "волинцевски" гьрнета, гробовете с повече от една урна /до шест/, поставяне на съд- гробен дар. Малкото количество на излъскани гьрнета в селищата /изключение е Пастирското градище/ и сравнително категоричните данни от некрополите позволяват да се предположи, че тези гьрнета са имали особен, ''ритуален" характер. С известна условност към характерните специфични белези могат да бъдат поставени и летите обеци със звездовидна висулка от т.нар. “днепърски" кръг. Рязкото прекратяване на употребата на тези и други накити и заменянето им с коренно различии подсказва за ликвидиране дейността на производствените центрове и отсъствието на специализирали се занаятчии. Към сыцото заключение навежда
24

и появата на огрубени подражания на висококачествените “пастирски” съдове. Единственото събитие от втората половина на VII век, с което могат да бъдат обяснени промените е хазаро-българската война и изтеглянето на аспаруховите прабългари на запад.
Съвременното проучване на раннославянската култура у нас налага промяна на установеното мнение за трайно присъствие на славяни още от втората половина на VI век. Голямото количество раннославянски паметници /от типа Попина-Гарван/ имат своите точни аналогии сред паметниците в Молдова /тип Хлинча/ и Украйна /тип Лука-Райковецкая/, които се датират във втората половина на VII век. Откриват се иотделни черти, характерни за третата и четвъртата фаза на паметниците от типа Ипотещи-Къндещи-Чурел /отново в рамките на VII век - !/ във Влашката низина и Мунтения. Следователно масовото славянско заселване може да се постави след средата на VII век. То би могло да бъде предизвикано от преселването на прабългарите на юг от Дунав и след падането на последните големи административни и военни центрове на Византия на Долен Дунав.
Съпоставителният анализ на паметниците със славянски облик на юг от Дунав и тези от Украйна показва аналогичен в основата си и в детайли погребален обряд, сходен керамичен комплекс, обща характеристика на селищата и някои общи типове накити. Специфичната "пастирска" керамика е допълнителен силен аргумент в полза на мнението за "днепърски" произход на това население. Отдавна изказаното мнение за "връщането" на славяни от дунавските райони на изток е лишено от археологически основания поради отсъствието на паметници с характера на тези от Североизточна България и Добруджа в териториите по течението на Днепър.
Свързването на "пастирската" керамика с керамичната традиция на прабългарите е неприемливо поради факта, че тя се открива в паметници, най- вече некрополи със славянски черти и в много по-малко количество в паметници със смесени черти. Най-типичните, "класически" представители на "пастирската" керамика липсват в характерните некрополи от типа Нови Пазар, свързвани еднозначно с прабългари. Наличието на голямо количество паметници със смесени черти /от типа на варненските и добруджанските некрополи/ и регистрирането на унифициращи погребалния обряд черти показва един напреднал процес на смесване на коренно различии традиции. Началото му би трябвало да се постави във всички случаи преди установяването на това
25

население на юг от Дунав.
Анализы на археологическите паметници и тяхното териториално разлространение показва няколко района, в конто присъстват белези, съвпадащи с изведените като характерни за северите:
1.    Единият заема около 30-40 километрова ивица по десния бряг на р. Дунав на изток от днешния гр.Русе до езерата Олтина и Гърлица. В този район е известна голяма концентрация от селища и некрополи, чиято начална дата според аналогии не е по-ранна от средата на VII век и напълно съвпада с белезите на раннославянската култура.
2.    Другият заема предпланините на Източна Стара планина западно от гр.Варна и най-вече долините на реките Провадийска, Девня, Камчия. Тук също са известии паметници с черти на раннославянската култура.
3.    Има известни основания да се предположи трети район, разположен на запад от втория - южно от днешния гр.Шумен и около гр.Търговище, където са известни некрополи и гробни находки, подобии на тези от предишните два, както и стари славянски топоним и, конто датират според изследователите от времето на славянского заселване.
Белези на погребалния обряд, известен от некрополите в трите очертани района се регистрират и в двуобредните некрополи по добруджанското черноморско крайбрежие. В тези паметници има черти, конто показват унифициране на различии езически погребални обреди.
С голяма степей на сигурност данните от археологическите паметници налагат мнението за два основни района, обитавани от племето севери: единият е по десния бряг на р.Дунав и другият - на запад от Варна по долините на реките Провадийска, Девня и Камчия. С по-голяма или по-малка сигурност отделни черти на тези паметници се проследяват в материалите от добруджанското черноморско крайбрежие и във вътрешността на Североизточна България - около Търговище и южно от Шумен. Това географско положение показва разселването на сравнително многобройно население и намира подкрепа в изказаното от Г.Цанкова-Петкова мнение за двете обединения в Мизия и Добруджа: северите и "Седемте рода", които начело с прабългарите на хан Аспарух са в центьра на събитията през 680/681 година.
26

АВТОСПРАВКА
на научните приноси в дисертационния труд
1.    С методите на комплексния археологически анализ са обработени по единни показатели всички достъпни данни от некрополи, отнесени към ранния /езически/ период на Първата българска държава. Направените наблюдения са проверени чрез статистико-математически метод, с което се цели максимално намаляване на субективизма при формулиране на изводите. Тази методика се прилага за първи път при обработване на материали от ранното българско средновековие.
2.    В резултат на комплексния анализ на данните от некрополите са разграничени групи население със специфични белези на погребалния обряд. Резултатите показват, че в края на VII век територията на днешна Североизточна България и Добруджа е била заселена от няколко групи население.
3.    За първи пъ г е разработена типология на "пастирската" керамика от ранносредновековните паметници. Тя се основава на математически подход и резултатите са формулирани след проследяване на разпространението на отделимте типове в различимте некрополи. Направен е опит за изясняване на функциите на керамичните видове и типове в погребалния обряд.
4.    Направен е пълен анализ на достъпните раннославянски паметници от териториите на Молдова, Украйна и Русия. В резултат са изтъкнати общите черти на раннославянската култура в отделимте райони и са конкретизирани специфични белези. Набелязани са "външните” влияния при формирането на различимте групи паметници. Изведени са етнографски белези на материалната култура на летописните севери в земите по левия бряг на р.Днепър през VII- VIII век.
5.    В резултат на сравнителния анализ на археологическите материали от Североизточна България и Добруджа са изяснени специфични черти на известното от хрониките племе на северите. Въз основа на териториалното разпространение на паметници със специфични белези са очертани районите на обитаване на въпросното племе на територията на Първата българска държава. Потърсени са основания на археологическата ситуация в писмените извори.
27

СПИСЪК
на публикациите по темата на дисертацията
1.    Елементи на "волинцевската" култура в ранносредновековните паметници от Североизточна България и Добруджа. - В: Сборник изследвания в памет на д-р П. Торбанов. т.Н /под печат/.
2.    За някои особености на кремацията като погребален обряд в Североизточна България и земите по левия бряг на р.Днепър. - В: Българите по Северното Причерноморие. Изследвания и материали. τ.Ι. В.Търново. 1992.
3.    Керамиката от ранносредновековния некропол край с.Бабово, Русенско. - В: Приноси към българската археология. т.Н. С. 1993/в съавторство с Румяна Колева/.
4.    За един тип ранносредновековни обеци. - В: Приноси към българската археология. т.Ш /под печат/.
5.    За летописното племе севери. - сп.История, кн.б, 1994.
6.    Към хронологията на ранносредновековните некрополи в Североизточна България и Добруджа. - Сб. Добруджа, т.ХН /под печат/.
7.    Керамиката в раннобългарските некрополи от Североизточна България. - Годишник на Националния археологически музей /ГНАМ/, т.Х /под печат/.
28

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Странно защо в дисертацията дори хипотетично не е разгледана възможността северите са идентични със савирите - добре познато племе.Въобще не е ясно защо се прави такава голяма разлика между "така наречените седем племена" и "северите".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Само ще допълня че савирите са били в някакви отношения /вероятно федератски/ с България още от времето на Кубрат.Тоава би обяснило защо им е поверено охраната на най важната държавна граница.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 03 Февруари 2017 г. at 13:38, resavsky said:

Странно защо в дисертацията дори хипотетично не е разгледана възможността северите са идентични със савирите - добре познато племе.

Въобще не е ясно защо се прави такава голяма разлика между "така наречените седем племена" и "северите".

В дисертацията няма място за волни интерпретации, голям фен на които се явяваш ти, драги ми Ресавски  - заради това не е разгледана хипотетичната възможност за идентичност на северите със савирите. Пък и кой те знае дали си прочел целият автореферат?

Само на теб не ти е ясно. Както винаги... Даскалов изказва предположението, че северите пристигат на Балканите едновременно с Аспарух, докато "Седемте рода" са тукашни (т.е. заварени).

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител
On ‎03‎.‎01‎.‎2017‎ г. at 12:24, Пандора said:

Благодаря! Обаче, ако това не е оригиналното място на камъка, ми се струва трудно да се разбере предназначението му. Ако е оригиналното му място, може би изобщо не става въпрос за течност.

Този камък е стилизиран мини олтар. Християните защо не носят на гърба си кръст в естествен размер, а носят на шията кръстче на синджирче? 

Не е на оригиналното място, защото му е минало времето. Сега е паве на 1000 години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Exhemus said:

Този камък е стилизиран мини олтар. Християните защо не носят на гърба си кръст в естествен размер, а носят на шията кръстче на синджирче? 

" Кръстоносенето не е само външен показ на християнската принадлежност. То е и една вътрешна увереност, че с благодатната сила, дадена от Господа Иисуса Христа на кръста, християнинът се предпазва от зло и (светинята - бел. гл. ред.) му носи здраве и успех във всяко добро дело; той осиява светло лика на човека, насочва го в пътя на спасението и го представя като пример на благовъзпитаност. Това е така, защото Господ Иисус казва на Своите последователи: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16). "

http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=567

Нека плочата е мини-олтар, но ако върху нея все пак се излива някаква течност или се извършва ритуал, би било интересно да се знае / ако въобще е възможно/ обичайната практика.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
On 5.02.2017 г. at 13:59, monte christo said:

В дисертацията няма място за волни интерпретации, голям фен на които се явяваш ти, драги ми Ресавски  - заради това не е разгледана хипотетичната възможност за идентичност на северите със савирите. Пък и кой те знае дали си прочел целият автореферат?

Само на теб не ти е ясно. Както винаги... Даскалов изказва предположението, че северите пристигат на Балканите едновременно с Аспарух, докато "Седемте рода" са тукашни (т.е. заварени).

Северите са били тука преди Аспарух.Поне така излиза от текстовете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 31 Декември 2016 г. at 16:28, makebulgar said:

Според Чобанов така наречените шарапташи, не били нито жертеници на които се колили животни, нито били камъни за преси за вино, а били олтари на които се изливала някаква течност, без да се знае каква е. Някои от тях били твърде малки дори и за жертвеник за кокошки, а каналите били груби и не ставали за вино.

Подобна плоча с размери 20 х 20 см е част от кръглия плочник северно от Цитаделата над новооткрития "Тервелов" дворец.
 

12391256_1062749883757269_8863023836414538741_n.jpg

Обиколил съм десетки антични градове по Средиземноморието и ще кажа, че подобни "шарапташи" могат да се видят сред руините на много от тях.

Не знам как може да бъде обяснено това, но ако става дума за прабългарски религиозни ритуали, те очевидно са били широко разпространени и в античния Средиземноморски свят. Така че, опасявам се, тук няма нито грам "средноазиатско влияние".

Повтарям, става дума именно за подобни плочи и нарези на канали за течност.  

Между другото, смятам за недоразумение избраното име "шарапташ", освен ако кръстникът на това нещо може да докаже, че това е бил камък именно за преливане на вино, от турските думи "шарап" - вино и "таш" - камък.  

Редактирано от Doncho Peev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 31 Декември 2016 г. at 16:22, makebulgar said:

В предаването Час по България от вчера Т.Чобанов разказва разни неща по темата древни българи и за археологията. Генетичните изследвания показали че българите са европеиди, а археологическите проучвания и новите анализи на Евгения Коматарова показват, че двуобредните български некрополи не са българо-склавски, а са български, но явно от две групи българи разделени по религиозен, родов или друг признак. Славяни не се виждали по Долния дунав от Късната античност до 681 година.
 

 

 

На 37-та минута от горното клипче се появява изображение на жрец, чиято главна особеност са едва видни очертания на женски гърди. Павлов пита как може да се обясни това. В отговор, Чобанов заявявам че обяснението е "тривиално". Ставало дума за древна скитска култова практика, описана от Херодот. Там мъже-жреци се преобличали като жени, за да изпълнят определени "женски" култови действия, свързани с богинята на лова и плодородието. Тук двамата събеседници със задоволство заключават, че ето, имаме още едно доказателство за скитския, т. е. за иранския произход на прабългарите. 

Позволявам си да не се съглася с горните глупости.

Да видим какво казва Херодот, че и Псевдо-Хипократ, за "женските" жреци на скитите. Според двамата, изобщо не става дума за преоблекли се в женски дрехи мъже с изкуствени гърди, а за цяла женоподобна жреческа каста - мъже, които постоянно ходят, облечени като жени, изглеждат като жени и преправят гласа си така че да звучи като женски. Името на тези жреци е "енереи". Енереите, обикновено се занимават с гадаене на бъдещето по брезова кора - така твърди Херодот. Същият Херодот категорично свързва наличието на женоподобните жреци у скитите с разпространения в Средиземноморието и Близкия Изток култ към Афродита или нейния скитски вариант Аргимпаса. Т. е. излиза, че култът и обслужващото го жреческо съсловие представляват чуждо Средиземноморско и Близкоизточно религиозно влияние за скитите. Поне така казва Херодот.

В потвърджение на горното мога да кажа, че изображения на жреци-мъже с женски гърди могат да се видят едва ли не във всеки по-голям античен музей на съседните ни Гърция и Турция. Как така само българските историци не ги забелязват?! Давам ви конкретен пример - преди месец имах възможността да посетя музея на древния Метрополис в турския град Измир на егейското крайбрежие. Е, насред музея, на първия етаж си стои една много впечатляваща статуя на мъж жрец с женски гърди. Ако не се лъжа, ставаше дума за жрец на Артемида или на Астарте. 

Какъв извод да направим от това? Че прабългарите са били от древногръцки произход?!

Но да оставим тези глупости. Основният въпрос, който би трябвало да изясняват юначните български историци е дали това изображение изобщо има нещо общо с прабългарите и тяхната религия. А чак после да разсъждават защо жреца имал бюст или пък прелестни задни части...........

Не, наистина смешна работа.

Може ли някой от Вас да си представи, че ако кастата на скитските енереи наистина е съществувала в България, ромеите нямаше да споменат за това? Аз не.

Ако екзотичните енереи, от най-висш благороден произход, както ги описва Херодот и с огромно влияние върху царя, наистина съществуваха в Първата българска държава, те щяха да привлекат незабавно най-щателното внимание на изумените ромеи, щяха да бъдат обект на вековни подигравки, сплетни и весели истории. Но..... нищо подобно. Никой, нито ромеите, нито някой друг не обелва и дума за тях. 

Очевидно такива хора в България и такъв "скитски" култ не е имало. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...