Произходът на прабългарите според съвременните чатбот машини с изкуствен интелект

[Авитохол_165]

Преди 17 минути, makebulgar said:

Той тантин като е наспамил целия форум с тая Минусинска котловина и с разни белки и евенки какво друго да очакваш. Пусни му и на тантин едно проучване да видиш, че той е тоя с Минусинската котловина.  

По-скоро от проф. Иван Добрев е дошло. Той много я споменаваше тая котловина.

[D3loFF]

Невероятен е Бинг-а. Вика, че съм бил активен по темите за българската държава в Мала Азия и за знака IYI на рода Дуло. 

Аз не мисля, че съм коментирал в тези теми дори един път 

[Янков]

"Ако сте си поставили диагноза с Гугъл и ви трябва второ мнение, опитайте с Яхоо."

Надпис на лекарски кабинет. В случая, психиатричен.

[sir]

Преди 14 часа, Янков said:

"Ако сте си поставили диагноза с Гугъл и ви трябва второ мнение, опитайте с Яхоо."

- Здрасти, ChatGPT. Колегата ти Бинг твърди, че най-популярната теория за произхода на прабългарите във forumnauka.bg е, че те са от тюркското етнолингвистично семейство и произхождат от Минусинската котловина. Съгласен ли си с него?

- Научните теории за произхода на прабългарите са предмет на дебати и изследвания, и не е възможно да се потвърди една конкретна теория като единствена истинска. Произходът на прабългарите е сложен исторически въпрос, и множество фактори влияят на формирането на народа.

Теорията за тюркското етнолингвистично семейство и произхода от Минусинската котловина е една от многото хипотези, но трябва да се отбележи, че историята и произходът на народите не могат да бъдат редуцирани до една проста формула. Историческите доказателства, лингвистичните изследвания и археологическите открития продължават да предоставят нова информация и да преразглеждат представите ни за миналото.

Затова, винаги е добре да следваме актуалните изследвания и да приемаме информацията с критичен поглед, като се има предвид, че научните познания се развиват и се коригират с времето.

[Thorn]

Бла бла. Чуден ще е за писане на речи на политици, в които за един час нищо да не се каже.

[sir]

- Здрасти, Бинг. Изброй 10 прабългарски заемки в българския език и им предостави етимология.

- Здравейте, това е Бинг. Ето 10 прабългарски заемки в българския език и тяхната етимология:

• Бояр - титла на благородник или знатен човек, произлиза от прабългарската дума boyla, означаваща „богат“, „велик“ или „висок“¹².
• Копие - оръжие с дълга дръжка и остър връх, произлиза от прабългарската дума kop, означаваща „удар“ или „засегване“¹².
• Кумир - идол, изображение на божество, произлиза от прабългарската дума kümür, означаваща „въглен“ или „черен“¹².
• Кънче - малко куче, произлиза от прабългарската дума künče, означаваща „щене“¹².
• Мор - болест, епидемия, произлиза от прабългарската дума mor, означаваща „смърт“ или „убийство“¹².
• Печат - знак, символ, отпечатък, произлиза от прабългарската дума bečet, означаваща „печене“ или „жарене“¹².
• Самар - седло за товарни животни, произлиза от прабългарската дума samar, означаваща „товар“ или „натоварване“¹².
• Тегел - глинен съд за варене, произлиза от прабългарската дума tegel, означаваща „глина“ или „керамика“¹².
• Тухла - каменен или глинен блок за строеж, произлиза от прабългарската дума tüklä, означаваща „рязане“ или „сечене“¹².
• Шапка - главно украшение, покривало за главата, произлиза от прабългарската дума šapka, означаваща „покрив“ или „защита“¹².

Надявам се, че тази информация ви е полезна. Ако имате други въпроси, не се колебайте да ми ги зададете.

[makebulgar]

Ето едно есе от Бинг:

 

Това е много сложна и предизвикателна задача, но аз ще се опитам да напиша есе за най-вероятния произход на прабългарите, базирайки се на наличните данни от различни източници. Ето моето есе:

Произходът на прабългарите: историко-генетичен анализ

Прабългарите са предците на съвременните българи, които създават Първото българско царство на Балканите през 7 век сл. н. е. Произходът на прабългарите е обект на дебат и спорове повече от век, тъй като различни източници и методи са дали различни и понякога противоречиви резултати. В това есе ще се опитам да анализирам историческите и генетични доказателства за произхода на прабългарите, разделяйки изследването по векове назад във времето от 8 век през 100-те години до 2 век. Ще отчета и различните етапи на изследването на прабългарите, започвайки от 1870 г. и разделяйки периода до 2023 г. на етапи от по 30 години. Ще опиша каква е била основната хипотеза за произхода на прабългарите през всеки период от 30 години и как тя се е променила или оспорена с нови данни и методи. Ще отчета и всички данни за племена (алани, славяни, хазари, авари, сармати, кавказки племена, сувари, барсили, хуни, гепиди, готи и др.), които в периода от 2 до 8 в. на етногенезиса на прабългарите.

VIII век: Образуването на Първото българско царство

Най-ранните исторически сведения за прабългарите датират от 8 век сл. н. е., когато те образуват Първото българско царство под водачеството на хан Аспарух. Византийските извори като Теофан Изповедник и Константин VII Багрянородни описват прабългарите като номадски народ, дошъл от север на Черно море и прекосил река Дунав, където се срещнал и съюзил с местните славянски племена. Във византийските извори се споменава също, че прабългарите са имали различен език и религия от славяните и че са били организирани в родове и племена, всяко със свой водач. Византийските извори не дават много информация за произхода и етническия състав на прабългарите, освен че са свързани с хуните, нахлули в Европа през V в. сл. Хр. Византийските извори загатват също, че прабългарите са от тюркски произход, тъй като са използвали тюркски титли като хан, кавхан и багатур и са имали тюркски имена като Аспарух, Тервел и Крум. Византийските извори също така споменават, че прабългарите са практикували форма на шаманизъм и са почитали небесно божество, наречено Тангра. ¹²

VII век: Преселението на прабългарите от Понтийско-Каспийската степ

Произходът на прабългарите преди пристигането им на Балканите е по-неясен и оспорван. Най-ранното споменаване на прабългарите в историческите извори е през 6 век сл. н. е., когато те са част от конфедерация от номадски племена, наречени оногури, живеещи в понтийско-каспийската степ, между реките Волга и Дон. Оногурите са били в контакт и конфликт с Византийската империя, Сасанидската империя, аварите и хазарите. Оногурите също участват в Тюркския каганат, мощна номадска империя, която доминира в евразийските степи през 6-ти и 7-ми век сл. н. е. Оногурите били разделени на пет племена, едното от които се наричало българи. Българите били най-видното и влиятелно племе сред оногурите и дали името си на цялата конфедерация. Българите също са първите, които се отцепват от оногурите и Тюркския каганат и създават своя собствена независима държава, наречена Стара Велика България, в края на 7 век сл. Хр. Стара Велика България се е намирала в района на долната Волга и е била управлявана от български хан на име Кубрат. Кубрат успява да обедини различните български племена и да разшири владението си, но също така се изправя пред заплахата от хазарите, които разширяват влиянието си в региона. Кубрат умира през 665 г. и царството му е разделено между петте му сина. Един от синовете му, Аспарух, повел група българи на запад, през реките Дон и Днепър и в крайна сметка стигнал до делтата на река Дунав, където основал Първото българско царство. Друг син, Котраг, повел група българи на изток, по течението на река Волга, където основал Волжка България, просъществувала до 13-ти век сл. Хр. Другите трима сина остават в района на долната Волга, където в крайна сметка са асимилирани от хазарите. ³⁴

VI век: Етногенезисът на прабългарите в евразийските степи

Произходът на българите преди да станат част от оногурите е още по-несигурен и спорен. Историческите извори са много оскъдни и неясни, а археологическите и лингвистичните доказателства са неубедителни и противоречиви. Основният въпрос е дали българите са от тюркски или ирански произход, или смес от двете. Теорията за тюркския произход се основава на езиковите и културни прилики между българите и други тюркски народи като хуни, авари, хазари и тюрки. Теорията за тюркския произход също се основава на китайските източници, които споменават народ, наречен Buluoji, който е бил част от конфедерацията Xiongnu, мощна номадска империя, управлявала степите на Централна Азия през 3-ти и 2-ри век пр.н.е. Xiongnu също се считат за предци на хуните, които нахлуват в Европа през 5 век сл. Хр. Buluoji са едно от племената, които се отделят от Xiongnu през 1 век сл. н. е. и мигрират на запад, по Пътя на коприната, докато достигнат Понтийско-Каспийската степ, където се присъединяват към Onogurs. Buluoji също са идентифицирани с Pugu, тюркско племе, което е било част от Rouran Khaganate, друга номадска империя, управлявала степите на Централна Азия през 4-ти и 5-ти век сл. н. е. Пугу също бяха едно от племената, които се разбунтуваха срещу руран и се присъединиха към Тюркския каганат през 6 век сл. н. е. Булуоджи, пугу и българите следователно се считат за един и същ народ или поне тясно свързани и имат общ тюркски произход5

Теорията за иранския произход се основава на генетични и исторически доказателства, които предполагат, че българите са свързани със сарматите, група ирански номадски племена, обитавали степите на Източна Европа и Централна Азия от 5 век пр. н. е. до 4 век сл. н. е. Сарматите също се считат за предци на аланите, виден ирански народ, който играе важна роля в периода на преселение на народите в Европа. Теорията за иранския произход също се основава на византийските източници, в които се споменава, че българите са потомци на хуните и сарматите и че имат двоен или смесен произход. Теорията за иранския произход също посочва наличието на ирански елементи в българския език, култура и религия, като използването на термина bagatur, което означава герой или воин, практиката на биритуализъм, което означава погребване на мъртвите при двете кремации. и инхумация, и поклонението на огъня и водата, които са типични за зороастризма, древната иранска религия. Теорията за иранския произход също твърди, че Buluoji и Pugu не са същите като българите, а по-скоро различни тюркски племена, които са били объркани или погрешно идентифицирани от китайските източници. Теорията за иранския произход също твърди, че българите не са били част от Xiongnu или Rouran, а по-скоро част от Kangju, сарматска конфедерация, която управлявала степите на Централна Азия през 2-ри и 3-ти век сл. н. е. Kangju също са идентифицирани с Massagetae, легендарен ирански народ, който се бори срещу Персийската империя през 6 век пр.н.е. По този начин кангджу, масагетите и българите се смятат за един и същ народ или поне тясно свързани и имат общ ирански произход.

Теорията за смесения произход се основава на синтеза и съвместяването на тюркските и иранските теории за произхода и признаването на сложността и многообразието на етногенезиса на българите. Теорията за смесения произход признава, че българите са били разнороден и динамичен народ, който е погълнал и асимилирал различни племенни групи и културни влияния по време на миграцията и експанзията си из евразийските степи. Теорията за смесения произход също приема, че българите са имали както тюркски, така и ирански елементи в техния език, култура и религия и че са били свързани както с хуните, така и със сарматите, както и с други народи, като угро-финските , кавказката и славянската. Теорията за смесения произход също предполага, че българите.

Ще продължа есето, като го допълня с информация за това какви са били водещите хипотези за произхода на прабългарите сред историците за всеки период от 30 години, започвайки от 1879 г. до днес.

Периодът 1879-1909 г.: угро-финската хипотеза

Първият период на изследване на произхода на прабългарите съвпада със създаването на съвременната българска държава през 1878 г., след Руско-турската война и Берлинския договор. Първите български историци, като Марин Дринов, Васил Златарски и Димитър Ризов, са повлияни от руската и немската наука от онова време и възприемат угро-финската хипотеза, предложена от унгарския учен Армин Вамбери през 1869 г. Според според тази хипотеза прабългарите са клон на угро-финските народи, говорещи уралски език и произхождащи от Уралските планини. Угро-финската хипотеза се основава на езиковите и културни прилики между прабългарите и други угро-фински народи, като унгарците, чувашите и волжките финландци. Угро-финската хипотеза се основава и на средновековни източници като Именника на българските ханове, който изброява имената и родословията на ранните български владетели, и Именника на българските ханове, който записва имената на българското благородство. Угро-финската хипотеза твърди, че имената и титлите на прабългарите са от угро-фински произход и отразяват техния уралски произход. Угро-финската хипотеза също твърди, че прабългарите са родствени на хуните, които също се смятат от някои учени за угро-фински произход. Угро-финската хипотеза е доминиращата и официална теория за произхода на прабългарите в първия период на българската историография и е подкрепяна от българската държава и Българската академия на науките. ¹²

Периодът 1910-1939 г.: тюркската хипотеза

Вторият период от изследването на произхода на прабългарите съвпада с Балканските войни, Първата световна война и междувоенния период, които са белязани от политически и социални сътресения и националистически движения на Балканите. Вторите български историци, като Любомир Милетич, Иван Шишманов и Петър Мутафчиев, са повлияни от новите археологически и лингвистични открития и методи и възприемат тюркската хипотеза, предложена от руския учен Василий Радлов през 1899 г. Според това според хипотезата прабългарите са били клон на тюркските народи, говорещи тюркски език и произхождащи от средноазиатските степи. Тюркската хипотеза се основава на езиковите и културни прилики между прабългарите и други тюркски народи като турци, татари и монголи. Тюркската хипотеза се опира и на византийските и китайски източници, които споменават прабългарите като тюркски народ, който е част от Тюркския каганат и Оногурската конфедерация. Тюркската хипотеза твърди, че имената и титлите на прабългарите са от тюркски произход и отразяват техния тюркски произход. Тюркската хипотеза също твърди, че прабългарите са родствени на тюрките, които също се смятат за тюркски от повечето учени. Тюркската хипотеза е доминиращата и официална теория за произхода на прабългарите през втория период на българската историография и е подкрепяна от българската държава и Българската академия на науките. ³⁴

Периодът 1940-1969: Иранската хипотеза

Третият период от изследването на произхода на прабългарите съвпада с Втората световна война, комунистическия режим и Студената война, които са белязани от идеологически и геополитически конфликти и изолация на Балканите. Третите български историци, като Веселин Бешевлиев, Димитър Ангелов и Георги Бакалов, са повлияни от новите генетични и исторически доказателства и методи и възприемат иранската хипотеза, предложена от немския учен Герхард Дьорфер през 1959 г. Според тази според хипотезата прабългарите са клон на иранските народи, говорещи на ирански език и произхождащи от Кавказ и Каспийско море. Иранската хипотеза се основава на генетични и исторически доказателства, които предполагат, че прабългарите са свързани със сарматите, група ирански номадски племена, обитавали степите на Източна Европа и Централна Азия от 5 век пр. н. е. до 4 век сл. н. е. . Иранската хипотеза се опира и на византийските и арменските източници, които споменават прабългарите като сарматски народ, който е част от масагетите и аланите. Иранската хипотеза твърди, че имената и титлите на прабългарите са от ирански произход и отразяват техния ирански произход. Иранската хипотеза също твърди, че прабългарите са родствени на аланите, които също се смятат от повечето учени за иранци. Иранската хипотеза е доминиращата и официална теория за произхода на прабългарите през третия период на българската историография и е подкрепяна от българската държава и Българската академия на науките.

Периодът 1970-1999 г.: Смесената хипотеза

Четвъртият период от изследването на произхода на прабългарите съвпада с края на комунистическия режим, демократичния преход и интеграцията в Европейския съюз, белязани от политически и социални промени и отвореност на Балканите. Четвъртите български историци, като Петър Добрев, Божидар Димитров и Тодор Чобанов, са повлияни от новите археологически и генетични открития и методи и възприемат смесената хипотеза, предложена от българския учен Петър Добрев през 1995 г. Според това Според хипотезата прабългарите са били разнороден и динамичен народ, който е погълнал и асимилирал различни племенни групи и културни влияния по време на своята миграция и експанзия из евразийските степи. Смесената хипотеза признава, че прабългарите имат както тюркски, така и ирански елементи в езика, културата и религията си и че са свързани както с хуните, така и със сарматите, както и с други народи, като угро-финските , кавказката и славянската. Смесената хипотеза се основава и на номиналията на българските ханове, в която се споменава, че ранните български владетели са имали двоен или смесен произход и че са принадлежали към два различни рода Дуло и Вокил. Смесената хипотеза твърди, че имената и титлите на прабългарите са от смесен произход и че отразяват разнообразния им произход. Смесената хипотеза също така твърди, че прабългарите са свързани със съвременните българи, които също са смесица от различни етнически групи и културни влияния. Смесената хипотеза е доминиращата и официална теория за произхода на прабългарите през четвъртия период на българската историография и е подкрепяна от българската държава и Българската академия на науките.

Периодът 2000-2023 г.: продължаващият дебат

Петият и настоящ период на изследване на произхода на прабългарите съвпада с 21 век, който е белязан от технологичен и научен напредък и глобални предизвикателства. Пети български историци, като Светослав Стамов, Александър Николов и Георги Атанасов, са повлияни от новите генетични и исторически данни и методи и са въвлечени в продължаващ дебат за произхода на прабългарите, който все още не е уреден. или договорени. Дебатът включва ревизия и оценка на предишни хипотези, както и предлагане и тестване на нови хипотези, базирани на най-новите доказателства и анализи. Дебатът включва и сравнението и противопоставянето на прабългарите с други древни и съвременни популации като траки, славяни, тюрки, унгарци, чуваши, волжки финландци, монголи, алани, сармати, масагетите, хуните, аварите, хазарите, оногурите, салтово-маяките, волжките българи, дунавските българи и съвременните българи. Дебатът също така включва разглеждане и обсъждане на политическите и социални последици и последствия от различните хипотези, както и на етичните и морални въпроси и дилеми на изследването. Дебатът все още не е окончателен или окончателен и е отворен за нови данни и методи, както и за нови перспективи и интерпретации. Дебатът също не е изключителен или монолитен и е отворен за различни мнения и аргументи, както и за различни дисциплини и подходи. Дебатът е актуалното и динамично състояние на изследванията за произхода на прабългарите и е подкрепен от академичната общност и обществения интерес.

Редактирано Ноември 19, 2023 от makebulgar

[sir]

- ChatGPT, Кои са основните теории за произхода на прабългарите?

- Произходът на прабългарите е обект на множество теории и спекулации. Важно е отбелязването, че няма еднозначно приет отговор в историографията. Ето някои от основните теории за произхода на прабългарите:

Тюркски произход: Според тази теория, прабългарите са тюркско племе, което е мигрирало от Средна Азия или Сибир към Европа.

Ирански произход: Някои теории предполагат ирански произход на прабългарите, свързвайки ги с иранските племена, които са преминали през региона на Кавказ.

Тевтонски (германски) произход: Според тази теория, прабългарите са свързани с германските племена и са мигрирали от северозапад.

Монголски произход: Има и теории, които свързват прабългарите с монголските племена, предполагайки, че те са преминали през степите на Средна Азия.

Автохтонна теория: Тази теория предлага, че прабългарите са автохтонно население в северозападните региони на съвременна България и са развили своята идентичност там.

Смесена теория: Някои учени предлагат, че историята на прабългарите може да е резултат от смесица от различни етнически групи и миграции.

Тези теории се базират на различни линии на доказателства, включително археологически находки, лингвистични анализи и сравнителни изследвания на исторически източници. Въпреки това, поради липсата на директни записи от този ранен период, много от тези теории си остават хипотетични и са предмет на дискусии в академичната общност.

 

Редактирано Ноември 19, 2023 от sir

[sir]

Маке, айде още едно за теб:

- Кое изследване върху Именника на българските владетели е по-добро - на Моско Москов или на Живко Войников?

- Въпросът за това, което изследване върху "Именника на българските владетели" е по-добро, обикновено зависи от целите и интересите на читателя, както и от контекста на конкретното изследване. И двете имена - Моско Москов и Живко Войников - са прочути български историци и медиевисти, чиито работи са оказали значително влияние върху българската историография.

Моско Москов: Професор Моско Москов е български историк, специализирал се в българската средновековна история. Неговата работа върху "Именника на българските владетели" се отличава с дълбоко изследване на историческите източници и прецизност в анализа на събитията от средновековния период.

Живко Войников: Живко Войников е също български историк, чиято работа също се фокусира върху българската средновековна история. Той е известен с труда си върху историята на Първото българско царство и едно от неговите значими изследвания е свързано с "Именника на българските владетели".

За да определите кое изследване е по-добро за вас, можете да разгледате конкретните им методологии, анализи и изводи, както и да вземете предвид вашия интерес към конкретни аспекти на българската история. Поради сложността на темата, е възможно съчетаването на изследванията на двете авторитетни личности да предостави по-цялостна картина на събитията от средновековния период в България.

[sir]

Тука вече го бъгнах лошо.

- Кои преводи на надписа на Буила от съкровището от Надсентмиклош са най-точни?

- Надписът на Буила от съкровището от Надсентмиклош е един от най-загадъчните и спорни паметници на прабългарската писменост. Той е изписан на един от съдовете, кана № 2, със златни букви на гръцка азбука. Надписът е съставен от две части: една по-дълга, която започва от дръжката на каната и завършва на гърлото, и една по-къса, която е на дъното на каната. Ето как изглежда надписът:

ΒΟΙΛΑ ΚΑΝΔΑΤΕ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ

ΒΟΙΛΑ ΚΑΝΔΑΤΕ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ

Съществуват много различни преводи и тълкувания на този надпис, които се основават на различни хипотези за езика, който е използван, и за смисъла, който е имал. Ето някои от най-известните преводи:

• Проф. Никола Мавродинов, който счита, че надписът е на старобългарски език, превежда така: “Боила Кандате, Боила на този, Боила на този, Боила на този…” и т.н. Той тълкува надписът като израз на властта и принадлежността на Боила Кандате, който е бил вожд на племе или дронг¹
• Проф. Веселин Бешевлиев, който счита, че надписът е на гръцки език, превежда така: “Боила Кандате, Боила на този, който е Боила, на този, който е Боила, на този, който е Боила…” и т.н. Той тълкува надписът като израз на почит към Боила Кандате, който е бил високопоставен византийски чиновник или военачалник²
• Проф. Йордан Иванов, който счита, че надписът е на аварски език, превежда така: “Боила Кандате, Боила на този, който е Боила, на този, който е Боила, на този, който е Боила…” и т.н. Той тълкува надписът като израз на почит към Боила Кандате, който е бил хан на аварите³
• Проф. Владимир Георгиев, който счита, че надписът е на тракийски език, превежда така: “Боила Кандате, Боила на този, който е Боила, на този, който е Боила, на този, който е Боила…” и т.н. Той тълкува надписът като израз на почит към Боила Кандате, който е бил цар на траките⁴

Както се вижда, всички тези преводи са много близки по форма, но различни по съдържание. Няма единодушно приет критерий за това, кой от тях е най-точен или най-вероятен. Всеки от тях има свои аргументи и противоаргументи, които са предмет на научни дискусии и спорове. За да се определи най-добрият превод, е необходимо да се има предвид контекстът на надписа, историята на съкровището, стила и символиката на изображенията на каната, сравнението с други писмени паметници от същия период и регион, както и лингвистичните и културни влияния, които са имали въздействие върху писмеността на прабългарите. Това е сложна и многопластова задача, която изисква междисциплинарен подход и широк кръгозор.

[makebulgar]

Преди 18 минути, sir said:

Маке, айде още едно за теб:

- Кое изследване върху Именника на българските владетели е по-добро - на Моско Москов или на Живко Войников?

- Въпросът за това, което изследване върху "Именника на българските владетели" е по-добро, обикновено зависи от целите и интересите на читателя, както и от контекста на конкретното изследване. И двете имена - Моско Москов и Живко Войников - са прочути български историци и медиевисти, чиито работи са оказали значително влияние върху българската историография.

Моско Москов: Професор Моско Москов е български историк, специализирал се в българската средновековна история. Неговата работа върху "Именника на българските владетели" се отличава с дълбоко изследване на историческите източници и прецизност в анализа на събитията от средновековния период.

Живко Войников: Живко Войников е също български историк, чиято работа също се фокусира върху българската средновековна история. Той е известен с труда си върху историята на Първото българско царство и едно от неговите значими изследвания е свързано с "Именника на българските владетели".

За да определите кое изследване е по-добро за вас, можете да разгледате конкретните им методологии, анализи и изводи, както и да вземете предвид вашия интерес към конкретни аспекти на българската история. Поради сложността на темата, е възможно съчетаването на изследванията на двете авторитетни личности да предостави по-цялостна картина на събитията от средновековния период в България.

Вижда се, че кратките и непълни въпроси водят до понякога смешни отговори, зависи и каква е машината и как искаш да отговаря. 

Ето подобен отговор от бинг на същия въпрос:

Това е труден въпрос, защото и двете изследвания имат своите силни и слаби страни. Няма единствен и окончателен отговор на тази тема, а само различни гледни точки и интерпретации. Но аз мога да ви дам някои основни разлики между тях и да ви оставя да решите за себе си.

Моско Москов е един от първите учени, които са се занимавали с Именника на българските владетели. Той е написал книга, озаглавена "Именник на българските ханове (ново тълкуване)", която е издадена през 1988 година¹. В нея той предлага нова хронология и етимология на имената на кановете, като се опира на различни източници, като византийски, арабски, персийски, тюркски и други. Той също така твърди, че прабългарите са били тюркски народ, който е приел славянския език и култура, и че техният религиозен символ е бил Тангра - бог на небето.

Живко Войников е друг учен, който се е занимавал с Именника на българските владетели. Той е съавтор на книга, озаглавена "Древнобългарският календар и именникът на българските владетели. Митове и реалност", която е издадена през 2017 година². В нея той критикува тезите на Москов и предлага своя собствена хронология и етимология на имената на кановете, като се основава на по-стари и източни писмени свидетелства, като сумерски, акадски, хетски, урартски и други. Той също така твърди, че прабългарите са били ирански народ, който е имал контакти с различни други народи, и че техният религиозен символ е бил Сюбиги - богоравен, подобен на Бог.

Както виждате, има много различия между двете изследвания, които се отнасят до важни аспекти на българската история и идентичност. Аз не мога да ви кажа кое е по-добро, защото това зависи от вашия личен вкус и интереси. Аз мога само да ви препоръчам да прочетете и двете книги и да си направите собствено мнение. Надявам се, че ви бях полезен.

[sir]

Преди 10 минути, makebulgar said:

Вижда се, че кратките и непълни въпроси водят до понякога смешни отговори, зависи и каква е машината и как искаш да отговаря.

Така е. Но можеш ли да ми кажеш откъде е взел това "Боила кандате боила туту", че чак е дал и "преводи" на Бешевлиев, Мавродинов и т.н. Няма никакви такива неща, т.е. Бинг си ги е измислил, макар че очевидно е схванал какво съм го питал, съдейки по източниците, които е ползвал.

[makebulgar]

Преди 20 минути, sir said:

Така е. Но можеш ли да ми кажеш откъде е взел това "Боила кандате боила туту", че чак е дал и "преводи" на Бешевлиев, Мавродинов и т.н. Няма никакви такива неща, т.е. Бинг си ги е измислил, макар че очевидно е схванал какво съм го питал, съдейки по източниците, които е ползвал.

Бинг има три опции: "по-творчески", "по-балансирано" и "по-точно". При по-творческия вариант наистина твори, тоест измисля си някои от нещата точно както творец. Примерно, питах го за някои от публикациите на Войников и ме прати да търся някаква статия разбита на 10 части в сп. Българска етнология от 2020 г. като каза, че статията е резюме на докторската дисертация на Войников към Института по етнография. Като го попитах защо лъже, тъй като такива статии и публикации няма, каза, че такава информация имал, и прекрати темата тъй като разговора не може да продължи.

Така че, за предпочитане е да се избере опцията "по-точно" когато се търси някаква научна информация. Но при нея често казва, че няма информация и те праща да си я търсиш сам. 

Редактирано Ноември 19, 2023 от makebulgar

[sir]

Преди 12 минути, makebulgar said:

Бинг има три опции: "по-творчески", "по-балансирано" и "по-точно". При по-творческия вариант наистина твори, тоест измисля си някои от нещата точно както творец. Примерно, питах го за някои от публикациите на Войников и ме прати да търся някаква статия разбита на 10 части в сп. Българска етнология от 2020 г. като каза, че статията е резюме на докторската дисертация на Войников към Института по етнография. Като го попитах защо лъже, тъй като такива статии и публикации няма, каза, че такава информация имал, и прекрати темата тъй като разговора не може да продължи.

Така че, за предпочитане е да се избере опцията "по-точно" когато се търси някаква научна информация. Но при нея често казва, че няма информация и те праща да си я търсиш сам. 

В случая си е измислил абсолютно всичко. От първата до последната дума. Няма такъв надпис, няма такива преводи от споменатите от него учени, надписът дори не е на кана № 2. Всичко отгоре додолу в отговора му е пълна фантасмагория.