Холограма ли е вселената?

[Sekynda_69]

Преди 5 минути, Станислав Янков said:

Налага се частиците да са точкови (без размери), защото ако им се придадат някакви размери - потвърдени поведения на елементарните частици не се получават такива, каквито се наблюдават. Например, когато са едномерни струни с планкови дължини (най-малките възможни) - не излизат някакви хиралности.

Естествено, самата квантова механика в сегашния си вид също има някои проблеми. Например - неизползваема е на макрониво, а макрониво а очевидно го има. Явно е, че и нещо с КМ не е наред, големият въпрос обаче е - какво точно?

значи ако се наложи да сме честни, точкови обекти не съществуват, най малкото защото това са чисто геометрични понятия. А какво са квантите, засега никой не знае.

[gmladenov]

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Налага се частиците да са точкови (без размери) ...

Съгласявам се, че се налага ... но това не е гаранция, че това е правилно описание на
действителността.

Аз лично нямам идея каква е действителността. Така наречените STM-микроскопи
показват, че атомите наистина приличат на сфери/топки:

 

Само че електроните какво са? Те имат маса, но дали са сфери/топки като атомите?
Не изглежда да е така.

Редактирано Ноември 10, 2021 от gmladenov

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Налага се да ги приемем за точкови, защото не могат да си отдават енергията частично. А другото е, защото си отдават енергията пак на "точкови обекти"... а има и трето, но още е в развитие: размера може да е безкраен, до където им се простира полето

Както може би си спомняш, аз полетата ги считам за много тясно свързани с пространство-времето, като някакви аспекти на вселенското пространство-време. Не съществува теория (или поне на мен не ми е известна) с място във Вселената, където да не присъстват всички известни квантовомеханични полето (те могат да имат средна стойност нула, но не може да ги няма). Струва ми се, че в крайна сметка ще се стигне до двумерна сфера-периферия на Вселената-черна дупка (двумерната “холографска плака” с интерференчната картина), със сложна топология (плоски области издатини, вдлъбнатини, какво ли не - никой не е казал, че периферията на Вселената може да е само идеално сферична и практически може да има всякакви форми). Третото измерение-“проявяващ лазер” може да е разширението на тази периферия на черната дупка-Вселена, вследствие на поглъщана от нея енергия “отвън”. Обаче не искам да предпоставям заключенията си до това, което ми се иска да излезе накрая, защото това е гаранция за провал. Пък и холографското предположение да не се получи - вече съм със значително подобрени разбирания дори спрямо само допреди две седмици. Какво остава пък и като завърша започнатите книги (за съжаление става бавно, защото се връщам многократно към едни и същи места, за да ги разбера по-добре)...

Редактирано Ноември 10, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Sekynda_69 said:

значи ако се наложи да сме честни, точкови обекти не съществуват, най малкото защото това са чисто геометрични понятия. А какво са квантите, засега никой не знае.

Според мене това е условно (като моментно определяне на точка по повърхността на сфера - слага се там, където трябва за момента). Математическата техника на квантовата механика изисква някъде да се определи точка и тя поставя нужната и’ точка. За една задача относно катастрофа на два автомобила на кръстовище, математическия апарат не позволява те да бъдат определяни като нещо различно от точки и той ги разглежда като точки.

Полетата в основата на квантовата механика са навсякъде, техни сложни и непознати засега съчетания може да водят до интерференчна картина, което при точкова интерпретация би значело точки навсякъде в пространството. Ето как сумирането на всички възможни пътища на Файнман може да се представи като точки навсякъде и единствения въпрос е, дали чрез такъв подход ще може да се обясни нещо повече в сравнение с досега.

Редактирано Ноември 10, 2021 от Станислав Янков

[Sekynda_69]

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Според мене това е условно (като моментно определяне на точка по повърхността на сфера - слага се там, където трябва за момента). Математическата техника на квантовата механика изисква някъде да се определи точка и тя поставя нужната и’ точка. За една задача относно катастрофа на два автомобила на кръстовище, математическия апарат не позволява те да бъдат определяни като нещо различно от точки и той ги разглежда като точки.

Полетата в основата на квантовата механика са навсякъде, техни сложни и непознати засега съчетания може да водят до интерференчна картина, което при точкова интерпретация би значело точки навсякъде в пространството. Ето как сумирането на всички възможни пътища на Файнман може да се представи като точки навсякъде и единствения въпрос е, дали чрез такъв подход ще може да се обясни нещо повече в сравнение досега.

От математиката е така, нютон още е въвел понятието материална точка като удобен конструкт при изчисление. Но ние се стремим към изясняване на това що е то квант, какво представляват квантите, могат ли да се асоциират с нещо от заобикалящият ни наблюдаем свят, били те вълни или просто частици, или някакви си там налудничави преплитания на светове, или пък изображения холограмни. Всичко това е доста налудничава хипотеза, и още по объркваща, граничаща с фантазия и нямаща общо с наука. Атомите съществуват в пространството и е логично да имат форма и обем, по горе даже изложиха и наблюдение на атоми които се оказват обикновенни сфери. Щом атомите са сфери, защо да не са сфери и електроните, които са съставки на атомите. Ако атома е центрирана сфера, тя може да се окръжава от периферни на нея сфери, които да са електроните, подобно на планети от слънчевата система. Това за геометрията на атоми и електрони, но квантите са с различни свойства от обикновенните сфери, атоми и електрони са квантови обекти с квантови свойства, те са неопределими като позиция и енергия едновременно, но пооделно са определими, в смисъл като се мери положението на атома, остава неопределима енергията му и обратното, сякаш акта на измерване, влиае на формата и конфигурацията на енергията и положението на квантите. Все едно ако на нещо му измерваш теглото, то му променяш формата, и обратното, като му мериш формата, му променяш теглото. Квантовите обекти са много чувствителни и реагират на въздействия от акта на наблюдение и измерване, теорията на хаоса нарича такива обекти, чувствителни към първоначалните условия, или структури с нестабилно равновесие. Значи ли това че квантовите обекти не са вълни но се държат като вълни, понеже са доста чувствителни към първоначалните условия, щом електрона по пътя си към двойният процеп се държи като вълна но всъщност не е вълна, значи той непрекъснато се влияе по пътя си към детектора, от нещо скрито, и постоянно изменя своята позиция и енергия, докато се позиционира на екрана вече със установена позиция и енергия.

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Sekynda_69 said:

От математиката е така, нютон още е въвел понятието материална точка като удобен конструкт при изчисление. Но ние се стремим към изясняване на това що е то квант, какво представляват квантите, могат ли да се асоциират с нещо от заобикалящият ни наблюдаем свят, били те вълни или просто частици, или някакви си там налудничави преплитания на светове, или пък изображения холограмни. Всичко това е доста налудничава хипотеза, и още по объркваща, граничаща с фантазия и нямаща общо с наука. Атомите съществуват в пространството и е логично да имат форма и обем, по горе даже изложиха и наблюдение на атоми които се оказват обикновенни сфери. Щом атомите са сфери, защо да не са сфери и електроните, които са съставки на атомите. Ако атома е центрирана сфера, тя може да се окръжава от периферни на нея сфери, които да са електроните, подобно на планети от слънчевата система. Това за геометрията на атоми и електрони, но квантите са с различни свойства от обикновенните сфери, атоми и електрони са квантови обекти с квантови свойства, те са неопределими като позиция и енергия едновременно, но пооделно са определими, в смисъл като се мери положението на атома, остава неопределима енергията му и обратното, сякаш акта на измерване, влиае на формата и конфигурацията на енергията и положението на квантите. Все едно ако на нещо му измерваш теглото, то му променяш формата, и обратното, като му мериш формата, му променяш теглото. Квантовите обекти са много чувствителни и реагират на въздействия от акта на наблюдение и измерване, теорията на хаоса нарича такива обекти, чувствителни към първоначалните условия, или структури с нестабилно равновесие. Значи ли това че квантовите обекти не са вълни но се държат като вълни, понеже са доста чувствителни към първоначалните условия, щом електрона по пътя си към двойният процеп се държи като вълна но всъщност не е вълна, значи той непрекъснато се влияе по пътя си към детектора, от нещо скрито, и постоянно изменя своята позиция и енергия, докато се позиционира на екрана вече със установена позиция и енергия.

Описано с по-ежедневни интерпретации, необходимостта елементарните частици (не атомите, молекулите и нагоре) да се представят като точки без размери идва от дефектни резултати от математическите изчисления, когато тези частици са с размери. Ако с точки ти си изчислявал, че колата А на кръстовището се е движела с 55 км/ч, преди да се удари с другата кола Б, която се е движела със 79 км/ч и камери на кръстовището, които не могат да ти покажат формата на колите, но пък могат да замерят скоростта им, ти покажат същите цифри, а пък в други случаи същите камери с други настройки ти показват точно местоположението на кръстовището в даден момент на преминаващи през него коли от същата марка (и така принципно можеш да си направиш извод, къде обикновено преминават колите-точки през кръстовището, когато не знаеш скоростта им), то когато определиш и някаква дължина на колите, тогава сметките ти ще показват, че колите карат на зиг-заг през кръстовището, но сметките с точки не дават същия резултат и експериментите потвърждават само резултата от точковите коли. Смята се, причина за този резултат е наличието на квантово-механични флуктуации на полетата на пространство-времето или най-общо - наличието на неопределеност в квантовата механика, без която неопределеност обаче не излизат коректни резултати, които да се потвърждават от измерванията и даже резултатите без неопределеност и флуктуации са доказано неверни. Накратко, определянето на елементарните частици като точки дава теоретични резултати, които съвпадат с експерименталните резултати, а определянето им като неща с някакви размери (сферите имат размери, както и струните, и примките - и всичките имат следващия проблем) дава теоретични резултати, които противоречат на експериментите и не се наблюдават експериментално (не се потвърждават и дори се отричат в някои случаи).

Като предлагам хохлографско разглеждане на елементарните частици, реално аз не нарушавам принципите на квантовата механика, защото така предлагам наличието на много копия на тези частици, на много техни точки едновременно навсякъде в пространство-времето и така става невъзможно да се установи едно тяхно точно местоположение, като една точка. Големият въпрос е - носи ли този подход някакви нови теоретични прозрения в сравнение с всичко останало досега?!

Редактирано Ноември 11, 2021 от Станислав Янков

[Шпага]

Един въПРОСТ:

Ако Вселената наистина е холограма, това означава ли, че всъщност плоскоземците са прави и дори, че всички трябва сме не само плоскоземци, но и "плосковселенци"? Тоест, плоска ли е Вселената - и всеки обект в нея - ако е холограма?

[Станислав Янков]

Преди 9 минути, Шпага said:

Един въПРОСТ:

Ако Вселената наистина е холограма, това означава ли, че всъщност плоскоземците са прави и дори, че всички трябва сме не само плоскоземци, но и "плосковселенци"? Тоест, плоска ли е Вселената - и всеки обект в нея - ако е холограма?

Холографският принцип не може да се приложи спрямо Вселената по същия начин, като при микроскопичния свят, защото Вселената е макро- и там играе точно обратното на неопределеността, а именно - конкретиката... А и в двата случая не може да става дума за неговото буквално прилагане, както го познаваме от холографските устройства от бита - щеше да е твърде лесно и хубаво!  Могат да се ползват само негови елементи, по различен начин спрямо Вселената и спрямо микросвета и тепърва ще разбираме, дали въобще има някакъв смисъл от подобен подход. Според това, което ми се струва на мен - Вселената не може да е нито плоска, нито съвършено сферична, дори и ако нещата отговарят на моята представа, която аз наричам "холографска". Тя би могла да бъде ВСЯКАКВА (и с плоски, и с издути, и с вдлъбнати - с всякакви участъци). Вселената е толкова огромна и нейната периферия е толкова далече от нас (особено ако сме върху нейната "двумерна плака"-повърхнина), че все още не се знае нищо за нейната форма, даже дали е подобна на кълбо, на тор или нещо друго.

[Малоум 2]

Разяснени някои проблеми, но неправилно интерпретирани, според мен

...

[Gravity]

Преди 5 часа, Шпага said:

Един въПРОСТ:

Ако Вселената наистина е холограма, това означава ли, че всъщност плоскоземците са прави и дори, че всички трябва сме не само плоскоземци, но и "плосковселенци"? Тоест, плоска ли е Вселената - и всеки обект в нея - ако е холограма?

Защо плоскостта трябва да зависи от това дали е холограма или не?

[Шпага]

Преди 35 минути, Gravity said:

Защо плоскостта трябва да зависи от това дали е холограма или не?

Не знам.

Ти кажи защо не трябва да зависи?

[Малоум 2]

On 9.11.2021 г. at 17:56, gmladenov said:

Първият процеп не действа ли като поляризатор, който "изправя" светлината?

По-скоро си прав, че има действие. Знаеш, светлинен сноп (дж. фенерче, например) когато облъчи ръб на предмет - зад ръба има сянка на екран (стена). Грубо заключение: Светлината се движи по права линия от фенерчето към екрана. Да, обаче, по-точно се установява, че има Дифракция (интерференция от ръб се нарича дифракция) - разсейване на фотони от ръба -отклонени+преизлъчени. Това е така, защото и материалът на ръба се състои от атоми+електронни слоеве - има частично поглъщане, в острите ръбове и върхове, на някои от фотоните от "лъча" в материала и има последващо излъчване - преизлъчване, което се отклонява от "правата" линия "на ръба". Така, дори и в сянката от преградата има попадащи фотони. Така се получават множество сфазирани фотони от отвор, ако на преградата има отвор, който да формира "нов" сноп от светлинни фотони.

При преградата с двата отвора - Юнг е разказал играта - разстоянието между отворите и размерът им - е важно условие за получаване на ефективна за наблюдаване   интерференчна картинка на плаката.

...

[scaner]

Преди 10 часа, Шпага said:

Ако Вселената наистина е холограма, това означава ли, че всъщност плоскоземците са прави и дори, че всички трябва сме не само плоскоземци, но и "плосковселенци"? Тоест, плоска ли е Вселената - и всеки обект в нея - ако е холограма?

Шпага, ако вселената е холограма, защо трябва да бъде плоска тая холограма?

Нашата вселена е 4-мерна, да не забравяме времето. Следователно холограмата, от която тя би произлизала, трябва да е тримерна. И представи си сега, че тя е тримерна статична холограма, която възпроизвежда вселена с време. Какво се получава? В тази статична холограма трябва да има записана някак информация и за нашето минало, и за нашето бъдеще... Тоест пълна някаква детерминираност. Не е ли твърде тягостно, за да си представяме такива неща?   Това ще е сигурно доказателство, че живеем в симулация, и то много евтина...

[gmladenov]

Преди 30 минути, scaner said:

Шпага, ако вселената е холограма, защо трябва да бъде плоска тая холограма?

Концепцията за холограмата не е ли, че всичко е двуизмерно ... но се прожектира в триизмерна
холограма? Ако това е така, значи земята (и вселената като цяло) са плоски.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

По-скоро си прав...

[scaner]

Преди 36 минути, gmladenov said:

Концепцията за холограмата не е ли, че всичко е двуизмерно ... но се прожектира в триизмерна
холограма? Ако това е така, значи земята (и вселената като цяло) са плоски.

Плоската холограма е само един вид холограма.

Тънкослойната холограма е най-простият вид холограма, която може да възстанови фазите така, че да се визуализира тримерен ефект. Недостъците и са, че в тънък слой не може да се запише много информация. Затова са разработени дебелослойни холограми, в които интерференцията е не само от повърхността, а и в дълбочината на слоя. Такива холограми вече могат да записват  цветни обекти, като интерференцията в дълбочина се използва като своеобразен цветови филтър.

Няма теоретическо ограничение дебелината да се увеличава, като най-простата технология предполяга пак двумерен запис, но на повърхнини разположени в трумерното пространство. Технически това за сега е трудно постижимо (макар че експериментално преди петнайсетина години бяха направили аналог на DVD диска, побиращ около 800 гигабайта информация. Холивуд тогава каза, че няма нужда от такива носители за филмите си, и разработката заглъхна...).

Такива пространствени структури могат да се използват и за холографски филми, макар че дори и върху тънкослойна холограма може да се запише, с малко ограничения, кратък филм - там възпроизвеждането му става като се върти бавно холограмата на различен ъгъл спрямо възпроизвеждащият лъч.

Така че холограми в пространствени кристали са теоретически възможни, макар и да не са още изучени.

Но идеята ми в случая е следната: след като N-мерна холограма може да възпроизведе N+1 мерно поле от информация, то по този начин породеното измерение би могло да бъде самото време, и тогава наистина става интересно.

Иначе по твоят въпрос, земята и вселената са възпроизведените обекти, те носят едно измерение повече от самата холограма.

Редактирано Ноември 11, 2021 от scaner

[Станислав Янков]

Преди 1 час, gmladenov said:

Концепцията за холограмата не е ли, че всичко е двуизмерно ... но се прожектира в триизмерна
холограма? Ако това е така, значи земята (и вселената като цяло) са плоски.

И сферата е двуизмерна, но не е плоска. Освен това може и да не е идеална сфера. Може и въобще да не е сфера (има и куб, и паралелепипед, и тор, и ромб, и пирамида, а неправилните, най-произволни форми са безброй). И може да се движи (например - да се върти). Може различни части по нея да се движат най-различно една спрямо друга... Може ВСИЧКО! Ключовият въпрос е - може ли някаква комбинация между сложно движеща се двуизмерна форма (двуизмерна холографска плака), в съчетание с разширението на пространство-времето (третото измерение, проявяващия лазер) да даде наблюдаваната в момента реалност?

Редактирано Ноември 11, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

На PDF-файла (на английски) са част от нещата около интерференциите, за които пишеше Скенер.

Coherence_p.pdfCoherence_p.pdfCoherence_p.pdf

[tantin]

Преди 24 минути, Станислав Янков said:

И сферата е двуизмерна, но не е плоска. Освен това може и да не е идеална сфера. Може и въобще да не е сфера (има и куб, и паралелепипед, и тор, и ромб, и пирамида, а неправилните, най-произволни форми са безброй). И може да се движи (например - да се върти). Може различни части по нея да се движат най-различно една спрямо друга... Може ВСИЧКО! Ключовият въпрос е - може ли някаква комбинация между сложно движеща се двуизмерна форма (двуизмерна холографска плака), в съчетание с разширението на пространство-времето (третото измерение, проявяващия лазер) да даде наблюдаваната в момента реалност?

Наблюдаваната реалност е триизмерна. Твърдо-триизмерна. С една особеност: по време на ГВ е имало въртеливо движение и при създаването на Вселената се е получило по-голямо разтягане в равнината на въртенето.

В общи линии пространството е симетрично и в 3-те посоки, но въртенето нарушава симетрията. Да речем че въртенето е по третата компонента -Зет.

Ние можем да игнорираме въртенето - както при Земята и да приемам че света се върти около земята. Можем да игнорираме зет оста - и да приемем че земята е плоска. 

Можем да игнорираме У оста и да разглеждаме само движение по Х.

Това са все условни абстракции. Но реалността не можем да я сплескаме.

Можем обаче да разглеждаме частни случаи на реалността и на тази база да извеждаме по-сложни и обобщени модели.

[Станислав Янков]

Преди 24 минути, tantin said:

Наблюдаваната реалност е триизмерна. Твърдо-триизмерна. С една особеност: по време на ГВ е имало въртеливо движение и при създаването на Вселената се е получило по-голямо разтягане в равнината на въртенето.

В общи линии пространството е симетрично и в 3-те посоки, но въртенето нарушава симетрията. Да речем че въртенето е по третата компонента -Зет.

Ние можем да игнорираме въртенето - както при Земята и да приемам че света се върти около земята. Можем да игнорираме зет оста - и да приемем че земята е плоска. 

Можем да игнорираме У оста и да разглеждаме само движение по Х.

Това са все условни абстракции. Но реалността не можем да я сплескаме.

Можем обаче да разглеждаме частни случаи на реалността и на тази база да извеждаме по-сложни и обобщени модели.

Нищо не можем да игнорираме, когато искаме да изградим пълна и работеща картина - никакви движения (имало е инфлационно разширение, има разширение с някакво ускоение и в момента) и никакви детайли не са маловажни, за да стигнем до нови пробиви. Холографското изображение (обемен дисплей) също и най-безспорно е твърдо триизмерно. Цялото ни макро-съществуване е твърдо триизмерно, точно като холографското виртуално изображение (най-вече обемния дисплей). Всичко това не пречи, нашата реалност да произхожда от нещо друго, което поради холографското му естество и нашето плътно свързване с триизмерната конкретика на макросвета е почти недостъпно. И все още има нужда от внимателно обмисляне, но най-вероятно естеството на онова, което изгражда интерференчната картина (холографската плака) на тримерния ни макро-свят (основно през елементарните частици) не е съставено от силното, от слабото и от електромагнитното взаимодействие, а е нещо различно, по-фундаментално и може би доста близко с гравитацията и с гравитоните.

[gmladenov]

Преди 19 минути, Станислав Янков said:

Нищо не можем да игнорираме, когато искаме да изградим пълна и работеща картина ...

Така е ... но също така трябва да се ограничават спекулациите и измислиците когато се
говори за физическата реалност.

Ако на филанкишията му се е сторило (много) идейно, че вселената е хологограма, трябва
ли всички де се строим и да споделяме тази идея.

Наблюдението показва, че земята е триизмерно кълбо, във вътрешността на което има
материя. Така че идеята, че земята е холограма, за мен е нелепа. На хартия може би
изглежда смислено, но реалността, която аз виждам с очите си, не поддържа тази идея.

Младежите имат склонност да се палят по нови и съвременни идеи и да отричат старото.
Най-нормално ... но не работи за физическите закони. Иначе защо да не отвърхлим законите
на Нютон и да ги заменим с по-нови и по-съвременни закони ... като че ли физическата
реалност се е променила от времето на Нютон.

Редактирано Ноември 11, 2021 от gmladenov

[Станислав Янков]

Преди 21 минути, gmladenov said:

Така е ... но също така трябва да се ограничат спекулциите и измислиците когато се
говори за физическата реалност.

Затова и пиша тук - всеки, който забележи някакви нередности с официалната наука (която, да не забравяме, включва и теориите на Айнщайн), да ги посочи. Разбира се - за предпочитане аргументирано, с конкретика и подробности, както го прави Скенер, да речем. Защото съм много далеч от мисълта, че точно аз съм открил нещо, което убягва на поколения наистина гениални физици, включително и днешните. Прекалено хубаво за мен би било, за да е вярно.

Преди 21 минути, gmladenov said:

Наблюдението показва, че земята е триизмерно кълбо, във вътрешността на което има
материя.

Абсолютно същото е обемното холографско изображение - обемен дисплей. Разликите са две - при Земята енергията на проявлението е несравнимо по-огромна от енергията на холографското изображение и най-вероятно и формата на холографската плака, която носи реалността (както и лазера, който я проявява) е различна от тази на макроскопичната холографска технология, която ползваме (защото очевидно материята на Земята е различна от електромагнитните, лазерни лъчения, които се ползват при холографските образи на технологиите ни).

Редактирано Ноември 11, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Може би има много по-фин пласт, много по-фина форма на материята, която е в основата на изграждането на всичко и съставя холографските интерференчни картини на елементарните частици, когато последните не участват във взаимодействия и така не са проявени в холографски виртуални изображения. Спрямо тази форма всички елементарни частици и установените със сигурност бозони са много по-грубо, следващо ниво (както следващо ниво след елементарните частици са Слънчевите системи и галактиките). Единствено полетата са най-близката форма до това ниво, както и гравитацията и евентуалните гравитони (проникващи дори там, където и фотоните не могат). Полетата, гравитацията и гравитоните могат да са първото, най-близко и непосредствено проявление на тази най-фина форма на материята.

[Шпага]

Преди 13 часа, scaner said:

Но идеята ми в случая е следната: след като N-мерна холограма може да възпроизведе N+1 мерно поле от информация, то по този начин породеното измерение би могло да бъде самото време, и тогава наистина става интересно.

Сканер, би ли дал повече разяснения във връзка с това, което си написал? Струва ми се изключително... странно и интригуващо!

[Шпага]

Преди 11 часа, Станислав Янков said:

Абсолютно същото е обемното холографско изображение - обемен дисплей. Разликите са две - при Земята енергията на проявлението е несравнимо по-огромна от енергията на холографското изображение и най-вероятно и формата на холографската плака, която носи реалността (както и лазера, който я проявява) е различна от тази на макроскопичната холографска технология, която ползваме (защото очевидно материята на Земята е различна от електромагнитните, лазерни лъчения, които се ползват при холографските образи на технологиите ни).

Какво имаш предвид под израза "енергията на проявлението"? И въобще, извинявай, но не успях да схвана смисъла на това, което съм подчертала.

П.П. Не се заяждам!