Отиди на
Форум "Наука"

Говорим език ли е прабългарският към 864-865 г.?


Recommended Posts

  • Потребител

Ами то и сега говорим на около 3-4000 езика. И на колко азбуки ли пишeм?

Ámi to i  szega govorim ná okolo 3-4000 eziká. I ná kolko ázbuki li pisem?  

 

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 114
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

В станалата вече огромна тема "Как древните българи са 'проговорили' славянски език?" на няколко пъти се повдигаше въпросът не само дали българите не били станали частично славяноезични още към 680 г.

Сега за Докс/Доско/Дошко/Доко/Досо/Досе. Българската антропонимия в лицето на Йордан Заимов и Стефан Илчев е надробила едни каши, от които няма оправия, още повече, че след тях никой не е сядал д

Добре де, тук има някакво базово съгласие, че романизираната местна паплач оцелява в някакъв вид и относително немалка бройка след нашествията на хуни,  готи, авари, българи и  славяни, а в същото вре

  • Потребител

Добре-хайде пак-

"Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: "Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал [такива книги] – нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински." А философът им отговори: "Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други. Ако не искате да разберете от тези [примери], то поне от Писанието познайте божията воля "

тоест-тука не става въпрос само за азбука,а за богослужебни книги написани на СОБСТВЕН за всеки народ език!!Аз единствено на готски по тея земи знам да е преведена Библията.!

На какъв език/без значение с каква азбука/  са били написани книгите на  аварите ,тирсите  и хазарите???....на техните си-записани с гръцки или латински ,или арабски букви?Има ли в историята известно подобно нещо?

Щото подобно нещо трудно се пропуска!

Според  мен ,има една немалка вероятност,въпросните авари,хазари евентуално и тирси да четат библията именно на готски!!

...така както на славянски ще я четат по-късно българи,сърби,руснаци......

Тоест-дали готския е изчезнал от тези земи заедно с готите,и дали въобще готите са се преселили всички,или част от тях стават авари и хазари/като поданици естествено/

 

Редактирано от Бобо
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 33 минути, Бобо said:

Ти ми кажи де са аварските и хазарски книги на собствения им език.Из не знам за такива.Обаче знам за готски такива!

В житието ясно е казано-християните авари и християните хазари имат богослужебни книги на своя си език!!!

Еми няма ги книгите. Но това че има готски не означава, че книгите на хазарите и аварите са на готски. Подобно заключение е ненаучно. 

Книгите на аварите и хазарите може да са били единични бройки. И съответно да не са оцелели. Българските оцеляват тъй като създаваме цели книжовни школи. Имало е политическа нужда от това и са създадени. При аварите и хазарите нещата са други. Или е ньмало политическа нужда, или нищожното количество книги са били унищожени целенасочено от езичници или юдеи. 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, makebulgar said:

Еми няма ги книгите. Но това че има готски не означава, че книгите на хазарите и аварите са на готски. Подобно заключение е ненаучно. 

Книгите на аварите и хазарите може да са били единични бройки. И съответно да не са оцелели. Българските оцеляват тъй като създаваме цели книжовни школи. Имало е политическа нужда от това и са създадени. При аварите и хазарите нещата са други. Или е ньмало политическа нужда, или нищожното количество книги са били унищожени целенасочено от езичници или юдеи. 

 

Може и така да е,но в никакъв случай твърдението ти не е по-научно от моето!🙂

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Моето е пледположение, а не твърдение.

Сведението от житието е напълно възможно да не е точно и коректно. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Това с готите е просто желание. Една от логическите заблуди е да се ограничават възможностите само до наличното. Просто подобно тълкуване за това, че щом имаме готски книги значи все що е било християнин на север и изток от Дунав е говорело на готски е ненаучно. 

В житието е казано, че имат книги на собствения им език, а не на готски. Казано е, че имат книги, но не и книжовни школи. При това сведението може да е украсено, допълнено, развито... 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Липсата на нещо не означава това, че не е съществувало.....

Имаме доста доказателства но най-доброто е това които правят правят поповете в новият свят.

Освен геноцита на десетки милиони местно население за слава и името на Бога, унищожават почти всички писменни /остават само тези в Дрезда, Париж и Падрид/документи. От азбуката им  само тези дълбани в камъните и скалите. 

Споко можем да кажем, че са нямали писменност?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
On 27.11.2018 г. at 21:01, makebulgar said:

Еми Аспандиате, на българското Читем в онзи език отговаря Чатама, а на българското Тутом - Дутиям. Все индоевропейски числителни редни.
Този език е достигнал до Памир, но не е някой от тамошните езици. Привнесен е.

Маке, айде кажи го кой е този загадъчен език. Не ни мъчи 😜

 

On 27.11.2018 г. at 20:49, makebulgar said:

Проблемът не е че хипотезата е невъзможна, а че просто няма доказателства че имената са свързани с календарните термини. Просто не трябва да се твърди че имената със сигурност произлизат от календарните термини. Не е невъзможно, но не е и доказано.

Напълно възможно е календарните имена да са произлезли от реално съществуващи думи. Но това не променя общата хипотеза, че наличието на такива производни от прабългарски думи имена през 15-18 век говори, че към времето на съставянето на Именника и към 865 г. прабългарският език си е бил говорим и жив.

 

On 28.11.2018 г. at 11:33, sir said:

И все пак, ако приемем тезата ти, че тези термини идват от жив, говорим език, то според тюрколозите в твоите примери би следвало да имаме хора, кръстени на свиня, петел/кокошка, мишка, вол, овца (или кон). Странно защо нямаме хора, кръстени на другите животинки, които пак според тюрколозите ще да са дракон, заек, кон, змия.

 

Sir, проблемът е, че въпросните регистри са епизодични. Нямаме пълно покритие нито като времеви периоди, нито като география. Тоест работи се с това, което е налично. Диломовци, Дваншовци и останалите, за които говориш, липсват в наличния материал.

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
On 27.11.2018 г. at 22:04, Thorn said:

Има гръцко жженско име Докса, производно от Евдокия.

 

On 28.11.2018 г. at 13:08, sir said:

А дали има мъжко гръцко име Докс не знам. Има женско име Докса, което, както е посочено по-горе, е съкратено от християнското име Евдокия/Евдоксия. https://en.wikipedia.org/wiki/Eudoxia Не знам и дали фамилията Доксас е от същия корен или не.

 

On 28.11.2018 г. at 11:33, sir said:

Не знам също дали Доско и Доксо са варианти едно на друго, т.е. дали идват от същия корен (пак по тюрколожки - свиня). Понеже Докса, както е писал и Thorn по-горе, е гръцко име, а Доксас пък е гръцка фамилия, и те определено нямат нищо общо с календарното "докс". Имена като Доско и Досьо се срещат у нас и до днес, съответно и фамилиите Досков, Досев. Дали всички тези, плюс другите от рода на Доко, Дочо и т.н., идват от някаква предполагаемо реална прабългарска думичка със значение "свиня", от името Докс (което може и да идва, а може и да не идва от "свиня") или пък от нещо съвсем друго - не знам.

Сега за Докс/Доско/Дошко/Доко/Досо/Досе.

Българската антропонимия в лицето на Йордан Заимов и Стефан Илчев е надробила едни каши, от които няма оправия, още повече, че след тях никой не е сядал да състява български именници.

Заимов и следващият го Илчев са "решили" нещата по един съвсем елементарен метод, граничещ с научна халтура - всяко име, дето и "по-така", е обяснено като съкратени от славянско или гръцко.

Например според Заимов Досьо (Досе, Досо) е съкратен вариант от Теодоси, Доско идва от Досо, а то от Доси, чиито първовариант е пак Теодоси.  Стефан Илчев предлага връзка не само с Теодоси, но и с Доситей. Проблемът при тези хитроумни обяснения е, че изобщо не отчитат факта, че публикуваните османотурски регистри името Теодоси и Доситей не се срещат, което е знак, че те са не имали никаква популярност сред българския народ през Средновековието, особено сред селското население.

Пак според Йордан Заимов Доко произлиза от Добри, Дойко или по-ново Андон, докато Дошко идва от Дошо, което е умалително от Добри, Доко. Или пък се е получило от съчетаването на Досьо + шо.  Стефан Илчев извежда Доко от Донко с изпаднало -н-, а Дошо от Дочо, Доньо, Доцо, Доко с друг суфикс или пак от Теодоси, или пък от Евдоким. 

Накратко – въртене в омагьосания кръг на едно безпочвено допускане, въз основа на което се правят и последващи заключения/допускания.

Докси и фамилията Доксанлиев Стефан Илчев извежда съответно от Евдоким и от диалектното *доксанлия (от турски доксан „90“), тоест „който е на 90 години или има 90 (декара имот, коне или друг добитък)“, което обаче по признанието на самия Илчев, не е засвидетелствано. Тоест хипотеза, лишена дори от основа, на която да се стъпи.

 

Отделно тук давате като изходна основа на нашето Доксо/Доксе гръцкото женско име Докса, което пък било от Евдокия. Проблемите в този случай са поне 2. Единият е отново липсата на подобни „купешки“ гръцки имена сред българските селяни. Същото като с Теодоси/Доситей по-горе. Второто е че ако се изведе от Докса (<Евдокия), следва да се дадат и още примери, и то не 1-2, за това че в българската антропонимия е съществувала открай време практиката женски имена да се трансформират в мъжки и да бъдат носени от мъже. Сами можете да се отговорите на този въпрос. Надали някой е срещал днес имена като Елеонор (от Елеонора), Марчо (от Мария), Виолет (от Виолета), Елизабето (от Елизабета) и т.н. А в онези патриархално-мачистки времена отпреди 500-1000 години подобна практика е абсурд.

Да, Заимов има подобни опити. Например името Като и подобните му (Кате, Катане), които имат доста прозрачна иранска етимология, той извежда от женското Ката, което било от Катерина. Или пък името Мамо, Мамьо, Мамач той извежда от женското Мамка, което пък било пожелателно „да стане майка“. Но е пропуснал да обясни кой родител ще кръсти сина си „Мамьо“, пожелавайки му да стане  майка. Цялата тази етимологична халтура е продукт на невъзможността да се даде смислено обяснение през славянския ономастикон. И оттам се раждат какви ли не безумия.

 

Конкретно за Досо, Досьо, Досе и за това дали то идва от прабългарското Докс „прасе“.  В мещругарския (зидарския) таен говор в Гоцеделчевско,  в селата Гърмен и Лещен дòсе означава „прасе“, а в село Сатовча формата е дòси.  Пак чрез преселници от Гоцеделчевско в село Горно Сахране (Казанлъшко) е пренесена лексемата дòсе „прасе“, а в село Козаново (Асеновградско) – дòса.  Йордан Н. Иванов извежда дòсе от албанското dosë (досъ) „свиня“, основавайки се на това, че в тайните български говори в Македония се срещат доста албански думи.  В „Български етимологичен речник“ тази етимология е възприета, обаче се признава, че произходът на албанската дума не е ясен.

Тоест какво наблюдаваме. Пълно отричане на каквато и да е лексикална и ономастична приемственост с прабългарския и търсене на обяснение през албански. И то при положение, че за албанското dosë „свиня“ се признава неясен произход, отново нулево допускане, че то може да е прабългарски реликт, запазен в албански. Ето ви нагледен пример как работи и какво е нивото на българистиката, която от век по подразбиране се приема за синоним на славистиката.

 

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
On 28.11.2018 г. at 13:08, sir said:

Не сме или поне аз не съм. Но има достатъчно Стефановци, включително и доста известни такива (като например една легенда на Левски), на които им викат Теко. Има и хора, които си се казват Теко, но дали винаги и задължително произлиза от Стефан - не знам. То затова и съм скептично настроен към генерални изводи на базата на подобни имена.

И тук работата е подобна, сиреч етимологична халтура.

Първо, името Стефан през 15-18 век хич го няма. Тук-там се мярка по някой Стево. Заимов пък обяснява Теко от "изчезнало Текомир". Което е странно  да обясняваш съществувало име с помощта на незасвидетелствано!

И две-три думи защо е много опасно да се прилагат съвременни съкратени имена като аналози на имена отпреди 500-800 години. Днес например Пацо/Пачо е съкратено от Пламен. Само че още през 14 век Мануил Фил споменава за някакво село Пацово/Пачово във връзка с въстанието на Ивайло. Тоест съвременното съкращение от Пламен е неприложимо, защото това име е на около стотина години.

Още един пример. Този път с Мито. Мито се смята за съкратено от Димитър. Само че през 15-18 век обичайната кратка форма от Димитър е Димо, а не Мито. Като мъжко име Мито обаче е засвидетелствано още в началото на 12 век. Никита Хониат споменава, че братът на Иванко се е казвал Мито.  Един друг българин на име Никола Мито, споменат в документ на манастира Есфигмену, съставен в 1294, бил протосеваст на българите и управител на Мосинопол (Гюмюрджина). Още по рано – в 1103 г. – е записан парик със същото име, принадлежащ на манастира Ивирон в Радоливо.

Формата Мито има много стари паралели и показва, че е било отделно име, които впоследствие е осмислено като съкращение от Димитър. В един надпис, открит в Източен Крим (Керч) и датиран към 4 век пр.Хр., се среща името Митос (Конион, син на Митос).  Като мъжко име Митуа се среща и при абхазите, както и при цебелдинците (във варианта Мит).  Още по-интересно е абхазкото мъжко име Митака (!).  Тези антропоними стигат далече назад във времето – Mitatti, цар на областта Зикирту в Мидия, отразен в надпис от 714 г. пр. Хр. на асирийския цар Саргон ІІ.

Редактирано от Aspandiat
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 5 часа, Бобо said:

като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега освен в първите времена, – таи вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език."

какво ли значи "първите времена"?...на християнството?

Означава, че в дните на ранното християнство всеки е можел да слави Бога на своя език, а не както по времето на К и М да се натрапва триезичната догма. Тоест делото на К и М е в духа на древното християнство.  Никакви готи, Улфиловци и прочее автохтонско дирене на теле под вола няма тук.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 минути, Aspandiat said:

Означава, че в дните на ранното християнство всеки е можел да слави Бога на своя език, а не както по времето на К и М да се натрапва триезичната догма. Тоест делото на К и М е в духа на древното християнство.  Никакви готи, Улфиловци и прочее автохтонско дирене на теле под вола няма тук.

Добре!Кажи и две-три думи за аварските богослужебни книги...Има ли въобще данни за авари християни?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 35 минути, Бобо said:

Добре!Кажи и две-три думи за аварските богослужебни книги...Има ли въобще данни за авари християни?

Не става дума за авари.

Цитирам откъса от житието:

Цитирай

Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други

Сведението със сигурност е от гръцки произход с известни актуализации. Ако първоизточникът не е писалият през 3 век Иполит Римски, който изброява народите, които имат своя писменост, то е някой текст, базиран на Иполит. Преди да си повдигнал въпрос за хазарите, ще кажа, че тук под писменост на хазарите се има предвид староеврейския с неговата писменост.

Сега за аварите и техните книги. Това не са авари, а почти сигурно става дума за партите и тяхната област Партиена (на гръцки). На средноперсийски обаче Партия/Партиена е "Абаршахр",  тоест "Царство на абарите/Абарско царство". Партия е имала свой език, родствен със средноперсийския и азбука, базирана на арамейската. Но същевременно в Партия е имало и християни-несториани, както и манихеи, които (със сигурност манихеите) са ползвали партски език като религиозен. Така че под въпросните книги на аварите се имат предвид книги на несторианските християни, които в Абаршахр (Партия) към 424 г. вече имат и своя епископия със свой несториански епископ.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 минути, Aspandiat said:

Не става дума за авари.

Цитирам откъса от житието:

Сведението със сигурност е от гръцки произход с известни актуализации. Ако първоизточникът не е писалият през 3 век Иполит Римски, който изброява народите, които имат своя писменост, то е някой текст, базиран на Иполит. Преди да си повдигнал въпрос за хазарите, ще кажа, че тук под писменост на хазарите се има предвид староеврейския с неговата писменост.

Сега за аварите и техните книги. Това не са авари, а почти сигурно става дума за партите и тяхната област Партиена (на гръцки). На средноперсийски обаче Партия/Партиена е "Абаршахр",  тоест "Царство на абарите/Абарско царство". Партия е имала свой език, родствен със средноперсийския и азбука, базирана на арамейската. Но същевременно в Партия е имало и християни-несториани, както и манихеи, които (със сигурност манихеите) са ползвали партски език като религиозен. Така че под въпросните книги на аварите се имат предвид книги на несторианските християни, които в Абаршахр (Партия) към 424 г. вече имат и своя епископия със свой несториански епископ.

"Сведенията за партите са оскъдни. Те нямат собствена литература и писмените сведения за тях се състоят от външни описания на конфликтите им с римляни, гърци, евреи и, на другия край на пътя на коприната, с Китай.

Дори наименованието им за самите тях е спорно, поради липса на местни записи"

https://bg.wikipedia.org/wiki/Партско_царство

Сигурно за други става на въпрос?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Бобо, аз ти давам данни от ХАРТИЕНИ ПУБЛИКАЦИИ и КНИГИ, ти ми цитираш уикипедия. И то българската, дето е.... Ако смяташ, че нещата са различни, си пусни отделна тема и ако някой се навие да пише  нея, от мен ОК. Но стига си разводнявал темите със всяко нещо, за което си се присетил в някакъв момент.

Редактирано от Aspandiat
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Aspandiat said:

Бобо, аз ти давам данни от ХАРТИЕНИ ПУБЛИКАЦИИ и КНИГИ, ти ми цитираш уикипедия. И то българската, дето е.... Ако смяташ, че нещата са различни, си пусни отделна тема и ако някой се навие да пише  нея, от мен ОК. Но стига си разводнявал темите със всяко нещо, за което си се присетил в някакъв момент.

Искаш да кажеш,че партите са имали писменост и книги?..

Защото в житието това се твърди!

"Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други."

....готите,аварите,тирсите,хазарите....

Определено в житието се имат в предвид авари от Аварския хаганат!

 

 

 

 

 

Редактирано от Бобо
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 16 часа, Бобо said:

Искаш да кажеш,че партите са имали писменост и книги?

Да, макар и в българската уикипедия това да не го пише.... Но понеже си фен на енциклопедията, ето: https://en.wikipedia.org/wiki/Parthian_language

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 49 минути, Aspandiat said:

Да, макар и в българската уикипедия това да не го пише.... Но понеже си фен на енциклопедията, ето: https://en.wikipedia.org/wiki/Parthian_language

Нещо ми се струва,че за зелен хайвер ме пращаш,но както и да е.

The Parni (/ˈpɑːrn/; Ancient Greek: Πάρνοι, Parnoi) or Aparni (/əˈpɑːrn/; Ἄπαρνοι, Aparnoi) were an east Iranianpeople[1][2] 

Не знам как го докара това до авари,откъде и защо мина от там,като те си имат име и на гръцки и на латински?

Изчезват от политическата сцена малко преди да почнат да се пишат текстове на манихейска азбука...

Аз така и не разбрах,защо смяташ,че от тях е имало християни.?Манихейството не е точно християнството ,/не знам даже дали е християнство/което проповядва Константин Кирил,защо ще дава за пример народ,който евентуално го изповядва?

Въобще-много голяма е врътката за мен....

Както и да е-забрави,че съм отворил дума за това!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Бобо, що верно не отвориш тема по тия въпроси и там да се коментират, ако интерес?

Преди 23 часа, Aspandiat said:

Българската антропонимия в лицето на Йордан Заимов и Стефан Илчев е надробила едни каши, от които няма оправия, още повече, че след тях никой не е сядал да състява български именници.

Признавам, че това по принцип не е тематика, по която се считам подготвен да дискутирам в детайли, просто изказах някои съмнения и бележки, които се базират на твърдото ми мнение, че календарните термини от Именника не са били реално разбираеми думи от живия език на българите. Защо смятам така вече съм писал, вкл. в голямата тема, но няма проблем да повторя и тук. А иначе именника на Заимов го имам, този на Илчев - не, но така или иначе ти вярвам на написаното и не виждам особен смисъл да ровя.

Все пак някои допълнителни бележки. За Доксо/Докса (с -кс-) нямах предвид, че идва директно от Евдокия, т.е. че е имало разпространено такова име сред българските селяни и впоследствие е било съкратено. Мисълта ми беше, че е възможно просто да става дума за гръкоговорящи или пък за регион със смесено население, където да е имало някакво заимстване на имена или нещо такова. Виждам, че трите ранни примера са все от Македонско + един доста късен от Пловдив, който може и да няма нищо общо с тях като произход и значение. Другият вариант е Доксо да идва директно от регистрираното прабългарско име Докс (и Доксов). И двата варианта ми се виждат по-вероятни от някаква хипотетична прабългарска дума за свиня.

Що се отнася до албанското dosë - според наличните албански речници то означава доста тясното понятие "свиня майка" и наистина не изглежда като да има задоволителна етимология (поне това, което намирам в интернет), макар че ето тук е направен някакъв ИЕ опит. Стандартната дума за "прасе, свиня" е derr, която май също не е със съвсем сигурна етимология, но така или иначе няма общо с dosë. Дали е възможно да става въпрос за прабългарска заемка в албанския - напълно възможно е, макар че не съм сигурен дали изобщо има някакво сериозно изследване по темата. Все пак това е нова информация за мен и ще поровя по въпроса, понеже ме заинтригува.

За Теко и изобщо за тези "съкратени" форми звучиш убедително, т.е. склонен съм да се съглася. Което обаче не значи, че се съгласявам и с произхода от календарните животинки.

п.п. Да повторя и аз питането на Янков: има ли някаква информация с какво са се занимавали тези хора? Примерно има ли Досковци свинари, свинепаси?

Редактирано от sir
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 18 минути, sir said:

Все пак някои допълнителни бележки. За Доксо/Докса (с -кс-) нямах предвид, че идва директно от Евдокия, т.е. че е имало разпространено такова име сред българските селяни и впоследствие е било съкратено. Мисълта ми беше, че е възможно просто да става дума за гръкоговорящи или пък за регион със смесено население, където да е имало някакво заимстване на имена или нещо такова.

Голяма част от вариантите  Доксо/Доксе/Доско са регистрирани в Южна и Пиринска Македония. Но има и във Врачанско и Плевенско, където гръцки села не е имало. Има дори едно име и в с. Тулча в Северна Добруджа и по едно в Нишко и във Видин. А инак вариантите Дошко са почти изцяло регистрирани в Плевенско-Врачанско. Така че географският признак няма да ти свърши работа.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Макар че, едва ли го има по речниците, като нещо по-различно от умалително на Евдокия, спомням си преди години се употребяваше за нелицеприятна дебела лелка на руски - дуся(може да е било местен жаргон) или тьотка/тьотя.

Редактирано от БатеВаньо
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 23 минути, sir said:

п.п. Да повторя и аз питането на Янков: има ли някаква информация с какво са се занимавали тези хора? Примерно има ли Досковци свинари, свинепаси?

Не, няма. По принцип в регистрите рядко се упоменава професия. Или ако се споменава, тя е като прякорно име. Например вместо "Йован ковачът" е "Йован Ковач". Единственото специално уточнение е ако жена е вдовица, тогава защото според османския закон тя се води глава на домакинство и се ползва с данъчни облекчения.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 29.11.2018 г. at 16:34, Aspandiat said:

Еми Аспандиате, на българското Читем в онзи език отговаря Чатама, а на българското Тутом - Дутиям. Все индоевропейски числителни редни.
Този език е достигнал до Памир, но не е някой от тамошните езици. Привнесен е.

И на мен ми стана интересно ?

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От sir
      Темата се отваря предимно за езикови дискусии, но ако поеме и в други посоки, по преценка на модераторите може да бъде прекръстена и/или преместена в друг раздел – от сега да кажа, че нямам никакви претенции и не държа някой да се съобразява с моето мнение като автор. Т.е. аз лично приветствам всякакви мнения, няма наложени строги ограничения какво може и какво не може да се пише. Само ще помоля да не се зацапва с високомъдро философстване и всякакъв подобен спам, известен ни от други места из форума напоследък.
      Ами за начало, понеже Пандора питаше за т.нар. „архаизми”, нека да започнем с този въпрос. Кои фонетични особености се считат за прабългарски архаизми в мейнстрийм тюркологията? Ами те са няколко и по принцип са добре известни, но като ще отваряме нова тема е хубаво да ги припомним отново. По ред на важност:
      1. Ротацизъм: На тюркското з (z) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско р (r). Основен пример, разбира се, е флагманът на цялата чувашка теория: шаран – сазан.
      2. Ламбдаизъм: На тюркското ш (š) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско л (l). Обикновено примерът е друга една такава фамозна думичка: шиле – шишек.
      3. На тюркското начално с- (s-) отговаряло прабългарско ш- (š-), когато думата започва със си-/сы- (si-/sı-). Тук отново пример е шаран, което на прабългарски било нещо като *siargan. Друг пример е шегор от Именника, отговарящо на тюркското sığır „говедо”.
      4. Има и един четвърти хипотетичен „архаизъм”, който се постулира на базата на тюркските заемки в езици като унгарския, монголския, както и на една думичка от нашия Именник. Става въпрос за тюркското начално й- (y-). В тюркологията циркулира предположението, че то произлиза от по-старо д- (d-), понеже някои стари тюркски заемки във въпросните езици започват с д-, докато в старотюркския (Орхоно-Енисейските паметници) там стои й-. Така някои възстановяват например праформата за „змия” като *dılan. С думи прости, нашето дилом от Именника се явява едва ли не пратюркската форма.
      Има и някои други фонетични особености, „закони” и тем подобни, но те са или копи/пейст от чувашкия, или създадени с единствената цел да обяснят фонетичните несъответствия между дадена хипотетична прабългарска дума и нейния предполагаем тюркски когнат. Ще цитирам само една такава особеност, за да я съпоставим с номер 4 от по-горе:
      - На тюркското начално й- (y-) съответствало прабългарско ч-, което пък е произвело чувашко ҫ-. Като пример тук се дава читем от Именника - старотюркски йеди, чувашки çиччĕ „седем”. И следва резонният въпрос: как аджеба в един и същи текст, на един и същи език, от един и същи период, се срещат думите дилом и читем, които в тюрколожките схеми отразяват все тюркското начално й-, само че в различни периоди от развитието на езика, отдалечени във времето със стотици години? Отговора на родните тюркисти го знаем, но не виждам смисъл да си губим времето с фантасмагории, така че ще го пропусна. Моето предположение е, че това са думи от различни езици и поне едната от тях не означава това, което тюрколозите са "разчели". Много вероятно дилом просто няма нищо общо със змии, гущери или други влечуги.
      Та така с „архаизмите”. Всеки може сам да си провери кои набедени за прабългарски думи отговарят на горните критерии и да си ги проучи. Според мен няма нито една, за която да могат да се докажат категорично и двете твърдения: а) че е тюркска дума от типа "чувашко-булгарски лир-тюркски архаизъм"; б) че произлиза от хипотетичния прабългарски език.
      Засега толкова. Ако някой има нещо да допълва, коригира и т.н., нека заповяда.
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...