САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[новорегистриран2]

On 23.05.2022 г. at 11:22, Б. Киров said:

Да, това съм отделил като най-значително сред планината, която прегледах последните дни. Нарочно не го коментирам, за да не натрапвам личното си мнение, все пак търся и други гледни точки в тази тема

Нека видим какво мисли един руснак:

Надо понимать, что стратегическое поражение, которое России готовит Запад во главе с США, не приведёт к миру и последующему восстановлению отношений. С большой вероятностью театр «гибридной войны» просто переместится с Украины дальше на восток, в пределы самой России, существование которой в нынешнем виде окажется под вопросом.

Противостояние России со странами коллективного Запада, развивавшееся с 2014 г., с началом российской военной операции на Украине переросло в активное противоборство. Иными словами, «большая игра» перестала быть игрой. Она стала войной – тотальной, но пока гибридной, поскольку в настоящее время вооружённый конфликт на Украине носит опосредованный характер. Опасность эскалации в направлении прямого столкновения, однако, не только существует, но даже увеличивается.

Вызов, с которым столкнулась Россия, не имеет аналогов в нашей истории. Дело не только в том, что на Западе у нас не осталось не то чтобы союзников, но даже потенциальных партнёров. Частые сравнения с холодной войной середины и второй половины ХХ века неточны и скорее способны дезориентировать. В условиях глобализации и новых технологий современная форма противоборства не только более объёмна, чем предыдущая, но и гораздо более интенсивна. В конечном счёте главное поле ведущейся борьбы находится внутри страны – там же, где расположен основной объект противоборства.

Асимметрия противников, дисбаланс наличных сил и возможностей между ними огромны. Опираясь на это, США и их союзники вместо сравнительно консервативных стратегий сдерживания Советского Союза – геополитического (containment) и военно-технического (deterrence) – поставили гораздо более решительные цели, фактически означающие исключение России из мировой политики как самостоятельного фактора и полное разрушение российской экономики. Успех этой стратегии позволил бы Западу во главе с США окончательно решить «русский вопрос» и создать благоприятные возможности для победы в конфронтации с Китаем.

Такой настрой противника не предполагает серьёзного диалога, поскольку перспектива компромисса – прежде всего между США и РФ – на основе баланса интересов практически отсутствует. Новая динамика российско-западных отношений – это обвальный разрыв всех связей, усиление давления Запада на Россию (государство, общество, экономику, науку и технику, культуру и так далее) по всем линиям. Это уже не разлад между противниками периода холодной войны, ставшими затем (неравными) партнёрами, а проведение всё более чёткого водораздела между ними, исключающего с западной стороны любой, даже формальный нейтралитет отдельных стран.

 

Более того, общая антироссийская платформа уже стала одним из важных структурных элементов единства внутри Евросоюза и укрепления американского лидерства в западном мире.

 

В этих условиях надежды на то, что оппоненты России «образумятся» или же в результате внутренних потрясений в своих странах будут заменены на более умеренных деятелей, являются призрачными. Даже в политических классах стран, где до сих пор линия в отношении Москвы определялась прежде всего важными экономическими интересами (Германия, Италия, Франция, Австрия, Финляндия), произошёл фундаментальный сдвиг в сторону размежевания и конфронтации с РФ. Таким образом, системное противоборство Запада с Россией, вероятно, будет длительным.

Это обстоятельство практически полностью обнуляет прежнюю внешнеполитическую стратегию России в отношении США и Европы, направленную на признание Западом российских интересов безопасности, сотрудничество в вопросах глобальной стратегической стабильности и европейской безопасности, невмешательство во внутренние дела друг друга и выстраивание взаимовыгодных экономических и прочих связей с Америкой и Евросоюзом. В то же время признание неактуальности прежней повестки дня не должно означать отказа от активной политики и полного подчинения силе обстоятельств.

В центре российской внешнеполитической стратегии периода противоборства с Западом и сближения с незападными странами должна стоять сама Россия. Ей придётся все больше рассчитывать только на саму себя. Исход противоборства, однако, не предопределён. Обстоятельства влияют на Россию, но и российская политика способна изменять мир вокруг себя. Главное, что надо иметь в виду, – без чёткого целеполагания выстроить какую-либо стратегию невозможно. Начинать нужно с себя, с осознания, кто мы, откуда и к чему стремимся, основываясь на своих ценностях и продвигая свои интересы.

Внешняя политика во все времена тесно связана с политикой внутренней – в широком смысле слова, включая экономику, социальные отношения, науку, технику, культуру и так далее. В условиях войны нового типа, которую вынуждена вести Россия, грань между тем, что в прежние эпохи называли «фронтом» и «тылом», стирается. В такой войне не то, что выиграть, а просто выстоять невозможно, если элиты будут по-прежнему зациклены на дальнейшем личном обогащении, а общество останется в придавленном и расслабленном состоянии.

«Переиздание» Российской Федерации на политически более устойчивых, экономически эффективных, социально справедливых и морально здоровых основах становится остро необходимым. Надо понимать, что стратегическое поражение, которое России готовит Запад во главе с США, не приведёт к миру и последующему восстановлению отношений. С большой вероятностью театр «гибридной войны» просто переместится с Украины дальше на восток, в пределы самой России, существование которой в нынешнем виде окажется под вопросом.

Этой стратегии противника нужно активно противодействовать.

В области внешней политики общая цель, очевидно, состоит в том, чтобы укреплять самостоятельность России в качестве страны-цивилизации, крупного независимого игрока мирового уровня, обеспечивать приемлемый уровень безопасности и создавать благоприятные условия для всестороннего развития. Чтобы достичь этой цели в нынешних, гораздо более сложных и тяжёлых, чем ещё недавно, условиях, необходима эффективная комплексная стратегия – общеполитическая, военная, экономическая, технологическая, информационная и так далее.

Непосредственной и важнейшей задачей этой стратегии является достижение стратегического успеха на Украине в заданных и публично разъяснённых обществу параметрах. Необходимо уточнить заявленные цели операции и использовать все возможности для их достижения. Продолжение того, что многие сейчас называют «странной войной», ведёт к затягиванию военных действий, увеличению потерь и снижению международного авторитета России. Решение большинства других стратегических задач России прямо зависит от того, удастся ли ей добиться стратегического успеха на Украине и когда это случится.

Важнейшей из этих более широких внешнеполитических задач является не ниспровержение любыми способами и любой ценой американоцентричного мирового порядка (его эрозия происходит благодаря объективным факторам, и успех РФ на Украине станет чувствительным ударом по мировой гегемонии США) и, конечно, не возвращение в лоно этого порядка на более выгодных условиях, а последовательное выстраивание элементов новой системы международных отношений вместе со странами не-Запада, формирование во взаимодействии с ними новой мировой повестки дня и её последовательное продвижение. Подчеркнём: работать над этой задачей нужно уже сейчас, но действовать в полной мере можно будет только после достижения стратегического успеха на Украине.

Чрезвычайно важным и актуальным в этой связи становится оформление новых геополитических, геоэкономических и военно-стратегических реалий в западной части бывшего Советского Союза: в Донбассе и Новороссии. Долгосрочным приоритетом здесь становится дальнейшее развитие союзнических отношений и интеграционных связей с Белоруссией. К этой же категории относятся задачи укрепления безопасности России на центральноазиатском и южнокавказском направлениях.  

В рамках решения задач перестройки внешнеэкономических связей и создания новой модели миропорядка важнейшие направления – сотрудничество с мировыми державами, Китаем и Индией, а также Бразилией; с ведущими региональными игроками – Турцией, странами АСЕАН, государствами Залива, Ираном, Египтом, Алжиром, Израилем, ЮАР, Пакистаном, Аргентиной, Мексикой и другими.

Именно на этих направлениях, а не на традиционных евроатлантических площадках необходимо задействовать основные ресурсы дипломатии, внешнеэкономических связей, информационной и культурной сфер. Если в военной сфере главное направление для России сейчас – Запад, то в других – это остальная, большая и более динамичная часть мира.

Наряду с развитием двусторонних отношений необходимо придать новое качество многостороннему взаимодействию государств незападной части мира. Нужно более активно заняться выстраиванием международных институтов. Евразийский экономический союз, Организация Договора о коллективной безопасности, Шанхайская организация сотрудничества, группа Россия – Индия – Китай, БРИКС, механизмы диалога и партнёрства РФ с АСЕАН, странами Африки и Латинской Америки нуждаются в импульсе для дальнейшего развития. В плане разработки основ идеологии этих организаций, гармонизации интересов партнёрских стран и согласования общих повесток дня Россия вполне способна играть одну из ведущих ролей.

В отношениях с Западом стратегия России будет продолжать решать задачи ядерного, обычного и киберсдерживания США от военного давления и нападения на Россию и её союзников. Никогда со времён окончания советско-американского противостояния предотвращение ядерной войны не было так актуально, как сейчас. Новой задачей после достижения стратегического успеха на Украине станет принуждение стран НАТО к фактическому признанию российских интересов, а также обеспечение безопасности новых границ РФ.

Москве необходимо внимательно оценить целесообразность, возможности и пределы ситуативного сотрудничества с различными политическими и общественными группами на Западе, а также с другими временными потенциальными союзниками за пределами Запада, чьи интересы в тех или иных вопросах совпадают с российскими. Задача состоит не в нанесении противнику ущерба где бы то ни было, а в использовании различных раздражителей для отвлечения его внимания и ресурсов от российского направления, а также для влияния на внутриполитическую ситуацию в США и Европе в выгодном для РФ направлении.

Важнейшей целью в связи с этим является выработка стратегии в отношении развивающегося противостояния США и Китая. Партнёрский характер российско-китайских отношений – главное, что отличает в позитивном плане нынешнюю «гибридную войну» с Западом от прошлой холодной. Хотя Пекин не является формальным военным союзником Москвы, стратегическое партнёрство двух стран официально характеризовалось как нечто большее, чем формальный союз. КНР – крупнейший экономический партнёр России – не присоединился к антироссийским санкциям, но китайские компании и банки, глубоко интегрированные в глобальную экономику, опасаются санкций США и ЕС, и это ограничивает возможности взаимодействия. Между лидерами России и Китая существует взаимопонимание, общества двух стран дружественно относятся друг к другу. Наконец, США рассматривают обе страны как своих противников – Китай как главного конкурента, Россию – как основную актуальную угрозу.

Политика США ещё больше сближает Россию и Китай. В условиях «гибридной войны» политическая и дипломатическая поддержка Китая и даже ограниченное экономическое и технологическое взаимодействие с ним очень важны для России. Форсировать ещё большее сближение с Пекином у Москвы сейчас нет возможностей, а в слишком тесном альянсе нет необходимости. В случае обострения американо-китайских противоречий Россия должна быть готова оказать политическую поддержку Китаю, а также – в ограниченных масштабах и на определённых условиях – военно-техническую помощь ему, избегая в то же время прямого участия в конфликте с США. Открытие «второго фронта» в Азии вряд ли существенно ослабит давление Запада на Россию, но резко повысит напряжённость в отношениях России и Индии.

Переход от конфронтационного, но ещё условно мирного состояния экономических отношений между Россией и Западом к ситуации экономической войны требует от России глубокого пересмотра внешнеэкономической политики. Эта политика уже не может реализовываться преимущественно на соображениях экономической или технологической целесообразности. Реализуются меры по дедолларизации и деофшоризации финансов. Происходит вынужденная «национализация» крупных собственников («олигархов»), прежде выводивших прибыль за пределы страны. Идёт импортозамещение. От политики вывоза сырья российская экономика перенацеливается на развитие производств замкнутого цикла. До сих пор, однако, Россия в основном защищалась и реагировала.

От ответных шагов необходимо переходить к инициативным действиям, укрепляющим позиции РФ в фактически объявленной Западом тотальной экономической войне и наносящим чувствительный ущерб противнику. В этой связи требуется более тесное сопряжение усилий государства и деятельности бизнес-сообщества, разработка и осуществление скоординированной политики в таких отраслях, как финансы, энергетика, металлургия, сельское хозяйство, современные технологии (особенно информационно-коммуникационные), транспорт, логистика, военный экспорт и экономическая интеграция – не только в рамках ЕАЭС и Союзного государства России и Белоруссии, но и с учётом новых реалий в Донбассе и северном Причерноморье. Отдельной задачей стоит пересмотр в изменившихся условиях российских подходов и политики в вопросах изменения климата. Важно определиться также с допустимыми пределами финансовой, экономической и технологической зависимости России от нейтральных стран (прежде всего – Китая), запустить технологическое партнёрство с Индией.

Война – всегда самая строгая и жестокая проверка на прочность, выносливость и внутреннюю силу. Россия сегодня и на обозримое будущее – воюющая страна. Она сможет продолжить свою историю только в том случае, если власти и общество объединятся на основе солидарности и взаимных обязательств, мобилизуют все имеющиеся ресурсы и одновременно расширят возможности для предприимчивых граждан, устранят очевидные препятствия, ослабляющие страну изнутри, и выработают реалистичную стратегию борьбы с внешними противниками. До сих пор мы только праздновали Победу, добытую предыдущими поколениями в 1945 году. Сейчас решается вопрос, способны ли мы сохранить страну и развивать её дальше. Для этого стратегия России обязана победить обстоятельства, окружающие и стесняющие её.

https://globalaffairs.ru/articles/politika-i-obstoyatelstva/

-----

В общи линии тезата на руснака е, че руснаците трябва да открият своята нова идентичност. Не веднъж съм писал през последните месеци, че руснаците през цялата си история са копирали от другите, а сега се оказват в положението, че няма от къде да вземат нови идеи.

Редактирано Май 24 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 19 часа, новорегистриран2 said:

Нека видим какво мисли един руснак:

Дмитрий Тренин е 14 години шеф на руския Център Карнеги в Москва, той е кадрови военен с над 20-годишен стаж в армейските структури.

Ако направите сравнителен анализ на написаното от него, не само цитираната от вас статия, но и другите му публикации и тези на Сергей Караганов, ще видите няколко общи заключения, до които очевидно е стигнал руският планиращ геополитически елит:

https://globalaffairs.ru/articles/kto-my-gde-my/

1. Те се насочват икономически към Азия, разчитайки най-вече на Китай.

2. Скъсват с цялата историческа линия на развитие на Русия от времето на Петър Велики, а именно търсене на място на Русия в Европейския концерт на Великите сили.

3. Издигат като идеология руската цивилизация-държава, това кореспондира с теорията на Самюел Хънтингтън. Това лично за мен е най-интригуващата точка от новата им доктрина. Да, прав сте, че нищо ново не са измислили, но те се връщат към забравеното старо - Русия отпреди Петър Велики, насочването на експанзията на Изток през Сибир. В това отношение, както и да го дефинират, те говорят за руски национализъм, което кореспондира с връщането на Китай към конфуцианството.

И Тренин и Караганов са пределно наясно с последствията от акта на войната в Украйна. Според мен, последствията ще бъдат радикално преминаване към нов икономически модел, напълно синхронизиран с този в Китай, който на практика е китайски национализъм, използващ технологичния арсенал на комунизма-ленинизма, но преследващ съвършено други национални цели.

Кисинджър вчера направи изненадващо изказване в Давос, почти скандално, и то броени дни след интервюто му пред Файненшъл Таймс, което цитирах, където казва, че Путин не е изчислил точно силите си за Украйна и е направил грешка.

[новорегистриран2]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Дмитрий Тренин е 14 години шеф на руския Център Карнеги в Москва, той е кадрови военен с над 20-годишен стаж в армейските структури.

Ако направите сравнителен анализ на написаното от него, не само цитираната от вас статия, но и другите му публикации и тези на Сергей Караганов, ще видите няколко общи заключения, до които очевидно е стигнал руският планиращ геополитически елит:

https://globalaffairs.ru/articles/kto-my-gde-my/

1. Те се насочват икономически към Азия, разчитайки най-вече на Китай.

2. Скъсват с цялата историческа линия на развитие на Русия от времето на Петър Велики, а именно търсене на място на Русия в Европейския концерт на Великите сили.

3. Издигат като идеология руската цивилизация-държава, това кореспондира с теорията на Самюел Хънтингтън. Това лично за мен е най-интригуващата точка от новата им доктрина. Да, прав сте, че нищо ново не са измислили, но те се връщат към забравеното старо - Русия отпреди Петър Велики, насочването на експанзията на Изток през Сибир. В това отношение, както и да го дефинират, те говорят за руски национализъм, което кореспондира с връщането на Китай към конфуцианството.

И Тренин и Караганов са пределно наясно с последствията от акта на войната в Украйна. Според мен, последствията ще бъдат радикално преминаване към нов икономически модел, напълно синхронизиран с този в Китай, който на практика е китайски национализъм, използващ технологичния арсенал на комунизма-ленинизма, но преследващ съвършено други национални цели.

На руснаците им се ще да могат да играят някаква роля в Азия или Европа. Обаче, не мога да си обясня, защо те смятат, че след като са били изпъдени от Европа, някой в Азия ще ги зачита?! Икономически и демографски Русия е силна в сравнение с държави като България, Полша, Финландия и може да им оказва някакво влияние чрез развитието на европейската си част. В Азия руснаците са никои, освен ако не броим Северна Корея. Макар че и там има някои относителности. Дали руските стратези, опиянени от собствената си пропаганда, до толкова живеят в някаква паралелна вселена или нямат друг ход освен да се правят на някоя обидена госпожица, която е била отблъсната от европейския принц на бял кон и която широко декларира, че си е намерила за мъж китаец... Който едва ли е наясно, че вече е задомен...

Руснаците на кой в Азия ще могат да разиграят номера си със спирането на газта и нефта?! На Китай? На Южна Корея? На Япония?

На кой ще пробутат пропагандата за величието на парадната си армия?! На китайците, корейците и японците чиито армии са по-модерни от руската?! Или на средноазиатските сатрапии...

А икономическото и демографското състояние на азиатската част на Русия е едно такова, че нашия Северозапад си е баш запад за азиатските руснаци...

Истината е, че руснаците бяха натикани в ъгъла в Европа, или по-точно сами се натикаха в ъгъла през 1989, и сега нямат друг полезен ход освен широко пропагандираното още от 2014 обръщане към Изтока. Само че желаещи да се качат на руския кораб за момента няма. Даже държави като Северна Корея и Монголия!!!

В момента китайците не само ограничават износа си високи технологии към Русия, ами и заобикалят руснаците от юг. Получава се така, че американците успяха да изградят мини обръче в Европа, докато китайските комунисти изграждат обръчище от западен Китай до Балтика срещу руснаците. И в момента Казахстан се опитва да се завърже към Китай и Турция, за да го предпазят от бъдещ украински сценарии.

Та, руснаците нека се отказват от наследството на Петър Първи, но това няма да промени реалността, че демографски и икономически те вече са едни парии, а май и военно. А от там и снизходителното възприятие за тях в един регион, в който интересчийството, материализма, лицемерието и показухата са не просто част от ежедневния живот, но и от политиката. И никой себеуважаващ се източноазиатски управник няма да приеме руснаците за равни, камо ли да обвърже бъдещето на народа си с хрумванията на хора, които не са много добре с преценките си за това що е то реално и що е то желано.

И като тръгнат да се правят на отделна цивилизация, на базата на какво ще я пропагандират цивилизационната си идентичност?! Културата им от преди Петър Първи е старобългарската с византийски примес, а държавността им чисто старобългарска...

Даже българите сме осъзнали, че тази средновековните ни културни достижения имат нужда от осъвременяване. Руснаците какво ще правят? Ще се върнат в порядките от 17-и век, както върнаха екостандарта за новите коли на нивото от 1988?

Или ще се върнат още по-назад и (както вече се опитват да я присвоят) Кубратова България ще бъде нормата за цивилизационното им развитие. Само да не забравят и те да се наричат българи.

Цитирай

Кисинджър вчера направи изненадващо изказване в Давос, почти скандално, и то броени дни след интервюто му пред Файненшъл Таймс, което цитирах, където казва, че Путин не е изчислил точно силите си за Украйна и е направил грешка.

Така ли? Четох за него в zerohedge, но си помислих, че със закъснение отразяват изказването му за FT. Значи ще трябва да го прегледам какво е казал.

Редактирано Май 25 от новорегистриран2

[gmladenov]

Не знам дали видяхте следната статия, която Пандора пусна в друга тема:
Переосмысление Украины в Китае
https://republic.ru/posts/103895

Ето един кратък цитат, който е свързан с обсъжданото тук:

• Политическая, экономическая, военная и дипломатическая мощь России будет значительно
  ослаблена и изолирована. Россия будет значительно ослаблена, изолирована и наказана. Мощь
  России ослабнет еще больше. РФ могут исключить из некоторых важных международных
  организаций, и ее международный статус будет значительно снижен.

Русия е от полза за Китай като съюзник ако е силна и може да влияе на международната политика.
Но ако Русия е слаба ... както явно очакват китайците ... тогава тя за какво им е.

[новорегистриран2]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Русия е от полза за Китай като съюзник ако е силна и може да влияе на международната политика.

Но ако Русия е слаба ... както явно очакват китайците ... тогава тя за какво им е.

Защо им е силна Русия, която воюва съседите си, включително страни, които са част от китайските стремежи?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

На руснаците им се ще да могат да играят някаква роля в Азия или Европа. Обаче, не мога да си обясня, защо те смятат, че след като са били изпъдени от Европа, някой в Азия ще ги зачита?! Икономически и демографски Русия е силна в сравнение с държави като България, Полша, Финландия и може да им оказва някакво влияние чрез развитието на европейската си част. В Азия руснаците са никои, освен ако не броим Северна Корея. Макар че и там има някои относителности. Дали руските стратези, опиянени от собствената си пропаганда, до толкова живеят в някаква паралелна вселена или нямат друг ход освен да се правят на някоя обидена госпожица, която е била отблъсната от европейския принц на бял кон и която широко декларира, че си е намерила за мъж китаец... Който едва ли е наясно, че вече е задомен...

Руснаците на кой в Азия ще могат да разиграят номера си със спирането на газта и нефта?! На Китай? На Южна Корея? На Япония?

На кой ще пробутат пропагандата за величието на парадната си армия?! На китайците, корейците и японците чиито армии са по-модерни от руската?! Или на средноазиатските сатрапии...

А икономическото и демографското състояние на азиатската част на Русия е едно такова, че нашия Северозапад си е баш запад за азиатските руснаци...

Истината е, че руснаците бяха натикани в ъгъла в Европа, или по-точно сами се натикаха в ъгъла през 1989, и сега нямат друг полезен ход освен широко пропагандираното още от 2014 обръщане към Изтока. Само че желаещи да се качат на руския кораб за момента няма. Даже държави като Северна Корея и Монголия!!!

В момента китайците не само ограничават износа си високи технологии към Русия, ами и заобикалят руснаците от юг. Получава се така, че американците успяха да изградят мини обръче в Европа, докато китайските комунисти изграждат обръчище от западен Китай до Балтика срещу руснаците. И в момента Казахстан се опитва да се завърже към Китай и Турция, за да го предпазят от бъдещ украински сценарии.

Та, руснаците нека се отказват от наследството на Петър Първи, но това няма да промени реалността, че демографски и икономически те вече са едни парии, а май и военно. А от там и снизходителното възприятие за тях в един регион, в който интересчийството, материализма, лицемерието и показухата са не просто част от ежедневния живот, но и от политиката. И никой себеуважаващ се източноазиатски управник няма да приеме руснаците за равни, камо ли да обвърже бъдещето на народа си с хрумванията на хора, които не са много добре с преценките си за това що е то реално и що е то желано.

И като тръгнат да се правят на отделна цивилизация, на базата на какво ще я пропагандират цивилизационната си идентичност?! Културата им от преди Петър Първи е старобългарската с византийски примес, а държавността им чисто старобългарска...

Даже българите сме осъзнали, че тази средновековните ни културни достижения имат нужда от осъвременяване. Руснаците какво ще правят? Ще се върнат в порядките от 17-и век, както върнаха екостандарта за новите коли на нивото от 1988?

Или ще се върнат още по-назад и (както вече се опитват да я присвоят) Кубратова България ще бъде нормата за цивилизационното им развитие. Само да не забравят и те да се наричат българи.

Няма да търся аргументи срещу вашите, нито пък ще правя това срещу тези на Тренин, Караганов и компания. Само констатирам кое е общото в тяхната платформа и каква е тя.

Дали ще им излезе геополитическият пасианс, както те го редят - според мен, не, поради най-вече липсата на достатъчно икономически капацитет, за да го реализират, но това е въпрос на задълбочен анализ.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Не знам дали видяхте следната статия, която Пандора пусна в друга тема:
Переосмысление Украины в Китае
https://republic.ru/posts/103895

Ето един кратък цитат, който е свързан с обсъжданото тук:

• Политическая, экономическая, военная и дипломатическая мощь России будет значительно
  ослаблена и изолирована. Россия будет значительно ослаблена, изолирована и наказана. Мощь
  России ослабнет еще больше. РФ могут исключить из некоторых важных международных
  организаций, и ее международный статус будет значительно снижен.

Русия е от полза за Китай като съюзник ако е силна и може да влияе на международната политика.
Но ако Русия е слаба ... както явно очакват китайците ... тогава тя за какво им е.

Да, видях я, но там е взето избирателно един цитат с цел пропаганда или контрапропаганда, все тая. Оригиналната статия на китайския автор в целия й вид е тук:

https://www.chinausfocus.com/peace-security/causes-prospects-and-consequences

Това е сайт с мнения и на китайски политически мислители и е добър ориентир към темата.

Център Карнеги в Москва, чиито директор е бил въпросният Димитрий Тренин е имал подобна цел - да осъществява свободен обмен на интелектуалци от двете страни с цел диалог. Този център в Москва е закрит през април тази година. Такива центрове Карнеги има открити в Пекин и Ню Делхи. Но не вече и в Москва.

 

[новорегистриран2]

Преди 20 минути, Б. Киров said:

Няма да търся аргументи срещу вашите, нито пък ще правя това срещу тези на Тренин, Караганов и компания. Само констатирам кое е общото в тяхната платформа и каква е тя.

Дали ще им излезе геополитическият пасианс, както те го редят - според мен, не, поради най-вече липсата на достатъчно икономически капацитет, за да го реализират, но това е въпрос на задълбочен анализ.

Не възприемайте написаното като адресирано към вас. Адресат са руските геопилитически гении, които обрякоха страната си на самоизолация, а нас лишиха от един голям пазар. И на место да растем с по 5-6%, сме принудени да се влачим 3% ръст на икономиката...

[Б. Киров]

Преди 10 часа, новорегистриран2 said:

Адресат са руските геопилитически гении, които обрякоха страната си на самоизолация, а нас лишиха от един голям пазар. И на место да растем с по 5-6%, сме принудени да се влачим 3% ръст на икономиката...

Руският пазар отдавна не е голям за нас:

https://nsi.bg/bg/content/7510/по-основни-търговски-партньори

Русия по обем търговия за България е след Германия, Италия, Турция и дори Румъния и Гърция. При това генерираме голямо отрицателно салдо от внос на горива, защото не продаваме почти нищо на руския пазар.

Скоро си говорихме с един приятел, който е бил търговски представител и директор на българска частна фирма за производство на сладкарски изделия в Москва от 2004 до 2015. Той твърди, че до към 2008 бизнесът им е вървял страхотно и руснаците са купували като луди, след това постепенно продажбите са започнали да намаляват, а след 2014 практически са секнали. Освен това постоянно е бил упражняван рекет и то на ниво държавни служби, непрекъснат и узаконен рекет и то в размер на десетки хиляди евра месечно. Накрая през 2015 от 48 работници във фирмата са останали 2-3-ма и сега държат там офис само проформа, но продават турските си локуми и халви в Европа, ЕС. Турчетата, които са били майстори на машините в цеховете им в Москва, като са ги съкратили от работа, са се върнали в Турция и са отворили там малки собствени фирмички за същатата продукция. Държавата им е дала грантове по 40 000 евро и 5 години без данъци и сега бизнеса им върви добре, ставаше въпрос за Коня.

 

[новорегистриран2]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Скоро си говорихме с един приятел, който е бил търговски представител и директор на българска частна фирма за производство на сладкарски изделия в Москва от 2004 до 2015. Той твърди, че до към 2008 бизнесът им е вървял страхотно и руснаците са купували като луди, след това постепенно продажбите са започнали да намаляват, а след 2014 практически са секнали. Освен това постоянно е бил упражняван рекет и то на ниво държавни служби, непрекъснат и узаконен рекет и то в размер на десетки хиляди евра месечно. Накрая през 2015 от 48 работници във фирмата са останали 2-3-ма и сега държат там офис само проформа, но продават турските си локуми и халви в Европа, ЕС. Турчетата, които са били майстори на машините в цеховете им в Москва, като са ги съкратили от работа, са се върнали в Турция и са отворили там малки собствени фирмички за същатата продукция. Държавата им е дала грантове по 40 000 евро и 5 години без данъци и сега бизнеса им върви добре, ставаше въпрос за Коня.

Точно това имам предвид, че ако не беше идиотщината с Украйна от 2014 насам, щяхме да растем с поне 1-2 процента повече. Същото важи и за политиката на Ердоган, който срина турската икономика.

Цитирай

Руският пазар отдавна не е голям за нас:

https://nsi.bg/bg/content/7510/по-основни-търговски-партньори

Русия по обем търговия за България е след Германия, Италия, Турция и дори Румъния и Гърция. При това генерираме голямо отрицателно салдо от внос на горива, защото не продаваме почти нищо на руския пазар.

Наясно съм с числата за износа, но тук става въпрос за пропуснати ползи за всички и за забавен растеж. Руският пазар е със 140 милиона потребители, украинския с 40 милиона, турския с 80 милиона... един огромен и нереализиран потенциал заради геополитически дебилщини.

[новорегистриран2]

China closed sky for Russian airlines aircraft

 

[Б. Киров]

Преди 7 часа, новорегистриран2 said:

China closed sky for Russian airlines aircraft

Китайците нямат избор в случая, те затварят достъпа до техни летища за руски машини Боинг и Еърбъс. Тези машини са конфискувани от руската държава и са зачислени като нейна собственост /акт на отмъщение за конфискуваните валутни резерви/, но се водят в самолетните световни регистри собственост на лизингодателите, в случая Еърбъс и Боинг.

Китай има огромен общ бизнес и с Еърбъс, и с Боинг. Като пиша огромен, Китай притежава над 1700 самолета Еърбъс и над 1200 Боинг, ако ги сметнем по текущи цени това са над 1 трлн. долара. Освен машините, Китай е развил кооперативно производство с Еърбъс за стотици милиарди евра, над 200 китайски предприятия са подизпълнители на Еърбъс, а отделно има линия за асанблиране на целия самолет.

Като пропорции съотношението собствени самолети-вносни и в Китай и Русия е подобно, от около 800 самолета, обслужващи руските авиолинии, в това число и държавната Аерофлот, само 125 са руско производство. Сега това свършва. Конфискуваните западни машини ще могат да летят само по вътрешни линии, и то докато не рухнат от липса на резервни части, вероятно ще ги канибализират за резервни части, за да може да лети някаква бройка. Което показва, според мен, че когато са започнали войната, не са били готови за такава тотална реакция.

И Китай, и Русия имат аналози на Боинг и Еърбъс, но още на етап единични бройки производство. Китайците, като по-добри търговци, са по-напред, техния модел има поръчки по договори за над 900 бройки, докато руския едва за стотина, при това става въпрос почти изцяло за вътрешни поръчки и в двата случая.

Като се замисля, по съветско време руснаците въобще не разчитаха на западни самолети за гражданска авиация, летеше се в целия "соцлагер" на Ту и Ил, сега ще им се наложи да се върнат пак към местно производство. Същото и за автомобилите. А нищо чудно да ги видим след година две на китайски самолети и автомобили и с китайски кредитни карти.

https://www.npr.org/2022/03/13/1086219973/sanctions-may-ground-russias-planes-but-the-firms-that-own-them-cant-get-them-ba

https://www.dw.com/en/airbus-and-boeing-face-new-competition-from-china-and-russia/a-60406728

https://en.wikipedia.org/wiki/Irkut_MC-21

https://en.wikipedia.org/wiki/Comac_C919

 

 

[новорегистриран2]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Като се замисля, по съветско време руснаците въобще не разчитаха на западни самолети за гражданска авиация, летеше се в целия "соцлагер" на Ту и Ил, сега ще им се наложи да се върнат пак към местно производство. Същото и за автомобилите. А нищо чудно да ги видим след година две на китайски самолети и автомобили и с китайски кредитни карти.

И аз като се замисля има много логика в това, което пишете. Китайците постепенно превръщат Русия в своя икономическа колония и май руснаците нямат алтернатива, освен да се примирят със статута си. Китайците поне няма да се месят в руската вътрешна политика и руските олигарси ще могат да крадат и правят каквото си искат.

[Б. Киров]

Преди 31 минути, новорегистриран2 said:

И аз като се замисля има много логика в това, което пишете. Китайците постепенно превръщат Русия в своя икономическа колония и май руснаците нямат алтернатива, освен да се примирят със статута си. Китайците поне няма да се месят в руската вътрешна политика и руските олигарси ще могат да крадат и правят каквото си искат.

При това нещата се случват непреднамерено, просто така се развиват силите и тяхното съотношение. За това пишеше и китайският автор, който цитирах по-горе:

https://www.chinausfocus.com/peace-security/causes-prospects-and-consequences

Той твърди, че по логиката на нейното историческо развитие на териториални разширявания, Русия винаги се опитва да създава буферни държави, след което ги асимилира. Грешен подход, според него, в 21-ви век, където геополитиката се определя не от територия, а от технологично, финансово и икономическо превъзходство.

Дмитрий Тренин, в сатията си, концентрира основната идея на руската стратегия в: "It's the Geopolitics, Stupid', очевидно перефразирайки Бил Клинтън с неговото 'It's the Economy, Stupid'.

Според мен фундаментална грешка, която тези елитарни руски мислители ще осъзнаят след 10-на години по болезнения начин, но те са начертали такова бъдеще за Русия.

Сега, ние тук си философстваме, без да имаме пълната информация, а нещата в политиката /и войната и бизнеса, което е едно и също с различни лица, според мен/ не са винаги такива, каквито изглеждат за широката публика и са представяни от масмедиите, 99 процента от които са пропаганда. може и да сме свидетели на много голяма геополитическа игра с дълга преспектива, която става пред очите ни, но дори не виждаме.

[новорегистриран2]

Преди 31 минути, Б. Киров said:

При това нещата се случват непреднамерено, просто така се развиват силите и тяхното съотношение. За това пишеше и китайският автор, който цитирах по-горе:

https://www.chinausfocus.com/peace-security/causes-prospects-and-consequences

Той твърди, че по логиката на нейното историческо развитие на териториални разширявания, Русия винаги се опитва да създава буферни държави, след което ги асимилира. Грешен подход, според него, в 21-ви век, където геополитиката се определя не от територия, а от технологично, финансово и икономическо превъзходство.

Дмитрий Тренин, в сатията си, концентрира основната идея на руската стратегия в: "It's the Geopolitics, Stupid', очевидно перефразирайки Бил Клинтън с неговото 'It's the Economy, Stupid'.

Според мен фундаментална грешка, която тези елитарни руски мислители ще осъзнаят след 10-на години по болезнения начин, но те са начертали такова бъдеще за Русия.

Сега, ние тук си философстваме, без да имаме пълната информация, а нещата в политиката /и войната и бизнеса, което е едно и също с различни лица, според мен/ не са винаги такива, каквито изглеждат за широката публика и са представяни от масмедиите, 99 процента от които са пропаганда. може и да сме свидетели на много голяма геополитическа игра с дълга преспектива, която става пред очите ни, но дори не виждаме.

Съгласен съм с всичко написано от вас! Само бих добавил, че в повечето случаи "старейшините" като Тренин, които реално определят геополитиката на страната си, са едни фанатици и радикали. Те се водят от собствените си щения, подбуди, възприятия за света. Такъв тип хора, по принцип, се стремят да възстановят някаква стара слава, отколкото да гледат бъдещето. То и затова руснаците искат да възстановят някакви сфери на влияние без да имат ясна стратегия или представа с какви ресурси разполага държавата и народа им и до колко могат да издържат поддържането на една такава сфера. Друг въпрос е, че Русия не е единствената в щенията си за гарантирана зона на влияние. Турците, персите, египтяните, французите, германците, че и поляците също имат подобни щения, само дето чакаха американците да отслабнат, за да се развихрят.

Та, ние дето си дискутираме тук, имаме не по-малка представата за това, което се случва или поне знаем ограничителните рамки (демография, икономика, територия, армия), в които може да се случи. В наши дни достъпа до информация е много по-лесен от преди, само че "старейшините" по принцип нямат навика да търсят информация. Те са свикнали други да им я казват, а те само да се разпореждат.

[Б. Киров]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Съгласен съм с всичко написано от вас! Само бих добавил, че в повечето случаи "старейшините" като Тренин, които реално определят геополитиката на страната си, са едни фанатици и радикали. Те се водят от собствените си щения, подбуди, възприятия за света. Такъв тип хора, по принцип, се стремят да възстановят някаква стара слава, отколкото да гледат бъдещето. То и затова руснаците искат да възстановят някакви сфери на влияние без да имат ясна стратегия или представа с какви ресурси разполага държавата и народа им и до колко могат да издържат поддържането на една такава сфера. Друг въпрос е, че Русия не е единствената в щенията си за гарантирана зона на влияние. Турците, персите, египтяните, французите, германците, че и поляците също имат подобни щения, само дето чакаха американците да отслабнат, за да се развихрят.

Та, ние дето си дискутираме тук, имаме не по-малка представата за това, което се случва или поне знаем ограничителните рамки (демография, икономика, територия, армия), в които може да се случи. В наши дни достъпа до информация е много по-лесен от преди, само че "старейшините" по принцип нямат навика да търсят информация. Те са свикнали други да им я казват, а те само да се разпореждат.

Склонен съм да се съглася за "старейшините", но донякъде - някои от идеолозите като Дугин сигурно са такъв тип индоктринирани радикали, живеещи в техен илюзорен свят.

Но ако се вгледате по-внимателно в биографиите на Тренин, Караганов или Патрушев, все хора от тесния кръг около Путин, те не са индоктринирани, според мен, а хладнокръвни прагматици с изключително широк и дълбок достъп до информация.

Караганов и Тренин, например, имат завършено образование и степени на Запад, а Караганов членува в някои сводови световни институции, които са наднационални.

Има нещо друго, според мен, което изпускаме, когато разглеждаме този руски елит от гледна точка на националните интереси на Русия. По принцип това важи за всяка херметично затворена властова група - тя живее собствен живот със собствени интереси, които не задължително съвпадат с тези на нацията или държавата. Същото важи за американския естаблишмънт, както и за европейския и китайския.

В интервюто си пред Файненшъл Таймс, Кисинджър споделя, че се е срещал поне 20 пъти през последните години с Путин, ще рече всяка година от началото на президенството на Путин и то в качеството на Путин на "студент" на неформални политически семинари. Тези неща не се набиват на очи, но са от значение.

[новорегистриран2]

Преди 45 минути, Б. Киров said:

Склонен съм да се съглася за "старейшините", но донякъде - някои от идеолозите като Дугин сигурно са такъв тип индоктринирани радикали, живеещи в техен илюзорен свят.

Но ако се вгледате по-внимателно в биографиите на Тренин, Караганов или Патрушев, все хора от тесния кръг около Путин, те не са индоктринирани, според мен, а хладнокръвни прагматици с изключително широк и дълбок достъп до информация.

Караганов и Тренин, например, имат завършено образование и степени на Запад, а Караганов членува в някои сводови световни институции, които са наднационални.

Дугин е господин никой. Един наркоман и сатанист преоблечен като евразиец и православен. Трудът му е написан от други, предполагаемо в някоя от московските военни академии. Параван ползван от истинските "старейшини" каквито са Тренин и Караганов, за да прокарва тяхната линия, докато те се правят на по-умерени, защото през такива като тях минават каналите за комуникация със западните "старейшини" и по принцип предпочитат да запазват истинския си образ за един много малък кръг от хора.

Някои биха ги определили като "дълбоката държава", обаче тези хора, по презумция са част от елита. Те са тези (вероятно и Путин), които определят рамката на развитие на външната политика, а такива като Лавров само я изпълняват.

Цитирай

Има нещо друго, според мен, което изпускаме, когато разглеждаме този руски елит от гледна точка на националните интереси на Русия. По принцип това важи за всяка херметично затворена властова група - тя живее собствен живот със собствени интереси, които не задължително съвпадат с тези на нацията или държавата. Същото важи за американския естаблишмънт, както и за европейския и китайския.

В интервюто си пред Файненшъл Таймс, Кисинджър споделя, че се е срещал поне 20 пъти през последните години с Путин, ще рече всяка година от началото на президенството на Путин и то в качеството на Путин на "студент" на неформални политически семинари. Тези неща не се набиват на очи, но са от значение.

Някъде бях срещнал тезата, че руснаците, по-точно руския елит, искат да имат контрол върху собствените си финанси и от там идва целия сблъсък между САЩ/Запада и Русия. Още от 2006-7 става ясно, че руснаците искат да са самостоятелни играчи и от там тръгва борбата между тях. Грузия, Сирия, Украйна, Карабах, Либия и пр. са само следствие от случилия се разрив. Донякъде това се потвърждава от думите на самия Путин, че по някое време на руските управници им става ясно, че Запада не ги ще в сегашния им вид, защото са твърде големи.

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

Някъде бях срещнал тезата, че руснаците, по-точно руския елит, искат да имат контрол върху собствените си финанси и от там идва целия сблъсък между САЩ/Запада и Русия. Още от 2006-7 става ясно, че руснаците искат да са самостоятелни играчи и от там тръгва борбата между тях. Грузия, Сирия, Украйна, Карабах, Либия и пр. са само следствие от случилия се разрив. Донякъде това се потвърждава от думите на самия Путин, че по някое време на руските управници им става ясно, че Запада не ги ще в сегашния им вид, защото са твърде големи.

Очевидно това е червената нишка, която минава през руската политика за тези години от 2007. Нали го обсъждахме с интервюто на Люк Громен - от 2007 година Федералният резерв на САЩ печати безспирно долари и това не спира. Всички които търгуват с долари - купувачи и продавачи на стоки - са прецакани от такава таргетирана инфлация, и това се очертава да бъде "новото нормално" изкривяване на стойността на парите в неопределено бъдеще. Китай предупредиха МВФ за това през 2009 година, като поискаха нова валутна световна система базирана на неутрална наднационална валута. В отговор получиха Тръмп и тарифи. Руснаците реагираха по техния си начин, те раздрънкаха оръжията. Твърде големи са, защото имат 6000 ядрени бойни глави, които могат да изтрият целият Запад няколко пъти, а руската рулетка е измислена от тях.

 

[новорегистриран2]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Китай предупредиха МВФ за това през 2009 година, като поискаха нова валутна световна система базирана на неутрална наднационална валута.

Глобальная инициатива по безопасности

Китай выразил своё недовольство Джо Байденом яснее некуда. Пока американский президент встречался с лидерами стран-партнёров по Quad (четырёхсторонний диалог безопасности) в Токио, российские и китайские атомные бомбардировщики пролетали над Японским морем.
Но Китай также использует и менее грубую тактику противодействия США, такую, например, как дипломатические усилия. Как только Байден отправился в Азию, Пекин начал продвигать свою Глобальную инициативу по безопасности (GSI). Китай предлагает альтернативный порядок безопасности.
Инициатива была представлена президентом Си Цзиньпинем в апреле. Она основывается на ряде принципов, включая такие, как невмешательство и неприятие "гегемонии" США.
Теперь Пекин пытается переманить к себе другие страны. Девятнадцатого мая в своём видеообращении министрам иностранных дел группы крупных развивающихся экономик БРИКС китайский президент перечислил множество преимуществ проекта GSI.

Си призвал других членов БРИКС (Бразилию, Россию, Индию и ЮАР) "укреплять взаимное политическое доверие и сотрудничество в области безопасности, (…) учитывать основные интересы и озабоченности друг друга, уважать суверенитет друг друга, интересы безопасности и развития, противодействовать гегемонии и силовой политике, отказаться от менталитета холодной войны и противостояния блоков, и работать вместе над формированием глобального сообщества, чтобы гарантировать всем безопасность".

В последующие дни министр иностранных дел Китая Ван И (Wang Yi) выпустил заявления Уругвая, Никарагуа, Кубы и Пакистана в поддержку инициативы GSI. Индонезия и Сирия тоже её поддержали.
С помощью новой программы Пекин отчаянно пытается противостоять блокам, во главе которых стоят США. По мнению китайских властей, именно они несут ответственность за конфликты и напряжённость в мире.
Профессор кафедры международных отношений в Университете Жэньминь в Пекине Тян Вэнлин (Tian Wenlin) считает, что западный миропорядок "варварский и кровавый", а США втягивают другие страны в войны.
"Странам (…) срочно требуются новая парадигма глобальной безопасности, основанная на равенстве и взаимном доверии перед лицом быстрых изменений на международной арене", — написал он недавно в своей статье. Эксперт говорит, что "Глобальная инициатива по безопасности призвана защитить интересы безопасности широкого круга людей по всему миру".

Такое внимание Пекина к безопасности означает, что китайские власти отошли от традиционного подхода к международным отношениям.
"Раньше, когда китайские представители говорили об улаживании конфликтов и решении проблем в области безопасности в мире, на первом плане стояло развитие. В качестве решения предлагалось обеспечить благосостояние проблемных регионов. Сейчас приоритеты стали другими", — отмечает Бейтс Гилл (Bates Gill), профессор кафедры исследований проблем безопасности в Азиатско-Тихоокеанском регионе Университета Маккуори.

Безопасность играет особую роль в Тихоокеанском регионе, в котором Китай стремительно расширяет своё влияние за счёт западных держав, господствовавших там.
В предстоящие недели китайский министр Ван посетит восемь островов в Тихом океане. Во время визита он представит соглашение о сотрудничестве в различных областях, от таможни до рыболовства. Но первая из восьми статей проекта соглашения связана с безопасностью, включая взаимодействие в области правопорядка и кибербезопасность.
Руководитель программы исследований в области безопасности Массачусетского технологического института Тейлор Фрейвел (Taylor Fravel) говорит, что Китай использует инициативу, чтобы делегитимизировать глобальную роль США.
"Я думаю, что они сосредоточатся в основном на развивающихся странах, — заявил эксперт. — Очевидно, это приоритет Китая, учитывая, что от него отдалилась большая часть Европы".

Китайские дипломаты продвигали инициативу GSI в таких развивающихся странах, как Индия, Филиппины, Уганда, Сомали и Кения. Для продвижения использовались статьи в местных СМИ и на сайтах китайских посольств.
Эксперты по безопасности говорят, что разработка GSI началась ещё до конфликта на Украине. "Это следующий шаг в рамках усилий Си, направленных на то, чтобы избавить мировой порядок безопасности от мышления холодной войны. Си занимается этим с 2014 года", — заявил китайский исследователь, консультирующий правительство.

Такая необходимость стала сильнее ощущаться после того, как Россия начала спецоперацию на Украине. Задача при этом усложнилась. "С тех пор, как на Украине начался конфликт, Китай приложил определённые усилия для того, чтобы защитить российские "законные интересы в области безопасности", — отметил Пол Хенле (Paul Haenle), директор Центра Карнеги в Университете Цинхуа в Пекине. По словам эксперта, "Глобальная инициатива по безопасности также заимствует у России концепцию "неделимой безопасности".

Инициатива нужна Китаю ещё и для того, чтобы устранить последствия поддержки России. "GSI служит также для коррекции ответа Китая на происходящее на Украине, поскольку реакция Пекина заставила государства усомниться в китайской приверженности мультилатерализму и международному порядку", — прокомментировала Кортни Фанг (Courtney Fung), доцент Университета Маккуори.
Аналитики полагали, что Пекин в конечном итоге институционализирует программу, как уже произошло с инициативой "Один пояс — один путь". Но процесс может занять годы. Программу "Один пояс — один путь" объявили в 2013, но многие страны начали присоединяться к ней только в 2016 году.

"Они хотят объединить в большой "третий лагерь" те страны, которые не хотят занимать чью-либо сторону в том, что, по их мнению, является поляризованным миром", — заявил Юн Сун (Yun Sun), директор китайской программы в исследовательском центре Стимсона. "Но реализовать такую масштабную и неопределённую стратегию на мировом уровне будет невозможно", — считает эксперт.

https://inosmi.ru/20220528/kitay-254325320.html

[Б. Киров]

On 29.05.2022 г. at 2:20, новорегистриран2 said:

Китай выразил своё недовольство Джо Байденом яснее некуда. Пока американский президент встречался с лидерами стран-партнёров по Quad (четырёхсторонний диалог безопасности) в Токио, российские и китайские атомные бомбардировщики пролетали над Японским морем.

И двете страни показват мускули, но търговията си върви с пълна сила. Байдън даже обсъжда падане на тарифите, наложени от Тръмп, и то е ясно защо - китайският внос да поевтинее, та да смекчи малко инфлацията преди изборите. Вижте какви игрички разиграват в ЦРУ и до какви резултати стигат. Ако аз и вие си разиграваме такива игрички, няма значение до какъв резултат ще стигнем, но тук става въпрос за най-мощната аналитична агенция в света:

https://www.politico.com/news/magazine/2022/05/26/game-theory-predicts-biden-tariffs-china-cia-00035104

О, изненада - здравите сили в лицето на Джанет Йелън и умерения премиер на Китай надделяват над сталиниста Си Дзинпин и неоконсерватора Байдън и американските граждани се радват на плодовете на свободната търговия.

On 29.05.2022 г. at 2:20, новорегистриран2 said:

"Я думаю, что они сосредоточатся в основном на развивающихся странах, — заявил эксперт. — Очевидно, это приоритет Китая, учитывая, что от него отдалилась большая часть Европы".

Дрън-дрън, отделила се Европа от Китай... Как ще стане този Зелен преход с отделяне от Китай при тези цифри:

Литиевите батерии откъде ще дойдат, ами катоди и аноди, графит, магнезии, никел, кобалт... ще си ги нарисуват виртуално в метавселената ли. Не е сериозно.

[Пандора]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Литиевите батерии откъде ще дойдат, ами катоди и аноди, графит, магнезии, никел, кобалт... ще си ги нарисуват виртуално в метавселената ли. Не е сериозно.

Може би в днешно време никой не би могъл да бъде напълно независим.

Интересно кое е по-ценно - да имаш важни и редки ресурси или важни технологии?

[Б. Киров]

Преди 1 час, Пандора said:

Може би в днешно време никой не би могъл да бъде напълно независим.

Интересно кое е по-ценно - да имаш важни и редки ресурси или важни технологии?

По-важно е да имаш важни технологии безспорно. Но важните технологии без ресурси при прекъсване на търговските вериги не могат да компенсират важните ресурси, според мен.

По отношение на възобновяемите енергии, които сега са издигнати в идеология и политика от ЕС и донякъде САЩ /които си притежават и самодостатъчни изкопаеми горива/:

Производство на електроавтомобили за 2021

Соларна енергия капацитет, това е без износа на панели, там нещата стават зашеметяващо превъзходство за Китай

Вятърна електроенергия

Китай е безспорен лидер в зелените технологии, което не означава, че не е такъв и в използването на нефт, газ и въглища. При тях смяната на едната енергия не става за сметка на другата, а върви успоредно. Цялата тази истерия с нулевите емисии е политически програмирана с финансови сметки. Ако се разровите назад във времето, ще видите, че през 70-те години, точно когато Кисинджър сключва сделката със саудитците нефта да се търгува само срещу долари, започва същата екоистерия с обратен знак - тогава селектирани учени развиват теорията за Глобалното застудяване, причинено от аерозоли, което може да бъде компенсирано и намалено от повече използване на въглеводороди, които ще забавят ледниковия период. Така им било изгодно, така развиват науката. Някъде от началото на 2000-те се обърна палачинката, и сега се стигна до истерията нулеви емисии до 2050-та и пълно изхвърляне на изкопаемите горива, не само това, но и ще наказваме с глоби тези които ги използват, трилиони глоби с такси върху карбона. Защо?!! Защото китайците направиха петроюан и сключиха сделка с арабите.

Като не можем да го имаме ще го убием. Нещо като максимата на Вуте, който сака на съседо да му е зле.

[Пандора]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Китай е безспорен лидер в зелените технологии, което не означава, че не е такъв и в използването на нефт, газ и въглища. При тях смяната на едната енергия не става за сметка на другата, а върви успоредно. Цялата тази истерия с нулевите емисии е политически програмирана с финансови сметки. Ако се разровите назад във времето, ще видите, че през 70-те години, точно когато Кисинджър сключва сделката със саудитците нефта да се търгува само срещу долари, започва същата екоистерия с обратен знак - тогава селектирани учени развиват теорията за Глобалното застудяване, причинено от аерозоли, което може да бъде компенсирано и намалено от повече използване на въглеводороди, които ще забавят ледниковия период. Така им било изгодно, така развиват науката. Някъде от началото на 2000-те се обърна палачинката, и сега се стигна до истерията нулеви емисии до 2050-та и пълно изхвърляне на изкопаемите горива, не само това, но и ще наказваме с глоби тези които ги използват, трилиони глоби с такси върху карбона. Защо?!! Защото китайците направиха петроюан и сключиха сделка с арабите.

Всичко това е така. И аз съм против "истериите", а също и да пречим на другите за каквото и да било. И все пак зелената енергетика дава някаква самостоятелност в различна степен, в зависимост от конкретни природни възможности разбира се. Вероятно тук се борят разни лобита и в технологичен аспект, а също и пак ще се породи известна зависимост от технологиите.

Редактирано Май 30 от Пандора

[новорегистриран2]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

И двете страни показват мускули, но търговията си върви с пълна сила. Байдън даже обсъжда падане на тарифите, наложени от Тръмп, и то е ясно защо - китайският внос да поевтинее, та да смекчи малко инфлацията преди изборите. Вижте какви игрички разиграват в ЦРУ и до какви резултати стигат. Ако аз и вие си разиграваме такива игрички, няма значение до какъв резултат ще стигнем, но тук става въпрос за най-мощната аналитична агенция в света:

https://www.politico.com/news/magazine/2022/05/26/game-theory-predicts-biden-tariffs-china-cia-00035104

О, изненада - здравите сили в лицето на Джанет Йелън и умерения премиер на Китай надделяват над сталиниста Си Дзинпин и неоконсерватора Байдън и американските граждани се радват на плодовете на свободната търговия.

Предвид състоянието на отношенията между Русия и САЩ, е напълно възможно американците да продължат с опитите си да вбият клин между Пекин и Москва. Байдън подписа закона за "ленд-лийза", но не възнамерява да доставя на украинците оръжията, от които реално имат нужда. Т.е. американците няма да ескалират до край и си оставят вратичка за възможни задкулисни договорки. Може и направо нова Ялта или Малта. Трябва само да намерят място завършващо на -лта.

Друга възможност е американците да изхождат от геополитиката на Макиндер за Хартланда и Римланда. Китай, като част от Римланда е по-лесен за манипулиране и сътрудничество заради достъпа му до световния океан, докато Русия, т.е. Хартланда, няма с какво реално да я заплашат и действията спрямо нея са дългосрочни (в стил Дългата телеграма).

А е възможно и американския политически елит, най-накрая, да е осъзнал, че времето на икономическия изолационизъм е в миналото. И няма как да се поддържа сегашната финансова и икономическа система, ако Китай бъде изолиран.

Цитирай

Дрън-дрън, отделила се Европа от Китай... Как ще стане този Зелен преход с отделяне от Китай при тези цифри:

Литиевите батерии откъде ще дойдат, ами катоди и аноди, графит, магнезии, никел, кобалт... ще си ги нарисуват виртуално в метавселената ли. Не е сериозно.

САЩ и ЕС нямат голям добив на тези полезни изкопаеми, защото процесите на добив са силно замърсяващи природата. Затова добива се осъществява из слабо населени региони или в държави, където въпроса за околната среда не съществува. 

Редактирано Май 30 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 15 часа, новорегистриран2 said:

САЩ и ЕС нямат голям добив на тези полезни изкопаеми, защото процесите на добив са силно замърсяващи природата. Затова добива се осъществява из слабо населени региони или в държави, където въпроса за околната среда не съществува. 

Да, така е, но в случая не става въпрос за добив, а за обогатяване и извличане на екстрат от грубата руда. Това са изградени мощности за преработка на руда, вироятно голяма част от тях със западни инвестиции в Китай, които са част от глобалните вериги за снабдяване. При прекъсването на тези търговски вериги, няма друг начин да се възстановят, освен изграждането им наново на други места, което отнема време и пари. Същият казус като с чиповете, чието производство е концентрирано в Тайван.

Преди 15 часа, новорегистриран2 said:

Предвид състоянието на отношенията между Русия и САЩ, е напълно възможно американците да продължат с опитите си да вбият клин между Пекин и Москва. Байдън подписа закона за "ленд-лийза", но не възнамерява да доставя на украинците оръжията, от които реално имат нужда. Т.е. американците няма да ескалират до край и си оставят вратичка за възможни задкулисни договорки. Може и направо нова Ялта или Малта. Трябва само да намерят място завършващо на -лта.

Това е позицията на Кисинджър, макар и не толкова направо изразена. САЩ не могат да издържат на военно противостоене едновременно на Китай и Русия, което двете държави демонстрираха с полетите на атомни бомбардировачи в Тихоокеанската зона при последното посещение на Байдън там.

Много се спекулира с ленд-лийза" за 40 млрд. долара. Доставките на реактивни залпови установки, според мен, няма да реши войната, както вярващите се надяват. По една чисто физическа причина - най-големите масиви от въоръжение на руската армия са във всички видове артилерия, това е тяхната доктрина за сухопътна война още от съветската епоха. Дори ако САЩ доставят 100 процента от собствената си артилерия на Украйна, съотношението ще бъде 1 към 4 в полза на руската артилерия:

Това са цифрите от 2022 на Файърпауър за самоходна артилерия, брой системи, а долу за ракетна артилерия:

https://www.globalfirepower.com/armor-mlrs-total.php

Байдън запазва лице с лендлийза и нищо повече.

Преди 15 часа, новорегистриран2 said:

Друга възможност е американците да изхождат от геополитиката на Макиндер за Хартланда и Римланда. Китай, като част от Римланда е по-лесен за манипулиране и сътрудничество заради достъпа му до световния океан, докато Русия, т.е. Хартланда, няма с какво реално да я заплашат и действията спрямо нея са дългосрочни (в стил Дългата телеграма).

Ако влезем в схемата на Макиндер и я върнем в историческа ретроспекция, логично е САЩ да търсят съюз с Хартланда срещу Римланда - ВСВ е исторически прецедент за такъв съюз на СССР и САЩ срещу Германия, чиято концепция беше Римланд.

Въпросът е какво прави Океания, в случай че Хартланда и Римланда се обединят в Евроазия. Това е кошмарът за геостратези като Кисинджър и задочно Бжежински. Затова Кисинджър пледира за териториални отстъпки на Русия.

 

Преди 15 часа, новорегистриран2 said:

А е възможно и американския политически елит, най-накрая, да е осъзнал, че времето на икономическия изолационизъм е в миналото. И няма как да се поддържа сегашната финансова и икономическа система, ако Китай бъде изолиран.

Да, вероятно една част от този елит осъзнава това, подозирам че тази част е сред военото командване. От друга страна, ние приемаме по подразбиране, че активната страна във формирането на световната политика са САЩ. Ами ако погледнем нещата от противоположната гледна точка, че към икономически изолационизъм на два блока активната страна не са САЩ и съюзници, а Китай и съюзници, а Запада само отговаря рефлективно на китайската инициатива? Тогава нещата, според мен, се нареждат в съвършено различна конфигурация.

[новорегистриран2]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Ако влезем в схемата на Макиндер и я върнем в историческа ретроспекция, логично е САЩ да търсят съюз с Хартланда срещу Римланда - ВСВ е исторически прецедент за такъв съюз на СССР и САЩ срещу Германия, чиято концепция беше Римланд.

Да, вероятно една част от този елит осъзнава това, подозирам че тази част е сред военото командване. От друга страна, ние приемаме по подразбиране, че активната страна във формирането на световната политика са САЩ. Ами ако погледнем нещата от противоположната гледна точка, че към икономически изолационизъм на два блока активната страна не са САЩ и съюзници, а Китай и съюзници, а Запада само отговаря рефлективно на китайската инициатива? Тогава нещата, според мен, се нареждат в съвършено различна конфигурация.

Според мен добре загатвате за гледната точка. Теорията за Хартланда и Римланда отразява вижданията на Макиндер и Спайк, т.е. на Великобритания и САЩ, двете англосаксонски сили. В основата на англосаксонската доминация е контрола върху морските търговски пътища и възможността да налагат морска блокада на който си пожелаят, т.е. да го съсипят икономически.

За англосаксите Хартланда представлява предизвикателство, защото е разположен достатъчно далеч от морските брегове, за да бъде под влиянието на морската им мощ. А Римланда е зоната, върху която саксите могат да оказват непосредствено влияние.

От руска гледна точка Римланда е просто един буфер, който англосаксонците поддържат, за да не допуснат Хартланда да си осигури достъп до световните морета/океани/води. "Капиталистическото обкръжение", както Сталин го нарича.

Има три няколко възможности да пробият това "обкръжение":

1. Да стигнат до Ламанша;

2. Да овладеят Проливите и Суецкия канал;

3. Да завладеят Иран и/или Пакистан;

4. Да контролират Манджурия и Корейския полуостров.

В последните 150 години пробват от всичко и се провалят единствено заради намесата на англосаксите.

Нека да разгледаме и гледната точка/географията на двете основни сили в Римланда - Германия и Китай.

Германия: на два пъти се пробва да овладее Европа, а с нея и Хартланда. Морските сили (т.е. англосаксонците) не представляват директна заплаха за съществуването на Германия, стига тя да не поглежда към моретата. Отделно, че саксите на немско племе и отношението към Германия е по-радущо, отколкото към другите геополитически играчи.

За Германия реалната заплаха идва от географското ѝ разположение на най-прекия и лесен път към Ламанша.

Китай: Най-развитите и многобройни китайски провинции са разположени по крайбрежието на тази огромна държава, като южното крайбрежие е най-развито. А останалите части на страната са ресурсен придатък и буфер срещу северните нашественици. За Китай крайбрежните провинции са едновременно център и тил, достатъчно далеч и добре предпазени с географски препятствия от северните нашественици. 

Но, както историята показва, са достатъчно уязвими за морските нашественици. Та, сделката, която Кисинджър прави с китайските комунисти е горе-долу следната: ние сме морска сила, а вашето крайбрежие е незащитимо. Ние нямаме интерес да ви нападаме и грабим, а напротив, вие сте нашия буфер срещу руснаците. Нека си сътрудничим.

Друг е въпроса, че китайците може да са направили подобно споразумение с руснаците след разпада на СССР, а и в Пекин да са преценили, че в средносрочна перспектива Русия ще е в по-слаба позиция от КНР. И затова започнаха още преди десет години да обграждат РФ със санитарен кордон от Балтика до западната китайска граница, а след това се появи и инициативата за нов път на коприната, т.е. да се свържат двете основни сили в Римланда, а хартланда и световния океан да се заобиколят.

Цитирай

логично е САЩ да търсят съюз с Хартланда срещу Римланда - ВСВ е исторически прецедент за такъв съюз на СССР и САЩ срещу Германия, чиято концепция беше Римланд.

Да, звучи логично, но има и нюанси и ще обясня защо.

Япония преди и през ВСВ завладява огромни територии от източноазиатската суша. Самите японци спорят на кое да дадат приоритет - на флота или на сухопътните войски. Накрая се скарват и всеки действа отделно от другия. Пак по това време се появява японския империалистически проект за общо източноазиатско пространство. https://en.wikipedia.org/wiki/Greater_East_Asia_Co-Prosperity_Sphere

Ясно е, че експанзията му ще бъде към Римланда и Хартланда. Само че Япония е островна държава, разполагаща със силен флот (по онова време) и е в конкуренция с англосаксонците за контрол над западния Тихи океан. Ако нямаха толкова виден апетит към моретата, може би нямаше да влязат във война с англосаксонците.

С Германия положението е такова, че англосаксонците се намесват срещу братовчедите си едва, когато немците се доберат до Ламаншна. Иначе какво правят германците на изток в Лондон и Вашингтон почти не ги интересува. Стига да не станат твърде силни, естествено, т.е. да не бъдат заплаха за англосаксонците.

Днес какво се случва? Япония е непотопяемия самолетоносач на англосаксонците в Източна Азия, а Германия е оставена да създаде своя собствена икономическа сфера на влияние, един своеобразен санитарен кордон за Западна Европа с Хартланда. Следователно Япония вече не е част от Римланда, а от Океания/Моретата, а е заместена от Китай, а Германия е използвана и насочена на изток срещу Хартланда.

Цитирай

Въпросът е какво прави Океания, в случай че Хартланда и Римланда се обединят в Евроазия. Това е кошмарът за геостратези като Кисинджър и задочно Бжежински. Затова Кисинджър пледира за териториални отстъпки на Русия.

Доколкото си спомням в сборника приписван на Дугин за ключов руски съюзник е посочена Турция. Ако направим ретроспекция на отношенията между тях ще видим как руснаците едновременно подхранват антизападнизма при турците, но едновременно се опитват да ограничават апетитите на Ердоган към Сирия и Кавказ.

Путинова Русия икономически, демографски (а както разбрахме в последните 3 месеца) и военно е сравнима с Турция, но не и с Германия и Китай. Явно едно време руските стратези са били реалисти за възможностите си.

Редактирано Май 31 от новорегистриран2