Автохтони, българи, славяни, траки
-
Дарение
-
Подобни теми
-
От Aspandiat
Понеже напоследък с установявам, че нееднократно във форума се подхвърлят твърдения, че нямало или почти нямало данни за присъствие на българи в земите между река Дон и Кавказ, ето една кратка справка със сведения, което недвусмислено показват, че в този район българи е имало столетия наред. Списъкът не е окончателен, а илюстративен.
Правя го с идеята да не трябва на всеки новорегистрирал се или активизирал се потребител да бъдат привеждани данни за българи между Дони Кавказ всеки път, когато на него му хрумне, че нямало такива. Окачвам темата като важна в раздела.
Мовсес Хоренаци. „История на арменците“, ок. 482 г.
Захарий Митиленски (Захарий Ретор). „Сирийска хроника“ (частично съхранена в преработена версия от 569 г. на сирийския монах Псевдо-Захарий).
Йорданес. „История на готите“, средата на VI век.
Теофан Изповедник. „Хронография“, началото на IX век.
Патриарх Никифор. „Кратка история“, началото на IX век.
Йовханнес Драсханакертци (Йоан Католикос). „История на арменците“, първа четвърт на Х век.
Арменска география „Ашхарацуйц“. Разширена редакция, втората половина на Х век.
Вардан Аревелци. „Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан“, 1267 г.
-
От Aspandiat
AUTOCHTHONO-SHARLATANICA I
АРМЕНЦИТЕ [СЪЩО]СА БЪЛГАРИ (ТРАКИ)
(До кога казионни учени и гръцки агенти ще крият от нас тази истина?)
Понеже снощи по никое време ми се обадиха по телефона и ме разсъниха, реших, че докато дойде време за (повторно) заспиване, мога да се запозная отблизо и издълбоко с разработките на известния изследовател на българската, т.е. тракийската (или на тракийската, т.е. българската) древност г-н Спароток. В хода на запознаването си стигнах до извода, че неговите разбработки не само го издигат до ранга на един нов Паисий, но и създават коренно различна, оригинална и най-важното – безпогрешна научна методология за осветляване на всички загадки от най-древното минало на българите (т.е траките) или на траките (т.е. българите). Изпадайки в разбираемо състояние на вътрешно пробуждане, аз проумях, че тази нова методология би решила окончателно и двувековните научни спорове около произхода и най-древното минало на арменския народ, като категорично докаже, че арменците са българи (т.е траки) или траки (т.е. българи). Признавам, че идеята за това донякъде се породи и под влияние на един текст на г-н Спароток със заглавие „Траките в Армения“. Аргументите в тази посока, следвайки плътно разработената от г-н Спароток методология, са както исторически, така и лингвистични.
I. ИСТОРИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ
1. Херодот например изрично споменава, че арменците са изселници от Фригия, а самите фригийци били дошли от Северна Тесалия и били тракийци (сиреч българи).
2. Същото твърди век по-късно и старогръцкият поет Евдокс.
3. Географът Страбон съобщава, че героят Армен бил родом от град Армения в Тесалия.
4. През VII век арменският географ Ананиа Ширакаци в прав текст заявява, че арменците произхождали от Велика Тесалия.
ИЗВОД: Тъй като населението на Тесалия в дълбока древност е било тракийско, от това следва, че арменците са траки. Но тъй като траките са и българи (или българите са траки), от това следва, че и арменците са българи.
II. ЛИНГВИСТИЧНИ АРГУМЕНТИ
Ключът към допълнителната лингвистична аргументация на твърдо доказания вече в т. I факт е името на свети Месроп Мащоц, създал арменската азбука през 405 г.
1.а.) Името Мащоц несъмнено е вторичен вариант на оригиналното Бащоц (със замяна на началното М с Б). Бащоц се тълкува без проблем чрез тракийски (т.е. български) или чрез български (т.е. тракийски) – „Бащицата“. На какво е баща/бащица той? Отговорът е пределно ясен – Месроп е баща на арменската азбука. Която обаче не е съвсем арменска, защото от нейните 36 букви Месроп изобретява само 12, а останалите 24 взима от гръцката. Гръцката азбука обаче, както добре знаем от разработките на г-н Спароток, е всъщност тракийска (т.е. българска) или българска (т.е. тракийска). Следователно и арменската азбука е като цяло тракийска (т.е. българска) или българска (т.е. тракийска).
1.б.) Второто име Мащоц обаче може да е вариант на името Мостич, добре известния ичиргубоил при българските царе Симеон и Петър. Същевременно това име е засвидетелствано и при траките като Мостис, следователно Мащоц е тракийско (т.е. българско) или българско (т.е. тракийско) име пар екселанс.
2.а.) Първото име Месроп е по-трудно, но не и невъзможно за анализиране. Втората частица в него -РОП очевидно е продукт на метатеза на оригиналното -ПОР, което на тракийски (т. е. български) или на български (т.е. тракийски) означава „син“. Сиреч „Син на мес“. Какво обаче означава първата част МЕС? Без съмнение под МЕС се крие името на месите/мезите, тоест на мизите. А мизите, както добре е известно, са едно от севернотракийските (т.е. севернобългарските) или от севернобългарските (т.е. севернотракийските) племена. Накратко, първото име „Месроп/Меспор“ означава „Синът на Мизий“ или „Синът на Мизиеца“.
2.б.) Името Месроп може да се разчлени на компонента -ПОР „син“ и на МЕС, което обаче е вторична форма (със замяна на началното М с Б) на БЕС. Тоест Месроп означава „Синът на Бес“, „Синът на бесите“. А бесите са били едно от южнотракийските (т.е. южнобългарските) или от южнобългарските (т.е. южнотракийските) племена.
ИЗВОД: Който и от двата варианта да се предпочетем (II.2.а или II.2.б.), резултатът категорично води към тракийския (т.е. българския) или българския (т.е. тракийския) произход на Месроп Мащоц (Беспор Бащоц/Меспор Мостич).
Обаче науката затова е наука, защото може от малкото да извлече много. Беспор Бащоц живее и работи по времето, за когато се смята, че Библията е преведена на езика на бесите (южните трако-българи) под името „Библия Бесика“. Следователно всички улики водят към авторството на Беспор Бащоц на този превод. По този начин той се явява благодетел едновременно за българите/траките и за арменците (т.е. българите/траките). И е крайно време да бъде почитан като общ българо-български (трако-тракийски) светец!
След всички гореизложени строго научни аргументи мисля, че двувековните неясноти около етногенезиса на арменския народ са напълно изчистени. Напук на старателно укриваната от злокобните антибългарски/антитракийски сили вече 2500 (± 2000) години неудобна истина. И е крайно време да осъзнаем, че и днес съществува онзи велик и древен трако-армено-български народ, разделен от времето и пространството. Но който е крайно време съвместно да започне да почита както хан Арташес, хан Тигран, хан Аршак, хан Търдат, така и царете Аспарухян, Тервелян, Крумян и Калоян.
ADDENDUM. Горният текст се възприема и осмисля най-добре от читатели, които не са преживели оперативно отстраняване на чувството им за хумор.
-
-
Теми
-
- 14 мнения
- 142 прегледа
-
- 288 мнения
- 6490 прегледа
-
Титлата на цар Симеон в писмото на Роман Лакапин 1 2 3 4 5
От plamen_starbov, in Средновековна история
- 124 мнения
- 9285 прегледа
-
- 769 мнения
- 120070 прегледа
-
- 41 мнения
- 1906 прегледа
-
-
Последно разглеждащи 0 Потребители
No registered users viewing this page.
Recommended Posts