Младите безделници

[Frujin Assen]

Една хубава статия за едно изследване, над което следва добре да се замислим.

Всеки четвърти българин до 30 г. не прави абсолютно нищо - нито работи, нито учи, нито стажува. По този показател България "изпреварва" дори закъсалата си южна съседка Гърция, пише Дойче веле. Това, за съжаление, не е единственият печален рекорд. Рекорден е и относителният размер на издръжката, която българското общество изплаща на младите безработни. Тази издръжка се равнява на близо 3,5% от БВП на страната, което пък е съпоставимо с размера на помощите, които се отпускат ежегодно на България по европейските оперативни програми - над 3 милиарда лева. Около 260 000 българи между 15 и 29 г. не правят абсолютно нищо - не учат, не работят, не стажуват. Това е почти една четвърт от поколенията, на които бяха възложени всички надежди за някаква промяна в България през идните 2-3 десетилетия, коментира "Дойче веле".

„Простото обяснение е тежката икономическа ситуация. По-задълбоченият анализ обаче разкрива развихрилата се през прехода младежка субкултура на тарикатлъка“, казва социалният антрополог Харалан Александров.

„Да си млад тарикат в България означава да знаеш как да изкараш пари без работа. Порасналите синове на мой приятел например ми казаха, че предпочитат да „ударят келепира” с някоя далавера, вместо да „киснат” на работа за няколкостотин лева месечно“, добавя той.

Според него у значителна част от младите се е установил бедняшкият вариант на хедонизма, при който бащиното наследство и наличието на минимални суми за алкохол, цигари и други „развлечения“ обезсмислят иначе присъщия за младежкия дух стремеж към развитие. Всичко е подчинено на принципа: “Вземи колкото можеш - сега и веднага!“.

Около 60 000 от нищонеправещите млади българи живеят в селски райони с пословично висока безработица. Официално тя е около 30%, но реално достига 80-90 на сто.

„Маргинализацията на селската младеж има още по-тревожни измерения. Моми на село няма - порасналите момичета са първите, които напускат селата. Сред селските младежи се оформят цели поколения стари ергени, които живеят ден за ден, като поработват тук-там за прехрана. Трябва да отбележим също така, че в селата се пие много, често от сутринта. А новото е, че тези млади и не толкова млади „чичковци“ започват да си взимат циганки за булки, като по този начин самите те се „циганизират“. Тоест, наблюдава се една своеобразна интеграция по полов път“, твърди Александров.

Той бил потресен от срещата си с млади българи в село Копринка, които се похвалили, че жените им проституират в Италия и им изпращат солидни за местния стандарт суми. С тези пари те отглеждали децата си и си „гледали кефа“. Младежите с нескрита гордост заявили, че това, което жените им изкарват за една нощ, на село не може да се спечели с месеци.

Особено тежък е проблемът с младите българи, които са дълготрайно безработни. От влизането на страната в Европейския съюз броят на обезкуражените да търсят работа млади хора е нараснал двойно. 70 на сто от младите българи, които не правят абсолютно нищо, нямат дори минимален трудов опит. За Европейския съюз този показател е 50 на сто. Делът на неквалифицираните сред младите „безделници” е също по-висок от средните за Евросъюза стойности.

96 на сто от анкетираните трайно безработни твърдят, че биха могли веднага да започнат да работят, но никога не са имали такова желание. В Германия делът на подобни „безделници по убеждение” е едва 30%.

Единственият факт, който сближава профилите на българските и германските безделници, е изключително ниският процент на висшистите сред тях.

За разлика от Гърция, където делът на висшистите сред младите безработни е стигнал зашеметяващите 30 процента, в България и Германия той е под 5 на сто.

Този факт оборва разпространения стереотип, че няма значение какво си учил - важно е за какво те бива, казва Харалан Александров.

„Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука - това навсякъде е така. Самият факт, че младежите търсят високо образование, вече ги поставя в графата на активните. Тези, които спират да се борят и да се квалифицират, попадат в ъндърграунда или в групата на "лузърите" (в превод от английски език "загубеняк" - б. р.). Наричаме ги „обезкуражени”, но това въщност е нелогично. За да се обезкуражиш, би трябвало преди това да си имал кураж. Факт е обаче, че много от „обезкуражените“ никога не са го притежавали“, обобщава Александров.

Само 20% от завършилите висше образование работят по специалността си, повече от 80 процента от децата завършват висше, ако и техните родители са висшисти, са част от изводите от изследвания на БСК, свързани със заетостта и пазара на труда, стана ясно вчера.

400 000 работни места за "умрели" за последните 4 години, в същото време повече от 100 000 са неграмотните българи.

[Joro-01]

Интереснпо

Редактирано Ноември 2, 2012 от Joro-01

[Last roman]

като сме безделници, да не би да сме безпразници?

[Б.Богданов]

Интереснпо

Интересно, но неприятно.

[КГ125]

Действително неприятно - тук е мястото на културологичните обяснения на Ник1 - защото всичко това е продукт на полукриминалната култура на прехода.

Не ща да генерализирам - много младежи се трудят и учат. Но това нещо го има също и то е много много неприятно.

[Mr.Shades]

Това е резултата от отношението на повечето млади хора. За доста от тях парите не са средство, а цел. И това комбинирано с определни народопсихологични и социални фактори води до "тарикатлъка" както е наречен в статията.

[КГ125]

Точно! Успокоителното е, че за хората, запознати с историята тези особености са временни!

[Monarh]

За доста от тях парите не са средство, а цел.

Явно днес се набляга на материалното, а не на духовното. Но все пак не всички младежи са такива.

[Mr.Shades]

Явно днес се набляга на материалното, а не на духовното. Но все пак не всички младежи са такива.

Всяко правило си има изключения които го потвърждават.

[nik1]

Българите обобщено поставят труда ниско в ценностната си система, за разлика да кажем от скандинавците, за които и труда, и почивката са много важни.

(поставят го ниско не само спрямо бедните народи, но и спрямо богатите скандинавци)

Това е така, защото в масовата ни култура се смята, че чрез труд не може да се забогатее; Ако разглеждаме историята ни близките 500-600 години това всъшност е напълно вярно, и е закономерно да има такова отношение в културата и психологията ни (поне на голяма част от българите) ; С много малко прекъсване българите, в този период са нямали възможността да забогатяват чрез труда си: не само заради това че са били земеделци, а и поради това че са били ограбвани от феодали, от османската власт, от кържадлиите, от турците, или директно им е било забранявано да са богати..(по време на соц-кома)

Дори сега, в масовата култура, при по-възрастните хора и хората в в селата се смята че богатите/заможните в българия не са забогатели чрез труд, а чрез измами, далавери, реституция, или защото са били близо до властта (в това има истина, но тя е една десета или една двадесета от цялата истина за богатите/заможните)

Субкултурата, за която говори Александриюов си е масовата култура на необразованите и селски жители (или е нейно отроче, семантика), за които основното е напълването на стомаха..

При образованите, тази култура/субкултура я няма (което значи че българите са по-склонни от доста народи да виждат и смятат че чрез образование могат да постигнат богатство и просперитет)

Мисля че това е изяснено добре в статията на Дойче Веле:

Единственият факт, който сближава профилите на българските и германските безделници, е изключително ниският процент на висшистите сред тях.

За разлика от Гърция, където делът на висшистите сред младите безработни е стигнал зашеметяващите 30 процента, в България и Германия той е под 5 на сто.

В близките 50-100 години отношението ни към труда ще се променя (говоря за преобладаващата нагласа) към по-положително..

Също така, и в тази връзка, делът на хората с висше образвание нараства и ще продължава да нараства, а делът на селското население и (селските ергени за които пише в статията), в България продължава да намалява..

Редактирано Ноември 2, 2012 от nik1

[КГ125]

Българите поставят труда в ценностната си система ниско, сега. Само преди 20 г. не беше така, да не говорим преди 50, 60, 70 години.

[КГ125]

Освен това, прецизността изисква да се определят и етническите профили на неработещите нищо младежи - на всички етноси от състава на българската нация. Защото тогава ще излязат интересни резултати.

[Frujin Assen]

Забравяте, че голяма част от тези млади хора са роми, които са превърнали източването на държавата в професия. Отделно, отдавна е известно, че 4Свят широк, хора всякакви", та е ясно, че и такива хора си има винаги и навсякъде. За трудът Ник не е прав, през възраждането са казвали "Залудо работи, залудо не стой". И да, прав си Ник, че обикновенните хора смятат, че с труд нищо не се постига, и всички богати хора са мошенници забогатели с далавери. И си мисля, че по скоро са прави. Не бива да забравяме, че икономиката е в ръцете на ДС.

[КГ125]

И когато няма истинска икономическа свобода!

[Galahad]

За създателите на статията мога да кажа само някои доста лоши неща, но предполагам, че и сами се сещате за основната идея. Вместо да дращят глупости, що не почнат да разсъждават защо германските бизнесмени вместо в Турция не почнат да инвестират в България и така ще има работа за "безделниците". Като се потренират малко с "мислене" предполагам и сами ще открият какви глупости са написали, а предполагам също и ще се досетят за основната идея на това, дето прескочих да напиша.

Редактирано Ноември 2, 2012 от Galahad

[КГ125]

В десятката!

Дайте да внушаваме, че сме безделници... !

[соленка]

Да, то и да искаш да работиш, няма къде... за един млад химик е ужас тук! И никой не ще да си кара дори докторантурата тук, няма условия. Няма база, нищо няма. То дори хубава истинска хлебарница няма, ние лаборатории искаме.

А чухте ли за безплатните курсове на Бюрото по труда? Избиват се за тях, те толкова за работа не се избиват. И си мислят, че понеже са безплатни, ще хванат Господ за шлифера. Един мой преподавател ми го каза - проблемът днес е, че всички искат бързи резултати и бързо забогатяване без да си дават сметка, че с бързане нищо не става и че количеството е за сметка на качеството (което винаги! е така). Аз имам много познати, които работят мижави безперспективни работи за джобни пари и това са хората, които кажи-речи нямат връзки. Младежите с връзки и семеен бизнес са си окей.

Но от другата страна стои например програмата "Заедно в час", която набира млади учители (от 18 нагоре, мисля) и ги изпраща за няколко месеца да преподават в училища по селата.

За съжаление проблемът е там, че

будно население <<< мързеливо и незаинтересовано население

Защото голяма част от проблема е, че на младите хора просто не им пука за нищо

[КГ125]

Криза на ценностната система. Но това може да се промени чисто исторически, не е константа.

Всичко това се отнася за сегашния момент или за късния социализъм и постсоциалзма, но пак не е докрай обективно, защото е пълно с младежи, които работят.

Друг е въпроса, че икономически ситуацията е ужасна, при това трайно засега и в тази схема хората, не можейки да печелят от труд си, биха го оставили на по-заден план.

За мен тези неща не са константни.

Редактирано Ноември 3, 2012 от КГ125

[glishev]

Абе Ник ви го обясни, но форумните гербаджийско-национал-позитивни гурута едно си баете. Пълна посредственост в тая бегенаука, писна ми.

[ISTORIK]

Да, то и да искаш да работиш, няма къде...

А чухте ли за безплатните курсове на Бюрото по труда? Избиват се за тях, те толкова за работа не се избиват. И всички искат бързи резултати и бързо забогатяване.

Но от другата страна стои например програмата "Заедно в час", която набира млади учители (от 18 нагоре, мисля) и ги изпраща за няколко месеца да преподават в училища по селата.

За съжаление проблемът е там, че се противопоставят будно население >>> <<< мързеливо и незаинтересовано население.

Голяма част от проблема е, че на младите хора просто не им пука за нищо.

Ами така е, работата намалява. Казаха, че 400 000 работни места са били закрити за последните няколко години, а в същото време повече от 100 000 са неграмотните българи.

Като гледам обявите за работа, най-много се търсят продавачи, търговски представители (което е същото), застрахователни брокери, сервитьори, бармани, шофьори. Даже и за някакви други длъжности, които не изискват това, в обявите пише изрично, че кандидатът трябва да има собствен автомобил и да е активен шофьор. Явно шефчетата на фирмите искат някой да ги вози безплатно. Е, търсят се и програмисти, преводачи и счетоводители... Също - и хигиенисти, параджии, общи работници, строители... И така нататък.

Куриозното е, че много от обявите са написани с правописни и пунктуационни грешки: танциорки, стройтелни работници, куфражисти, стругаро-фрезис...

Имаше една такава новина, че 80% от работодателите имат основно и средно образование. От друга страна, някои, които обявяват работни места за стажанти, изискват младежите да си плащат за това, че ще им работят (безплатно, срещу стаж в някаква фирма). Друга тема е,ч е стажантите не научават нищо, а само мъкнат кафета и закуски, метат офисите или се занимават с неспециализирана работа. Щото старите лисици в офисите няма да споделят знанията си с тях, нали някой младок би могъл да ги измести!

Колкото до програмите от типа на обучение за "сътрудник в малък и среден бизнес" и последващо стартиране на собствен бизнес (с помощ до 20 000 лв) - това не е лоша инициатива, но в момент на криза е много трудно и за стабилните бизнеси, какво остава за някакъв съвсем нов и млад бизнес... А програмте "Аз мога" и "Аз мога повече" са част от стратегията за учене през целия живот. И те не са лоши. Далаверата е да попаднеш на свестни преподаватели, от които наистина да научиш неща, които не знаеш. Лошото е, ако само се отбива номерът, за да се откр..., пардон - да се "усвоят" едни пари.

Програмите "Заедно в час", "От образование към заетост", "Кариера в България - защо не?" (Back2bg.com) са насочени към българската младеж у нас и в чужбина. Друг е въпросът дали има реална полза (за самите младежи) от тези програми.

Противопоставянето между будни и заспали, инициативни и инертни и така нататък го има още от най-древни времена. То не е спирало да съществува никога и никъде.

А на младежта не й пука за никого и за нищо, понеже никой не прави нищо за нея, тя се чувства изоставена... Да не говорим, че интернет разкъса реалните (офлайн) социални връзки между хората... Днес, въпреки мобилните телефони и интернет, отделният човек е изолиран в някакви интернет общности, които рядко се срещат офлайн.

Някога децата си играеха в междублоковите пространства, а сега вече не се събират там, понеже няма място - заради колите, които станаха повече от обитателите на жилищата и са паркирани на всевъзможни места, включително - върху тревните площи или в пясъчника до детските катерушки и пързалки.

Редактирано Ноември 3, 2012 от ISTORIK

[DendroaspisP]

Аз също мисля, че Ник е принципно прав за отношението на българина към труда.

Ако обобщя още малко - българинът не е научен да цени труда като средство за забогатяване, тъй като поради конкретната си историческа съдба нашият народ просто е прескочил целия период на възникване и развитие на нормалните и обективни буржоазни и капиталистически отношения в обществото (а това според мен, е в основата на буржоазната концепция за личен труд-успех в това начинание-забогатяване и като естествена последица - искания и стремеж за правата на индивида, което значи по-малко насилствена власт). Нито е имал възможността да си изгради държава, която естествено, дълготрайно и нормално да третира такива обществени отношения.

Редактирано Ноември 3, 2012 от DendroaspisP

[Last roman]

Това е така, защото в масовата ни култура се смята, че чрез труд не може да се забогатее; Ако разглеждаме историята ни близките 500-600 години това всъшност е напълно вярно, и е закономерно да има такова отношение в културата и психологията ни (поне на голяма част от българите) ; С много малко прекъсване българите, в този период са нямали възможността да забогатяват чрез труда си: не само заради това че са били земеделци, а и поради това че са били ограбвани от феодали, от османската власт, от кържадлиите, от турците, или директно им е било забранявано да са богати..(по време на соц-кома)

то народът си го е казал: 'ахмак лоза копае, юнак - вино пие'.

[Last roman]

Аз също мисля, че Ник е принципно прав за отношението на българина към труда.

Ако обобщя още малко - българинът не е научен да цени труда като средство за забогатяване, тъй като поради конкретната си историческа съдба нашият народ просто е прескочил целия период на възникване и развитие на нормалните и обективни буржоазни и капиталистически отношения в обществото (а това според мен, е в основата на буржоазната концепция за личен труд-успех в това начинание-забогатяване и като естествена последица - искания и стремеж за правата на индивида, което значи по-малко насилствена власт). Нито е имал възможността да си изгради държава, която естествено, дълготрайно и нормално да третира такива обществени отношения.

въобще на Балканите негативното отношение към труда явно варира от дълбока древност. Ето какво пише за нравите на траките Херодот: "Да се стои без работа смятат за чудесно, да се обработва земята — за унизително, а да се живее от война и грабеж — за най-добро."

[simple_stupid]

към темата може да се подходи от толкоз много страни, и изводите ще бъдат толкоз различни, че не знам дали има смисъл изобщо да се коментира...

24 часа го представи така - Българи безделници се женели за циганки, пращали ги да проституират - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616374

туй може да го минем като "журналистически акцент"

инак "изследователя" преди време беше дал в едно свое упражнение в мисъл "фундаментално" упределение на българина - "несполучливо урбанизирани селяни" -  http://novinar.bg/news/haralan-aleksandrov-nie-sme-natciia-ot-nespoluchlivo-urbanizirani-seliani_MzE1OTsy.html

като го гледам, няма как да не се съглася, добре се е урбанизирал...

преди няколко месеца в Австралия избухна скандал, в който "най-богатата жена на Света" обяви своите сънародници за мързеливи, които само пушат и пият и стоят по кръчмите... http://www.dnes.bg/mish-mash/2012/08/31/miliarderka-iadosa-avstraliicite-uchi-gi-kak-da-zabogateiat.167345

никога не съм мислил, че ще цитирам Гардиан (никога не е късно да станеш за резил), но там говорят за една "амнезия" на богатите - http://news.expert.bg/n401341

пак тогава излезна в нета едно изследване, дето показва, че няма милиардер, дето да е забогатял от купуване на ябълки- бърсането ми (демек труд)- и тяхното препродаване (мисля че това е очевидно...)

сега, трудно е човек да надскочи собствената си посредственост, но както и човек да го мисли, без култивирането на Добродетели в едно Общество, то няма някакъв хоризонт пред себе си, а единствено разпад и осатъчно-затихващи функции... (този процес ще бъде следен и отбелязван от едни "добре-урбанизирани" безделници, които с не "посредствен" наукообразин апарат ще констатират етапите до "края") Проблемът е, че същите тези "добре-урбанизирани" направо се изприщват когато чуят за Добредетели... Хеля пък за Душа...

а просто това е основата...

или има Душа - и това води след себе си едно отношение на загриженост и отговорност към себе си и околните...

или няма - и тогава в общи линии, човек мисли с търбуха си, и мери успеха с нещата, които притежава; и тогава дори да "пратиш" жена си в Италия е "опция" за успех...

това с безделието не е "български" феномен, а европейски, повсеместен; не може в младежта да култивираш една ултрахедонистична, ултралиберална и потребителска култура, която собствено няма срещу себе си никаква сериозна алтернатива, и да очакваш, че тази младеж ще се отдаде на труд...

[Frujin Assen]

"Тогава живота и имота на българина не чинеше нищо. Да работят гяурите- казваха турците по кафенетата и се облягаха на ятаганите си". Цитат по памет от "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.

Ник е прав за много неща, НО, той гледа от камбанарията на богатите и успелите хора. Препоръчвам му, да се пробва да кара с 300 лв на месец, колкото е заплата в провинцията. Та да може така извътре да види психологията на бедните хора.