Защо прабългарите не говорят прабългарски?

[Южняк]

Борис институционализира славянския, което е аномално. По правило, което е вън от всякакво съмнение, езикът, който взема връх при композитни етноси като нашия е този, който е социално по-престижен; това за "майчиния език" са митове и легенди за съзвезидята, фолк. Езиците се разпространяват по бащина линия - от бантустан до исландия, Изключения почти няма; Доминиращият етнос налага езика си, или доминиращата социална група.

В същото време, прабългарите охотно изоставят езика си - първо за с/ка на гръцкия, още по тервелово време, и отново, по време на Борис, за с/ка на славянския; като създавят впечатление, че по някаква причина твърдо избягват собствения си език, какъвто и да е бил;

в същото време, от това, което се знае за езикът им, в оригиналният прабългарски има сериозна маса заемки от ирански - от багатурите до тарканите през кой знае още колко. Т.е. имаме - 1. неизвестен език, може би родеещ се с прототюркските 2. Много тежки езикови заемки от ирански от горе до долу - което не е случайно - заема се там, където отсътва термин на оригиналния език 3. Езикови заемки от славянските езици. 4. Езикови заемки от кой знае какво още. 5. Смяна на езика от прабългарски на гръцки в надписите от езическия период 6. Окончателен смяна на езика и институционализиране на славянския.

Мисълта ми е следната: подозирам, че по времето на Борис прабългарския се е говорел слабо или е бил почти изваден от употреба, и смяна не е имало - просто се е институционализирало едно вече съществуващо положение, т.е. прабългарският по времето на Борис вероятно вече е бил мъртъв език или е бил дълбоко непълноценен, т,е, ограничен до 100-тина термина, с които нито може да се води разговор, нито могат да послужат за база, на да речем, превод на евангелията.

Хипотезата ми е, че не прабългарите са били малко спрямо славяните към 681-ва, а че думите в прабългарския език са били твърде малко и това е било генеричното положение на езика им още при влизането им в степта. Тоест, прабългарският е бил с вроден дефект - толкова ограничена лексика, че е невъзможно да се управлява държава на прабългарски, камо ли да се преведе библия на език от 200-300 думи.

Анекдотичен е примерът с едно индианско племе, което има език от около 100 думи; от тях обаче 80 думи се оказват заемки от съседните племена и от португалски. Животът на племето е прост - ловци събирачи в амазония; езикът им наподобява военен код и върши идеална работа при коопериране при лов поради недвусмислеността си. От това, което видях за езика на кетите и още няколко сибирски племена, езиците им по правило съдържат м/у 300 и 700 думи, като в случая с кетите са около 1000 от които - 500 руски заемки. езиците от евразийската степ са по правило лимитирани лексикално и безписмени - което ги прави непригодни за институционализация и степняците ги сменят при първа възможност, когато създадат държава или сменят религия; заемките са масови и автентичният език дори не се "сменя - простосе инкорпорира в по-богатия със все 100-тината си думи, които притежава; най-вероятмо това е и случая с прабългарския - първоначално обогатен с ирански заемки, после сменен с гръцки поради пълна неспособност да отрази потока на събитията и най-накрая инкорпориран в славянския до степен в която 100-ната български думи от които оригинално се състои езика са не повече от 5-6 процента от новосъздадената лексика.

Това според мене е възможно да е съдбата на прабългарския и причината, поради която държавните надписи от първото царство са първо на гръцки, а после на славянски.

По абсолютно аналогични причини седжуците сменят езика си с персийски, а отоманците - с арабски. Просто езиците от степта не вършат работа при управление на империи; а прабългарите създават империя по долния дунава.

Това, дето прабългарите са били ексклузивно тюркскоговорящи по кубратово време в приазовието или по аспарухово в дунавска България изобщо не го купувам; Няй вероятно инкорпорацията на славянска и гръцка лексика е била в напреднала фаза още тогава, за което намеква и пласта иранизми, който изявава прабългарския; този пласт е вероятно още по стар и е толкова дълбок, че са замесени базовите думи. Което ми говори, че прабългарите са имали лексикална недостатъчност още преди появата си в Европа. Още веднъж - едно нормално сибирско племе като кетите имат език от около 500 думи; аналогично е и при угрофинските племена, вероятно и при автентичните алтайски групи. Това са езици от по 300-500 думи, идеално пригодени за лов и кооперирани при война, и напълно неподходящи за държавност или преводи на, да речем библията. Възможно е и езикът на прабългарите оригинално да е бил подобен, поради което и смяната му при първа възможност първо с гръцки, а после и със славянски.

[БатеВаньо]

По-лесно е когато не се намесва тюркският език и проблема с говорения от "прабългарите" език се решава. На мен ми звучи, като по-вероятно административните и военни титли да са заемки, отколкото обратното. За това тежки доказателства няма, но и за тюркския език доказателствата са кът. От пет месеца чета историческият раздел и ме стана ясно, че нищо не е ясно по ключовите въпроси. Всеки лобира за своята си хипотеза и не подлежи на промяна. Един иска предците да са турци и да говорят туркски, друг да са гето-даки и да говорят тракийски, трети да са потомци на Ксеркс от филма "300" и да говорят фарси, а че българите говорят български и българския са го изплескали в славянското езиково семейство, никой не го е грижа.

[Зитко]

Южняк, темата е чудесна, дано само пак не се отплеснем в посока "класификация на прабългарския език", но май това е обречена кауза .

Сега по темата - дори да са дошли от Сибир, с оскъден лексикален фонд, българите са пребивавали поне 3-4 века в един доста пъстър в етно-културно отношение регион, Причерноморието, така че със сигурност езикът им е бил богат на заемки от всякакви местни езици, в това число дори латински и гръцки. Примерно, сещам се за имена като Есперих, Телериг, Маламир, които ми звучат доста готски. Сред титлите и длъжностите откриваме тюркско влияние, най-вероятно е получено по време на Аварския каганат, в който българите са били един от основните компоненти заедно със славяни и господстващите авари, разбира се. Така че, според мен, в Дунавска България езикът на българите няма как да е бил по-беден и непълноценен от славянския. Веднага се сещам и за едно друго евразийско племе, маджарите, чийто език едва ли е бил по-богат от българския, но въпреки това оцелява през вековете, въпреки християнизацията. При нас явно нещата са по-сложни и се надявам в тази тема да хвърлим поне малко яснота по въпроса.

[Южняк]

Привет, Зитко. Точно езиците на уралските народи от приуралието и сибир, които са изходните популации на маджарите, поразяват съвременния човек с бедността си. А не би трябвало (да поразяват), като се има предвид,че това са езици на племена, които живеят прост,консервиран живот в течение на хилядолетия, безписмени и на практика безсловесни; правилото е - не повече от 500 думи; Човек няма как да не се изразява лаконично, по индиански в такъв случай, или просто да мълчи като пън поради липса на подходяща лексика през повечето време(пак по индиански). Не съм сигурен кога и дали библията е преведена на маджарски; подозрението ми е, че в течение на векове, като католици, унгарците са си водели службите на латински, а не на маджарски.

В подкрепа на твърдението си за лимитираността на безписмените езици от епохата и региона ще изтъкна хуните, които ползват готски и инкорпорират славянски думи в езика си; отново, тази инкорпорация на думи говори за непълноценност на оригиналния език, която е всъщност логична с оглед на региона, от който идват -вероятно това е още един палеосибирски език от типа на алтайските; За мене единствения необорим факт за прабългарския е, че е свързан с алтайските езици; иранският пласт е норма за всички алтайски езици не защото алтайците са иранци, а защото оригиналните алтайски езици, както всички останали палеосибирски, са с изумително бедна лексика; и всяка социална промяна изисква заемки. Това са изключително бедни ловци на животни, някои от които се превръщат в пастири и афилиати на скитите; хора от тайгата, които скитите и тохарианците са подритвали в течение на векове и малко по малко са извадили от полубезсовесния им начин на живот, разбира се - с изобилие от ирански заемки; тези заемки не са някакво изключение, налице само у прабългарския, те са норма.

Нямам нищо напротив каквото казваш, т.е., че езикът на българите междувременно се е обогатил от престоя им в приазовието и контакта с гърци, сармати, готи, славяни и т.н. Напротив, точно това казвам; мисълта ми е, че още в приазовието езикът им е бил неизбежно (неизбежно поради контакта и новия начин на живот, новата динамика) толкова обогатен от разнообразни заемки, че оригиналните прабългарски думи, които някога са съставлявали целия език, вече са били само една малка фракция от него, и то не-функционална фракция, която изобщо не покрива новата динамика на живота и резонно отпада за с/ка на гръцкия и славянския, или просто се "вписва" в тях защото е толкова малка, че дори не и се налага да отпада.

Турските езици със сигурност се усложняват с времето, и съм сигурен че съвременният турски е един много висок език, но това отнема векове и контакти с много народи,както и няколко опита да го изоставят като език.

Това ми е и обяснението и защо са толкова малко - ако изобщо ги има - прабългаризмите в българския език.

[Пандора]

Южняк, темата е чудесна, дано само пак не се отплеснем в посока "класификация на прабългарския език", но май това е обречена кауза .

Сега по темата - дори да са дошли от Сибир, с оскъден лексикален фонд, българите са пребивавали поне 3-4 века в един доста пъстър в етно-културно отношение регион, Причерноморието, така че със сигурност езикът им е бил богат на заемки от всякакви местни езици, в това число дори латински и гръцки. Примерно, сещам се за имена като Есперих, Телериг, Маламир, които ми звучат доста готски. Сред титлите и длъжностите откриваме тюркско влияние, най-вероятно е получено по време на Аварския каганат, в който българите са били един от основните компоненти заедно със славяни и господстващите авари, разбира се. Така че, според мен, в Дунавска България езикът на българите няма как да е бил по-беден и непълноценен от славянския. Веднага се сещам и за едно друго евразийско племе, маджарите, чийто език едва ли е бил по-богат от българския, но въпреки това оцелява през вековете, въпреки християнизацията. При нас явно нещата са по-сложни и се надявам в тази тема да хвърлим поне малко яснота по въпроса.

Най-вероятно в пределите на българската държава живеят най-различни етноси,говорещи различни диалекти.Хората занимаващи се с прякото управление може би са знаели по два -три езика.В по-официалните случаи се използват международни езици за цяла Европа.

Може би изчезването на прабългарския език е въпрос на стечение на обстоятелствата.За Борис е важна независимостта на българската църква.Той се отказва от немските и гръцки духовници,но приема славянските ученици на Методий и техните книги,които самата Византия създава и вероятно решава на тази база да създаде независима църква.Едва ли е предполагал ,колко драматично ще изглежда това в нашите очи.

[Raven]

Общо взето съм съгласен с теорията на Южняк но имам някои уточнение.

Първо ирански термини в прабългарският език е имало много и това е естествено тъй като по същество на общо казано прабългарите са хуносармати живеещи векове в смесена езикова среда още преди идването си в ПБЦ, при самото си идване те присъединяват големи маси ираноезично население от лесостепите и така уногондурският език става съвсем изолиран.

Термини като таркан и багатур обаче не са ирански, айде да не бъркаме нещата, това са тюркутски думи заимствани от тюркутите, произхода на тези думи ако ще и марсиански да е.

Самите тюркути пишат на согдийски и половината им андиминистративна терминология е согдийска но това не прави нито тях нито нашите согдийци.

Иранизми си има много наред с алтаизмите и монголизмите.

По времето на Борис се стига до положение сходно с това на гасталдо Алцеко:

"И они живут в этих местах, о которых мы говорили, вплоть до настоящего времени, и хотя они говорят и на латыни тоже, но всё же ещё до конца не отказались от употребления собственного языка."

Павел Дякон пише това век и половина след заселването на Алцек и хората му в Беневенто, предполагам същото е положението и в ПБЦ, мулти етническа и мултиезикова среда, най малко говоримият език- този на аристокрацията и военните постепенно губи позиции и норманите в крайна сметка спират да говорят френски за да се разбират със саксите.

Още от самото начало нашите се сблъскват с изразните проблеми, те трябва да водят някаква коренспонденция, търговска и дипломатическа но нямат нито писменост нито традиции в това, когато утигурите пращат посланника си да се оплакава на императора той предава устно наизустеното послание, за това нашите правят единственото възможно- хващат полуграмотни гърци да им изчукват неграмотните надписи на селски гръцки и да им пишат писмата които подозирам са били в същия стил и са предизвиквали съответните реакции в имперската канцелария.

От там и следва логичното- гръцкият става официален, разговорният обаче е по голям проблем.

Кога уногондурският започва да губи позиции не е ясно, но вероятно става след Крум, при него имаме данни че славяните започват да се включват все по активно, при наследниците му имаме гонения на християни предполагаемо славяни което може да е реакция на тази тенденция.

При всяко положение уногондурският език е най слабо разпространен количествено и постепенно губи позициите си, най рано това става на най ниско ниво, в армията която първа се смесва етнически, Крум вкарва в армията дори жените да не говорим за славяните, най късно позициите се губят при аристокрацията, в един момент степният език се говори само от владетелските родове и маниаци като Баян магесника, до края обаче аристокрацията се нарича с неславянски имена въпреки че има и славянски наред с тях или пославянчени, това ясно показва как славянския пълзи нагоре стигайки накрая до хана и канартикините.

[ДеДо Либен]

Интересна тема , която първосигнално ме върна към Илф и Петров и тяхната Людочка - май имаше 100 думи в речника , включвайки възклицанията в това число

Някъде тук в темата за Език и произход... имаше мнение на проф.Добрев за уникалността на бОлгарския в системата на тюрските езици(даже и графично представяне под формата на родословно дърво).Та там идеята беше , че този уникален бОлгарски се е отделил пръв от останалите тюркски езици около 1000-800 г.пр.Хр.Някъде около 400-500 години по-късно се били отделили енисейските - кетски и т.н.Значи бОлгарския ще да бил някъде между Людочка на Илф и Петров и кетския.

И тъй като връзката му с останалите тюркски езици е изключително тънка(уникален език , отделен от останалите , понякога за пълнеж при него слагат хунски , аварски и хазарски), интересните въпроси са:

- в каква езикова и културна среда е пребивавал бОлгарския следващите 1500 години?

- какво влияние му е оказала тази среда за такъв период от време?

- ако действително приемем тезата на Южняк , дали това обогатяване и развитие на езика не се е случило векове преди Аспарух?

И интересния контрапример с маджарите , как се вписва той в тази схема?

Редактирано Юли 15, 2012 от ДеДо Либен

[КГ125]

Надписите на гръцки според мен не значат, че някой е проговорил гръцки - това е официален или по-скоро международен език, нещо като латинския за Европа или по-късно - българския за влашките княжества.

Тюркския прабългарски, като чета, чисто като лаик, е нещо, което май не съществува. Заемки или тюркизми в езика - да.

Иранските думи са твърде много.

Славянският някак мистически и незабелязан от никого на Балканите, измества другия език, който пак го няма....

Единственият извод за мен е че славянският момент се е случил някъде из степите, преди идването на Балканите.

[Raven]

Това за бедността на езика при примитивните групи не знам дали е баш така, ескимосите например имаха около 35 думи за сняг или повече бяха, сигурно ние днес ползваме повече лексеми и по богати изразни средства но и древните езици си имат речников запас.

Как точно си го представяме това с проговарянето на славянски в степите ?

Колкото и да се напъвам не мога да измисля дори една логично звучаща причина обитатели на степите да проговорят напълно чужд за тях език без да познават дори един човек говорящ този език.

Все едно внезапно гърците да проговорят шведски.

Редактирано Юли 15, 2012 от Raven

[ivailo_i]

...

От пет месеца чета историческият раздел и ме стана ясно, че нищо не е ясно по ключовите въпроси.

...

и почти всяка теза и хипотеза рухва при първото или най-много второто "защо"

може и да е имало племена с 100, 200, 300, айде 1 000 думи, но все пак тия племена в Амазонка или пък в Сибир са били и от почти толкоз жители, без някакви драматични катаклизми в живота им - лов, риболов и така и зиме и лете!

все пак от това което ни е известно имаме доказано държава от 600 и някоя си година, и тази държава не е прекарвала дните си в кротко ловене на рибка и хващане на зайци.

водени са преговори с Източната империя, войни с останалите големи държави (айде, може би племенни образования и т.н. ) в района, при това УСПЕШНИ.

беден речников фонд не означава ли и беден кръгозор? Тервел как тогава ще му дойде на ума да иска мита, пазари, плодородна земя и прочие, ако житие битието му (неговото и на предците му) е включвало въдица, рибка и ровене за червеи за стръв?

п.п. не съм професионален историк и чета форума от любопитство, породено от интерес към историята. моля никой да не се засяга, просто разсъждавам по темата.

поздрави!

[ivailo_i]

и още нещо

военните длъжности никога не са били с изконно български термини, даже и в съвременната ни армия.

ефрейтор, сержант, старшина (може би само това е така да се каже нашенско, но по-скоро е заемка от руски, преди - фелдфебел), лейтенант, капитан, майор, полковник, генерал, маршал (е, до маршал още не сме го докарали, ама мисля че има такава опция в българските военни звания ).

морските - адмирал, мичман, матрос ...

тия звания не са произлезли от българския, но така не е само в българския! и далеч по-успешни империи, в далеч по-писмени времена, в далеч по-националистическа среда са ползвали вече утвърдената военна терминология.

май само ссср, след октомври 17-та прави някаква различна таблица със звания, но тя се оказва несъвършенна и преди ВСВ се връщат на старата система.

[КГ125]

Да Нещо повече - не е коректно да сравняваме народи като българския или подобни нему дори и в ранни исторически периоди с индианци и т.н., които са на крайно ранна степен, т.е. примитивни - лов, риболов. Южнякът ги спомена според мен като илюстрация как именно такива народи, малки и примитивни, са имали 100-тина думи, а прабългарите няма как да са имали и те толкова а толкова се откриват!

[miroki]

Още нещо, относно българските надписи на гръцки,

те на гръцки език ли са или само с гръцки букви, че е много важно?

[mitaca]

Не, никак не се връзва, хей така да са си променили езика. И поради доводите на Рейвъна и поради количествената хипотеза изказана от Ивайло май. За да не задълбаваме (отново) в произхода, да приемем, че (пра)българите на Аспарух и на Кубрат още повече са някакъв микст от няколко групи говорещи (или говорили) различни езици (няма значени какви). Тук мисля, че всички сме съгласни? Но все пак е трябвало да има някакъв лингва франка. Какъв е бил за съжаление ние не знаем, но не е бил определено гръцки. Не е бил според мен и славянски (още тогава). Но определено според мен е бил езика на господстващото племе (пак какъвто и да е бил). По далечна аналогия с латинслия в РИ или гръцкия в ИРИ (далечна, за да не ме емнете, че сравнявам 'д-вите' на Кубрат и Аспарух с утвърдени империи). По-късно гръцкия може и да се е използвал в 'държавните' канцеларии, но не може да се каже, че е сменил този (пра)български (езика на господстващото племе според мен или какъвто и да е език използван от 'поданниците' на ПрХБ-я). Не и по методиката латински-лагерен латински - народен латински - гръцки (описан от Гор Видал в 'Юлиан" ), т.е. поради армията. Просто не е имало гръко-говорящи или поне в големи количества, пък и знаем, че военната 'терминология' не е баш на гръцки . Като оставим възможността, първоначалния език да е бил близък със славянския (щото ще наджапаме яко в произхода, а знаем, че още Импереца в БС го обяви за мръсна дума и персона нон грата там ), остава хипотезата, че Борис е решил да го използва като лингва франка освен за смесеното негово население, а и като опит за приобщаване на голяма част (ако не и всички) славяни извън границата на своята д-ва.

[Frujin Assen]

Нека дам пример с българския днес. Днешната младеж не говори с американци, ма е фешън, да имаш френд с който да ходиш на шопинг, нали така мен? Сещам се, за Кузман Шапкарев, който казва същото за българите в македония които учели гръцки защото така е модерно, а не че се гърчеели. Прабългарската аристокрация по същия начин може да е използвала ирански, тюркски, гръцки, славянски.

[Южняк]

ОТ: Е, много си строг. Дай малко време на езика ни да се окумуши от промяната и всичките тия менове и шопинги ще си намерят мястото. Но трябва да мине време. както са си го намерили хиляди думи от гръцки произход, които днес ни най-малко не са гръцки. Нито ще се погърчим, нито ще се поангличаним. Дядо Вазов и Ботев са вкарали хиляди руски думи в езика ни. Това не ни е направило руснаци.

[kim]

Българите са си говорили български, такъв, какъвто го намираме в първите текстове на глаголица или кирилица. Извън обичайните разлики между жива реч и административен/църковен език, намираме го като книжовен, стандартизиран според областта, където са се намирали скрипториyмите език и c диалектни особености, каквито имаме и до днес, които все са си български, а не някакви други. Hяма какво да се търси под вола теле и да се влачи и палатализира де що има по света, щото на някой си му е по-кеф да гледа мучащи, а не говорещи българи, от чийто произход днешните се срамували.

Има надписи и на гръцки, но явно не само (Мостич). Oчевидно е, че всички жители на българска територия са владеели койне, което има не малко сходства с българския и изобщо със "славянските" езици; освен това, очевидно е имало и не малка част гърци, арменци, юдеи, които трудно и само постепенно са се съгласили да възприемат като държавен език български. Той се е наложил само постепенно, което се доказва и от находките с гръцки текстове.

Абсурдно е да се твърди, че българите били говорили всичко друго, но не и български.

Редактирано Юли 16, 2012 от kim

[Южняк]

Аз не мисля, че са говорили койне.

[Зитко]

Не виждам причина, поради която да смятаме, че славянският език е бил по-съвършен, по-изразителен, по-богат и прочее от българския език.Но в определен момент и конкретна историческа ситуация, славянският получава изключителен шанс да стане един от водещите европейски езици, наред с гръцки и латински. Мястото, където се появява този шанс, е Моравия Магна по времето на княз Ростислав. Точно неговата идея да се проповядва на славянски и да се създаде славянска писменост, реализирана благодарение на Византия, а освен това и признаването на славянския език като един от богослужебните езици, превръща славянския език в актуален и перспективен.

Ако Борис Ι беше решил да покръсти България по-рано, примерно през първите 10 години на управлението си, то вероятно щеше да усети проблема, свързан с проповедите на гръцки или латински, и съответно щеше да помоли Византия за създаването на българска азбука, литература на български и проповеди на български. За съжаление, именно това мудно развитие в мисленето и политическата визия на Борис се оказва впоследствие фатално и за българския език - когато вече Борис покръства държавата и разбира проблема с проповедите на чужд език, вече има друг преди него, решил този проблем, а Борис, търде безотговорно, приема наготово славянската литература и налага като официален славянския език, вместо да възложи разработването на азбука и литература именно за българския език. Предполагам по това време все още доста хора са говорели български и не е било проблем да се преведе библията от славянски на български, че дори директно от гръцки, но защо на никой не му хрумва тогава да направи това?

В крайна сметка държавата Великоморавия изчезва, а славянската писменост оцелява Благодарение на България, която пък предава щафетата на Киевска Русь. На практика се получава, че цялата историчеса роля на България е била да спаси и доразвие славянската култура, а не да съхранява и развива българската.

Редактирано Юли 16, 2012 от Зитко

[Пандора]

Единственият извод за мен е че славянският момент се е случил някъде из степите, преди идването на Балканите.

Възможно е разселилите се най-западно българи да са научили славянски по необходимост,но това не означава ,че са забравили българският - просто биле са двуезични.

Ако Борис Ι беше решил да покръсти България по-рано, примерно през първите 10 години на управлението си, то вероятно щеше да усети проблема, свързан с проповедите на гръцки или латински, и съответно щеше да помоли Византия за създаването на българска азбука, литература на български и проповеди на български.

Въпросът е дали това българите да имат независима църква и собствена книжнина влиза в интересите на Византия.Това,което са дали на едни,спокойно могат да откажат на други.В политиката вечно цари двоен стандарт.Така,че Борис е получил подарък от съдбата,но пък сега ни тормози въпросът - откъде накъде пък славянски...

[nik1]

Не мога да разбера откъде произлиза виждането, че прабългарския речник е съставен от 500-1000 думи?

Алтайският/празлтайският езиков речник е богат. Etymological dictionary of the Altaic languages С. А. Старостин, А. В. Дыбо и О. А. Мудрак.

Тюркските езици са обогатени с китайска политическа, административна , и промишлена лексика (К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ Н. Баскаков)

и с иранска лексика..

/Интересната дума "шарджия" (бояджия) мисля е с китайски корени

"шар" - "боя"

"джия" - занаят(чия), майстор/

Примерами последних могут служить например аффикс -džy ~ -či ~ -šy /с вариантами/, образующий словообразовательные модели в тюркских языках со значением профессии, ср. например: temir 'железо', temir-či 'кузнец', в котором аффикс -čy/-či происходит либо из кит. чжи-е /1/ [1] 'профессия', либо из кит. žen' /2/ 'мужчина, человек, лицо, персона' (Чень Чан-Хао, 1953, 655, 899; Рамстедт, 1957, 209) или аффикс -čaŋ ~ -šaŋ /ср. казахск. söz-šeŋ 'словоохотливый/ < кит. čjan /3/ 'мастер' (Рамстедт, 1957, 210; Чэнь Чан-Хао, 1953, 326).

Защо българите прогововарят на славянски?

Отговарям:

защото славянкият е линга франка за Югоизточна Европа

защото българите не са моноезични

+защото славянският става писмен език

----

За гръцкия език: Езикът е писмен, разпространен е, и има културна "тежест".

/Лексикалната му "тежест" и многообразие, не са кой знане колко по-голями от тези на другите палеобалкански езици (вероятно е обогатен с субтрат, както и другите палеобалкански езици, и в него присъстват семитстки, египтески и други заемки), но те са изместени от него/

Отоманаците говорят на огузки език, с новоперсийски заемки., а арабските заемки са навлезнали свързано с религията..

Народният речник/език е обогатен с арабски и гръцки думи, мисля че голяма част от тези думи нямат съответивя в тюркския

/Магданоз, ракия, мусака, таратор (персийска) и др. нямат съответстия в тюрските езици, поради разбираеми причини/

Редактирано Юли 16, 2012 от nik1

[Thorn]

Един господ знае на какъв език преобладаващо са говорили хората на Аспарух. Ако наистина те са близко до сармати и алани - вероятно на някакв северноирански. Обаче напълно е възможно самите българи, конкретно племето на Аспарух да са имали тюркски език, подобно на чингисидските владетели на Златната орда, които са с несъмнен монголски произход, но поданиците им, въпреки монголското си име /татари/ говорят на тюркски и и именно тюркския /по-точно къпчакски/ е езикът, който във всички хроники и до ден днешен е известен като татарски.

Аргументите са два основни, освен множеството общотюркски титли /въпрки, че и много от тях също са про произход ирански/.

Първо: Тюркски заемки в българския, които са от r-тип, а не от z -тип и заради това не може да са дошли от турски или примерно от къпчакски. Примерно нашата дума шаран сравнена с турската сазан. Те с свидетелство за някакви тюркски групи далеч преди куманите и турците.

Второ - езикът на волжска България, който е тюркски и то от преди епохата на татарското нашествие.

Колкото до приемането на славянския - не е вярно, че езикът на аристокрацията задължително се налага. Франките до Карл Велики и даже след него, т. е. повече от 300 години след звладяването на Галия са си говорели на германски /справка - биографията на Карл Велики от Айнхард/, но накрая все пак са проговорили езика на преобладаващото местно население, т . е. местния вариант на провинциален латински. Същото се е случило и с готите в Испания, с лангобардите и франките в Италия, с с норманите във Франция, Италия и Англия, както и със всички завоеватели на Китай.

Много е възможно и процесът на асимилиране на българите и славяните доста да е бил напреднал. Единият от пратениците на Борис в Италия е написал имената на семейството си - половината са славянски.

[mitaca]

Не, че езика на 'аристокрацията' се налага, а в началото той е един от 'обединяващите' спояващите ф-ри за съществуването на определено нехомогенна, нееднородна смес, каквито са били водените от Аспарух 'преселници'.

[nik1]

Тюркския език на българите/савирите (прачувашите) е "r-тип";

Поне част от китайските заемки са ранни, и със сигурност съществуват в този език . Суфиксът -чия/-джия, го има в днешния чувашки, в българския също- Супрасълски сборник и други..

Иначе има спорове и неясноти (в евразика.ру пише един синолог "Игор", могат да се прочетат неговите коментари)

[Perkūnas]

Мисля, че употребата на изрази и епитети като "дълбоко непълноценен", "с вроден дефект", "езиците от евразийската степ са по правило лимитирани лексикално", "непригодни за институционализация", "лексикална недостатъчност", "езици на племена, които живеят прост, консервиран живот в течение на хилядолетия, безписмени и на практика безсловесни; правилото е - не повече от 500 думи", "лимитираността на безписмените езици от епохата и региона", "непълноценност на оригиналния език, която е всъщност логична с оглед на региона", "оригиналните алтайски езици, както всички останали палеосибирски, са с изумително бедна лексика", "изключително бедни ловци на животни", "хора от тайгата, които скитите и тохарианците са подритвали в течение на векове и малко по малко са извадили от полубезсловесния им начин на живот" беше характерна за една по-друга епоха в не толкова далечното минало. Но не от човек, който претендира да се занимава с антропология или културология в Канада.

Нямам думи.

Редактирано Юли 16, 2012 от Perkūnas