САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[nik1]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

 

Пример: Турция, която е с 27 /!/ позиции по-надолу в индекса на върховенството на закона от Китай, вече технически е преминала капана на средните доходи

 

Това не е вярно. Турция не е преминала е в капана на средните доходи, а се намира захваната в него.

https://www.inderscience.com/info/inarticle.php?artid=94091

http://www.ijses.org/index.php/ijses/article/view/241

https://www.semanticscholar.org/paper/DOES-TURKEY-SUFFER-FROM-MIDDLE-INCOME-TRAP-OR-IS-IT-Doğruel-Dogruel/0931ae054659cc9b687f2b18120ff1dca4508681

https://voxeu.org/article/identifying-prisoners-middle-income-trap

Цитирай

 

by 2060. By that year, the U.S. population is projected to be 404 million, nearly one-quarter larger than today’s 326 million residents.

https://www.apmresearchlab.org/blog/the-united-states-will-soon-be-bigger-older-and-more-diverse

 

Нали разбираш, че прогнозата не е случил се факт?

 

Цитирай

Друг очеваден пример - германците през 1939 г. в годините на абсолютен тоталитаризъм и липса на върховенство на закона 

 

Не е така.

Липсата на демокрация автоматично не значи липса на върховенство на закона. "Очевадният" пример е Сингапур. който съвсем доскоро се видеше хибриен режим , и през  това време  поддържаше много високи нива на върховенство на закона.

И обратно - наличието на демокрация автоматочно не означава наличие на високи нива върховенство на закона.

 

Цитирай

Или теорията е грешна /по-скоро не универсална/ или практиците грешат, едно от двете е.

 

Нито едното, нито другото.

Ако има нещо "плаващо", то е колко е стойността на този праг, а той е различен в различните ситуации.

Цитирай

For example, Woo et al. (2012) define the middle-income range between 20% and 55% of the US per capita income.

Има обаче достатъчно надежни показатели, чрез който се идентифицира дали икономиката/страната е в  капана на средните доходи или го е преодоляла.

-Наличие на Growth Slowdown преди излизане

-Брой години, в който GDP e в някакви граници (при над 50 години се смята, че прецесът на излизане е неуспял - апропо  и Турция и Китай са в тези граници вечее над 50 години, да вярно е с Китай случаят е малко по-друг, но въпреки това авторите го отчитат)

- и други

 

Редактирано Май 26, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Не искам да споря.

 

Добре, и аз няма да споря (ако не спориш и ти) , и ще го кажа с две изречения, по-просто

Ако Китай не постигне високи нива на върховенство на закона, растежът на БВП ще45 се ограничи и най-високите стойности (на ВБП на човек от населението по паритет на покупателната способност)  ще достигнат максимум до около 55 процента от тези на САЩ. (илюстративно растежът при достигане на тази граница ще е такъ,в че да не се подмине това съотношемие, като имаме предвид че и БВП на САЩ също ще расте)

Не знам дали е по темата, или не е,  ти отговори на Deaf за растежа на Китайския БВП и се включих.

От мен е това. Ако искате си "сверявайте" прогнозите с това, ако искате, недейте ..

ПС

Цитирай

По дефиниция за капан на средните доходи /40 процента от тези на САЩ/

45 процента е съотношението по дефиницията на световната банка (2012), по тази на Wоо (2012) е 55 процента.

Цитирай

 

Middle-Income (MI) Range: Thresholds

5%–45% (of the US PCI)

 

 

 

Всъщност е  вярно обратното  - прогнозите трябва да се съобразят с това дали Китай ще предприеме и изпълни НУ за излизане от капана, едно от който е постигане на висока степен на върховество на закона. Да се приема на база за прогнози  за БВП , че той ги изпълнил ми се струва нон-сен..
Видяхме в друга тема какви разминавания в бъдещите прогнозите се получига за Русия в рамките на две три последвателни годиони прогнозирания,   това значи че методиките са несъвършени или непълни -защото авторовоте познания и тези са непълни)

 

 

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

Видяхме в друга тема какви разминавания в бъдещите прогнозите се получига за Русия в рамките на две три последвателни годиони прогнозирания,   това значи че методиките са несъвършени или непълни -защото авторовоте познания и тези са непълни)

 

 

ПС

Видяхме в друга тема какви разминавания в бъдещите прогнозите се получиха за Русия в рамките на две-три последвателни годипни прогнозирания,   Това какво значи? Значи, че методиките са несъвършени или непълни -защото авторовоте познания и тези са непълни. В случая с Русия авторът беше неглижирал и "недовидял" най-важното в формулата си за Русия - а то е, че руската икономика  и растеж/спад зависят в най-голяма степен от цените на нефта и в друга степен от цените на прородния газ

Днес, когато цените на природния газ са "отвързани" от тези на нефта, поради конкуренцията - руската икономика  и растеж/спад зависят в най-голяма степен в по-малка от цената на природния газ, отколкото преди 2 години

[deaf]

Преди 5 часа, nik1 said:

най-високите стойности (на ВБП на човек от населението по паритет на покупателната способност)  ще достигнат максимум до около 55 процента от тези на САЩ.

Ще задам два прости и сходни въпроса.

1. Ако САЩ бяха с население от 1,4млрд. души,колко ще трябва да им е БВП за да запазят днешното си ниво на жизнен стандарт,(минималната заплата)?

2. Колко трябва да се увеличи БВП на Китай за да стигне той жизненото равнище на Щатите? И при двата въпроса имам предвид минималната заплата като критерии.

 

Както и да въртим и сучем,е в сферата на фантастиката Китай да може да осигури минимална заплата на своите граждани равняваща се на американската. Както е фантастично САЩ да може да осигури такава минимална заплата на 1,4млрд. души,каквато имат днес американците.

Един милиард китайци са обречени да бъдат бедни. ТОВА е проблемът на Китай. Проблем е защото тези един милиард ИСКАТ да живеят заможно днес и сега. Само допреди двадесет години тези един милиард китайци не осъзнаваха бедността си негативно. Днес вече не е така...

[Б. Киров]

Преди 21 минути, deaf said:

Ще задам два прости и сходни въпроса.

1. Ако САЩ бяха с население от 1,4млрд. души,колко ще трябва да им е БВП за да запазят днешното си ниво на жизнен стандарт,(минималната заплата)?

2. Колко трябва да се увеличи БВП на Китай за да стигне той жизненото равнище на Щатите? И при двата въпроса имам предвид минималната заплата като критерии.

 

Както и да въртим и сучем,е в сферата на фантастиката Китай да може да осигури минимална заплата на своите граждани равняваща се на американската. Както е фантастично САЩ да може да осигури такава минимална заплата на 1,4млрд. души,каквато имат днес американците.

Един милиард китайци са обречени да бъдат бедни. ТОВА е проблемът на Китай. Проблем е защото тези един милиард ИСКАТ да живеят заможно днес и сега. Само допреди двадесет години тези един милиард китайци не осъзнаваха бедността си негативно. Днес вече не е така...

Съгласен съм, но първоначалната ти теза, колега, беше съвсем друга, цитирам те буквално:

"А по-голям БВП е невъзможен. Накъде повече?!".

Тук ти говориш "за по-голям БВП", който е невъзможен, а не за "по-голям БВП на глава на населението". Разликата е фундаментална, защото при 55 процента от БВП на глава от населението на китайски гражданин в сравнение с този на американския, при три пъти по-голямо население на Китай от това на САЩ съвкупния БВП на Китай става 165 процента в сравнение с този на САЩ. Не е ли очевидно произтичащото от този факт: 3 процента от БВП например отделяни за отбрана от Китай ще бъдат повече от 4 процента отделяни от САЩ за отбрана. А от това ще последват множество геополитически проблеми за САЩ и съюзниците им, като например едно е, че самолетоносачите на Китай съвсем реално могат да бъдат повече и по-съвършени от тези на САЩ с всички произтичащи за САЩ последствия в глобален план.

Моля не измествайте темата.

Моята теза за избягване на влизане в капана на Тукидид от страна на САЩ е много ясна, това може да стане единствено с изолирането на Китай в негова затворена сфера, като за контратежест САЩ нямат друг ход, освен да направят тяхна сфера на Западния свят и съюзниците им, задължително с ЕС, Япония и Великобритания вътре в нея, за да могат да балансират противотежестта на Китай. И да се надяват че времето работи в тяхна полза и Китай ще завърши с вътрешен колапс от собствените си вътрешни проблеми, както това стана със СССР, което е вероятно, но не гарантирано.

Всякакви сравнения за капан на средните доходи и БВП на човек са релевантни дотолкова в тази тема, доколкото са свързани с вътрешните проблеми на управляващата ККП и нейния режим.

[nik1]

Преди 2 часа, deaf said:

Ще задам два прости и сходни въпроса.

1. Ако САЩ бяха с население от 1,4млрд. души,колко ще трябва да им е БВП за да запазят днешното си ниво на жизнен стандарт,(минималната заплата)?

 

При запазени и равни други условия - малко над 80 трилиона днешни US долара

Цитирай

2. Колко трябва да се увеличи БВП на Китай за да стигне той жизненото равнище на Щатите? И при двата въпроса имам предвид минималната заплата като критерии.

Смятайте с калкулатора.

Казва се "вътрешно потребление"

 

Минималната работна заплата в САЩ е горе-долу равна на тази в България (левове по паритет на покупателна способност), 

САЩ: грубо 1200 US долара (40 часа работна седмица, 8 часа)

БГ: 625 BG лева x 1,7 = (грубо) 1100 международни US долара

Само че в САЩ какво имаме:

-социални жилища и купони за бедните

-по-ефективни институции от тези в БГ/Китай, ниски нива на корупция и високи нива на доверие

-по-добра инфраструктура

по-добро здравеопазване

по-добро образование

-и като цяло по-високо качеството на живот

 

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

3 процента от БВП например отделяни за отбрана от Китай ще бъдат повече от 4 процента отделяни от САЩ за отбрана. А от това ще последват множество геополитически проблеми за САЩ и съюзниците им, като например едно е, че самолетоносачите на Китай съвсем реално могат да бъдат повече и по-съвършени от тези на САЩ с всички произтичащи за САЩ последствия в глобален план. 

Е, ако гледаме дългосрочните прознози, то трявба да включим в уравнението/играта  и Индия 

В момента Индия има четвъртата по сила армия, а според дългосроните прогнози могат да я направят първа,

Просто е, по твоята логика - защото  БВП-то- на Индия в дългосрочен план (около 2065-та според прогнозите на OECD, и преди 2060-та -още в 2050-та, според тази прогноза ) се прогнозира са надвиши това на Китай, и на САЩ

https://economictimes.indiatimes.com/opinion/et-commentary/with-85-trillion-how-india-can-become-worlds-largest-economy/articleshow/10699821.cms

Копирам само изображението, защото не мога да копирам цялата статия (и да я преведа)

 

 

Ясно е че прогнозите са несигурни като данни (в математиката и измерванията има понятие което нарича "неопределеност"), но тенденциите са ясни - заради демографските такива- дали в 2050-та или в 2065 -та или в 2070-та БВП на Индия ще надвиши това на Китай.

 

[nik1]

On 25.05.2020 г. at 19:10, Б. Киров said:

В такъв смисъл ще я водят стратези като Кисинджър, а не тактици като Помпео.

И "да" и "не" :)

"Да" - приемам това, което казваш в известен смисъл , без да съм съгласен с виждането ти  че доктрината "Помпео" не е стратегическа.

"Не", защото и Русия и Китай по различни начини, "бавно и сигурно задушават демокрацията в САЩ" (Русия определено я души, или се опитва, и при съюзниците на САЩ- от Грузия, през Източна,  Централна и Южна Европа, до Франция), така че без "Помпео" няма как да се получи "играта"..

Защо да е важно това? Защото играта на САЩ винаги е вървяла  като "лидер на свободния (демократичен) свят.

Ако доктрината "Помпео" отиде в небитието, САЩ СЪС СИ-ГУР-НОСТ ГУ-БЯТ "ИГРАТА"  

Не може "хем така и хем иначе", както искаше чичо Тръмп преди Помпео, не става..

 

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[Atom]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Моята теза за избягване на влизане в капана на Тукидид от страна на САЩ е много ясна, това може да стане единствено с изолирането на Китай в негова затворена сфера, като за контратежест САЩ нямат друг ход, освен да направят тяхна сфера на Западния свят и съюзниците им, задължително с ЕС, Япония и Великобритания вътре в нея, за да могат да балансират противотежестта на Китай.

Според мен на този етап това няма как да стане. Ако няма директна военна заплаха, ЕС няма да се навие за изолирането на Китай. В самите САЩ има значителни сили, които също са против изолацията на Китай. Тематично да - тази или онази компания или тази или онази група от стоки, но не и изолиране на цялата страна в затворена система.  Деглобализация най-вероятно ще има, но не в две сфери - Китайска и Американска, а най-вероятно в поне 4 - САЩ, ЕС, Китай и Индия. До изолирането им в затворени системи (в степен и мащаб както беше  разделението по време на студената война) обаче няма да се стигне.

[nik1]

Преди 44 минути, Atom said:

Според мен на този етап това няма как да стане. Ако няма директна военна заплаха, ЕС няма да се навие за изолирането на Китай.

Напротив мисля, ЕС е направил много за да изолира и/илик да има предимства пред Китай.

Не всичко опира до 5-G

Какво имам предвид: ЕС все още няма намерение да подписва търговско споразумение в Китай, но също така подготви и подписа   през последните години търговски споразумения/споразумения за свободна търговия с най-развитите   страни -от АСЕАН (страните от "Pacific Rim") и  тези от Южна Америка, страни който са "гранични" или достъпни на Китай през Тихия океан.

 

Цитирай

Деглобализация най-вероятно ще има, но не в две сфери - Китайска и Американска, а най-вероятно в поне 4 - САЩ, ЕС, Китай и Индия. До изолирането им в затворени системи (в степен и мащаб както беше  разделението по време на студената война) обаче няма да се стигне.

Съласен съм теб.
Икономическата/търговската сфера  на ЕС се очертава като най-голямата (това са фактите, изложил съм пълно и ясно в темата ти за глобализацията),политическата най-голяма е на САЩ.
Това положение за мен това няма да се промени скоро или в по-далечно бъдеще., Няма да бъде допуснато, просто защото смятам че лидерите на ЕС (дори и при споровете и дори крамолите вътре, който така или иначе никога не са преставали през последните 8-10 години) и/или "дълбоката държава" в САЩ ще направят всичко възможно да си запазят  теритириите, и/или да ги разширят..

Не знам защо трябва да се приема презумцията, че единствените умници в цялата игра са Китайците, видите ли всички други пасат трева и са нищожества, които хитрите Китайци ще ги победят.

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[Atom]

Преди 19 минути, nik1 said:

Напротив мисля, ЕС е направил много за да изолира и да  има предимства пред Китай.

Не всичко опира до 5-G

Какво имам предвид: ЕС няма намерение да подписва търговско споразумение в Китай, но също така подготви и подписа   през псоледните години търговски споразумения/споразумения за свободна търговия с най-развитите   страните от АСЕАН (страните от "Pacific Rim") и  тези от Южна Америка, страни който са "гранични"/достъпни на Китай през Тихия океан.

За търговското споразумение е нормално. Все пак говорим за две различни сфери, при това преки конкуренти, а не за една ЕС+Китай.  И наистина не всичко опира до 5G.

Има обаче няколко факта, които няма как да се заобиколят:

1. За добро или за лошо в момента Китай е световната фабрика. Там се произвежда  всичко - от чорапи и джапанки, до 5G и други подобни съвременни технологии. Голяма част от продукцията е предназначена за европейския и американския пазар.
2. Европа е силно ангажирана с екологията и в момента това е може би първостепенния приоритет на съюза.
3. Екологичните проблеми и особено тези с парниковите газове и затоплянето не могат да се решават  локално, а трябват глобални усилия.

Като най-голям производител на стоки, Китай е и най-голям "производител" на парникови газове. Около 1/3 от парниковите газове излъчвани от човешката дейност се падат на Китай.  В същото време Китай е нещо като съюзник на ЕС в съответните политики. На глава от населението китайските емисии са горе долу колкото британските и все още са по-ниски от тези в Германия. Освен това правителството на Китай е сговорчиво и полага всички усилия за намаляване на емисиите с въвеждането на всякакви възможни "зелени" технологии. За сравнение емисиите които генерират САЩ на глава от населението са два пъти по-високи от тези в Китай. 

При изолация на Китай са необходими заместващи производства. Където и да се извършват другаде, при всички положения ще се изисква енергия, а от там и емисии. Ако изолацията стане много бързо в рамките на няколко години ще видим още една зона на замърсяване еквивалентна на  Китай.  Китай обаче няма да намали толкова рязко своето енергийно потребление.

Изместването на производствата от Китай в други дестинации (например Виетнам, Индонезия, Индия и т.н.) така или иначе ще стане, но с естествени и плавни темпове. Съответно необходимата енергийна структура също ще се изгражда плавно и има възможност да се спазват някакви екологични стандарти. При изолация на Китай на никой няма да му пука за стандарти и ще стане мазало. Ето една графика за потреблението на енергия на глава от населението. Представи си потреблението на Индия или Индонезия да скочи до това на Китай или във Виетнам до това на Корея. При това положение всички усиля на ЕС отиват на кино и стават абсолютно безсмислени. 

С други думи ЕС биха се съгласили на подобна стъпка (изолация на Китай) само ако САЩ сами предприемат усилия за ограничаване на емисиите и гарантират, че изолацията на Китай няма да създаде допълнителни проблеми с нови замърсители.  На този етап не виждам как ще стане нито едното, нито другото.

 

[nik1]

Преди 7 часа, deaf said:

Ще задам два прости и сходни въпроса.

1. Ако САЩ бяха с население от 1,4млрд. души,колко ще трябва да им е БВП за да запазят днешното си ниво на жизнен стандарт,(минималната заплата)?

2. Колко трябва да се увеличи БВП на Китай за да стигне той жизненото равнище на Щатите? И при двата въпроса имам предвид минималната заплата като критерии.

 

 

Сори колега, С Киров не схващате елементарни неща  (той всъщност "забрави" че разбира много добре материята , направи се че не разбира, и ти сложи  плюс, защото така му е удобно), особeно ти не правиш "труд" (защото на теб това пък ти" удобното")  - ограниченията "Земя/Площ" важат само  за икономики, който не достигнали до middle-incomе- , демек такива в който хората ходят със стрели, лъкове и копия, или се молят на Господ или Аллах да прати дъжд за посевите или пашата

За икономики влезнали в MIT (middle-incomе trap) важат други ограниния -ограниченията за  MIT (няма да се повтарям, има и литература, ако някой не знае английски - има преводачки, ако друг иска да  се прави на неразбрал или "забравил" , за изкара другите идиоти и да им "набие канчето" - ОК)

За икономики излезнали от капана MIT (САЩ) ограниченията най-малко могат да се сведат до площ, обработванема  земя на глава от населението (вижте съотнишението при Холандия или Белгия). Те са други, а дори според мен може да твърди, че в този случай растежът в абсолютни стойноисти не е  ограничен  - защото кредитния процес исторически  дотук показва връзка с инфлацията.

Ясно?

 

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

За търговското споразумение е нормално. Все пак говорим за две различни сфери, при това преки конкуренти, а не за една ЕС+Китай.  И наистина не всичко опира до 5G.

Има обаче няколко факта, които няма как да се заобиколят:

1. За добро или за лошо в момента Китай е световната фабрика. Там се произвежда  всичко - от чорапи и джапанки, до 5G и други подобни съвременни технологии. Голяма част от продукцията е предназначена за европейския и американския пазар.
2. Европа е силно ангажирана с екологията и в момента това е може би първостепенния приоритет на съюза.
3. Екологичните проблеми и особено тези с парниковите газове и затоплянето не могат да се решават  локално, а трябват глобални усилия.

Като най-голям производител на стоки, Китай е и най-голям "производител" на парникови газове. Около 1/3 от парниковите газове излъчвани от човешката дейност се падат на Китай.  В същото време Китай е нещо като съюзник на ЕС в съответните политики. На глава от населението китайските емисии са горе долу колкото британските и все още са по-ниски от тези в Германия. Освен това правителството на Китай е сговорчиво и полага всички усилия за намаляване на емисиите с въвеждането на всякакви възможни "зелени" технологии. За сравнение емисиите които генерират САЩ на глава от населението са два пъти по-високи от тези в Китай. 

При изолация на Китай са необходими заместващи производства. Където и да се извършват другаде, при всички положения ще се изисква енергия, а от там и емисии. Ако изолацията стане много бързо в рамките на няколко години ще видим още една зона на замърсяване еквивалентна на  Китай.  Китай обаче няма да намали толкова рязко своето енергийно потребление.

Изместването на производствата от Китай в други дестинации (например Виетнам, Индонезия, Индия и т.н.) така или иначе ще стане, но с естествени и плавни темпове. Съответно необходимата енергийна структура също ще се изгражда плавно и има възможност да се спазват някакви екологични стандарти. При изолация на Китай на никой няма да му пука за стандарти и ще стане мазало. Ето една графика за потреблението на енергия на глава от населението. Представи си потреблението на Индия или Индонезия да скочи до това на Китай или във Виетнам до това на Корея. При това положение всички усиля на ЕС отиват на кино и стават абсолютно безсмислени. 

С други думи ЕС биха се съгласили на подобна стъпка (изолация на Китай) само ако САЩ сами предприемат усилия за ограничаване на емисиите и гарантират, че изолацията на Китай няма да създаде допълнителни проблеми с нови замърсители.  На този етап не виждам как ще стане нито едното, нито другото.

 

Съгласен , и все пак - обемите на търговия между ЕС и Китай са "слаба ракия" (ако ги сравняваме с други подобни обеми), и Китай не е "незаобоколим" фактор ("работилница") - Украйна, Турция, Магреб, Южна Америка (МЕРКОСУР - Бразилия), какво остава и за Виетнам (одобрено от Европарламента),  или Индия в близко  бъдеще могат да/вероятно  ще/ заместят в по-голяма степен Китай (поне от листата на вносните държави, и със сигурност да  намалят дефицита на ЕСв търговията с Китай), без проблеми и сътресения, Говорим за едни 365 милиарда евро внос от Китай за ЕС на годишна база.

https://profit.bg/balgariya/targoviyata-mezhdu-es-i-kitay-v-tsifri/

Що си отнася до тези високотехнологичните продукти, за които Китай е основен доставчик, и там има нещо като въздух - "имаме си" (ЕС си "имаме")  Япония, Сингапур, очакват се споразумения с Отделната митническа територия на Тайван, Пенгу, Кинмен и Матцу („Китайски Тайпе“), (и с Индия също така)

"Докрината Меркел-Могерини"

Така я кръщавам де  

Апоро, в  споразуменията със страните от "втория свят" (Меркосур и Виетнам) са поставени високите стандарти - екологични и трудови. Има износ на страндарти към тези страни (запазена марка за ЕС). За  Меркосур се спомена в предаването, което цитирах по-горе, За Виетнам може да се чете тук:

https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/economy/20200131STO71518/trghovskiiat-doghovor-na-es-s-vietnam-shche-ima-rst-na-iznosa-i-v-dvete-posoki

Така ще е  и с Индия , или такова споразумение няма да се подпише, само че Индия има интерес за търговия с ЕС, и .заради това  ще се "хармонизира" ,ако досега не е "хармонизирана" (Всъщност знам от опит че в областта на индустриалните стандарти в Индия се работи с ЕС или Британски страндарти, техни копи - пейст, като сами по  себе си Британскияте са "копи-пейст" на ЕС-стандартите) 

"Меката сила" на ЕС е нейния голям и богат пазар, и самите стандарти сами за себе си модернизират икономиките

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[Atom]

Преди 41 минути, nik1 said:

Украйна, Турция, Магреб, Южна Америка (МЕРКОСУР - Бразилия), какво остава и за Виетнам (одобрено от Европарламента),  или Индия в близко  бъдеще могат да/вероятно  ще/ заместят в по-голяма степен Китай (поне от листата на вносните държави, и със сигурност да  намалят дефицита на ЕСв търговията с Китай), без проблеми и сътресения

Според мен, ако за т.н. "дълбока държава" в САЩ основният проблем е Китай, то за "дълбоките граждани на ЕС" основният проблем е екологията. Причината за това е географията. Не дай си боже се ускорят климатичните аномалии и правителствата в Африка (там където ги има) и по-бедните страни в Азия не се справят с последващите проблеми (а прогнозите са, че няма да се справят) към Европа ще потеглят една камара "климатични мигранти".   Те няма да отидат нито в САЩ (просто е далече), нито в Русия, Китай или Япония. Т.е. за европейския елит това е въпрос от първостепенна важност за сигурността на ЕС и има много по-голяма тежест от някаква хипотетична китайска заплаха. Ето защо мисля, че всяка възможност за изолация на Китай ще се гледа през призмата на екологията.  За да се съгласят европейците на подобна стъпка аз виждам две причини:

1. Пряка военна заплаха от Китай
2. Сделка със САЩ, американците да намалят собствените си емисии и да гарантират, че от операцията по изолацията на Китай няма да се появят нови замърсители. При това ще се търси трайно решение, а не нещо за отбиване на номера

Към момента няма пряка военна заплаха от Китай, а от друга страна не виждам американците да се интересуват от европейските вълнения. Напротив, правят всичко възможно да саботират европейските усилия в тази област.  

[nik1]

Преди 34 минути, Atom said:

Т.е. за европейския елит това е въпрос от първостепенна важност за сигурността на ЕС и има много по-голяма тежест от някаква хипотетична китайска заплаха. Ето защо мисля, че всяка възможност за изолация на Китай ще се гледа през призмата на екологията. 

Възможно е, но все пак не знаем какво се говори неофициално на срещите на ЕС( EU summit) - има 28 човека, и е достъчно няколко да  имат нагласите и психологията на Тръмп (не става дума за военна заплаха)

https://www.dw.com/bg/как-китай-разединява-ес/a-47944293

Цитирай

 

Mиналия вторник ЕС оповести свой стратегически документ, с който се задължава да втвърди подхода си към Китай.

В документа се посочва, че Китай е "партньор за сътрудничество", който обаче трябва да се придържа към международните правила. Разбирайте - правилата, писани от Запада. В случая става въпрос за това да няма дискриминация, за равнопоставеност и отворени системи.

...

Все пак Рим даде малко на заден ход, обявявайки, че става въпрос за необвързваща декларация за намерения. Уточнено беше, че ще продължат и разговорите по този въпрос с Вашингтон. В крайна сметка Рим ще отстъпи само ако получи нещо в замяна от Брюксел. А времето напредва: на 21 март ще се проведе поредната среща на върха на ЕС, в дневния ред на която е включена и темата за Китай.На следващия ден китайският държавен и партиен ръководител Си Цзинпин ще пристигне на посещение в Рим.

 

 

От друга страна, защо още не е подписано споразумение с Китай и не се работи активно по него (както това с Индия)? Дали защото от "призмата на екологията" и други стандарти Китай не се счита за достатъчно "добър" партньор? Също така- ЕС никога не е спирало да проявава загриженост за правата на хората, а Китай е много назад в това отношение.

 

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[nik1]

 

Цитирай

 

Китай ни купува - какво проспа Европа?

Китай засилва политическото си влияние чрез глобалния проект "Нов път на коприната". Включително в Европа. Европейците трябва да намерят отговор на тази експанзия - за да не изпадат в зависимост.

    

 

 

От пет години насам Китай разработват т. нар. "Нов път на коприната". Китайците възнамеряват да инвестират един трилион долара в инфраструктурни проекти по цял свят, за да разширят търговските пътища. Китай инвестира и в страни като Унгария, Гърция, Черна гора и Сърбия. Как може да отговори Европа на тази експанзия?

Експертът по въпросите на Китай Мориц Рудолф твърди, че Европа е проспала много време и сега бавно започва да се събужда от летаргията. Дълго време европейците мислеха, че могат да се осланят на изпитаните средства. Сега обаче ЕС работи върху конкретен отговор на проекта "Новият път на коприната", който също се базира на инфраструктурни инвестиции. В документите на "Новият път на коприната" е записано, че Китай "иска да заложи на глобални стандарти, по които да се ориентира светът". И тази точка е голямо предизвикателство за Европа. В повечето инфраструктурни проекти, които реализира Китай в различни страни, е залегнала и клаузата, че при възникване на спорове се прилага китайското законодателство. Повечето икономически проекти се осъществяват изцяло според китайските условия, от китайски фирми, китайски работници и споровете се решават от китайски арбитражни съдилища. "И всичко това се случва под носа ни", казва Мориц Рудолф, и допълва, че Китай е една авторитарна държава и има друг поглед върху света. Индивидуалните човешки права играят второстепенна роля и изобщо не се споменават в официалните документи на китайското правителство. Китайската стратегия е пълна противоположност на европейския модел. Освен това от известно време китайското правителство говори дори за това, че иска да разпространи "китайската мъдрост и опит" по целия свят. (

Какъв е отговорът на Европа

Китайците обаче много добре знаят, че имат нужда от европейците. Но им е все по-трудно да убедят много европейски държави и преди всичко ЕС в необходимостта от тази инициатива. Китайските конкуренти на германските и европейски фирми имат пълната подкрепа на държавата.

Пристанището в Пирея - вратата на Китай към Европа?

Интересите на китайската държава и на китайските фирми са идентични и се насърчават взаимно. Тази връзка между държава и фирми не е така силно изявена в Европа. Затова за европейските фирми е по-трудно да се противопоставят. Освен това европейците критикуват правилата за раздаване на обществени поръчки за проектите в трети страни, които ощетяват европейските фирми и не отговарят на европейските стандарти за прозрачност. Китай е наясно, че много трудно може да убеди европейските държави в ползата от инициативата за "Нов път на коприната". "За китайците би означавало да спечелят шестица от тотото, ако успеят да привлекат Европа на своя страна", казва Мориц Рудолф.

От друга страна, китайците не искат да спазват европейските изисквания за прозрачност. Понастоящем няма обща основа, на която да се базира сътрудничеството между европейската и китайската страна в трети страни, твърди експертът. Съществува ли тогава опасност от засилване на политическото влияние на Китай в ЕС посредством инвестиции? Мориц Рудолф казва, че Черна гора например вече е силно зависима от Китай. Унгария също използва инициативата "Нов път на коприната" и умело противопоставя ЕС и Китай един срещу друг.

Миналата година Гърция беше единствената страна от ЕС, която не критикува китайските стандарти за човешки права пред съвета за човешки права на ООН. Китайските инвестиции в пристанището на Пирея са огромни. В рамките на формата 16+1 Китай преговаря и със страните от Централна и Източна Европа за инвестиции. Може ли Китай да се опита да разедини ЕС? "Не вярвам, че китайците целенасочено се опитват да разединят ЕС, за да го отслабят. Страните от Съюза го отслабват сами. Разбира се, че Пекин използва слабостта на Европа, за да разшири иницитивата си. За китайското ръководство би било голям успех, ако постигне компромис с Брюксел. Но понастоящем лично аз гледам скептично на такъв вариант. Европа има нужда от координиран отговор на китайската инициатива. И това е крайно необходимо след петте години от началото на инициативата", заключава Мориц Рудолф.

 

И отговорът явно е следвал (от  цитирана статия от DW статия в горния ми постинг)

Доколкото можах да намеря документ от март 2019 г, когато е публикувана въпросната статия, то е този:

https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/communication-eu-china-a-strategic-outlook.pdf

 

[gmladenov]

Преди 3 часа, Atom said:

С други думи ЕС биха се съгласили на подобна стъпка (изолация на Китай) само ако САЩ сами предприемат усилия за ограничаване на емисиите и гарантират, че изолацията на Китай няма да създаде допълнителни проблеми с нови замърсители.  На този етап не виждам как ще стане нито едното, нито другото.

+1

Принципно аз не виждам какво ще спре Китай да стане най-мощната държава в света. Въпросът е какви са техните амбиции.
Те искат ли, например, да  изместят САЩ от ролята им на световен лидер/жандарм - или искат нещо друго.

Ако Китай са си поставили за цел да изместят САЩ от текущата им роля, какво може да ги спре, освен война ??
Иначе едната от двете страни ще трябва да отстъпи - или Китай да се откаже от амбициите си, или САЩ без бой
да приеме Китай за световен лидер.

Ако пък светът не иска Китай за световен лидер, тогава Китай какво прави??

[nik1]

Преди 7 часа, nik1 said:

Е, ако гледаме дългосрочните прознози, то трявба да включим в уравнението/играта  и Индия 

В момента Индия има четвъртата по сила армия, а според дългосроните прогнози могат да я направят първа,

Просто е, по твоята логика - защото  БВП-то- на Индия в дългосрочен план (около 2065-та според прогнозите на OECD, и преди 2060-та -още в 2050-та, според тази прогноза ) се прогнозира са надвиши това на Китай, и на САЩ

https://economictimes.indiatimes.com/opinion/et-commentary/with-85-trillion-how-india-can-become-worlds-largest-economy/articleshow/10699821.cms

Копирам само изображението, защото не мога да копирам цялата статия (и да я преведа)

 

 

Ясно е че прогнозите са несигурни като данни (в математиката и измерванията има понятие което нарича "неопределеност"), но тенденциите са ясни - заради демографските такива- дали в 2050-та или в 2065 -та или в 2070-та БВП на Индия ще надвиши това на Китай.

 

ПС

Същата статия, взета от  друг източник:

Изграждане на икономика от 85 трилиона долара

 

Според проучване на американската банкова група Citi, Индия ще бъде най-голямата икономика в света w 2050-ta. Индийският БВП през 2050 г., измерен чрез паритета на покупателната способност (PPP), ще бъде 85,97 трилиона US долара. На второ място Китай ще има БВП от 80,02 трилиона долара и САЩ на трето с 39,07 трилиона щатски долара (вижте графиката).

При приблизително население през 2050 г. на 1,63 милиарда, Индия ще има доход на глава от населението малко под 53 000 долара - в обхвата на най-богатите страни като Швейцария и Норвегия. Звучи твърде добре, за да е вярно? Разбира се, че е. На хартия - математически - индийската бедност трябва да изчезне до 2050 г. Причината, че няма да останат огромни неравенства в доходите, ако бързо не прилагаме икономически реформи от второ поколение, които дават реални ползи в дъното на социално-икономическата пирамида на Индия.

Първата графика в нашия три-графичен колаж по-горе показва класирането на първите пет страни по БВП през 2050 г. според прогнозите на Citi. Индийският БВП през 2011 г. се оценява на 4,45 трилиона долара (ПЧП). За да достигне 85,97 трилиона долара през 2050 г., индийската икономика ще трябва да расте със среден годишен темп от 8,1% годишно през следващите 39 години. Оптимистичен? Може би, но не прекалено.

 

Прогнозите на Citi не са линейни. За няколко десетилетия нарастващата икономика, каквато е Индия, ще се развива. В тежки глобални времена  ще се установи годишен ръст на БВП от 6-7%. В по-добра глобална и локална среда, растежът на БВП ще достигне близо 10% годишно. Следователно средното годишно число на растежа от 8,1%, разпределено за 39 години, според прогнозите на Citi, е вероятно, особено като се има предвид средният темп на растеж на индийската икономика от 7,5-8% годишно за 20 години между 1991 и 2011 г.

Но БВП е само една от многото мерки за напредък на нацията и благополучие на хората. Индексът на човешкото развитие е друг. С увеличаването на БВП класацията на индийският индекс  на   човешките права (понастоящем  134-та) ще се подобри, но само ако доброто управление замести корупцията, която е ендемична в системата днес. Както Ади Годрей каза на икономическата среща на върха в Индия на Световния икономически форум тази седмица, корупцията намаляваа с около 1% от годишния ръст на БВП на Индия.

Както показват нашите класации, дори след като се вземат предвид прогнозите на Citi, 330 милиона индийци ще продължат да живеят в относителна бедност през 2050 г. Ето защо доброто управление е толкова необходимо, за да се гарантира, че най-бедната - не само най-привилегированата Индия се възползва от приобщаващия растеж в бъдеще чрез провеждане на политически и второ поколение икономически реформи.

Проучването Citi разчита до голяма степен на двата дивидента на Индия - демографския и демократичния. Демографският дивидент ще гарантира, че Индия има най-голям брой хора в трудоспособна възраст в света (над 800 милиона) между 2015 и 2035 г., преди да се ограничи, тъй като населението ни достига плато от малко над 1,60 милиарда и започва да остарява (както вече е в Китай ). Коефициентът на раждаемост на все по-образованите индийски жени в градските и селските райони ще намалее от днешните 2,6 до 1,7, което е, когато раждаемостта и смъртността на една страна се изравняват.

Голям брой индийци в трудоспособна възраст между 18 и 60 години обаче ще бъдат по-малко от оптимално продуктивни, ако останат слабо образовани и следователно не могат да работят. За да се възползваме от 20-годишното ни демографско предимство, реформата в образованието трябва ясно да бъде начело на правителствената програма. Наставник на Infosys N.R. Нараяна Мърти беше отчасти прав, когато каза, че стандартът на студентите от IIT е паднал. Това го има. Твърде много са обучаващите , които се създават от класове за коучинг, а не за творчески мислители.

Образователната реформа трябва да започне с началните училища, управлявани от правителството. Шокиращо е, че в някои села началните училища нямат учители, няма ученици, и има празен навес, който служи за класна стая. Правителството харчи Rs. 52 000 крори на образование всяка година. Това е по-малко, отколкото харчи само за субсидия за торове (Rs. 55 000 крори).

Вторият аргуменр на банките на Citi, за да прогнозира издигането на Индия до върха на класацията на БВП през 2050 г. - особено в сравнение с Китай, е демокрацията. Китайското автократично правителство, аргументира се, може да доведе до 10% ръст на БВП, да изгради супермагистрали и да създаде блестяща инфраструктура. Но под кулите на Шанхай и влаковите коловози на Maglev от Пекил се крие социално напрежение. С увеличаването на доходите на глава от населението, неговите 1,34 милиарда души все повече ще копнеят за истинска свобода: свободна преса, отворен Интернет и най-важното - демокрация.

Ако китайското правителство не може да се справи с тях, десетилетието „китайска пролет“  не може да бъде изключени. Това може да потопи Китай в години на несигурност. С течение на историята, докато държавите ставали по-богати, те ставали по-свободни. Ще докаже ли Китай изключение? Малко вероятно.

По този начин демокрацията на Индия е аршин с двоен край. Нашето грубо, отворено общество ни "бута" икономически две крачки напред и след това една крачка назад. Но ако реформите на управлението - земя, избирателни, съдебни и полицейски - бъдат приложени бързо, може да се създаде етап за икономически реформи от второ поколение, които ще превърнат нашите демократични институции в активи за дългосрочен икономически и социален растеж. След това ще преминем от култура на високи субсидии (изтекла до корумпирани посредници) към култура с висока производителност.

 

Икономическите реформи от второ поколение бяха заседнали в UPA-I заради идеологическата опозиция на левицата и бяха дерайлирани в UPA-II заради омекотена опозиция от страна на самата коварна UPA- коалиция. Време е да отхвърлите оковите. Трябва да позволим на преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно, да въведем хибридна селскостопанска технология, за да удвои добивите на културите в рамките на десетилетие, да модернизираме инфраструктурата, да направим придобиването на земя по-справедливо за земеделските производители, да подобрим здравеопазването, да дадем възможност на законодателството да освободи предприемаческата енергия на малките и средните предприятия - основата на нашите икономика - и прилагайте строги и ефективни регулации за почистване на бизнес практиката.

Индия се очаква да стане третата най-голяма икономика в света през 2011 г. до голяма степен, защото БВП на Япония ще се свие с около 2% до 4,42 трилиона долара след пагубното земетресение и цунами. Но ако нарастващият БВП не се превърне в жестока ирония за 445 милиона все още бедни хора в Индия, правителството трябва да започне втория етап на икономическа либерализация, без да губи повече време.

Разгледайте нашата втора и трета класация. Този отгоре е с форма на пирамида, разделен на три секции. Той отразява настоящата структура на доходите в Индия: голяма база от бедни и сравнително бедни (над 860 милиона), тясна междинна част на средната класа (около 280 милиона) и мъничък връх на разумно заможните (около 70 милиона).

Графиката под него е с диамант и отразява формата на нещата, които ще дойдат през 2050 г., ако политическите и икономическите реформи имат желания ефект. Долната част включва около 330 милиона от бедните и сравнително бедни (надолу от 860 милиона днес), горната част включва благополучното (около 300 милиона, спрямо 70 милиона днес), а междинната издатина включва разширения среден клас от близо един милиард (спрямо 280 милиона днес). Това е бъдещето. Днес трябва да положим основите му.

Горната диаграма е разработена от Global Intelligence Review (GIR), част от Merchant Media Ltd., за статията „Изграждане на икономика от 85 трилиона долара“, публикувана на страницата за редактиране на The Economic Times на 12 ноември 2011 г.

  

 

 

 

Цитирай

 

Building an $85-trillion economy

November 14, 2011, 6:39 PM IST Minhaz Merchant in Head On | India | TOI

   

According to a study by US banking group Citi, India will be the world’s largest economy within 39 years. Indian GDP in 2050, measured by purchasing power parity (PPP), will be $85.97 trillion. China, in second place, will have a GDP of $ 80.02 trillion and the US $ 39.07 trillion (see chart).

With an estimated population in 2050 of 1.63 billion, India will thus have a per capita income of just under $53,000 – in the range of today’s wealthiest countries like Switzerland and Norway. Sounds too good to be true? Of course it is. On paper – mathematically – Indian poverty should disappear by 2050. The reason it won’t is that huge inequalities in income will persist unless we rapidly implement second-generation economic reforms which deliver real benefits to the bottom of India’s socio-economic pyramid.

The first chart in our three-chart collage above shows the ranking of the top five countries by GDP in 2050 according to Citi’s projections. Indian GDP in 2011 is estimated at $4.45 trillion (PPP). To reach $85.97 trillion in 2050, the Indian economy will have to grow at an average annual rate of 8.1% a year for the next 39 years. Optimistic? Perhaps, but not overly so.

Citi’s projections are not linear. Over several decades, a growing economy like India’s will ebb and flow. In tough global times it will stumble along at an annual GDP growth of 6-7%. In a better global and local environment, GDP growth will spurt to near-10% a year. An average annual growth figure of 8.1% spread over 39 years as projected by Citi is therefore plausible, especially given the Indian economy’s average growth rate of 7.5-8% a year over the 20 years between 1991 and 2011.

But GDP is only one of many measures of a nation’s progress and a peoples’ well-being. The Human Development Index (HDI) is another. As GDP grows, India’s HDI ranking (currently an abysmal 134^th) will improve – but only if good governance replaces the corruption that is endemic in the system today. As Adi Godrej said at the World Economic Forum’s India Economic Summit this week, corruption shaves around 1% off India’s annual GDP growth.

But as our charts show, even after taking Citi’s projections into account, 330 million Indians will still live in relative poverty in 2050. This is why good governance is so necessary to ensure that India’s poorest – not just the most privileged – benefit from inclusive growth in the future by putting in place both political and second-generation economic reforms.  

The Citi study relies heavily on India’s two dividends – demographic and democratic. The demographic dividend will ensure that India has the largest number of working-age people in the world (over 800 million) between 2015 and 2035 before tapering off as our population reaches a plateau of just over 1.60 billion and starts ageing (as China’s already is). Fertility rates of increasingly educated urban and rural Indian women will dip from today’s 2.6 to 1.7, which is when a country’s birth and death rates equalise.

A large number of working-age Indians between 18 and 60, however, will be less than optimally productive if they remain poorly educated and are therefore unemployable. To gain from our 20-year demographic sweet spot, education reform must clearly top the government’s agenda. Infosys mentor N.R. Narayana Murthy was partly right when he said that the standard of IIT students has fallen. It has. Too many are rote-learners, spewed out by coaching classes, not creative thinkers.

Education reform must start with government-run primary schools. Shockingly, in some villages, primary schools have no teachers, no students and an empty shed that serves as a classroom. The government spends Rs. 52,000 crore on education every year. That is less than it spends on fertiliser subsidy alone (Rs. 55,000 crore).

The second dividend Citi banks on to project India’s rise to the top of the GDP rankings in 2050 – especially in comparison with China – is democracy. China’s autocratic government, the argument goes, can command 10% GDP growth, build superhighways and create gleaming infrastructure. But beneath the towers of Shanghai and the maglev bullet train tracks of Beijing lurks social tension. As China’s per capita income rises, its 1.34 billion people will increasingly yearn for real freedom: a free press, an open Internet and, most crucially, democracy.  

If the Chinese government can’t deliver on these, a “Chinese Spring” a decade hence cannot be ruled out. That could plunge China into years of uncertainty. Throughout history, as countries grew richer, they grew freer. Will China prove an exception? Unlikely.  

By that token, India’s democracy is a double-edge scimitar. Our raucous, open society takes us two steps forward economically and then one step backwards. But if governance reforms – land, electoral, judicial and police – are implemented quickly, the stage could be set for second-generation economic reforms that will turn our democratic institutions into assets for long-term economic and social growth. We will then move from a culture of high subsidies (leaked to corrupt middlemen) to a culture of high productivity.

Second-generation economic reforms were stuck in UPA-I because of the Left’s ideological opposition and have been derailed in UPA-II because of muddle-headed opposition from within the fractious UPA coalition itself. It is time to cast off the fetters. We must allow FDI in retail, introduce hybrid agricultural technology to double crop yields within a decade, modernise infrastructure, make land acquisition fairer to farmers, improve healthcare, pass enabling legislation to unleash the entrepreneurial energy of small and medium enterprises – the backbone of our economy – and implement tough, effective regulation to clean up business practice.

India is set to become the world’s third largest economy in the world in 2011 largely because Japan’s GDP will shrink by around 2% to $ 4.42 trillion following the devastating earthquake and tsunami. But if a growing GDP is not to become a cruel irony for India’s 445 million still-desperately poor people, the government must begin the second stage of economic liberalisation without losing any further time.

Examine our second and third charts. The one on top is pyramid-shaped, split into three sections. It reflects India’s current household income structure: a large base of the poor and relatively poor (over 860 million), a narrow intermediate section of the middle-class (around 280 million) and a tiny tip of the reasonably well-off (about 70 million).

The chart below it is diamond-shaped and reflects the shape of things to come in 2050 if political and economic reforms have their desired effect. The bottom section comprises around 330 million of the poor and relatively poor (down from 860 million today), the top section comprises the well-off (around 300 million, up from 70 million today) and the intermediate bulge comprises the expanded middle-class of nearly one billion (up from 280 million today). That is the future. We must lay its foundation today.

The above chart was developed by Global Intelligence Review (GIR), part of Merchant Media Ltd., for the article “Building An $85 Trillion Economy”, published on the edit page of The Economic Times on November 12, 2011.

 

 

[nik1]

Цън Цон в "ДЕНЯТ с В.Дремджиев", 26.5.20, По TV+ и TV1

!! Цън Цон: #Китай предизвиква света не само с разследването за вината му за прикриване на информацията за #епидемията, но се чувства толкова силен с историческото си предимство с #5G, че вероятно ще завладее #ХонгКонг защото така или иначе има проблем с лошия си образ в света. Така е - в света на #геополитиката няма #добро и #лошо, има битка на #силния и #слабия

 

 

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[deaf]

Преди 24 минути, nik1 said:

Индия ще има доход на глава от населението малко под 53 000 долара - в обхвата на най-богатите страни като Швейцария и Норвегия.

Тази прогноза е фантасмагория!!! За да забогатеят един милиард индийци,(или китайци),трябва един милиард други хора по Земята да обеднеят. Само така може да излезе сметката/прогнозата на банкерите от Сити. Позовавам се на няколкото хиляди години човешка история през които заможните хора/народи са били малък процент от цялото земно население. Да речем - между 10% и 15%.

Индийският и китайският елит трябва да се насочат в съвсем друга посока - да възхваляват и пропагандират скромният и беден живот сред милиардите свои сънародници,а не да се опитват да им осигурят "швейцарски" доходи. Тоест,да градят икономика върху основите на потребностите,а не на печалбата. Човешки потребности като дисциплина,достойнство,чест,патриотизъм,романтични чувства,а не маниакален ламтеж за висока заплата. В това отношение може да вземат пример от японците - те живеят пестеливо и скромно. Затова и японският елит не се страхува от гладни бунтове или революции породени от завистта към богатите. Успешният управляващ елит е успешен защото управлява съобразно културните особености на своя народ. И отчита духът на времето в което живее,разбира се.

[Atom]

Преди 1 час, gmladenov said:

Принципно аз не виждам какво ще спре Китай да стане най-мощната държава в света. Въпросът е какви са техните амбиции.
Те искат ли, например, да  изместят САЩ от ролята им на световен лидер/жандарм - или искат нещо друго.

Според мен зависи по какъв сценарий ще се развие света. Според прогнозите на банките и разни бизнес консултанти всичко ще е ОК е светът ще продължи да се развива със същите темпове. При това положение Китай може и да има  по-големи амбиции от сегашните. Има и други  прогнози, например на фондация Рокфелер, Римския клуб и др. , които са по-скоро мрачни. Там виждат климатични аномалии, социални сътресения, епидемии и др. подобни шокови събития. При това положение нито САЩ, нито Китай биха искали да са "световни лидери" и да оправят разни каши.

[deaf]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Те искат ли, например, да  изместят САЩ от ролята им на световен лидер/жандарм - или искат нещо друго.

Тук възниква интересен въпрос. Възможно ли е световен лидер да НЕ Е жандарм?!

[Atom]

Преди 3 часа, nik1 said:

От друга страна, защо още не е подписано споразумение с Китай и не се работи активно по него (както това с Индия)? Дали защото от "призмата на екологията" и други стандарти Китай не се счита за достатъчно "добър" партньор? Също така- ЕС никога не е спирало да проявава загриженост за правата на хората, а Китай е много назад в това отношение.

 

Далеч съм от мисълта, че Китай и Европа ще станат първи приятели и съюзници. Напротив, писах вече, че това са конкуренти от две бъдещи различни сфери. При това положение е естествено да има ръчкане, бутане, удари под кръста, шпионаж, надлъгване, кражби и всичко друго което се сетиш. В същото време обаче когато е необходимо ще има и партниране, оказване на взаимопомощ, подкрепа в критични моменти и т.н.

Буквално на границата на Европа, на другия бряг на средиземно море в  Африка живеят 1,2 милиарда души. Към 2050 г. прогнозата е да станат 2,6 милиарда. Предимно млади, бедни, гладни и без никаква перспектива. За много от тези хора, единствената възможност за оцеляване ще бъде Европа. Това е проблемът на Европа + още кой знае колко афганистанци,  пакистанци и т.н. Европа няма нито капацитета, нито хъс да се справи с проблема. Ако САЩ иска да се занимава със задачата - супер. САЩ обаче не искат - искат Америка-фърст.  При това положение Китай може и да е зло, но по-добре те да се занимават с разни псевдо-държави в Азия и Африка отколкото никой и районът да потъне в анархия. 

Проблемът със световното лидерство не е, че Китай иска да измести САЩ, а че американците вече не искат (или не могат) да изпълняват тези функции. При това положение опциите са две - деглобализация до 4-5 сфери или частичен отказ от суверенитет и делегиране на повече права на международните институции. Второто явно засега е невъзможно да се случи. 

Редактирано Май 27, 2020 от Atom

[nik1]

Преди 30 минути, Atom said:

Далеч съм от мисълта, че Китай и Европа ще станат първи приятели и съюзници. Напротив, писах вече, че това са конкуренти от две бъдещи различни сфери. При това положение е естествено да има ръчкане, бутане, удари под кръста, шпионаж, надлъгване, кражби и всичко друго което се сетиш. В същото време обаче ще има и партниране, оказване на взаимопомощ, подкрепа в критични моменти и т.н.

Буквално на границата на Европа, на другия бряг на средиземно море в  Африка живеят 1,2 милиарда души. Към 2050 г. прогнозата е да станат 2,6 милиарда. Предимно млади, бедни, гладни и без никаква перспектива. За много от тези хора, единствената възможност за оцеляване ще бъде Европа. Това е проблемът на Европа + още кой знае колко афганистанци,  пакистанци и т.н. Европа няма нито капацитета, нито хъс да се справи с проблема. Ако САЩ иска да се занимава със задачата - супер. САЩ обаче не искат - искат Америка-фърст.  При това положение Китай може и да е зло, но по-добре те да се занимават с разни псевдо-държави в Азия и Африка отколкото никой и районът да потъне в анархия.  

Някакво партниране в името на общи цели и нтереси за ЕС и Китай не значи "приятелство" .Такова партниране на ЕС го има днес и с Руската федерация, и  смея  да твърдя в по-голяма относителна, (може би абсолютна степен?), отколкото с Китай, въпреки взаимните санкции.

 

Цитирай

Буквално на границата на Европа, на другия бряг на средиземно море в  Африка живеят 1,2 милиарда души. Към 2050 г. прогнозата е да станат 2,6 милиарда. Предимно млади, бедни, гладни и без никаква перспектива. За много от тези хора, единствената възможност за оцеляване ще бъде Европа. Това е проблемът на Европа + още кой знае колко афганистанци,  пакистанци и т.н.

Естествено  е  проблем, но това пък не значи че всичко останало (и най-вече това което "идва" и се "продава" от Далечния Изток)  е френдли и желано.

 

Цитирай

Проблемът със световното лидерство не е, че Китай иска да измести САЩ, а че американците вече не искат (или не могат) да изпълняват тези функции.

Според мен САЩ (като цяло) не се е отказал от това да бъде лидер на свободния свят   (аз говорих  само за свободния свят де), иначе кой искал да бъде лидер в един труден свят и на трудно място/места?

Африка,   част от Близкия изток (не целият - ако залогът е Израел, то играта на Тръмп е е друга,защото той е подрепян и/или разчита на политическата и електорална  подкрепа на християнските ционисти и фундаменталисти), Афганистан? 
Места забравени от Бога, в които всички имперри са съкрушавани.

Редактирано Май 27, 2020 от nik1

[Atom]

Преди 4 минути, nik1 said:

Някакво партниране в името на общи цели и нтереси за ЕС и Китай не значи "приятелство" .Такова партниране на ЕС го има днес и с Руската федерация, и  смея  да твърдя в по-голяма относителна, (може би абсолютна степен?), отколкото с Китай, въпреки взаимните санкции.

Точно това имам пред вид. Санкциите срещу Русия  са меки и премерени. Русия в никакъв случай не е изолирана както Иран или Северна Корея. Отделни компании и личности - да, но не и цялата държава в пакет.