Прабългарите ли са говорели на склавински или склавините на български?

[Tomata]

  On 18.01.2022 г. at 18:46, tantin said:

Думата "хала" е славянска. Не е прабългарска и няма вземане даване с Кавказ. Означавало някакво митично крилато същество -змей , дето правел вятъра.  Когато халите заспели - нямало вятър.

Expand  

khala Превод (чеченски) да покриеш с нещо, тхов чеца кхала да покриеш покрива със слама Други преводи да покриеш с нещо, тхов чеца кхала да покриеш покрива със слама шалта дешица кхала позлатена кама дешица хала да позлатява, покрива със злато детето на хал към сребро, да се покрие със сребро. 

Смисълът е явен, покривам>скривам се>губя се.

[Янков]

  On 18.01.2022 г. at 19:06, Tomata said:

Смисълът е явен

Expand  

Да, явен е. Изгубил се в линвгистиката.

[Tomata]

  On 18.01.2022 г. at 21:05, Янков said:

Да, явен е. Изгубил се в линвгистиката.

Expand  

Да, сега има смисъл на "халат за баня":)

[Tomata]

  On 18.01.2022 г. at 21:11, Tomata said:

Да, сега има смисъл на "халат за баня":)

Expand  

Може би, ако поспекулирам пак, най-общо да се покриеш, защитиш от дъжд и буря. Може да станал антоним на хала, т.е буря в митологията. Затова може би казваме "крия се от бурята".

[Tomata]

Ето още един "кьор фишек", който вече цитирах, но никой не забеляза. "Г1алг1ай"- (Така те наричат езикът и говорът си.)> Гълча, глъчка>гъгна>Гърло>Глас>глагол>глаголя>Говоря.

Пс. "1" не е цифра, а гърлен звук в тяхната азбука. Нещо като френското гърлено "R".

[Tomata]

  On 18.01.2022 г. at 21:54, Tomata said:

Ето още един "кьор фишек", който вече цитирах, но никой не забеляза. "Г1алг1ай"- (Така те наричат езикът и говорът си.)> Гълча, глъчка>гъгна>Гърло>Глас>глагол>глаголя>Говоря.

Пс. "1" не е цифра, а гърлен звук в тяхната азбука. Нещо като френското гърлено "R".

Expand  

Забравих "гълтам" и "гъл-гъл-гъл".  Май и Ам-гъл е глаголил в Мордор:)

[boyko]

  On 18.01.2022 г. at 21:59, Tomata said:

Забравих "гълтам" и "гъл-гъл-гъл".  Май и Ам-гъл е глаголил в Мордор:)

Expand  

  On 18.01.2022 г. at 21:11, Tomata said:

Да, сега има смисъл на "халат за баня":)

Expand  

Или на пешкир. Леко зацапан. Като на Форд Префект. Тантин, ти ли си?

[Tomata]

  On 18.01.2022 г. at 23:11, boyko said:

Или на пешкир. Леко зацапан. Като на Форд Префект. Тантин, ти ли си?

Expand  

Не Томата съм:)

[Tomata]

Очевидно е и сходството "Гъалгъаи" , "Българи" и дори Гагаузи(отурчени късни преселници ако щете, но всички народи ни наричат по изкривен начин каде с "а", къде с "у" и дори "о" но не и с "ъ". Етнонима е изкривено произношение на съседните народи и в един красив момент става Bulgar, Bolchar, Balkar и т.н. И на края, почти няма дума или име от средновековните известни без аналог в кавказските нахски езици. Например Батбаян. Според мен не е "големият брат", защото има и дума на нахски- "бат"-лице. Не знам етимологията на баян, която е типична днес за русия. По спомен, разказвач на весели истории, музикант и т.н. Днес означава хармонист, музикант, но някога е бил човек свирещ на старинен струнен инструмент. Думата обаятелен, занимателен, веселяк. Има и друга дума в български и (дагестански най-малкото)-"бая" и в руски има "байки". Идва от санскрит, нещо като изпълнител на религиозни химни, заклинател и т.н. Много е дълго за обяснение, ето който се интересува:

https://en.wikipedia.org/wiki/Bhajan

Ми това е. Нека всеки да си по фантазира на воля.  Колобър ли е бил Батбаян, или нещо съвсем друго:)  Сигурно съм ви омръзнал с тази тема, дано някому да е била от полза. Мисля, че си заслужава да се порови още по-надълбоко и от специалисти.

[tantin]

  On 18.01.2022 г. at 23:16, Tomata said:

Не Томата съм:)

Expand  

Томата е поел по пътя на любопитството и не знае още в какви дълбоки води се набутва. В началото изглежда като вода до коленете, ама колкото повече нагазва -  по-дълбоко става.

Личи му че е съвсем в началото. Като направи повечко проверки по още много думи в един момент може и сам да започне да се ориентира и оправя.

 

[tantin]

  On 18.01.2022 г. at 23:24, Tomata said:

Ми това е. Нека всеки да си по фантазира на воля.  Колобър ли е бил Батбаян, или нещо съвсем друго:)  Сигурно съм ви омръзнал с тази тема, дано някому да е била от полза. Мисля, че си заслужава да се порови още по-надълбоко и от специалисти.

Expand  

Има разлика от това да си фантазираш на свобода и в това да търсиш и намираш научно обяснение. Фантазирането и предположенията са за отдел литература.  В историческите раздели се работи с доказателствен материал. Всичко недоказано е от групата на хипотезите.

[Tomata]

  On 19.01.2022 г. at 0:09, tantin said:

Има разлика от това да си фантазираш на свобода и в това да търсиш и намираш научно обяснение. Фантазирането и предположенията са за отдел литература.  В историческите раздели се работи с доказателствен материал. Всичко недоказано е от групата на хипотезите.

Expand  

Е сега и ти:) Ми аз не пиша докторска дисертация:) Накрая ще ме принудиш да грабна металодетектора и да хукна да гоня археологията:) Мерси и за оценките, старая се колкото мога!

[Tomata]

  On 19.01.2022 г. at 0:06, tantin said:

Томата е поел по пътя на любопитството и не знае още в какви дълбоки води се набутва. В началото изглежда като вода до коленете, ама колкото повече нагазва -  по-дълбоко става.

Личи му че е съвсем в началото. Като направи повечко проверки по още много думи в един момент може и сам да започне да се ориентира и оправя.

 

Expand  

xIallo(хала)-Небесно божество в ингушката митология.
Добре, да поразмишляваме. Цитирал съм много думи със съвпадения едновременно и в  немски и английски. Такива обаче, имаме  и ние, директно в нашите съвременни езици: Стоя>standing>stehen; лежа>lying>legen; либе>love>lieben;  каруца>car>karre зяпам>see>sehen и т.н. Пита се, защо въпреки огромното им влияние, те имат толкова малко точни фонетични съвпадения, за разлика между  бг. и инг. в многото примери които дадох до сега? Просто е, попаднали са при славяните или индиректно или много отдавна. Сега да видим къде е заровено кучето.. Тангlалкх(бесилка) дето го давам за пример в надписа на колоната при мадарският конник.. Танг>hang(EN), (DE-hengen-виси, eng-тесен, стегнат)>Ченгел имат същият смисъл и звучене  и в четирите езика, т.е увесвам или увисвам и дори пристягам на немски.      lалкх>  Hals(гърло на нем.) ако х-то мигрира отпред и сега внимание> "Хълцам!" т.е. давя се, задушавам се. Така, общи думи и в четирите езика. Въпросът е къде са славянските думи.

[Янков]

  On 18.01.2022 г. at 23:11, boyko said:

Или на пешкир. Леко зацапан. Като на Форд Префект. Тантин, ти ли си?

Expand  

Не. Този е по-зле.

[Tomata]

  On 18.01.2022 г. at 13:13, Кухулин said:

Каква по-конкретно е иранската линия в случая?

Expand  

Доста сложно, но да кажем по аналогия на пред славянското "Чърки">Чар(магия)>Чародй>очарочан(омагьосан)>чърква>черква>църква>церква. Или масово разпространената дума Чадър>чатр(таджик)>Chäte(Nepal)>Chhaata(Hindi)>Schaten(DE)>Shadow(EN)> Шатра т.е.= Сенник. Не така обаче със старобългарската "Чертог", разпространило се е "Халла">Зала>хале>хол.  Дори в съвременния немски обаче има думата "Дах"-покрив, таван.  По тази аналогия и Чердакх,  масово строени в древността покрити с покрив наблюдателници  или каменни крепостни кули. В днешен Дагестан(ираноезични като аланите),  и наоколо има запазени десетки такива. Всяка фамилия е притежавала такава една  за защита и подслон. Тази каменоделска традиция се наблюдава при строителството на Плиска, нетипично занимание за степните народи и славяните.

[miroki]

Сега очаквам и Vulgar да изведете, като абориген, (коренно население) и всичко ще си дойде на мястото.

[Tomata]

  On 19.01.2022 г. at 15:56, miroki said:

Сега очаквам и Vulgar да изведете, като абориген, (коренно население) и всичко ще си дойде на мястото.

Expand  

"Vulgar" (латинска дума)e обяснявано вече- синоним на говорещ на лош латински език човек. Като пример за това са романизираните траки. Понеже освен езиково май с нищо не се различаваме с тях, то може да се допусне, че преди са ги смятали за българи. Разбирам въпроса, но не знам кое от кое е произлязло. Вече писах за големи тракийски миграции на север от Дунав. За съжаление писмен тракийски език не е запазен, за да можем да правим някакви капитални заключения. Възможно е наистина да става въпрос за странно гъгнещи римски поданици, чието име трудно се произнася и по тази причина са станали част от латинската лексика. Подобен е и израза "Варварин". Не бих го определял като етноним:)

[Кухулин]

  On 19.01.2022 г. at 14:44, Tomata said:

Доста сложно, но да кажем по аналогия на пред славянското "Чърки">Чар(магия)>Чародй>очарочан(омагьосан)>чърква>черква>църква>церква. Или масово разпространената дума Чадър>чатр(таджик)>Chäte(Nepal)>Chhaata(Hindi)>Schaten(DE)>Shadow(EN)> Шатра т.е.= Сенник. Не така обаче със старобългарската "Чертог", разпространило се е "Халла">Зала>хале>хол.  Дори в съвременния немски обаче има думата "Дах"-покрив, таван.  По тази аналогия и Чердакх,  масово строени в древността покрити с покрив наблюдателници  или каменни крепостни кули. В днешен Дагестан(ираноезични като аланите),  и наоколо има запазени десетки такива. Всяка фамилия е притежавала такава една  за защита и подслон. Тази каменоделска традиция се наблюдава при строителството на Плиска, нетипично занимание за степните народи и славяните.

Expand  

Всичко това е чудесно, обаче "конкретна линия" предполага именно конкретика, а не предславянски аналогии. Думата "чертог" се е появила в старобългарския от този и този език, а там пък от еди-къде си. Така можем да видим дали наистина се изключва "тюрко-хуно-хакасо-чувашката линия", каквото е мнението на makebulgar.

[Tomata]

  On 19.01.2022 г. at 17:00, Кухулин said:

Всичко това е чудесно, обаче "конкретна линия" предполага именно конкретика, а не предславянски аналогии. Думата "чертог" се е появила в старобългарския от този и този език, а там пък от еди-къде си. Така можем да видим дали наистина се изключва "тюрко-хуно-хакасо-чувашката линия", каквото е мнението на makebulgar.

Expand  

Разбирам, но ако това е проблемната дума която доказва тази или друга хипотеза, то няма да сериозно. Фонетиката и строежа на думата показва голямо сходство с вече цитираните и насочват към общ корен и произход. Добре, да върнем ролката още по-назад в примера. Чакра на санскрит означава колело. В йога чакрите са енергийни възли в човешкото тяло.  Примера с предславянското значение е ясен- от зороастризъм през окултизъм и жречество към християнство. В "чердакх" обаче, явно се влага смисъл на покрита кръгла каменна постройка. Подозирам все пак, "Чърквь" да е по аналогия свързана с масивна каменна сграда за религиозни церемонии, точно както е представено с двете значения в санскрит и йога- кръг или свещен.

[Tomata]

  On 19.01.2022 г. at 17:00, Кухулин said:

Всичко това е чудесно, обаче "конкретна линия" предполага именно конкретика, а не предславянски аналогии. Думата "чертог" се е появила в старобългарския от този и този език, а там пък от еди-къде си. Така можем да видим дали наистина се изключва "тюрко-хуно-хакасо-чувашката линия", каквото е мнението на makebulgar.

Expand  

Ето и обяснението на другия пример-"Чертог"от ингушки:
Че

     интериор, въртешно помещение

че (я,я)

     интериор
     празник, веселие
     стомах, утроба
     синус

 

[Кухулин]

  On 19.01.2022 г. at 17:54, Tomata said:

Добре, да върнем ролката още по-назад в примера. Чакра на санскрит означава колело. В йога чакрите са енергийни възли в човешкото тяло.  Примера с предславянското значение е ясен- от зороастризъм през окултизъм и жречество към християнство. В "чердакх" обаче, явно се влага смисъл на покрита кръгла каменна постройка. Подозирам все пак, "Чърквь" да е по аналогия свързана с масивна каменна сграда за религиозни церемонии, точно както е представено с двете значения в санскрит и йога- кръг или свещен.

Expand  

  On 19.01.2022 г. at 18:19, Tomata said:

Ето и обяснението на другия пример-"Чертог"от ингушки:
Че

     интериор, въртешно помещение

че (я,я)

     интериор
     празник, веселие
     стомах, утроба
     синус

 

Expand  

По принцип е хубаво човек да се интересува. Смея обаче да предположа, че твоите обяснения не са от интерес за никого. Далеч по-добре ще е да минеш по нормалната схема и в началото да четеш обясненията на другите. На първо време - етимологичните речници в интернет.

https://en.wiktionary.org/wiki/chakra

https://bg.wiktionary.org/wiki/църква

https://bg.wiktionary.org/wiki/чертог

[miroki]

  On 19.01.2022 г. at 16:29, Tomata said:

"Vulgar" (латинска дума)e обяснявано вече- синоним на говорещ на лош латински език човек. 

Expand  

До сега не използвахте само превод през латински.

През английски има много вариации на преводи. 

Дори местен. 

[Tomata]

  On 19.01.2022 г. at 18:31, Кухулин said:

По принцип е хубаво човек да се интересува. Смея обаче да предположа, че твоите обяснения не са от интерес за никого. Далеч по-добре ще е да минеш по нормалната схема и в началото да четеш обясненията на другите. На първо време - етимологичните речници в интернет.

https://en.wiktionary.org/wiki/chakra

https://bg.wiktionary.org/wiki/църква

https://bg.wiktionary.org/wiki/чертог

Expand  

Хвърли едно око дали случайно не съм познал по моят си начин дали има връзка между "църква" и чакра>чекрък> кръг, circle, пък дори и през гръцката митология и баварския.  
https://www.name-doctor.com/name-kirko-meaning-of-kirko-44662.html
 2.
Етимология
"От старобългарската чрьтогъ, θάλαμος "дворец, палат" „покои, стая“, νυμφών „брачно ложе“ (Син. пс., Син. тр., Супр., Соф. пс.). Юслав. *čьrtogъ (съдейки по рус. чертог). Думата е прабългарска по произход, сравнение с перс. čārtāk „балкон, навес“ (букв. „четири (čār) свода (ţāq)“, от араб.)>>Твоята "истина" >>научните трудове:
7. PL.SL. ЧРЪТОГЪ, SL.ECCL. ЧЬРТОГЪ / ЧЕРТОГЪ, RU. ЧЕРТОГ
7. 1 Е Т И М О Л О Г И А
Ru. чертог е славянски (мн.сл. чрутогъ, гр. θάλαμος) приет в палеослав от перс. čārtāk (съставено от čār, което държи ru. четири, и tāk, което държи ru. висока, выступающая част дома, портик, балкон). Хипотезата, че това е местен термин (Васмер), трябва да бъде отхвърлена  "  http://www.stephanos.ru/izd/2016/2016_19.pdf
Хубаво го цитираш, ама прочете ли го? Същото значи и на и на Урду:terrace  chabotra     چبوترہ usually paved outdoor area adjoining a residence. На инг. значи кула. Всеки си е вложил собствено значение.
Познах  без да гледам във Викито "етимологиите", че е заградено от всички страни затворено пространство. Верно, писах кръгла основа, но го образувах пак от две думи както са направили и лингвистите. Нали идваме от Balkh, що пък прабългарите да не са имали балкони. Ако се опираме само на "светилата в науката", нищо чудно и от Чукотка да произхождаме.
Ако ще се замеряме с многозначителни цитати на чужди мнения  от "компетентната википедиа", то защо тогава му викаме форум? Дай твое лично мнение или креативна критика за да има изобщо някакъв смисъл от общуването.

[Кухулин]

  On 19.01.2022 г. at 22:19, Tomata said:

Ако ще се замеряме с многозначителни цитати на чужди мнения  от "компетентната википедиа", то защо тогава му викаме форум? Дай твое лично мнение или креативна критика за да има изобщо някакъв смисъл от общуването.

Expand  

Именно, в случая няма смисъл от общуването. Засега.

[tantin]

  On 19.01.2022 г. at 22:19, Tomata said:

Хвърли едно око дали случайно не съм познал по моят си начин дали има връзка между "църква" и чакра>чекрък> кръг, circle, пък дори и през гръцката митология и баварския.  

Expand  

Тома, тая работа не става с познаване, с гадаене. Много ясно че чакра, чекрък са все производни на кръг. Обаче circle , church идват през латински. Докато чакра , чекрък може да ги търсиш през индо-иранските.

 Научи се да ги разпознаваш, щото и латински и влашки и гръцки са все от ИЕ езиците. А прабългарския изобщо не е от тази група. Научи се да разпознаваш също персийски заемки дошли през турския. Най-лесно ще откриеш латинско- италийски - влашки - като каруца например. Тука много от тези думи вече са дискутирани. Отделно като погледнеш етимологичните речници - ще видиш че откриваш топла вода, и при това грешно в повечето случаи .