Отиди на
Форум "Наука"

Говорим език ли е прабългарският към 864-865 г.?


Recommended Posts

  • Потребител
On 27.11.2018 г. at 21:01, makebulgar said:

Еми Аспандиате, на българското Читем в онзи език отговаря Чатама, а на българското Тутом - Дутиям. Все индоевропейски числителни редни.
Този език е достигнал до Памир, но не е някой от тамошните езици. Привнесен е.

Мили боже, пак се завъртя старият грамофон...

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 114
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

В станалата вече огромна тема "Как древните българи са 'проговорили' славянски език?" на няколко пъти се повдигаше въпросът не само дали българите не били станали частично славяноезични още към 680 г.

Сега за Докс/Доско/Дошко/Доко/Досо/Досе. Българската антропонимия в лицето на Йордан Заимов и Стефан Илчев е надробила едни каши, от които няма оправия, още повече, че след тях никой не е сядал д

Добре де, тук има някакво базово съгласие, че романизираната местна паплач оцелява в някакъв вид и относително немалка бройка след нашествията на хуни,  готи, авари, българи и  славяни, а в същото вре

  • Потребител
On 29.11.2018 г. at 17:04, Aspandiat said:

аимов и следващият го Илчев са "решили" нещата по един съвсем елементарен метод, граничещ с научна халтура - всяко име, дето и "по-така", е обяснено като съкратени от славянско или гръцко.

Ами това е максимумът, който се е допускал от идеолозите на БКПто по онова време. Да не говорим, че още във въведението (стр. 8, Заимов е написал "желателно е да се избягват имена от религиозен произход, главно гръцки и еврейски" тъй като били "чужда жилка в свежия поток на изразителните имена от славянски произход". Е, не е споменал имена от латински или романски произход, каквито също има немалко. Но те също са "чужди".

Реално имената от гръцки произход и техните производни са толкова много и толкова широко разпространени в българския език. Но днес може отново да ги очистим (понеже са заклеймени като "чужда жилка") с помощта на някакви изфантазирани "прабългарски" имена и още по-нереално съществуваща осетино-ирано-памиро-тохарска именна традиция.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Спандьо, а какво ще кажеш за Мицо Асен? На мен ми миреше на прабългарско.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

А иначе, за мен отговора е твърдо "Да". Вече съм писал 100 пъти своето мнение, ще го напиша за 101 път. До Крум-Омуртаг славяните и българите са два различни народа, но чисто логически може да се допусне двуезичие на поне част от българите. Практически е невъзможно един език да изчезне за 30-60 години. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Perkūnas said:

Мили боже, пак се завъртя старият грамофон... 

Мога да ти дам речника от който са въпосните термини.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 41 минути, makebulgar said:

Мога да ти дам речника от който са въпосните термини.

Ами дайте го най-накрая , че тука вече изтръпнахме и претръпнахме от очакване.

Както и на оная загадка с картите - кое време мина , а отговор никакъв.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 37 минути, ДеДо Либен said:

Ами дайте го най-накрая , че тука вече изтръпнахме и претръпнахме от очакване.

Както и на оная загадка с картите - кое време мина , а отговор никакъв. 

Дедо Либене, за да задалбоча загадките мога да добавя, че те са пряко свързани.  След като открих въпросният език от който са термините започнах да проучвам по-задълбочено някои аспекти и нишки, и в крайна сметка достигнах до много нови открития сред които и онова с картите..!

Мога да дам речника и езика, но засега няма да го правя. Дадох думите, и те са от един и същ език. От същия език е и Вечем. Тоест Тутом, Вечем и Читем са от един и същ език, който не е тюркски, индоевропейски е, и е много малко вероятно да е бил говоримия език на прабългарите. Фактът, че тези термини са в Именника почти стопроцентово доказват това, че календарът е бил зает!

Редактирано от makebulgar
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 30 минути, makebulgar said:

Дедо Либене, за да задалбоча загадките мога да добавя, че те са пряко свързани.  След като открих въпросният език от който са термините започнах да проучвам по-задълбочено някои аспекти и нишки, и в крайна сметка достигнах до много нови открития сред които и онова с картите..!

Мога да дам речника и езика, но засега няма да го правя. Дадох думите, и те са от един и същ език. От същия език е и Вечем. Тоест Тутом, Вечем и Читем са от един и същ език, който не е тюркски, индоевропейски е, и е много малко вероятно да е бил говоримия език на прабългарите. Фактът, че тези термини са в Именника почти стопроцентово доказват това, че календарът е бил зает!

Кога ще е публикацията?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Perkūnas said:

Мили боже, пак се завъртя старият грамофон... 

Грамофонът не спирал да се върти, и няма да спре,...докато не се приемат правилата на "Бойна слава" по въпроса

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История
Преди 15 часа, Frujin Assen said:

А иначе, за мен отговора е твърдо "Да". Вече съм писал 100 пъти своето мнение, ще го напиша за 101 път. До Крум-Омуртаг славяните и българите са два различни народа, но чисто логически може да се допусне двуезичие на поне част от българите. Практически е невъзможно един език да изчезне за 30-60 години. 

Абе какви 30-60 години. Най-вероятната хипотеза - по време на печенежките нашествия през 11 век.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, makebulgar said:

Дадох думите, и те са от един и същ език. От същия език е и Вечем. Тоест Тутом, Вечем и Читем са от един и същ език, който не е тюркски, индоевропейски е, и е много малко вероятно да е бил говоримия език на прабългарите. Фактът, че тези термини са в Именника почти стопроцентово доказват това, че календарът е бил зает!

 Дай поне числените им стойности.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Янков said:

 Дай поне числените им стойности.

Туй е велика тайна и мистерия.Като напише МакеБ , каквото е решил и го публикува , ще разберем.

За картите също.

Прогнозен хоризонт - 2030-2035г.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, ДеДо Либен said:

Туй е велика тайна и мистерия.Като напише МакеБ , каквото е решил и го публикува , ще разберем.

За картите също.

Прогнозен хоризонт - 2030-2035г.

За картите ще стане ясно до два-три месеца, а за термините от Именника след това. 

Термините всъщност не са толкова важни. Доказват че календарът е зает, и че от него не може да се търси прабългарския език, но това вече не е много важно тъй като има много други доказателства в тази насока. И археологически и езикови и генетични.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, nik1 said:

Грамофонът не спирал да се върти, и няма да спре,...докато не се приемат правилата на "Бойна слава" по въпроса

Отлично решение - ако целта е да има по две мнения на кръст дневно.

On 30.11.2018 г. at 17:14, Aspandiat said:

Не, няма. По принцип в регистрите рядко се упоменава професия. Или ако се споменава, тя е като прякорно име. Например вместо "Йован ковачът" е "Йован Ковач". Единственото специално уточнение е ако жена е вдовица, тогава защото според османския закон тя се води глава на домакинство и се ползва с данъчни облекчения.

Ясно, благодаря.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 29.11.2018 г. at 7:15, Aspandiat said:

И две-три думи защо е много опасно да се прилагат съвременни съкратени имена като аналози на имена отпреди 500-800 години. Днес например Пацо/Пачо е съкратено от Пламен. Само че още през 14 век Мануил Фил споменава за някакво село Пацово/Пачово във връзка с въстанието на Ивайло. Тоест съвременното съкращение от Пламен е неприложимо, защото това име е на около стотина години.

Още един пример. Този път с Мито. Мито се смята за съкратено от Димитър. Само че през 15-18 век обичайната кратка форма от Димитър е Димо, а не Мито. Като мъжко име Мито обаче е засвидетелствано още в началото на 12 век. Никита Хониат споменава, че братът на Иванко се е казвал Мито.  Един друг българин на име Никола Мито, споменат в документ на манастира Есфигмену, съставен в 1294, бил протосеваст на българите и управител на Мосинопол (Гюмюрджина). Още по рано – в 1103 г. – е записан парик със същото име, принадлежащ на манастира Ивирон в Радоливо.

Формата Мито има много стари паралели и показва, че е било отделно име, които впоследствие е осмислено като съкращение от Димитър. В един надпис, открит в Източен Крим (Керч) и датиран към 4 век пр.Хр., се среща името Митос (Конион, син на Митос).  Като мъжко име Митуа се среща и при абхазите, както и при цебелдинците (във варианта Мит).  Още по-интересно е абхазкото мъжко име Митака (!).  Тези антропоними стигат далече назад във времето – Mitatti, цар на областта Зикирту в Мидия, отразен в надпис от 714 г. пр. Хр. на асирийския цар Саргон ІІ.

Тук може да се върви в различни посоки на разсъждение. Някои български имена като Вълчан да са славянски съответствия на български. Освен това се забелязва различна имена система въобще, например женски имена Войка, Бойка, Марга. За кратките двусрични имена, като това Мито, според мен едно обяснение, че е балканско име, макар че не знам дали в другите балкански народи - гръцки, албански, румънски се срещат такива кратки форми. Димитър означава "посветен на Деметра", а Деметра се възприема като "майка-земя" или "даряваща зърно" или друг вариант "майка на къщата".

Един пример за български имена: "През 16 и 17 век Етрополският манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писменост и книжнина. Известни са имената на йеромонах Данаил, йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо и др". В книгата за село Шумнене Николай Цанкарски пише, че в 1158 година е осветен Етрополския манастир и в кондиката-поменик са записани дарители от с. Шумнян или Шумнене - Марга, Драле, Гана, Войка, Дойка, Дракул. Традицията била първите деца да се кръщават на дядото или бабата по мъжка линия, следващите на дядото и бабата по майчина линия, а също могат да се кръщават на чичовци и лели.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Нещо ми се върти из главата.рицарите от Третия /или Четвъртия/ кръстоносен поход не казваха ли нещо по въпроса колко странен и неприличащ на никой друг е българския език.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, resavsky said:

Нещо ми се върти из главата.рицарите от Третия /или Четвъртия/ кръстоносен поход не казваха ли нещо по въпроса колко странен и неприличащ на никой друг е българския език.

Може би заради звука "ъ". Ние днес не го употребяваме чак толкова, но в някои диалекти не само е често окончание, но и в много думи началното "а" е заместено с "ъ".

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Пандора said:

Тук може да се върви в различни посоки на разсъждение. Някои български имена като Вълчан да са славянски съответствия на български.

И аз реших да помисля в същата посока, само че стигнах до извода, че това е много съмнителна работа. Имената, произлизащи от "вълк", които впрочем са разпространени сред всички народи от южнославянската подгрупа (Вук и производните му сред сърби, хървати, словенци), са от т.нар. "защитни имена". Така се обясняват от всички изследователи. Честно казано, аз не се сещам за някакви много разпространени славянски имена, произлизащи от наименования на животни. За разлика примерно от германските - има един куп имена, производни от вълк, мечка, орел, глиган.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История
Преди 9 минути, Пандора said:

Може би заради звука "ъ". Ние днес не го употребяваме чак толкова, но в някои диалекти не само е често окончание, но и в много думи началното "а" е заместено с "ъ".

Звука "ъ" си е безкрайна тема.Дори само той да беше трябваше да се замислим дали българския език е точно славянски.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 часа, sir said:

И аз реших да помисля в същата посока, само че стигнах до извода, че това е много съмнителна работа. Имената, произлизащи от "вълк", които впрочем са разпространени сред всички народи от южнославянската подгрупа (Вук и производните му сред сърби, хървати, словенци), са от т.нар. "защитни имена". Така се обясняват от всички изследователи. Честно казано, аз не се сещам за някакви много разпространени славянски имена, произлизащи от наименования на животни. За разлика примерно от германските - има един куп имена, производни от вълк, мечка, орел, глиган.

Да сърбите и южните славяни въобще имат Вук, но за другите не знам. Руснаците със сигурност нямат, ако не броим митичния Волга, който е оборотен и се превръща във вълк. Интересно унгарците дали имат такова име. Би следвало да се направи обстойно сравнение на характерните нехристиянски имена на славяните. Проблема е имено, че днест чисти славяни няма и именната система на всички е смесена отдавна.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 13 минути, Пандора said:

Интересно унгарците дали имат такова име.

Пълно е с Фаркашовци сред унгарците.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело
1 hour ago, resavsky said:

Звука "ъ" си е безкрайна тема.Дори само той да беше трябваше да се замислим дали българския език е точно славянски.

И теб ли те гонят нобелевските лаври? Езиковедите в цял свят са на мнение, че българския е славянски, но ти искаш да докажеш, че не е и така да си заслужиш нобеловата премия!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 часа, Пандора said:

Димитър означава "посветен на Деметра", а Деметра се възприема като "майка-земя" или "даряваща зърно" или друг вариант "майка на къщата".

Не го ли извеждаха също и от "ди Митра" - посветен на Митра. В смисъл бог Митра. Още повече, че има и форми без "ди" - Митра, Митро, Митре

Редактирано от boyko
Link to post
Share on other sites
  • Модератор История
Преди 1 час, boyko said:

Не го ли извеждаха също и от "ди Митра" - посветен на Митра. В смисъл бог Митра. Още повече, че има и форми без "ди" - Митра, Митро, Митре

На мене такова нещо не ми е известно.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История
Преди 22 часа, Пандора said:

Може би заради звука "ъ". Ние днес не го употребяваме чак толкова, но в някои диалекти не само е често окончание, но и в много думи началното "а" е заместено с "ъ".

А в кюстендилския диалект Ъ няма.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От sir
      Темата се отваря предимно за езикови дискусии, но ако поеме и в други посоки, по преценка на модераторите може да бъде прекръстена и/или преместена в друг раздел – от сега да кажа, че нямам никакви претенции и не държа някой да се съобразява с моето мнение като автор. Т.е. аз лично приветствам всякакви мнения, няма наложени строги ограничения какво може и какво не може да се пише. Само ще помоля да не се зацапва с високомъдро философстване и всякакъв подобен спам, известен ни от други места из форума напоследък.
      Ами за начало, понеже Пандора питаше за т.нар. „архаизми”, нека да започнем с този въпрос. Кои фонетични особености се считат за прабългарски архаизми в мейнстрийм тюркологията? Ами те са няколко и по принцип са добре известни, но като ще отваряме нова тема е хубаво да ги припомним отново. По ред на важност:
      1. Ротацизъм: На тюркското з (z) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско р (r). Основен пример, разбира се, е флагманът на цялата чувашка теория: шаран – сазан.
      2. Ламбдаизъм: На тюркското ш (š) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско л (l). Обикновено примерът е друга една такава фамозна думичка: шиле – шишек.
      3. На тюркското начално с- (s-) отговаряло прабългарско ш- (š-), когато думата започва със си-/сы- (si-/sı-). Тук отново пример е шаран, което на прабългарски било нещо като *siargan. Друг пример е шегор от Именника, отговарящо на тюркското sığır „говедо”.
      4. Има и един четвърти хипотетичен „архаизъм”, който се постулира на базата на тюркските заемки в езици като унгарския, монголския, както и на една думичка от нашия Именник. Става въпрос за тюркското начално й- (y-). В тюркологията циркулира предположението, че то произлиза от по-старо д- (d-), понеже някои стари тюркски заемки във въпросните езици започват с д-, докато в старотюркския (Орхоно-Енисейските паметници) там стои й-. Така някои възстановяват например праформата за „змия” като *dılan. С думи прости, нашето дилом от Именника се явява едва ли не пратюркската форма.
      Има и някои други фонетични особености, „закони” и тем подобни, но те са или копи/пейст от чувашкия, или създадени с единствената цел да обяснят фонетичните несъответствия между дадена хипотетична прабългарска дума и нейния предполагаем тюркски когнат. Ще цитирам само една такава особеност, за да я съпоставим с номер 4 от по-горе:
      - На тюркското начално й- (y-) съответствало прабългарско ч-, което пък е произвело чувашко ҫ-. Като пример тук се дава читем от Именника - старотюркски йеди, чувашки çиччĕ „седем”. И следва резонният въпрос: как аджеба в един и същи текст, на един и същи език, от един и същи период, се срещат думите дилом и читем, които в тюрколожките схеми отразяват все тюркското начално й-, само че в различни периоди от развитието на езика, отдалечени във времето със стотици години? Отговора на родните тюркисти го знаем, но не виждам смисъл да си губим времето с фантасмагории, така че ще го пропусна. Моето предположение е, че това са думи от различни езици и поне едната от тях не означава това, което тюрколозите са "разчели". Много вероятно дилом просто няма нищо общо със змии, гущери или други влечуги.
      Та така с „архаизмите”. Всеки може сам да си провери кои набедени за прабългарски думи отговарят на горните критерии и да си ги проучи. Според мен няма нито една, за която да могат да се докажат категорично и двете твърдения: а) че е тюркска дума от типа "чувашко-булгарски лир-тюркски архаизъм"; б) че произлиза от хипотетичния прабългарски език.
      Засега толкова. Ако някой има нещо да допълва, коригира и т.н., нека заповяда.
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...