Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Преди 70 години френският специалист по античния херметизъм А.Фестюжиер отбелязва, че древните гърци нямат вкус към експеримента и затова тяхната наука не само произхожда от философията, но и се развива с философски методи. Тоест е дедуктивна. При гърците експериментът не липсва напълно, но той се провежда само с цел да потвърди вече изведените от теорията хипотези. С други думи, научните открития следват теоретичните постановки, а не са резултат от практически опит и експеримент.

Фестюжиер добавя, че голям проблем на античната философия е нейната разделеност на множество школи, всяка от които изхожда от своите начални теоретични предпоставки. Резултатът е упоритото несъгласие между тези школи, в следствие на което започва да доминира скептицизмът, който засяга и науката поради нейната непосредствена свързаност с философията.

Ако това се преведе на прост език, следва, че при избора на толкова много версии, които предлагат различните философски школи, обърканият човек стига до логичното заключение, че е неспособен чрез собствения ум сам да постигне положително знание и всяко усилие в тази посока е безпредметно. В този случай, според Фестюжиер, единствената възможност нещо да се приеме като достоверно знание и факт, е ако то е представено като разкрито, сиреч под формата на откровение или на трансцедентален дар от боговете или от Бога. Това отношение към философията и науката се наложило с голяма сила през първите векове след Христа. Но забелязаните от Фестюжиер закономерности имат не по-малко отражение и върху развитието на античните технологии или по-точно върху застоя им.

В уикипедия има две хубави статии, изброяващи технологичните открития на гърци и римляни: https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Greek_technology; https://en.wikipedia.org/wiki/Roman_technology

Статията за гръцките технологии е по-добра, защото тя проследява изчерпването на гръцката технологична иновативност във времето. То настъпва приблизително тогава, когато се е родил Христос. Римските технологии поради това, че започват да се развиват по-късно от гръцките, изчерпват своя потенциал по-късно. Статията в уикипедия в това отношение не е най-показателна, защото тя посочва не времето, когато дадена римска технология е открита, а времето, когато наличието й по един или друг начин е засвидетелствано. Въпреки това един по-внимателен поглед върху данните сочи, че римските технологични иновации замират някъде около 200 г. сл.Хр., а апогеят им е през I век пр.Хр. – I век сл.Хр.

Хронологичните рамки на гръцкото технологично изчерпване – края на I век пр.Хр. и на римското – началото на III век сл.Хр. не могат да се обяснят с намаляването на материалните ресурси и спадът на икономиката на Римската империя през III век сл.Хр. Че икономическият упадък не е бил водеща причина за технологичния упадък личи много добре от факта, че изчерпването на гръцката технологична иновативност съвпада с периода на бурен икономически разцвет в рамките на глобалната Римска империя. Значи причината е друга.

Гръцкото и римското технологично изтощение съвпада с процесите, които според Фестюжиер се развиват във философията и в теоретичната мисъл през първите векове след Христа, и очевидно е пряко следствие от тях. Тоест властващият скептицизъм и липсата на увереността, че собственият ум може до достигне до знание и до ново откритие удрят директно и технологичната мисъл в античния средиземноморски свят. От един момент след I век знанието вече се превръща в дар свише, получен по Божия милост и/или чрез откровение и всяко усилие на човека да се добере до него чрез изучаване  на видимия свят става безпредметно. Оттам научните и инженерни открития вече не могат да бъдат смятани за обективни и ефективни, защото са плод на човешкия ум, който не е мерило за достоверност и неговите заключения винаги могат да бъдат оспорени. За разлика от спуснаното свише откровение.

Процесът на замиране на научния и технологичен напредък на античния свят съвпада като време и с масовото разпространение на християнството. Чиито канони и верую се базират на откровението, на вярата, която е дадена свише, а не са резултат от мисловен процес. Иначе казано, ако за ниските слоеве от средиземноморското антично общество християнството дава някаква надежда за изход от тежкото земно битие в отвъдния живот, то за висшите образовани класи то се явява заместител на философията като път към познанието. С тази разлика, че новата религия го дава наготово от Бог, а не по пътя на изучаване на видимия свят. До идеята, че човек може да опознае отчасти Бог, изучавайки видимия свят, който е негово творение, ще стигне чак през XIII век свети Тома Аквински. И това негово прозрение ще се окаже един от ключовите фактори за започналия в следващите столетия бурен научен и технологичен подем на европейския Запад.  

  • Харесва ми! 10

Share this post


Link to post
Share on other sites

“Ние, американците, обикновено не разбираме от нищо, но опитваме от всичко. Наричаме го “experience” (опит, преживяване). Българите разбирате от всичко, но не обичате да експериментирате. Наричате го традиция.”

Това съвременно мото илюстрира разликите в социо(народо)психолигии и "софтуер на ума", но логиката му може да се приложи или проследи и в други случаи: Философията и особено религията са главния източник на познанието на антинчнитите съответно късноантичните и средновековните европейци /християни.

Принпипът (или логиката на връзките) се отнася не само за технологиите (иновациите), но и за науката - донякъде развитието на технологиите е свързано с развитието на икономиката и на икономиеските и търговски отношения и връзки, докато науката е по-независима от тях независима от тях . Можем да разгледаме и историята на технологиите и иновациите в Китай.

Тя илюстрира горните връзки . В "необременения" от философия и религия Китай се създават изумителни изобретения, иновации и технологиии, много от които съвремена Европа и съвремения свят използва. /Те са превнесени тук чрез търговията и- пряко или опосредствено/

Въпрос за закачка и илюстрация- най-успешното и най-разпространеното българско производство се явява иновация от преди времето на Танг..Продуктът  и неговата употреба е са възпяти в тангските поеми :) Наздраве. Технологията е пренесена чрез арабите във Византия и на Балканите, първоналното и използване тук, и на продуктите от дестилацията е с медицински цели.

В същото време, Китай, които технологично в 11 век е изпреварил Европа с векове, не успява да извърши индустриална революция. Какви са причините- причинмата е централизацията на икономиката, която спира технологичния напредък. В пероида до 11-12 век  икониомиката в Китай е "смесена", Поява се разслоение. То предизвиква реакцията на конфуцианские авторитети и политици, които определят линията и политиката Те виждат в това разслоение и забогатяване на една част, като заплаха за хармонията на китайското общество , В резултат на тази "реакционна" политика в  Китай спира да се развива икомически а и технологично и се затваря

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дайте първо да видим,дали всички научни постижения,които си приписват,или са приписани на римляни и гърци,всъщност са техни.Нищо конкретно нямам в предвид,но малко се дразня,че всички технологии,които са ни известни благодарение на това,че римските и гръцки книги са достигнали до нас,се приписват на тях.Само ,че има строежи преди тях,които няма как да са направени,без да са известни някои неща....

Примерно-теоремата на Питагор.

Питагорова ли е тя?.....Няма как да е ,но се води Питагорова-тоест той я е измислил.Но дали етака?!?

Скоро гледах някакво филмче по Насионал Джеографик,което ме убеждаваше,че римляните са измислили всички познати ни днес технологии.Така ли е?

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

питагоровата теорема е позната още на вавилонците, 1000 години преди Питагор. 

Иначе римляните обичат да усъвършенстват съществуващи технологии, но разбира се имат и свои изобретения.

Между другото една позабравена тема;

https://www.forumnauka.bg/topic/8749-антични-изобретатели/?tab=comments#comment-92400

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Бобо said:

Скоро гледах някакво филмче по Насионал Джеографик,което ме убеждаваше,че римляните са измислили всички познати ни днес технологии.Така ли е?

Технологиите възникват навсякъде, но Рим се явява интегратор и мултипликатор на технологии, подобно на големите корпорации и гаражните фирмички сега. Продуктът на една гаражна фирма не е годен още да стане търговски продукт - липсва му надеждност, технологичност, комбинация с други полезни технологии.. На това е способна една голяма корпорация, защото въпросът вече опира до много пари. Корпорацията разполага със всеядни специалисти, които единствено имат опитност да придават тези качества на всеки продукт, който им се възлага.

   Рим и Гърция така и не успяват а инегрират науката с технологиите /с изключение на строителното инженерство/, затова достигат своя таван.  Математиката тръгва нагоре с появата на арабските числа. А без нея няма как да има наука в технологиите.

Упадъкът, всъщност, не е в античността, а в ранното средновековие. Но колко процента от технологиите са изгубени? Сега се сещам само за гръцкия огън.

 

 

Редактирано от Exhemus
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Въпрос е не толкова на упадък, колкото на достигане на технологичен лимит, който може да бъде преодолян по-трудно. Тоест не са дорасли хората и познанията им за нови открития и съответно ръста на иновации намалява. 

В днешно време имаме подобен застой по онтошение на космическите технологии. Иска ни се да  сме заселили вече Марс и Луната и да летим до Алфа Центавър, но не сме достигнали до технологиите които да ни го позволят.  

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 1.12.2018 г. at 19:04, nik1 said:

В "необременения" от философия и религия Китай се създават изумителни изобретения, иновации и технологиии, много от които съвремена Европа и съвремения свят използва. /Те са превнесени тук чрез търговията и- пряко или опосредствено/

Да, и в един момент тази технологична иновативност секва. Изчерпването съвпада приблизително с времето, когато в Китай се налага широко като кодекс на поведение и нравственост конфуцианството. То пък е антикреативистична доктрина.

  • Харесва ми! 6

Share this post


Link to post
Share on other sites

Някъде бях чел, че например в лечението и то предимно хирургията, западната медицина достига нивото на древните римски хирурзи едва в 18. век. Легионерите са били скъпи щучки, че само така да ги прахосват....Основните инсрументи които и сега се ползват, били разработени от римски лекари....Та те това са го оtкраднали от арапите или индийците е друг въпрос....Képtalálat a következÅre: âromai sebesz muszerekâ

Авторът специалист по антични херматизъм, навярно не се е консултирал с военни, социолози, банкери....Тогава може би щеше да получи по-подробна информация за икономичното, военното, финансово състояние на империята....

Например /но нали бях писъл вече/, че златото копано в иберия, изцяло изфърква в Азия за сметка на черен пипер и други подправки, коприна, порцелан....Че пудрата и червилото и други козметични изделия са съдържали такива окиси на тежки метали които довели до масово безплодие на жените, и то предимно аристокрацията....

Така, че  въпросът....СМСМ

Редактирано от Skubi
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

The Amazing Machines of the Museum of Ancient Greek Technology

From Europe's earliest alarm clock to the world's first robot, Athens' newest museum features over 100 working models of ancient Greek inventions.


One of the first alarm clocks ever created relied on water – although not, as you might think, to splash the sleepy user into wakefulness.

Invented in the 5th century by the ancient Greek philosopher Plato, it bore little resemblance to today’s clocks, being about as tall as an adult person and featuring large clay pots, the one suspended above the other. Water from one pot would drip out of a small hole in the bottom, slowly filling a second. This pot was cleverly equipped with a siphon, meaning that once the water reached a certain level, all of it would pour out at once into a third pot. This one had narrow openings that would create a loud whistling sound as the air inside was pushed out by the sudden inflow of water.

 
TF6A9682.jpg

I would have certainly found that piece of information fascinating enough had I read it in a book, but after having seen a working replica seen up close, it is certain that I will remember it for ever. “In how much time would you like Plato to wake up?” I am playfully asked by Kostas Kotsanas, the founder of the Museum of Ancient Greek Technology which opened just this month in the center of Athens. He sets the ‘timer’ accordingly and in two minutes a deafening whistle rouses us from our idle study of this unusual contraption.

Kotsanas has created a thoroughly impressive body of work in his efforts to study and popularize the technological prowess and ingenuity of the ancient Greeks. In total he has brought to life roughly 500 devices that represent the cutting edge of ancient Greek technology – these are fully functional, life-sized replicas of ancient Greek innovations.

 
TF6A9656.jpg

Made with the same methods and materials as the originals, many of these devices have already traveled across the globe as parts of temporary exhibitions hosted at important museums, institutions and universities. In Greece, Kotsanas has founded another two museums, the Museum of Ancient Greek Technology in Katakolo on the western coast of the Peloponnese, and the Archimedes Museum in Ancient Olympia.

Now the Athens museum brings many of these inventions to the Greek capital. Here, one can see over 100 devices; even today many seem cutting-edge or even futuristic. They are arranged in 24 different categories, such as Telecommunications, Steam Power, and Computation – including even Automatic Navigation and Robotics.

 
 
TF6A9684.jpg
TF6A9701.jpg
 

An inspired ‘re-inventor’ 

Kotsanas himself studied at the University of Patras, in the Department of Mechanical Engineering and Aeronautics. He began studying ancient Greek writings at the recommendation of a professor of his, Andreas Dimarogonas, himself an important figure in the field of mechanical design and vibrations. And so from his student days he began creating with his own hands – as he still does today – ancient elevators, clocks, odometers and games – exactly as they are described in ancient texts.

“The ancient Greeks had the same needs as us. They didn’t just invent catapults that were needed for campaigns, but also objects that were used simply for entertainment,” Kotsanas explains right before I see what he means with my own eyes.

“Wine or water?” a 3rd century BC waitress would ask. The metal jug that she held would ‘hear’ the answer and deliver the desired drink. How? The container had two chambers and two air openings. By subtly blocking one opening or the other with her thumb, she could determine which drink would pour out of the jug.

 
 
TF6A9685.jpg

Its inventor, Philo of Byzantium (3rd century BC), however did not stop there. He created the world’s first robot – a human-shaped contraption that would dispense wine when a cup was placed in its hand – which was once placed in the market of Alexandria. Automatic vending machines dispensing blessings were also placed outside of certain temples, as described in the writings of Hero of Alexandria in the 1st century AD.

Hero of Alexandria also refers to a progenitor of today’s TV sets, dating to the 3rd century BC, which operated with mobile miniature objects, sound and light – a replica of this also exists in the museum. “You could watch, let’s say, the soap opera of the time which was the Trojan War,” I am told by Kotsanas, who has a unique way of making the tour thoroughly entertaining.

 
TF6A9665.jpg
TF6A9667.jpg

At the museum there is also a copy of the Antikythera Mechanism, the oldest known analog computer. The original device has already been the subject of many museum exhibitions, but here visitors can turn the mechanism and work out for themselves the movements of the planets, Zodiac cycle and mobile feast days of the ancient Greeks.

Other impressive inventions include: the complex mechanism that was hidden underground in the courtyards of temples to create a ‘miracle’ whenever a sacrifice was made at the altar; the flying dove of Archytas (the first autonomous flying machine); an ancient firefighting pump, functionally the same as those used up until about a century ago; different medical tools; kitchen gadgets and more.

TF6A9692.jpg

An additional floor of the museum will soon open to the public that is dedicated to ancient musical instruments, with exhibits such as replicas of the first piano and the first drum set in the world. The museum is also planning to create temporary exhibitions around different themes such as ancient games and toys. And in the small gift shop you will find great brain-stimulating games and puzzles for young and old.

To find the museum, housed in a tall Art Nouveau building on Pindarou Street, keep an eye out for a discreet sculpture with birds that sing – yet another ancient invention. Head in, and if you don’t run into Kostas Kotsanas, you will definitely find one of his sons – Giorgos, Panayiotis and Marios who have picked up their father’s passion and are continuing his lifelong work.

http://www.greece-is.com/amazing-machines-museum-ancient-greek-technology/?fbclid=IwAR3cvf9X-g2h_k8alZ5GGhrhGq5xZ_-yV5oBsiNDhn7ryqIl-exAGsKTh4I

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 2.12.2018 г. at 0:21, Aspandiat said:

Хронологичните рамки на гръцкото технологично изчерпване – края на I век пр.Хр. и на римското – началото на III век сл.Хр. не могат да се обяснят с намаляването на материалните ресурси и спадът на икономиката на Римската империя през III век сл.Хр. Че икономическият упадък не е бил водеща причина за технологичния упадък личи много добре от факта, че изчерпването на гръцката технологична иновативност съвпада с периода на бурен икономически разцвет в рамките на глобалната Римска империя. Значи причината е друга. 
 

В никакъв случай не мога да се съглася с твърдението, че кризата от трети век не e сред водещите причини. Това е периодът, в който икономиката на Античния свят е дефакто унищожена и се ражда тази на феудализма. А в рамките на феудалната стопанска система(т.е. на самодостатъчност) няма как да има технологичен напредък.

Цитирай

Pledges and securities for crops and for loans were always in gold, silver, or indeed in crops themselves. In Egypt we have a document in which it seems that the banks had been refusing to accept coins with the divine image of the emperor; in other words, state issues. The government's reaction to that, of course, was to force the banks to accept the coinage. This led to wholesale corruption in Roman society, as people refused to exchange coinage at the officially fixed tariffs but instead used the black market to exchange coinage on a market principle.

There was, obviously, flight from the land, massive evasion of taxes, people left their jobs, they left their homes, they left their social status. Now, Diocletian's final contribution to this continuing disaster was to issue his famous Edict on Maximum Prices, in 301 AD. This is a very famous instance of a massive effort by the government to limit inflation by price controls.

You have to realize that there was a little problem: the Roman Empire was a vast region running from Britain in the West to Iraq in the East; from the Rhine and the Danube to the Sahara.

It included areas of very sophisticated and very primitive economies, and thus the cost of living varied considerably from province to province: Egypt seems to have had the lowest cost of living; Palestine had a cost of living twice that of Egypt, and Roman Italy had a cost of living twice that of Palestine.

"The Roman people, the mass of the population, had but one wish after being captured by the barbarians: to never again fall under the rule of the Roman bureaucracy."

Diocletian ignored that; he just issued a single standard price for the entire empire. The result was that in Egypt, the Edict probably had no effect, because the maximum price fixed in the Edict was very rarely reached in Egypt. It was the people in Rome, of course, who found the maximum price lower than the market price...

Monetary reforms were necessary to win the support of the troops and the bureaucrats, who composed the only real constituency of the Roman state, and the two-tier system was designed to this end. It brought about a stable monetary standard for the ruling group, who did not hesitate to secure it at the expense of the mass of the population.

The Roman state survived. The liberty of the Roman people did not. When freedom became possible in the West in the 5th century, with the barbarian invasions, people took advantage of the possibility of change. The peasantry had become totally alienated from the Roman state because they were no longer free. The business community likewise was no longer free. And the middle class of the cities was no longer free.

The economy of the West was perhaps more fatally weakened than that of the East. The early 5th century Christian priest Salvian of Marseille wrote an account of why the Roman state was collapsing in the West — he was writing from France (Gaul). Salvian says that the Roman state is collapsing because it deserves collapse; because it had denied the first premise of good government, which is justice to the people.

 

By justice he meant a just system of taxation. Salvian tells us, and I don't think he's exaggerating, that one of the reasons why the Roman state collapsed in the 5th century was that the Roman people, the mass of the population, had but one wish after being captured by the barbarians: to never again fall under the rule of the Roman bureaucracy.

In other words, the Roman state was the enemy; the barbarians were the liberators. And this undoubtedly was due to the inflation of the 3rd century. While the state had solved the monetary problem for its own constituents, it had failed to solve it for the masses. Rome continued to use an oppressive system of taxation in order to fill the coffers of the ruling bureaucrats and soldiers. Thank you.

 

https://mises.org/library/inflation-and-fall-roman-empire

Т.е. разпространението на християнството е следствие от една продължителна икономическа депресия, а не причина за технологичния застой. В интернет има опити за сравнение на населението на Западна Европа при Рим и след него. Та показателите от преди 3-и век са постигнати отново към 11-13 век, а в някои случаи чак през ерата на индустриализацията.

Цитирай

Процесът на замиране на научния и технологичен напредък на античния свят съвпада като време и с масовото разпространение на християнството. Чиито канони и верую се базират на откровението, на вярата, която е дадена свише, а не са резултат от мисловен процес. Иначе казано, ако за ниските слоеве от средиземноморското антично общество християнството дава някаква надежда за изход от тежкото земно битие в отвъдния живот, то за висшите образовани класи то се явява заместител на философията като път към познанието.

Технологични иновации има и при византийците, но явно в далеч по-малка степен от предишните векове, логично следствие от свиването на империята като територия и население, т.е. икономиката е твърде малка, за да има свободен капацитет, който да позволява НТП.

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Byzantine_inventions

https://en.wikipedia.org/wiki/Byzantine_science

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 4.12.2018 г. at 0:16, Aspandiat said:

Да, и в един момент тази технологична иновативност секва. Изчерпването съвпада приблизително с времето, когато в Китай се налага широко като кодекс на поведение и нравственост конфуцианството. То пък е антикреативистична доктрина.

Тук съм напълно съгласен и като доказателство бих посочил странния край на Великите/Големите морски експедиции https://en.wikipedia.org/wiki/Ming_treasure_voyages#Aftermath

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 5.12.2018 г. at 15:31, новорегистриран2 said:

Технологични иновации има и при византийците, но явно в далеч по-малка степен от предишните векове, логично следствие от свиването на империята като територия и население, т.е. икономиката е твърде малка, за да има свободен капацитет, който да позволява НТП.

Ако погледнеш линка си с византийските изобретения, ще видиш, че те са предимно военни, а към "изобретенията" е сложена и иконописта, която първо, че е направление в изкуството, и второ е сирийско изобретение, а не баш римо-гръцко.

Понеже твърдиш, че НТП през Античността е непременно свързан с голяма икономика, човешки маси и територии, как ще обясниш големия брой гръцки изобретения от полисния период, тоест преди 321 г.пр.Хр., когато умира създателя на елинистичната свръхимперия Александър. Полисният период се отличава с крайна политическа, а оттам и демографска и икономическа раздробеност.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 33 минути, Aspandiat said:

Ако погледнеш линка си с византийските изобретения, ще видиш, че те са предимно военни, а към "изобретенията" е сложена и иконописта, която първо, че е направление в изкуството, и второ е сирийско изобретение, а не баш римо-гръцко.

Значи толкова по-зле е било положението с византийската икономика, спрямо преднотите векове.

Цитирай

Понеже твърдиш, че НТП през Античността е непременно свързан с голяма икономика, човешки маси и територии, как ще обясниш големия брой гръцки изобретения от полисния период, тоест преди 321 г.пр.Хр., когато умира създателя на елинистичната свръхимперия Александър. Полисният период се отличава с крайна политическа, а оттам и демографска и икономическа раздробеност. 

Не твърдя, че НТП в Античността е свързан с голяма икономика, човешки маси и природни ресурси, а че постоянно е свързан с тях. За да има НТП е нужен свободен капитал и потребление, които да се инвестират в него.

С какво е характерен периода от преди Александър? Колонизацията на Средиземноморието и Черноморието.

Цитирай

The reasons for colonisation had to do with the demographic explosion of this period, the development of the emporium, the need for a secure supply of raw materials, but also with the emerging politics of the period which drove sections of the population into exile. Population growth created a scarcity of farm land and a restriction of the ability of smallholders to farm it, which was similar in every city-state. In places with surplus population this led to a demand for additional living space. The location of each colonial establishment was dictated by the supply of unexploited resources which would provision the metropolis, as well as the finished goods it would produce. The development of the emporium was among the more important motivations for the founding of a colony. The colonies created new markets, supplied the metropoles with significant raw materials and constituted important way stations on the long-distance trade journeys of the era. Finally the troubled political situation in many cities, along with the establishment of tyrannical government drove the political opposition into exile and into a search for new places of residence.

https://en.wikipedia.org/wiki/Greek_colonisation

Чисто статистически, повечето от изобретенията, посочени в твоя линк са... от 4 век пр. Хр. или след това... основно от трети(към 50%)...

Цитирай

Overall, the superior nature of Hellenistic science was a direct result of three main factors: the divergence of science from philosophy, royal patronage and the emergence of applied science.

Повече по въпроса https://www.mcgill.ca/classics/files/classics/2014-15-02.pdf

Редактирано от новорегистриран2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Продължение от предния пост.

Цитирай

Slavery also affected manufacturing in ancient Greece. It is often said that technology and industrial organization stagnated in ancient Greece because the availability of cheap slave labor obviated any imminent need to improve them. If one wanted to produce more, one merely bought a few more slaves. Thus, most manufactured products were literally hand-made with simple tools. There were no assembly lines and no big factories. The largest manufacturing establishment we know of was a shield factory owned by the metic, Cephalus, the father of the orator, Lysias, which employed 120 slaves. Most manufacturing was carried out in small shops or within households. Hence, in comparison with agriculture, manufacturing comprised a small part of the ancient Greek economy.

Цитирай

Buildings ranged from private houses to monumental stone temples. The former tended to be rather humble, made of unbaked mud brick laid on a stone foundation and covered by a thatched or tiled roof. On the other hand, the great temples of ancient Greece required much organization, many resources, and incredible technical skill.

https://eh.net/encyclopedia/the-economy-of-ancient-greece/

Цитирай
In Athens during this period, no significant progress in technology was apparent
except in the military and agriculture. Abundance of slaves may have weakened
the incentive for innovation. There is no evidence of economic growth in Athens
during the fifth and fourth century. This can be attributed to Athens spending
nearly half of the time on war and the resulting population decrease.

https://eclass.aueb.gr/modules/document/file.php/OIK129/Takesh_Amemiya_Economy_and_Economics_of_Ancient_(BookZZ.org).pdf

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едно мое мнение защо научно техническия прогрес в античността и древността се изчерпва и настъпва застой а на някои места и регресия.  В античността не всеки е имал възможност да се занимава с наука, философия, изследвания  опити. Не защото е било забранено, ами просто селянина, занаячията не е имало възможност да се занимава с нещо което не е непосредствено свързано с прехраната му.

Хората които са можели да се посветят на наука , техника и изследвания са били не толкова много като % от населението и като число . И тия хора по традиция са били енциклопедисти. Т е - те са искали да имат знания в абсолюно всички области на човешкото знание ! Медицина и астрономия, математика и музика , философия и земеделие, анатомия и биология , история и география . 

Всеки учен от античния свят е бил длъжен да знае Илиадата и Одисята и ученията за 4 те елемента от които се състои вселената. Постепенно знанията се натрупват и натрупват както снежна топка търкулната от снежен върх. Учените са трябвало да знаят и Питагоровите учения за музиката и за математиката и Птоломеевата система за космоса . Отделно е трябвало да знае и за биологията и за географията и исторически данни. По- нататък е трябвало да знае и Библията. Просто човек докато научи всички тия знания не му остават сили да открие нещо принципно ново. Постепенно с Ренесанса учените започват да се специализират в отделни области - физика, химия, астрономия . макар този енциклопетизъм да се запазва още дълго време. 

Например астроном Уйлям Хершел е бил изумителен астроном и сигурно отличен музикант. Други са били химици, математици , географи. Започва се специализация в науките. Но за да имаш такава специализация са нужни ресурси. Все повече и повече хора да могат да се отдадът на науката и техниката в някаква област , а други в друга. 

Редактирано от Du6ko
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Du6ko said:

Едно мое мнение защо научно техническия прогрес в античността и древността се изчерпва и настъпва застой а на някои места и регресия.  В античността не всеки е имал възможност да се занимава с наука, философия, изследвания  опити. Не защото е било забранено, ами просто селянина, занаячията не е имало възможност да се занимава с нещо което не е непосредствено свързано с прехраната му.

Това се разбира от само себе си!

Щом учените са били енциклопедисти.Значи останалите пък са били прости по цялата глава.

Учения не може да знае малко,какъв учен ще бъде някой ако знае малко?От друга страна пък простия ако знае нещо, значи вече не е прост.

Просто в античността е нямало средна категория.Или си учен или си тъпанар, такава е била жестоката истина. :bi: 

  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, vvarbanov said:

Това се разбира от само себе си!

Щом учените са били енциклопедисти.Значи останалите пък са били прости по цялата глава.

Учения не може да знае малко,какъв учен ще бъде някой ако знае малко?От друга страна пък простия ако знае нещо, значи вече не е прост.

Просто в античността е нямало средна категория.Или си учен или си тъпанар, такава е била жестоката истина. :bi: 

Освен науката в античността също разни занаячии , металурзи , грънчари за развивали технологиите постепено. Това което са научавали от бащи и деди са го развивали. Знанията са се разпространявали , но от друга страна майсторите са криели откритията от чужди очи. Сега ние се опитваме да избегнем това чрез системата от патентите.  Но тогава запада научава за изумителните китайски открития - барут, коприна, въглища, книжни пари , компас, фаянс, порцелан и т н и ги копира и така Европа се измъква постепенно от застоя. . 

Сега развитието на майсторлъци и технологии става целенаправлено , влагат се много средства и пари. Не някакъв майстор или инженер а големи групи от специалисти развива някаква тясна област от някаква технология. Хората са повече, и те са впрегнати да развиват областта където са специалисти . Може би ако се съберат всички учени от някаква епоха в Елада или Рим - например по времето на Аристотел или по времето на Цезар или при Юстиниян и и се съберат на едно място то те едва ли ще са повече отколкото студентие в един средно голям университет.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×