Отиди на
Форум "Наука"

Кратко сравнение между Галилеевата и Лоренцовата трансформации


Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте,

В тази тема ще направя кратко сравнение на това как Галилеевата и Лоренцовата трансформации
описват движението на светлината в подвижни отправни системи. По-специално, как те превеждат
координатите на равномерно-разширяващия се фронт на светлинните вълни.

Това сравнение ще покаже, че според Специалната Теория на Относителността (СТО), светлината в
подвижните отправни системи се движи с различни скорости успоредно и напречно на движението.

Това, разбира се, е нарушение на собствения Втори постулат на СТО, според който светлината
има само една скорост във всички отправни системи.

speeds.png.c7e818a387f0e504a8a311c6ad894dbd.png

NB: за да бъде добре разбрана, тази тема изисква запознатост със СТО.


Вторият постулат на СТО

Както е известно, Вторият постулат на СТО гласи:

  • Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената
    скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло.

В Нютоновата физика скоростта на светлината е относителна, така че е най-нормално тя да има
различни стойности в различните отправни системи, в зависимост от състоянието на движение
на тези системи спрямо светлинната среда.

С Втория си постулат, от друга страна, СТО постулира, че скоростта на светлината не е
относителна (и така променлива), а константна. Това означава, че тя има една единствена
постоянна стойност във всички отправни системи, без значение дали те се движат или не.

Математическото проявление на Втория постулат е Лоренцовата трансформация, която е
формулирана по такав начин, че когато преобразуваме координати с нея, тя винаги запазва
скоростта на светлината като "установената скорост с" във всички отправни системи.

За сравнение, Галилеевата трансформация не запазва скоростта на светлината постоянна, защото
в Нютоновата физика тази скорост е относителна, както всички останали скорости.


Светлинната сфера

За целите на текущата дискусия ще използваме следния идеализиран пример: космическа ракета
преминава покрай точков източник на светлина, който не свети постоянно, а периодично излъчва
светлинни импулси. В задачата се търси как сферичният фронт на светлинните импулси се описва
в подвижната отправна система на ракетата.

Относителната скорост на ракетата е v = 3c/4 (0,75c), което води до Лоренцов коефициент с
приблизителна стойност γ = 3/2 (1,5).

Нека сега сравним как Галилеевата и Лоренцовата трансформации решават тази задача.


Галилеева трансформация

Долната диаграма представлява двумерна проекция на разпространението на светлинния фронт
в стационарната и подвижната отправни системи. Началата на тези системи да съвпадат в
момент (t=0).

Както се вижда на диаграмата, формата на светлинния фронт в стационарната система е
равномерно-разширяваща се окръжност с център началото на координатната система.

За тази система се приема, че тя е в покой срямо светлинната среда и съответно скоростта
на светлината в нея е изотропна (еднаква във всички посоки). Така ако светлинният импулс е
излъчен в момент (t=0), то радиусът на светлинния фронт в момент (t=1) ще бъде 1с км, в
момент (t=2) той ще бъде 2с км и т.н. - както е показано на диаграмата.

Формата на светлинния фронт в подвижната система също е окръжност, но тъй като тази система
се намира в движение спрямо светлинна среда, скоростта на светлината в нея е неизотропна:
тя е (c-v) по посока на движението и (c+v) в обратна посока.

gal.thumb.png.198adbdf3feb3f93d31b5b3eef7c945c.png

Координатите на различните точки от диаграмата са дадени в следната таблица:

x

y

t

 

x' = x-vt

y' = y

t' = t

-1c

-1c

1

 

(-1c-3c/4)            = -7c/4

-1c

1

0

0

1

 

(0-3c/4)              = -3c/4

0

1

1c

1c

1

 

(1c-3c/4)             = c/4

1c

1

-2c

-2c

2

 

(-2c-2·3c/4)          = -14c/4

-2c

2

0

0

2

 

(0-2·3c/4)            = -6c/4

0

2

2c

2c

2

 

(2c-2·3c/4)           = 2c/4

2c

2

-3c

-3c

3

 

(-3c-3·3c/4)          = -21c/4

-3c

3

0

0

3

 

(0-3·3c/4)            = -9c/4

0

3

3c

3c

3

 

(3c-3·3c/4)           = 3c/4

3c

3


Галилеевата трансформация отразява нашите всекидневни наблюдения от реалността: когато една
кола изпреварва друга на магистралата, относителната скорост между двете коли е по-ниска от
техните индивидуални скорости спрямо земята. А когато двете коли се движат насрещно една
срещу друга, тяхната относителна скорост е по-висока.

Именно това Галилеево сумиране на скорости е причината светлината да изминава различни
разстояния в права и обратна посока на движението в отправната система на ракетата.

Въпреки разликите, обаче, сборното хоризонтално разстояние, което светлината изминава в двете
посоки, е едно и също и в двете отправни системи. В момент (t=2), това разстояние е:

  • 2с + 2с = 4с км (стационарна система)
  • 14c/4 + 2c/4 = 4с км (подвижната система)


Лоренцова трансформация

Без излишни въведения, ето и Лоренцовата версия на горния пример с ракетата и светлината.

lor.thumb.png.558e32da6ad7ad03c7c19205135c325f.png

Координатите на различните точки от диаграмата са дадени в следната таблица. Припомняме,
че Лоренцовият коефициент в примера има приблизителна стойност γ = 3/2:

x

y

t

 

x' = γ(x-vt)

y' = y

t' = γ(t-xv/cc)

-1c

-1c

1

 

(3/2)(-1c-3c/4)      = -21c/8

-1c

(3/2)(1+3/4)     = 21/8

0

0

1

 

(3/2)(0-3c/4)        = -9c/8

0

(3/2)(1)         = 3/2

1c

1c

1

 

(3/2)(1c-3c/4)       = 3c/8

1c

(3/2)(1-3/4)     = 3/8

-2c

-2c

2

 

(3/2)(-2c-2·3c/4)    = -42c/8

-2c

(3/2)(2+2·3/4)   = 42/8

0

0

2

 

(3/2)(0-2·3c/4)      = -18c/8

0

(3/2)(2)         = 6/2

2c

2c

2

 

(3/2)(2c-2·3c/4)     = 6c/8

2c

(3/2)(2-2·3/4)   = 6/8

-3c

-3c

3

 

(3/2)(-3c-3·3c/4)    = -63c/8

-3c

(3/2)(3+3·3/4)   = 63/8

0

0

3

 

(3/2)(0-3·3c/4)      = -27c/8

0

(3/2)(3)         = 9/2

3c

3c

3

 

(3/2)(3c-3·3c/4)     = 9c/8

3c

(3/2)(3-3·3/4)   = 9/8


В горната диаграма веднага се забелязва, че докато светлинният фронт в стационарната система
има формата на окръжност, то в подвижната система той е преобразен на елипса.

Елипсовидната форма на светлинния фронт в подвижната система е явен признак, че скоростта на
светлината в тази система не е изотропна, а е различна в хоризонтална и вертикална посоки. А
щом това е така, значи светлината има две различни скорости в тази система (хоризонтална и
вертикална) - а не само една скорост, както изрично постулира Вторият постулат на СТО.

Нещо друго. Ако изчислим сборното хоризонтално разстояние, което светлината изминава в права
и обратна посока на движението, ще видим, че то е различно за двете системи. В момент (t=2),
това разстояние излиза:

  • 2с + 2с = 4с км (стационарна система)
  • 42c/8 + 6c/8 = 6с км (подвижна система)

Значи освен че променя формата на светлинния фронт от окръжност на елипса, Лоренцовата
трансформация също така увеличава хоризонталното разстояние, което светлината изминава в
подвижната отправна система.

Във вертикална посоока светлината изминава същото разстояние като в стационарната стистема,
но затова пък скоростта на светлината в тази посока е по-ниска:

  • 2с + 2с = 4с км
  • V = 2c/3 = 0,66c км/с

Така според Лоренцовата трансформация излиза, че скоростта на светлината във вертикална
посока в подвижната система не е "установената скорост с", както постулира Вторият постулат,
а 0,66c.

Последното нещо, на което ще обърнем внимание в горната диаграма, е че всяка точка по оста х
има свое собствено време. Тоест, времето в подвижната отправна система е нехомогенно.
Какъв е физическият смисъл на нехомогенното време е въпрос, на който СТО не отговаря.


Коментар

Когато се спори за валидността на СТО, винаги може да се чуе аргументът, че вече 115+ години
никой не е успял да обори теорията. Следователно, тя е издържала изпита на времето.

От тази гледна точка е направо шокиращо с каква леснота може да бъде демонстрирано едно
съвсем явно противоречие в СТО: че тя сама нарушава собствения си Втори постулат.

В горния пример ние просто приложихме Лоренцовата трансформация и така получихме две различни
скорости на светлината в подвижната система ... при положение, че Лоренцовата трансформация е
специално създадена да гарантира, че светлината има само една скорост във всички отправни
системи.

Това повдига най-логичния въпрос: за 115+ години никой ли не е начертал диаграмата на
светлинен импулс в подвижна отправна система, за да забележи тази съвсем очевидна грешка
в Лоренцовата трансформация?

Иначе как да обясним факта, че тя също е издържала изпита на времето, заедно със СТО.

 

Благодаря за вниманието.

Георги Станимиров, програмист
©2020, всички права запазени

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 351
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Ти си пълен идиот, майна. За какво се хабя да пиша цитати и да привеждам смислени аргиументи, след като ще бъдат посрещнати с подобни идиотщини. То в същност съм глупакът в случая .

И аз това ти казвам - стига си гледал картинките отстрани. (за твоя изненада и на мен са ми преподавали програмиране. Задачата (на лекция) беше "Тезей влиза в лабиринта и трябва да убие минотавър

А как да тълкуваме това: 1. В системата, в която си неподвижен, установяваш, че за една секунда по твоя часовник, лъчите изминават едно и също разстояние и образуват сфера. 2. Обаче в систем

Posted Images

  • Потребител

Притурка към горния постинг.

Разпространението на светлината за единица време по оста х може да се опише
по следния начин:

  • x = ct   (в посока на движението)
  • x = -ct  (в обратна посока)
  • x = 0    (точка на излъчване)

Ако заместим тези зависимости в Лоренцовата трансформация, получаваме:

x = -ct

x' = γ(x-vt) = γ(-ct-vt) = -γt(c+v)

t' = γ(t-xv/cc) = γ(t+ctv/cc) = γt(c+v)/c

x = 0

x' = = γ(x-vt) = -γvt

t' = γ(t-xv/cc) = γt

x = ct

x' = γ(x-vt) = γ(ct-vt) = γt(c-v)

t' = γ(t-xv/cc) = γ(t-ctv/cc) = γt(c-v)/c

 

Ако направим същото за Галилеевата трансформация, се получава следното сравнение:

 

 

Галилеева
трансформация

Лоренцова
трансформация

x = -ct

x' = -t(c+v)

t' = t

x' = -γt(c+v)

t' = -x'/c

x = 0

x' = -tv

t' = t

x' = -γtv

t' = γt

x = ct

x' = t(c-v)

t' = t

x' = γt(c-v)

t' = x'/c

 

Коментар

По отношение на х-координатите, Лоренцовата трансформация (ЛТ) е Галилеева трансформация (ГТ)
на стероиди: от сравнителната таблица много добре се вижда как ЛТ е мащабираща версия на ГТ,
с коефициент на мащабитаране равен на Лоренцовия коефициент.

По отношение на t-координатите, наблюдаваме нещо много интересно.
За да запази скоростта на светлината с във всички отправни системи, Лоренцовата трансформация
манипулира времето така, че то "догонва" х-координатите:

  • t' = x'/c

Това е трикът на ЛТ, с който тя опазва скоростта на светлината винаги да е с:

  • V = x'/t' = cx'/x' = c

От тези наблюдения следва, че забавянето на часовниците в СТО е прост мит.
Това, което наблюдаваме, е математическо манипулиране на времето с цел да се натаманят
сметките, така че скоростта на светлината да излезе с във всички отправни системи.
Това манипулиране няма никакъв физически смисъл.

Според ЛТ излиза, че времето е функция на отдалечеността на дадена точка от произволно-
избраното начало О на координатната система на наблюдателя:

  • колкото една точка е по-отдалечена от началото О, толкова нейното време
    е по-различно от времето в О

Що за физически принцип е това ?!?

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, gmladenov said:

Когато се спори за валидността на СТО, винаги може да се чуе аргументът, че вече 115+ години
никой не е успял да обори теорията. Следователно, тя е издържала изпита на времето.

От тази гледна точка е направо шокиращо с каква леснота може да бъде демонстрирано едно
съвсем явно противоречие в СТО: че тя сама нарушава собствения си Втори постулат.

Когато човек не може да смята, морето му е до колене, все едно му е дали 2+2 е равно на 4 или 150. Хоризонтът на знания му е нулев и може да спори за всякакви глупости. Щото простотията няма спирачки.

Младенов, кога ще се научиш да смяташ? Не е сложно, стига да си минал елементарният училищен курс... Ама във физиката, освен да заместваш числа във формули, трябва и да осмисляш какво получаваш, което при тебе липсва напълно.

Ето лоренцовите трансформации:

png.latex?%5Cmathbf%7Bx%60=%5Cgamma(x-v.

png.latex?%5Cmathbf%7Bt%60=%5Cgamma(t-%5

Имаме две системи, К и К' които в някаква точка x=x'=0 калибрират времената си t=t'=0. В тази точка в този момент се излъчва светлинен импулс във всички посоки.

В системата К по оста Х имаме светлинен фронт, x = c.t. В произволен момент t0 този фронт е на координата x0 = c.t0. Нека значи да трансформираме събитието {x0,t0} от фронта към системата К', там то също ще е събитие от светлинният фронт. Заместваме в горните трансформации и получаваме:

png.latex?%5Cmathbf%7Bx%60_1=%5Cgamma.(c

png.latex?%5Cmathbf%7Bt%60_1=%5Cgamma(t_

Коордиатите {x'1,t'1} тук са координати на събитие от светлинният фронт в системата К'. Каква е скоростта на светлината в тази система? Този светлинен фронт е тръгнал в момент t'=0 от координата x'=0. Тоест пътят който е извървял е посоченият x'1 от горната формула, за времевият интервал t'1 посочен от горната скорост. Значи, скоростта на светлината се получава като се разделят x'1 на t'1 :

c' = c

Тоест скоростта на светлината в системата  К' по посока на движението е равна на скоростта на светлината по вторият постулат. По посока обратна на движението елементарно се проерява същото, трябва да вземем координати на събитието от фронта x0 = -c.t0.

Така се смята, в общият случай. А ти си затънал в някакво цифрово тресавище, и от там вадиш само грешки :D Но вече неколкократно ни доказваш, че не можеш да смяташ. Не се занимавай с теория на относителността, подхвани нещо по-лесно, шев и кройка например...

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

От тези наблюдения следва, че забавянето на часовниците в СТО е прост мит.
Това, което наблюдаваме, е математическо манипулиране на времето с цел да се натаманят
сметките, така че скоростта на светлината да излезе с във всички отправни системи.
Това манипулиране няма никакъв физически смисъл.

Физическият смисъл на всичко това идва от наблюдаемият факт от физическата реалност, че скоростта на светлината е еднаква константа. Всичкото противене на тази реалност, всичките останали разсъждения за някакъв друг "смисъл" са мозаична психопатия...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 57 минути, scaner said:

Физическият смисъл на всичко това идва от наблюдаемият факт от физическата реалност, че скоростта на светлината е еднаква константа. Всичкото противене на тази реалност, всичките останали разсъждения за някакъв друг "смисъл" са мозаична психопатия...

Не си прав в обобщението. Да приемем <С> концтанта за всички, и приемаме е доказано, но това е само при нарочно измерване на тази скорост, не е правилно разширението на влиянието на този факт без физическа основа. Примерно , най елементарното, проблем ли е ако а две еднакви разстояния светлина тръгва от едно и също време, едновременно , а се отчита в различни като се предполага , че наблюдателя е Интелигентен, не си ти:D, и е допуснал , че докато светлината идва към него природата не му е забранила да се отмести, т.е. да се движи по дадено направление. След като прави изследвания и измервания, опити, той потвърждава факта, че е подвижен спрямо обкръжението си, подвижен и спрямо <калибровките> на други системи. Какво да си помисли, скорост на светлина не е винаги <С> или има вероятност той да се премества относно Онова което задава скорост <С>. Кое е невъзможното и на двете решения. Опити  показват вероятно противоречие за анизотропния характер на скоост  на светлина, но няма втория вид опити, да показват , че все пак е възможно нещо да се придвижва докато Светлина съществува и върви към Вас.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Как свряват часовници физиците в експериментит , които са проведени ипровеждат за изследване природата на фотони. Нали си давате сметка, че ако се правят с най точните уж методи ползващи лазери и всякакви Електр.магн. чвления, импулси, полета, то всичко е копрометирано, поради факта неотчитане на <скритите отклонения> дължащи се на преместване, движение на апаатурата, докато протича сверяването. Не става да се отчете само уж измереният път на светлина , като единственно имереното разстояние, за светлина път и разстояние е дно и също, т.е. трябва пътя, да се отчете и Вашето и апаратурно преместване и от там грешките в сверяването.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Погледни последната колонка в таблицата, тази за t'. Имаш различни стойности. Пак забравяш, четрансформациите променят и времевата координата.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, laplandetza said:

Как свряват часовници физиците в експериментит , които са проведени ипровеждат за изследване природата на фотони. Нали си давате сметка, че ако се правят с най точните уж методи ползващи лазери и всякакви Електр.магн. чвления, импулси, полета, то всичко е копрометирано, поради факта неотчитане на <скритите отклонения> дължащи се на преместване, движение на апаатурата, докато протича сверяването

Всяко "скрито" отклонение, което не води до наблюдаема промяна, е безсмислено да се разглежда. Наблюдават се "откритите" отклонения, и те участват във физическите закони. Така че няма проблем да се ползва електромагннитно лъчение, след като неговите закономерности са проучени и не са скрити :)

А как се синхронизират часовници? Зависи от нуждите. Ето например схемата на синхронизиране на часовниците между Гран Сасо и ЦЕРН в прословутият експеримент OPERA 2011-2012 г. за измерване скоростта на неутриното, с наносекундна точност. Детайлите са на картинките в дясно, и в линковете към текста.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Gravity said:

Погледни последната колонка в таблицата, тази за t'. Имаш различни стойности. Пак забравяш, четрансформациите променят и времевата координата.

Аз съм погледнал, а ти погледнал ли си?
И най-вече разбрал ли си, какво виждаш?

Ако се вгледаш в горната таблица, ще забележиш, че времето t се изменя по
такъв начин, че t-координатите винаги догонват х-координатите:

  • t' = x'/c

Така когато разделиш x'/t', винаги получаваш скоростта на светлината.

Работата е там, че във вертикална посока трябва да получиш същото и
скоростта на светлината пак трябва да излезе с:

  • x'/t' = y'/t' = c

Но както се вижда на горната таблица, скоростта на светлината във вертикална
посока не излиза с:

  • y'/t' <> с

Ти това забравяш (или не виждаш?).

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 часа, gmladenov said:

Това повдига най-логичния въпрос: за 115+ години никой ли не е начертал диаграмата на
светлинен импулс в подвижна отправна система, за да забележи тази съвсем очевидна грешка
в Лоренцовата трансформация?

Иначе как да обясним факта, че тя също е издържала изпита на времето, заедно със СТО.

 

 

 

Първо да си зададем въпроса, какво казват ЛТ и как се съгласуват с експерименталните резултати и наблюдения. Всъщност ЛТ са един коефициент (релативистичен Лоренцов коефициент- както обикновено се нарича, корен квадратен ot V^2/ C^2, който всъщност математически не е на Лоренц ), който се съгласува с наблюдаваните експериментални факти:

1.       Промяна на хода на времето за релативистично движещите се елементарни частици в ускорителите (примера с мезоните, но не тези от космоса защото при тях не е ясно на каква височина се образуват), където средното време на „живот“ е по голямо от време на „живот“ за покоящи се частици – експериментален факт.

2.       Промяна на масата, инертността, от  m  на - mr,   на релативистично движещите се елементарни частици спрямо  покоящи се частици – експериментален факт.

3.       Скъсяване на надлъжната дължина (надлъжното рамо в интерферометъра на Майкелсон) на движеща се инерциална  система (ИС), спрямо  покояща се ИС. (Този експеримент е интересен, но ще го  разгледам по надолу. )

В случая трябва да отбележим, че и трите закономерности се описват от един и същ коефициент на ЛТ, като имат една и  съща стойност за определена релативистична  скорост на ИС, т.е. или и трите закономерности са верни или нито единната. Ако допуснем, че дори и само едната закономерност  е невярна, то  инвариантността на законите отива на кино, а и цялата физика става още по забатачена. Т.е. инвариантността на законите, която е фундаментална закономерност и също експериментално доказан факт изисква верността на ЛТ (Земята разглеждана като ИС, променя скоростта си с 30 км/с  през 6 месеца защото се върти около Слънцето, но няма наблюдавани различни експериментални резултати през 6 месеца влизащи в противоречия с горните 3 точки). Не отписвай ЛТ така елементарно (проблема е другаде), че без тях  физиката влиза в още по голям батак, или казано „заради наш Иван да не намразваме и свети Иван“.

 

Но основания въпрос е кой как използва ЛТ.

Според Айнщайн, ЛТ – съответните закономерности, са валидни (действащи) само за наблюдателя от другата инерциална  система (ИС), примерно надлъжното скъсяване на рамото ма интерферометъра на Мекелсон - Морли (М-М) е реален факт само за наблюдателя от другата ИС. Но в това няма никаква логика, защото всеки реално наблюдаван факт е факт и във всяка друга ИС (независимо след колко време се извършва наблюдението), този казус вбесява пишман релативистите  и ако ти се слушат глупости можеш да пробваш. (Това основно е свързано с изсмуканата от пръстите представа, че скоростта на светлината е константа във всяка ИС (като и ти разглеждащ в постовете си), в противоречие със самия втори постулат на СТО, че скоростта на светлината е константа във вакуума (пространството, пустошта както казва Айнщайн) и е независима от скоростта на източника си). (Получава се смешен казус, светлината хем е константа във вакуума и независима от източника си, хем е константа във всяка ИС за да има някакво си обяснение на М-М през онези ранни години.)

 

Докато според Лоренц, ЛТ са валидни и в ИС в която е наблюдателя, т.е. надлъжното скъсяване на интерферометъра на М-М е реално а при завъртане на интерферометъра рамената сменят местата си, съответно има компенсиране на ефекта и скъсяването  не може да се измери с М-М.

 

По въпроса как физично да се използват интерпретират ЛТ, а не само математично, двамата са спорили, три пъти за гърлата са се хващали и един път нож са вадили като на Чирпанска сватба. Шегувам се с табиетите на Чирпанската сватба, но спор е имало навремето. 

 

За да се реши  спорния казус е предложено да се използва несиметричен интерферометър на М-М, като по този начин при завъртане на интерферометъра няма да има пълна компенсация.

Лоренц умира някъде 1928 година, но двама пишман релативистки разбирачи правят експеримента с несиметричния интерферометър около 1932 година  и „доказват“, че прав е Айнщайн, демек хващат се за шлифера на Айнщайн, само че в последствие самия Айнщайн донякъде помага да се види, че двамата разбирачи най елементарно са лъгали.  (Единия от разбирачите се казва Кенеди или нещо подобно беше, а другия съм го забравил, има ги в оня пишман релативистки сайт дето скенер често цитира, както и информация за статията с въпросния експеримент.)

 

 

И тука започва интересното.

Майкелсон, във връзка с извършването на М-М експериментите, разглежда и определя закономерностите на работа на интерферометрите използвани и досега, като въвежда термина контраст – видимост на интерференчната картина (ИК), времева кохерентност на източника на светлина и дължина на кохерентност. Той използва най добрия за времето източник на светлина,  спектрална линия на живачна лампа и успява да наблюдава много размазана с лош контраст ИК едва до несиметричност на рамената от 30 см. Но с такава  размазана ИК, не може да се наблюдава изместване на максимум с точност от хилядни от разстоянието между два съседни максимума, както се изисква и се прави при нормалните – симетрични интерферометри.

Така, че двамата познавачи са поизлъгали за какъвто и да е получен резултат от проведения от тях  експеримент, като вероятно не са били в час за изследванията на Майкелсон на параметрите и закономерностите на работа на интерферометрите, или най вероятно са си мислели ако мине номера мине, щом се държат  за шлифера на гурото.

 

Но номера не минава, за което по-някакви страни закони на парадоксалността, самия Айнщайн спомага за доказването, че двамата „познавачи“ и газа си да одерат реален резултат не са могли да покажат навремето. Айнщайн във връзка с външния фотоефект разглежда и индуцираното, стимулирано излъчване на фотони (някъде около 1918 г), наречено по късно лазер. Като без така наречените и спрегнати три коефициента на Айнщайн, лазера не може да тръгне (да се направи), като коефициентите използвани в лазерната техника са отговорни за кохерентноста на лазерното излъчване, т.е. за наблюдаваната контрастна ИК, която вече може да се осъществи и при несиметричен интерферометър, тъй като съвременните лазери имат дължина на кохерентност надхвърляща една светлина секунда, т.е. многократно повече от изискваното.

Но въпросния експеримент, на двамата „познавачи“, не е повтарян едно към едно с лазери,  има кавър версии които наподобяват въпросния експеримент и „опитите“ от страна на пишман релативизма те да се пробутат за експеримент едно към едно за въпросния експеримент на двамата.

 

 Всъщност, ако се върнем към изреченията  ти написани като изводи (които цитирам в началото), грешно слагаш ЛТ на Айнщаин и Лоренц в един кюп. Това, че Айнщайн използвал ЛТ е някакъв пишман релативистки мишмаш (за да има уж някакво обяснение на М-М), който и ти по някаква причина си възприел, но кавър версията на ЛТ която използва Айнщаин няма нищо общо със самите идеи на ЛТ.

 Много е писано през тези 115 години, от много автори, но явно не си чел каквото трябва. За да схванеш цялата същност на СТО, проблеми грешки и т.н. Намери сайта на проф. Дамянов, руски теоретик и експериментатор има много статии за СТО  и извършените от него експерименти. Както и експеримента на проф. Стефан Маринов, българин но работещ в Австрия, където експериментално измерва скоростта на Земята, което измерване е извършено по рано дори от измерването с реликтовото  излъчване и за което всеки българин трябва да знае, особено тези разглеждащи СТО. 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

Всяко "скрито" отклонение, което не води до наблюдаема промяна, е безсмислено да се разглежда. Наблюдават се "откритите" отклонения, и те участват във физическите закони. Така че няма проблем да се ползва електромагннитно лъчение, след като неговите закономерности са проучени и не са скрити :)

...

Както обясних, там е проблема. ползвайки ЕМГ производни ( скорост <С> или редуцирана такава) , получават се неверни часовници, не се отчита движението на цялата постановка и уреди, а точно това е примерно идеята на експерименти за доказване на едноврменност и СТО. т.е. умишлено най вероятни, физиците едва ли са тъпи, се допуска подобно сверявне.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, baiGANIO said:

Много е писано през тези 115 години, от много автори, но явно не си чел каквото трябва. За да схванеш цялата същност на СТО, проблеми грешки и т.н. Намери сайта на проф. Дамянов, руски теоретик и експериментатор има много статии за СТО  и извършените от него експерименти. Както и експеримента на проф. Стефан Маринов, българин но работещ в Австрия, където експериментално измерва скоростта на Земята, което измерване е извършено по рано дори от измерването с реликтовото  излъчване и за което всеки българин трябва да знае, особено тези разглеждащи СТО. 

Благодаря, ще ги погледна Маринов и Дамянов.

Иначе в дългата тема от миналата година говорихме много за реликтовото  излъчване.
Много добре знам за него. То показва, че скоростта на светлината е относителна - както
всяка скорост в Нютоновата механика.

Аз съм "класик" (от класическа физика ;)), но според мен и етърната теория е грешна.
Просто да изясня каква ми е позицията.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 34 минути, laplandetza said:

Както обясних, там е проблема. ползвайки ЕМГ производни ( скорост <С> или редуцирана такава) , получават се неверни часовници, не се отчита движението на цялата постановка и уреди, а точно това е примерно идеята на експерименти за доказване на едноврменност и СТО. т.е. умишлено най вероятни, физиците едва ли са тъпи, се допуска подобно сверявне.

Нито физиците са тъпи, нито има неверни часовници, на всяка стъпка се разчита на проверени и доказани закономерности. Има само технически проблеми, които се решават за всеки конкретен случай.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Нито физиците са тъпи, нито има неверни часовници, на всяка стъпка се разчита на проверени и доказани закономерности. Има само технически проблеми, които се решават за всеки конкретен случай.

Сверените чрез емг, оптично и пр. подобни са грешно сверени, това е и заложено като грешка в цялата теория, грешка с грешка не се доказва нито се оборва, просто си остава грешка.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, laplandetza said:

Сверените чрез емг, оптично и пр. подобни са грешно сверени, това е и заложено като грешка в цялата теория

Бълнувания на невежа...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 37 минути, scaner said:

Бълнувания на невежа...

Друг бълво да изречеш........... ех , да ти е сладко ! :D

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 часа, gmladenov said:

Благодаря, ще ги погледна Маринов и Дамянов.

Иначе в дългата тема от миналата година говорихме много за реликтовото  излъчване.
Много добре знам за него. То показва, че скоростта на светлината е относителна - както
всяка скорост в Нютоновата механика.

 Грешна е естествено, механичен етер и съответно изисквания вятър няма, М-М само това доказва и нищо повече.  Много е важно да се разбере кой експеримент какво доказва и какво отхвърля.

Чел съм и в дългата тема, чета понякога когато има време  и от постовете ти които съм чел съм напълно съгласен с това, че чрез реликтовото излъчване може и се измерва скоростта на Земята. А чрез М-М не може.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 часа, gmladenov said:

Благодаря, ще ги погледна Маринов и Дамянов.

Иначе в дългата тема от миналата година говорихме много за реликтовото  излъчване.
Много добре знам за него. То показва, че скоростта на светлината е относителна - както
всяка скорост в Нютоновата механика.

 

Чел съм и в дългата тема, чета понякога когато има време  и от постовете ти които съм чел съм напълно съгласен с това, че чрез реликтовото излъчване може и се измерва скоростта на Земята. А чрез М-М не може.

„Аз съм "класик" (от класическа физика ), но според мен и етърната теория е грешна.
Просто да изясня каква ми е позицията.“

 Грешна е естествено, механичен етер и съответно изисквания вятър няма, М-М само това доказва и нищо повече.  Много е важно да се разбере кой експеримент какво доказва и какво отхвърля.

П.П. в по първия пост пробвах нова техника, но стана манджа с грозде, затова е втория.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 19 часа, baiGANIO said:

Докато според Лоренц, ЛТ са валидни и в ИС в която е наблюдателя, т.е. надлъжното скъсяване на интерферометъра на М-М е реално а при завъртане на интерферометъра рамената сменят местата си, съответно има компенсиране на ефекта и скъсяването  не може да се измери с М-М.

При този случай има неверен първи постулат на СТО, че всички инерциални системи са равноправни, и че има абсолютна прилегирована отправна система чрез която един инерциален наблюдател може да открие своето инерциално движение или покой. Което означава че движението по инерция се разграничава от покоя, и че няма относителност на движението и покоят. А Галилей първи постулира принципа на относителноста на движението и покой. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Така-а-а! Ето го урока, който коментира почти всички "грешки" при тълкувания по  ТО:

...

...

(По хипотезата за непрестанно образуване на телата😎 всичко си е наред:

1. Етер има, но няма етерен вятър. Не може да се установи с експеримент движение на телата спрямо етера! (и тогава е било известно това)

2. Не се увлича етерът от движещите се тела, а променливата структура на етера предопределя накъде ще се движи тялото, следвайки принцип за себеобразуване с минимална енергия - заради неподвижността "по място" на етерните частици, не променят мястото си в пространствената решетка. Полето "дърпа-бута" частиците при промяната си (частиците "поглъщат-излъчват" избрани фотони от разнообразните фотони в околността си - бол са). Средно - се получава за наблюдаване: равномерна скорост на тялото, съставено от множество частици - движение по инерция.

3. На СТО не й трябва етер- ЕМВълни се себе-образуват върху етера. Не може да се обоснове, че във всяка ИС скоростта на светлината е колкото Свак. Напротив - експериментално е известно, че е Ссреда и е винаги по-малка от Свак. Щом структурата-вакуумна подложка на ЕМПоле определя движенията на телата, то определя и формата, и размерите им, т. е., има реализирано реално скъсяване по посока относителна скорост в момент на ускоряване (действат външни за тялото сили), за достигане на тая скорост, относно други тела. Затова, след релаксация ако измерваме в тая система скоростта на светлината (ММ-опит) то, тя ще е еднаква във всички посоки, равна на  Ссреда. След "релаксация" на напреженията от външните сили има физическа промяна на някои от характеристиките, но скъсяване в същата среда е неустановимо - еталонът за дължина също се скъсява. Накъдето и да се върти ОС - със Ссреда се изменят характеристиките - самото въртене е ускорение - прилагане на сила)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Парадокса на Близнаците е истински Парадокс в СТО. Той е напълно нерешим в тясната СТО.Налга се разширения и преминава в ускорителногравитац. явления в ОТО. Ползвайки <белязване> на ИС с редица ускорения и вменяване в ускоренията някакви измислени ефекти се пробва измъкване от пълния провал на теорията. Неуспешно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 4.10.2020 г. at 16:52, Tahev loren said:

 

„Докато според Лоренц, ЛТ са валидни и в ИС в която е наблюдателя, т.е. надлъжното скъсяване на интерферометъра на М-М е реално а при завъртане на интерферометъра рамената сменят местата си, съответно има компенсиране на ефекта и скъсяването  не може да се измери с М-М.

При този случай има неверен първи постулат на СТО, че всички инерциални системи са равноправни, и че има абсолютна прилегирована отправна система чрез която един инерциален наблюдател може да открие своето инерциално движение или покой.“

Компенсиращите ефекти не оборват първия постулат на СТО, мака и първосигнало да изглежда така. Измерването на скоростта на Земята чрез подходящ експеримент, примерно с реликтовото излъчване където се мери ДЕ в двете посоки едновременно (а не както при М-М на отиване и връщане) също не оборват първия постулат на СТО.

Представата, М-М обяснява всичко, или при експеримент доказващ  движението на Земята и  връщане към класическата механика, са две крайности разглеждани погрешно когато сложим на масата всички експерименти и логика.    

 ( Коментирай целия ми пост към Младенов, за да знам с кое си съгласен и с кое не.)

 

 

 

  „Галилей първи постулира принципа на относителноста на движението и покой.“

И какво от това, че постулира първи, както и абсолютното пространство на Нютон (както пишеш във втория  пост, пространството само на локално ниво е Нютоново  но  тука се намесва и ОТО),  те си работят добре  в тяхната област, при тях няма релативни скорости и ефекти и по никакъв начин не могат да са аргумент по въпроси относно СТО, освен като историческа последователност но и това по никакъв начин не оборва първия постулат на СТО.

Не съм  съгласен с двете крайности които се разглеждат, или липсва всякакъв етер изхождайки само от М-М, или връщане към класическата механика когато експериментално може да се докаже  движението на Земята.

 

И СТО придобива следния вид:

1.        Верен първи постулат.

2.       Верен втори постулат, че скоростта на светлината е константа във вакуума.

3.       Не е вярно, че скоростта на светлината е константа във всяка ИС (което се пробутва и за постулат понякога). Това се изисква само от М-М и затваряне на очите  за други експерименти и факти. От което автоматично следва, че сверяването на часовници в две ИС със светлинни сигнали не може да се извърши коректно и т.н.

Т.е. ако се махне 3-та точка, СТО на съвременния етап на точност на експериментите, може да мине и за вярна, но 3-та точка е лъжичката с лайна която сложена в кацата с мед опорочава всичко.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...