Турската средна класа - основна база за икономическия възход на Турция през 21-ви век

[Б. Киров]

Ще започна тази тема с публикуването на две много интересни, според мен, статии на двама турски автори, както и с едно уточнение - поставям темата в раздел Икономика с молба към колегите, които участват в нея да не политизират - всички политически коментари могат да бъдат изведени в друга отделна тема в клуб Политика на форума и да се дискутират там. Тук с двете уводни статиии /едната е под формата на интервю във Форбс/ само рамкирам темата и основната идея и в двете статии, че през последните 16 години изключителния икономически възход на Турция се дължи на създаването на силна и голяма средна класа в Турция, приела ценностите на либералната демокрация.

Бих допълнил и развил и моето виждане към тази теза и на двамата автори, че именно увеличените финансови и социални възможности на средната класа в Турция са основен генератор на нейното бързо и мощно икономическо развитие. Турция няма положително салдо във външната си търговия, нито пък толкова голямо външно финансиране, което да е двигател на бързия й икономически просперитет, нейният възход се дължи на изключително голяма вътрешна потребителска активност, на нейния много голям и активен вътрешен пазар, а такъв без добре платена средна класа е невъзможно да съществува.

В поредица от няколко постинга ще се опитам аргументирано да развия и аргументирам това мое виждане, но най-напред ще публикувам двете статии на Адел Малик и Сонер Кагаптай.

 

Тайното оръжие на турската демокрация: силна средна класа

Адел Малик

Адел Малик е преподавател по Икономика на мюсюлманските общества в университета в Оксфорд.

Последният провален опит за завземане на властта в Турция демонстрира колко уязвима е страната за военен преврат. Но разкри че съществува нещо ново и много мощно, което съседите на Турция също желаят да култивират – силна средна класа, желаеща и способна да се мобилизира срещу заплахи на екстремисти. Въпросът сега е дали президентът Реджеп Ердоган ще съумее да съхрани тази нова ценност. За повечето държави в Близкия изток е проблем да изградят средна класа, способна да защити стабилността. Анализаторите на преврата се фокусират върху противоречията между турския елит и президента Ердоган, но малцина пишат нещо за структурните трансформации в турската политикономия, които доведоха да увеличаване силата на средната класа, която се явява електоралната основа на ердогановата Партия на Справедливостта и Развитието Justice and Development Party (ПСР).

За последните две десетилетия Турция постигна забележителни икономически успехи, които я трансформираха от „болния човек” на Европа в една от най-динамичните икономики и нов притегателен център на търговията в Близкия изток. Критични за тази трасформация бяха инвестициите в инфраструктура, подкрепата на ферми със среден размер, експанзия на регионалната търговия и развитието на туристическия сектор. В резултат на всичко това, турският БВП на глава от населението се увеличи три пъти за по-малко от 10 години, като същевременно нивото на бедността падна наполовина, според Световната банка. Процесите създадоха невиждана икономическа мобилност сред работната ръка в селските райони, сред дребните предприемачи и слабо квалифицираните работници, задвижвайки маси от аутсайдери към групата на средната класа. Дори външната турска политика беше подчинена на интересите на средната класа.

За турската средна класа оцеляването на демокрацията е приоритет, и както последните събития го доказаха, те са готови да се сражават за нея. В действителност случилото се не е просто сблъсък между Ердоган и политическите му противници, то демонстрира решимостта на средната класа, да не допусне Турция да регресира своята политическа система в такава, която ще навреди на икономическите и политически постижения на тази средна класа. В този смисъл, истинското предизвикателство през следващите месеци и години няма да идва от военните или от чуждестранни конспирации. Прекаленото съсредоточаване на власт в ръцете на президента, може да да разклати разделението и баланса между властите и да забрани политическата опозиция, включително в собствеата му партия. Точно това може да заличи цялата вече изградена демократична система, за която средната класа излезе да се сражава.

Нищо от това не е добро за икономиката, от която зависи средната класа на Турция - и от своя страна избирателният успех на ПСР. Това дава основание да се надяваме, че проваленият преврат, подчертавайки ролята на средната класа като преграда срещу военните бунтовници, ще подтикне правителството на Ердоган да разреши политическата безизходица на Турция и да осигури икономически растеж. Средната класа в Турция няма да подкрепи партия, която не успява да разшири интересите й и да й донесе икономически просперитет. Но една ПСР, която се връща към основната си визия за осигуряване на икономическа мобилност - това е друга история.

Разбира се, Ердоган се нуждае от консолидиране на политическата си база, включително чрез подновяване на връзките с лоялни поддръжници. И чистката сред военната и цивилната бюрокрация на евентуалните привърженици на преврата несъмнено ще се хареса на партийните лоялисти. Но той трябва да излекува и политическия разрив и да създаде нов консенсус, който подкрепя икономическия просперитет.

Може би най-важното е, че ПСП трябва да спре опасното разбиване на турския модел на регионална икономическа интеграция, основавайки се на политиката на "нулеви проблеми със съседите", първоначално замислена от бившия министър-председател Ахмед Давутоглу, но изоставена през последните години. Турция влоши връзките си с почти всички свои близки близкоизточни съседи. Неотдавнашното обтягане на дипломатически отношения с Русия допълнително отслаби позицията на Турция. В този процес статутът на Турция като модел мюсюлманска демокрация постепенно се влоши и политическата поляризация се задълбочи, като се има предвид нарастващата заплаха за стабилността на страната.Важно е, тъй като Ердоган се стреми да концентрира повече правомощия в кабинета на президента, за да се справи добре с това, е да си припомни условията, довели до появата на Османската империя и евентуалния й срив. Подобно на възхода на ПСР, Империята се основаваше на подкрепата на еманципираните спахии в селските райони, особено в анадолската сърцевина. Но след консолидирането на властта си в Константинопол, османските султани бързо се заеха с установяването на султански ред, който противоречи на неговия прогресивен първоначален произход - и го отслаби отвътре. С по-голяма централизация на властта, османските владетели станаха неудобно зависими от съсловието на благородниците у дома и имперските сили в Европа.

Ако ПСР на Ердоган се надява да избегне подобна съдба, тя не трябва да продължи похода си към султанската власт от последните дни. Една процъфтяваща и приобщаваща демокрация е единственият изход за Турция и ще възстанови модела, от който отчаяно се нуждаят страните от Близкия изток.

http://www.marketwatch.com/story/turkish-democracys-secret-weapon-a-strong-middle-class-2016-07-26

 

 

Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век

В интервю със Сонер Кагаптай, директор на Турската изследователска програма във Вашингтонския институт, ние обсъдихме новата му книга, озаглавена "Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век", публикувана през февруари 2014. Сонер Кагаптай е директор на Турската изследователска програма в института "Вашингтон". Той е писал подробно за американско-турските отношения, турската вътрешна политика и турския национализъм, публикувайки в научни списания и големи международни печатни медии, включително Wall Street Journal, Washington Times, Los Angeles Times, International Herald Tribune, Weekly Defense of Jane, Newsweek Türkiye и Habertürk. Той е редовен журналист за Hürriyet Daily News, най-старата и влиятелна медия на английски език в Турция и сътрудник в блога на CNN за Global Public Square. Той редовно се появява в Fox News, CNN, NPR, Гласът на Америка, Ал Джазира, Би Би Си, CNN-Turk и al-Hurra.

Рахим Канани: Разкажете ми малко за Турция днес, подчертавайки някои от основните предизвикателства, пред които са изправени, политически, икономически и социални.

Сонер Кагаптай: Турция се трансформира през последното десетилетие в рамките на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която осигури стабилни икономически политики и добро управление. По този начин Турция превърна мнозинството он населението й в общество на средната класа. В същото време, подкрепяна от икономическия растеж и лавирайки на зиг-заг, тръгвайки първоначално като регионалната власт, управляващата партия на страната ПСР се утвърди като доминираща политическа сила в страната.
Здравите й икономически политики позволиха на повече от всякога турци да споделят просперитета на страната и да се присъединят към редиците на средната класа. Тази поява на средна класа, подпомагана от управляващата ПСР, променя природата на политиката в Турция, тъй като турците от средната класа по силата на своя начин на живот възприемат ценностите на либералната демокрация присъщи на средната класа във всички демократични общества.

Това означава, че Турция вече не е бореща се да оцелява страна, но не е и консолидирана демокрация. Има значителни проблеми у дома, от свободата на печата до разделението на властите и ако Турция иска да се превърне в истински фар на демокрацията в Близкия изток, нейната нова конституция трябва да осигури по-широки права.
Паралелно с това развитие, Турция прегърна своята мюсюлманска идентичност, като я отличи като самостоятелна мюсюлманска сила. Вдъхновени от рекорден икономически растеж през последното десетилетие, турците отново започнаха да усещат имперски чувства. Неоосманизмът се превръща в политическа леща, през която много турци гледат на световната политика. Това последното предизвикателство пред Турция ще определи дали тя вдействителност е либерална демокрация. Тъй като дебатът за изготвянето на първата гражданска конституция продължава, това е особено важен въпрос. За да се превърне Турция в регионален център на власт и да води движението за демократична промяна, тя трябва първо да спечели битката за либерална демокрация у дома.

Рахим Канани: Когато говорите за възхода на Турция, кога бихте посочили, че започва този възход и какви са формиращите го сили, които го движат напред?

Сонер Кагаптай: Преди всичко трябва да отбележа, че политическата система на Турция създава стабилност, когато е доминирана от еднопартийно правителство, и Турция изпитва политически и икономически спазми, управлявана от коалиции. В допълнение към това страната се очертава като икономическа сила, благодарение на успешното съчетаване на традиционните връзки на страната с европейските и други икономики, разположени в рамките на ОИСР, с динамиката на нововъзникващите пазари, особено сред мюсюлманските мнозинства в съседните нации.

Турският икономически успех от 2002 г. почива в две основи. От една страна Турция се държи отворена за Европа, като привлича значителни инвестиции от континента. От друга страна, Турция едновременно пренасочи търговията си към нововъзникващите пазари и към страните с мюсюлманско мнозинство, за да се възползва от техния растеж. С други думи, Турция има най-доброто от двата свята, като същевременно се възползва от близостта си до Европа както и от своя афинитет към мюсюлманските общества. Това стана възможно след десетилетие безпрецедентна политическа стабилност, осигурена от правителството на ПСР.

Освен това Турция демонстрира относителна стабилност в момент, когато регионът около нея е бил размирен. Турците живеят много по-добре, защото са се разраснали икономически, докато светът около тях се е стопил както в Близкия изток с арабската пролет, така и в Южна Европа с кризата в еврозоната. Това на свой ред привлича инвестиции от по-малко стабилни съседи като Иран, Ирак и Сирия. В крайна сметка, политическата стабилност и регионалното влияние са твърдата валута за Турция. Нйният икономически растеж и способността й да се издига като "мюсюлмански БРИКС" ще зависи и от двете.

Рахим Канани: Имаше ли нещо, което ви изненада по пътя за вашето изследване?

Сонер Кагаптай: Роден и израснал в Турция, прекарах близо половината от живота си в учение и работа в Съединените щати. Турция е пълна с ежедневни изненади, затова ще сравня страната с лук, ако страните могат да бъдат зеленчуци. Всеки път, когато изваждате слой от повърхността, надявайки се да стигнете до сърцевината, ще откриете още един слой.
Всъщност Турция продължава да ме учудва в способността си да расте и да се преобразява. Това забележително развитие може да се види особено в градовете Газиантеп и Кайзери, което отразява какво се случва, когато смесвате исляма и капитализма. Бедността и провинциализмът, които си спомних от моето време в Турция, и предишните ми посещения в тези два града изчезнаха, а на негово място се издигаха градове, които никога не бих могъл да очаквам, по време на моята младост в Турция. И двата града са процъфтели през последното десетилетие, но са довели до различни резултати. Докато Газиантеп показва, че когато смесвате исляма и капитализма, той може да създаде космополитно общество, случаят на Кайсери показва обратното. Кайсери, която също е процъфтявало през последното десетилетие, предполага, че смесването на исляма и капитализма води до социален консерватизъм. Интересно е да видим, че през последното десетилетие Турция е създала тези противоположни тенденции.

Тази политика обаче не се поддържа от всички турци. Уникалният аспект на турското общество е, че в него има две големи блока от социални и политически групи, които са толкова големи, че и двата блока трябва да се вземат предвид. Ето защо Турция се развива към едно либерално общество, в което ще останат и двата различни начина на живот. Страната е разделена на средата между поддръжниците и противниците на ПСР. Ако страната не излекува това разделяне, за Анкара ще бъде трудно да реализира потенциала си да стане глобален играч. За тази цел ПСР трябва да осъзнае, че светската, либерална Турция, която се състои от около половината от населението на страната, е твърде голяма, за да се игнорира. Турция трябва да обедини различните социални сегменти, ако иска да се превърне в регионален и глобален играч. Само като служи като блестящ пример за либерална демокрация - Анкара може да се промотира като източник на вдъхновение за съседните си арабски и мюсюлманските общества. Ако от друга страна Турция е по-малко от либерална демокрация у дома, за западните й партньори ще бъде трудно да популяризират Анкара като модел на страни, които следват арабската пролет като Египет, Тунис, Либия и Йемен.

Рахим Канани: В светлината на Вашите изследванията си, какво вярвате, че ще бъдат амбициите на Турция през следващите 10 или 20 години и дали тя е са състояние да постигне тези амбиции?

Сонер Кагаптай: Първо, Турция трябва да балансира новата си ислямска идентичност със западното си покритие, включително връзките си с НАТО, ЕС и САЩ. Това ще помогне на Турция да се превърне в играч в Близкия изток, като използва европейската капитализация и хардуерните и разузнавателните активи на САЩ и НАТО, като същевременно се издига в очите на Запада като страна с уникални връзки с мюсюлманските общества.

По-конкретно на европейския фронт, старата турска мечта за наваксване с Европа изглежда по-близка от всякога: Турция наскоро се присъедини към икономиките "1 трилион долара плюс" в Европа, осигурявайки на Анкара членство в елитен клуб на европейските икономики.
Дали Турция ще успее да стане водещата мюсюлманска сила на 21 век, постигането на политическо влияние в нейния регион и потенциално в целия свят зависи от това как политическите елити в столицата на страната Анкара ще изиграят своите карти. Днес Турция е изправена пред редица стрес-тестове, които ще трябва да докажат способността й като глобален играч, както и ангажиментите й към западните интереси и ценности. първото от тези предизвикателства Турция е кризата в Сирия, където нестабилността пренася и върху самата Турция, а това създава търкания с Вашингтон.
Ако Турция се движи в правилната посока, тя ще запази западната си наслагване, ще напише либерална конституция и ще се развие в мюсюлманските страни, като се възползва от последващия икономически растеж и политическата стабилност. Ако обаче тя не играе правилно, Турция може да се изправи пред огромна нестабилност, включително икономическа криза, засилване на политическото насилие, нестабилни правителства и дори конфликти със съседите. Това би било връщането на "болния човек в Европа".
Елитите на Анкара обаче осъзнават, че Турция може да продължи да расте само ако успее да синтезира и запази всяка съставка в този микс, а именно като запази своята мюсюлманска идентичност и западните си ангажименти. Турция може да се издигне като като регионална супер-сила, както и да играе роля в региона, само ако създаде истински пример за либерална демокрация и продължава да изгражда своя отличителен белег посредством мека сила. С всимчките й дадени шансове и предпоставки за тази роля, единствено самата Турция може да предотврати възхода си, който я превръща в глобален играч.

Рахим Канани: Най-накрая, какви са големите изводи, които искате читателите да направят от тази книга?

Сонер Кагаптай: Турция ще се издигне като крайъгълен камък на регионалната стабилност, само ако Анкара съумее да използва своята мюсюлманска идентичност и западното надграждане, поддържайки силните си връзки със западните държави, макар да разширява своето влияние като сила в Близкия изток. За мюсюлманските страни стойността на Турция се крие във факта, че Турция, запазвайки своя мюсюлмански характер, вдъхнови своето общество и институции със западно покритие. За Запада Турция е ценна, защото е мюсюлманска страна сред други такива страни, която може да действа като надежден западен партньор.
По този начин Анкара трябва да се промотира като източник на вдъхновение за мюсюлманските държави. Турция може да се издигне като регионална сила само ако носи добавена стойност на мюсюлманските си съседи. Това означава да се използва не само нейната мюсюлманска идентичност, но и нейните западни връзки в рамките на международната система.
У дома, Турция ще се превърне във велико общество, ако успее да се консолидира като либерална демокрация, което позволява на двете тъй различни половини на страната да живеят заедно в хармония.

https://www.forbes.com/sites/rahimkanani/2014/03/05/the-rise-of-turkey-the-twenty-first-centurys-first-muslim-power/#71fb7f186507

 

 

 

[nik1]

Едва ли Ердоган ще забрави откъде тръгна, кой го издигна и кой го подържа, но знае ли човек? Ергоган е основателят на Партията на справедливостта и развитието

/По скоро смятам че не могат да се правят паралелели с Русия и Путин/

За незапознатите ще кажа следното - Партията на справедливостта и развитието е типична дясноцентриска партия (аналог на дясноконсвервативните християн- демократи в Европа), имаща електоралната подкрепа от средната класа и "средния турчин".
Партията и управлението и белязаха своя успех и възход след като преодоляха кризата от 2001 година, извършвайки смели пропазарни и стабилизационни макроикономически реформи. https://careeradvancement-newdev.uchicago.edu/sites/default/files/ucib-journal/turkish_economy_post_2001_crisis.pdf
Турция (като икономика) на лявоцентристите  от Републиканската народна партия е една неособено стабилна иконимика, със силна държавна намеса, с държавни монополи.
Възходът на Партията на справедливостта и развитието върви успоредно с икономическиата стабилизция, а после и възход на Турция.

[bulgaroid]

Пак забравихте кой е истинския двигател на възхода на Турция и това не е нито средна, нито никоя класа. Просто забравихте военните. С това е свършено, и сега Турция уверено върви на обратно.

Редактирано Октомври 23, 2017 от bulgaroid

[Б. Киров]

  On 23.10.2017 г. at 18:04, nik1 said:

По скоро смятам че не могат да се правят паралелели с Русия и Путин/

Expand  

+++ Абсолютно не могат и не в политически, а в икономически план. Двете икономики са изградени върху съвършено различни основи - руската е суровинно ориентирана и генерираща оттам БВП, като не разчита, поне засега на силна средна класа от предприемачи - турската е огледално противоположна, нейната база са средната класа във всичките й сегменти и едрия капитал, който обаче за разлика от руския, е селф-мейд, самонаправил се по пътя на конкуренцията и естествения подбор в икономиката, тоест меритократичен, докато руският едър капитал е съставен от бивша номенклатура, назначени капиталисти, чиито най-ценено качество е вярност към властта. Базите на двете икономики, съответно на партиите, не предполагат аналогия и сравнения. Такива могат да се правят само по някои външни автократични признаци, но са повърхностни.

[nik1]

  On 23.10.2017 г. at 18:20, bulgaroid said:

Пак забравихте кой е истинския двигател на възхода на Турция и това не е нито средна нито никоя класа. Просто забравихте военните. С това е свършено и сега Турция уверено върви на обратно.

Expand  

 Откъде накъде военните? Давай ама конкретно, без лафове и изхвърляния, или приказки "позаинтересувай се".

Илюстрирай точно как и с какво военните са допринесли за икономическия възход на Турция?  Апропо, той започва след 2002 година (статистически факти)
 

[Б. Киров]

Ако прочетете историята на Турция след Ататюрк, военните са идвали поне три пъти с преврати, след провали на политиците, но тези преврати и назначените от тях марионетни кабинети не са допринесли нищо за икономическото развитие на Турция. партията на Ердоган, която е класическа дясна партия, дойде на власт през 2001 след редовни парламентарни избори, не благодарение на военен преврат.

[bulgaroid]

  On 23.10.2017 г. at 18:26, nik1 said:

 Откъде накъде военните? Давай ама конкретно, без лафове и изхвърляния, или приказки "позаинтересувай се".

Илюстрирай точно как и с какво военните са допринесли за икономическия възход на Турция?  Апропо, той започва след 2002 година (статистически факти)
 

Expand  

Военните са коректива на властта, на никой не даваха да се самозабрави или да се окопае. Всеки управлявал Турция знаеше, че военните няма да му позволят да кривне от пътя. В резултат,Турците имаха поредица от големи държавници, точно те изковаха икономическите успехи, и направиха Турция силна икономика.Сега с военните е свършено, Ердоган стана султан, резултатите са налице. Турция върви на долу, и като че ли набира инерция. 

Редактирано Октомври 23, 2017 от bulgaroid

[nik1]

  On 23.10.2017 г. at 18:41, bulgaroid said:

Военните са коректива на властта, на никой не даваха да се самозабрави или да се окопае. Всеки управлявал Турция знаеше, че военните няма да му позволят да кривне от пътя. В резултат,Турците имаха поредица от големи държавници, точно те изковаха икономическите успехи, и направиха Турция силна икономика.Сега с военните е свършено, Ердоган стана султан, резултатите са налице. Турция върви на долу, и като че ли набира инерция. 

Expand  

Глупости и празни лафове...

https://tradingeconomics.com/turkey/gdp

 

Редактирано Октомври 23, 2017 от nik1

[bulgaroid]

  On 23.10.2017 г. at 18:49, nik1 said:

Глупости и празни лафове...

 

Expand  

Значи Сюлейман Демирел, Тургут Йозал и Кенан Еврен нищо общо нямат ? Всичко идва от средната класа?  

[Б. Киров]

  On 23.10.2017 г. at 18:41, bulgaroid said:

Военните са коректива на властта, на никой не даваха да се самозабрави или да се окопае. Всеки управлявал Турция знаеше, че военните няма да му позволят да кривне от пътя. В резултат,Турците имаха поредица от големи държавници, точно те изковаха икономическите успехи, и направиха Турция силна икономика.Сега с военните е свършено, Ердоган стана султан, резултатите са налице. Турция върви на долу, и като че ли набира инерция. 

Expand  

Не е точно и вярно, че "големите държавници" доведени след превратите на военните са изковали икономическите успехи на Турция. Преди 2001 година Турция е държава с посредствено икономическо развитие под средните доходи. Всичко положително в икономиката на страната се случва след това, ето цифрите и статистиката не лъжат, те си говорят, но трябва да се гледат:

Тръгват през 2002 с годишен доход на човек от 3580 щ. долара годишно, сега са с 10 800, но по-важното е, че покупателната способност на тези пари също се вдигнала и е равнозначна на 24 000, което поставя Турция в горната част на средните доходи, още една крачка им трябва да се изравнят с европейските - сега са еквивалентни на тези в полша и по високи от румънските и българските, за 14 години са направили това, а виж колко са постигнали за годините преди тези 14 години:

От 1960 до 2002, тоест за 42 години растежът им е по-слаб отколкото за тези 14.

Външни инвестиции:

От времето на ататюрк - 1923 до 2002, след това, има разлика нали. Вдясно е участие на чужди фирми в хил. в турската икономика, очевиден е ръстът.

Експорт на стоки - 5 пъти увеличен. Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине.

Коментирай цифрите.

[nik1]

  On 23.10.2017 г. at 18:59, Б. Киров said:

Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине.

Expand  

++ Съвсем точно.

[nik1]

  On 23.10.2017 г. at 18:58, bulgaroid said:

Значи Сюлейман Демирел, Тургут Йозал и Кенан Еврен нищо общо нямат ? Всичко идва от средната класа?  

Expand  

Е да игнорираш стаитиеските факти и числа за сметка на лафовете си и демагогията си..

Те може да са добри и политици , само че нямат нищо с икономическия възход на Турция. Той започва след 2002 година - защо и как и колко в темата (тази тема) е писано.

Никакъв икономчиески възход не са "изковали" тези политици. Ето какво представялява турската икономика през 2001 година

Цитирам отново това изследване, защото се правиш на луд:

https://careeradvancement-newdev.uchicago.edu/sites/default/files/ucib-journal/turkish_economy_post_2001_crisis.pdf

 

Редактирано Октомври 23, 2017 от nik1

[bulgaroid]

И кой са фактите ? Средната класа е двигателя на Турция ? Глупости на търкалета. Аз бих казал кандидат членството в ЕС, и доверието към стабилността на турската държава са факторите, я някой да отвори експорта на Турция, всъщност ето го за 2016г. http://atlas.media.mit.edu/ru/profile/country/tur/  Ако не е ЕС и връзките създадени от миналото турската икономика още щеше да крета. Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си. Сега кредити няма и всичко си идва на мястото. Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи. Незнам защо Ердоган руши това, но фактите си остават. В момента от който военните загубиха влияние всичко тръгна надолу. 

Редактирано Октомври 23, 2017 от bulgaroid

[bulgaroid]

  On 23.10.2017 г. at 18:59, Б. Киров said:

 

Експорт на стоки - 5 пъти увеличен. Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине.

 

Expand  

По-добре да бяха успели, сега ги чака лошото. На косъм виси заплахата ЕС да ги отреже тогава започва цирка. Средната класа се оказа "матриял", лесен за манипулиране. 

Редактирано Октомври 23, 2017 от bulgaroid

[nik1]

  On 23.10.2017 г. at 19:26, bulgaroid said:

И кой са фактите ? Средната класа е двигателя на Турция ? Глупости на търкалета.

Expand  

Баба Пена ли е двигателя, естествено че е средната класа е двигателя на растежа.

  Цитирай

Аз бих казал кандидат членството в ЕС, и доверието към стабилността на турската държава са факторите, я някой да отвори експорта на Турция, всъщност ето го за 2016г. http://atlas.media.mit.edu/ru/profile/country/tur/  Ако не е ЕС и връките създадени от миналото турската икономика още щеше да крета.

Expand  

И какво точно за износа, износът на Турция е само 18 процента от БНП,.На България е над 50 процента

 

  On 23.10.2017 г. at 19:26, bulgaroid said:

Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си. Сега кредити няма и всичко си идва на мястото. Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи.

Expand  

Да бе да.Тя Турция е бананова република, и турците нямат пукната пара в банките, и всичките  пари им се дават от ЕС и САЩ.

Ебати и простотиите, вярваш ли си??

Редактирано Октомври 23, 2017 от nik1

[bulgaroid]

  On 23.10.2017 г. at 19:42, nik1 said:

Баба Пена ли е двигателя, естествено че е средната класа е двигателя на растежа.

 

Expand  

Ма къ нема да е двигателя ? А откъде взе парите, и кой я пусна на пазарите тая средна класа ? 

 

  On 23.10.2017 г. at 19:42, nik1 said:

 

И какво точно за износа, износът на Турция е само 18 процента от БНП,.На България е над 50 процента

 

 

Expand  

Смело слагай и импорта, (той е по-голям), банките,туризма и още някой и друг сектор и уравнението излиза. 

 

  On 23.10.2017 г. at 19:42, nik1 said:

 

 

Да бе да.Тя Турция е бананова република, и турците нямат пукната пара в банките, и всичките  пари им се дават от ЕС и САЩ.

Ебати и простотиите, вярваш ли си??

Expand  

Кредитите дойдоха по линията ЕС-САЩ, не съм гледал какво са имали в банките ама,ниския кредитен процент дойде като подарък за турците. 

Не си вярвам,знам ,че е така. Няма икономически ръст без пари и пазари, а виж къде са пазарите и парите. Към Европа и САЩ,смело добавяй и азиатските пазари. Ако не беше доверието и надеждите дето възлагаха на Турция иконимически ръст щеше да има, не тоя век, а по-следващия. Ердоган не оправда надеждите.

[nik1]

  On 23.10.2017 г. at 20:04, bulgaroid said:

Кредитите дойдоха по линията ЕС-САЩ, не съм гледал какво са имали в банките ама,ниския кредитен процент дойде като подарък за турците. 

Expand  

Дай доказателствата де, като "знаеш". Черно на бяло, документа, като онзи за инса и вноса. Като си казал а , кажи и б

  Цитирай

Смело слагай и импорта, (той е по-голям), банките,туризма и още някой и друг сектор и уравнението излиза.

Expand  

Аха, излиза че турската икономика е сравнително слабо зависима от ЕС.

/Туризмът се води износ на услуги, влючва се към износа/

 

Редактирано Октомври 23, 2017 от nik1

[bulgaroid]

  On 23.10.2017 г. at 20:10, nik1 said:

Дай доказателствата де, като "знаеш". Черно на бяло, документи..

 

Expand  

Точно сега едва ли, утре ще погледна. Ако не те мързи или не ти се спи можеш и сам да погледнеш. 

 

  On 23.10.2017 г. at 20:10, nik1 said:

 

Аха, излиза че турската икономика е слабо зависима от ЕС.

Expand  

Не слабо а много,много зависима, изгубят ли ЕС, губят всичко.

[nik1]

  On 23.10.2017 г. at 20:14, bulgaroid said:

Точно сега едва ли, утре ще погледна. Ако не те мързи или не ти се спи можеш и сам да погледнеш. 

Ще чакам и мен ме мързи

Не слабо а много,много зависима, изгубят ли ЕС, губят всичко.

Турция по принципо не е толкова зависима от износа си, иначе е ясно че всяка икономика ще бпсотада ако си загуби пазарите .Важи за всяка страна и икономика в ЕС.

Expand  

 

[nik1]

  On 23.10.2017 г. at 17:30, Б. Киров said:

Бих допълнил и развил и моето виждане към тази теза и на двамата автори, че именно увеличените финансови и социални възможности на средната класа в Турция са основен генератор на нейното бързо и мощно икономическо развитие. Турция няма положително салдо във външната си търговия, нито пък толкова голямо външно финансиране, което да е двигател на бързия й икономически просперитет, нейният възход се дължи на изключително голяма вътрешна потребителска активност, на нейния много голям и активен вътрешен пазар, а такъв без добре платена средна класа е невъзможно да съществува.

Expand  

+Подкрепям напълно

голям и активен вътрешен пазар и вътрешно потребление,

За bulgaroid:

В Турция има един сравнително неголям приток на капитали, и преки чуждестранни инвестиции (сравнени с приходите от износа и съответно - с БНП)

https://tradingeconomics.com/turkey/capital-flows

https://tradingeconomics.com/turkey/foreign-direct-investment

 

[Б. Киров]

  On 23.10.2017 г. at 19:26, bulgaroid said:

И кой са фактите ? Средната класа е двигателя на Турция ? Глупости на търкалета. Аз бих казал кандидат членството в ЕС, и доверието към стабилността на турската държава са факторите, я някой да отвори експорта на Турция, всъщност ето го за 2016г. http://atlas.media.mit.edu/ru/profile/country/tur/  Ако не е ЕС и връзките създадени от миналото турската икономика още щеше да крета. Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си. Сега кредити няма и всичко си идва на мястото. Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи. Незнам защо Ердоган руши това, но фактите си остават. В момента от който военните загубиха влияние всичко тръгна надолу. 

Expand  

"Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си."

Това е мантра, не отговаря на действителността. Ето за какви „огромни кредити” сумарно става въпрос:

Обобщено: в Турция досега са влезли под формата на всякакви инвестиции /преки, банкови и на фондовата борса/ 145 млрд. щатски долара по статистика за 2016. Това представлява около 20 % от БВП на страната; за сравнение, към същата година в България сумирано има около 50 млрд. щ.д. инвестиции, което е 100 процента от БВП. Въпрос с повишена трудност, защо при 5 пъти повече външни инвестиции, България няма по-голям ръст на БВП от Турция за периода 2001-2016?

"Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи."

Легенда номер 2. С какво, освен с инвестиции, още би могъл да подпомогне турската икономика ЕС. Турция се ползва с митнически облекчения в търговията си с ЕС, но нека погледнем обема на тази търговия и баланса от внос и износ на стоки, в частност за ЕС, и общо за турската външна търговия.

Първото, което бие на очи, е твърдо отрицателния баланс между внос и износ, тоест външната търговия на Турция й носи отрицателен ръст на БВП, а не положителен, и това е системно за целия период 2001-2016. Значи ръст оттам турската икономика няма, напротив, има отрицателен ръст.

Ето, самата турска статистика го е илюстрирала – Турция има импорт 41 процента, отбелязан от статистиката като отрицателен прираст на икономиката и износ 30 процента, но остава една разлика на отрицателно сално от 11 процента от общия обем внос-износ, която е пасив. Друг е въпросът колко големи са тези 11 процента, те не са, защото относителният дял на турската външна търговия към турския БВП е едва 18 процента, Ник го е споменал, за България той е 50 процента. Тоест имаме от баланса внос-износ 11 процента отрицателно салдо, но тези 11 процента са от 18 процента на БВП, тоест минус около 2 процента от БВП, отрицателен ръст от външната търговия, въпреки цялото й нарастване за периода, тази търговия не е решаващ фактор за растежа на БВП.

Тогава откъде идва основният растеж, който за периода 2002-20017 е 4.9 процента, втори в света след този на Китай, феноменално голям. Стана ясно, че не е от външно кредитиране, не е и от външна търговия. Ами в графиката на турската статистика е ОЧЕВАДНО откъде:

От огромната вътрешна консумация на турския пазар – 67.6 процента

От частни инвестиции /ще развия какво точно означава това по-надолу/

От публичната консумация /държавата като консуматор на стоки и услуги/

От инвестиции в публичния сектор

Определящото обаче очевидно си остават частната консумация на вътрешния пазар, близо 70 процента от всички произведени стоки и в Турция се консумират там. Е, добре, за да печелят производителтие, трябва да има кой да им купува производството – стоки или услуги. Кой на един вътрешен пазар е масовия купувач на всичко произведено – хората с доходи и пари, естествено. Но масов купувач може да бъде само финансово стабилната средна класа, хора с работа и доходи, не може един силен вътрешен пазар да разчита само на много богати или на много бедни, и двете категории са слаба основа за широко потребление – едните ще купуват малко луксозни неща, а другите малко широко употребявани стоки, поради липса на доходи и средства. Само средната класа с относително стабилни и високи доходи може да осигури широко и голямо вътрешно потребеление. И точно там са се концентрирали усилията през тези години. От 10 млн. хора със средни доходи през 2001 те са станали 45 млн. през 2016, като горните 5 млн. са богата средна класа. какво означава това в цифри – при среден доход за Турция 800 долара месечно, това означава 300 млрд. долара пари в джобовете на тези хора годишно – оттам си плащат тока, водата, купуват дрехи и обувки, храна и автомобили, те са пазар за проиводителите, кредит, вътрешен кредит. 300 млрд. долара от 800 е повече от една трета от БВП на Турция, съотношението с външните кредити е 2:1 в полза на вътрешния.

Другата много отличителна черта на модерния турски капитализъм, осигуряващ такава динамика на развитие и ръст на БВП е в живата фондова борса. Фондовата борса е източник на вътрешно кредитиране без банките и без утежняващи лихви, когато е активна и работеща. А турската е точно такава, активна и работеща. На нея се продават и купуват акции на фирми, което ззначи само едно за техните притежатели – те могат да получават необходимия им капитал оттам. И очевидно го правят в много големи обеми и много активно:

Една графика илюстрираща колко жалко подобие на капитализъм и борса е българската фондова борса в сравнение с турската и колко силен инструмент за капитализация и производство е турската. там се извършват реални сделки по покупки и продажби на акции, тоест се капитализират производители и фирми – цифрите са фиксирани за сделки на двете борси през 2013. Токава на турската са се извършили покупко-продажби за 374 млрд. долара, срещу 0.8 млрд на българската или 400 пъти повече. Ако аз съм производител и ми трябват свежи капитали без лихва за ново производство, мога да ги получа от продажба на акции на борсата, а не от банка, точно което и правят турските фирми, борсата за тях е източник на капитали. там участват с парите си и малки играчи на ниво семейни спестявания, но това също са капитали.

И третият стълб на вътрешно кредитиране и развитие на пазара са турските банки, те са в перфектно здраве и форма.

Добре капитализирани, участващи на фондовата борса като играчи, с толкова наличен капитал, колкото е БВП на страната. И както се вижда всичко това се е случило след 2002.

Оттам смъкване на инфлацията в приемливи едноцифрени проценти, изгодни кредити за предприемачи и производители, както и за потребителите:

 

И фирмите и хората се възползват, теглят кредити, разширяват производство, защото има работещ вътрешен пазар, пазаруват, това личи по заемите на фирми и граждани, те също излитат рязко нагоре в периода:

 

Не са нито външните кредити, нито външните пазари основен двигател на този силен растеж. Вътрешната активност на фирмите и добре работещия пазар в самата Турция е. Но пак повтарям първоначалната си позиция, няма начин да създадеш такъв голям пазар, без да осигуриш работа и заплащане на големи маси от хора, а точно това се е случило – формирала се е голяма и силна средна класа от около 50 млн. души, която всъщност е вътрешния пазар.

Приказките за външно финансиране и външни пазари са добре на пропагандно ниво, но не издържат бръснача на цифрите.

[Dobri_I]

На хартия може и да са голяма работа турците, но на практика не са нищо особено.

По лични впечатления от преди месец София и Истанбул са в паритет като заплати(нето)-цени.

Варна и Измир пък са си направо близнаци.

Разликата с времето от преди 7-8 години е очевидна - въпреки големият им "ръст" не само не ни "дърпат" като стандарт на живот, а ми ги настигнахме (поне големите градове). Ако продължават да "ръстът" така до 10 години в България (София, Варна, Пловдив) ще се живее по-добре отколкото в Турция (Истанбул, Анкара, Измир).  

[Aspandiat]

  On 23.10.2017 г. at 18:59, Б. Киров said:

Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине.

Expand  

Голяма работа ще да е турската средна класа, бранеща с гърдите си Ердогановата власт. Ето и как изглежда излязлата на улиците миналия август турска "средна класа".

 

 

 

 

 

Редактирано Октомври 24, 2017 от Aspandiat

[nik1]

 

По време на опита за преврат, слушах коментара на една българка живееща в Истамбул (българските турци в Турция, особено в "републиканските" региони- , са привърженици на републиканците- говорил съм с няколко от различни краища на турция . Не харесват Ердоган. Чувал съм дори да го псуват, причините са много вклч. и икономически- част от тях правят бизнес с Русия, а влошените отношениея с русия закопаха бизнеса на някои от тях) ,народът въобще не иска да го управляват военни и марионетни правителства - военните управления носят несигурност на бизнеса и живота на "средния турчин";

Хората искат някаква сигурност и предвидимост, която управлението на Партията на справедливостта им осигурява. Сега не е 1960 или 1980 година, когато турското население е бедно като църковни мишки; Днес всеки има някакъв бизнес и работа (дребна или нетолкова), с която си изкарва прехраната, строи къща или купува имот, или подсигурява децата си.

Апропо турците са "луди" по имотите, помня Ренито какво чудо беше - имот в Измир, имот в в Кушадасъ, и с желание да си посторят къща в Кирково- /тука нещо не им излезнали сметките, строителството им изленало много скъпо/

 

[nik1]

Не е баш така за стандартите, не са точно равни:

http://news.bnt.bg/bg/a/kak-zhiveyat-ssedite-ni-na-balkanite

Вярно е че големите градове у нас дърпат, само че минималната работна заплата  и пенсиите (вероятно и разните обезщетения) при нас си остават много ниски. Това обрича около половината от българите на бедност (над 40 процента)-  при турците процентът е 21, или поне два пъти по-малък.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/34-mln-blgari-zhiveyat-pod-praga-na-bednostta_news336104.html

Говорим за различна пирамида на доходите и за друга икономическа основа, а това вече е друга "бира"..

ПС

Брутния национален продукт на глава от населението, по паритет на покупателна способност на България е 21 хиляди долара, на Турция е 25 хиляди долара (да кажем чилата са близки), само има една "уловка" , голяма подробност, ("дяволът е в детайлите")

Нашето вътрешно потребление, като процентт от БПН ни, е по-малко от това на турците. Износът ни сътавлява 50 процента от нашия БНП, турският износ сътавялва 18 процента техния БНП

Редактирано Октомври 24, 2017 от nik1