Отиди на
Форум "Наука"

Доктрина за Икономически и Национален Суверенитет


Recommended Posts

  • Потребители

С преведения от мен текст ви предлагам доктрината за национален и икономически суверенитет, такава каквато е изложена в интервюто от 1 юли 2012 г. на руския депутат Евгений Фьодоров.  

Фьодоров, 53-годишен, е преди всичко прагматик и рационалист, той е изобретател с повече от 40 регистрирани и внедрени патента, икономист по образовение, ветеран-офицер от войната в Афганистан. Интервюто е правено преди близо четири години, преди събитията в Украйна и последвалото развитие със санкциите, така че е лишено от политическата конюнктура на момента, текстът е по-скоро теоретична основа на авторовото разбиране за национален и икономически суверенитет.

Фьодоров е последователен – и днес, след близо 4 години той не спира да повтаря същата доктрина за национален суверенитет, каквато е изложена в интервюто му от 2012 година. Добавил е и едно ново конкретно нещо – проекто-закон за национализация на Руската Централна Банка и даване на право тя да емитира рубли по нареждане на правителството; той предлага всички доларови инвестиции в Русия, които са в размер от над 750 милиарда щатски долара да бъдат превалутирани в рубли, което прави обем от над 65 трилиона рубли; половината от тази сума да бъде обратно реинвестирана в икономиката по стратегически план от правителството в ключови отрасли, другата половина да бъде раздадена като заеми за инвестиции на руски частни предприемачи, след представяне на одобрени от банките инвестиционни планове. При това да се извърши пререгистрация на всички фирми и парите да се отпускат само на фирми с руска регистрация. Заемите да се отпускат от Централната банка на търговските банки с нулева лихва, а от търговските банки на заемополучателите с не повече от 3-4 процента. Според него това ще доведе до рязък подем в цялата руска икономика, съизмерим с ръст на брутния продукт от над 15 процента на годишна база. Законопроектът вече веднъж е гласуван в Думата, но е претърпял отрицателен вот, като все пак 191 депутати са били „за” – около една трета. Фьодоров е организирал движението НОД (Национално Освободително Движение) със структури в цялата страна и членска маса според него над 250 000 души. Главната цел на това движение е да осигури по-големи правомощия на Президента и да прокара законопроекта на Централната банка през новата Дума, изборите за която ще бъдат в началото на следващата година.

Не ви излагам моето мнение по неговите тези, въпреки че имам определено такова. Единствено съм си позволил да отделя с болд някои пасажи и изречения, които по мое разбиране, са важни.

Мотивът ми да преведа текста и да го представя на вашето внимание е разбирането, че човек трябва да черпи информация от първоизточник, а не от тълкувания и преразкази на първоизточник.

Другият ми мотив бе, че имаше голям интерес и активност в отворената тук от мен тема „Българската нация – ще ни има или не след 100 години”, а много от проблемите, са валидни и за нас като нация. В крайна сметка от дискусията се наложи извод, че единствено стабилното и устойчиво икономическо развитие е път за излизане на България от демографската криза и начин за постигане на просперитет.

Молбата ми към вас е само една – да се въздържате от „фобски” и „филски” страсти, които се израждат в грозни междуличностни заяждания без стойност и говорят за нисък IQ, да се опитате да бъдете рационални и логично последователни в доводите си. Ето защо, ако можете, следвайте причинно-следствения подход, когато пишете; освен ако не сметнете, че по-удобно ще ви бъде да отминете с мълчание тази важна според мен тема. И второто е вариант, по-добър от лишеното от съдържание писане.

Текстът от интервюто с Фьодоров, което съм си позволил леко да съкратя (главно въпросите на водещия журналист), но не и да изменям следва отдолу; давам ви и линк към целия запис на интервюто в реално време, където можете да го слушате и гледате цялото:

А ето и самия текст:

«Вы Подумайте об Этом» (използвам една негова фраза като заглавие)

Отделният човек, както и всяка една нация, винаги влиза в конкурентна борба, и то не даже заради пари или други изгоди, а заради чувство за собствена значимост. В този смисъл аз считам за равнопоставени всички хора. Ако се съизмервате с някой друг, Вие вече имате равнопоставени с него права в тази конкурентна борба. Така е и с нациите – всяка една по презумпция има равнопоставени права да се конкурира с другите. Какво искам да кажа? Че мотивацията е еднаква. Методите – различни. Защото народите имат различна култура. Но на тази наша планета всяка една нация се стреми към лидерство.

В какво се заключава логиката на конкуренцията?

Ако се откажете от тази конкуренция – просто ще ви погълнат. Само защото вашият конкурент има желание да води борбата – той ще ви унищожи. Ето защо, всеки отказал да приеме логиката на конкуренцията по някаква причина, вече го няма на белия свят, такива нации и народи са станали храна за други нации и народи.

Моята теза е следната: имаше Трета световна война, тя не беше пълно мащабна, но по същество беше глобална световна война. С механизма на своите специални служби американците се оказаха по-силни от Съветския съюз. Те намериха уязвимата точка на Съветския съюз. При това го направиха даже не американците, тази точка я откриха англичаните, и то не сега, а преди двеста години. А в световната конкурентна борба Съветския съюз и неговия предшественик Руската империя бяха силен конкурент. Девет империи унищожихме ние, шест войни спечелихме с Османската империя, преди да я унищожим; също така Австрийската империя, Германската империя, Френската империя на Наполеон, Шведската империя... Девет империи сломи нашата нация.

В какво е главната сила на руската нация? В нейната многонационалност – в различният й ментален код по отношение на другите нации, към техния начин на живот, така да се каже в способността й да ги интегрира в своя руски свят. Това е сила, тази сила ще не спаси и за в бъдеще.

А в какво е нашата слабост? Във вертикалната власт. Историческата слабост на руската нация е във вертикалната структура на нейната власт. У нас властта е реална и публична, съсредоточена в едни ръце. Това е свързано с бюрократичния характер на руската държавност. Руската вертикално изградена власт е била винаги по-значима и публична, отколкото европейската. Какво са били болярите в Русия. Слуги на царя. А какво са били феодалите в Европа? Васали, но не слуги. Вертикалният строеж на властта в Русия исторически е различно построен от онзи в Европа и Америка. И ето че един от най-древните конкуренти на Руската Империя – Британската империя, която Съветския съюз съвместно с Америка унищожи през 60-те години – успя да открие главният код на уязвимост в руската система на власт. И това е вертикалът и зависимостта от първото лице на властта. В Европа и в Америка такава зависимост не съществува. В Русия е факт. Това е наша национална особеност. Ние винаги сме действали чрез тази наша национална особеност. Англичаните уцелиха слабото място на нашата Родина, слабото място на руската нация. И не веднъж се възползваха от него: Ленин – английски пари и революция, частично; убиваха наши царе, не само Павел, и други, плащайки за това. Искането Съветския съюз да се формира като федеративна държава беше английско условие. След като ние ги победихме през 60-те години, техните механизми и технология за борба с Русия и руската нация бяха усвоени от американците, които заеха позицията на главен конкурент на Съветския съюз по онова време. Те се възползваха от тази технология непосредствено в работата си по замяна на държавните ни лидери с техни хора. Сега обаче не го направиха по английския маниер, доколкото Съветския съюз не беше вече царска империя, а стартираха операция за придвижване на своя човек Горбачов към върха.

Какво е това „свой човек”? Те си „отглеждаха” няколко хиляди подобни на него още от младите им години – по силата на наличието на компромати срещу тях, на перспективата им да растат. За Горбачов са имали конкретен компромат по линия на негови роднини. А да имаш компрометирани роднини в Съветския съюз си беше сериозна работа. Не само петно, но и забрана за кариера, още повече политическа кариера, в партията не можеш да влезеш. Те разработиха този компромат, плюс Раиса Максимовна с нейните приятели – всичко е свързано. И докато го държаха с компромата започнаха да му разчистват пътя. Чистеха пътя не само пред Горбачов, чистеха пътя пред хиляди свои агенти, но се класира той. И чрез Горбачов, провеждайки по същество една военно-политическа операция на специалните служби, ликвидираха страната. Горбачов стана генерален секретар с една единствена задача – да ликвидира Съветския съюз. Той се качи на върха и тази позиция разруши страната. Беше специална агентурна операция. По същество те коронясаха свой „цар”. Успоредно с това внедриха свои хора в нашата система за безопасност. Не случайно КГБ така бързо се пръсна на парчета без съпротива. Това беше война, в която участваха милиони хора и милиарди долари. И мащабът на внедряване на техни хора в съветската система съответства на един 40-годишен период. Естествено, Горбачов се формира като център на системната им работа. Царят в руската империя е бил действащ диктатор с огромна власт. Генералният секретар, разбира се, също е много силна фигура, значително по-силна от Президента на Руската федерация, но все пак по-слаба от царя. И ако преди се е получавало с царе, защо да не им се получи по-лесно с генералния секретар? Това е дело на техните (американски) специални служби, на ЦРУ. Сега действа Държавния департамент, а тогава работеше ЦРУ. Кондолиза Райс беше официален сътрудник на Института за изучаване на властта в Съветския съюз. Те имаха системен подход при изучаването на врага, разбираха добре структурата на властта в Съветския съюз – кой реално движи лостовете на решенията, как се издигат кадрите, как да докато се движат нагоре тези кадри да ги вербуваш за своята кауза. Работеха професионалисти, натрупали четиридесетгодишен опит и усилията им се увенчаха с успех. Затова Кондолиза беше назначена за Държавен секретар, като награда за победата. Тя беше командващият генерал в тази война. Конгресът организира специален парад посветен на победата, точно както на Червения площад хвърляхме знамената на хитлерова Германия, така и Америка празнуваше с парад своята победа в четиридесетгодишната си война със Съветския съюз. Можете да го видите сами в Интернет.

Това беше война, спечелиха я американците и веднага след нея формираха окупационен механизъм за контрол над окупирания враг. Стандартна световна практика. Единственият вариант познат на света, след като спечелиш една война.Горбачов беше ликвидаторът на Съветския съюз, основният враг на САЩ. Операцията беше военно-политическа, проведена от специалните американски служби. Елцин и другите президенти на останалите 15 републики, получиха властта си като следствие на тази ликвидация. Ако не беше Елцин, щеше да е някой друг – Хазбулатов, например. Властта не се търкаля по земята, винаги някой ще я вземе. За Руската Федерация изпълнител беше Елцин. И естествено, неговата роля за разрушителния процес е голяма, но при това той не беше съзнателен агент. Той изигра ролята си на разрушител по естеството на своята природа: властолюбието му, желанието му да бъде велик, усещането му за лична значимост. Той не изпълняваше задача, поставена му от САЩ, това е голямата разлика с Горбачов. Те го избраха „на сляпо” като разрушител. Горбачов беше осъзнат процес на разрушение. Нещо повече, Елцин винаги изпитваше морален проблем от осъзнаването, че може би ще е последният президент на Руската Федерация. Защото той си даваше сметка, когато подписваше документи за ликвидацията на Русия, каква е неговата роля, която го поставя редом с ликвидатора Горбачов. Ето защо, ако говорим за съд на историята, то Горбачов, според мен, трябва да е на подсъдимата скамейка за реално предателство и държавна измяна. Елицин трябва да се разглежда като второстепенен съучастник, попаднал случайно на местопрестъпление. Путин се появи по логиката на историята, това е логиката на всяка една окупирана държава. Във всяка окупирана страна назряват условия за национално-освободително движение. И винаги двигател на такова движение е елитът, неизменно. В елита винаги има хора, които искат да имат реална власт в своята страна – това е естествено желание на всеки нормален човек. И в този смисъл появата на Путин е историческа закономерност. Това че с него ни провървя като личност е наш шанс. Но идването на лидер на национално-освободителното движение само по себе си е историческа закономерност. Не можеш да хванеш просто някой от улицата за лидер. Той излиза винаги от елита, не задължително от най-високопоставените лица, но винаги от елита. И винаги е човек с потенциални качества на лидер. Защото, отварям скоба, суверенитет винаги означава суверенитет на националния елит. Ако националният елит е суверенен, то суверенна е и страната. Да говорим за суверенен народ е по-общо, задължителен е суверененитет на националния елит. Ето защо американците забраниха фактически формирането на национален елит от 1991 г., защото добре разбират тази истина. Те управляват тези процеси, и създаването на руски елит за тях е неприемливо условие. Те изработиха механизъм, който създава елити, които не са национални. А елитите, каквото и да говорим, винаги се състоят от богати хора. Ако искаш да бъдеш богат руснак – работи за Америка или някоя съюзническа на Америка страна. Това бе условието – не го ли направиш, не можеш да бъдеш богат. Пък ти сам си избирай – или оставаш на посредствено ниво или ставаш действително богат. Но богат, под американски чадър. Проста логика.

Американската политика не е насочена непременно към разрушаване на всички страни. Когато са окупатори обаче, тя е насочена към разрушаването на Русия, поради самата същност на Русия. Американците контролират Полша, но не си и помислят да разрушават Полша, защото си дават сметка, че Полша не им е конкурент. В Полша те практикуват друга стратегия – вземат си данък, изсмукват нейните хора, учени, и пари; те са победители, това е система. Но защо да разрушават Русия? Заради историята, амбициите, генетичните амбиции на руския народ, ако щете ядреното оръжие дори. Всичко това те отчитат като фактори на риск за тях, дават си сметка, че при един упадък на САЩ, при поредната икономическа криза например, Русия отново може да възкръсне като техен конкурент, тоест да възстанови своя суверенитет. Ето защо, наред с традиционния грабеж, те паралелно реализират и второта си цел, разрушаването, при това по план, всичко е написано като технология. Това че се появи Путин беше цяло чудо, руско чудо. И е такова от гледна точка на военната, политическа и идеологическа ситуация. Защото в ликвидацията на Руската федерация те бяха впрегнали дори руския народ, заблуден за истинската цел от пропагандата. Напримзер войната в Чечня, когато по времето на Путин армията не искаше да воюва. А армия която не иска да воюва са родината си, за какво ти е такава армия? И тогана по чудо едва събраха 45 000 доброволци от 500 000 армия. Американците разчитаха че и толкова няма да се съберат и проспаха Чечня. Ако само се бяха усетили и пари щяха да налеят на Дудаев, и наемници щяха да му пратят от цял свят. Чечня висеше буквално на косъм. Но американците мислят системно, те логично разбират, че сам Путин нищо не може да промени в системата, какъвто и да е. Той самият отначало не се оповести като техен враг. Доста време беше загадка за тях. Мистър Неизвестен - "Who is mister Putin?". Но винаги имаха сигурността, че сам не може да ги застраши, какъвто и да е – на своя страна те имаха система. На тяхна страна имаха парламент, демобилизирана армия, бюрократичен вертикал на властта, продажни губернатори чрез купени избори.

Ама той взе че успя в Чечня. По дяволите! – те бяха изумени. Преди това той дълго бе водил някакви разтегливи преговори с тях, приспа ги, не им разкри своите намерения за национално-освободително движение и национално лидерство. Той се оповести като национален лидер приблизително по онова време, когато започна първото национално-освободително въстание – през 2003 година. Тогава свалиха Касянов, подмениха администрацията, разрушиха олигархичната система, вкараха в затвора Ходорковски, избяга Гусински, замина си Березовски. Това беше истинска революция. Хиляди новобогаташи емигрираха зад граница. Друго нещо е, че не успяха до край да разрушат системата. А и не можеше. По простата причина, че лишаваш от власт стотици олигарси, но системата се опира на десетки хиляди хора, системен проблем. Все пак, точно тогава беше отменено онова "Соглашение о разделе продукции" – отнеха на американците правото да контролират руския добив на нефт и полезни изкопаеми. Руският нефт по закон не принадлежеше на Русия, закон приет по времето на Елцин. Под флага на т.н. закон "Соглашение о разделе продукции", написан по идея на Олбрайт, беше прокарана идеята, че руските природни изкопаеми не са собственост на Русия. Законът беше приложен в Русия по времето на Елцин по команда на окупационните американски власти. Недвусмислено. Елцин го направи, Путин го разруши, той много разруши по време на нареченото от мен свое «първо въстание». И тогава започна борба на живот и смърт. Първоначално американците бяха зашеметени, но не бяха омаломощени, защото това е политическа война, не с военни средства. Ако беше истинска война, щяха да хвърлят десантни части, а в политическата им трябваше политическа инфраструктура. Ако дотогава стратегията им беше да финансират пряко държавния апарат, сега те прегрупираха силите си и започнаха да да наливат пари в политическите процеси – в партии, в улична опозиция, в система от бенефциенти, но не държавни учреждения, а общонационални политически организации, в системата на медиите. Само да ви напомня, Путин частично разруши американската система за контрол върху медиите. Гусински работеше за американците, подчинени му бяха много канали. Друго е, че смяната на собственика по принцип не промени системата за контрол. Твърдя, че в своята система за контрол американците не разчитат на собственика, а на текущото финансиране, главно от реклами.

Другото важно нещо, което направи Путин бе вдигането на жизнения стандарт. Как ще увещаваш да въстанат бедняци? Той направи така, че много или малко, хората започнаха да свързват двата краища в бюджета си – повишиха се заплатите и пенсиите. Това, разбира се, пак стана не така както трябваше, половинчато – за десетина години ръста и пенсиите у нас скочи десетократно в долари, но жизненият стандарт не се повиши десетократно. Реално ние си плащахме данък на американците, защото изчислявахме и плащахме заплати по доларов курс. Те омаловажиха победата на Путин в сферата на качеството на живот. Той вдига в долари заплатите, те обезценяват бързо стойността на долара. Помислете внимателно – какво представляваше руската икономика от края на деветдестте години в сравнение с деншната? Тогава те изсмукваха напълно ресурса от нашата икономика, но Путин успя да отклони част от тези пари и да ги даде на собствената си страна. Казвам ясно – реално икономиката удвои ръст, а доходите скочиха повече от десетократно – защо? Различието се крие във факта, че парите спряха да се източват в такима обеми от Русия зад границата, така както това ставаше при Елцин. Разбирате ли – това е всичко. Законите на икономиката са като тези във физиката – щом изпуснете нещо, то пада надолу, физически закон, отива на друго място. Така е и в икономиката: щом парите изтичат някъде, те се вливат от друго място. Щом парите ги няма в Русия, значи отиват на друго място – къде? – основно в Америка, а Путин им спря част от тях. Е как да го обичат? Той отнема от пая, предназначен за американския народ, поне половината от този пай отряза реално. Сега им плащаме два пъти по-малък данък, отколкото през 90-те години. Въстанието не успя напълно, но все нещо постигна. Честно казано не му достигна сила, защото народът не го подкрепи. Защото под давлението на пропагандата, хората не разбират много неща. Пропагандата е сериозно оръжие. Ето защо днес трябва да информираме хората защо е необходимо да участват в национално-освободително движение. Това е ключът. Ако успеем да ги накараме да се замислят за своята страна, реално да се ориентират сами, те сами ще разкъсат тези информационни пердета, и в това е ключът за успеха на национално-освободителното движение и на Путин като негов лидер. Ако продължават да плуват в мъглата на пропагандата, страната ни ще загине. Както и винаги е ставало. Защо хората се вдигнаха през 1941 г.? За родината си. А сега не е така просто, защото враговете ни могат да се обосноват: «Ние не сме врагове, ние сме европейската култура и цивилизация.» И през 1991 хората им повярваха. По принцип пропагандната машина на Хитлер и тази на американците е една и съща. Но през 41-ва не повярваха, а повярваха на Сталин, който имаше много лични врагове, и хората тогава така решиха съдбата си. Американците обаче напипаха слабото място на Русия, и направиха това с помощта на англичаните. Първото отстъпление беше, когато по ултиматум от англичаните, Ленин въведе федеративното устройство, просто за пари, защото той получи пари от англичаните. Те поискаха федеративно разделяне, Ленин го направи. И вторият етап – през 1991 и подготовката преди това, когато Горбачов съзнателно ликвидира Съветския съюз. Беше изпратен със задача, изпълни я. Негова воля, той е патриот. Патриот на Америка, реализира американските интереси. А по принцип процесът по ликвидация на Съветския съюз започна с Фултънската реч на Уинстън Чърчил, произнесена на 5 март 1946 година, често я наричат сигнал за началото на „студената война”. Точно след това започна противостоенето между СССР и САЩ, като всяка от страните се стремеше да унищожи другата. Войната продължи 40 години. И тя се водеше предимно от специалните служби. А Горбачов беше последният етап от работата на американските специални служби. Това бе система, но ние не си давахме точна сметка за нейния мащаб и влияние. Тотална система. След Горбачов дойдоха американските съветници. Когато те си отиваха в началото на 90-те, оставиха като свои заместници олигарсите (чрез механизма на собствеността), а оперативните задачи за изпълнение на бенефициентите на техните пари. И системата им никога не е спирала да действа. Наричам това мека сила. Когато на война овладееш град – всичко е ясно. А  меката сила е променлива, но постоянна остава целта й – да промени качествено руската държавност, да му отнеме националния ориентир, да го трансформира в про-американски – цялата държавна машина и властта. И да обвърже тази изфабрикувана нова държавност със своя пета колона, която сега дефилира по улиците. Това което се случва е манипулирано. Игра едновременно с два коза – от една страна непримирими граждани (задействани с пари и пропаганда); от друга – власт, склонна да капитулира пред тях. Това е игра. Всичките милиарди се изливат в механизма за превземане на властта. Властта като че ли се предаваше, поне даваше вид че се предава. И това американците не са го измислили. Просто в една конкурентна борба ние сме колония, васали. Не се борим с тях при равни условия, а само се опитваме да смекчим негативите вътре в една система, която те контролират.

Когато американците формираха новата руска държава, те ни подготвиха базово законодателство за банковата система. Включително механизъм за Централната банка на Руската федерация, която юридически на практика не е руска; тоест Централната банка е свързана с Руската федерация единствено с уставен капитал от 3 млрд. Рубли. Имуществото на Централната банка по закон е имущество на Руската федерация, златните му резерви (ядрото на това имущество) – фактически са отделени от руската икономика и държава. Предлогът за това отделяне беше да има по-устойчива рубла. Всъщност това бе само предлог, който признава и самото ръководство на Централната банка. Всъщност специалистите от САЩ, които работеха в Русия, тези хиляди специалисти в началото на 90-те, докато управляваха директно Руската Федерация и законодателство, формираха и модела по който работи Централната банка. Същността на този модел е следната: Централната банка е независима и по Конституция, и по закон, нещо повече тя е овластена да се ръководи по международна съдебна юрисдикция – Централната банка се явява единственото учреждение, което има право да емитира пари в Руската Федерация. Специфичното при емитирането на рубли за руската икономика е такава: ЦБ купува от борсата долари (после добавиха и евро); и според обема на закупените долари и евро, банката има право да емитира руски рубли за руската икономика. При това, от борсите се купуват не реални, а виртуални долари и евро. Днес статутът на руската рубла е статут на окупационна рубла, защото тя се отпечатва чрез механизма на златния резерв пропорционално на доларите. Рублата е реална, доларът в виртуален, и се отчита че златния резерв е онзи гарант за това, че онези виртуални числа, наричани «американски долари» никога няма да постъпят в американската икономика – тоест пряк обмен по номинална стойност. Чии са златните резерви на Русия? Ничии – формално те принадлежат на Русия, но реално Русия не може да ги докосне, няма право по Конституция, и по Закона за централната банка, и по международното законодателство. Условно казано, имате си касичка, в нея си пускате парите, но да ги извадите оттам нямате право. Пускаш монетка, но обратно можеш да си я извадиш само като разбиеш касичката, а право да я разбиваш нямаш. Ето така са уредени нещата със златния резерв. Докато бяхме в криза, Централната банка взе решение част от резерва (неголяма) да бъде отпусната като кредити на търговските банки; за банките лихвеният процент беше доста висок и отделно американците също заработиха печалба – те също отпуснаха кредити на банките, банките им върнаха кредитите (не знам случай да не са го върнали) с висок лихвен процент. И така се получава, че от тази „касичка”, резерва, можеш да взимаш кредит, но само през описания механизъм на Централната банка. И трябва да се помни едно – всички банки в Русия не са суверенни, тъй като са обвързани в системата на Централната Банка, а последната на свой ред действа на принципа на рейтингите, които се правят в Ню Йорк. И какво става – Русия продава нефт и други полезни изкопаеми, получава в замяна американски виртуални долари, които трупа в своя валутно-златен запас, а излиза, че валутно-златния ни запас не е наш. По Конституция. Значи ние даряваме всичко безплатно. Това се нарича „дан”, и то си е точно такова – за нас остава да прибавяме нулите към виртуалните си долари в трезора, а богатството ни изтича навън. Простичка, но хитра формула на източването. При това е добре обмислена. Ако Германия след ВСВ получи задължения във вид на конкретни цифри – толкова и толкова милиона да се платят на Франция, Англия и т.н., то на русия такива репарации са наложени в още по-жестока форма: целият си вътрешен оборот, цялата парична маса от него, ние автоматично трябва да заплащаме на Съединените щати по номинална стойност. Тоест, когато в Русия се появи необходимост от емитиране на нова парична маса (тя расте с ръста на икономиката) – ние сме длъжни на 100 процента да си я откупим от Съединените щати. По-сурово наказание от онова за Германия след капитулацията й, където цифрата е била все пак фиксирана. И както си спомняте, англичани и французи оттеглиха окупационните си войски щом Германия изплати репарациите си. Защото имаха край. А Русия не може да ги плати никога, защото тя винаги ще има нужда да увеличава паричната си маса в обращение. И е осъдена на вечни репарации към американците заедно с растежа на икономиката си. Зависимостта е пряка. Даже да ускорим до краен предел растежа си, те ще ни аплодират, защото им заработваме лесни за тях пари. Така зокато се опитваме да ускорим своя икономически растеж, носим на гърба си Америка и Европа (доколкото част от валутния резерв е в евро). И заработените от нас реални пари отиват за повишаване ръста на потребление в САЩ. Ако сравните потребелението на енергоресурси за един американец и един германец (немците ми казаха цифрата), разликата е три към едно в полза на американеца. И не защото произвеждат три пъти повече, а като цяло харчат три пъти повече – карат повече автомобилите си, жилищата им са по-големи, качеството им на живот е по-високо. Данъкът за това се плаща не само през окупационната рубла. В него е включен и данък „кадри наука”, например. Както навремето моголите откарваха в заточение занаятчии, така ни източват и кадрите. После хилядите деца по същия механизъм отиват в САЩ, както навремето са вземани деца за еничари в Османската Империя. Покорените народи си плащат данък в деца. За какво са им на американците нашите деца? Генетика. Добра бяла генетика. Бели роби. Как защо?! Та това е конкурентна борба – нациите се конкурират. Само в Германия има 26 програми за прекфалификация на емигранти от бившия Съветски съюз, при това държавата плаща за тях. Какво чудно има в това? Немската нация крепне. Същото правят и американците – колкото повече руски младежи, учени и специалисти дойдат в Америка, толкова по-могъщ става американския народ. В САЩ в сферата на науката 80 процента са гастарбайтери – ако Америка спре да внася непрекъснато нови такива кадри, тя просто ще престане да съществува. При това те си избират най-умните хора от цялата планета, подготвените, завършили престижни институти, творците – тях привличат. И го правят далеч по-ефективно от нацистка Германия, която караше с влакови композиции работници от окупираните територии. От Прибалтика например западноевропейците и американците са източили 30 процента от населението за някакви си 7 години – повече отколкото нацистите с помощта на Гестапо по време на окупацията. Формата е различна, резултата същия. Хитлеристите го правеха с насочен автомат, сега става доброволно за пари. Чуйте ме, светът си е останал същият какъвто винаги е бил. Това че сега пропагандата съумява да прикрие очевидното, като говори само за качествата на окупационната машина, само тук е разликата. Но технологията и механизмите са същите каквито са били преди сто, двеста, петстотин и хиляда години. Ако си слаб – ще платиш, ако си много слаб – изчезваш. Това е животът.

ФЕД (Федералния Резерв, Американската Централна Банка) е продукт на американския народ. Говори се че е създаден от частни банкери и това е истина. Но тези банкери също са продукт на американския народ. Или иначе казано, нацията си е създала инструмент за национално доминиране – в света, в държавата и т.н И елитите (богатите хора) също принадлежат към своята нация. Ето защо, американските банкери-учредители на ФЕД са всъщност американската нация. Както и американското правителство. Те могат да се конкурират помежду си, но са продукт на американската нация! И ФЕД работи за американската нация. Затова съм абсолютен противник за всякакви конспиративни теории за световни правителства. Може да разсъждавам и като прост селянин, но използвам здравия си разум: онова което се случва в малък мащаб става и в голям мащаб. Щом човечеството в цялата си история винаги е живяло в условията на конкуретна борба между нации, народи или племена, даже между отделни личности, защо това да не важи и в наше време? Конкурират се даже дърветата за повече слънце в гората, а какво остава за живи и мислещи същества като хората, обединени в нации? Проявява се тази конкуренция посредством войни, създаване на специализирани институции и инструменти за конкурентна борба. В корена на конкуренцията стои чувството на собствена значимост. И това с пълна сила важи за американския народ, който е съумял да създаде множесство инструменти за глобално управление в полза на американската нация. Тоест целта на ФЕД е да облагодетелства американските банкери, които от своя страна са неделима част от американската нация. Толкова е ясно! И те са реализирали целта си. В днешния световен ред всички държави заработват пари за Америка. Точно това позволява на американската нация да е потребител на половината от световната продукция. Или иначе казано – целият свят отделя половината от времето си, за да работи за една страна – Съединените Американски щати. Това означава, че половината от всеки продукт произвеждан в света – в Русия, Китай или където и да било – се принася в дар на Съединените щати. Казвам ви го така, за да ви изясня какво означава „глобален управляван свят”. Американците произвеждат 8 процента от стоките в света, но консумират 50 процента от тях. Те са изработили 8, останалите 42 са им дадени като данък от света. Същото е било с Римската империя или с Британската империя, когато са прибирали данъци от колонизираните територии. Всяка империя го е правела. Щом си империя, грабиш колониите. Нещо ново ли ви казвам? От Русия данъците се изцеждат с пряко управление, а Китай плаща данък като държава – там е голямата разлика. Китай е суверенна държава, но пред лицето на силата плаща. При това в огромни размери – между пет и десет пъти повече от Русия. Но това е решение на суверенен Китай – той не иска конфликт с американците, предпочита да им плаща откуп. А Русия никой не я пита – просто взимат всичко, което е в оборот.

По повод на долара ще ви кажа следното: имаше време, когато доларът беше обезпечен със злато и де Гол се опита да го обмени за злато. Първо, самият де Гол изчезна, и второ, по някое време самите американци отмениха това правило, всъщност фалираха долара, защото отмениха златното му обезпечение. С волево решение. Всъщност най-напред писмено обещаха нещо, а после се отметнаха и казаха: „Преосмислихме решението си, отказваме се от него. Решението си е наше: искахме, взехме го; не ни устройва сега – отменяме го.”

Днес всички стратегически решения в Русия се вземат от американците. Както правеха това през 91-ва (тогава го правеха на ръчно управление), така и сега те се занимават с въпросите от системно-стратегически характер. Като междинен етап още в края на 90-те те създадоха така наречената система на олигархично управление. Стана някак неприлично директно да управляват. Седят в министерствата някакви американци и командват делата в Русия. Така беше в началото на 90-те. Милиони хора видяха с очите си това. За това не се говори в медиите, но не можеш да го скриеш. Всеки бил бюрократ през 90-те ще ви каже: „Началниците ми бяха чуждестранни съветници.” Всеки министър беше придружаван от главен съветник американец, а под него имаше системен апарат от съветници, които реално управляват съответното министерство. А управляват означава изграждат. Защото точно по онова време, като една сграда, се изграждаше архитектурата на днешната наша държава.

Ако сега се взрем в денешните крупни собственици в Русия, получили имущество в резултат на приватизацията, не можем със сигурност да твърдим, че точно те са неговите собственици. Не знаем това. Тези хора през 90-те, когато ставаха уж „собственици” всъщност бяха Никой, тях американците ги селектираха по списък по някакъв техен критерии, по силата на връзките си с тях (ех че кадрова политика). Посочват го, идват при него и му казват: „Вие сега сте дребен предприемач, който няма умения да управлява голям бизнес. Хайде да се договорим с Вас така – ставате крупен собственик на завод, пристанище, фабрика и т.н. Но при условие тази собственост да е под наша юрисдикция, ще има контролиращ наш представител и тук в Русия, и там там – на европейска или американска земя.” Ясно е че с такъв човек можеш лесно да се спазариш за всичко. Можеш даже да го убедиш той да се прави на истински собственик. Ние и досега нямаме отговор на въпроса дали собствениците на крупни предприятия и холдинги в Русия са хора с руски паспорти или не. Защото съдейки как е оформена юридически тяхната собственост, най вероятно те са параван за прикритие пред истинските разпоредители със собствеността. Следователно така в Русия беше блокирана възможността въобще да се формира класа от едри собственици, тоест базата от която се формира националния елит и се планира стратегическото управление на държавата. Ако вашите най-състоятелни хора в страната не са реални собственици, то съответно те ще провеждат чужда политика – на онези, които са истинските собственици. В противен случай ще го загубят, така че дори ментално им се налага да влязат в чуждата идеология. Подбраха ги не просто случайно (като начало) – избраха ги по някакви занци че са готови да станат фиктивни собственици под управлението на чужд господар. И те като всеки човек, искат да оставят наследство, да осигурят бъдеще за потомците си, така че патриотизмът им, според наши изследвания, се изпарява в рамките на 5-10 години. Да допуснем, такъв човек обича родината си, но влиза в системата, съгласява се с нейните условия, за да стане богат, но минават 5-10 години в тази му роля и той вече не е патриот, той вече ментално емигрира в друга родина. Отива да урежда бизнеса си там под чужда юрисдикция, идва с него и семейството, децата започват да учат там. Той се разкъсва между тях – събота-неделя е в Лондон, делнични дни в русия. И след няколко години такова разпъване на кръст, най-сетне се предава и отива за постоянно в чужбина, защото разривът за него става непоносим. От всяка гледна точка – психологическа, но и физически, защото е невъзможно години наред всяка седмица да летиш между две държави. И в крайна сметка, отива за постоянно там, а тук оставя управляващи на бизнеса му. При това процесите са от системен характер. А защо повдигам този въпрос? Той въпрос на собственост ли е или въпрос за националния елит? Всъщност въпросът за националния елит е въпрос за политическата система. Казано иначе – ние получихме политическа система, базирана основно върху чужди елити. Това пък води до следствието, че цялата ни политическа система не е национална, тя ще работи против Руската федерация. Разберете го!

Следващите етапи на развите в Америка ще бъдат такива: абсолютно същите, като при вяка империя, която се сблъсква с трудности. Америка ще премине към ожесточена наказателна политика. И Хитлер започва масово изтребление на хора не веднага, а когато се сблъсква с ожесточена съпротива. Целият свят се изправя срещу него и Хитлер преминава към терор, към масов тотален геноцид. Това е пряка зависимост, историческа зависимост, не свързана конкретно с Хитлер, не с американците, с Османската империя, изклала арменците. Такива са историческите закономерности, те са точно толкова железни, колкото онези във физиката – има закон за земното притегляне. Американците ще защитават своя стандарт на потребление, ще защитават своите механизми за изсмукване на печалба от целия свят, като при това ще втвърдяват политиката си по отношение на колониите, включително и Русия. И ще го правят не защото мразят Русия, а просто защото такава страна, с такава история, идеология, психология на лидер, притежател на ядрено оръжие – не е приемлива за тях, тя е източник на риск. Малките държави са приемливи – няма къде да бягат в клетката на глобализма. Плащат си данъците, изпращат си младежите и си траят. А такава велика държава може да се изправи за миг. Щом охлабят хватката – и тя да им се измъкне. Рискът е неоправдан и те за взели решение за ликвидация на Руската Федерация. Въпрос на време е.

Или Русия ще си възвърне суверенитета чрез национално-освободителната борба на Путин, или Русия ще изчезне в следващите 10-12 години. Ще бъде въвлечена в регионални конфликти и разпад (никой не е отменил чеченския сценарии). Този сценарий е абсолютно реален и работи в десетки страни, видно е. Защо да не сработи в Русия? Щом веднъж сработи през 1991, защо не и сега? Проблемът е само в едно – хората, които за объркани от пропагандата и не намират в себе си сила да мислят сами за своето бъдеще и бъдещето на своите деца. Хората в Русия най-сетне сами трябва да решат – те свободен народ ли са или стадо, което е водено на заколение. Това е всичко!

 

Евгений Фьодоров, 1юли 2012 г., пред ТВ "Познавательное"

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 117
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

В тази "доктрина" няма доктрина.

1. Авторът постулира нациите като основни играчи в конкурентната борба на глобално ниво. Проблемът е, че самата Русия не е дефинирала каква държава иска да бъде - на руснаците (русские) или на руските граждани (россияне). Това е вътрешен проблем и преди да се конкурира с когото и да е "нацията" трябва да се самоопредели и да си подреди вътрешния двор. 

2. Дефиницията му за суверенитет: "суверенитет на националния елит".  Както писах горе, не знаем коя е нацията, а от там и няма как да се определи кой е елита и. Това обаче е по-малкия проблем. Т.н. "национален елит" няма как да има външен суверенитет без преди това да постигне вътрешен. Авторът сам казва, че слабостта на Русия е "вертикалната власт". Т.е. за да има суверенитет руския елит, на първо място трябва да престане да бъде "слуга" на централната власт, а да се почувства нещо като "васал". Авторът обаче не предлага подобно нещо, тъй като това противоречи с цялото изложение в т.н. доктрина. Напротив, от една страна вертикалната власт е слабост, но опитите за деконструкция (например федерализацията за която говори) са национално предателство.

Май само американците и китайците знаят какво искат и как да го постигнат. Европа (ЕС) и Русия се лутат в търсене на идентичност и опит да намерят смисъл за съществуването си.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Не го прочетох , само мернах неща.  Нищо добро, силата на Русия е в това ,може да задава алтернативен световен ред , икономика в две измерения, вътрешна посткапиталфинансова система. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По въпроса за за руската или российската нация ето една дискусия (пак стара), която много добре илюстрира къде е проблема.

 

Показателни са и отговорите на анкетата проведена по време на самото предаване:

Ощущаете ли вы себя частью нации? Результат опроса прямого эфира:
Да (42%) Нет (43%) А что это такое? (15%)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 4/14/2016 at 10:55, Atom said:

В тази "доктрина" няма доктрина.

1. Авторът постулира нациите като основни играчи в конкурентната борба на глобално ниво. Проблемът е, че самата Русия не е дефинирала каква държава иска да бъде - на руснаците (русские) или на руските граждани (россияне). Това е вътрешен проблем и преди да се конкурира с когото и да е "нацията" трябва да се самоопредели и да си подреди вътрешния двор. 

2. Дефиницията му за суверенитет: "суверенитет на националния елит".  Както писах горе, не знаем коя е нацията, а от там и няма как да се определи кой е елита и. Това обаче е по-малкия проблем. Т.н. "национален елит" няма как да има външен суверенитет без преди това да постигне вътрешен. Авторът сам казва, че слабостта на Русия е "вертикалната власт". Т.е. за да има суверенитет руския елит, на първо място трябва да престане да бъде "слуга" на централната власт, а да се почувства нещо като "васал". Авторът обаче не предлага подобно нещо, тъй като това противоречи с цялото изложение в т.н. доктрина. Напротив, от една страна вертикалната власт е слабост, но опитите за деконструкция (например федерализацията за която говори) са национално предателство.

Май само американците и китайците знаят какво искат и как да го постигнат. Европа (ЕС) и Русия се лутат в търсене на идентичност и опит да намерят смисъл за съществуването си.

 

Доколкото съм чел в други негови интервюта, Фьодоров има дефиниция за руската нация в смисъл на „руски граждани” (россияне); той връща нещата във времето назад до Болшевишката революция, и говори за „руски мир” (руски свят) в смисъл на руска държавност. Затова отчита като отстъпление на Ленин федерализацията. А за слабостта на „вертикалната власт” в Русия не знам какво е решението му, но според мен, навсякъде в модерния свят, националните елити не са „васали” на политическата власт, а нейни работодатели, тя служи на тях и на нацията, а не обратното; така говори Фьодоров и за банкерите от Федералния Резерв в САЩ, като част от елита на американската нация, който следва нейните интереси и ги налага чрез инструментите на политическата власт на американската държава. Друг е въпросът, че някои кръгове на американския елит схващат националните интереси на Америка като глобални. Иначе, съгласявам се, че американците и китайците много добре са разбрали и дефинирали националните си интереси и елити; те последователно следват своята линия на интереси и резултатите за техните нации са положителни. Доколкото знам, различните етноси в Китай са интегрирани в една държава с общи национални интереси; същото е и в Съединените щати. От интервюто на Фьодоров става ясно, че той предлага на руснаците тяхната нация да направи същото, за да се конкурира с другите велики нации на равни начала – да изгради свой независим от чужди нации елит от богати хора, които работят за своите и на руската държава интереси.

Благодаря много за линка към видеото, тук за онези, които могат да четат на руски предоставям стенограма от това интервю, за да им спестя време от гледането. Според мен, в края на дискусията, все пак дискутиращите стигат до някакъв относителен консенсус.

 

 

Ника Стрижак: Добрый вечер. Как всегда по будням в это время в эфире программа «Открытая студия», как всегда мы приветствуем вас в прямом эфире, в нашей открытой студии в центре Санкт-Петербурга. Сегодня мы хотим предложить вам для обсуждения достаточно сложную тему, но вы знаете как-то все чаще и чаще разные люди с разными религиозными убеждениями, с разными национальностями, с разными занятиями в жизни к ней обращаются, мы стоим вероятно перед необходимостью понять: А кто мы такие? Какое государство? Вообще какое государство мы с вами составляем? Я просто один короткий пример приведу, не далее как неделю назад, я думаю, что вы знаете, Гордон Браун посещал с официальным визитом Соединенные Штаты Америки, был парад, все как полагается, меня так вот как-то зацепили слова, которые говорил в приветственной речи Барак Обама, он сказал приблизительно следующее, он сказал: «Да, несомненно многовековая история связывает наши две великие нации, имея ввиду Великую Британию и Соединенные Штаты Америки». И я подумала: а что бы он сказал, если бы приехал наш президент? Наверное, он бы сказал другие слова. Наверное он бы сказал «две великие страны», ну или как-то так. Говорим ли мы сами про себя, что это нация – Россия, нация или что? Русские люди? Давайте будем сегодня разбираться. Этот разговор в любом случае полезен, независимо от того, кто при каком мнении  к концу этого разговора останется. Сразу хочу представить вам наших собеседников. Как всегда наш собеседник в Открытой студии в Санкт-Петербурге. Рада вам представить в нашем разговоре известного человека, режиссера Александра Глебовича Невзорова.Хочу представить наших компетентных собеседников в Открытой студии в Москве. И во-первых, хочу также приветствовать известного политолога, философа, Александра Дугина, Александр Генрихович, приветствую вас, спасибо, что приехали. Еще один собеседник сегодня в нашей студии, писатель, профессор Московского международного университета из шведской писательской школы Леонид Аронович Жуховицкий, приветствую вас, Леонид Аронович. И сразу же представляю председателя Российской национальной демократической партии, главного редактора журнала «Вопросы национализма», публициста журналиста, Константина Анатольевича Крылова, здравствуйте, Константин Анатольевич.

Если позволите, я напомню зрителям о возможностях прямого эфира, о том, что телефонные линии включены. Форум также давно работает, и на форуме вывешен такой вопрос на голосование. Мы спрашиваем у зрителей: «Ощущаете ли вы себя частью нации?». То есть мы как-то не ставим под сомнение пока, что это нация, но тем не менее. Посмотрите, как ответы делятся: Да, первый вариант ответа – 37%; Нет – 43; А что это такое? – 20%. Вот удивительно, 43% сказали нет. Почему? Давайте будем разбираться буквально через несколько минут. И сейчас еще короткий сюжет от нашего

КОРР.: Ирина Ма переехала из Китая в Россию 20 с лишним лет назад. Выучила язык, получила гражданство и быстро обрусела. К переменам в стране приспособилась лучше многих коренных жителей. В 90-е открыла свой бизнес. За 1.5 десятилетия он разросся до небольшой империи: Фермы, гостиницы, рестораны. Сегодня о национальных корнях Ирины напоминают лишь внешность и акцент. Китаянкой бизнес-вумен не считает себя уже очень давно. Но примеру Ирины следуют единицы. Гораздо чаще иностранцы, переехавшие в Россию на ПМЖ, даже не пытаются ассимилироваться, а наоборот, объединяются в диаспоры и создают кусочек родины на чужой земле. В некоторых городах появляются целые национальные кварталы. Есть даже школы, в которых лишними себя чувствуют уже русские дети.

- Дети такого уровня, они, конечно, плохо говорят по-русски. Поэтому, как они будут учиться?

КОРР.: Представители многих диаспор настойчиво напоминают: Мы не такие как вы, и меняться не собираемся. Приезжие ходят в национальных костюмах, напоказ соблюдают традиции, танцуют народные танцы прямо на улицах. Впрочем, это не предел. В прошлом году на площадях сразу нескольких мегаполисов во время мусульманских праздников забивали баранов. Такие шествия их участники называют русским ответом на национальный вопрос. На маршах коротко стриженые молодые люди, не стесняясь в выражениях объясняют, что им не нравится в миграционной политике государства. И вот, что происходит в результате. В последние годы радикальные националисты практически монополизировали право называть себя русскими. В России сложился кризис национального самоопределения. Никто не запрещает сказать, например, я таджик, немец или армянин – это нормально, это поощряется. Но стоит сказать «я русский» и в ответ полетят обвинения в ксенофобии и чуть ли не радикальном нацизме. А другого определения для национального, пока что, большинства, нет. Россияне – придуманные Борисом Ельциным в русском языке не прижились.

Ника Стрижак: Это мнение Алексея Корсунского, по поводу прижились ли «россияне» в русском языке, в нашей жизни, в нашей голове, поэтому у меня очень короткий вопрос, и давайте в режиме блиц-интервью, потому что скоро сделаем небольшую паузу. Как вы лично относитесь к слову русские и россияне, привыкли ли вы к россиянам? Вы россиянин, Александр Глебович?

Александр Невзоров, журналист, режиссер: Ой, да я не задумываюсь. Нет, у меня в паспорте написано, что я русский.

Ника Стрижак: А россияне – это что за люди?

Александр Невзоров: Россияне – это надо произносить вот с этой интонацией – россияне, как это делал Борис Николаевич. Ни у кого так больше не получится, и в общем-то лучше не пытаться передразнивать. Оставим это ему.

Ника Стрижак: Тогда это уже неактуально, если ушло слово вместе с Борисом Николаевичем. Константин Анатольевич, вы себя кем ощущаете: русским или россиянином?

Константин Крылов, публицист, журналист: Я-то? Я естественно, русский. К слову россиянин я отношусь, как большинство сознательных русских, с омерзением. Это действительно, ельцинское словцо.

Ника Стрижак: Ну извините, это и ломоносовское словцо, все-таки не Ельциным оно придумано.

Константин Крылов: Может быть. А теперь оно ельцинское. Впрочем, я еще припоминаю, что в первый раз я его услышал в песне Олега Газманова «Офицеры, россияне». Но вообще-то оно теперь и навеки именно слово Ельцина, и связано оно с тем, что принес нам Ельцин.

Ника Стрижак: Понятно, Леонид Аронович, а вы как полагаете? Ельцин может быть и Ельциным, а слово-то хорошее, почему отношение такое к нему?

Леонид Жуховицкий, писатель: Вы знаете, это слово в какой-то мере вынужденное. Потому что когда в конце 80-х и в начале 90-х, точнее уже в начале 90-х, вслед за развалом Союза встал вопрос о развале России, ну наверное кто-то Ельцину подсказал, что нужно какое-то эластичное определение, которое может объединить всех граждан России. Поэтому меня устраивает и то, и другое слово. Когда, например, я выезжаю за границу, у меня в паспорте написана нация Раша, то есть нэйшн Раша. Если говорить о моей профессии: я русский писатель, потому что россиянский писатель – такое не прижилось.

Ника Стрижак: Российский. Российский писатель это что-то другое, да? Пушкин – русский поэт, а мы все российские писатели и журналисты.

Леонид Жуховицкий: Ну мне трудно сказать, потому что все, кто пишет на русском, видимо, это русские писатели, потому что иначе нам придется вычистить три четверти русской культуры: Пушкина убрать, Лермонтова убрать, Гоголя убрать, Тургенева. Даже Карамзина, автора истории государства Российского к татарам отнести. Это слишком сложно. Поэтому я считаю, что определяющим для писателя – на каком языке он работает. Конечно, скажем так, Мустай Карим или Карим Кулиев, да, они писали на других языках, ну поэтому они другие писатели. Тут тоже свои сложности, скажем Олжас Сулейменов прекрасно пишет по-русски. Но наверное он и казахский писатель тоже.

Ника Стрижак: Ну давайте разбираться чуть позже, я тогда Александру Евгеньевичу еще дам слово. Александр Евгеньевич, ваша позиция, пожалуйста, коротко.

Александр Дугин, политолог, философ: Я могу с научной точки зрения сказать, поскольку я преподаю социологию, и я автор учебника на эту тему, что это просто разные вещи. Есть идентичность этническая, которая тоже не сводится только к крови, а в общем-то это культурная идентичность, в этом отношении мы говорим о том, что мы русские, например, а кто-то чеченец, кто-то татарин. А россиянин – это принадлежность к государству, то есть гражданство. Соответственно, разделять эти вещи терминологически, концептуально можно, и одновременно, одно другому совершенно не противоречит. То есть, будучи гражданами Российской Федерации мы все являемся россиянами. Наш этнос, я вот русский, кто-то может быть, согласится принадлежать к этой общности русского народа, кто-то посчитает полезнее и в каких-то ситуациях выделит другую этничность, это тоже вопрос очень сложный. Но на самом деле и в Америке, с которой вы начали, там нет такой ясности относительно того, что считать нацией. Хангтинтон говорит «Кто мы?», спрашивает. И мы можем спросить, и должны спросить «Кто мы?»

Ника Стрижак: «Кто мы» вот это действительно важный вопрос, потому что нам кажется, что для Америки все равно он решен все равно более понятно, чем для России нынешней.

Александр Дугин: Не так очевидно. Не даром я говорю, что Хантингтон задает этот вопрос: «Кто мы?» это является его последней книгой. И вопрос об идентичности сегодня стоит в любых обществах, в американском, европейском, в русском, в азиатском, в индийском, в китайском, это большая проблема. Об этом надо говорить.

Ника Стрижак: Давайте мы буквально на несколько минут сделаем паузу, попросим зрителей никуда не уходить и не расслабляться и с этого вопроса начнем.

Ника Стрижак: Возвращаемся в эфир. Давайте начнем разбираться. Напоминаю всем, что у нас жанр дискуссии, поэтому пожалуйста, вступайте в разговор, когда вы этого захотите в том числе. Александр Глебович, давайте тогда разбираться, к вам первый вопрос, как вам кажется, почему вот эта ситуация, почему она стала с одной стороны очень актуальна, а с другой стороны носит оттенок не то неприличный, не то потаенный. Есть в этом какое-то желание обсудить, и в то же время, есть ощущение запретности. Вам не кажется, что она странная?

Александр Невзоров: Нет, просто, к сожалению, очень скверные идеологи.

Ника Стрижак: Современные или вообще?

Александр Невзоров: Нет, при советской власти это слово было чарующим, запретным, сложным и важным, то за последние 20 лет за счет очень дерьмовых идеологов, которые как то занимались самодеятельностью, они настолько сильно провоняло лаптями, на него столько напустили вшей и создали такую четкую ассоциацию с чем-то давно и безвозвратно ушедшим. На это налепили такое количество иконок, крестов, при том, что когда мы берем это слово совершенно с другой стороны, мы понимаем, что Чаадаев архирусский человек, Писарев – архирусский человек, Павлов – архирусский человек, академик Шмальгаузен и Северцев тоже архирусские люди, Гагарин между прочим, они идеологи вот этой вот, скажем так, застойной, дремучей, давно умершей России, они забрали это слово себе, и я считаю, что там его конечно попачкали сильно.

Ника Стрижак: И кто согласен, не согласен? Александр Евгеньевич, как вы считаете, есть ли какая-то дискриминация по отношению слову «русский» и согласны ли вы с тем, что сказал Александр Глебович, что испорчено слово, попачкано?

Александр Дугин: Вы знаете, мы скорее всего здесь просто сталкиваемся с двумя формами табуирования вообще этой тематики. Это советская традиционная идея, когда вместо этнической общины или национального общества мы имели интернациональное советское общество, где акцентировать этнос было неприлично, а особенно неприлично было акцентировать этнос большого народа, который являлся ядром Советского Союза, соответственно, эта тематика была вынесена за пределы обсуждения, и в общем, стала музейной. Кстати, идентичность место живое, этническое, историческое, превратилось в нечто музейное. Там, в общем, действительно в значительной степени окуклилось. А с другой стороны, в либеральную эпоху, в 90-е годы уже западные стандарты, космополитическая идеология, права человека точно также активно давили на представление об этническом самосознание. И демонизировали тем самым вторично эту проблематику. Вследствие этого, произошло следующее, что проблематика сама этноса, проблематика русского, проблематика идентичности, проблематика российского, проблематика народа, проблематика ядра социального и исторического ядра, которое создавало нашу державу и наше общество, все это было загнано в подполье, маргинализировано, и на самом деле, если в течение многих десятилетий сдвигать какую-то проблематику на край общества, то там она в подполье приобретает действительно какие-то неприемлемые черты.

Ника Стрижак: А с какой целью это табуирование произошло, объясните?

Александр Дугин: Это две идеологии, две идеологии, которые доминировали в советском обществе и продолжает одна из них доминировать сегодня, это советская идеология, вторая либеральная идеология, которые не придают понятию этнической идентичности, исторической идентичности такой как русские, например, вообще никакого значения, и наоборот стремятся по разным соображениям, как можно быстрее от них уйти. Ведь здесь вопрос чисто идеологический. В одном случае давила советская пропаганда, во втором случае давит либеральная пропаганда. Сегодня мы являемся жертвами жесткой либеральной идеологии, либерально-демократической, воспроизводящей западные принципы политкорректности, которые также смещают естественную проблематику идентичности, «кто мы»: мы русские, мы россияне, мы народ, мы общество, мы культура – все эти вопросы ставит как бы вне закона. И тогда там их, на этой уже выброшенной за пределы нормы зоне подбирают маргинальные элементы, в общем, подтверждая их. Когда с одной стороны происходит демонизация, официального дискурса, с другой стороны, на краю, на маргинуме – там подхватывают маргинальные элементы. Как бы подтверждая изначально эту идею либералов, относительно того, что национализм – это проблема маргиналов. Национализм или вообще этническая, национальная идентичность. И в результате, мы получили очень запутанную картину. Я полагаю, что чрезвычайно важно расставить вещи по местам. Для начала, прежде чем говорить «Мы за это или против этого». Надо ли сохранять и укреплять национальную идентичность, этническую идентичность, либо наоборот, скорее надо прийти к какой-то другой форме социальной организации, прежде чем делать такой выбор, надо просто точно разъяснить о чем идет речь, выяснить понятия, выяснить смыслы.

Ника Стрижак: Ну а скажите, вот если мы это назовем, может быть я ошибусь в терминологии, но тем не менее, на ваш взгляд самое ли время поднимать русский вопрос не в плане экстремизма, а вот в честном абсолютно гражданском плане, разобраться, что происходит с русским вопросов в России?

Александр Невзоров: Отмыть слово. Но как его отмывать теперь? Это тоже вопрос к Дугину, который хорошо должен понимать, вот реально ли, скажем, так отмыть, реально ли вернуть это слово из маргинального пространства, из пространства вот этого провонявшего лаптями, сделать символ все-таки страны, как только ей дали такую возможность, которая имела все-таки выдающуюся науку и знаменита и своими учеными, и своими, конечно, поразительными интеллектуальными свершениями.

Ника Стрижак: Скажите честно: великую страну. Вы считаете Россию великой страной?

Александр Дугин: Хороший вопрос. Я считаю, что это возможно. Это необходимо сделать. Одно замечание по поводу лаптей – это одно из самых гигиенических, кстати, видов обуви, они совсем не пахнут, лапти.

Александр Невзоров: Ох, как я люблю слушать этих городских квартирных жителей с их песнями про лапти.

Александр Дугин: Надо любить и знать свою культуру и не надо обижать наш народ. Над людьми в лаптях издевались много веков русофобы. Я считаю, что это категорически неверно. Но то что говорит Невзоров верно в том смысле, что корни идентичности народа растут всегда. Мы всегда остаемся самими собой на разных этапах истории, и поэтому не только прошлое составляет нашу этническую и национальную идентичность, но и настоящее и будущее. И вот это самая большая проблема. Наш народ существует как бы, наша этническая и культурная идентичность существует пассивно. Как перевести ее в активность – вот вопрос. Отмываемо, конечно. Я считаю, что ее искусственно дискредитировали враги нашего народа. Это уже сразу дает нам шанс отбить ее, отстоять, и необходимо этим заниматься любому русскому человеку. Но самое главное, что надо показать измерение будущего. Надо показать интеллектуализм, надо показать наш русский логос, наши культурные достижения, и не просто показать в прошлом, но и включиться в создание этого русского будущего образа сегодня. В этом отношении конечно эта вещь гораздо глубже чем музей.

Ника Стрижак: Давайте дадим слово Константину Анатольевичу. Константин Анатольевич, пожалуйста, ваше мнение.

Константин Крылов: Я честно говоря слушаю все это дело, про лапти, и мне вот что непонятно. Русские уже 100 лет лаптей не носят, но нам оказывается нужно отмываться от лаптей. Но хочу подчеркнуть, что например, сейчас мусульманам не нужно отмываться от крови баранов, которых они режут на наших площадях. Вот мусульманин заляпанный кровью – это круто, он крут, ему не нужно отмываться от этой крови.

Александр Невзоров: В чьих глазах, интересно, крут?

Константин Крылов: Ему не нужно отказываться от намаза, ему не нужно отказываться от рамадана. Так и русскому не нужно отказываться от лаптей, которые он не носит сто лет. Из этого следует одна простая вещь. Дело не в лаптях, дело не в том, что кто-то чем-то провонял. Другие воняют больше. Но их запах почему-то не просто никого не волнует, он кажется крутым, этот запах. Это запах крови. Так вот, русские, которые кровью не пахнут, ни бараньей, ни человеческой, должны, оказывается, отмываться от каких-то лаптей. То есть, в нас настолько сильно въелась самоненависть, презрение к себе…

Ника Стрижак: Да неужели! Подождите, Константин Анатольевич, а почему вы считаете, что в русских велика какая-то самоненависть?

Константин Крылов: К сожалению, да. Русские как угнетенный народ, а с 17 года русские являются угнетенным народом, по сути дела оккупированным.

Ника Стрижак: Ну вот эта ленинско-троцкистская история, я согласна. Когда русские было запрещено цензурой, да.

Константин Крылов: Поскольку народ угнетенный, постольку все, что с ним связано, воспринимается как нечто отвратительное, грязное, мерзкое, маргинальное.

Александр Невзоров: Константин Анатольевич, скажи мне, а до 17 года насколько я знаю, в 18-м году примерно 86-82% крестьянских домов в России имели земляные полы, достаточно вам приехать сюда, в музей этнографии и пошевелить хорошенько этнографическое бюро, архивы князя Телешева. Замечательные, кстати говоря, вот это вот очень болезненный и необходимый удар по так называемой национальной гордости великороссов того времени, для того, чтобы понять, что собой представлял этот полностью спившийся на земляных полах народ. Скажите мне, до 17 года он не был в резервации? Он не был унижен?

Константин Крылов: Могу сказать, что русские и до 17 года были, к сожалению, тягловым сословием империи. За счет русских жирели национальные окраины, и именно потому что именно на русском хребте выезжала империя, поэтому у русских были земляные полы и голодовки. Да, русские и тогда не были хозяевами своей земле, но то что началось после 17 года, было честно говоря, ужаснее.

Александр Невзоров: Константин Анатольевич, секундочку, я хочу узнать, что ужаснее. Смотрите, у нас от начала такой сознательно фиксированной истории, то есть, примерно, века с 10-го до середины 18-го народ талантливейший, офигенный народ, многочисленный, по сути дела, европейский за 800 лет не дает ни одного ученого. Это вообще рекорд книги Гиннеса. Надо понимать, специально такое вообразить себе невозможно. Ни одного медика, ни одного ученого.

Ника Стрижак: Это доломоносовскую эпоху считаем? Ну, у нас поздно пришли университеты, поздно дошло все до России.

Александр Невзоров: Нет, я хочу узнать у Константина Анатольевича о том,  было ли это резервацией? Было ли это унижением?

Константин Крылов: Я чего-то не понимаю, претензии-то к чему? Каких именно ученых у нас не было и в каком веке?

Александр Невзоров: А имя, хотя бы одно имя? Знаете, как Карлсон Фрекен Бок спрашивал: имя одного из этих мальчиков? Вот можно имя одного из этих врачей или одного из этих ученых?

Ника Стрижак: Слушайте, какая разница? Зато потом это была такая мобилизация невероятная сил, которые дал 18, 19, 20-й век.

Александр Дугин: Чисто российский подход. Мы начинаем измерять культуру одного народа критериями другого народа. Культура, западноевропейская наука, созданы европейцами. Она им подходит, она им годится. Индусы создали за 4 тысячи лет до этого другую философскую систему, которая годится к индусскому обществу. Наше русское общество, прекрасный, кстати, питерский ученый Колесов, он автор книг «Древняя Русь в слове», объясняет, что сами понятия русской средневековой культуры, сами представления о народе, о мире, о семье, об окружающей реальности, они были сконфигурированы совершенно иначе, чем европейская, особенно европейская наука нового времени. Например, мы не знаем, что в русском языке до 15-16 веков не использовалось будущее время. Вот будущего времени как такового не было. Было вообще иное мировоззрение, где будущее определялось через модальность, через пожелания. Такие выражения были: Зима хочет бытии. То есть зима не просто придет, наступит, а она хочет наступить. Совершенно иной взгляд, где нет той топики, где нет той базовой философской предпосылки деления на субъект и объект, которая породила и медицину, и науку и ту модель, ту культуру, которая стала доминирующей в новое время на западе. Так вот, русский настоящий, как начать возвращаться к нашей идентичности, надо понять наши корни, из которых растет наше настоящее и наше будущее. Надо понять, что мы мыслили и жили особым образом. И у нас были великие достижения, у нас были великие события, мы выигрывали великие войны, мы создавали великие произведения искусства, но совершенно по-другому, и к ним надо найти ключ. Когда мы подходим с западным подходом, мы действуем как расисты. Мы говорим: Вот, западноевропейская универсальная культура, а мы якобы от нее отстаем. И вот возникает эта вся русофобия, которую к сожалению, сейчас на мой взгляд, поддерживает Александр Невзоров. Раньше я насколько помню в 90-е годы мы были по одну с вами Александр Глебович, сторону баррикад.

Ника Стрижак: Я просто еще хочу напомнить, что Леонид Аронович у нас ничего не сказал.

Константин Крылов: Несмотря на блестящее выступление Александра Глебовича, скажу попроще. Вы знаете, китайцы очень любят задавать вопрос европейцам: а вы знаете 2000 лет назад, вы там, или каким-нибудь немцам, лазили по деревьям, а у нас было великая искусство и наука. Так вот, то же самое можно сказать о русских. Мы позже начали. У нас не было, извините, античности. Ну, так уж получилось. Несмотря на то, что начали мы позже, в очень неблагоприятных условиях, у нас был поздний старт, и старт, извините меня, очень плохой. Русские бежали по болотам, когда европейцы наслаждались климатом Тосканы. И тем не менее, мы смогли создать всего за несколько веков великую культуру. Это ли не причина этим гордиться?

Ника Стрижак: Мне кажется, что это черта русского народа, мне кажется вот это умение собраться и выбраться вперед. Давайте Леонида Ароновича послушаем. Леонид Аронович, вступайте в спор, иначе мы здесь далеко уедем.

Леонид Жуховицкий: Хорошо. Я чувствую, что мы тут все обязательно переругаемся, это неизбежно, потому что очень острая проблема. Поэтому для начала я попытаюсь внести хоть какую-то ясность. Во-первых, если Обама сказал, что американцы и англичане – это одна нация…

Ника Стрижак: Нет, он не сказал одна, он сказал – две великие нации. А по отношению к нам, он бы наверное  не сказал великая нация, потому что мы сами себя как нация не чувствуем.

Леонид Жуховицкий: Две великие нации, тогда все правильно. Потому что иначе ему бы пришлось очень плохо. Когда американский президент обращается к народу, Он обращается не к англосаксам, не к темнокожим, не к латиносам, он обращается к нации. Когда я был в Америке, я не сразу понял вот эту вещь. Вижу, например, человека с абсолютно оливковой кожей. Я говорю: ты кто по национальности? Он говорит: Американец. Я говорю: а твои родители? – Американцы. Приходится задать следующий вопрос: А бабушка твоя откуда? – А. бабушка из Эквадора. То есть, они все американцы. И когда, скажем, была корейская война, я помню, наши просчитались, потому что думали, что солдаты-негры американские будут бороться против солдат-белых, и те, и другие были американцами. Вот мой сосед слева, мой уважаемый оппонент сказал, что ему противно слово россияне. Но дело в том, что у него есть какие-то определенные обязанности перед Россией. Он платит налоги в российский бюджет, есть у него сын или внук, его призовут в российскую армию. Поэтому я считаю, что слова «Россия» не надо стыдиться, это наша общая страна, и кстати, в России 180 этносов.

Ника Стрижак: России никто не стыдится. Но просто можно сказать: Я татарин, я грузин, я кто угодно, но сказать – я русский, вот это как-то напряженность возникает какая-то.

Леонид Жуховицкий: Я вам скажу, когда разваливался Советский Союз, я яростно против этого боролся. Я говорил, что когда разваливается корабль, не будет 180 лодок, будет 180 обломков.

Константин Крылов: Странно, но лодки получились. Роскошно плывут прибалтийские лодочки, на таких прекрасных парусах.

Леонид Жуховицкий: Прибалтийские, они никогда и не были советскими.

Константин Крылов: Какое счастье для них.

Леонид Жуховицкий: Сейчас реальная угроза развала России, понимаете? Поэтому я считаю, что нам надо понять патриотизм в стране должен быть один.

Ника Стрижак: Сейчас я сделаю небольшую запятую, просто хочу сказать: Не получается ли так, что мы считаем, что Россия развалится только если русский будет очень часто говорить «я – русский», понимаете, вот здесь есть такая *

Если позволите, слово зрителям чуть-чуть дам. Форум процитирую. Воскресенск город, пишет: Пока на Руси россияне я не буду ощущать себя частью нации. Дочке своей говорю: Мы русские, а не россияне. Москва пишет: Я русский, у жены бабушка немка, а дедушка украинец. Но мои дети русские, потому что воспитаны патриотами. Никогда не уедут из этой страны, как бы плохо здесь ни жилось. Основная цель тех, кто хочет обезличить русских, убить патриотические чувства, ликвидировать выражение «Любовь к Родине», потому что территория России лакомый кусок, который остается пока нетронутым. Если позволите, еще два звонка и будем отвечать и продолжать разговор. Говорите, добрый день.

ЗВОНОК: Алло, здравствуйте. Меня зовут Комаров Евгений, я из города Москвы. У меня вопрос: Почему в русских паспортах в графе «Национальность» записано «русский». Это прилагательное слово. В других паспортах, таких как таджикский, узбекский, написано «узбек» или «таджик», а язык у них таджикский. У меня вот такой вопрос: Как будет называться существительное имя русского народа.

Ника Стрижак: Русак.

Звонок: Мужского и женского рода.

Константин Крылов: Я отвечу. Дело в том, что «русский», извините меня, это существительное, это субстантив. Посмотрите в учебник. Дело в том, что все европейские народы называются именно так, субстантивами, примерно по названию языка. Просто русский, извините, европейский народ. А вот народы неевропейские имеют привычку называться как-то иначе. Это просто наша цивилизационная идентичность.

Ника Стрижак: Евгений получил ответ, пожалуйста, еще вопрос.

Звонок: Юрий, Петербург. Во времена СССР все было понятно, каждая народность была четко отражена:  грузин, армянин, казах и т.д. и в том числе русский. А после распада СССР русские, вдруг, почему-то куда-то исчезли.

Ника Стрижак: Разве? Почему? Если мы говорим о паспортах, они остались. Куда исчезли русские?

- В паспорте сейчас нет графы «национальность», только гражданство.

Ника Стрижак: Как нет? А, нету. Александр Глебович, где вы в паспорте видели страницу с национальностью?

Александр Невзоров: Не знаю, я давно не видел своего паспорта.

- В загранпаспорте есть такая графа.

Ника Стрижак: Так парадокс в том, что мы рашен, будет и русский и рашен по идее, и россиянин. Это одно и то же слово.

Александр Дугин: А знаете почему? Потому что с точки зрения буржуазной нормы для западных европейских стран существует только одна идентичность – принадлежность к государству. Никакого другого значения в слове «нация» или нашионалити не вкладывается. И этот стандарт, который мы копируем с запада. Там нет никакого другого смысла в слове «нация», как принадлежность к государству. И поэтому-то и совпадает русский и российский для них – рашен. Это совершенно логично объясняется. Но когда мы говорим о чем-то другом, вкладывая в понятие «русский» не только принадлежность к Российской Федерации и гражданство Российской Федерации, а что-то другое, этническую идентичность, тогда мы говорим не о юридическом понятии, а о совершенно другой форме идентичности. И тогда здесь кстати вопрос, который в одной программе Гордон задавал, а мы отвечали: Кого считать русским? Есть совершенно точный социологический ответ: русским надо считать того, кто сам себя считает таковым.

Константин Крылов: Замечательно. А что делать, если приедет миллион китайцев и скажет: мы русские. Выучив только эти два слова. После этого мы записываем их в русские. Гениальный ход.

Ника Стрижак: А парадокс в том, Константин Анатольевич, что китаец быстрее скажет, что он русский, как ни странно, чем человек, приехавший из Чечни или Дагестана.

Константин Крылов: Ну, естественно. Чеченец или дагестанец это мужчина, у него есть честь. И он никогда не назовет себя россиянином. Это подлое слово, оставленное только русским. А вот русским приходится, ковыряя носом говорить: я россиянин.

Ника Стрижак: Давайте тогда, я хочу предложить известную статью, я думаю, присутствующие в обеих студиях ее читали, статья Владимира Путина, она была в числе предвыборных статей, одна из них была посвящена как я ее трактую, русскому вопросу. Одну короткую цитату, интересно ваш комментарий услышать.

Владимир Путин: «Русский народ является государствообразующим – по факту существования России. Великая миссия русских – объединять, скреплять цивилизацию. Языком, культурой, «всемирной отзывчивостью», по определению Федора Достоевского, скреплять русских армян, русских азербайджанцев, русских немцев, русских татар… скреплять в такой тип государства-цивилизации, где нет «нацменов», а принцип распознания «свой-чужой» определяется общей культурой и общими ценностями».

Ника Стрижак: Вот, пожалуйста. Но мы никогда не скажем «русский татарин», «русский чеченец». Вы когда-нибудь слышали «русский чеченец»?

Александр Дугин: Русский – это идентичность нашего общества, которая лежит в основе нашей истории, нашей культуры, нашей государственности. Это блестящая совершенно, продуманная, верная логически и исторически обоснованное определение сути русских. Русские – ядро вокруг, которого сплотились другие этносы.

Константин Крылов: Русский это цемент, который всякие этносы скрепляет. Вот есть этносы, это настоящие вещи, как камни, а вот русский – он только что сказал, скрепляющее начало.

Александр Дугин: Я сказал «объединяют».

Ника Стрижак: Константин Анатольевич, все равно у нас никто не говорит «русский татарин» или «русский чеченец», ну не говорят так. Это вот написано у Путина в статье, но я в жизни такого не слышала, мне кажется, все равно эти народы… Мне кажется, что сейчас на меня обидятся другие национальности, но я хочу спросить: Вам не кажется, что когда мы говорили про лодку, которая плывет, и ее хотят разбить, называемая Россией, растащить в разные стороны, у многих народов почему это происходит? Не потому что русские плохие, а потому что многие народы, которые живут на территории России, им кажется, что они живут здесь как-то несправедливо, и они не понимают, что, давайте я это назову не то чтобы обидеть, а чтобы пример привести, вот каждый раз я делаю реверанс перед зрителями: татары, живущие на территории России, чеченцы, живущие на территории России. Ведь у нас вот этого нету. А это правда. Или не правда, как вам кажется?

Александр Невзоров: Просто я не видел настоящего реверанса. Но вообще это если такая фразеология есть, хотя я ее не слышал, то это достижение последний 10-15 лет, потому что по мере того, как вот это слово замечательное, потрясающее слово, слово «русский», обозначающее национальность самых блистательных ученых мира, таких как Бехтерев и Сеченов, к примеру. По мере того, как оно начинает пахнуть все хуже и хуже, по мере того, как оно маргинализируется, от него, естественно, бегут, и естественно те люди, которые тоже может быть чертовски хотели бы называть себя русскими, тем не менее, вынуждены дистанцироваться такими формулировками.

Ника Стрижак: Подождите, вы хотите сказать, что от него бегут, потому что оно плохо пахнет, а может, от него бегут, чтобы его ослабить?

Александр Невзоров: Ой, да у кого, прямо у них такие вот стратагемы в голове, под тюбетейками, и они прямо ослабляют слово «русские». Да нет, идеология – это штука серьезная. Мы вот будем сейчас ловить блох по части того, что кто-то там из под тюбетеек не ту идеологию, а мы в качестве идеологии русского народа начинаем вдруг канонизировать фигуры, которые при первой же ревизии, такие как Александр Невский, там просто берется, открывается Ливонская рифмованная хроника, и мы смотрим, а что там случилось, во время этого хваленого Ледового побоища. И выясняется, что согласно всем европейским хроникам, шестеро пленных, 20 убитых. С немецкой стороны. И когда мы выясняем, что единственное, что сделал Александр Невский это то, что он обеспечил татарам владычество над Новгородом, которого они не завоевали, и более того, захватил его и повыколол там людям глаза, которые сопротивлялись татарской переписи, и еще им под руку подвел Владимиро-Суздальское княжество. О какой идеологии мы можем говорить, когда мы предлагаем постоянно в качестве идеологических столпов абсолютно дутые фигуры?

Александр Дугин: Ну это уже чисто издевательство над нашими героями. Это совсем некрасиво. Надо во-первых, изучать национальную историю, русскую историю по русским источникам. Великий санкт-петербургский историк Гумилев и великий евразийский историк Вернадский описывали два подвига Александра Невского прекрасная статья Вернадского, русского историка, который объясняет, насколько прозорливым были политические выборы и опции князя Александра Невского великого. Вообще идея такая – изучать русскую историю по источникам наших противников, идеологических, цивилизационных, ну это же не самая лучшая идея, как будто там написана правда! Это же чистый черный пиар того времени.

Константин Крылов: Вы мне скажите, почему русских сейчас должны презирать и они должны быть угнетены из-за какого-то Александра Невского, который был черт знает когда. Давайте тогда презирать французов за Варфоломеевскую ночь.

Александр Невзоров: Нет, Крылов, вы либо хотите неверно понять, либо я не достаточно точно сказал. Мне сказали про то, что как будто существуют какие-то вот страшные, коварные идеологемы, которые направлены на ослабление русского народа, оттоком от него всех тех, кого в России исторически называли инородцами. Я сказал про то, что про идеологию нам то уж точно лучше бы помолчать.

Ника Стрижак: Но развенчивая русских героев, разве вы не играете на руку противнику?

Константин Крылов: Простите, а я так понял, что эти самые инородцы не хотят называться русскими из-за Александра Невского. Что меня, честно говоря, удивило. Я подозреваю, что они про Александра Невского либо не слышали, либо им не интересуются. Они не хотят называться русскими, потому что сейчас русским быть невыгодно. Вот и все. Очень невыгодно.

Леонид Жуховицкий: А кем выгодно тогда, скажите?

Константин Крылов: Кем угодно еще. Маленький пример.

Ника Стрижак: Леониду Ароновичу дайте слов.

Александр Невзоров: Потому что самые невоспитанные трещат все время.

Леонид Жуховицкий: Я хочу поддержать Невзорова. Когда была такая дискуссия «Имя России», для меня было глубоко оскорбительно, что среди 12 финалистов, я писал про это, было девять царей, два генералиссимуса и в качестве представителя простого народа один премьер-министр. Но не было Толстого, и о том, чтобы Пушкина сделать символом русского государства и народа, не было речи. Собрались чиновники и выбрали чиновника, причем очень далеко отстоящего от нас и мне кажется, что Невзоров совершенно правильно сказал. Фактически на нем висит предательство. Он положил начало 300-летнему татаро-монгольскому игу.

Ника Стрижак: Подождите, в этом списке был Сталин, а Сталин все-таки много сделал для того, чтобы слово «русский» вернуть нашей истории, и вернуть и Пушкина, и Кутузова. Давайте не будем действовать по принципу «Бей своих, чтобы чужие боялись».

Александр Дугин: Потому что великий Пушкин, никто не спорит, великий Достоевский, великий Толстой, великий Александр Невский, великий Петр Первый, великий Иван Грозный, великий Сталин – это разные аспекты нашей исторической идентичности. Мы можем выбирать одних или других, мы можем говорить о том, чей период был более жестоким, а чей более прекрасным. Но это все наша история. Нельзя быть русским, избирательно относясь к собственной истории.

Александр Невзоров: Вот, отлично, нашли.

Ника Стрижак: Возвращаемся в эфир. Спор прервали. Александр Глебович, вы сказали, что вас не только резануло, или вы почувствовали в чем заноза была. И в чьих словах.

Александр Невзоров: Да, я почувствовал, в чем заноза. В дугинских словах. Хотя мне симпатичен Дугин, он хорошо, масштабно, сильно мыслит. Но вот, смотрите, ведь на самом деле, русский это потрясающее слово, как только этот человек становится свободен. Но вот этот вот запрет на критическое осмысление, на ироническое и злое осмысление в том числе и собственной истории, потому что это не история, это идеологема, которая предложена в качестве идеала, в качестве закона. И не разделять того, что история далеко не так хороша и далеко не так, к сожалению, красива, как нам бы хотелось, потому что мы уже не будем говорить, что великий Иван Грозный – шизофреник, который 28 лет насиловал …

Ника Стрижак: Послушайте, но это наша история, мы сами разберемся.

Александр Невзоров: Но Дугин-то отнимает право критического отношения к ней.

Ника Стрижак: Я думаю, что господину Дугину гораздо меньше бы понравилось, если бы на вашем месте сидел человек какой-нибудь принципиально другой национальности и так бы поливал Александра Невского, вот тогда бы он взвился совсем.

Александр Дугин: Александр Глебович, тут вопрос такой, что каждая история – это реконструкция. История – это не совокупность фактов, история – это интерпретация. Нет  истории ни одного народа, который не была бы субъективно сконструирована. Поэтому на самом деле немцы пишут о нас своими глазами, мы пишем о них своими глазами. И этот вопрос, который избежать нельзя. Поэтому не надо запрещать создавать свою собственную, переосмыслять разные события, разные фигуры. О запрете никто не говорит. Но на самом деле, на место одной конструкции может вступить только другая конструкция и все. Поскольку история это не факты, а интерпретация фактов. И соответственно, мы должны в первую очередь относиться к нашей истории с любовью и ответственностью. Если наши предки совершили преступление – это мы совершили преступление.

Ника Стрижак: Это наши предки, в конце концов.

Александр Дугин: Если они совершили героические события – это мы совершили героические события. Мы построили великую державу, мы создали уникальную культуру. Мы огромный народ, объединивший гигантские территории и отстоявший их в течение десятилетий. Этим можно и нужно гордиться. А какой ценой, что мы платили за это, кого мы еще заставляли за это платить – это другой вопрос. Это тоже нужно осмыслять, но это наше. Мы должны в первую очередь относиться к нашей истории, к нашей культуре, к нашей идентичности с любовью. Но любовь бывает жестока подчас. Любовь – вот требование. Не соответствие нормам, догматам, а любовь. Любовь к нашему общему прошлому, настоящему и будущему.

Константин Крылов: Вы меня конечно простите, но мне кажется, что сейчас самое главное не забывать, что история – это история. Прошлое, мимо прошло. Что бы там ни было, к нему надо относиться предельно прагматично. А именно интересовать ровно тем, что актуально сейчас, и не интересоваться тем, что сейчас неактуально. Мне почему-то кажется, что Александр Невский сейчас ей-богу не самая важная и не самая интересная фигура в российской истории. Мне непонятно, почему-то когда речь идет о самосознании русских, почему-то обязательно упираются в Ивана Грозного. Мне надоело обсуждать Ивана Грозного, честно говоря.

Ника Стрижак: Пожалуйста, Леонид Аронович, вы хотели сказать что-то?

Леонид Жуховицкий: Я думаю, вопрос такой: Хотим мы сохранить Россию, как единую страну, или хотим ее развалить. Если хотим сохранить, надо найти объединяющее начало.

Ника Стрижак: А разве русские, русская история, русский язык, оно не может быть объединяющим началом? Почему мы все время ищем что-то другое?

Леонид Жуховицкий: Сейчас скажу. Русская история не сможет нас объединить. Потому, что, скажем. На Куликовом поле наши победили наших. И с той и с другой стороны лилась наша кровь. Татары сегодня тоже абсолютно наши. Затем, когда Сталин уничтожал русское крестьянство, и говорить, что это мы уничтожали русское крестьянство, нельзя. Но не найдется в России человека, который сказал бы: Мне не нужен Пушкин, мне не нужен Толстой, мне не нужен чехов.

Константин Крылов: Да почему? Уже не скажут.

Леонид Жуховицкий: Кто?

Константин Крылов: Большая часть населения современной России нуждается в сериалах, но не в Пушкине и Толстом.

Леонид Жуховицкий: Это неважно. Никто не скажет: Мы не хотим Пушкина. Так что нам надо думать просто о том, хотим мы сохранить страну или она нам не нужна. Тогда абсолютно разные точки зрения.

Константин Крылов: Хорошо, тогда давайте встанем на такую точку зрения: хотим ли мы сохранить страну или она нам не нужна? В таком случае все очень просто. Сохранить страну можно, извините меня, только одним способом, а именно, сделав хорошо большинству населения страны. Русские составляют здесь большинство населения страны, мы здесь 80%. Если, извините меня, русских дальше будут гнобить вот так как сейчас, если русские не будут чувствовать себя в этой стране правящей нацией, если они не будут чувствовать, что Россия все-таки для русских, прежде всего для русских, то а зачем русским эта страна?

Александр Дугин: С таким подходом мы немедленно разрушим наше государство. И то что мы создавали в течение веков, разлетится немедленно.

Константин Крылов: Если русских угнетать и дальше, в конце концов им это надоест.

Александр Дугин: Русских не надо угнетать. Русских надо освободить, надо дать возможность русским быть русскими.

Ника Стрижак: От кого освободить?

Александр Дугин: От либеральной идеологии, от расизма, который на нас проецируется со стороны сторонников западного космополитического образа жизни. Русские должны быть русскими, но Россия никогда не должна быть только этнически для русских. Россия должна быть для всех, кто живет на нашей территории, кто отождествлен с нашей историей, с нашей миссией. История это не то что прошлое. Мы совершенно неправильно понимаем это понятие, история – это смысл настоящего, и это будущее. История это есть и будет, но только в том случае, если это будет последовательно и логически связано. Если мы не поймем, кем мы были раньше, мы не поймем, кто мы сейчас, и завтра нас просто не будет.

Константин Крылов: Россия не для русских, она для россиян. Россияне это безусловно не русские, или скажем так, что русские должны быть на сто восьмидесятом месте.

Ника Стрижак: Дайте Леониду Ароновичу сказать. Пожалуйста, Леонид Аронович.

Леонид Жуховицкий: Знаете, когда сейчас говорят о либералах как о каких-то негодяях, мне это слушать крайне неприятно. Я считаю, что любая страна, и наша тоже, состоит из чиновников, которым выгодна разделенная страна, разделенный народ, из либералов, которые считают, что народ должен быть свободен и из разного рода холуев, которые приспособились к чиновникам, и готовы сохранить чиновничье государство. Меня это государство, чиновничье, не устраивает.  И когда без конца ругают запад, я не сторонник запада, но послушайте, меня возмущает, когда говорят: У нас свой путь. Мы говорим: у них там пенсионер получает 3 тысячи долларов, а наши роются в помойках. Но это наш путь, наши пенсионеры хотят рыться в помойках.

Александр Дугин: Никто так не говорит, это карикатура. Русофобская карикатура.

Леонид Жуховицкий: Русофобство, это пустое абсолютно слово.

Александр Дугин: Это не пустое слово, это явление, которое характерно, к сожалению, для нашей интеллигенции.

Ника Стрижак: Леонид Аронович, Александр Глебович боролся за то, чтобы вы получили слово, можно теперь Александру Глебовичу слово. Москва, можно Петербургу сказать?

Александр Невзоров: Что касается особого пути, то уже в это играли. Уже этими сказочками объелись и вообще будем откровенны, мы тут все, надеюсь, эволюционисты, мы должны понимать, что не существует особого пути… особый путь – это мутация. Есть общеевропейское и общечеловеческое развитие. А есть мутанты, это те, кто уклонились от естественного и нормального пути. Другого пути, как общечеловеческое развитие… Вы тоже, насколько я вижу, сидите не в косоворотках и без гуслей сегодня, по крайней мере. Поэтому вот эти вот все попытки поедать плоды европейской культуры и при этом стоять в некой такой вот позитуре, что у нас особый путь – это уже поиграли в это в хомяковские времена. И мы помним, чем этот особый путь закончился. Мы помним, как взорвалась страна в 17-м году, именно потому, что она была воспитана в идеологии особого пути.

Александр Дугин: Совершенно не поэтому она взорвалась.

Александр Невзоров: А, конечно, пришли три еврея со ржавыми маузерами и перестреляли Святую православную Русь.

Александр Дугин: Их было не три, и маузеры были не ржавые.

Александр Невзоров: Ну хорошо. Что же это за страна такая, которую смогли перестрелять пять? Мы прекрасно знаем, кто устраивал революцию, и про то, что этот рецепт… Дугин, ну ты же умный, ну послушай меня. Вот вы нашли рецепт, потрясающий рецепт следование которому убило больного. И вы сейчас пытаетесь объяснить, что вот эту новорожденную маленькую Россию, которая появилась сразу в послеельцинское время, нужно лечить по тому же самому рецепту. Ну как-то, кому может это прийти в голову? Какому русскому патриоту, какому человеку, у которого есть хоть капля нежности к этой стране может прийти в голову предлагать в качестве эталона образ ее истории.

Александр Дугин: Я в недоумении. О каком рецепте идет речь?

Александр Невзоров: Речь идет о рецепте идеологическом, который породил все ту любимую… православие-самодержавие-народность, если угодно. Который породил вот этот вот чудовищный взрыв ненависти в 17 году.

Александр Дугин: А почему вы думаете, что эта уваровская формула, которая была давно оставлена, к 17 году и породила тот взрыв ненависти, который накрыл Россию?

Александр Невзоров: Я говорю метафорически. Хорошо, мы говорим о православии как обязательном правиле игры того времени.

Александр Дугин: Это наша культурная идентичность, самодержавие – это свойство нашей социальной системы. Почему мы мутанты? Почему вы считаете, что все народы должны развиваться по одной и той же логике, по одной и той же модели? Индусское общество развивается по своей модели, западноевропейское  по своей.

Александр Невзоров: Правильно совершенно, но индус бы сидел передо мной в чалме, и рядом бы с ним струилась кобра. А вы в европейском пиджачке, дружище.

Ника Стрижак: Я чувствую, вы породили все равно спор.

Константин Крылов: По крайней мере, там действительно существуют политические партии, они меняются у власти, по крайней мере это видно…

Александр Невзоров: Где, где?

Александр Дугин: Там правят классовые принципы, как правили 400 лет тому назад. Каждое общество, Александр Глебович, развивается по своей собственной логике. И наша логика своя и особая. И у каждого народа, у каждой культуры есть свой собственный путь. Но на самом деле, наш путь, нас постоянно пытаются сравнивать с каким-то универсальным путем. Надо открыть взгляд на нашу собственную историю, и сказать «да» нашей идентичности и сравнивать нас с нашими идеалами.

Ника Стрижак: А кто из русских сомневается в своей истории?

Александр Невзоров: Я, например, сомневаюсь.

Ника Стрижак: Ну, таких как вы немного. Многие русские сегодня сомневаются в своем настоящем самоопределении нации.

Александр Дугин: Правильно. А настоящее немыслимо без прошлого, потому что в настоящем возможно только благодаря осознанию нашего пути сквозь историю, когда мы поймем, кем мы были, куда мы шли, что мы делали, почему мы такие как сейчас, зачем мы такие как сейчас, тогда мы осознаем себя и двинемся дальше.

Ника Стрижак: Александр Евгеньевич, а может быть, не мы не такие, а вокруг нас чуть-чуть не такие теперь, понимаете?

Александр Дугин: На самом деле, нам надо сравнивать себя с нашими идеалами, а не с чужими идеалами. Русские идеалы – это совершенно другие вещи. Это идея всеобщности, это идея цельности, это идея справедливости, а не идеи индивидуального комфорта, и не идеи индивидуального благополучии.

Константин Крылов: Понял, комфорта русским не положено. Нам хлеба не надо, нам правду давай.

Александр Дугин: Для русских комфорт не был ценностью, для европейских был. Вот и вся разница. Для нас нужно величие.

Константин Крылов: Вот, по-моему такие идеи точно развалят Россию. Русским, значит, нужна баланда, вы хотите русских посадить на баланду.

Александр Дугин: Это неправда, вы оба несете чушь. Никто не собирается сажать русских на баланду. Русские не видят в комфорте высшую ценность, русские не видят в идеальной свободе высшую ценность. У них другие…

Ника Стрижак: Они перессорились из-за русского народа. Короткая ремарка с форума. Тула пишет: Невзоров прав стопроцентно, все эти родители лубочной старины просто отбрасывают русских из 21 века в век 16-й. Еще два вопроса давайте по телефону послушаем, потому что есть вопросы и к Александру Дугину и к Константину Крылову. Добрый день, мы слушаем, Олег?

Звонок: Я из города Махачкалы. Я хочу сказать этому Крылову, этому журналисту якобы, что он говорит глупость. Никто русских людей не обижает, не ущемляет, никакой такой национальной зависимости у регионов от русских тоже нет. И вот единственное, что я хотел бы сказать: мой дед умер во время революции, отец мой, брат моего отца, умер во время Великой Отечественной войны. Мой дядя умер во время Великой Отечественной войны. Кого они защищали? Русских они защищали или родину свою защищали? И почему теперь, через 70 лет, в городе, где детей кушали, людоеды кушали своих детей и мертвые валялись на улице, почему ходят скинхеды и фашисты? Какой народ помнит такое? Какой уважающий себя человек будет помнить это дело? Если вашего отца убивал бы кто-нибудь из моих родственников, вы бы и через 100 лет не забыли бы про это. А как они могут забыть то, что вместе мы с ними кусок хлеба делили и вместе умирали. Как они это могут забыть?

Ника Стрижак: Я хочу внести ремарку, что город, в котором кушали людоеды, это вы имеете ввиду блокаду, это во-первых, так нехорошо тоже про блокаду говорить. Подвиг города не в этом, как вы знаете. А во-вторых, к вопросу о том, что ходят здесь фашисты, они здесь не ходят особенно. Но вопрос Константину Анатольевичу, отвечайте.

Константин Крылов: Я отвечу очень просто: я с большим уважением отношусь к вашим уважаемым замечательным предкам. Но понимаете, в чем дело, вот если в Москве, скажем так, русский столкнется с кавказцем произойдет, допустим, драка. Но вот если кавказец убьет русского, ему, скорее всего, ничего не будет, потому что приедут уважаемые люди из диаспоры и выручат хорошего мальчика. А если русский, не дай бог, что-то сделает с кавказцем, он пойдет в тюрьму на полный срок, и потом этот срок еще сверху навешают 282 статью, потому что он тронул кавказца. Вы знаете, вот этот маленький, совсем маленький момент очень портит национальные отношения. Понимаете, такое дело. Вах-вах.

Александр Невзоров: Я хочу про Крылова сказать. Слушаю я этот разговор, и в общем, должен сознаться, что конечно, вот так вот всерьез конструктивно прав в этом разговоре, Конечно, Крылов. Но я наблюдаю даже по тому небольшому хронометражу, который мы в эфире, я наблюдаю. Как человек, в общем, с самой трезвой идеей, и самой простой, как его даже здесь тут же загоняют в угол, и как он вынужден у нас на глазах маргинализоваться, при том, что самая простая правда на его стороне. Притом, мне очень понравилось, что он не говорит про всю вот эту вот…

Ника Стрижак: Прости, а кто, мы его загнали?

Александр Невзоров: Да, и я, и ты, и Дугин, все.

Ника Стрижак: Подождите, а как тогда быть? Вот человек ратует за русских, шаг – и уже экстремизм, шаг и уже экстремизм.

Александр Невзоров: Да, но до какой степени ему оставили узехонькую тропиночку. Причем оставили все: и любители русской старины, и не любители русской старины, и отстраненные интеллигенты, и западники. Как быть?

Ника Стрижак: А как относиться к русским националистам теперь?

Александр Невзоров: Подожди, у тебя есть такое ощущение, нет? Вот этой узехонькости.

Константин Крылов: Ну, во-первых, я хочу сказать, что сейчас – это еще ничего. Я очень хорошо помню, что раньше мне приходилось не то что по тропиночке, а по лезвию ножа ходить. Я и сейчас, в общем-то хожу. Я кстати говоря сейчас под 282-й статьей за одно высказывание на митинге. По поводу экономической системы Российской Федерации. Но ничего. Я думаю, что узким путем, и я, и русский народ пройдем туда, куда нужно, к русскому национальному государству. Я в этом уверен.

Ника Стрижак: Националисты обвиняются в первую очередь, в экстремизме, да? И давайте не будем скрывать, что основные герои списка, который сейчас называют списком политзаключенных, в основном, это же националисты. Вот, Константин Анатольевич, может быть у вас идеи здравые, да методы странные.

Константин Крылов: У меня методы странные? Может быть, я убил кого-то? Может быть я зарезал таджикскую девочку? Скажите мне это в лицо, что я зарезал таджикскую девочку. Вы знаете, даже российское государство, которое сейчас обвиняет меня в том, что я разжег национальную ненависть фразой, цитирую: Пора кончать с этой странной экономической моделью. Сейчас оказывается говорить такие слова на митинге преступление, так вот, даже россиянское государство меня в этом не обвиняет. Так вот, что касается националистов, я могу сказать следующее. Вы знаете, точно также как нельзя приписывать либералам преступления так называемой антифы, а между прочим, это люди, которые тоже совершают преступления. Но я например, не скажу сидящему здесь рядом уважаемому мной человеку, что он ответственен за это. Он не ответственен за это. Так вот, русские националисты – это люди, которых, да, изо всех сил выталкивают в маргинальное поле. Мы туда не хотим, и мы более того, оттуда вырываемся всеми силами. Мы не хотим никого убивать, мы не хотим совершать преступлений. Мы хотим мирным, законным путем добиться исполнения своих национальных чаяний. Вот и все. Сейчас, например, мы создаем партию. По-моему, это совсем далеко от политических убийств.

Ника Стрижак: Скажите, Константин Анатольевич, вы боретесь за или против? Потому что если вы боретесь против черных, это другая история, это плохая история.

Константин Крылов: Разумеется «за».

Ника Стрижак: Вы боретесь «за», да?

Константин Крылов: Конечно. Здесь меня в первую очередь интересуют права и свободы русского народа, русской нации. В этом отношении, что касается борьбы «против» – это естественная для кого-то неизбежная стадия, потому что если человек сталкивается с национальной несправедливостью, с той, о которой я сейчас говорил, скорее всего, он будет, знаете, немножечко «против». Потом, однако, он скорее всего поймет, что дело не в так называемых черных самих по себе, дело не в тех или иных людях, как бы они не были неприятны, дело в государственной политике. И претензии переориентируются с неприятных, несимпатичных и т.д. нам народов на государство, которое обеспечивает им условия наибольшего благоприятства за наш счет.

Леонид Жуховицкий: Можно мне как единственному либералу возразить? Я тут один, дайте мне слово.

Ника Стрижак: Давайте слово, Леонид Аронович.

Леонид Жуховицкий: Я единственный либерал. Во-первых, я хочу сказать следующее: Верхушка российского общества всегда жила по западным стандартам сыто и хорошо. И тот же Сталин ездил на «Паккарде», и приказывал сделать свой автомобиль в точности как «Паккард». А вот для народа, для него остается некий особый путь, он пускай живет впроголодь, потому что он это любит, и пускай славит эту власть.

Константин Крылов: Вот нам, русским, это и не нравится, черт возьми. Вот именно эта ситуация.

Леонид Жуховицкий: Теперь вопрос следующий. Когда говорят «отдайте Россию русским»…

Ника Стрижак: Подождите, подождите, что значит «отдайте Россию русским»? Она и так наша. А что, нет?

Леонид Жуховицкий: Секундочку, все очень просто. Сейчас у нас президент русский, премьер русский, 90% министров русские, значит честно надо говорить по-другому: отдайте Россию другим русским.

Александр Дугин: Премьер у нас либерал, Медведев. Медведев либерал, а не русский.

Александр Невзоров: А что значит либерал и не русский, это как?

Ника Стрижак: Я тоже не понимаю: либерал и русский это как две разные категории.

Леонид Жуховицкий: Либералы – это те, кто любит народ. Вот те либералы.

Александр Невзоров: Чаадаев – русский или нет?

Александр Дугин: Идеология западного расизма, которая утверждает, что есть только один ценностный путь: путь западноевропейской культуры.

Леонид Жуховицкий: Я не могу согласиться, что русские – это рабы. Русские это народ, который должен быть свободен, он не должен смотреть на запад. Запад это ругательное слово.

Александр Дугин: Запад это ругательное слово. Запад – это гегемония, которая пытается установить свои интересы за счет интересов своих народов и культур.

Ника Стрижак: Александр Евгеньевич, как вы отнеслись к словам Константина Анатольевича, который сказал, что мы размышляем очень масштабно, и нас из века в век так вот кидает, хорошо, что все такие образованные люди, но когда говорят об очень конкретных вещах, когда обижают русского и об этом нельзя сказать, если обижает русский, об этом скажут обязательно. Вот это неравенство подхода.

Александр Дугин: А хорошо, когда обижают человека или ребенка? Это разве вам кто-то скажет, что это хорошо? Это плохо. Плохо, когда обижают любого, плохо. И нельзя сказать, что это хорошо. Но как только мы начинаем переводить проблему в нашей стране, где разные этносы, разные культуры, разные конфессии, говоря, что одни народы или одни этносы должны рассматриваться с привилегированной точки зрения, а другие нет, тем самым мы на самом деле разрушаем наше единство, вбиваем гвоздь в гроб российской государственности.

Ника Стрижак: Александр Евгеньевич, не идет речи…

Александр Дугин: Какой русский человек может хотеть, чтобы наше государство рухнуло? Чтобы там появилось северокавказское государство, сибирское государство. Мы в своем уме. Русские должны жить в нашем государстве прекрасно, как могут, как хотят.

Константин Крылов: Отлично, вот мы хотим жить, как живут свободные восточноевропейские народы.

Александр Дугин: На самом деле речь идет о том, что если мы сейчас разрушим Россию, а это можно сделать с двух сторон, как с точки зрения сепаратизма этнического, так и с точки зрения русского экстремизма, который здесь господин Крылов защищает.

Александр Невзоров: Да я не слышал, чтобы он защищал экстремизм какой-то. Что за передергивание-то? Где он защищал экстремизм?

Ника Стрижак: Подождите, давайте вернемся в более конкретную плоскость.

Александр Дугин: Но Россия для русских – это губительный для нашей России лозунг. Нет. Россия должна быть для всех. У нас общая родина для всех людей, которые здесь родились, которые солидарны с нашей историей, с нашей культурой.

Ника Стрижак: Но понимаете, речь идет не об этом. Александр Евгеньевич, речь все-таки идет не об этом. Константин Анатольевич, я хочу про вас сказать. О чем сегодня многие говорят, когда поднимают русский вопрос. Они ведь говорят не о том, что русские слишком много тут выпендриваются, потому что их большинство. А речь идет о прямо противоположном. Что несмотря на то, что их большинство, и это несомненно титульная нация, государствообразующая нация, как начали теперь говорить, все равно их права, конечно ущемлены. Потому что если завтра пятеро русских убьют не дай бог кого-то, дагестанца, то это будет справедливо, это поднимет невероятный шум во всей прессе. У нас на днях пятеро татар убили русского. Кто-нибудь слышал об этом? Потому что нельзя это говорить. И я даже когда говорю сейчас это, я нарушаю, возможно, законы. Но у нас по отношению к одним – одни правила, по отношению к другим – другие. Почему?

Константин Крылов: Потому что, повторяю, Россия не является русской страной, она является Россией не для русских. Русские при этом, скажу честно, мы хотим равноправия.

Ника Стрижак: Леонид Аронович, ко мне вопрос был? Пожалуйста.

Леонид Жуховицкий: Когда убили одного русского, кавказец убил русского в Москве, 10 тысяч человек вышли на Манежную площадь. Когда убили таджикскую девочку в Питере, сколько народу вышло на Дворцовую площадь? Никто не вышел. Когда убивают любого человека, а когда русский убивает русского, это хорошо? Когда кавказец кавказца? Но у меня вопрос сейчас к господину Крылову, один раз. Я все время хотел понять: Чего хотят националисты. Один раз в «Литературной газете» я прочел статью господина Сергеева, который в первый раз искренне ответил на этот вопрос. Он сказал, я хочу, чтобы у меня как русского были моральные и материальные льготы. Мне очень понравилось, человек честно сказал. Мне хотелось бы узнать, я не могу его спросить, спрошу господина Крылова. Сколько ему, как русскому националисту надо платить в месяц за то, что он русский человек.

Константин Крылов: Мне ничего не надо платить за то, что я русский человек.

Александр Дугин: Да вам Березовский платит, зачем вам еще.

Константин Крылов: Так, про Березовского сказки потом. Я честно говоря, русский человек, если что от этого и имею, так только убытки. Мы хотим очень простой вещи, повторяю: равноправия. Мы не хотим даже себе каких-то преимуществ. Мы просто хотим, чтобы ситуация, когда русский напал на нерусский или нерусский на русского, обоим выдали по закону то, что им положено. Вот и все. Да, именно так. Мы хотим, чтобы русские не были угнетенным народом.

Леонид Жуховицкий: А тогда какая разница, русский – не русский.

Константин Крылов: Извините, сейчас-то разница есть. И поэтому до того момента, пока эта разница есть, русские будут это чувствовать. И я буду русским националистом. Если этой разницы не будет, и она забудется, то будут другие разговоры.

Александр Невзоров: Честно говоря, в словах Крылова я никакого экстремизма и не слышу. Это не к тому, что я встаю на его сторону, отнюдь. Но тем не менее, я понимаю, о чем он говорит. А он говорит, что у нас не работает всего-навсего нормальная модель взаимоотношений, которая есть в любой другой стране. Вот и все. По той причине, что у нас действительно трагическое отставание в развитии, которым мы обязаны вот этой всей звездной истории, когда на самом деле русская история начинается только с Петра, и когда нам просто придется еще 200-300 лет подождать до того момента, когда вот Крылов это же, просто симптом, имя проблемы и не больше.

Константин Крылов: По-моему я все-таки живой человек, и таких как я много.

Александр Невзоров: Проблема отсутствия нормальности, которую, к сожалению, обеспечила нам та история, которую мы хотим сейчас так любовно сохранить и воссоздать. Это у нас особый путь, быть мутантами.

Константин Крылов: У нас нет 200 лет, у нас и 100 лет нет. Я предлагаю взяться за дело и создать русское национальное государство в достаточно короткие сроки. Я думаю, что русские к этому вполне готовы, они этого хотят.

Ника Стрижак: Создать новое государство, это значит вопрос власти, это революция, это совсем другая история. Я прошу прощения, Константин Анатольевич…

Константин Крылов: Про развалины России говорят в основном те, кто предлагает другие проекты, а именно плетку и баланду.

Ника Стрижак: В эфире, очень коротко на форум обращаем свой взор. И я забыла сказать, что у нас есть аккаунт в «Твиттере», спасибо, что вы сами туда пишете, мы оттуда все читаем. Краснодар пишет: господин Невзоров проявляет в своих речах явное презрение к русским, как к нации и нашей вере, до хорошего это не доведет. Веру не трогаем, но у меня не сложилось впечатления, что ты русских… Ты же сам сказал, какой мы с тобой национальности, вот ты какой национальности?

Александр Невзоров: Команч.

Ника Стрижак: Вот я так и знала, что он скажет гасконец, кто угодно.

Александр Невзоров: Вот могу сказать, что не только неуважение, но и абсолютное восхищение, но для меня русские – это прежде всего народ Чаадаева, Герцена, Тургенева и Сеченова. А не народ во вшах и на земляном полу.

Ника Стрижак: Два звонка послушаем еще. Говорите, слушаем вас, добрый день.

Звонок: Добрый день, город Краснодар. У меня вопрос к господину Дугину. Скажите, пожалуйста, когда говорят «великий русский поэт, великий русский художник, великий русский композитор», почему не подчеркивается, не говорится о его этническом происхождении. Недавно была годовщина великого русского поэта Достоевского, писателя Достоевского, и я нигде не прочел, что род Достоевского – это древний татарский род. Почему не говорится, что мать, допустим, великого русского полководца Суворова – армянка, госпожа Манука. Ведь тем нациям, которые вносят что-то в культуру России было бы приятно это услышать.

Александр Дугин: Я могу ответить. На самом деле, если мы посмотрим вообще всю историческую элиту нашу, дворянские, боярские роды, то большинство из них были выходцами не из простого народа, тогда не было ротации элит, они не были этническими великороссами. А культурно они были русскими и они создавали тот уникальный код, ту уникальную культурную и социальную модель, которая нас и создала, на самом деле. В этом отношении – русское это действительно изначально объединяющее начало, которое включало татарские, армянские, самые разнообразные, литовские, кстати, германские, до этого – половецкие рода.  И которое создавало совершенно особый цивилизационный тип. Лев Николаевич Гумилев прекрасно показывал то, что нельзя выделить в русском народе только один этнический субстрат. Вокруг нас с самого начала с киевских времен с первых шагов в истории было множество людей, множество этносов. Они складывались и создавали уникальный тип культуры. И конечно, я полагаю, что вклад всех этносов в русскую культуру, и истоки этих дворянских родов и недворянских родов, просто великих деятелей, все это конечно наше общее достояние. Поэтому-то и нельзя противопоставлять этнических великороссов. Вот я сам этнический великоросс крестьянского происхождения, такой самый чистый русский, которого можно представить себе. Но на самом деле нельзя строить только на нас, на великороссах, исключительно всю нашу историю, потому что огромный вклад был наших этносов, и все это наше общее достояние. И те татары, и те немцы, литовцы, которые вошли в нашу плоть и кровь нашей культуры, нашу историю, и которые сегодня вносят свой вклад в нашу единую идентичность, от них нельзя ни в коем случае нас отделить. Мы единое целое. И в этом отношении каждому народу, который внес в эту копилку свой вклад, мы благодарны.

Константин Крылов: Я могу сказать, что это очень хорошее предложение. Давайте, действительно, поблагодарим все те народы, которые внесли вклад в нашу историю, скажем им спасибо, и после этого займемся, наконец, своей историей.

Ника Стрижак: У меня вопрос к Александру Глебовичу. Здесь сегодня несколько раз упоминался Гумилев…

Константин Крылов: Кстати говоря, мне совершенно непонятно, почему у Пушкина постоянно называют каким-то там негром и постоянно забывают, сколько в нем этой самой несчастной негритянской крови.

Ника Стрижак: Слушайте, я думаю, что Пушкину не обидно ни секунды.

Константин Крылов: Ему-то не обидно, мне интересно, почему русская кровь не считается.

Ника Стрижак: Ну подождите, Константин Анатольевич, вы уже свои комплименты собрали и на форуме, между прочим, тоже. Александр Глебович, ваш взгляд, Гумилев как трактовал? Все-таки вы с ним были знакомы и очень долгое время?

Александр Невзоров: Гумилев это такая в общем-то вселенная исторических представлений, что взять и вычленить из него…

Ника Стрижак: Что бы он сказал на наш спор, как вам кажется?

Александр Невзоров: Он бы сказал, что мы все мразматики. Что все, причем, включая тебя. Он вообще очень любил это слово, и для него, он не понимал, как можно пытаться засунуть сложнейшие, достойные энциклопедии и работы целых институтов темы вот в этот вот телевизионный формат, где все вынуждены друг на друга орать. Конечно, его можно назвать, что у него постоянный был крен в тюркофилию, конечно. Это было. Но могу сказать, что вот этой идеи объединения, он очень трезво относился к истории. Он меня и научил с предельной трезвостью относиться. И у него не было такого вот желания всех и живых и мертвых, и прошлых и будущих во что-то объединить. Я вот сейчас Дугина послушал и категорически не хочу быть с ним чем-то целым. Чем-то единым.

Ника Стрижак: Мы не будем спрашивать, хочет ли он быть с вами.

Александр Невзоров: Тоже не хочет. Если позволите еще один вопрос к Леониду Ароновичу. Леонид Аронович, но для короткого ответа, времени мало. Говорите, мы слушаем.

Звонок: Я бы хотел обратить внимание Леонида Жуховицкого на его ошибочную трактовку при сравнении обозначений национальностей в Америке и России. Дело в том, что американский народ  – это собранный народ из приезжих. И там трудно назвать каждую национальность отдельно. И естественно, что называются все американцами. А Россия – это страна где проживают народы исторически на своей территории. И ее можно сравнить обозначения народа с Соединенным королевством Великобританией, где живут также исторически несколько народов, и каждый называется отдельно. Англичане – называются англичанами, шотландцы – только шотландцами, валлийцы только валлийцами, а северные ирландцы – только ирландцами.

Ника Стрижак: Спасибо, мы поняли, я вас все-таки прерву, пожалуйста, для короткого ответа, Леонид Аронович.

Леонид Жуховицкий: Отвечаю. Я сейчас закончил книжку о великих наших поэтах-шестидесятниках. И вот самое простое, там такое смешение кровей, либо мы должны вообще нашу культуру выкинуть, либо понять, что не существует у нас чистой крови. Пожалуйста, Володя Высоцкий, мой друг, самый популярный сейчас поэт: отец еврей, мать русская, женщина, воспитавшая его армянка. Гениальный Булат Окуджава, родился на Арбате, отец грузин, мать армянка. Евтушенко – отец латыш. У Рождественского литовские корни и так далее. У Риммы Казаковой отец казах, мать еврейка. Без конца это длится. Нельзя по крови никогда делить народ.

Константин Крылов: Я, честно говоря, не понимаю, почему из того, что некто написал несколько хороших стихов на русском языке, русские должны и дальше находиться в угнетенном положении. Не вижу вообще связи. Давайте спасибо скажем всем этим замечательным народам. Спасибо. Спасибо большое за то, что вы сделали. А теперь давайте уже займемся своей историей. Грузины и армяне и прочие народы сейчас занимаются своей историей и не вспоминают о том, что они когда-то внесли вклад в русскую.

Александр Невзоров: Хочу отметить, что Крылов отвратительно конструктивен.

Ника Стрижак: Может вам отдельно как-то созвониться. Я хочу вернуться к статье Путина, вот реакция, мне интересно, Александр Евгеньевич, давайте, я вас выберу. Смотрите, две цитаты я вам приведу. Дмитрий Рогозин на вот эту статью Путина о русских, о русской нации, о самоопределении, вернее против самоопределения, он сказал, что Путин вывел русский вопрос из подполья, что он сделал очень важное дело, что он начал об этом говорить. На что академик такой есть Валерий Тишков, он сказал, что это вообще очень опасная история, и он надеется, что это была лишь предвыборная конъюнктура. Вы лично как к этому относитесь?

Александр Дугин: Путин в данном случае пошел наперекор Тишкову с его либеральной западнической моделью устройства нашего общества, поэтому Тишков естественно, возмущен. Он либерал, он сторонник западной модели, где вообще никаких русских не должно остаться в помине. И в данном случае, несмотря на то, что Рогозин я не считаю, что он большой интеллектуал, но он гораздо ближе к истине в данном вопросе, поскольку путинская статья о национальной проблематике, по своим теоретическим параметрам, на мой взгляд, совершенно грамотно, правильно написана с соблюдением всех пропорций. И русскому народу, как базовому, ядру нашего общества уделено важное внимание. И вывел действительно Путин это из умолчания. Вывел из подполья, поставил в центре внимания и не оскорбил другие этносы. Очень хороший текст. У меня вопрос другой: будет ли Путин что-то делать в этом направлении. Как мы знаем, что предвыборные заявления политиков вообще тут же забываются после того, как выборы прошли. Я полагаю, что у Путина нет сейчас того ресурса, чтобы оставить эти предвыборные обещания по ту сторону этой выборной кампании. Он сейчас обязан перед лицом тех, кто его поддержали, кто его выбрали, перед лицом нашего общества, перед лицом истории нашей, довести до конца не то, что мы от него требуем, а то что он сам пообещал. Поэтому Путин должен нам ответить за свои слова. Которые сказаны им. Никто его за язык не тянул. Он сказал великолепные вещи, надо сделать теперь.

Ника Стрижак: Александр Глебович, ваше мнение. Во-первых, «из подполья», красивый образ.

Александр Невзоров: Известный есть анекдот, что «милый, ты же обещал на мне жениться. – Мало ли, что я на тебе обещал», да? Это известно, это первое. Во-вторых, могу сказать, что текст настолько стерильный от всяких смыслов, текст настолько стерильный от всяких обещаний, если в него внимательно вглядеться.

Ника Стрижак:  А что он должен обещать?

Александр Невзоров: Только у Рогозина, который сейчас испытывает административный восторг, это могло вызвать какие-то эмоции. Это очень напоминает по своей красивости…

Ника Стрижак: Человек такого уровня государственной власти… нет, подождите, давайте вспомним товарища Медведева в Уфе, который тоже… понимаете, начинают люди на самом высоком уровне говорить, что да, русский… вот это удивительно! Даже приятно удивительно. А вам неприятно и неудивительно.

Александр Невзоров: Мне не очень удивительно и не очень приятно, потому что, во-первых, я не верю ни в какие добрые начинания власти, предполагаю, что она все равно будет действовать по обстановке. А во-вторых, мне всегда страшно, что вот того самого проклинаемого Дугиным общемирового, общечеловеческого пути, это будет лишним поводом увести, лишний раз конфронтировать русских со всеми остальными.

Ника Стрижак: С какой целью?

Александр Дугин: А надо слиться в экстазе со всеми западными людьми. Это глобализация будет.

Александр Невзоров: Ну и замечательно. Пусть это будет наконец глобализация.

Ника Стрижак: Давайте, Константин Анатольевич, ваше мнение. Выход из подполья, но вы наверное аплодируете  и приветствуете, и какая перспектива.

Константин Крылов: Я прежде всего понимаю, почему появились эти самые тексты. Путин, как известно, первый раз обратил внимание на русских и на то, что они чем-то недовольны, после Манежки. Как человек, который на этой самой Манежке был, я очень хорошо понимаю, почему и отчего в дальнейшем интерес к русскому вопросу, вынужденный интерес, на самом деле, власть проявила. Но на самом деле я согласен с тем, что сам факт того, что вопрос некоторым образом легализован, но мы же здесь тоже разговариваем, это конечно хорошо. Я не могу сказать за это Путину уж очень большое спасибо, но тем не менее, признаю, что это положительное явление. Я бы сказал так: хороший симптом. При всем при этом, Путин действительно в этом тексте никому ничего абсолютно не обещал, тем более русским. Русских он назвал скрепляющим началом – цементом и повторил все прочие советские благоглупости по этому поводу. Что ж, я думаю, что дальнейшая эволюция власти зависит от эволюции русского движения.

Ника Стрижак: Давайте тогда сошлемся на Медведева, правда, слова, которые были сказаны практически год назад, в Уфе был госсовет, он больше такого не повторял. Все равно, он говорил о том, что правильный курс на строительство единой нации, как-то все про нас говорят, это такие общие слова, но необходимость, подчеркнул, необходимость завершения процессов, прерванных Октябрьской революцией 17-го года, о чем мы сегодня говорили, процессов превращения России внимание, восклицательный знак, в государство русских. Вот, пожалуйста. Удивительное рядом.

Константин Крылов: Это, конечно, замечательно, вопрос только вот в чем. Он говорил это, кажется, год назад. Больше он на эту тему не выступал, и за этот год ничего для превращения России в государство русских не было сделано. Значит то, что он сказал, не имеет никакого практического значения. Как и большая часть того, что говорят все эти замечательные люди. Давайте смотреть только на то, что они делают. Так будет проще.

Ника Стрижак: Давайте тогда так, я знаю, что не всем дала еще слово, у нас есть рубрика такая постоянная, называется «Глас народа», это такое компилированное мнение зрителей, которые звонили в эфир, но которые не получили в эфире слова, так сказать, мнение по поводу заданной темы и нашего разговора. Давайте послушаем и подведем короткие итоги.

Сейчас национальность русская вообще отсутствует. Фактически у меня национальности нет, потому что русский – это чисто нарицательное.

Раньше мы были все советскими людьми. Теперь мы стали все россиянами.

Мы являемся подданными России, а не русскими людьми.

Я русский сам и горжусь тем, что я россиянин. Будет россиянин, будет на благо родины работать, дай бог ему здоровья.

Мама у меня грузинка, папа адыгеец. Всю жизнь я прожила среди русских, и я горжусь этим. И меня поражает вот это пренебрежение с которым говорит об этом товарищ Невзоров.

Я хочу чтобы русские ходили с гордо поднятой головой и гордились своей историей и своей нацией.

Кто-нибудь из вас, там сидящих, считал, сколько у него корней? Ведь Русь – это многонациональное государство. Русь перемешалась дальше некуда. Меня обычно спрашивают: кто я по нации. Я отвечаю: Дитя всех народов. Вот и вам нужно так говорить!

Ника Стрижак: Если можно, короткий вопрос, Константин Анатольевич, для очень короткого ответа. С форума спрашивают, нет ли у вас ПГМ?

Константин Крылов: Чего?

Ника Стрижак: Я не знаю, ПГМ, аббревиатура, большие буквы.

Александр Невзоров: Имеется в виду православие головного мозга, наверное?

Ника Стрижак: А ну это вам знакомо.

Константин Крылов: Вы знаете, я не православный, уж простите.

Ника Стрижак: Коротко, получили ответ. Леонид Аронович, если позволите короткая цитата, раньше, когда мы изучали первоисточники, хорошо, когда есть к чему обращаться. Тоже одна цитата из этой статьи Владимира Владимировича. Российский опыт развития государства уникален, он говорит о многонациональности. Мы многонациональное общество, но мы единый народ. Когда мы говорим «народ», у меня возникает вопрос – какой? И все-таки, какой мы народ? Какое прилагательное вы бы поставили?

Леонид Жуховицкий: Вы знаете, мне совершенно все равно. Будем мы называться россиянами или русскими. Я за то, чтобы все граждане России осознали себя единым народом. Иначе Россия как страна развалится и погибнет. Приведу две строчки современного поэта: родство по слову порождает слово, родство по крови порождает кровь. Кстати, ваш же гражданин Александр Городницкий.

Ника Стрижак: Пожалуйста, как вы полагаете, Александр Глебович, эти разговоры все-таки понимаете, они раздражают людей, или они сегодня с каким чувством выключат сегодня телевзор?

Невзоров: Я думаю, что с чувством отвращения, естественно.

Ника Стрижак: Почему? У меня форум полон восклицаниями: Я русский! Я русский! Мы славяне!

Александр Невзоров: Вот в том-то и дело, что восклицания это одно, а ощущение некоторой безвыходности, которое, например, у меня сложилось от нашего разговора, это совершенно другое. И ощущение нерешаемости этой проблемы. Ощущение того, что да, это предельно болезненная штука и у нас увы в обществе есть и силы, и эти силы имеют колоссальный потенциал, которые всегда нас будут приговаривать к конфронтации, увы. Потому что нам хотят навязать особый путь, особую миссию быть мутантами. На меня, честно говоря, этот разговор произвел тяжкое впечатление, и отчасти потому, что я понимаю правоту Крылова, я уже сказал. Вот простую, конкретную сермяжную, сегодняшнюю правоту Крылова, и вместе с тем вижу, что он вот оказался на этом вот лезвии, что ему некуда деваться, что у него нет союзников, что он со своей правотой вынужден сидеть под своей 282 статьей.

Ника Стрижак: Я благодарю вас. Коротко, пожалуйста, Александр Евгеньевич, ваше ощущение, вот эта безысходность, которая может быть и вас посетила спустя 2 часа разговора, повод ли это к тому, чтобы эту тему закрыть и перестать обсуждать?

Александр Дугин: Ну, во-первых, никакой безысходности я не вижу. Я не увидел серьезных аргументов, на самом-то деле. И тем не менее, тот факт, что мы подходим к некому набору классических позиций, по этому вопросу: либеральной, евразийской, которую я отстаиваю, и которой Путин, кстати, придерживается и националистической – это нормально. Потому что эта проблема русской идентичности действительно может решаться в этих трех направлениях. Кому-то нравится одно, кому-то другое, кому-то третье. В нашем обществе есть люди, которые считают, что национальность не имеет значения, и называются они либералы. В нашем  обществе есть люди, которые считают, что Россия для русских, они называются националисты. Но есть в нашем обществе люди, которые считают, что русский народ является полиэтнической конструкцией, включившей в себя множество других культур и этносов. И мы называемся евразийцами, или как угодно, русскими патриотами, державниками, я сам православный человек, и поэтому оскорбительны для меня слова Невзорова относительно православия. Но православие – часть идентичности, и тем не менее мы не против других конфессий. Поэтому содержательный разговор, правильный, интересный разговор и позиции были обозначены в нем важные. Мы сто раз будем обращаться к этим самым позициям.

Ника Стрижак: Спасибо огромное. Я благодарю всех собеседников в Москве и в Петербурге. Давайте будем встречаться чаще и по этой теме и другим таким горящим темам. На этом наш сегодняшний разговор закончен.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

Доколкото съм чел в други негови интервюта, Фьодоров има дефиниция за руската нация в смисъл на „руски граждани”

Да, той говори за "российская нация", но не съм сигурен, че под това разбира нация от граждани, а по-скоро нация от нации:  "В какво е главната сила на руската нация? В нейната многонационалност".

Това е официалната идеология, най-вероятно измислена от хора подобни и с мисленето на Дугин. Ето какво казва той през 2006г:

Quote

Оптимальной формой российской национальной политики на нынешнем этапе будет признание безусловной ценности каждого народа перед лицом российской государственности с особой ролью русского (великорусского) этноса, исторически являвшегося и остающегося осью державостроительства.
.........

В данном случае «национализму ненависти» следует противопоставить «национализм любви», открытой братской любви как к своему народу, так и к иным народам, солидарными с русскими в их историческом пути. «Национализм любви» в отличие от «национализма ненависти» основан на следующих принципах:
- повышенное внимание к истории своего народа;
- активная пропаганда исторических культурных традиций;
- заботливое отношение образовательных структур к языку, информационной политики, передаче новым поколениям традиционных ценностей;
- усиление роли религиозного фактора в воспитании и образовании, в формировании морального облика народа;
- мобилизация национального самосознания перед лицом угрозы глобализации и универсалистских претензий западной либеральной культуры.

 

Не знам за за гражданите на РФ и за тяхната менталност, но лично аз (от моя си гледна точка) не виждам как тези принципи могат до сплотят в едно цяло различни националности и култури. Общата, но и различно интерпретирана история, коренно различните традиции или религии - всичко това по-скоро може да разедини хората отколкото да ги обедини в едно цяло. Остава угрозата, но тя е имагинерна - глобализацията и либерализма няма как да се възприемат от всички като заплаха. Дори и да се възприеме обаче,  общите интереси в борбата "за" или "срещу" някакви идеи или процеси (в случая глобализма и либерализма) не са достатъчни за обединение на заинтересованите в една "нация".

Т.е. за да съществува "российская нация"  във  формата - нация от нации (или народи), а не от граждани е необходима реална, а не въображаема заплаха, която да сплоти "нацията" - ВРАГ. Това се разбира и от Дугин:

Quote

Принцип «общего врага» в лице вызова глобализации заставляет представителей просто «национализма» выбрать именно «национализм любви» -- любви, в первую очередь к себе, но и к окружающим народам – перед угрозой полной утраты своей самобытности в глобальном «мировом смешении».

 

За мен това е самоубийствена доктрина. Нацията от нации (народи) не е нищо друго освен империя. Времената на империите обаче в класическия им вид отминаха. Докато има общ враг и силен водач "нацията" ще е единна, а после?

Оссофилството" в този си вид, с груповите права на "нациите" се възприема от етническите  руснаци като "рУсофобство". Един от начините нещата да се контролират и различните нации да се държат под един похлупак, без тенджерата да експлодира е непрекъснато да се търсят и провокират външни врагове. Другият по-нормален начин е  Русия да се откаже от досегашната си доктрина и от държава на нации и народи да стане държава на гражданите - с индивидуални, а не групови или национални права.  Или вместо началото на конституцията на Русия да е  "Мы, многонациональный народ Российской Федерации" да започва с "Мы, граждане Российской Федерации"  

Руските идеолози обаче продължават да търсят някакъв специфичен "руски път" и да обвиняват всички други, но без въобще да поставят под съмнение вижданията си. Това е статията на Дугин от 2006 - Испытание национализмом  През 2012, когато вижда че мечтаната "российская нация", опираща се на принципите на «Национализм любви» не само липсва, но и въобще не се виждат наченки за нейното формиране обвинява изпълнителната власт и .... Путин:

Quote

Нынешний правящий режим прогнил насквозь и на региональном уровне, и на низовом. Будем откровенно говорить: путинский режим проваливается. Я сторонник лично Путина, но нужно откровенно говорить, что он ничего не исправил. Я говорю это с горечью, но я должен это сказать: Путин - неполноценный политик. И расхлебывать мы будем это очень долго, хотя бы потому, что ему нет альтернативы. Путин не справился с исторической задачей, а все остальное практически не имеет значения.  

Александр Дугин "Национализм разрушит Россию - либерализм ее доконает"  

Путин си взе поука, потърси враг, намери го и обяви, че проблемът е решен: Путин: Крым делает россиян единой нацией

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като четох твоите разсьждения за сплотяването и различния манталитет направо ми настрьхват косите за прогресивния , братски , вечен, единен Евр. Сьюз !

Русия няма врагове само приятели , но руснаците са ограничени хора и не могат да го разберат. Виж как нетолерантно се отнесоха кьм хитлеристи , бонапартисти , шведи , поляци , велики литовци , крьстоносци меченосци . 

Моето скромно мнение е че не трябва да ги учим как се живее как се яде и пие. Нека си мрьт гладни и жадни. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Реално САЩ са си империя. Основана от белите янки протестанти предимно англичани . Кьм тях много бьрзо се интегрират холандци и сканлинавци протестанти   КАкто някога Рим от жителите на село Рим и сьседните латини. Постепенно католици - италианци , хьрвати , мексиканци , афро американци , китайци стават част от нацията САЩ. Кенеди е пьрвият президент католик , Барак чернокож. Сащ са си империя с основна територия , окупирани територии и сателити. Класика в областа на империята. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, Atom said:

Да, той говори за "российская нация", но не съм сигурен, че под това разбира нация от граждани, а по-скоро нация от нации:  "В какво е главната сила на руската нация? В нейната многонационалност".

Това е официалната идеология, най-вероятно измислена от хора подобни и с мисленето на Дугин. Ето какво казва той през 2006г:

 

Не знам за за гражданите на РФ и за тяхната менталност, но лично аз (от моя си гледна точка) не виждам как тези принципи могат до сплотят в едно цяло различни националности и култури. Общата, но и различно интерпретирана история, коренно различните традиции или религии - всичко това по-скоро може да разедини хората отколкото да ги обедини в едно цяло. Остава угрозата, но тя е имагинерна - глобализацията и либерализма няма как да се възприемат от всички като заплаха. Дори и да се възприеме обаче,  общите интереси в борбата "за" или "срещу" някакви идеи или процеси (в случая глобализма и либерализма) не са достатъчни за обединение на заинтересованите в една "нация".

Т.е. за да съществува "российская нация"  във  формата - нация от нации (или народи), а не от граждани е необходима реална, а не въображаема заплаха, която да сплоти "нацията" - ВРАГ. Това се разбира и от Дугин:

 

За мен това е самоубийствена доктрина. Нацията от нации (народи) не е нищо друго освен империя. Времената на империите обаче в класическия им вид отминаха. Докато има общ враг и силен водач "нацията" ще е единна, а после?

Оссофилството" в този си вид, с груповите права на "нациите" се възприема от етническите  руснаци като "рУсофобство". Един от начините нещата да се контролират и различните нации да се държат под един похлупак, без тенджерата да експлодира е непрекъснато да се търсят и провокират външни врагове. Другият по-нормален начин е  Русия да се откаже от досегашната си доктрина и от държава на нации и народи да стане държава на гражданите - с индивидуални, а не групови или национални права.  Или вместо началото на конституцията на Русия да е  "Мы, многонациональный народ Российской Федерации" да започва с "Мы, граждане Российской Федерации"  

Руските идеолози обаче продължават да търсят някакъв специфичен "руски път" и да обвиняват всички други, но без въобще да поставят под съмнение вижданията си. Това е статията на Дугин от 2006 - Испытание национализмом  През 2012, когато вижда че мечтаната "российская нация", опираща се на принципите на «Национализм любви» не само липсва, но и въобще не се виждат наченки за нейното формиране обвинява изпълнителната власт и .... Путин:

Путин си взе поука, потърси враг, намери го и обяви, че проблемът е решен: Путин: Крым делает россиян единой нацией

Привет Атом, за мен винаги е предизвикателство и удоволствие да споря с теб.

 

United Kingdom (UK) or Britain, is a sovereign state in Europe. With an area of 93,800 square miles (243,000 km2), the UK is the 80th-largest sovereign state in the world and the 11th-largest in Europe. It is also the 21st-most populous country, with an estimated 64.5 million inhabitants. The United Kingdom is a constitutional monarchy with a parliamentary system of governance. The UK consists of four countries: England, Scotland, Wales, and Northern Ireland. The latter three have devolved administrations, each with varying powers, based in their capitals, Edinburgh, Cardiff, and Belfast, respectively. (текстът е от уикипедия)

 

Обединеното Кралство или Британия, е сувереннна държава в Европа. С площ от 243 000 кв.км, Обединеното Кралство е 80-та по големина суверенна държава в света и 11-та в Европа. Тя е също 21-ва по население, с приблизително 64.5 млн жители. Обединеното Кралство е конституционна монархия с парламентарна система на управление. Обединеното Кралство се състои от четири страни: Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Последните три имат своя администрация, всяка упълномощена с различна власт, базирана в техните столици – Единбург, Кардиф и Белфаст.

 

 

Ето един примерен вариант за решаване на държавен и национален суверенитет, при това не знам някой да ги сплотява със заплаха гражданите на Обединеното Кралство, май ги сплотява просперитетът и общото им благоденствие.

Ами ние в България имаме сигурно вече около 2 млн. етнически малцинства, около 30 процента от населението, какви са те - българи, турци, роми? Според мен български граждани. В Германия има 14 млн. натурализирани емигранти - какви са те, и каква държава е Германия?

Мисля, че опасенията ти, че хора като Александър Дугин, който ти цитираш, не оформят руската държавна идеология и стратегия, нямат нищо общо с прагматици от рода на Фьодоров; Александър Дугин е непоследователен политически въжеиграч и теоретик, ако проследиш биографията му, той се люшка между комунизъм, фашизъм, окултно и мистично, Византия и Гумильов; при това така често сменя позициите си на 180 градуса, че понякога от това въртене се превърта на 360 и започва отначало. Такива хора повече говорят, но не са дейци и строители, неговите постулати са повече димна завеса и по мое мнение не бива да се вземат на сериозно. По-скоро като плашило и словесна пукотевица. Както виждаш, той самият критикува Путин като „непълноценен политик”, аз си го превеждам „политик, който не следва теоретичните му бълнувания за евроазийска империя”.

 

Путин, каквото и да се говори и излива върху него, е прагматик. Да остави Крим за военна база на НАТО в една потенциално възможна бъдеща война, за Русия от военна гледна точка означава същото, което в Куба да има руски атомни ракети, насочени към Щатите. Как реагираха Щатите по време на Карибската криза през 60-те? Ако си отбелязал, веднага след присъединяването на Крим, администрацията на Обама се хвърли да стопля отношенията си с комунистическа Куба, и не мисля, че го прави от чист алтруизъм. 

 

В интервюто с Фьодоров акцентът е върху икономическия северенитет на Русия, а ключът към него той вижда в еманципирането на Централната Руска Банка от опеката на Запада и подчиняването й на руската държава.

Всичко останало ще се решава впоследствие, било то със закони, било с референдуми. При него няма и грам намек за връщането на комунизма като система, напротив, той обвинява КПСС като основен виновник за упадъка на Русия. И още нещо интересно, което той казва в друго свое интервю – 90 процента от руските едри „бизнесмени-олиграси” имат офшорни сметки (лични и фирмени), докато този процент при западноевропейските и американски едри бизнеси е съответно 10.

 

Как да просперира като държава Русия с икономическа примка на шията, вързани законодателно ръце и разклатено политическо столче под краката?

 

Според теб, по-добрият вариант за Европа и света ли е една раздирана от граждански и етнически безредици и сепаратизъм велика атомна държава, притисната до ръба на оцеляването и унижена на колене да плаща непрекъснато репарации, или е по-добре една стабилна, просперираща и богата Русия с бързо развиваща се капиталистическа икономика, отворена да продава и купува от Европа, където са естествените й главни пазари?

 

Редактирано от Б. Киров
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Как да просперира като държава Русия с икономическа примка на шията, вързани законодателно ръце и разклатено политическо столче под краката?

Русия е член на 2 те най - големи организации на Земното Кълбо.

ШОС и БРИКС.

20140819.jpg

Няма да цепя % , да изброявам Членовете и Кандидат Членовете на тия 2 организации. Ама там са повечето от най - големите по територия, населенние, икономическа мощ, енергетическа мощ, военна, космическа, търогвска, компютърна и прочее мощи страни в света.

Когато Русия бе нападната от Татаро - Монголите Папата в РИМ забрани на Европа да изнася не само оръжие но и желязо за Русия. Страната беше блокирана от Запада, опря се на изтока и отхвърли атаката ккоято Запада предприе срещу нея на фронт от Швеция и Прибалтика до Литва и Полша. Русия използва хитри дълбоко стратегически шахматни ходове, съгласи се да бъде временно васал на по - малкото зло - Татаро Монголите и успя да разгроми шведи, кръстоносци, литовци и поляци.

На Куликово поле коалицията от Татаро Монголи, литовци и генузки арбалетчици от Крим ( разполагащи с най - можерноо оръжие на Земята за това време - арбалетите ) беше размазана от Московският велик Княз Димитрий Донский.

По нататък опитите за блокада и изолация няма да описвам , те са ни трагично познати. Завършват всичките с по един День Победы за Русия.

Днеска в изолирана Москва постянно идва да се отчита Джон Кери, разни крале и емири от Мароко до Саудитска арабия , президента на Австрия и немски и френски министри и кандидат президенти често се сблъскват в чакалянята пред вратите на Кремъл.

 

ИКономически развита страна можеш да изолираш като си затвориш пазарите за стоките на тази страна и и спреш доставките на суровини. Така Англия и САЩ навремето изолираха Германия и Япония и ги душаха.

Суровинна страна можеш да изолираш като забраниш - наложиш ембарго на суровините и. Така САЩ душаха Ирак и Иран преди да капитулират пред Аятолаха.

Да изолираш страна която има достатъчно суровини на територия с размерите на континент и има развита индустрия в градове и области както Москва , С Петербург, Урал е безсмисленно. Старанат си има и селскостопански продукти, и минерали и метали и енергетика и химия и софтуер и места за туризъм от морета до планини от пустини до тайга и тундра. Има си и морета и брегове и обекти в космоса.

Абе то е както оня дето ХВАНАЛ МЕЧКАТА и вика приятелите си да му помогнат.

- Не мога да ти помогна, свършиха ми патроните. Пусни мечката.

- Аз я пуснах вече ама ТЯ НЕ МЕ ПУСКА .

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Обединеното Кралство или Британия, е сувереннна държава в Европа. С площ от 243 000 кв.км, Обединеното Кралство е 80-та по големина суверенна държава в света и 11-та в Европа. Тя е също 21-ва по население, с приблизително 64.5 млн жители. Обединеното Кралство е конституционна монархия с парламентарна система на управление. Обединеното Кралство се състои от четири страни: Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Последните три имат своя администрация, всяка упълномощена с различна власт, базирана в техните столици – Единбург, Кардиф и Белфаст.

"Британската нация" е чудесен пример. Тя е точно толкова жизнена, колкото и "российската". При това британците си имат кралска институция, която е някакъв обединяващ фактор, докато РФ няма подобно нещо. Поради липсата на жизнена британска нация британската империя се разпадна, а остатъкът от нея може във всеки един момент да се раздели на съставните си части.

Даваш пример с България - ОК, но представи си какво ще стане, ако Родопите получат автономия и всички родопски граждани искат не искат трябва да учат турски, при това в равен обем с българския - точно това е положението в Татарстан. Или пък в северозападна България, понеже циганите са значим демографски фактор областният управител в едно а цялата администрация да се назначава (задължително по закон, а не пожелателно) само ако знаят и български и цигански едновременно.  

Нацията от нации никога не е била устойчива структура. Османската империя, Австроунгария, Британската империя - всички те се разпадат, без значение колко са богати и силни (в сравнение с останалите мижави нации), именно защото така и не успяха да създадат единна нация от граждани, а останаха механичен сбор от гражданите на различни правни субекти организирани по етнически или религиозен признак . Югославия и Чехословакия си заминаха по същата причина, а дори Белгия и Испания имат проблеми. Защо, защото всички имат разни структури, създадени не на граждански, а на етнически или религиозен принцип. И няма вариант с икономически реформи да се разреши проблем, който не е икономически.

За какъв суверенитет навън става въпрос, като етническите руснаци нямат такъв в собствената си държава. При това за разлика от Великобритания или Югославия, където англичани и сърби имат някаква запазена територия - Англия и Сърбия, то "руски субект" дефиниран като такъв  в Российская федерация няма. 

Рецептата е ясна - "российска" нация на граждани с индивидуални, а не групови права и задължения  или "русская" етническа нация на редуцирана територия. На сегашната ще е малко трудно заради безбройните нации, националности, народи, етноси и не знам още какво които се сътвориха и които също ще търсят място под слънцето. Самобитният трети път "нация от нации" е бита карта, при това не е нито самобитен нито оригинален, а отдавна изпробван в Европа. Има само един успешен опит - Швейцария, но там правата на индивидите, вкл. и пряката демокрация са много по-силни от груповите права.

Цялата тази патардия с враговете, суверенитета, третия път и т.н. е заради проблем, който си създаде самия "российски" (да не се бърка с руски) елит. Първо трябва да разрешат него - при това сами, а едва след това да мислят как да се конкурират с останалите "нации" 

 

Редактирано от Atom
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 11 часа, Atom said:

"Британската нация" е чудесен пример. Тя е точно толкова жизнена, колкото и "российската". При това британците си имат кралска институция, която е някакъв обединяващ фактор, докато РФ няма подобно нещо. Поради липсата на жизнена британска нация британската империя се разпадна, а остатъкът от нея може във всеки един момент да се раздели на съставните си части.

Даваш пример с България - ОК, но представи си какво ще стане, ако Родопите получат автономия и всички родопски граждани искат не искат трябва да учат турски, при това в равен обем с българския - точно това е положението в Татарстан. Или пък в северозападна България, понеже циганите са значим демографски фактор областният управител в едно а цялата администрация да се назначава (задължително по закон, а не пожелателно) само ако знаят и български и цигански едновременно.  

Нацията от нации никога не е била устойчива структура. Османската империя, Австроунгария, Британската империя - всички те се разпадат, без значение колко са богати и силни (в сравнение с останалите мижави нации), именно защото така и не успяха да създадат единна нация от граждани, а останаха механичен сбор от гражданите на различни правни субекти организирани по етнически или религиозен признак . Югославия и Чехословакия си заминаха по същата причина, а дори Белгия и Испания имат проблеми. Защо, защото всички имат разни структури, създадени не на граждански, а на етнически или религиозен принцип. И няма вариант с икономически реформи да се разреши проблем, който не е икономически.

За какъв суверенитет навън става въпрос, като етническите руснаци нямат такъв в собствената си държава. При това за разлика от Великобритания или Югославия, където англичани и сърби имат някаква запазена територия - Англия и Сърбия, то "руски субект" дефиниран като такъв  в Российская федерация няма. 

Рецептата е ясна - "российска" нация на граждани с индивидуални, а не групови права и задължения  или "русская" етническа нация на редуцирана територия. На сегашната ще е малко трудно заради безбройните нации, националности, народи, етноси и не знам още какво които се сътвориха и които също ще търсят място под слънцето. Самобитният трети път "нация от нации" е бита карта, при това не е нито самобитен нито оригинален, а отдавна изпробван в Европа. Има само един успешен опит - Швейцария, но там правата на индивидите, вкл. и пряката демокрация са много по-силни от груповите права.

Цялата тази патардия с враговете, суверенитета, третия път и т.н. е заради проблем, който си създаде самия "российски" (да не се бърка с руски) елит. Първо трябва да разрешат него - при това сами, а едва след това да мислят как да се конкурират с останалите "нации" 

 

Според теб има само две алтернативни възможности, които са в противоречие помежду си, без наличието на трета. Цитирам те: "российска" нация на граждани с индивидуални, а не групови права и задължения  или "русская" етническа нация на редуцирана територия.» Доразвивам конкретно постановката ти за двете отричащи се една друга алтернативи: първата означава държава по модела на западните демокрации, път по който поведе Русия Борис Елцин след 1991. Втората е «руска етническа нация на редуцирана територия» - тоест вариант на разпад по модела «чеченски вариант». И няма вариант с икономически реформи да се разреши тази дилема, заключаваш ти.

 

Сега, нека проверим първоначалните условия на твоето уравнение. Русия тръгна по пътя на «нация на граждани с индивидуални, а не групови права и задължения» веднага след разпада на СССР като прие добросъвестно да изгради държавата си върху основата на международното законодателство. Стриктно спазвайки всички препоръки на своите западни партньори, следвайки това законодателство, тя се докара за десет години до икономически колапс и деиндустриализация. Доходите на хората спаднаха драстично, и към 2000 година около 40 процента от тях бяха под чертата на бедността (по данни на МВФ).

 

След това Русия тръгна по друг път, този който ти наричаш «трети», да защитава своите национални интереси, въпреки вече наложените и норми на международното законодателство. За тези следващи десет години брутният й продукт се удвои, икономиката й се вдигна на крака, ръстът на хората под чертата на бедността спадна до 10 процента, средната й класа се увеличи структурно няколко пъти, доходите на работещите скочиха десетократно.

 

Но ти твърдиш, че първият път, нека го наречем «доктрината Елцин», е единствено правилният за Русия, а ако тя не го следва, ще влезе във вариант две наречен «чеченски сценарии» и ще страда.

 

Има едно елементарно правило във формалната логика: когато се изправиш пред две взаимно изключващи се противоречиви тези, но и двете те водят до грешен отговор, трябва да се върнеш към първоначалните условия на двете тези и да потърсиш грешката в условията на едната от двете.

 

Ти изключваш икономиката като решение, цитирам те «И няма вариант с икономически реформи да се разреши проблем, който не е икономически.» Според мен грешката ти е тук, и тя е очевидна от резултатите на двете цитирани от мен десетилетия – 1991-2000 и 2000-2010. Ако смисъла на една държава е да осигури по-добър живот за своите граждани, то десетилетието между 2000-2010 дава отговор на въпроса къде е грешката в една от твоите взаимно изключващи се тези.

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 11 часа, Atom said:

 

Преди 11 часа, Du6ko said:

Русия е член на 2 те най - големи организации на Земното Кълбо.

ШОС и БРИКС.

20140819.jpg

Няма да цепя % , да изброявам Членовете и Кандидат Членовете на тия 2 организации. Ама там са повечето от най - големите по територия, населенние, икономическа мощ, енергетическа мощ, военна, космическа, търогвска, компютърна и прочее мощи страни в света.

Когато Русия бе нападната от Татаро - Монголите Папата в РИМ забрани на Европа да изнася не само оръжие но и желязо за Русия. Страната беше блокирана от Запада, опря се на изтока и отхвърли атаката ккоято Запада предприе срещу нея на фронт от Швеция и Прибалтика до Литва и Полша. Русия използва хитри дълбоко стратегически шахматни ходове, съгласи се да бъде временно васал на по - малкото зло - Татаро Монголите и успя да разгроми шведи, кръстоносци, литовци и поляци.

На Куликово поле коалицията от Татаро Монголи, литовци и генузки арбалетчици от Крим ( разполагащи с най - можерноо оръжие на Земята за това време - арбалетите ) беше размазана от Московският велик Княз Димитрий Донский.

По нататък опитите за блокада и изолация няма да описвам , те са ни трагично познати. Завършват всичките с по един День Победы за Русия.

Днеска в изолирана Москва постянно идва да се отчита Джон Кери, разни крале и емири от Мароко до Саудитска арабия , президента на Австрия и немски и френски министри и кандидат президенти често се сблъскват в чакалянята пред вратите на Кремъл.

 

ИКономически развита страна можеш да изолираш като си затвориш пазарите за стоките на тази страна и и спреш доставките на суровини. Така Англия и САЩ навремето изолираха Германия и Япония и ги душаха.

Суровинна страна можеш да изолираш като забраниш - наложиш ембарго на суровините и. Така САЩ душаха Ирак и Иран преди да капитулират пред Аятолаха.

Да изолираш страна която има достатъчно суровини на територия с размерите на континент и има развита индустрия в градове и области както Москва , С Петербург, Урал е безсмисленно. Старанат си има и селскостопански продукти, и минерали и метали и енергетика и химия и софтуер и места за туризъм от морета до планини от пустини до тайга и тундра. Има си и морета и брегове и обекти в космоса.

Абе то е както оня дето ХВАНАЛ МЕЧКАТА и вика приятелите си да му помогнат.

- Не мога да ти помогна, свършиха ми патроните. Пусни мечката.

- Аз я пуснах вече ама ТЯ НЕ МЕ ПУСКА .

Душко, поздравления за мъжеството да пишеш в тази тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Според теб има само две алтернативни възможности, които са в противоречие помежду си, без наличието на трета. Цитирам те: "российска" нация на граждани с индивидуални, а не групови права и задължения  или "русская" етническа нация на редуцирана територия.» Доразвивам конкретно постановката ти за двете отричащи се една друга алтернативи: първата означава държава по модела на западните демокрации, път по който поведе Русия Борис Елцин след 1991.

Няма един западен модел. Германия има нация формирана на етнически принципи, САЩ на граждански, а в Швейцария и Великобритания, ако изобщо имат единна нация, тя е формирана от по-малки нации (това което се опитват да правят днес руснаците). Т.е. и трите модела (алтернативи) са точно толкова западни, колкото и самобитни. И да, взаимно се изключват.

Quote

Сега, нека проверим първоначалните условия на твоето уравнение. Русия тръгна по пътя на «нация на граждани с индивидуални, а не групови права и задължения»

Това въобще не е вярно. РФ наследява етническата структура на РСФСР и никога не е предприемала стъпки за създаване на единна российска гражданска нация, най-малко пък при Елцин. Напротив, цялата тази глупост за нацията от нации до голяма степен е провокирана от неговите действия. Не казвам, че той съзнателно я е измислил, а по-скоро, че има опити и стремежи постфактум идеологически да се обоснове създадената от Елцин и обкръжението му реалност.

Малко преди края на СССР има един период наречен "парад на суверенитетите". В него се включват почти всички субекти на СССР и РСФСР.  Обаче има един тънък момент. Докато в повечето от съюзните републики - прибалтийските, Украйна и т.н. движението е провокирано до голяма степен отдолу нагоре, то в автономните структури на РСФСР е изцяло дело на местните управляващи и е отгоре надолу. Показателно е, че едни от първите които обявяват суверенитет са Карелия е Хакассия, където етническите руснаци са съответно 73 и 79% и надали въобще са разбрали, че ръководителите им искат суверенитет. Именно тогава става "парцелирането" и утвърждаването на груповите права.  Поведението на Елцин е повече от еднозначно:

Quote

.........этот  период произошли два важных события, которые могли повлиять на инициирование парада «суверенитетов» и его ход. Первое – это Декларация о государственном суверенитете России, принятая 12 июня 1990 г. Съездом народных депутатов РСФСР. Второе – поездка по ряду республик Председателя ВС РСФСР Б. Ельцина. Во время визита в Татарстан 6-8 августа Ельцин делает принципиальные заявления: “Берите столько самостоятельности, сколько сможете удержать”[36] и “Будете иметь абсолютно все права: что вы захотите взять из этих прав, то и возьмете. Что вы захотите делегировать России – то и делегируйте”[37]. Эти слова были с удовольствием подхвачены деятелями национальных движений  и руководством в Татарстане и других автономиях. Мало кто из них потом вспоминал, что далее Ельцин продолжал: «Но вы находитесь в центре России – и об этом нужно подумать

Т.е. единственото което се иска от местните дерибеи е лоялност ( Но вы находитесь в центре России – и об этом нужно подумать ) и нищо друго. Това е точно обратното на това което е нужно за изграждане на гражданска нация и именно тогава става "парцелирането" и утвърждаването на груповите права. За какви индивидуални права става въпрос, като ако аз съм етнически руснак и живея в Татарстан съм задължен (а не имам право) да уча татарски език в обем не по-малък от този на руския. 

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Ти изключваш икономиката като решение, цитирам те «И няма вариант с икономически реформи да се разреши проблем, който не е икономически.» Според мен грешката ти е тук, и тя е очевидна от резултатите на двете цитирани от мен десетилетия – 1991-2000 и 2000-2010.

Изключвам я разбира се. Проблемът не е икономически. Колкото и богати да са САЩ, ако задължиш всички граждани на Флорида да учат испански или в Аляска на руски и там ще се появят проблеми. Националните проблеми на Русия се отвориха наново именно след 2010 и чак тогава (в. 2012) Путин обърна внимание на "националния въпрос". До тогава никой не му обръщаше внимание. Проблемът е, че не предлага решение.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, Atom said:

Няма един западен модел. Германия има нация формирана на етнически принципи, САЩ на граждански, а в Швейцария и Великобритания, ако изобщо имат единна нация, тя е формирана от по-малки нации (това което се опитват да правят днес руснаците). Т.е. и трите модела (алтернативи) са точно толкова западни, колкото и самобитни. И да, взаимно се изключват.

Това въобще не е вярно. РФ наследява етническата структура на РСФСР и никога не е предприемала стъпки за създаване на единна российска гражданска нация, най-малко пък при Елцин. Напротив, цялата тази глупост за нацията от нации до голяма степен е провокирана от неговите действия. Не казвам, че той съзнателно я е измислил, а по-скоро, че има опити и стремежи постфактум идеологически да се обоснове създадената от Елцин и обкръжението му реалност.

Малко преди края на СССР има един период наречен "парад на суверенитетите". В него се включват почти всички субекти на СССР и РСФСР.  Обаче има един тънък момент. Докато в повечето от съюзните републики - прибалтийските, Украйна и т.н. движението е провокирано до голяма степен отдолу нагоре, то в автономните структури на РСФСР е изцяло дело на местните управляващи и е отгоре надолу. Показателно е, че едни от първите които обявяват суверенитет са Карелия е Хакассия, където етническите руснаци са съответно 73 и 79% и надали въобще са разбрали, че ръководителите им искат суверенитет. Именно тогава става "парцелирането" и утвърждаването на груповите права.  Поведението на Елцин е повече от еднозначно:

Т.е. единственото което се иска от местните дерибеи е лоялност ( Но вы находитесь в центре России – и об этом нужно подумать ) и нищо друго. Това е точно обратното на това което е нужно за изграждане на гражданска нация и именно тогава става "парцелирането" и утвърждаването на груповите права. За какви индивидуални права става въпрос, като ако аз съм етнически руснак и живея в Татарстан съм задължен (а не имам право) да уча татарски език в обем не по-малък от този на руския. 

Изключвам я разбира се. Проблемът не е икономически. Колкото и богати да са САЩ, ако задължиш всички граждани на Флорида да учат испански или в Аляска на руски и там ще се появят проблеми. Националните проблеми на Русия се отвориха наново именно след 2010 и чак тогава (в. 2012) Путин обърна внимание на "националния въпрос". До тогава никой не му обръщаше внимание. Проблемът е, че не предлага решение.

 

Приемам че «нация от нации» е нонсенс, не знам какво точно е искал да каже с това Фьодоров, но на мен ми звучи като реставрация на стария федеративен модел на СССР. Няма да задълбаваме в този негов израз. Допускам, че това са някакви негови лични амбиции за разширяване на Русия навън, в границите на стария СССР с постепенно присъединяване на бившите съветски републики към руската федерация, но това са само мои предположения.

Оттук натам посочваш трите модела на западна демокрация, като казваш, че руснаците днес се опитват да правят третия, на Швейцария и Великобритания; да но според мен последният не е точно «нация от нации», а нация от народности, доброволно обединени в една нация с делегирани права на самоуправление на всяка от тях.

Германия според мен не е формирана на етнически принцип, защото какви етнически германци са нейните 14 млн емигранти – те са натурализирани германци, но етнически всякакви – източноевропейци, турци, араби и т.н. Всички те са по националност и паспорт «германци», но по етнос различни. Между другото, положението у нас е точно същото, с тази разлика, че етносите ни не са от пришълци, а местни. Това също е вариант за Русия – примерно националност «россиян» (то и сега така е записано в паспортите им, както става ясно от интервюто), етнос – чеченец, осетинец и т.н.

Ще те помоля да ми поясниш малко по-подробно третият вид западен модел за националност – този на САЩ, как точно разбираш «нация формирана на граждански принцип»?

Защото тук стигаме до най-съществения въпрос. Ако под «нация формирана на граждански принцип» ти разбираш определението «нация на граждани с индивидуални, а не групови права и задължения», такова нещо, според мен е «дървено желязо», нещо дето го няма в реалността. Щатите, дори да са се декларирали някъде като такъв вид нация, на практика не са. Как въобще би могло да има някакво национално или държавно обединение без групови права и задължения? Та нали ако нямат «групови права и задължения» няма да имат и национални (групови) интереси и права? Това е практически жонглиране с думи, а не реалност. За какво им тогава Държавният департамент по Национална сигурност и всички останали Федерални институции и Националната банка (ФЕД) – нали точно тези техни институции защитават груповите (национални) интереси на всеки един американски гражданин на национално ниво.

В поразиите, направени от Елцин не бих се задълбочавал, Фьодоров достатъчно добре е описал какво е ставало в руските учреждения по негово време и какви договори са били подписани за износ на руски полезни изкопаеми от него.

Моето мнение е, че пред Русия са отворени и трите пътя (всъщност те са два, защото германският и американският на практика са едно и също) на национален модел, възприет от Запада, които ти посочваш, и самите руснаци следва да решат кой от тях е най-подходящ за тях.

Но категорично не мога да се съглася с извода ти, че икономиката не играе никаква роля при формирането на национален модел, защото точно общия вътрешен пазар и икономически интерес на нацията е основата върху която се формира и живее която и да било нация в съвременния свят, просто няма друга основа, върху която да построиш нацията, а дори и да успееш да я изградиш, тя ще рухне и колабира, без тази здрава основа.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

има основни понятия, които е добре да не омешваме. Ще карам простичко за краткост.

 

Нация - етнос със държава. Франция, Германия, България. А етноса е голяма група хора с обща култура , история, традиции и пр. Сравнително еднородна група. Инструмента държава му дава повече възможности и отговорности.

Етнос - вече споменах, няма държава. Може част от една нация (етнос с държава) по едни или други причини да се окаже в друга държава. Или пък изобщо да няма държава - кюрди, цигани (без да ги сравнявам).

 

Та не е коректно да се казва нация от граждански тип. Държава от граждански тип е по-коректно, макар и пак да не е съвсем. Такива като сащ. Сащ(производна на англия) използваха предимството си като влияние за да наложат този тип в държавите от европа. Наверно сте чули вече, вече ни се отне правото да се определяме като етнически българи.

 

За сащ. В сегашния исторически момент те са корпоративна държава. Те са корпорация с държава. Една група корпорации държи лостовете на инструмента държава. И се опитват да излъжат и себе си и другите че са нация с национални интереси. Ами няма такова нещо, но имат голяма част от медийното пространство и малко или много налагат това понятие. Те са от англосаксонското семейство като допускат до себе си (разбирай до плячката) и холандци и немци. Като немците в момента ги наказват, холандците още не са. 

Русия и руския свят са друго нещо. В този свят частите са равни. Затова в съветската армия е имало и дагестанци и чеченци и грузинци. В този свят се "инвестира" в разбирането че всеки (всяка част като Чечня, Беларус, и пр) има своята история, култура, език и пр. и уважава и другите култури. Това е възпитание. Това не са материални категории но имат особена ценност в този свят. Което е и другата основна разлика с англосаксонския свят, където идеите се ползват за изгода. (пример: ние си съсипахме маса отрасли, армия и образование "борейки се с комунизма" и сега сме инертен материал).  При англосаксите основната ценност са парите. Които пък са производна на материални блага. Като такива лесно се произвеждат. Но докато в руския  свят се отделя внимание и на нематериалните ценности, то е ясно че не могат да отделят 100% внимание и усилия за производство на блага. Не че не могат, но си задават въпроса защо. Защо ролсройс, като за същото усилие ще произведеш двадесет пъти повече лади. и двадесет пъти повече хора ще имат коли. Иначе както казва един, "на нас танковете ни се получават най-добре". Т.е. когато са на зор и отделят повече усилия в материалното, оръжието, то на тях им се получава както и на англосаксите. Но тази инвестиция в морално-етични категории им дава огромното предимство. Особено по време на война - за Родину. 

И ако направя една аналогия то ако отделния гражданин в една нация (етнос с държава), се чвъзприема като част от нацията, то така една нация в руския свят се възприема като част от този свят. И това както казва федоров, е обилно подплатено с история. Арменците нямаше да съществуват без този руски свят. Затова татарина ще е колкото татарин, толкова и русиянин, той ще е част от едно голямо нещо формирано по естествен начин със зачитане на всички интереси. Като в тези интереси има голяма част  културни и морално-етически ценности, характерни за всеки народ. Точно тази морално -етическа и историческа спойка я няма в англосаксонския и западния свят. Не случайно маи и ацтеки са изчезнали, а сегашните индианци са забравили кои са. В западния свят основната спойка са парите, материалното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

Приемам че «нация от нации» е нонсенс, не знам какво точно е искал да каже с това Фьодоров, но на мен ми звучи като реставрация на стария федеративен модел на СССР. Няма да задълбаваме в този негов израз. Допускам, че това са някакви негови лични амбиции за разширяване на Русия навън, в границите на стария СССР с постепенно присъединяване на бившите съветски републики към руската федерация, но това са само мои предположения.

"Нацията от нации" не е лично мнение на Фьодоров, Дугин или някой друг, а официалната руска доктрина. Тя е залегнала в конституцията на РФ и във всички официални документи на федералните субекти - републики, области, краеве и т.н. Конституцията на РФ започва с "Мы, многонациональный народ Российской Федерации", на Чечня "Мы, многонациональный народ Чеченской Республики" и т.н. В конституцията на Крим, който стана буквално вчера съставна част от РФ е записано същото ...реализуя волю многонационального народа Крыма

Нациите на Германия и България са формирани като етнически. С течение на времето претърпяват еволюция до граждански, но въпреки това все още не може да се каже, че са 100% такива. Например Германия и България дават гражданство на чужди граждани само поради факта, че декларират съответния етнически произход (български или германски). 

Под групови права имам предвид права на хора вътре в самата нация които са дадени само заради това, че индивидите принадлежат на някаква група, но се отказват на членовете на други подобни групи. Групови права е имало винаги и ще има. Въпросът е да не създават проблеми и предпоставки за конфликти. Например в България държавният език е този на българите . Това не е проблем, тъй като българите са мнозинство и така или иначе трябва да има общ език - приема се от всички. Ако обаче дадем същия статут на турския, но откажем подобни права на циганите, това вече ще създаде проблем.

Например в Крим татарският е обявен за държавен език (заедно с руския и украинския), чукчите обаче нямат това право в тяхната си територия , тъй като федерална им структура има друг статут.  Друг пример - в Татарстан президентът задължително трябва да знае и двата държавни езика - татарски и руски. Етническите руснаци съставляват 40% от населението в републиката, но е очевидно, че татарите в това отношение имат повече права (като група) и за етнически руснак който не знае татарски език е невъзможно (по закон) да се кандидатира за президент.  В Кърджали кметът винаги е от турски произход, но това не е проблем - такава е играта. Представи си сега ситуация, в която със закон ограничим кандидатите само до тези които владеят турски и български едновременно.Дали ще е същото?

 

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Но категорично не мога да се съглася с извода ти, че икономиката не играе никаква роля при формирането на национален модел, защото точно общия вътрешен пазар и икономически интерес на нацията е основата върху която се формира и живее която и да било нация в съвременния свят, просто няма друга основа, върху която да построиш нацията, а дори и да успееш да я изградиш, тя ще рухне и колабира, без тази здрава основа.

Ние живеем в ЕС, а ЕС е едно от най-богатите и проспериращи места в света. Без проблем можеш да използваш термина "гражданин на ЕС", но въобще няма да ти мине през ума да употребиш "европейска нация", пък било и от типа "нация съставена от други нации".  Проблемът е, че в ЕС е бъкано с групови, а не индивидуални права и никой няма намерение да ги премахва. Българският земеделец например получава по-ниски субсидии само заради това, че е българин. Едни са в Шанген други не са, едни ползват евро, други не и т.н.  Ето защо никой не си и помисля за създаването на "европейска нация", по простата причина, че към момента това е абсолютно невъзможно. Не виждам каква е връзката между нациите, богатството и икономиката. Да, икономиката е важна, но в никакъв случай не е достатъчна.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Atom said:

"Нацията от нации" не е лично мнение на Фьодоров, Дугин или някой друг, а официалната руска доктрина. Тя е залегнала в конституцията на РФ и във всички официални документи на федералните субекти - републики, области, краеве и т.н. Конституцията на РФ започва с "Мы, многонациональный народ Российской Федерации", на Чечня "Мы, многонациональный народ Чеченской Республики" и т.н. В конституцията на Крим, който стана буквално вчера съставна част от РФ е записано същото ...реализуя волю многонационального народа Крыма

Атом, просто се зацепваш за думите и това вече става на лингвистично ниво. И тъй като съм филолог по образование, ще трябва да изясним въпроса, за да не стават такива грешки в превода. Ето какво е значението на думата, която е омоним (дума с еднакво звучене, но различен смисъл, когато е използвана като прилагателно в случая с конституцията):

На́ция (от лат. natio — племя, народ) — социально-экономическая, культурно-политическая и духовная общность индустриальной эпохи[1].

Существует два основных подхода к пониманию нации: как политической общности граждан определенного государства и как этнической общности (формой существования одного, либо нескольких совместно проживающих этносов) с единым языком и самосознанием.

В международном праве является синонимом национального государства. Понятие «нация» не следует путать с понятием «национальность».

 

Текстът е от руската уикипедия. В случая като прилагателно " многонациональный " е със значение на "много етноси или народности", а не "нации". Вижда се и от двойното тълкуване в този смисъл на думата нация и като съществително в руски език.

Но разговорът ни по този начин съвсем издребнява и отива в полето на това да спорим за сравнително второстепенни въпроси, заобикаляйки най-важният - икономическият суверенитет на Русия, за който говори Фьодоров, и то доста смислено и аргументирано. Значи подменяме темата. Аз не случайно съм я сложил в раздел икономика.

По въпроса за ЕС и нашето място там ще ти отговоря в друг постинг, но сега темата ни е доктрината за икономически и национален суверенитет на Русия, според възгледите на Фьодоров. За мен по-интересния въпрос е икономическия аспект, и бих желал да коментираш него, ако можеш. И то конкретно по анализа на Фьодоров.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бяха написал един дълъг пост, ама се затри..

"Политическата"  етимология т.е. разбирането на значението на думата на думата "национальност" в руския  език е най-близо или съвпада напълно с етнос ("народност") . (то си гопише де в руската статия на Уикито)

(В бланките при преброяванията стои въпросът "каква е вашата национальност", данните от преброяванията се синтезират на база "национальност")

Забележка:. "Народност" е руската дума за "етнос" , "Народьи севера"- чукчи, коряци,и т.н, те са етноси в българската "политическа" етимология, според българските виждания .."Народ" пък според българската "политическа" етимология е нещо повече от етнос.(етнос->народ->нация)

----------------------------------

И каква е накратко тезата "икономическия и политическия суверинитет" на Русия? .Можеш ли да я е синтезираш в пет изречения? 

Не четох заглавния постинг от темата, защото е дълъг, но не само заради това. Аз мисля че Русия  в момента е суверенна страна (политически)  и това няма смисъл да се доказва или аргументира, а след такова заглавие мога да очаквам само глупост или патология..

Ако под "икономически суверинитет" авторът разбира икономическа самодостостаъчност, то според мен той "не е добре", както се казва. (факт - няма страна, която най-малко да не търгува с други суверенни такива , дори СССР търгуваше с други държави). Не знам? Моля, обясни накратко с няколко изречения каква е тезата на автора..

Редактирано от nik1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Суверенитетът е понятие като понятието независимост, самостоятелност, но приложено към народ, към нация (етнос с държава). Т.е. доколко народът зад дадена държава може да взема самостоятелни решения в свой интерес. Това е от предимствата даден етнос да има държава. Да е нация. Понятието суверенитет идва от това доколко суверена на държавата, демек народа, се изразява или бива изразяван чрез държавата. От там суверенитета може да се разглежда като съвкупност от икономически, ресурсен, културен, военен, външен, вътрешен и пр. суверенитети. 

И ако разглеждаме икономически суверенитет....  може да се разбие на части, отрасли, закони и пр. и пр. Като отправна точка е народа като суверен. Доколко той е задоволен. Има си начини за оценка доколко суверена му са защитени интересите. Това са макро показателите. Когато суверена няма възможност държавата да му защитава икономическите интереси, значи може да се твърди, че държавата няма икономически суверенитет. От там се тръгва по веригата и се вижда къде има проблем. Но кой ще тръгне да търси проблем? Пенчо от Кермен? Държавата обикновено има средства за обратна връзка. Но може и тя да е "приведена в удобен за ползване вид". И тогава на суверена не му остават много възможности.

От тук и двата вида суверенитет. 
 -вътрешен - организацията наречена държава, отразява народа - съществува вътрешен суверенитет. Ако не, то държавния апарат е превзет от чужди сили. От там и вътрешни и външни преврати - превземане структурите на държавата. С най-различни техники (последната е "оранжева революция"), но преврати винаги е имало и ще има.
 - външен. Ако е налице вътрешния, то доколко държавата може да отстоява интересите на суверена вече на международно ниво. А относно икономиката, тя може да ги отстоява на базата на вътрешната си икономика - ако има ресурс за производство, то може да мисли за пласмент, износ. А този ресурс е от суровини, през производствени мощности, енергетика, та до образование, кадри.

За самодостатъчност може да се говори повече като търговски баланс. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, nik1 said:

Бяха написал един дълъг пост, ама се затри..

"Политическата"  етимология т.е. разбирането на значението на думата на думата "национальност" в руския  език е най-близо или съвпада напълно с етнос ("народност") . (то си гопише де в руската статия на Уикито)

(В бланките при преброяванията стои въпросът "каква е вашата национальност", данните от преброяванията се синтезират на база "национальност")

Забележка:. "Народност" е руската дума за "етнос" , "Народьи севера"- чукчи, коряци,и т.н, те са етноси в българската "политическа" етимология, според българските виждания .."Народ" пък според българската "политическа" етимология е нещо повече от етнос.(етнос->народ->нация)

----------------------------------

И каква е накратко тезата "икономическия и политическия суверинитет" на Русия? .Можеш ли да я е синтезираш в пет изречения? 

Не четох заглавния постинг от темата, защото е дълъг, но не само заради това. Аз мисля че Русия  в момента е суверенна страна (политически)  и това няма смисъл да се доказва или аргументира, а след такова заглавие мога да очаквам само глупост или патология..

Ако под "икономически суверинитет" авторът разбира икономическа самодостостаъчност, то според мен той "не е добре", както се казва. (факт - няма страна, която най-малко да не търгува с други суверенни такива , дори СССР търгуваше с други държави). Не знам? Моля, обясни накратко с няколко изречения каква е тезата на автора..

Ник, изложил съм тук тезата на Фьодоров, за да я анализираме рационално, това е единственият начин да се стигне до истината, която винаги е конкретна. Да отричаш нещо априори, преди да си разбрал какво е то, е мистицизъм или шаманство. Да ти разкажа текста от стенограмата на Фьодоров с няколко изречения, означава да го лиша от истинското му съдържание. Но все пак ще се опитам да синтезирам съвсем накратко: Русия няма свой национален елит от богати собственици по силата на юрисдикцията на тяхната собственост (90 процента от техните средства са в офшорни сметки срещу съответните 10 процента такива на собствениците в САЩ и ЕС); Русия няма своя независима национална банка, чието законодателно устройство на практика обрича Русия на вечни репарации към онези, които печатат „количествени улеснения” във вид на виртуални долари и евра (а това са ФЕД в САЩ и ЦЕБ в ЕС); Руската централна банка е задължена да изкупува тези виртуални числа, а руснаците да работят за тяхното остойностяване в рубли, зад които стоят реални стоки, произведени от тях. По-добре бих изложил тезата му, чрез един дайджест от негови цитати, който съм подготвил специално за теб. Ако имаш търпение да прочетеш този текст, ще разбереш в общи линии тезата му, която можем да анализираме, доколкото е по силите ни.

 

Суверенитет винаги означава суверенитет на националния елит. Ако националният елит е суверенен, то суверенна е и страната. Да говорим за суверенен народ е по-общо, задължителен е суверенинитет на националния елит. Ето защо американците забраниха фактически формирането на национален елит от 1991 г., защото добре разбират тази истина. Те управляват тези процеси, и създаването на руски елит за тях е неприемливо условие. Те изработиха механизъм, който създава елити, които не са национални. А елитите, каквото и да говорим, винаги се състоят от богати хора. Моята теза е следната: имаше Трета световна война, тя не беше пълномащабна, но по същество беше глобална световна война. С механизма на своите специални служби американците се оказаха по-силни от Съветския съюз. След Горбачов дойдоха американските съветници. Днес всички стратегически решения в Русия се вземат от американците. Както правеха това през 91-ва (тогава го правеха на ръчно управление), така и сега те се занимават с въпросите от системно-стратегически характер. Като междинен етап още в края на 90-те те създадоха така наречената система на олигархично управление. Стана някак неприлично директно да управляват. Седят в министерствата някакви американци и командват делата в Русия. Така беше в началото на 90-те. Милиони хора видяха с очите си това. За това не се говори в медиите, но не можеш да го скриеш. Всеки бил бюрократ през 90-те ще ви каже: „Началниците ми бяха чуждестранни съветници.” Всеки министър беше придружаван от главен съветник американец, а под него имаше системен апарат от съветници, които реално управляват съответното министерство. А управляват означава изграждат. Защото точно по онова време, като една сграда, се изграждаше архитектурата на днешната наша държава. Когато те си отиваха в началото на 90-те, оставиха като свои заместници олигарсите (чрез механизма на собствеността), а оперативните задачи за изпълнение на бенефициентите на техните пари. Когато американците формираха новата руска държава, те ни подготвиха базово законодателство за банковата система. Включително механизъм за Централната банка на Руската федерация, която юридически на практика не е руска; тоест Централната банка е свързана с Руската федерация единствено с уставен капитал от 3 млрд. Рубли. Имуществото на Централната банка по закон е имущество на Руската федерация, златните му резерви (ядрото на това имущество) – фактически са отделени от руската икономика и държава. Предлогът за това отделяне беше да има по-устойчива рубла. Това бе само предлог, който признава и самото ръководство на Централната банка. Всъщност специалистите от САЩ, които работеха в Русия, тези хиляди специалисти в началото на 90-те, докато управляваха директно Руската Федерация и законодателство, формираха и модела по който работи Централната банка. Същността на този модел е следната: Централната банка е независима и по Конституция, и по закон, нещо повече тя е овластена да се ръководи по международна съдебна юрисдикция – Централната банка се явява единственото учреждение, което има право да емитира пари в Руската Федерация. Специфичното при емитирането на рубли за руската икономика е такава: ЦБ купува от борсата долари (после добавиха и евро); и според обема на закупените долари и евро, банката има право да емитира руски рубли за руската икономика. При това, от борсите се купуват не реални, а виртуални долари и евро. Днес статутът на руската рубла е статут на окупационна рубла, защото тя се отпечатва чрез механизма на златния резерв пропорционално на доларите. Рублата е реална, доларът в виртуален, и се отчита че златния резерв е онзи гарант за това, че онези виртуални числа, наричани «американски долари» никога няма да постъпят в американската икономика – тоест пряк обмен по номинална стойност. Чии са златните резерви на Русия? Ничии – формално те принадлежат на Русия, но реално Русия не може да ги докосне, няма право по Конституция, и по Закона за централната банка, и по международното законодателство. Условно казано, имате си касичка, в нея си пускате парите, но да ги извадите оттам нямате право. Пускаш монетка, но обратно можеш да си я извадиш само като разбиеш касичката, а право да я разбиваш нямаш. Ето така са уредени нещата със златния резерв. И така се получава, че от тази „касичка”, резерва, можеш да взимаш кредит, но само през описания механизъм на Централната банка. И трябва да се помни едно – всички банки в Русия не са суверенни, тъй като са обвързани в системата на Централната Банка, а последната на свой ред действа на принципа на рейтингите, които се правят в Ню Йорк. И какво става – Русия продава нефт и други полезни изкопаеми, получава в замяна американски виртуални долари, които трупа в своя валутно-златен запас, а излиза, че валутно-златния ни запас не е наш. По Конституция. Значи ние даряваме всичко безплатно. Това се нарича „дан”, и то си е точно такова – за нас остава да прибавяме нулите към виртуалните си долари в трезора, а богатството ни изтича навън. Простичка, но хитра формула на източването. При това е добре обмислена. Ако Германия след ВСВ получи задължения във вид на конкретни цифри – толкова и толкова милиона да се платят на Франция, Англия и т.н., то на Русия такива репарации са наложени в още по-жестока форма: целият си вътрешен оборот, цялата парична маса от него, ние автоматично трябва да заплащаме на Съединените щати по номинална стойност. Тоест, когато в Русия се появи необходимост от емитиране на нова парична маса (тя расте с ръста на икономиката) – ние сме длъжни на 100 процента да си я откупим от Съединените щати. По-сурово наказание от онова за Германия след капитулацията й, където цифрата е била все пак фиксирана. И както си спомняте, англичани и французи оттеглиха окупационните си войски щом Германия изплати репарациите си. Защото имаха край. А Русия не може да ги плати никога, защото тя винаги ще има нужда да увеличава паричната си маса в обращение. И е осъдена на вечни репарации към американците заедно с растежа на икономиката си. Зависимостта е пряка. Даже да ускорим до краен предел растежа си, те ще ни аплодират, защото им заработваме лесни за тях пари. Така докато се опитваме да ускорим своя икономически растеж, носим на гърба си Америка и Европа (доколкото част от валутния резерв е в евро). И заработените от нас реални пари отиват за повишаване ръста на потребление в САЩ. Ако сравните потребелението на енергоресурси за един американец и един германец (немците ми казаха цифрата), разликата е три към едно в полза на американеца. И не защото произвеждат три пъти повече, а като цяло харчат три пъти повече – карат повече автомобилите си, жилищата им са по-големи, качеството им на живот е по-високо. Ако сега се взрем в денешните крупни собственици в Русия, получили имущество в резултат на приватизацията, не можем със сигурност да твърдим, че точно те са неговите собственици. Не знаем това. Тези хора през 90-те, когато ставаха уж „собственици” всъщност бяха Никой, тях американците ги селектираха по списък по някакъв техен критерии, по силата на връзките си с тях (ех че кадрова политика). Посочват го, идват при него и му казват: „Вие сега сте дребен предприемач, който няма умения да управлява голям бизнес. Хайде да се договорим с Вас така – ставате крупен собственик на завод, пристанище, фабрика и т.н. Но при условие тази собственост да е под наша юрисдикция, ще има контролиращ наш представител и тук в Русия, и там там – на европейска или американска земя.” Ясно е че с такъв човек можеш лесно да се спазариш за всичко. Можеш даже да го убедиш той да се прави на истински собственик. Ние и досега нямаме отговор на въпроса дали собствениците на крупни предприятия и холдинги в Русия са хора с руски паспорти или не. Защото съдейки как е оформена юридически тяхната собственост, най вероятно те са параван за прикритие пред истинските разпоредители със собствеността. Следователно така в Русия беше блокирана възможността въобще да се формира класа от едри собственици, тоест базата от която се формира националния елит и се планира стратегическото управление на държавата. Ако вашите най-състоятелни хора в страната не са реални собственици, то съответно те ще провеждат чужда политика – на онези, които са истинските собственици. В противен случай ще го загубят, така че дори ментално им се налага да влязат в чуждата идеология. Подбраха ги не просто случайно (като начало) – избраха ги по някакви знаци че са готови да станат фиктивни собственици под управлението на чужд господар. И те като всеки човек, искат да оставят наследство, да осигурят бъдеще за потомците си, така че патриотизмът им, според наши изследвания, се изпарява в рамките на 5-10 години. А защо повдигам този въпрос? Той въпрос на собственост ли е или въпрос за националния елит?

Всъщност въпросът за националния елит е въпрос за политическата система. Казано иначе – ние получихме политическа система, базирана основно върху чужди елити. Това пък води до следствието, че цялата ни политическа система не е национална, тя ще работи против Руската федерация. Разберете го!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Киров , Киров , тема за чудене и маене си пуснал и после другите ти виновни , че не били чели подробно ,,геополитическите,, брътвежи на другаря Фьодоров.Още като стигнах до това , че ЦРУ е отглеждало хиляди и накрая сложило един от тях начело и ми стана ясна работата.

Нататък конспирации , ценни мисли на  Душко и Сириус(тоя суверенитет дюшеш му дойде , нали е една от неговите любими байки) , целия лош свят срещу Доброто(Третия Рим) - нищо ценно няма да изкочи от тоя храст.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 минути, ДеДо Либен said:

Киров , Киров , тема за чудене и маене си пуснал и после другите ти виновни , че не били чели подробно ,,геополитическите,, брътвежи на другаря Фьодоров.Още като стигнах до това , че ЦРУ е отглеждало хиляди и накрая сложило един от тях начело и ми стана ясна работата.

Нататък конспирации , ценни мисли на  Душко и Сириус(тоя суверенитет дюшеш му дойде , нали е една от неговите любими байки) , целия лош свят срещу Доброто(Третия Рим) - нищо ценно няма да изкочи от тоя храст.

Е, Дедо Либене, не си прав, пак бих повторил, че за да отречеш нещо, трябва да го познаваш, другото е шаманство и отказ от собствено мислене. Когато писах в темата на Южняк, че инфлацията в Русия за една година е много голяма и рублата им отива по дяволите, всички ме аплодирахте (виж постинга ми там) и се радвахте, че громя лошите руски политици, сега ме осъждате, че публикувам "брътвежите" на Фьодоров, но в тях има рационална логика, въпреки че може и да не ти харесва. Ти прочети, помисли със своя ум, тогава си изложи аргументирано мнението, пък може и да се съглася с теб.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 минути, Б. Киров said:

Ник, изложил съм тук тезата на Фьодоров, за да я анализираме рационално, това е единственият начин да се стигне до истината, която винаги е конкретна. Да отричаш нещо априори, преди да си разбрал какво е то, е мистицизъм или шаманство. Да ти разкажа текста от стенограмата на Фьодоров с няколко изречения, означава да го лиша от истинското му съдържание. Но все пак ще се опитам да синтезирам съвсем накратко: Русия няма свой национален елит от богати собственици по силата на юрисдикцията на тяхната собственост (90 процента от техните средства са в офшорни сметки срещу съответните 10 процента такива на собствениците в САЩ и ЕС); Русия няма своя независима национална банка, чието законодателно устройство на практика обрича Русия на вечни репарации към онези, които печатат „количествени улеснения” във вид на виртуални долари и евра (а това са ФЕД в САЩ и ЦЕБ в ЕС); Руската централна банка е задължена да изкупува тези виртуални числа, а руснаците да работят за тяхното остойностяване в рубли, зад които стоят реални стоки, произведени от тях. По-добре бих изложил тезата му, чрез един дайджест от негови цитати, който съм подготвил специално за теб. Ако имаш търпение да прочетеш този текст, ще разбереш в общи линии тезата му, която можем да анализираме, доколкото е по силите ни.

 

 

 

Суверенитет винаги означава суверенитет на националния елит. Ако националният елит е суверенен, то суверенна е и страната. Да говорим за суверенен народ е по-общо, задължителен е суверенинитет на националния елит. Ето защо американците забраниха фактически формирането на национален елит от 1991 г., защото добре разбират тази истина. Те управляват тези процеси, и създаването на руски елит за тях е неприемливо условие. Те изработиха механизъм, който създава елити, които не са национални. А елитите, каквото и да говорим, винаги се състоят от богати хора. Моята теза е следната: имаше Трета световна война, тя не беше пълномащабна, но по същество беше глобална световна война. С механизма на своите специални служби американците се оказаха по-силни от Съветския съюз. След Горбачов дойдоха американските съветници. Днес всички стратегически решения в Русия се вземат от американците. Както правеха това през 91-ва (тогава го правеха на ръчно управление), така и сега те се занимават с въпросите от системно-стратегически характер. Като междинен етап още в края на 90-те те създадоха така наречената система на олигархично управление. Стана някак неприлично директно да управляват. Седят в министерствата някакви американци и командват делата в Русия. Така беше в началото на 90-те. Милиони хора видяха с очите си това. За това не се говори в медиите, но не можеш да го скриеш. Всеки бил бюрократ през 90-те ще ви каже: „Началниците ми бяха чуждестранни съветници.” Всеки министър беше придружаван от главен съветник американец, а под него имаше системен апарат от съветници, които реално управляват съответното министерство. А управляват означава изграждат. Защото точно по онова време, като една сграда, се изграждаше архитектурата на днешната наша държава. Когато те си отиваха в началото на 90-те, оставиха като свои заместници олигарсите (чрез механизма на собствеността), а оперативните задачи за изпълнение на бенефициентите на техните пари. Когато американците формираха новата руска държава, те ни подготвиха базово законодателство за банковата система. Включително механизъм за Централната банка на Руската федерация, която юридически на практика не е руска; тоест Централната банка е свързана с Руската федерация единствено с уставен капитал от 3 млрд. Рубли. Имуществото на Централната банка по закон е имущество на Руската федерация, златните му резерви (ядрото на това имущество) – фактически са отделени от руската икономика и държава. Предлогът за това отделяне беше да има по-устойчива рубла. Това бе само предлог, който признава и самото ръководство на Централната банка. Всъщност специалистите от САЩ, които работеха в Русия, тези хиляди специалисти в началото на 90-те, докато управляваха директно Руската Федерация и законодателство, формираха и модела по който работи Централната банка. Същността на този модел е следната: Централната банка е независима и по Конституция, и по закон, нещо повече тя е овластена да се ръководи по международна съдебна юрисдикция – Централната банка се явява единственото учреждение, което има право да емитира пари в Руската Федерация. Специфичното при емитирането на рубли за руската икономика е такава: ЦБ купува от борсата долари (после добавиха и евро); и според обема на закупените долари и евро, банката има право да емитира руски рубли за руската икономика. При това, от борсите се купуват не реални, а виртуални долари и евро. Днес статутът на руската рубла е статут на окупационна рубла, защото тя се отпечатва чрез механизма на златния резерв пропорционално на доларите. Рублата е реална, доларът в виртуален, и се отчита че златния резерв е онзи гарант за това, че онези виртуални числа, наричани «американски долари» никога няма да постъпят в американската икономика – тоест пряк обмен по номинална стойност. Чии са златните резерви на Русия? Ничии – формално те принадлежат на Русия, но реално Русия не може да ги докосне, няма право по Конституция, и по Закона за централната банка, и по международното законодателство. Условно казано, имате си касичка, в нея си пускате парите, но да ги извадите оттам нямате право. Пускаш монетка, но обратно можеш да си я извадиш само като разбиеш касичката, а право да я разбиваш нямаш. Ето така са уредени нещата със златния резерв. И така се получава, че от тази „касичка”, резерва, можеш да взимаш кредит, но само през описания механизъм на Централната банка. И трябва да се помни едно – всички банки в Русия не са суверенни, тъй като са обвързани в системата на Централната Банка, а последната на свой ред действа на принципа на рейтингите, които се правят в Ню Йорк. И какво става – Русия продава нефт и други полезни изкопаеми, получава в замяна американски виртуални долари, които трупа в своя валутно-златен запас, а излиза, че валутно-златния ни запас не е наш. По Конституция. Значи ние даряваме всичко безплатно. Това се нарича „дан”, и то си е точно такова – за нас остава да прибавяме нулите към виртуалните си долари в трезора, а богатството ни изтича навън. Простичка, но хитра формула на източването. При това е добре обмислена. Ако Германия след ВСВ получи задължения във вид на конкретни цифри – толкова и толкова милиона да се платят на Франция, Англия и т.н., то на Русия такива репарации са наложени в още по-жестока форма: целият си вътрешен оборот, цялата парична маса от него, ние автоматично трябва да заплащаме на Съединените щати по номинална стойност. Тоест, когато в Русия се появи необходимост от емитиране на нова парична маса (тя расте с ръста на икономиката) – ние сме длъжни на 100 процента да си я откупим от Съединените щати. По-сурово наказание от онова за Германия след капитулацията й, където цифрата е била все пак фиксирана. И както си спомняте, англичани и французи оттеглиха окупационните си войски щом Германия изплати репарациите си. Защото имаха край. А Русия не може да ги плати никога, защото тя винаги ще има нужда да увеличава паричната си маса в обращение. И е осъдена на вечни репарации към американците заедно с растежа на икономиката си. Зависимостта е пряка. Даже да ускорим до краен предел растежа си, те ще ни аплодират, защото им заработваме лесни за тях пари. Така докато се опитваме да ускорим своя икономически растеж, носим на гърба си Америка и Европа (доколкото част от валутния резерв е в евро). И заработените от нас реални пари отиват за повишаване ръста на потребление в САЩ. Ако сравните потребелението на енергоресурси за един американец и един германец (немците ми казаха цифрата), разликата е три към едно в полза на американеца. И не защото произвеждат три пъти повече, а като цяло харчат три пъти повече – карат повече автомобилите си, жилищата им са по-големи, качеството им на живот е по-високо. Ако сега се взрем в денешните крупни собственици в Русия, получили имущество в резултат на приватизацията, не можем със сигурност да твърдим, че точно те са неговите собственици. Не знаем това. Тези хора през 90-те, когато ставаха уж „собственици” всъщност бяха Никой, тях американците ги селектираха по списък по някакъв техен критерии, по силата на връзките си с тях (ех че кадрова политика). Посочват го, идват при него и му казват: „Вие сега сте дребен предприемач, който няма умения да управлява голям бизнес. Хайде да се договорим с Вас така – ставате крупен собственик на завод, пристанище, фабрика и т.н. Но при условие тази собственост да е под наша юрисдикция, ще има контролиращ наш представител и тук в Русия, и там там – на европейска или американска земя.” Ясно е че с такъв човек можеш лесно да се спазариш за всичко. Можеш даже да го убедиш той да се прави на истински собственик. Ние и досега нямаме отговор на въпроса дали собствениците на крупни предприятия и холдинги в Русия са хора с руски паспорти или не. Защото съдейки как е оформена юридически тяхната собственост, най вероятно те са параван за прикритие пред истинските разпоредители със собствеността. Следователно така в Русия беше блокирана възможността въобще да се формира класа от едри собственици, тоест базата от която се формира националния елит и се планира стратегическото управление на държавата. Ако вашите най-състоятелни хора в страната не са реални собственици, то съответно те ще провеждат чужда политика – на онези, които са истинските собственици. В противен случай ще го загубят, така че дори ментално им се налага да влязат в чуждата идеология. Подбраха ги не просто случайно (като начало) – избраха ги по някакви знаци че са готови да станат фиктивни собственици под управлението на чужд господар. И те като всеки човек, искат да оставят наследство, да осигурят бъдеще за потомците си, така че патриотизмът им, според наши изследвания, се изпарява в рамките на 5-10 години. А защо повдигам този въпрос? Той въпрос на собственост ли е или въпрос за националния елит?

 

Всъщност въпросът за националния елит е въпрос за политическата система. Казано иначе – ние получихме политическа система, базирана основно върху чужди елити. Това пък води до следствието, че цялата ни политическа система не е национална, тя ще работи против Руската федерация. Разберете го!

 

 

Нищо не отхвърлям, просто не вярвам на тази хипотеза.Твърдението че  преходът се извършил от американците с американски пари е смехотворно (не не е факт, спекулация е) Ако авторът напише че марсианците са извършиоли прехода ти на доверие ли ще го приемещ?

Киров, знае се как се извърши преходът в България и останалата част от източна Европа (поне от Трансилвания на изток)

С нацинални пари, раздадени от номеклатурата на избрани хора.Тази номеклатура разчиташе на апарата си и кадрите от ДС (Секуритате, ,и т.н..) да контролира тези хора

Избраните хора обаче  станаха реални собственици за 15 -20 години без уговорки и зависимости към бившите си господари, Слугите станаха господарите и едрите собствевници , а номеклатурата и ДС загубиоха влиянието и силата си.. 

Та според мен :

Просто човекът не е наясно как се извърши преходът, и според мен спе-ку-лира , свързвайки разни полуфакти,.  Да,  ама аз съм наясно от пъро лице. Ппознат съм с една от бившите ключови фигури в ТИМ (ако си чувал за ТИМ),ако не ми вярваш ще ти дам адреса си на лични и някои път ще пием кафе тримата..

/Историите на ТИМ и пдобните не са някакви мистерии, една журналистка написа същото което и аз знам, с малки изключения./

Та не са едри собственици ли тримата от ТИМ и не са нацинален елит ли?? Летим с  ТИМ  (България еър), ядем и серем с ТИМ (зърнобознеса), гледаме телевизии с ТИМ и т.н...

 

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колкото и да е странно четох и даже и след ЦРУ-то продължих от някакъв мазохизъм най-вероятно.Рационално зърно няма.Има блянове и брътвежи в стил Дугин за възвръщане на полагаемото място на Третия Рим от Атлантика до Сахалин.Идеята , че като говорим силата на думите ще промени реалността(е , те това си е чист Евразийски Шаманизъм в действие) е забавна , но не върши работа.

Идеята , че можем да вземем пример от другаря Фьодоров и да реализираме нещо подобно у нас , като наша национална ,,доктрина,,(наши байки и брътвежи) ... даже не знам как да коментирам.

п.с.гледам , че Ник ти е писал как на практика ставаха и стават нещата по ЕфРасия и у нас, после ЦРУ ни виновно.

Редактирано от ДеДо Либен
  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...