Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Блъргарски ЧАСТНИ фирми печелят от производство и търговия с оръжие, а ДЪРЖАВАТА България ще купува (уж - щото според мен няма да стане) сащовски изтребители.

Има малка разлика, нали?

(Тва също като малоумната теза, как "успелите българи в чужбина" ни хранят, щото пращали пари у нас - ама те ги пращат на свои близки, не в държавния бижет).

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, deaf said:

А пък щом китайският елит смята,че националните интереси на Китай са "строг бизнес",то той трябва да се прости с плана си да стане истинска Свръхсила. Пример,САЩ уреди военни сделки за България за няколко милиарда долара,като в замяна поиска тя да закупи изтребители Ф-16. Така изтребителите излизат безплатно на България. Ето така постъпва истинската Свръхсила. Политиката командва икономиката. 

 

Лека корекция:) - авторът на статията, който е африканец, смята че отношенията на африканските страни трябва да бъдат поставени не на политическа и идеологическа основа, а като "строго бизнес" - никъде не се твърди, че китайците гледат на тези отношения като "строг бизнес", напротив - в статията ясно се посочва, че в редица случаи те държат повече на геополитически печалби, отколкото на пари, така придобиват пристанища и комуникации за сметка на дългове. Това е пределно ясно.

Това си ни е "нашата малка игра" с вас, колега - кое е първо, яйцето или кокошката - политиката или икономиката. Е, пак ще си защитя тезата: в случая с врътката с Ф-16, където Чичо Сам посредничи за сделката с тях от позицията на Свръхсила, нали преди да се захване с това посредничество, някой, в конкретния случай корпорацията Локхийд-Мартин трябва да е направил тези машини, да ги произведе, заедно с още милиони качествени неща, за да се появи Свръхмогъщия политически посредник да върти света като Свръхсила. Имаше един хубав български лаф за това, но не е за научен форум - нещо за боята беше.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 16 часа, Андрей Куртенков said:

Блъргарски ЧАСТНИ фирми печелят от производство и търговия с оръжие, а ДЪРЖАВАТА България ще купува (уж - щото според мен няма да стане) сащовски изтребители.

Има малка разлика, нали?

(Тва също като малоумната теза, как "успелите българи в чужбина" ни хранят, щото пращали пари у нас - ама те ги пращат на свои близки, не в държавния бижет).

В България (вече) няма частна собственост,камо ли частен бизнес. Справка,Цветан Василев. Той си мислеше,че има собствен бизнес,но му показаха кой командва парада. През 90-те години за кратко имаше наивници,които се захванаха с частен бизнес,но бързо ги отказаха.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, Б. Киров said:

Лека корекция:) - авторът на статията, който е африканец, смята че отношенията на африканските страни трябва да бъдат поставени не на политическа и идеологическа основа, а като "строго бизнес" - никъде не се твърди, че китайците гледат на тези отношения като "строг бизнес", напротив - в статията ясно се посочва, че в редица случаи те държат повече на геополитически печалби, отколкото на пари, така придобиват пристанища и комуникации за сметка на дългове. Това е пределно ясно.

Това си ни е "нашата малка игра" с вас, колега - кое е първо, яйцето или кокошката - политиката или икономиката. Е, пак ще си защитя тезата: в случая с врътката с Ф-16, където Чичо Сам посредничи за сделката с тях от позицията на Свръхсила, нали преди да се захване с това посредничество, някой, в конкретния случай корпорацията Локхийд-Мартин трябва да е направил тези машини, да ги произведе, заедно с още милиони качествени неща, за да се появи Свръхмогъщия политически посредник да върти света като Свръхсила. Имаше един хубав български лаф за това, но не е за научен форум - нещо за боята беше.

Колега,ще го кажа накратко. (Ако желаете може и надълго да го коментираме.) САЩ станаха единствената Свръхсила днес благодарение на победата си през Втората световна война. А тази победа беше изкована от ПОЛИТИЧЕСКИЯТ елит на САЩ. Конкретно от президентите Рузвелт и Труман. Те хитро изиграха всички участници във ВСВ. Всички загубиха,само САЩ спечели. Без тази победа днес нямаше да има "Локхийд-Мартин" и Ф-16. Нямаше да има и НАСА без пленените немски учени като фон Браун.

Знам ще кажете - икономиката. Но икономиките и на хитлеристка Германия,и на СССР,и на Япония са били съизмерими с тази на Щатите,но те не успяха да победят защото политиците им бяха по-слаби от американските.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

Но икономиките и на хитлеристка Германия,и на СССР,и на Япония са били съизмерими с тази на Щатите,но те не успяха да победят защото политиците им бяха по-слаби от американските.

This video shows the Top 20 countries with highest GDP PPP from 1800 to 2040 based on 2011 international dollars. It gives a brief history of the world since the 1800s. China and India were ahead before the 1900s while the US started leading after the 20th century.

 

 

 

Цитирай

Без тази победа днес нямаше да има "Локхийд-Мартин" и Ф-16.

"Локхийд-Мартин"   = много  пари + инвестиции,  иновации, бизнес среда и култура..

Такива в САЩ има развити преди ВСВ..

Благодарение на горните САЩ  създават нови поколения самолетоносачи, кораби, самолети, и оръжия за масово поразяване, по време на ВСВ.

 

 

Цитирай

Нямаше да има и НАСА без пленените немски учени като фон Браун. 

Е, то НАСА и Космоса не  са само ракета и двигател..

 

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Future Top 10 Country Projected GDP Ranking (2018-2100)

видето би могло да донесе  идеи  за темата

 

This video shows the Top 10 countries with highest GDP from 2018 to 2100. The projected GDP ranking includes countries such as United States, China, India, Japan, France, etc. It also shows how Asia will dominate the economy while Europe starts to fall slowly.

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, nik1 said:

Future Top 10 Country Projected GDP Ranking (2018-2100)

видето би могло да донесе  идеи  за темата

 

В коментарите под видеото пише:
Guys, just to clarify the source of the video. The data and projection mathematical model is taken from https://pardee.du.edu, which is a part of University of Denver in USA. It used datasets from past to 2016, so the data starting from 2016 are all projected, which might be off to some degree. But guys, this isn't intended to be exact projection since the future is unpredictable to say the least (we could all be dead if WWIII happens). It just shows a trend where each country will most likely be after 100 years!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

But guys, this isn't intended to be exact projection since the future is unpredictable to say the least  (we could all be dead if WWIII happens). It just shows a trend where each country will most likely be after 100 years! 

Да.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 3.06.2019 г. at 8:11, deaf said:

Колега,ще го кажа накратко. (Ако желаете може и надълго да го коментираме.) САЩ станаха единствената Свръхсила днес благодарение на победата си през Втората световна война. А тази победа беше изкована от ПОЛИТИЧЕСКИЯТ елит на САЩ. Конкретно от президентите Рузвелт и Труман. Те хитро изиграха всички участници във ВСВ. Всички загубиха,само САЩ спечели. Без тази победа днес нямаше да има "Локхийд-Мартин" и Ф-16. Нямаше да има и НАСА без пленените немски учени като фон Браун.

Знам ще кажете - икономиката. Но икономиките и на хитлеристка Германия,и на СССР,и на Япония са били съизмерими с тази на Щатите,но те не успяха да победят защото политиците им бяха по-слаби от американските.

Съизмерими със САЩ в навечерието на войната е малко пресилено да се каже:

6b672cd16db8a12b014d5e9d6cbb915e.jpg

Съизмерими в Европа са били икономиките на СССР, Германия и Великобритания; Япония е била икономическо джудже спрямо САЩ, когато тръгва да ги атакува като камикадзе, голяма грешка от японска страна, направена не без помощта на САЩ, които ги провокират, спирайки им доставките на петрол

Размерът не винаги има значение в икономиката - Китай например става лесна жертва през 19-ти век на с пъти по-малки икономики, каквито са били британската и френската, китайците са сломени буквално от един 10-хиляден англо-френски корпус и капитулират, нещо подобно се случва и през ВСВ, когато ги атакува Япония. Има взаимодействие между много фактори.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 16 минути, Б. Киров said:

Съизмерими със САЩ в навечерието на войната е малко пресилено да се каже:

6b672cd16db8a12b014d5e9d6cbb915e.jpg

Съизмерими в Европа са били икономиките на СССР, Германия и Великобритания; Япония е била икономическо джудже спрямо САЩ, когато тръгва да ги атакува като камикадзе, голяма грешка от японска страна, направена не без помощта на САЩ, които ги провокират, спирайки им доставките на петрол

Размерът не винаги има значение в икономиката - Китай например става лесна жертва през 19-ти век на с пъти по-малки икономики, каквито са били британската и френската, китайците са сломени буквално от един 10-хиляден англо-френски корпус и капитулират, нещо подобно се случва и през ВСВ, когато ги атакува Япония. Има взаимодействие между много фактори.

И още една вметка ако позволиш

След започването на войната, икономиките на СССР, Германия, Япония и Великобритания  да се свиват (сриват) бързо, докато тази на САЩ продължава да расте,
В средата на 1943 или края на 1943-та , икономиките на СССР, Германия, Япония и Великобритания общо имат по-малка стойност от тази на САЩ.

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 минути, nik1 said:

И още една вметка ако позволиш

След започването на войната, икономиките на СССР, Германия, Япония и Великобритания  да се свиват (сриват) бързо, докато тази на САЩ продължава да расте,
В края на 1944 или началото на1945-та , икономиките на СССР, Германия, Япония и Великобритания общо имат по-малка стойност от тази на САЩ.

САЩ започват да излизат от рецесията едва към 1937, тоест една година преди данните в по-горния ми пост, които са от 1938, дотогава икономиката им не може да стигне нивата от 1929, когато започва борсовата криза. За тях войната, колкото и цинично да звучи, идва като благодат божия, защото поглъща цялата безработна ръка и отваря крупни производства, кредитирани с държавни заеми, така че е едно мощно продължение на Ню Дийл на Ф..Д. Рузвелт. След войната нивото да държавния дълг е най-високо през цялата им история /все още не са го достигнали/, но икономиката им е в разцвет и най-силните години за средната класа са следвоенните 1950-те и 1960-те, тогава става и огромно преразпределение на богатство, през 60-те и 70-те са интегрирани и афроамериканците, голяма част от които влизат в средната класа с масирани държавни програми /разходи/.

Европа буквално рухва икономически след войната, гледал съм британски филми за глад и купонна система в Лондон през 50-те години, роднини и приятели от САЩ им изпращат колети с консерви и храна. Да не говорим за Германия и СССР - съветските заплати достигат стандарт от 1928 /последната година от НЕП/ по покупателна способност някъде към средата на 70-те години.

Share this post


Link to post
Share on other sites

" The best way to destroy enemies is to make them friends. " - Abraham Lincoln.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Make Love Not War" - New AXE Peace (Advertisement)

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересни Времена настъпват !

Тръмп в Лондон и Нормандия прави преглед на силите и средствата в Европа ! 

Китайските другари начело със самия Си в Москва и Петербург с 5 G технологии ,  панди , Али Баба ,  АЕЦ , Път на  Коприната , Северен Арктически Морски Път. 

В един и същи ден се откри База в Румъния и огромен Мост на Амур. Напомня ми за една книга където участвуват Евразия и Океания. 

Редактирано от Du6ko

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 часа, Du6ko said:

Напомня ми за една книга където участвуват Евразия и Океания. 

„Романът ми не е насочен срещу социализма или британската Лейбъристка партия (аз гласувам за нея), а срещу онези извращения на централизираната икономика, които вече са частично реализирани в комунизма и фашизма. Не съм убеден, че такова общество трябва непременно да възникне, но съм убеден, че нещо подобно може да се случи. Убеден съм също, че тоталитарната идея живее в съзнанието на интелектуалците навсякъде и се опитах да проследя тази идея до логичния й край. Поставих действието на книгата в Англия, за да подчертая, че англоговорящите нации не са по-добри от другите и че тоталитаризмът, ако не бъде спрян, може да победи навсякъде.”

Джордж Оруел

 

Действиеето на романа е през 1984 г. в Лондон, Зона 1 на бившето Обединеното кралство, което е третата по големина провинция на тоталитарната държава Океания.

Океания е в състояние на постоянна война с две други тоталитарни суперсили - Евразия и Изтазия. Няма ясни граници между тези държави, само условни.
Океания заема една трета част от света и включва Северна и Южна Америка, Великобритания, Южна Африка и Австралия. Държавната идеология е “английски социализъм” (Англосоц).

Евразия (Eurasia) заема територията на бившия Съветския съюз, Европа и Турция. Държавната идеология е необолшевизъм.

Изтазия (Eastasia) заема територията на Китай, Япония, Корея, отчасти Монголия и Индия. Държавната идеология на Изтазия е китайската дума, означаваща „изтриване на личността”.

Англосоц, необолшевизмът и „изтриване на личността” са тоталитарни идеологии, които насърчават милитаризма, колективизма и култа към личността на лидера.

Северна Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия са спорни територии, за притежание на които се борят трите суперсили. Тези територии непрекъснато преминават от една страна в друга, тъй като нито една от свръхдържавите не може да постигне окончателна победа. Войната се води само в оспорваните територии - всяка от суперсилите е толкова силна, че не може да бъде победена дори от обединените сили на другите две, затова главнокомандващите се въздържат от големи офанзивни операции.

Океания постоянно е в състояние на война, като сменя врага приблизително на всеки 4 години, съответно или Изтазия, или Евразия.
Основната цел на Зона № 1 /Лондон/ е трамплин за въздушни удари и ракетни нападения срещу континентална Европа, като самата тя е обект на реципрочно бомбардиране. Предполага се обаче, че тези атаки могат да бъдат организирани от самите власти на Океания, които трябва да държат хората си в страх и подчинение.

Океания е държава с брутална тоталитарна система. Жителите са лишени от граждански права и индивидуалност. В партийното общество, в допълнение към култа към личността на Биг Брадър и безспорното подчинение на властите, всеки е длъжен да се придържа към пуританските възгледи и на всички млади хора се препоръчва да влязат в т.нар. Младежки анти-сексуален съюз, където се отвращават от сексуални отношения и любов. Любовта се смята за престъпление, а браковете са единствено за репродуктивни цели. Въпреки това, Партията планира с течение на времето да елиминира този остатък от личното пространство на хората чрез разработване на метод за изкуствено оплождане.

Формулата за границите на индивидуалната свобода гласи "две и две е равно на пет" или "Свободата е способността да се каже, че две и две са пет."

В Океания има строга социална йерархия. Няма парламент и правителство, цялата власт е съсредоточена в ръцете на партията Англосоц, която е разделена на Външна партия и Вътрешната партия.

Най-високата обществена каста е Вътрешната партия, която включва около 2 процента от обществото и заема най-високите постове на министерствата и останалата част от висшето ръководство на Океания. В ръцете на Вътрешната партия е съсредоточена цялата власт и богатство на Океания. За разлика от почти бедните членове на Външната партия, членовете на Вътрешната партия получават голяма заплата и имат достъп до такива редки продукти като чай, бял хляб и захар, до които членовете на Външната партия нямат.

Средната класа е Външната партия, тя включва номенклатурни служители с по-ниски постове в Партията. Членовете на Външната партия живеят в относителна бедност и постоянно са под надзора на Полицията на Мислите. Служителите на Външната партия представляват около 13% от всички жители на Океания. Във всички апартаменти на членовете на Външната партия са монтирани телекамери, които служат както за източници на пропаганда, така и като средство за шпиониране на членове на партията; те не могат да бъдат изключвани никога.

Долната класа е безправен пролетариат (Проли), който, подобно на Външната партия, живеят е в бедност, но за разлика от Външната партия, Пролите не са следени от Големия Брат, телевизионните монитори не присъстват в техните домове. Пролите съставляват около 85% от общото население на Океания и са основният източник на доходи за другите две класи.

Членовете на Партията са задължени да предават децата си на Скаутите, военно-политическа младежка организация, в която любовта към Партията и Големия Брат е наложена на децата. Децата се обучават за бъдещи войници, информатори и полицейски служители, например да следят родителите си. Във вестниците има почти ежедневни доклади за деца, които са хванали своите роднини в Престъпление на Мисълта и са ги предали на Полицията на Мисълта.

Членовете на Външната партия консумират синтетични хранителни продукти и нискокачествени „луксозни предмети“, като напримел менте алкохол или долнопробни цигари с марката Victory. Дори такова просто нещо като ремонт на счупено стъкло изисква потвърждение от Комисията, което може да отнеме няколко години, и затова повечето хора от долните класи сами си ремонтират всичко.

За разлика от подчинените им, членовете на Вътрешната партия живеят в чисти и удобни апартаменти в ограден квартал на града със складове, пълни с хранителни продукти като вино, кафе и захар, които са недостъпни за останалите. Всички членове на Вътрешната партия имат роби, заловени в Спорната зона, а много от тях имат свои собствени коли или дори хеликоптери.

Престъпниците се издържат необезпокоявани с черна борса на алкохол, порнография и хазарт. Бандитите са по-свободни и по-малко следени от средната класа на Външната партия: от тях не се очаква патриотизъм. Те нямат камери в домовете, защото управляващите се опасяват най-много от средната класа, която винаги започва революциите.. Режимът изисква строг контрол на средната класа, неутрализиране на амбициозните членове на Външната партия, или чрез издигането им до Вътрешната партия, или чрез реинтегрирането им с помощта на Министерството на любовта, а на Пролите може да позволи интелектуална свобода, поради липсата на всякакъв интелект сред тях.

Партията твърди, че бедността е необходима жертва в името на войната, а целта на перманентната война е държавата да се отърве от прекомерното промишлено производство. От време на време членовете на Външната партия и Пролите получават достъп до по-качествени стоки на пазара, където биват изнасяни стоки предназначени за членовете на Вътрешната партия.

Партията постоянно пренаписва историята, и затова не е възможно да се установи точния произход на Англосоц /английския социализъм/. Океания е възникнала от сливането на американските държави с Британската империя.  Партийната й идеология е олигархичен колективизъм.

Big Brother олицетворява Партията, портретите му са постоянно изобразявани на плакати и телевизионни екрани. Англосоц /английски социалисти/ изискват пълното подчинение на хората - умствено, морално и физическо. За да постигне тази цел, Партията е готова да изпрати жителите на мъчения (Стая 101), където майсторски сложна система на психологически контрол ги принуждава да изповядат мисленото от тях престъпление и тези мисли се изтриват напълно от съзнанието им, като се заменят с обич към Големия Брат и Партията. Целта на Англосоц е политически контрол и власт.

„Новоезик” е специална форма на език и лексика, която се разпространява в Океания. Новоезик се формира според принципа „невъзможно е да се направи (и дори да се мисли), което не може да се изрази с думи.” Ето защо, с всяко ново издание на Речника по Новоезик, от него биват изхвърлени думи и понятия, чужди на господстващата идеология.

"Новоезикът е единственият език, чийто речник не се увеличава, а намалява…Всяко съкращение е било успешно, защото колкото по-малък е изборът на думи, толкова по-малко е изкушението да се мисли."

Изковават се нови думи, най-вече съкращаване на по-дълги фрази, които помагат на хората да се отърват от неяснотата на старите. Например фразата „идеейно мощна река” означава похвала за човек, който говори идеологически „без участието на висши нервни центрове”.

На фасадата на сградата, в която е работи героят на романа, са изписани лозунгите:

Войната е мир

Свободата е робство

Невежеството е сила

Така, чрез диаболично мислене се развива способността искрено да вярваме в две взаимно изключващи се неща или да променяме мнението си в обратното, когато има идеологическа нужда. Ключовата дума на Новоправописа е „бялото е черно”, съдържащо две взаимно изключващи се понятия.

Основната идея на управляващите елити и в трите Свръхдържави е, че без война, благодарение на техническия прогрес, се наблюдава свръхпроизводство на стоки, идеологическо разклащане, недоволство и в крайна сметка революция и смяна на елитите. Затова, за да запазят личната си власт, владетелите на трите държави водят безкрайна война, чиято основна цел е да се унищожат част ресурсите и да насочат мисълта на населението към оцеляване. Естествено, в тази война не може да има победител, само малки успехи (представени, разбира се, като ключови победи) придружени от незначителни поражения и така до безкрайност.
 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Китайската държава/партия контролира пряко и притежава 33 % държавна собственост от цялата собственост в Китай с 20 % от цялата работната сила в страната, тя създава „национални шампиони” в супер-тежка категория в стратегически отрасли на мега-компании – от 500 най-големи по капитализация компании в света по Форбс, над 100 са китайски и приблизително толкова на САЩ, Германия за сравнение има около 30, Индия 7, Канада десетина, Турция и Полша по 1, Русия 3, Великобритания около 20.

От тези 100+ китайски гиганта 78 са държавни, като първите 12 влизат в първата стотица на 500-те, а първите 5 в първата десетка.

Това са преди всичко държавни компании в областта на енергетиката и банките. Китайската държава държи железен монопол върху банките – „големите пет” китайски банки, които са държавни притежават около 50 процента от всички банкови активи. Това позволява на партията/държава да контролира кредитната политика, като насочва преференциално кредитиране към държавните шампиони в тежка категория.

От друга страна, това е и начин да се държи здраво политически властта – 40 % от работниците в държавните фирми са лоялни към управлението членове на ККП, техните заплатите са по-високи в сравнение с тези на колегите им частния бизнес.

Най-богатите 100 милиардери в Китай притежават над 640 млрд.долара лично богатство, повече отколкото най-бедните 40 процента, тоест 560 млн. китайци от долната част на пирамидата.В управителните съвети на държавните корпорации бордовете се назначават директно от партийното ръководство, като „въртящата се врата” на властта прехвърля номенклатурните кадри от стопанското управление в партийната йерархия и обратно.

Забравете, че в Китай има равенство, разликата между минимална и средна заплата е близо 4 пъти /около два в България и Европа/, а коефициентът на Джини много висок, тоест неравенството като в някои африкански държави.

От началото на реформите през 1979 реалните доходи на най-ниските 50% от китайските домакинства са се увеличили средно около пет пъти, докато реалните доходи на най-богатите 0,001% домакинства са се увеличили почти 40 пъти.

Разликата между доходи на селско население /което е 42 процента/ и градско е близо три пъти повече за градското.

Държавните служители са ниско платени – заплатата на президента Си, който е на върха на пирамидата е по-малко от 2000 долара месечно или малко над 3000 лева, всички останали са под него.

Става въпрос за 40 млн. държавни служители, което изглежда много, но като процент, ако го съпоставим с България не е, при това с много по-ниски заплати.

Китай има огромни резерви за работна ръка – първо в селското население, което може да урбанизира поне с още 20 процента при оптимизирането на селското стопанство, а това са около 300 млн. души.

Второ – в повишаването на пенсионната възраст, която сега е 60 години за мъжете и 50 за жените.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Какъв е потенциалът на Китай за инвестиции сравнително с този на Запада / САЩ и ЕС/ и развиващите се пазари: глобалните инвестиционни активи в света през 2017 са били $ 79.2 трлн. долара, според доклада на Boston Consulting Group. През 2017 г. Китай ивестиционните активи AUM са били $ 4.2 трлн, което е направило Китай четвъртият по големина инвестиционен играч в световен мащаб /След САЩ, Великобритания и Япония/. В края на 2012 г. цифрата за Китай е била 1,5 млрд. долара."Очакваме AUM /менажирани активи/ на Китай да се утроят до 2025 г. до 12.6 трлн. долара, което ще го направи втори по големина менажер AUM в света след САЩ".

ec9d077a552d5a466920c8cbceffd6be.jpg

AUM са свързани с растежа на реалната икономика, но на практика има и съществени разлики – към 2017 Северна Америка и Европа като цяло са „тежали” в световния баланс на менажирани финансови активи с 59.6 трлн. долара от световното тегло от общо 79.2 трлн., а Азия /без Япония и Австралия/ едва 3.5 трлн. долара. Това обаче бързо се променя, а западните управители на AUM гледат на Азия като на „златна мина”, заради бързото развитие на инфраструктурата и работната сила там.

„Белите полета” засега са Африка /едва с 1.4 трлн. AUM / и Латинска Америка /1.7 трлн./. В Африка китайската инвестиционна експанзия е най-силна и сигурно ще се увеличава, имайки предвид първо важността на континента като суровинна база и неговия потенциал като пазар за китайските стоки.

В Китай банковата система е здраво контролирана от централната власт като големите търговски банки доминират финансова система и пазарната. През 2015 г. „големите пет” банки, които са мажоритарни и контролирани от държавата (т.е. Китайската индустриална и търговска банка, Китайската строителна банка, Китайската банка, Китайската земеделска банка и Банката на комуникационните технологии) са имали около 40 % от общите активи на банковия сектор и 41% от печалбата.

„Големите пет” се следват от националните банки с дялово участие, в които централните или местните власти обикновено заемат значителни дялове. Едва през 2014 г. Китай официално е стартирал пилотен проект, позволяващ създаването на банки притежавани изцяло от частни компании.

Според Комисията за регулиране на банковото дело в Китай до края на 2016 г. е имало 17 одобрени частни търговски банки. Банковите финансови институции (застрахователни компании, дружества за ценни книжа, компании за управление на активи и т.н.) в Китай се управляват основно от свързани с правителството компании и представляват много по-малък пазарен дял в Китай спрямо банковата система.

02ba0930ad05b5d6632d492b754fca79.jpg

От първите 10 най-големи по критерии приходи китайски държавни корпорации, включени в списъка на Форчън 500 за 2018 /500-те най-големи световни корпорации/, 6 са държавни китайски банки и 1 е застрахователно държавно дружество, а от останалите 3 само една е частна /Алибаба холдинг/; цифрите вляво показват мястото на корпорация в списъка на Форчън 500 по големина на активите в световен мащаб, което не съвпада с мястото им по критерии големина на приходи.

Първите 10 китайски държавни холдинга класирани по приходи имат съвкупно приходи съпоставими с БВП на държави като Турция и Русия в номинална стойност:

35faf442618ae453b81fe059f7abe8ef.jpg

http://fortune.com/global500/list/filtered?hqcountry=China&profitable=true&sortBy=profits

 

В областта на финансовите активи, колкото и бързо да се развива Китай, няма да достигне паритет със Запада /Северна Америка и Европа/ до 2050 година, но по отношение на БВП и търговски потоци това вероятно ще се случи, такива са прогнозите.

Което не означава, че по БВП на човек от населението ще достигне паритет, а че ако прескочи „капана на средните доходи” /30 процента от БВП на човек в САЩ/  към 2030, каквито са официално заявените държавни планове на ККП, Китай ще се присъедини към страните с високи доходи, но в тяхната ниска скала.

Дали това ще се случи изобщо зависи най-вече от способността на китайската икономика да премине успешно високотехнологичния праг от Третата към Четвъртата индустриална революция и преместването на по-голямата част от БВП /съответно работната ръка/ от вторичния /промишлен и фабричен сектор/ и първичния /аграрен/ към третичния /сферата на услугите/ сектор на икономиката, както и от укрепването на средната градска класа в Китай като самодостатъчно консуматорско общество с достатъчно голяма покупателна способност на вътрешния пазар.

Частният сектор на Китай, който се е ускорил след глобалната финансова криза, сега служи като основен двигател на икономическия растеж на Китай. Комбинацията от цифри 60/70/80/90 често се използва за описание на приноса на частния сектор към китайската икономика: те допринасят за 60% от китайския БВП и са отговорни за 70% от иновациите, 80% за градската заетост и осигуряват 90%. % от новите работни места. Частното богатство също е отговорно за 70% от инвестициите и 90% за износа. Делът на износа от частни предприятия може да намалее, тъй като държавните предприятия предприемат повече инфраструктурни проекти в страни, участващи в инициативата Belt and Road (BRI), увеличавайки публичните си дялове в китайския износ. Въпреки гореспоменатите фактори, китайското правителство все още се стреми да подкрепя държавните предприятия и се ангажира да ги направи по-големи, по-силни и по-ефективни. Това е особено важно за някои стратегически сектори, където правителственият надзор е от съществено значение - по-специално в областта на отбраната, енергетиката, телекомуникациите, авиацията и железопътните системи. Обратно, държавата се насърчава да се откаже от други индустрии, като намали собствеността си.

Държавната комисия за надзор и администриране на активи (SASAC) прави големи крачки в изпълнението на правителствената „zhuada fangxiao“ (възприемане на голямата политика за освобождаване от малките), което значително намалява броя на държавните предприятия чрез приватизация, продажби на активи и сливания и придобивания. Комисията, създадена през 2003 г., в момента се концентрира върху преструктурирането на останалите държавни предприятия в модерни корпорации, ориентирани към печалба. Практически всички субекти, контролирани от SASAC, са структурирани като корпорации и са юридически отделени от правителството със свои собствени съвети на директорите, ефективно делегирайки повече власт на изпълнителните директори. Правителството отиде на въвеждане на смесена собственост в телекомуникационната компания China Unicom, като продаде акции на стойност около 11 милиарда долара на 14 частни инвеститори. Това беше направено като стъпка към превръщането на China Unicom в по-голяма отговорност и фокусиране върху генерирането на възвръщаемост на собствения капитал, като същевременно запазва държавния контрол. Тези усилия за конкурентоспособност на държавните предприятия, поддържайки абсолютен контрол върху тяхното окончателно вземане на решения, потвърждава ангажимента на китайското правителство за консолидиране на държавния контрол, като същевременно позволява на пазара да бъде крайният разпределител на ресурси. С други думи, правителството иска да следи внимателно пазарните сили, като същевременно запазва „възможността за намеса“ в критични ситуации. Арестът в Канада на финансовия директор на Huawei, Meng Wanzhou, бе последван от тежка реторика от президента Xi, който заяви: „Никой не е в състояние да диктува на китайския народ.“ Тези видове действия отразяват нарастващи нива на недоверие и принуждават Китай да се придържа към повишена централизация.

............

В Китай съществува прогресивна скала на облагане, която за високите доходи достига до 50 процента, както в корпоративното облагане, така и върху личните доходи. ДДС е 17 процента.

До 5000 юана са необлагаеми – около 800 долара. Така например, работник със заплата от 1000 долара ще плаща само върху горницата от 200 долара и това стимулира спестяването и харченето, естествено.

6b81365b76abbaa7590df703280bd77d.jpg

Тези 7 процента, удържани от заплатата на всеки работещ за фонд „Обществено строителство”, както и допълнително изплащаните от работодателя още 7 процента за същия фонд, служат на работещия при вземане и изплащане на кредит за жилище – ако човекът например е натрупал 50 000 долара от вноската във фонда, той може да ги ползва при вземането на кредита като първоначално изплатени от цената на жилището, освен това получава от Фонда преференциален кредит с по-ниска от пазарната лихва. Жилищният фонд е уникална характеристика на китайската социална система, която позволява на служителите да спестят пари, за да плащат и поддържат собственото си жилище. Последните реформи дадоха възможност да се използват спестяванията във фонда и за други цели, като спешна медицинска помощ. Подобна е системата и в Сингапур, Китай е прекопирал до голяма степен сингапурската система за публично подпомагане за придобиване на жилище. Общественият жилищен фонд е дългосрочен план за жилищно спестяване, съставен от задължителни месечни депозити от работодатели и служители. Ако не се използват натрупаните суми в този фонд, те се връща на служителя, но само когато се пенсионира.

11 процента отиващи в личната партида на работещия също могат да се предават по наследство в случай на преждевременна смърт на пенсионера, както и да се използват при купуване на жилище. Така например човек с 40 годишен стаж и брутна заплата от 12000 долара годишно теоретично при тази система би трябвало да е натрупал в личната си пенсионна партида 54 000 долара, които би могъл веднага да вложи в покупка на жилище, в допълнение на вноската му от 14 процента отделяна от заплатата му през същото време на неговия стаж, която трябва да е 56 000 долара, тоест този пенсионер ще стартира покупката на жилището си със собствен кредит от 110 000 долара. Това обяснява феноменът, че в Китай масово пенсионираните родители изплащат дома на своите работещи деца, както и фактът, че 90 процента от китайците са собственици на жилища, въпреки ужасно високите цени в градовете – така например, средната цена на апартамент от 70 кв.м. в Пекин или Шанхай е около 350 000 долара, но както се вижда един средностатистически пенсионер стартира покупката на такъв имот с актив от 110 000 долара, тоест изплатена една трета от цената само от социалните му вноски.

Пенсионният фонд за градските работници, който е гръбнакът на държавната пенсионна система на страната, притежава резерв от 4,8 трилиона юана (714 милиарда щатски долара) в края на 2018 година.

В Китай, за разлика от България !!!, всички държавни служители си плащат социалните осигуровки. Китайският пенсионен фонд за работници в градските райони е създаден през 1997 г., когато Пекин разбива социалистическата система държавните служители да са осигурени в стил „от люлката до гроба”. До този момент /1997/ служителите, работещи за държавни предприятия, държавни служители и общински служители, не са правели вноски в пенсионния фонд.

Градската обществена пенсионна система се състои от стълб А, „плащане в наличност“и стълб Б, финансирана част, състояща се от индивидуални сметки на работещите.

Стълб А се финансира изключително от вноски от работодателите в размер на 20% от заплатите, докато стълб Б се финансира от вноски на служителите от 8%. Платената част от първия стълб е предназначена да осигури процент на замяна от 35% от последната заплата на служителя, а частта от втория стълб /личните партиди/ цели да замени 24%. Така пенсионната система в градовете осигурява 50% покритие от заплатата на работника.

Начинаещ, в първата година от участието си в пенсионно осигуряване, прехвърля 3% от заплатата си в личната си осигурителна сметка /вторият стълб/, след това на всеки две години вноската му се увеличи с още 1%, докато след 10 години той достигна до 8% от заплатата си. В същото време приносът на дружеството към личната сметка на работника намалява съответно от 8% от заплатата през първата година на участие до 3% - в сумата, като и двата вноски винаги сумарно остават 11% от заплатата на служителя.

Ако през 1998 г. средната пенсия в Китай е била едва 65 долара, то сега средната пенсия вече надвишава 224 долара на месец. Разбира се, това включва и по принцип по ниските пенсии в селските райони, където разликата в заплатите с градските е около 2.7 пъти по-ниска заплата, така че средната месечна пенсия в Китай варира значително между регионите.

Например в Пекин тя възлиза на 450 долара, в Шанхай - 400, в Синдзян - 360 в Дзянсу - 310, в Юнан – 280.

В селските райони пенсионната система е оставена на доброволен избор, като една 9 процента от селското население е избрало да се включи в нея през 2017.

Селските работници мигранти в градските райони, от които са около 150 милиона, обикновено не се покриват от градската пенсионна система. Участието е позволено, но не е задължително. Както работодателите, така и работниците мигранти от селските райони не са склонни да се присъединят, защото присъединяването води до по-високи разходи за труд за работодателите, а работниците мигранти са по-заинтересовани от незабавното заплащане, отколкото от пенсиите.

Трябва да се отбележи, че въпреки общото покачване на цените, цените на дребно на потребителския сектор в Китай са по-ниски, отколкото в България, особено комуналните услуги като ток, отопление, транспорт, както и цената на бензина, която е около 0.75 долара за литър, тоест 1 лев и 30 ст. Такива цени са възможни, поради държавно контролираните и субсидирани монополи в „стратегически важни” сектори, където печалбата е поставена по-ниско от социалната политика.

Китай ще има голямо натоварване на държавната пенсионна система към 2050, по-специално нейният първи стълб А, поради застаряването на населението, резултат от години наред провежданата ограничителна политика за раждаемост /едно дете в семейство/ - ако сега средната възраст на населението е 32 години, то към 2050 ще бъде 48, тоест колкото е сега в България и много страни в Европа.

https://www.pensionfundsonline.co.uk/content/country-profiles/china/105

https://www.scmp.com/economy/china-economy/article/3005759/chinas-state-pension-fund-run-dry-2035-workforce-shrinks-due

Share this post


Link to post
Share on other sites

Новата визия на Пентагона за водене на война, която, според мен, определя до голяма степен и новата геополитическа стратегия на Вашингтон:

How to Win America’s Next War

The United States faces great-power enemies. It needs a military focused on fighting them.

ЗА АВТОРА
Елбридж Колби (@ElbridgeColby) е директор на програмата за отбрана в Центъра за нова американска сигурност. Той е заместник-помощник-секретар на отбраната за развитие на стратегията и силите през 2017-2018.

 

Ерата на неограниченото военно превъзходство в САЩ е приключила. Ако САЩ забавят прилагането на нов подход, рискуват да загубят война с Китай или Русия - или да се откажат от такова предизвикателство, защото се страхуват, че ще я загубят - с опустошителни последици за интересите на Америка.Стратегията за национална отбрана на Министерството на отбраната на САЩ през 2018 г. инициира необходимата корекция на курса за справяне с това предизвикателство. Както каза тогавашният министър на отбраната Джеймс Матис през януари тази година, конкуренцията с великите сили, а не тероризмът, сега е приоритет на Пентагона. Но докато обобщението на стратегията осигурява ясна визия, то оставя много да се конкретизира. Какво трябва да доведе този преход към конкуренцията с великите сили за американските военни?

За да отговорим, първо трябва да разберем сегашния геополитически пейзаж. Както винаги, най-важната загриженост на САЩ е да поддържат адекватни нива на военна мощ; без такива няма да има нищо, което да защити Вашингтон от най-тежките форми на принуда и всеки стимул за амбициозните опоненти да използват последващото влияние. До голяма степен поради тази причина Съединените щати имат траен интерес към отворен достъп до ключовите региони на света - предимно Азия и Европа - за да им гарантират, че тяхната латентна сила не е обърната срещу тях. Съединените щати правят това, като поддържат благоприятни баланси на силата в тези региони чрез мрежа от съюзи. Тези партньорства не са самоцел, а по-скоро начинът, по който Съединените щати гарантират, че никоя държава не доминира в тези критични региони.

Русия и особено Китай са единствените държави, които могат да овладеят и задържат територия на съюзници и партньори на Вашингтон, въпреки съпротивата на САЩ. Ако го сторят - или дори само ако просто убедят своите съседи, че биха могли да го направят и след това използват този техен страх, за да ги покорят - те биха могли да разбият американските съюзи и да преместят в своя полза балансите на силите в Европа и Азия.

Ако Китай направи това в западната част на Тихия океан, той би могъл да доминира в най-големия и икономически най-динамичен регион в света.

Ако Русия го направи, тя би могла да разруши НАТО и да отвори Източна Европа за руското господство.

Затова Пекин и Москва не трябва да получават такава перспектива, което означава, че Вашингтон не трябва да се съсредоточава върху абстрактните показатели на военното си превъзходство - например колко самолетоносача има или колко харчи в сравнение с други страни - а върху ясната способност на неговите съюзници да отразят голямата агресия в специфични, правдоподобни сценарии срещу уязвим съюзник или утвърден партньор като Тайван.

С други думи, Съединените щати трябва да се подготвят за борба и да постигнат политическите си цели във война с велика сила.

Това няма да е лесно. Последният път, когато Съединените щати се подготвяха за такъв конфликт, беше през 80-те години на миналия век, а последният път, когато реално участваха в такъв конфликт с военни действия, беше през 40-те години.

Но това е още една причина, поради която Вашингтон трябва незабавно да започне да се готви, ако иска да предотврати голяма война с велика сила днес.

Американските военни ще трябва да претърпят драматични промени, за да се подготвят за евентуални атаки от Китай или Русия. В продължение на едно поколение Пентагонът оперираше с така наречения модел „Пустинна буря“, при който Съединените щати използваха огромните технически предимства, които бяха създали през 70-те години, за да изградят армия, способна да доминира над всеки опонент през 90-те и 2000-те години, време, когато те нямаха конкуренция. Този подход е илюстриран от войната в Персийския залив през 1990-1991 г. Операцията в Персийския залив бе зашеметяващ успех - но победата се дължеше до голяма степен на факта, че характерът на конфликта бе напълно подходящ за предимствата на Съединените щати. Ирак имаше огромна военна сила, но тя беше много по-малко технологична от тази на САЩ и не можеше да нанася точни удари извън територията, която притежаваше или окупираше. В същото време пустинята осигури оптимална среда за американските прецизни удари, а Багдад нямаше ядрени оръжия, за да попречи на Вашингтон да предприеме такова масирано нападение. Светът отбеляза страхотната сила на американските военни. До днес никоя друга страна не се е осмелила да нападне съюзник на САЩ.

Проблемът днес обаче е, че подходът, който работеше толкова добре срещу тези противници ще се провали срещу Китай или Русия. Това е така, защото те са прекарали последните 10 до 20 години, като са разбрали как да го преодолеят. Победата, както казва старата поговорка, никога не е окончателна. Днес съществуват две сериозни и засилващи се заплахи за съюзниците на САЩ и установените им партньори в Източна Европа и Западния Тих океан.

Ядрото на предизвикателството от тези две страни към американските военни се крие в това, което обикновено се нарича „система за отказ от достъп” / зона (A2 / AD): а в по-разговорни термини, голямо разнообразие от ракети, въздушна защита и електронни средства, които биха могли да унищожат или неутрализират американски и съюзнически бази, наземни кораби, сухопътни сили, спътници и ключови логистични възли в техния обсег.

Както Китай, така и Русия също са разработили бързо разгърнати и отлично въоръжени конвенционални сили, които могат да използват пробивите, които техните А2 / АД системи могат да създадат.

Въпреки тези постижения, както Китай, така и Русия все още знаят, че засега те ще бъдат победени, ако атаките им предизвикат пълен отговор от страна на САЩ. Ключът за тях е да атакуват и да се борят по начин, който Вашингтон е сдържан достатъчно, за да им осигури печалби. Това за тях означава да им се гарантира, че войната ще се води в ограничени срокове, така че Съединените щати няма да смятат за уместно да понесат пълната й тежест. Фокусираните атаки, предназначени да отстранят уязвимите членове на мрежата на Вашингтон, са идеалната офанзивна стратегия в ядрената епоха, в която никой не може да избегне последствията от тоталната война.
Най-подчертаната форма на такава ограничена военна стратегия е свършения факт. Такъв подход предполага, че нападателят овладява територия, преди защитникът и неговият покровител да могат да реагират достатъчно и след това да стигнат до заключението, че контраатаката, необходима за изваждането му, ще бъде толкова рискова, скъпо струваща и агресивно посрещната, че Съединените щати ще решат, че не си струва да я провеждат - не на последно място, защото съюзниците му биха могли да я видят като неоправдан риск и за тях и да откажат да я подкрепят. Подобен военен план, ако се изпълни умело в Балтийските страни или в Тайван, би могъл да постави в мат Съединените щати.

За да поддържат това, което Матис нарича „съзвездието от партньорства на Вашингтон”, въоръжените сили на САЩ трябва да се адаптират, за да се справят с потенциална заплаха от велика сила. Това ще изисква значителни промени в стратегията и тактиката на американските военни - промяна от модел „пустинна буря” към модел, предназначен да победи съвременните китайски и руски стратегии и тактики за победата. Американските военни трябва да се преместят от онзи модел, според който се концентрира доминираща сила срещу бойни полета, много след като врагът се е укрепил в тях, един подход, който може да забави, влоши и в идеалния случай да отрече опитът на противника да установи свършен факт от самото начало на военните действия и след това да защитава инвазията си. Това ще изисква военна сила, която вместо да изгражда методично господстващо положение в активен театър, преди да отблъсне врага, може незабавно да заличи атаките на врага и следователно да провали стратегията му дори без изграждането на такова доминиращо господство.

По този начин Съединените щати трябва да докажат, че борбата им е разумна и пропорционална, оставяйки ужасната тежест от една евентуална голяма ескалация на противника. Щом нахлуването им бъде спряно, Пекин или Москва ще бъдат принудени да избират дали да ескалират войната по начин, който да укрепи решителността на САЩ и да доведе други съюзници до него или да се задоволят с едно по-малко и ограничено поражение.

От края на Студената война конструктът за планиране на силите на Пентагона - насоките, които определят колко и какви сили са му нужни - се фокусира върху способността да се водят две едновременни войни. Този стандарт създаде сила, наблягаща на разполагането на голям брой войски, оптимизирани за победа над страни като Ирак, Иран и Северна Корея - точно такъв вид сили, към която Китай и Русия са се адаптирали.

В близко бъдеще Пентагонът ще трябва да направи своите съществуващи сили по-смъртоносни, например чрез оборудването на американски самолети и кораби с повече ракети с голям обсег, предназначени да потопят корабите за вражеска инвазия. В дългосрочен план, военните ще трябва да отидат по-далеч, като използват изкуствен интелект и автономни системи по начин, който може да отблъсне интензивни атаки от Китай, използващ подобни технологии.

Но американските военни, дори снабдени с най-добрите технологии, не могат да очакват успех срещу велики сили, освен ако не преосмислят позицията си. Моделът на последното поколение беше сила, базирана на вълни, която, когато се налагаше да изхвърли опонент от съюзническата територия, постепенно и сигурно идва от Съединените щати до малък брой фиксирани бази, които по същество бяха имунизирани срещу вражески атаки и след това започваше масирано нападение от там. Подобренията във военната технология вече правят тези логистични пътеки и бази уязвими за вражески атаки на всяка стъпка.

Новата сила трябва да се бори от незабавното начало на военните действия да заличи атаката на врага и заедно с пристигащите подкрепления да отрече факта на овладяната територия. За да може тази стратегия да работи, ще е необходима силна позиция, която е много по-смъртоносна, мобилна и готова за контраудар. За да постигнат това, американските военни трябва да направят своите бази по-защитими и устойчиви, както и по-географски разпръснати.

Тези усилия не могат да бъдат ограничени само до американските бази. Целият апарат на американската армия - включително логистичната му мрежа и комуникационните системи - трябва да премине в режим на неуязвимост при последователна атака или прекъсване, докато все още функционира ефективно. Американските сили вече не могат да разчитат на системи, работещи с малък резерв за неуспех. Осъществяването на тези цели също ще наложи нов подход към начина, по който се използват въоръжените сили. Националната стратегия за отбрана трябва да осигурява ефективен модел, който се стреми да ориентира САЩ и съюзническите сили към отказ на Китай или Русия да могат бързо да превземат територията и след това да заздравят печалбите си в свършен факт.

Моделът призовава, първо, за малките контингенти от силите на САЩ да работят по-близо до потенциални линии на фронта заедно с местните партньори в така наречения контактен-слой, за да изграждат взаимоотношения, които да отричат способността на противниците да манипулират информация и да поставят условия за потенциална битка.

Второ, устойчив и смъртоносен слой на американски и съюзнически сили трябва да присъстват в или близо до уязвими съюзници или партньори, за да забавят, разрушат или отрекат напредъка на врага, като по този начин разочароват стратегията му на свършения факт.

Тяхната задача ще бъде да купят време и място за подсилване на подвижния слой, идващ от по-далеч, които са обучени да пристигат, да разгръщат съоръженията си, да се интегрират с приятелски сили, които вече са на полето, и да се придвижат бързо до точката на конфликт.

Ключовите сили, които не могат бързо да бъдат разгърнати, като единици за противовъздушна отбрана и бронирани превозни средства, ще се базират близо до потенциалните полета на битката, докато по-гъвкавите елементи на силите - като пехота и тактически самолети - ще бъдат обучени да пристигат и да ангажират врага, преди да успее да запечата факта на овладяната територия.

За да могат Съединените щати да съсредоточат военните си сили върху подготовката за конфликт с големи сили, той трябва да ги използва много по-малко за вторични мисии. През последното поколение и особено след 11 септември темпото на операциите на американските военни се увеличи значително. Не само, че американските сили непрекъснато се ангажират в Близкия изток, Централна Азия и Африка, но дори и много от тези единици, които не са пряко ангажирани в тези войни, непрекъснато участват в операции като корабни маневри, предназначени да възпрат противниците и уверяват съюзниците. Тези фактори значително са подкопали готовността на силите за конфликт от висок клас. Това трябва да се промени. Изчисленията на Пекин или Москва за това дали да атакуват или да предизвикат криза със съюзниците на Вашингтон ще се основават на оценка на това как вероятно ще се развие една война - и по-специално дали тяхната теория за победата ще се развие успешно, а не само от присъствието на кораби на САЩ. Нещо повече, уверяването на съюзниците не е самоцел, а възпирането на атаките е правилната цел. Упражненията с европейските съюзници трябва да се съсредоточат повече върху усъвършенстването на способността им да защитават НАТО, отколкото върху политическата символика.

Последната част от американската отбранителна стратегия, която трябва да се промени, е връзката със съюзниците и партньорите. За разлика от периода след Студената война, Съединените щати се нуждаят от съюзниците си, за да им помогнат срещу руските и китайските нашествия, но и да реагират на кризи и да управляват вторичните заплахи по света. Силите на САЩ просто не са достатъчно големи, за да направят всичко това сами - и като се има предвид необходимостта Пентагонът да се съсредоточи върху конкуренцията с Пекин и Москва, бъдещото внимание на военните в САЩ трябва да бъде върху качеството, а не върху размера.

Вашингтон трябва да насърчава различните съюзници да се съсредоточат върху различни роли, в зависимост от военното им положение и ниво на развитие. Съюзниците на фронтовата линия и партньори като Япония, Полша, Тайван и балтийските държави трябва да се концентрират върху способността си да притъпят китайски или руски атаки на тяхна територия и да ограничат способността на Пекин или Москва да маневрират през прилежащото въздушно пространство и водни пътища, като изграждат свои А2 / АД възможности.

По-важните съюзници, по-далеч от потенциалните бойни полета, като Австралия и Германия, трябва да работят за това, да допринесат, както чрез своите сили, така и чрез базиране, да съкрушат китайската или руската агресия срещу близки съюзници. Партньори като Франция, Италия и Испания с установени интереси на места като Северна Африка трябва да отделят повече сили за справяне с вторичните заплахи там.

Стратегията, очертана в това есе, е амбициозна, но е възможна и на настоящите нива на разходите - ако Пентагонът и Конгресът направят необходимите трудни решения. Яснотата на приоритета означава тежки решения, но не означава игнориране на други заплахи за интересите на Америка, включително терористи, Северна Корея и Иран. Това обаче означава правилно оразмеряване на американския подход към тези заплахи. Съединените щати не могат да си позволят да трансформират непокорните близкоизточни общества или да преследват елиминираща визия за борба с тероризма, но това не е и необходимо. Те трябва да се защитят от ядрената атака на Северна Корея и да помогнат на Южна Корея да се защити от нахлуването на Пхенян. Но не е необходимо дори и да може да се нахлува и да окупира Севера. Съединените щати трябва непрекъснато да преследват терористи, които могат директно да заплашват него и съюзниците му, но не е необходимо да нападат всеки екстремист с вкус към насилие или да трансформират обществата, в които живеят такива. Съединените щати трябва да ограничават стремежите на Иран за регионална хегемония, но не и да свалят Ислямската република. Нещо повече, Съединените щати не се нуждаят от F-22, за да атакуват терористични убежища или бойни екипи от цяла бригада, за да съветват военните от Близкия изток; за такава работа стават и по-евтини безпилотни летателни апарати и специализирани единици за съвет и помощ.

За да цитирам безсмъртната сентенция на Карл фон Клаузевиц:

„Нищо не е по-важно… отколкото да намерим правилната гледна точка, за да виждаме и преценяваме събитията, а след това да се придържаме към нея“.

Сега е въпрос на осъзнаване.

https://foreignpolicy.com/2019/05/05/how-to-win-americas-next-war-china-russia-military-infrastructure/

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Б. Киров said:

ЗА АВТОРА

Елбридж Колби (@ElbridgeColby) е директор на програмата за отбрана в Центъра за нова американска сигурност. Той е заместник-помощник-секретар на отбраната за развитие на стратегията и силите през 2017-2018.

 

https://foreignpolicy.com/2019/05/05/how-to-win-americas-next-war-china-russia-military-infrastructure/

 

Цитирай

Новата визия на Пентагона за водене на война, която, според мен, определя до голяма степен и новата геополитическа стратегия на Вашингтон

 В голяма степен - да, а мен лично - неясно доколко и докъде и "как"

 

Центърът за Нова Американска Сигурност (CNAS) е неправителствена огранизация, която се споносира основно от корпорциите във военият сектор. Може да се предположи че  изследванията на Центъра са в голяма степен свързни с частния инетерес и политики..
Това което всъщност, мисли прави и планира самияТ Тръмп, съветниците (ноторно, това са хора поддържат визията и политиките на Президента, а не ги определят)  и и екипът му (министрите) може да се разминава в малка или по-голяма степен, от анализпте и предложените стратегии и визии на Центъра.

 

Цитирай

„Нищо не е по-важно… отколкото да намерим правилната гледна точка, за да виждаме и преценяваме събитията, а след това да се придържаме към нея“.

Да продължа  с политическа психология

Когато изборът е на народа, "златно правилото" правило винаги е пожелателно :), "Народът" гласува предимно с емоции..

Новия тип политици и лидври, избирани като "стопани", "пазители", "бранители", "строители" (на огради или магистрали) и "мъжаги" са манталитетно и идейно близки до Путин (някои от тях- приятели с Путин) - Орбан и Тръмп са типичните примери, ще намерим примери в цяла Европа, дори в България..

Нека да свалим розовите, или по-скоро предпазните очила -  в тази психологичигеска завимост и връзка, за тези лидери - Путинова Русия не е противник (докато не е агресивна към страните им,). Защо?  Защото тях малко ги е грижа какво става извън тяхната "ограда" и "стопанство"

Китай е проблемен за "стопанството", Русия в по-малка степен (само доколкото Русия е конкурент на "стопанството" за най-богатия потребителски пазар на газ в Европа)

 

PS

Тръмп  (според мен- твърдя го убедено) няма никакво друго разбиране за Европа, освен като пазар, Който, ако бъде разбит на малки държави и части, ще е най-изгодното за "стопнанствто"

Това го е казвал, показвал, казвал,  показвал, казвал, по всички възможни начини. Където и да отиде,  показва го и го казва..(ФРГ, UK ,Италия..)

Можем да се "разговорваме" и за НАТО,  само че и в това вече много хора не вярват (особено след последните "откровения" на Тръмп за Черна гора)- преди седмица (плюс-минус) демократите гласуваха закон, според който Тръмп вече не може да изтегли САЩ от НАТО. (или нещо такова)

 

Има флотилии и кораби на САЩ из цял свят, а  във второто най-"натовското" море   - Черно море (море на четири Натовски държави) има по една американска фрегата за половин месец, два- три или четири пъти в годината..Доколкото сме  Натовски членове (поне формално, с нашите лидери "строители" и същевременно обагодетелстващи се от строителствата на хъбчета , АЕЦ-ове и тръбопроводи) ние пък трябва да разчитаме на румънският  и турския флотове ..Апоро, Турция строи военноморска база в Източното  черноморие. Това за мен допълва картината, че на САЩ всъщност не му дреме особено  какво става на "границата"..

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, nik1 said:

Новия тип политици и лидври, избирани като "стопани", "пазители", "бранители", "строители" (на огради или магистрали) и "мъжаги"

PS

Някои първосигнално ще ме попитат "какво лошо има в това"?

"Лошото" е че първосигналното не работи, и този тип политици  по правило са "лоши" политици, и "лоши" макроикономисти.

- Няма как  да се огради Средиземно Море с ограда. За това трябва да се прави политика и политики със страните, от които емигрират (първично или вторично) мигрантите от Африка. Тях ги правят системните политици без да "кряскат" (разбира се, това е процес, и не може да се" види" като оградата)

- Телените огради и оградки не могат да спират (и не спряхав 2015)   стотиците хиляди или милиони, отчаяни и нямащи какво да губят, мигранти от Близкия изток. Спря  ги споразумението на "системното" ЕС с Турция (спря ги самата Турция, изпълнявайки своята част от споразумеието) , където в момента има няколко милиона от тях

-Кряскането или модерното обявяване  (всички канндидати на Евроиизборите се обявиха против него) срещу Дъблинския регламент е нищо, без да се предложи нов на негово място. Нищо е -"гола вода"  популизъм както се казва ,защото този регламент така или иначе не работи..

Апропо, ако утре в България влезнат 400 000 мигранти, същите политици с красъци биха застанали зад  регламента

-"Теленизацията" (ако се случи) в ЕС сама за себе си ще унищожи Шенген и  ще има висока икономическа цена. По-висока от тази!, при която ще се действа със средствата на дипломацията и меката сила върху страните на емиграция

И т.н.

 

По отношение на Тръмп

- Сори, но неговата Велика Американска Стена не е построена (не се отпускат  пари за нея от долната камара) , и  сега, когато се разбра, че тя няма да бъде построена- Тръмп опитва системните начини са справяне с латиноамериканските  мигранти (споразумения с Мексико, преди седмица -две имаше такова)

- САЩ не се индустриализира разбира се (това обещание в днешният глобален свят и икономика, когато се дава в развитата част на Америка, и в Европа, е опашата лъжа, и игра с нагласите на хората от средната възраст)

-Данъците се намалиха, но бюджетния дефицит скокна, ха-ха. Намалението на данъците следва да е продължено с политика на фискален консерватизъм (каквато полиика в САЩ липсваше) , иначе ползите като цяло спорни

-Говори се за икомически растеж и ползи от политиките на Тръмп вкл. външотърговските, но това се оспорва от един виден икономист от дясното - Стив Ханке. Нещо повече, Стив Ханке казва че този тип политици ("стопани" и "бизнесмени") не разбират и не знаят как точно как действа глобалната икомика.

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, nik1 said:

 В голяма степен - да, а мен лично - неясно доколко и докъде и "как"

Според мен, за да отделим личностния елемент /Тръмп/ в случая, можем да екстраполираме предположението, доколко и как би се променила геополитическата /респективно военна/ стратегия на САЩ при предполагаем мандат на Х. Клинтън или друг президент от Демократическата партия, да допуснем Джо Байдън или Елизабет Уорън, които засега имат най-големи шансове по мое мнение.

"Големият завой" към Югоизточна Азия започна по времето на мандата на президента Обама - още тогава част от военноморския флот на САЩ в Атлантическия океан беше предислоциран към Южнокитайско море. Тоест, от военна гледна точка, американските военни са задвижили военната си машина към по-голяма тежест в Азия, съобразно отчитането на по-голяма реална заплаха за техните и на съюзниците им интереси от нарастващата военна мощ на Китай.

"През последните две десетилетия Китайската народно-освободителна армия се трансформира от голяма, но демодирана сила в способна и модерна армия. Въпреки че Китай продължава да изостава от Съединените щати по отношение на военната техника като цяло и оперативни умения, той е подобрил своите оперативни възможности в много критични области. За да ускори обществения дебат, RAND използва открити, некласифицирани източници, за да състави военно-оценъчни карти на възможностите на САЩ и Китай: сили, география и развиващ се баланс на силите. Този изчерпателен доклад разглежда американските и китайските военни способности в десет оперативни зони и представя "показатели" за всяка от тях.
Всяка карта оценява относителното предимство или недостатък на американските и китайските сили в различни видове конфликти, на различни разстояния от континенталната част на Китай, в различни моменти от 1996 до 2017 г.

Таблицата по-долу обобщава в една обща схема всичките 10 таблици за оценка за всяка поотделно оценена оперативна област. Това проучване на RAND анализира развитието на съответните китайски и американски военни способности в два сценария, единият е съсредоточен върху Тайван/близо до територията на континентален Китай/ и един на островите Спратли /далече от територията на континентален Китай/.

39b0402d2ff7370231e942feef228a16.jpg

674d8f2f60fe8ec79eba381600453270.jpg

За да имат успех в един от сценариите по-долу, офанзивните цели на Китай ще изискват китайската атакуваща страна да има предимства в почти всички оперативни категории едновременно.

Защитните цели на САЩ могат да бъдат постигнати чрез задържане на предимството само в няколко области.

Въпреки това повишената ефективност на китайските сили може да повиши цената за американската страна, да удължи конфликта и да увеличи рисковете за САЩ.

Препоръки
Американските военни трябва да приемат оперативни концепции и стратегии, които да се възползват от потенциалните предимства и да използват географския размер и дълбочина на театъра на бойните действия, както и области за съсредоточаване на особена военна сила на САЩ.

По-конкретно, американските военни трябва да обмислят използването на активна стратегия за отблъскване на атака, която да подобри устойчивостта на силите и да намали уязвимостта им към вражеска атака. Силите ще бъдат по-разпръснати в началото на конфликта, като много от тях ще бъдат разположени на по-големи разстояния от Китай, но с възможност да се придвижат бързо напред, когато китайските ракетни запаси са близо до изчерпване след масираните първи удари.
Приоритетите на военните поръчки трябва да бъдат коригирани, като се концентрират към мерки за оцеляване на базата; системи за укрития, оптимизирани максимално за конфликт с висок интензитет; камуфлаж, стелт изтребители и бомбардировачи; подводници и подводни защитни средства; мощни възможности за оперативно пространство и контра-пространство. Всичко изброено изисква от вземащите решения да обмислят по-бързи съкращения и трансформации на наследените бойни сили и намален акцент върху големите самолетоносачи.

Политическите и военните ръководители трябва да засилят дипломатическите усилия в Тихоокеанския регион и Югоизточна Азия с цел разширяване на потенциалния достъп на САЩ до театъра на войната. Това ще осигури по-голяма стратегическа дълбочина и повече възможности за силите на САЩ.

Западните правителства трябва да дадат ясно да се разбере на Китай, че агресията му ще доведе до огромни рискове за него и че Китай трябва да бъде предпазлив, като не надценява способността си да надделее във въоръжени конфликт. Те трябва също така да ангажират Китай по въпросите на стратегическата стабилност и де-ескалацията.

https://www.rand.org/paf/projects/us-china-scorecard.html

https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR392.html

От този анализ на РАНД, който напълно съвпада с цитираната по-горе концепция на директора на програмата за отбрана в Центъра за нова американска сигурност /който е бил и на пост помощник секретар по отбраната в администрацията на Тръмп/ се виждат новите моменти:

- САЩ гледат на Европа и съюзниците си в Азия като на тяхна територия, която трябва да бъда защитавана

- САЩ не искат тази защита срещу евентуална агресия да се превърне в дълга пълно-мащабна война, която би ги въвлякла в риск от масово унищожение

- САЩ се преориентират от голямо разпръскване на сравнително слабо защитени свои бази, към засилени технологично и укрепени бази, способни да нанесат достатъчно силен контраудар и да приключат бързо и с успешно отразяване на евентуална агресия

Каквато и реторика да използва Тръмп /неговото преизбиране, според мен е фифти-фифти под въпрос на следващите избори/, по мое мнение тази базова стратегия няма да претърпи съществени промени, главно заради обективните факти и промени, които я налагат.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Б. Киров said:

доколко и как би се променила геополитическата /респективно военна/ стратегия на САЩ при предполагаем мандат на Х. Клинтън

 Е то мисля че беше предвидимо какво следваше във военната  политика на САЩ при хипотетичен избор на ястреба мисис Х.Клинтон ("лейди -ястреб")  , и открито обявила се  за продължител на  политиката (която е системна)  на мистър Б. Обамна.. Къде на шега, къде наистина - Госпожата показваше твърда готовност да бомбардира и "дронира" всички тези държави, които предшественикът и , и неин ментор мистър Б.Обама беше пропуснал - Иран (тя пропонираше инвазията), Северна Корея... и дори сепаратиските републики в Украйна :)

 

https://www.codepink.org/she_tries_to_talk_peace_but_shes_a_hawk_hillary_clinton

 

  • I never heard her object to Obama's war policies ... Afghanistan,  Yemen, Syria, Drones,  etc. So ... It's BS. We need to hear from her who her military advisors would be and not be. Do I hear her calling for a US Department of Peace? A reduction in the military budget? A roll back in surveillance? Limiting DHS funds? -Eleanor, Oakland, CA 
  • She tries to talk the peace talk, but she's a hawk! HOLY COW, did I just coin a new slogan?? -Madeleine, Houston, TX 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Б. Киров said:

САЩ гледат на Европа и съюзниците си в Азия като на тяхна територия, която трябва да бъда защитавана

Как по-точно?  Като бъде разпарчатосана? "САЩ" е Тръмп и заставащата зад него републиканска горна камара

Въпросът е много съществен според мен.."САЩ" никога досега не поставяла под въпрос или съмнение съществуването и/или необходимостта от ЕС и обединена Европа..

 

ПС

Май не се разбира и не се вярва, на това което пиша:

Преди 10 часа, nik1 said:

Това го е казвал, показвал, казвал,  показвал, казвал, по всички възможни начини. Където и да отиде,  показва го и го казва..(ФРГ, UK ,Италия..)

 

Така да бъде...Не искам да променям ничие виждане и разбиране..
:

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, nik1 said:

 Е то мисля че беше предвидимо какво следваше във военната  политика на САЩ при хипотетичен избор на ястреба мисис Х.Клинтон ("лейди -ястреб")  , и открито обявила се  за продължител на  политиката (която е системна)  на мистър Б. Обамна..

По скоро... Mrs Х.Клинтон като президент щеще да се превърне в "предпазлив" ястреб

https://www.brookings.edu/blog/order-from-chaos/2016/08/12/why-hillary-clinton-wouldnt-be-a-foreign-policy-hawk-as-president/

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, nik1 said:

Как по-точно?  Като бъде разпарчатосана? "САЩ" е Тръмп и заставащата зад него републиканска горна камара

Въпросът е много съществен според мен.."САЩ" никога досега не поставяла под въпрос или съмнение съществуването и/или необходимостта от ЕС и обединена Европа.. 

 

ПС

Май не се разбира и не се вярва, на това което пиша:

Политиката на национализъм на САЩ по отношение на ЕС лично за мен е обяснима, това е старата изпитана имперска формула "разделяй и владей" - една монолитна като държавно обединение Европа ще води много по-еманципирана външна политика, докато ЕС като полудържавно търговско, валутно и икономическо формирование е напълно зависимо от силно централизираните като изпълнителна власт САЩ.

САЩ са нация, Европа съюз от нации, национализмът в такива връзки работи в полза на Големия брат, който се грижи за цял куп "малки братя" и задава тон в съзвездието си от алианси.

Но след ВСВ Европа, първоначално западната и част, а след 1990 и централната и източната до голяма степен са продукт на американската външна политика, военна мощ и икономическа помощ и инвестиции. На ниво инвестиции и икономика преливането е почти пълно - двете страни имат двустранно ползи.

На на по-горните етажи в сферата на политиката и войната, САЩ могат да играят ролята на безспорен лидер само при съществуването на различия между отделните страни в Европа, както и от хиперболизирането на руската военна заплаха. Което и правят.

Китай е друг тип потенциална заплаха, много по-сериозен конкурент за световна хегемония и следователно и по-опасен военен противник от Русия, дори и само заради размера на икономиката и населението му, обединено в унитарна държава със своя идеология /конфуцианството, което е вид национализъм/.

САЩ има за какво да се притесняват от нарастването на китайските възможности и амбиции, особено в перспектива. Според мен за тях най-оптималната политика ще бъде, да отклонят експанзията на Китай към сфера извън техните исконни сфери на интереси, които те са дефинирали като Европа и част от Източна Азия, страните с демократичен модел, формиран от самите САЩ /не говорим за "вътрешния им двор", латинска Америка/.

Великобритания може да бъде идеалния посредник между такова пренасочване на Китай встрани от американските сфери на интереси. За мен беше огромна изненада, например, държавен грант /парите на британските данъкоплатци/ от 300 млн. долара даден през 2015 /министър на външните работи Борис Джонсън/ на Пакистан за строеж на магистрали в рамките на коридора на Китай в тази страна.

В същото време пакистански политик сравнява този транспортен коридор през Пакистан със значението на Западното крайбрежие за САЩ, като казва буквално "Пакистан става Калифорния за Китай", имайки предвид, че Китай получава пряк излаз по море към Африка и Персийския залив, отпушвайки по този начин тапата в Южнокитайско море, дилемата Малака, тоест избягвайки "капан на Тукидид" и сблъсък със Запада в Южнокитайско море с алтернативата си с пакистанските пристанища Гуадар и Карачи. Оказва се, че плановете за разширяването само на Гуадар са да достигне капацитет за товари, колкото сега имат всички индийски пристанища взети накуп. Нещо като договаряне на сфери на влияние с цел избягване на голям сблъсък.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...