Отиди на
Форум "Наука"

Смяна на вярата


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 16 минути, gmladenov said:

украинската църква в момента се отървава от зависимостта си от Московската
патриаршия. Значи тя се бори за независимост . Типична русоробска тенденциозност. 🙄

Нали това и написах "това се смята за справедливо". Ето, ти смяташ, че отърваването от Московската патриаршия, която впрочем по никакъв начин не влияе на ПЦУ е справедливо. Каква ти русоробия, просто факти.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 412
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 4 часа, gmladenov said:

Пак тълкуваш случващото се по тенденциозен начин, който не отговаря на действителността.

За пореден път: украинската църква в момента се отървава от зависимостта си от Московската
патриаршия. Значи тя се бори за независимост ... която борба ти представяш като намеса на
държавата в църковните дела. Типична русоробска тенденциозност. 🙄

Държавата се определя от властта и може, да бъде потисник. Принципно няма нещо което да спре държавата, да нарушава каноните в християнството, освен ако няма закон, за това.

Църквата е създадена от Христос и Апостолите с цел да пази Вярата чиста и неизкривена. Следователно, Църквата, може да следва държавата, единствено до там, до където не се нарушава Вярата .

Това означава, че запазването на християнската вяра е над държавата, от гледна точка на църквата и християните.

От там следва: Това което ти наричаш "независимост", от гледна точка на Църквата по никакъв начин не трябва, да нарушава вярата и причинява страдание на християни. Защото тук не говорим за организации от типа на СС или Ислямска държава, а за организация с претенции, за "християнска църква"!

 

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 12.04.2023 г. at 0:04, cucumerario said:

Кръщелното име дадено при светото кръщение, определя уникалноста на човека, то е паспорта към Царството Небесно и Вечния живот. Само чрез него човека бива разпознат и му се усигурява достъп. Уникалността се определя от уникалните връзки които се правят при Светото Кръщение и приемането на християнството. Ако бъдат нарушени, човека вече не е християнин и достъпа до Царството Небесно, както и възможността за Вечен живот, бива отнет.

Това е суеверие.  Кръщението не е  "даване на име", а сливане с Христос, а чрез него и с всички членове на Христовата Църква, включително и с всички светии. Бог не се нуждае от посредници (светци покровители, ангели и т.н.)  за да се свърже с нас.  Бог познава всички и всичко и не се нуждае от имена, "паспорти" и "лични карти".  

Християнските имена са символ на уважение и почит към заслужили за вярата и Църквата християни (светци), почит към определени важни събития от живота и пътя на Христос и т.н.  Обичаят да се именуват  хората с имена на светци е похвален и е добре да се поощрява.  Абсолютизирането на този обичай и превръщането му в догма обаче е антихристиянско.  По този начин от светец към който може да се обръщаме за ходатайство пред Бога, светецът покровител се издига в статут на личен Бог, наравно с единствения.  Това  вече не е християнство, даже не е и авраамическа религия, а нещо друго. 

Помисли пак върху факта, че монасите променят имената си, а от там и своите "светците покровители".  Според теб, това е нещо друго. Не, не е друго.  Ако наистина името е "запечатано" и фиксирано от светото тайнство кръщение, то никакво друго тайнство не може да го замени. Това би било пълен абсурд, независимо какви други тайнства, обреди или ритуали изпълняват монасите.  Всяко преименуване би било равносилно на ново кръщение. Само, че няма ново кръщение, следователно и името и "светецът покровител" имат само косвено отношение към тайнството кръщение и не оказват влияние върху неговата същност.  

Помисли и върху факта, че познаваме и признаваме един куп светци не с имената които са получили при светото кръщение, а с други имена.  Например българският владетел Борис е бил кръстен като Михаил, но днес църквата го почита като свети Цар Борис.  Руският княз Владимир е кръстен като Василий, но се почита като свети княз Владимир и т.н.  Има един куп светци със славянски, германски и не знам още какви имена, които приживе са били кръстени с други имена, а не с тези които ги познаваме.   Ето чети например за Άγιος Βλαδίμηρος   Как и защо според теб е канонизиран с езическото си име, а не с името с което е кръстен?

Не се ли усещаш, че залиташ в сектанство и ерес? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Втори след княза said:

Държавните действия са за забрана на УПЦ.

Ами да, как иначе да се отървеш от влиянието на Московската патрияршия (МП) ??

В противен случай се получава така, че МП си властва необоспокоявана на украинска
територия ... но някак си украинската църква е независима от МП.

За да се премахне влиянието на МП, тя трябва да бъде забранена и изгонена от Украйна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Втори след княза said:

Ето, ти смяташ, че отърваването от Московската патриаршия, която впрочем по никакъв начин не влияе на ПЦУ е справедливо.

Чакай сега. Ти искаш МП - или патриаршията на окупаторите - да бъде оставена да си действа
на воля на украинска територия. Няма да стане.

Как се отърваваш от мафията без да я забраниш/унищожиш.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Atom said:

Това е суеверие.  Кръщението не е  "даване на име", а сливане с Христос, а чрез него и с всички членове на Христовата Църква, включително и с всички светии. Бог не се нуждае от посредници (светци покровители, ангели и т.н.)  за да се свърже с нас.  Бог познава всички и всичко и не се нуждае от имена, "паспорти" и "лични карти".  

Християнските имена са символ на уважение и почит към заслужили за вярата и Църквата християни (светци), почит към определени важни събития от живота и пътя на Христос и т.н.  Обичаят да се именуват  хората с имена на светци е похвален и е добре да се поощрява.  Абсолютизирането на този обичай и превръщането му в догма обаче е антихристиянско.  По този начин от светец към който може да се обръщаме за ходатайство пред Бога, светецът покровител се издига в статут на личен Бог, наравно с единствения.  Това  вече не е християнство, даже не е и авраамическа религия, а нещо друго. 

Помисли пак върху факта, че монасите променят имената си, а от там и своите "светците покровители".  Според теб, това е нещо друго. Не, не е друго.  Ако наистина името е "запечатано" и фиксирано от светото тайнство кръщение, то никакво друго тайнство не може да го замени. Това би било пълен абсурд, независимо какви други тайнства, обреди или ритуали изпълняват монасите.  Всяко преименуване би било равносилно на ново кръщение. Само, че няма ново кръщение, следователно и името и "светецът покровител" имат само косвено отношение към тайнството кръщение и не оказват влияние върху неговата същност.  

Помисли и върху факта, че познаваме и признаваме един куп светци не с имената които са получили при светото кръщение, а с други имена.  Например българският владетел Борис е бил кръстен като Михаил, но днес църквата го почита като свети Цар Борис.  Руският княз Владимир е кръстен като Василий, но се почита като свети княз Владимир и т.н.  Има един куп светци със славянски, германски и не знам още какви имена, които приживе са били кръстени с други имена, а не с тези които ги познаваме.   Ето чети например за Άγιος Βλαδίμηρος   Как и защо според теб е канонизиран с езическото си име, а не с името с което е кръстен?

Не се ли усещаш, че залиташ в сектанство и ерес? 

Предлагам, за да достигнем по-бързо до истината, когато изказваме нечие мнение, да споделяме точно на кого е. Така ще е по-ясно, кой за какво говори.

Църквата отрича категорично суеверията и това не може да бъде мнение на Църквата! Няма как, да ползва суеверия, за светите тайнства!

Моето мнение е, че всичко може да бъде сметнато за суеверие, вкл. заключването на вратата в къщи или паркирането на паркинг, вместо по средата на пътя. Обаче според сигурността и съответно правилата за движение, не е така.

Да отричаш значимостта на свещенодействията и ритуалите извършвани от свещениците в църквата и да твърдиш че са "суеверия", те определя като нехристиянин. Това е право на избор и никой не би имал нещо против, освен ако почнеш да заблуждаваш, че си християнин и вярата ти християнска и гледната ти точка християнска. Дори и наистина така да е и от различна гледна точка, да са "суеверия", то те със свещенодействието извършено при Светото тайнство, са утвърдени и запечатани от Светия дух, в Името на Бога. доказателство е, че свещенодействия и ритуали от не "оторизиран" свещеник, не важат, освен при специални случаи, за които важат конкретни правила. Тук не са важни причините, против или за, които всеки може да изтъкне, а става дума за принадлежност към Светата Христова Църква и спазване на нейните канони, независимо колко са лоши, несправедливи или истински, са според някой. Тук не спорим, за правилно ли е или не е правилно християнството.

Нямам проблем да повторя. Според християнството, име се дава по правило на 8 ден, но не е задължително. Това е препоръка и има своето обяснение. То дава на бъдещия християнин Идентичност на Човек.  При Кръщението, се прави връзката с Бог и кръщелното (задължително християнско) име дава уникалност, на този човек, в който ще бъде разпознат в Царството Небесно. Това според Светата Христова Църква и аз не коментирам, дали и колко е правилно или не, според мен или друга гледна точка.

Според църквата, християнин не може да бъде кръстен с нехристиянско име, защото не е възможна Връзката с Бога!  Ако името не бе от значение, то без проблем, християнин би могъл да бъде кръстен Сатана или Лилит и никакво правило не би било нарушено.

Според църквата, монасите не променят имената си, те са хора и кръщелните им имена хора са вечни.  Няма отричане на кръщелните имена. При замонашването приемат ново име, но не губят кръщелното си име, т.е. не се прекръщават.

Борис приема християнското име Михаил (Борис-Михаил) и поради и след заслугите си към християнството, той става Св. Цар Борис Покръстител. Според църквата, покръстването му обаче не е било възможно, като "Борис" Поради заслугите на притежателя, може да бъде канонизиран с прякор или нехристиянско име, без това да променя кръщелното му име, което е уникално.

Според църквата, почитта към Светците, е част от почитта, към бог, а не почитане на нови богове.

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Теоретично е възможно МП да остане в Украйна,като бъде поставена под да го кажем така,социална карантина,докато трае войната.Но като знам манталитета на руснаците,те няма да спазват "карантината" и ще продължат да провокират украинците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, cucumerario said:

Предлагам, за да достигнем по-бързо до истината, когато изказваме нечие мнение, да споделяме точно на кого е.

Например на Павел, който не споменава за никакви имена, а казва, че кръщаваният се преоблича в Христа, сиреч става християнин. Ама както гледам вие сте Павел Новий Великий Философ и трудно ще преглътнете баналната истина, че преди човекът да стане писател, трябва многооо години да бъде скромен читател.

Цитирай

4. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса (Деяния 19).

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Incorrectus said:

Например на Павел, който не споменава за никакви имена, а казва, че кръщаваният се преоблича в Христа, сиреч става християнин. Ама както гледам вие сте Павел Новий Великий Философ и трудно ще преглътнете баналната истина, че преди човекът да стане писател, трябва многооо години да бъде скромен читател.

Мда, езичеството вече е пропило цялото християнство до ушите, а Просвещението е отворило възможност всеки да си тълкувва свещените текстове как му е изгодно, даже без да го разбира. И всеки се кълне че зад това стои някаква истина?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, scaner said:

Мда, езичеството вече е пропило цялото християнство до ушите, а Просвещението е отворило възможност всеки да си тълкувва свещените текстове как му е изгодно, даже без да го разбира. И всеки се кълне че зад това стои някаква истина?

От чие име изразяваш това мнение? Ако твърдиш, че е християнско, имаш проблем, ако е твое или антихристиянско, си е твой проблем!

Не искам да те разколебавам, но само да спомена, че 2000 години, редица умни мъже са го мислили, мислили и са го измислили и то така че никой не може да им противоречи!

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, cucumerario said:

При Кръщението, се прави връзката с Бог и кръщелното (задължително християнско) име дава уникалност, на този човек, в който ще бъде разпознат в Царството Небесно.

Хубаво. Повтаряш го за 102 път, но това няма как да стане истина. Имената нямат отношение към догмата. Имената имат отношение към традицията и това го твърдят всички богослови, независимо дали са гърци, руснаци и т.н.  Традициите на всяка поместна църква обаче  са различни и на всичкото отгоре узаконени достатъчно късно - към края на 17 и през 18 век.  Няма общо-валидни традиция на Църквата с голямо Ц. Няма традиция на Едната, света, съборна и апостолска Църква. Т.е. на същата тази Църква от символа на вярата.  

Например Еладската църква разрешава кръщение с древногръцки имена, дори и да не са християнски. Руската църква обаче ги забранява. Доколкото знам в Гърция няма проблем Мария да празнува имен ден в деня на света Богородица. В руската това е абсолютно забранено.  Там деца не могат да се кръщават на Света Дева Мария или на Христос.  Индивидуалният "светец покровител" е измислен пред 18 век под влияние на католицизма. Дотогава хората носят имена на светци, но не се счита, че имат специална връзка с тях и още по-малко пък, че някой от тези светци ще им е личен "светец покровител".  

Обясни ми от твоята "догматична гледна точка" как се тълкува това: Πρέ­πει ἀ­πα­ραί­τη­τα νά εἶ­ναι ὄ­νο­μα χρι­στι­α­νι­κό γι­ά νά ἔ­χει τό παι­δί προ­στά­τη του τόν ἅ­γι­ο τοῦ ὁ­ποί­ου φέ­ρει τό ὄ­νο­μα. Γι­ά λό­γους ἱ­στο­ρι­κῆς συ­νέ­χει­ας ἡ Ἱερά Σύ­νο­δος δέ­χτη­κε νά δί­νο­νται καί ὀ­νό­μα­τα ἀ­πό τήν ἀρ­χαι­ό­τη­τα. Ἄλ­λα ὅ­μως ὀ­νό­μα­τα δέν πρέ­πει νά δί­νο­νται.  От "исторически съображения"  Светия еладски синод освен т.н. от теб християнски имана разрешава и древно-гръцки имена които не са християнски.  Да не говорим пък, че сръбската, българската, словашката и един куп други православни църкви не ползват списъци със светци, а имената се определят единствено от родителите и от традициите на самите семейства.  Какво става с Догмата за имената при това положение?  Утече в канала. 

Иначе еретизъм е твоето твърдение което цитирах:  "Кръщелното име дадено при светото кръщение, определя уникалноста на човека, то е паспорта към Царството Небесно и Вечния живот. Само чрез него човека бива разпознат и му се усигурява достъп. Уникалността се определя от уникалните връзки които се правят при Светото Кръщение и приемането на християнството. Ако бъдат нарушени, човека вече не е християнин и достъпа до Царството Небесно, както и възможността за Вечен живот, бива отнет."

Ако горното твърдение принадлежи на някой полуграмотен селски свещеник, най-вероятно ще му бъде простено, тъй като човекът толкова си знае и не разпространява умишлено лъжливи учения.  Ако обаче подобно нещо се твърди от образован свещеник или не дай боже от някой епископ, това си е точно разпространение на ерес.  Няма как собствените традиции на някоя от поместните църкви (която и да е тя) да се издигат до статут на догма на Църквата като цяло.  Това би означавало загуба на съборност и единност. 

Няма лошо да се спазват разни традиции от поместните църкви, но е лошо тези традиции да се представят като Догма на цялата Църква.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Atom said:

Традициите на всяка поместна църква обаче  са различни и на всичкото отгоре узаконени достатъчно късно - към края на 17 и през 18 век. 

За руската традиция и за догмата: 

"Протоиерей Максим Обухов: В последние сто лет Православие перестало быть государственной религией, но некоторые рудименты той ситуации, которая сложилась к 19 веку, сохранились до сегодняшнего дня, а именно запрет на использование имен, не входящих в святцы. Это государственная традиция, которая не имеет отношения к Священному Преданию."

Традиция, която я няма в светото писание,  няма отношение и към светото предание.  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, cucumerario said:

От чие име изразяваш това мнение? Ако твърдиш, че е християнско, имаш проблем, ако е твое или антихристиянско, си е твой проблем!

Какво значи християнско мнение? Предубедено? Не може ли просто да се съпоставят фактите :) Християните са заслепени за истината относно своето учение, това е основен артефакт от вярата. 

Преди 12 часа, cucumerario said:

Не искам да те разколебавам, но само да спомена, че 2000 години, редица умни мъже са го мислили, мислили и са го измислили и то така че никой не може да им противоречи!

Бъркаш нещо. Измислили са го преди 2000 години. Но от тогава деградацията и дефрагментацията е негов неотменен спътник. Непрекъснато се доизмисля нещо човешко, и се приписва на Бог. И имаме това, което имаме сега - куп многознайковци, ръсещи суеверие без да се усещат.  На, погледни се в огледалото! И моли Бог да ти отвори очите!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, scaner said:

Какво значи християнско мнение?

Как какво? Според него "християнско мнение" или "мнение на църквата" е мнението на попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου или някой друг селски поп в забутаната гръцка провинция.  Каквото каже полуграмотния селски поп, това е мнението на църквата и християнската догма.  Това богослови, епископи и т.н. са пълна шашма. Абе някакви Сулювци и Пулювци. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 14.04.2023 г. at 0:42, Atom said:

Хубаво. Повтаряш го за 102 път, но това няма как да стане истина. Имената нямат отношение към догмата. Имената имат отношение към традицията и това го твърдят всички богослови, независимо дали са гърци, руснаци и т.н.  Традициите на всяка поместна църква обаче  са различни и на всичкото отгоре узаконени достатъчно късно - към края на 17 и през 18 век.  Няма общо-валидни традиция на Църквата с голямо Ц. Няма традиция на Едната, света, съборна и апостолска Църква. Т.е. на същата тази Църква от символа на вярата.  

Например Еладската църква разрешава кръщение с древногръцки имена, дори и да не са християнски. Руската църква обаче ги забранява. Доколкото знам в Гърция няма проблем Мария да празнува имен ден в деня на света Богородица. В руската това е абсолютно забранено.  Там деца не могат да се кръщават на Света Дева Мария или на Христос.  Индивидуалният "светец покровител" е измислен пред 18 век под влияние на католицизма. Дотогава хората носят имена на светци, но не се счита, че имат специална връзка с тях и още по-малко пък, че някой от тези светци ще им е личен "светец покровител".  

Обясни ми от твоята "догматична гледна точка" как се тълкува това: Πρέ­πει ἀ­πα­ραί­τη­τα νά εἶ­ναι ὄ­νο­μα χρι­στι­α­νι­κό γι­ά νά ἔ­χει τό παι­δί προ­στά­τη του τόν ἅ­γι­ο τοῦ ὁ­ποί­ου φέ­ρει τό ὄ­νο­μα. Γι­ά λό­γους ἱ­στο­ρι­κῆς συ­νέ­χει­ας ἡ Ἱερά Σύ­νο­δος δέ­χτη­κε νά δί­νο­νται καί ὀ­νό­μα­τα ἀ­πό τήν ἀρ­χαι­ό­τη­τα. Ἄλ­λα ὅ­μως ὀ­νό­μα­τα δέν πρέ­πει νά δί­νο­νται.  От "исторически съображения"  Светия еладски синод освен т.н. от теб християнски имана разрешава и древно-гръцки имена които не са християнски.  Да не говорим пък, че сръбската, българската, словашката и един куп други православни църкви не ползват списъци със светци, а имената се определят единствено от родителите и от традициите на самите семейства.  Какво става с Догмата за имената при това положение?  Утече в канала. 

Иначе еретизъм е твоето твърдение което цитирах:  "Кръщелното име дадено при светото кръщение, определя уникалноста на човека, то е паспорта към Царството Небесно и Вечния живот. Само чрез него човека бива разпознат и му се усигурява достъп. Уникалността се определя от уникалните връзки които се правят при Светото Кръщение и приемането на християнството. Ако бъдат нарушени, човека вече не е християнин и достъпа до Царството Небесно, както и възможността за Вечен живот, бива отнет."

Ако горното твърдение принадлежи на някой полуграмотен селски свещеник, най-вероятно ще му бъде простено, тъй като човекът толкова си знае и не разпространява умишлено лъжливи учения.  Ако обаче подобно нещо се твърди от образован свещеник или не дай боже от някой епископ, това си е точно разпространение на ерес.  Няма как собствените традиции на някоя от поместните църкви (която и да е тя) да се издигат до статут на догма на Църквата като цяло.  Това би означавало загуба на съборност и единност. 

Няма лошо да се спазват разни традиции от поместните църкви, но е лошо тези традиции да се представят като Догма на цялата Църква.

В случая, невъзможността, за приемане на истината, не променя истината, нито ми пречи, да я повтора за 104 път.  Също така рестрикциите, ограниченията и цензурата на които съм подложен, не могат да променят истината, но определено сочат заблудата като желана цел, прикриват безсилието и дават предимство измамата.

Това е цитат от мнението, което не видя бял свят:

1. Нарушават се каноните на църквата - Символа на Вярата:

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

2. Нарушава се християнската догма - Вменява се грешка на Светия Дух при извършването и изпълнението на Светото кръщение.

3. На мен можеш да налагаш вина и да ме обиждаш, колкото ти е на сърце, но това няма пряко отношение, към догмите и каноните в християнството.

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, cucumerario said:

Това е цитат от мнението, което не видя бял свят:

1. Нарушават се каноните на църквата - Символа на Вярата:

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

2. Нарушава се християнската догма - Вменява се грешка на Светия Дух при извършването и изпълнението на Светото кръщение.

3. На мен можеш да налагаш вина и да ме обиждаш, колкото ти е на сърце, но това няма пряко отношение, към догмите и каноните в християнството.

 

И 205-ти път да го напишеш е все тази. Не си ти човекът, който да раздава присъди, дали се нарушава християнска догма или не.  Преди т.10 от символа на вярата има друга точка. Вярвам:

9. В една, света, съборна и апостолска Църква.

Дали има нарушена догма или няма нарушена догма не се определя от теб, от попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου или от попа в Краснообск, Новосибирский район.  Това може да се определи: "στην Παράδοση, στην Αγ. Γραφή, στους κανόνες και στις κανονικές αρχές της Ορθοδόξου γενικώς Εκκλησίας και όχι στις διατάξεις ή τις συνήθειες μιας επί μέρους τοπικής ή εθνικής Ορθοδόξου Εκκλησίας."

Машинен превод на горното: "в Традицията, в Св. Писание, в правилата и каноничните принципи на Православната църква като цяло, а не в разпоредбите или обичаите на определена местна или национална православна църква."

За да кажеш дали има или няма нарушена догма трябва да разгледаш и анализираш традициите на всички поместни църкви и да намериш най-малкото общо кратно. Или с други дума това е което е валидно за  Православната църква като цяло, а не за разпоредбите или обичаите на тази или онази местна или национална православна църква.  В противен случай ти си този който нарушава догмите, защото не вярваш в едната, света, съборна и апостолска Църква, а вярваш на попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου.

За да не пишеш глупости, вземи поне сравни практиките на еледската, руската и сръбската православни църкви и тогава раздавай присъди. 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 13.04.2023 г. at 12:13, cucumerario said:

Държавата се определя от властта и може, да бъде потисник. Принципно няма нещо което да спре държавата, да нарушава каноните в християнството, освен ако няма закон, за това.

Църквата е създадена от Христос и Апостолите с цел да пази Вярата чиста и неизкривена. Следователно, Църквата, може да следва държавата, единствено до там, до където не се нарушава Вярата .

Това означава, че запазването на християнската вяра е над държавата, от гледна точка на църквата и християните.

От там следва: Това което ти наричаш "независимост", от гледна точка на Църквата по никакъв начин не трябва, да нарушава вярата и причинява страдание на християни. Защото тук не говорим за организации от типа на СС или Ислямска държава, а за организация с претенции, за "християнска църква"!

 

Църквата е създадена от държавата 325г. и е натъманила новата вяра в интерес на държавата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Atom said:

 

И 205-ти път да го напишеш е все тази. Не си ти човекът, който да раздава присъди, дали се нарушава християнска догма или не.  Преди т.10 от символа на вярата има друга точка. Вярвам:

9. В една, света, съборна и апостолска Църква.

Дали има нарушена догма или няма нарушена догма не се определя от теб, от попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου или от попа в Краснообск, Новосибирский район.  Това може да се определи: "στην Παράδοση, στην Αγ. Γραφή, στους κανόνες και στις κανονικές αρχές της Ορθοδόξου γενικώς Εκκλησίας και όχι στις διατάξεις ή τις συνήθειες μιας επί μέρους τοπικής ή εθνικής Ορθοδόξου Εκκλησίας."

Машинен превод на горното: "в Традицията, в Св. Писание, в правилата и каноничните принципи на Православната църква като цяло, а не в разпоредбите или обичаите на определена местна или национална православна църква."

За да кажеш дали има или няма нарушена догма трябва да разгледаш и анализираш традициите на всички поместни църкви и да намериш най-малкото общо кратно. Или с други дума това е което е валидно за  Православната църква като цяло, а не за разпоредбите или обичаите на тази или онази местна или национална православна църква.  В противен случай ти си този който нарушава догмите, защото не вярваш в едната, света, съборна и апостолска Църква, а вярваш на попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου.

За да не пишеш глупости, вземи поне сравни практиките на еледската, руската и сръбската православни църкви и тогава раздавай присъди. 

Ами така е, в това спор няма. Нарушението на канона е факт, който не може да бъде отречен, но не съм аз който издава присъдите.

Но в нито една православна църква, не се допуска нарушение на каноните и ако има традиционни различия или някакви различия в доктрините, условието е да са напълно допустими от християнството и да не кореспондират по никакъв начин с ерес, т.е. да не нарушават догмата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Atom said:

 

И 205-ти път да го напишеш е все тази. Не си ти човекът, който да раздава присъди, дали се нарушава християнска догма или не.  Преди т.10 от символа на вярата има друга точка. Вярвам:

9. В една, света, съборна и апостолска Църква.

Дали има нарушена догма или няма нарушена догма не се определя от теб, от попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου или от попа в Краснообск, Новосибирский район.  Това може да се определи: "στην Παράδοση, στην Αγ. Γραφή, στους κανόνες και στις κανονικές αρχές της Ορθοδόξου γενικώς Εκκλησίας και όχι στις διατάξεις ή τις συνήθειες μιας επί μέρους τοπικής ή εθνικής Ορθοδόξου Εκκλησίας."

Машинен превод на горното: "в Традицията, в Св. Писание, в правилата и каноничните принципи на Православната църква като цяло, а не в разпоредбите или обичаите на определена местна или национална православна църква."

За да кажеш дали има или няма нарушена догма трябва да разгледаш и анализираш традициите на всички поместни църкви и да намериш най-малкото общо кратно. Или с други дума това е което е валидно за  Православната църква като цяло, а не за разпоредбите или обичаите на тази или онази местна или национална православна църква.  В противен случай ти си този който нарушава догмите, защото не вярваш в едната, света, съборна и апостолска Църква, а вярваш на попа в Νέα Βύσσα, Νομός Έβρου.

За да не пишеш глупости, вземи поне сравни практиките на еледската, руската и сръбската православни църкви и тогава раздавай присъди. 

Ами така е, в това спор няма. Нарушението на канона е факт, който не може да бъде отречен, но не съм аз който издава присъдите.

Но в нито една православна църква, не се допуска нарушение на каноните и ако има традиционни различия или някакви различия в доктрините, условието е да са напълно допустими от християнството и да не кореспондират по никакъв начин с ерес, т.е. да не нарушават догмата.

Преди 45 минути, vandu said:

Църквата е създадена от държавата 325г. и е натъманила новата вяра в интерес на държавата.

Ами, ако не можеш да натъманиш твърдението си с факти, е просто поредната кръчмарщина!

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, cucumerario said:

 

Но в нито една православна църква, не се допуска нарушение на каноните и ако има традиционни различия или някакви различия в доктрините, условието е да са напълно допустими от християнството и да не кореспондират по никакъв начин с ерес, т.е. да не нарушават догмата.

В руската православна църква например има традиция при кръщение да се дават имена които задължително присъстват в месецословите.  При това без каквато и да е промяна. Ако в месецослова пише Феодор, значи е Феодор и не се допуска Теодор, Тодор или други подобни. 

Ако на църковните служби присъства християнин, който  е кръстен, но името му не присъства в руските списъци, много често може да има проблем. Например да му се откаже изповед или причастие , защото името му  "не е християнско".  От канонична гледна точка това е недопустимо, но често се случват такива проблеми.  Свещениците нямат право да отказват, но могат да ПРЕПОРЪЧАТ на вече кръстен човек да смени името си по собствената му воля.

Поэтому, всякое ограничение со стороны служителей храма (не допущение к Таинствам или отказ поминовение на церковном богослужении), является недопустимым, так как отрицает действительность правильно совершённого Таинства, только лишь на основании нарушения местной традиции, соблюдение которой не является обязательной. Священник может такому человеку лишь рекомендовать поменять своё церковное имя на другое в честь прославленного святого.

Възможността за промяна на името според руските стандарти е отбелязана и в "Настольная книга священнослужителя", т.IV, официално издание на руската патриаршия. Нещо повече, там се препоръчва, ако името не присъства в списъците то да се промени, дори и човекът да е кръстен. 

"Относительно перемены имени уже крещенному человеку нет общецерковных правил, поэтому можно сослаться на резолюцию святителя Московского Филарета (от 22 мая 1839 года), согласно которой следовало поступить так: «Велеть отроку приготовиться к принятию Святых Таин, и при исповеди и причащении Святых Таин нарещи΄ ему имя, которое, быв употреблено при Таинствах, и будет для него твердым». Так же, по его мнению, следует поступить и в случае перемены имени «по неудобопроизносимости»."

На никой обаче няма да му мине през ума да обвинява руснаците, че нарушават догмата и не са православни. 

Ето какво казват по въпроса и в еладската църква: "πρέπει να διευκρινιστεί ότι η ονοματοδοσία ή ονοματοθεσία δεν είναι συνδεδεμένη αρρήκτως με το βάπτισμα." - именуването не е неразривно свързано с кръщението

Та толкова за догмата ти. Давай ляв мигач и тичай да се оплачеш на попа в Неа-Виса. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 57 минути, Atom said:

В руската православна църква например има традиция при кръщение да се дават имена които задължително присъстват в месецословите.  При това без каквато и да е промяна. Ако в месецослова пише Феодор, значи е Феодор и не се допуска Теодор, Тодор или други подобни. 

Ако на църковните служби присъства християнин, който  е кръстен, но името му не присъства в руските списъци, много често може да има проблем. Например да му се откаже изповед или причастие , защото името му  "не е християнско".  От канонична гледна точка това е недопустимо, но често се случват такива проблеми.  Свещениците нямат право да отказват, но могат да ПРЕПОРЪЧАТ на вече кръстен човек да смени името си по собствената му воля.

Поэтому, всякое ограничение со стороны служителей храма (не допущение к Таинствам или отказ поминовение на церковном богослужении), является недопустимым, так как отрицает действительность правильно совершённого Таинства, только лишь на основании нарушения местной традиции, соблюдение которой не является обязательной. Священник может такому человеку лишь рекомендовать поменять своё церковное имя на другое в честь прославленного святого.

Възможността за промяна на името според руските стандарти е отбелязана и в "Настольная книга священнослужителя", т.IV, официално издание на руската патриаршия. Нещо повече, там се препоръчва, ако името не присъства в списъците то да се промени, дори и човекът да е кръстен. 

"Относительно перемены имени уже крещенному человеку нет общецерковных правил, поэтому можно сослаться на резолюцию святителя Московского Филарета (от 22 мая 1839 года), согласно которой следовало поступить так: «Велеть отроку приготовиться к принятию Святых Таин, и при исповеди и причащении Святых Таин нарещи΄ ему имя, которое, быв употреблено при Таинствах, и будет для него твердым». Так же, по его мнению, следует поступить и в случае перемены имени «по неудобопроизносимости»."

На никой обаче няма да му мине през ума да обвинява руснаците, че нарушават догмата и не са православни. 

Ето какво казват по въпроса и в еладската църква: "πρέπει να διευκρινιστεί ότι η ονοματοδοσία ή ονοματοθεσία δεν είναι συνδεδεμένη αρρήκτως με το βάπτισμα." - именуването не е неразривно свързано с кръщението

Та толкова за догмата ти. Давай ляв мигач и тичай да се оплачеш на попа в Неа-Виса. Ма бил селянин.. Ми то не може всички да са граждани...

Всичките тия работи дето ги пишеш, ти ги обясних по-горе ама не четеш!

 

Не е нужно повече, да разсъждаваш! Условието на задачата е ясно и е дадено на всички!

През 1990 г. се кръстих в чест на Света Ксения от Санкт Петербург.

Някой се е кръстил в ЧЕСТ на Света Ксения! Кръщението, т.е. първото Свето Тайнство е извършено в ЧЕСТ на Св. Ксения!  Панимаеш? Какви традиции какви суеверия, какви разлики? След това там Друг и казва, че да се наруши и обезчести Светото Тайнство не е било никакъв проблем...

Какво има за обсъждане повече? Какво ти е виновен попа във Виса? Ма бил селянин.. Ми то не може всички да са граждани... Питай някое малко дете да ти обясни, ако не ти е дадено!

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, cucumerario said:

Някой се е кръстил в ЧЕСТ на Света Ксения! Кръщението, т.е. първото Свето Тайнство е извършено в ЧЕСТ на Св. Ксения!  Панимаеш? Какви традиции какви суеверия, какви разлики? След това там Друг и казва, че да се наруши Светото Тайнство не е било никакъв проблем...

Продължавай да затъваш.  Къде е казано, че кръщението трябва да се извършва в "чест на свети някой си".  Има ли я тази традиция някъде другаде освен в Русия?  На всяко руско кръщелно пише изрично в чест на кой светец е кръщението.  Къде другаде кръщелното свидетелство съдържа такъв реквизит?- в Гърция, Сърбия, някъде другаде....?

От къде накъде някаква руска традиция ще става общоправославна догма?  Още повече, че самата руска традиция позволява без проблем да има и промяна:

Вопрос:

Здравствуйте. Меня крестили в честь Александра Солунского. Можно будет поменять небесного покровителя на Александра Невского?

На вопрос отвечает: Протоиерей Димитрий Шушпанов

Ответ священника:

Здравствуйте, Александр. Вашу проблему решить легко: подойдите к священнику, объясните ему ситуацию, и попросите прочитать над Вами молитву  о наречении нового христианского имени. С этим именем Вы будете исповедоваться и причащаться. Только об одном нужно не забывать: святой, в честь которого мы наречены, не механически делается нашим небесным покровителем, а в силу обретения с ним молитвенной связи, в силу ведения нами христианской жизни (подобное соединяется с подобным). Без этого, ничего не получится, ибо Золотое правило Христианства, гласит: «Бог спасает нас – не без нас».

Човекът е кръстен в чест на Александър Солунски. Иска да се смени "светецът покровител" на Александър Невски.  Отецът му отговаря, че Вашу проблему решить легко  и му обяснява какво трябва да направи.

Както "легко"  ги кръщават в чест на някой си, така и "легко" правят промяна в чест на друг светец съименник.  

 

 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Atom said:

Къде е казано, че кръщението трябва да се извършва в "чест на свети някой си".

Никой, но е извършено - факт! Ако бе извършено друго, пак щеше да е факт!

Преди 1 час, Atom said:

Къде другаде кръщелното свидетелство съдържа такъв реквизит?- в Гърция, Сърбия, някъде другаде....?

Навсякъде където се кръщават християни! Факт!

Преди 1 час, Atom said:

От къде накъде някаква руска традиция ще става общоправославна догма?  Още повече, че самата руска традиция позволява без проблем да има и промяна:

Вопрос:

Здравствуйте. Меня крестили в честь Александра Солунского. Можно будет поменять небесного покровителя на Александра Невского?

На вопрос отвечает: Протоиерей Димитрий Шушпанов

Ответ священника:

Здравствуйте, Александр. Вашу проблему решить легко: подойдите к священнику, объясните ему ситуацию, и попросите прочитать над Вами молитву  о наречении нового христианского имени. С этим именем Вы будете исповедоваться и причащаться. Только об одном нужно не забывать: святой, в честь которого мы наречены, не механически делается нашим небесным покровителем, а в силу обретения с ним молитвенной связи, в силу ведения нами христианской жизни (подобное соединяется с подобным). Без этого, ничего не получится, ибо Золотое правило Христианства, гласит: «Бог спасает нас – не без нас».

Човекът е кръстен в чест на Александър Солунски. Иска да се смени "светецът покровител" на Александър Невски.  Отецът му отговаря, че Вашу проблему решить легко  и му обяснява какво трябва да направи.

Както "легко"  ги кръщават в чест на някой си, така и "легко" правят промяна в чест на друг светец съименник.  

 

Християнските канони не могат, да променят никъде независимо дори в Русия или Украйна - факт!

Кръщелното име и всякакви връзки направени при Свето Кръщение, не могат да се променят, такива традиции няма и не могат да съществуват - факт!

Повторно кръщение, дори и опит, да оправдава такова, не би извършил никой християнски свещеник, такива традиции няма и не могат да съществуват - факт!

От там нататък, каквито и примери да даваш или изрезки от вестници, независимо от чия пропаганда или чия ерес - секта, не са за моя сметка! Факт!

Ако това е истина (за което имам съмнения, защото има прекалено много НО), само ти можеш да правиш разлика, м/у праведността на руските еретици и украинските еретици! Аз не мога да оправдавам никой, на мен са ми еднакви.

 

 

Редактирано от cucumerario
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, cucumerario said:

Кръщелното име и всякакви връзки направени при Свето Кръщение, не могат да се променят, такива традиции няма и не могат да съществуват - факт!

 

 

Факт къде? - в собственото ти въображение и мисли или според мнението на попа на Ниа Виса.  Цитирах ти официален източник. "Настольная книга священнослужителя", т.IV на руската патриаршия, където пише, че може.  

Относительно перемены имени уже крещенному человеку нет общецерковных правил, поэтому можно сослаться на резолюцию святителя Московского Филарета (от 22 мая 1839 года), согласно которой следовало поступить так: «Велеть отроку приготовиться к принятию Святых Таин, и при исповеди и причащении Святых Таин нарещи΄ ему имя, которое, быв употреблено при Таинствах, и будет для него твердым». Так же, по его мнению, следует поступить и в случае перемены имени «по неудобопроизносимости»

За теб явно православните патриарси и архиепископи са Сулювци и Пулювци, а официалните требници и книги по които се ръководят православните свещеници са "изрезки от вестници", които пропагандират ереси. 

Кой си ти е за какво се бориш? Явно ти самият членуваш в някаква секта, която смята себе си за истинската Църква, след като отричаш официалната православна църква и я обявяваш за ерес, а епископите и за Сулювци и Пулювци. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, cucumerario said:

Никой, но е извършено - факт!

Ако бе извършено друго, пак щеше да е факт!

Волните лични интерпретации на произволни данни от виртуала никога не са отговаряли на понятието "ФАКТ".

Повторението на същата думичка в края на няколкото изхвърлени изречения - с нищо не допринася личните нагласации и т.н. "разбирания" да са "ФАКТИ".

Настояването и инатенето, с ясната самоубеденост, че дадена лична фантазия била израз на ФАКТи е просто игра на нечии невронни и когнитивни схеми.

В този контекст е доста весело пледирането по-напред в коментарите ви за някакъв си ваш вариант на пълнеж относно понятието ОСЪЗНАВАНЕ. Ей така - ваши си пълнежи, на разни думички... от които вие си играете на защитник на "християнския канон". :) 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...