Отиди на
Форум "Наука"

Какво е "канас юбиги" според вас?


Recommended Posts

  • Потребители

Качо, разбира се, че си давам сметка, че "хан" е само технически термин, привнесен от други култури за удобство. Но не без основание.

Проблемът е, че "кан" не е дори това, а е един половинчат неологизъм. Казах ти, ако трябва да сме наистина коректни (излишно хиперкоректни според мен), ще трябва да изоставим и "хан", и "кан", а да започнем вероятно да пишем "кана". Което ще внесе поредните обърквания, знаеш как става.

Разбира се, смятам, че няма типологична разлика между владетелските титли "хан", "кана", "каган", "хаган", "хакан" и "хаан", срещащи се в различни езици. Може би ако все пак има такава, Аспандиат ще ме осветли за нея, но засега съм на тоя акъл.

Ще настоя да си спестим офф-топика. Тук темата е за титлата KANACYBHГН, а не за робства, владичества и прочие. За "робство" или "владичество" си имаме отделна тема.

---

Между другото, имам въпрос. Как четем титлата? Добре, приех за сигурно, че тя се разчленява като KANA_CYBHГН. Как обаче четем и произнасяме това CYBHГН? За себе си засега приемам итацистичното четене: "сивиги", защото знаем, че се среща и изписване CYBHГI, което свидетелства, че не се е правела разлика между произношението на H и I.

Това може би дава основание да четем и B като "в", а не като "б", както и Y като "и", а не като "ю". Но дали в IX в. тези процеси са завършили в говоримия гръцки език? И доколко процесите в гръцкия засягат употребата на гръцката писменост в българските надписи?

---

Интересни идеи за теми давате.

Едната - за исторически въпроси, към които се връщаме отново и отново.

Другата - за състоянието на историческата ни терминология и (зло)употребите й.

Наистина заплашват да са барутни, но какво пък, струват си.

Редактирано от glishev
Редактирам, за да не пускам двоен постинг.
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 484
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Качо, разбира се, че си давам сметка, че "хан" е само технически термин, привнесен от други култури за удобство. Но не без основание.

Проблемът е, че "кан" не е дори това, а е един половинчат неологизъм. Казах ти, ако трябва да сме наистина коректни (излишно хиперкоректни според мен), ще трябва да изоставим и "хан", и "кан", а да започнем вероятно да пишем "кана". Което ще внесе поредните обърквания, знаеш как става.

По-горе, като направих един кратък историографски на употребата на формата "кан", съм допуснал един много съществен пропуск. Пропуснал съм да спомена и В. Бешевлиев - "В първобългарските надписи българският владетел носи домашната титла кана сюбиги, на която първата част е известната тюркска владетелска титла кан" и кан си е навсякъде в книгата - Първобългарите, история, бит и култура, П. 2008, под редакцията на акад. В. Гюзелев.

Както обаче казах, за мен формата "кан" е същата манипулация както и "хан". Дет се вика не врат, ами шия. Няма нито "ханове4, нито "канове".

Между другото, имам въпрос. Как четем титлата? Добре, приех за сигурно, че тя се разчленява като KANA_CYBHГН. Как обаче четем и произнасяме това CYBHГН? За себе си засега приемам итацистичното четене: "сивиги", защото знаем, че се среща и изписване CYBHГI, което свидетелства, че не се е правела разлика между произношението на H и I.

Това може би дава основание да четем и B като "в", а не като "б", както и Y като "и", а не като "ю". Но дали в IX в. тези процеси са завършили в говоримия гръцки език? И доколко процесите в гръцкия засягат употребата на гръцката писменост в българските надписи?

Въпросът за точно звучене на втората част си остава открит, до намирането на изписване на латиница или кирилица.

Редактирано от Ka40
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А "кана зауци" при аварите разчленено ли се среща? Има ли я записана някъде тази титла на аварите, да не е слята и тя? Щото Иван Танев Иванов я разчленява на "canis auci":

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titlata%20kanasuvigi%20-%20Shumen%202010.htm

:post-20645-1121105496:

Защото е любител-палеолингвист. :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Точно така, Качо. "Хан" и "кан" не съществуват сред древните българи. Но "хан" поне изобщо съществува сред някои степни народи, а "кан" е една измислица. Какво да правим, да въведем ли тепърва и "кана", след като експериментираме откак има наша историография с царе, князе, ханове, "кхан-ю", кханове и канове?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Точно така, Качо. "Хан" и "кан" не съществуват сред древните българи. Но "хан" поне изобщо съществува сред някои степни народи, а "кан" е една измислица. Какво да правим, да въведем ли тепърва и "кана", след като експериментираме откак има наша историография с царе, князе, ханове, "кхан-ю", кханове и канове?

Ами мисля, че няма да е толкова страшно, ако нашата историческа наука малко се поосвежи. В крайна сметка, няма нищо страшно в това да наречем нещата с истинските им имена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да бе, разбрах те. Не знам дали схващаш проблемите в това.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Спандю, не си прав. "Хан" в много употреби си значи тъкмо "владетел", "суверен", горе-долу като "крал". Мисля, че случаят с монголските ханове е очевиден.

Не знам защо според теб има разлика между значението на "хан" и "кан". Става дума за един и същи термин, просто "кан" е опит за хиперкоректност, но половинчат (понеже българският владетел по-скоро е "кана", а не "кан").

Тук си повече в свои води, така че бих се радвал да ми обясниш как у степните народи има разлика между титлите на суверенни владетели. И дали имаме данни за употреба на "кан" и "хан" с различно значение - било то у тюркоезичен или у ираноезичен народ.

Глишев, друже, имало е нещо като степна императорска титла. Навремето нашият приятел Цуки понаписа някои интересни неща под надслова "борба за короната на степната империя", но и аз ще добавя нещо от моята скромна милост.

По мое скромно мнение е имало някога 3 властово-йерархични центъра на имперски престиж. Единият е добре известният римо-византийски център, който ражда идеята за йерархията на владетелите в рамките на византийското императорско семейство, начело с върховния и единствен законен император - (източно)римския. В тази система, както добре знаеш, начело е римският/ромейски император, който яростно брани своето първенство от посегателствата на Карлвеликовци, Симеоновци и Отоновци и който раздава титлите на останалите монарси (поне теоретично).

Смятам, че подобна престижна имперска титла е имало и на изток. Борбите за нея бих нарекъл условно "борба за короната на Иранската/Персийската империя". Първите ирански "императори" са монарсите на мидийците. През VІІ-VІ век пр.Хр. мидийците задават културните и прочее модели сред южните иранци, а персите са основно попивателна на мидийските разбирания поради простата причина, че са били доста по-изостанали от тях в културно отношение. В средата на VІ век пр.Хр. Ахеменидите организират един вид вътрешноирански преврат и овладяват станалата вече престижна след голямата мидийска експанзия корона на Иранската империя. Ахеменидите задържат короната над 200 години и я губят със смъртта на Дарий ІІІ. Интересното е, че след гибелта му към нея протяга ръка Александър Македонски, който се представя за наследник на Дарий. Когато той умира във Вавилон, короната на Иранската/Персийската империя се търкаля безстопанствена 200 години, но идеята за нея явно не е била заличена, защото в един исторически момент претенции за тази корона изявяват партите, които я притежават до 224/226 г., когато поредният вътрешноирански преврат я дава в ръцете на Сасанидите, които я монополизират за над 400 години.

Допускам (чисто хипотетично), че е имало и северен еквивалент на "борба за короната на Иранската империя", която с основание може да се нарече "борба за короната на степната империя" и в която първите играчи, претенденти и притежатели на тази корона са кимерийците. През VІІ век. пр.Хр. те са повалени от скитите, които стават доминиращата сила в степното пространство между Днепър и Волга и които (само предполагам) поемат тази степна имперска корона. След като са ударени от сарматите, вероятно тази корона е преминала в техни ръце до момента, в който идват хуните към 370 г. С тяхната хегемония тази корона на степната империя от иранска става вече "интернационална", тоест общономадска. Смъртта на Атила и рухването на империята му оставя короната на степната империя без притежател. Нещата се променят с идването на аварите столетие по-късно, които оглавяват на свой ред степната империя с титлата каган/кан (а не хан, забележи това, друже Глишев!!!). Тук вече не се наемам да споря дали аварският монопол върху номадската имперска корона е бил разбит от западните тюрки или не. Не мога да преценя и дали Кубратовата експанзия също така разбива аварския монопол върху притежанието на тази корона, но със сигурност новата сила между Днепър и Волга - хазарите - слагат ръка на нея през VІІ век.

Българският случай е малко по-особен. Сведенията за появата на титлата кан (кана, канас, няма значение в случая), както и каган ("Михаил каган ") са не по-ранни от първата четвърт на ІХ век и съвпадат по време с рухването на Аварския каганат. Това съвпадение подсказва, че престижната имперска титла е преминала (поне западно от Днепър) в български ръце.

В заключение, друже Глишев, ще добавя, че степната имперска корона също е имала своята владелелска йерархия. Подобна на византийската и тя явно е била основно теоретична (което вече ще даде отговор на питането ти за разликата между титлите на суверенни владетели), но начело е бил каганът/канът, след него вече всички други (хан, елтебер, бег и т.н.).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А "кана зауци" при аварите разчленено ли се среща? Има ли я записана някъде тази титла на аварите, да не е слята и тя? Щото Иван Танев Иванов я разчленява на "canis auci":

http://www.protobulg...umen%202010.htm

:post-20645-1121105496:

Защото е любител-палеолингвист. :smokeing:

Че е любител, такъв е, не му чета нещата, които е пуснал в интернет, но забележката на Авитохол_165 за предложеното разделено четене канас ауци ме накара да си спомня нещо интересно за дагестанските "хони" към 680 г., оставено век по-късно от Мовсес Каланкатуаци:

"Като решили единодушно това, изпратили при епископ Исрайел един от великите князе на име Аучи, който бил натоварен с тарханската длъжност и сенекапета* Чаткасар."

В някои преводи и при някои автори направо може да се срещне "Аучи тархан". Тюркофилите за по-лесно четат името като Авчи и оттам с една крачка се мятат на обяснението авджи, тоест "ловец", но на мен това ми се струва с оглед на предложеното разделено четене канас ауци за не съвсем сигурно обяснение. Не бих се изненадал ако Каланкатуаци, който все пак пише стотина години след събитията, е възприел като лично име титла (компонент от титла) аучи.

* Сенекапет (арм.) - секретар, но смислово е по-близко до думата "камерхер", доколкото сенекапет букв. значи "началник на стаята".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Спандю, това е много интересно теоретично построение, но за да го приема, знаеш, ще трябва доста кандърма. И извори.

Проблемът е, че българите стоят пред възможността за "римската" корона и това за мен прави невъзможно да видя техния интерес към "короната на Степната империя" (ако изобщо приема, че автентично мислене за такава йерархема съществува след Атила и преди Чингис хан).

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре, де, а това аварско "кана зауци" или "канас ауци" къде е регистрирано, къде е споменато? Има ли я в писмен източник тази аварска титла и как е записана?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да бе, разбрах те. Не знам дали схващаш проблемите в това.

Аз проблемите ги схващам много добре. Вервай ми, както казваше един хан.

Обаче, твърдението ти, че "кан" е неологизъм и че не се ползвало от разни народи, провокира един сериозен интерес у мен към този въпрос. Та значи, след като устовихме, че формата "кан" не е откритие на кръга "Тангра-Танакра", ами се е ползвало от такива сълбове на родното тюрковъдство като П. Мутафчиев, Ив. Венедиков и о ужас, В. Бешевлиев, а предполагам, че списъкът ще се увеличи, сега се сещам, че май и Хр. Коларов ползва тази форма, нека се обърнем към изворите. Естествено, в това отношение, най-важни са тюркските каменни надписи. А в тях хан е записано под формата "кан". Това разбира се не е изненада, защото както е добре известно в езика на орхоноенисейските паметници няма звуците: в, х, ф, h, ж(дж) и ц, а също няма думи започващи с: г, д, л, р и п. Справката всеки сам може да си я направи в Малов, С. - Памятники древнетюркской писменности Монголии и Киргизии, М-Л. 1959. Книжката я има в НБ София, така, че който се съмнява може да види. Например "ол кан jok болтукда"

Редактирано от Ka40
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Следователно пак става дума за познатия ни неуточнен аспирован беззвучен гутурал, който не е нито "к", нито "х", а нещо между тях. Е, такива звуци се изписват с "х", инак губим аспирацията. За Чингис кан или Кубилай кан никой не е чувал, няма и да чуе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Император отговаря на хаган - това го говорихме във връзка с титлата на Борис-Михаил дали е коректно да бъде наричан и цар. Кан или хан вече не отговаря на император, а на крал, рекс, султан. Дали трябва да е кан или хан? Много пъти сме говорили за това. Езика се мени с времето и всички думи се изменят във взаимовръзка. Като се наруши тази взаимовръзка, става каша. В конкретния случай в сегашния ни език кана не е владетел, а съд за вода. Хан наистина значи и друго - хотел, но тази връзка не е случайна. В много езици тези големи и представителни сгради носят названия, показващи че са достойни за вледетел - напр. палас, керван-сарай. Било е кан, но сега е хан. Това е съдбата на старите езици, сред които за добро или лошо е и българския.

Много пъти сме говорили, че ред названия и думи в сегашния бълг. език не отразяват точното звучене на аналозите им в съответното време и пространство, но са съобразени с особеностите на сегашната реч. Обикновено опитите за "прецизиране" на практика създават огромна каша. Примерно Рим трябва да е Рома и става "Отивам до Рома" (само дето при говоренето няма главни букви). :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, горе-долу и аз това имам предвид.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Император отговаря на хаган - това го говорихме във връзка с титлата на Борис-Михаил дали е коректно да бъде наричан и цар. Кан или хан вече не отговаря на император, а на крал, рекс, султан. Дали трябва да е кан или хан? Много пъти сме говорили за това. Езика се мени с времето и всички думи се изменят във взаимовръзка. Като се наруши тази взаимовръзка, става каша. В конкретния случай в сегашния ни език кана не е владетел, а съд за вода. Хан наистина значи и друго - хотел, но тази връзка не е случайна. В много езици тези големи и представителни сгради носят названия, показващи че са достойни за вледетел - напр. палас, керван-сарай. Било е кан, но сега е хан. Това е съдбата на старите езици, сред които за добро или лошо е и българския.

Не ясно какво искаш да кажеш, кое е било "кан", а сега е "хан". Страноприемниците, те ли са били "кан" :Oo:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Следователно пак става дума за познатия ни неуточнен аспирован беззвучен гутурал, който не е нито "к", нито "х", а нещо между тях. Е, такива звуци се изписват с "х", инак губим аспирацията. За Чингис кан или Кубилай кан никой не е чувал, няма и да чуе.

Интересно правило. Кой го е въвел?

Сетих се, че аспирираното "Х" е характерно за индо-иранските езици. Дори и за съвремените индо-ирански езици. Звукът присъства и в името на една известна, вече покойна, пакистанка - Беназир БХуто.

Виждал съм и вариант на (западно) произнасяне БУто (без "Х"), но никой никога не е произнасял името й като Беназир "Хуто"?!, за да не се загубела аспирацията?! :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Недоумявам защо бягате от титлата „княз”. Била славянска?! Нима българите изведнъж в края на ІХ - началото на Х век проговорват (че и прописват) на славянски? Явно са си говорели така и преди. Защо тогава българските владетели да не са използвали титлата на славяните от по-рано?

Все пак титлата „канас” (според мен „къняз”) е написана към 820 г. и то в България, а не в далечната „татковина прабългарска”. Четиридесет години по-късно Михаил Покръстител се оказва, че също е къняз. След като се е покръстил ли е станал такъв, или си е бил княз преди това?

Васил Златарски е решил въпроса само с едно изречение: „Борис чрез християнството ставал господар на българските славяни, които били при него преобладаваща нация и затова съставяли силата и мощта на българската държава, той ставал вече от хуно-български хан славянобългарски княз.” Демек, Борис, освен, че се похристиянчил, но и се пославянчил. И то близо 200 г. след създаването на българската държава! Добре, че гърците не са разбрали, че в България славяните са станали повече от българите, иначе щяха да почнат да я наричат Склавиния.

Златарски не си прави труда да обяснява, кога точно Михаил (Борис де) е станал княз и къде е обявил тази промяна? (Аз, поне, преглеждайки набързо, не видях такова обяснение.) „Българските славяни” трябва да са полудели от радост, като са разбрали, че ханът им е станал „славянски” княз. Вероятно е почнал и да говори на славянски.

По-малко по друг начин представя нещата Васил Гюзелев. Според него Борис, след въвеждането на славянския език като задължителен в държавата, е започнал да носи равнозначната на архон и канас славянска титла КЪNѦЗЬ, към която е бил прибавян и епитетът „великий”, за да може да бъде поставен по-високо от останалите князе. Демек: със славянската азбука, дошъл и князът.

И Гюзелев, обаче, не сочи някакъв документ, откъдето да се вижда кога е произведен актът с преминаването от „канас” в „княз”, който акт несъмнено трябва да е имал обществена значимост. Че той е значим, идва от логическия извод: след приемането на славянската азбука като „задължителна за държавата”, значи сме се пославянчили.

И Златарски и Гюзелев ни обясняват, че България при Борис станала славянска държава. Изменил се е, значи, нейният етнически състав. Същото естествено, трябва да кажем и за културата. Вярно държавната религия е християнството, но почти от самото начало то се проповядва на „славянски” език. Културата, развиваща се на база на славянския език, естествено, че също трябва да бъде наречена „славянска” и пр. и пр.

Ето такива щури мисли трябва да ни се въртят в главата, когато говорим за българската култура. Която кой знае защо е почти идентична с тази на Сърбия и Русия.

Аз съм съгласен, че славянската , т. е. българската азбука е причина да се появи титлата (всъщност думата) „къняз”. Но тя си е съществувала и преди това като титла на българските владетели, само че се е пишела по-друг начин.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не е необходимо да ви мъчи. На славянски владетелят се нарича княз. Следователно, когато пишеш на славянски - ще се наречеш княз. Когато пишеш на гръцки - ще се наречеш архонт. А когато пишеш на прабългарски - може и канасюбиги, обаче на този език не са писали.

След векове е било същото. Ей тука Баязид е наречен цар.

nadpis.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Торн само че надписите откъде имаме "канасюбиги" са точно на гръцки.По твоята логика там би трябвало да пише "архонт".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

@ Глишев

За "кана сюбиги" щях да съм много склонен да се съглася с теб, ако не съществуваше надписът от Маламирово, където вместо "сюбиги" формата е "юбиги" (или както там се е четяло - "ювиги", "юбеги", "ивиги" или по още няколкото възможни начина).

Бъркаш. Не е надписът от Маламирово. Друг надпис е. И бъркаш за липсата на "с", просто е изтрито.

Не съм се "разколебал в догмите", нито пък съм особено фанатизиран в тях.

Успокоих се. :tooth:

Колкото до "хана" и кана боила колобъра, да речем, мисля, че нещата са ти достатъчно ясни. Едната титла е далеч по-популярна, става дума за титла на държавен глава, която има международни паралели. Другата е от далеч по-специализиран интерес и за нея на практика няма изкован термин, което значи, че можем спокойно да се придържаме към формата от каменните надписи.

И защо по дяволите трябва изкуствено да се изковава "научен термин", при положение, че има оригинален?

И накрая, но не и по значение.

И "хан", и "кан" не отговарят на това, което виждаме върху каменните надписи. Титлата на дохристиянските български владетели би трябвало да е "кана" или "канас" - но това вече би било още по-ненужен неологизъм или, както му се вика, хиперкоректност. И наистина ще е непоследователно спрямо всички термини, за които вече споменах.

Аз, ако не си забелязал, никъде не защитавам "кан". Българите са си наричали владетеля "кана сюбиги"

Впрочем, древните българи сто на сто не са познавали и думата "тотем", но понякога говорим за "тотемизъм" у тях, па дори да е само хипотетично. Употребата на един или друг утвърден термин не е проблематична. Проблем е обаче опитът да се измисли и наложи нова терминология, ползвана само от българските учени и само в публикации на български език. Това ще продължава да прави историческите и археологическите ни публикации непопулярни, а научната работа в страната - изолирана.

За тотема си адски прав. Това също е пълна спекулация. Не само не са имали думата "тотем", ами и "тотемизъм" не са имали.

Не става въпрос за нова терминология. А за истинската терминология. Това са две различни неща.

Тук съм съгласен с теб,особено от това,че в други източници се споменава титлата кана.

Според Ж.Войников в една негова статия написана въз основа на различни източници:

Думата КАНА е съществувала в езика на усуните, като kan-bag предадена с китайската транскрипция кунмо. Паралел с осетинските kænыn/kænun и тохарските kan/kanе – искам, създавам, желая, пораждам.

http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/PRABULG-TITLI.htm

Бях чел една чуждестранна книга,която обясняваше значението на думата КАНА спомената в авеста,но за съжаление отдавна съм я загубил.По мъчих се да намеря нещо в нета и попаднах на тази публикация на авеста и бих помолил някой да ми преведе това,поради не познаването ми на този език:

".... kana ýasna frâyazâne kana thwâ ýasna paiti heñkereitish ava-hishtât ..."

http://www.avesta.org/ka/yt15.htm ;)

От друга страна в някой източници заменянето на кана с архонт,красноречиво ни говори за явно изразен синонизъм между двете думи.Кана=архонт т.е. владетел.

Но не само това,заменянето на кана с архонт ни говори и за синонизъм и между двете титли- "ек теу архонт"=кана-су-биги.-от бога владетел

:v:;)

Редактирано от rasate
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Торн само че надписите откъде имаме "канасюбиги" са точно на гръцки.По твоята логика там би трябвало да пише "архонт".

Говоря, за правилото, а не за изключенията. Ако почнем да гледаме всички надписи на гръцки, хеле пък ако включим и сфрагистиката, почти навсякъде ще е архонт.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Бях чел една чуждестранна книга,която обясняваше значението на думата КАНА спомената в авеста,но за съжаление отдавна съм я загубил.По мъчих се да намеря нещо в нета и попаднах на тази публикация на авеста и бих помолил някой да ми преведе това,поради не познаването ми на този език:

".... kana ýasna frâyazâne kana thwâ ýasna paiti heñkereitish ava-hishtât ..."

http://www.avesta.org/ka/yt15.htm ;)

Не ти трябва да го знаеш този език, има си успореден текст на английски. Kana значи "с какъв" wink.gif

http://www.avesta.org/ka/yt15sbe.htm

54.kana thwãm ýasna ýazâne

kana ýasna frâyazâne

kana thwâ ýasna paiti heñkereitish ava-hishtât

vayush aurvô uskât-ýâstô

derezi-ýaoxedhrô berezi-pâdhô

perethu-varô perethu-sraonish anâxrvidha-dôithre ýatha anyåscit xshathrât xshayamnå hamô-xshathrô-xshayamnå.

54.'With what manner of sacrifice shall I worship thee? With what manner of sacrifice shall I forward and worship thee? With what manner of sacrifice will be achieved thy adoration, O great Vayu! thou who art high-up g.rded, firm, swift-moving, high-footed, wide-breasted, wide-thighed, with untrembling eyes, as powerful in sovereignty as any absolute sovereign in the world?'

wink.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Недоумявам защо бягате от титлата „княз”. Била славянска?! Нима българите изведнъж в края на ІХ - началото на Х век проговорват (че и прописват) на славянски? Явно са си говорели така и преди.

Това го повтарям от 2 години в този форум, но 100-годишните митологеми на Гюзелев и Златарски очевидно още тресат с пълна сила българските историци и тровят нормалното възприемане на историческия процес.

Останалото от поста на г-н К. Гербов, по мое мнение, е логически вярно с една малко подробност - конят е сложен зад каруцата.

Очевидно е, че прабългарската титла "каннас" не е вариант на славянската титла "княз", а точно обратното - славянската титла "княз" е фонетичен вариант на първообраза в лицето на прабългарската титла "каннас".

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Торн много ясно го е обяснил това с княза и прописването на славянски :) Впрочем, учудващо е, че някои наистина не си дават сметка, че във втората половина на девети век славянският наистина за първи път става писмен език и измества писмената употреба на гръцкия в България.

Хърсе, в грешка си. В няколко. Звукът b изобщо не е гутурал, така че примерът ти с евентуална аспирация на "Бхуто" няма отношение към проблема за изписването на "khan", "qan", "kana" и "хан".

А твоето "каннас" е с неясен произход на второто "н" и с много, много несигурно "с" в края.

Че "КЪNѦSЪ" е германизъм, е достатъчно известен факт. Също като "ПЕNѦSЪ" и "ВНТѦSЪ". И трите думи произлизат от германски форми с окончания "-ing": "koning", "p(f)ening", "viking". Това е хубаво да го прочете и Гербов.

Ресавски, проблемът е, че в инак гръкоезичните надписи тъкмо KANA CYBHГН не е на гръцки.

---

Спандю, все пак ще ми трябват още доста обяснения, за да схвана самото съществуване на някаква йерархична подредба на владетелските титли в Степната империя и съответно да приема, че има някаква качествена или по-скоро изначална разлика в значенията на "khan/han/qan/kana/haan" и "haγan/kagan/haqan". Засега оставам на мнение, че става дума за един и същ (алтайски) корен с аспирован беззвучен гутурал в началото и проходен звучен гутурал в средата. Различните версии на произношението и изписването се дължат на разпространението му в много езици - както алтайски, така и индоевропейски - а не на смислова разлика. В този смисъл бих могъл да приема да говорим за български ханове, хагани или кагани, но не и за някакви "канове".

Честно казано, смятам, че Цветелин Степанов малко е попрекалил с четенето на (българска) византинистика и със слушането на Веселина Вачкова. В резултат приписва на степния свят такова йерархично, политико-теоретично и космологично мислене, което може би не съществува сред номадските народи, а е типично по-скоро за ромеите. Или дори - за нашите представи за ромеите. Може би дори понятието "Степна империя" трябва да се постави под въпрос. Съществуват империи от и в степите, но дали го има схващането за единен imperium над степите преди Чингис хан? Силно се съмнявам в това. Присвояването на владетелска реторика, практикувано от номадските владетели под влияние на персийски, китайски и везантийски примери само по себе си още не значи наличието на собствено степна политическа теория или владетелска идеология.

---

За да се върна на темата. Владетелската титла поне на Омуртаг, Маламир и Пресиан е "KANA CYBHГН". Вероятно "KANA" означава нещо като "крал", "владетел", при все че е любопитно, че в едни и същи надписи срещаме формулата: "KANA CYBHГН Х, 'O EK Θ[EO]Y APXΩN TΩN ПOΛΛΩN BOYΛГАРΩN", в която "KANA" и "APXΩN" се повтарят, а към "APXΩN" няма добавен превод на "CYBHГН", така че не съм сигурен доколко "КАNA" се припокрива смислово с "APXΩN".

Не сме сигурни как да четем и произнасяме CYBHГН - а можем ли да стигнем до смисъла му? Прилагателно ли е това? Или имаме съставна титулатура от две безсъюзно свързани съществителни? Какво изобщо означава CYBHГН?

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...