Отиди на
Форум "Наука"

Грешките на историка Ганчо Ценов


Recommended Posts

  • Потребител

Проблемът с фоменколозите е че основно целят да правят революции, като изтъкват това че са математици и физици, тоест могат да правят точни сметки. Революциите в историческата наука обаче чрез мнимо прилагане на някакви нови математични методи и сметки, са по-скоро псевдонаука, а не истинска наука.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,5k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

тя отразява и конкретните специфики на дадена наука, затова като те заболи зъб отиваш на зъболекар, а не на математик.

… Като искаш да си сложиш плочки, отиваш при плочкаджия, като ти трябват краставици, отиваш при краставичар, а като искаш атомна енергия, отиваш при Мария Кюри и казваш: „Госпожо Кюри, може ли да откриете атома, че ни трябва атомна електростанция” ….

Това ли ви е науката?

Чудя се как може да се хващате на примитивната забележка на Гумильов в отговор на безобидния хумор на Фоменко за писаното от Гумильов за „древна китайска хроника” и за споменатите там „хуни”, „чеши”, „серби” и високи, руси и синеоки монголци, ужким на север от Китай … (за това съм писал и аз в „Старите българи” – има я в мрежата).

Проблемът с фоменколозите е че основно целят да правят революции, като изтъкват това че са математици и физици, тоест могат да правят точни сметки. Революциите в историческата наука обаче чрез мнимо прилагане на някакви нови математични методи и сметки, са по-скоро псевдонаука, а не истинска наука.

Защо "фоменколозите", а не например "нютонолозите"? Документиран родоначалник на хронологичната критика е сър Исак Нютон, но много от опонентите й се срамуват да пишат против Нютон ... и са прави, че се срамуват, за срам е ...

Компютърните технологии дадоха на науката нови възможности и те трябва да се използват. Някои могат, други още не ... преди сто години героите на Конан Дойл са разчитали писан с "танцуващи човечета" текст с наблюдения, интуиция и логика; сега теорията на кодирането е раздел от математиката ...

Времената се менят ... едни могат и го правят, други не ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Професионалистите са предвидими, но светът е пълен с аматьори"


Документиран родоначалник на хронологичната критика е сър Исак Нютон, но много от опонентите й се срамуват да пишат против Нютон ... и са прави, че се срамуват, за срам е ...

Тук отново съзирам конспирация. Как така научните достижения на един велик ум ще бъдат преподавани в училище, а заниманията му с лъженаука ще бъдат премълчавани, ерго в случая не става въпрос за лъженауки. Редно е алхимията и астрологията да бъдат включени в общообразователните програми.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

… Като искаш да си сложиш плочки, отиваш при плочкаджия, като ти трябват краставици, отиваш при краставичар, а като искаш атомна енергия, отиваш при Мария Кюри и казваш: „Госпожо Кюри, може ли да откриете атома, че ни трябва атомна електростанция” ….

Това ли ви е науката?

Точно това е наука. Освен ако нямате готово обяснение защо именно Кюри е открила това, което е открила за атома, а не краставичарят? И редно ли е краставичари и фаянсаджии да дават акъл на историците, пък и да се сърдят, когато им направиш учтива забележка, каквато е била тази на Гумильов?

По едно време даже и шахматната наука, хехе, воглаве с Гари Каспаров, беше фоменколожко ориентирана. Но после Гари се отказа, поради неинтересни причини.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това, за което пледира проф.Табов, е много добре илюстрирано в един разказ на Михалаки Георгиев. Казва се "Меракът на чичо Денчо".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това, за което пледира проф.Табов, е много добре илюстрирано в един разказ на Михалаки Георгиев. Казва се "Меракът на чичо Денчо".

Чувството за хумор е хубаво нещо … прави човека приятен събеседник …

Но темата за науката е важна, а е малко далече от проблемите на баба Пена, чичо Денчо и Андрешко … Донякъде е встрани и от грешките на ГЦ … все пак ще напиша нещо, за да окуража някои читатели на форума, които не са „свършили история”, да продължат интересите си в тази област, да четат, да търсят, да изследват и да пишат.

Мимоходом да отбележа, че Мария Кюри е била ХИМИК и физик, и че учени с успехи в 2-3 области съвсем не са рядкост.

Нека да обърнем внимание на ФИЛОЛОГА Жозеф Скалигер, който се счита за „баща на научната хронология”. На възраст около 40 години той започва активна работа в областта на хронологията (без да подозира, че някои колеги на нашия форум са против „дилетантите”, и, разбира се, без да знае за възраженията на Гумильов) и … става и историк. Ето как е представен в Уикипедия:

Жозе́ф Жюст (Иосиф Юстус) Скалиге́р … — французский гуманист-филолог, историк и воин, итальянец по происхождению, один из основателей современной научной исторической хронологии

Освен това, опитвал е силите си и в математиката, без успех …

Друг приятен пример е Пиер Ферма, юрист (адвокат), станал постепенно математик от световна величина:

Пиер дьо Ферма е френски юрист в Парламента на Тулуза и математик с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и теорията на числата…

Известен е в цял свят със своята Велика теорема…

Pierre de Fermat was a French lawyer at the Parlementof Toulouse, France, and an amateur mathematician who is given credit for early developments that led to infinitesimal calculus, including his technique of adequality…

(Ако г-н Йончев или Boilad решат да се пробват в математиката ... добре дошли!)

Сега две думи и за българските реалии.

Освен статии по математика, автор (и съавтор) съм и на статии по история: в сп. „История” – 5 статии, в „Истор. Преглед” – 4, в Палеобулгарика – 3, в Истор. Бъдеще – 2, в Генеалогия – 2, в Макед. Преглед – 1 и в Минало – 1. Пропускаме публикациите в чужбина.

Като цяло българската историческа гилдия се отнася добре към „външните” автори …

Впрочем, освен математик, съм и педагог (доктор на педагогическите науки).

А заклинанията за „лъженауките” генетика, кибернетика и др. п. са демоде – измислете нещо по-свежо, да е по-интересно …

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Отдавна са отминали времената на енциклопедистите, когато един човек е можел да бъде специалист по всичко. Замислете се и колко напред е физико-химията в сравнение с времето на Кюри.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мимоходом да отбележа, че Мария Кюри е била ХИМИК и физик, и че учени с успехи в 2-3 области съвсем не са рядкост.

Освен статии по математика, автор (и съавтор) съм и на статии по история: в сп. „История” – 5 статии, в „Истор. Преглед” – 4, в Палеобулгарика – 3, в Истор. Бъдеще – 2, в Генеалогия – 2, в Макед. Преглед – 1 и в Минало – 1. Пропускаме публикациите в чужбина.

Не са рядкост, когато ги признае съответната научна гилдия. Което ме навежда на мисълта да Ви попитам има ли поне един историк, който да е написал ред овации за Ваши публикации в стил Фоменко?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Мимоходом да отбележа, че Мария Кюри е била ХИМИК и физик, и че учени с успехи в 2-3 области съвсем не са рядкост.

Нека да обърнем внимание на ФИЛОЛОГА Жозеф Скалигер, който се счита за „баща на научната хронология”. На възраст около 40 години той започва активна работа в областта на хронологията (без да подозира, че някои колеги на нашия форум са против „дилетантите”, и, разбира се, без да знае за възраженията на Гумильов) и … става и историк. Ето как е представен в Уикипедия:

.........................................................

Друг приятен пример е Пиер Ферма, юрист (адвокат), станал постепенно математик от световна величина:

Наличието на такива приятни примери обаче надали означава, че всеки нахлул в дадена наука лаик се превръща в приятен пример за успех. Там е работата.

И за n-ти път напомням каква е темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Искам само да припомня, че всички сме форумни участници и като такива не е задължително да сме някакви други.

Една добре издържана теза, си е теза и то добре издържана. Ако не се харесва нейният автор, то си е друга тема.

Не е нужно при липса на аргументиращ инструментариум да се прибягва към личността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има една приказка "Царят е гол" или историята не е вярна, защото не е разказана "професионално" от историк !?

Това доколкото си спомням е ПРИКАЗКА, написана от Х. К. Андерсен... И заглавието е "Новите дрехи на царя".

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Е, то и това, което Г.Ценов разказва, е горе долу приказка, така че ...

За да илюстрирам регреса в оценката на Ценов от нашата историческа наука през периода 1946-1990 г., ще припомня как Державин оценява спора на Ценов с турската теория на Златарски (прилагам цитат). Слава Богу, нещата вече са доста променени.

post-6615-0-22245100-1411131872_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При всички положения българи (или техни групи) са се заселвали много по-рано от славяните в Римската империя. Това е несъмнено и никой не би трябвало да го оспорва.

Тук въпросът вече опира, дали българите (цялата тази съвкупност от мисковарвари, самоназоваващи се българи) е отпреди славяните на Балканите. Както знаем, славяните ги изпреварват с около век.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Проблемът Ценов - българска историческа наука не е в това дали преди Аспарухово време е имало българи из Балканите. Имало е, разбира се, никой никога не е отричал този факт. Проблемът е, че Ценов твърди, че преди Аспарухово време на Балканите е имало християнска българска държава и че тя е стигала до стените на Константинопол.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Склавите със сигурност се появяват след българите на Балканите, но първите славяноезични на Балканите са най-вероятно българите, или дори по скоро ранните скити и сармати които се заселват в Мизия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът Ценов - българска историческа наука не е в това дали преди Аспарухово време е имало българи из Балканите. Имало е, разбира се, никой никога не е отричал този факт. Проблемът е, че Ценов твърди, че преди Аспарухово време на Балканите е имало християнска българска държава и че тя е стигала до стените на Константинопол.

Явно е фриволствал, покрай липсата на повече данни и сведенията за българи християни от към 6 ти век, както и географското им ситуиране в него около Балкана. Както и сведнията за бунтове (Виталиан) в които учасвали българи и нападания на Константинопол няколко пъти. И вероятно в липсата на точни данни си е добавил държавата. На практика не е невъзможно, но никъде не е упоменато тези българи живеещи на балкана да са в квази държанво формирование в рамките или околоо границата на ИРИ, за това кавам, че си е фриволствал.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Държавата" той я вади от споменаването на т.нар. Михаил Българина у Продължителя на Амартол и я аргументира с данните на Анастасий Библиотекар за Осмия събор и с още множество други абсолютно превратно (да не казвам извратено) тълкувани сведения от типа на Теофан, който пише, че Константин Погонат заповядал да се прехвърлят войски в Тракия (когато подготвя кампанията срещу българите). Г. Ценов на тази база прави извод: "Значи Тракия не е била под негова власт".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът Ценов - българска историческа наука не е в това дали преди Аспарухово време е имало българи из Балканите. Имало е, разбира се, никой никога не е отричал този факт. Проблемът е, че Ценов твърди, че преди Аспарухово време на Балканите е имало християнска българска държава и че тя е стигала до стените на Константинопол.

Да, основният проблем всъщност е "Юстиниана Прима". Борбата на Рим и Цариград с "еретиците" от Юстиниана Прима е причина много сведения да са изтрити/или изопачени.

Въпреки това има достатъчно данни (цензурата не е успяла да изтрие и изопачи всичко), че Юстиниан е издигнал в ранг българския епископ и го е направил архиепископ на Бълг. архиепископия Юстиниана Прима. И въпреки всичко това се прилага двоен стандарт: готите през 4 век може да са имали епископ (Урфила/Улфила), а българите през 6 век - не.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Предполагам, че бихте могли да приведете нещо повече от цитати на д-р Г.Ценов в подкрепа на горното твърдение. Извори например.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Държавата" той я вади от споменаването на т.нар. Михаил Българина у Продължителя на Амартол ...

Може ли малко повече за това, че явно не съм го чел.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Няма как да го обясня с две-три думи. Прочети т.13 (Християнството у българите и Ганчо Ценовият "цар Михаил") на с.28-36 в прикачения към втория пост по темата файл. Надявам се, че ще стане ясно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма как да го обясня с две-три думи. Прочети т.13 (Християнството у българите и Ганчо Ценовият "цар Михаил") на с.28-36 в прикачения към втория пост по темата файл. Надявам се, че ще стане ясно.

Мерси.

То това от времето на Борис и Симеон.

Мислех, че иде реч за по-старо време и за това писах за Виталиан.

Не се е сетил да пише за Куберова България, за която поне има едно начало.

Но щеше да има по-голям успех, от колкото за цар Михаил Солунски.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...