Грешките на историка Ганчо Ценов

[Й.Табов]

makebulgar, on 05 Aug 2014 - 18:36, said:

Може да се преведе и по този начин, само че вместо "северния вятър и залеза на слънцето" се казва "север и запад" - това са метафорични изрази със стойността на идиоми.

Това, което със сигурност е грешно, е превода на "ес" у Ценов като "през". Този предлог няма значение "през", когато се касае за място, а само когато става дума за време (пр. "през годината").

ами да сменим "през" с "до" ... или с какво?

Ето ви нещо за Кераунската планина, до Кавказ:

Ceraunii Montes

Ceraunii Montes (ta Keraunia ore), a range of mountains belonging to the system of Caucasus, at its E. extremity; but its precise relation to the main chain is variously stated. Strabo makes it the name of the E. portion of the Caucasus, which overhangs the Caspian and forms the N. boundary of Albania, and in which he places the Amazons (xi. pp. 501, 504). Mela seems to apply the name to the whole chain which other writers call Caucasus, confining the latter term to a part of it. His Ceraunii are a chain extending from the Cimmerian Bosporus till they meet the Rhipaean mountains; overhanging, on the one side, the Euxine, the Maeotis, and the Tanais, and on the other the Caspian; and containing the sources of the Rha (Volga); a statement which, however interpreted, involves the error of connecting the Caucasus and Ural chains. (Mela, i. 19. § 13, iii. 5. § 14.) Pliny gives precisely the same representation, with the additional error of making the Ceraunii (i. e. the Caucasus of others) part of the great Taurus chain. (Plin. v. 27, vi. 10. s. 11.) He seems to apply the name of Caucasus to the spurs which spread out both to the NE. and SE. from the main chain near its E. extremity, and which he regarded as a continuous range, bordering the W. shore of the Caspian (vi. 9. s. 10). ............. The Ceraunii M. of Strabo seem to be the great NE. branch which meets the Caspian at the pass of Derbend, or perhaps the whole system of NE. spurs of which that is only one. It may fairly be conjectured that Mela and Pliny were ignorant how soon these spurs meet the Caspian, and hence their error in extending to meet the Rhipaei M.

This text is from: Dictionary of Greek and Roman Geography (1854) (ed. William Smith, LLD). Cited August 2004 from The Perseus Project URL below, which contains interesting hyperlinks

Dictionary of Greek and Roman Geography (1854) (ed. William Smith, LLD)

http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Per...

http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?IncludeWide=1&InfoId=58&Code=RRUZZZ1c&PrimeCode=RRUZZZ1c&Level=6&PrimeLevel=6&LocId=64258&Entity=445

Ceraunii Montes

(τὰ Κεραύνια ὄρη). The modern Khimara; a range of mountains extending from the frontier of Illyricum along the coast of Epirus, derived their name from the frequent thunder-storms which occurred among them (κεραυνός). These mountains made the coast of Epirus dangerous to ships. They were also called Acroceraunia, though this name was properly applied to the promontory separating the Adriatic and Ionian seas. The inhabitants of these mountains were called Ceraunii.

Harry Thurston Peck. Harpers Dictionary of Classical Antiquities. New York. Harper and Brothers. 1898.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0062%3Aalphabetic+letter%3DC%3Aentry+group%3D11%3Aentry%3Dceraunii-montes-harpers

[T.Jonchev]

Може "до", може и "към", както предложи Makebulgar.

[decapitator]

Йончев, най-стария латински препис на Теофан имаш ли идея кой е и дали е издаван?

[T.Jonchev]

Какво разбираш под "латински препис", при положение, че хрониката Теофан е писал на гръцки? Първият латински текст на тази хроника е преводът на Анастасий Библиотекар, правен около 60-те - 70-те години на девети век. Издаван е многократно.

Най-ранният запазен гръцки препис на Теофановата хроника е от Х век (т.нар. Cod. Vat. graec. 155) и също многократно е издаван. Има още един пак от Х век (Cod. Par. graec. 1710), който също е издаван.

[decapitator]

Най-старият препис изобщо е латински или бъркам? Интересувам се дали е дигитализиран... Предполагам, че в Бонското издание на Анастасиевата Chronographia tripartita са посочени ръкописите ползвани от съставителите, та ще погледна там.

[T.Jonchev]

Погледни.

Най-старият латински препис е на Анастасиевия превод (Chronographia tripertita), а най-старият гръцки ти го посочих.

Редактирано Август 7, 2014 от T.Jonchev

[Й.Табов]

........ и да беше чел, няма как да прочете за обици и пръстени, защото всички известни по негово време ръкописи на Теофановата хроника са сверени и взети предвид в изданието на де Боор. Всяка разлика, която съществува, е отбелязана в изданието. Няма никакви пръстени и обици - това е измислица и нищо повече.

Централният въпрос все пак е: на кого са отрязаните уши? Ако са на споменатите един ред по-нагоре "всички възрасти", които са били убивани безпощадно, тогава ГЦ е по принцип прав, а обиците и пръстените са също толкова второстепенни добавки, както посочените по-горе "България" и "християни" в уважаваните издания. И към такива отклонения отношението би трябвало да е еднакво.

Затова - ръкописите на масата. За съмнения има основание.

[T.Jonchev]

Централният въпрос все пак е: на кого са отрязаните уши?

Нещо друго няма ли да се сетите, за да изкарвате Ценов прав?

Който е чел Теофан е наясно чии са ушите. Който обаче иска те непременно да са български, няма да спре с претенциите към останалите.

Впрочем:

все още не сте отговорили на въпроса отпреди месеци - справедливо ли обвинява Ценов в лъжа Златарски във връзка с тези данни или не?

[самотния вълк]

Чудя се, от гледна точка на "новата хронология", Г.Ценов не е ли тотално в грешка?

[Last roman]

точно там си му е мястото, с оглед на безобразните нагаждания, които прави /от рода на пеласги=траки=готи=българи/.

[T.Jonchev]

Чудя се, от гледна точка на "новата хронология", Г.Ценов не е ли тотално в грешка?

Не е. Той е като Партията: колкото повече греши, толкова по-прав става.

[самотния вълк]

Бе той че прави всякакви абсурдни твърдения и нагаждания, прави. Но пък събитията се развиват все в късната античност и ранното средновековие. Пък фоменкологията нали отрича този хронологически порядък и твърди, че Исус е живял някъде през 10 век, ако не греша. Та затова се чудя на Табов. Хем отрича хронологията, хем приема Ценов безкритично.

По скоро Ценов за последователите си е като Чък Норис от един брадат виц - той никога не греши, сгрешил е само веднъж, когато си е помислил, че е сгрешил.

[Й.Табов]

Определено географският обект (хидронимът), наричан с името Танаис, е само един, и не са няколко! По същия начин през XV-XVI в. хората са смятали Америките за Индия, а не за втора Индия.

Да видим какво са чели хората в ръкописите през 16 в. Цитат от описанието към една от картите в Парергона на Ортелиус:

..... Seneca in the sixth book of his Natural Philosophy says that this Danube separates Europe from Asia. In spite of this, most writers, both Greek and Latin ones, ancient as well as contemporary, generally attribute this [function] to the river Don (Tanais). And what about him, I ask you, who imagined that Germany, which is [partly] beyond this river, should be a country of Asia? Should we correct the [manuscript] copy? Or shall we retain the reading [found in] Horatius, on the credit and peril of Acron, his interpreter, where he says that the Tanais is also called Danubius? I leave this to the judgment of the learned. This much we know for sure: that the Tanais as well as the Danubius are by the inhabitants of that area [both] called Don, and I surely think that both the Greek word Tanais and the Latin [word] Danubius derive from the barbarous [words] Don or Tane, which in their language, for all I know, may mean river or stream. Similarly Nilus, as Pomponius Mela seems to say, derived its name from Nuchul which generally means river, as all people who have some skill in Hebrew or Arabic will confirm)}.

212.28. Isidorus too, in the ninth chapter of the seventeenth book of his Origines, seems to have this opinion, where he writes that Rhabarbarum, rhubarb, grows in solo barbarico, in a barbarous country, beyond the Danube. For we know at this day that it grows near the river Rha, which is Eastwards beyond the Danube. ....

Обърнете внимание на фразата

Should we correct the [manuscript] copy?

[Й.Табов]

Нещо друго няма ли да се сетите, за да изкарвате Ценов прав?

Който е чел Теофан е наясно чии са ушите. Който обаче иска те непременно да са български, няма да спре с претенциите към останалите.

Впрочем:

все още не сте отговорили на въпроса отпреди месеци - справедливо ли обвинява Ценов в лъжа Златарски във връзка с тези данни или не?

Лъжа не е точната дума - Златарски е бил убеден в правотата си. Както и ГЦ.

Всъщност как смятате: откъде идва ненормалното (според мен) напрежение между ГЦ и група бълг. историци, включваща Златарски? Говори ли ви нещо думата Кверкопф? Нещо да се е водил спор за народността на учениците на св.св. Кирил и Методий? Някой да е насъсквал бълг. историци против ГЦ? Да е имало публични подигравки и обиди?

Централният въпрос все пак е: на кого са отрязаните уши? Ако са на споменатите един ред по-нагоре "всички възрасти", които са били убивани безпощадно, тогава ГЦ е по принцип прав, а обиците и пръстените са също толкова второстепенни добавки, както посочените по-горе "България" и "християни" в уважаваните издания. И към такива отклонения отношението би трябвало да е еднакво.

Затова - ръкописите на масата. За съмнения има основание.

Ето ви фрагмент от един реален ръкопис: от Дуклянския летопис.

Как да прочетем думата Macedoniam или Macdoniam ? Или по друг начин? Какво правим, когато в ръкописа има поправки?

Слагам и една страница от превода и коментара на Миюшкович - как е издавал текста Шишич (в началото на ХХ в.). Тъкмо да видите какво пише в ДЛ.

[Last roman]

ГЦ е просто жалък манипулатор и пристрастен нагаждач.

[T.Jonchev]

Лъжа не е точната дума - Златарски е бил убеден в правотата си. Както и ГЦ.

"Лъжа" е думата, която Г.Ценов използва по адрес на Златарски: "той го удря на лъжа". Това е само един от многобройните примери, които могат да бъдат дадени за обругаването на Златарски от Ценов. Но аз не съм прочел у Златарски нито една дума срещу Ценов и който е прочел такава, моля да я цитира - съответно със заглавие, издание и страница.

А че Златарски е бил убеден в правотата си, е така - и е бил прав за разлика от Ценов.

Проф. Табов,

за голямо съжаление вие не проявихте коректността да признаете, че - поне в този случай - Ценов е неправ и несправедливо обвинява опонента си. И това при положение, че неправотата на Ценов е просто очеизваждаща и доказана. Представям си на каква коректност могат да разчитат вашите собствени опоненти при не тъй очевидни случаи. Жалко, много жалко.

Точно поради това академичната наука просто игнорира подобни хора - защото дискутирането с тях е безсмислено и никога не води до нищо.

[mitaca]

Абе вижте сега! Оня лъжел, този мажел, и 'сичкото отдавна. Я сега си формулирайте тезите в два три поста. Без цитати, чисти теи, аз се наемам да излъчим арбитри, иначе ще е словоблудство! Нали проф. Табов не желаеш само да словоблудстваш!?

[Й.Табов]

Вече се запълниха над 40 страници по темата за грешките на ГЦ. Какво има на тези страници?

Г. Ценов има доста публикации, сред които се открояват 3: студията от 1900 г. в Хисторише Щудиен и двете монографии във Валтер де Груйтер (1930 и 1935). Разбира се, има и други негови трудове, в които има ценни изследвания и идеи.

Какви грешки от тези 3 труда са споменати досега тук? Не си спомням такива.

Общо взето акцентът на критиците в темата се съсредоточи главно около един полу-публицистичен и „жълт” елемент от доста ожесточените спорове на ГЦ със Златарски и последователите му: за отрязаните уши и обвиненията в лъжа. На тази база започна очертаването на един „черен” образ на ГЦ, който от злоба се нахвърля върху група невинни колеги историци, лъже и т.н.

В картината на споровете на ГЦ и „В.З. и последователи” може да се видят два аспекта: обществено-политически и морален.

Да вземем моралния аспект: ГЦ подава документи в конкурс за място в СУ. Той е с очевидни предимства пред съперника си: първо защото е доктор, а другият кандидат не е, и второ защото има „тежка” публикация в поредица с международен авторитет. И естествено не е доволен от резултата от конкурса. В.З. публикува рецензията си: според мен това е най-слабата негова работа, която съм виждал (в избраните му творби), принципно грешна. Според мен обаче в онзи момент той искрено се е заблуждавал, защото е бил под силното влияние на идеите и авторитета на „Ягич и сие”. Освен това е допуснал в рецензията си и обидно отношение към Ценов.

Поощрявани и насъсквани от „Я. и сие”, група български последователи на Я. и З. подема доста злобна кампания срещу ГЦ, който също не остава мирен. Работата стига до съд. Тук на 40-те страници на тази тема във форума май няма посочени грешки на ГЦ в публичния спор; не вярвам, че той е бил „ангел”. Опонентите му обаче са излезли далеч извън границите на морала: както знаем, те са успели да „ликвидират” трудовете на ГЦ, да фалшифицират сведенията за дисертацията му … Отворете излезлия преди 15-ина години справочник за българските историци, за да се насладите на резултатите от труда им. Тук трябва специално да отбележа, че в публикуваната рецензия на В.З. все пак Ценов е доктор, докато последователите на В.З. са изтрили титлата.

Сега да обърнем внимание и на обществено-политическия аспект на спора. Както е добре известно, „Я. и сие” са насаждали визията, че българите на юг от Стара планина всъщност не са българи, а славяни, различни от българите, че Македония не е била и не е българска, че КиМ са гърци, а учениците им – моравци (със съответни цитати и "доказателства"). Затова „Я. и сие” са насъсквали „В.З. и последователи” срещу всички идеи на Ценов и лично срещу него. Така техните протежета в Б-я имат определен негативен принос за днешното състояние на Македонския въпрос.

При сегашните настроения май най-добре би било темата да почине малко …

[makebulgar]

Табов, май вие основно говорите за битката Ценов - Златарски. Кажете нещо за "доказателствата" му. Докажете че на картата на Йероним надписа България е от 4 век, а не от 7-ми или 10-ти. Обяснете също колко (1000) години делят Малала от Ахил и мирмидонците, и дали връзката мирмидонци-българи не е поетично историографско пояснение на база това че българите вече през 7 век са станали мизийци - жители на Мизия.

[T.Jonchev]

Ценов и ценовистите не са по анализите и доказателствата. Те си падат по прозренията.

[paun]

Обругаването на "Прозренията" на Г.Ц. , и яростното бранене с огън и жупел на "Умозренията" на Шафарик, Иречек и сие от съвременната бг ист наука са двете страни на един и същи "индиански " медал. от тези връчвани от УСА президентите на индианските вождове. Не случайо от шафарик иречековците златният коронционен лек солид на кан муртагон е обявен за медал, подарък от импа , предизвиквщ тутакси алюзията на хамериканските примери за меали дадени на варвари., който кана си носел на шията

В слепотата си днес индивиди "критикуват" с методие на иречковци възприели ги за "научни", а дори не разумпват, че изнесените от тях доказателства деонстрират неспособнот за научно и логично мислене, какъвто е случая с живелия и творилия в шести век Малала, решил да архаизира с некви българи, несъществуваьи доказано от "умозренията' на Иречековци в "Науката". Архаизирал Малала в 6 век с мирмидонците на Ахил от Троянската , ха ,ха, ха

Кой е пророкът тук, Малала предсказал появяването на неславянското непознато и нечисто племе от Урал, което било забеежете българи !? или Г“Ц“ повторил, като папагал написаното не само от Малала ами от всеки античен автор упоменал българи, та и на карта, която пък трябвао д бъде менте, ама менте по препис от 11 век или докюмент от неква пробългарска християнска конспирация, за която всеки редови евангелист би дал крак и ръка да е налична за хритиянската му "родина" доказваща ритински произход , а тук шафарико-иечковци и оследователите им осмиват патриотично, че и от научна гл. т. че било менте, като предлагат "оригинали" за Кирил и Методи или приказки за български канове от 19 век . Да не говориме, че и най-ранният Теофн мился беше поне от 12 век. Нещата в Историята на Г.Ц. и Шафариковците турко славянски умозрения могат да се представят с новогодшната хуморитична сценка, в която героя буташе строителна количка извън строеш и на портала пазачът повдигаше покртия в-к и като виждаше, че ням нищо отдолу го пускаше да излезе. на третия чевъртия път пазачът след, като не откри нищо под встника не издържа и попита- Абе ясно ми е, че краднш, ама какво краднеш/ И получи отговорът - Ми не виждаш ли колички

Ми не виждат ли шафариковци иречековци и днешните им апологети, че Малала архаизирал за маирмиднци, ама в 6 век. т.е. не да преставят научено, че под вестника нямало ищо, т.е. никаква история, а да забравята количката.

Г.Ц. не може да обясни присъствието на тази количка в 6 век, както и други такива фадроми и багери от по-рано, и изглежда смешен, но намирайки тази количка при Малала и и други, да съградиш "умозаклюения" тип Шафарик и сие, за нищото под вестника до идването на неславянското племе от Урал и тази псевдоинтелектуална политическиподкована антинационална неепост до днес те да се представят за историята на бъларите и да се защитава правоатта и е национално предателство от родолюбива гл т., а олилигофрения от нормална научна логика.

Съвсем тесногръдо в спора по текста на Теофан, се забравя, дори от Табов, заслепен от ганчоцновизъм да не разбира елементарния представен тект в който Никифор достойно се разпрвя с мародерите, та ако и да били от неговите християни, като милозливо ги осакатява, вмсето да вземе живот им, въпрекидбре формулираната от него поаната, ,какво е християни в съвр. смисъл и тогава и означава ли това, че българите не са християни, защото Теофан е нарекъл някои с 'народнсотното" име християни. Ако тук в спор имаше лица запонати с историята и исторческите факти налични извън теофан , те биха могли да приложат няккава критика и да установят, че у крум са засвудетелствувани поне три поколения християни, защото в преговори с константинплоския импертор са звидететсвуван такива.

У самият Теофан също, са спметаи, че 6 х християнина минали на страната на Крум, да не говориме за майстор манол .

Ако добавиме и записното от самият Tеофан празнуване на не кво да е а най-великият християнски празни8к незавсимо от деноминациите наречен Великден вместе от Крум и Никифор, който по думите на Теофан тогава е съвпадал и за бг християните и а т нар етнос християни на което той е оевидец, то християнството на българите от сърв гл т без д може а установиме точната им манихейска най-вероятно деноминация е налично, наред с доакзаното и от др източници наличие на религиозна толерантност у българите позволила едни бъларинда са христяни от ромейскитип а други не, но от какъв тип не е ясно, но не е и по-важно от демонстрацията, че става дума за вид християнство християнска деноминация днес изчезнала яко ариани у българите вид манихейство , станало причина тофан да обруфае и един велик император и военначалник, какъвто е Никифор, свидетелство за което въпреки обрганията на Теофан за обзобразяванията на христините е изборът на амите тези обругани христини, които избират сина му за имп, а после че и зетя му !? на гадния Никифр явно противоречи на думи с дела от което е видна историческата истина , че негативното отношение и обругаването е само от страна на писачите и дори може би не на амият Теофан на преписввачите от константвте времена, когатао гореспоменатия се опитва да пренапише историят в своя полза

Редактирано Август 14, 2014 от paun

[Last roman]

архаизирането си е чист литературен похват. Наречи го един вид визитка за начетеност у средновековните автори и хронисти. Когато някой ми запее за българи - мирмидонци и пр. буквално приети откъси, обичам да му давам ето този цитат от "История" на ромея Дука /потомък на знатната византийска фамилия Дука, който служи като секретар и дипломат при генуезките владетели на о. Лесбос и малоазийската колония Нова Фокея/:

"На разсъмване Баязид построил своите легиони. Отправяйки призиви за бой, той стоял там, чакайки скитите да нападнат първи. Скитите, от своя страна, изпълнявали заповедите си без звук или врява или какъвто и да е било шум, работейки като неуморни мравки. Баязид започнал да бръщолеви и да проклина своите благородници. Той остро смъмрил пълководците си и(заповядал) да ги бичуват тъй като не се били построили правилно за битка. Един командир, сражаващ се под знамето на Айдън, чувайки, че неговият господар Айдън се бил присъединил към своя брат (който се намирал при Тимур), изоставил позицията си и, взимайки знамето, се присъединил към врага заедно с петстотин тежковъоръжени бойци. Войските от Сарухан направили същото. Бойците от Ментеше и Гермиян, като видели владетелите си да викат и да им дават знаци, също дезертирали и отишли при противника. (Така) Баязид подобно на гарга постепенно бил лишен от перата си. Скитските бойци го обграждали докато накрая кръгът (около него) не бил затворен.

Стефан Лазаревич, шуреят на Баязид, наблюдавайки тези маневри от страна на Баязид със своите пет хиляди трибалски тежковъоръжени конници, отказал да приеме поражението. Той и неговите бойци атакували скитите с бойно настървение, насочвайки копията си в лицето на скитите. Когато скитите видели тяхната свирепа и безстрашна атака, те отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Скитите изстреляли стрелите си в тила на конниците, удряйки хълбоците на конете. Те обаче не успели да причинят много вреда на ездачите, тъй като те били покрити с черна броня. Щом трибалите се обърнали, скитите отново отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Мнозина паднали и от двете страни. Стефан дошъл близо до Баязид и се опитал да го убеди да избяга, но не успял. Много кучета вече го били обградили и силни бикове преграждали пътя му. Стефан, който видял какво става и предугадил какво ще се случи, взел своите мъже и най-големия син на Баязид, наречен Сюлейман и ударил отново по центъра на врага. Разпръсквайки ги с голяма мощ и събаряйки мнозина от конете, докато той самият изклал велико множество, той едва успял да пробие засадата. Скитите били събрани близо (един до друг), движейки се от външния кръг към претъпкания център. Стефан избягал, поемайки по пътя, водещ към Бруса и Сюлейман отишъл с него.

Скитите безжалостно колели бягащите турци докато Баязид, поради своя краен прилив на кръв (от гняв), се изкачил на едно възвишение в средата на полето с около десет хиляди освободени роби, наречени еничари. Останалите избягали в безредие. Щом скитите, (увлечени) в преследване на турците, видели Баязид (уловен) в средата на мрежата, като костур, давещ се за въздух, била дадена заповед: "Нека никой не бъде убиван". Те съблекли пленниците голи и ги освободили. Един божествен закон бил предаван между потомците от поколение на поколение- не само между римляните, но и между персите, трибалите и скитите- че когато враговете са от същата религия, трябва да им се взима само плячката, те самите не трябва нито да бъдат взимани в плен, нито убивани извън бойното поле.

Тогава робите на Баязид се нахвърлили като лъвове върху скитите. Благодарение на своя далеч по-голям брой скитите надвили турците; какво биха могли да направят десет срещу сто скити. Всички били изклани. Такива били бедите, които били сполетяли Баязид, че скитите дошли наблизо и му казали: "Слез от коня, господарю Баязид, и ела насам. Темир-хан те вика". Противно на желанието си, той слязъл от коня си, който бил арабски и струвал много пари. Те вместо това му оседлали едно дребно конче и, качвайки го върху него, го отвели при Темир-хан."

Та, ако тълкуваш текста буквално, ще излезе, има скити и трибали през 15 век /прилагайки методологията на Ценов.. Това че автохтонците вземат всичко това за чиста монета и градят фантасмагорични хипотези върху такива литературни творби, си е техен проблем.

Редактирано Август 14, 2014 от Last roman

[T.Jonchev]

Ако добавиме и записното от самият Tеофан празнуване на не кво да е а най-великият християнски празни8к незавсимо от деноминациите наречен Великден вместе от Крум и Никифор, който по думите на Теофан тогава е съвпадал и за бг християните и а т нар етнос християни на което той е оевидец, то християнството на българите от сърв гл т без д може а установиме точната им манихейска най-вероятно деноминация е налично,

Ето че ни обясняват как заявлението на Никифор, че празнувал Пасхата в аула на Крум, било весело комшийско гостуване. Нещастният Теофан на бърза ръка се оказва редактиран за пореден път - сега не с пръстени и обици, а с "вместе" и др. подобни измислици, подходящи за случая. Както е тръгнало хрониката му от 400 листа е на път да набъбне до 600.

[paun]

йончев,

ми редактирай добрият стар теофан, не било на великден " било весело комшийско гостуване"

[Black Wolf]

На всичкото отгоре "мирмидонци" вероятно изобщо не е етноним, а название на Mannerbund, което в по-късните епохи естествено не са знаели и разбирали и са пренасяли механично античните названия върху народи, настанили си на същата територия.