Отиди на
Форум "Наука"

Въпроси и отговори по БИОЛОГИЯ


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

през размножителния сезон мъжките водят "съревнование" помежду си, като издават звуци, надуват си гушите и т.н.

победителят печели територията заедно с женските- от 2 до 6-7, като се съвокуплява с всички тях, но образува двойка само с доминиращата женска. Всички женски от територията снасят в едно гнездо ( до 60 яйца :shocking: )

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 164
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители

Ами да допълня малко дадените отговори - Да, гнездата обикновено са препълнени - ама в буквалния смисъл на думата - защото то, гнездото е просто една дупка в земята и като снасят вътре няколко женски, в даден момент яйца започват да се търкалят наоколо :) . Всъщност, те даже по начало се снасят до гнездото, а мъжкия (който основно се грижи за яйцата) ги избутва вътре. Женската (само една остава с мъжкия!) мъти малко и то само през деня. Всъщност, през деня през жегите яйцата не се мътят в буквалния смисъл на думата, а по-скоро изправената (или полуизправена) птица им пази сянка. Изключително интересен факт е, че женската разпознава своите яйца и ги размества така, че да са в средата на гнездото (ах, мръсницата... :dunno: ) - логиката, мисля, е ясна - ако някой тръгне да похищава яйце, по-лесно ще му е да вземе такова от края, пък и микроклимата в средата на гнездото би трябвало да е по-благоприятен за развитието на зародиша, отколкото в края. Най-логично е да допуснем, че женската разпознава своите яйца по някакви морфологични особености на черупката, но, ако някой има други идеи, да каже - за мен това е много интригуващ въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Какъв фенотип се получава при Дихибридно кръстосване на две чисти линии?

И ще си позволя да задам още един въпрос, който ще допълни горния - какъв вид кръстосване имаме? :)

П>П: Дръжте темата будна, хората печелят много богата биологична обща култура така :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първи закон на gregor_mendel.jpg . Така и така сме подхванали тази генетика, вчера ми мина през ума дали съществува неоткрита зависимост, според която в един сличай един алел да е рецесивен, а вдруг да е доминантен. Т.е. да проявява някакъв двойнствен характер. :sneaky2:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Така и така сме подхванали тази генетика, вчера ми мина през ума дали съществува неоткрита зависимост, според която в един сличай един алел да е рецесивен, а вдруг да е доминантен. Т.е. да проявява някакъв двойнствен характер. :sneaky2:

При дихибридно, трихибридно и полихибридно кръстосване един от алелните гени обикновенно е доминантен, защото при хибридизацията в F1 се проявавява неговият признак, а другият е рецесивен. В резултат от генетичните съчетания на доминатния и рецесивния алел в F2 монохетерозиготният организъм се разпада по фенотип 3:1 и по генотип 1:2:1. Мисля че това беше експериментът с грахчетата... Двойнствен характер се проявава:

Ако се разгледа внимателно решетката на Пънет може да се установи следното:

1.В F1 всичките индивида са с жълти и гладки семена и са дихетерозиготни (хетерозиготни и по двата гена).

2. В F2 1/16 от индивидите са хомозиготни по доминантните алели и на двата гена и 1/16 са хомозиготни по рецесивните им алели.

3. Белегът повърхност на семето се разпределя независимо от белега цвят и обратно.

4. Количественото отношение между различните типове семена в F2 е резултат от независимото разпределяне на алелите на гените за цвят и за повърхност в гаметите на хибридите от F1 и следващото независимо комбиниране на гаметите. Количественото отношение на разпадане на белезите в F2 при дихибридното кръстосване е резултат от произведението между отношенията на разпадане на двата белега поотделно (3:1) х (3:1) = 9:3:3:1.

Изводите, които Мендел прави от резултатите, получени при моно- и дихибридното кръстосване, днес са известни като закони на Мендел. По-късно те са потвърдени и в опита с три- и полихибридно кръстосване и от други изследователи. Днес може да бъдат формулирани така:

Първи закон (закон за доминираието). В резултат от кръстосването на индивиди, които се различават помежду си по една или по няколко алтернативни двойки белези, в F1 се получава еднообразно потомство. То проявява само по един от всяка двойка белези — доминантния.

Втори закон (закон за разпадането). В F2 се проявяват и рецесивните белези. Настъпва разпадане на белезите в отношение 3:1 за всяка двойка белези.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Annie, твърдението, че "един от алелните гени обикновено е доминантен" е твърде съмнително и изобщо не мога да си представя по какъв начин би могло да се стигне до подобен извод.

...вчера ми мина през ума дали съществува неоткрита зависимост, според която в един сличай един алел да е рецесивен, а вдруг да е доминантен. Т.е. да проявява някакъв двойнствен характер...
Имаш ли нещо предвид, или наистина просто питаш? Понеже и на мен ще ми е интересно да науча още някой такъв пример.

За такова нещо съм чел в два случая, като с единия не съм съгласен, че е пример за променящо се доминиране. Ще почна с него - става въпрос за случаите, когато едните хомозиготи са нежизнеспособни (умират през вътреутробното развитие или неонаталния период), другите са с нормален фенотип, а хетерозиготите са с някакъв особено ценен стопански признак - определят го с разни екзотични названия, но за мен това е "свръхдоминиране" (има само четири типа взаимодействие между алелни гени - пълно доминиране, интермедиерно, кодоминиране и свръхдоминиране; обикновено, не знам защо, добавят и плейотропията - тя е съвсем друго нещо, а не вид междуалелно взаимодействие на алелни гени).

Другият случай е на зависимите от пола признаци - Полът променя характера на доминирането. Обуславят се от гени, разположени в автозомите и при хомозиготите (независимо доминантни или рецесивни) няма разлика. При хетерозиготите, обаче, този алел, който при единия пол е доминантен, при другия става рецесивен. Единственият пример, който съм срещал, е "ген за плешивостта" при човека.

(Ще добавя едно обяснение - има три термина, които не бива да се бъркат - скачени с пола признаци (контролират се от гени, локализирани в гонозомите), ограничени от пола признаци (обуславят се от гени, разположени както в гоно-, така и в автозомите, но се проявяват само в единия пол (въпреки че и другият носи съответната генетична информация)) и зависими от пола признаци, за които именно иде реч по-горе.)

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

А някой знае ли точно как се превежда Central (intratymic) deletion и по-точно думичката в скобите, тъй като не успях да намеря нищо на български и руски.. :(

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

дай го с някакъв текс, така изкарано от контекста може да се получи смехория

иначе intratymic вероятно - > в тимуса , интратимусно само дето ми се струва трябва да е intrathymic

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Annie, твърдението, че "един от алелните гени обикновено е доминантен" е твърде съмнително и изобщо не мога да си представя по какъв начин би могло да се стигне до подобен извод.

Ти трябва да си помислиш много добре преди да говориш такива глупости.

Как няма да има доминантел алел генът, бре? Рецисивен и доминантен алел, доминантият доминира.

Вземи изчети отново първите няколко урока на генетика за десети клас. ;)

Строго те съветвам да го направиш.

П.П:

Central (intratymic) deletion - Вътретимусно деление. :)

fixxxsers, intratymic е. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам дали съм на прав път, но веднага го свързвам с английскоото наименувание.

shinbone и tibia са двете думи за пищял, съответно голям и малък е тибиа и фибула.

Поприцип корена на думата shinbone shin означава - скачам, играя, катеря се, изкатервам се и тъй като това е коста, която се напряга при извършването на тези действия, също и мускулът при нея - триглав подбедрен мускул, са го нарекли shinbone, откъде вече си идва и думата пищял. :)

Също така ако гледаме пък от испански, думата tibia, може да се преведе и като флейта, а коста и флейтата имат нещо общо и от това, че флейтата издава пищливи звуци,, вероятно оттам идва думта пищял. :)

Ако не съм прав, кажете правилния отговор и задайте въпрос, а ако съм прав, да задавам аз. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. Как космите на краката ми разбират колко да пораснат след като ги подстрижа?

2.След като разума се явява функция на еволюцията,може ли да се използва за доминиране на вида?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

^^^Може би про-витамините действат като ко-факторите на ензимите?

Ако ще питаме за неща, които не знаем, искам и аз: този семестър трябва да пиша дисертация за генетичния компонент на множествената склероза.Браузвам си онлайн архивите за review-та и попадам не ето това:The high occurrence of MS in populations of Northern European origin irrespective of geographic location (Compston,1997; Ebers and Sadovnick, 1994; Oksenberg et al., 1996; Poser, 1995), and the observation of resistant ethnic groups residing in high risk regions, as for example Gypsies in Bulgaria (Milanov et al., 1999) or Japanese in the UnitedStates (Lauer, 1994), suggest that the differential risk observed in different population groups results primarily from genetic susceptibility or resistance.

Опитах се да проследя цитацията на Миланов et al :), но статията е от журнал, наречен Neuroepidemiology, който няма онлайн архив и в библиотеката на университета нямат твърди копия. Интересно ми е , някой чувал ли е нещо за това?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Провитамините са в-ва, които се приемат с храната и в организма се превръщат във витамини, например приемаме каротин, а в организма ни се преработва до витамин А

Някъде бях чел за българските роми, че били предразположени към разни редки заболявания, но не се сещам за МС - ставаше въпрос обаче за по-нови ДНК изследвания

Редактирано от fixxxsers
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Житната пиявица е твърдокрило от разред Бръмбари (Coleoptera), семейство Листояди. На Латински житната пиявица се нарича Lema Melanopus. Айде задавайте въпросчета :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, има мъжки бозайници с функционираща млечна жлеза, домашните кози например :haha::haha: :haha:

Между другото някъде четох, че и при човека се наблюдавало, което си е доста интересно :doh: :doh: :doh: Също така мъжкото мляко било по-богато на протеини :drinks_cheers: :drinks_cheers:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Усещах, че такъв ще бъде отговора :bigwink: , но нека оставим настрана домашните животинки, както и разни патологии.

Някъде в дивата природа дали има нещо подобно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Амиииии не съм сигурна, но предполагам, че няма такива бозайници в дивата природа...като гледам няма и кой друг да се изкаже, така че можеш да ми споделиш верния отговор на въпроса ти. :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: защото ми стана доста интересно :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Знам само, че мъжките водни кончета забременяват и раждат, ама чак пък и при бозайниците да има подобни екстри досега не си го представях, ще ми е интересно да науча за какво иде реч.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...