Главоразбиващо откритие

[Марин Йорданов]

   Доста хора се чудят на смелите етимологически тълкувания, гадания и разкрития на нашите трънколози.     
   
   Оказва се, че любителите на трънкознанието са големи разбирачи на мъртвите езици, особено на тракийския и на прабългарския!... Също така те владеят всякакви похвати и хватки, чрез които доказват тракийски или прабългарски произход на стотици, дори на хиляди думи!... А една трънколожка била доказала, че латинският език произлизал-лизал от тракийския! Смайващо, главоразбиващо откритие!...  

         
   Реших и аз да се покажа като тълкувател и паралингвист...  На първо време се захванах с думата "айс"...

Ай, ай, стига, стига –
че ми се повдига!...  

Марин Тачков

[Шпага]

Преди 9 часа, Марин Йорданов said:

   Доста хора се чудят на смелите етимологически тълкувания, гадания и разкрития на нашите трънколози.     
   
   Оказва се, че любителите на трънкознанието са големи разбирачи на мъртвите езици, особено на тракийския и на прабългарския!... Също така те владеят всякакви похвати и хватки, чрез които доказват тракийски или прабългарски произход на стотици, дори на хиляди думи!... А една трънколожка била доказала, че латинският език произлизал-лизал от тракийския! Смайващо, главоразбиващо откритие!...  

         
   Реших и аз да се покажа като тълкувател и паралингвист...  На първо време се захванах с думата "айс"...

Ай, ай, стига, стига –
че ми се повдига!...  

Марин Тачков

Нищо не разбрах от този "гневен изблик". Но използвам повода да попитам по какви критерии е прието, че прабългарският език е мъртъв език?

[Марин Йорданов]

Преди 5 часа, Шпага said:

Нищо не разбрах от този "гневен изблик". Но използвам повода да попитам по какви критерии е прието, че прабългарският език е мъртъв език?

Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите. За него се съди главно от отделни запазени писмени фрази и от влиянието му върху езиците, за които се предполага, че са го наследили. По тези причини малко е известно за лингвистичните характеристики на езика, а класификацията му е спорна.

Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (7 век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие. В него са запазени само отделни прабългарски думи, а идентификацията на други с прабългарския е спорна.

Предполага се, че прабългарският език се използва във Волжка България най-късно до 14 век, изместен от къпчакските тюркски говори, от които произлизат съвременните татарски и башкирски език и вече мъртвият кумански език. От него има запазени малък брой надгробни надписи на арабска азбука (дж-диалект с ротацизъм). Т.нар. „булгарски език“, споменат от Махмуд от Кашгар (11 век), не е волжко-прабългарски, а е z-диалект на езика, наречен от автора „къвчакски“. Чувашкият език се е развил от език, близък до прабългарския (или от негов волжко-прабългарски диалект), и е най-близкият до прабългарския език. В старотатарския език има отделни заемки от прабългарския език, но днешният татарски език е като цяло много различен от прабългарския.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език

Критерият е, че при този език липсват характерните за живите езици особености - азбука, граматични правила и норми, добре развита писменост...

[makebulgar]

Преди 32 минути, Марин Йорданов said:

Критерият е, че при този език липсват характерните за живите езици особености - азбука, граматични правила и норми, добре развита писменост...

Критерият основно е, че е изчезнал след славянизирането на българите. Но това е недоказана хипотеза. Базира се на презумпцията, че като степен конен народ прабългарите не могат да са славяноезични. Но това не е невъзможно. Ако са били степен индоевропейски народ от рода на скитите и сарматите днес бихме казали, че лексиката по начало им е била до голяма степен славянска. По начало. Заради произхода им. 

Редактирано Декември 5, 2021 от makebulgar

[sir]

Преди 6 часа, Шпага said:

Но използвам повода да попитам по какви критерии е прието, че прабългарският език е мъртъв език?

Страшна тема си избрала да попиташ. Критерият е същият като с етруския или шумерския - никой в днешно време не говори на тези езици.

Разбира се, ако човек прекарва повечко време в четене на този "научен" форум в последно време, може да остане с впечатлението, че т.нар. прабългарски език всъщност изобщо не е мъртъв, а е едно към едно със старобългарския (е, и той мъртъв, ама карай) или направо със съвременния български.

[Шпага]

Преди 2 часа, sir said:

Разбира се, ако човек прекарва повечко време в четене на този "научен" форум в последно време, може да остане с впечатлението, че т.нар. прабългарски език всъщност изобщо не е мъртъв, а е едно към едно със старобългарския (е, и той мъртъв, ама карай) или направо със съвременния български.

Чак сега се усетих, че неволно съм отъждествявала прабългарския език със старобългарския! Невежество от моя страна.

Но така или иначе изразът "мъртъв език" звучи много потискащо. Дано след време и сегашният ни език да не стане такъв...

 

[Марин Йорданов]

Дедо Либене, що се хилиш? Ако можеш да напишеш нещо по-умно и вярно, напиши го! Или е по-лесно да зяпаш отстрани и да се присмиваш?...

"Критерият е, че при този език липсват характерните за живите езици особености - азбука, граматични правила и норми, добре развита писменост..."

• ДеДо Либен and Шпага реагира на това
•  1
•  1

[ДеДо Либен]

Дедо ти Либен се хили , щото доживя да види нещо дето слага вогонската поезия в малкия си джоб , Уикипедиен мъдрецо.

п.с. темата е за раздел Поезия.

 

Редактирано Декември 5, 2021 от ДеДо Либен

[Петър_Пейчев]

Преди 16 часа, Марин Йорданов said:

Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (7 век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие.

Това на какви доказателства се опира? Гореизложеното са общи размисли на изследвачи, които не са прочели и една дума на "солунски славянски", нито имат, а и не могат да имат предства как е звучало това наречие, още по-малко пък да има някакви макар и бегли доказателства, кой е говорел този език, прабългари или склавини или и прабългари и склавини.

Между другото горните твърдения за славянските езици, както и тези за тюркските, измислени през 19 век вероятно са причина за възмущението изразено в началния пост, макар и направено без посочване на конкретна причина, но с ясен смисъл - всеки може да вземе две-три думи и да обяви английския за тюрски или патагонския за ескимоски.

[Gravity]

Преди 19 часа, Шпага said:

Но така или иначе изразът "мъртъв език" звучи много потискащо. Дано след време и сегашният ни език да не стане такъв...

Мъртъв език не е ли просто език, който вече не се използа от хората. В това отношение, като се има предвид, че всички езици се променят, дадено достатъчно време всеки език ще е мъртъв. Или защото хората, които го говорят са изчезнали или защото той се е променил достатъчно за да бъде нов език. Във вторят случай няма нищо подтискащо.

[Кухулин]

Преди 9 минути, Gravity said:

Мъртъв език не е ли просто език, който вече не се използа от хората.

Език, който не се явява майчин за никого. Може да се използва, но като втори, трети и т. н. език. 

[sir]

Преди 20 часа, Шпага said:

Чак сега се усетих, че неволно съм отъждествявала прабългарския език със старобългарския! Невежество от моя страна.

Но така или иначе изразът "мъртъв език" звучи много потискащо. Дано след време и сегашният ни език да не стане такъв...

 

Ами то има нюанси, в англоезичната литература се опитват да правят разлики между език, който е добре известен и от който има голямо количество запазен материал (примерно латински или старобългарски), и език, от който на практика няма останало нищо, максимум отделни думи, чиято принадлежност към даден език обикновено е чисто хипотетична (езиците на прабългари, хуни, скити, авари и т.н.). Във втория случай всичко се свежда до теоретични постановки и хипотези на съвременните учени. Някъде по средата седят езици като етруския, от който има запазен доста материал, но разчитанията и до днес са до голяма степен несигурни и противоречиви.

Тъй че ако искаш, може да си харесаш друг израз. Примерно изчезнал език или неизвестен език.

[Марин Йорданов]

Преди 15 часа, Петър_Пейчев said:

Това на какви доказателства се опира? Гореизложеното са общи размисли на изследвачи, които не са прочели и една дума на "солунски славянски", нито имат, а и не могат да имат предства как е звучало това наречие, още по-малко пък да има някакви макар и бегли доказателства, кой е говорел този език, прабългари или склавини или и прабългари и склавини.

Между другото горните твърдения за славянските езици, както и тези за тюркските, измислени през 19 век вероятно са причина за възмущението изразено в началния пост, макар и направено без посочване на конкретна причина, но с ясен смисъл - всеки може да вземе две-три думи и да обяви английския за тюрски или патагонския за ескимоски.

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН - КИРИЛ

 

 

Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе

/.../

Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд – не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."

Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: "Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Философът отговори: "Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език."

/.../

Като навърши 40 месеца в Моравия, (Философът) отиде да освети учениците си. Когато отиваше той, панонският княз Коцел го прие. И като възлюби силно славянските книги (и пожела народът му) да се научи на тях, предаде (му) до 50 ученици да се учат на тях. И като му отдаде голяма почит, изпрати го нататък.

/.../

 

 Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.

/.../

Като прие славянските книги, папата ги освети и положи в църквата "Св. Мария", която се нарича Фатан (Прияслица), и извършиха над тях света служба.След това папата заповяда на двама епископи, Формоз и Гаудерих, да посветят славянските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на славянски език служба в църквата на светия ап. Петър. А на другия ден служиха в църквата на св. Петронила, а на третия ден служиха в църквата на св. Андрея, а оттам - в църквата на великия вселенски учител, апостол Павел. И цялата нощ служиха, славословейки на славянски...

[Петър_Пейчев]

Преди 9 часа, Марин Йорданов said:

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН - КИРИЛ

 

 

Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе

/.../

Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд – не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."

Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: "Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Философът отговори: "Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език."

/.../

Като навърши 40 месеца в Моравия, (Философът) отиде да освети учениците си. Когато отиваше той, панонският княз Коцел го прие. И като възлюби силно славянските книги (и пожела народът му) да се научи на тях, предаде (му) до 50 ученици да се учат на тях. И като му отдаде голяма почит, изпрати го нататък.

/.../

 

 Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.

/.../

Като прие славянските книги, папата ги освети и положи в църквата "Св. Мария", която се нарича Фатан (Прияслица), и извършиха над тях света служба.След това папата заповяда на двама епископи, Формоз и Гаудерих, да посветят славянските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на славянски език служба в църквата на светия ап. Петър. А на другия ден служиха в църквата на св. Петронила, а на третия ден служиха в църквата на св. Андрея, а оттам - в църквата на великия вселенски учител, апостол Павел. И цялата нощ служиха, славословейки на славянски...

Няколко основни забележки.

Много рядко житията имат доказателствена стойност в историята. Там се набляга на друго, пишат се, допълват се и се преправят през вековете и връзката им с материалния остава далеч след тази с духовния свят на светеца. Описаните събития с княза и императора са измислица, те не са могли да станат по простата, но абсолютна причина, че моравските земи са папски диоцез и епископите там, вкл. и Методий, са ръкоположени от папата, което е написано от съвременици на събитията. От друга страна описаното можеше да има някаква достоверност ако княза беше отправил молбата си към аварския хаган или някой вожд на норманите, защото и императора и патриарха по-скоро ще се обрежат, нежели да разрешат някой народ да използва роден език в богослужението. Те не признават даже латинския и еврейския, искат богослужението навсякъде да е на гръцки. Нещо повече, спора с триезичниците е във Венеция, по това време част от Цариградската патриаршия, да не говорим, че в имперските хроники няма и ред за подобна мисия.

От написаното по онова време знаем, че Методий, многократно определян като грък, и веднъж-дваж като склавин, е ръкоположен от папата за епископ в Моравия, после в Панония и не помня дали в даден момент не беше и в Бохемия. Едни летописци казват, че той е изобретил склавинските букви, други, че това е направил неговия брак Кирил. Казано е още, че първоначално нямало преведени църковни книги, и изрично се сочи, че паството на Методий с голяма радост чакало Евангелието и Псалтира да бъдат донесени от брат му Кирил, който ги превел от гръцки. Многократно се пише, че Методий е превеждал църковни книги от латински на склавински. 

От горното можем да приемем латинската версия. Най-вероятно Методий е бил ръкоположен от папата за епископ, той се е обърнал към брат си да преведе евангелието, Кирил го е направил и е водил спора с триезичниците,  занесал е в Рим мощите на св. Константин, където вероятно папата е осветил книгите, но това съвсем не значи, че езика на превода е бил признат за каноничен.

Можем да приемем като доказан факт, че езика на преводите и този на местните склавини бил близък, местните го разбирали, но не особено добре. Това обаче не означава, че езика на църковните книги били на диалекта на солунските склавини, това е предположение, основано единствено от това, че братята били от Солун. Не знаем на какъв диалект били преводите, а и не може да знаем, няма нищо написано от това време на няколко различни български деалекта, за да кажем, че преводите са били на един от тях.

Събитията в Моравия и Панония стават 50-60 години след края на аварската държава, когато аварите, ако ги има, са част от негерманското население, а прабългарите от Аварския хаганат най-вероятно са се оттеглили към България. Това е и причината западните летописци да говорят, че езика бил склавински, по това време те останали най-многобройния народ там. Не знаем какъв е бил езика, език говорен само от склавините, език наложен на всички поданици на аварската империя или нов език, образувал се на териториите на хунската, аварската и българската държави, така както това става повсеместно в Европа по това време.

Не трябва да ес правят категорични заключения относно исторически събития, подкрепени единствено от политически доктрини.

 

 

[Марин Йорданов]

"И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне."

...

 

"Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: "Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда."

Тогава царят каза на Константин Философ: "Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски."

Из "Пространно житие на Методий"

[Марин Йорданов]

"И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици.

Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] "Свети апостол Петър"; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците – според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече "пилатовци" и "триезичници", и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци."

Из "Пространно житие на Методий"

[Марин Йорданов]

"А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: "Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно." И го изпрати, като написа следното послание:

"Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: "Да възхвалят Господа всички народи", и на друго място: "Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както духът им даде да говорят." Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език – такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин!"

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1

[Марин Йорданов]

"След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца...

 

/.../

Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: "Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?" Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: "Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята."

На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: "Пазете ме, деца, до третия ден." Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: "В твоите ръце, Господи, предавам духа си", и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).

Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички."

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1

 

Историческите истини може да се постигнат чрез четене, съпоставяне и логично тълкуване на достоверните източници...

[Петър_Пейчев]

Проблемът е, че житиетата са по правило най-недостоверните исторически извори, а и като ги четем виждаме това. Описаните в житиетата събития не се потвърждават от нито един друг документ. От византийска страна няма нищо, просто те едва ли знаят за това какво правят братята, още по-малко императора има някакво отношение към него. Нещо повече, точно от този период има изключитено много книжнина за българската църква, споревете между Рим и Константинопол за нея и дразгите за това, че патриарха ръкополага епископи в България. Фотий се бие в гърдите с приноса си за разпространение на християнството, но нито той, нито имперските хроники казват нещо за братята. Всичките ни сведения са от западни източници и те предоставят различна картина, далеч по достоверна от тази в житията по отношение на "мисията".

Отделен въпрос е, че когато църковните писатели говорят за словени едва ли имат предвид склавинските племена, като се има предвид написаното от Черноризец Храбър и Константин Преславски. Интересно е, че Борис периодично разорява "славянските" Моравия и Панония и то по етнически принцип, склавините не са му на сърце, но в същото време той, заедно с цяла България чакали учениците нарочени за склавини, а самите ученици-склавини копнеели за България, макар да били очевидци на последния поход на Борис срещу Светополк, който опустошил земите на техните събратя. Вероятно между Методий, учениците му и България съществувала "топла връзка", в която елемента склавини не съществува.

[Skubi]

От горе написаното едно ми е ясно, че с изключение на 885 година няма нито една дата. А от Илинг и други скептици знаем /макар и да не е популярно/, че редица рано и средновековни писания са или фаршификати или писаното в тях подлежи на строга критика с оглед на описаното дали тогава, така и с тези хора се е случило...

От около 860 година знаем за създаването, прилагането на малките букви/ на запад/ от гледна точка на пестиливост на писането на ужасното количество фермани в манастирите за доказателства на благороден изход и с това легализиране на грабените имоти, богатства, чинове от страна на европейските "ново благородници" към разните царски канцеларии, папски престоли....

Ну само да питам.

Ако братята са сътворили глаголицата и после пък кирилицата по това време, защо не са направили и малките букви /улеснява писането и спестяване на пергаментите, времето за писане/ ами ползват по-старому тоест малките букви са умалени големи. Но се съмнявам, че в оригинал е имало само големи.

КОГАТО ОТ 780 ГОДИНА ИМА ВЕЧЕ И Е В ПРАКТИКА ПИСАНЕТО С МАЛКИ БУКВИ. 

Това ако ми го обясни някой?

Другото са чудесни приказки за големи момчета играещи на историци. Което чета винаги с голямо удоволствие, до приказките за Крали Марко, и други "исторически" герои.....

[Марин Йорданов]

On 9.12.2021 г. at 0:10, Skubi said:

От около 860 година знаем за създаването, прилагането на малките букви/ на запад/ от гледна точка на пестиливост на писането на ужасното количество фермани в манастирите за доказателства на благороден изход и с това легализиране на грабените имоти, богатства, чинове от страна на европейските "ново благородници" към разните царски канцеларии, папски престоли....

Ну само да питам.

Ако братята са сътворили глаголицата и после пък кирилицата по това време, защо не са направили и малките букви /улеснява писането и спестяване на пергаментите, времето за писане/ ами ползват по-старому тоест малките букви са умалени големи. Но се съмнявам, че в оригинал е имало само големи.

Братята са създали само глаголицата. При нея няма разлика между главни и малки букви... Кирил и Методий не са учили на Запад...

[Марин Йорданов]

On 9.12.2021 г. at 0:10, Skubi said:

От горе написаното едно ми е ясно, че с изключение на 885 година няма нито една дата. А от Илинг и други скептици знаем /макар и да не е популярно/, че редица рано и средновековни писания са или фаршификати или писаното в тях подлежи на строга критика с оглед на описаното дали тогава, така и с тези хора се е случило...

Вие поставяте под съмнение автентичността на старобългарската литература?!...

А знаете ли, че почти всички исторически документи от 9 в. /и по-рано/ са познати чрез КЪСНИ ПРЕПИСИ?

[Марин Йорданов]

On 8.12.2021 г. at 23:50, Петър_Пейчев said:

Проблемът е, че житиетата са по правило най-недостоверните исторически извори, а и като ги четем виждаме това. Описаните в житиетата събития не се потвърждават от нито един друг документ. От византийска страна няма нищо, просто те едва ли знаят за това какво правят братята, още по-малко императора има някакво отношение към него.

Това не е вярно!...

По-недостоверни са фантазиите на псевдоисториците, на автохтонистите...

[Skubi]

Преди 44 минути, Марин Йорданов said:

Братята са създали само глаголицата. При нея няма разлика между главни и малки букви... Кирил и Методий не са учили на Запад...

Но са контактували...Не малко....

[Skubi]

Преди 35 минути, Марин Йорданов said:

Вие поставяте под съмнение автентичността на старобългарската литература?!...

А знаете ли, че почти всички исторически документи от 9 в. /и по-рано/ са познати чрез КЪСНИ ПРЕПИСИ?

Да. И нчкъде четох, че 90% са фалшификати. За Ватикансата библиотека май....