Отиди на
Форум "Наука"

Иранска теория за произхода на древните българи


Recommended Posts

  • Потребител

... а пък описанието на гниещите кожи и костените върхове на оръжията им хич не се връзва с отлично изработените хунски котли и триръби върхове от стрели- металургични анализи доказват че те са правени на място а не са внос,тоест хуните са имали развито металообработване.....

Ако не ви затруднявам, колега, ще ви помоля за линк към това изследване! От кого е правено и какъв е той - лекар, преводач,счетоводител, социолог, инженер? :unsure: Ще го прочета с интерес! :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Гарване,Гарване точно същият лък който ти определяш като "хунски" си го имат и сарматите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Scythians_shooting_with_bows_Kertch_antique_Panticapeum_Ukrainia_4th_century_BCE.jpg

Я виж тука скитите с какво боравят.И виж за кой век става въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Скитските лъкове са различни от хунските, при хунските има един нов елемент ,нарича се сия- това е основната разлика.

Това за лъковете е дълга тема ,аз ползвам основно тези форуми.

http://198.170.107.1...hpBB2/index.php

http://www.primitive...m/smf/index.php

http://paleoplanet69...u.com/directory

http://www.bueforum....76ca9b77cddd3fe

последният е норвежки, но е добър и с преводача става да се чете.

"Един въпрос и няколко уточнения:

1. Не можах да разбера за какво жлебче става дума, където се хваща пръстена. Вероятно има такова, но аз не го различавам на снимката. Предвид особеностите на въпросния пръстен, не би следвало да има съществен проблем сабята да се държи и с такъв пръстен на палеца. Т. е., по принцип, изобщо няма нужда от специален жлеб.

2. Т. нар. "хунски лък" - рефлексен лък се използва от повечето народи от Източна Европа и Азия. С този лък може да се стреля както с пръстен, така и без пръстен. Идеята на пръстена е да предпази палеца от отката на тетивата. Подобни лъкове са се използвали в Тибет, Китай, Персия (това е в темата), Афганистан, Киргизстан, Монголия, Пакистан, Индия и къде ли още не."

На гарда на някой палаши , в средата му има издатина, от двете и страни има жлеб, той е направен за да ляга на него палеца когато показалеца минава пред гарда и ляга на острието, за това на острието има една пластина която го покрива в началото му..

С азиатските рефлексни лъкове се стреля с т.нар.

той не е възможен без пръстен, вярвайте ми пробвал съм го.

От отката на тетивата се пазим с т. нар. хенд протектор, без него се получава това, пръстена пази сгъвката на палеца и няма връзка с отката на тетивата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако не ви затруднявам, колега, ще ви помоля за линк към това изследване! От кого е правено и какъв е той - лекар, преводач,счетоводител, социолог, инженер? :unsure: Ще го прочета с интерес! :post-70473-1124971712:

http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA353&lpg=PA353&dq=huns+mirrors&source=bl&ots=KG0WM_BaGY&sig=4Bg8vkZQdRkCHIAcKouMuYwvwS4&hl=bg&ei=_HRJTZXuLZK1hAfEu7mxDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBYQ6AEwAA#v=onepage&q=huns%20mirrors&f=false

стр. 319-322

Не съм се интересувал от кой са правени изследванията, който иска може да ги издири по дадените забележки под линия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

С азиатските рефлексни лъкове се стреля с т.нар.

той не е възможен без пръстен, вярвайте ми пробвал съм го.

Възможно е да се стреля и без пръстен. За това не ви трябва никакъв "азиатски захват". Освен това лъковете не се делят на "азиатски" и "африкански", примерно, а на т. нар. "прави" и "рефлексни" лъкове.

От отката на тетивата се пазим с т. нар. хенд протектор, без него се получава това, пръстена пази сгъвката на палеца и няма връзка с отката на тетивата.

Технически може да се нарече всякак. При всички случаи става дума за физическо явление, свързано с отката на тетивата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тоест езикът на прабългарите е бил същият като този на инвентарните надписи и календара.

Няма никакви данни за двуезичие, за различни групи българи говорещи на различни езици, във всички извори в които се споменава езикът се говори само за един език.

Учените палеолингвисти не мислят така. Тъкмо напротив, убедително е прието, че езикът от инвентарните надписи е служебен език. При това без глаголи и съюзи. Календарът е още по-съмнителен - не заради иранските суфикси, а заради начина, по който е достигнал до нас в недостоверен препис. Математически е сгрешен и циклите не излизат, което всеки може да провери сам ако му се занимава. Накрая, както вече се изтъкна многократно, няма езикови останки в старобългарския, за които да счетем, че са наследени от прабългарския. Такива липсват, за разлика от унгарския, където има няколкостотин заемки. За чувашите се доказа отвъд всяко съмнение, че са фино-угри. Така че митът за тюркоезичието на прабългарите окончателно фалира.

Много ми е интересно кои са тези "извори за езика".Щото според мен такива няма и си измисляш. Хайде по-леко с фантазиите. Тъкмо напротив, има извори в обратната посока. Приск например. Така че забравете лингвистичните търсения, те са обречени поради липсата на изходна база и поради особеностите на старобългарския.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Маготине , за пермците и мордвите съм напълно съгласен ,че са угро-фини, но въпроса за чувашите си е още дискусионен. Може и да са такива ,ако са ''автохтонни'' волжки племена, но са бая тюркизирани вторично . От филма за ''30 000 км път '' можах да видя ,че фолклорът им доста прилича на угро-фински ,но факта ,че са приели исляма , ме кара да се замисля, че едва ли се касае за угро-фини. Бих те помолил да ми дадеш и примери с други ислямизирани фински народи , не отделни лица , защото чини ми се, че няма друг подобен, но не е изключено и да греша.

То и затова на батюшка Сталин му беше лесно да ги разпарчатоса - вие сте християни, вие сте езичници, вие мохамедани и те така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На голяма научна конференция миналата година няколко докладчици върху чувашите развиха тезата и представиха убедителни доказателства, в т-.ч. днк тестове, които водят до извода, че чувашите са фини, увлечени в угорските преселения и тюркизирани вторично. Това е и логичното обяснение за странния им тюркски език. Смята се дори, че е ясно от коя финска група са произлезли въпросните чуваши. Тюркското влияние у маджарите е паралелен процес, който може да се използва като пример. Известни са много примери за тюркизиране, в т.ч. на азерите и на част от аланите, така че няма нищо чудно в това чувашите да са се тюркизирали езиково, но да запазят своя комплекс от религиозни вярвания.

Филмът "30 хиляди км" е нещо като "На всеки километър" по отношение на прабългаристиката - пълна фантазия с фрагменти истина в голямата каша от фантазии. Но е интересен, несъмнено. "Ледоразбивач".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Маготине , за пермците и мордвите съм напълно съгласен ,че са угро-фини, но въпроса за чувашите си е още дискусионен. Може и да са такива ,ако са ''автохтонни'' волжки племена, но са бая тюркизирани вторично . От филма за ''30 000 км път '' можах да видя ,че фолклорът им доста прилича на угро-фински ,но факта ,че са приели исляма , ме кара да се замисля, че едва ли се касае за угро-фини.

Ами, не са приели исляма. Факт е, че чувашите са запазили езическите си вярвания до идването на руснаците. Днес те са православни. Някои от тях, показаните във филма, все още си остават езичници.

Това ни дава основание за следните предположения (два варианта):

1. Съвременните чуваши нямат нищо общо с волжките българи. Те са просто едно от племената, живяло на територията на Волжка България.

2. Съвременните чуваши имат пряка връзка (генетична) с древните българия, но тогава трябва да приемем, че далеч не всички волжки българи са приели исляма. Много от тях са останали езичници. Съответно езическата религия на чувашите (забележете, все още частично съхранена) би могла да ни каже много неща за езическата религия на прабългарите.

Всеки от вариантите има свое основание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Писмени извори за езикът има достатъчно,

Ако си любител на чалка-историята, изворите са неизчерпаеми.Иначе са никакви, но Маготин отговори много точно.

Погребалният обичай на прабългарите е плитка яма с подбой, много е близък до този на късните сармати, а те вече са друго нещо.

Значи от една страна погребалния обичай при прабългарите няма нищо общо със сарматите, но от друга е близък да късносарматския. Не смяташ ли че има противоречие.Не зная какво разбираш под сармати и късни сармати, но в археологията се разбира ІІІ-ІV в. Естествено че има разлики от по-старите сарматски култури. Това може да се каже за всеки един регион.

Въпросът с погребалния обичай е решен отдавна и не виждам какво точно имаш против.

При прабългарите има кремации, и то не само на територията на ПБЦ а и в кръгът некрополи от СМ култура и Зливки.

Кремации при сарматите, скитите и аланите не са познати.

Кремации има само на територията на Дунавска България. Очевидно е че този ритуал е регионален и късен. Кои са носителите на кремациите никой никога няма да разбере. Но биритуализмът не е исконно прабългарски обичай. Що се отнася до СМК там има, макар и в силно ограничени региони, кремации,много близки до нашите. Кои обаче са били тези племена не се знае. Очевидно не са прабългари.

При късните сармати имаме около 90% ИЧД и при жените и при мъжете, при прабългариге имаме неравномерно ИЧД - в някой некрополи стига до 80% в други изобщо го няма, основно е при жените, общо не повече от 30-40% сумарно.

Кремациите са около 45% сумарно- също толкова неравномерно разпределени.

При късните сармати през 2-3 век има много по слабо изразена монголоидност в единични случаи, при прабългарите монголоидният примес се среща почти винаги, в някои случай е силно изразен и то през 9 век.

До самото си изчезване късните сармати си остават европоиди със спорадични монголоидни примеси.

Късните сармати не са ІІ-ІІІ в., а ІІІ-ІV в. Антропологичният им тип е същият като на прабългарите. Несериозно е да се твърди че при прабългарите има силно изразена монголоидност. Същият този Йордан Йорданов, който цитираш по-долу това много добре го е описал- европеиди с лек монголоиден примес.

Гледам че доста се спорили по ИДЧ. Нещата се променят с времето. То по принцип след хунското време спада процента на ИДЧ, така че прабългарите не правят изключение в това отношение. Що се отнася до половото разделение нещата пак не са езнозначни. В Джетиасарската култура да речем при жените процента е по-висок, при късните сармати при мъжете е по-висок. Изобщо това са регионални особености и в случая не играят така роля.

Съгласен съм че към 7 век сарматският елемент е доста голям, вероятно дори доминира, но това са вторично присъединени късносарматски остатъци към един първоначален хуноалтайски масив.

Същата степен на сарматизация имаме и при атиловите хуни през 4 век, но това не ги прави сармати.

Оригинална хипотеза, но има един недостатък- лоша осведоменост по отношение на хуните.

Всъщност нещата са точно на обратно. Неизбитата част от хуните се асимилира и изчева безследно. Археологически е отдавна изяснено че хуните са били малко на брой. Досега няма открит нито един хунски некропол. Известни са 20-30 единични гроба пръснати по дн.Южна Украйна. Не бива да се забравя че след разпада на Атиловата орда, остатъците от сарматите посрещат хуните на нож и избиват част от тях. Част от хуните се заселват във Византия като федерати. Та каквото и да е останало да живее при наследниците на сарматите то е било незначително и се е асимилирало. Факт е че след V в. в архелогията няма нищо хунско. Та с други думи схемата е "хунски остатъци към един сарматски масив".

Редактирано от aspar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Учените палеолингвисти не мислят така. Тъкмо напротив, убедително е прието, че езикът от инвентарните надписи е служебен език. При това без глаголи и съюзи. Календарът е още по-съмнителен - не заради иранските суфикси, а заради начина, по който е достигнал до нас в недостоверен препис. Математически е сгрешен и циклите не излизат, което всеки може да провери сам ако му се занимава. Накрая, както вече се изтъкна многократно, няма езикови останки в старобългарския, за които да счетем, че са наследени от прабългарския. Такива липсват, за разлика от унгарския, където има няколкостотин заемки. За чувашите се доказа отвъд всяко съмнение, че са фино-угри. Така че митът за тюркоезичието на прабългарите окончателно фалира.

Много ми е интересно кои са тези "извори за езика".Щото според мен такива няма и си измисляш. Хайде по-леко с фантазиите. Тъкмо напротив, има извори в обратната посока. Приск например. Така че забравете лингвистичните търсения, те са обречени поради липсата на изходна база и поради особеностите на старобългарския.

Изворите за езика на прабългарите са Захарий Ритор, папа Григорий , Чудесата на св. Димитър който го споменава по отношение на Мавър, ал Истахари, ал Бируни и Ибн Хаукал.

Всичките те споменават българският език, никой от тях никъде не говори за двуезичие.За Приск не се сещам.

Календарен термин имаме и при Тудор Докс, не е само Именника.

Унгарският език си е унгарски, ако българският днес беше прабългарски със сигурно щяпхме да имаме повече думи, но езикът ни за разлико от унгарският е сменен по един или друг начин и те са се изгубили.

Дали днес имаме остатъци от този прабългарски език- вече съм пускал един линк няколко пъти, вие го отхвърляте с аргумента че Делева е тъпа лелка, спорът отдавна се върти в затворен кръг.

Не знам кога, от кого и къде е прието убедително каквото и да е по отношение на прабългарският език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.... Не бива да се забравя че след разпада на Атиловата орда, остатъците от сарматите посрещат хуните на нож и избиват част от тях. ......

Това ми стана интересно, дай подробности.

Иначе по останалата част от поста ти - може, но се съмнявам.

В спорът кое е първото- хуните или сарматите за мен си остава водещо безспорно хуно алтайското начало, аргументите ми са език, родови и племенни имена, антропологичен тип.Докъто не видя нещо по различно като контрааргумент от "тази е тъпа а онзи е некъдърник" за мен тези аргументи си важът.

пп

Имам чувството че не си ме разбрал, аз не казвам че прабългарите са атиловите хуни, не знам това изобщо някой освен Съсълов да го твърди.

Редактирано от Raven
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изворите за езика на прабългарите са Захарий Ритор, папа Григорий , Чудесата на св. Димитър който го споменава по отношение на Мавър, ал Истахари, ал Бируни и Ибн Хаукал.

Ами нека да видим какво пишат:

Захари Ритор-VІ в (описват се българите от Кавказ): Отвъд Каспийските врати са бургарите със свой език, народ езически и варварски;

папа Григорий Велики-VІ в(говори за българин живеещ в Италия):а той говори български език

Чудесата на Св.Димитър (ХІІІ в) (става дума за Мавър) :който бил много хитър и говорел освен български още....

ал-Истахри-Х в. (за Волжките българи): езикът на хазарите не приличал нито на тюркския, нито на персийския, нито на какъвто и да е известен друг език, а само на българския

ал-Бируни ХІ в(също за волжките българи):говорят не на арабски, а на свой език, смесен от тюркски и хазарски

ибн-Хаукал Х в (отново за волжките българи) езикът на българите е както езика на хазарите

Каква е равносметката от изворите. Прабългарите са говорили на свой език. Езикът на Волжките българи не е бил тюркски, нито пък персийски, а сходен с хазарския, за който също не се знае нищо.

Аз не виждам кой знае каква информация.Очевидно е че са имали език и не са били глухонеми.Това едва ли някой би го поставил под съмнение. Обаче никой извор не казва, а какъв точно е бил този език.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На голяма научна конференция миналата година няколко докладчици върху чувашите развиха тезата и представиха убедителни доказателства, в т-.ч. днк тестове, които водят до извода, че чувашите са фини, увлечени в угорските преселения и тюркизирани вторично. Това е и логичното обяснение за странния им тюркски език. Смята се дори, че е ясно от коя финска група са произлезли въпросните чуваши. Тюркското влияние у маджарите е паралелен процес, който може да се използва като пример. Известни са много примери за тюркизиране, в т.ч. на азерите и на част от аланите, така че няма нищо чудно в това чувашите да са се тюркизирали езиково, но да запазят своя комплекс от религиозни вярвания.

Филмът "30 хиляди км" е нещо като "На всеки километър" по отношение на прабългаристиката - пълна фантазия с фрагменти истина в голямата каша от фантазии. Но е интересен, несъмнено. "Ледоразбивач".

----------------------------------

Не си много прав, макар и като цяло да. Чувашката лексика показва ясни парарели с монголски и тунгусоманджурски. Приликата на чувашките думи с монголските и ТМ-ските е много по-голяма отколкото с тюркските. Или в основата на алтайския език на чувашите стои население което е говорило на някакъв предтюркски древен алтайски език. Може би такива са били аварите (част от ефталитите), и със сигурност са езиково алтаизирани централноазиатски европеиди (да кажем тохари или изт.иранци).

Неслучайно има паралели с маджарите. Чувашите се смятат за потомци на савирите. А маджари и савири идват заедно в Европа през 463 г. Самите маджарски генеалогични легенди съобщават за савирите като някаква част от тях (саварти-асфали) които се преселили до границите на Персия, където са и савирите - в изт.Кавказ. Съшествува мнение че савирите са таштъкски мигранти, напуснали Южен Сибир, след промяната на климата (влажност и студ) настъпили в 4 в.

Така че езиковата първооснова на чувашите са точно савирите, а савирският елемент участвал в етногенезата на прабългарите - дава и паралелите с чувашкия език. Финизацията им е вторична, в рамките на Волжка България, и още по-изразена в златноорденския период!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Щом допряхме и до цитати на Йордан Йорданов, човекът, който се прочу с интервютата си относно гръдната обиколка на жените в Монтанско (която бил изследвал), нейсе запуши я............

Не е лошо, такива изследвания, дай боже всекиму!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Равене-Гарване, крайно време е да обясниш ти самия какво разбираш под хуни!

а). хуни - хунну

б). хуни - Атиловите диваци който имат (или намат) общо с хунну

в). хуни - монголоиди, европеиди или смесени, също алтайскоезечни, угрофини или иранци-сармати

г). хуни-хионити - има или няма общо между тях

д). хуни сбирщината на степта - пасионарийте на Гумильов, банда авантюристи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
.... Не бива да се забравя че след разпада на Атиловата орда, остатъците от сарматите посрещат хуните на нож и избиват част от тях. ......

Това ми стана интересно, дай подробности.

Като говорим за Йордановци, да споменем още един.

Йорданес, той също споменава за хуни-сармати и конфликта след Атила.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA353&lpg=PA353&dq=huns+mirrors&source=bl&ots=KG0WM_BaGY&sig=4Bg8vkZQdRkCHIAcKouMuYwvwS4&hl=bg&ei=_HRJTZXuLZK1hAfEu7mxDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBYQ6AEwAA#v=onepage&q=huns%20mirrors&f=false

стр. 319-322

Не съм се интересувал от кой са правени изследванията, който иска може да ги издири по дадените забележки под линия.

...а пък описанието на гниещите кожи и костените върхове на оръжията им хич не се връзва с отлично изработените хунски котли и триръби върхове от стрели- металургични анализи доказват че те са правени на място а не са внос,тоест хуните са имали развито металообработване....

Развито, развито - колко да е било развито?

В посочените страници не само, че не става дума за триръбите върхове на стрели, но и хунските котли са определени като:" при всички положения варварски" ( тоест нискокачествени, за разлика от Римските), медта изполвана в тях е нискокачествена, като най-вероятно ковачите сами са си топили и обогатявали рудата на място, НО изследванията КАСАЯТ 20 котела открити в Семиречье и именно там рудите отговарят по състав на кования метал! Само да вметна, че за да се направи подобно съждение рудата и готовия продукт трябва да съдържат наистина специална комбинация от многи редки съставки, които на всичко отгоре са в състояние да оцелеят в процеса на "коване"! Докато при отливки можем да очакваме сравнително запазване на изходните суровини, при понататъшното коване много от примесите търпят изменение и в резултат губят количество и качество. Тъй наречените в пасажа "евразийски бронзови котли" са всъщност медни такива със значителни примеси . Металът на "скитските" котли пък е почти 99% чиста мед, което говори за по-високо развита технология и техника!

Дотук от нищо не следва, че тези котли са хунски, ковани са от хуните и рудите са добивани от тях!

Металът на откритите в Румъния котли според Хелфен е почти бронз, докато на този от Осока е чиста мед!(като скитските!) Котелът от Йенджиховице е с изключително нехомогенен състав на сплавта - тоест отново имаме лоша технология...

За върховете на стрелите - ни дума както в тия страници, така и в частта за лъковете и стрелите на хуните.

Дайте да ги видя тия изящни творения на металургията!

Даже нямате идея колко е трудно за хора които коват неумело КОТЛИ да изготвят качествени ТРИРЪБИ върхове за стрели! Защото освен леенето има куп други последващи процеси по обработката!

Написах горното само заради хората, които няма да си направят труда да прочетат Менхен-Хелфен!

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иска ми се ризницата - бронята да сравним.

Българска, сарматска, хунска.

Само за сарматската четох, че е била от метални люспи. Е и за хан Аспарух така съм го гледал изобразен, но не знам истината. А хунска не се сещам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

аргументите ми са:

език, за хунския език не се знае нищо, за праблъгарския както се видя също. Интересно как могат да се сравнят две неизвестни и да се каже че са равни.

родови и племенни имена,

Ами ето ти цитат от любимият ти Хелфен:

Выводы

Судя по названиям племен, большая часть гуннов должна была говорить на

тюркском языке. Ultinčur и Alpilčur были тюркскими, как и Буг-čor, печенегское

название племени с окончанием τζουρ и киргизские названия племени и рода с окончанием čoro. Другое распространенное окончание в тюркских названиях

племен –gur встречается в Kutrigur, Utigur, Onogur, Bittugur, *Tongur и *Ugur. По

аналогии, Ultinčur, Ultingir, заканчивающиеся на –gir, подобно другим,

определенно тюркским этническим названиям, должны быть тюркскими. Тоже

самое справедливо для Bardor = Var-dor и Ultindur.

Личные имена дают другую картину.

Имена аттиловских гуннов следующие:

Тюркские или вероятно тюркские: Basich, Berichos, Dengizich, Ellac,

Emnetzur, Erekan, Eskam, Mundzusus, Oebarsios, Uldin, Ultizindur;

Германские или огерманизированные : Attila, Bleda, Edekon, Laudaricus,

Onegesius, Ruga;

Персидское: Hormidac;

Гибридное: Kursich, Tuldila;

Неизвестного происхождения: Adamis, Charaton, Ernach, Esla, Mama, Octar,

Skotta.

Akatir

Возможно тюркское: Kuridachos.

Bittugures

Германское: Raganaris.

Utigur и Kutrigur

Tюркское: Sandil, Sandilchos;

Иранское: Zabergan;

Неизвестного происхождения: Anagaios, Chinalon.

Боспорские гунны

Неизвестного происхождения: Gordas, Muageris.

Кавказские гунны

Иранские: Amazukes, Glones, Styrax;

Неизвестного происхождения: Zilgibis.

Sabir

Возможно тюркское: Balach, Iliger, Kutilzis;

Неизвестного происхождения: Boarex.

Гунны в восточной Римской армии

Тюркские: Althias, Elminčur, Elmingeir, Zolbon;

Иранские: Aischmanos, Balas, Chorsomanos, Chorsomantis, Zartir;

Гибридныы: Apsich, Apsikal;

Неизвестного происхождения: Aigan, Akum, Argek, Askan, Bochas, Chalazar,

Chelchal, Gubulgudu, Odolgan, Sigizan, Simmas, Sinnion, Sunikas, Tarrach, Turgun,

Uldach.

Распределение иранских и германских имен или огерманенных имен

являетс весьма поучительным. Никаких германских имен не наблюдается среди не-

аттиловских гуннов. Если какие-либо германы выдержали на Востоке, вне Крыма,

гуннскую грозу, то они были слишком малочисленны, или их социальное

положение было столь низко, чтобы их имена появлялись среди имен правящих

групп или даже в рангах имен воинов, которые служили в византийской армии.

Наоборот, не менее чем шесть аттиловских имен являются германскими или

псевдо-германскими. Формы у Прискуса и Джорданеса являются такими же

германскими, как Аларик и Теодорик, не только потому, что реальные гуннские

имена были трансформированы в готическое произношение. Они подтверждают то,

что Йорданес говорит о дружбе Аттилы с германскими вождями. Подчеркивание касается вождей. Томпсон справедливо подчеркнул односторонность так

называемых гунно-готских симбиозов. Щедрый и великодушный Аттила в

германской эпической поэзии делился с готскими и гепидскими вождями

трофеями, которые он привозил из своих кампаний. Если те самые жалкие готы,

которые в 460-х были вынуждены маршировать вместе с гуннами, складывали песни, то они должны были быть весьма далекими от поэзии на землях германских

«королей».

Взятые сами по себе Харатон и Ернак могли быть или тюркскими, или

иранскими именами. В виду отсутствия определенно иранских имен и наличия

превосходства определенно тюркских имен среди аттиловских гуннов, они должны

были быть переведены из разряда «неизвестного происхождения» в разряд

тюркских имен. В предыдущей главе я предположил, что большая часть аланов

разорвала свой союз с гуннами около 400 н.э. и мигрировала на запад. Это теперь

подтверждается анализом имен аттиловских гуннов. В пятом веке аланы не имели

никакой политической роли в жизни гуннов. Ни один из их знати не был принят

как равный, ни один из них не дорос до значительного уровня.

Отсутствие иранских имен до шестого века говорит против сильных

взаимоотношений между пред-аттиловскими гуннами и парфянами, сасанидскими

персами и средне-азиатскими иранцами. Иранские имена кавказских гуннов были несомненно заимствованы или у персов, или у армян и грузинов под сильным

персидским влиянием. Большой интерес представляют иранские имена в

византийской армии, однако они в первую очередь касаются исследователей прото-

булгаров. Аспарух-Исперих, Безмер в перечне принцев и Расата в перечне от

Cividale также имеют иранское происхождение. Анализ иранских гуннов следует

оставить иранским исследователям. Некоторые из этих имен, как, например,

B(V)alas, являются почти определенно персидскими; другие могут быть

сарматскими. В то время как имеется весьма мало археологического свидетельства

о персидском влиянии на кочевых между Волгой и Крымом, очень хорошо

исследовано присутствие сарматских элементов в культуре прото-булгар.

Искусственно деформированные черепа в прото-булгарских могилах не могут быть

отделены от черепов в могилах сарматизированных тюрков или тюркизированных

сарматов в пост-аттиловских могилах в южно-российских степях.

Не видях някъде да сочи името българи като хунско. Даже напротив и той споменава че личните имена са ирански. Къде видя хунски имена при българите?

антропологичен тип

Според Хелфен хунския антополорогичен тип е смесен. Този тип обаче се среща при много народи, включително и при сарматите и прабългарите. Не може да се използва като аргумент.

Редактирано от aspar
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Равене-Гарване, крайно време е да обясниш ти самия какво разбираш под хуни!

а). хуни - хунну

б). хуни - Атиловите диваци който имат (или намат) общо с хунну

в). хуни - монголоиди, европеиди или смесени, също алтайскоезечни, угрофини или иранци-сармати

г). хуни-хионити - има или няма общо между тях

д). хуни сбирщината на степта - пасионарийте на Гумильов, банда авантюристи.

отговорът на въпросът ти по всичките точки е- Да.

така е по-добре

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Развито, развито - колко да е било развито?

В посочените страници не само, че не става дума за триръбите върхове на стрели, но и хунските котли са определени като:" при всички положения варварски" ( тоест нискокачествени, за разлика от Римските), медта изполвана в тях е нискокачествена, като най-вероятно ковачите сами са си топили и обогатявали рудата на място, НО изследванията КАСАЯТ 20 котела открити в Семиречье и именно там рудите отговарят по състав на кования метал! Само да вметна, че за да се направи подобно съждение рудата и готовия продукт трябва да съдържат наистина специална комбинация от многи редки съставки, които на всичко отгоре са в състояние да оцелеят в процеса на "коване"! Докато при отливки можем да очакваме сравнително запазване на изходните суровини, при понататъшното коване много от примесите търпят изменение и в резултат губят количество и качество. Тъй наречените в пасажа "евразийски бронзови котли" са всъщност медни такива със значителни примеси . Металът на "скитските" котли пък е почти 99% чиста мед, което говори за по-високо развита технология и техника!

Дотук от нищо не следва, че тези котли са хунски, ковани са от хуните и рудите са добивани от тях!

Металът на откритите в Румъния котли според Хелфен е почти бронз, докато на този от Осока е чиста мед!(като скитските!) Котелът от Йенджиховице е с изключително нехомогенен състав на сплавта - тоест отново имаме лоша технология...

За върховете на стрелите - ни дума както в тия страници, така и в частта за лъковете и стрелите на хуните.

Дайте да ги видя тия изящни творения на металургията!

Даже нямате идея колко е трудно за хора които коват неумело КОТЛИ да изготвят качествени ТРИРЪБИ върхове за стрели! Защото освен леенето има куп други последващи процеси по обработката!

Написах горното само заради хората, които няма да си направят труда да прочетат Менхен-Хелфен!

http://annals.xlegio...asetskaya83.htm

Това са триръбите върхове от стрели.

Не разбрах докрай тезата ти, но предполагам че искаш да кажеш че на хората направили това /от Унгария е- тоест от неумело изкованите/ ще им е прекалено сложно да направят това?

Редактирано от Raven
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...