Отиди на
Форум "Наука"

Защо няма българи/ки сред най-висшия елит на Османската империя


Recommended Posts

  • Потребител

Много хипотези могат да се породят за обяснение на факта, че няма българи сред най- висшия елит на Османлъка. Въпросът е защо българи не се вписват в държавната система на Турция?

  • демографска слабост- интелигенцията и вождовете са емигрирали
  • неадекватност със система, в която всички са роби на султана
  • верски съображения
  • непреодолими езикови различия
  • консервативност
  • нонконформизъм
  • слаба производителност за обширния пазар
  • невежество и неграмотност
  • отсъствие на авантюристи, желаещи промяна на социалния статус
  • родолюбие
  • отсъствие на класа с ръководен, военен опит и желание за ръководене .
  • презрително отношение на турците или другите значими народи по някакви причини
  • разорителни отношения, при които не може да се създаде елит
  • много други, вкл. по- важни, за които не се сещам
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 153
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Моят преразказ за Сюлейман Балтаоглу

Балтаоглу е военачалник на неопитна и невъоръжена флота. До времето на Хайредин Барбароса, дисциплинирал и подготвил пирати, които да надвият генуезци и венецианци има още време. Като всеки роб на султана, Балтаоглу е временно и е жертва на прищевки и изкупва каквито и да е грешки. Но и сега е така. Който си въобразява, че може да стане царица, като стигне вълшебното осмо поле, много се лъже. Няма такъв случай. Никой няма да го наеме за царица.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, resavsky said:

Българите никога не са били прочути с военноморските си умения 

А прочути ли са като високопоставени в чужда империя- Византия, Турция, Варшавски договор и СИВ, ЕС и НАТО?

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 1 час, Втори след княза said:

А прочути ли са като високопоставени в чужда империя- Византия, Турция, Варшавски договор и СИВ, ЕС и НАТО?

Е във Византия сме дали няколко императрици.Прочути красавици и интригантки.Това поне го могат българските жени. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, resavsky said:

Е във Византия сме дали няколко императрици.Прочути красавици и интригантки.Това поне го могат българските жени. 

Имал съм предвид, когато сме част от други империи. Има ли българско участие във Византийския елит през периода 1018 – 1185?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, Втори след княза said:

Въпросът е защо българи не се вписват в държавната система на Турция?

Отговорът на този въпрос е в КОЙ, КЪДЕ и КАК е правел подборът на кадри за елита на държавната система на Османската империя.

Сламка:

362541577_Untitled1.thumb.jpg.a5d59d7bd63b5f7ee3e14b8c5d4c7385.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Enderûn

https://de.wikipedia.org/wiki/Enderun

Може би търсенето в еничарската система е подвеждащо. Там не се е изковавал елитът на системата. На друго място е било.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 4 часа, Втори след княза said:

А прочути ли са като високопоставени в чужда империя- Византия, Турция, Варшавски договор и СИВ, ЕС и НАТО?

Прочети за династията Асеневци във Византия, техния род се е считал едва ли не втори след императорския. Западните хора са ги считали за толкова влиятелни, че са ги наричали "принцове". Андроник Асен се е считал за втория най добър военачалник след император Андроник III (естествено императора е най добрия). Впоследствие е считан за втория най богат човек в империята след Йоан Кантакузин.

Сещам се за Войсил който също прави забележителна кариера на военачалник. От ПБЦ може да посочим потомците на Арон, те също правят не лоши кариери.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 9 часа, Втори след княза said:

Имал съм предвид, когато сме част от други империи. Има ли българско участие във Византийския елит през периода 1018 – 1185?

Има разбира се. Наследниците на последния български цар Иван Владислав правят много сериозни кариери във Византия и поне до края на 11 век са фактор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, Б. Киров said:

КОЙ, КЪДЕ и КАК е правел подборът на кадри за елита на държавната система на Османската империя.

В този текст се показва къде и как е бил правен подборът на кадрите за елита на държавната система на Османската империя /почти всички Велики Везири и други висши администратори са преминали през Дворцовото училище Ендерун/, но няма обяснение кой е правел оценката на този подбор:

"Основната цел на Дворцовото училище беше да обучи най-способните деца за ръководни постове, или като военни лидери, или като висши администратори, които да служат на Империя (Basgoz & Wilson, 1989). Ендерун е уникален по отношение на предисторията на ученическата група и нейната меритократична система. Етническата принадлежност или расата са без значение във фазата на devshirmeh, тъй като учениците бяха избрани от мултикултурното население на Империята. Тези, на които е поверено да намерят тези деца, са скаути, които са специално обучени хора в европейските земи на империята. Скаутите набират младежи според техния талант и способности по училищни предмети, в допълнение към тяхната личност, характер и физическо съвършенство. Кандидатите на Ендерун не трябваше да бъдат сираци или единствените дете в семейството им (за да се гарантира, че кандидатите имат силни семейни ценности); те не трябва вече са се научили да говорят турски или на занаят/търговия. Идеалната възраст на новобранците беше между 10 и 20 години (Taskin, 2008). Мехмед Рефик бей спомена, че младостта с телесен дефект, колкото и лек да е бил, никога не е допуснат до дворцова служба (напр цитиран от Милър), тъй като турците вярвали, че може да има силна душа и добър ум намерени само в перфектно тяло (Ipsirli, 1995). Най -ярките младежи, които се вписват в общите условия след това бяха дадени образование на избрани мюсюлмански семейства в цяла Анадола, за да завършат процес на инкултурация (Horniker, 1944; Miller, 1973; Ipsirli, 1995). Те щяха по-късно посещават училища в цяла Анадола, за да завършат обучението си от шест до седем години (Ilgurel, 1988). Akarsu (2006) дефинира системата като пирамида, предназначена да избере елита от елита, най -способният и физически перфектен. Само много малко ще достигнат до Дворцово училище.

Системата Enderun се състои от три подготвителни училища, разположени извън двореца в допълнение към този в самите дворцови стени. Според Милър (1973), имаше 1000-2000 студенти в трите колежа Enderun и около 300 студенти в най -доброто училище вътре в двореца. Учебната програма беше разделена на пет основни раздела. 1. Ислямски науки; включително арабско, турско и персийско езиково образование, 2. Точни науки; математика, география, 3. История, право и администрация: обичаите на двореца и правителствените въпроси, 4. Художествено и музикално образование, и 5. Физическа подготовка, включително с оръжие (Ipsirli, 1995; Akkutay, 1984; Милър, 1973; Басгоз и Уилсън, 1989 г.)

Успешните възпитаници бяха разпределени според техните способности на две основни позиции: правителствени или научни (Армаган, 2006) и тези, които не успяха в своето обучение авансово биваха предоставяни на военните.

Едно от най -отличителните свойства на училището беше неговата система за заслуги, състояща се от внимателно степенувани награди и съответстващи наказания (Аккутай; Ипсирли; Милър). В края на образователната система Enderun завършилите са имали възможност да говорят, четат и пишат поне на 3 езици, способни да разберат най-новите разработки в науката, владеят поне един занаят или изкуство и се отличава с висша военна подготовка, както и с умения за близък бой. Училищната система никога не е имал за цел да образова своите ученици да станат само учени, художници или войници; но е била насочена към гъвкавост, която дава образованието на един перфектния човек, с добро познаване на всичко, за да може да стане водач на империята.

Третият двор на двореца Топкапъ се състоеше от императорската хазна, павилиона на Светата мантия и сградите на Дворцовото училище. Така училището се намира до най-ценните притежания на османските султани - хазната и наследството на Пророка на исляма. В дворцовото училище имаше седем зали или степени във всяка зала имаше 12 учители, отговорни за умствената и академичната степен на учениците Ендерун. Учениците носеха специални униформи, определени според нивото им на постижения (Дери, 2009) и Милър посочиха, че допълнителни сгради включват библиотека, джамия, зали за музика, зимни градини, общежития и бани.

От средата на XV в. Enderun е най -важната официална образователна институция освен медресето. Това училище, където се обучават предимно граждански и военни администратори, е създадено, за да създаде необходимия ресурс от работна ръка за османската централна и провинциална бюрокрация. С тази характеристика то не само съставлява основната образователна единица, където се преподава и развива официалната османска идеология или манталитет, но също така има важно място при определянето на административни и политически цели и функционирането на основните институции на държавата.

Основната цел при създаването на такава институция е да се обучават квалифицирани лидери за Османската империя, която се основава на военна основа, и да се осигурят силни административни кадри за управление на масите, принадлежащи към различни религии, езици и култури постоянно растяща държава.

Образованието в Ендерун е изградено на седем нива, а именно Голямата и Малката стаи, Отделението Доганци, Отделението Сеферли, Гардероба, Стаята на съкровищницата и Частната стая. Вътрешните момчета, които не можаха да изкарат образованието тук до края, напуснаха средните класове и се присъединиха към различни военни части.

Малката стая, която е едно от първите две нива на Enderun, беше вляво, когато влезете в Babüssaade, а Голямата стая беше вдясно. В тези две стаи бяха приети млади хора, начинаещи момчета завършили училище с отлично представяне. Те ще вземат уроци по ислямска религия и култура, турски, арабски и персийски и ще практикуват спортове като борба, скачане, бягане и стрелба със стрели. Тези, които четяха в тези стаи, бяха наречени „доламали“, защото носеха един вид халат, наречен „долама“. Тийнейджърите бяха на около петнадесет години. Имаше лали, които осигуряват дисциплина и помагат на младите хора по различни въпроси.

Докато персоналът на Голямата стая беше 100, а Малката стая беше шестдесет.

Третата степен на Ендерун беше Doğancı Koğuşu idi;; Това отделение, където се обучават около четиридесет младежи.

Отделение Сеферли Образуван е от Мурад. Младите хора тук станаха музиканти, борци, бръснари и т.н. те бяха обучени в занаяти. Всъщност много музиканти и поети излязоха от това отделение. Около 100 млади хора се обучаваха в отделението Сеферли, а неуспелите да го завършат момчета от това отделение бяха дадени на кавалерийските отряди по време на прекъсванията.

Kilerci Koğuşu е създадено по време на управлението на Фатих Султан Мехмед. Началникът на това място беше серкилари-и хаса. Задължение на това отделение беше да сервира храна на султана. Присъстващите тук приготвяха и съхраняваха всякакви нужди от храна и напитки на владетеля и Харем-и Хюмаюн, като хляб, месо, ядки, сладкиши и шербет. Свещите на дворцовите стаи и джамиите също бяха доставени от това отделение. Техният брой беше около тридесет. Неуспелите да го завършат момчета от Kilerci Koğuşu влизаха в кавалерийските ескадрили и като пазачи на изходите.

Съкровищницата е създадена и от Фатих. Treasurydarbaşı беше един от най -влиятелните служители на двореца. Той е бил ръководител на дворцовите занаятчии, наречени "ehl-i hiref", който е служил в двореца и е отговарял за опазването на хазната на Ендерун и бижутата и ценностите, принадлежащи на двореца. По време на мир и война той не напуска страната на султана. Учениците на  отделение достигаха до 150. Когато излизаха оттук без да успеят да го завършат, младите хора влизаха в кавалерийските дружини Капикулу.

Has Oda е последното от нивата на Enderun и е основано от Fatih. Четиримата известни офицери от Хас Ода бяха главният камергер, оръжейникът, чухадарът и рикабдар; В Закона за завоевателя е посочено, че само главният камергер има правомощието да се яви пред султана. Общият брой на студентите в това последно отделение беше около четиридесет. Сред задълженията на частните камари са почистването на офиса Cardigan-i, грижата за вещите му, изгарянето на сандалово дърво през нощта от маслени лампи, изливането на розова вода и опазването на свещените реликви. Тези, които служеха на султана, като мюзин на султана, таен чиновник, началник на тюрбани, а и старши сержант на вътрешна охрана, също бяха избрани измежду членовете на Тайната камера.

Като се има предвид неговата работна система, програма и действие, може да се каже, че Enderun е място за стаж и образование, където практически се преподават различни умения, изкуства, административна и политическа информация и се определят способностите, а не училище. В седемте стаи и отделения, съставляващи Ендерун, имаше определени правила, които бяха стриктно спазвани по отношение на уволнения, повишения и запълване на свободните места. Системата Enderun се основава на образователен процес с различни нива в рамките на органичната връзка.

Кандидатите бяха избрани от специално сформирани мобилни екипи, които действаха според определени правила, като изследваха техните физически, физически и духовни характеристики. Някои квалификации също се търсят в семействата, при които те ще бъдат изпратени. В дворците, където се намираха подготвителните класове, уроците, свързани с турската и ислямската култура, и спортните уроци, които биха подобрили физическите способности, бяха от съществено значение. Един от принципите, който се следваше щателно от началото до края в тази образователна система, беше отсейването. Този метод, който се прилага от самото начало, е разработен през периода Кануни и онези, които не могат да покажат успех и напредък от подготвителните класове до края на образованието Ендерун, са взети оттам и са раздадени на различни чинове в армията. По този начин само тези, които се отличиха, можеха да завършат периода на обучение. Освен това, според фиксираната квота в стаите и отделенията, беше приложен методът за излизане, за да се намали броят на определени интервали и да се освободи място за нов талантлив персонал.

Един от основните принципи на образованието Ендерун беше дисциплината. Всеки ход на младежа, който продължаваше подготвителното си обучение и обучението на Ендерун, трябваше да бъде измерен. Особено в Ендерун акагите бяха изключително строги за спазването на правилата. Дори и най -малката грешка беше наказана. Основните наказания бяха фалала, недоспиване и прекъсване на храната. Тази дисциплина накара младите хора да бъдат търпеливи, да издържат на всякакви трудности, уважителни и смирени. Общежитията им бяха под формата на отделения и имаше легло акага за всеки осем до десет млади хора. Оризът и месото бяха основни храни. На младите хора не беше позволено да ядат прекалено много и се внимаваше да не останат без храна. Знаейки, че младите хора могат да достигнат до всякакви позиции според техните способности, биха им позволили да се съобразят с принципите и да повишат решимостта им да работят. Везирите, бейлербеите, санджак беговете и други административни служители, служещи на различни нива, както в центъра, така и в щата, обикновено се обучаваха от тази институция. В творбите на Тайярзаде Ата бей и Хизир Иляс има подробна информация за двореца и живота на Ендерун и културната среда, формирана тук. Особено в творчеството на Ата бей са дадени имената и случайни биографии на учени, поети, държавници, войници и администратори, израснали в Ендерун и работещи в различни области. Когато Ендерун се сравнява с медресето, което се основава на напълно различни методи и цели, се вижда, че първата институция има по -голям късмет и успех по отношение на постигането на целта си. Докато образованието в медресето беше отслабено вътрешно от привилегиите и покровителството, дадени на децата от семействата на илмиите, принципът на Ендерун, основан на строга дисциплина, който го направи единственото средство за увеличаване на успеха и уменията, направи тази институция най-успешната образователна институция на империя в класическия период, когато на никого не са дадени привилегии. Всъщност много западни наблюдатели и посланици, които бяха останали в Истанбул в продължение на много години, се интересуваха повече от образованието на Ендерун, отколкото от медресето, и дори най-недоволните използваха признателни изрази."

https://islamansiklopedisi.org.tr/enderun

The OttomanPalaceSchool Enderun and the Man with Multiple Talents, Matrakçı Nasuh, Journal of the Korea Society of Mathematical Education Series Research in Mathematical Education   Vol. 14, No. 1, March 2010, 19–31

Въпросът КОЙ е оценявал способностите на тези около 300 до 600 постоянни студенти в Ендерун тук не е засегнат, но по принцип това са били преподавателите им в различните 7 степени на 14-годишното им обучение, а тези преподаватели са били от средите на т.н. "бели евнуси" от институцията The Kapi Agha /Turkish: Kapı ağası,/

https://en.wikipedia.org/wiki/Kapi_Agha

Какъв е бил съставът на тази институция до голяма степен отговаря на въпроса защо твърде малко българи са стигали и завършвали Ендерун през 15-16 век; иначе излиза, че албанците и сърбите са най-даровитите народи в Европа.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Сега малко извън темата - говорил съм със сърби които заявяваха че в техния език "еничар" въобще не е отрицателна дума.Дори се използва като синоним понякога на професионален или добър войник.В българския е синоним на предател и родоотсъпник.Това струва ми се е достатъчно красноречиво. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, resavsky said:

Е във Византия сме дали няколко императрици.Прочути красавици и интригантки.Това поне го могат българските жени. 

Защо реши че са красавици и интригантки ? 

Екатерина дъщеря на Йоан Владислав - съпруга на Исак I Комнин е императрица 2 години. 

Ирина Асенина е и с българска кръв (1/4) но не е българка, а византийска аристократка и бъдеща съпруга на узурпатора Йоан Кантакузин

Кераца - дъщеря на Йоан Александър и еврейката Сара, става съпруга на Андроник IV

Те това са...

Коя от тях е прочута с красотата си и интригантка ?  

Красавица е била Мария - внучка на Иван Владислав. Баба на Анна Комнина, ама тя не става императрица

Във Византия след 12 век гъмжи от чуждестранни императрици - унгарки (3-4), западнячки, има италианка, рускиня, грузинка, сръбкиня.....Между унгарките и западнячките търси интригата . А две българки (и половина) не е впечатляващо

..............................................................................................

Що се отнася до османски императрици ( Валиде хатун или Валиде Султан) от български произход, положението също не е впечатляващо - една и то не с безспорен произход. 

 

Редактирано от Евристей
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Под интригантки имах предвид преди всичко Екатерина Комнина.Доста подценявана фигура но по всичко личи че тя е скритата сила извела фамилията Комнина до императорския трон.И въобще дала им амбиции да се борят за него. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Киров, като четох текста ти се изумих. Имало било скаути които подбирали.... Какви училищни предмети? Българското население е съставено почти изцяло от неграмотни селяни, които дори не са знаели, че съществува училище. Какво разузнаване в реалиите на 16-17 век? Та селяните дори са нямали лични документи, камо ли някакви други. Дори данъчните документи са броели ханета, а не хора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има някои сведения, че ако турците забележели някой млад, красив и умен българин, имали веднага желание да го потурчат( да го вземат в школата?). Такова е житието на св. Георги Нови Софийски. Може би скаути все пак е имало?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Уви, засега нямам подобрение на състоянието :) по незнание защо няма български елит през Турско, пък и по- сетне.

Знаменитите ни управляващи като Стамболов и Стамболийски не са от управляваща класа, а са самородни. Ляпчев и пр. са от Македония, в която казват, "Върви в България да управляваш". В Уики. де пише, препратено от Ердерун към лицея Галатасарай, че там са учили Каблешков, Симеон Радев и Георги Златарски (геолог)- брат на Васил З (историк), който е учил в Русия.

Искам да кажа, че сред умните българи няма нагласа да управляват. Спомняте си у Вазов за Левски, дето го питат дали ще стане цар след Освобождението, а той отвръща, че ще освобождава други. Не ще човекът. Ама и сред народа се носи поговорка "На всеки 10 трябва един по- прост от тях за да ги командва". Види се управлението не е предпочитана дейност. А съвременният живот е организация, кооперация, комуникация, съвместен труд. Сам човек- само на едното място. 

Ама и във форума... по- умните не само че не получават уважение, но и биват хулени. 

Единствената ми надежда е в това, че тия, простите, дето управляват другите 10, малко по малко ще поумнеят, та поне да не пречат, а един ден, може и наистина да свършат нещо смислено.

... все пак, напредвам. Към съждението си, че с падането на Българската държава, а и причинявайки го, българите са деморализирани и не се вписват в Османския морал прибавям и това, че сред умните българи липсва желание за власт. Види се интелект и воля не са природно свързани.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Една дума- СЕГРЕГАЦИЯ!!! Дори и българите да са имали желание за кариера и власт, това няма как да стане докато са християни. Малцина от вас си дават сметка колко важна за един селски традиционен човек е общността. Сега ще кажа една глупост, но все пак като много обща илюстрация. Баща ми е бил граничар на гръцката граница и е бил пастир. Можел е да отиде в Гърция когато и както поиска, все едно е на разходка. Питал съм го "Защо не избяга в Гърция?" Отговора беше "А какво да правя там? Аз там не познавам никого."

Държа на думите си, че българския селянин е бил готов да убие детето си и сам да умре от садистични мъчения отколкото да приеме исляма.

Ето ви Петльовден

Цитирай

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

Няма значение дали това е легенда или истина. Важното е, че хората са смятали това за един добър пример.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, Frujin Assen said:

Имало било скаути които подбирали.... Какви училищни предмети? Българското население е съставено почти изцяло от неграмотни селяни, които дори не са знаели, че съществува училище. Какво разузнаване в реалиите на 16-17 век? Та селяните дори са нямали лични документи, камо ли някакви други. Дори данъчните документи са броели ханета, а не хора.

Глупости, естествено че властите са имали данни за населението, най-малкото попът е водил регистър на раждания и смърт, а местните турски власти също са имали информация. Хващаш се за думата "скаути", така е в османската енциклопедия, от която цитирам текста, отрядът за вземането на девширме се е водел от еничарски офицер снабден със султанска заповед, като за информация за местните деца са се ползвали местните османски власти:

"Османската власт провеждала събирането на кръвен данък със сурова методичност и педантичност. Няколко запазени султански заповеди, издавани по този повод, ни представят в подробности системата на подготовка и провеждане на рекрутите -на момчетата. Първата от тях датира от 1576 г. Както става ясно от дошлите до нас документи, обявяването на рекрутите ставало по искане на агата на еничарския .корпус, който чрез нарочно писмо до владетеля изисквал да се пристъпи към подготовката. Въз основа на него султанската канцелария издавала съответните фермани, които имат значение на документи, обявяващи мобилизация. Те доказват, че наборите на кръвен данък били държавна политика и ангажирали органите на местното управление на различни нива. Една султанска заповед от 1601 г., публикувана от И. Ваздравели и адресирана до бейлербея на Румелия, с която се уведомява за предстоящия набор и се нарежда да изпратят в селищата специални инспектори, подбрани от подчинените му офицери, които да подпомогнат предстоящия подбор и изпращането на момчетата. Няколко други заповеди се отнасят до кадиите в районите, жъдето щели да се провеждат събиранията. От тях се изисква да се уведомят мюсюлманските поданици за предстоящия набор и да се осигури явяването на всички момчета, подлежащи на събиране, заедно с техните бащи.Бейлербейството Румелия, в което изцяло били включени българските земи, се разделяло на три успоредни части в посока изток—запад, наречени крила, произтичащи от огузката военна организация. Лявото крило обхващало южните райони на полуострова, средното — териториите, прилежащи на диагоналния път, и дясното — северните части. При събирането на кръвния данък във всяко крило се изпращал еничарски отряд, командуван от висш офицер турпаджибашия, яябашия,загърджибашия и др. От местните военни и административни органи се изисквало да съобщят на жителите във всички селища от подопечните им райони. Изрично се изброявали селищата, паланките, селата, градовете, тимарските владения, хасовете, вакъфските селища, зеамети и чифлиците. Настоявало се да се предупредят бащите, че трябвало да съберат и представят пред еничарския отряд всичките си деца, без да оставят нито едно. Властта използувала местните административни органи, тъй като те чрез отдавна развити механизми познавали по селища Подборът на момчетата се правел лично от командуващия офицер. В османските извори се подчертава, че събираните младежи трябвало да бъдат на възраст между 15 и 20 години, а„ както се уточнява в един закон за еничарите — най-добре на 17 години. Във всички достигнали до нас документи многократно се повтаря да се събират „най-годните; най-добрите, най-хубавите“, което говори за определено високи и трайно утвърдени критерии на подбор. Момчетата се вписвали в списък с пълното им лично описание —името, това на родителите, селището, от което са взети, цвят: на очи и коса, особени белези, качества и способности — т. е- правела се подробна характеристика на всяко дете. В султанските заповеди, както вече бе казано, изискванията към децата винаги са формулирани в превъзходна степен — най-здравите, най-годните, най-хубавите. Събирали се децата „най“. Матковски ни представя не само какви трябвало да се вземат, но и какви не бивало да се вземат. Според него властта забранявала да се вземат деца на умрели родители, защото били невъзпитани и лакоми, деца с недостатъци — кьосета, с кожни болести, много високи или много ниски, много дебели или много слаби, деца с дефекти, които ги правели обект на подигравки. Османците искали здрави и нормални момчета. Имало и забрани от социален характер. Да не се събират юноши, вече встъпили в брак, обрязанн или знаещи турски. Според него забраната се отнасяла и за деца, които живеели в града или вече били научили някой занаят. Избирали се са такива, които превъзхождали по физически и интелектуални данни своите връстници. Те подбирали онези, които биха били елитът на генерацията."

Цветана Георгиева. Наука и изкуство, София 1988

http://macedonia.kroraina.com/cgebz/index.htm

Повече на тролене и малоумничене няма да ти отговарям, не ми е целта в живота да ограмотявам, вземете прочетете малко, по-малко пишете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Връщам се към евреите и арменците. Те охотно са се вписвали и са проявявали амбиции да командват и подкрепят своите, независимо в коя област- военна, политическа, научна или финансово- търговска.

Тези достойни качества е добре да насадим и отглеждаме и сред себе си- българите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 33 минути, Б. Киров said:

Глупости, естествено че властите са имали данни за населението, най-малкото попът е водил регистър на раждания и смърт, а местните турски власти също са имали информация. Хващаш се за думата "скаути", така е в османската енциклопедия, от която цитирам текста, отрядът за вземането на девширме се е водел от еничарски офицер снабден със султанска заповед, като за информация за местните деца са се ползвали местните османски власти:

"Османската власт провеждала събирането на кръвен данък със сурова методичност и педантичност. Няколко запазени султански заповеди, издавани по този повод, ни представят в подробности системата на подготовка и провеждане на рекрутите -на момчетата. Първата от тях датира от 1576 г. Както става ясно от дошлите до нас документи, обявяването на рекрутите ставало по искане на агата на еничарския .корпус, който чрез нарочно писмо до владетеля изисквал да се пристъпи към подготовката. Въз основа на него султанската канцелария издавала съответните фермани, които имат значение на документи, обявяващи мобилизация. Те доказват, че наборите на кръвен данък били държавна политика и ангажирали органите на местното управление на различни нива. Една султанска заповед от 1601 г., публикувана от И. Ваздравели и адресирана до бейлербея на Румелия, с която се уведомява за предстоящия набор и се нарежда да изпратят в селищата специални инспектори, подбрани от подчинените му офицери, които да подпомогнат предстоящия подбор и изпращането на момчетата. Няколко други заповеди се отнасят до кадиите в районите, жъдето щели да се провеждат събиранията. От тях се изисква да се уведомят мюсюлманските поданици за предстоящия набор и да се осигури явяването на всички момчета, подлежащи на събиране, заедно с техните бащи.Бейлербейството Румелия, в което изцяло били включени българските земи, се разделяло на три успоредни части в посока изток—запад, наречени крила, произтичащи от огузката военна организация. Лявото крило обхващало южните райони на полуострова, средното — териториите, прилежащи на диагоналния път, и дясното — северните части. При събирането на кръвния данък във всяко крило се изпращал еничарски отряд, командуван от висш офицер турпаджибашия, яябашия,загърджибашия и др. От местните военни и административни органи се изисквало да съобщят на жителите във всички селища от подопечните им райони. Изрично се изброявали селищата, паланките, селата, градовете, тимарските владения, хасовете, вакъфските селища, зеамети и чифлиците. Настоявало се да се предупредят бащите, че трябвало да съберат и представят пред еничарския отряд всичките си деца, без да оставят нито едно. Властта използувала местните административни органи, тъй като те чрез отдавна развити механизми познавали по селища Подборът на момчетата се правел лично от командуващия офицер. В османските извори се подчертава, че събираните младежи трябвало да бъдат на възраст между 15 и 20 години, а„ както се уточнява в един закон за еничарите — най-добре на 17 години. Във всички достигнали до нас документи многократно се повтаря да се събират „най-годните; най-добрите, най-хубавите“, което говори за определено високи и трайно утвърдени критерии на подбор. Момчетата се вписвали в списък с пълното им лично описание —името, това на родителите, селището, от което са взети, цвят: на очи и коса, особени белези, качества и способности — т. е- правела се подробна характеристика на всяко дете. В султанските заповеди, както вече бе казано, изискванията към децата винаги са формулирани в превъзходна степен — най-здравите, най-годните, най-хубавите. Събирали се децата „най“. Матковски ни представя не само какви трябвало да се вземат, но и какви не бивало да се вземат. Според него властта забранявала да се вземат деца на умрели родители, защото били невъзпитани и лакоми, деца с недостатъци — кьосета, с кожни болести, много високи или много ниски, много дебели или много слаби, деца с дефекти, които ги правели обект на подигравки. Османците искали здрави и нормални момчета. Имало и забрани от социален характер. Да не се събират юноши, вече встъпили в брак, обрязанн или знаещи турски. Според него забраната се отнасяла и за деца, които живеели в града или вече били научили някой занаят. Избирали се са такива, които превъзхождали по физически и интелектуални данни своите връстници. Те подбирали онези, които биха били елитът на генерацията."

Цветана Георгиева. Наука и изкуство, София 1988

http://macedonia.kroraina.com/cgebz/index.htm

Повече на тролене и малоумничене няма да ти отговарям, не ми е целта в живота да ограмотявам, вземете прочетете малко, по-малко пишете.

Изобщо не те троля, просто ти посочвам, че текста който си дал е несъстоятелен. Просто ти посочвам, че няма как да има "скаути" в тогавашната обстановка. През този период в Османската империя няма никаква друга статистика, освен данъчната, а там се броят ханета- домакинства.

И не, централните власти са нямали никаква- от думата съвсем представа за населението. Аз поне не съм чувал, поповете да са водили каквито и да било статистики за каквото и да било през 16-17 век. Ако ти знаеш за подобни документи въведени в научен оборот-официално си посипвам клавиатурата с пепел.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Втори след княза said:

Връщам се към евреите и арменците. Те охотно са се вписвали и са проявявали амбиции да командват и подкрепят своите, независимо в коя област- военна, политическа, научна или финансово- търговска.

Тази теза не се вписва във факта,че евреите две хиляди години не са имали желание да създадат собствена държава. (За арменците не съм се интересувал  и не знам...) Ако се разровим и потърсим причината за този маниакален стремеж у тях към висшите етажи на властта,може да излязат много нелицеприятни факти и истини...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, Втори след княза said:

Искам да кажа, че сред умните българи няма нагласа да управляват.

Не е било до нагласа, а до целенасочена държавна политика от османския двор.

През 1500 г. населението на цялата Османска империя е около 11 млн. заедно с присъединените територии, в българските територии са живеели поне 2.5 млн., това е наистина най-многобройното население в европейската част завладяна от османците. Румелийското берлибейство е било най-престижния пост след Велик Везир, единствено румелийския берлибей е имал право да присъства на държавен съвет, никоя друг от местните владетели, когато се справи добре Агата /върховния офицер на еничарите/, за награда са го пращали да стане Румелийския берлибей, това е било повишение за него.

Издигали са се момчета от Албания, Сърбия и Босна, защото по онова време тези територии са били трамплин за по-нататъшни завоевания, затова там е запазена и феодалната аристокрация под формата на васали.

Евнусите-възпитатели в Дворцовото училище също са били преобладаващо албанци, сърби и босненци, така наречените "бели евнуси", които дефакто са определяли кой да влезе във висшето училище и кой да го завърши. Естествено е, че е имало и клиентелизъм, вече заелите високи политически постове албанци, сърби, босненци са обслужвали интересите на Капи Ага - който е винаги е имал достъп до Султана и който в онези години е съобщавал волята на Султана на Дивана от Везири. Фигурата на Капи Ага до към средата на 16-ти век е изключително мощна, защото тези евнуси са имали достъп и до мъжката и до женската част на Двореца, те са въртели и интригите на Харема и тези на политиката. Освен това безбрачието и бездетството им ги е правело изключително богати - белите евнуси са били най-големите обществени дарители още докато са живи, а след смъртта им всичко тяхно е било наследявано от Султана.

По повод на арменците, те също не са добре представени в институцията Велики Везири. Както и арабите, които са били най-многобройно и образовано население в Близкоизточната част на империята.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Б. Киров said:

Не е било до нагласа, а до целенасочена държавна политика от османския двор.

Ако това означава, че външните области са относително самостоятелни- васални, а вътрешните- тежко подтискани и ограничавани от към желание за издигане, то възниква въпросът Защо към гърците не е така? Те имат патриаршия и духовна власт над повече хора отколкото са българите, а са толерирани. Турците не се страхуват от властта им. Защо да се страхуват от българите и защо да взимат кръвен данък, ако не ползват способните българчета?

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Защо към гърците не е така? Те имат патриаршия и духовна власт над повече хора отколкото са българите, а са толерирани. Турците не се страхуват от властта им. Защо да се страхуват от българите и защо да взимат кръвен данък, ако не ползват способните българчета?

Към гърците османците прилагат концепцията "рум милет" /римски народ/, като включват в това понятие всички православни християни в земите под османско владение; затова им оставят и Патриаршията, с което косвено контролират православните народи; а всъщност и Корана /който е нещо като Конституция за османците/ им повелява да бъдат толерантни към завладени народи от религиозна гледна точка.

Това, според мен, е бил добър и прозорлив ход от тяхна гледна точка, защото слагат всички завладени православни народности под един религиозен знаменател "рум милет", включен от османците в земите на бившата Византийската империя и така тушират етническите напрежения, канализира ги на религиозна плоскост. Всъщност Осман започва като византийски васал и неговите наследници взаимстват много от управленските практики на византийците.

В противен случай единствената голяма православна църква останала извън османско владение, Московската, щеше да претендира за наследник на Православието и съответно Русия за Трети Рим /като наследник на Византия и Православието, което не и пречи да го прави по време на серията Руско-Турски войни/; с една дума гърците получават по-облагодетелстван статут като признати от османците наследници на Византия; самите гърци претендират и за наследници и на елините, с което печелят силно подкрепата на Западна Европа, те са първите, които се освобождават от османска власт, и то сами. Османците тушират етническото противопоставяне с църковна независимост при гърците и относително самоуправление. Все пак Атина пада много по-късно от Търново, а някои от гръцките острови се държат още един век след това.

С надигането на национализма първата работа на българите е да извоюват независима от гръцката Патриаршия българска Екзархия, после идва Караджата.

Само като вметка, турците вземат кръвен данък и от гърците, но не гърците са доминиращи като висши османски администратори, албанци и сърби са по-многобройни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Б. Киров said:

Само като вметка, турците вземат кръвен данък и от гърците, но не гърците са доминиращи като висши османски администратори, албанци и сърби са по-многобройни.

Зная, че сте сериозен човек. Не мога да си обясня, защо не засягате конкретно темата "Защо няма българи/ки сред най-висшия елит на Османската империя?". Засегнахте кръвния данък, еничарството и обучението, но те се отнасят за всички поробени народи. Имате ли някаква идея, защо точно българите нямаме свои князе, па макар и васални, нито представители сред османския елит? 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...