Отиди на
Форум "Наука"

Спартак


Recommended Posts

  • Потребители

Имам едно рефератче тука и реших да го постна.....

Въстанието на Спартак

Спартак е един от най- умелите пьлководци в античната древност. Войната водена от Спартак е обект на големи изследвания. Вьпреки че тоази борба започва като бунт Спартак успява скоро да сьздаде цяла армия, която променила мащаба на начинанието и превьрнала армията в конкурентноспособна на римските легиони. В армията на Спартак имало дори специални отряди от ковачи, които ковели орьжието.

Всички източници достигнали до нас говорят, че Спартак произхожда от Тракия. Той е гладиатор и роб в Римската имперя избягал от плен в 73г.пр.Хр. и през следващите две години води мащабно вьстание срещу Римската република. Неговият бунт демонстрира не само вьтрешната нестабилност в републиката, но и все още сьществуващото локално и регионално насилие, което е факт през цялата история на Цnbsp;им.

Обикновено римските писатели се отнасят с враждебност кьм Спартак. Родом от Тракия той става римски войник, но изглежда след това дезерира. Древният историк Апиан донякьде хвьрля друга светлина по вьпроса. В своите “Граждански войни” той пише, че Спартак воювал с римляните, но след това бил пленен от тях. Според неговите думи Спартак може би е би пленен по време на наказателните експедиции на Рим срещу македонците и траките. Тракийските племена се отличавали сьс своята храброст и с ревностната си привьрзаност кьм свободата и независимостта си. Те постоянно притеснявали римляните с дребни сбльсквания, дразнели ги с чести нападения. В продьлжение на пет години Рим се разправял свиреп с народите от северната част на Балканския полуостров. Въпреки съпротивата си в крайна сметка траките били разбити и подчинени от римската власт.

При такива обстоятелства Спартак може да е попаднал в плен, като вероятно е и предположението, че той е воювал на страната на римляните и по- кьсно е дезертирал. В крайна сметка той се озовава в плен и изпратен в гладиаторски битки.

Всички древни писатели наричат Спартак варварин. Между другото те наричали така всички племена от неримски и негрьцки произход. Не така обаче говори за него Плутарх, който забелязал, че този варварин се отличава с необикновената си смелост, физическа сила и рьст, както и че по ум и хуманност приличал на елин.

Естествено тези качества били забелязани и от самите римляни и Спартак бива изпратен в гладиаторското училище в Капуа. Много автори пишат за Спартак. Подобно на Ханибал той стоял пред вратире на Рим и преминал с войската си цялата територия на Италия. Разбира се даните не винаги са достоверни и не дават точна информация за вьстанието, тьй като те пишели за него с предубеденост и омраза.

Акцията на Спартак в 73г.пр.Хр. Била напьлно неочаквана. Рим се намирал в крайно затруднено положение. На запад в Пиринейския полуостров бушувало вьстание. Това вьстание предвождано от Серорий, продьлжавало вече пет години. Положението не било по- добро и на изток в Мала Азия. Малоазиатските племена съумели да се вьзползват от затрудненото положение на Рим и подкрепяйки Матридат те сьщо се изправят срещу римската власт. Нещо повече- двамата рьководители на вьстанията (Матридат и Серторий) сьумели да сключат сьюз помежду си срещу Рим като в сьюза взели участие и Средиземноморските пирати. Имено тези пирати сьумяват да разбият Марк Антоний. Точно в това положение на републииката Спартак започва своето вьстание.

Фактите за началото на вьстанието са твьрде обьркани. Знае се че от гладиаторската школа, която подготвяла гладиаторски двойки в резултат на заговор избягали 78 гладиатора. Веоятно този заговор е бил добре подготвен, като в него вероятно участват доста по голям брой заговорници. Сведенията са различни. Плутарх говори за 200 души. Според него заговора бил разкрит и успели да избягат само 78 гладиатора. Избягалите приели за свое убежище височините на вулкана Везувий, кьдето се укрепили и избрали помейду ситрима рьководители: Спартак, Крикс и Еномай. По недостоверни данни последните били от келтски или германски произход. По сведение на Апиан за главен водач е бил избран Спартак, а Крикс и Еномай били негови помощници. Веоятно тези сьбития са се случили през лятото на 74г.пр.Хр.

В началото сенатьт не обьрнал внимание на бягството на гладиаторите, тьй като силите и били сьсредоточени кьм Серторий, Матридат и пиратите. Такова сведение получаваме и от Орозий. Апиан пьк говори за презрението с което римляните гледали на 78- те гладиатори и по този начин те били подценени. Темистий пьк пьк отбелязва, че гладиаторите „отначало предизвиквали насмешки сьс своето начинание”. Всички тези сьбития работили в полза на Спартак и бунтовниците, които имали на разположение цялата есен и зима за да организират и увеличат силите си. Активната борба започнала едва в 73г.пр.Хр.

С помощта на помощниците си Спартак постоянно безпокоял империята с постоянните си набези, като сьщесвременно набирал и нови войници от роби, гладиатори, разбойници, а както казва Апиан, от “свободни граждани от италийските поля”. Според свидетелство на Флор, писател от Iв. Преди започването на нападателната война, се сьбрали кьм 10 000 души. Сега вече Рим макар и кьсно проумял опасността и се започнали активни действия срещу Спартак.

Срещу Спартак била изпратена 3 000 армия от легионери водени от претора Клодий. Всички изходи на лагера на Спартак били затворени, но благодарения на изкусните умения на Спартак като пьлководец той сьумял да постигне победа. Армията на вьстанниците успяла да пробие обрьча и да изненада Клодий в грьб. Положението на гладиаторите било изключително тежко. Пьлни с решителност “по добре да загине от желязо отколкото от глад” Спартак заповядва на отряда си да се спусне през нощта от скалата сьс стьлби, изплетени от лозови прьчки. При изпьлнението на задачата само един загинал.по този начин бунтовниците излезли в тила на противника. По сведение на Фронтин Спартак предизвикал такьв страх у Клодий, че цели кохорти били принудени да отстьпят от шепа гладиатори. Смелостта и находчивостта при провейдането на тази операция дотолкова изтькнали този епизод, че за него сьобщават мнозина римски автори: Путарх, Фронтин, Флор и др. След победата цялата Кампанска провинция била вьв властта на Спартак. В сьсщото време армията на вьстанниците непрекьснато се увеличавала.

През есента на 73г.пр.Хр. Рим подготвил нова експедиция срещу Спартак под началството на претора Публий Вараний. С вече голямата си войска Спартак вече мойел да приеме открита битка, която отново завьршила в негова полза, като за малко дори самият Вариний не попаднал в плен. Някои свидетелства говорят, че дори римската армия се сьпротивлявала и не умирала от желание да се бори срещу Спартак. Дори се говори и за случаи на дезертиране от редиците на римските легиони и в преминаването кьм лагера на вьстанниците, които мейду впрочем Спартак не винаги е приемал. “ Сега - казва Плутарх – Спартак бил могьщ и страшен, и раздразненият, не само поради срама и позора от вьстанието, сенат изпраща срещу робите двамата консули от 72г.”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Новата фаза на вьстанието се отличава не само с неговото разширяване кьм южна Италия, но с появата на пьрвите признаци на прелом сред вьстаниците. Цnbsp;азногласията, които вьзникнали между Спартак и Крикс, са вьв врьзка с вьпроса за по нататьшния план на борбата и за плана на по нататьшните походи. Докато Спартак обединявал елините, Крикс обединявал галите и германците, и тези два лагера били вьв взаимна вражда. Цnbsp;азбира се едва ли вьв войската на Спартак е имало само елини. Според сьобщение на Плутарх Спартак обединявал вьв войската си и гали. Крикс настоявал за поход срещу самият Цnbsp;им и за продьлжаването на завладяването на римските области. Крикс продьлжил по своя план докато Спартак се придьржал кьм пьрвоначалната идея и се отправил на север. Той отминал Цnbsp;им и се отправил кьм Алпите.

След вестта за разногласията Цnbsp;им започнал енергично настьпление срещу Спартак. Срещу него потеглили двама римски консули. Тук Спартак отново показал завидни умения и успял да спечели попеда, което му отворило пьтя кьм Галия. В битката при Мутина Спартак отново разбил войските на проконсула Касий.

Големи били трудностите на сената да открие не само опитен пьлководец, но и човек, който да има курайа да се изправи срещу Спартак. Такьв се намерив в бьдещия консул на Цnbsp;им Марк Крас. Той успява да мобилизира голяма армия. Благодарение на своята жестокост Крас успял да убеди армията си да воюва срещу Спартак. Той се разправил с армията си посредством т.нар. децимация (смьртно наказание за всеки десети човек в строя, които не искалим да се бият или се биели лошо). В пьрвата битка Спартак отново успял да спечели победа. Цялото лято на 71 г.пр.Хр. минало в несполучливи за Крас сбльсквания. Целта на Спартак била да изведе хората си извьн границите на империята, откьдето всички да се приберат по родните си места. Като истласкал Спартак на Брутийския полуостров, Крас решил да изолира бунтовниците с грамаден ров, стена и ограда, прокарани през целия провлак и да не допусне врьщането им на север. Цnbsp;азтревожен римският сенат решил да повика в помощ на Крас Помпей от Испания и Лукул от Мала Азия. Това сериозно затруднило Спартак, който влязьл вьв врьзка с киликийските пирати, но в крайна сметка вторите не изпьлнили обещанието си да превозят бунтовниците през пролива от Италия до Сицилия и по този начин предали Спартак и хората му.

След неуспешни опити да води преговори с Крас за печелене на време и притиснат от липсата на провизии Спартак се принудил да опита чрез пробив в укрепленията на империята. В една снежна нощ начинанието на Спарак успяло и били превзети укрепленията на Крас. В изровения от Крас ров, който изолирвал Спартак от север, вьцтаниците започнали да хвьрлят горящи факли, причинявайки с това голяма тревога у врага. Накрая запьлвайки рова с дьрвета, сьчки и трупове на коне, Спартак пробил укрепленията, извел войските през рова и разбил отредите на Крас. Това отворило пьтят на бунтовниците на север, но при вьзникнали нови разногласия част от тях отново се отцепили. Научавайки за придвижването на Помпей Крас решава да запази лаврите за себе си и предприема решителни действия. Спартак научава за идващите подкрепления, но не му остава друго освен да приеме неравната битка. Тази битка се оказва и решаваща в живота му, тьй като сам Спартак умира на бойното поле. Всички писатели единодушно разказват за геройската смьрт на Спартак. Апиан разказва как ранен в бедроето Спартак коленичил, поставил щита си отпред и продьлжавал да се бие с нападателите си, докато накрая не паднал. Плутарх сьщо разказва за героизма на Спартак. Според неговите думи, безстрашният тракиец “се устремил кьм самия Крас, но поради масата сражаващи се и ранени, не успял да се добере до него. Затова пьк той убил двама влезли в бой с него центуриони”. Дори Флор който описва вьстанието с нескрита злоба и скрьб от понесените поражения, бил принуден да отдаде заслуженото уважение кьм Спартак. Ето какво казва той: “Като нападнали внезапно, робите загинали от смьрт, достойна за храбреци, сражавайки се не на живот, а на смьрт, което било напьлно естествено за войските под началството на гладиатори. Сам Спартак, който се сражавал в пьрвите редици с изумителна храброст, загинал, както подобава само на велик пьлководец” (quasi imperator).

По сведение на Апиан 6 000 били заловени и обесени по целия пьт от Капуа до Цnbsp;им. След смьртта на Спартак остатьците от неговата армия продьлжавала борбата. По сьобщение на Цицерон до нас е достигнало сьобщението, че един мальк отряд се дьржал дьлго време в брутийското градче Темаса. Едва в 62 г.пр.Хр. изпратеният отряд от Цnbsp;им унищожил последните остатьци оа спартаковата армия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Литература:

1. Мишулин, А.В. Антична история на Гьрция и Рим

2. Hollister, C.W. Roos Of The Western Tradition

3. Гримал, П. Римската цивилизация

4. Ростовцев, М. История на Стария свят т.2

5. Момзен, Т. Римска история

Това беше един нелош реферат, който ми допадна. :):117::117::read:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Спартак е един от най- умелите пьлководци в античната древност...

Тц тц... ако почна да изреждам по-умелите от него, сигурно нощта няма да ми стигне :P

В крайна сметка изгубил е финалната битка от Марк Крас - може би най-кьопавия военачалник в историята на Рим :whistling:

А не дай си Боже да беше попаднал на Помпей или на Лукул (и двамата са му точели зъби), вероятно щеше да остане в аналите като образец за спаринг на великите :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това не съм го писал аз, ама трябва, според мен на Спартак да му призанем, че е повел банда роби срещу римляните, което не е чак толкоз малко постижение....е, сага що се отнася до Крас....този изход е бил неизбежен, щото както казваш ти, кво щеше да бъде, ако срещу него бяха Помпей или Ликул....

Редактирано от byzantiner
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е ясно е, че рано или късно римските легиони ще смажат бунта на робите. Те може и в някои случаи да са постигали временни успехи и превес в двубоя, но Рим е една добре смазана машина, която не спира да се върти и в краяна сметка меля всичко, което й се опълчи.

А и Спартак е разполагал, не с армия, а със сбирщина от роби и мизерници, само малка част от тях са били гладиатори като него и са можели да се мерят с редовната римска войска. Пък и точно преди последното сражение с Крас голяма част от силите му се оттеглят поради противоречия.

Ех, сега си спомних преди няколко години когато се снимах като статист във филма "Спартак", който снимаха в България. На кастинга изискванията бяха да си дългокос, грозен и брадясал. И поради това веднага ме избраха за галски воин от армията на Крикс, който беше съюзник на Спартак и участвах предимно в битки срещу римляните - беше неква лудница, абе голямо шоу :w00t::maniac::maniac::maniac::rock:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Хаха,супер :P Добре си прекарал.

А за Спартак,мисля ,че е имал шанс ,но се е доверявал прекалено,пък и го измамват с корабите при Бриндизи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако беше успял да се прехвърли в Сицилия, щеше да я овладее, да изхрани войската си и да наложи зърнено ембарго на Рим, който от своя страна щеше да се принуди да приеме условията му, ако не иска населението му да умре от глад. Тогава Тунис и Сицилия са житниците на империята. Само, че римляните подкупват хората, които трябвало да преведат армията на Спартак през морето и всичко пропада - от там нататък всичко е въпрос на време. Рим въоръжава нови легиони... както казах, добре смазаната машина продължава да се върти - Спартак е бил само едно камъче заради, което временно е заяла. :)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Простете, че захапвам стара тема, но.. просто не мога да оставя това мнение за Спартак.

Та, армията, предвождана от Спартак далеч не е била "сбирщина", напротив.. По-скоро организирана с много усилия армия по римски модел ;) И по спомени доста римски легиони си чупят главата в него, преди да бъде разбит.

Византиеца го е написал все пак ;)

А.. и не на последно място. Мисля, че Спартак е освободен гладиатор, не избягал..

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор
Тц тц... ако почна да изреждам по-умелите от него, сигурно нощта няма да ми стигне :P

В крайна сметка изгубил е финалната битка от Марк Крас - може би най-кьопавия военачалник в историята на Рим :whistling:

А не дай си Боже да беше попаднал на Помпей или на Лукул (и двамата са му точели зъби), вероятно щеше да остане в аналите като образец за спаринг на великите :smokeing:

Според мен си е постижение да сплотиш роби, гладиатори, разорени земеделци в армия, способна да победи римските легиони /вярно е, че в това време елитните армии се биели в Испания и Азия/. Но това не омаловажава пълководческия талант и организаторските способности на Спартак. Все пак останалите пълководци имали обучени войски под ръка, а не роби. Точно това прави Спартак уникално явление в историята на военното изкуство. Между другото по времето на Първата Митридатова война Спартак първо се е бил на римска страна, после дезертирал. Когато римляните го хванали - вместо да го екзекутират, както си му е реда в такива случаи, те го направили гладиатор. Не е ли странно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Армията на Спартак не е била пълна сбирщина. В нея са влизали гладиотори, които по професия се тренирали за бой, живеели в битка и умирали в бой. Освен това част от притока на роби бил военопленници, които също имали военна подготовка. Спартак също се е постарал да подготви хората си за битка.

Идеята на Спартак за напускане на Италия е била правилна - в сърцето на възходящата империя трудно можела да оцелее бунтовническата му армия. Тъй че опита му за напускане от север, а после и от юг като цяло е добра идея.

Не само Рим е страдал по това време от вътрешни противоречия, но и армията на Спартак. Целите и желанията на огромната маса разбунтували се роби далеч не били еднакви. Всички търсели пътя към свободата. Но веднъж измъкнали се от годподарите си имали различни виждания какво да правят с придобитата свобода. Рационалната идея на Спартак да напусне Апенинския п-в се сблъскала със стремежа да се плячкоса богатата Италия . Няколко века по-късно Италия ще се превърне като магнит за варварите. Но на прага на новата ера Рим бил възходяща империя и такова заиграване било фатално. Освен користните желания на армията, навярно и Спартак е бил омагьосан от славата и властта - в Италия е велик военачалник, но извън нея, ако армията се пръсне по родните си места, е можел да разчита най-много да стане племенен вожд, преследван от Рим (нещо като Ханибал). А все пак като гладиотор е бил подготвян да умре в битка.

Ако въстаниците не напуснели Италия е било въпрос на време да изгубят. Рим е бил в състояние да привиква нови армии - собствени от провинциите или наемници, докато притока на роби в армията на Спартак нямало да е безкраен. Който е смятал да избяга, е избягал. С изтеглянето на легеоните към Италия се спирали завоеванията и притока на военопленници към Италия като роби. Тъй че е било неизбежно армията на Спартак да оредява.

До времето на упадъка на Римската империя, въстанието на Спартак заедно с нашествието на Галите и на Ханибал е било една от трите най-големи заплахи за Вечния град.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ясно е че големият брой гладиатори и военнопленници в армията му са били подготвени и калени в бой, но те не са имали организацията, дисциплината и опитът на легионерите, а също така е липсвал и команден състав на сформираната бунтовническа войска.

След като е решил да бяга от Италия Спартак може би трябваше да тръгне на север, натам вече му се открива по-широк коридор, а и нямаше да среща трудностите с прехвърляне на войските с наемни кораби, които да го изпързалят накрая. Пък и отивайки в Сицилия той би се самозатворил, Рим владее морето и рано или късно ще събере достатъчно сили и ще дебаркира на острова, а там вече наистина няма от къде да се стичат повече доброволци за войската на Спартак.

А може би най-подходящият момент е бил когато войските му са се намирали на 50 километра източно от Рим да ги поведе директно срещу града. В този момент в Рим цари паника, каквато не е имало от времето на Ханибал, да не говорим, че те осъзнават и класовият характер на въстанието, а в самия град има над 100 000 роби, които може в един момент също да се разбунтуват и тогава вече армията на Спартак ще добие чудовищни размери, а с грда е свършено. В Сената се чудят какво да правят, основните сили и пълководците с елитните части воюват в далечните крайща на империята. Но тогава Спартак решава да тръгне на юг, явно вече решен да напусне Италия през Сицилия за да прекъсне зърнените доставки за Рим.

Същата грешка прави и Ханибал в критичната точка на войната след разгромът при Кана, когато Рим е изтоштен до крайност и 2/3 от консулите му са избити, той не се решава да настъпи директно срещу града, а изчаква и след това вече се налага да разквартирува армията си за зимата, докато Рим се съвзема и въоръжава нови легиони.

Но, дори Спартак да беше вдигнал всички роби и гладиатори в Рим и да беше овладял града, към него от три страни щяха да се насочат огромните сили на Цезар, Лукул и Помпей... така че наистина в този момент е най-големият възход на най-великата империя, начинанието на Спартак е било обречено.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Присъединявам се към мнението, че да превърнеш една многохилядна доволно разнолика тълпа в боеспособна армия, е достойно за уважение. Разбира се, вероятно немалко от тези роби са били военнопленници (в т.ч. и бойци, и друго население), но представяте ли си какъв организаторски талант е нужен, за да накараш гали и сирийци (примерно) да се бият по един и същи начин? Според мен не е било много лесно.

Въстанието е било обречено - така е. Но това обстоятелство придава трагизъм към образа на вожда му, без според мен да го лишава от неговите качества.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съгласен съм :good: Спартак си е феномен и качествата му немогат да се отрекат.

Не е ясно само доколко е успял да накара всички да се бият по еднакъв начин и то по римски образец, а за сплотяването на разнородната му армия допринася социалното й положение преди да бъде сформирана, но ако не беше той въобще нямаше да бъде сформирана де ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Разбира се пътя на север е бил по-подходящ, отколкото през онова, дето римляните наричали "маро нострум", т.е. "нашето море". Но както вече казах, сред бунтовниците царял не само разум, а и чувства - за редовия състав не е било толкова желано да напуснат богатия Апенински полуостров без да са го опустошили. За водачите - ами щом армията напуснела иИталия и се пръснела по родните места ... те вече нямало да са велики лидери. Спартак едва ли би имал същото обаяние ако беше преминал Алпите, върнал се в родните места, задомил се и сдобил се с много деца. :)

А за Рим. Разбира се Спартак е можел да атакува Рим. Но към Рим наближавали армии. Ако робите веднага отворели вратите - хубаво. Но какво би станало ако римляните изхвърлели робите от града. При галското нашествие извън палатинската крепост останали дори старите сенатори негодни вече да носят оръжие. Рим бил добре укрепен и ако се стигнело до обсада, армията на Спартак е щяла да се озове в капан между армиите на Рим.

Тъй че стратегията на Спартак е била правилна. Спуска се още веднъж бързо през Италия на юг, войската му плячкосва каквото може, а водача й да се надява да задоволят алчността си. После бързо от юг се изнася с кораби.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
Разбира се пътя на север е бил по-подходящ, отколкото през онова, дето римляните наричали "маро нострум", т.е. "нашето море". Но както вече казах, сред бунтовниците царял не само разум, а и чувства - за редовия състав не е било толкова желано да напуснат богатия Апенински полуостров без да са го опустошили. За водачите - ами щом армията напуснела иИталия и се пръснела по родните места ... те вече нямало да са велики лидери. Спартак едва ли би имал същото обаяние ако беше преминал Алпите, върнал се в родните места, задомил се и сдобил се с много деца. :)

А за Рим. Разбира се Спартак е можел да атакува Рим. Но към Рим наближавали армии. Ако робите веднага отворели вратите - хубаво. Но какво би станало ако римляните изхвърлели робите от града. При галското нашествие извън палатинската крепост останали дори старите сенатори негодни вече да носят оръжие. Рим бил добре укрепен и ако се стигнело до обсада, армията на Спартак е щяла да се озове в капан между армиите на Рим.

Тъй че стратегията на Спартак е била правилна. Спуска се още веднъж бързо през Италия на юг, войската му плячкосва каквото може, а водача й да се надява да задоволят алчността си. После бързо от юг се изнася с кораби.

Е, всъщност не се е получило толкова бързо. На практика Спартак допуска две основни грешки:

1. Доверява се на келти - та те са най-непостоянните и непредсказуеми съюзници. Нека си спомним, жалките опити на Версенгеторикс да поведе армия от 400000 души, които биха размазали скромните 50000 души на Цезар, ако разбираха нещо от дисциплина и организация. Та Крикс го е влечал просто грабежа, а и останалата пасмина, с изключение на едно ядро от добре обучени гладиатори и ветерани от войните. То това не е достатъчно да сформираш дори един легион.

2. След като се насочил на юг, ако е бил добър тактик е трябвало директно да обсади Рим. Но факт е, че тази "армия" е нямала капацитет за обсада. Иначе немощният сенат на "демократите" според мен не би издържал на дълга обсада, защото паплачта свикнала на евтино, дори безплатно жито веднага е щяла да се разбунтува.

Тези грешки използва хитрият търговец Марк Крас. Както се знае той въоръжава три легиона със собствени средства. Липсва му военен талант, но знае как се печели в политиката. Аз лично изпитвам симпатии към този човек заради постоянството му - жалко че загива така нелепо при войната с партите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
На практика Спартак допуска две основни грешки:

1. Доверява се на келти - та те са най-непостоянните и непредсказуеми съюзници.

Спартак не е имал избор той е можел да направи армия от това, което е имало в наличност, а не от това, което би му се искало. Ако е бил прекалено придирчив, в историята нямаше да остане спомена за едно толкова голямо въстание.

2. След като се насочил на юг, ако е бил добър тактик е трябвало директно да обсади Рим. Но факт е, че тази "армия" е нямала капацитет за обсада. Иначе немощният сенат на "демократите" според мен не би издържал на дълга обсада, защото паплачта свикнала на евтино, дори безплатно жито веднага е щяла да се разбунтува.
разбира се е можело да обсади Рим, но ако не го превземел бързо, той бързо е щял да се превърне от обсадител в обсаден - защо Рим е привикал своите армии.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Спартак не е имал избор той е можел да направи армия от това, което е имало в наличност, а не от това, което би му се искало. Ако е бил прекалено придирчив, в историята нямаше да остане спомена за едно толкова голямо въстание.

разбира се е можело да обсади Рим, но ако не го превземел бързо, той бързо е щял да се превърне от обсадител в обсаден - защо Рим е привикал своите армии.

Дай да видим къде са били по това време обучените римски пълководци:

- Квинт Метел - в Испания

- Гней Помпей - в Испания

- Марк Лукул - в Тракия

- Луций Лукул - в Мала Азия

Римляните са разчитали в Италийския полуостров на два легиона и опълчение. Толкова. Ако робите не бяха го ударили на грабеж, а се стремяха към властта можеха да изпреварят назначаването на Крас за претор. /съзнавам, че в историята няма "ако"/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросът с обсадата на Рим е сложен. Разбира се робите е можело да отворят вратите на Рим за въстониците както направили за варварите. Но това при положение, че при задаването на робската армия те останели в града, а не бъдели изгонени извън крепостта. Рим е добре защитен, с достатъчно провизии и достатъчно голямо население за да бъде превзет бързо и с лекота. Населението на Рим дори да не е опитния воински елит е щяло да бъде изправено пред армия от роби, които също не били професионални войници в по-голямата си част. Така че при всички случаи Спартак е щял да бъде изправен пред дълга и навярно неуспешна обсада при която е щял да бъде ударен от завръщащите се римски армии в гръб. Но това далеч не е единствения проблем. Спартак не е Ханибал с армия воюваща с Рим, а стои начело на разбунтували се роби. Та идва въпроса дали е можел да накара въпросните роби да се забъркат в една дълга обсада вместо да плачкосват доста по достъпните имения и селища извън столицата? Наред с чисто стратегическите въпроси, Спартак е трябвало да държи сметка и как да контролира масата от роби, на която е начело. А те едва ли са въстанали само за да сменят римските си робовладелци с нов господар в лицето на Спартак. Разбира се и Рим е щял по бързо и лесно да се справи с въстанието, ако не са били политическите търкания сред управляващите среди. Иначе казано и двете страни разполагали с възможности и проблеми, които са им помагали и пречели да решат по най-удобния начин чисто военно-стратегическите въпроси.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Модератор История

Спартак няма причини да превзема Рим.Освен желанието за плячка разбира се.Но така или иначе дори да беше напуснал Апенините римските армии щяха да го намерят.Въобще той няма печеливш ход - Рим точно в тази епоха няма как да бъде победен.На мен лично ми по интересна съдбата на Спартак след последната битка - не е пленен,няма го и сред убитите.....Дали е успял да се скрие и оцелее?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Присъединявам се към мнението, че да превърнеш една многохилядна доволно разнолика тълпа в боеспособна армия, е достойно за уважение. Разбира се, вероятно немалко от тези роби са били военнопленници (в т.ч. и бойци, и друго население), но представяте ли си какъв организаторски талант е нужен, за да накараш гали и сирийци (примерно) да се бият по един и същи начин? Според мен не е било много лесно.

Въстанието е било обречено - така е. Но това обстоятелство придава трагизъм към образа на вожда му, без според мен да го лишава от неговите качества.

Йончев не си съвсем прав.Това е тълпа но не орачи и копачи а от професионални войници обучени да убиват.Които при това добре са познавали римляните и техния начин на воюване.Хората на Спартак са били наясно че поотделно ще станат лесна плячка и не са имали избор освен да спазват известна дисциплина.Прибави към това и безкрайната им омраза към всичко римско и многобройните техни симпатизанти в лицето на другите роби.Между другото лидерството на Спартак не е било чак толкова безспорно и на няколко пъти възникват разногласия сред въстаниците има отлъчили се части и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това е тълпа но не орачи и копачи а от професионални войници обучени да убиват.Които при това добре са познавали римляните и техния начин на воюване.Хората на Спартак са били наясно че поотделно ще станат лесна плячка и не са имали избор освен да спазват известна дисциплина.Прибави към това и безкрайната им омраза към всичко римско и многобройните техни симпатизанти в лицето на другите роби.Между другото лидерството на Спартак не е било чак толкова безспорно и на няколко пъти възникват разногласия сред въстаниците има отлъчили се части и т.н.

Звучи ми доста силно. По едно време Спартаковата войска брои към сто хиляди. Представяш ли си 100 000 "професионални войници" в Средиземноморието през I век, които да не са римляни?

А иначе - да, трябва да им е било ясно, че дисциплината е важна, когато се опитваш да противостоиш на Рим. Но - както знаем - не са се впрягали много.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ами гладиаторите които са били в основата на Спартаковата армия са си точно професионални войници.Какъв процент са били от армията не е ясно но никак не е малък.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Друг е въпросът че с армията на Спартак са се влачели и хиляди освободени /или избягали/ роби,жените и де;ата им.Но точно тези хора едва ли са влизали в битка и може би с тях бройката достига до 100 000.100 000 войници срещу Рим не е успял да извади дори Ханибал.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

едва ли гладиаторите са били и една десета от армията на Спартак. По това време зрелищата още не са толкова масови, както през имперския период и нямаме големи гладиаторски школи. Но боеспособни роби - военопленници е имало достатъчно и именно с обучаването им Спартак е изградил напълно функционираща армия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...