Посоки за икономическо развитие на България

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 0:30, nik1 said:

 

Скуби,  част от данните/информацията  в този текст се отнася за първия етап на реформите/управлениетона хунтата което е крайно болезнено (1973 ...1985 година). Реформата има и втори етап, за който пише и провежда  екипът на Hernán Büchi,
Тя се смята за успешна и постигнала целите си в най-голяма степен след този етап..

Друга част сравнява състоянието на икониомката след края на реформите (89-та, 90-та) със състоянието и 5-10 години по-късно,което е много по добро..

Така представени нещата не дават коректна картина..
 

Що се отнася до.управлението на Алиенде..хммм. Чакайте продължението на превода,интересно е при 70 процента дърважна икономика какво се е случвало?

Един въпрос ме гложди: Трябва ли по тази логика източноевропейите да се върнем във времената на политикономическия държавен капитализъм, който се така или иначе провали,  и то с повече нещастия (поне в България) ,от които не сме се възстановили

Каква е бедноста в България днес, а каква е в днес в Чили?

..А каква е бедноста днес в в Куба?

/Някъде имаме ли черно на бяло че Чили нямаше  да тръгне по Кубински път, не. тогава можем да попитамеи за днешна Куба/

 

 

Expand  

PS

Някои хора сме малко или повече лицемернички,... или просто си караме по бай Алеко, както най-често?  Реформите в Чили били лоши, но пък е супер да се живее и работи в страна с работеща пазарна икономика.. .

 

Редактирано Ноември 18, 2017 от nik1

[Skubi]

http://www.oecd.org/eco/surveys/Chile-2015-overview.pdf Тук няма Българияр но фигурира Унгария. А ние сме под тях. във всички гледни точки....

http://www.novinite.com/articles/152387/20+of+Bulgarian+Households+Live+below+Poverty+Line Тук казват 20%....

http://sofiaglobe.com/2017/06/23/1-6-million-bulgarians-were-below-the-poverty-line-in-2016-statistics-institute/ а тук пише 1.6 милиона.

 

 

[Б. Киров]

  On 18.11.2017 г. at 0:30, nik1 said:

Що се отнася до.управлението на Алиенде..хммм. Чакайте продължението на превода,интересно е при 70 процента дърважна икономика какво се е случвало?

Един въпрос ме гложди: Трябва ли по тази логика източноевропейите да се върнем във времената на политикономическия държавен капитализъм, който се така или иначе провали,  и то с повече нещастия (поне в България) ,от които не сме се възстановили

Каква е бедноста в България днес, а каква е в днес в Чили?

..А каква е бедноста днес в в Куба?

/Някъде имаме ли черно на бяло че Чили нямаше  да тръгне по Кубински път, не. тогава можем да попитамеи за днешна Куба/

Expand  

+ Този въпрос си заслужава специално внимание и изследване, затова предлагам по-късно да направим един успореден анализ на двете икономики, Чили и Куба, те са и два различни пътя и икономически модела сега, за да видим кой къде е и как стои. За мен въпросът накъде би вървяла страната Чили по пътя на Алиенде има приблизително отговор и той е: Куба. Чили би постигнала в най-добрия случай това, което днес е Куба, защото тогава моделът на онзи държавен социализъм, който почти се консервира в Куба, предлагаше това. Днес Уругвай се управлява от социалисти, само че те не са с икономическото мислене на Алиенде и Кастро, те вървят по съвсем друг път, но тази тема е дълга, затова продължавам със статията на Ернан Бучи, финансов министър на Чили от 1985-89:

 

...Продължение

Най-важната икономическа реформа в Чили беше да се отвори търговията, главно чрез плоска и ниска тарифа върху вноса. Успехът на чилийските икономически реформи през следващите 30 години зависеше от решението да отворим нашата икономика за останалата част на света. Силата на чилийските фирми, продуктивните сектори и институции бяха базирани върху тази фундаментална промяна.

Хаотичната ситуация в Чили през 1973 г. заслужава някои мисли:

Тази криза беше у дома. Тя се различаваше от кризите, предизвикани от външни шокове, като нефтените кризи от октомври 1973 г. и 1979 г. и кризата с дълга от 1982 г. Един анекдот е поучителен: когато някои хора се оплаквли от прекомерното нарастване на парично предлагане през 1973 г., президентът на Централната банка заявил, че паричното предлагане е "буржоазна променлива", без значение за изграждането на чилийския социализъм.

Ако Чили сега е представяна като пионер на икономическата реформа на свободния пазар, трябва да помним, че в началото на 70-те години страната беше абсолютната противоположност: Чили представляваше авангард на контролирана държавно икономика, икономика с много държава.

Някой би могъл да си въобрази, че чилийската икономика от началото на 70-те години е била хаотична и неефективна, но морална, поради социалната си ангажираност, но това е дълбоко погрешно. Всичките социални политики за жилищно настаняване, образование и здравеопазване не успяха да помогнат на 20% от чилийците, тънещи в екстремна бедност. Тези социални политики само допълнително противопоставиха работниците и средната класа в обособени класи с противоположни интереси.

В края на краищата Чили се превърна в експериментална лаборатория за сбърканите интелектуални идеи, преобладаващи в края на 60-те и началото на 70-те години. Нашите хора изпиха горчивата им чаша. Сега те се възползват от прилагането на коректните идеи за икономическа свобода.

Две тревоги и два урока

Когато станах министър на финансите през 1985 г., имах две основни опасения: първо, че завръщането на популистките политики би могло да вкара страната в спирала надолу, да отмени вече извършените реформи, които обещаваха да превърнат Чили в латиноамерикански еталон на устойчив растеж и от друга страна, че политическата вълна, предизвикана от кризата, може да подкопае планираното завръщане към демократични избори през 1988 г., както го изискваше конституцията. Това бяха заплахите, пред които бе изправена нашата администрация и по принцип много други администрации, когато се изправят пред критични избори.

Тези две съображения ме накараха да приема предизвикателството и аз не съжалявам. Напротив, последвалите събития допринесоха решително за това, Чили да стане успешен случай на икономическа реформа, която работи. По този начин, почти неволно, станах актьор на чилийската политическа сцена, дори влязох в ролята на кандидат за президент на изборите през 1989 г.

Тези избори бяха спечелени от Патрисио Айлиуин, който поведе процеса на прехода в демокрация, но ние също постигнахме някои важни цели в тези избори. Айлиуин спечели 55% от гласовете, което остави силна опозиция, способна да изрази силен вот и да има съществено представителство в Националния конгрес. Това силно представителство на опозицията беше от решаващо значение за корекция на промените, които биха могли да разрушат чилийския икономически модел.

Сега гледайки в ретроспекция и опитвайки се да осмисля уроците, които могат да бъдат извлечени в подобни ситуации, осъзнавам, че за успешния процес на икономическата реформа има два основни компонента.

Първо, промените трябва да бъдат интегрални и достатъчно дълбоки, за да бъдат поддържани с течение на времето. За съжаление, много от процесите на реформиране в други латиноамерикански държави, за които се смята, че са се провалили, са частични и необмислени планове, макар и понякога вдъхновени, провеждани от реформатори, които не са разбрали основните концептуални предизвикателства на икономиката. В един от случаите Аржентина направи допълнителната грешка да даде на обменният курс на валутата да играе централна роля в реформите, което доведе до неуспеха им, защото те се опитаха да заместят липсата на силни политически институции със закона за конвертируемостта - закон, който определя, че стойността на песото ще бъде вързана с тази на долара - което след това стана единствената им опора в целия процес на реформи.

Голям екип от висококвалифицирани професионалисти и технократи е от съществено значение за осъществяване на фундаментални промени. Както в повечето случаи, успешните икономически реформи не са резултат от вдъхновението на един човек; по-скоро те са резултат от усилията на екип от мъже и жени, които се опитват да постигнат обща цел. При начинания от такъв мащаб, които наподобяват възстановяване след ужасно земетресение или друго природно бедствие, трябва да бъдат обхванати всички области за действие. Това изисква не само експерти по макроикономика и финанси, но и хора, които разбират реалностите в чувствителни области като образование и здравеопазване. Следователно, ние не говорим за шепа изключително квалифицирани личности, а за стотици и дори хиляди такива личности.

В случая с Чили, Мигел Каст Рист, икономист от университета "Católica de Chile" със следдипломна квалификация в Университета в Чикаго, изигра основна роля в набирането на тези професионалисти, които бяха предимно млади и имаха икономически опит. Той беше велик лидер, ентусиаст и неизчерпаем работник. Трагично, Мигел почина от рак на 33-годишна възраст, след като бе служил като министър с два различни портфейла и като президент на Централната банка. Лидерството и чувството за неотложност сплотиха тези екипи в едно цяло и им позволиха да извършат интегралните промени, необходими за крайния успех на реформите.

Вторият важен елемент в случая с Чили беше кризисна атмосфера. Въпреки че кризата причини големи щети, тя отвори и възможност за създаване на чувство за неотложност за промяна и мобилизиране на екипите. Споменатият по-горе пример за природни бедствия е адекватен, тъй като такива събития докосват душите на хората и ги мобилизират в стремежа им да постигнат обща цел. Стотици сътрудници бяха направили своите лични решения, за да се посветят изцяло на тази задача, въпреки че имаха по-добре платени опции, които биха изисквали по-малко лични жертви, и те излязоха от условията на криза с чувство за мисия. Освен това, последиците от липсата на реформи се осъзнават по-ясно при извънредна ситуация.

В края на 1984 г. Чили беше в критична ситуация. Близо един на всеки трима работници не бе в състояние да си намери добре платена работа в частния сектор, в който липсваха както подходящо финансиране, така и търсене на неговите продукти. Официалната безработица достигаше 20%, а почти 10% бяха включени в програми за спешна заетост, финансирани от правителството. Тази ситуация превръщаше създаването на работни места в една от основните цели на нашето управление.

Като цяло, ние действахме в критичен момент, който можеше сложи кръст на големите икономически реформи, предприети от Чили.

Ключовите реформи

Много икономически реформи трансформираха Чили. Те са провеждаха в продължение на много години и всички те притежаваха определени перманентни и фундаментални елементи. Работата ми като финансов министър през този труден период беше, понякога, да разширявам някои от предишните реформи, а в други случаи да ги спася от възможността за връщане назад. В този раздел обсъждам основните и постоянни реформи, които по мое мнение са от съществено значение за преобразуването на Чили.

Отвореност на търговията и система за фиксирани тарифни ставки.

Чили е малка страна с малко население, разположена далече от световните центрове за потребление, което обяснява значението на пълното отваряне на страната за външната търговия. Само екстремната идеологическа пристрастност на 60-те години може да обясни подобно отклонение като теориите за "вътрешно развитие", които препоръчваше Раул Пробиш от ECLAC на нашата страна и други. През 1974 г., под ръководството на министрите Хорхе Каус и Серхио де Кастро, Чили започна задълбочен процес за намаляване на тарифите за внос. През 1979 г. за всеки внос бе приета плоска тарифа от 10% (ниска за този период).

Както намаляването на тарифите, така и прозрачността, постигната от една плоска тарифна система, са от основно значение за постигането на конкурентноспособността,от която чилийските компании имат нужда, за да се конкурират в световен мащаб. В същото време ниската, плоска тарифа спомогна за повишаване на конкуренцията на вътрешните пазари, където цените бяха либерализирани след период на градираща държавна намеса. Въпреки това, кризата от 1982 г. доведе до крачка назад, като тарифите се увеличиха до 35% в два случая, когато влязох в длъжност. За щастие, дори и в тези случаи, се поддържаше равнището на тази плоска тарифната структура, като се избягваше нарушаването на схемата за диференцирани тарифи.

Като основна част от плана за икономическо възстановяване, който приложихме, реших да предложа на Националния конгрес да намали тарифните ставки до 15%. Прилагането на това предложение увеличи конкурентоспособността на чилийските стоки и доведе до значително увеличение на износа. При следващите правителства тарифната ставка бе намалена първо на 11% и след това на 6%.

По-силен частен сектор.

Ако осигуряването на радикалното отваряне на чилийската икономика беше първата основна задача, която предприехме, втората беше възстановяването на частния сектор. Преди моето влизане в Министерството на финансите, бяха приватизирани някои държавни предприятия и извършени редица други реформи, които да позволяха на частния сектор да се развие, но кризата напълно подкопа капиталовата наличност на много чилийски компании. Последвалите девалвации на песото през 1982 г. доведоха до това, че дългът на компаниите в щатски долари се взриви номиниран в песос във време, когато финансовият сектор беше в криза.

Нашата цел беше да позволим на компаниите да се рекапитализират и знаехме, че данъчните стимули ще бъдат от основно значение за това. Ето защо ние установихме данък върху доходите, който се прилага само за печалбите, изтеглени от дружествата, което силно насърчаваше те да се капитализират чрез реинвестиране на печалбите си.

Втората основна реформа бе да се даде възможност на частния сектор да се възстанови, като добави динамика към икономиката. Всъщност важни сектори като производство и разпространение на електроенергия и телекомуникации все още се управляваха от държавни компании. След като реализирахме мащабен план за приватизация, включващ повече от 50 000 нови преки акционери и няколко милиона непреки акционери (чрез пенсионни фондове), тези дружества бяха управлявани от частни предприемачи, които приложиха важни планове за разширяване.

В енергийния сектор съществена част от тази задача вече беше завършена, когато правителството въведе рейтингова система, насърчаваща ефективното използване на енергийните ресурси. По това време пенсионната система все още беше в държавни ръце и липсваха потенциални частни купувачи на акции на компаниите за комунални услуги. Следователно, липсваха необходимите условия, за да могат реформаторите да направят обосновано предложение за приватизация, което да убеди опозицията, защитаваща държавната собственост. Години след това, след като пенсионната система беше приватизирана, ситуацията беше различна и стана възможно приватизацията на и на други комунални услуги.

От друга страна, трябва да се използва всяка възможност да се извърши реформа в правилната посока. Дори ако обхватът на реформата е частичен само в краткосрочен план, по-късно тя може да доведе до повече ползи.

Минното дело е много важен сектор на чилийската икономика. В продължение на много години медта е основният ни износ, а CODELCO, държавната компания, която управляваше най-важните държавни минни залежи, беше най-голямата чилийска компания. Конституцията от 1980 г. определяше държавна собственост на "най-голямото медодобивно предприятие", но Минният кодекс включваше възможността за "пълна концесия". Като непосредствен резултат правителството ни позволи и на частни компании да експлоатират големи залежи. Към края на 80-те години на миналия век започнаха инвестиции в основните частни мини за мед в Чили, като La Escondida. Днес по-голямата част от частните минни дейности са в ръцете на чуждестранни компании, които произвеждат много повече от CODELCO и на по-ниска цена.

Също така работихме за насърчаване на чуждестранните инвестиции - трудна задача в атмосферата на ликвидна криза. Поради тази причина променихме разпоредбите на Комитета за чуждестранни инвестиции, оптимизирахме и ускорихме процедурите за инвестиционни проекти. Широкото разширяване на чилийския износ през 90-те години и след 2000 г. е пряко свързано с факта, че частните предприятия могат да оперират в голямата миннодобивна индустрия.

Кризата от 1982 г. също остави половината чилийски банков сектор в несъстоятелност и всички усилия за възстановяване на здрав частен сектор опираха до преодоляване на този проблем. През януари 1983 г. министърът на финансите постанови, че правителството ще се намеси в двете основни частни банки и ще ликвидира други. Когато бях върховен банков надзорник, имах възможността да започна процеса на възстановяване на стабилен банков сектор. В това си качество, след намесата през 1983 г., аз бях включен в анализа на регулациите в банковата сфера с цел да се определят ясно механизмите, по които банките биха могли да оперират с активи като същевременно увеличават капитала и платежоспособността си. Нашата цел беше да насочим спестяванията на чилийския народ в капиталовите пазари. Многобройни реформи на законите, регулиращи корпорациите, регламентите за финансовия сектор и други допринесоха за постигането на тази цел.

Реформата на чилийската система за пенсионни фондове от 1981 г. заслужава специално внимание. Под ръководството на министъра Жозе Пинера беше разработена програма за индивидуална партиди според конкретния принос на вносителя, управлявани от частни институции, избирани от работниците. Чилийските Администратори на фондовете за пенсии (администратори на пенсионни фондове или АФП) днес са копирани в повече от 20 държави и над 100 милиона работници в различни части на света използват тези сметки, за да спестяват за пенсиониране.

Финансовата ликвидност на капиталовия пазар, постигната от тази реформа, беше от съществено значение не само за финансиране на растежа в производствения сектор, но и за преодоляване на недостига на инвестиции, потопил чилийската икономика след кризата. След като основните проблеми бяха преодолени, частният сектор започна да ни сътрудничи в тази задача, чрез влагане на корпоративни и лични спестявания на персонала в частната пенсионна система.

Отварянето на икономиката за международната търговия и интеграцията в световен мащаб беше работата на лидерите на реформите между 1974 и 1979 г. Нашият принос беше насочен повече към защита на постигнатия до момента напредък в условията на световна икономическа криза, която силно засегна нашите външни и фискални счетоводни баланси. Както всеки министър на финансите знае, това е трудна задача, поради непосредствените нужди от финансиране. В тези случаи е от съществено значение да не се губи дългосрочната перспектива. Чили наскоро подписа споразумения за свободна търговия със Съединените щати и Европейския съюз, в резултат на което консолидира по-ранната интеграция на страната ни в световната икономика. Тези споразумения никога не биха могли да бъдат постигнати, ако Чили не отвори икономиката си към света в средата на 70-те години и не поддържаше реформите през цялата криза от началото на 80-те години на миналия век.

Още по-илюстративен пример за непрекъснатост и синергия по пътя към напредъка е впечатляващото подобрение на пътната инфраструктура в Чили, инициирано от реформата в средата на 90-те години, която достигна своя апогей преди няколко години. За да се финансират пътните концесии, е от съществено значение да имате стратегически инвеститори способни на дългосрочни инвестиции, като частните пенсионни фондове /AFP/ и застрахователните компании. Реформата на социалното осигуряване от 1980 г. даде живот на тези институции, без които нямаше да имаме средства за финансиране на тези концесии за строителство на магистрали.

Тази трансформация на пенсионната система демонстрира синергията между реформите. Когато частната пенсионна система стартира, инвестиционните портфейли бяха много лимитирани и консервативни, поради големите притеснения за частното управление на социалното осигуряване. С течение на времето, обаче, беше разрешено на пенсионни фондове инвестирането в акции. В същото време, след кризата от 1982 г., приватизацията на държавните предприятия беше от съществено значение за възстановяването на частните инвестиции и заетостта до нивата от преди 1982 г. Нуждаехме се от частни инвеститори, които желаят да закупят тези държавни предприятия, и от повече инвестиционни инструменти за нарастващите активи на пенсионните фондове.

Постепенно и с много предпазни клаузи разрешихме на пенсионните фондове да инвестират в акции на по-консолидираните приватизирани дружества. По този начин голямото увеличение на цената на акциите на тези частни компании - пряк резултат от много по-доброто частно управление на компаниите и техните планове за разширяване - облагодетелства всички чилийски работници благодарение на високата възвращаемост на техните пенсионни фондове.

В този раздел изтъкнах важността на отварянето към световната икономика, ролята на частното предприятие като двигател за растеж и създаването на капиталов пазар, който канализира спестяванията и инвестициите като ключови политики за икономическата трансформация на Чили. Тези реформи са един вид матрица, поддържана постоянно през годините. Имаше и редица други големи реформи, като подобряването на методите на финансиране и усъвършенстването на управлението в публичния сектор.

Ще бъде необходима цяла книга, за да се опишат многото реформи, които бяха направени и как те работиха заедно, за да трансформират страната ни. Избрах няколко от най-важните, които описват как една реформа взаимодейства с останалите, както и политическата стратегия и времеви график на тяхното въвеждане. Всичките реформи, включително новите социални политики и укрепването на институциите, които обяснявам подробно в следващия раздел, представляват задължително допълнение към матрицата за икономическа трансформация на Чили.

В дългосрочен план урокът, който остава от моето време като министър на финансите, е, че ефектите от добрите (и лошите) политики се простира далеч отвъд това, което някой повърхностен външен наблюдател може да си представя. Съществува една много важна инерция в ефектите на икономическата политика. Повече от едно правителство се е възползвало от това, което другото преди него е направило, а други са платили сметката за действията на предходното правителство. За да разберем тази проста истина за това как една национална икономика може да бъде трансформирана, лидерите на правителството трябва да имат визия за нацията и да се откажат от личните си амбиции да действат в полза на цялата страна.

Следва...

 

[Skubi]

  On 18.11.2017 г. at 0:30, nik1 said:

 

Скуби,  част от данните/информацията  в този текст се отнася за първия етап на реформите/управлениетона хунтата което е крайно болезнено (1973 ...1985 година). Реформата има и втори етап, за който пише и провежда  екипът на Hernán Büchi,
Тя се смята за успешна и постигнала целите си в най-голяма степен след този етап..

Друга част сравнява състоянието на икониомката след края на реформите (89-та, 90-та) със състоянието и 5-10 години по-късно,което е много по добро..

Така представени нещата не дават коректна картина..
 

Що се отнася до.управлението на Алиенде..хммм. Чакайте продължението на превода,интересно е при 70 процента дърважна икономика какво се е случвало?

Един въпрос ме гложди: Трябва ли по тази логика източноевропейите да се върнем във времената на политикономическия държавен капитализъм, който се така или иначе провали,  и то с повече нещастия (поне в България) ,от които не сме се възстановили

Каква е бедноста в България днес, а каква е в днес в Чили?

..А каква е бедноста днес в в Куба?

/Някъде имаме ли черно на бяло че Чили нямаше  да тръгне по Кубински път, не. тогава можем да попитамеи за днешна Куба/

 

 

Expand  

И Ти знаеш, ако не, ще Ти кажа голям % от икономичният каос на управлението на Алиенде беше продукт на действията на САЩ и техните корпорации. Например ИТТ. Стачката например на камионите и автобусите беше 100% финансиран от тях.....Разглеждай въпросът малко по-комплексно...Пиночо много принесе за да го мрази земя и небо, звяр и природа, а незасегнати бугарски трубадури хожанна да пеят за него....Ей го в кумшулука Ердоганчо. Дайте да го поканим да направи малко ред и в Бугарско? 

 

[Atom]

Темата е за икономическото развитие на България. Анализирането на чуждия опит е полезно, но не трябва да се забравя, че механичното копиране на този или онзи опит по-скоро може да донесе вреди отколкото ползи. Чилийският или сингапурският опит са интересни, но поради много фактори са неприложими (като комплекс от мерки) в България. Тази попара с механично копиране на чужд модел (този на СССР) в неговата цялост (без отчитане на българските особености), вече сме я сърбали и резултатите са видими.

Самоцелното заимстване на отделни елементи от една или друга система, без да се отчита как ще се съчетаят нововъведенията в Българи пак ще донесе повече вреди. Ние трябва да намерим собствен път, съобразявайки се с ограниченията и рамката в която сме се поставили - ЕС. В тази връзка е задължително да поставим държавата  под върховенството на правото и закона и да се придържаме към демократичното управление и ценности. От там нататък лепенето на етикети по конкретни политики: леви,  десни, либертариански, консервативни, социалистически или някакви други е излишно и само помпа разногласия и пречки пред безпристрастното анализиране и прогнозиране на ефектите от тези политики. 

Редактирано Ноември 18, 2017 от Atom

[Пандора]

  On 16.11.2017 г. at 16:05, Пандора said:

Това нещо с компютрите и роботите

Expand  

Светът трябва да промени образователните си системи и да установи как да работи с роботите, така че да смекчи проблемите, свързани с навлизането на автоматизацията и интернет икономиката, коментира Ма в реч на конференция на предприемачи в Джънджоу, Китай.

https://www.investor.bg/novini/261/a/djak-ma-vijda-tejko-bydeshte-dokato-internet-sriva-starata-ikonomika-238104/

 

Германските малки и средни предприятия са помогнали на икономиката на страната да надмине останалите европейски страни, а Германия може да се похвали с рекордно ниска безработица.

https://money.bg/economics/digitalnoto-badeshte-postavya-v-risk-rabotni-mesta-v-germaniya.html

 

https://www.president.bg/docs/1355392110.pdf

 

Редактирано Ноември 18, 2017 от Пандора

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 7:06, Skubi said:

И Ти знаеш, ако не, ще Ти кажа голям % от икономичният каос на управлението на Алиенде беше продукт на действията на САЩ и техните корпорации. Например ИТТ. Стачката например на камионите и автобусите беше 100% финансиран от тях.....Разглеждай въпросът малко по-комплексно...Пиночо много принесе за да го мрази земя и небо, звяр и природа, а незасегнати бугарски трубадури хожанна да пеят за него....Ей го в кумшулука Ердоганчо. Дайте да го поканим да направи малко ред и в Бугарско? 

 

Expand  

Оффффф..,,

 

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 8:41, Atom said:

без да се отчита как ще се съчетаят нововъведенията в Българи пак ще донесе повече вреди. Ние трябва да намерим собствен път, съобразявайки се с ограниченията и рамката в която сме се поставили - ЕС. В тази връзка е задължително да поставим държавата  под върховенството на правото и закона и да се придържаме към демократичното управление и ценности.

Expand  

Отчитаме, отчитаме..
 

  Цитирай

 

В тази връзка е задължително да поставим държавата  под върховенството на правото и закона и да се придържаме към демократичното управление и ценности.

 

Expand  

Топло, топло..

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 6:49, Skubi said:

http://www.oecd.org/eco/surveys/Chile-2015-overview.pdf Тук няма Българияр но фигурира Унгария. А ние сме под тях. във всички гледни точки....

http://www.novinite.com/articles/152387/20+of+Bulgarian+Households+Live+below+Poverty+Line Тук казват 20%....

http://sofiaglobe.com/2017/06/23/1-6-million-bulgarians-were-below-the-poverty-line-in-2016-statistics-institute/ а тук пише 1.6 милиона.

 

 

Expand  

1,5 милион българи живеят в крайна бедност, те заедно със заплашените от бедност и социално изключване са около половината от българите:

 

Viva la populismo, clientilismo, etatismo, oligarhy

Viva Орбан, Батко, Кака, Свинчо и Прасчо..

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 8:41, Atom said:

Самоцелното заимстване на отделни елементи от една или друга система, без да се отчита как ще се съчетаят нововъведенията в Българи пак ще донесе повече вреди. Ние трябва да намерим собствен път, съобразявайки се с ограниченията и рамката в която сме се поставили - ЕС.

Expand  

ЕС в този му нелиберален (социалистически) икономичеки формат , облагодетелства контролирания капитализъм и етатичния модел , при който капиталистът e клиент и зависи от политическите си връзки и протекции, (и от броя на попълнените документи за извършена работа), а "държавата" (това са политиците,  властниците, включвам всички, вкл и главата на прокуратурата, който е фигура  с огромна формална и неформална власт, а самата прокуратура и съдебна система, така като са уредени,  са неизменна част от модела на "свинските черва" ),  е пряк участник в икономическия процес. (Познато нали)..

Как точно да развием класическия капитализъм, (и на негова база - социална пазарна икономика) ,при който капиталистът действа в условията на  конкуриращ  се, и свободен за всички пазар , а държавата е арбитърът , който осигурява че всички участници на пазара ще бъдат третирани равно?
(Вярно е, че в сферата на по-дребните услуги пазарът и конкуренцията съществуват под някаква форми, но и този пазар е контролиран, Киров е давал много примери за това от неговия бизнес)

====================

Вината, че това не се случва е и на нашата академична общност, не само на обществото ни. Този "етатизъм" (и научен провинциализъм, достигащ до научен маргинализъм) е толкова пропил академичнта общност като цяло, че тя, с изключения, не може да анализира процесите, не разбира проблемите и не ги назовава.. "Гилдията", пак казвам с изключенията в либералния сектор, дори и не знае и не разбира как Гърция стигна до дъното..Разбрате ли какво казвам - дори не се разбират процесите на Балканите.

Как да има партии с икомоически идеологии тогава? Има една преобладаващо научно маргиналана гилдия (пак казвам с изключения, на които май не се гледа с добро око) , и един маринален и неук народ, и съответно на тях - популистки партии и клиентилистки модел..
Какво се очаква, напролет да стане - да цъфнат налъмите ли, например?

Редактирано Ноември 18, 2017 от nik1

[Б. Киров]

  On 18.11.2017 г. at 10:48, nik1 said:

ЕС в този му нелиберален (социалистически) икономичеки формат , облагодетелства контролирания капитализъм и етатичния модел , при който капиталистът e клиент и зависи от политическите си връзки и протекции, (и от броя на попълнените документи за извършена работа), а "държавата" (това са политиците,  властниците, включвам всички, вкл и главата на прокуратурата, който е фигура  с огромна формална и неформална власт, а самата прокуратура и съдебна система, така като са уредени,  са неизменна част от модела на "свинските черва" ),  е пряк участник в икономическия процес. (Познато нали)..

Как точно да развием класическия капитализъм, (и на негова база - социална пазарна икономика) ,при който капиталистът действа в условията на  конкуриращ  се, и свободен за всички пазар , а държавата е арбитърът , който осигурява че всички участници на пазара ще бъдат третирани равно?
(Вярно е, че в сферата на по-дребните услуги пазарът и конкуренцията съществуват под някаква форми, но и този пазар е контролиран, Киров е давал много примери за това от неговия бизнес)

====================

Вината, че това не се случва е и на нашата академична общност, не само на обществото ни. Този "етатизъм" (и научен провинциализъм, достигащ до научен маргинализъм) е толкова пропил академичнта общност като цяло, че тя, с изключения, не може да анализира процесите, не разбира проблемите и не ги назовава.. "Гилдията", пак казвам с изключенията в либералния сектор, дори и не знае и не разбира как Гърция стигна до дъното..Разбрате ли какво казвам - дори не се разбират процесите на Балканите.

Как да има партии с икомоически идеологии тогава? Има една преобладаващо научно маргиналана гилдия (пак казвам с изключения, на които май не се гледа с добро око) , и един маринален и неук народ, и съответно на тях - популистки партии и клиентилистки модел..
Какво се очаква, напролет да стане - да цъфнат налъмите ли, например?

Expand  

+++

Много дълбоко отиваме, Ник.

Да, давал съм примери, защото съм минал по този път и знам механизмите за контрол на пазара в моята сфера и отстраняване на случайни конкуренти, но по аналогия предполагам, че така е и в други сфери. Това не е точно пазар, нещо друго е.

Как да се измъкнем от схемата? Нямам рецепти само предположения. Затова обсъждайки как е в Сингапур или Чили отварям поле за размисъл. Иначе сънуваме с широко отворени очи. Не е трагедия, нито нещо уникално, ще мине и това.

Налъмите няма да цъфнат обаче.

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 8:41, Atom said:

Темата е за икономическото развитие на България. Анализирането на чуждия опит е полезно, но не трябва да се забравя, че механичното копиране на този или онзи опит по-скоро може да донесе вреди отколкото ползи. Чилийският или сингапурският опит са интересни, но поради много фактори са неприложими (като комплекс от мерки) в България. Тази попара с механично копиране на чужд модел (този на СССР) в неговата цялост (без отчитане на българските особености), вече сме я сърбали и резултатите са видими.

 

Expand  

Назови проблемите на иконимическото и социално равитие на Бълария (анализирай си) моля те, , и посочи как да според теб да се решат..

  Цитирай

В тази връзка е задължително да поставим държавата  под върховенството на правото и закона и да се придържаме към демократичното управление и ценности.

Expand  

Не така..Лозунгите в стил "ала Пандора", или "ала Стинка", отдавна са ми в траша.. 

(Пандора си научи урока, със Стинка играта върви па-бавно, но има време)
 

[Atom]

  On 18.11.2017 г. at 10:48, nik1 said:

ЕС в този му нелиберален (социалистически) икономичеки формат , облагодетелства контролирания капитализъм и етатичния модел , при който капиталистът e клиент и зависи от политическите си връзки и протекции, (и от броя на попълнените документи за извършена работа), а "държавата" (това са политиците,  властниците, включвам всички, вкл и главата на прокуратурата, който е фигура  с огромна формална и неформална власт, а самата прокуратура и съдебна система, така като са уредени,  са неизменна част от модела на "свинските черва" ),  е пряк участник в икономическия процес. (Познато нали)..

Expand  

Безспорно ЕС има недостатъци. Как обаче се развива собствен икономически модел, който да избегне тези недостатъци, каква е алтернативата? Алтернативата е напускане на ЕС и тръгване по свой път. Като знам електоралните нагласи и манталитета на българите, този път ще ни отведе право в обятията на Матушка. Другият вариант е диктатура с всичките очаквани и неочаквани последици.  Това отчиташ ли го?

Колкото до "модела на свинските черва". Любимият тук  Сингапур, да не би да е еталон на противното? 50-60% от икономиката му е собственост на държавата и/или контролирана от нея. Освен това Сингапур е на четвърта позиция в crony-capitalism index на The Economist (на първа е Русия), а Германия е последна от изследваните страни. Да, колкото и парадоксално да е, в Сингапур по някакъв странен начин са успели да съчетаят високото държавно участие в реалния бизнес  с висока степен на икономическа свобода, но са азиатци - друг манталитет, друга култура и т.н. Ако ние копираме модела им 1:1, ефектът за нас ще е унищожителен. Свинските черва на ЕС ще ни се видят рай.  

 

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 12:02, Atom said:

Другият вариант е диктатура с всичките очаквани и неочаквани последици.  Това отчиташ ли го?

Expand  

Щом съм го предположил, значи аз лично нямам проблеми с последствията..

Ти какви проблеми имаш?

 

 

 

 

 

[Б. Киров]

  On 18.11.2017 г. at 12:02, Atom said:

Безспорно ЕС има недостатъци. Как обаче се развива собствен икономически модел, който да избегне тези недостатъци, каква е алтернативата?

Expand  

Няма такова нещо като модел ЕС, всяка отделна държава има свой собствен модел и никой не иска от нея да следва някакъв общ модел, има общи нормативи и изисквания, но модел, особено пък икономически, няма.

[Frujin Assen]

  Цитирай

В тази връзка е задължително да поставим държавата  под върховенството на правото и закона и да се придържаме към демократичното управление и ценности.

Expand  

Как да вкараме слон в хладилник? Отваряме хладилника, мушкаме слона и затваряме хладилника....

Сещам се за началото на 21 век, когато ВНЕЗАПНО бяха отстреляни много емблематични личности от подземния свят и пак така ВНЕЗАПНО изчезнаха мутрите. Демек олигархията която управлява държавата може-въпроса е дали иска...

Редактирано Ноември 18, 2017 от Frujin Assen

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 12:02, Atom said:

Безспорно ЕС има недостатъци. Как обаче се развива собствен икономически модел, който да избегне тези недостатъци, каква е алтернативата? Алтернативата е напускане на ЕС и тръгване по свой път. Като знам електоралните нагласи и манталитета на българите, този път ще ни отведе право в обятията на Матушка. Другият вариант е диктатура с всичките очаквани и неочаквани последици.  Това отчиташ ли го?

Колкото до "модела на свинските черва". Любимият тук  Сингапур, да не би да е еталон на противното? 50-60% от икономиката му е собственост на държавата и/или контролирана от нея. Освен това Сингапур е на четвърта позиция в crony-capitalism index на The Economist (на първа е Русия), а Германия е последна от изследваните страни. Да, колкото и парадоксално да е, в Сингапур по някакъв странен начин са успели да съчетаят високото държавно участие в реалния бизнес  с висока степен на икономическа свобода, но са азиатци - друг манталитет, друга култура и т.н. Ако ние копираме модела им 1:1, ефектът за нас ще е унищожителен. Свинските черва на ЕС ще ни се видят рай.  

 

Expand  

Къде аз или Киров твърдим, че моделите трява да се копират "едно към едно"? Би ли цитирал моля, че аз такива нещо не си спомням да сме писали..

Контекстът на изразът българския Пиночет мисля че беше друг - на военен лидер, който няма да се страхува от последствията и "изцапването на ръцете"  , а този на "българския Ли куа ю" - на истински (природен)  лидер със истински знания, морал, интелект

ПС

Защо толкова не можем да се разберем, и си вкарваме думи и мисли? Аз те разбирам, какво ти пречи на теб в мен или Киров?

Аз съм наистина съм крайно откровен и най-често съм нетактичен ха-ха-ха, разбирам го, ама Киров?..

Еталон е за форумна етика "отвсякъде", какъв ви е проблема с него?

 

 

[Б. Киров]

  On 18.11.2017 г. at 12:02, Atom said:

Освен това Сингапур е на четвърта позиция в crony-capitalism index на The Economist (на първа е Русия), а Германия е последна от изследваните страни.

Expand  

Това което си постнал е богатство на милиардери, а не структура на икономиката, има голяма разлика.

 

[Б. Киров]

  On 18.11.2017 г. at 12:02, Atom said:

Алтернативата е напускане на ЕС и тръгване по свой път. Като знам електоралните нагласи и манталитета на българите, този път ще ни отведе право в обятията на Матушка. Другият вариант е диктатура с всичките очаквани и неочаквани последици.  Това отчиташ ли го?

Expand  

Хайде стига с плашилото на Матушката, тя самата подсмърча пред прага на ЕС, но й е кисел плодът, защото й е високо; въобще русоплашилските фигури не вършат никаква работа, само обслужват местната мафия, нея с топ не можеш я помръдна от хранилката на европарите, нали ще трябва да работи.

[Atom]

  On 18.11.2017 г. at 12:27, nik1 said:

Контекстът на изразът българския Пиночет мисля че беше друг - на военен лидер, който няма да се страхува от последствията и "изцапването на ръцете"  , а този на "българския Ли куа ю" - на истински (природен)  лидер със истински знания, морал, интелект

Expand  

Ник, разбирам какво искаш да кажеш, но просто аз не вярвам в приказката за "добрия Цар", който ще ни оправи. Не сме азиатци, имаме друга култура и е много по-вероятно да попаднем, или да си изберем, или да подкрепим диктатор от африкански тип, а не "българския Ли куа ю".  Натискът трябва да е към системата, към институциите. Би трябвало поне да се опитаме да ги направим такава, че независимо дали начело им стои Цацаров, Борисов или Искров те да работят с едно и също качество.

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 12:36, Atom said:

Ник, разбирам какво искаш да кажеш, но просто аз не вярвам в приказката за "добрия Цар", който ще ни оправи. Не сме азиатци, имаме друга култура и е много по-вероятно да попаднем, или да си изберем, или да подкрепим диктатор от африкански тип, а не "българския Ли куа ю".  Натискът трябва да е към системата, към институциите. Би трябвало поне да се опитаме да ги направим такава, че независимо дали начело им стои Цацаров, Борисов или Искров те да работят с едно и също качество.

Expand  

И аз те разбирам (разбрах те),.но в случая аз лично не говоря за "цар"..

Ясно че е реформите се правят от екипи мотивирани и знаещи хора в различни области , то няма и друг начин за правене,..Ли Куан Ю също има такъв екип,
Освен това реформите са успешни когато се правят координирано, и в съответствие с вревмевия прозорез

(Това показва всеки опит и знанине в световната иконимика , а ние като че ли  заблуждаваме че при нас има някакъв "особен модел и култура", които ни позвоялват  "свършайки работата" на парче,или  третинчато, промяната  да стане факт , като в приказка с магическа пръчка на добрата фея)

[Б. Киров]

Според мен нещата не са толкова мрачни: България въпреки всичко има напредък в икономиката след влизането й в ЕС, има някакви, макар и не големи човешки резерви във все още ниската пенсионна възраст, раздутия обществен сектор, маргинализираните малцинства, емигрантите и, колкото и странно и екзотично да звучи, в реално българско етническата измислена изкуствено държава Македония, която ще стане член на ЕС. Освен това, турското етническо малцинство също е позитив, а не негатив във връзките ни с Турция. Това са големи предимства, недостатъците ги знаем. Може според мен и без Пиночет, и без излизане от ЕС, най-лошият и глупав вариант би бил гръцкия, но след чистилището на фалита поне ще тръгнем начисто.

[Atom]

  On 18.11.2017 г. at 12:54, nik1 said:

Ясно че е реформите се правят от екипи мотивирани и знаещи хора в различни области , то няма и друг начин за правене,..Ли Куан Ю също има такъв екип,
Освен това реформите са успешни когато се правят координирано, и в съответствие с вревмевия прозорез

(Това показва всеки опит и знанине в световната иконимика , а ние като че ли  заблуждаваме че при нас има някакъв "особен модел и култура", които ни позвоялват  "свършайки работата" на парче,или  третинчато, промяната  да стане факт , като в приказка с магическа пръчка на добрата фея)

Expand  

Проблемът е, че всеки един екип, независимо колко е добър, ще има къс хоризонт - 1 мандат. Следват избори и е много вероятно да дойде следващия екип със своята си визия. В този случай има два варианта. Първият е политиките и реформите да са формулирани в надпартийни стратегии. Стратегиите обаче нямат обвързваща сила за правителствата и много често не се спазват. Няма механизми за налагането или изпълнението им. Другият вариант е "екипът" да има сравнително по-дълъг хоризонт от един мандат и тогава отиваме към някаква форма на най-малкото "мека диктатура". 

Първият вариант не работи при нас, а вторият няма да бъде допуснат от ЕС. Затова и писах, че алтернативата е напускане на ЕС и опит за налагане на някаква собствена визия.

Това което може да се направи е да се създадат групи за натиск.  Да се следят конституцията, всички стратегии, закони, разни решения и други нормативни документи и всеки път когато управляващите заобикалят или не изпълняват собствените си документи да има натиск отдолу. Всеки път когато предлагат нови нормативни документи, чиято цел е да се облагодетелства някой, да създават хаос или просто са безсмислени, пак да има натиск за отхвърлянето им от обществото. Освен това трябва да "помогнем" на управляващите (пак, чрез натиск) да се изчистят законите и нормативните документи от всякакви вратички, неясни или спорни моменти, които създават объркване и стимулират корупцията или най-малкото отварят възможности за корупция.

Това е положението - натиск и преса отдолу, непрекъснато и във всеки един момент. Всичко това докато получим работещи институции, без значение от това кой точно екип ги управлява. Или вместо да чакаме да дойде лидер, че да направи екип който да ни оправи, сами да си създадем екип и да започнем да действаме.

Редактирано Ноември 18, 2017 от Atom

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 12:02, Atom said:

Освен това Сингапур е на четвърта позиция в crony-capitalism index на The Economist (на първа е Русия),

 

Expand  

Това отразява разпределението на богатството (парадокс е но е така, и той има обяснение), но всъщност няма " сингапурски модел на свинските черва" (не знам как го измислихте това)

Моделът на Сингапур е напълно меритократичен, Сингапур години наред е на  второ място в индекса за икономическа свобода (с всички индикатори на този индекс) на Фрейзър, Херетриж и други авторитетни изследвания (второ място, пред всички западни страни);

https://www.fraserinstitute.org/sites/default/files/economic-freedom-of-the-world-2017.pdf

http://www.heritage.org/index/country/singapore

Парадоксът бих го обяснил със следното хипотеичните обяснения

1) вероятно има една класа от меритократични  капиталисти, които са във някаква близка релация, но реалицията не е тип "свински черва";

2) Или пък - преди много много години е имало такъв модел.

3)Не знаем какъв е делът на това богатства на хора от съседната "крони страна" (от която сингапур придобива последната си независимост), вмесли авоарите си в сингапурста иконимика и сингапурските банки

 

Редактирано Ноември 18, 2017 от nik1

[nik1]

  On 18.11.2017 г. at 13:50, Atom said:

Проблемът е, че всеки един екип, независимо колко е добър, ще има къс хоризонт - 1 мандат. Следват избори и е много вероятно да дойде следващия екип със своята си визия. В този случай има два варианта. Първият е политиките и реформите да са формулирани в надпартийни стратегии. Стратегиите обаче нямат обвързваща сила за правителствата и много често не се спазват. Няма механизми за налагането или изпълнението им. Другият вариант е "екипът" да има сравнително по-дълъг хоризонт от един мандат и тогава отиваме към някаква форма на най-малкото "мека диктатура". 

Първият вариант не работи при нас, а вторият няма да бъде допуснат от ЕС. Затова и писах, че алтернативата е напускане на ЕС и опит за налагане на някаква собствена визия.

Това което може да се направи е да се създадат групи за натиск.  Да се следят конституцията, всички стратегии, закони, разни решения и други нормативни документи и всеки път когато управляващите заобикалят или не изпълняват собствените си документи да има натиск отдолу. Всеки път когато предлагат нови нормативни документи, чиято цел е да се облагодетелства някой, да създават хаос или просто са безсмислени, пак да има натиск за отхвърлянето им от обществото. Освен това трябва да "помогнем" на управляващите (пак, чрез натиск) да се изчистят законите и нормативните документи от всякакви вратички, неясни или спорни моменти, които създават объркване и стимулират корупцията или най-малкото отварят възможности за корупция.

Това е положението - натиск и преса отдолу, непрекъснато и във всеки един момент. Всичко това докато получим работещи институции, без значение от това кой точно екип ги управлява. Или вместо да чакаме да дойде лидер, че да направи екип който да ни оправи, сами да си създадем екип и да започнем да действаме.

Expand  

++ За постинга