Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Преди 4 часа, новорегистриран3 said:

И така, това което само допреди дни беше проблем само на корейците Won falls below 1,420 mark per US dollar for 1st time in over 13 years on global tightening вече се проявява и при останалите големи източноазиатски икономики - КНР и Япония Crisis level risks loom in Asia as U.S. Fed rate pressure forces yen and yuan to sink

Обикновено при подобни кризисни ситуации корейците се хвърлят да правят валутни суапове с американците. Само че този път САЩ са отказали... Т.е. американците нарочно вдигат долара и имат "тайни" мотиви. Дали целта е да сринат китайската икономика, било то и с цената на глобална криза и страданието на редица съюзници като японците и корейците, дали е друга целта, предстои да разберем. 

Според мен причините за рязкото повишаване на лихвения процент от Фед са предимно вътрешни, борбата с инфлацията. Нали си спомняте как месеци наред Пауъл дефинираше инфлацията като "преходна". Е, когато започна повишаването на лихвите той публично се отказа от "преходна". после започнаха мантрите за "меко кацане" на икономиката. Сега вече, на последната среща, Пауъл декларира, че борбата с инфлацията "ще причини известна болка" на американците. Болката е осезаема, ако сте взели кредит при 1 процент за ипотека, днес той отива към 7. Целият балон раздут с цените на акциите е върху маржин, дълг. При вдигането на лихвите започва верижна реакция на връщане на дълг, кредиторите изискват дълга с новите лихви, акции и обезпечение с ценни книжа започват да се разпродават за погасяване, балонът започва да изпуска въздух. Колкото повече се усилва натискът, толкова по-силна става болката. Вижте какво става с доходността на 10-годишните държавни облигации, тя е индикатор - в един момент удари 4 процента, това означава разпродажби, а държавните ценни книжа са основното обезпечение на пенсионните фондове.

Процесът е същият като през 1979-1980, когато лихвите достигнаха 20 процента, числото на инфлацията. Разликата е в размера на дълга, сега той е 130 процента от БВП и всяко по-нататъшно вдигане на лихвения процент увеличава тежестта по неговото плащане до достигане на точка на пречупване. Аз и в предишен пост писах за тази точка - 4-5 процента лихвен процент, такива са и плановете на Фед, те предвиждат лихвата да стигне 4.6 процента през 2023 и после да тръгне надолу, правейки разчетите си, че това ще угаси инфлацията до планираните от тях 2 процента. Според мен това е биберон за наивници, защото досега от април лихвата се вдигна с 2.25 процента, а инфлацията не тръгна надолу, през април тя беше 8.3 процента, за август са пак толкова, значи тези над 2 процента вдигане на лихвата са били халосен патрон, те не са я помръднали, защо още 2 процента нагоре да я свалят с 6 процента?! При това имайте предвид, че методиката на статистиката е силно изкривена, ако сега се приложи статистиката от 1980 година, инфлацията ще бъде не 8, а между 13-15 процента, толкова, колкото е била тогава.

По отношение на другите валути, доларът е "най-малко мръсната риза в коша с непраните ризи", той е по-силен от тях заради статута си на световна валута, но не е по-силен спрямо покупателната си способност спрямо стоките. Другите централни банки правят това, което прави американската централна банка, те я следват в пътя на повишаване на лихвите, за да не фалират икономиките им. Всички основни суровини са деноминирани в долари и при слаби местни валути спрямо долара, икономиките на останалите страни просто ще колабират при повишените цени на суровините в долари. Същото важи и за изплащането на външните дългове деноминирани в долари, те са около 20 трлн. и сега силата на долара спрямо местните валути ги прави непоносимо тежки, особено за страни с голямо участие на такива дългове.

1456491562_usasia.jpg.431859bdacd6bd34c36c4a59970d80c2.jpg

1087219535_uslam.jpg.84bd710ac60e626120865b5d330bc76a.jpg

Китайците се опариха през Азиатската криза и намалиха доларовите си дългове, освен това те не следват политиката на другите централни банки на фиксиран към долара курс, а се намесват контролирано с интервенции на централната им банка. И китайци и японци от месеци наред разпродават десетки милиарди резерви в доларови инструменти, миналия месец китайските резерви деноминирани в долари за пръв път паднаха под 1 трлн.

В заключение, не мисля че има някакъв координиран геополитически план на американската финансова политика за вдигане на лихви, насочен срещу Китай. Според мен резкия завой се дължи на предстоящите избори, пред които американската публика трябва да се убеди, че сега управляващите политици се борят ефективно срещу инфлацията, да го усети по джоба си и да гласува отново правилно, според тях. Хм, ще видим.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,6k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 23 часа, sir said:

Така де, и аз смятам, че планът е за повече. Въпросът е за какво са им, ако планират използване на ядрено оръжие.

Ти представяш ли си 1 милион въоръжени безделници? Кой ще се оправя с тях? :)

Uncle HIMARS?

400px-Ukrainian_HIMARS_in_Zaporizhya_obl

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Б. Киров said:

Според мен причините за рязкото повишаване на лихвения процент от Фед са предимно вътрешни, борбата с инфлацията. Нали си спомняте как месеци наред Пауъл дефинираше инфлацията като "преходна". Е, когато започна повишаването на лихвите той публично се отказа от "преходна". после започнаха мантрите за "меко кацане" на икономиката. Сега вече, на последната среща, Пауъл декларира, че борбата с инфлацията "ще причини известна болка" на американците. Болката е осезаема, ако сте взели кредит при 1 процент за ипотека, днес той отива към 7. Целият балон раздут с цените на акциите е върху маржин, дълг. При вдигането на лихвите започва верижна реакция на връщане на дълг, кредиторите изискват дълга с новите лихви, акции и обезпечение с ценни книжа започват да се разпродават за погасяване, балонът започва да изпуска въздух. Колкото повече се усилва натискът, толкова по-силна става болката. Вижте какво става с доходността на 10-годишните държавни облигации, тя е индикатор - в един момент удари 4 процента, това означава разпродажби, а държавните ценни книжа са основното обезпечение на пенсионните фондове.

Процесът е същият като през 1979-1980, когато лихвите достигнаха 20 процента, числото на инфлацията. Разликата е в размера на дълга, сега той е 130 процента от БВП и всяко по-нататъшно вдигане на лихвения процент увеличава тежестта по неговото плащане до достигане на точка на пречупване. Аз и в предишен пост писах за тази точка - 4-5 процента лихвен процент, такива са и плановете на Фед, те предвиждат лихвата да стигне 4.6 процента през 2023 и после да тръгне надолу, правейки разчетите си, че това ще угаси инфлацията до планираните от тях 2 процента. Според мен това е биберон за наивници, защото досега от април лихвата се вдигна с 2.25 процента, а инфлацията не тръгна надолу, през април тя беше 8.3 процента, за август са пак толкова, значи тези над 2 процента вдигане на лихвата са били халосен патрон, те не са я помръднали, защо още 2 процента нагоре да я свалят с 6 процента?! При това имайте предвид, че методиката на статистиката е силно изкривена, ако сега се приложи статистиката от 1980 година, инфлацията ще бъде не 8, а между 13-15 процента, толкова, колкото е била тогава.

По отношение на другите валути, доларът е "най-малко мръсната риза в коша с непраните ризи", той е по-силен от тях заради статута си на световна валута, но не е по-силен спрямо покупателната си способност спрямо стоките. Другите централни банки правят това, което прави американската централна банка, те я следват в пътя на повишаване на лихвите, за да не фалират икономиките им. Всички основни суровини са деноминирани в долари и при слаби местни валути спрямо долара, икономиките на останалите страни просто ще колабират при повишените цени на суровините в долари. Същото важи и за изплащането на външните дългове деноминирани в долари, те са около 20 трлн. и сега силата на долара спрямо местните валути ги прави непоносимо тежки, особено за страни с голямо участие на такива дългове.

1456491562_usasia.jpg.431859bdacd6bd34c36c4a59970d80c2.jpg

1087219535_uslam.jpg.84bd710ac60e626120865b5d330bc76a.jpg

Китайците се опариха през Азиатската криза и намалиха доларовите си дългове, освен това те не следват политиката на другите централни банки на фиксиран към долара курс, а се намесват контролирано с интервенции на централната им банка. И китайци и японци от месеци наред разпродават десетки милиарди резерви в доларови инструменти, миналия месец китайските резерви деноминирани в долари за пръв път паднаха под 1 трлн.

В заключение, не мисля че има някакъв координиран геополитически план на американската финансова политика за вдигане на лихви, насочен срещу Китай. Според мен резкия завой се дължи на предстоящите избори, пред които американската публика трябва да се убеди, че сега управляващите политици се борят ефективно срещу инфлацията, да го усети по джоба си и да гласува отново правилно, според тях. Хм, ще видим.

Има логика в това, което пишете. Но тогава защо Фед отказва споразумения за валутни суапове с най-близки американски съюзници като корейците? Това би подкрепило доверието в корейската валута и курса ѝ спрямо долара.

S.Korea's Yoon, Biden expected to discuss currency swap

Fed may not open standing currency swap line exclusively with Korea

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, новорегистриран3 said:

Има логика в това, което пишете. Но тогава защо Фед отказва споразумения за валутни суапове с най-близки американски съюзници като корейците? Това би подкрепило доверието в корейската валута и курса ѝ спрямо долара.

S.Korea's Yoon, Biden expected to discuss currency swap

Fed may not open standing currency swap line exclusively with Korea

От написаното в статията от втория линк става ясно, че е отказано споразумение за подновяване на вече изтекъл суап за 60 млрд. долара, които корейците искат ексклузивно за тях; обяснението е, че ситуацията не е като през 90-те години и такъв ексклузивен суап не е необходим, нито продажби на валутни резерви. Нали знаете, зад думите на експертите понякога се крие очевидното - ако Фед започне да дава суапове на закъсалите азиатски банки, най-големите искания ще бъдат от Япония, а след това и всички останали, а точно в този момент Фед навлиза силно в Количествено затягане, тоест съкращаване на доларовата маса с цел поскъпване на долара; кого да спасяват по-напред, собствения си долар или азиатските валути?

Има и друга циклично повторяема парадигма, някои икономисти а определят като цикъл "наводни и изпомпай". Най-ярък пример за това е Аржентина от 70-те години, когато военните диктатори заемат огромни доларови заеми при евтин инфлационен долар /"наводни"/, след което при затягането на Волкър от края на десетилетието и повишаването на лихвите, тези лесно заети долари стават неплатим дълг /"изпомпай"/ за Аржентина и хвърлят икономиката й в дълбока рецесия:

Argentina’s recent run of debt crises began in the 1970s. From 1976 to 1983, Argentina was run by a military dictatorship, which ran a ‘dirty war’ killing or disappearing between 9,000 and 30,000 people. Political parties and trade unions were banned, whilst religious groups had to apply for approval with the state.

Between 1976 and 1983 the military dictatorship was lent $21 billion, compared to $6 billion in the previous eight years. As with many countries at the time, the main lenders were private banks, awash with dollars needing to be lent out due to the high oil prices. Lenders to the military regime also included the UK government, who backed loans for Argentina to buy two warships, two helicopters and missiles, which were later used in the invasion of the Falkland Islands.

A court case in 2000 found that loans to Argentina under the dictatorship were part of “a damaging economic policy that forced [Argentina] on its knees through various methods … and which tended to benefit and support private companies – national and foreign – to the detriment of society”.

At the start of the 1980s, the US government increased interest rates on the dollar. At the same time, world recession led to a collapse in prices for Argentina’s commodity exports. Commodity prices remained low for the next two decades as countries, encouraged by the World Bank, sought to expand production of different commodities. When many countries increased production of the same product at the same time prices plummeted.

The increase in interest rates and fall in revenue from commodities led to a debt crisis for many countries including Argentina. However, Argentina continued to pay its debts, supported by bailout loans from the IMF and World Bank. This prevented the foreign, especially US banks, which had lent the money from being bankrupted.

However, in Argentina poverty and inequality increased dramatically.

https://debtjustice.org.uk/countries/argentina

След неплатимия дълг идват "докторите" от МВФ, които го преструктурират, тоест кредиторите получават най-апетитните парчета от аржентинската икономика, и т.н. , така наричаното "изпомпване на дълг срещу собственост". Схемата работеше по същия начин в Гърция, само че там кредиторите бяха европейски. Същата схема е била прилагана към Ваймарска Германия, където в крайна сметка дългът се трансформира в собственост. Там упражнението е нямало хепи енд, както е добре известно от историята.

Специално за Южна Корея, не изключвам и този мотив за отказ от ексклузивен суап, имайки предвид правителствената рокада и промяната на географията на производство на чипове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Б. Киров said:

От написаното в статията от втория линк става ясно, че е отказано споразумение за подновяване на вече изтекъл суап за 60 млрд. долара, които корейците искат ексклузивно за тях; обяснението е, че ситуацията не е като през 90-те години и такъв ексклузивен суап не е необходим, нито продажби на валутни резерви. Нали знаете, зад думите на експертите понякога се крие очевидното - ако Фед започне да дава суапове на закъсалите азиатски банки, най-големите искания ще бъдат от Япония, а след това и всички останали, а точно в този момент Фед навлиза силно в Количествено затягане, тоест съкращаване на доларовата маса с цел поскъпване на долара; кого да спасяват по-напред, собствения си долар или азиатските валути?

Има и друга циклично повторяема парадигма, някои икономисти а определят като цикъл "наводни и изпомпай". Най-ярък пример за това е Аржентина от 70-те години, когато военните диктатори заемат огромни доларови заеми при евтин инфлационен долар /"наводни"/, след което при затягането на Волкър от края на десетилетието и повишаването на лихвите, тези лесно заето долари стават неплатим дълг /"изпомпай"/ за Аржентина и хвърлят икономиката й в дълбока рецесия:

Argentina’s recent run of debt crises began in the 1970s. From 1976 to 1983, Argentina was run by a military dictatorship, which ran a ‘dirty war’ killing or disappearing between 9,000 and 30,000 people. Political parties and trade unions were banned, whilst religious groups had to apply for approval with the state.

Between 1976 and 1983 the military dictatorship was lent $21 billion, compared to $6 billion in the previous eight years. As with many countries at the time, the main lenders were private banks, awash with dollars needing to be lent out due to the high oil prices. Lenders to the military regime also included the UK government, who backed loans for Argentina to buy two warships, two helicopters and missiles, which were later used in the invasion of the Falkland Islands.

A court case in 2000 found that loans to Argentina under the dictatorship were part of “a damaging economic policy that forced [Argentina] on its knees through various methods … and which tended to benefit and support private companies – national and foreign – to the detriment of society”.

At the start of the 1980s, the US government increased interest rates on the dollar. At the same time, world recession led to a collapse in prices for Argentina’s commodity exports. Commodity prices remained low for the next two decades as countries, encouraged by the World Bank, sought to expand production of different commodities. When many countries increased production of the same product at the same time prices plummeted.

The increase in interest rates and fall in revenue from commodities led to a debt crisis for many countries including Argentina. However, Argentina continued to pay its debts, supported by bailout loans from the IMF and World Bank. This prevented the foreign, especially US banks, which had lent the money from being bankrupted.

However, in Argentina poverty and inequality increased dramatically.

https://debtjustice.org.uk/countries/argentina

Да де, но така Фед ще спре бягството от американските ДЦК, защото в момента големите държатели на американски дълг го продават, за да си осигурят допълнителна доларова ликвидност. 

Цитирай

След неплатимия дълг идват "докторите" от МВФ, които го преструктурират, тоест кредиторите получават най-апетитните парчета от аржентинската икономика, и т.н. , така наричаното "изпомпване на дълг срещу собственост". Схемата работеше по същия начин в Гърция, само че там кредиторите бяха европейски. Същата схема е била прилагана към Ваймарска Германия, където в крайна сметка дългът се трансформира в собственост. Там упражнението е нямало хепи енд, както е добре известно от историята.

Само да вметна, че САЩ дадоха над 40 млрд. долара за спасяването на Гърция по линия на МВФ.

Цитирай

Специално за Южна Корея, не изключвам и този мотив за отказ от ексклузивен суап, имайки предвид правителствената рокада и промяната на географията на производство на чипове.

Т.е. и вие сте съгласен, че има нещо отвъд простото обяснение за "борба с инфлацията", ползвано от Пауъл.

Според мен спада на корейския вон, въпреки огромните корейски валутни резерви, е пряко свързан със състоянието на китайската, а от там и на световната икономика. И постепенно корейските резерви ще се стопяват. В момента се правят всякакви възможни врътки, за да се забави спада - банките трябва да декларират на всеки час за валутните си транзакции и налични резерви, държавния пенсионен фонд ще прави доларови суапове с ЦБ-то, за да не купува от пазара и се подготвят данъчни облекчения, за да може корейските олигарси да върнат част от парите си държани в офшорни сметки. 

От подобни действия си проличава известна паника във финансовите власти, вероятно защото те знаят нещо, което ние все още не. И знаят, че трудно могат да се преборят с ефекта от действията на Фед. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
  • Потребители
Преди 12 часа, новорегистриран3 said:

Т.е. и вие сте съгласен, че има нещо отвъд простото обяснение за "борба с инфлацията", ползвано от Пауъл.

Според мен спада на корейския вон, въпреки огромните корейски валутни резерви, е пряко свързан със състоянието на китайската, а от там и на световната икономика. И постепенно корейските резерви ще се стопяват. В момента се правят всякакви възможни врътки, за да се забави спада - банките трябва да декларират на всеки час за валутните си транзакции и налични резерви, държавния пенсионен фонд ще прави доларови суапове с ЦБ-то, за да не купува от пазара и се подготвят данъчни облекчения, за да може корейските олигарси да върнат част от парите си държани в офшорни сметки. 

От подобни действия си проличава известна паника във финансовите власти, вероятно защото те знаят нещо, което ние все още не. И знаят, че трудно могат да се преборят с ефекта от действията на Фед. 

Какво може да е това нещо, което финансовите власти, а те са централните банки, биха могли да знаят, а ние не? Официално анонсираният от Фед лихвен процент за 2023 е 4.6, което според техните разчети, ще бъде достатъчно, за да бъде поставена под контрол инфлацията и в следващата година, 2024, да се тръгне надолу в лихвения процент към 4.4. Какво означава за творците на политика от Фед поставяне "под контрол" за инфлацията - това са целевите за тях 2 процента, това сакрално число, което са си измислили за "под контрол".

Централните банки не могат да знаят дали тези планове ще се осъществят според плановете на Джеръм Пауъл или нещата ще излязат тотално от контрол. Никой не може да прогнозира резултатите от междинните избори тази година за Конгрес и Сенат. Но би могло да се прогнозира с относителна точност, че ако палачинката се обърне и Демократическата партия изгуби категорично на тези избори /справка Италия, където инфлационистите, олицетворявани от Марио Драги, претърпяха изборна катастрофа/, републиканците ще спечелят и президентските избори през 2024.

И то може би не умерените републиканци от сорта на Лиз Чейни, а твърдолинейните републиканци около Доналд Тръмп и Майк Помпео.

В този случай цялата водена досега политика, включително финансовата, ще има обръщане на 180 градуса. Напълно възможно е Фед при този сценарии да пръдължи с вдигането на лихвените проценти в стил Пол Волкър до пълното зануляване на инфлацията с цел САЩ да върнат статута на долара на "толкова добър колкото златото". Предполагам, без да имам точна информация, че този сценарий хвърля в смут Централните банки, включително южнокорейска, и ги прави особено нервни по отношение на доларовите резерви и валутния контрол.

Но тъй като световната валутна система и политическите системи са сложни системи, които практически не подлежат на прогнозиране, всички тези опасения биха могли да останат само в сферата на предположенията и да не се оправдаят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Какво може да е това нещо, което финансовите власти, а те са централните банки, биха могли да знаят, а ние не? Официално анонсираният от Фед лихвен процент за 2023 е 4.6, което според техните разчети, ще бъде достатъчно, за да бъде поставена под контрол инфлацията и в следващата година, 2024, да се тръгне надолу в лихвения процент към 4.4. Какво означава за творците на политика от Фед поставяне "под контрол" за инфлацията - това са целевите за тях 2 процента, това сакрално число, което са си измислили за "под контрол".

Централните банки не могат да знаят дали тези планове ще се осъществят според плановете на Джеръм Пауъл или нещата ще излязат тотално от контрол. Никой не може да прогнозира резултатите от междинните избори тази година за Конгрес и Сенат. Но би могло да се прогнозира с относителна точност, че ако палачинката се обърне и Демократическата партия изгуби категорично на тези избори /справка Италия, където инфлационистите, олицетворявани от Марио Драги, претърпяха изборна катастрофа/, републиканците ще спечелят и президентските избори през 2024.

И то може би не умерените републиканци от сорта на Лиз Чейни, а твърдолинейните републиканци около Доналд Тръмп и Майк Помпео.

В този случай цялата водена досега политика, включително финансовата, ще има обръщане на 180 градуса. Напълно възможно е Фед при този сценарии да пръдължи с вдигането на лихвените проценти в стил Пол Волкър до пълното зануляване на инфлацията с цел САЩ да върнат статута на долара на "толкова добър колкото златото". Предполагам, без да имам точна информация, че този сценарий хвърля в смут Централните банки, включително южнокорейска, и ги прави особено нервни по отношение на доларовите резерви и валутния контрол.

Но тъй като световната валутна система и политическите системи са сложни системи, които практически не подлежат на прогнозиране, всички тези опасения биха могли да останат само в сферата на предположенията и да не се оправдаят.

Имам хипотеза, че гражданите (избирателите) са склонни да приемат (толератни са) към инфлация до към 10 процента и тя в общия или "добрия" случай (ако инфлацията не се съчетатва с висока безработица, и други "критични" събития, с умора от управляващите, или с несправяне с други предизвикателства и кризи) не води до смяна на управляващите.. 

Проблемът на Италия (а и в голяма степен на Франция, че и на САЩ), който десните популисти "яхват" (за САЩ визирам Тръмп, а не Помпео) според мен е най-общо казано имиграцията  ,  не инфлацията.  (Имигрантите като проблем, за който няма достатъчно адекватни решения в тези страни, за разлика от да кажем Норвегия, Швеция или Германия, където управляващите и изобщо страните полагат усилия да интегрират имигрантите)

Забележка: Не казвам, че инфлация над 5 процента е безпроблемна, все едно е нищо, хипотезьата ми е че "ординарният гражданин" е склонен да я толерира, ако всичко друго е условно "ОК" (нормално).. 
Примерът си го имаме в комшулука - страна която си развива успешно по всички мерки индустриалния и предприемачески потенциал, страна, която е добро изключение от Ориента и Балканите като инфраструктура (състояния на ЖП мрежа, пътища и други), страна в която хората под черата на бедността са малко.. Страна с т.н. електорален автократизъм..(исторически го има в Сингапур - дясноцентристката партия печели убедително изборите в продължение на много избори)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Никой не може да спре или ограничи сегашната инфлация защото тя е резултат от поскъпване на суровини и не по спекулативни причини, а по недостиг. Недостига на една стока с 10% не означава, че цената й ще се вдигне с 10%, може да се вдигни и с пъти. Размерът на лихвата почти винаги е включен в цената и увеличаване на лихвата води до увеличаване на инфлацията. Теоретично високите лихви могат да спрат инфлация ако е предизвикана от увеличение на цените на  жилища, потребителски стоки, но в случая имаме жизнено важни за икономиката и живота - енергия, чието ограничаване на ползването води до спиране на производството. 

Инфлацията може да се ограничи поради естествените си процеси - в един момент всички вдигат цените за да се подсигурят, а след това започват да ги свалят, както и разпадане на картелите, от само себе си или принудително.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, deaf said:

Имиграцията (насилствена) на араби и мюсюлмани е проблем...

Имиграцията за която говоря е преобладаващо от глад, мизерия и граждански войни,
Става дума за маси хора с други култури (на битово ниво) - араби, както хора от западна Африка, които в Италия и САЩ (за САЩ - ако говорим за идващите през Мексико хора от Южна и Латинска Америка)  са оставени да се оправят както могат.

"Френския случай" не е толкова "ясен" и явен, но пак става дума за нещо подобно..Със сигурност антиимиграционна реторика присъства при френскаите десни популисти (под прицел са българите и румънците,т.е източно-европейците, така беше и при брекзита, а не арабите) 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Петър_Пейчев said:

Никой не може да спре или ограничи сегашната инфлация защото тя е резултат от поскъпване на суровини и не по спекулативни причини, а по недостиг

"В ЕС се извършва чудовищна измама с цените на тока" – Янис Варуфакис

Link to comment
Share on other sites

Just now, deaf said:

"В ЕС се извършва чудовищна измама с цените на тока" – Янис Варуфакис

Не се извършва чудовищна измама, а действат договорите между ЕС и САЩ и Канада, по които всичко трябва да е на борсов принцип, а там играят големи корпорации от САЩ и Канада, с практически неограничен кредитен ресурс. За тях е все едно на каква цена ще купят тока - 20 ст./квч и ще го продадат на 40 ст. или ще го купят на 2 лв. и продадат за 2,20 лв. На практика досега ЕС ползваше своя ток, като парите от продажбата му оставаха в ЕС. Сега ЕС ползва своя ток за свои нужди, като част от парите от продажбата му отива остава в ЕС, част отива в САЩ и Канада. Скоро тава ще става с всичко и ако не искаме ще ни съдят в техни арбитражни съдилища по същия начин по който в нашите съдим Русия, със 100% успех.

Това обаче не дойде из под земята или от небето, това ни го докарахте вие, русофобите. Вие ни закопавате, не Русия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, nik1 said:

Имам хипотеза, че гражданите (избирателите) са склонни да приемат (толератни са) към инфлация до към 10 процента и тя в общия или "добрия" случай (ако инфлацията не се съчетатва с висока безработица, и други "критични" събития, с умора от управляващите, или с несправяне с други предизвикателства и кризи) не води до смяна на управляващите.. 

Проблемът на Италия (а и в голяма степен на Франция, че и на САЩ), който десните популисти "яхват" (за САЩ визирам Тръмп, а не Помпео) според мен е най-общо казано имиграцията  ,  не инфлацията.  (Имигрантите като проблем, за който няма достатъчно адекватни решения в тези страни, за разлика от да кажем Норвегия, Швеция или Германия, където управляващите и изобщо страните полагат усилия да интегрират имигрантите)

Забележка: Не казвам, че инфлация над 5 процента е безпроблемна, все едно е нищо, хипотезьата ми е че "ординарният гражданин" е склонен да я толерира, ако всичко друго е условно "ОК" (нормално).. 
Примерът си го имаме в комшулука - страна която си развива успешно по всички мерки индустриалния и предприемачески потенциал, страна, която е добро изключение от Ориента и Балканите като инфраструктура (състояния на ЖП мрежа, пътища и други), страна в която хората под черата на бедността са малко.. Страна с т.н. електорален автократизъм..(исторически го има в Сингапур - дясноцентристката партия печели убедително изборите в продължение на много избори)

Съгласен съм, хората са склонни да толерират инфлацията, ако тя се компенсира с вдигане на реалните им доходи. В последните 20 години обаче инфлацията не е причинена от пазарните условия, а от политическата намеса на централните банкери, които грубо манипулират пазара. Става въпрос за т.н. Ефект на Кантилон:

Richard Cantillon was an economist in the 18th century who mainly wrote about money and how it circles around the economy.

The so-called Cantillon effect describes the uneven expansion of the amount of money. If a central bank pumps more money into the economy, the resulting increase in prices does not happen evenly. The Austrian economist Friedrich August von Hayek compared this monetary expansion with honey. If you pour honey into a cup, it won’t spread out evenly. It will clump in the middle of the cup first before spreading out.

Same with money: in case of a monetary expansion, the ones who profit from it are the ones who are close to the money. “Close to the money” in this case means everyone who can access the money right at the beginning, i.e. big companies, banks, etc. They get loans and make investments. Prices then start to rise even though the rest of the population has not received any of the new money yet. This part of the population usually is not the one with too much money. Nonetheless, they have to pay the higher prices even though they have not profited from the increase in money at all. And they will never profit from it in the same way as the ones who received the money first. The result is a redistribution from the poor to the rich.

Central banks which try to control the amount of money in the economy are the reason for this redistribution of money. Even John Maynard Keynes who was in no way opposed to government intervention and central banks accepted the Cantillon effect as a valid problem.

But why is this effect so crucial?

Well, the reason is that this phenomenon has been completely ignored by groups and parties on the left. Newspapers are full of populist campaigns advocating for higher taxes for the rich, and redistribution from the rich to the poor. All of that despite the fact that the concept of central banks was advocated by Karl Marx in his Communist Manifesto. Central banks have been one of the main institutions established by the left in the last two centuries. Nowadays, central banks are a given, almost nobody questions them. Inflation would also exist without central banks, but it would definitely be not as high.

What is most bothersome is that central banks as socialist institutions cause an enormous amount of redistribution from the poor to the rich on the one hand, but on the other hand the left blames capitalism and demands higher taxes for the rich. Since nobody really thinks about the effects of central banks and takes them as a given, leftist groups thus are thought of as “social,” and “thinking about the poor.” However, their demands are the root of these problems. They try to balance out their regressive tax caused by the central banks with a progressive one. Of course, the Cantillon Effect is not the only problem, but it is a problem which should not be ignored entirely.

All in all, this effect causes other problems which we probably wouldn’t have without central banks. And as usual, government causes problems which wouldn’t happen without its interference.

https://www.austriancenter.com/cantillon-effect-populism/

Накратко, парите като средство за съхраняване на стойност и размяна губят тези си качества и са подменени с кредит. Ричард Кантилон е бил интересна личност, който се е възползвал още преди 300 години от това изкълчване на парите. Банкер с политически връзки, той купува раздутите по този описан по-горе в линка начин акции на т.н. Мисисипска компания на друг банков спекулант, Джон Лоу, по-точно приема като залог срещу пари такива акции, след което ги продава на върховата им цена, докато още има финансов балон, и по този начин натрупва огромно лично богатство.

https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Cantillon

Историята се римува с така наречените количествени улеснения и източването на богатство от средната класа към тези на върха. Оттам и голямото социално напрежение в западните общества и разцвет на популизъм, както ляв, така и десен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Историята се римува с така наречените количествени улеснения и източването на богатство от средната класа към тези на върха. Оттам и голямото социално напрежение в западните общества и разцвет на популизъм, както ляв, така и десен.

Проблемът според мен е унивесрален, защото богатите щяха да стват по-богати и без количествените улеснения (може би не толкова стремително, но все пак стремително  -вместо за една година да забогатеят със 100 процента ,въпросните милиардери  щяха да забогатеят да кажем с  55 процента) .

Всъщност това е проблем (проблема на капитализма), за който има  универсално и изпитано решение: преразпределение  от върха надолу чрез залагане на прогресивен данъчно облагане, и висока корпоративна ставка.
Средната класа според мен няма да е засегната от това (напротив мисля - сега тя носи административната и данъчна тежест, която иначе трябва да носят богатите и корпоративния бизнес)
Можем за упражение да сравним състоянието на средната класа в САЩ, във времената, когато данъците за най-богатите достигат 70-80 процента, и днешното и състояние..
 

Да. все пак днес има има един подводен камък, и той е опасението на управлващите дясно- или лявоцентристи (или на популистите когато  дойдат на власт), че големият бизнес  ще избяга , ако се натовари с големи данъци...

Ееее, в такъв случай ситуацията е патова - няма полезни ходове и трябва да се мисли за друг тип икономика, в която "двигателят" няма да е големият бизнес. (Не знам какъв тип икономика трябва да има, само казвам че ситуацията е патова)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 22 часа, nik1 said:

Можем за упражение да сравним състоянието на средната класа в САЩ, във времената, когато данъците за най-богатите достигат 70-80 процента, и днешното и състояние..

Ако погледнем ретроспективно десетилетието на 60-те години, годините на "бейби бумърите", лихвите върху спестяванията винаги са били в положителна територия спрямо процента на инфлацията:

775848456_infus1.jpg.f57e9212d846d46d6ff309b8d8f41d03.jpg

Инфлацията е скрит данък най-вече върху спестителите, а това са хората от средната класа. Да, индивидуалните данъци върху богатите по онова време са стигали дори до 90 процента, после се вижда какво става:

48560956_perstax.jpg.d848016782f94c80d548dd5def17bb9b.jpg

Постепенно за няколко десетилетия след управлението на Рейгън, цялата данъчна тежест от богатите е намалена около 3 пъти!!!, а инфлацията на долара след отвързването от златния стандарт през 1971 /когато Никсън казва пред екраните "сега всички ние сме кейнсианци!"/ постепенно ерозира стандарта на средната класа, доларът е загубил стойността си срещу тази на златото 50 пъти!!, за 50 години, или 10 процента на година, тези 10 процента годишна инфлация са невидимо скрито прехвърляне на богатство отдолу нагоре чрез данък инфлация.

Това не е порок на капитализма, защото този начин на планирана инфлация всъщност убива капитала. Заменя капитала с кредит, чрез създаване на кредитни пари от нищото, които най-напред стигат до корпорациите близки до банките и политиците на власт. Моделът, според мен, е напълно непродуктивен и води до упадък - икономически, нравствен и политически на цялото общество.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 53 минути, Б. Киров said:

Ако погледнем ретроспективно десетилетието на 60-те години, годините на "бейби бумърите", лихвите върху спестяванията винаги са били в положителна територия спрямо процента на инфлацията:

775848456_infus1.jpg.f57e9212d846d46d6ff309b8d8f41d03.jpg

Инфлацията е скрит данък най-вече върху спестителите, а това са хората от средната класа. Да, индивидуалните данъци върху богатите по онова време са стигали дори до 90 процента, после се вижда какво става:

48560956_perstax.jpg.d848016782f94c80d548dd5def17bb9b.jpg

Постепенно за няколко десетилетия след управлението на Рейгън, цялата данъчна тежест от богатите е намалена около 3 пъти!!!, а инфлацията на долара след отвързването от златния стандарт през 1971 /когато Никсън казва пред екраните "сега всички ние сме кейнсианци!"/ постепенно ерозира стандарта на средната класа, доларът е загубил стойността си срещу тази на златото 50 пъти!!, за 50 години, или 10 процента на година, тези 10 процента годишна инфлация са невидимо скрито прехвърляне на богатство отдолу нагоре чрез данък инфлация.

Това не е порок на капитализма, защото този начин на планирана инфлация всъщност убива капитала. Заменя капитала с кредит, чрез създаване на кредитни пари от нищото, които най-напред стигат до корпорациите близки до банките и политиците на власт. Моделът, според мен, е напълно непродуктивен и води до упадък - икономически, нравствен и политически на цялото общество.

Плюс! Сериозен отговор!

Една забележка (вярвам че се разбираме добре, защото очаквах в досбрия смисъл такъв пост от теб) в моя стил - не толкова сериозен,...

 

:) При капитализма все пак има и "непланирана" инфлация,, така че обезценяването на спестяванията е гарантирано от... Маркс :)

Няма как - най-малкото парите са стока, а това че банките и финасовите институции взимат процент от продажната цена на стоката, предполага обезценване, и тук според мен няма значение дали ли говорим за златно покритие или ли не: Ако с 5 златни долара през 1878 г в САЩ е можело да се купи бик, 50 години по-късно той е струвал 15 или 20 златни долара

/"Непланирана инфлация" може дас се получи има и по други причини/

Планиранана инфлация задълбочава "проблема" ()или особеността) - според мен той е глобален  - капитализмът не предполага разрастване на средната класа , то е изключение,  а преполага да прави богатите по-богати..

Още нещо се сещам - планиратата инфлация като печатане и "насочване" на пари често пъти е  единственото лекарство  срещу инвдилидизиращите  обществата депресии  и рецесии..
Въпросът, както винаги е лекарството да се прилага точно и с мярка :)

 

Апопро, за хората със спестявания - рационалното поведение при инфлация (а тя според мен същестува независимо от всичко) е инвестицията им в активи, и това пак според мен това поведение не променя  "играта" на капитализма, а доколкото я изкривявя или модифицира - за мен лично не е еднозначна "нетната " посока ..

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, Втори след княза said:

Изтекъл документ на Уикилийкс разкрива, че американските военни използват МВФ и Световната банка като „неконвенционални“ оръжия

Само информативно, през 1999 г., година след Азиатската финансова криза, двама китайски полковници от ВВС публикуват книга от над 200 стр. озаглавена "Неограничената война", която и до днес се преиздава и изучава на Запад като китайска стратегема за конфликта между Китай и САЩ. На стр. 52 в това издание, авторите твърдят в подраздела "Финансова война" следното:

"Ние вярваме в това, че не след дълго "финансовата война" несъмнено ще бъде включена като понятие в различните видове речници като официален военен жаргон. Освен това, когато хората преразглеждат учебниците по военна история на ХХ век в началото на 21-ви век, разделът за финансовата война ще привлича най-голямото внимание на читателя. Главният герой в този раздел от историческите книги не ще бъде държавник или военен стратег; по-скоро това ще е личност като Джордж Сорос. Разбира се, Сорос персонално няма изключителен монопол върху използването на финансовото оръжие за водене на войни. Преди Сорос, Хелмут Кол използва германската марка, за да пробие Берлинската стена - стена, която никой никога не е бил способен да събори с артилерийски снаряди."

https://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.169.7179&rep=rep1&type=pdf

... след което двамата китайски автори описват в общи линии цитираното от вас тук.

https://en.wikipedia.org/wiki/Unrestricted_Warfare

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 27.09.2022 г. at 9:35, Б. Киров said:

Какво може да е това нещо, което финансовите власти, а те са централните банки, биха могли да знаят, а ние не? Официално анонсираният от Фед лихвен процент за 2023 е 4.6, което според техните разчети, ще бъде достатъчно, за да бъде поставена под контрол инфлацията и в следващата година, 2024, да се тръгне надолу в лихвения процент към 4.4. Какво означава за творците на политика от Фед поставяне "под контрол" за инфлацията - това са целевите за тях 2 процента, това сакрално число, което са си измислили за "под контрол".

Мисълта ми беше, че има все повече индикации за използването на валутните курсове и лихвените проценти като оръжие в тепърва нарастващото противоборство между САЩ и КНР. Американците нямат шансовете да поддържат паритет, камо ли да спечелят срещу китайците, ако се запази досегашната икономическа структура и парадигма в САЩ.

Новата икономика имаше своите добри моменти и даде много на САЩ и света, но тя е подходяща за време, когато има един хегемон, а не във времето на изостряща се борба за власт над света.

Цитирай

В този случай цялата водена досега политика, включително финансовата, ще има обръщане на 180 градуса. Напълно възможно е Фед при този сценарии да пръдължи с вдигането на лихвените проценти в стил Пол Волкър до пълното зануляване на инфлацията с цел САЩ да върнат статута на долара на "толкова добър колкото златото". Предполагам, без да имам точна информация, че този сценарий хвърля в смут Централните банки, включително южнокорейска, и ги прави особено нервни по отношение на доларовите резерви и валутния контрол.

Според мен именно този сценарии се реализира. Политическата окраска, под която ще се реализира е второстепенно значение. Видяхме, че при Байдън нямаше промяна в курса към Китай, а точно обратното - беше запазен и донякъде усилен.

Лихвите, а от там и долара, се вдигат нарочно. Защо? Както хубаво подсказвате, предния път, когато Фед стори това бе преди 40 години. Нека разгледаме какво се случи с американската икономика тогава - САЩ навлязоха в рецесия, по-точно 2.

im-536806?width=700&size=1.6797900262467

А от тази графика ясно се вижда, че има корелация между номиналния ръст на американската икономика и лихвите на Фед.

FEDERAL%20FUNDS%20RATE%20AND%20GROWTH%20

Така стигаме до големия въпрос защо се занимават с такива финансови алхимии, като можеха да оставят лихвите по-ниски, докато инфлацията се укроти от самосебе си? 

Какво се случи с икономиката по време на рецесиите от ранните 80? Старият модел, тясно свързан с производство и потребление, базирани на парадигмата "харча и инвестирам това, което печеля или спестя, но избягвам кредити", бе заменен от...

https://www.creditwritedowns.com/wp-content/uploads/2012/10/debt-service-and-debt-to-income-ratios.png 

... рязко увеличаване на дълга. С този ход американците вдъхнаха нов живот за икономиката си, успяха да финансират рязкото увеличаване на военните разходи (с което успяха да победят СССР) и да положат началото на новата икономика и глобализация. 

Какво представлява новата икономика може да се прочете в речта на един от членовете на Борда на Фед от преди 22 години. https://www.bis.org/review/r010903b.pdf

Та, САЩ е много вероятно да се готвят да направят ход, подобен на този от преди 40 години, с което ще подготвят икономиката си дългосрочна борба с КНР и други (визирам Индия). А същевременно ще ударят по китайската икономика по начин, който хем ще се отрази на китайците (и зависимите от тях икономики), хем няма да унищожи КНР, но ще ѝ остави някакво минимално поле за маневриране в рамките на доларовата глобализация.

Това е от 2019:

Kyle Bass: China’s currency would collapse 30% to 40% if they stopped supporting it

От там идва бягството от американските ДЦК, защото на азиатците им трябват долари в кеш, спада на корейския вон, защото корейската икономика е завързана за китайската и още редица азиатски валути, чиито икономики също зависят от Китай.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Инфлацията е скрит данък най-вече върху спестителите, а това са хората от средната класа.

ПС инфалацията според мен ощетява  и ниската (работническата) класа- тя ощетава  всички които си държат спестяванията си и получават доходите си в пари (средна и по-ниска класа), и специално хората, които получават новосъздадените пари  - пенсионери,  нуждаещи се , подпомогани по програми, учители, полицаи,  и т.н.

Богатите (като хора с добро финансово образование , имащи възможности, и притежаващи  други източници на доходи) просто инвестират тези пари... и стават по-богати..


 

Цитирай

а инфлацията на долара след отвързването от златния стандарт през 1971 /когато Никсън казва пред екраните "сега всички ние сме кейнсианци!"/ постепенно ерозира стандарта на средната класа, доларът е загубил стойността си срещу тази на златото 50 пъти!!, за 50 години, или 10 процента на година, тези 10 процента годишна инфлация са невидимо скрито прехвърляне на богатство отдолу нагоре чрез данък инфлация.

Добре , да видим, защо се печатат пари (ако говорим за регулярно такова)? Заради идеология? Някой иска да навреди на средната класа? Или пък просто никой от горе не разбира връзките?

Не, причините са тривиални (според мен) - най-общо казано, държавите са в положението нетни длъжници.. Инфлацията намалява стойноста на задълженията им, и от друга страна позволява събирането на по-големи приходи в бюджета..

( в този смисъл смятам, че политиците в опозиция в САЩ, които говорят за златен стандарт или са популисти, или изобщо не са наясно с какво се захващат)

 

--------

Всичко това много прилича на "крони-капитализъм", Вместо основната данъчна тежест да се носи от богатите, тя се носи от бедните и средната класа, които са обложени допълнително с с  данък "инфлация", и с ДДС (някъде го наричат "данък върху бедните")

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, deaf said:

На кого държавата е дала парите взети назаем?

Взела ги е назаем за себе си. Държавата е длъжник към тези който "държат" дълга - най-общо казано това са институции (държавни, в самата държава) и т.н.публични лица (банки, корпорации, фондове, граждани и т,.н - не само от самата държава), които са закупили дългови облигации 

Ето една статия за американския дълг:

Who Owns the U.S. National Debt? 

https://www.thebalancemoney.com/who-owns-the-u-s-national-debt-3306124

Нямам врвме да я превеждам, аско ми остане време ще я преведа

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, deaf said:

Питах на кого е дала парите,а не от кого ги е взела на заем?

Отговорих ти - на себе си :)..Министерството на финансите взима пари за себе си за да ги харчи , да запълва "дупките" в бюджета.. Къде и какви са "дупките", не знам..

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...